Клъстър или клъстер – това е проблемът

05.03.2012 at 11:01 15 Коментари

От началото да кажа – проблемът няма ясно решение. Поне засега. Виновен, разбира се, е английският език, с разминаването между правопис и изговор. :) Знаете как се произнася думата, но все пак да сравним визуално: cluster – [klʌstə(r)].

След като виновникът е известен (а издирването на виновника може да бъде и дело трудно), да продължим по-лежерно. В опита за шега в началото всъщност има голяма доза истина. Колебанието между клъстер и клъстър се дължи именно на разминаването между писмения първообраз на думата и нейния звуков облик. Изобщо, завършекът -er, изговарян като [ə(r)], създава затруднения при адаптирането на английските думи към българския език. Ще представя на вниманието ви само няколко случая, придружени от статистически данни за предпочитанията при тяхната употреба*.
blogger – блогър/блогер (279:3)
voucher – ваучър/ваучер (29:871)
driver – драйвър/драйвер (78:121)
organizer – органайзър/органайзер (21:65)
provider – провайдър/провайдер (186:43)

От всички тези варианти в меродавния правописен речник е фиксирана само формата ваучер. В Речник на новите думи в българския език. Съст. Е. Пернишка и др. С., Институт за български език, Наука и изкуство, 2010, в статиите за съответните думи, единият вариант е изведен в началото, а в края е добавена и другата форма. В статията за клъстер обаче липсва алтернатива, което за мен е пропуск (клъстър:клъстер = 212:474). Неустановеното изписване на думите явно се осъзнава и намира подобаващо отражение в този речник.

Според моето скромно мнение е добре в следващия правописен речник да се допуснат дублетни форми при подобни съществителни имена, което би отразявало реалното състояние в езика на този етап.

Изкушавам се да споделя една догадка. Като че ли има някакво разделение: при думите, които в българския език означават лица, се предпочитат формите с -ър (блогър, провайдър – да, провайдърът е фирма, но се осмисля като доставчик), а при нелицата – формите с -ер (ваучер, органайзер, драйвер, клъстер). Това, разбира се, може да е случайно.

_____________________
* Данните са от Българския национален корпус

Advertisements

Entry filed under: Английски – български, Език мой – приятел мой, Правопис. Tags: , , .

Запетая при моля Търсят се доброволци за тестване на сайт

15 Коментари Add your own

  • 1. Ma Po  |  12.06.2015 в 2:36

    Учудвам се, че този въпрос дори предизвиква дискусия… Произношението с „ъ“ е горе-долу едно към едно с американския английски, откъдето и са навлезли думите. То ако тръгнеш с британски английски, може и на „ъ“ да ги завършиш, но това е нелепо, а и думите идват от САЩ. Примерът с „ваучер“ няма нищо общо с останалите. Тази дума съществува в българския език от много по-дълго време и най-вероятно е заимствана от друг език. Сега, друг е въпросът, че в много случаи си има напълно подходящи български думи със същото значение, но от мързел преводачите на чужди статии въвеждат чуждиците.

    Аз живея в САЩ от 20 години и не вярвам на очите си като гледам българската преса! Срам и позор! За новите компютърни термини естествено няма еквиваленти, но няма никаква причина убиеца да се нарича „килър“! А, сигурно „килър“ звучи по-сензационно в жълтите парцали които минават за вестници! Почвам да се чудя как хорицата които не знаят английски се оправят в собствената си държава!

    Наскоро аз, като добра българка, си играех на „драсни пали клечица“ и писах „въздушни възглавници“. Само след няколко дни установих, че те вече били „еърбеци“! А ******, казвам аз! Като говоря с хора в България, и на мен от мързел ми идват англицизми на езика, но тъй като не зная кои са известни на тях, стремя се да се обръщам на Богоров!

    Отговор
  • 2. Атанас  |  11.01.2013 в 15:43

    Изключенията не се ограничават със „сървър“, за мен „драйвър“ също е в тази категория и съм убеден, че тук говорим по-скоро за интуитивно накланяне на везните в едната насока, в следствие на това, коя от гласните „натежава“ при изговора на дадена дума.

    П.П. Както споменах в предишен пост, за мен, тази, ограждащата запетая в определителни изречения, си остава. :)

    Отговор
  • 3. Светла (една от всичките)  |  10.03.2012 в 14:06

    А не би ли могло в основата на разсъжденията да се положат правилата на проф. Данчев за българската транскрипция на английските имена? Той е имал предвид главно собствените имена, но не го е написал изрично в заглавието на книгата си – Данчев, Андрей. 1979 (1982 и т.н.). Българска транскрипция на английските имена. ДИ „Народна просвета“, С., 241 с. (най-насъщното ми четиво, докато превеждам). Та нали и нарицателните също са имена. И ако ще се пренася дадена английска дума в българската реч, според мен е по-добре да се транскрибира. А правилата за това вече са написани.

    Колкото до cluster, аз нямам никакви съмнения, че на български трябва да е кластър. Първото „ъ“ (та да стане клъстър) май се промъква покрай някои просторечиви американски говори, но позатвореното английско а (ʌ) си звучи съвсем като българското а, дори и да е под ударение.

    Отговор
    • 4. Павлина  |  13.03.2012 в 8:35

      Би могло да се имат предвид и правилата, разбира се, но проблемът е, че практиката отказва да се съобразява с тях. ;) Благодаря за посочения източник. :)

      Отговор
  • 5. Боян  |  07.03.2012 в 11:10

    Като написах „неблагозвучно“ за „гер“, имах предвид в края на думата. Да не вземе сега Гергана да ми се обиди :)

    Отговор
  • 6. Боян  |  07.03.2012 в 11:08

    Всъщност аз, когато ме налегне помрачение и забравя „доставчик“, казвам „провайдер“. За щастие не ми се налага да се занимавам с неща, където думата „доставчик“ е неуместна. Като например в разните програмни среди и продукти, където може да има „провайдери“ – една от вградените услуги на Windows XP е MS Software Shadow Copy Provider, но „доставчици“ не върви.

    И по същество – в правописния речник от 2002 пише, че когато на английски се произнася „ъ“, тогава и на български се пише „ъ“ с изключение на случаите, когато оригиналната гласна е „а“ и е неударена. Тогава се пише „а“ и се разчита на редукцията на българското неударено „а“. Точки 48.1.2 и 48.1.7 от този речник. И аз съм съгласен по принцип. Т.е. ако следваме това правило, трябва да е „-ър“ за „-er“.

    В изброените примери според мен имаме нещо като традиционно изписване. Предполагам, че разните драйвери, органайзери, ваучери са се появили по-рано и са последвали диспечерите и катерите (от cutter). Примерно драйвери за компютри у нас като дума има вероятно някъде от около 1987-8 г., когато 16-битовите персонални компютри престанаха да са чудо невиждано. Напълно е вероятно и по-рано да се е ползвала, но в тесния кръг специалисти от изчислителните центрове.

    Докато провайдъри, мърчандайзъри и дори мениджъри се появиха една идея по-късно (ако правилно си спомням, първоначално се говореше за „менажер“). Интересно, че и този „мърчандайзър“ – нямам представа с какво се занимава – също се среща с „-ер“, даже може би и повече.

    Между другото, опитът за следване на английското произношение при тези „междинни“ гласни като първата в „клъстер“ е обречен на неуспех. Произношението на http://www.thefreedictionary.com/cluster се доближава доста повече до „кластър“, отколкото посоченото по-горе на сайта на Merriam-Webster, което звучи повече към „клъстър“. Разбира се, въпросът не беше за това, но го използвам като пример защо не можем напълно да разчитаме на произношението, макар и да декларираме като принцип желанието си да се придържаме максимално близо до него.

    Та след толкова много приказки моето предположение е по-друго – навлезлите по-скоро думи са с предимно с „ъ“, не толкова скоро – с „е“. И не бих се учудил, ако за „блогър“ влияние оказва и това, че съчетанието „гер“ се възприема като неблагозвучно (добре де, може и само на мен така да ми звучи).

    Отговор
    • 7. Павлина  |  08.03.2012 в 8:20

      Благодаря за обстойния коментар. Да, и във времето, по което са навлезли чуждите думи, може да се търси причината за предпочитаното изписване. В коментар към същата публикация в Google+ (http://bit.ly/AjlC5q) съм се досетила все пак за тази посока на разсъждения. :)

      Отговор
  • 8. Стефан  |  06.03.2012 в 16:25

    „Като че ли има някакво разделение: при думите, които в българския език означават лица, се предпочитат формите с -ър.“

    Според мен има, защото с -ър звучат одушевено като думата „сър“, която е позната повече от век. Ето още няколко често срещани примери юзър(user), лузър(loser). Но има и изключения, като във всяко правило, сървър(server) който не се смята за одушевен от потребителите и администраторите.

    Отговор
  • 9. Светла  |  05.03.2012 в 12:38

    Тъй като си специалист по история на българския език, би ми било интересно да направиш исторически преглед на темата от последната ти публикация.

    Доколкото ми е известно, първоначално (имам предвид в модерния български език, не в старобългарския) нормата е била чуждиците да се транскрибират според това как се пишат, а не как звучат. Оттам сме наследили изговори като „Вашингтон“, например. Предполагам, че сред най-важните причини за това е била липсата на познания за произношението на съответните езици (особено на английски). От друга страна, чуждици, които са навлезли по битов път – като турцизмите – се произнасят, както и на съответния език (когато са ги усвоявали, повечето от прадедите ни не само на турски не са можели да четат, но и на български).

    В наши дни вече повечето англицизми се вкарват в обращение от хора, които владеят английски не само писмено, но и говоримо, което, според мен, обуславя тенденция те да се произнасят на български, както се произнасят и на английски, а не както се пишат.

    Ти как мислиш?

    Отговор
    • 10. Павлина  |  06.03.2012 в 8:50

      Светла, този исторически преглед го виждам като книга с обем поне 100 страници. :) Действително би било интересно да се проследи, и то като се тръгне от старобългарския. Иначе предварителните ми мисли наподобяват твоите. В добавка: през Възраждането, а и след Освобождението сме възприели доста чужди думи опосредствано, най-вече чрез руски, и това е усложнило картината. Не мога да обещая нищо, но коментарът ти е идеен. (А и многото цаца чака вече на опашката. ;)

      Отговор
  • 11. Ivan  |  05.03.2012 в 12:01

    Въпросът има съвсем лесно решение, но за него малко по-късно. За начало е важно да разберем как да намираме отговор на подобни въпроси по принцип. Ще използвам аналогии.

    Ако искаме да разберем как се произнася името Danon, трябва да решим кого да питаме: французи (Данон), българи (Данон), германци (Даноне) или американци (Денън). Очевидно е че трябва да питаме французи, независимо че отговорът на българите би бил правилен. Защо така? Защото при българите правилният отговор може да е правилен по случайност, докато при французите това няма как да стане – Данон е френска фирма.

    Да питаме българи как се казва: клъстер или клъстър, ми напомня за форумите за защита на потребителя. Участват регулатори, участват защитници, участват дори фирми (т.е. нарушители на правата). Само едни не са поканени – потребителите. Смешно, нали? Ето какво казват за cluster потребителите: http://www.merriam-webster.com/audio.php?file=cluste01&word=cluster&text=%5C%3CSPAN%20class%3Dunicode%3E%CB%88%3C%2FSPAN%3Ekl%C9%99s-t%C9%99r%5C. Всичко останало е от дявола :-)

    Отговор
    • 12. Спас Колев  |  05.03.2012 в 15:17

      Всъщност името Данон е каталонско. :D

      Отговор
    • 13. Junebug  |  05.03.2012 в 15:50

      Много добре казано, хем и закачливо. Изобщо повечето постове в блога май е добре да започват с мотото: „Следващите мисли се опитват да намират отговори на поставените проблеми, но като цяло, а и за да си спестим главоболия, приемаме, че в доста случаи езиковата практика отказва да следва логиката.“

      Отговор
      • 14. Павлина  |  06.03.2012 в 14:06

        Като човек, който гледа сериозно на езиковедските си занимания (е, понякога в блога пиша и по-свободно, но мисля, че ми е позволено), не бих поставила такова мото на нито една от публикациите си. За езиковите явления си има причини. Невинаги успяваме да ги открием и назовем, но аз съм убедена, че има такива.

        В статиите си се опитвам да ги търся – на основата на скромните си езиковедски познания. Доколко опитите ми се увенчават с успех, оставям на преценката на уважаемия читател. :)

        Отговор
    • 15. Павлина  |  06.03.2012 в 8:40

      И на мен ми се иска въпросът да има лесно решение. Само едно бих попитала: защо сте поканили потребители, чийто роден език е английският? В публикацията се разглежда проблемът как да изписваме (а всъщност и да изговаряме) думата на български. Чуждата дума трябва да се приспособи някак към нашата реч, която е доста различна от английската.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 391 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 889,019 посещения

%d bloggers like this: