Възможни диалози за българския език и неговата норма

30.09.2013 at 9:05 29 Коментари

На 26 септември участвах в дискусията “Да поговорим за българския език”, организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Института за български език към БАН по случай Европейския ден на езиците. Публикувам приблизителния текст на своето изказване пред участниците в дискусията. Опитах се да изложа и защитя тезата, че е необходим широк обществен диалог за българската книжовноезикова норма.

 

Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа,

Понеже темата вероятно звучи абстрактно, ще използвам като въведение един реален диалог, който водих със съпруга си преди време. Две уточнения. Първо, той е човек на точните науки, не е филолог. Второ, времето е някъде между 2002 и 2012 г., когато дублетът взимам беше изпаднал в немилост и не се радваше на книжовен статут.

Моят съпруг обаче си употребява редовно точно този вариант. Веднъж го попитах: “Знаеш ли ти, че от 2002 г. взимам е неправилно?”. Мъжът ми беше искрено изненадан и отвърна: “Как така е неправилно? Много хора го употребяват”. Обясних му, че в предишния правописен речник са фигурирали и двата варианта, но в новия (тогава) речник е оставен само вземам. “Значи някой е решил, че взимам вече е неправилно, така ли? – каза мъжът ми. – Е, тогава от днес нататък съвсем съзнателно ще си употребявам неправилната дума.”

Тази реакция първоначално ми се стори странна, но колкото повече мислех за разговора, толкова повече основания намирах за нея. И вече днес, след като няколко години пиша и общувам с различни хора в интернет по езикови проблеми, съм убедена, че това отношение към българската езикова норма не е изолирано.

Първо, доста хора имат чувството, че някой решава кое е правилно и кое – грешно, без да се съобразява с тях, с тяхното мнение и с живия език.

Второ, те имат критично отношение към правилата, подлагат ги на своята лична преценка.

Трето, когато дадено правило им се стори излишно сложно, нелогично или необосновано, те просто го игнорират.

За мен е важно, че такова отношение към  нормата проявяват не малограмотни българи, не онези, за които е без значение как се изразяват, а тези, които всеки ден общуват активно и начинът, по който говорят или пишат, е важен за професионалната им дейност или за онлайн присъствието им, за това как другите ги приемат и оценяват.

Това са хора, които искат не просто да знаят как е правилно, а защо така е правилно. Те искат да водят диалог за българския език и неговите правила, но не срещат отклик у специалистите или ако има отклик, той е спорадичен. Или пък високомерен и формален.

Според мен най-важният диалог за българския език, който не само е възможен, а и необходим и би трябвало да го започнем възможно най-скоро (защото вече сме страшно закъснели), е за неговата норма, за граматичните, правописните и пунктуационните правила. С акцент върху тяхната адекватност, разумност и логичност. Без да се опитвам да звуча като Мартин Лутър Кинг, ще кажа, че в по-смелите си мечти виждам как този диалог се води и в него участват не само тесен кръг експерти от Института за български език към БАН и от университетските центрове, не само по-широк кръг учени филолози, а и учители, които преподават правилата на най-младите българи. Виждам как в диалога се включват хора на словото – писатели, преводачи, журналисти, блогъри; хора, които всеки ден се борят с реални текстове – редактори и коректори.

Виждам как към този диалог се приобщават и неспециалисти, за които дори може да не подозирате, че имат отношение към българския правопис и пунктуация – от своята камбанария те също гледат критично. В Google+ съм водила много интересна дискусия с Борил Караиванов, графичен дизайнер, за вида на кавичките и от тази дискусия научих неща, които не знаех, например за по-високата информативност на горната част на реда. Защото езиковите правила имат не само езикови аспекти и трябва да си даваме сметка и за това.

Широкият обществен диалог за българската езикова норма предстои според мен и ако не го започнат специалистите, ще го започне някой друг. По-добре е инициативата да бъде на специалистите.

Диалог за българския език и неговата норма всъщност може да води всеки, който се чувства компетентен по тези проблеми. Съвременните информационни технологии предоставят прекрасни възможности. Ще споделя съвсем накратко как се възползвам аз от интернет.

Първоначално започнах да пиша в блога си по различни езикови въпроси – в отговор на читатели, а също и за различни казуси, с които съм се сблъсквала в практиката си като редактор и коректор. Имам някои поредици – “Да слеем, да полуслеем или да разделим”, “Частен проблем с пълния член”, “Диахронично”, “Английски езикови модели в българската реч”. На подстраницата Езикови питанки съм дала възможност на читателите да ми задават въпроси, а аз им отговарям – диалогът тук е под формата на коментари. Един от най-предизвикателните въпроси, които са ми задавали досега, е защо казваме много цаца, много шаран, но много картофи; защо в единия случай съществителното е в ед.ч., а в другия – в мн.ч. За да отговоря, трябваше да чета изследвания по когнитивна лингвистика.

Не само аз обогатявам читателите с информация, и те ме обогатяват косвено: като ме карат да се замислям над различни въпроси и да търся отговори, като ми представят своята гледна точка. Да, тя може да е непрофесионална, може и да не е в съгласие с езиковите правила, но да е аргументирана и да заслужава внимание. Защото нека да си признаем – понякога ние, филолозите, вторачени в буквата на нормата, подминаваме мнението и аргументите на неспециалистите. А дали точно тези неспециалисти не са по-близо от нас до духа на езика?

Преди година и половина създадох сайта Как се пише?, който поддържам и до днес. Това е най-голямото и най-амбициозното ми онлайн начинание. В него под формата на въпроси и кратки и ясни отговори се опитвам да разяснявам правописните, пунктуационните и граматическите правила. Броят на статиите вече е над 1300. Ако не намират отговор на своя въпрос в сайта, потребителите могат да зададат въпроса си във формуляр, а аз им отговарям по имейла. Този диалог е доста личен и остава невидим за другите читатели. Ако преценя, че въпросът е важен, го добавям заедно с отговора като нова статия в сайта.

Сайтът има страница във Facebook, където не само популяризирам отделни статии от него, а водя и рубрики, например “Дума на деня”. Покрай протестите представих етимологията на някои актуални думи – екзактен, лумпен, катарзис, барикада, манипулация, олигархия. Друга рубрика е “Нов говор” – за неологизми или за нови, малко странни граматични форми. За читателите на страницата те са интересни и обикновено реагират с коментари.

Същите рубрики поддържам и в Twitter. Всъщност те ми бяха подсказани от двама души, с които общувам в тази социална мрежа – “Дума на деня” от Соломон Паси, а “Нов говор” – от Емил Георгиев. Много често в Twitter отговарям на езикови въпроси или пък решавам езикови спорове. Twitter може би е любимото ми онлайн място и тук (само тук) игнорирам правилото за пълния и краткия член и съзнателно употребявам единствено краткия. Това е израз на моето несъгласие с нормата. Забелязвам обаче, че когато реагирам по-емоционално, забравям за бойкота и си употребявам пълния член.

Във Facebook споделих, че ми предстои участие в днешната дискусия и попитах читателите какво непременно трябва да кажа за съвременната езикова норма. Имаше доста отзиви. Ето част от тях (някои са в съкратен вид):

Албена Тодорова: Да махнат простотията с главното В (при учтивите форми – бел. моя).

Борис Ангелов: Да се измете сексизмът от граматиката, плийз (бройни форми, липса на бройни форми за мъжове, членуване, двама – шестима и пр. вехти отживелици, които и филолозите бъркат).

Даниела Гакева-Славчева: Като коректор/редактор много ме затруднява слятото, полуслятото и разделното писане.

Димитър Цонев: По-бързото (и адекватно) кодифициране на нови думи и заемки е нещото, от което реално имаме нужда.

Гергана Стойчева: Хубаво е промените да се съобразяват с естествените процеси в езика, но това невинаги означава да се приеме добила популярност грешка. Особено неприятни са случаите на директно повлияване от английски, например при изписване на главна буква.

Михаил Милушев: Отпадане на пълния член! Такова отпадане ще бъде в крак с реалното развитие на езика.

Диана Гечкова: Нов, актуален правописен речник, в който няма да има инвазия на чуждици, защото за тях има други речници.

Българите – или поне значима част от тях – се интересуват от българската езикова норма, имат активно отношение, искат да разговарят за нея, за това как тя може да служи по-добре на всички. Не правила заради самите правила, а правила, които да улесняват живота ни (в случая – езиковото общуване), вместо да го усложняват. И ако реакцията на това желание е “Не може, да се уповаваме на традициите, правилата са си добри”, нека поне си припомним казаното от Исус: “Съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27).

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой. Tags: , , .

Диахронично* (21). Господине, госпожо, госпожице… Автоматичният молив – пЕромолив или пИромолив?

29 Коментари Add your own

  • 1. workingdiana  |  10.11.2013 в 14:58

    Открих Вашия блог наскоро, така че може би е имало постинг на тази тема и затова предварително се извинявам, ако вече сте се занимавали с това: аз също имам някаква вътрешна непоносимост да пиша „достойнство“ с „й“, макар че изглежда това е правилното изписване. Всъщност много ме дразни това изписване с „й“. И защо тогава „воинство“ например се пише с „и“?

    Отговор
    • 2. Павлина  |  11.11.2013 в 8:26

      Не знам защо имате вътрешна непоносимост. Думите се произнасят с й и е естествено да се пишат така. А воинство и войнство са дублети, така както воин и войн.

      Отговор
  • 3. радев  |  10.10.2013 в 23:43

    „Михаил Милушев: Отпадане на пълния член! Такова отпадане ще бъде в крак с реалното развитие на езика.“

    Подкрепям г-н Милушев, но не за пълното отпадане на пълният член (да се забрани употребата му), а само на правилото за употребата му. Така да се направи, че да се използват и двете форми (пълен и непълен) свободно.

    Също така, подкрепям и позицията на Павлина, която е изразила в последния си коментар (24).

    Отговор
  • 4. Кръстина  |  08.10.2013 в 21:37

    Здравей, Павлина, много ме впечатли отговорът, който получих. Тъкмо разговор търсех, поставяйки под прожектора тази „мелочь“. Която е знак. И провокатор спрямо нуждата да са по-разпознаваеми основанията за изборите, които учените от ИБЕ на БАН правят, защото са задължени със закон.

    Които сме филолози, знаем, че много езикови закони се преборват, когато се избира какво да се кодифицира. И не е лесно да се реши кой закон да е по-по-най. Вярвам, че изборите на специалистите нито са случайни, нито са лекомислени. И съм убедена, че от само себе си се разбира, че проявяват системния характер на езика. Съгласна съм, че езиковата норма трябва да има уши за речта на всички, но ми е трудно да се съглася, че ако узнаеш логиката на избора, предопределил нормата, ще действаш като козленце от приказка или ще тропаш с краче да стане твоето.

    Знаем, че речта е средство, служи ни да се разбираме и правилата не са прищявка, а дисциплина, която ни помага да го правим по-лесно. Ясно е, че речевата ситуация определя с какви езикови средства можем да си служим и ако се разбираме, те са правилни, но когато става дума за отношението към книжовната реч, разпознавам в неспазването на правилата българския нихилизъм спрямо закона и масовото убеждение, че законите – Каквито и да са! – са само за да ги има, а ние ще си караме, както си знаем, защото за какво са ти правила, като ти си знаеш. Тъжно е, но като че ли народопсихологията ни обрича да не съзнаваме, че човешкият свят е Космос, а той е ред, противоположност на Хаоса, който няма как да се случи, ако не спазваме правилата на системата. Които не са прокрустово ложе. Както и свещена крава.

    Да си дойда обаче на думата. Иска ми се да има по-очевидна логика в промените, които се правят, те да не приличат на нескопосано танго. И макар често да обяснявам на децата, че правописната норма е договор, който сме сключили, за да ни служи, да не ми се налага през ден да обяснявам, че вече може да напишат и взИма, защото на последното заседание на Народното събрание партията на дублирането е надборила партията на еднорогите и въобще не я интересува какво мисли по въпроса демосът. Защото на партиите може и да не им пука, но на демоса му отнемат точки на изпит, ако не спази еди коя си норма. Съвсем друг е разговорът за това, умно ли е така да се проверяват знанията и уменията на каквито и да е човеци.

    Сорри:), че забавих своята реакция. Още веднъж благодаря за системната структурираност на становището, което, както става ясно, си споделила и от представителна трибуна. И благодаря на козленцата, които ни предизвикват да се питаме и да размишляваме. За системите, структурите и мостовете. Които строим и чрез думите:) Радвам се на виртуалното запознанство и на е-раздумката:)

    Светли благопожелания – Кръстина

    Отговор
    • 5. Павлина  |  10.10.2013 в 7:23

      Здравей, Кръстина!
      Трудно е да се създават или променят езикови правила – за това спор няма. Също така е ясно, че недоволни от тях и несъобразяващи се с тях винаги ще има. Думата ми е за това, че ако правилата се приемат след дискусия, в която участват по-широк кръг хора, е по-вероятно те да са по-адекватни. В момента те се създават не просто само от специалисти, а от тесен кръг специалисти. Това исках да кажа на колегите – че е добре да започнат да търсят и да се вслушват и в други мнения, преди да предприемат поредните промени.
      Разговор няма, има бариера между тези, които творят правилата, и онези, които трябва да ги спазват.

      Отговор
      • 6. Кръстина  |  10.10.2013 в 22:42

        Здравей, Павлина, съгласна:) Съвсем:)

        Отговор
      • 7. Любител  |  03.11.2013 в 12:04

        Четейки някои от цитираните в статията мнения, стигам до извода, че при определянето на езиковите норми „тесният кръг специалисти“ е много по-малкото зло. Да, някои правила не отговарят на развитието на езика и би било добре да се преосмислят в по-широк кръг от гледни точки, но в общия случай това създава доста опасни предпоставки за езикова анархия и превръщането на неграмотността в норма.

        Отговор
  • 8. Снежана Живкова  |  07.10.2013 в 13:35

    Радвам се много, Павлина, че сте участвали в тази дискусия и сте представили по този умен и спокоен начин някои страни на българския език, които вълнуват и мен, и други читатели и последователи на блога ви. Приемам, че сте били нашия говорител там.

    Отговор
  • 9. Мариана Янева  |  01.10.2013 в 12:28

    Много съдържателно, много сдържано и поднесено със сърце.

    Отговор
  • 10. Mois Bello  |  01.10.2013 в 0:12

    Госпожо Върбанова, текстът Ви провокира у мен много въпроси (не смея да кажа възражения), един от които ще се опитам да формулирам с надеждата да получа отговор.

    Означава ли „забраната“ на изписването „взимам“ изключване от т.нар. „книжовна норма“ и на изговора „взимам“? (Въпросът всъщност е правоговорен, а не правописен, и не би следвало сторого погледнато да се третира в правописен речник, но станалото станало.) Та следва ли от тази забрана, че „и“ във „взимам“ се разглежда като некнижовна редукция на „е“? Ако е така, възраженията са две: 1. фонетично – сричката е ударена и по общото правило за редукцията това не би трябвало да е редукция; 2. социолингвистично – изговорът „взимам“ е широко разпространен и не се смята за непрестижно некнижовен за разлика от типичните случаи на редукция на „е“ до „и“. Възможно ли е да се търси морфологично обяснение на съжителството на двете форми – да кажем някакъв вече неактивен преглас между свършения и несвършения вид – „взема-взимам“ и по-късна поява на „вземам“ като нормализация към „взема“?

    Отговор
    • 11. Павлина  |  01.10.2013 в 8:28

      Господин Бело, въпросът за това кой нормира правоговора, е съвсем основателен. ИБЕ към БАН е упълномощен от държавата да кодифицира правописа. Факт е обаче, че в трите официалните правописни речника думите са дадени с ударения; включени са фонетични и акцентни дублети; част от правописните правила имат фонетичен характер. За правилото за пълния и краткия член, за употребата на кой/кого и под. се посочва, че те са задължителни за писмената реч. Излиза, че правописният речник служи и като правоговорен – при липса на официална “нормативна база” за правоговора. (Впрочем съпругът ми не само казва, а и пише взимам.)

      При взимам/вземам става въпрос не за редукция, а за глаголи, които са наследени от старобългарския език: възимати, който се спряга по два начина (въземльон, въземльеши, въземльетъ и възимайон, възимайеши, възимайетъ – изписвам ги, както са звучали) и възенти (възьмон, възьмеши, възьметъ). Не съм проучвала историческото им развитие и не знам дали вземам е наследник на първия, или на втория, който е от св. вид. Тези думи са си дублети от мънички и отново са.

      Що се отнася до възраженията, може да ги споделите. Аз не разполагам с правилните отговори за това как (и дали?) трябва да се промени нормата. Но знам, че трябва да говорим за нея. В противен случай ще нараства броят на онези, които я бойкотират.

      Отговор
  • 12. goodwill  |  30.09.2013 в 10:49

    „Нека поне си припомним казаното от Исус: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата (Марк 2:27).

    „Поне“ ми хареса много… За Исус какво да кажа?… Нищо чудно да го оспорят някои корифеи на книжовния канон. Защо ли докато изписвах „книжовния“ през ума ми мина „фарисеи“…

    В „поне“ има огромна сила. Всичко зависи от гледната точка. За мен то си е поредния жълт картон, или да го кажем другояче, малко по-меко: поредната подадена ръка. Дано не се стигне до червения.

    Отговор
  • 13. goodwill  |  30.09.2013 в 10:30

    Чудесно изказване, Павлина! Много естествено изказване. Както всичко, което пишеш.

    Хората, които се занимават с нормирането на българския език трябва задължително да се потят над казуси, също като коректорите, преводачите, редакторите, за да са в крак с реалните проблеми, които среща езика при сблъсъка с други култури. Иначе ще си вършат работата, ще си пишат научните статии, ще дават интервюта и прочие, но всичко това много ще прилича на оная случка с поета с вид на чирак в квартална бакалница, дето се мъчел да кандърдиса издателя, че си го бива, че и той стихове пише тъй както умее (и не по-лошо от големите имена)… но някак не хващали дикиш тези негови усилия… И като потвърждение на последното, издателят го запитал: Я вземи напиши едно стихотворение сега, тук пред мен да видя колко си добър…

    За тая работа трябва муза… За музата ми е приказката. Не ми е ясно как го нормират живия български език нашите езиковеди от Института, но струва ми се, малко по принуда го правят. „Я вземи напиши една научна статия, че хората чакат…“ Българският народ не очаква от тях да са напарфюмирани и напудрени като луксозни поети… Не. Нищо подобно. Искаме да са естествени, земни, достъпни, логични, лаконични, практични, изобретателни, иновативни, рационални, духовни, духовити, красиви… да докосват душата на хората, обичащи българския език. Толкова ли е сложно?

    Едно примерче (от солидарност към съпруга ви :-)), но с надеждата да го наведа на размисли – мъжете обичат логиката):

    „Чорлавите му мустаци взимаха половината от лицето му.“

    Някой ще се осмели ли да го промени на:

    „Чорлавите му мустаци вземаха половината от лицето му.“

    Или пък на:

    „Чорлавите му мустаци заемаха половината от лицето му.“

    Цък, нали? Още повече, когато иде реч за художествена реч, за художествено произведение. Защото мустаците все пак не са континент, нито езеро, нито равнина, та да заемат еди-каква си площ.

    „Споко, ще взема изпита!“, успокоява ученик майка си.
    Как би звучало с „и“?

    Споко ще взима изпита!

    Просто размисли… Нуждата от дебат е крещяща наистина…
    Но за това трябва форум, институция… Аз се сещам само за една…

    Отговор
  • 14. Yulian Trichkov  |  30.09.2013 в 10:06

    Аз бих използвал „пренебрегват“ в следното изречение: „… когато дадено правило им се стори излишно сложно, нелогично или необосновано, те просто го игнорират“.

    Отговор
    • 15. goodwill  |  30.09.2013 в 12:23

      „Игнорират“ е от онези побългарени думи, които много елегантно се вписват в езика ни. Звучи хармонично и не дразни слуха, никак не дразни слуха. Това не е болка за умирачка. Има други по-наболели проблеми. Мноооого…

      Но ако държиш да игнорираме „игнорирам“, те съветвам да се запознаеш с Английско-българския речник на еднаквите думи на д-р Константин Константинов (1925 – 2004).

      В речника са събрани над 9000 еднакви думи на български и английски (над 9000!) и над 30 000 български синоними на тези еднакви думи. Ако ползвателят на речника намери търсената от него дума между тези 30 000 синоними, може да се каже, че той знае тази дума на български език.

      Всъщност… така си е. Ние повечето ги знаеме и дори употребяваме, без да го съзнаваме. Отварям на произволна страница и…
      И се оказва, че ние през цялото време ползваме такива думи. Коя по-напред да изолираме? Ами че ний ако караме така, то българския език скоро ще заприлича на оскубана (или полуоскубана, ако предпочитате) мокра кокошка… Горкия език!

      Какво ще е българският без (например): концесия, концерт, кондензация, кондуктор, емоция, емиграция, емисар, ембрион, графология, гравитация, графема, грам, грамофон, градуиране, гранит, интерпол, интернист, пауза, паваж, пик, перла, педагогика… 9000!?

      Сепарация, сантимент, секвестиране, серафим, серенада, сержант, сериозен, серпент, серпентина, сервис, сервитут, сесия, сесиен, секстет… 9000?!

      Компютър, субтропичен, сулфамид, резюме, супер, суперлатив, сърфист, сюрреалистичен…

      Само тези, за които Константинов казва, че са еднакви с английските, са 9000?!

      Само английските… Ами думите от френски, немски, руски, турски, славянски произход?

      Отговор
    • 16. goodwill  |  30.09.2013 в 12:56

      Г-н Тричков, мисля, че е време да осъзнаем, че не бива да се гордеем с родолюбие, а с човеколюбие… Българският език е част от световното езиково богатство и той не е изолиран от останалите.

      Отговор
  • 17. Ирена Василева  |  30.09.2013 в 9:28

    Приветствам това изказване!!! И го подкрепям с две ръце!
    Един въпрос – как реагираха „великите сили“ /ИБЕ и др. под./?

    Ирена

    Отговор
    • 18. Павлина  |  01.10.2013 в 8:35

      Да речем, че липсваха възторжени реакции. :)

      Отговор
      • 19. Тони  |  02.10.2013 в 10:14

        Ти какво очакваше? :( Академичността е за малък кръг „избрани“…
        Хубава реч, между другото.

        Отговор
  • 20. Max Birca  |  30.09.2013 в 9:20

    Абсурдно е при един жив език да има официална норма различна от естествената норма на говоримия език. Правилното е това което хората използват.

    Отговор
    • 21. Michel  |  30.09.2013 в 14:51

      „Абсурдно е при един жив език да има официална норма различна от естествената норма на говоримия език. Правилното е това което хората използват.“

      – това ако беше вярно, щяхме да пишем ето така:

      „Незнам за6то трябва да утча ниакакви правила кугату сичко е иасну и бес правила!“ ;-)

      – и по същата логика можеше и да нямаме правосъдие и съд, а да се възползваме от съда на Линч, „щом хората искат да го обесим тоя, значи, виновен е! дайте въжето!“ ;-)

      Правилата на езика затова са правила, за да бъдат научени… и нарушавани. И все пак, нарушаването и променянето на правилата трябва да става бавно и внимателно, иначе ни чака анархия… :-(

      Just my two cents!

      Отговор
      • 22. goodwill  |  30.09.2013 в 15:17

        Майк, добре си го казал!

        В моя край хората използват такива неща (живия език):

        Тейку ми ма закара х ине часна буолница при дуохтур.
        Ку имате хце (овце), ши ги пасетье х сопствуенийа си дор (двор).
        Быхтим йа с идин кривак. (Дано не подкарат и нас :-)))) докато ги обсъждаме!)
        Млуогу й буолен и дуоди уд другу сьелу да ма тьерси.

        И едно-две за Макс:

        Кума донси льаба! (Бягай донеси хляба!)
        Свинье х кочинта гльедах и как доди Колада, заклахми гу – гулам шупар.

        Отговор
        • 23. Max Birca  |  30.09.2013 в 15:47

          Това пък са диалектни примери. На стават за стандартния език.

          Отговор
      • 24. Max Birca  |  30.09.2013 в 15:45

        Цитираш примери от сленга, които никой не изпозлва извън подходящата за сленг среда.

        И да, езикът не е закон, създаден от парламент, а точно обратно: езикът си създава своите закони по един крайно демократичен начин, езиковите закони се създават от общата воля на говорещите.

        Нарушаването на правилата е встъщност естественото развитие на езика и е път за създаване на нови правила. За мен българският не е роден език (произхождам от българското малцинство в Унгария и унгарският ми е първи език) и поради това успявам да наблюдавам българския език едновременно отвътре и отвън. И виждам само за последните 25-30 години, откакто се занимавам с българския език големи промени. Нима днес всички говорят неправилно? Какво значи всъщност неправилно? Езиковата норма на коя година е отправната точка? По тази логика можем да стигнем до извода че през последните 1000 години всички българи са говороли направилен български, тъй като не са спазвали нормите от времето на Кирил и Методи…

        Само едно лично наблюдение: преди 20 години 80 % от българите са казвали „на кого“, а само 20 % „на кой“, сега е точно обратното. А всъщност и двете форми са грешни от гледната точка на нормата опреди 100 години, когато тя беше „кому“. Къде е правилното и направилното?

        Отговор
        • 25. goodwill  |  30.09.2013 в 16:32

          Макс, мисля, че говорим за едно и също нещо. Езика си има свои закони и тях следва. Въпроса е какво ни е отношението към тези закони. Трябва малко така… по-демократично, по-либерално да подходим, струва ми се. И да се мисли…

          „Естествената норма“ ми звучи малко като „карал с несъобразена скорост“. И ти, и аз, и Павлина, и децата в градината знаят, че това никой нормален адвокат няма да го приеме, нали?

          Това понятие „естествена норма“ може да се разпъва като цариградски локум – много, ама много разтегливо понятие…
          Точно и ясно трябва да е казано: над 70 км/ч – глоба такава и такава… Така изписано – грешно; така – правилно. За всяко нещо трябва да има логично обяснение. И да не робуваме на буквата.

          Отговор
        • 26. Michel  |  30.09.2013 в 22:16

          „Само едно лично наблюдение: преди 20 години 80 % от българите са казвали “на кого”, а само 20 % “на кой”, сега е точно обратното. А всъщност и двете форми са грешни от гледната точка на нормата опреди 100 години, когато тя беше “кому”. Къде е правилното и направилното?“

          – Всъщност, „на кого“, „на кой“ и „кому“ и трите са правилни.

          „Кому са нужни тез правила, питам аз?“ – вярно, би прозвучало малко „старовремски“, но ще е граматически вярно. Ти не би тръгнал да редактираш, примерно, Вазов, ако срещнеш този израз в негова книга, нали? :-)

          Езикът и правилата на езика СЕ променят, наистина, но в същото време, ние учим правилата които СА валидни в този момент. Може да ни се струват отживелица неща като да пишем „незнам“ и „немога“ като две думи („не знам“, „не мога“) защото 90% от тийновете днес ги пишат като една дума… но това не би трябвало да ни попречим да научим правилото че тези думи се пишат отделно. И да намалим оценката на ученика ако ги сбърка. Само пример.

          Жив език? Така е. Но си има правила и това, че хората често са неграмотни и пишат както им падне… не означава, че ВЕДНАГА трябва да променим и обновим някое правило.

          БАН например, са много „як“ пример. Те правят каквото си искат и променят каквото си искат. Дори пишат речници, нещастниците! Пресен пример: „Ми то „четиресет“ май сички го произнасят „четиресет“ та дайте да го въведем като нова правописна норма!“

          Иди*оти! „Четиридесет“ е думата. Идва от „четири“ и „десет“, тоест, четири десетки! Няма значение как се произнася, то и „хляп“ се произнася „хлиап“ ама не го пишем така, нали?

          Не можеш да напишеш „четиресет“ („четире“ плюс „сет“) защото това не означава НИЩО в българския език! Нищо! Ама ето, седят едни професори и пишат! И се почесват по брадите!

          Аз съм много „против“ промените на случаен принцип и на принципа „ми то така се говори сега“. То „така се говори“ не е аргумент, по тая логика може да правим и нови граматически правила дето да „узаконят“ говор като „Аз днеска като брейнстормвах с колегите от дев тийма онези рипорти на немския шеф и измислих по-добър уей да наливаме данните в постгре базата.“ Вярно, така говорим често ама не променяме набързо речниците и книгите заради това, нали?

          Айде, че е дълга тема а и Павлина наспамихме… ;)

          Отговор
          • 27. ldtr  |  01.10.2013 в 0:23

            Michel, влагаш излишни емоции, а изобщо не разбираш за какво става дума.
            1. “Незнам”, “немога”, “за6то” итн. не съответстват на изговор, различен от този на “не знам”, “не мога”, “защо”, така че нямат отношение към “така се говори”.
            2. В изречението “Аз днеска като брейнстормвах с колегите от дев тийма онези рипорти на немския шеф и измислих по-добър уей да наливаме данните в постгре базата.” няма никакви нови граматически правила. Има само нови думи.
            3. “Хляп” не се произнася “хлиап”.

            Отговор
          • 28. Max Birca  |  01.10.2013 в 8:37

            „Всъщност, “на кого”, “на кой” и “кому” и трите са правилни.“

            Ами не са! Само преди 100 години двете предни форми са били смятани за груба грешка.

            „Езикът и правилата на езика СЕ променят, наистина, но в същото време, ние учим правилата които СА валидни в този момент.“

            Трябва да се прави разграничение между език и правопис. Правописът е нещо произволно и изкуствено, някой (някоя институция) го измисля и налага чрез системата на училищното образование, и хората се съобразяват с него за да не изглеждат „некултурни“. Правописът е като закон. Езикът обаче е нещо различно. Езикът също си има правила, но те са динамични, търпят постоянна промяна. Кой определя какво е валидно в един определен момент? Цялата езикова общност. Ние учим тези правила от практиката, но и ние участваме в налагането и постоянното променяне на същите тези правила. Как го правим това? Просто чрез използването на езика, който бавно но сигурно ВСЕКИ ДЕН се променя.

            Отговор
          • 29. Max Birca  |  01.10.2013 в 8:47

            „Аз съм много “против” промените на случаен принцип и на принципа “ми то така се говори сега”. То “така се говори” не е аргумент, по тая логика може да правим и нови граматически правила дето да “узаконят” говор“

            А пък точно така стават промените в езика, именно по случаен принцип. Ако не беше така, щяхме да говорим българския език както се е говорело преди 1000 години. Защо в днешния български език няма например 7 падежа, след като преди 1000 години имаше? Как е станала тази промяна? Учените са се събрали и са решили „от утре 1 декември 12:00 часа падежите се махат“? Не, а самата езикова общност лека полека е престанала да употребва тези граматически форми, и този процес доведе за няколко века до днешното положение, когато имаме само някои остатъци от тези падежи.

            Промени няма само в мъртви езици. Например под латински език разбираме говоримия латински от I век пр. Хр. и толкова – който учи латински, учи онзи латински, и не учи примерно латинския от V век. Но това е абсурдно за един жив език. ..

            Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 391 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 889,019 посещения

%d bloggers like this: