Posts tagged ‘запетая’

Да изясним това дали има запетая

Пунктуацията на изреченията, въведени с въпросителна дума (кой, какъв, как, къде, какво, защо, дали и др.), е уредена подробно в последния “Официален правописен речник на българския език” (С., БАН, Просвета, 2012, 80 – 81; по-нататък – ОПРБЕ). В общия случай пред въпросителната дума не се поставя запетая:

Най-накрая се разбрахме къде да се срещнем утре.

По-подробно правилата са представени тук.

В ОПРБЕ обаче липсва специално указание за случаите, в които пред въпросителната дума стои показателното местоимение това. Трябва ли да се пише запетая между това и въпросителната дума?

Проблемът има предистория. В официалния правописен речник от 1983 г. в такива случаи “се допуска” (т.е. не е задължително) да се пише запетая. Запетая се допуска и ако подчиненото изречение, въведено с въпросителна дума, пояснява непосредствено стоящо пред него съществително име:

Моят живот зависи в известен смисъл и от това, как ще се разреши този въпрос.
Смущава ме мисълта, дали нейното съгласие е искрено. [1]

В академичната граматика не е обърнато специално внимание на пунктуацията в интересуващите ни случаи. Те се разглеждат заедно с останалите подчинени определителни изречения със съотносителна дума (т.е. при наличие на пояснявано съществително име или показателно местоимение в предходното изречение се пише запетая). В конкретните примери в целия раздел пунктуацията е следната:

В детската стая започна инструктирането как да се храни бебето…
… една права (ненасочена) може да се насочи точно по два начина според това, коя от двете посоки върху нея се избира за положителна.
Това вавилонско стълпотворение поражда проблеми, как да се изхрани този народ… [2]

В “Нов правописен речник на българския език” от 2002 г. не успявам да открия специални указания за пунктуацията на интересуващите ни случаи.

Как да постъпваме сега (2017 г.) при съчетания от това/съществително име и просто изречение, въведено с въпросителна дума? Конкретното правило, към което трябва да се придържаме, е общото – т. 89.1 (стр. 80) в ОПРБЕ:

“Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено с въпросителна дума и пояснява смисъла на предходното изречение. (…)
Важен е въпросът как България ще се позиционира в общата селскостопанска политика на ЕС.”

При положение че има общо девет правила за пунктуацията на простото изречение, въведено с въпросителна дума, и нито едно от тях не се отнася за това, за мен е несъмнено, че кодификаторът е решил да отнесе този случай към общото правило. Още повече – сродният случай със съществително име, което е пояснявано от просто изречение, въведено с въпросителна дума, е недвусмислено подведен под общото правило.

Важно е това как България ще се позиционира в общата селскостопанска политика на ЕС.
Става дума за това кой смело харчи парите на данъкоплатците.

_______________________________
[1] Правописен речник на съвременния български книжовен език. Второ фототипно издание. С., БАН, Марин Дринов, 1995, с. 71. Подчертаването с получерен шрифт във всички цитирани примери е мое.

[2] Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., БАН, с. 313, 320, 321.

Advertisements

12.12.2017 at 8:14 Вашият коментар

В случай че се колебаете за запетаята

Саморазвиващите се болтове могат да бъдат и вдъхновяващи. Екипът на “Ауди България” пусна реклама с текст В случай че потрябват. Сред коментарите се появиха забележки, че е пропусната запетая. Опроверженията пък препращаха към kaksepishe.com, където пише следното:

В случай че представлява сложен съюз, който свързва две прости изречения в рамките на сложното. Запетая се поставя пред целия съюз.

Марко ще изпълнява и ролята на резервен пилот в тима на японците, в случай че стане нещо непредвидено.
Избягвайте да шофирате, в случай че сте ядосани, доста уморени или разтревожени.

Случаят с В случай че потрябват е малко по-различен от класическия, защото имаме едно просто изречение, а не две, свързани с въпросния съюз. Но все пак запетая пред че не е нужна. Защо?

Защото сложният съюз си е сложен съюз, той е равен по смисъл на ако, а освен това изображението замества липсващото второ или първо просто изречение:

В случай че потрябват, купете си тези болтове.
Купете си тези болтове, в случай че потрябват.

23.06.2017 at 9:10 1 Коментар

Да внимаваме, значи, с четирите вида “значи”

Защо да внимаваме? И защо е нужно да разграничаваме четирите вида “значи”? Най-вече заради пунктуацията, която зависи тъкмо от статута на думата.

1. Значи е сказуемо. Когато е сказуемо, думата лесно се замества с означава.

Не се поставят запетаи около думата, освен ако не се налага поради други правила.

За нас победата значи много.
Това, че имаш слаба оценка, нищо ли не значи за теб?
Това, че имаш слаба оценка, за теб нищо не значи, разбира се!

(Тук запетаята се пише не заради значи, а заради вметнатата част разбира се, която се отделя пунктуационно от другите думи в изречението.)

2. Значи е вметната част, чрез която говорещият/пишещият подчертава, изтъква, набляга на нещо.

В тези случаи значи се огражда със запетаи от двете страни.

Та той, значи, каза, че ако земята се залеси повторно, по-лесно ще се продаде.
Твоята господарка е една ярка, нейният Малволио е краставица в олио, а ние, значи, сме трима къркачи! (Шекспир, “Дванайсета нощ”)

3. Значи е частица.

Честно казано, не се наемам да правя строго разграничение между значи като вметната част и значи като частица. Според академичния тълковен речник частицата значи се употребява във въпросителни изречения, когато се иска някакво уточнение.

За нас е важно дали да поставяме запетая. Тук със съжаление отбелязвам, че за пунктуацията на повечето частици, както е известно на колегите, липсват ясни официални постановки. Аз бих препоръчала да се пише запетая.

Значи, тръгваме сега, нали?

4. Значи е съюз, с който се въвежда изречение, съдържащо заключение или извод от казаното в предходното изречение.

На границата между двете изречения, т.е. пред значи, се пише или точка, или запетая, а след значи не се поставя препинателен знак.

Двата тура на президентските избори се броят за един вот. Значи няма да има санкции, ако пропуснем единия.
Щом като съм насрочила срещата за 10 часà, значи ще започне точно в 10 часà.
Ако намерите кон на снимката само за 5 секунди, значи сте гений!

07.10.2016 at 9:17 Вашият коментар

Кога се пише запетая?

В предговора на правописния речник отговорът на този въпрос във вид на правила заема 10 страници. Случвало се е да ми го зададат и аз да се чудя как да отговоря.

Мисля, че би имало полза от концептуален отговор на въпроса, така да се каже, защото принципните положения в българската пунктуация си остават достояние на специалистите.

1. Запетая в сложното изречение.

Според мен основните пунктуационни грешки се допускат именно в сложното изречение. Затова започвам с него. Също и защото то е благодатна почва за запетаите.

1.1. Първо ще припомня какво е сложно изречение. Сложно е всяко изречение, в което има две или повече сказуеми. Още по-просто казано – в което има два или повече глагола.

Колкото глагола има в едно сложно изречение, от толкова прости се състои.

За да поставяте правилно запетаите, трябва да умеете да разделяте сложното изречение на прости, като групирате смислово думите около всеки глагол (сказуемо). Всеки смислов сегмент от сложното изречение, групиран около глагол, представлява просто изречение. Ето един пример:

Аз обясних правилото, ║ те ме разбраха, ║ след което веднага го приложиха.

1.2. Ако трябва да запомните едно нещо от тази публикация, нека е следното: принципът е, че запетаите в сложното изречение се поставят на границата между всеки две прости изречения в него.

И още едно пояснение, което би трябвало да запомните: пред думите че, но, когато, който, ако и т.н. се поставят запетаи не заради самите думи, а защото обикновено те се оказват на границата между две прости изречения. Природата на тези думи е такава – те са съюзи и ни служат, за да съюзяваме простите изречения в сложно изречение.

1.3. Тъй като доста пишещи българи свързват запетаите с определени думи, а не със структурата на изречението (в случая разбирай деленето на сложното изречение на прости), те смятат, че щом в изречението има който/която/което/които, трябва да напишат запетая пред думата. Е, невинаги. В горния пример запетаята не е пред което, а се измества с една дума, защото след което е сложен съюз (състои се от две думи), а запетаята не може да минава през него. Тя стои пред целия съюз.

Още два примера, в които към простия съюз са се присламчили и други думи, затова запетаята трябва да се измести по-вляво:

Свазилендският крал си поръча реактивен самолет за 45 млн. долара, въпреки че кралството му е затънало в дългове.

След 1950 г. са построени много от съществуващите и днес хотели, собствеността на които обаче се сменя многократно.

1.4. От основния принцип за поставяне на запетаи в сложното изречение (т. 1.2) има множество изключения, разбира се. Какъв принцип би бил той, ако е последователно прокаран? Изключенията са представени в отделни статии в Как се пише?, към които давам линк. Тук не представям изключенията изчерпателно.

И така, на границата между две прости изречения в сложното не се поставя запетая, когато са свързани със:

1.4.1. Съюза и.

1.4.2. Съюза или.

1.4.3. Съюза да.

1.4.4. С въпросителна дума (дали, кой, какъв, кога, къде, как, защо и др.).

1.4.5. Със съчетание от уточняваща дума (само, единствено, едва, чак, именно, точно и др.) и съюз (когато, където, докато, ако, защото и др.):

Мачът ще се отложи само ако вали проливен дъжд.
Гостите подраниха ║ и дойдоха
точно когато си простирах прането.

1.4.6. Със съчетание от частицата не и съюз:

Тръгнах с джипа към пожара не за да ставам герой, а за да помогна.
Някои от училищата и детските градини се строят
не където има нужда, а където има място.

2. Запетая в простото изречение.

Припомням, че просто изречение е това, в което има само едно сказуемо (глагол). Макар да е просто, може да има доволно сложни казуси, в които да се чудиш има ли запетая, или няма.

2.1. В простото изречение има различни вметнати части.

2.1.1. При част от тях се пишат запетаи.

2.1.2. При друга част не се пишат запетаи.

2.2. В простото изречение има обособени части, които по принцип се отделят със запетая. По този проблем не съм писала специално, но давам линк към правила и обяснения, които ще ви послужат – т. 1.3; 1.5; 12.

2.3. В простото изречение има еднородни части. Пунктуацията им и до днес ми създава проблеми. Затова предпочитам да обвързвам поставянето на запетая с изброяването на отделни еднородни елементи, а не със синтактичната категория еднородни части.

В нашата поликлиника работят лекари с различни специалности: педиатри, пулмолози, невролози, кардиолози, алерголози и др.
Досега не беше срещала толкова елегантен, красив, магнетичен и интелигентен мъж.

Оставам с надеждата, че съм написала ясна, систематизирана, полезна статия.

31.03.2016 at 7:16 11 Коментари

Да прилагаш правилата не е лесно

Днес имах кратък разговор с шефа на едно голямо българско издателство, който, нищо че е шеф, редактира, коригира и налива текстове. Попитах го как трябва да постъпи един добър коректор*, когато срещне например изречението Да си родител е отговорност. Човекът ми отговори, че един добър коректор не би поставил запетая. И други неща добави, с които подкрепи мнението си, но ще ги спестя.

Аз също мисля като него. На въпроса бих отговорила така: един добър коректор знае, че според официалните правила трябва да се пише запетая след родител, защото това е затварящата запетая на да-изречение, ала не я поставя. Тя не само не помага за бързото сегментиране на смисловите цялости в изречението – в това кратко изречение няма какво да се сегментира – но и пречи, “спъва” читателя. Голяма е вероятността той да се запита какво търси там тази запетая, вместо да продължи безметежно да си чете и евентуално да узнае от следващите изречения защо родителството е отговорно нещо.

Концепцията, на която е основана пунктуацията на сложните изречения, е, че (ето тук, скърцайки със зъби, ще поставя запетаите коректно, но в практиката си избягвам втората) запетая се поставя на границата на две прости изречения в сложното. С ред изключения, разбира се, обаче затварящата запетая (в края на простото изречение) е задължителна, нищо че по някаква причина отваряща запетая (в началото на простото изречение) може да не се поставя. Точно така е при да-изреченията. Когато да-изречението е много кратко, затварящата запетая изглежда страшно нелепо.

В последната публикация в моя блог си спестих две такива затварящи запетаи при да-изречения. Интересно дали някой освен професионалните коректори и редактори е забелязал липсата:

Поводът беше Международният ден на майчиния език – 21 февруари, а нетрадиционният начин да бъде отбелязан заслужава поздравления.
Честта да бъдем жури имахме аз, Мария Пейчева и Божидар Божанов.

За читателите, които не са навлезли дълбоко в дебрите на българската пунктуация, пояснявам, че правилата постановяват да се постави запетая след отбелязан в първото изречение и след жури във второто.

Миналата седмица, покрай едно изречение, което обсъждахме с моя събеседник, стигнахме до извода, че в правилата за да-изреченията в предговора на ОПРБЕ (последния правописен речник от 2012 г. на БАН) има пропуск. Изречението беше следното:

Каза ми да се махам и аз избягах.

Тук категорично не трябва да има запетая, казва Х. Защо да не трябва, отговарям аз – след махам се пише запетая, защото там е краят на да-изречението. Общата философия е, че простите изречения в сложното се разделят със запетаи, освен ако не е предвидено друго. Е, да, репликира Х., но като прочетох внимателно правилата, видях, че да-изречението се огражда със затваряща запетая само ако е вписано в друго просто изречение (давам пример: Честта да бъдем жури, имахме аз, Y и Z).

Проблемът всъщност е, че кодификаторите не са вписали това изключение в секцията за пунктуацията на да-изреченията – когато да-изречение е включено в състава на сложно смесено от типа Каза ми да се махам, и аз избягах. Ако пък това нарочно липсва, значи общата запетаечна философия се е пропукала – на какво основание да-изреченията ще се третират като по-особени и няма да се пише затваряща запетая, когато са в състава на сложни смесени изречения?

Според мен всъщност би било по-логично, когато просто изречение се въвежда без запетая (да-изречение, въпросителна дума, уточняващо наречие), да не се поставя и затваряща запетая. Може да се предвиди факултативна затваряща запетая, когато има опасност от двусмислено тълкуване на изречението или пък ако синтактичната конструкция е усложнена и запетаята би улеснила възприемането на изречението.

Вероятно ще кажете, че не бива така – да си слагаме запетаите по желание. А защо не? Защо да прилагаме пунктуационните правила винаги автоматично? Защо да не вложим малко мисъл, когато се налага? Защо най-сетне не се замислим за това, че основната функция на препинателните знаци е да помагат при възприемането на текста?

Колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.
–––––––––––––––––––––
* Въвеждането на образа на добрия коректор е художествен похват, а не квалификация за нечии професионални качества. :).

13.03.2015 at 9:03 19 Коментари

Запетая в изречения, започващи с: Предвид…, С оглед на…

Проблемната запетая беше един от въпросите, които разгледахме на семинара с българските преводачи в европейските институции (Люксембург, 29.09.2014 г.).

Предвид вчерашното изказване на руския президент[,] преговорите с Кипър вероятно ще започнат съвсем скоро.

1. Изречението е дадено като пример в сайта Как се пише?. Запетаята е поставена, защото бележи край на обособена част. Защо смятам, че Предвид вчерашното изказване на руския президент е обособена част? Защото притежава трите характеристики на обособените части. За да бъде една част от изречението обособена, тя трябва:

а) да има относителна интонационна самостоятелност;
б) да има относителна смислова самостоятелност (тук преценката е доста субективна);
в) да бъде незадължителна негова смислова и структурна съставка.

2. Самият разширен състав на тази конструкция е предпоставка за обособяване. Ето друг подобен пример:

С оглед на продължаващата криза в Сирия[,] ВКБООН призовава държавите – членки на ЕС, да отстояват…

3. Освен това след края на обособената част има съществително име, което затруднява бързото възприемане на смисловите цялости в изречението. Ако след подобна разширена част стои сказуемото в изречението, тогава не бих я счела за обособена:

С оглед на продължаващата криза в Сирия призоваваме държавите – членки на ЕС, да отстояват…
Предвид вчерашното изказване на руския президент очакваме преговорите с Кипър да започнат съвсем скоро.

4. Подобно е и изречението Предвид гореизложеното предстои излишен труд – тук няма условия, които налагат обособяване, затова не се поставя запетая. Но ако пишещият иска да изтъкне Предвид гореизложеното, да придаде на тези думи по-голяма тежест, може да постави запетая.

5. Според мен не бива да се подхожда схематично при такива предложни конструкции, които започват с предвид, според, с оглед на. Те може да бъдат много кратки, но и доста дълги. Когато са разширени, е добре да се замисляме дали не представляват обособени части, и да ги ограждаме със запетаи.

6. Точно този вид обособени части не са описани в академичната граматика, но има една забележка със ситни букви, в която се говори за “разширени обстоятелствени изрази, които имат само външни сходни белези с обособените части”:

При хубаво време и добро настроение, излетите са приятни.
Между два високи плета, Мария забеляза мъжка сянка…
Но съдията, въпреки съдебната практика, не ще да чуе ни обвинения, ни защита…
[1]

7. Дали конструкциите, които започват с предвид, според, с оглед на, представляват обособени части, или са сродни на въпросните разширени обстоятелства, е въпрос на субективна преценка. За мен самото отделяне на тези псевдообособени обстоятелствени изрази не е достатъчно издържано. Но по-важното в случая е, че графичното им представяне според академичната граматика е свободно, т.е. допуска се употребата на запетая, която се мотивира с облекчаване на възприемането на текста.

–––––––––––––
Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., БАН, 1983, 239 – 240.

14.10.2014 at 7:57 12 Коментари

Винаги (,) когато

Винаги когато пиша за българската пунктуация, се питам дали не отдаваме на запетаите по-голямо внимание, отколкото в действителност заслужават. Защото запетаите трябва да бъдат в служба на хомо грамотникус, да му помагат бързо да обозначава (при писане) и схваща (при четене) взаимовръзките и смисловите цялости в изречението, а не същият този еволюирал човек да губи ценно време, потънал в дълбок размисъл: сега тук трябва ли да се сложи запетая, или не трябва?

Нашият дълбок размисъл се отнася до запетаята в изречения от следния тип:

Винаги (,) когато политиците грешат, гражданите ще излизат на протест.
Чувствам се щастлив винаги (,) когато си мисля за теб.

Правилото гласи, че когато пред съюза, свързващ две прости изречения, има уточняваща дума, запетая не се поставя. Нашият съюз е когато, а проблемната дума е винаги. Уточняваща ли е тя, или не? В езиковедската литература, която познавам, липсва определение на уточняваща дума. Ако колегите, четящи този текст, са срещали дефиниция, моля да коментират.

В примерите за уточняващи думи, дадени в правописния речник, има и наречия (единствено, именно, много, именно), и частици (даже, дори). Вписва ли се винаги сред тях? Според мен – да. Следователно запетаите в примерите по-горе са излишни.

Авторите на “Официален правописен речник на българския език” обаче са на различно мнение, ако се съди по примера на стр. 79:

Винаги, когато е спокоен, човек мисли по-трезво.

Другата възможност е запетаята да е останала поради недоглеждане.

А вие какво мислите?

28.02.2014 at 8:48 16 Коментари

Older Posts


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 399 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 975,676 посещения