Posts tagged ‘мн.ч.’

В морето на когнитивната лингвистика – при многото цаца

Точно там искаше да ме хвърли Светла Енчева преди година, и то без необходимата екипировка, разбирайте познания. Не успях да науча кой знае колко, но поне започнах да се ориентирам в понятия като дискретизация, партиципация, сингуларна концептуализация и веществен континуум, използвани от езиковедите в тази област.

Въпрос от Светла Енчева
В главата ми се въртят едни ми ти объркани мисли и надеждата да ги изясниш. Казваме един шаран, два шарана, много шарани, обаче една цаца, две цаци, много цаца. Както и един картоф, два картофа, много картофи, но много боб, много леща и т.н. Първата ми хипотеза беше, че в българския език дребните неща, когато не са след числително име, се тълкуват като неброими (ако има такава дума), например мляко. Да, обаче може да се каже, че в даден воден басейн има много сьомга, много шаран и т.н. Всъщност има ли някакво обяснение защо казваме много цаца и много сьомга, но не много картоф?

Моят отговор

Три типа кокошки
Замисляли ли сте се някога, че езикът, без значение дали е нашият роден, или чужд, не е просто сбор от значещи думи и начини за тяхното съчетаване? В езика всъщност е отразен заобикалящият ни свят, пречупен през нашето, човешкото съзнание и познание за него, през опита и личните ни преживявания. Когато кажем кокошка, имаме предвид, общо взето, домашна птица, кръжаща около петела, която се отглежда за яйца и месо. Но не само. Ако някой готвач заговори за кокошка, твърде вероятно е да визира нейно кулинарно превъплъщение. Ако пък друг е имал наскоро среща с нелюбезна служителка в администрацията, може да използва същата дума, за да изрази недвусмислено отношението си към нея.

Много риби
Освен лексикални значения (като споменатите току-що), думите в речта имат и граматически: съществителните и прилагателните например имат род и число, глаголите – лице, число, време, наклонение и т.н. Когато обозначаваме два или повече обекта, използваме формата на съответното съществително за мн.ч. и това е съвсем естествено в българския, а и в много познати нам езици.

Защо обаче понякога със сигурност имаме предвид много обекти, а използваме формата за ед.ч., както е при много цаца, много сьомга, много шаран? Защото са странни (но все пак в някаква степен ведоми) особеностите на човешкото съзнание и на способността му да интерпретира действителността и чрез думите, и чрез техните граматични форми. Както много думи имат две или повече значения, така и зад граматичните форми може да се крият различни представи.

За да употребим формата за мн.ч., трябва да имаме не само множество предмети, а и то да е ясно разчленимо в нашето съзнание. За рибките в домашния аквариум говорим с форми за мн.ч.: хелери, молинезии, бети, златни рибки. Макар общуването ни с тях да не е на същото ниво, както с други хора или дори с четириногите домашни любимци, все пак имаме по-близка връзка, отколкото с шарана, продаван по пазарите и магазините преди Никулден.

Много риба
Рибата като хранителен продукт е друго нещо. Както отбеляза Албена Тодорова в предварителната дискусия, когато нямаш комуникация или емпатия с/към нещо, за теб то представлява неотличима в съдържанието си маса плът. Рибата е веществена маса, която би могла да се разчлени чрез броене на съставните си части (за разлика от брашното или млякото например), но в практическата дейност на човека не възниква или пък много рядко възниква такава необходимост [1]. Затова в магазина питаме: “Прясна ли е пъстървата?”, “Имате ли скумрия?”, макар че по всяка вероятност там има повече от един екземпляр от съответния вид.

Понякога вещественото значение на думата риба може да бъде объркано с конкретното значение (с редовни форми за ед. и мн.ч.). Ст. Буров посочва интересен пример от интервю с телевизионната водеща А.С. Когато я питат кой е най-големият ѝ улов, тя отговаря: “Постижението ми беше на платен водоем и се прибрах със 17 килограма шаран, но не една риба, както някой беше писал” [2].

Много картофи
Отговорът на другата част на въпроса – защо казваме много цаца, много сьомга, но много картофи, е свързан с това, че при едни хранителни продукти като представителна за назоваване на множеството се налага формата за ед.ч., а при други – за мн.ч. По този проблем има доста изследвания, и то върху материал от различни езици. Едно от обясненията например е, че в първия случай се акцентира на масата като цяло, а във втория – на това, че еднородната маса е съставена от множество компоненти [3].

Анализирайки названията на плодове и зеленчуци (apples, cherries, grapes, cauliflower, lettuce, potatoes, pumpkin и др.), А. Вежбицка подхожда по друг начин. Тя обръща внимание на това дали един екземпляр от съответния вид може да се държи между палеца и другите пръсти на едната ръка; дали може да се побере в шепата на едната ръка; може ли да се лапне целият, или само част от него; може ли да се изяде целият в рамките на едно ядене. Съобразно тази концепция картофите попадат в групата на средните по размер плодове/зеленчуци, чиито названия са предимно броими съществителни с форми за ед. и мн.ч.

Впрочем когнитивната лингвистика според мен е привлекателна тъкмо със свободата при анализа на езиковите явления. Изследвайки т.нар. концепти, с чиято помощ човек възприема, структурира и претворява в езикови форми информацията от заобикалящия ни свят, тя всъщност третира езика като кодирано човешко мислене и познание.

––––––––
[1] Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. В. Търново, 2004, с. 206.
[2] Пак там, с. 259.
[3] Пак там, с. 217.

Реклами

28.02.2013 at 8:49 8 коментара

Туитвайки туитове

Мрежата на Twitter може и да не ви е оплела още, но вероятно поне сте чували за нея, за това, че там се туитват разни неща, а краткото съобщение (максимум 140 знака) се нарича туит – от англ. tweet.

Йордан Радунчев (@yradunchev)  ми обърна внимание на формата за мн.ч. на туит – че не е редно да е туити, а туитове. Отначало си казах: естествено, туитове са; но секунди по-късно осъзнах, че тази форма е в разрез с граматическите правила. Откъдето и да погледнеш съществителното туит, то е от мъжки род и е двусрично (ударението пада на втората сричка и няма как да се произнесе туйт), а тези съществителни получават окончание в мн.ч. Само четири двусрични думи по изключение имат окончание -ове (характерно за едносричните съществителни от м.р.): вятър – ветрове, огън – огньове, център – центрове, шанец – шанцове.

Защо тогава тази нова дума в езика ни се подвежда по модела на изключенията? Нямам ясен отговор, а само предположения:

1. За да се избегне омонимията с туити – форма на глагола туитя за 3 л. ед.ч. сег.вр. Надали това е съществен фактор, още повече че се предпочита туитвам, туитваш, туитва пред туитя, туитиш, туити.

2. Окончанието -ове е ярък показател, че съществителното е от м.р., а това е важно при новите думи, които се адаптират към българската езикова система. Представете си, че никога не сте чували за Twitter и някой ви каже или прочетете Тези туити ме разсмяха. Ще разберете, че туити е форма за мн.ч., но как ще определите дали думата е от мъжки, или от женски род? Един туит или една туита? (Не се смейте на една туита, а си представете, че сега е 2005 г. и Twitter все още е в мечтите на Джак Дорси. :)

3. Според проф. Р. Ницолова окончанието -ове при едносричните съществителни от м.р. се оказва подходящо и за да увеличи сричковия им размер в мн.ч., като ги доближи до по-дългите думи. Нашето съществително туит, макар да е двусрично, е твърде кратко (как да очакваш дължина в една английска дума!), изглежда някак несериозно, несолидно, а окончанието -ове вероятно му придава и повече тежест, освен дължина.

Допускам, че тези разсъждения може да се сторят повърхностни на част от четящите. Със сигурност пропускам други възможни обяснения. Очаквам вашите мнения по проблема, който всъщност е много любопитен. Коя форма за мн.ч. предпочитате – туитове или туити? И по-важно: защо?

* * *
След като публикувах горния текст във Facebook и Google+, няколко души коментираха, че за тях туитове си е съвсем закономерна форма за мн.ч., защото съществителното туит е едносрично, т.е. звукът у не е гласна, а полугласна/съгласна/глайд, аналогичен на звука й. Мисля, че това е далеч по-просто и по-вероятно обяснение за настаняването на окончанието -ове в туитове.

А за полугласната/съгласната/глайда ў тепърва ще се говори, защото изговорът от типа скакаўец не е само иронична закачка в едноименната песен на “Хиподил”.

П.П. По проблема за ў само няколко дни по-късно писа Божидар Божанов.

11.02.2013 at 10:39 11 коментара

Листове/листа/листи

Имате ли проблеми с тези форми за множествено число? Коя бихте употребили за части на растения и коя за хартиени материали? Тази статия е препубликувана от Google+, защото съм сигурна, че ще бъде полезна и за други хора, които не следят там вечерните ми уроци/наброски.

Как всъщност е правилно? Когато става дума за хартия, нормативната форма за мн.ч. е листове. Това е единственият вариант, фигуриращ в правописния речник. Той не бива да се бърка с бройната форма, която се употребява в съчетания като пет лѝста, няколко лѝста, колко лѝста. В големия тълковен речник са дадени и други форми за мн.ч.: листи – простонародна, листя – диалектна, листà – рядка.

Когато имаме предвид части на растения, правилните форми са две – листà, която е неутрална, и лѝсти – стилистично маркирана, присъща на поетическата реч. Отново имаме бройна форма: два есенни лѝста. Според тълковния речник се употребяват още няколко форми за мн.ч.: листе, листя – диалектни, листове – рядка, остаряла.

Може и да не ви харесват нормативните варианти, но те са законните, така да се каже. За пълнота ще добавя, че за растителните листа, освен формата лист (м.р.) за ед.ч., може пълноправно да се използва и листо (ср.р.).

Лично на мен листове (хартия) не ми харесва и си признавам, че казвам листи, т.е. нарушавам правилата. Предпочитаният от мен вариант е по-стар. В далечното минало повечето съществителни от м.р., включително и листъ, са имали окончание в мн.ч., но по-късно окончанието -ове го е изместило при едносричните думи (не напълно, разбира се).

Авторите на последния правописен речник (2002 г.) явно са предпочели да направят разграничение между растителните листа и хартиените листове и да узаконят различни плурални форми. В предишния правописен речник (1983 г.) са дадени три форми на лист за мн.ч. (листове, листа, листи), без да се указва за какво точно се отнасят.

Езикът се променя, нормата го следва, но на мен ми се струва, че точно по отношение на листовете и листите малко е избързала.

Източници
Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002.
Правописен речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН, 1995 (второ фототипно изд.).
Речник на българския език. Т. 8. С.: БАН, 1995.

16.09.2011 at 10:39 16 коментара


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 450 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 388 020 посещения