Друсан кебап

03.12.2012 at 12:28 13 коментара

Какво си представяте, когато чуете “друсан кебап”? Най-вероятно – вкусно ястие с месо и лук. Ако обаче сте представители на новото поколение, първата ви асоциация може да е различна.

– Мамо, какво ще има за вечеря?
– Друсан кебап.
– Какво, какво?
– Друсан кебап.

Дъщеря ми се замисля за малко и пак пита:

– А защо се казва така?
– Защото, докато се готви, тенджерата се вдига от котлона от време на време и добре се раздрусва.
– А на мен ми прозвуча, сякаш… Всъщност няма значение.
– Хайде, кажи, любопитна съм какво си помисли.
– Прозвуча ми така, сякаш кебапът е вземал наркотици.

За дъщеря ми, а предполагам – и за голяма (преобладаваща?) част от нейните връстници, основното значение на друсан вече е не ’разтърсен, разклатен’, а ’който е употребил наркотици, дрогиран’.

Това, че думите имат свойството да разширяват своето значение, ми е добре известно. Но агресивното поведение на някои нови значения, които явно завладяват съзнанието на младите хора, искрено ме изненадва най-вече с бързината на този процес.

Entry filed under: Божена, Език мой – приятел мой, Лексикология. Tags: , , , .

Схоластична пунктуация Нова година – ново правило в моя блог

13 коментара Add your own

  • 1. goodwill  |  03.12.2012 в 13:15

    :-))))))
    Беше ми много забавно!
    Кебап, в който вместо брашно, се добавя едно различно брашно…

    Отговор
  • 2. Юлия Боева  |  03.12.2012 в 13:28

    Как беше в песничката – „Да му друснем ний хорце“?? Или в по-бебешката: „Друс-друс конче“. Явно това (хорото, конете) е отпаднало от ранното детство на сегашните деца. Наистина, колко ли от възможностите за традиционната употреба на глагола „друсам“ са останали в сегашния (градски) бит? Повечето млади майки дори не биха раздрусали някоя джанка. И то – май от страх, че всичко, което не е от магазина, е някак мръсно, не бива дори да се пипа…
    С други думи – свръхбързото изчезване на смисли може би в крайна сметка е някакво следствие от онова свръхбързо изтръгване на много хорат от традиционния живот, което предизвика колективизацията на селското стопанство през 50-те години. Сега сме стигнали до трето и четвърто поколение на хора без корен и традиции.

    Отговор
  • 3. Юлия  |  04.12.2012 в 8:28

    Мисля си, че не е толкова страшно това, че нашите деца вече имат нови думи в речника си. Ние сме израсли в едно друго време /особено ние, дето имаме вече половин век зад гърба си :))) /, в което също навлизаха нови думи. Сега просто привикваме към новата лексика и старите ни български думи се заменят с нови – от английски. Понякога ми става мъчно, но… такъв е животът и връщане назад няма.
    В къщи имам речник на редките и остарели думи в българския език до края на 19. век. Много интересно четиво е. Обичам понякога да го чета – казвам, че уча турски език, защото там има страшно много турски думи. Е, сега имаме пък английски. Та така. Пък и да не забравяме, че нашият език е пълен с двусмислици, които често ни разсмиват и правят живота ни по-шарен.

    Отговор
  • 4. wakeop  |  04.12.2012 в 12:59

    същото е като с пожеланието „Приятно прекарване!“
    От 15-тина години го избягвам, че ме гледат лошо :)

    Отговор
  • 5. Емилия  |  04.12.2012 в 14:06

    Точно. А едно петгодишно дете в детската градина от групата на сина ми ми обясни вчера, че „як“ означава „много хубав“ и нищо друго явно….Абсолютно съм съгласна относно „агресивното поведение на някои нови значения“ у най-младото поколение…

    Отговор
  • 6. Андреа Драгов  |  06.12.2012 в 1:26

    Като част от новото поколение (станах на 18 преди по-малко от месец), мога да кажа, че „друсам“ сред младите не е изгубило изначалното си значение. Вярно е, че може би гореспоменатото, може и да изниква първо в главите на мнозина, но и другото далеч не е забравено. Тъй като и аз досега не съм се изправял лице в лице с въпросния кебап, първата ми асоциация беше една идея по-различна – по-скоро видях някакъв сексуален оттенък, а това определено има повече общо с представата за „разклатеност“. :)

    Отговор
  • 7. Павлина  |  06.12.2012 в 14:31

    Това бързо загубване на стари смисли и думи и придобиване на нови просто води до задълбочаване на езиковите разлики между поколенията. Навремето Георги Гачев писа за ускореното развитие на българската литература през Възраждането. Аз си мисля, че развитието на езика вече върви с по-бързи темпове от преди.

    Отговор
    • 8. Vassil Yovchev  |  06.12.2012 в 16:59

      А в този контекст съществува ли елемент на оценка в думата „развитие“? Т.е. можем ли да твърдим, че в областта на езикознанието някаква част значението на думата „развитие“ се припокрива със значението на думата „напредък“, или „развитие“ е просто силен синоним на думите „промяна“ и „промени“? С други думи казано, дали тук важи онова весело казване: „има развитие, но не бих го нарекъл прогрес“.

      Не изключвам възможносттта да греша и като цяло въпросът за промените в езика да не съдържа каквато и да е оценъчност. Но си мисля, че един отговор на този въпрос ще бъде и отговор и на това дали онези представители на по-старото поколение, които считат, че „младите, използвайки езика небрежно, убиват красотата му“, са прави да го твърдят или не.

      Отговор
      • 9. Павлина  |  10.12.2012 в 8:30

        В сериозни езиковедски изследвания като че ли не съм срещала опити за оценка на езиковото развитие като прогресивно или регресивно. Известна оценъчност може да се прояви по отношение на нормата – понякога тя се окачествява като консервативна. Езикът е средство за общуване и докато изпълнява тази своя основна функция, според мен няма основания да се безпокоим за начина, по който се променя. Той се променя, за да ни служи по-добре, за да ни е по-удобен, за да “покрива” по-адекватно реалността.

        Отговор
  • 11. Снежана Живкова  |  11.12.2012 в 22:54

    Здравейте, намесвам се и аз. Тъкмо се заоформя някакво съждение във вид на изречение на върха на езика ми и понеча да коментирам и Юлия или Павлина вече са реагирали преди мен и са го казали… Напълно съм съгласна и с двете. Новите (чужди) думи в езика ни са като напаст, от която няма как да се спасим. Аз също обичам от време на време да си чета стари речници. С брат ми много се забавлявахме преди мноооооого години, като си четяхме христоматията по старобългарски или етимологическия речник. Лошото е, че в най-съвременния български език – този от последните 20-ина години, много чужди думи се отдалечиха до такава степен от основното си значение, че като че ли станаха съвсем нови. И се сещам за „Неделника“ на Софроний – за да го разбират читателите му, се принудил накрая да сложи речник на някои български думи, преведени на турски…

    Отговор
    • 12. Vassil Yovchev  |  12.12.2012 в 20:08

      От „Възвишение“ от Милен Русков, стр. 282-3

      … и отидох при Димчо Великов книговезеца да видя що има у книжарницата. А той вика: „Имам – кай – нова и небивала работа, Речник българскаго язика, в няколко тома“.
      Аз зех единия, разтворих и гледам:
      „Корона – Скъпоценна шапка на цар, на владика и прочия.“
      Брате!
      Зех другия том, отворих и гледам насреща си:
      „Добаткам – 1. Да набаткам. 2. Да свърша да баткам, да свърша баткането.“
      Отгърнах напред да видя що е туй „баткане“, и попадам на следното:
      „Баткам – Искам, лучкам да кажа нещо, па не мога или не смея.“
      Рекох си, може просто тъй да ся е случило, зех трети том, отворих го и гледам срещу мен ей таз дума:
      „Навучя (да ся) – Да вучя доста, да ся нахвуча, да ся набучя.“
      Погледнах отгоре:
      „Навучкам – Да вучкам на разни места, да нахвучкам, да навръгам.“
      Викам на Димчо:
      – Той тоз речник ако знаеш български, ще та отучи… Аче и тъй мръсно звучи, га че ли мръсни думи приказва. Какво е сега туй „Да вучкам на разни места, да нахвучкам, да навръгам“?! Че и на разни места! Содомисти!… Не, не, земи си тоз речник.
      И тъй си излязох, малко ядосан биля. Горкий българский язик що патила е изпатил и продължава да пати. Сяко вапца и маца вътре как му падне.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: