Posts filed under ‘Лексикология’

Защо си паркирал на пешепътя?

Какво мислите, че означава пешепът? Засега – нищо конкретно, но би могло да означава тротоар. А смеситка? Това всъщност е коктейл. Приблизалка пък може да казваме на лупата. Тези три новоизковани думи не са моя измислица. Сътвориха ги участниците в една онлайн игра на Представителството на Европейската комисия в България миналия уикенд почивник. Поводът беше Международният ден на майчиния език – 21 февруари, а нетрадиционният начин да бъде отбелязан заслужава поздравления. Браво на Представителството на ЕК за хрумването и за осъществяването му!

Играта се проведе в Twitter и това, подозирам, не е случайно. Както може би знаете, публикациите там са ограничени до 140 знака и за да вирееш в социалната мрежа, трябва да можеш да се изразяваш стегнато, кратко и ясно – да побереш много смисъл в малко думи. Тази среда е благоприятна за чешитите, за хората с оригинално мислене – къде, ако не сред тях могат да се потърсят потенциалните възможните словотворци?

Организаторите на играта посочиха девет чужди думи, които са се наложили в българския език, и предложиха на потребителите на Twitter чуруликарите да сътворят нови думи (не да търсят синоними!) с български езиков материал. Думите бяха следните: уикенд, принтер, ресто, хипстър, лупа, тротоар, анцуг, коктейл, кошмар. Всъщност хипстър има по-ограничена употреба в сравнение с останалите, но пък е модна сред младите хора.

В играта се включиха доста участници, а някои от тях даваха по две и повече предложения за чуждиците. В тази публикация, естествено, не мога да включа всички, а съм подбрала по-интересните – от моя гледна точка – попадения. Разпределям ги в две групи:
1) сериозни – имат потенциал да станат истински думи;
2) заигравки – каламбури; ясно изразено упражняване в словотворчество; оригинални асоциации.

Уикенд
1) съботонеделник, последник/последници, почивник, почивалници, неделник, междуседмие, краеседмие, отморник
2) баньоцърквие, днинагръцкатакултура, сънник, невиждошефие

Принтер
1) отпечатник, разпечатник, печатало, печатило, образописец, омастилник,
2) е-управление душман

Ресто
1) възвърнък, върник, вповечник, недовзятък
2) квощеимгооставям, нямамдативърна, етовибонбон

Хипстър
1) своемоден, вехтомил, перчемарче, новобохем
2) киприкчия, стародрехогордоносец, извънстадник

Лупа
1) приблизалка, приблизка, дребнозор, образомащабник
2) светлиновеликантило, кьоропатерица, зуумка

Тротоар
1) пешник, пешеходник, пешепът, кракопътие
2) бричкодържател, паркомясто

Анцуг
1) вкъщник, игродреха, удобник, юнащник, домашник
2) сватбеник

Коктейл
1) напиткомеш, пивосмес, смешие, алкосмес, смеситка

Кошмар
1) сънострах, сънонемир, страхосън, ужасън, злосъница, ужасъние
2) таласъмнасън

Предполагам, че почти всички са ви прозвучали странно (то е съвсем естествено) и усмивката не е слизала от устата ви, докато ги четяхте. Също така си мисля, че ги възприемате като нещо несериозно, правено за развлечение и без особена стойност. Да, в цялото това упражнение по словотворчество наистина има забавен елемент, но с времето той остава на заден план и ви уверявам, че ако след няколко дни прочетете тези думи отново, те вече няма да ви изглеждат толкова странни и неприложими на практика.

Ето какво се случи с мен тази нощ – само три дни след играта. Сънувах нещо лошо и се събудих. Първото, което си помислих, и то в някакво полусънно състояние, беше: това е само злосъница, а можеше да е ужасън. Като човек, който се занимава професионално с езика, аз се впечатлявам повече от думите и съм по-склонна да търся нюанси в тях, дори и в такива звукосъчетания, които не могат да се нарекат думи (защото не са влезли в употреба). Но ето, злосъница за мен е просто един лош сън, докато ужасън си е нещо ужасно, направо кошмарно. ;) Нещо, от което се събуждаш с вик и сядаш в леглото.

Сред предложенията за нови думи със сигурност има много добри находки и аз поздравявам искрено всички участници. Те впрегнаха умствени сили, проявиха езиков усет и сътвориха нещо свое, като съчетаха корени, представки, наставки и окончания, които са общи за всички българи. Браво на участниците!

Честта да бъдем жури имахме аз, Мария Пейчева и Божидар Божанов – дейни чуруликари и професионално изкушени от езика – не онзи, застиналия в догми и норми, а живия, практикувания, ежедневно променящия се и постоянно изплъзващия се от схеми и категоризации. Благодаря на Представителството на ЕК за това, че ме въвлякоха в играта. За мен беше истинско професионално занаятно удоволствие!

26.02.2015 at 15:34 4 коментара

Да поговорим за мазетата/мазите

Било е време, когато българите са ги използвали, за да съхраняват в тях зимнината си и бъчвите с руйно вино. Сега предназначението им е доста по-различно и от време на време влизат в новините – когато се наводнят например.

От езикова гледна точка те също са проблемни. Как е правилно – то, мазето, или тя, мазата? От среден или от женски род е думата? В правописния речник са включени и мазе, и маза, без да са отбелязани като дублети. В академичния тълковен речник има отделни статии за мазе и маза. Имат общо, всеизвестно значение (помещение под долния етаж на сграда, обикн. в земята, където се държат хранителни продукти, гориво и др.; зимник, изба), а маза има и допълнителни две, които са доста остарели. Липсва бележка, че единият или другият вариант е диалектна, архаична, разговорна или някаква друга особена дума, което означава, че в книжовната реч може да употребяваме и мазе, и маза.

И все пак моето усещане е, че на маза вече се гледа с подозрение. В Българския национален корпус резултатите за мазе:маза са красноречиви – 4285:189, което е приблизително 23:1. Струва ми се, че маза вече е в процес на изтласкване от книжовния език, а мазе се очертава като по-престижния вариант, колкото и странно да е това определение за място, където съхраняваме не толкова престижни неща.

16.07.2014 at 6:15 13 коментара

Диахронично* (21). Господине, госпожо, госпожице…

Вчера в националния ефир прозвуча едно обяснение за произхода на думата госпожа, което се нуждае от някои уточнения и обяснения. А и без това е добре да се знае откъде идват тези думи в нашия език и какво е първоначалното им значение.

Корените на господин и госпожа са в старобългарския език, в който ГОСПОДИНЪ и ГОСПОЖДА са означавали съответно ’господар’; ’собственик, стопанин’ и ’господарка’. Поради превратната ни историческа съдба те са се съхранили в руския език, откъдето отново са били заети в българския в началото на ХIХ в., когато започват да се употребяват пред името на събеседника като израз на учтивост. За неомъжените жени малко по-късно възниква умалителното съществително госпожица.

За това, че думите са заети от руски, се съди по един фонетичен белег – т.нар. рефлекс на праславянското съчетание *dj в ГОСПОЖДА, което в българския език е жд, а в руския – ж. Ако бяхме наследили думата направо от старобългарски, днес щяхме да казваме госпожда, а не госпожа.

За най-младите читатели ще добавя, че по времето на социализма господин, госпожа и госпожица бяха заменени с другар и другарка, които трябваше да отразяват равноправните отношения между членовете на обществото. През 1990 г. старите форми бяха реабилитирани.

____________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Диахронично (18). За прилагателното финен
Диахронично (19). Кое е общото между земетресенията, трусовете, стряскането и… конския тръс?
Диахронично (20). Добър вечер/добра вечер

24.07.2013 at 13:25 Вашият коментар

Нереторично за реторичен и реторически

Едва ли има други групи прилагателни в българския език, чиито отношения да са толкова динамични и неизяснени, колкото прилагателните с наставки -ичен и -ически. Непрекъснато се конкурират, делят си езикови полета, уж се обособяват и си поделят значенията – и все не могат да се разберат веднъж завинаги. :)

Тази конкуренция води началото си още от Възраждането, когато в новобългарския книжовен език се установяват много прилагателни на -ически под влиянието на църковнославянския и руския език. По-късно се засилва образуването на прилагателни с -ичен и между двете групи започват да се очертават по-ясно смислови различия.

Докъде се е стигнало обаче? До каква степен двете групи прилагателни са се разграничили?

1. Една част са се диференцирали по признака качественост (-ичен) – относителност (-ически), съответно по значение. Съвсем накратко, качествени са тези прилагателни, които показват някакъв признак сам по себе си (красив, лют, кръгъл), а относителни – във връзка с друг предмет (бетонен – от бетон; селски – който се отнася до селото). Първите могат да се степенуват, а вторите – не. Това обаче не е абсолютен признак (жив например е качествено прилагателно, но не се степенува, освен с художествена цел).

И така:
икономично потребление – икономически показатели
техничен футболист – технически университет
практичен човек – практическа инструкция

2. При други двойки прилагателни едното е отпаднало. Това важи за доста прилагателни на -ически, които не издържат на конкуренцията и в езика се налага употребата на съответното прилагателно на -ичен, например фантастичен, оптимистичен, архаичен.

Част от прилагателните на -ически (юридически, комунистически, агрономически) са се съхранили без аналози на -ичен.

3. Най-трудно е да се представи състоянието на прилагателните на -ичен/-ически, които се употребяват паралелно, без ярки, отличителни разлики в значението. Към тях спадат например дублетите граматичен/граматически, биологичен/биологически, физиологичен/физиологически, психичен/психически, чиято употреба е в динамично равновесие, така да се каже.

При други едното прилагателно взема превес и изтласква другото, макар че двете продължават да имат статут на дублети. Такъв именно е случаят с реторичен и реторически. Първото се употребява много по-често, най-вече в съчетание със съществителното въпрос. Според данни от Българския национален корпус, съотношението между употребите на реторичен/риторичен въпрос към реторически/риторически въпрос е 263:3, а изобщо на реторичен/риторичен към реторически/риторически е 361:17.

Съвсем нереторично и в разрез с всички правила ще завърша с повода за тази статия. Получих няколко въпроса и открити подканвания да изразя мнението си за реторичен и реторически. Правя го съвсем накратко тук, със съзнанието, че проблемът за прилагателните от тези словообразувателни типове има доста аспекти и заслужава далеч по-пространно и задълбочено представяне.

07.06.2013 at 9:34 3 коментара

Уау, колко много възклицания!

Появиха се в отговор на мой въпрос в Twitter и във Facebook: как да предадем английското уау (wow) при превода му на български. Преди това се позамислих и се сетих за ооо и ау, които прибавих към срещаните вече леле и майчице. Дъщеря ми подходи по-свободно от мен и предложи супер и Боже.

В коментарите в двете социални мрежи се появиха и други междуметия, които представям тук обобщено:

въй, въх, оу, еха, малей, уха, опа, оле майко, иха, алеле, олеле, малий, страхотно, брех

Част от тях бяха и във варианти с удължени гласни, които – нека да кажем още нещо полезно – трябва да се пишат без дефиси (малки тирета):

ехааа, лелеее, майкооо, малиииий

Привържениците на хард стила в превода предложиха и някои български еквиваленти, които биха възмутили благопристойните читатели, затова ще спомена само две по-приемливи възклицания: ебаси, копеле. Като прочетох ебаси, се сетих и за егати.

Гореизброените думички, разбира се, не могат да заменят wow във всички случаи. Редно е да се съобразим с контекста, когато избираме аналог на английското възклицание. На мен то все още не ми звучи добре в български текстове, а и при този арсенал от родни междуметия, все ще намерите нещо, което да пасне на вашите герои.

29.04.2013 at 13:43 4 коментара

Такава дума няма!

Идеята за тези непретенциозни размисли ми даде @ldtr, който в един коментар написа, че нашият народ е влюбен в израза „такава дума няма“ (с вариант „няма такава дума“). Разтърсих се (а такава дума има ли?) в Google и намерих доста думи/форми, които са заклеймени като несъществуващи. Ето само част от тях:

евра, фрустрира, входирано, финен, удава се, тризнаци, патриотарство, излезнах, професорка

За евра, удава се и финен съм писала в блога си, втората дори е съвсем нормална, правилна, книжовна дума и това, че някой не я употребява или не я харесва, не означава автоматично, че тя не съществува. Квалификацията „такава дума няма“ точно в този случай за мен означава поне три неща: първо, че лепиш етикети, без дори да се замислиш, камо ли да си помръднеш пръста да потърсиш информация преди това; второ, че се смяташ за компетентен в област, в която явно не си, и вероятността да разбираш от футбол и политика, също е значителна; трето – и може би най-важно – отричаш езиковия избор на събеседника си, който има пълното право да предпочете един от дублетите (отдава се/удава се), спазвайки книжовните норми.

Ако нещо ме безпокои истински, то е, че голяма част от българите имат твърде тясно схващане за езика и за думите в частност. Езикът има не само книжовно измерение, той има и разговорен план, и диалектни разновидности, има различни стилове и е истинско щастие, че ни предоставя толкова възможности да избираме между различни изразни средства, тъй щото да говорим/пишем адекватно в конкретната езикова ситуация.

Думата входирам на мен лично никак не ми е приятна, от нея лъха на канцелария. Проф. Владко Мурдаров дори заяви, че е уродливо образувание и противоречи на всички закони на българския език (не бих казала, че съм съгласна с него). Но когато една служителка в нашата данъчна служба попита колежката си дали е входирала еди-кой си документ, и въпросната колежка потвърди, аз си дадох сметка, че всъщност думата върши добра работа в деловодството, защото е кратка и май няма синоним, който да не означава и нещо друго. Алтернативата е „Заведе ли еди-кой си документ с входящ номер?“.

Щом една дума се употребява, и то от доста хора, значи от нея има нужда, в нея има нещо, което липсва в посестримите ѝ. Не отричайте думите, които не знаете или не харесвате, или не употребявате по някаква причина. Не отричайте и не ограничавайте правото на езиков избор на събеседника си. Ако в езиковия си избор не се чувстваме (поне в някаква степен) свободни и непрекъснато се питаме как ще реагират читателите или слушателите на нашите думи, ще можем ли истински да изразим мислите си?

15.04.2013 at 11:17 22 коментара

Да прострем прането, но къде?

Уверявам ви, че много хора са изправени пред този немаловажен езиково-битов въпрос. Получих няколко имейла от независими един от друг питащи с кажи-речи идентично съдържание: как е правилно да се каже/напише – простир или простор, когато означаваме въжето/телта/съоръжението за простиране?

Официално нещата стоят така: в новия правописен речник липсва думата простир, а са включени простор (1) и простор (2), като едното, явно, означава ’обширно пространство’, а другото – ’приспособление за простиране’ (значенията, не са дадени, разбира се – граматичните показатели подсказват какво се крие зад думите).

Думата простир е по-нова – затова липсва в речниците все още. Използва се, защото връзката с простирам е много по-ясна. Освен това простир означава само ’приспособление за простиране’, а простор – и ’обширно, свободно пространство’, което е основното значение на думата. Естествено е да се бяга от омонимията, затова и простир се радва на сравнително широка употреба напоследък. Аз не виждам нищо лошо да се използва в разговорната реч, но бих се въздържала да я употребявам в книжовната реч, поне засега.

13.03.2013 at 9:31 10 коментара

Older Posts


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Светлана Йорданова Д… on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Катинка Диковска on Езикови питанки
che4ito on Частен проблем с пълния член (…
Павлина on Езикови питанки
Велизарчо on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 382 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 807,599 посещения