Posts filed under ‘Някакви такива’

В случай че се колебаете за запетаята

Саморазвиващите се болтове могат да бъдат и вдъхновяващи. Екипът на “Ауди България” пусна реклама с текст В случай че потрябват. Сред коментарите се появиха забележки, че е пропусната запетая. Опроверженията пък препращаха към kaksepishe.com, където пише следното:

В случай че представлява сложен съюз, който свързва две прости изречения в рамките на сложното. Запетая се поставя пред целия съюз.

Марко ще изпълнява и ролята на резервен пилот в тима на японците, в случай че стане нещо непредвидено.
Избягвайте да шофирате, в случай че сте ядосани, доста уморени или разтревожени.

Случаят с В случай че потрябват е малко по-различен от класическия, защото имаме едно просто изречение, а не две, свързани с въпросния съюз. Но все пак запетая пред че не е нужна. Защо?

Защото сложният съюз си е сложен съюз, той е равен по смисъл на ако, а освен това изображението замества липсващото второ или първо просто изречение:

В случай че потрябват, купете си тези болтове.
Купете си тези болтове, в случай че потрябват.

23.06.2017 at 9:10 Вашият коментар

Казусът с Марин Льо/льо Пен

Франция се намира между двата тура на президентските избори, а българският правопис е в ситуация след промяната на едно правило, което засяга името на госпожа Льо Пен – претендентка за поста.

Когато се изписва само фамилията, няма колебания, тъй като и преди, и сега първата дума започва с главна буква:

Льо Пен, Дьо Гол, Да Винчи, Фон Нойман, Ван Бастен

Когато обаче льо, дьо, да, фон, ван са в средата на името, правописът вече има история. Според предишния официален правописен речник служебните думи – предлози, съюзи, членни форми – се пишат с малка буква (1), следователно:

Марин льо Пен, Шарл дьо Гол, Леонардо да Винчи, Джон фон Нойман, Марко ван Бастен

В последния меродавен правописен речник обаче правилото е променено и главните (съответно и малките) букви се предават според оригиналната форма на името (2). Мислех си, че по същество нещата си остават същите, когато имената се предават на български, но името Marine Le Pen ме изненада, защото в оригиналната му форма определителният член се пише с главна буква. И така, правилно е:

Marine Le Pen – Марин Льо Пен
Charles de Gaulle – Шарл дьо Гол
Leonardo da Vinci – Леонардо да Винчи
John von Neumann – Джон фон Нойман
Marco van Basten – Марко ван Бастен

Благодаря на Георги Рашев и Иван Конакчиев, които ми обърнаха внимание на казуса, както и на Екатерина Крумова за разясненията.

––––––––––––––––––––––––––
(1) Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 71, т. 48.6, заб. 1.
(2) Официален правописен речник на българския език. С., 2012, с. 35, т. 32.1.

03.05.2017 at 8:49 Вашият коментар

Да внимаваме, значи, с четирите вида “значи”

Защо да внимаваме? И защо е нужно да разграничаваме четирите вида “значи”? Най-вече заради пунктуацията, която зависи тъкмо от статута на думата.

1. Значи е сказуемо. Когато е сказуемо, думата лесно се замества с означава.

Не се поставят запетаи около думата, освен ако не се налага поради други правила.

За нас победата значи много.
Това, че имаш слаба оценка, нищо ли не значи за теб?
Това, че имаш слаба оценка, за теб нищо не значи, разбира се!

(Тук запетаята се пише не заради значи, а заради вметнатата част разбира се, която се отделя пунктуационно от другите думи в изречението.)

2. Значи е вметната част, чрез която говорещият/пишещият подчертава, изтъква, набляга на нещо.

В тези случаи значи се огражда със запетаи от двете страни.

Та той, значи, каза, че ако земята се залеси повторно, по-лесно ще се продаде.
Твоята господарка е една ярка, нейният Малволио е краставица в олио, а ние, значи, сме трима къркачи! (Шекспир, “Дванайсета нощ”)

3. Значи е частица.

Честно казано, не се наемам да правя строго разграничение между значи като вметната част и значи като частица. Според академичния тълковен речник частицата значи се употребява във въпросителни изречения, когато се иска някакво уточнение.

За нас е важно дали да поставяме запетая. Тук със съжаление отбелязвам, че за пунктуацията на повечето частици, както е известно на колегите, липсват ясни официални постановки. Аз бих препоръчала да се пише запетая.

Значи, тръгваме сега, нали?

4. Значи е съюз, с който се въвежда изречение, съдържащо заключение или извод от казаното в предходното изречение.

На границата между двете изречения, т.е. пред значи, се пише или точка, или запетая, а след значи не се поставя препинателен знак.

Двата тура на президентските избори се броят за един вот. Значи няма да има санкции, ако пропуснем единия.
Щом като съм насрочила срещата за 10 часà, значи ще започне точно в 10 часà.
Ако намерите кон на снимката само за 5 секунди, значи сте гений!

07.10.2016 at 9:17 Вашият коментар

От утре правописът е олимпиада

Заглавието е плах опит за перифраза на израза Светът е олимпиада. Само след ден започват Олимпийските игри в Рио де Жанейро и сред ключовите думи в медийните публикации, обзалагам се, ще бъдат олимпиада, олимпийски игри, Рио, лека атлетика, бокс, плуване и още десетки названия на спортове, спортни термини, имена на медалисти…

Как да изписваме правилно олимпиада, олимпийски игри, летни олимпийски игри?

1. Пишем с главна буква, когато става въпрос за конкретна олимпиада, защото това е собственото име на тази олимпиада:

Утре се открива Олимпиадата в Рио.
Утре се откриват Олимпийските игри в Рио.
Утре се откриват Летните олимпийски игри в Рио.

Забележете (да, особено вие, които се влияете от английския правопис :), че когато собственото име се състои от две или повече думи, само първата се пише с главна буква.

Особен случай е 31-ви Летни олимпийски игри/ХХХI Летни олимпийски игри, за чието правилно изписване няма ясно официално указание. Мисля, че главната буква тук намира опора в един пример (по друг повод) в предишния официален правописен речник (от 2002 г.): Х Международен конгрес. Ако поразсъждаваме, може да стигнем до извода, че все някак собственото име трябва да проличи, затова първата дума след числителното редно име, изписано с цифри, получава главна буква.

2. Пишем с малка буква, когато става въпрос изобщо за олимпиада, защото тогава съществителното име е нарицателно:

Тя е само на 25 години, а ще участва в трета поредна олимпиада.
Най-голям брой златни медали в едни олимпийски игри печели американският плувец Майкъл Фелпс – 8 златни отличия по време на Олимпиадата в Пекин (2008).
Най-голямото международно спортно събитие са летните олимпийски игри, които се провеждат на всеки четири години.

С мисълта, че съм изпълнила “олимпийския” си дълг към родната журналистика, оставам на спортна вълна. :)

04.08.2016 at 16:20 Вашият коментар

Кога се пише запетая?

В предговора на правописния речник отговорът на този въпрос във вид на правила заема 10 страници. Случвало се е да ми го зададат и аз да се чудя как да отговоря.

Мисля, че би имало полза от концептуален отговор на въпроса, така да се каже, защото принципните положения в българската пунктуация си остават достояние на специалистите.

1. Запетая в сложното изречение.

Според мен основните пунктуационни грешки се допускат именно в сложното изречение. Затова започвам с него. Също и защото то е благодатна почва за запетаите.

1.1. Първо ще припомня какво е сложно изречение. Сложно е всяко изречение, в което има две или повече сказуеми. Още по-просто казано – в което има два или повече глагола.

Колкото глагола има в едно сложно изречение, от толкова прости се състои.

За да поставяте правилно запетаите, трябва да умеете да разделяте сложното изречение на прости, като групирате смислово думите около всеки глагол (сказуемо). Всеки смислов сегмент от сложното изречение, групиран около глагол, представлява просто изречение. Ето един пример:

Аз обясних правилото, ║ те ме разбраха, ║ след което веднага го приложиха.

1.2. Ако трябва да запомните едно нещо от тази публикация, нека е следното: принципът е, че запетаите в сложното изречение се поставят на границата между всеки две прости изречения в него.

И още едно пояснение, което би трябвало да запомните: пред думите че, но, когато, който, ако и т.н. се поставят запетаи не заради самите думи, а защото обикновено те се оказват на границата между две прости изречения. Природата на тези думи е такава – те са съюзи и ни служат, за да съюзяваме простите изречения в сложно изречение.

1.3. Тъй като доста пишещи българи свързват запетаите с определени думи, а не със структурата на изречението (в случая разбирай деленето на сложното изречение на прости), те смятат, че щом в изречението има който/която/което/които, трябва да напишат запетая пред думата. Е, невинаги. В горния пример запетаята не е пред което, а се измества с една дума, защото след което е сложен съюз (състои се от две думи), а запетаята не може да минава през него. Тя стои пред целия съюз.

Още два примера, в които към простия съюз са се присламчили и други думи, затова запетаята трябва да се измести по-вляво:

Свазилендският крал си поръча реактивен самолет за 45 млн. долара, въпреки че кралството му е затънало в дългове.

След 1950 г. са построени много от съществуващите и днес хотели, собствеността на които обаче се сменя многократно.

1.4. От основния принцип за поставяне на запетаи в сложното изречение (т. 1.2) има множество изключения, разбира се. Какъв принцип би бил той, ако е последователно прокаран? Изключенията са представени в отделни статии в Как се пише?, към които давам линк. Тук не представям изключенията изчерпателно.

И така, на границата между две прости изречения в сложното не се поставя запетая, когато са свързани със:

1.4.1. Съюза и.

1.4.2. Съюза или.

1.4.3. Съюза да.

1.4.4. С въпросителна дума (дали, кой, какъв, кога, къде, как, защо и др.).

1.4.5. Със съчетание от уточняваща дума (само, единствено, едва, чак, именно, точно и др.) и съюз (когато, където, докато, ако, защото и др.):

Мачът ще се отложи само ако вали проливен дъжд.
Гостите подраниха ║ и дойдоха
точно когато си простирах прането.

1.4.6. Със съчетание от частицата не и съюз:

Тръгнах с джипа към пожара не за да ставам герой, а за да помогна.
Някои от училищата и детските градини се строят
не където има нужда, а където има място.

2. Запетая в простото изречение.

Припомням, че просто изречение е това, в което има само едно сказуемо (глагол). Макар да е просто, може да има доволно сложни казуси, в които да се чудиш има ли запетая, или няма.

2.1. В простото изречение има различни вметнати части.

2.1.1. При част от тях се пишат запетаи.

2.1.2. При друга част не се пишат запетаи.

2.2. В простото изречение има обособени части, които по принцип се отделят със запетая. По този проблем не съм писала специално, но давам линк към правила и обяснения, които ще ви послужат – т. 1.3; 1.5; 12.

2.3. В простото изречение има еднородни части. Пунктуацията им и до днес ми създава проблеми. Затова предпочитам да обвързвам поставянето на запетая с изброяването на отделни еднородни елементи, а не със синтактичната категория еднородни части.

В нашата поликлиника работят лекари с различни специалности: педиатри, пулмолози, невролози, кардиолози, алерголози и др.
Досега не беше срещала толкова елегантен, красив, магнетичен и интелигентен мъж.

Оставам с надеждата, че съм написала ясна, систематизирана, полезна статия.

31.03.2016 at 7:16 8 Коментари

На всяка манджа – мерудия

Вече престанах да се изненадвам от това, на което се натъквам в “Официален правописен речник на българския език”. Но няма да престана да отбелязвам странните за мен – а и за доста колеги – кодификаторски решения.

Поредното: правилно било да се пише мерОдия. Връщайки се назад във времето, установявам, че в официалния речник от 1983 г. меродия и мерудия са дублети – без да се препоръчва употребата на единия от двата. В речника от 2002 г. вече имаме само меродия. Как и защо е предпочетен този вариант, за мен остава неясно. Може би съображението е било етимологично: думата е заемка от средногръцки – μυρωδία. Но ако ще сме етимологично последователни, би трябвало да узаконим миродия.

Ако ме бяха накарали да напиша думата, без да гледам в правописния речник, щях да допусна грешка, защото моето езиково чувство ми подсказва мерудия. Стана ми интересно доколко то съвпада с езиковото чувство на българите, и проверих в Google: 77 500 за мерудия и 8170 за меродия. Непредставително, но предпочитанията за мерудия са явни. Пуснах анкета в Twitter. Гласуваха 34 души: 97% за мерудия срещу 3% за меродия. Още по-красноречиво.

Възможно е да се запитате дали мерОдията е най-големият проблем в българския правопис – и ще имате основание. Разбира се, че не е. Но за пореден път показва разминаването на кодификаторите с живата езикова практика. Защо, питам аз, след като мерудия и меродия са били дублети, не са оставени като такива и в следващите речници? Защо единият е бил премахнат – и то по-употребяваният, както се вижда. Ако толкова трябва да се ограничава дублетността, нека отпадне по-рядко употребяваният – такава би трябвало да бъде филологическата логика според мен.

Последната книга, която редактирах, носи заглавието “Бит и душевност на моя народ”. Авторът е Лин Ютан, китаец, който пише за народопсихологията на своя народ. Направи ми впечатление, че той изтъква здравомислието на китайците, благодарение на което те си остават нация, здраво стъпила на земята, имунизирана срещу увлечения по крайни и отвлечени теории.

Известна доза здравомислие е винаги полезна в живота, включително и когато се съставя правописен речник. И макар че кодификаторите сигурно са в състояние да обяснят всяко свое решение (филологически доводи винаги ще се намерят), няма да е лошо да проявяват и здравомислие, а то ще рече да се съобразяват с реалностите в съвременния, жив български език.

19.11.2015 at 18:10 1 Коментар

Хюстън, Хюстън, нямаме овце! :)

Ако не бяха любознателните читатели, кога ли щях да забележа поредния пропуск в нашия последен правописен речник (ОПРБЕ, 2012)? Питат ме коя е правилната форма за мн.ч. на овца. Аз знам, че в предишния речник овце и овци бяха дублети, но естествено, проверявам в новия, защото нищо чудно единият дублет да е отпаднал. Отварям на съответната страница – и там една-едничка, самотна овца, без форма за мн.ч.

Презумпцията е, че ако в граматичните форми (за мн.ч., членуваната) на дадено съществително от ж.р. няма особеност, те не се представят в речника. Точно във формата за мн.ч. на овца има особеност. Това е едно от малкото съществителни от ж.р., които образуват мн.ч. с окончание , наред със свине, ръце, нозе. При ръка са дадени ръце, но ногата си е самотна като овцата – отново пропуск! При свиня са посочени свине и свини, като се препоръчва свине.

И досега недоумявам на какво се дължи пропускът при овца. Предполагам, че това е техническа грешка и овце и овци са отпаднали без съзнателната намеса намеса на кодификаторите, защото в противен случай (ако е съзнателно):

1. Би трябвало да е правилна само формата овци, образувана по стандартния начин – с окончание за мн.ч.

2. Запазването на дублетите свине и свини ще бъде нелогично от гледна точка не само на обикновената човешка логика, но и на филологическата.

Така или иначе, стана дума за тези нетрадиционни форми за мн.ч. – нека да обясня откъде са се появили. При ръце и нозе окончанието -е идва от ятовата гласна в старобългарските форми за двойствено число РѪЦѢ, НОЗѢ. В овце и свине окончанието пък е наследник на някогашната малка носова гласна, с която са се образували формите за мн.ч. на овца и свиня.

Ясно е, че не може да има книга без пропуски, в това число и речник, но на мен пропуските в ОПРБЕ започнаха да ми идват в повече. Словникът категорично е деградирал в сравнение с предишния речник: орязани са много форми, в които има правописни особености; да не говорим за представянето на глаголи от типа река, -еш, от което излиза, че е правилно рекеш. Но добре че си го знаем българския, та не се бъркаме. А в определени случаи май е по-добре да не поглеждаме в речника.

18.09.2015 at 12:48 6 Коментари

Older Posts


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 844,059 посещения