Листове/листа/листи

16.09.2011 at 10:39 15 коментара

Имате ли проблеми с тези форми за множествено число? Коя бихте употребили за части на растения и коя за хартиени материали? Тази статия е препубликувана от Google+, защото съм сигурна, че ще бъде полезна и за други хора, които не следят там вечерните ми уроци/наброски.

Как всъщност е правилно? Когато става дума за хартия, нормативната форма за мн.ч. е листове. Това е единственият вариант, фигуриращ в правописния речник. Той не бива да се бърка с бройната форма, която се употребява в съчетания като пет лѝста, няколко лѝста, колко лѝста. В големия тълковен речник са дадени и други форми за мн.ч.: листи – простонародна, листя – диалектна, листà – рядка.

Когато имаме предвид части на растения, правилните форми са две – листà, която е неутрална, и лѝсти – стилистично маркирана, присъща на поетическата реч. Отново имаме бройна форма: два есенни лѝста. Според тълковния речник се употребяват още няколко форми за мн.ч.: листе, листя – диалектни, листове – рядка, остаряла.

Може и да не ви харесват нормативните варианти, но те са законните, така да се каже. За пълнота ще добавя, че за растителните листа, освен формата лист (м.р.) за ед.ч., може пълноправно да се използва и листо (ср.р.).

Лично на мен листове (хартия) не ми харесва и си признавам, че казвам листи, т.е. нарушавам правилата. Предпочитаният от мен вариант е по-стар. В далечното минало повечето съществителни от м.р., включително и листъ, са имали окончание в мн.ч., но по-късно окончанието -ове го е изместило при едносричните думи (не напълно, разбира се).

Авторите на последния правописен речник (2002 г.) явно са предпочели да направят разграничение между растителните листа и хартиените листове и да узаконят различни плурални форми. В предишния правописен речник (1983 г.) са дадени три форми на лист за мн.ч. (листове, листа, листи), без да се указва за какво точно се отнасят.

Езикът се променя, нормата го следва, но на мен ми се струва, че точно по отношение на листовете и листите малко е избързала.

Източници
Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002.
Правописен речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН, 1995 (второ фототипно изд.).
Речник на българския език. Т. 8. С.: БАН, 1995.

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Морфология, Правопис. Tags: , , , , .

Когато се раждаше стоманата Как отговаряте на отрицателни въпроси?

15 коментара Add your own

  • 1. Божо  |  16.09.2011 в 11:06

    Интересна статия. И полезна.
    За първи път научавам, че листи е простонародна форма.

    Отговор
  • 2. frog  |  16.09.2011 в 11:47

    И аз така, Божо. :) Много полезна, наистина.

    Дори досега не се бях замисляла изобщо и си я карах на „листи“, даже не се сещам скоро да съм срещала правилната форма.

    Отговор
  • 3. Павлина  |  16.09.2011 в 12:08

    Ако знаете само колко пъти отворих речниците, за да се уверя, че не съм се объркала…

    Отговор
  • 4. Майк Рам  |  16.09.2011 в 12:34

    Речниците грешат! Всеки истински врачанин знае, че единствената правилна форма за всички случаи е „листя“. Ако знаете колко съм спорил за това! Ама с врачанин спори ли се? :-)

    Отговор
    • 5. Павлина  |  16.09.2011 в 16:29

      Тоест листя има и тетрадката, и дървото – така ли е според врачани? Не знам доколко речниците са прави, и тях хора са ги писали, а хората могат и да грешат, но благодарение именно на речниците разбрах защо използвам формата листи вместо листове. Тя е простонародна, а аз съм израсла на село и съм закърмена с нея. ;)))

      Отговор
      • 6. Майк Рам  |  16.09.2011 в 16:57

        Имам приятели и роднини от врачанския край, които много обичат да спорят по езикови въпроси. Радвам се, че публикуваш тези материали, та най-сетне да има авторитетен източник, на който да се позовавам.

        Отговор
  • 7. ldtr  |  17.09.2011 в 1:34

    1) „Листа” е множествено число на „листо”. Това е съществително от среден род (сравнително новообразувано): две есенни листа.
    В днешно време се използва за тези по дърветата.
    2) „Листи” e със старото окончание -ьje:
    list-(v)-ьje > listje (среднобългарската форма) > liste / lisk’e (в северозападна България) / lisje (в западна Македония). В говорите с редукция неудареното Е е станало И: liste > listi. В този вид се възприема от Българския книжовен език. По същия начин: клони, пръти, снопи, храсти, гости (< gostьje).
    Тази форма първоначално се е използвала за всички видове листи/листа, а днес – само за хартиените.
    3) „Листя” е с другото окончание за събирателна множественост -ьja – както „братя”, „къщя” итн.
    Ясно е, че е диалектизъм и изглежда се отнася и за двата вида листи/листа.
    4) „Листове” е със стандартното окончание за мн. ч. на едносричните същ. от м. р. на съгласна.
    Аналогично: клонове, прътове, снопове.
    Тази форма днес се употребява за хартиените, ама да я определяме като единствена непростонародно-литературно-нормативно-правилна ми се вижда твърде пресилено. Съставителите на речниците са се попрестарали май.

    Отговор
    • 8. Павлина  |  18.09.2011 в 8:52

      А не е ли по-просто и по-логично обяснението, че листи си е старинната форма за мн.ч. на листъ (о-основи, м.р.), която се е съхранила и в съвременния български език, подобно на вълци, зъби. Съществителните от м.р., i-основи (гост – гостьѥ) се вливат в jо-основи и съответно получават окончание за имен. пад. мн.ч.

      Отговор
  • 9. ldtr  |  18.09.2011 в 19:32

    Много съм ровил из литературата и оттам излиза следното:
    1) В старобългарските граматики се споменават случаи за преминаване на същ. от i-осн. към jo- или о-осн., обаче окончанието -ьѥ за им. пад. мн. ч. си го запазват: гостьѥ, пѫтьѥ.
    От друга страна, -ьѥ е било завършек и за събирателните форми: трьньѥ, листвьѥ.
    От трета страна е имало и окончание -е за им. п. мн.ч. по консонантните основи.
    2) В среднобългарските паметници се вижда как оконч. -иe/-ѥ и -е започват да се смесват и да се появяват все по-често и в о- и jo-осн. Формите с -е при листие/листе, гостие/госте, людие/люде, мъжие/мъже, царие/царе, камъние/камъне са повсеместни, мяркат се и с -я, а с -и няма.
    3) В новобългарските паметници окончанието -е за мн. ч. на многосричните същ. от м. р. и на старите събирателни става масово. Изключения са само съществителните на -г, -к, -х, и на -ец, -ел, -ен с непостоянно е.
    4) Според диалектологиите, през ХІХ век оконч. -и извън гореспоменатите изключения се е срещало само в диалекти с редукция на Е в И, и то не във всичките. Същите тези диалекти обаче под ударение имат -е: мъже, царе, коне. Аналогични варианти имат окончанията -ове (при едноср. същ. от м. р.) и -е (при еловото причастие), т.е. ударено: гръдувЕ, утишлЕ; неударено: стОлуви, кАзъли, да не говорим за „пили със зели”.
    5) Днес едносричните съществителни от м. р., множественото число на които не е на -ове, са все едни такива – или бивши събирателни, или от старите i-основи, или направо с ударено Е. Старото -и от о-осн. го виждам само в „пръсти”, „зъби” и в тия на -г, -к, -х (вълци, раци, внуци, гърци, …). Най-загадъчно ми е откъде се е взело „дни”.
    6) Аз лично познавам хора, които казват „гостито”, в което явно И-то е бившо Е.

    Отговор
    • 10. Павлина  |  19.09.2011 в 8:16

      Ще помисля по твоите аргументи и ще пиша отново.

      Отговор
  • 11. ldtr  |  19.09.2011 в 10:44

    Тъкмо се радвах, че съм открил топлата вода, и се оказа че са ме изпреварили вероломно:
    http://files.istorichka.ru/FTP/Periodika/Voprosy_Jazykoznanija/1987/1987_5.pdf – На стр. 70 по средата.
    А това го бях чел:
    http://www.kroraina.com/knigi/italev/sb/sb_5_v1.htm#e .
    Търся статии за „дни“, „дение“, „денове“.

    Отговор
  • […] Листове/листа/листи / Публикувано на 27.09.2011 […]

    Отговор
  • 13. Мая  |  08.06.2012 в 12:33

    Благодаря за статията! Ще я покажа на колегата ми, който използва думата ‘листя’…
    Може много да се говори за нелогичното множествено число в българския език… :)

    Отговор
  • 14. Ваня  |  13.12.2013 в 15:12

    Дори ми е криво да произнеса или напиша „листове“ и с риск да ме мислят за неграмотна, ще продължавам да си казвам „листи“. В противен случай трябва да започна да пиша:
    пръст – пръстове;
    тракторист – трактористове и т.н.
    Това, че някой в БАН е решил да се пише на високо интелигентен, няма да ме накара да се съобразявам с подобни изгъзици. Достатъчно е, че при положение че 3/4 от България говори меко (каквито са славянските езици), за официално е прието твърдото произношение, заради шопите. Не че последните говорят правилно. Наглостта им ще стигне до там, да поискат да официализират глаголните форми от рода на „аз седим, ние седиме“.

    Отговор
  • 15. Пристрастния  |  14.12.2013 в 2:31

    Госпожице,

    „Листа“ са нападали листа от дърво (или са си на дървото, ама аз нали все с моята есен),

    а „листове“ са листове хартия.

    „Листя“ е 1 л. ед. ч. от глагола листя.

    Така се казва. Този път не е от БАН. Листи не казва никой грамотен, а листя – само селяндурите, попаднали в канцелария.

    За шопите няма да ви казвам, че са спасили да сте българка. Историята е много проста. Само в Шопско никой турчин не е можел да влезе: 1) на кон, и 2) да не говори на български. Смятали са, шопите това, че това не е български човек, а като не е български, каква работа имат с него те. Ако евентуално слезе от коня и проговори на човешки език, може и да му обърнат внимание. Ако искаш да ядеш нещо или да пиеш вода, трябва да направиш тези две прости неща. Ако не, довиждане.

    Да, язека седим, и Вуте ме пита: „Абе, оти седиш и копаш?“ И я му викам: „Пробах легнал, ама не стае.“

    Човекът искал да види дали може хем да се лежи, хем да се копае (защото прав е уморително), обаче не можело, той опитал. На мен лично ми е смешно колко площ ще изкопае седнал на стол. С това той се подиграва не на себе си, а на всички мързеливци.

    Не, ние не командваме БАН, защото ако го командвахме, ония щяха да подскачат от подчиняване. Напротив, меките го командват и затова е хаос. При една евентуална наша власт нямаше изобщо да ви хрумне да обсъждате какво сме казали, а щяхте да казвате листа на листата и листове на листовете.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: