Диахронично* (14). Моноблоците и втората палатализация

28.04.2011 at 7:49 13 Коментари

Тази статия е първият и – бих казала – твърде обнадеждаващ резултат от намерението за ремонт на банята вкъщи. От друга страна, тя е показателна за това как едно почти нищо може да се превърне в нещо, ако те обсеби и не ти даде мира, докато не го опишеш и не обясниш причината да има право на съществуване, пък било то и маргинално. Става дума за моноблоците – форма за мн.ч. на моноблок, на която се натъкнах в интернет, докато търсех информация за плочки, теракота и душ-кабини.

Окончания за множествено число при съществителните от мъжки род
По правило едносричните съществителни от м.р. получават окончание -ове в мн.ч. (ред – редове, врат – вратове, блок – блокове), а многосричните – окончание (играч – играчи, телевизор – телевизори, палат – палати) [1]. Значи формата моноблоци изобщо не е в разрез с езиковата система, защото моноблок си е многосрично съществително. Тъкмо правилната форма моноблокове влиза в групата на малобройните изключения (център – центрове, огън – огньове), защото образува мн.ч. с окончание, което е характерно за едносричните съществителни.

Давам си сметка, че тук действа и противоположна тенденция, която също е продиктувана от стремеж към системност и последователност: след като плуралната форма [2] на простата дума блок е блокове, то и плуралната форма на сложната дума моноблок би трябвало да има същото окончание – моноблокове. В книжовния език явно този аргумент натежава.

Втората палатализация
Ако възнамерявате да прескочите написаното тук, по-добре недейте. Имате много вземане-даване с втората палатализация, че и с други палатализации, макар и да не го подозирате. По-добре е да се информирате, за да знаете поне че сте обвързани, докато сте в състояние да говорите на български. :)

Това е езиков закон, който няма да разяснявам надълго и нашироко, само ще посоча, че в съвременния български език именно с втората палатализация се обясняват промените на съгласните к, г, х пред окончанието , но забележете, само при съществителните от м.р.: терлик – терлици, залог – залози, влах – власи. При съществителните от ж.р. тези звукове не се променят: кака – каки, дъга – дъги, троха – трохи.

Ето как от моноблок съвсем естествено и безпроблемно може да се образува формата за мн.ч. моноблоци. Макар да се смята, че законът за втората палатализация вече не е в сила, редуванията к~ц, г~з, х~с пред окончанието в съществителните от м.р. се възпроизвеждат доста последователно и това показва колко стабилни са езиковите модели в съзнанието на говорещите български.

Извод
Всъщност изводът не е един, но аз ще се огранича, защото много ми се иска да обърнете внимание на това, в което съм дълбоко убедена: езиковите грешки, разбирани като отклонения от нормата, не са това, което са. Повечето от тях са обясними, логични и не са резултат от прищевки, а се подчиняват на езиковата система. И когато Google дава многобройни резултати с грешната форма моноблоци, колкото и непредставителни да са тези данни, следва поне да се замислим дали пък правилната форма моноблокове не влиза в противоречие със системността в езика.

Грешките са ценни, особено когато се проследяват историята на езика и тенденциите в неговото развитие. Затова не бързайте да поставяте клеймото “неграмотни” на хората, които ги допускат. Може да се окаже, че пренебрегвайки или не познавайки добре нормата, те се придържат в по-голяма степен към духа на езика в сравнение с вас, които я спазвате.

––––––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.
[1] От правилото има доста изключения, но няма да ги отбелязвам тук.
[2] Формата за мн.ч.

Диахронично (12). Променливо “я”
Диахронично (13). Закрити врата
Диахронично (15). Търся някой/някого, който

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Морфология, Фонетика. Tags: , , .

Английски езикови модели в българската реч (2) На крилете на фламингото – прелет над нормата

13 Коментари Add your own

  • 1. Спас Колев  |  28.04.2011 в 9:06

    О, много внимавай с търсенето в Гугъл. Ако отидеш на 20-та страница, откритите резултати за „моноблоци“ вече са само 199 (в момента).

    В Уикипедия човек научава това след първия по-сериозен спор за заглавие на статия. :D

    Отговор
    • 2. Павлина  |  28.04.2011 в 9:24

      Благодаря ти за бележката. При първо търсене действително е така – 199 най-важни резултата за моноблоци и 463 най-важни за моноблокове. Не знам как точно Google подбира резултатите и доколко можем да му се доверяваме за общия брой, но дори и съотношението 1:2,3 (199:463) навежда на размисли. :)

      Все пак ще редактирам статията в тази част.

      Отговор
  • 3. Николай  |  28.04.2011 в 10:05

    „При съществителните от ж.р. тези звукове не се променят“

    Защо „звукове“, а не звуци?

    Отговор
    • 4. Павлина  |  28.04.2011 в 16:21

      И двете форми за мн.ч. са правилни. Все пак, когато се говори за езикови единици – гласни и съгласни, се предпочита звукове. Впрочем звукове си е съвсем по правилата, аз по-скоро бих запитала защо звуци са допуснати в книжовния език.

      Отговор
  • 5. Митю  |  28.04.2011 в 10:32

    Ама евала, ашкоусун, машала, аферим! Обичам ви! Би било просташко да си призная, че не ми пука дали правилната форма е „моноблокове“ или „моноблоци“, но пък едва ли ще бъде лошо да изразя за пореден път възхищението си от вашата работа тук (не само тази статия) и благодарността си за удоволствието, с което ме дарявате, предоставяйки ми такива текстове.

    Отговор
    • 6. Павлина  |  28.04.2011 в 16:26

      Най-неочаквани признания получавам в блога си, благодаря. :)

      Отговор
  • 7. Атанас Боев  |  28.04.2011 в 10:35

    Баба ми казваше, че тропаме като слонѝте :)

    Отговор
    • 8. Павлина  |  28.04.2011 в 16:35

      Вероятно това е запазена архаична форма за мн.ч. В старобългарския език, колкото и странно да изглежда, тази дума е съществувала (Йоан Екзарх е писал за слоновете в Шестоднев) и в именителен падеж мн.ч. е била точно слони, но не се е членувала все още ;).

      Отговор
  • 9. Лилия Славская  |  28.04.2011 в 13:28

    абсолютно съм съгласна с извода!

    Отговор
  • 10. ваня к.  |  29.04.2011 в 15:31

    а как стои въпросът с множественото число на думата „фламинго“?

    Отговор
  • 12. Константин  |  07.10.2014 в 9:30

    да разбирам ли, че втората палатализация всъщност ме оправдава, когато уж на шега казвам „влаци“? :- )

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: