Posts filed under ‘Синтаксис’

Това, което имаме като конструкция

Вероятно няма да сгреша, ако кажа, че бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов въведе в активно обращение една нова синтактична конструкция, с която обича да усложнява изреченията си:

Това, което наблюдаваме като резултати в последните избори, и това, което имаме като перспектива и електорална подкрепа, аз не изключвам възможността ГЕРБ да получи пълно мнозинство в един следващ парламент.

Извинявам се за това, което имаме днес като политика, но това е единственото, което можехме да направим четири години, но България се нуждаеше от финансова стабилност, за да получава европейски средства.

Не, той не е родоначалникът на конструкцията. Google е услужлив и предлага резултати от по-далечни години и с друго авторство. Но мисля, че Цветанов я популяризира, и тя се поде от не един и двама политици и интерпретатори на политическите събития (и не само):

Това, което правим като държава, за да не се отрази поскъпването на фуража върху цената на месото, е да се опитаме… (Мирослав Найденов)

Това, което имаме като гласове по градове, показва, че Реформаторският блок е нова политическа формация. (Радан Кънев)

… това, което имам като преки наблюдения, са натискът и арогантността, за които знаем от последните 4 години. (Кънчо Стойчев)

… от това, което получих като информация как е действал кризисният щаб, какво е направено, минута по минута, искам да ви кажа… (Цветлин Йовчев)

Тази конструкция доста ме дразни, защото ми изглежда като изкуствено усложняване на фразата, целящо да ѝ придаде витиеватост и някаква неопределеност, от която, трябва да признаем, посочените по-горе хора честичко се нуждаят. Жалкото е, че вече се превръща в клиширан израз и се употребява и от личности, чиито изразни способности не поставям под съмнение – със съвсем малко усилие биха могли да намерят синонимна конструкция.

Въпрос към англоговорещите: възможно ли е първоначалната поява на това, което имаме като да е повлияна от английски модел?

Реклами

25.06.2014 at 17:34 10 коментара

7 мита за правилото за пълния и краткия член

В правописния фолклор правилото за пълния и краткия член е обраснало с митове. Да ги развенчаем!

Мит 1. Правилото е отменено.
Напротив, валидно е. Препотвърдено е миналата година в Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012. Ако правилото бъде отменено в близките две-три десетилетия, това ще бъде водеща новина в медиите. Ако бъде отменено по-късно, може и да не е водеща новина. Защото на следващото поколение просто няма да му пука за правилото (според скромното ми мнение :).

Мит 2. Правилото важи и за писмената, и за устната реч.
Правилото е задължително само за писмената реч. В устната то практически не може да се спазва – с изключение на случаите, в които текстът е предварително подготвен (написан или наизустен).

Мит 3. Пълен член получават само подлогът и определението към него.
Има и други случаи, в които се употребява пълен член (тук – т. 3, 4, 5). Най-често срещани – в съставно именно сказуемо, когато членуваната дума се свързва с някой от следните глаголи: съм (бъда – бъд. време), оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, ставам (със значение ’съм’), представлявам (със значение ’съм’). Повече разяснения – тук.

Мит 4. Пълен член получава вършителят на действието.
Това твърдение би било вярно, ако се добави уточнението граматически:
Пълен член получава граматическият вършител на действието.
Давам два примера, за да стане ясно:

Кандидатът попълва формуляра.
Тук кандидатът е действителният (логическият) вършител и граматическият вършител (подлог – той, кандидатът попълва).

Формулярът се попълва от кандидата.
Тук действителният вършител е кандидатът, но граматическият, т.е. подлогът, е формулярът (той, формулярът се попълва).

При определяне на правилния член е важно не кой на практика върши действието, а кой граматически го върши в конкретната формулировка.

Мит 5. Ако думата е в началото на изречението, тя се членува с пълен член.
Много често подлогът се оказва в началото на изречението и вероятно това заблуждава доста хора. Но не се подвеждайте. Ето примери, в които подлогът не е първата дума, но трябва да получи пълен член:

Никога преди младежът не беше попадал в толкова опасна ситуация.
Очаква се днес президентът на Чехия Милош Земан да подпише указ за разпускането на Парламента.

Мит 6. Пълният член придава по-голяма тежест на думата.
Може у някои пълният член да поражда такова субективно усещане, но то няма нищо общо с правилото. Ако искате да придадете тежест или важност на думата, по-добре я напишете в курсив (italic) или пък я заменете с някой по-изразителен синоним, но не използвайте пълния член за тази цел. Ако човекът, който чете вашия текст, владее правилото, ще установи, че вие не сте го усвоили добре. И може да стигне и до други заключения за вашата персона.

Мит 7. Ако пред прилагателното име има по- или най-, то се членува с пълен член.
Може би този мит е свързан с предходния, с усещането, че щом нещо е по- или най-, то заслужава да бъде изтъкнато с пълен член. Но граматиката си е граматика, затова внимавайте какво поясняват тези прилагателни, и членувайте съобразно тяхната синтактична роля:

По-лекият път към върха е по-приятен, но и по-дълъг.
(по-лекият – определение към подлога път)

Студентите отново поставиха най-важния въпрос в държавата – за морала на властта.
(най-важния – определение към допълнението въпрос)

Ако се сещате за още митове – добавяйте ги в коментари. :)

30.10.2013 at 10:29 16 коментара

Частен проблем с пълния член (4). Членуване на обособени приложения

В изблик на откровеност ще призная, че от проблемите с пълния/краткия член започна да ми додява. Неслучайно повече от столетие продължаваме да се препираме за това изкуствено правописно правило. Част от поддръжниците му илюстрират неговата необходимост с вестникарски заглавия, впечатляващи със своя, да го наречем, странен словоред – видите ли, ако го нямало пълния член, читателят изобщо нямало да разбере кой кого ухапал или изял. Да погледнем нещата от друг ъгъл – ако го нямаше правилото, журналистите нямаше да го експлоатират безмилостно и словоредът на заглавията щеше да бъде по-естествен.

И тъй като никой нищо не предприема, реших поне аз да направя една малка, съвсем малка стъпка. В Twitter обявих война на пълния член и започнах да употребявам само краткия. Интересно ми е кога ще се появят оплаквания, че някой не е разбрал нещо в моите туитове.

Междувременно в блога се появи един въпрос, поставящ поредния частен проблем с пълния член. Редакторите и коректорите със сигурност са се сблъсквали с такива казуси.

Въпрос от Красимира Георгиева
В изречението Той подписа договор за ролята на Игор – верният помощник на Франкенщайн трябва ли верния да получи пълен член?

А как стои въпросът, ако изречението изглежда така: Игор – верният помощник на Франкенщайн – ще бъде новият герой във филма. Този път пълният член на мястото си ли е, или е излишен?

Моят отговор
Бих искала първо да представя мнението на Вл. Мурдаров по проблема. Анализирайки три примера, подобни на първия, той пише, че обикновено се разсъждава така: “… щом приложението се отнася към допълнението, то също трябва да бъде употребено с непълен член. (…) В същото време се пропуска фактът, че приложението е част от едно цяло изречение… което не е изказано изцяло” [1]. В нашия пример реконструираното изречение би изглеждало така: Игор е верният помощник на Франкенщайн. Според Вл. Мурдаров в този тип конструкции думата трябва да бъде употребена с пълен член.

Ще си позволя да изразя несъгласие с това становище. Ето как разсъждавам аз в няколко пункта.

1. Конкретното изречение е Той подписа договор за ролята на Игор – верния(т) помощник на Франкенщайн. В синтактичен план верния(т) помощник на Франкенщайн е обособено приложение към несъгласувано определение. Ако не е такова, моля да ме поправите. Не виждам никакъв смисъл обособената част да се превръща в пълноценно изречение (да се представя като нещо, каквото тя не е, или като нещо повече, отколкото всъщност е) и едва тогава да се прилага правилото за пълния/краткия член.

Давам си сметка, че обособените части тежнеят към простите изречения, но не са “дорасли” да се превърнат в такива. Макар да се радват на известна интонационна и смислова самостоятелност, те нямат ранг на изречения.

2. В академичната граматика обособените приложения са представени в групи – съобразно тази част на изречението, която поясняват: подлог, пряко допълнение, непряко допълнение, несъгласувано определение и т.н. Даден е следният пример за обособено приложение към пряко допълнение: В зрели години Елин Пелин даде една ценна книга – сборника “Под манастирската лоза” [2].

В нашия пример приложението се отнася към несъгласувано определение (на Игор), което, както и приложението към прякото допълнение, би трябвало да получи кратък член.

3. В спорни/проблемни случаи аз предпочитам да употребявам краткия член. Всъщност така правя услуга на пълния член, защото не го натрапвам там, където май не му е мястото. ;)

Във втория пример, даден от Красимира – Игор – верният помощник на Франкенщайн – ще бъде новият герой във филма, е необходимо да се постави пълен член, защото приложението се отнася към подлога.

А вие как бихте приложили правилото по отношение на първото изречение?

–––––––––––––––––––––––––
[1] Вл. Мурдаров. 99 съвета за българската граматика. С. 2007, 40 – 41.
[2] Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., БАН, 1983, 231 – 232.

Частен проблем с пълния член (3). Спасителят/Спасителя, “Мислителят”/“Мислителя”
Частен проблем с пълния член (5). За Ватикана и Анадола

25.03.2013 at 9:46 45 коментара

Схоластична пунктуация

Правилата подреждат живота ни (в някаква степен). Правилата сковават. Понякога просто се чудиш как да ги спазиш и същевременно да съхраниш здравата си връзка с реалността, в случая – с езиковата.

Неотдавна ме запитаха дали и евентуално защо трябва да се постави запетая в изречението Бъдете отворени към новите предложения дори в първия момент те да ви се сторят много екстравагантни.

Отговорих, че ще изпаднем в схоластика, но ако се придържаме към правилата, въпросът стои по следния начин. Изречението е сложно, състои се от две прости, второто от които е въведено със сложния съюз дори… да. Малко уточнение – второто просто изречение е подчинено обстоятелствено за отстъпване, а съюзът дори да е синонимен на въпреки че, макар да, макар че [1].

Ако обаче изречението е Бъдете отворени към новите предложения дори ако в първия момент те ви се сторят много екстравагантни, тогава не би трябвало да поставим запетая, защото дори е уточняваща дума, която стои пред съюза ако [2].

След като изпратих отговора си по имейла, продължих да мисля по проблема и вече изобщо не съм сигурна, че във втория вариант на изречението можем да минем без запетая. В крайна сметка, по какво толкова се различава дори ако от дори да, въпреки че, макар че. Ако и да не е изрично споменат като сложен съюз, въвеждащ подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване, дори ако де факто изпълнява тази функция.

Както често се случва, не мога да предложа единствено правилното решение на проблема. Как бихте постъпили вие?

___________
Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. С., БАН, 1983, с. 403.
Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 81.

08.11.2012 at 10:53 12 коментара

Диахронично* (20). Добър вечер/добра вечер

В ежедневната ни реч има немалко изрази, които употребяваме наготово – не ги съставяме в момента, а ги изричаме почти механично, по силата на навика. Само няколко примера: добро утро, приятен ден, лека нощ, приятни сънища, честит рожден ден.

Такъв е и поздравът Добър вечер!, с който толкова сме свикнали, че (почти) не ни прави впечатление граматическото несъответствие. Съществителното име е от женски род, а прилагателното – от мъжки, което е в разрез с правилото, че опорната дума в словосъчетанието и определението към нея трябва да са съгласувани по род. Тези думи всъщност са живели в мир и разбирателство в старобългарския език, когато съществителното вечеръ е било от мъжки род. Впоследствие то е променило рода си, но в клиширания поздрав Добър вечер! старото съгласуване се е запазило до днес.

Клишетата обаче не са вечни. В наши дни част от българите се опитват да приведат поздрава в ред, и затова все по-често можем да чуем Добра вечер!, което според мен означава: първо, хората се замислят над това, което говорят; второ, осъзнават липсата на съгласуваност по род; трето, искат да вложат истински смисъл в поздрава. Кой знае, някой ден може граматическият ред да възтържествува. ;)

____________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Диахронично (18). За прилагателното финен
Диахронично (19). Кое е общото между земетресенията, трусовете, стряскането и… конския тръс?
Диахронично (21). Господине, госпожо, госпожице…

08.08.2012 at 8:51 19 коментара

Пише ли се запетая при обаче?

Посвещавам тази публикация на хората, които владеят добре английски и вероятно се влияят от английската пунктуация.

Една от новостите в пунктуационните правила е включването на думата обаче сред примерите при вметнатите части, които не се отделят със запетаи. Това не означава, че има промяна при пунктуацията на обаче. Просто думата е добавена – вероятно защото често се огражда със запетаи, под влияние на английския.

И така, ще повторя, че когато се използва като вметната част на изречението, обаче не се отделя със запетаи.
След двубоя обаче у мнозина остана усещането, че “Барселона” спечели някак по инерция.
Фикрет обаче забелязва сълзите на Тахсин.
Говори каквото си искаш, никой няма да ти повярва обаче!

Налага се да направя уточнение, че според формулировката обаче се използва само като вметната част. Това за мен е малко неточно, защото думата може да изпълнява и ролята на съюз. Наистина, не е пълноценна синтактична част на изречението (подлог, допълнение или нещо такова), но все пак може да има и друга функция, която при това променя пунктуацията. Обясненията по-долу са мои. Те липсват в правилата, но произтичат от общия принцип, че простите изречения в сложното се отделят със запетаи.

Когато обаче се използва като съюз, свързващ две прости изречения (със значение ’но, ала’), пред него се пише запетая.
Устройството не иска да чете дискове, обаче може да ги записва.
Двамата се разделиха, обаче скоро разбраха, че не могат един без друг.

Ако обаче се окаже в края на просто изречение, което трябва да се отдели от следващото просто изречение със запетая, тя се пише:
Цяла нощ валя неспирно. Като станах сутринта обаче, слънцето вече се беше появило на хоризонта.

Дали пък основните правила за правопис и пунктуация не трябва да се издават с тълкувания? Иначе има опасност доста хора да останат с погрешни представи, например че думата обаче се използва само като вметната част и никога не се отделя със запетаи.

Източник: Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 103, т. 82.1; с. 104, т. 86.

13.10.2011 at 11:40 26 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/за това

Род прехожда, и род дохожда, а трудностите при слятото, полуслятото и разделното писане в българския език пребъдват довека. Дано ми бъде простено перифразирането на библейския стих (Екл 4:1), но точно той се появи в съзнанието ми, когато се чудех как за пореден път да подхвана вечната тема в предишния и в сегашния ми блог. Поводът е

Въпрос от Юлия Иванова
Ще се радвам, ако споделите кога се пише затова и за това. Чувствам се много объркана с тези думи.

Моят отговор
Този път сме улеснени: слятото и разделното изписване са регламентирани. Сложният съюз затова се пише слято, за разлика от съчетанието от предлог и местоимение за това, които се пишат разделно [1].

Слято изписване
То е в сила и когато затова представлява наречие, но аз няма да се задълбочавам в тези тънкости, защото далеч по-важно е да наблегнем на значението, което се влага в затова. И така, когато затова означава ’поради тази причина, ето защо’, се изписва слято:
Лекарството е ефикасно. Затова, когато започнете да го приемате, бързо ще почувствате облекчение.
Да си селекционер на Англия, е най-ужасната работа,
затова отказах няколко пъти.

Разделно изписване
Как да определим случаите, в които за това е съчетание от предлог и местоимение? Най-често то се среща пред подчинено определително изречение. Местоимението това всъщност представлява формална дума, към която се съотнася цялото следващо изречение:
Човек няма достатъчно време само за това, за което няма желание.
Надали съществуват общовалидни правила
за това(,) [2] как да възпитаме най-добре детето.
Има ли научни доказателства
за това, че технологията наистина е опасна?

Съчетанието може да се срещне и в просто изречение – тогава то обобщава съдържанието на предходното:
Какво се случи с теб вчера? Искам да поговорим за това.

Сложният съюз затова че и един проблем
Не може всичко да е светло и безоблачно. Има и особени случаи, които изискват повече мислене (не че дотук мислене не беше нужно ;). Например когато употребяваме затова че/за това че. В българския език затова че е сложен съюз, който въвежда подчинено изречение, посочващо причината за действието в главното. Казано по-просто, затова че е равносилно на защото или понеже:
Американката Дебралий Лорензана е била уволнена, затова че е прекалено красива.
Осъждаме този акт не защото сме потърпевши,
а затова че сме демократи.

Трябва обаче непременно да се държи сметка, че за това, че може да се окаже на границата на главно изречение и подчинено определително изречение, за което стана дума по-горе. Ето още два примера:
Мисли за това, че си млада, силна и тепърва ти предстоят много хубави преживявания.
Пенелопе Крус: “Научих се да не се извинявам
за това, че ми върви”.

Ако дотук всичко ви е ясно, поздравявам ви! Ето нещо, което може да ви затрудни:
Осъдиха англичанин за това че шофирал и използвал два телефона едновременно.

Как да постъпим? Англичанинът е бил осъден, защото е шофирал и използвал два телефона едновременно, или пък е бил осъден точно за споменатото нарушение: шофиране без помощта на ръцете? Аз мисля, че е възможно да се тълкува и по двата начина и изписването на за това/затова показва на какво точно се набляга:
Осъдиха англичанин, затова че шофирал и използвал два телефона едновременно (просто се посочва причината за осъждането).
Осъдиха англичанин за това, че шофирал и използвал два телефона едновременно (набляга се на същността на нарушението).

Съзнавам, че тази публикация не изчерпва всички проблеми относно изписването на затова/за това. Самата аз понякога се затруднявам при прилагането на правописното правило, а още повече – когато го обяснявам. Все пак смея да се надявам, че съветите и примерите ще ви бъдат полезни.

–––––––––––
[1] Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002, с. 51, т. 33.23., заб. 2.
[2] За теорията и практиката при поставянето на тази запетая може да прочетете тук.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (4)? Отпреди/от преди
Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо
Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната

08.08.2011 at 12:29 14 коментара

По-стари публикации По-нови публикации


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 450 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 389 326 посещения