Английски езикови модели в българската реч (2)

06.04.2011 at 8:38 23 коментара

Имайте хубав ден!

Скоро прочетох някъде това пожелание и се стъписах. Стандартните английски фрази в моя речник са ограничени на брой, но все пак направих асоциация с песента Have a Nice Day на Bon Jovi и с традиционното Have a nice evening, което казвам на преподавателката си след края на часовете по английски.

Рядко ми се случва някой езиков факт да ме изненада, затова се запитах защо всъщност толкова се впечатлих. Вероятно защото не отделен чуждоезиков елемент се беше вместил в българска реч, а цялата английска фраза беше буквално преведена на български и заместила традиционното наше пожелание Желая ви приятен ден! или просто Приятен ден! Да вметна, напоследък чувам много често Хубав ден! и си мисля, че английският има пръст и в замяната на прилагателното [1].

Възможно е употребата на Имай(те) хубав ден! да е също резултат от маниерничене или пък от желанието да се избяга от стандартните фрази, които в някои случаи са съвсем формални и означават не пълноценни пожелания, а просто сигнализират края на разговора. Все пак английският модел ясно прозира в българското изречение и според мен това е много добър показател за степента, в която английският език може да влияе върху нашата реч.

За да рамкирам статията, желая ви приятен ден с едноименното изпълнение на Bon Jovi. ;)

 

Благодаря на Анелия Костова-Бозгунова и Владка Кочешкова за приятелската им помощ при подготовката на статиите в тази рубрика.

––––––––––
[1] Основното значение на nice все пак е по-близо до основното значение на хубав, отколкото на приятен.

Английски езикови модели в българската реч (1)

Английски езикови модели в българската реч (3)
Имате ли идея какво става с представите?

Entry filed under: Английски – български, Език мой – приятел мой. Tags: , , .

Английски езикови модели в българската реч (1) Диахронично* (14). Моноблоците и втората палатализация

23 коментара Add your own

  • 1. Ива  |  06.04.2011 в 9:44

    Здравей, Павлина! Радвам се, че толкова бързо се появи първият ти пост от новата поредица.
    Дадох си сметка, че почти винаги пожелавам „Хубав ден!“ Не съм се замисляла, че може да е под влияние на английския език. Употребявам го съзнателно, именно в желанието си да отправя искрено пожелание, а не стандартен поздрав. Може би не съм права, но за мен думата „приятен“ не носи силно изразен смисъл – нещо като еквивалент на английското „nice“. Затова и не я употребявам много често в ежедневната реч.

    Отговор
    • 2. Павлина  |  06.04.2011 в 21:16

      Здравей, Ива! Значи едно от предположенията ми се потвърждава – желанието да се избяга от често повтаряна фраза, която престава да изразява нещо искрено и истинско или поне не го изразява в достатъчна степен. Съгласна съм с теб, че приятен в Приятен ден!, Приятна почивка!, Приятно пътуване! и т.н. “не носи силно изразен смисъл” – точно това съм имала и аз предвид.

      Отговор
  • 3. Светла  |  06.04.2011 в 9:58

    Като говорим за буквално преведени английски фрази, от известно време насам забелязвам, че из неправителствения сектор (може би и на други места, където работят основно хора, завършили образованието си в чужбина) е много популярно да се казва „прави смисъл“ вместо „има смисъл“ (директен превод на „makes sense“). „Това не прави смисъл“, „това прави повече смисъл“ и т.н. Изобщо не съм пурист, но осъзнавам, че това леко ме дразни – не за друго, а защото по този начин говорещият като че изтъква, че владее английски по-добре от български (а често пъти си е и така). Може би съм старомодна, но за мен грамотността все още има някакво значение.

    От друга страна, ако изрази като „имай хубав ден“ и „прави смисъл“ придобият гражданственост, това ще е процес, достоен за изследване :-).

    Отговор
    • 4. Павлина  |  06.04.2011 в 21:31

      Светла, благодаря за езиковия материал. Мисля, че вече е в достатъчно количество, за да бъде достоен за изследване. :) И аз понякога имам такова усещане като тебе – че използването на английски модели от някои хора е начин да покажат, че много добре владеят този език, но същевременно си давам сметка, че вероятно в определени моменти се питат: “Как точно се казваше това на български?” Не им е лесно на хората, завършили в чужбина, според мен.

