Как отговаряте на отрицателни въпроси?

19.09.2011 at 8:14 19 Коментари

Публикацията е в отговор на читател и се забави доста, но имах причина за това. Искаше ми се да я напиша след приключването на летния сезон и повече хора да се включат с коментари, защото проблемът е интересен.

Въпрос от vilervale
Как е правилно да се отговаря на въпрос с отрицание? “Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на виенското колело?” – “Не (не съм)” или “Да (не съм)”?

Моят отговор
Струва ми се, че е добре да редактирам примера, даден от vilervale, за да може въпросът да придобие класическа форма (с въпросителна дума):
Не си ли се качвал на виенското колело?

В българския език няма стандартизирани отговори на отрицателни въпроси – нито положителен, нито отрицателен. Едносричното да или не тук не върши работа и би трябвало да отвърнем поне с две думи.

Аз бих отговорила така:
Не съм. (Не, не съм)
Напротив, качвах се.

При сондиране на мненията в Google+ Павел Николов отбеляза, че има и по-кратък отговор: “Цъ/Тц” (цъкане с език). Аз съвсем сериозно мисля, че към него няма какво да се добави – без съмнение, човекът не се е качвал на колелото.

А вие как бихте отвърнали възможно най-кратко и членоразделно, но без опасност да бъдете разбрани погрешно?

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой. Tags: , .

Листове/листа/листи Себепохвално

19 Коментари Add your own

  • 1. Бени  |  19.09.2011 в 9:11

    Поклащане на глава и „Не съм, не“. Първо ще дойде „Не съм“-то.

    Отговор
  • 2. Иван  |  19.09.2011 в 11:15

    Въпросът “Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на виенското колело?” има 2 страни. Едната е представата на задаващия въпроса за действителността (в случая той не само има такава, но и я изразява укорително), а другата – самата действителност. Намирането на истината означава да се намери отношението на представата и действителността. Запитаният може да оцени:

    1. Истинността на представата, като отговори: „Представата ти е вярна”. Ако не е сигурен дали ще бъде разбран, той може да добави: „Тази вечер не съм се качвал на това виенско колело”.

    2. Действителното състояние на нещата, напр. „Тази вечер (тази година, никога) не съм се качвал на това (нито едно от тези, нито едно) виенско колело (колела)”.

    За мен интересното във въпроса не е самият той, а това как се преподава български в семейството и училището. Защо на никое дете-англичанинче, или което и да било друго дете, изучавало английски в продължение на няколко месеца, не би хрумнало да отговори „Yes, I did not” или „No, I did”, а възрастни българи се колебаят за същото нещо, щом става дума за родния им език? Явно, нещо в преподаването на българския, че дори и в логиката на говоренето/мисленето на български не е наред. Според мен става дума за допускането (дори насърчаването) на неспазването на правилата. В конкретния случай, допускането от vilervale (и много други българи) че е възможен отговор „Да, не съм”, означава игнорирането на логическия закон за изключеното трето.

    Отговор
  • 3. nousha  |  19.09.2011 в 23:17

    Аз не съм срещала никъде правила за такъв отговор и следователно не мога да се съглася с Иван, че има някакво неспазване на правила.
    При двата въпроса обаче положението е различно. На първия „Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на виенското колело?“ и отговор „да“ и отговор „не“ за мен значат едно и също – „точно така, не съм се качвал“. В противен случай ще кажа „напротив, качих се“.
    При втория въпрос обаче – „Не си ли се качвал на виенското колело?“ отговор „не“ за мен е достатъчен – означава си точно „не, не съм се качвал“. Но при отговор „да“ вече трябва да се уточни.
    Самото задаване на отрицателен въпрос – според мен – предполага някаква сигурност в получаването на отрицателен отговор и затова ако той не е такъв, се налага да се каже „напротив“ (поне според моя усет). Лично на мен често ми е липсвала френската думичка „si“, която се използва само и единствено при отрицателен въпрос със значението на „да“ („Tu ne viens pas? – Si. – Няма ли да дойдеш? – Да (Напротив, ще дойда).)

    Отговор
    • 4. Иван  |  20.09.2011 в 9:18

      1. Точно затова критикувам обучението по български: защото не ни среща с това правило (каквото освен при английския, виждам че има и при френския).
      1.1. Не вярвам да си французойка, просто учителите са те учили, а ти си се научила да употребяваш Si.
      1.2. Ако няма такова правило в българския, то още по-лошо – теоретиците спят. Или не знаят добре други европейски езици, а и логиката (виж т. 3 по-долу), за да осъзнаят че в нашия има проблем за решаване.

      2. Като се позамисля и ми хрумва, че изразът „Да, не съм“ може да дойде от желанието да се адресират едновременно:
      2.1. представата на питащия за реалното състояние на нещата и самото реално състояние (което вече споменах), но и
      2.2. две различни действия/състояния (стоене в парка и возене на виенско колело).

      Един отговор на 2 въпроса не върши добра работа (затова е и тази дискусия). Както му казваме в БГ: „От 2 стола – та на земята“. Аналогично, задаването на въпрос състоящ се от 2 или повече въпроса може да се третира като източник на проблеми при отговора. Хората не са компютри, и всяко по-сложно твърдение/въпрос ги поставя в затруднение. Давам за пример твърдение, имащо смисъл в MS Excel:
      =OR(AND(F3=0;OR(G3>0;H3>0;I3>0;J3>0;K3>0)))

      3. Интересен логически въпрос (във връзка с т. 2.2.) е „Ако се возя на виенското колело, то в парка ли съм или не“. Той е подобен на казуса с катеричката: ако катеричката се крие от теб и обикаля дървото, а ти обикаляш дървото за да видиш катеричката, но не си я видяла, то заобикаляйки дървото заобиколила ли си катеричката? Накратко, въпросът “Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на виенското колело?” съдържа отговора в себе си. Ако стоя на едно място (парк) цяла вечер, то същата тази вечер не съм бил на друго място (колелото).

      Което ме връща на закона за изключеното трето, който е правило на мисълта, и като такова йерархично се намира над правилата на езиците, вкл. и българския. Това че логика не се учи е също проблем на образованието, доста по-важен от проблема с неправилното използване на езика.

      Отговор
      • 5. nousha  |  20.09.2011 в 14:25

        Не ми харесва това непременно желание всичко да е подчинено на правила и логика, без изключение, защото за мен езикът не е 100% равен на математика и нямам нищо против такива „чат-пат“ криввания от лехичките на праволинейността; но това е изцяло мой проблем – или удоволствие, според гледната точка :) Просто не ми пречи липсата на *единствено възможен* отговор в горните примери.

        Отговор
  • 6. Мила  |  20.09.2011 в 0:45

    „Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на виенското колело?“ е съвсем различна (въпросително-констативна) формулировка от, напр.: „Цяла вечер ли стоиш тук, без да си се качвал на виенското колело?“. На първото може да се отговори и с „да“, и с „не“, като и двете указват едно и също, но на втория въпрос… отрицание се постига по-скоро с „да“.
    Тоест – адекватността на отговора зависи от формулирането на въпроса.
    А моят личен усет и при няколко още хипотетивни задавания на същия този въпрос клони все към „да“, т.к. почудата, изразена в първото просто, нюансово преобладава. ;)

    Отговор
  • 7. ол  |  20.09.2011 в 0:48

    Видях, че май питахте в Гугъл страницата си за пример с отрицателен въпрос и два отговора на английски. Позволявам си да дам примери:

    Q: Didn’t you write your homework? (Не си ли написа домашното?)
    А1: Yes, I did. (Написах си го.)
    A2: No, I didn’t. (Не, не го написах.)

    Q: You didn’t write your homework, did you? (Не си написа домашното, нали?)
    А1: Yes, I did. (Написах си го.)
    A2: No, I didn’t. (Не, не го написах.)

    Отговаря се спрямо съдържанието.

    Случва се е в подобни примери да чуя българи да отговарят с “Yes, I didn’t“ или „No, I did“, защото се опитват да отговорят хем на буквалната формулировка на въпроса, хем да си кажат идеята.

    Отговор
  • 9. Мила  |  20.09.2011 в 0:55

    „В конкретния случай, допускането от vilervale (и много други българи) че е възможен отговор „Да, не съм”, означава игнорирането на логическия закон за изключеното трето.“

    Представете си въпроса, зададен така:
    „Ама наистина ли, честно – стоиш цяла вечер тук и не ни се качвал на виенското колело?!“
    с възможните отговори:
    – Да, защо?
    – Не, защо?

    Първото импонира на първото просто. Второто – на второто просто от съставящите въпроса.

    Не виждам драмата. Смислово и двете са натоварени с отрицателен смисъл („Да, наистина цяла вечер стоя тук, без да съм се качил.“ – „Не, наистина не съм се качвал още, въпреки че цяла вечер стоя тук.“)

    Отговор
  • 10. HitraPetra  |  20.09.2011 в 13:57

    На такъв въпрос – „Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на виенското колело?“ – който дава тон за заформящ се скандал. (Все пак нужно ли е да се споменава, колко време му е необходимо на човека, за да се престраши да се качи на виенското колело.) Тааа … на този въпрос се отговаря така – Кой? Аз ли?

    Отговор
  • 11. vilervale  |  20.09.2011 в 23:15

    Павлина, благодаря за отговора (и дискусията).
    Бих искал да благодаря и на Мила, която като че ли напипва най-точно подтекста на моя въпрос. Работната ми хипотеза, заради която го зададох, беше, че на въпроса „Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на виенското колело?!“ може да се отговори както с „Не, не съм“, така и с „Да, не съм“, като първият отговор просто ще заявява факта на некачване, а във втория ще има и елемент на предизвикателство „Да, стоя тук и още не съм се качил, и какво от това?“ Тънкостта е в нюансите, не мисля, че е възможно читателят да остане с погрешно впечатление нито в единия, нито в другия случай. Или греша? :)
    Моят опит говори, че за българския е съвсем естествена конструкцията „Да, не съм“ (за което също така споменава Ол, като казва, че българите често отговарят с Yes, I didn`t.) Днес зададох на няколко човека въпроса: „Ама ти не опита ли тортата?“ и получих отговори: 1) Не. 2. Не съм. 3. Да, не съм. (и няколко възклицания „Да не би да сте я изяли вече!?“) :)
    Що се отнася до сравнението с английския, примерите, които дава Ол са нормативни; в разговорния (и американския) се срещат често кратки отговори Yes/No, включително и Yep, което, ако го пренесем към оригиналния въпрос „Стоиш тук… и не си…“, ще звучи като отговор „Аха.“ И пак няма да има никакво съмнение, че човекът не се е качил на виенското колело, макар и „аха-то“ да е междуметие за израз на потвърждение. А от „аха“ до „да“ като че ли има само една малка крачка… Дали това означава, че (разговорно) може да се отговори както „Тц“, така и „Аха“, без да се компрометира смисъла? :) :)

    Отговор
  • 12. ол  |  21.09.2011 в 1:57

    Да, може само с Yes/No, Yep/Nope, Nah и т.н. Аз дадох пълните варианти, за да е съвсем ясен примерът. Иначе на английски има ситуации, в които дали ще отговориш с „Да“ или „Не“, няма значение. Примерно на „Do you mind opening the window?“ хората отговарят както с „No, of course not,“ (т.е. „нямам нищо против“), така и с „Yes, of course“ (т.е. „ама разбира се, че ще го отворим“). Пак се отговаря спрямо смисъла, просто в единия случай се акцентира върху идеята, че нямаш нищо против, в другия – че ще напривиш/направите нещо. Пък и смисълът на този въпрос се свежда до „Искаш ли да отворим?“ и съгласието изглежда естествен отговор. Т.е. пак има връзка идея-отговор. Ние, българите, свързваме свободно в едно изречение хем буквалния отговор спрямо формата на въпроса, хем реалната ситуация, затова ни изглежда съвсем естествено да кажем „Да, не съм“.

    Отговор
  • 13. Павлина  |  26.09.2011 в 10:43

    Виждам, че в мое отсъствие тук се е разгоряла истинска дискусия. Моето мнение най-много се доближава до това на nousha – търсенето на единствения правилен отговор тук не е необходимо, а най-вероятно такъв липсва. Според мен положителният и отрицателният отговор на отрицателен въпрос съзнателно не са регламентирани – разнообразието е толкова голямо, че не е възможно стандартизиране.

    Много благодаря на всички коментирали за изразените мнения. :)

    Отговор
  • 14. Иван  |  26.09.2011 в 11:22

    Ами така?

    Х: Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на виенското колело?
    У1: Стоя тук цяла вечер и не съм се качвал на виенското колело.
    У2: Не стоя тук цяла вечер и не съм се качвал на виенското колело.
    У3: Стоя тук цяла вечер и съм се качвал на виенското колело.
    У4: Не стоя тук цяла вечер и съм се качвал на виенското колело.

    Кратък отговор не значи точен отговор (и обратното). Когато въпросът е толкова дълъг, логично е да се предположи че питащият предпочита точен (а не къс) отговор.

    Отговор
  • 15. am-am  |  06.10.2011 в 22:04

    Леле, хора, много свободно време имате? Зачетох, ама… „Да, не съм“ е правилното. „Да“ – за съгласие, че „не съм“. В английският език няма двойно отрицание, защото са по-прости от нас и не могат да го разберат. Нека не ги опровергаваме.

    Отговор
    • 16. Иван  |  06.10.2011 в 22:59

      Кои сте тези, дето сте по-сложни от англичаните? Всеки от Вас поотделно ли е по-сложен от всеки от англичаните или като група сте по-сложни от групата на всички англичани?

      Написал/а си коментара си на компютър, но сякаш нямаш представа че той ползва двоична логика. Всеки език може да има двойно отрицание, което всъщност е … потвърждение (http://en.wikipedia.org/wiki/Litotes). Май сте по-умни не само от англичаните, но и от французите, китайците, испанците, италианците, турците и т.н.

      Куриозното е че всеки език може да има и двойно потвърждение, което всъщност е … отрицание. Имат го българите: „Данчо да се жени? Да-да.“ Имат го и американците: „Yeah, yeah“ (http://en.wikipedia.org/wiki/Sidney_Morgenbesser).

      И друго, свободното време е като парите и здравето. За завист са тези, които ги имат, а не тези, които ги нямат :-)

      Отговор
  • 17. Блага Михайлова  |  04.11.2011 в 8:55

    Не, не съм, като второто не е потвърждение на първото. Ако кажем Да, не съм…може да бъдем неправилно разбрани. За поклащането на главата няма какво да говорим, ясно е че българите клатим глава наобратно и с това всички са свикнали…

    Отговор
  • 18. Мария Н.  |  04.08.2014 в 21:15

    “Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на виенското колело?” (отрицателно зададен въпрос)
    – „Да“ (положителен отговор = потвърждаване на отрицателния въпрос. Да, не съм се качвал).
    – „На“ (отрицателен отговор = опровергаване на отрицателния въпрос. Не, качвал съм се).

    Отговор
  • 19. Marian Kostadinov  |  16.08.2014 в 20:49

    Братята немскоговорящи са го измислили хитро – ако на положително питане трябва да се даде отрицателен отговор или на отрицателно питане – положителен отговор, вместо „ja“ или „nein“ ползват отделна дума – „doch“.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: