Диахронично* (21). Господине, госпожо, госпожице…

Вчера в националния ефир прозвуча едно обяснение за произхода на думата госпожа, което се нуждае от някои уточнения и обяснения. А и без това е добре да се знае откъде идват тези думи в нашия език и какво е първоначалното им значение.

Корените на господин и госпожа са в старобългарския език, в който ГОСПОДИНЪ и ГОСПОЖДА са означавали съответно ’господар’; ’собственик, стопанин’ и ’господарка’. Поради превратната ни историческа съдба те са се съхранили в руския език, откъдето отново са били заети в българския в началото на ХIХ в., когато започват да се употребяват пред името на събеседника като израз на учтивост. За неомъжените жени малко по-късно възниква умалителното съществително госпожица.

За това, че думите са заети от руски, се съди по един фонетичен белег – т.нар. рефлекс на праславянското съчетание *dj в ГОСПОЖДА, което в българския език е жд, а в руския – ж. Ако бяхме наследили думата направо от старобългарски, днес щяхме да казваме госпожда, а не госпожа.

За най-младите читатели ще добавя, че по времето на социализма господин, госпожа и госпожица бяха заменени с другар и другарка, които трябваше да отразяват равноправните отношения между членовете на обществото. През 1990 г. старите форми бяха реабилитирани.

____________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Диахронично (18). За прилагателното финен
Диахронично (19). Кое е общото между земетресенията, трусовете, стряскането и… конския тръс?
Диахронично (20). Добър вечер/добра вечер