Схоластична пунктуация

Правилата подреждат живота ни (в някаква степен). Правилата сковават. Понякога просто се чудиш как да ги спазиш и същевременно да съхраниш здравата си връзка с реалността, в случая – с езиковата.

Неотдавна ме запитаха дали и евентуално защо трябва да се постави запетая в изречението Бъдете отворени към новите предложения дори в първия момент те да ви се сторят много екстравагантни.

Отговорих, че ще изпаднем в схоластика, но ако се придържаме към правилата, въпросът стои по следния начин. Изречението е сложно, състои се от две прости, второто от които е въведено със сложния съюз дори… да. Малко уточнение – второто просто изречение е подчинено обстоятелствено за отстъпване, а съюзът дори да е синонимен на въпреки че, макар да, макар че [1].

Ако обаче изречението е Бъдете отворени към новите предложения дори ако в първия момент те ви се сторят много екстравагантни, тогава не би трябвало да поставим запетая, защото дори е уточняваща дума, която стои пред съюза ако [2].

След като изпратих отговора си по имейла, продължих да мисля по проблема и вече изобщо не съм сигурна, че във втория вариант на изречението можем да минем без запетая. В крайна сметка, по какво толкова се различава дори ако от дори да, въпреки че, макар че. Ако и да не е изрично споменат като сложен съюз, въвеждащ подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване, дори ако де факто изпълнява тази функция.

Както често се случва, не мога да предложа единствено правилното решение на проблема. Как бихте постъпили вие?

___________
[1] Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. С., БАН, 1983, с. 403.
[2] Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 81.