Заинтересувани от дублетността

01.08.2011 at 14:13 9 коментара

За първи път публикувам в блога си статия за това интересно езиково явление, с което всеки образован човек се е сблъсквал. Но все пак не е излишно да припомня какво представляват дублетите. Обикновено те се определят като изговорни и писмени варианти на една и съща дума, които са приети за книжовни, например обеца и обица, знам и зная, психологичен и психологически. Често дублетите стоят в основата на спорове (и между филолози, и между неспециалисти), което съвсем не е случайно. Самото им наличие е показател за някаква неустановеност и несигурност в езиковата система, но същевременно чудесно илюстрира това, че езикът се развива чрез вариране [1]. Той ни предоставя прекрасна възможност да избираме между различни варианти, за да бъдем адекватни на речевата ситуация.

Ето и конкретния повод за тази статия.

Въпрос от Светла Енчева
Преди малко влязох в спор – заинтересован и заинтересуван дублетни форми ли са? Интуицията ми шепне, че са думи с различни значения – човек е заинтересован, ако има интерес от нещо, и заинтересуван, ако нещо му е станало интересно. В този смисъл, не ми звучи правилно да се каже заинтересувана страна – струва ми се, че трябва да се пише заинтересована страна. Но преди малко ме контрираха, че в речници тези думи са дадени като дублетни, и като отворих първия попаднал речник в интернет, така и се оказа. Моята езикова интуиция ли греши, или речниците не са съвсем прецизни и/или става дума за тенденция в развитието на езика, която още не е отразена в речниците?

Моят отговор
Преди няколко години интуицията ми шепнеше същото, което шепне днес на Светла. Дори настойчиво ми говореше, че между заинтересуван и заинтересован има семантична разлика. Останах учудена, когато отворих речника и прочетох, че всяка от думите се употребява с две значения: “1. Който изразява интерес към нещо… 2. Който очаква някаква полза, изгода от нещо или някого” [2]. Това означава, че двете думи са дублети.

В един по-стар, но също авторитетен речник думите заинтересован и заинтересованост обаче се свързват с проявен интерес към нещо заради материални и други облаги, а глаголът заинтересувам означава “възбуждам любопитството или интереса на някого, привличам вниманието на някого към нещо; заинтригувам”. Все пак рязка разграничителна линия и тук липсва, защото заинтересуваност по значение е приравнена на заинтересованост, а заинтересовам е определена като остаряла дума, чието значение е идентично на заинтересувам [3].

Дотук беше заплетено, а сега се надявам да започнe да се прояснява. Най-вероятно думата заинтересован е навлязла в българския език от руския, за който е характерeн суфиксът -ова- [4], и значението ѝ е било ’който би имал полза, изгода’. Мога да предположа, че тя е била необходима като термин в съдопроизводството например (заинтересована страна).

Макар заинтересован да се употребява като прилагателно име, всъщност представлява минало страдателно причастие и “поведението” му се оказва зависимо от онова, което става в глаголната система. А там наставката -ова- (бинтовам, облицовам) е недолюбвана. Съществителните и прилагателните имена си харесват -ува-, защото е характерна за съвременния български език [5], и предпочитат да се съчетават с нея, за да образуват глаголи (глад > гладувам; интерес > интересувам; хитър > хитрувам).

Именно с това тежнение към глаголи с наставка -ува- може да се обясни паралелната употреба на заинтересован и заинтересуван, без да се прави семантично разграничение. Според мен улесняващо е било обстоятелството, че двете значения са близки и дори понякога е спорно дали интересът е безкористен, или напротив, свързан е с очаквана облага.

За сравнение нека да видим какви са отношенията между образован и образуван например. Двете думи имат съвсем различни значения и не се смесват (поне в преобладаващия брой случаи). За това несъмнено роля е изиграла широката употреба на образование, от една страна, и образувам, от друга, с които се асоциират съответно образован и образуван.

Думите заинтересован и заинтересуван се използват сравнително рядко, а сродните им заинтересованост/заинтересуваност и заинтересовам/заинтересувам – дори още по-рядко, което също съдейства за тяхната лабилност. Нормата допуска паралелната им употреба и с двете значения, посочени по-горе, затова всеки може да направи своя избор свободно и съобразно езиковите си предпочитания.

______________
[1] И. Харалампиев. Развойни процеси в съвременния български език. В. Търново, 2009, 53–56.
[2] Речник на българския език. Т. 5. С.: БАН, 1987, с. 332.
[3] Речник на съвременния български книжовен език. Гл. редактор Ст. Романски. Т. 1. С.: БАН, 1955, с. 382.
[4] 101 въпроса за дублетите в българския език. Съст. Е. Георгиева, П. Баракова. С., 1990, с. 99, 105.
[5] Всъщност праобразът на наставката -ува- в старобългарския език е именно -ова-. Вж. И. Харалампиев. По историята на българския глагол (Възникване на а-спрежение). – В: По вековните пътеки на българския език. Избрани приноси. В. Търново, 2006.

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Лексикология, Правопис. Tags: , , .

Медийни проблеми ;) Пълният член се употребява не само при подлога

9 коментара Add your own

  • 1. Светла  |  01.08.2011 в 15:37

    След такъв блестящ анализ няма какво да направя, освен да благодаря :-).

    Отговор
  • 2. Емил А. Георгиев  |  01.08.2011 в 17:45

    Бях готов да се хвана на бас, че гореописаната (и отхвърлена) семантика наистина съществува -)!

    Лично аз бих употребил заинтересован само в правен контекст.

    Цитат от чл. 26 (1) на Административно-процесуалния кодекс: „За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя.“

    Поздрави,
    Емил

    Отговор
    • 3. Павлина  |  01.08.2011 в 19:12

      Бих се учудила, ако един юрист не намира разлика между заинтересуван и заинтересован. Предполагам, че твоите колеги биха приели употребата на заинтересуван в правен контекст само с пистолет, опрян в слепоочието.

      Поздрави и от мен! :)

      Отговор
  • 4. Спас Колев  |  02.08.2011 в 18:12

    Може би все пак случаят не е просто преход от „заинтересовам“ към „заинтересувам“, а постепенна дивергенция (прехвърляне на семантичната разлика към фонологията).

    На тази мисъл ме наведе примерът ти с „образовам“/“образувам“, при който е възможно подчертаното семантично разграничение да е резултат от историческо развитие (т.е. първоначално двете думи може би също са били заменяеми). Например, на френски „formation“ се използва и за образуване, и за образование (в определен контекст, паралелно с „éducation“).

    Отговор
    • 5. Павлина  |  03.08.2011 в 23:02

      Трудно ми е да кажа как се е развил процесът, но съм по-склонна да мисля, че преди време повече хора са влагали разлика в смисъла на заинтересован и заинтересуван, отколкото днес. Трябва да се изчете доста литература от края на ХIХ – първата половина на ХХ век, за да се проверят хипотезите. А и руската лексика допълнително усложнява картината.

      Отговор
  • 6. гарга  |  05.08.2011 в 17:32

    Хм, ми на мен все ми се струва, че си има разлика и че трябва да я има, това не мога никак да го възприема! Мисля си, че даже между това -овам и -увам има някаква неясна смислова разлика. Може и да си въобразявам, де. Но ми се струва, че тия думи с -овам, примерно бинтовам, облицовам, но и поцинковам, мариновам, … образовам … все са свързани с това един човек да прави нещо на друг човек или предмет. А с -увам активният елемент е по-скоро самия елемент, който се бунтува, царува или образува. Нали както едно е някой да се страхува, друго – да застрахова някого…. Ами не знам, може и само така да ми се струва :)

    Отговор
    • 7. Павлина  |  07.08.2011 в 11:26

      Гаргичке, наистина има разлика: глаголите с наставка -ова- означават най-вече че действието се извършва с помощта на предмета, посочен от мотивиращото име (бинт > бинтовам, марината > мариновам, преса > пресовам), а глаголите с -ува- имат по-широко значение. Обаче наставката -ува- се изживява като господстваща (и наистина е такава), затова настъпва колизия при някои думи. Горкото ни езиково съзнание, на какви изпитания е подложено! ;)

      Отговор
  • 8. Михаил  |  30.11.2011 в 21:31

    Павлина,

    Днес срещнах думата (д)жумерка изписана без ‘д’ отпред. Също и кр(о/у)тон. След известни човъркане къде ли не, така и не успях да установя 100-процентов отговор на въпроса: „Как е правилният вариант?“
    Надявам се да ми помогнеш в този случай. ;)

    Отговор
    • 9. Павлина  |  01.12.2011 в 9:08

      Думата кротон е включена в правописния речник – пише се с , но подозирам, че тя означава само растението кротон, а не нещо, което се слага в супата например. В многотомния речник на българския език има статии за кротон (растение) и крутон (парченце хляб). Следователно съветът ми е да използваш крутон, когато си на кулинарна вълна.

      Изписването на джумерка/жумерка засега не е нормирано. В споменатия многотомен речник присъстват и двете форми на тази диалектна дума: джумерка и жумерка.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Боян Георгиев on Езикови питанки
Педант on Да слеем, да полуслеем или да…
Павлина on Езикови питанки
Светлана Йорданова Д… on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Катинка Диковска on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 382 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 809,523 посещения

%d bloggers like this: