Клъстър или клъстер – това е проблемът

05.03.2012 at 11:01 15 Коментари

От началото да кажа – проблемът няма ясно решение. Поне засега. Виновен, разбира се, е английският език, с разминаването между правопис и изговор. :) Знаете как се произнася думата, но все пак да сравним визуално: cluster – [klʌstə(r)].

След като виновникът е известен (а издирването на виновника може да бъде и дело трудно), да продължим по-лежерно. В опита за шега в началото всъщност има голяма доза истина. Колебанието между клъстер и клъстър се дължи именно на разминаването между писмения първообраз на думата и нейния звуков облик. Изобщо, завършекът -er, изговарян като [ə(r)], създава затруднения при адаптирането на английските думи към българския език. Ще представя на вниманието ви само няколко случая, придружени от статистически данни за предпочитанията при тяхната употреба*.
blogger – блогър/блогер (279:3)
voucher – ваучър/ваучер (29:871)
driver – драйвър/драйвер (78:121)
organizer – органайзър/органайзер (21:65)
provider – провайдър/провайдер (186:43)

От всички тези варианти в меродавния правописен речник е фиксирана само формата ваучер. В Речник на новите думи в българския език. Съст. Е. Пернишка и др. С., Институт за български език, Наука и изкуство, 2010, в статиите за съответните думи, единият вариант е изведен в началото, а в края е добавена и другата форма. В статията за клъстер обаче липсва алтернатива, което за мен е пропуск (клъстър:клъстер = 212:474). Неустановеното изписване на думите явно се осъзнава и намира подобаващо отражение в този речник.

Според моето скромно мнение е добре в следващия правописен речник да се допуснат дублетни форми при подобни съществителни имена, което би отразявало реалното състояние в езика на този етап.

Изкушавам се да споделя една догадка. Като че ли има някакво разделение: при думите, които в българския език означават лица, се предпочитат формите с -ър (блогър, провайдър – да, провайдърът е фирма, но се осмисля като доставчик), а при нелицата – формите с -ер (ваучер, органайзер, драйвер, клъстер). Това, разбира се, може да е случайно.

_____________________
* Данните са от Българския национален корпус

Advertisements

Entry filed under: Английски – български, Език мой – приятел мой, Правопис. Tags: , , .

Запетая при моля Търсят се доброволци за тестване на сайт

15 Коментари Add your own

  • 1. Ivan  |  05.03.2012 в 12:01

    Въпросът има съвсем лесно решение, но за него малко по-късно. За начало е важно да разберем как да намираме отговор на подобни въпроси по принцип. Ще използвам аналогии.

    Ако искаме да разберем как се произнася името Danon, трябва да решим кого да питаме: французи (Данон), българи (Данон), германци (Даноне) или американци (Денън). Очевидно е че трябва да питаме французи, независимо че отговорът на българите би бил правилен. Защо така? Защото при българите правилният отговор може да е правилен по случайност, докато при французите това няма как да стане – Данон е френска фирма.

    Да питаме българи как се казва: клъстер или клъстър, ми напомня за форумите за защита на потребителя. Участват регулатори, участват защитници, участват дори фирми (т.е. нарушители на правата). Само едни не са поканени – потребителите. Смешно, нали? Ето какво казват за cluster потребителите: http://www.merriam-webster.com/audio.php?file=cluste01&word=cluster&text=%5C%3CSPAN%20class%3Dunicode%3E%CB%88%3C%2FSPAN%3Ekl%C9%99s-t%C9%99r%5C. Всичко останало е от дявола :-)

    Отговор
    • 2. Спас Колев  |  05.03.2012 в 15:17

      Всъщност името Данон е каталонско. :D

      Отговор
    • 3. Junebug  |  05.03.2012 в 15:50

      Много добре казано, хем и закачливо. Изобщо повечето постове в блога май е добре да започват с мотото: „Следващите мисли се опитват да намират отговори на поставените проблеми, но като цяло, а и за да си спестим главоболия, приемаме, че в доста случаи езиковата практика отказва да следва логиката.“

      Отговор
      • 4. Павлина  |  06.03.2012 в 14:06

        Като човек, който гледа сериозно на езиковедските си занимания (е, понякога в блога пиша и по-свободно, но мисля, че ми е позволено), не бих поставила такова мото на нито една от публикациите си. За езиковите явления си има причини. Невинаги успяваме да ги открием и назовем, но аз съм убедена, че има такива.

        В статиите си се опитвам да ги търся – на основата на скромните си езиковедски познания. Доколко опитите ми се увенчават с успех, оставям на преценката на уважаемия читател. :)

        Отговор
    • 5. Павлина  |  06.03.2012 в 8:40

      И на мен ми се иска въпросът да има лесно решение. Само едно бих попитала: защо сте поканили потребители, чийто роден език е английският? В публикацията се разглежда проблемът как да изписваме (а всъщност и да изговаряме) думата на български. Чуждата дума трябва да се приспособи някак към нашата реч, която е доста различна от английската.

      Отговор
  • 6. Светла  |  05.03.2012 в 12:38

    Тъй като си специалист по история на българския език, би ми било интересно да направиш исторически преглед на темата от последната ти публикация.

    Доколкото ми е известно, първоначално (имам предвид в модерния български език, не в старобългарския) нормата е била чуждиците да се транскрибират според това как се пишат, а не как звучат. Оттам сме наследили изговори като „Вашингтон“, например. Предполагам, че сред най-важните причини за това е била липсата на познания за произношението на съответните езици (особено на английски). От друга страна, чуждици, които са навлезли по битов път – като турцизмите – се произнасят, както и на съответния език (когато са ги усвоявали, повечето от прадедите ни не само на турски не са можели да четат, но и на български).

    В наши дни вече повечето англицизми се вкарват в обращение от хора, които владеят английски не само писмено, но и говоримо, което, според мен, обуславя тенденция те да се произнасят на български, както се произнасят и на английски, а не както се пишат.

    Ти как мислиш?

    Отговор
    • 7. Павлина  |  06.03.2012 в 8:50

      Светла, този исторически преглед го виждам като книга с обем поне 100 страници. :) Действително би било интересно да се проследи, и то като се тръгне от старобългарския. Иначе предварителните ми мисли наподобяват твоите. В добавка: през Възраждането, а и след Освобождението сме възприели доста чужди думи опосредствано, най-вече чрез руски, и това е усложнило картината. Не мога да обещая нищо, но коментарът ти е идеен. (А и многото цаца чака вече на опашката. ;)

      Отговор
  • 8. Стефан  |  06.03.2012 в 16:25

    „Като че ли има някакво разделение: при думите, които в българския език означават лица, се предпочитат формите с -ър.“

    Според мен има, защото с -ър звучат одушевено като думата „сър“, която е позната повече от век. Ето още няколко често срещани примери юзър(user), лузър(loser). Но има и изключения, като във всяко правило, сървър(server) който не се смята за одушевен от потребителите и администраторите.

    Отговор
  • 9. Боян  |  07.03.2012 в 11:08

    Всъщност аз, когато ме налегне помрачение и забравя „доставчик“, казвам „провайдер“. За щастие не ми се налага да се занимавам с неща, където думата „доставчик“ е неуместна. Като например в разните програмни среди и продукти, където може да има „провайдери“ – една от вградените услуги на Windows XP е MS Software Shadow Copy Provider, но „доставчици“ не върви.

    И по същество – в правописния речник от 2002 пише, че когато на английски се произнася „ъ“, тогава и на български се пише „ъ“ с изключение на случаите, когато оригиналната гласна е „а“ и е неударена. Тогава се пише „а“ и се разчита на редукцията на българското неударено „а“. Точки 48.1.2 и 48.1.7 от този речник. И аз съм съгласен по принцип. Т.е. ако следваме това правило, трябва да е „-ър“ за „-er“.

    В изброените примери според мен имаме нещо като традиционно изписване. Предполагам, че разните драйвери, органайзери, ваучери са се появили по-рано и са последвали диспечерите и катерите (от cutter). Примерно драйвери за компютри у нас като дума има вероятно някъде от около 1987-8 г., когато 16-битовите персонални компютри престанаха да са чудо невиждано. Напълно е вероятно и по-рано да се е ползвала, но в тесния кръг специалисти от изчислителните центрове.

    Докато провайдъри, мърчандайзъри и дори мениджъри се появиха една идея по-късно (ако правилно си спомням, първоначално се говореше за „менажер“). Интересно, че и този „мърчандайзър“ – нямам представа с какво се занимава – също се среща с „-ер“, даже може би и повече.

    Между другото, опитът за следване на английското произношение при тези „междинни“ гласни като първата в „клъстер“ е обречен на неуспех. Произношението на http://www.thefreedictionary.com/cluster се доближава доста повече до „кластър“, отколкото посоченото по-горе на сайта на Merriam-Webster, което звучи повече към „клъстър“. Разбира се, въпросът не беше за това, но го използвам като пример защо не можем напълно да разчитаме на произношението, макар и да декларираме като принцип желанието си да се придържаме максимално близо до него.

    Та след толкова много приказки моето предположение е по-друго – навлезлите по-скоро думи са с предимно с „ъ“, не толкова скоро – с „е“. И не бих се учудил, ако за „блогър“ влияние оказва и това, че съчетанието „гер“ се възприема като неблагозвучно (добре де, може и само на мен така да ми звучи).

    Отговор
    • 10. Павлина  |  08.03.2012 в 8:20

      Благодаря за обстойния коментар. Да, и във времето, по което са навлезли чуждите думи, може да се търси причината за предпочитаното изписване. В коментар към същата публикация в Google+ (http://bit.ly/AjlC5q) съм се досетила все пак за тази посока на разсъждения. :)

      Отговор
  • 11. Боян  |  07.03.2012 в 11:10

    Като написах „неблагозвучно“ за „гер“, имах предвид в края на думата. Да не вземе сега Гергана да ми се обиди :)

    Отговор
  • 12. Светла (една от всичките)  |  10.03.2012 в 14:06

    А не би ли могло в основата на разсъжденията да се положат правилата на проф. Данчев за българската транскрипция на английските имена? Той е имал предвид главно собствените имена, но не го е написал изрично в заглавието на книгата си – Данчев, Андрей. 1979 (1982 и т.н.). Българска транскрипция на английските имена. ДИ „Народна просвета“, С., 241 с. (най-насъщното ми четиво, докато превеждам). Та нали и нарицателните също са имена. И ако ще се пренася дадена английска дума в българската реч, според мен е по-добре да се транскрибира. А правилата за това вече са написани.

    Колкото до cluster, аз нямам никакви съмнения, че на български трябва да е кластър. Първото „ъ“ (та да стане клъстър) май се промъква покрай някои просторечиви американски говори, но позатвореното английско а (ʌ) си звучи съвсем като българското а, дори и да е под ударение.

    Отговор
    • 13. Павлина  |  13.03.2012 в 8:35

      Би могло да се имат предвид и правилата, разбира се, но проблемът е, че практиката отказва да се съобразява с тях. ;) Благодаря за посочения източник. :)

      Отговор
  • 14. Атанас  |  11.01.2013 в 15:43

    Изключенията не се ограничават със „сървър“, за мен „драйвър“ също е в тази категория и съм убеден, че тук говорим по-скоро за интуитивно накланяне на везните в едната насока, в следствие на това, коя от гласните „натежава“ при изговора на дадена дума.

    П.П. Както споменах в предишен пост, за мен, тази, ограждащата запетая в определителни изречения, си остава. :)

    Отговор
  • 15. Ma Po  |  12.06.2015 в 2:36

    Учудвам се, че този въпрос дори предизвиква дискусия… Произношението с „ъ“ е горе-долу едно към едно с американския английски, откъдето и са навлезли думите. То ако тръгнеш с британски английски, може и на „ъ“ да ги завършиш, но това е нелепо, а и думите идват от САЩ. Примерът с „ваучер“ няма нищо общо с останалите. Тази дума съществува в българския език от много по-дълго време и най-вероятно е заимствана от друг език. Сега, друг е въпросът, че в много случаи си има напълно подходящи български думи със същото значение, но от мързел преводачите на чужди статии въвеждат чуждиците.

    Аз живея в САЩ от 20 години и не вярвам на очите си като гледам българската преса! Срам и позор! За новите компютърни термини естествено няма еквиваленти, но няма никаква причина убиеца да се нарича „килър“! А, сигурно „килър“ звучи по-сензационно в жълтите парцали които минават за вестници! Почвам да се чудя как хорицата които не знаят английски се оправят в собствената си държава!

    Наскоро аз, като добра българка, си играех на „драсни пали клечица“ и писах „въздушни възглавници“. Само след няколко дни установих, че те вече били „еърбеци“! А ******, казвам аз! Като говоря с хора в България, и на мен от мързел ми идват англицизми на езика, но тъй като не зная кои са известни на тях, стремя се да се обръщам на Богоров!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: