В морето на когнитивната лингвистика – при многото цаца

28.02.2013 at 8:49 8 Коментари

Точно там искаше да ме хвърли Светла Енчева преди година, и то без необходимата екипировка, разбирайте познания. Не успях да науча кой знае колко, но поне започнах да се ориентирам в понятия като дискретизация, партиципация, сингуларна концептуализация и веществен континуум, използвани от езиковедите в тази област.

Въпрос от Светла Енчева
В главата ми се въртят едни ми ти объркани мисли и надеждата да ги изясниш. Казваме един шаран, два шарана, много шарани, обаче една цаца, две цаци, много цаца. Както и един картоф, два картофа, много картофи, но много боб, много леща и т.н. Първата ми хипотеза беше, че в българския език дребните неща, когато не са след числително име, се тълкуват като неброими (ако има такава дума), например мляко. Да, обаче може да се каже, че в даден воден басейн има много сьомга, много шаран и т.н. Всъщност има ли някакво обяснение защо казваме много цаца и много сьомга, но не много картоф?

Моят отговор

Три типа кокошки
Замисляли ли сте се някога, че езикът, без значение дали е нашият роден, или чужд, не е просто сбор от значещи думи и начини за тяхното съчетаване? В езика всъщност е отразен заобикалящият ни свят, пречупен през нашето, човешкото съзнание и познание за него, през опита и личните ни преживявания. Когато кажем кокошка, имаме предвид, общо взето, домашна птица, кръжаща около петела, която се отглежда за яйца и месо. Но не само. Ако някой готвач заговори за кокошка, твърде вероятно е да визира нейно кулинарно превъплъщение. Ако пък друг е имал наскоро среща с нелюбезна служителка в администрацията, може да използва същата дума, за да изрази недвусмислено отношението си към нея.

Много риби
Освен лексикални значения (като споменатите току-що), думите в речта имат и граматически: съществителните и прилагателните например имат род и число, глаголите – лице, число, време, наклонение и т.н. Когато обозначаваме два или повече обекта, използваме формата на съответното съществително за мн.ч. и това е съвсем естествено в българския, а и в много познати нам езици.

Защо обаче понякога със сигурност имаме предвид много обекти, а използваме формата за ед.ч., както е при много цаца, много сьомга, много шаран? Защото са странни (но все пак в някаква степен ведоми) особеностите на човешкото съзнание и на способността му да интерпретира действителността и чрез думите, и чрез техните граматични форми. Както много думи имат две или повече значения, така и зад граматичните форми може да се крият различни представи.

За да употребим формата за мн.ч., трябва да имаме не само множество предмети, а и то да е ясно разчленимо в нашето съзнание. За рибките в домашния аквариум говорим с форми за мн.ч.: хелери, молинезии, бети, златни рибки. Макар общуването ни с тях да не е на същото ниво, както с други хора или дори с четириногите домашни любимци, все пак имаме по-близка връзка, отколкото с шарана, продаван по пазарите и магазините преди Никулден.

Много риба
Рибата като хранителен продукт е друго нещо. Както отбеляза Албена Тодорова в предварителната дискусия, когато нямаш комуникация или емпатия с/към нещо, за теб то представлява неотличима в съдържанието си маса плът. Рибата е веществена маса, която би могла да се разчлени чрез броене на съставните си части (за разлика от брашното или млякото например), но в практическата дейност на човека не възниква или пък много рядко възниква такава необходимост [1]. Затова в магазина питаме: “Прясна ли е пъстървата?”, “Имате ли скумрия?”, макар че по всяка вероятност там има повече от един екземпляр от съответния вид.

Понякога вещественото значение на думата риба може да бъде объркано с конкретното значение (с редовни форми за ед. и мн.ч.). Ст. Буров посочва интересен пример от интервю с телевизионната водеща А.С. Когато я питат кой е най-големият ѝ улов, тя отговаря: “Постижението ми беше на платен водоем и се прибрах със 17 килограма шаран, но не една риба, както някой беше писал” [2].

Много картофи
Отговорът на другата част на въпроса – защо казваме много цаца, много сьомга, но много картофи, е свързан с това, че при едни хранителни продукти като представителна за назоваване на множеството се налага формата за ед.ч., а при други – за мн.ч. По този проблем има доста изследвания, и то върху материал от различни езици. Едно от обясненията например е, че в първия случай се акцентира на масата като цяло, а във втория – на това, че еднородната маса е съставена от множество компоненти [3].

Анализирайки названията на плодове и зеленчуци (apples, cherries, grapes, cauliflower, lettuce, potatoes, pumpkin и др.), А. Вежбицка подхожда по друг начин. Тя обръща внимание на това дали един екземпляр от съответния вид може да се държи между палеца и другите пръсти на едната ръка; дали може да се побере в шепата на едната ръка; може ли да се лапне целият, или само част от него; може ли да се изяде целият в рамките на едно ядене. Съобразно тази концепция картофите попадат в групата на средните по размер плодове/зеленчуци, чиито названия са предимно броими съществителни с форми за ед. и мн.ч.

Впрочем когнитивната лингвистика според мен е привлекателна тъкмо със свободата при анализа на езиковите явления. Изследвайки т.нар. концепти, с чиято помощ човек възприема, структурира и претворява в езикови форми информацията от заобикалящия ни свят, тя всъщност третира езика като кодирано човешко мислене и познание.

––––––––
[1] Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. В. Търново, 2004, с. 206.
[2] Пак там, с. 259.
[3] Пак там, с. 217.

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой. Tags: , , , , .

Туитвайки туитове Екстремен vs. екстрен

8 Коментари Add your own

  • 1. Цветана Спасова  |  28.02.2013 в 9:53

    Чудесна статия! Както винаги добре аргументирана и достъпно поднесена! Аз бих добавила само следния израз – на пазара съм чувала: „Как е картофът днес/тази година?“

    Отговор
  • 2. Стойчо  |  28.02.2013 в 11:48

    Браво :) Толкова интересно не ми е било от много отдавна :)

    Отговор
  • 3. Кръстина  |  28.02.2013 в 12:22

    И на мен ми беше мн интересно, Павлина, искрено се веселя на прекрасните текстове: стройни, умни, леки, светли:))) А за факта, че „и зад граматичните форми може да се крият различни представи“ не се бях замисляла, блг за новата гл т:)

    Отговор
  • 4. goodwill  |  28.02.2013 в 12:33

    Интересна както винаги!
    Струва ми се, че при „една цаца, две цаци, много цаца“ в сила е правилото за образуване на множествено число при дребните одушевени и неодушевени предмети. В руския имаше нещо подобно, мисля. В множествено число те стават множество, но множество, което „тежи“ горе-долу колкото, да речем, един шаран. Ако природата беше направила така, че цаците да стават големи колкото шарани, ние хората едва ли щяхме да казваме „много цаца“. Както биха казали по-философски настроените гурмета: „Една цаца порция не прави.“
    Това е хубавото на езика! Лапнишарани и балъци има, но лапницаци – няма. Няма и лапницаца! :-))(Ето дори компютъра ми ги подчертава.)

    Отговор
  • 5. Поли  |  01.03.2013 в 15:58

    Едно наблюдение: производителите и потребителите на зеленчук/ци примерно използват различно формите за единствено и множествено число. Из разговор в една добруджанска градина:
    – Искаме да си купим чушки и домати?
    – Ааа, доматито е почти готово, но пиперът още не е станал! Мога да ви откъсна патладжан?!? Тиквичка също имам?
    – Ама на нас ще ни трябва повече от един!
    – И картофата е много хубава тая година, тежка е картофата…

    Отговор
  • 6. nousha  |  01.03.2013 в 16:57

    В Самоковско, където баба и дядо цял живот са гледали картофи, рядко ще чуеш „картофите“ (по-скоро „компирите“, че така им е името там). Казва се „компиро“ и това е. „Искаш ли малко компир?“ „Станал ли е компиро?“ „Дребнио компир слагай в таа кофа“. Когато го заменяха с „картоф“, пак си беше така – „Дребнио картоф е за семе, едрио – за ядене.“ Да ти сипя ли картоф?“

    Отговор
  • 7. goodwill  |  02.03.2013 в 13:57

    „Дребнио компир“ на nousha ми звучи като „дребосъка“ :-)))

    Отговор
  • 8. Павлина  |  03.03.2013 в 11:31

    В изследването, което съм цитирала в статията, Ст. Буров обръща внимание и на това, че търговците на плодове и зеленчуци много често употребяват форми за ед.ч. вместо очакваните форми за мн.ч. Според него в момента се променя нагласата на българите към този тип съществителни имена, назоваващи веществени маси (банани, домати, краставици), и това е стимулирано от “желанието общото… да се репрезентира чрез единичното” – заради “конкретността на единичното за сметка на абстрактността на общото – човекът държи в ръката си един конкретен домат, той… купува определено количество конкретни домати” (с. 217). Примери могат да се срещнат и в публицистичната реч, например тук и тук.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: