Английски езикови модели в българската реч (4)

25.01.2012 at 11:32 17 коментара

Когато сградите започнат да се случват

Малко като в приказка, около нас започнаха да се случват най-различни неща: форуми, концерти, пенсионна реформа, та и нови сгради вече се случват. Щом чух последното от устата на един министър, разбрах, че отлагане не може да има [1]. Най-сетне трябва да запретна ръкави и поне да регистрирам в блога си този порой от случвания в българския език.

Доста хора вече са забелязали и отбелязали писмено нашествието на случвам се в нашата реч, но дали някой го свързва с влиянието на to happen? Този глагол има широка употреба в английския език и според мен е частично отговорен за поведението на случвам се, който е най-близкото му съответствие в българския. To happen се използва, за да се означат както случайни и непланирани действия –

Sometimes it happens that you meet people you would rather never meet at all.
It happens to be the happiest day of my life.
Adam is the most tolerant person I know – it rarely happens that he loses patience.

така и съзнателни, включително и в резултат на предишни действия или събития [2]:

The reform happened around thirty years before I was born.
We recognize that this important company event finally happened only thanks to our team’s persistent efforts.

В българските тълковни речници значенията на глагола случвам се кръжат около случайното, непредвидено попадане в някаква ситуация или пък около осъществяването на събитие независимо от нашата воля и действия:

Случих се в едно купе с две крайно необщителни особи от женски пол.
Така се случи, че си загубих акта, който ми съставиха пътните полицаи.

В последните двадесетина години употребата на думата доста се активизира и тя започна да служи като синоним на осъществявам се, реализирам се, провеждам се, ставам [3]:

Правя планове, които никога няма да се случат… обаче са готини!
Радвам се, че конференцията се случи.
Какво се случва в организма, когато сме на диета?

Може би глаголът случвам се е предпочитан заради това, че е “по-ярък”, не толкова безличен като ставам (в голяма степен десемантизиран), нито официален като осъществявам се, реализирам се, провеждам се.

И все пак често имам чувството, че с него се преиграва (при случващите се сгради например) или пък се използва, когато говорещият не може да намери точната дума:
Шоуто на Стан се случва сега.

Този път ясно изразявам позицията си. Нямам нищо против разширяването на лексикалното значение на коментирания глагол, защото това е естествен езиков процес. Но ако зависеше от мен, щях да оставя нещата да се случват постепенно. :)

Благодаря на Анелия Костова-Бозгунова и Владка Кочешкова за приятелската им помощ при подготовката на статиите в тази рубрика.

–––––––––––––
[1] Последният подтик дойде от Pippilota.

[2] Оставам с впечатлението, че значенията, с които реално се употребява to happen, са по-разнообразни от тези, които са включени в онлайн вариантите на авторитетните речници (http://bit.ly/AwliYp, http://bit.ly/zQ0Po8).

[3] Тази употреба е маркирана като нежелателна в Речник на новите думи в българския език. Съст. Е. Пернишка и др. С., Институт за български език, Наука и изкуство, 2010, с. 394.

Английски езикови модели в българската реч (3)
Имате ли идея какво става с представите?

Английски езикови модели в българската реч (5)
Нов глагол на промоция

Entry filed under: Английски – български, Език мой – приятел мой, Лексикология. Tags: .

Сгради и здания Частицата не и причастията

17 коментара Add your own

  • 1. Нева  |  25.01.2012 в 12:07

    Ооо, а употребата на „случвам“ като преходен глагол? Както с „усмихвам“… „Благодарим на Х, че случва еди-какво си.“ „Много ме усмихна.“ :)
    Или култовото „случване“, превърнало се в дума-мантра! http://liternet.bg/publish2/bstoimenova/iavorov.htm

    Отговор
    • 2. Павлина  |  26.01.2012 в 8:27

      Употребата на случвам и усмихвам като невъзвратни и преходни глаголи съм отбелязала в една друга статия. А случването като че ли се случва по-често в поетически и литературоведски текстове.

      Отговор
  • 3. Marfa  |  25.01.2012 в 14:45

    Вярваш или не, но в понеделник започнах публикация, която смятах да озаглява „Кой такова пиесата?“. От известно време случващите се явления започнаха да ми случват пристъпи на безпричинна агресия, но по някое време се улових, че запомням ключови фрази. Например откровението, че жените решавали кога да се случат децата (бтв); обяснението как случвал театърът (отново бтв), а в Капитал някакви хора случваха някакво културно събитие, забравих вече какво.

    Та започнах да разработвам тезата, че „случвам“ е новото „таковам“. Обаче сега ще поизчакам малко, щото ще е тъпо веднага да кача статия със същия сюжет. :)

    Отговор
    • 4. Павлина  |  26.01.2012 в 8:39

      Интересна теза, ще очаквам да я представиш. :) Виждам само едно затруднение пред случвам. Обичайната му употреба е като възвратен глагол. Много по-рядко се използва като невъзвратен и преходен (случихме слънчево време). Разбира се, това е преодолимо – някои от нас вече заявяват, че случват собствения си живот.

      П.П. Впрочем аз доста мислих с коя дума би могла да се замени се случва в Шоуто на Стан се случва сега. Не успях да намеря сполучлив еквивалент, честно казано. Това е радио програма, която се излъчва, но излъчването не обхваща в пълнота това, което говорещият иска да изрази. Пробвах със става, се състои, се провежда, но първият глагол е безличен (не в граматическия смисъл), а другите звучат канцеларски. Искам да кажа, че случвам (се) има потенциала да се превърне в еквивалент на таковам (се), особено ако интензивната му употреба продължи.

      Отговор
      • 5. Marfa  |  26.01.2012 в 13:10

        Ами аз нямам нищо против с това, че в шоуто на Стан нещо се случва. По-скоро се озадачавам в случаите, в които Стан случва шоуто, ако ме разбираш. :)

        Отговор
      • 6. Начо  |  25.05.2012 в 8:39

        Павлина мисля че в този случай вярното ще е Шоуто се състои в момента. Или Протича поне аз бих го използвал като замес тител на Случва се. Има и друг глагол който може да се използва в преносен смисъл. но това може да стане само ако харесвам въпросното ШОУ. И така
        – Приятели айде пред гтелевизора че Шоуто на Стан тече/ вирви. Тук Очевидно ще използвам един жаргон характерен за по-веселите компании най вече тинейджърски. Сигурно си чувала кка говори младото поколение и особенно подрастващите.
        Аиде да действаме че Купонът тече. Мецките са пияни сега е момента да нападаме!! В този случай тече е уместно нали ? в един Преносен смисъл. Също толкоз уместно е „тече“ да се употреби и в изречението за шоуто на Стан.

        Отговор
    • 7. Фил  |  12.07.2016 в 0:49

      :))) „Еманация“-та, казана веднъж от Людмила Живкова, бе предъвквана от журналисти около 2 години. „Ексклузивно“ бе включвано по два пъти на всеки три-четири изречения в продължение на 4 години. „Случвам се“ явно е по-жилаво и ще ни такова по нервите още доста време. Marfa, пускай „Кой такова пиесата?“, време й е…:)))

      Отговор
  • 8. ol  |  27.01.2012 в 17:41

    Интересно, досега не знаех за такива употреби на „случвам се“. Може би не следя много нашите медии, а около нас хората не използват глагола така, нищо че почти всички говорят английски. Честно да си призная, странно ми звучат посочените примери.

    Отговор
  • 9. Светла (една от всичките)  |  28.01.2012 в 16:36

    Шоуто на Стан протича в момента.
    Понякога по радио „Хоризонт“ в подобен смисъл казват „тече“.
    В този пример – „Шоуто на Стан се случва сега.“ – има още две английски влияния, които мен лично силно ме нервират. Първото е самата дума „шоу“, която е голяма простотия и е напълно излишно да се насажда в езика ни. Не ми се изброява сега колко думи за представление имаме на български, но и само тази да беше, пак „шоу“ просто не ни трябва.
    Второто е словоредът. В посочения пример, както е на български, донякъде се изтъква времето на действието. В английския това си е нормален неутрален словоред. Но аз често долавям нормалния английски словоред в приказките на разни фукльовци, които от престараване да се покажат по-европейци от другите са престанали да мислят на родния си език и са загубили дори елементарното езиково чувство. Английският словоред е доста по-твърд от българския, затова пък нашият придава смислови и емоционални оттенъци на изказа, каквито в английския се постигат с други средства.

    Но сред много дразнещите и омразни „англицизми“ от последните 15-ина години на първо място но нелепост бих сложила „предизвикателство“, а на второ – „амуниции“. И двете за мен са белег за езикова недостатъчност на употребяващия ги. Недостатъчност и на български, и на английски.
    Думата challenge има и такова значение – предизвикателство, но означава и ред други неща – затруднение, заплаха, изпитание, съмнение, възражение (така и не разбрах защо някои хора смятат, че английският език е по-богат на думи от българския). Та като чуя за „предизвикателствата пред Европейския съюз“ и се успокоя, че още никой не ни е обявил война, ме връхлита почти омраза към безсловесния неразумен юрод, който нито английски знае, че да разбере това, което повтаря като папагал, нито български – да го изрази.
    А пък от „амуниции“, в смисъл „боеприпаси“, особено в устата на някоя кифла с претенции за кроасан, направо пощурявам. Ми не знаят, че амуниции са снаряжение, такъми (напр. конски), а пък боеприпасите са муниции. За какво им е да го знаят, изобщо нужно ли е да се знае каквото и да било, за да се изтъпаниш пред микрофона и да дърдориш врели-некипели?! От друга страна, питала съм и хора с диплома по английска филология как е на английски амуниции – настояват, че е ammunitions, защото не знаят, че е accoutrements.

    Извинявам се за дългия доклад. Той започва внезапно, без увод, но и накрая не пречи да кажа, че много ми харесва тази рубрика, както и целият блог, който ми е много интересен и полезен. Благодаря. Защото аз не съм филоложка, обаче предпочитам да говоря и пиша грамотно на езиците, с които боравя. И в многословните си обяснения по-горе съм се ръководила не от някакви теоретични и системни познания, а от усещането си за двата езика.

    Отговор
  • 10. ol  |  28.01.2012 в 17:36

    Ами Светла, за всякакви други неща можете да спорите, но не и затова, че английският не бил по-богат на думи. Има речници на английски, които включват над 615 000 думи и изрази. За да се утвърди една дума и да се включи в речник, обикновено се чака 5 години, така че според много лингвисти, в използваемия език има поне още половин милион думи и изрази. Посочете ми един български речник, в който да има толкова много речникови единици и тогава ще обсъждаме пак в кой език какво богатство на израза има. Аз не казвам, че нашият е безцветен и сив, напротив. Но нека да боравим с фактите обективно. Само за сравнение, казват, че в немския има около 190 000, а във френския около 100 000.

    Отговор
    • 11. Светла (една от всичките)  |  28.01.2012 в 18:08

      Ох, и когато говоря с някои хора, много често ми се налага да пояснявам: „Това е шега“, или „Майтапя се, бе“. Ама при жив разговор виждам недоумението в израза на събеседника си, та реагирам. А когато пиша, все се надявам, че усмивчицата ми си личи от контекста.
      А сега сериозно. Ако ще си ги броим думичките, в английския са много повече, спор да няма. Понеже е смукал и трупал (и продължава да смуче и трупа) от всички останали езици (от урду до руски – аааахм, това също е шегичка). И се е превърнал в един сущий бъркоч (Павлина, ето още една думичка на „-оч“ за колекцията. Използва се в Панагюрско, а смисълът й, мисля, е очевиден). От друга страна, това изброено лексическо богатство се използва в много малка степен в обикновения говорим и писмен език, поне на мен като на прост потребител така ми се види. Огромна част от половиния милион думи са специфичен речник – професионален, научен, технически, такива всякакви. Той се използва от много малка част от говорещите английски.
      И пак като прост юзър (много звучна, изразителна и чисто българска дума, нали?) все съм се дивяла защо, по дяволите, една дума в английския трябва да има ТОЛКОВА МНОГО различни, често съвсем не свързани помежду си значения? Ами защото не са имали достатъчно думи, мисля, за какво друго ще е?

      Отговор
    • 12. Начо  |  25.05.2012 в 8:47

      МИСЛЯ че когато говорим за тълковни речници и „защо Анличаните издават речник с 615 000 думи па ние тоест БАН речници със 100 000 че и по малко“, мисля че въпросът е и до парите. БАН Е по-бедна от Английското и съответствие. И не може да си познволи да издаде наведнъж речник. По скоро речниците на БАн са като поредица. Том 1 том 2-ри итн. Ако събереш броя на наличните думи във всички тълковни речници от последните години сигурнао числото ще надхвърли половин милион.

      Отговор
  • 13. ol  |  29.01.2012 в 20:37

    Ами като обикновен потребител може така да ви се струва, но реално си е един богат, жив и изразителен език. Различните значения позволяват много тънки нюанси на изказа или пък игри на думи, с които преводачите могат да си блъскат главите дълго време и пак да не намерят нещо подходящо. На български ви се струва, че е по-лесно и че е по-изразителен, защото е съвсем нормално – той ви е родният език.
    На мен лично взаимодействията между езиците са ми интересни, забавни и любопитни. Далеч не съм пурист и не смятам, че това е вредно. Ако от една чуждица наистина има нужда, тя с течение на времето ще си се утвърди. Ако не е – хората сами ще спрат да я използват. Специално за английското влияние в последните години – мисля, че се пресилва вредата му по чисто политическо-исторически причини. Казвали били българите „мол“. Ами ще казват, защото е кратко и лесно. Затова и от бог знае колко години казват „чао“ вместо „довиждане“, както и „мерси“ вместо „благодаря“. Ами че ако се замислим колко гръцки думи сме си присвоили, ехе. Може да има хора, които пресилват изказа си, за да звучат или по-тежко, или по-модерно. Какво от това. Свят шарен и пъстър. Ето, аз даже не знаех, че на български толкова често се употребявал глаголът „случвам се“ с ново значение.

    Отговор
  • 14. Недялко  |  07.02.2012 в 9:45

    Съгласен съм с авторката. „Случва се“ има нюанс на „нещо случайно“ или станало, предизвикано „неизвестно от кого, как, защо“. При тази нова, сякаш насилена употреба на думата, тя звучи дразнещо или смешно.
    А за броя на думите в английските речници (от коментарите): те са именно думи от речника(и то само ограничен брой от онези „най-пълни“ речници) и там си и остават. Думи взети от не знам си коя южноамериканска държава или някой език от някоя бивша колония и употребени случайно от някой писател. Или думи, които отдавна са остарели. Повечето хора 5/6 от тези думи сигурно дори не са ги чували. Просто авторите и издателите май са се състезавали кой ще направи по-голям речник. :)

    Отговор
  • 15. ol  |  07.02.2012 в 16:40

    Явно няма смисъл да се обсъждат такива речникови теми с хора, които не се интересуват от лингвистика. На всеки езиковед му е ясно, че няма човек, който да знае и употребява всичките тези думи. И все пак английският е един от най-богатите на думи езици, нищо чудно от съвременните и да е най-богат. Но хора, които не са чели литература в оригинал и не се занимават задълбочено с този език, не могат да разберат за какво иде реч. По принцип англоговорящите не са враждебно настроени към чуждиците, а и не избиват комплекси така както го правят френските езиковеди, примерно. И не, не се състезават кой ще направи по-голям речник. Най-малкото понеже не е рентабилно и малко институции ще си купуват редовно такива големи томове. Речници на английски се издават всякакви, за всякакви цели и нужди. Англоговорящите специалисти изследват историческото развитие на езика си, дори и в интернет могат да се намерят не лоши етимологични речници, отделно и такива за най-общо ползване – безплатни, с по около 200 000 думи. Ако ми кажете къде мога да намеря етимологичен речник в интернет, но български, специално ще ви благодаря. Ако ми посочите каквито и да било добри уеб базирани български тълковни речници, с примери и хубави разяснения, още по-добре. Аз си обичам родния език, дори от чисто любопитство ми е интересно да научавам интересни факти и да си припомням позабравени правила, както и да следя как се променят нещата. И това че знам колко е богат английският, вместо да се опитвам да го омаловажа, никак не ми пречи да се опитвам да научавам още повече за българския.

    Отговор
  • 16. Митко  |  16.05.2012 в 4:29

    Проблемът с масовото използване на глагола случва (се) има и много силно смислово измерение. 1. Има доста други глаголи или фразеологични съчетания на английски, които в определен (но само в определен или конкретен) контекст могат да се преведат с този глагол: occur, take place, come into being etc. . При ниска езикова грамотност на български или слабо владеене на английски, или при ленивост (понягоа в симултанен превод провесионални преводачи си го използват напълно безкритично) започват да (се) случват преходно или (без)възвратно много неща. 2. Във връзка с (1), наистина смисълът и сематиката на глагола идват от ставането на нещо непредвидено и (в кумулативен смисъл) независимо от нашата воля, желание или знание. Поради това, когато се каже, че едно мероприятие „се случва“, то тогава е на лице и силен елемент на безсмилица: едно мероприятие е целенасочено планирано, подготвяно и проведено – няма как да стане(!) иначе. Ако обаче то все пак се е случило, то това би означавало, че е било замисляно и планирано нещо друго или поне осъществяването при други обстоятелства, а на практика замисляното и подготвяното е настъпило като реализация при непредвидени и/или неконтролирани условия. В политическия език това би означавало, че политикът или политиците (или чиновниците) са напълно безпомощни и на практика без власт да контролират/направляват и пр. политическите процеси, събития и (най вече) замисляни или планирани програми, намерения. А това вече или е абсурд на реалността – политик (чиновник) с власт не контролира нищо (това му е социалната роля и задача!) или пък не е наясно какво и как става и затова всичко (му) се случва. 3. Поради това не бива да се заема и твърде „лежерна“ позиция по отношение на „случването“ в българския език – това е много често и неясно (даже безмислено до абсурд) „глаголстване“, което при напр. делови разговори може да доведе до големи недоразумения или лоши, непредвидени (но не и случени) последици. 4. По аналогия от предишното „случвам“ се използва и в смисъл на „има/нямам късмет“ про конкретна ситуация (не по принцип) .

    Отговор
  • 17. Комаров  |  11.03.2015 в 13:36

    Позволявам си да изкажа мнението, че невинаги въвеждането в употреба на нови думи или придаване на ново значение на съществуващи думи обогатява езика. В повечето случаи въвеждането в употреба на нова дума или значение ограничава употребата на друга.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 365 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 723,048 посещения

%d bloggers like this: