Posts filed under ‘Някакви такива’

Да подходим с експертност към експертизата

Да го кажем ясно: днес експертността е в немилост – авторитетът ѝ неумолимо спада, а думата, с която по-често я назоваваме, всъщност… значи нещо друго. В последните години свикнахме да чуваме, че еди-кой си притежавал експертиза. Поне е ясно защо се получава така: съществуващата вече в българския език заемка експертиза безкритично се натоварва със значението, което думата expertise има в английския – ’специални познания, умения, опит в определена област’.

Да, обаче в нашия език думата експертиза е утвърдена отдавна и означава ’разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение’. Натоварването ѝ с ново значение не е нещо неестествено, но пък и не е желателно, особено в словосъчетания като “имам експертиза”. Какво всъщност имам – знания и опит или заключение от експерти?

Основните причини за употребата на експертиза с новото значение според мен са две:

1. Огромното лексикално влияние на английския език върху българския в последните десетилетия, улеснено не само от навлизането на новите технологии, но и от това, че огромна част от работещите и учещите българи активно използват английски в ежедневието си.

2. Нашата езикова леност. Вместо да потърсим различна и по-точна дума за понятието, ние употребяваме чуждата. Не само защото е по-престижна (звучи по-така), но и защото ни идва наготово и не се налага да мислим, да търсим, да пробваме, да отиграваме варианти.

Езикът е такъв, какъвто ние, говорещите и пишещите, го моделираме. Отказвайки се обаче да търсим думите, които точно изразяват нашите мисли (на съответния език), попадаме в мъглява зона – там, където събеседниците ни могат да вложат в тях произволен смисъл.

Advertisements

10.05.2018 at 19:52 5 Коментари

В джендема на етимологията

Точно там попадна един висш духовник, който се опита да направи научен принос, изнамирайки общо начало на думите джендър и джендем – тези думи, заяви духовникът, имали общ индоевропейски корен и той означавал ни повече, ни по-малко, а именно ’ад’.

Това, казах си, трябва да се провери. Етимологията е наука интересна и понякога се оказва, че общо начало имат думи, за които простосмъртният не подозира, че са свързани по някакъв начин (например поляна и план; простак и стоя).

Да отворим сега дебелите книги и да видим откъде са се взели джендърът и джендемът. Според етимологичния речник думата джендем е извървяла дълъг път. В българския е дошла чрез турски (cehennem) от арабски (ğehennem), където пък се е появила от иврит  [1]. Така стигаме до еврейското Ge Hinnom, което, за да не звучи толкова странно и далечно, всъщност съответства на гръцката γέεννα, проникнала в старобългарски и църковнославянски и позната ни от словосъчетанието геена огнена – и да, това е синоним на ада наистина.

Но да се върнем на еврейското Ge Hinnom и да потърсим “адския” индоевропейски корен. Това словосъчетание означава ’долина на [синовете на] Еном’, която се е намирала на юг от Йерусалим и в нея са се извършвали езически ритуали, свързани с изгаряне. Явно геената се е сдобила с “адско” значение по-късно – то не е заложено в нея изначално, с някакъв индоевропейски корен.

Опитах се все пак с чужда помощ да разбера нещо за етимологията на еврейското ge (долина) в Ge Hinnom. Възможно е gai (ge) да е свързано със старогръцката дума за земя – γῆ, за чийто произход не се знае нищо със сигурност, но може би отвежда към езика на прединдоевропейски субстрат.

Сега да проследим и етимологията на думата джендър. Тук нещата са доста по-ясни, а веригата не е толкова дълга. Английското gender (разбира се, не с това значение, което се дискутира днес) e заето от старофренски – gendre, genre ’вид’, ’характер’, което се корени в латинската дума genus ’род’, ’вид’, а тя вече има индоевропейски корен *gene- ’раждам’.

Стана ясно, че: 1) джендър и джендем нямат общ произход; 2) джендем вероятно няма индоевропейски корен; 3) нито коренът на джендем, нито коренът на джендър имат нещо общо с ада; 4) до езикови аргументи не бива да се прибягва, ако преди това не са направени необходимите справки.

“Преди да заговориш, обмисляй”, казано е в Светото писание (Сир. 18:19). Редно е един висш духовник да е чел тази книга и да се съобразява с нейните повели. За мен поведението и думите му са крайно недостойни за неговия сан.

_______________________________
[1] Български етимологичен речник. Т. 1. Ред. В. Георгиев. С., БАН, 1971, с. 360.

30.01.2018 at 21:01 6 Коментари

Статуята на Свободата

Случва се понякога: зададат ми въпрос, аз понечвам да напиша веднага отговора, но изведнъж се сепвам и си казвам, че всъщност случаят не е толкова елементарен и трябва да се размисля повече.

Въпросът беше за изписването на Свободата в Статуята на Свободата. Символът на САЩ е известен по цял свят, но не всички знаят историята му и съответно за каква свобода става дума – за общото понятие (съществително нарицателно име) или за нейно олицетворение (съществително собствено име). Самият вид на статуята насочва към второто. Тя изобразява римската богиня на свободата Либертас, която освен от скулптора Бартолди е пресъздавана и от други хора на изкуството – да споменем Свободата води народа от Йожен Дьолакроа.

Разбира се, трябва да отчетем, че на плочата в лявата ръка на женската фигура е гравирана датата на подписването на Декларацията за независимостта и така се отдава почит и на свободата (с малка буква). Но все пак в съзнанието надделява внушението за Свободата, олицетворена от внушителната женска фигура. Това се потвърждава и от начина, по който американците наричат статуята – Miss Liberty или Lady Liberty.

Благодаря на Ани Бахчеванова, с която обменихме мисли и сведения по проблема. Тя разсея и последните ми съмнения за изписването на Статуята на Свободата със следните думи: “Свободата е олицетворена в женски образ на богиня, а не е просто мемориал с форма на паралелепипед и с надпис”.

26.10.2017 at 17:52 2 Коментари

В случай че се колебаете за запетаята

Саморазвиващите се болтове могат да бъдат и вдъхновяващи. Екипът на “Ауди България” пусна реклама с текст В случай че потрябват. Сред коментарите се появиха забележки, че е пропусната запетая. Опроверженията пък препращаха към kaksepishe.com, където пише следното:

В случай че представлява сложен съюз, който свързва две прости изречения в рамките на сложното. Запетая се поставя пред целия съюз.

Марко ще изпълнява и ролята на резервен пилот в тима на японците, в случай че стане нещо непредвидено.
Избягвайте да шофирате, в случай че сте ядосани, доста уморени или разтревожени.

Случаят с В случай че потрябват е малко по-различен от класическия, защото имаме едно просто изречение, а не две, свързани с въпросния съюз. Но все пак запетая пред че не е нужна. Защо?

Защото сложният съюз си е сложен съюз, той е равен по смисъл на ако, а освен това изображението замества липсващото второ или първо просто изречение:

В случай че потрябват, купете си тези болтове.
Купете си тези болтове, в случай че потрябват.

23.06.2017 at 9:10 6 Коментари

Казусът с Марин Льо/льо Пен

Франция се намира между двата тура на президентските избори, а българският правопис е в ситуация след промяната на едно правило, което засяга името на госпожа Льо Пен – претендентка за поста.

Когато се изписва само фамилията, няма колебания, тъй като и преди, и сега първата дума започва с главна буква:

Льо Пен, Дьо Гол, Да Винчи, Фон Нойман, Ван Бастен

Когато обаче льо, дьо, да, фон, ван са в средата на името, правописът вече има история. Според предишния официален правописен речник служебните думи – предлози, съюзи, членни форми – се пишат с малка буква (1), следователно:

Марин льо Пен, Шарл дьо Гол, Леонардо да Винчи, Джон фон Нойман, Марко ван Бастен

В последния меродавен правописен речник обаче правилото е променено и главните (съответно и малките) букви се предават според оригиналната форма на името (2). Мислех си, че по същество нещата си остават същите, когато имената се предават на български, но името Marine Le Pen ме изненада, защото в оригиналната му форма определителният член се пише с главна буква. И така, правилно е:

Marine Le Pen – Марин Льо Пен
Charles de Gaulle – Шарл дьо Гол
Leonardo da Vinci – Леонардо да Винчи
John von Neumann – Джон фон Нойман
Marco van Basten – Марко ван Бастен

Благодаря на Георги Рашев и Иван Конакчиев, които ми обърнаха внимание на казуса, както и на Екатерина Крумова за разясненията.

––––––––––––––––––––––––––
(1) Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 71, т. 48.6, заб. 1.
(2) Официален правописен речник на българския език. С., 2012, с. 35, т. 32.1.

03.05.2017 at 8:49 Вашият коментар

Да внимаваме, значи, с четирите вида “значи”

Защо да внимаваме? И защо е нужно да разграничаваме четирите вида “значи”? Най-вече заради пунктуацията, която зависи тъкмо от статута на думата.

1. Значи е сказуемо. Когато е сказуемо, думата лесно се замества с означава.

Не се поставят запетаи около думата, освен ако не се налага поради други правила.

За нас победата значи много.
Това, че имаш слаба оценка, нищо ли не значи за теб?
Това, че имаш слаба оценка, за теб нищо не значи, разбира се!

(Тук запетаята се пише не заради значи, а заради вметнатата част разбира се, която се отделя пунктуационно от другите думи в изречението.)

2. Значи е вметната част, чрез която говорещият/пишещият подчертава, изтъква, набляга на нещо.

В тези случаи значи се огражда със запетаи от двете страни.

Та той, значи, каза, че ако земята се залеси повторно, по-лесно ще се продаде.
Твоята господарка е една ярка, нейният Малволио е краставица в олио, а ние, значи, сме трима къркачи! (Шекспир, “Дванайсета нощ”)

3. Значи е частица.

Честно казано, не се наемам да правя строго разграничение между значи като вметната част и значи като частица. Според академичния тълковен речник частицата значи се употребява във въпросителни изречения, когато се иска някакво уточнение.

За нас е важно дали да поставяме запетая. Тук със съжаление отбелязвам, че за пунктуацията на повечето частици, както е известно на колегите, липсват ясни официални постановки. Аз бих препоръчала да се пише запетая.

Значи, тръгваме сега, нали?

4. Значи е съюз, с който се въвежда изречение, съдържащо заключение или извод от казаното в предходното изречение.

На границата между двете изречения, т.е. пред значи, се пише или точка, или запетая, а след значи не се поставя препинателен знак.

Двата тура на президентските избори се броят за един вот. Значи няма да има санкции, ако пропуснем единия.
Щом като съм насрочила срещата за 10 часà, значи ще започне точно в 10 часà.
Ако намерите кон на снимката само за 5 секунди, значи сте гений!

07.10.2016 at 9:17 2 Коментари

От утре правописът е олимпиада

Заглавието е плах опит за перифраза на израза Светът е олимпиада. Само след ден започват Олимпийските игри в Рио де Жанейро и сред ключовите думи в медийните публикации, обзалагам се, ще бъдат олимпиада, олимпийски игри, Рио, лека атлетика, бокс, плуване и още десетки названия на спортове, спортни термини, имена на медалисти…

Как да изписваме правилно олимпиада, олимпийски игри, летни олимпийски игри?

1. Пишем с главна буква, когато става въпрос за конкретна олимпиада, защото това е собственото име на тази олимпиада:

Утре се открива Олимпиадата в Рио.
Утре се откриват Олимпийските игри в Рио.
Утре се откриват Летните олимпийски игри в Рио.

Забележете (да, особено вие, които се влияете от английския правопис :), че когато собственото име се състои от две или повече думи, само първата се пише с главна буква.

Особен случай е 31-ви Летни олимпийски игри/ХХХI Летни олимпийски игри, за чието правилно изписване няма ясно официално указание. Мисля, че главната буква тук намира опора в един пример (по друг повод) в предишния официален правописен речник (от 2002 г.): Х Международен конгрес. Ако поразсъждаваме, може да стигнем до извода, че все някак собственото име трябва да проличи, затова първата дума след числителното редно име, изписано с цифри, получава главна буква.

2. Пишем с малка буква, когато става въпрос изобщо за олимпиада, защото тогава съществителното име е нарицателно:

Тя е само на 25 години, а ще участва в трета поредна олимпиада.
Най-голям брой златни медали в едни олимпийски игри печели американският плувец Майкъл Фелпс – 8 златни отличия по време на Олимпиадата в Пекин (2008).
Най-голямото международно спортно събитие са летните олимпийски игри, които се провеждат на всеки четири години.

С мисълта, че съм изпълнила “олимпийския” си дълг към родната журналистика, оставам на спортна вълна. :)

04.08.2016 at 16:20 Вашият коментар

Older Posts


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 417 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 132 747 посещения