Диахронично* (15). Търся някой/някого, който да ме разбира

08.07.2011 at 8:01 18 Коментари

Случвало ли ви се е да се оплетете в подобни изрази? Да се питате: Някой или някого? Който или когото? Запазете самообладание – объркването е естествено.

Въпрос от Аngel Ermand Petrov
Едни умни глави сме се сбрали да бистрим долния казус и засега не успяваме да открием печатен източник, който да помогне. Моля за съдействие :) Как е граматически правилно: Търся някого, който да ме разбира или Търся някой, който да ме разбира?
Проблемът е съчетанието някого, който. Гложди ни подозрение, че който влияе на предходното някого и предпочитаният вариант става някой, който, но без доказателствен източник засега оставаме само с подозрението.

Моят отговор
Не за пръв път пиша по проблема някой или някого. Може би не и за последен, защото ще се множат случаите, в които ще се изправяме пред подобни дилеми.

Някои нетърпеливци вече поставиха началото на дискусията в Езикови питанки (коментар 274–281) и всъщност съвсем вярно посочиха, че граматически правилен е вариантът Търся някого, който да ме разбира. Обяснението е, че в първото просто изречение някого е пряко допълнение и затова се употребява винителната форма [1] на неопределителното местоимение за лице, а във второто просто изречение съюзът който се нагърбва с ролята на подлога и съответно относителното местоимение за лице е в основната си (именителна) форма.

И все пак има нещо смущаващо. То е толкова смущаващо, че дори аз усещам някаква нередност, макар същевременно да осъзнавам, че в случая някого, който е непоклатимо правилно от гледна точка на нормата. Ето и причините (според мен), поради които съчетанието някого, който е “неблагозвучно”, както го определя в един коментар авторът на въпроса.

Аналитичен строеж на съвременния български език
Генералната причина е в това, че ние, българите, отдавна нямаме усет за употреба на падежни форми, тъй като падежната система при имената се е разпаднала преди няколко века. В езика ни липсва стройна организация, която да осмисля и да крепи форми като някого, кого, всекиго, а още по-малко някому, кому, всекиму. Те нямат здрава основа, която да ги притегля и да ги държи в граматичната орбита.

Функционалност
Посочените форми също така не са жизнено необходими, за да изразим ясно своите мисли и за да бъдем правилно разбрани. За онези, които много държат на книжовните норми, това може би звучи еретично, но нека се замислят. Винителната форма някого се използва единствено защото трябва (според правилото) да обозначи синтактичната функция на думата – пряко допълнение. Тази роля обаче си е ясна и когато употребяваме основната форма: Търся някой, който да ме разбира. Следователно формата някого до голяма степен (ако не и изцяло) е лишена от функционалност, непотребна е, за нищо особено не служи, затова изпада във все по-голяма изолация.

Противоречива употреба в еднакви или сходни синтактични позиции
Сещам се за три основни случая:

Когато местоимението е пряко допълнение/определение към прякото допълнение
Ще вземем за пример същото изречение. Ако местоимението се употребява самостоятелно, правилото изисква да използваме винителната форма: Търся някого, който да ме разбира. Когато обаче добавим съществително име към него, то се превръща в определение към прякото допълнение и трябва да използваме именителната форма: Търся някой човек, който да ме разбира.

Ако пък употребим само съществителното име, няма да му търсим някаква специална форма, понеже е пряко допълнение, а ще си използваме основната: Търся човек, който да ме разбира.

При формите на едно и също местоимение за мъжки/женски и среден род
Ако формата на местоимението е за женски или за среден род, тя не се променя в зависимост от синтактичната роля. За да е по-ясно противоречието, давам примери с местоимението който:
Имам братовчед, който е прекрасен човек.
Имам братовчед, на когото мога да разчитам.

Имам братовчедка, която е много красива.
Имам братовчедка, по която доста мъже се заглеждат.

Имам дете, което е страшно палаво.
Имам дете, с което винаги трябва да внимавам.

Щом при женски и среден род се справяме с една и съща форма, защо тогава трябва да си правим труда да употребяваме специална форма за мъжки род? Това подкрепя тезата за нейната нефункционалност.

Когато местоимението означава лице/предмет
В една и съща синтактична роля едно и също местоимение се употребява в различни форми, понеже нормата все още прави разграничение между лице и нелице, или както е по-популярно – между одушевени и неодушевени предмети:
Необходим ми е човек, на когото да се опра.
Необходим ми е принцип, на който да се опра.

На българите обаче им е все по-трудно да отчитат тази разлика, особено в устната си реч. Самата аз съм се улавяла понякога, че казвам на който, при който и т.н., когато имам предвид хора. Както, надявам се, стана ясно, това е очакван и логичен резултат от езиковото развитие.

Казусът “някого, който”
Може би конкретно в този пример объркването и чуденето е по-голямо, защото непосредствено една до друга са винителната и именителната форма на две местоимения и противоречието в езиковата система придобива по-изострен вид. Също така много бързо трябва да съобразим, че синтактичната роля на думите в двете изречения е различна, макар че обозначават един и същи обект. Но това са само мои догадки. За съжаление не съм срещала мнения на езиковеди точно по този въпрос.

В едно обаче съм сигурна: все по-често ще предпочитаме формите някой и който пред някого и когото в случаите, когато те изпълняват ролята на допълнение в изречението. Посоката на развитие е ясна и необратима. Под въпрос остава само кога книжовната норма ще допусне употребата им.

______________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.
[1] По произход тази форма всъщност е родителна.

Диахронично (13). Закрити врата
Диахронично (14). Моноблоците и втората палатализация
Диахронично (15). Няма да направя/не ще направя

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Морфология, Синтаксис. Tags: , , , .

Може ли едно прекарване да бъде приятно? Медийни проблеми ;)

18 Коментари Add your own

  • 1. Simeon  |  08.07.2011 в 9:39

    „Търся някого“ – винителен падеж, някой става на някого. Когато е подлог в изречението, си остава „някой“ – „Някой звънял“.

    Отговор
  • 2. Павлина  |  09.07.2011 в 14:21

    Добавих още едно противоречие при употребата на местоименията, за което се сетих преди малко: при формите за мъжки/женски и среден род.

    Отговор
  • 3. Мила  |  09.07.2011 в 15:22

    Търся някого, на когото да се доверя.
    Търся някого, комуто да се доверя.

    Ще помогна на всеки.
    Ще помогна всекиму.

    Падежността губи позиции, но ограничаващите и задължаващи правила, свързани с нея – не.
    Правилен ли е изводът ми?

    Отговор
    • 4. Павлина  |  10.07.2011 в 21:52

      Правилата си остават в сила и трябва да се спазват в книжовната реч, но губят опора в живия език – това е основната ми мисъл. Дателните форми могат да се употребяват, разбира се, но вече звучат достатъчно архаично и за предпочитане е комбинацията на + винителна форма.

      На другите въпроси ще отговоря утре.

      Отговор
      • 5. Мила  |  10.07.2011 в 23:54

        Благодаря – не гоним норматив. ;) Нека въпросите си стоят, докато им дойде времето – няма къде да избягат.
        Поздрави и поздравления за „приятелски поднесената“ информация във Вашия блог! :)

        Отговор
        • 6. Павлина  |  11.07.2011 в 19:20

          Благодаря и за поздравленията, и за отсрочката. :)

          Отговор
      • 7. НАЧО  |  17.10.2013 в 14:32

        Смятам че дателните форми на личните местоимения както и на неопределителните имат употреба и днес и не са толкова архаични. Използавт се и днес. Напрмер когато искаш да изразиш чувство в изказа си или да изразиш ирония. Ето НАпример една крилата фраза
        Доверие всекиму Версия Никому. Може а го кажеш и
        Доверие на всекиго версия на никого но в първият вариант има повече чувство. също и
        Нам се пада честта да ви наградим има повече чувство отколкото
        На нас се падна честта да ви наградим

        Отговор
  • 8. Графът  |  11.07.2011 в 1:57

    Мнението на един профан за конкретния случай: някой с който; някого без който.
    „Търся някого да ме разбира. Търся някой, който да ме разбира.”
    За мен изреченията не са напълно равностойни, не е без значение кое ще се използва. Зависи от това, какво иска човек да каже.

    С извинение за намесата! :-)

    Отговор
    • 9. Павлина  |  11.07.2011 в 19:19

      Мисля, че по отношение на родния език не може да има профани. Всички го носим в себе си, чувстваме го и умеем да си служим с него. Има даже моменти, в които на мен ми се иска да не съм обременена с филологически познания. Малко или много, те пречат на езиковото чувство. Така че, Графе, винаги си добре дошъл тук. :)

      Отговор
  • 10. Поли  |  11.07.2011 в 10:51

    Съгласна съм, че преходът към все по-голяма аналитичност на езика постепенно подкопава усета ни за падежните форми, но все пак трябва да се спомене, че при личните местоимения този усет все още действа безпогрешно. И ако „Търся някой, който да ме разбира“ и „Търся някого, който да ме разбира“ са еднакво приемливи за ухото, то „Търся ГО, (за) да ме разбира“ е единствено възможен вариант.

    Отговор
    • 11. Павлина  |  11.07.2011 в 20:14

      Личните местоимения са отделна губерния. Там само дългите форми на дателните местоимения почти са излезли от употреба (мене, тебе (тези форми съвпадат с винителните), нему, ней, нам, вам, тям).

      Отговор
      • 12. Поли  |  12.07.2011 в 16:55

        Така си е, ама въпросът е защо са отделна губерния и се съпротивляват на течението…

        Отговор
        • 13. Павлина  |  13.07.2011 в 7:53

          Не съм чела много по въпроса, но една от основните причини вероятно е, че именителните и винителните форми не се осъзнават като форми на едни и същи местоимения, а се схващат като различни думи (аз – мене; той, то – него; тя – нея). Но пък него – нему се осъзнават като форми на една дума и затова нему се заменя с на него.

          Отговор
          • 14. Поли  |  13.07.2011 в 10:54

            Синът ми като по-малък образуваше 3 л., мн. ч. на косвените падежи по аналогия с „него“ и „нея“: „неги“, не „неги“ ::))

            Отговор
  • 15. Павлина  |  15.07.2011 в 7:47

    Да не би да си имала предвид не “тях”? Съвсем логично е да е “неги”. Доста от езиковите грешки на децата показват как всъщност би трябвало да бъде, защото тяхното чувство за системност и последователност е по-силно, отколкото при възрастните – те вече са свикнали с граматичните форми, които са изключения.

    Отговор
    • 16. Поли  |  15.07.2011 в 11:42

      Всъщност съм имала предвид „нА неги“ :) Факт, че логиката на езика ни подтиква да спазваме парадигмата, но пък по някаква друга езикова логика най-употребяваните форми често бягат от правилата на системата.

      Отговор
  • 17. Huku  |  22.08.2011 в 17:31

    Разгледаният пример ми напомни за едно доста странно… явление, което напоследък често ми прави впечатление – използването на израза „Има ли някого?“, и то, при превод/дублиране на филм от английски, в който (език) дори няма падежи!
    Как би се обяснила тогава грешката? С „лице/не лице“?
    А от пръв поглед се вижда, че не е както трябва! Чак дразни слуха…

    Отговор
    • 18. Павлина  |  23.08.2011 в 17:37

      Преди една година съм предвидила, че ще ми зададеш този въпрос, и съм отговорила тук.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: