Криворазбрана европеизация на българския език

28.06.2012 at 11:16 17 коментара

Проф. дхн Александър Добрев

Безспорно е, че в условията на мондиализацията развитието на българския език ще търпи влияние и от езиковата култура на другите народи. Но грижата за езика не може да се ограничи само в издаване на нови тълковни речници и правила за правопис. Защото в същото време в родната ни реч протича и един процес на опростачване, който често стига до словоблудство. Екстраполирането на това явление намира израз в безсмисления спор за замяната на кирилицата с латиница.

Годините, когато българо-съветската дружба беше за нас като въздуха и водата, оставиха трайни последици в речта, отвориха пътя към въвеждането на много русизми. За съжаление, и днес изрази като в тази връзка (от руското в этой связи) вместо правилното във връзка с това се използват както в Народното събрание, така и в медиите. Много набедени интелектуалци все още считат (рус. считать) вместо да смятат, а депутатите зачитат или изчитат даден текст вместо да го прочетат.

Тази неправилна употреба на заемки от руския език продължава и сега. Дори езиковеди като проф. Васил Райнов, директор на Института за български език при БАН, говорят за норми, които са разписани в съответния закон или наредба, без да си дават сметка, че руският глагол разписать (разписывать) означава рисувам (рисувам с водни бои), а едва четвъртото му значение е описвам. В същото време българският глагол разписвам в тълковния речник на същия Институт е означен като слагам подпис или карам нещо да пише (напр. разписвам химикалка). А в действителност въпросните текстове просто са написани или описани в съответните документи.

Но докато този израз на русофилство намира известно историческо обяснение, без да е оправдан, то много по-сериозно и опасно е новопоявилото се приобщаване на различни чуждици и тяхното побългаряване, най-често в резултат на недобро познаване на съответния език. И това се счита като проява на висока култура и интелигентност, докато всъщност представлява псевдоевропеизация или просто езиков снобизъм.

Тук не става дума за използването на нови думи и понятия, свързани с развитието на съвременната техника. От тази гледна точка вече на никого не правят впечатление например термини, породени от навлизането на информационните технологии, като компютър, файл, портал, домейни и много други, за които нямаме български еквиваленти. Сега обаче, след ориентирането ни към Европа, езиковите сноби започнаха да въвеждат чужди заемки или да побългаряват думи от различни европейски езици. Така например съвременните политици имат вече визия, а не виждане по съответните проблеми, фирмите не представят, а презентират своята сто­ка, футболистите добре гардират, вместо да пазят топката, а волейболистите затварят гейма, вместо да го приключат. Специалисти извършват иновация вместо обновяване на сградите, а други правят утилизация на боеприпасите вместо оползотворяване. Европейските фондове се дават на бенефициенти вместо на ползватели.

Въпреки че много отдавна high education се превежда като висше образование, неизвестни езиковеди сметнаха, че high technologies означава високи технологии вместо висши. Само дето не определиха колко метра са високи. Бяла и черна (най-вече автомобилна) техника пък се купува на лизинг вместо на изплащане. Такива примери има много, за съжаление, както в пресата, така и в електронните медии: диверсификация вместо разнообразяване; апликационна форма вместо заявление; верификация вместо проверка; пенетрация на дадена сто­ка на пазара вместо проникване или навлизане. Оказа се, че българският сериал “Под прикритие” е селектиран (англ. to select), вместо селекциониран или просто подбран за участие в международна конкурсна програма.

При посещението си във Ватикана по повод честването на Деня на българската просвета и култура миналата година, председателят на Народното събрание г-жа Цачева подарила на папата реплика на ритон от Панагюрското съкровище. Изглежда напълно естествено, че именно тази, която разрешава репликите и дупликите в родния парламент, ще подари реплика, макар че в този случай отговорните лица от нейния пресцентър или пък придружаващите я журналисти не са разбрали, че replique на френски означава дубликат или копие на оригинала. Но думичката реплика звучи къде-къде по-интелигентно и екстравагантно. И разбира се, ехото в медиите – по Националното радио Петър Волгин съобщава за изложба от реплики на картини на световни художници, а в един музей са показани реплики на ценни археологически находки…

Много наши политици и политолози приемат буквално присъствието на s в думата politics като признак за множествено число и без да направят простичкото сравнение с physicsфизика (ед.ч.), говорят за политики на правителството вместо политиката (ед.ч.), която провежда. По тази логика една водеща от комедийно съботно шоу призна, че ходила на курс (мн.ч.). Изглежда, че и тези набедени езиковеди трябва да бъдат изпратени на подобен опреснителен курс.

Черешката на тортата е използването на термина електронно правителство (e-правителство). Не знам кой го въведе, но изглежда, че този “творец” си представя министрите като електрически роботи, които се привеждат в движение от електронен поток, или че те щъкат като ускорени електрони из коридорите на Министерския съвет. В действителност в Оксфордския речник първото значение на government е the power to govern – способността да управляваш, т.е. самото управление. И тогава нещата стават ясни – става дума за електронно управление, което се постига чрез приложението на новите информационни технологии при осъществяване на дейността на министрите.

Особено важно е не само специалистите да вземат отношение по това опасно за езика ни явление, но трябва всички – и най-вече цялата журналистическа гилдия от всички медии – да положат максимални усилия за запазване на чистотата на българския език. За да не стигнем до абсурдните примери като “Lovime brimki”, които можеха да се видят в началните години на демокрацията.

 
За пръв път имам гост в блога си. Макар моето отношение към чуждиците в българския език да е по-либерално, смятам, че критичните бележки на проф. дхн Александър Добрев са основателни. Трябва да допълня обаче, че за съжаление, някои съчетания от типа на електронно правителство вече са стандартизирани, а стандартите се спазват – били те добри или лоши.

Павлина Върбанова

Entry filed under: Английски – български, Език мой – приятел мой. Tags: , , , , .

Английски езикови модели в българската реч (5) Камикадзе

17 коментара Add your own

  • 1. Адриана Бонева  |  28.06.2012 в 14:29

    „Но докато този израз на русофилство намира известно историческо обяснение, без да е оправдан, то много по-сериозно и опасно е новопоявилото се приобщаване на различни чуждици и тяхното побългаряване, най-често в резултат на недобро познаване на съответния език. И това се счита като проява на висока култура и интелигентност, докато всъщност представлява псевдоевропеизация или просто езиков снобизъм.“

    Поздравления!!!
    Процесите са много точно и ясно обяснени!

    През последните няколко години, това замърсяване упорито ме удря и натрапчиво ме блъска … от всички страни. Губя вяра, че след 20 години ще имаме български език. :(

    П.П.
    „Във връзка с това“, трайно ще замени често използваното от мен „В тази връзка“. :)

    Благодарности и за дадените примери.
    За мен бяха много полезни …

    Отговор
  • 2. Тенев  |  28.06.2012 в 15:45

    И все пак не смятате ли, че „в тази връзка“ е доста по-приемливо от „пенетрация“, примерно… Едното поне е преведено, а другото представя съвсем различен (много чужд нам) корен, който за мен е като кръпка в българския текст… И изобщо няма да споменавам асоциациите, които извиква английската дума.

    Отговор
  • 3. molif  |  28.06.2012 в 15:45

    Казва доста верни неща човекът, но не съм съгласна, че всяка чуждица е непременно враг на езика или го замърсява – напротив, намирам, че много изрази са помогнали за обогатяването на езика. А виж, „мондиализацията“, за която говори, ми се струва в пъти по-излишен, чужд и глупав израз от „в тази връзка“, например…

    Отговор
    • 4. Павлина  |  28.06.2012 в 16:48

      Аз предполагам, че тази дума е употребена нарочно, и то в началото на статията, за да бъде читателят въведен веднага в същността на проблематиката – употребата на чуждици без особена нужда понякога.

      Отговор
  • 5. luftkastel  |  28.06.2012 в 16:40

    Прекрасна статия. Научих някои неща.

    Имам обаче един въпрос. Защо в това изречение има запетая?

    „При посещението си във Ватикана по повод честването на Деня на българската просвета и култура миналата година, председателят на Народното събрание г-жа Цачева подарила на папата реплика на ритон от Панагюрското съкровище.“

    Отговор
    • 6. Павлина  |  28.06.2012 в 16:49

      За да се улесни възприемането на това изречение, в чието начало има квазиобособена част – разширен обстоятелствен израз. В такъв случай се допуска поставяне на запетая.

      Отговор
  • 7. sheva  |  28.06.2012 в 17:05

    Като цяло съм съгласен, че не бива да се прекалява с чуждиците (всъщност най-добре е направо да се избягват, ако е възможно), но не намирам всички дадени примери за удачни – например „визия“ и „виждане“ не са пълни синоними и не винаги може едната дума да се използва вместо другата. Също така „политики“ не е задължително да идва от „politics“ – може да е от „policies“ и тогава използването на множествено число може да е удачно, ако става въпрос за политики в различни области.
    Що се отнася до „мондиализация“, това, ако не се лъжа, е френският вариант на думата „глобализация“, т.е. пример за дума, за която нямаме български вариант или поне аз не се сещам.

    Отговор
  • 8. ldtr  |  28.06.2012 в 21:52

    Затова пък изречения като „председателят подарила“ са си на най-чист български език; ни най-малко не са идиотска имитация на чуждоезикови модели и нямат абсолютно нищо общо с криворазбраната европеизация.
    Бравос на професора-поборник!

    Отговор
  • 9. Виктор Дачев  |  29.06.2012 в 14:09

    Мда, сещам се за един бивш шеф (на рекламна агенция), който с повод и без повод настояваше всичко да се пише на английски. Не звучало добре на български, нямало точно такъв шрифт, той знаел най-добре, той носел отговорност…
    Същия cool urban citizen (по призод от много малко планинско градче) редовно вместо „довиждане“ казваше „by the way!“ било cool да пожелаваш на хората „добър път“ (като „успешен ден“)

    Отговор
  • 10. Иван Симеонов  |  05.07.2012 в 23:34

    Малко закъсняла реакция на утвърдени езикови модели. Иначе хубаво, но… аз не знаех какво е екстраполиране. Звучеше ми като полиране с много високо качество. Около 12 м.

    Отговор
    • 11. Taks  |  10.12.2013 в 15:19

      Здравейте, драго ми е! Какво, все пак, е ЕКСТРАПОЛИРАНЕ??? Моля Ви се, кажете ми бързо. Поздрави: tania.angelova1@abv.bg

      Отговор
      • 12. Пристрастния  |  11.12.2013 в 17:41

        Екстраполация е математически термин и най-общо означава пренасяне.

        В геометрията например чрез екстраполиране можете да получавате еднакви или подобни фигури чрез успоредни прави – да речем, да получите еднакъв триъгълник на друго място с три успоредни прави с еднаква дължина, или като прокарате успоредни прави на еднакво разстояние от страните вътре или вън на даден трапец, да получите подобен.

        Подобни по логика, но различни по форма подходи се използват и в другите математически дисциплини.

        В други области – по аналогия от математиката – означава по дадени белези на едно явление или предмет, които познавате, да съдите за друго явление или предмет, които имат подобни белези, и да формирате по такъв начин заключения, предвиждания и очаквания.

        Най-небрежно и произволно казано, ако сте познавали някой мъж с определена структура на лицето, маниер на говорене, характер, навици и поведение, и срещнете друг, който да има подобни, вие можете да ЕКСТРАПОЛИРАТЕ познанията си от първия и да очаквате от втория същото, което сте имали с първия.

        Разбира се, в математиката и в други научни области, които използват точни методи, резултатите от една екстраполация също биха били съвсем точни или с висока степен на точност. В хуманитарните области, а в обществените и психологическите пък съвсем, рисковете за отклонения са много по-големи.

        Вашето семейство например е хармонично, и понеже и семейството на Пенка е същото и прави същите неща, значи според вашето екстраполиране и то е и ще бъде хармонично. В един момент обаче Пенка се влюбва в Пешо, който е мускулест китарист с татуировки, и цялата ви екстраполация отива по дяволите :)))

        Освен за Пешо, другото ви го обяснявам сериозно.

        Отговор
  • 13. Ирена Василева  |  16.07.2012 в 14:38

    Много интересен блог!
    Имам една молба към всички Вас – опитвам се да изследвам отношението на българите към назоваването на заведения и български фирми с английски имена – какво е Вашето мнение по въпроса?
    С уважение, проф. Ирена Василева

    Отговор
    • 14. Павлина  |  17.07.2012 в 7:01

      Здравейте!
      А бихте ли задали по-конкретни въпроси? :)

      Отговор
  • 15. Ирена Василева  |  17.07.2012 в 12:10

    Например дразни ли ви фактът, че дадено заведение се казва Aromat при положение, че думата е българска, или „The 13th stairs“ като превод на „Тринадесет стъпала“, книжарница, която е наречена „BOOKTRADING“, да не говорим за надписи от рода на „izhod“. За такива неща става дума…
    Благодаря предварително, Ирена

    Отговор
    • 16. Павлина  |  19.07.2012 в 9:54

      Транслитерираните названия от типа на Aromat са безсмислени според мен. Може да бъдат обяснени с желанието на собствениците името да бъде все пак прочетено (евентуално запомнено?) от чужденците, които нямат представа от кирилицата, или пък просто заведенията да изглеждат “по-европейски”.

      За “The 13th stairs” – собствениците най-вероятно целят да привлекат англоезични посетители. Да не забравяме, че огромна част от младите българи в някаква степен знаят английски и това название им е понятно.

      Ако аз изследвах проблема, щях да обърна сериозно внимание къде са разположени тези заведения – в курорти, големи градове, в централните части и т.н. Дори бих направила анкета със собствениците – защо са поставили такива надписи, и с посетителите – как ги възприемат. От опит знам, че мотивите могат да бъдат доста различни от това, което аз предполагам.

      Отговор
      • 17. Svetlina  |  19.07.2012 в 18:18

        А в Израел пък има закон – ако името е на неиврит, трябва да има и на иврит, иначе – глоба.
        Въпросът е, Aromat на български ли е :)

        Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: