Posts filed under ‘Синтаксис’

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Наближат ли избори, това изречение става актуално, а заедно с него – и въпросът дали няма граматическа грешка. Предполагам, че от юридическа гледна точка тази формулировка е некоректна (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/1589654529 – вижте чл. 167 и 167а), но в случая според мен е по-важно дали има грешка от езикова гледна точка.

Сказуемото в българското изречение се съгласува по лице и число с подлога, а в някои случаи – и по род (Ваня е прочела съобщението.). След като имаме два подлога (купуването и продаването), редно е сказуемото да бъде в мн.ч., и то и двете му части (глаголната и именната): са престъпления.

Понякога обаче има регламентирано разминаване в съгласуването – два или повече подлози, а сказуемото е в ед.ч. Това се допуска, “ако между подлозите има семантична близост или ако те означават абстрактни понятия. В такъв случай подлозите се схващат като едно понятие, като цяло, като единство […] Съгласуване и тук има, но то е по смисъл, а не по форма; то е логическо, а не формално” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С.: БАН, 1983, с. 146).

Ето един пример за логическо съгласуване от поемата “Септември” на Гео Милев:

Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.

Въпрос на тълкуване и преценка е доколко купуването и продаването на гласове се схващат като едно понятие, като единство. Едното действително е неосъществимо без другото, това са двете страни на един общ акт. Да вметна, че в българския език имаме сложна дума, която подкрепя твърдението ми: покупко-продажба. В този смисъл, в нашето изречение има основания за логическо съгласуване и не бих казала, че е допусната грешка.

От друга страна, нещо все пак леко ме дразни. Явно и езиковото чувство на доста българи е подразнено, щом като се питат дали няма грешка. Но пък и вариантът “Купуването и продаването на гласове са престъпления” също не ми допада. Мисля, че имам обяснение защо – както и да съгласуваме, ще имаме противоречие между формата и съдържанието, между граматиката и смисъла.

До президентските избори има време да се помисли за друга формулировка на посланието. Според мен е по-добре да насочим усилията си натам, вместо да спорим до припадък дали е грешно, или правилно. Давам само няколко варианта, без претенции да са най-добрите възможни:

Купуването и продаването на гласове е престъпно.
Престъпление е да се купуват и продават гласове.
Да се купуват и продават гласове е престъпление.*
Престъпно е да се купуват и продават гласове.
Да се купуват и продават гласове е престъпно.*

(В тези изречения трябва да има една запетая след гласове по силата на официалните правила.)

Пробвайте и вие – току-виж сме намерили вариант, който да обедини нацията!

Advertisements

21.10.2015 at 16:24 7 Коментари

Нито аз, нито ти (не) можем да кажем как е правилно

Проблемното тройно отрицание беше един от въпросите, които разгледахме на семинара с българските преводачи в европейските институции (Люксембург, 29.09.2014 г.).

НИТО Европейският парламент, НИТО Съветът НЕ са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета.

Този проблем не е разработен теоретично. Следователно не може да се каже, че единият вариант е грешен, а другият – правилен. Може само да се опитаме да потърсим по-уместния вариант. В това изречение аз бих използвала положителна форма на глагола. Защо?

1. Сетих се за два апостолски стиха (Рим 8:38–39), които представляват изречение с аналогична структура. В съвременния синодален превод на Библията формата на глагола е положителна.

Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.

В старобългарските и повечето среднобългарски текстове тази форма е отрицателна. През ХIV в. в атонската редакция се настанява положителната форма. Допускам, че двойното отрицание, което е характерно за славянските езици, се е пропукало в българския език в някои случаи – като този например.

2. За да проверя това, си направих експеримент и в Google потърсих изречения с ключови думи “нито аз, нито той”. В първите 30 резултата, които излизат при мен, само в 2 случая има не пред глагола. Проверих същото словосъчетание в други славянски езици: руски, украински, беларуски, полски, чешки, словашки – доста последователно се употребява не.

3. Явно в съвременния жив, говорим български език се е установил моделът без не. При липсата на граматическа регламентация това за мен е достатъчно основание да го предпочета.

4. Защо двойното отрицание е отпаднало тук, не знам. Възможни причини:

а) на практика имаме три отрицателни форми, отпада едната; отрицанието с нито – нито е много силно и обезсмисля в някаква степен отрицателната форма на глагола;
б) противоречие с логиката – човек се обърква от толкова много отрицания и се стреми към по-ясен езиков изказ;
в) в последно време – влияние на английския език.

5. Не оставайте с впечатлението, че на сегашния етап от развитието на езика вариантът с не е грешен от граматическа гледна точка. Ако поради някакви висши съображения, по-важни от езиковите, той е за предпочитане, употребявайте него.

27.03.2015 at 7:52 2 Коментари

Да прилагаш правилата не е лесно

Днес имах кратък разговор с шефа на едно голямо българско издателство, който, нищо че е шеф, редактира, коригира и налива текстове. Попитах го как трябва да постъпи един добър коректор*, когато срещне например изречението Да си родител е отговорност. Човекът ми отговори, че един добър коректор не би поставил запетая. И други неща добави, с които подкрепи мнението си, но ще ги спестя.

Аз също мисля като него. На въпроса бих отговорила така: един добър коректор знае, че според официалните правила трябва да се пише запетая след родител, защото това е затварящата запетая на да-изречение, ала не я поставя. Тя не само не помага за бързото сегментиране на смисловите цялости в изречението – в това кратко изречение няма какво да се сегментира – но и пречи, “спъва” читателя. Голяма е вероятността той да се запита какво търси там тази запетая, вместо да продължи безметежно да си чете и евентуално да узнае от следващите изречения защо родителството е отговорно нещо.

Концепцията, на която е основана пунктуацията на сложните изречения, е, че (ето тук, скърцайки със зъби, ще поставя запетаите коректно, но в практиката си избягвам втората) запетая се поставя на границата на две прости изречения в сложното. С ред изключения, разбира се, обаче затварящата запетая (в края на простото изречение) е задължителна, нищо че по някаква причина отваряща запетая (в началото на простото изречение) може да не се поставя. Точно така е при да-изреченията. Когато да-изречението е много кратко, затварящата запетая изглежда страшно нелепо.

В последната публикация в моя блог си спестих две такива затварящи запетаи при да-изречения. Интересно дали някой освен професионалните коректори и редактори е забелязал липсата:

Поводът беше Международният ден на майчиния език – 21 февруари, а нетрадиционният начин да бъде отбелязан заслужава поздравления.
Честта да бъдем жури имахме аз, Мария Пейчева и Божидар Божанов.

За читателите, които не са навлезли дълбоко в дебрите на българската пунктуация, пояснявам, че правилата постановяват да се постави запетая след отбелязан в първото изречение и след жури във второто.

Миналата седмица, покрай едно изречение, което обсъждахме с моя събеседник, стигнахме до извода, че в правилата за да-изреченията в предговора на ОПРБЕ (последния правописен речник от 2012 г. на БАН) има пропуск. Изречението беше следното:

Каза ми да се махам и аз избягах.

Тук категорично не трябва да има запетая, казва Х. Защо да не трябва, отговарям аз – след махам се пише запетая, защото там е краят на да-изречението. Общата философия е, че простите изречения в сложното се разделят със запетаи, освен ако не е предвидено друго. Е, да, репликира Х., но като прочетох внимателно правилата, видях, че да-изречението се огражда със затваряща запетая само ако е вписано в друго просто изречение (давам пример: Честта да бъдем жури, имахме аз, Y и Z).

Проблемът всъщност е, че кодификаторите не са вписали това изключение в секцията за пунктуацията на да-изреченията – когато да-изречение е включено в състава на сложно смесено от типа Каза ми да се махам, и аз избягах. Ако пък това нарочно липсва, значи общата запетаечна философия се е пропукала – на какво основание да-изреченията ще се третират като по-особени и няма да се пише затваряща запетая, когато са в състава на сложни смесени изречения?

Според мен всъщност би било по-логично, когато просто изречение се въвежда без запетая (да-изречение, въпросителна дума, уточняващо наречие), да не се поставя и затваряща запетая. Може да се предвиди факултативна затваряща запетая, когато има опасност от двусмислено тълкуване на изречението или пък ако синтактичната конструкция е усложнена и запетаята би улеснила възприемането на изречението.

Вероятно ще кажете, че не бива така – да си слагаме запетаите по желание. А защо не? Защо да прилагаме пунктуационните правила винаги автоматично? Защо да не вложим малко мисъл, когато се налага? Защо най-сетне не се замислим за това, че основната функция на препинателните знаци е да помагат при възприемането на текста?

Колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.
–––––––––––––––––––––
* Въвеждането на образа на добрия коректор е художествен похват, а не квалификация за нечии професионални качества. :).

13.03.2015 at 9:03 19 Коментари

Частен проблем с пълния член (6)

Отново читателски въпрос стои в основата на моя публикация. Примерът е от вчерашно новинарско заглавие:

Плевнелиев призова туризмът да се съобразява с екологията

Оправдан ли е тук пълният член, или трябва да се постави кратък? Основание може да се намери и за двете решения, зависи как разчленяваме това изречение в нашето съзнание.

Ако президентът е призовал да се извърши някакво действие и е наблегнал именно на съобразяването с екологията, тогава пълният член е оправдан: Плевнелиев призова той, туризмът, да се съобразява с екологията.

Ако призивът е бил насочен именно към хората от туристическия бранш, които трябва да вземат под внимание екологията, тогава е редно да се употреби кратък член: Плевнелиев е призовал него, туризма, да направи нещо.

Разбира се, това са тънки разлики, даже бих казала умозрителни. За мен вторият вариант е доста по-близък до естествената реч. Подробен анализ на подобно изречение и повече аргументи – в статията ми за идващия влак, публикувана отдавна в моя блог.

06.02.2015 at 20:00 1 Коментар

Особени случаи на съгласуване по число

Казуси от типа на този, който ви представям, се срещат най-вече в специализирани текстове. Проблемът ми беше поставен от българските преводачи в европейските институции и разгледан на семинар с тях (Люксембург, 29.09.2014 г.).

Как е редно да се съгласува по число в следния случай:

“… с изключение на животни, които са родени, непрекъснато отглеждани и заклани в страна или регион, класифицирана или класифициран с решение по член 5… като страна или регион с незначителен риск…”

1. Съюзът или има не само разделително значение (свързва еднородни части или прости изречения, които посочват взаимноизключващи се факти, действия), но и съединително значение, подобно на съюза и (посочват се различни възможности – вж. примера в предходните скоби :).

За мен най-добре е да се използва формата за мн.ч. – класифицирани, която се отнася до двете съществителни. Употребата на класифицирана или класифициран ми изглежда като проява на хиперкоректност.

2. Ето друг подобен казус:

“В директивата се определят условията, при които дадена държава членка или регион на държава членка могат да бъдат обявени/може да бъде обявен или обявена за официално свободни/свободен от ензоотична левкоза по говедата.”

В академичната граматика са разгледани случаите, в които има отклонения от правилото за съгласуване на подлога и сказуемото по число. Посочва се, че някои отклонения са граматични грешки, “а други, които са обосновани и утвърдени от практиката, не са грешки, а своеобразни синтактични явления”. Едно от тези отклонения е именно случаят, в който съюзът или е употребен със съединително значение, а сказуемото е в мн.ч. Дадени са два примера, единият е от И. Вазов:

“… той ги [темите] взема из всички обстоятелства, из всички области на живота… според както случаят или вдъхновението му подскажат.”

3. Аз бих препоръчала употребата на сказуемо в мн.ч. (могат да бъдат обявени… свободни), защото е допустима от нормативна гледна точка и същевременно “стяга” изказа. Особено препоръчвам употребата на мн.ч., когато глаголната форма съдържа имена (както е в казуса) – така се избягва проблемът със съгласуването им с подлозите по род, ако са в ед.ч.

“Органите по одобряването не издават ЕС одобряване на типа за тип двигатели или фамилия двигатели, които не отговарят на изискванията по настоящия регламент…”

“… „ветеринарномедицински продукт“ означава всяко вещество или комбинация от вещества, които отговарят на поне едно от следните условия…”

4. Потърсих мнението на адвокат Емил А. Георгиев за тези четири примера за съгласуване и той изрази одобрение за езиковите формулировки, които аз ви препоръчвам. На въпроса ми дали могат да се породят различни тълкувания от страна на юристите, той ми отговори, че се тълкува според волята на законодателя – искал ли е да обхване само едно определено вещество, да речем, или всички вещества, които са предмет на нормативния акт. За мен е несъмнено, че и в четирите примера законодателят иска да обхване всичко.

15.01.2015 at 17:31 1 Коментар

Диахронично* (22). Другата същност на частицата “не”

Всички знаем, че частицата не служи за отрицание. Но не само. Проблемът, който стои в основата на тази публикация, отдавна отлежава в моя блог.

Въпрос от Хорацио
Задръжте бутона натиснат, докато не се появи съобщението.
Задръжте бутона натиснат, докато се появи съобщението.

Ще изляза, освен ако той не дойде навреме.
Ще изляза, освен ако той дойде навреме.

Идеята е, че потребителят на системата трябва да държи бутона натиснат и да го пусне чак когато на екрана се появи съответното съобщение. Въпросът ми е: Кой вариант на изречението е по-правилен? Каква е граматическата категория и функцията на това не? Струва ми се, че това не е не като отрицателна частица, защото докато не се появи съобщението/освен ако той не дойде навреме не са отрицателни по смисъл?

Ето и няколко други примера:

Ще купя кроасани, освен ако не искаш нещо друго.
Ще купя кроасани, освен ако искаш нещо друго.

Ще седиш на масата, докато не си изядеш всичко.
Ще седиш на масата, докато си изядеш всичко.

Моят отговор
След като българските преводачи в европейските институции ми поставиха въпроса ребром, нямаше как – трябваше все пак да кажа какво мисля. Казусът беше разгледан на семинара в Люксембург (29.09.2014 г.).

1. Явно ключът за разрешаването на проблема е функцията на частицата не в подчинените изречения. Смисълът на изреченията не се променя, след като изключим частицата, значи тя не отрича изпълнението на действието, означено с глагола.

2. Защо тогава я употребяваме? Частицата не е не само отрицателна, може да служи и за усилване, подчертаване, изтъкване:

Не ти ли помогнах достатъчно вече?
Голямото зло е, че стотици хиляди, ако не и милиони българи, живеят в един свят от криви огледала.

3. Подобна е ролята на не и в нашите два случая, но тук имаме и един много стар модел, по-точно стари модели на сложни съюзи, които са съдържали тези частици: АШТЕ НЕ, АШТЕ ДА НЕ, ДАЖЕ НЕ, ПРѢЖДЕ ДАЖЕ НЕ.

Ето едно изречение от старобългарския текст Пандектите на Антиох в превод на съвременен български (в скоби е старобългарското съответствие):

Който хули ближния си при каквото и да е прегрешение… ще изпадне в същия грях, освен ако не помоли (АШТЕ НЕ… ОУМОЛИТЪ) Бога, като се покае и изповяда греха си.

И един евангелски стих:

… тая нощ, преди още петел да пропее (ПРѢЖДЕ ДАЖЕ… НЕ ВЪЗГЛАСИТЪ), три пъти ще се отречеш от Мене. (Мат 26:34)

Но е възможен и друг превод от старобългарски:

… тая нощ, докато още петел НЕ е пропял, три пъти ще се отречеш от Мене.

4. Моделът е доста устойчив и до днес. Частицата не подчертава, изтъква, набляга на действието в подчиненото изречение като условие за извършване на действието в главното. Подчиненото изречение с освен ако (не) е за изключване (при наличието на това условие действието в главното се изключва), а с докато не формално е за време, но фактически е за условие.

Според мен всеки би трябвало да се чувства свободен да употреби или да не употреби не – в зависимост от личните си предпочитания.

____________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Диахронично (19). Кое е общото между земетресенията, трусовете, стряскането и… конския тръс?
Диахронично (20). Добър вечер/добра вечер
Диахронично (21). Господине, госпожо, госпожице

06.11.2014 at 14:01 14 Коментари

Запетая в изречения, започващи с: Предвид…, С оглед на…

Проблемната запетая беше един от въпросите, които разгледахме на семинара с българските преводачи в европейските институции (Люксембург, 29.09.2014 г.).

Предвид вчерашното изказване на руския президент[,] преговорите с Кипър вероятно ще започнат съвсем скоро.

1. Изречението е дадено като пример в сайта Как се пише?. Запетаята е поставена, защото бележи край на обособена част. Защо смятам, че Предвид вчерашното изказване на руския президент е обособена част? Защото притежава трите характеристики на обособените части. За да бъде една част от изречението обособена, тя трябва:

а) да има относителна интонационна самостоятелност;
б) да има относителна смислова самостоятелност (тук преценката е доста субективна);
в) да бъде незадължителна негова смислова и структурна съставка.

2. Самият разширен състав на тази конструкция е предпоставка за обособяване. Ето друг подобен пример:

С оглед на продължаващата криза в Сирия[,] ВКБООН призовава държавите – членки на ЕС, да отстояват…

3. Освен това след края на обособената част има съществително име, което затруднява бързото възприемане на смисловите цялости в изречението. Ако след подобна разширена част стои сказуемото в изречението, тогава не бих я счела за обособена:

С оглед на продължаващата криза в Сирия призоваваме държавите – членки на ЕС, да отстояват…
Предвид вчерашното изказване на руския президент очакваме преговорите с Кипър да започнат съвсем скоро.

4. Подобно е и изречението Предвид гореизложеното предстои излишен труд – тук няма условия, които налагат обособяване, затова не се поставя запетая. Но ако пишещият иска да изтъкне Предвид гореизложеното, да придаде на тези думи по-голяма тежест, може да постави запетая.

5. Според мен не бива да се подхожда схематично при такива предложни конструкции, които започват с предвид, според, с оглед на. Те може да бъдат много кратки, но и доста дълги. Когато са разширени, е добре да се замисляме дали не представляват обособени части, и да ги ограждаме със запетаи.

6. Точно този вид обособени части не са описани в академичната граматика, но има една забележка със ситни букви, в която се говори за “разширени обстоятелствени изрази, които имат само външни сходни белези с обособените части”:

При хубаво време и добро настроение, излетите са приятни.
Между два високи плета, Мария забеляза мъжка сянка…
Но съдията, въпреки съдебната практика, не ще да чуе ни обвинения, ни защита…
[1]

7. Дали конструкциите, които започват с предвид, според, с оглед на, представляват обособени части, или са сродни на въпросните разширени обстоятелства, е въпрос на субективна преценка. За мен самото отделяне на тези псевдообособени обстоятелствени изрази не е достатъчно издържано. Но по-важното в случая е, че графичното им представяне според академичната граматика е свободно, т.е. допуска се употребата на запетая, която се мотивира с облекчаване на възприемането на текста.

–––––––––––––
Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., БАН, 1983, 239 – 240.

14.10.2014 at 7:57 12 Коментари

Older Posts


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 398 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 948,700 посещения