Блогът като платформа за споделяне на знания за историята на българския език

16.12.2011 at 10:12 5 коментара

Публикувам пълния текст на доклада, който изнесох на заключителната конференция по проекта “Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания”, състояла се на 15.12.2011 г. в СУ “Св. Климент Охридски”.

Допреди няколко десетилетия научните знания се разпространяваха главно чрез специализирани печатни издания, а за по-широката публика те се популяризираха чрез пресата, радиото и телевизията. Бурното развитие на информационните технологии предостави на учените много нови начини да споделят със света своите търсения, идеи и открития. Сред тях е и блогът – вид уеб сайт, който периодично се попълва с нови публикации, показвани в обратен хронологичен ред [1]. Обикновено блогът носи индивидуалния отпечатък на своя автор или на малкия авторски колектив, грижещ се за неговата поддръжка [2]. Голяма част от блоговете са тематични и се списват от хора, които имат интереси и са компетентни (в различна степен) в определена област. Читателите от своя страна могат да коментират публикациите, като изказват мнението си и като допълват информацията в тях [3].

В началото бяха въпросите
Включих се в блогърските редици преди шест години, когато създадох първия си блог, без намерение да публикувам в него специализирана информация за историята на българския език и за българския език изобщо. Оказа се обаче, че доста от блогърите в същата общност се нуждаеха от разясняване на правилото за пълния и краткия член, а и на други правила. Така започнах да споделям знанията и опита си, натрупан в моята практика като коректор и редактор.

Първата ми статия в блога в областта на историята на българския език се появи в отговор на конкретен въпрос. Един приятел се питаше защо наричаме братовчедите и племенниците точно с тези думи и дали не е редно названията да са разменени. Неговата публикация беше озаглавена “Етимологично”, а аз отговорих с “Диахронично” [4], като приведох исторически данни за тези и за други лексеми, които са променили значението си.

След това продължих да споделям знанията си за историята на българския език, а заглавието на първата статия стана наслов на цяла поредица, в която представям различни проблеми в тази област.

Съдържание на публикациите
Настоящият ми блог [5] е фокусиран върху българския език, но понякога споделям в него и лични неща. Статиите в поредицата “Диахронично” до този момент са 17 на брой и засягат предимно граматични и лексикални въпроси, например:

• съдбата на звателния падеж;
• отпадането на падежните форми на местоименията, означаващи лица (някого, някому);
• необичайното граматическо съгласуване в словосъчетанието закрити врата;
историята на лексемите гора и планина;
употребата на думите човек и люде в исторически план и изместването на люде от хора.

Повечето от публикациите са провокирани от читателски въпроси, и то от такива, които се отнасят до съвременния български език. Отговорът ми обаче би бил непълен, а понякога и невъзможен, ако не разгледам проблема диахронно. Един читател например ме запита защо днес използваме конструкцията няма да направя еди-какво си вместо по-простата не ще направя еди-какво си. Отговорих с публикация, в която обясних накратко как са възникнали положителните и отрицателните форми за бъдеще време и как са се диференцирали впоследствие [6].

За популяризирането на историята на българския език могат да се използват различни поводи. Веднъж в блога получих въпрос за произхода на думите необходим и необходимост. Според данните от етимологичния речник те са заемки от руски, където са възникнали като калки от немски. Възползвах се от случая, за да разширя отговора на този въпрос и да вмъкна някои факти за калкирането в старобългарския език. Така се появи публикацията “Диахронично (6). Необходими ли са калките?” [7], в чието заглавие присъстват двете ключови думи за текста – необходим и калки [8].

Понеже потребителят на блога може да се откаже да чете публикацията, след като види в заглавието непознати думи (диахронично и калки), моята цел е още в началото да привлека вниманието му и да обясня накратко основния предмет на статията. Примерът за онагледяване е избран неслучайно – глаголът благословя, употребяван в съвременния български език, но отвеждащ към евангелския превод.

Следват въпросът на читателя, който е в основата на публикацията, и моят отговор. След информацията за руските калки необходимый и необходимость и за проникването им в българския език съм добавила няколко изречения за това, че калкирането е един от механизмите за създаване на нови лексеми, който е бил използван и от старобългарските книжовници.

За да не изглежда анахронична поднесената информация, в края на публикацията съм обърнала внимание на семантичните калки, които са част от “модерната” компютърна лексика (мишка, вирус, икона, тапет, червей) и се употребяват от самите читатели.

Аудитория и обратна връзка
Текстовете в моя блог са насочени към широк кръг от читатели, но все пак основно към тези, които се интересуват от езиковите проблеми. Сред хората, следящи публикациите ми, има немалко филолози, преводачи, блогъри с трезв поглед към езика. Случва се читателите да поставят проблеми, по които самата аз съм имала намерение да пиша, но съм отлагала, или пък в коментари да споделят свои догадки или да правят допълнения към моята статия, които съзнателно съм пропуснала.

Аудиторията на блога е не просто потребител на споделената информация, знания и опит, а активна общност, която може да бъде полезна на автора с поставените въпроси, с различния/критичния си поглед по дискутираните проблеми, с препратки към други материали по темата. Тя се формира постепенно и обикновено отношението й към автора на блога съответства на отношението на автора към нея.

За да поддържам по-тясна връзка с читателите и за да им бъда полезна, съм предоставила възможност за задаване на въпроси в коментари към една страница в блога, озаглавена “Езикови питанки” [9]. Отговорите невинаги се вместват в две-три изречения и прерастват в статии. В основата на 42 от общо 73 публикации по конкретни езикови проблеми стоят читателски въпроси, което означава, че интересът на аудиторията е един от основните ми стимули да поддържам блога си и да го допълвам с ново съдържание.

Споделяне на знания и представяне на идеи. Ползи и рискове
Блогът е удобна платформа за популяризиране на специализирана информация от автори, които са компетентни в определена област на човешкото познание и са в състояние да я поднесат по достъпен начин за по-широка аудитория. Езиковите явления могат да бъдат обяснени и илюстрирани с примери, така че читателите да разберат какво представляват трите палатализации и как действа законът за неутрализация на аломорфите.

Текстовете, публикувани в блога, естествено, нямат стойност на научни публикации и по своята същност доста се различават от тях. Тяхната краткост [10] не позволява на автора да развие и аргументира в пълнота своята теза. При подготовката на публикациите той би трябвало да се съобрази с познанията на читателите в съответната област, да ограничи използването на научни термини до необходимия минимум и да забрави за сложния изказ. Едно от основните правила е в блога да не се пише монотонно, за да бъде четено съдържанието [11], т.е. информацията да се поднесе интересно, увлекателно и интригуващо. Когато се споделят знания за историята на българския език, е добре авторът да се постарае да свърже разглеждания проблем със съвременността, т.е. с езикови особености и тенденции, които са близки и познати на читателите.

Важна характеристика на блога е неговата диалогичност. В сравнение с академичните публикации, интернет платформата предполага доста по-свободно публично обсъждане на темата. Това крие и рискове за автора, например от появата на враждебни реакции или от некомпетентно оспорване на тезата му.

Списването на блога също така отнема от времето на автора, което той би могъл да посвети на научни изследвания и публикации, имащи важна роля за академичното му израстване. Всъщност трудът, вложен в поддържането на собствен блог, в много голяма степен е на ползу роду [12].

Една от положителните страни на тази платформа обаче е, че дава свобода на автора да прави догадки, да представя свои идеи и хипотези, без да е длъжен да ги обоснове така, както би го направил в научен труд [13]. Ако сред читателите има тесни специалисти в съответната област, те биха могли да коментират идеята, да приведат допълнителни аргументи или да я оспорят с контрааргументи. И в двата случая това би било полезно за автора.

Съдържанието на блоговете се индексира много добре от търсещите машини, а редовно обновяваните блогове се появяват в първите резултати заради спецификата на алгоритъма им [14]. Ако в Google се търси информация по ключови думи “звателен падеж” “гора планина” “втора палатализация” “закрити врата”, моят блог ще се окаже в първите 4 – 5 резултата. Търсещите машини могат да доведат в блога много нови приятели и колеги, чиито интереси са сходни с тези на автора. Макар че връзките са виртуални, те съвсем не са за подценяване, защото мрежата от познанства може да носи реална полза.

Не на последно място, блогът е част от онлайн идентичността на автора. Мисля, че за учените тя е от особена важност; важно е да бъдат известни и авторитетни не само в своята гилдия, но и сред широката общественост. По-добре е сами да се погрижат за своята онлайн идентичност, отколкото интернет да се грижи за нея.

Решаване на проблеми
Освен за споделяне на знания и за представяне на идеи, блогът може да бъде използван и с друга цел – за решаване на научни проблеми. През януари 2009 г. професор Тимъти Гауърс от Кеймбриджкия университет публикува в своя блог статия с провокативното заглавие “Възможно ли е широко сътрудничество в математиката?” [15]. Той представя конкретен математически проблем и своите идеи, като отправя покана към колегите си да участват в решаването му с коментари към публикацията. Предизвикателството среща широк отклик и така се слага началото на Polymath Project, който се разраства и до днес в неговите рамки учените продължават да си сътрудничат по други проблеми. Първата задача, поставена в блога, е решена с участието на повече от 40 специалисти [16].

Всъщност Гауърс изпробва възможността чрез една интернет платформа да се обедини умственият капацитет на много специалисти, за да се атакува определен научен проблем. Той залага на сътрудничеството между учените, на бързия обмен на идеи, който днес е осъществим чрез високите технологии. В крайна сметка подходът му се оказва успешен и според мен е приложим не само в математиката, а и в други области на науката.

Конкретна помощ
Моят блог ми помогна при подготовката на този доклад. Как стана това? Преди един месец публикувах кратка информация, че ще участвам в конференция, на която възнамерявам да говоря за използването на блога (евентуално и на Google+) като платформа за споделяне на научни знания за историята на българския език. Помолих читателите да споделят с мен материали за присъствието на науката в блоговете и в социалните мрежи. Откликнаха няколко души. Един от тях – Ангел Славчев, ме насочи към видео материал в YouTube, който се оказа филмирана лекция на Майкъл Никсън, изнесена на тазгодишната конференция ТЕD [17]. Никсън започва своето изложение на тема “Отворете науката сега” с разказ за блога на Тимъти Гауърс. Всъщност така аз научих за преподавателя от Кеймбридж и за Polymath Project.

След като написах публикацията в своя блог, я споделих в социалната мрежа Google+. Там също получих коментари, един от които е доста пространен. Светла Енчева, социолог и активен блогър, изрази своето мнение и представи ползите и рисковете, които крие блогът с научно съдържание за своя автор [18].

Обратната връзка, която получих от читателите чрез блога си и чрез Google+, ми беше полезна и реално ми помогна да подготвя доклада си.

В заключение
Преди около месец присъствах на уеб семинар. Един от лекторите, Владимир Петков – Каладън, известен уеб специалист, трябваше да отговори на въпрос от публиката за начина, по който се пише за уеб медиите. Той каза приблизително следното: “Няма вече дебели книги. Дебелите книги – това си самият ти. Трябва сам да минеш през всичко”.

За учените дебели книги, т.е. авторитетни източници на знания, винаги ще съществуват. Но за динамичната интернет среда и за начините, по които могат да се използват различните платформи в нея и да се споделя съдържание, общовалидни и вечни истини няма. В интернет всичко непрекъснато се променя и ще продължи да се променя.

Освен блога съществуват и други платформи, които могат и реално служат за споделяне на научна информация, например социални мрежи като Facebook, Google+, Twitter и Quora, специализирани форуми, дискусионни групи, Уикипедия, сайтове на научни и образователни институции, лични сайтове на учени. В блога обаче успешно са комбинирани различни възможности, които го правят много подходящ за използване от учените: акцентиране върху съдържанието, силно авторско присъствие, диалогичност. Струва си този потенциал да бъде изпробван.

–––––––––––––––––––––––––
[1] Blog <http://en.wikipedia.org/wiki/Blog>; Мавродиева, И. Българската блогосфера. – Медии и обществени комуникации, 8, 2011 <http://media-journal.info/?p=item&aid=133>

[2] Скот, Д. М. Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите. С., 2009, с. 48.

[3] Благодаря на всички, които с коментарите си в моя блог и в Google+ ми помогнаха да подготвя настоящата статия.

[4] <http://bglog.net/blog/Pavlina/site/posts/?bid=6252>

[5] <https://pavlinav.wordpress.com/>

[6] <https://pavlinav.wordpress.com/2011/08/22/диахронично-16-няма-да-направяне-ще-нап/>

[7] <https://pavlinav.wordpress.com/2010/07/13/диахронично-6-необходими-ли-са-калкит/>

[8] Това е важно за оптимизирането на сайта за търсещите машини.

[9] <https://pavlinav.wordpress.com/езикови-въпроси/>

[10] Въпреки че няма технически ограничения за обема на блог публикациите, те са сравнително кратки: Панайотова, С. Няколко (малки) неща около блогването. – В: Блогопедия 1.0. Изпитани съвети за създаване на успешни блогове, с. 105 <http://blogopedia.bg/downloads/Blogopedia1.0.0.2.pdf> Вж. също Bloggers: This Is How long your posts should be <http://www.viperchill.com/blog-post-length/>. Данните са за постове на английски език, но дават приблизителна представа за предпочитанията на читателите относно дължината на публикациите.

[11] Томс, Ж., Г. Белогушева. Уеб сайтът. Мисия задължителна. С., 2009, с. 142.

[12] Иванова, Е. Да имат ли професорите блогове. 18.11.2009 <http://razmisli.wordpress.com/2009/11/18/academic-blogs/>

[13] Пак там.

[14] Томс, Ж., Г. Белогушева. Цит. съч., с. 138; Скот, Д. М. Цит съч., 218 – 219.

[15] Is massively collaborative mathematics possible? <http://gowers.wordpress.com/2009/01/27/is-massively-collaborative-mathematics-possible/>

[16] Timothy_Gowers <http://en.wikipedia.org/wiki/Timothy_Gowers>

[17] <http://www.ted.com/talks/michael_nielsen_open_science_now.html&gt;

[18] <https://plus.google.com/104155319067751481815/posts/5mMsFFXiXuZ#104155319067751481815/posts/5mMsFFXiXuZ&gt; Някои от наблюденията на Светла Енчева съм включила в настоящата статия.

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език. Tags: , , , .

Блогът като платформа за споделяне на научни познания В сезона на пържолите

5 коментара Add your own

  • 1. Тошка  |  17.12.2011 в 13:46

    Благодаря, благодаря, благодаря!
    Къде ще чуеш това в научните среди?
    Това е ползата!
    Един речник струва скъпо и понякога е така написан, че човек трудно се ориентира.Отговорите ти за конкретен казус са много точни и разбираеми.
    Мила, Павлина, продължавай да поддържаш този прекрасен блог, дори когато те отвлича понякога и ти отнема времето.
    Хубаво е ,че те има!

    Отговор
  • 2. Снежана  |  02.03.2012 в 11:34

    Здравей, Павлина. Как се пише „жизнерадостно лукав“?

    Отговор
    • 3. Павлина  |  02.03.2012 в 21:20

      Здравей! Аз бих го изписала жизнерадостно-лукав. Приемам, че жизнерадостен и лукав са в равноправно отношение, например жизнерадостно-лукав поглед – хем жизнерадостен, хем лукав.

      Отговор
  • […] Блогът като платформа за споделяне на знания за истори… / Публикувано на 23.05.2012 […]

    Отговор
  • 5. езиково обучение  |  04.05.2013 в 13:33

    Много интересна информация споделяш. Говоря не само за настоящата статия, а по принцип. Всъщност историята на Българският език е много интересна и наистина много богата. В основното училище се гордеех, че бях доста добре с граматиката, но като чета сега май има още много неща да се научат. Правило ми е впечатление колко много хора срещат трудност при образуването на едно елементарно изречение в ежедневния език. И смятам, че повече трябва да се набляга на граматиката и дори да започне да се изучава история на български език в училищата!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: