На крилете на фламингото – прелет над нормата

02.05.2011 at 7:26 20 Коментари

Нека за увод този път послужи една анкета – проблемът ще се изправи пред вас с цялата си неумолимост. :)

Затруднихте ли се? Ако отговорът е положителен, причината е ясна – в съвременния български език формата за мн.ч. на фламинго е спорна. Вероятно точно това е продиктувало един

Въпрос от ваня к.
Как стои въпросът с множественото число на думата фламинго?

Моят отговор
Сложно и противоречиво, ако го разглеждаме в контекста на нормата и живата езикова практика.

Какво подсказва езиковото чувство
Аз бих употребила фламинга. Съпругът ми и дъщеря ми образуваха същата форма за мн.ч. независимо един от друг и от мен. Мисля, че това е естествената форма, защото се образува с масовото плурално [1] окончание за съществителните от ср.р., завършващи на (колело – колела, сако – сака, вино – вина), а фламинго, откъдето и да го погледнеш, е от ср.р. и завършва на .

Какво постановява нормата
Новият правописен речник (а и старият също) посочва фламинги като форма за мн.ч. Трудно ми е да обясня защо. Мога да го свържа само с това, че сред малобройните изключения при съществителните от ср.р., образуващи плурални форми с окончанието , са животно – животни, насекомо – насекоми, влечуго – влечуги, земноводно – земноводни. След като фламингото е животно, може би се подвежда под този знаменател, но от друга страна, защо трябва да се следва моделът на изключенията, когато се приобщават нови чужди думи към българския език? Естествено е езиковото съзнание да се насочи към някой от характерните модели за образуване на мн.ч.

Още един вариант за окончание
Посочен е в анкетата – фламингота. Окончанието -та е едно от трите обичайни за образуване на плурални форми при съществителните от ср.р., заедно с и -ия (посещение – посещения, плаване – плавания). То обаче е характерно за думи, завършващи на (дере – дерета, теле – телета, краче – крачета) и за думи от чужд произход, окончаващи на -и, -у, -ю (жури – журита, кану – канута, интервю – интервюта).

Много се чудих защо се появява тази форма. Имам някои предположения:
а) окончанието -та е едно от трите най-продуктивни при съществителните от ср.р.;
б) характерно е за много думи, които са названия на животни (куче – кучета, прасе – прасета, агне – агнета, коте – котета, врабче – врабчета, пиле – пилета и др.);
в) характерно е за чужди думи.

Възможно е всички тези фактори, действайки в комбинация, да обезсилват факта, че фламинго завършва на , но не съм сигурна в това. Впрочем плуралната форма на лого също се колебае между лога и логота. Това означава, че втората причина надали е от съществено значение при фламинго.

Проблемът с еврото
Той е доста сериозен според мен и ще стане още по-сериозен, когато/ако тази валута стане основна в България. Може и да изживеем живота си, без да изречем фламинга или фламинги, но назоваването на парите е част от материалното ни ежедневие. Според нормата трябва да употребяваме една и съща форма за ед. и мн.ч. (1 евро, 35 евро), но законите на живия език са други и изискват съществителните имена да имат пълен комплект граматични форми – за ед. и мн.ч., нечленувани и членувани [2]. Затова и често може да се чуе или прочете две евра, няколко евра, много евра и т.н. Звучи неизискано, но ви уверявам, че е напълно естествено. Интересно ми е как ще се развият нещата и доколко българите ще се съобразяват с предписанията на нормата.

Преди доста време писах в една своя статия, че правописните правила в българския език ми приличат на многобройните знаци по нашите пътища. Някои от тях са забравени след завършили ремонти, други изглеждат неуместни, а някъде са сложени по три-четири знака, които трудно се възприемат от сетивата и от ума. Резултатът е, че и шофьорите, и пишещите все по-малко се съобразяват с правилата, включително и с онези, които са разумни.

П.П. В Twitter един приятел – @Qblue, ме подсети, че е възможно и друго решение за мн.ч. на фламинго –  същата форма както в ед.ч., подобно на кодифицираното евро. Това мнение се споделя и от други хора, но за съжаление съм го пропуснала и в анкетата, и в статията. Ако фламинго е вашият избор за мн.ч., може да го отбележите в коментар.

______________
[1] За мн.ч.
[2] Разбира се, има и съществителни имена, които поради определени причини, свързани най-вече със значението им, нямат форми за ед.ч. или пък за мн.ч., а също така и членувани форми.

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Морфология, Правопис. Tags: , .

Диахронично* (14). Моноблоците и втората палатализация Да поразбуня духовете

20 Коментари Add your own

  • […] евра, удава се и финен съм писала в блога си, втората дори е […]

    Отговор
  • […] На крилете на фламингото (прелет над нормата) / Публикувано на 14.03.2012 […]

    Отговор
  • 3. ldtr  |  01.10.2011 в 13:01

    Аз си спомням да съм срещал само „неутрини“ май. Така това съществително се включва в модела на прилагателните – „неутрино“-„неутрини“ както „утринно“-„утринни“ . Същото е и с „животно“-„животни“. Освен това „неутрино“ звучи като да е на италиански, а там множественото число 100% е „neutrini“.

    Иначе току-що прочетох „традиционните кимоно“ и се издразних.

    Отговор
    • 4. Павлина  |  02.10.2011 в 9:45

      Интересен въпрос! Аз бих казала неутрина, но като човек, който не борави с това понятие и изобщо с думи, означаващи елементарни и недотам елементарни частици. Като се замисля, май всички останали са от м.р. и плуралните им форми са с окончание : протони, неутрони, електрони, лептони, кварки, бозони и т.н. Предполагам, че това силно влияе и върху неутриното, макар то да е от ср.р. След като и при съществителните от ср.р. има модел за образуване на формите за мн.ч. с окончание , той влиза в действие: неутрини.

      Отговор
  • 5. shmorci  |  01.10.2011 в 8:56

    Аз също бях за фламинга /без промяна на ударението/. В тази връзка какво е според вас множественото число на набиращото популярност неутрино? Аз пак съм за неутрина, но нямам против и да е като при евро, т.е. да не се променя. Всъщност сега като се замисля и неутрини звучи добре, но за да си заслужи това мн.ч. тази субчастица ще се наложи да се започне да лае или да дава мляко примерно :)))

    Отговор
  • 6. ldtr  |  22.09.2011 в 22:13

    Аз съм ЗА шоутата, гурутата, цунамитата, радиата, еврата и фламингата! Къде да се подпиша?

    Отговор
  • 7. Иван  |  24.05.2011 в 12:32

    Навремето големия майстор на разказа Васил Попов създаде „Розови фламинго“. Може би не съвсем коректно, но малко лично, аз приех формата за единствено число и като форма за мн.ч.

    Отговор
    • 8. HitraPetra  |  20.09.2011 в 20:14

      В анкетката аз лично гласувах за „фламинга“, но не бях вътрешно щастлива от избора си.
      В реалността въобще не си троша езика и не се мъча на всяка цена да докарам синтетична форма на множествено число на такива думи. Същата е ситуацията и с радио и шоу, нали?
      Аз правя множественото число в един вид аналитична форма – много птици фламинго, много радио станции, много шоу програми.

      Отговор
  • 9. иван  |  18.05.2011 в 11:34

    първо да кажа, че аз избрах „фламингота’, защото отдавна съм решил, че има думи, които в множествено число вероятно е правилно да завършват с „а“, но на мен не ми харесва как звучи (посочения пример с евро, както и думата радио – използвам радио станции);
    имам и един въпрос – видях, че за думата колело като пример за множествено число се използва колела, а думата „колелета“ кога може да се използва?

    Отговор
    • 10. Павлина  |  18.05.2011 в 16:07

      Хм, в последния правописен речник не е посочена изобщо форма за мн.ч., а в академичния “Речник на българския език” (Т. 7. С., 1993, с. 622) са дадени две форми – с окончания и -ета. Не мисля, че има някакво смислово разграничение между тях, но колела се използва много по-често според данните от Българския национален корпус (3113:300).

      Отговор
  • 11. Албена  |  07.05.2011 в 14:00

    И аз съм за фламинго, както и за евро, кенгуру и други подобни чуждици.

    Отговор
  • 12. Ivo  |  03.05.2011 в 6:47

    Хм,
    аз използвах фламингота, но замисляйки се, по-уместно би ми се сторило: фламинзи. С палатализация като при дете-деца.

    Отговор
    • 13. Павлина  |  03.05.2011 в 22:08

      За теб втората палатализация не е приключила със сигурност. :) Но специално при звукосъчетанието нг в книжовния език не настъпва промяна: паркинг – паркинги, куплунг – куплунги, дансинг – дансинги. Формата за мн.ч. деца се извежда не от дете, а от *детьца (с ятова гласна на мястото на е). Звукът ц е останал от наставката, т.е. не е резултат от промяна на т в ц.

      Отговор
      • 14. Ivo  |  04.05.2011 в 7:10

        май наистина не е, или поне по моя край бихме казали паркинзи, куплунзи, но пък дансинги….
        Едно множествено число, а толкова сложнотия :).
        За това го обичам този език.

        Отговор
  • 15. гарга  |  02.05.2011 в 23:21

    Ето ти на, сега си създадох още един проблем, който преди това нямах! Как да кажа сега като отида на зоологическа градина? Май трябва да ги питаме тия дето ги гледат фламингосите… опаа още един вариант! Ама не го брой него като вариант, според мен се дължи на моето вече почти перверзно триезичие!

    Имаше един Бастиан Сик, който беше писал едни статийки по такива въпроси (но немски) и беше публикувал едни книжки. аз съм му фен. Та, там имаше подобен проблем и доколкото си спомням той доста демократично беше подходил, беше признал няколко варианта за верни… но …. знам ли, чак пък толкоз ларш….

    Отговор
  • 16. гарга  |  02.05.2011 в 20:11

    Ха! Аз бях за „фламингота“. Сега като се замисля защо, то е защото ако се каже фламинга, сменям и ударението и това ми е някак си противоестествено. …или само аз му променям ударението??

    Абе …. всякак не звучи… и фламингота не е стока…. Но любимото ми е фламинговци, лол :)

    За еврата – да, ти сега като казваш, и аз се замислих, че няма да минеме без мн.ч. И в Германия официалното е „35 евро“, но си се казва, примерно, „имаш ли някакви Euros?“

    Отговор
    • 17. Павлина  |  02.05.2011 в 21:10

      Гаргичке, радвам се да прочета коментар от тебе в моя блог. Ама защо сменяш ударението при фламинга? Аз не го сменям. Поначало двусричните съществителни от ср.р. с ударение на първата сричка сменят ударението (стадо – стада, плато – плата). Разгърнах дебелите книги и видях, че имало тенденция ударението да се установява на последната сричка при някои думи, които завършват на –ло, -ало, -ило: лепило – лепила, огледало – огледала. Явно тенденцията се разширява. ;)))

      А това за еврото в Германия изобщо не ме изненадва. Езиците се подчиняват на общи закони. Нормата е тази, която понякога си въобразява, че стои над тях. :)

      Отговор
      • 18. Svetlina  |  03.05.2011 в 13:39

        Ами и аз го сменям :) Радио-радиа също сменям.

        Отговор
  • 19. ваня к.  |  02.05.2011 в 11:44

    Благодаря за отговора :-)

    Причината за този мой въпрос беше появата на една книга, именувана „Фламинги“. Една приятелка ми обърна внимание за множественото число на въпросната дума. И при двете ни усетът показваше, че трябва да е „фламинга“.

    Разтърсих се из нета и попаднах на линка, който и ти пускаш. От него става ясно едно основно нещо – въпросът с множественото число на думата „фламинго“ наистина е спорен :-).

    Погледнах и в правописния речник, с който разполагам, там беше посочено окончание – и. Не успях обаче да си обясня защо именно това окончание се дава и, естествено, сетих се за теб – с голям интерес следя разсъжденията ти по различни езикови въпроси :-).

    Още веднъж – благодаря за отговора :-).

    Отговор
    • 20. Павлина  |  02.05.2011 в 21:00

      Ваня, пак заповядай. :) И аз досега не бях обръщала внимание на тази дума, дори не знаех коя форма за мн.ч. се смята за правилна. Благодаря ти за въпроса, научих нещо, припомних си разни правила, а още повече мислих. ;)

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 391 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 889,019 посещения

%d bloggers like this: