Posts filed under ‘Английски – български’

Уау, колко много възклицания!

Появиха се в отговор на мой въпрос в Twitter и във Facebook: как да предадем английското уау (wow) при превода му на български. Преди това се позамислих и се сетих за ооо и ау, които прибавих към срещаните вече леле и майчице. Дъщеря ми подходи по-свободно от мен и предложи супер и Боже.

В коментарите в двете социални мрежи се появиха и други междуметия, които представям тук обобщено:

въй, въх, оу, еха, малей, уха, опа, оле майко, иха, алеле, олеле, малий, страхотно, брех

Част от тях бяха и във варианти с удължени гласни, които – нека да кажем още нещо полезно – трябва да се пишат без дефиси (малки тирета):

ехааа, лелеее, майкооо, малиииий

Привържениците на хард стила в превода предложиха и някои български еквиваленти, които биха възмутили благопристойните читатели, затова ще спомена само две по-приемливи възклицания: ебаси, копеле. Като прочетох ебаси, се сетих и за егати.

Гореизброените думички, разбира се, не могат да заменят wow във всички случаи. Редно е да се съобразим с контекста, когато избираме аналог на английското възклицание. На мен то все още не ми звучи добре в български текстове, а и при този арсенал от родни междуметия, все ще намерите нещо, което да пасне на вашите герои.

Advertisements

29.04.2013 at 13:43 5 Коментари

България – страната на ризортите

В моя профил в Google+ възстанових рубриката “Вечерни уроци/наброски”, която водех преди няколко месеца. Имам намерението да я поддържам ежеседмично – всяка сряда. Публикувам статиите паралелно и в страницата на “Как се пише?” във Facebook. Ако ви е по-удобно, може да ги следите там. Повечето от тях ще препубликувам тук, в блога си.
 
Скоро се пошегувах с Милен Петрински, че трябва да мислим за англоезична версия на Как се пише?, защото получих въпрос за правилното изписване на числото 13 на английски. Вторият удар не закъсня: запитаха ме как е правилно да се напише – резорт или ризорт, или може би това са дублетни форми.

Не всички са чували за това чудо, ризорта, затова ще поясня, че думата е заета от английски – resort [rı`zɔ:t, rı`zɔ:rt], но има френски корени. В българския език се използва с две значения (поне толкова са ми известни; ако има друго, допълнете ме): ’курорт’, ’хотелски комплекс, най-вече в курорт или курортен град/село’. Та така, навремето ходехме в курорти и хотели, но сега вече е различно, знаем английски, той ни влияе и трябва да се насочим към ризортите. ;)

С шегите – дотук. Проблемът, първо, е в това, че някои хора (в случая – дамата, задала въпроса в Как се пише?) просто са заставени да употребят думата, защото тя е част от конкретно наименование. Потърсете ризорт или резорт в Google и ще видите, че има и Сънрайз Ол Суит Резорт, и Мидия Гранд Резорт, и Лайтхаус Голф и Спа Ризорт. (Дюни Роял Резорт съзнателно ще го премълча, защото не искам да разбунвам отново духовете. :) Ризорт до резорт. Не упреквам кръстниците на тези комплекси – явно стремежът да привлекат чуждестранна клиентела, е водещ. Или пък резорт/ризорт звучи по-изискано, по-голямо, по-луксозно, за разлика от обикновените хотели?

Вторият проблем е с изписването – резорт или ризорт? Аз бих заложила на ризорт, защото е по-близко до английското произношение, срв. риалити [ri`æləti] (то пък тук една близост в произношението, но примерите са оскъдни), римейк [ri`meık], които вече са включени в правописния речник. Ако някой иска да ми опонира, днес съм благоразположена и ще го улесня: ремикс [ri`miks], рестарт [ri:`sta:t, ri:`sta:rt].

Но като цяло ризортите са хубаво нещо, да не се настройваме срещу тях. Направо се размечтах за ризортна почивка налято. :)

24.01.2013 at 14:47 6 Коментари

Криворазбрана европеизация на българския език

Проф. дхн Александър Добрев

Безспорно е, че в условията на мондиализацията развитието на българския език ще търпи влияние и от езиковата култура на другите народи. Но грижата за езика не може да се ограничи само в издаване на нови тълковни речници и правила за правопис. Защото в същото време в родната ни реч протича и един процес на опростачване, който често стига до словоблудство. Екстраполирането на това явление намира израз в безсмисления спор за замяната на кирилицата с латиница.

Годините, когато българо-съветската дружба беше за нас като въздуха и водата, оставиха трайни последици в речта, отвориха пътя към въвеждането на много русизми. За съжаление, и днес изрази като в тази връзка (от руското в этой связи) вместо правилното във връзка с това се използват както в Народното събрание, така и в медиите. Много набедени интелектуалци все още считат (рус. считать) вместо да смятат, а депутатите зачитат или изчитат даден текст вместо да го прочетат.

Тази неправилна употреба на заемки от руския език продължава и сега. Дори езиковеди като проф. Васил Райнов, директор на Института за български език при БАН, говорят за норми, които са разписани в съответния закон или наредба, без да си дават сметка, че руският глагол разписать (разписывать) означава рисувам (рисувам с водни бои), а едва четвъртото му значение е описвам. В същото време българският глагол разписвам в тълковния речник на същия Институт е означен като слагам подпис или карам нещо да пише (напр. разписвам химикалка). А в действителност въпросните текстове просто са написани или описани в съответните документи.

Но докато този израз на русофилство намира известно историческо обяснение, без да е оправдан, то много по-сериозно и опасно е новопоявилото се приобщаване на различни чуждици и тяхното побългаряване, най-често в резултат на недобро познаване на съответния език. И това се счита като проява на висока култура и интелигентност, докато всъщност представлява псевдоевропеизация или просто езиков снобизъм.

Тук не става дума за използването на нови думи и понятия, свързани с развитието на съвременната техника. От тази гледна точка вече на никого не правят впечатление например термини, породени от навлизането на информационните технологии, като компютър, файл, портал, домейни и много други, за които нямаме български еквиваленти. Сега обаче, след ориентирането ни към Европа, езиковите сноби започнаха да въвеждат чужди заемки или да побългаряват думи от различни европейски езици. Така например съвременните политици имат вече визия, а не виждане по съответните проблеми, фирмите не представят, а презентират своята сто­ка, футболистите добре гардират, вместо да пазят топката, а волейболистите затварят гейма, вместо да го приключат. Специалисти извършват иновация вместо обновяване на сградите, а други правят утилизация на боеприпасите вместо оползотворяване. Европейските фондове се дават на бенефициенти вместо на ползватели.

Въпреки че много отдавна high education се превежда като висше образование, неизвестни езиковеди сметнаха, че high technologies означава високи технологии вместо висши. Само дето не определиха колко метра са високи. Бяла и черна (най-вече автомобилна) техника пък се купува на лизинг вместо на изплащане. Такива примери има много, за съжаление, както в пресата, така и в електронните медии: диверсификация вместо разнообразяване; апликационна форма вместо заявление; верификация вместо проверка; пенетрация на дадена сто­ка на пазара вместо проникване или навлизане. Оказа се, че българският сериал “Под прикритие” е селектиран (англ. to select), вместо селекциониран или просто подбран за участие в международна конкурсна програма.

При посещението си във Ватикана по повод честването на Деня на българската просвета и култура миналата година, председателят на Народното събрание г-жа Цачева подарила на папата реплика на ритон от Панагюрското съкровище. Изглежда напълно естествено, че именно тази, която разрешава репликите и дупликите в родния парламент, ще подари реплика, макар че в този случай отговорните лица от нейния пресцентър или пък придружаващите я журналисти не са разбрали, че replique на френски означава дубликат или копие на оригинала. Но думичката реплика звучи къде-къде по-интелигентно и екстравагантно. И разбира се, ехото в медиите – по Националното радио Петър Волгин съобщава за изложба от реплики на картини на световни художници, а в един музей са показани реплики на ценни археологически находки…

Много наши политици и политолози приемат буквално присъствието на s в думата politics като признак за множествено число и без да направят простичкото сравнение с physicsфизика (ед.ч.), говорят за политики на правителството вместо политиката (ед.ч.), която провежда. По тази логика една водеща от комедийно съботно шоу призна, че ходила на курс (мн.ч.). Изглежда, че и тези набедени езиковеди трябва да бъдат изпратени на подобен опреснителен курс.

Черешката на тортата е използването на термина електронно правителство (e-правителство). Не знам кой го въведе, но изглежда, че този “творец” си представя министрите като електрически роботи, които се привеждат в движение от електронен поток, или че те щъкат като ускорени електрони из коридорите на Министерския съвет. В действителност в Оксфордския речник първото значение на government е the power to govern – способността да управляваш, т.е. самото управление. И тогава нещата стават ясни – става дума за електронно управление, което се постига чрез приложението на новите информационни технологии при осъществяване на дейността на министрите.

Особено важно е не само специалистите да вземат отношение по това опасно за езика ни явление, но трябва всички – и най-вече цялата журналистическа гилдия от всички медии – да положат максимални усилия за запазване на чистотата на българския език. За да не стигнем до абсурдните примери като “Lovime brimki”, които можеха да се видят в началните години на демокрацията.

 
За пръв път имам гост в блога си. Макар моето отношение към чуждиците в българския език да е по-либерално, смятам, че критичните бележки на проф. дхн Александър Добрев са основателни. Трябва да допълня обаче, че за съжаление, някои съчетания от типа на електронно правителство вече са стандартизирани, а стандартите се спазват – били те добри или лоши.

Павлина Върбанова

28.06.2012 at 11:16 17 Коментари

Английски езикови модели в българската реч (5)

Нов глагол на промоция

Откакто промоциите и названието на съответната дейност навлязоха в българския език, имаме проблем. Как да изговаряме и пишем този глагол – промоцирам или промотирам? Нормативната форма на думата е първата (да, с ц – фиксирана в Нов правописен речник на българския език. С., БАН, Хейзъл, 2002, с. 750). И какво от това? Колко души го знаят и ако го знаят, съобразяват ли се с правилната форма?

В един по-нов речник (Речник на новите думи в българския език. Състав. Е. Пернишка и др. С., Институт за български език, Наука и изкуство, 2010, с. 344) е включен и вариантът промотирам, който – спор няма – се радва на много по-широка употреба. Това е нормално, понеже думата е заета от английски, хората използват активно английски в работата и в личните си контакти, а на този език глаголът е to promote [prə`məʊt], както е известно.

Интересно ми е дали все пак в новия правописен речник вариантът промотирам ще бъде допуснат като дублет, или нормата ще продължи да си затваря очите за някои (естествени) езикови процеси.

Благодаря на Анелия Костова-Бозгунова и Владка Кочешкова за приятелската им помощ при подготовката на статиите в тази рубрика.

Английски езикови модели в българската реч (4)
Когато сградите започнат да се случват

12.06.2012 at 10:44 16 Коментари

Клъстър или клъстер – това е проблемът

От началото да кажа – проблемът няма ясно решение. Поне засега. Виновен, разбира се, е английският език, с разминаването между правопис и изговор. :) Знаете как се произнася думата, но все пак да сравним визуално: cluster – [klʌstə(r)].

След като виновникът е известен (а издирването на виновника може да бъде и дело трудно), да продължим по-лежерно. В опита за шега в началото всъщност има голяма доза истина. Колебанието между клъстер и клъстър се дължи именно на разминаването между писмения първообраз на думата и нейния звуков облик. Изобщо, завършекът -er, изговарян като [ə(r)], създава затруднения при адаптирането на английските думи към българския език. Ще представя на вниманието ви само няколко случая, придружени от статистически данни за предпочитанията при тяхната употреба*.
blogger – блогър/блогер (279:3)
voucher – ваучър/ваучер (29:871)
driver – драйвър/драйвер (78:121)
organizer – органайзър/органайзер (21:65)
provider – провайдър/провайдер (186:43)

От всички тези варианти в меродавния правописен речник е фиксирана само формата ваучер. В Речник на новите думи в българския език. Съст. Е. Пернишка и др. С., Институт за български език, Наука и изкуство, 2010, в статиите за съответните думи, единият вариант е изведен в началото, а в края е добавена и другата форма. В статията за клъстер обаче липсва алтернатива, което за мен е пропуск (клъстър:клъстер = 212:474). Неустановеното изписване на думите явно се осъзнава и намира подобаващо отражение в този речник.

Според моето скромно мнение е добре в следващия правописен речник да се допуснат дублетни форми при подобни съществителни имена, което би отразявало реалното състояние в езика на този етап.

Изкушавам се да споделя една догадка. Като че ли има някакво разделение: при думите, които в българския език означават лица, се предпочитат формите с -ър (блогър, провайдър – да, провайдърът е фирма, но се осмисля като доставчик), а при нелицата – формите с -ер (ваучер, органайзер, драйвер, клъстер). Това, разбира се, може да е случайно.

_____________________
* Данните са от Българския национален корпус

05.03.2012 at 11:01 15 Коментари

Английски езикови модели в българската реч (4)

Когато сградите започнат да се случват

Малко като в приказка, около нас започнаха да се случват най-различни неща: форуми, концерти, пенсионна реформа, та и нови сгради вече се случват. Щом чух последното от устата на един министър, разбрах, че отлагане не може да има [1]. Най-сетне трябва да запретна ръкави и поне да регистрирам в блога си този порой от случвания в българския език.

Доста хора вече са забелязали и отбелязали писмено нашествието на случвам се в нашата реч, но дали някой го свързва с влиянието на to happen? Този глагол има широка употреба в английския език и според мен е частично отговорен за поведението на случвам се, който е най-близкото му съответствие в българския. To happen се използва, за да се означат както случайни и непланирани действия –

Sometimes it happens that you meet people you would rather never meet at all.
It happens to be the happiest day of my life.
Adam is the most tolerant person I know – it rarely happens that he loses patience.

така и съзнателни, включително и в резултат на предишни действия или събития [2]:

The reform happened around thirty years before I was born.
We recognize that this important company event finally happened only thanks to our team’s persistent efforts.

В българските тълковни речници значенията на глагола случвам се кръжат около случайното, непредвидено попадане в някаква ситуация или пък около осъществяването на събитие независимо от нашата воля и действия:

Случих се в едно купе с две крайно необщителни особи от женски пол.
Така се случи, че си загубих акта, който ми съставиха пътните полицаи.

В последните двадесетина години употребата на думата доста се активизира и тя започна да служи като синоним на осъществявам се, реализирам се, провеждам се, ставам [3]:

Правя планове, които никога няма да се случат… обаче са готини!
Радвам се, че конференцията се случи.
Какво се случва в организма, когато сме на диета?

Може би глаголът случвам се е предпочитан заради това, че е “по-ярък”, не толкова безличен като ставам (в голяма степен десемантизиран), нито официален като осъществявам се, реализирам се, провеждам се.

И все пак често имам чувството, че с него се преиграва (при случващите се сгради например) или пък се използва, когато говорещият не може да намери точната дума:
Шоуто на Стан се случва сега.

Този път ясно изразявам позицията си. Нямам нищо против разширяването на лексикалното значение на коментирания глагол, защото това е естествен езиков процес. Но ако зависеше от мен, щях да оставя нещата да се случват постепенно. :)

Благодаря на Анелия Костова-Бозгунова и Владка Кочешкова за приятелската им помощ при подготовката на статиите в тази рубрика.

–––––––––––––
[1] Последният подтик дойде от Pippilota.

[2] Оставам с впечатлението, че значенията, с които реално се употребява to happen, са по-разнообразни от тези, които са включени в онлайн вариантите на авторитетните речници (http://bit.ly/AwliYp, http://bit.ly/zQ0Po8).

[3] Тази употреба е маркирана като нежелателна в Речник на новите думи в българския език. Съст. Е. Пернишка и др. С., Институт за български език, Наука и изкуство, 2010, с. 394.

Английски езикови модели в българската реч (3)
Имате ли идея какво става с представите?

Английски езикови модели в българската реч (5)
Нов глагол на промоция

25.01.2012 at 11:32 17 Коментари

Медийни проблеми ;)

В Google+ Светла Енчева ме попита за мнението ми относно изписването на думата медия/медиа. Тъй като практиката е доста противоречива и проблемът стои и пред други хора, помествам тук отговора си, придружен от още наблюдения и разсъждения.

Според меродавния правописен речник [1] правилната форма е медия, съответно медии в мн.ч. Съпротивата срещу това изписване обаче е голямо – дотолкова, че в “Речник на новите думи в българския език” (С., 2010), съставен от специалисти от Института за български език при БАН, е посочено: “Друга форма: медиа” в края на речниковата статия за медия (с. 268).

Continue Reading 21.07.2011 at 14:45 11 Коментари

Older Posts


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 398 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 948,700 посещения