Емотикони и пунктуация

01.06.2011 at 9:25 31 коментара

Отдавна ме занимава един въпрос, който може и да ви изглежда незначителен, но аз продължавам да се измъчвам, защото не съм намерила единствения правилен и неопровержим отговор. ;) Скоро го обсъждахме и със @suncho в Twitter. И така, подлагам го на дискусия и го разчленявам:

1. Когато емотиконът е в края на изречението, редно ли е да се поставя препинателен знак (точка, въпросителна, удивителна)?

2. Ако е редно – защо? Ако не е редно – пак защо?

3. Преди или след емотикона трябва да се пише (ако се поставя, разбира се)?

4. Поставянето на препинателния знак зависи ли от неговото естество? Ако е точка например – не се пише; ако е въпросителна – пише се. Понеже емотиконът най-често изразява някакво чувство, замества ли удивителната?

Официална регламентация липсва, така че може да се развихрите, когато излагате аргументите си и споделяте наблюденията си върху масовата практика.

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация. Tags: , , , .

Английски езикови модели в българската реч (3) Помощ! Комбинация от желе за игра и Nokia 3600

31 коментара Add your own

  • 1. Longanlon  |  01.06.2011 в 10:09

    не се пишат знаци след емотикона, защото те могат да повлияят на изобразяването му – т.е. да объркат компютъра и той да не разпознае емотикона, който също е съставен от такива знаци.

    Отговор
  • 2. Адриана  |  01.06.2011 в 10:29

    Без да отговарям на поставените въпроси, ако може :) – ха-ха (поставих усмивка, която да илюстрира принадлежност и вълнения по темата), ще споделя моето мнение.

    Емотиконите помагат в изразяването на чувства и емоции. Аз ги използвам там, където усещам нужда от подчертаване на думи или смисъл.

    След запознанството ми с теб Павлина, сама си наложих твоя начин за използване на емотиконите – ако са поставени в края на изречението, то първо поставям препинателен знак. Така изречението изглежда завършено, правилно и цяло.

    Считам, че те са модерно допълнение, но не бива да заместват или отменят установените правила. Е, практиката показва други тенденции, но бъдещето ще ни отговори най-добре. :)

    Отговор
  • 3. dora  |  01.06.2011 в 10:41

    Според мен е редно да се поставят препинателни знаци след емотиконите (за да не се обърка компютърът, може да се оставя шпация между емотионата и знака). Без препинателен знак изречението ми е недовършено, т.е. това, че се усмихвам някъде, не го прави довършва :). (А удивителните носят идеята и за край освен за емоция.) Освен това така – с препинателн знак след тях – е по-ясно към какво точно се отнасят. Иначе нещо почва с емоция, която се чудим откъде се е взела :).

    Отговор
  • 4. Gligi  |  01.06.2011 в 10:54

    Емотиконите изпълняват функцията на препинателните знаци и следователно няма нужда!
    Освен когато се допълват, за да изразят някакъв специфичен смисъл или настроение… ;)

    Отговор
  • 5. Светла  |  01.06.2011 в 11:21

    Според моята интуиция на емотиконите са повече „части на речта“, отколкото препинателни знаци, защото носят конкретен смисъл (изразяват усмивка, смях, шега, тъга, яд и пр.), и е редно препинателният знак да се поставя след тях :-). Съгласна съм с dora.

    Отговор
  • 6. Svetlina  |  01.06.2011 в 14:37

    Според мен препинателните знаци изразяват промяна в интонацията, което правят и емотките, значи ако напиша усмивка и точка, все едно съм се повторила :)
    Което не важи за скобите. Ако си отворил скоба, писал си, писал си и си писал, а накрая си барнал смайли, липсва ти една затваряща скоба. За което виня многото години учене на математика – скобите биват най-разни и има разлика между затваряща скоба и скоба от смайли, ако ще и само теоретична да е тая разлика.

    Отговор
    • 7. Ivo  |  02.06.2011 в 0:47

      След като намесихме любимите ми препинателни знаци, не мога да не цитирам едно много известно стихотворение на Джани Родари:

      Един ученик се заплесна за миг
      със своя съсед да бърбори
      и както бе отворил една скоба,
      забрави да я затвори.
      От станалото течение
      едно изречение –
      с подлог, допълнение и сказуемо –
      се разкиха неописуемо.
      След като настинката мина,
      тя накара писачи двамина
      да напишат с букви дебели
      на две табели:
      „Скобите имат важна роля,
      затваряйте скобите моля!“
      И тук моя идва моя изграден принцип за емотиконите- винаги оградени в скоби ( приницпа на вмъкнат текст в изречението:
      Много се радвам да те видя ( :) )!
      Циганката, дето ме хвалеше, почина ( :P), та да се похваля аз сам!

      Отговор
      • 8. Ivo  |  02.06.2011 в 0:48

        И открийте коя скоба аз забравих да затворя…хех ( :( )!

        Отговор
        • 9. Павлина  |  02.06.2011 в 8:10

          Това стихотворение на Джани Родари го бях забравила, благодаря ти, че го помести тук. Забравил си да затвориш скобата, която се отваря пред принципа, но три затварящи скоби пред удивителната щяха да ми дойдат в повече. ;)))

          Отговор
    • 10. Павлина  |  02.06.2011 в 8:07

      Светлина, аз пиша само една затваряща скоба в подобни случаи, защото според пунктуационните правила, когато имаш две затварящи скоби, едната се игнорира. Но програмистите и изобщо хората с математическо мислене може би трудно биха го приели.

      Отговор
      • 11. Svetlina  |  02.06.2011 в 13:21

        Добре, ето една не чак толкова математическа гледна точка – скобата на смайлито не е скоба, а част от смайлито, ако го приемем за думичка. Пък и си права, че в повечето сайтове, то се превръща в анимирано личице и тогава имаш скоба, текст, текст, текст, картинка и никаква затваряща скоба.

        Отговор
        • 12. Павлина  |  03.06.2011 в 19:51

          О, ако знаеш колко се ядосах веднъж, когато вместо двоеточие и затваряща скоба се появи едно ухилено личице и нямаше кой да затвори отварящата скоба. А нямах възможност да редактирам! Оттогава много внимавам къде какво пиша.

          Отговор
  • 13. Спас Колев  |  01.06.2011 в 15:07

    Моето соломоновско решение – емотиконите би трябвало да се третират като междуметия, т.е. може да са както част от изречение, така и самостоятелни изречения, като във втория случай се пропуска удивителния (или въпросителен) знак.

    По този начин завършващият знак на изречението се пише във всички случаи, а емотиконът може да стои преди или след него, в зависимост от това дали е част от изречението или е самостоятелно изречение.

    Отговор
  • 14. bendyourcircuit  |  01.06.2011 в 18:51

    Емотиконите заместват препинателния знак, ако са поставени в края на изречението. Иначе изглежда претрупано и някак… квадратно. Освен това, не заместват запетаи, да речем. Без тях пък пунктуацията изглежда твърде „обрана“.

    Отговор
  • 15. Павлина  |  02.06.2011 в 7:56

    Много благодаря на всички за изразените мнения. Сега ще споделя и моето. Все още ми е трудно да приема идеята, че изречението може да се изпише без препинателен знак накрая. Недовършено ми изглежда, както и на част от коментиращите.

    От друга страна обаче, не ми харесва и това струпване на препинателни знаци, без значение в какъв ред, което дразни не само компютъра, но и мен. Тежко е, когато усетът ти за правилно се бори с естетическия ти усет. ;)

    В началото пишех точката след емотикона, защото за мен емоцията е пряко свързана със съдържанието на изречението. Така е в повечето случаи. Но понякога, ако пишеш коментар например, едно намигване или една усмивка се отнасят за целия ти кратък (или пък по-дълъг) текст.

    Всъщност започнах да пиша точката преди емотикона главно защото някои блогове са така настроени, че съчетанията от препинателни знаци се превръщат в усмихнати, намигащи, плезещи се и каквито още искате личица след публикуването на коментара. Тогава точката най-нахално се появява след такова изображение и сякаш ми се подиграва: “Виж сега къде ме сложи, като си толкова принципна!”

    Ако съдя по вашите коментари, трудно би се постигнало съгласие по въпроса за съчетаването на препинателните знаци и емотиконите и най-вероятно това ще си остане нерегламентирано. Освен ако някой не държи да постанови нещо, което гарантирано няма да се спазва от огромен брой хора.

    Досега не бях се замисляла на коя част на речта могат да се оприличат емотиконите. В едно съм сигурна – чудесно е, че ги има и че ни помагат да бъдем по-добре разбрани в интернет. :)

    Отговор
  • 16. Michel  |  02.06.2011 в 11:36

    Понякога емотикона в края на изречението просто замества съответния препинателен знак ;-)

    Скобите са интересни също защото пък може да се получи (нещо такова;-) …тук хем имаме отваряне и затваряне на скоби, хем и емотикон, като двете се допълват добре.

    Ако има въпросителна или удивителна пък? :-) Тогава мисля, че имаме нужда от този знак и чак тогава идва емотиконът! :))) (Иначе се губи част от смисъла…)

    Интересен въпрос и надали скоро ще имаме съгласие… ;-)

    Отговор
    • 17. Павлина  |  03.06.2011 в 19:48

      И на мен ми харесва, когато една част от емотикона играе ролята на затваряща скоба – закачливо е и често го използвам. :)

      Отговор
  • 18. Ани  |  02.06.2011 в 11:39

    Аз слагам емотикон след препинателния знак. :)

    Отговор
  • 20. turin  |  02.06.2011 в 12:30

    Задължително след, препинателния знак. Емотиконите не могат да заместват препинателните знаци, защото идеята им е да са форми, подсказващи съдържание, но не налагащи го задължително.

    Имам предвид, че всеки сайт „преценява“ как да изобрази емотиконите – някои може съвсем коректно изобщо да не ги показват. Да се разчита на емотикон да замести точка или въпросителен знак е все едно да се ползва елемент „b“ в HTML, вместо „strong“. Първият указа как точно да се изобрази текстът (идва от „bold“, получер), а вторият казва какъв е смисълът и служи за препоръка при конкретното изобразяване.

    Не знам дали стана много ясно – с две думи, свързвам емотиконите повече с форматирането на текста, отколкото с изразяване на конкретен, винаги сигурен смисъл. Едно „:-?“ в един сайт може да е една картинка, а в друг – съвсем друга. А точката винаги си е точка. ;)

    Отговор
    • 21. Павлина  |  03.06.2011 в 20:02

      Май не само всеки сайт, а всеки човек сам преценява как да действа с емотиконите, при това си има и разумни аргументи. :)

      Отговор
  • 22. bilkata  |  02.06.2011 в 18:42

    Аз действам като Спас Колев – според начина, по който съм използвала емотикончето, го слагам преди, след или където там още реша.
    ;)

    Отговор
    • 23. Павлина  |  03.06.2011 в 19:53

      Много сте хитри вие със Спас Колев! Но и няма как човек да ви опонира. ;)

      Отговор
  • 24. meandor  |  04.06.2011 в 23:15

    И по света се чудят върху съшия въпрос, та ето до какво са стигнали например руснаците: http://www.artlebedev.ru/kovodstvo/sections/143/#17
    Иначе аз, понеже съм землемер :), ще изчакам да видя до къде ще стигне дискусията и засега поне няма да предлагам свой вариант.

    Отговор
  • 25. Ани  |  06.06.2011 в 11:49

    Аргументите ми са подобни на тези, описани от turin. А и някаква вътрешна логика ме кара да ги поставям по този начин. :)

    Отговор
  • 26. Кал  |  15.06.2011 в 9:57

    Благодаря на Спас Колев за подсказването „междуметия“. Досега не се бях замислял, че емотиконите изпълняват точно такава функция…

    Моето решение е: добавям емотикона след онази част от изказването ми (дума/фраза/изречение/абзац), която 1) поражда съответната емоция; 2) има нужда от „емоционално модифициране“, за да не се разбере буквално, сериозно и т.н. Ето тъй:

    „Ние сме ТЪ ПЕСТ! :D“ (цялото изречение или абзац; приел съм, че пунктуацията е част от изречението, т.е. влиза в понятието „цялото изречение“, затова слагам емотикона след удивителната)

    „Ние сме ТЪ ПЕСТ :D, вий сте просто pest… :PPP“ (фразата/простото изречение „Ние сме ТЪ ПЕСТ“; приел съм, че запетаята тук е графичен маркер за граница между двете фрази/прости изречения, т.е. не влиза в понятието „фразата“, затова слагам емотикона преди нея)

    „В случая просто съм твоят тъпЕСТ ;) избор.“ (думата (?!) „тъпест“; впрочем този пример сигурно изприщва не един читател с висока чувствителност към езиците… :)

    Последният пример показа и какво правя с натрупването емотикон+скоба. Добре де, показа едното възможно решение *смея се*[1] – съкращавам втората скоба, но _само_ ако съм сигурен, че технологията няма да преобразува емотикона в картинка. (В коментарите по-горе не видях картинкови емотикони, значи ще допусна, че ще се запази.) Ако има риск да се превърне в картинка – емотикон, интервал, скоба (така: ;) ).

    Убеден съм, че забравям варианти (и че невинаги[2] спазвам собствените си правила… както казваше Пратчетовият Смърт, приемам ги по-скоро като препоръки ;).

    А някой път емотиконите чудесно се сливат с пунктуацията, в името на закачката. Следва начало на писмо:

    „Скъпи приятели (:

    …“

    :)

    Павлина – а на теб сърдечно благодаря за съдържателния блог и гъвкавото отношение към езика! :)

    – – –
    [1] А _това_ как се нарича? Вербаликон? :DDD

    [2] „не винаги“?

    Отговор
    • 27. Павлина  |  17.06.2011 в 8:24

      Благодаря ти за коментара. Невинаги се пише слято (невинаги обаче го изписват така ;).

      Отговор
  • 28. @suncho (@suncho)  |  27.11.2012 в 11:08

    Всъщност, сигурен съм, има поне една дисертация на тема емотиконите в английския език, може да се провери.
    Моята теория е, че :) е смислено и интонационно еквивалентно на въпросителен знак. Предава емоционален нюанс. Например:
    – Това? Това. А онова? И онова :)
    В този смисъл интуицията ми е да го ползвам по същия начин – може да се комбинира с въпросителен и удивителен
    ?? => ?:)
    ?! => !:)
    но не и с точка. Не виждам проблем да се появи в средата на изречение, или да му служи за край. Тоест, усмивката Е препинателен знак.
    Също така харесва ми идеята на Спас :) да се ползва като междуметие, но не съм го срещал. Но със сигурност ще се опитам да го ползвам като заместител на „хм“:
    – :), не знам дали ще намериш…
    Със сигурност съм против да се ползва с точка, където и да е, преди или след. Точката освен за край на изречението предава и определена (липса на) емоция. Окончателност. Не може да забиеш точка и после да се подсмихнеш, и това да стане в едно изречение. Не може да сложиш усмивка след точката, защото тогава усмивката се оказва извън изреченията. Например:
    – Аз слагам точка преди усмивката. :) Защото съм прост.
    Ето второто изречение започна с главна буква, получи се нещо като:
    aз слагам точка преди усмивката.:)защото съм прост
    Къде остана усмивката? Във въздуха. Усмивка без котка.

    (Aвторът е доктор на науките, и ползва irc от 94-та, а online chat от 92-ра, когато имаше Инфотел. Освен това авторът е много умен, така че слушайте го какво ви разправя.)

    Отговор
    • 29. Павлина  |  30.11.2012 в 9:45

      Разбирам аргументите ти във втората част на коментара, но това, че :) е еквивалент на ?, ми е трудно да го възприема.

      Отговор
  • 30. @suncho (@suncho)  |  27.11.2012 в 11:11

    пф, слагах псевдо-xml код за да описвам къде започват и свършват думите и изреченията, обаче WordPress реши да го филтрира. Така останаха разни хвърчащи усмивки в текста ми, където съм имал предвид емотикон в кавичко.
    Жалко :( Няма значение, мързи ме да го оправям. Също така, мързи ме да споря :)

    Отговор
  • 31. Пристрастния  |  12.01.2014 в 11:43

    Павлина, ще ви изложа моята логика. Не знам точно как съм си я съставил, но подозирам, че съм я заимствал подсъзнателно от правилата за изписване на пряка реч с тирета (защото пряката реч може да се изпише и по още много начини, включително и без да се указва, че е пряка реч, а да се вижда от текста).

    Преди всичко, разглеждам писането в интернет като пряка реч, ако е в някакъв обмен на изказвания. Винаги някой нещо казва или отговаря на някого.

    Извън това, когато публикувам самостоятелен текст, аз лично избягвам емотикони, защото го виждам като официален литературен текст, самостоятелен, за четене от който обича. Все пак писането е начин за изобразяване на слово, а не на настроения, и се осъществява чрез азбука. Това е писменото ни слово – букви и препинателни знаци (думата произлиза, както и всичко друго, от шопски – знаци, които те препинят, за да видиш отделните части в изречението и да ти е ясен смисълът) :) Тук слагам емотикон, за да покажа, че се шегувам (но не съвсем) :)

    Емотиконите са измислени за да придадат закачлива привлекателност (или обратното – привлекателна закачливост) на репликите в интернет. Иначе не пишем с картинки, като египтяните например – с очи, крака, соколи и разни други скиптъри, глави и седнали фараони.

    Та емотиконите, ако и когато:

    1. Когато едно изречение бих го завършил с точка – без нея, а с емотикон.
    2. Когато би било с въпросителна и удивителна – със съответния знак и емотикон.

    По въпроса за хml и намсикво. Хиксемелът и хътъмълъто са си работа на програмистите, с нищо не сме им длъжни, камо ли пък да си нагаждаме писането по тях. Те трябва да се нагаждат по нас. Когато имам скоба или тире около някой емотикон, просто слагам по един интервал около него, та скриптът да го прочете отделно.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: