Posts filed under ‘Морфология’

Туитвайки туитове

Мрежата на Twitter може и да не ви е оплела още, но вероятно поне сте чували за нея, за това, че там се туитват разни неща, а краткото съобщение (максимум 140 знака) се нарича туит – от англ. tweet.

Йордан Радунчев (@yradunchev)  ми обърна внимание на формата за мн.ч. на туит – че не е редно да е туити, а туитове. Отначало си казах: естествено, туитове са; но секунди по-късно осъзнах, че тази форма е в разрез с граматическите правила. Откъдето и да погледнеш съществителното туит, то е от мъжки род и е двусрично (ударението пада на втората сричка и няма как да се произнесе туйт), а тези съществителни получават окончание в мн.ч. Само четири двусрични думи по изключение имат окончание -ове (характерно за едносричните съществителни от м.р.): вятър – ветрове, огън – огньове, център – центрове, шанец – шанцове.

Защо тогава тази нова дума в езика ни се подвежда по модела на изключенията? Нямам ясен отговор, а само предположения:

1. За да се избегне омонимията с туити – форма на глагола туитя за 3 л. ед.ч. сег.вр. Надали това е съществен фактор, още повече че се предпочита туитвам, туитваш, туитва пред туитя, туитиш, туити.

2. Окончанието -ове е ярък показател, че съществителното е от м.р., а това е важно при новите думи, които се адаптират към българската езикова система. Представете си, че никога не сте чували за Twitter и някой ви каже или прочетете Тези туити ме разсмяха. Ще разберете, че туити е форма за мн.ч., но как ще определите дали думата е от мъжки, или от женски род? Един туит или една туита? (Не се смейте на една туита, а си представете, че сега е 2005 г. и Twitter все още е в мечтите на Джак Дорси. :)

3. Според проф. Р. Ницолова окончанието -ове при едносричните съществителни от м.р. се оказва подходящо и за да увеличи сричковия им размер в мн.ч., като ги доближи до по-дългите думи. Нашето съществително туит, макар да е двусрично, е твърде кратко (как да очакваш дължина в една английска дума!), изглежда някак несериозно, несолидно, а окончанието -ове вероятно му придава и повече тежест, освен дължина.

Допускам, че тези разсъждения може да се сторят повърхностни на част от четящите. Със сигурност пропускам други възможни обяснения. Очаквам вашите мнения по проблема, който всъщност е много любопитен. Коя форма за мн.ч. предпочитате – туитове или туити? И по-важно: защо?

* * *
След като публикувах горния текст във Facebook и Google+, няколко души коментираха, че за тях туитове си е съвсем закономерна форма за мн.ч., защото съществителното туит е едносрично, т.е. звукът у не е гласна, а полугласна/съгласна/глайд, аналогичен на звука й. Мисля, че това е далеч по-просто и по-вероятно обяснение за настаняването на окончанието -ове в туитове.

А за полугласната/съгласната/глайда ў тепърва ще се говори, защото изговорът от типа скакаўец не е само иронична закачка в едноименната песен на “Хиподил”.

П.П. По проблема за ў само няколко дни по-късно писа Божидар Божанов.

Реклами

11.02.2013 at 10:39 11 коментара

Сутрешно

Правописът на сутрешен е проблемен – често се изписва сутришен, понеже първата асоциация, която правим, е със сутрин. Мислим си, че прилагателното е образувано от съществителното и затова е редно да се пише с и. А може би не е така.

Допреди няколко дни приемах правописа на сутрешен като даденост и не бях се замисляла коя е причината да се изписва с е. В една от социалните мрежи обаче ми поискаха обяснение и това ме накара най-накрая да проуча проблема.

Ще ви кажа как стигнах до отговора. Някои може да смятат, че имам готови отговори и само чакам да получа съответния въпрос. Но в много случаи не е така – чета, мисля, пак чета, пак мисля и ако звездите са разположени правилно, получавам просветление. ;)

Първо, бях наясно, че разковничето е в словообразуването, и затова погледнах съответния раздел в академичната граматика. Там пише, че наставката -шен се съчетава с наречия: утре – утрешен; тука – тукашен; рано – раншен [1].

Значи може да се предположи, че е съществувало наречие сутре, което е послужило за основа на нашето прилагателно име. Къде да потърся това наречие? В някой по-стар речник на българския език. Погледнах в речника на Найден Геров, понеже той ми беше подръка – о, да! – такова наречие наистина е имало [2]. Вече не се употребява, но споменът за него е останал в друга дума – сутрешен.

За съжаление, днес няма как да асоциираме сутрешен със сутре, за разлика от утрешенутре, за да не се колебаем при писането на прилагателното. Оставам обаче с надеждата, че обяснението в тази сутрешна публикация ще закрепи правописа на прилагателното в съзнанието на всички, които я прочетоха.

–––––––––––––––––––––––––
[1] Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. С., БАН, 1983, с. 156.
[2] Геров, Н. Речник на българския език (фототипно издание). Т. 5. С., 1978, с. 289.

15.08.2012 at 9:56 13 коментара

Да слеем, да полуслеем или да разделим (7)? Разяснения за европравописа извън евро зоната

Мислите ми в тази публикация кръжат около слятото/разделното изписване на сложните съществителни имена с първа съставка евро-, които – покрай членството ни в Евросъюза – все по-широко се употребяват в българския език. Ежедневно ни залива информация за евродирективи (за хуманното отношение към кокошките носачки например), еврозаконодателство (в крайна сметка хармонизирахме ли нашето с него?), европроекти (които се опитваме да печелим), евро зоната (и нейното неясно бъдеще).

Може би ви прави впечатление, че първите три евросъществителни са написани слято, а последното – разделно. Защо? Според правописните правила сложните съществителни, които са образувани от съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна гласна (или завършващо на гласна, която играе ролята на съединителна), се пишат слято. Примери:

еврокомисар – образувано е от евро- (съкратено от европейски) + комисар
компактдиск – образувано е от компакт- (съкратено от компактен) + диск
химиотерапия – образувано е от хими- (съкратено от химически) + съединителна гласна о + терапия

При евро зона случаят е друг – първата съставка се употребява като самостоятелна дума, назоваваща парична единица, и затова се допуска разделно изписване. Формулировката “допуска се” е разтеглива. Аз я тълкувам така: може да се пише слято, може и разделно. В действителност обаче тя е опит за компромис с масовото разделно изписване на подобни сложни съществителни имена.

Проблемът е в това, че пишейки, човек не може, а и не бива да го заставят да прави словообразувателен анализ на употребяваните от него думи: я да видим сега каква е тази евродума – от съкращение на прилагателното европейски и съществително ли се състои, или е съчетание на названието на паричната единица евро с друго съществително? Според мен не е редно да се очаква, че пишещите българи ще бъдат в състояние да правят такива тънки разграничения, изискващи известна филологическа компетентност.

Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо
Да слеем, да полуслеем или да разделим (6)? Затова/ за това
Да слеем, да полуслеем или да разделим (8)? Напът съм да се запитам дали разбирам нещо от правопис

29.03.2012 at 7:56 2 коментара

Добре заварил/добре заварила, Сергей

Някаква странна връзка има понякога между мен и читателите на блога ми. Да речем, мисля си да пиша по някакъв специфичен проблем, но отлагам; изведнъж обаче същият този проблем се появява в “Езикови питанки” и вече няма накъде да бягам. :)

Въпрос от Ляо
Когато някой мъж каже на жена “Добре дошла!”, какво би трябвало да му отговори тя – “Добре заварил!” или “Добре заварила!”? По-логично ми е обяснението, че трябва да е “заварила”, тъй като става дума за съкращение от “Добре съм те заварила!”. Но като оставим логиката настрана… аз винаги съм знаела и използвала (евентуално) грешния вариант и ми е малко трудно да си обърна езика. Какво е твоето мнение?

Моят отговор
Преди месец бях на гости на племенника си (въпросния Сергей от заглавието) и на традиционния поздрав “Добре дошла!” отговорих “Добре заварил!”. За пръв път тогава си помислих (срам голям за мен! :), че поздравът ми май не е изряден в граматическо отношение. Нали аз съм тази, която заварва домакина? Би трябвало да му кажа “Добре заварила!” – съкратено от “Добре съм те заварила!”. А когато отивам на гости при двама или повече души, отговарям “Добре заварили!”.

Защо е така? Защо ориентирам отговора съобразно другите, а не съобразно себе си? Може би защото дошла се отнася към мен, аз смятам, че заварил трябва да се отнесе към събеседника ми. Но това не е логично.

А може би тези поздрави са просто формули, които сме престанали да осмисляме, и затова става тази граматическа грешка – домакинът ни поздравява, като говори за действие, което извършва гостът, а гостът му отвръща, като говори за действие, което извършва домакинът, не осъзнавайки всъщност, че го върши самият той.

Стана сложно, но трябва да има някакво разумно обяснение. Какво е вашето? И всъщност вие към кого ориентирате заварил/заварила – към себе си или към домакина?

26.03.2012 at 8:14 25 коментара

Диахронично* (18). За прилагателното финен

Надявам се, че следящите блога ми са широко скроени хора и реакцията им след прочита на заглавието е различна от “Те такава дума нема!”. В книжовния език наистина се употребява фин, но вероятно сте чували/виждали това прилагателно и във вариант финен.

Причината за неговото съществуване покрай фин е ясна, общо взето. Ще се опитам да я обясня, за да не укорявате прекалено онези, които изричат или пишат финен.

Структурна функция на наставките
Ако не бяха моите занимания с историческо словообразуване, може би и до днес нямаше да обърна внимание на една функция на наставките, която се определя като структурна. За да стане по-ясно, ще дам няколко примера. В супен наставката -ен се прибавя към основата супа (съществително, означаващо предмет), за да се образува нова дума (прилагателно, означаващо вече признак на предмет), която показва определено предназначение (супена лъжица). В простоват наставката -оват се прибавя към прилагателното прост, за да се образува ново прилагателно, означаващо качество, което наподобява качеството, залегнало в изходната дума.

Да видим каква роля изпълнява наставката -ен в прилагателното финен, образувано от фин. На пръв поглед – никаква. Но само на пръв поглед. Всъщност в думата фин има някаква недостатъчност, недооформеност, недовършеност (въпреки цялата изтънченост на значението ѝ). Липсва ѝ наставка, която ясно и категорично да я отнесе към прилагателните имена, към всички онези думи, които в нашето съзнание означават признак на предмет и завършват на -ен, -ски, -ов, -лив и т.н. Затова доста хора добавят -ен към фин, осмисляйки тази дума именно като прилагателно. Не е маловажен и фактът, че по този начин чуждата дума придобива “по-български” облик.

Словообразувателни синоними в старобългарския език
Явлението, което представих по-горе, не е никак ново. Характерно е за старобългарския език, и то, забележете – за книжовната му форма. За текстовете от онази епоха е било обичайно съжителството между думи, които са имали едно и също значение, но са се различавали по наставката си например или по липсата/наличието на такава:

богатьство – богатьствиe (’богатство’)
вьдова – вьдовица (’вдовица’)
радъ – радостьнъ (’радостен’)

Една от причините за съществуването на тези двойки (а понякога и тройки, и четворки) думи, наричани словообразувателни синоними (също и варианти, дублети), е че книжовният език е бил в процес на изграждане и речникът му активно се е попълвал с нови думи. Голяма част от тях са се образували с наличния собствен “материал” – славянски корени, наставки и представки, при което са се изпробвали различни “комбинации” между тях. “По-жизнеспособните” варианти са оцелели, а другите просто са били изоставени. Например от трите двойки думи по-горе в съвременния български език се използват богатство, вдовица и радостен, а някогашните им словообразувателни варианти вече са забравени.

Друга причина за появата на словообразувателни синоними е стремежът на старобългарските преводачи и творци да придадат по-изискан вид на книжовния език, употребявайки лексеми със сложна морфемна структура, които съответстват на по-високия езиков стил. Например вземат дума от ежедневната реч и я “обновяват”, като ѝ добавят наставка: сѫпрь + -ьникъ > сѫпрьникъ (и двете означават ’противник’).

Някои изследователи обаче смятат, че в подобни случаи основната функция на наставката е да служи като формален показател, че думата е съществително име, т.е. функцията е същата както на наставката -ен в прилагателното финен.

Нищо ново под слънцето
Много от явленията, които се наблюдават днес в езика, имат ако не аналози, то поне успоредици в миналото. Затова, когато се сблъскам с думи като прилагателното финен, си припомням мъдростта на Еклисиаст: “Случва се да казват за нещо: “виж, на, това е ново”; но то е било вече през вековете, що са били преди нас” (1:10). А познанието за миналото – убедена съм в това – ни помага да правим по-трезва преценка на онова, което се случва в настоящето.

Ако написаното ви е заинтригувало, може да прочетете за други случаи, аналогични на финен, в съвременния български език (стр. 82 – 83).

____________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Източници
В. Ефимова. Старославянская словообразовательная морфе­мика. М., 2006.
П. Ковачева. За една от функциите на няколко старобългарски наставки. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Материали от Международна научна конференция, Велико Търново, 13–14 декември 2002 г. В. Търново, 2004, 155 – 165.
Р. Цейтлин. Лексика древнеболгарских рукописей Х – ХI вв. С., 1986.

Диахронично (16). Няма да направя/не ще направя
Диахронично (17). Глаголът пека, местоимението неин и законът за неутрализация на аломорфите
Диахронично (19). Кое е общото между земетресенията, трусовете, стряскането и… конския тръс?

14.02.2012 at 11:11 14 коментара

Листове/листа/листи

Имате ли проблеми с тези форми за множествено число? Коя бихте употребили за части на растения и коя за хартиени материали? Тази статия е препубликувана от Google+, защото съм сигурна, че ще бъде полезна и за други хора, които не следят там вечерните ми уроци/наброски.

Как всъщност е правилно? Когато става дума за хартия, нормативната форма за мн.ч. е листове. Това е единственият вариант, фигуриращ в правописния речник. Той не бива да се бърка с бройната форма, която се употребява в съчетания като пет лѝста, няколко лѝста, колко лѝста. В големия тълковен речник са дадени и други форми за мн.ч.: листи – простонародна, листя – диалектна, листà – рядка.

Когато имаме предвид части на растения, правилните форми са две – листà, която е неутрална, и лѝсти – стилистично маркирана, присъща на поетическата реч. Отново имаме бройна форма: два есенни лѝста. Според тълковния речник се употребяват още няколко форми за мн.ч.: листе, листя – диалектни, листове – рядка, остаряла.

Може и да не ви харесват нормативните варианти, но те са законните, така да се каже. За пълнота ще добавя, че за растителните листа, освен формата лист (м.р.) за ед.ч., може пълноправно да се използва и листо (ср.р.).

Лично на мен листове (хартия) не ми харесва и си признавам, че казвам листи, т.е. нарушавам правилата. Предпочитаният от мен вариант е по-стар. В далечното минало повечето съществителни от м.р., включително и листъ, са имали окончание в мн.ч., но по-късно окончанието -ове го е изместило при едносричните думи (не напълно, разбира се).

Авторите на последния правописен речник (2002 г.) явно са предпочели да направят разграничение между растителните листа и хартиените листове и да узаконят различни плурални форми. В предишния правописен речник (1983 г.) са дадени три форми на лист за мн.ч. (листове, листа, листи), без да се указва за какво точно се отнасят.

Езикът се променя, нормата го следва, но на мен ми се струва, че точно по отношение на листовете и листите малко е избързала.

Източници
Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002.
Правописен речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН, 1995 (второ фототипно изд.).
Речник на българския език. Т. 8. С.: БАН, 1995.

16.09.2011 at 10:39 16 коментара

Диахронично* (17). Глаголът пека, местоимението неин и законът за неутрализация на аломорфите

Ако се откажете да четете заради сложното название на закона, ще пропуснете нещо интересно, което е и сравнително просто. ;) Затова първо ще обясня закона накратко, а после ще стане дума за глагола и за местоимението.

Аломорфите са фонетични (звукови) разновидности на една и съща морфема, които се появяват в различни граматични форми. Да разгледаме например формите на глагола пека за сегашно време:
аз пека, ти печеш, той пече, ние печем, вие печете, те пекат
Коренът се появява в две фонетични разновидности – пек- (1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч.) и печ- (2 и 3 л. ед.ч. и 1 и 2 л. мн.ч.).

Според закона за неутрализация на аломорфите е наложително те да бъдат изравнени (уеднаквени) и това става в съответствие с принципа на честотността, т.е. налага се този аломорф, който се среща в повече граматични форми. Тъй като в парадигмата на глагола пека за сегашно време аломорфът печ- се среща по-често, отколкото пек- (4:2), той се настанява и във формите за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. Затова са често срещани грешките аз печа, те печат. Забележете, че на никого не му е дошло наум да каже (или да напише) той пеке например.

При местоимението неин положението е още по-драматично. Всички граматични форми освен основната съдържат аломорфа нейн-: нейния(т), нейна, нейната, нейно, нейното, нейни, нейните. Затова изобщо не е учудващо, че често неин се изписва грешно – нейн, а ако се замислим как го произнасяме, ще установим, че аломорфът неин вече е неутрализиран. Остава фактът да намери отражение и в правописа.

Както писах вече в една статия в блога си, езиковите грешки, включително и правописните, невинаги са (само) това, което изглеждат – проява на неграмотност, резултат от недобре усвоени правила. Често те са закономерни и показват посоката, в която езикът се развива, въпреки ограниченията на нормата.

___________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Източник:
И. Харалампиев. Развойни процеси в съвременния български език. В. Търново, 2009, 56–60.

Диахронично (15). Търся някой/някого, който да ме разбира
Диахронично (16). Няма да направя/не ще направя
Диахронично (18). За прилагателното финен

29.08.2011 at 10:15 35 коментара

По-стари публикации По-нови публикации


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 444 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 342 359 посещения