Posts filed under ‘Някакви такива’

Епидемична лексика

Няколко сравнително рядко употребявани думи станаха неотменна част от новините и обществените дискусии: епидемия, пандемия, епидемичен, епидемиологичен, противоепидемичен.

Знаем ли обаче точно как да ги употребяваме? И особено прилагателните. Кои неща са епидемични и кои – епидемиологични? Кои са противоепидемични? А също какво е това противоепидемиологичен?

Доста хора не правят разлика между епидемичен и епидемиологичен. А трябва. Защото прилагателното епидемичен е образувано от епидемия и съответно означава (най-общо) ’който е свързан с епидемия’; често се употребява за заразни болести, които се разпространяват широко, като епидемия.

Прилагателното епидемиологичен е образувано от епидемиология, а това е дял от медицината, който изучава заразните (инфекциозните) болести и съответно предлага научнообосновани начини за тяхното ограничаване и ликвидиране.

След като направихме това разграничение, може да кажем, че епидемичен и епидемиологичен не са никакви синоними и трябва да внимаваме с кои съществителни имена ги съчетаваме. Ето някои примери:

епидемична обстановка, епидемична ситуация, епидемично огнище, епидемична болест, епидемичен взрив, епидемичен риск (т.е. свързани са с епидемиите и болестите)

епидемиологично отделение, епидемиологичен център, епидемиологичен анализ, епидемиологичен надзор (т.е. свързани са с медицината и с научните познания за епидемиите и заразните болести)

Остана да изясним в кои случаи се употребява противоепидемичен. Ясно е, предполагам, че тогава, когато се борим срещу епидемията – вземаме противоепидемични мерки и упражняваме противоепидемичен контрол.

И много ви моля, не употребявайте противоепидемиологичен – това ще означава, че сте се насочили срещу епидемиологията (респективно срещу медицината), а точно на нея се надяваме да ни помогне в критични ситуации като сегашната.

Бъдете здрави и пазете себе си и хората, които обичате! Пазете и другите. Стана ясно, че може и да не харесваме доста от себеподобните си, но няма как да оцелеем поединично.

24.03.2020 at 8:29 2 коментара

За парламентите и Парламента

Толкова често се греши, че се питам да не би аз да се заблуждавам. Става дума за Парламента на Обединеното кралство, който май не съм виждала изписан с главна буква. Защо? Не виждам никакво основание да се пише с малка буква, тъй като Парламент е собствено име – официалното название на върховния законодателен орган на държавата, който се състои от Камара на лордовете и Камара на общините.

Когато министър-председателката Тереза Мей изнася реч, тя го прави пред британския Парламент, а не пред британския парламент.

Възможно е думата да се пише с малка буква под влияние на нейната употреба като съществително нарицателно име – например за българското Народно събрание. Понеже собственото име е Народно събрание, когато използваме синонима парламент, го пишем с малка буква. Също с малка буква се изписва, ако става дума, да речем, за германския парламент – Бундестага, или за сръбския парламент – Народната скупщина.

И така, нашият парламент е Народното събрание, но британското народно събрание се нарича Парламент (ако ми позволите този каламбур), затова се пише с главна буква.

19.03.2019 at 15:03 5 коментара

Един човек, двама души, много хора

В българския език различните граматични форми на повечето думи се образуват, като се променя окончанието им, добавя се определителен член и др.под., например:
дума (ед.ч.) – думи (мн.ч.) – думите (мн.ч., членувана)
пиша (1 л. ед.ч. сег. вр.) – пишеш (2 л. ед.ч. сег. вр.)

Има обаче и такива случаи, при които граматичните форми представляват съвсем различни думи. Всеки ден ги употребяваме многократно, макар да не го забелязваме и да не знаем граматическия термин – суплетивизъм. Типичен пример за суплетивизъм са падежните форми на личните местоимения:
аз – мене – ми; той – него – му; тя – нея – ѝ

Много често употребяваме и думата човек, съответно нейната обикновена форма за мн.ч. хора и бройната форма души (това са книжовните форми). И тук се натъкваме на една доста сложна граматична ситуация:

1. Поначало бройните форми на съществителните имена от м.р., които означават лица (човек безспорно е такова съществително!), не се употребяват в книжовния език. Тоест правилно е да казваме двама читатели (обикновена форма за мн.ч.), а не двама читателя (бройна форма).
При думата човек обаче имаме изключение: правилно е да употребяваме специална, отделна форма – двама души, а не двама човеци.

2. Тази специална форма пък в ед.ч. е от женски род (душа). За ударението няма да говорим защо е променено, тъй като трябва да нагазим здраво в историческата граматика.

3. Формата за мн.ч. на човек – хора, представлява трета, съвсем различна по звуков състав дума.

4. Има още една обикновена форма за мн.ч. – човеци, която е дублетна на хора; правописният речник препоръчва да се употребява хора.

И така, имаме четири граматични форми на една дума, които де факто са три различни думи! (Езиковедите обикновено пишат, че граматичните форми на думите при суплетивизма се образуват от различни основи, за да смекчат удара. :)

Какво прави нещастното ни езиково съзнание при този тежък случай на суплетивизъм? Прави най-естественото нещо – опитва се да си облекчи живота, като пренебрегва бройната форма души и я замества с човека. Затова и все по-често чуваме трима човека, а не трима души; няколко човека, а не няколко души.

Смея да твърдя, че езиковата ситуация в момента вече налага преосмислянето на книжовните граматични форми на човек и въвеждането на (двама) човека като дублетна бройна форма, паралелно с (двама) души.

11.12.2018 at 9:08 15 коментара

Да подходим с експертност към експертизата

Да го кажем ясно: днес експертността е в немилост – авторитетът ѝ неумолимо спада, а думата, с която по-често я назоваваме, всъщност… значи нещо друго. В последните години свикнахме да чуваме, че еди-кой си притежавал експертиза. Поне е ясно защо се получава така: съществуващата вече в българския език заемка експертиза безкритично се натоварва със значението, което думата expertise има в английския – ’специални познания, умения, опит в определена област’.

Да, обаче в нашия език думата експертиза е утвърдена отдавна и означава ’разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение’. Натоварването ѝ с ново значение не е нещо неестествено, но пък и не е желателно, особено в словосъчетания като “имам експертиза”. Какво всъщност имам – знания и опит или заключение от експерти?

Основните причини за употребата на експертиза с новото значение според мен са две:

1. Огромното лексикално влияние на английския език върху българския в последните десетилетия, улеснено не само от навлизането на новите технологии, но и от това, че огромна част от работещите и учещите българи активно използват английски в ежедневието си.

2. Нашата езикова леност. Вместо да потърсим различна и по-точна дума за понятието, ние употребяваме чуждата. Не само защото е по-престижна (звучи по-така), но и защото ни идва наготово и не се налага да мислим, да търсим, да пробваме, да отиграваме варианти.

Езикът е такъв, какъвто ние, говорещите и пишещите, го моделираме. Отказвайки се обаче да търсим думите, които точно изразяват нашите мисли (на съответния език), попадаме в мъглява зона – там, където събеседниците ни могат да вложат в тях произволен смисъл.

10.05.2018 at 19:52 6 коментара

В джендема на етимологията

Точно там попадна един висш духовник, който се опита да направи научен принос, изнамирайки общо начало на думите джендър и джендем – тези думи, заяви духовникът, имали общ индоевропейски корен и той означавал ни повече, ни по-малко, а именно ’ад’.

Това, казах си, трябва да се провери. Етимологията е наука интересна и понякога се оказва, че общо начало имат думи, за които простосмъртният не подозира, че са свързани по някакъв начин (например поляна и план; простак и стоя).

Да отворим сега дебелите книги и да видим откъде са се взели джендърът и джендемът. Според етимологичния речник думата джендем е извървяла дълъг път. В българския е дошла чрез турски (cehennem) от арабски (ğehennem), където пък се е появила от иврит  [1]. Така стигаме до еврейското Ge Hinnom, което, за да не звучи толкова странно и далечно, всъщност съответства на гръцката γέεννα, проникнала в старобългарски и църковнославянски и позната ни от словосъчетанието геена огнена – и да, това е синоним на ада наистина.

Но да се върнем на еврейското Ge Hinnom и да потърсим “адския” индоевропейски корен. Това словосъчетание означава ’долина на [синовете на] Еном’, която се е намирала на юг от Йерусалим и в нея са се извършвали езически ритуали, свързани с изгаряне. Явно геената се е сдобила с “адско” значение по-късно – то не е заложено в нея изначално, с някакъв индоевропейски корен.

Опитах се все пак с чужда помощ да разбера нещо за етимологията на еврейското ge (долина) в Ge Hinnom. Възможно е gai (ge) да е свързано със старогръцката дума за земя – γῆ, за чийто произход не се знае нищо със сигурност, но може би отвежда към езика на прединдоевропейски субстрат.

Сега да проследим и етимологията на думата джендър. Тук нещата са доста по-ясни, а веригата не е толкова дълга. Английското gender (разбира се, не с това значение, което се дискутира днес) e заето от старофренски – gendre, genre ’вид’, ’характер’, което се корени в латинската дума genus ’род’, ’вид’, а тя вече има индоевропейски корен *gene- ’раждам’.

Стана ясно, че: 1) джендър и джендем нямат общ произход; 2) джендем вероятно няма индоевропейски корен; 3) нито коренът на джендем, нито коренът на джендър имат нещо общо с ада; 4) до езикови аргументи не бива да се прибягва, ако преди това не са направени необходимите справки.

“Преди да заговориш, обмисляй”, казано е в Светото писание (Сир. 18:19). Редно е един висш духовник да е чел тази книга и да се съобразява с нейните повели. За мен поведението и думите му са крайно недостойни за неговия сан.

_______________________________
[1] Български етимологичен речник. Т. 1. Ред. В. Георгиев. С., БАН, 1971, с. 360.

30.01.2018 at 21:01 10 коментара

Статуята на Свободата

Случва се понякога: зададат ми въпрос, аз понечвам да напиша веднага отговора, но изведнъж се сепвам и си казвам, че всъщност случаят не е толкова елементарен и трябва да се размисля повече.

Въпросът беше за изписването на Свободата в Статуята на Свободата. Символът на САЩ е известен по цял свят, но не всички знаят историята му и съответно за каква свобода става дума – за общото понятие (съществително нарицателно име) или за нейно олицетворение (съществително собствено име). Самият вид на статуята насочва към второто. Тя изобразява римската богиня на свободата Либертас, която освен от скулптора Бартолди е пресъздавана и от други хора на изкуството – да споменем Свободата води народа от Йожен Дьолакроа.

Разбира се, трябва да отчетем, че на плочата в лявата ръка на женската фигура е гравирана датата на подписването на Декларацията за независимостта и така се отдава почит и на свободата (с малка буква). Но все пак в съзнанието надделява внушението за Свободата, олицетворена от внушителната женска фигура. Това се потвърждава и от начина, по който американците наричат статуята – Miss Liberty или Lady Liberty.

Благодаря на Ани Бахчеванова, с която обменихме мисли и сведения по проблема. Тя разсея и последните ми съмнения за изписването на Статуята на Свободата със следните думи: “Свободата е олицетворена в женски образ на богиня, а не е просто мемориал с форма на паралелепипед и с надпис”.

26.10.2017 at 17:52 2 коментара

В случай че се колебаете за запетаята

Саморазвиващите се болтове могат да бъдат и вдъхновяващи. Екипът на “Ауди България” пусна реклама с текст В случай че потрябват. Сред коментарите се появиха забележки, че е пропусната запетая. Опроверженията пък препращаха към kaksepishe.com, където пише следното:

В случай че представлява сложен съюз, който свързва две прости изречения в рамките на сложното. Запетая се поставя пред целия съюз.

Марко ще изпълнява и ролята на резервен пилот в тима на японците, в случай че стане нещо непредвидено.
Избягвайте да шофирате, в случай че сте ядосани, доста уморени или разтревожени.

Случаят с В случай че потрябват е малко по-различен от класическия, защото имаме едно просто изречение, а не две, свързани с въпросния съюз. Но все пак запетая пред че не е нужна. Защо?

Защото сложният съюз си е сложен съюз, той е равен по смисъл на ако, а освен това изображението замества липсващото второ или първо просто изречение:

В случай че потрябват, купете си тези болтове.
Купете си тези болтове, в случай че потрябват.

23.06.2017 at 9:10 24 коментара

По-стари публикации


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 485 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 583 206 посещения