      Отговор
  • 5. Ива  |  06.04.2011 в 10:29

    Към коментара на Светла бих допълнила и „прави разлика“, което на български ми звучи доста странно…

    Отговор
  • 6. Йосиф  |  06.04.2011 в 14:42

    Здравейте,
    От много време насам се дразня на натрапваните „Хубав ден“, „Хубава вечер“ и т.н., които ехтят отвсякъде, в това число и от амвона на авторитетни новинарски емисии.
    По едно време започнах да се съмнявам в езиковата си култура, без претенции за висота, разбира се, и да се чудя това „Приятен ден“ и подобни дали не са някаква уникална диалектна особеност на родния ми край, оказала вредно влияние на представите ми за норма.
    След тази статия се чувствам по-уверен да изпращам хората с „приятна вечер“ и да съм подготвен за евентуални спорове от страна на любителите на „маниерниченето“ (особено много благодаря за тази думичка, добре ми пасва на чувствата).
    Поздрави,
    Йосиф

    Отговор
  • 7. Svetlina  |  06.04.2011 в 15:19

    Хм :) Аз казвам „прави разлика“, но изобщо не помня някога да съм го ползвала на английски.

    Отговор
  • 8. sindbadsi  |  07.04.2011 в 9:33

    макар че активно и предимно работя на английски, отдавна се дразня на говорители и коментатори, които ката ден ни пожелават „Хубав ден“!! Имаме такъв хубав поздрав-„Приятен ден“ да му се невиди и залитанията. Едно време така беше с руския, сега ингилиш!
    на китайски е Во хен хао, ксие ксие-добре съм, благодаря!!

    Отговор
    • 9. Павлина  |  11.04.2011 в 8:44

      Тези дни и аз се бях замислила за руското влияние. Според мен влиянието на английския е по-отчетливо, защото е неславянски език, а българският и руският несъмнено имат повече общи модели, защото са от една езикова група. Но тук нещата са много сложни и имат дълга-предълга история (Х–ХХ век).

      Отговор
  • 10. vilervale  |  09.04.2011 в 10:21

    С много тежка задача си се захванала, ще стискам палци и ще следя развитието с интерес :)
    Бих искал да привлека вниманието върху няколко натрапващи се тенденции, налагани (или просто усилвани, не зная) от английския:
    1. „започна да…“ с „инфитива“ на глагола, вместо наличните в българския глаголи с представка „за“ – запя/зачупи/засия и т.н.
    2. редундантност в конструкции от типа „слизам надолу“, „качвам се горе“, „опипвам с пръсти“, „държа в ръка“, „пристъпи напред“ или „отстъпи назад“ и т.н. – все повече хора, в т.ч. преводачи, твърдят, че в изречението „Той слезе“ им „липсва“ добавката „долу“ и настояват да се пише в името на „цялостност на фразата“.
    3. Все по рядко се срещат конструкции от типа: „картофите се разкашкаха“ или „водата се размъти“, предпочита се „картофите станаха на каша“, „водата стана мътна“ и т.н.; запазват се само по-устойчиви форми като „пребледнявам“ и „посинявам“ (макар и да се срещат все повече „Той стана блед“). Хората „стават“ приятели, а не се „сприятеляват“.
    4. Пренебрегват се форми от типа „недовиждам“, „недочувам“, „недооценявам“ за сметка на „не виждам/чувам добре“.
    5. В употребата на местоименията положението е плачевно, най-вече на пълните показателни („Ще направя това“, вместо „Ще го направя“) и на притежателните („Той обича неговата сестра“).
    Толкоз засега, макар че има още доста :)

    Отговор
    • 11. Павлина  |  11.04.2011 в 9:17

      О, много ти благодаря за тези ценни наброски. Все повече се убеждавам, че английското влияние върху българския език вълнува не толкова ограничен кръг от хора. Споделям мнението, че английският активизира някои модели, които съществуват в българския – нищо ново под слънцето, случвало се е преди десетина века с нашия език под влияние на гръцкия.

      Отговор
    • 12. Пеев  |  28.01.2012 в 22:50

      Според мен повечето от тези примери са по-скоро естествено преминаване от синтетичните към аналитични средства (образуване на съставни сказуеми чрез десемантизация вместо словообразуване на морфемно ниво). Може и да е английско влияние, разбира се.

      Отговор
  • 13. Ляо  |  07.06.2011 в 23:59

    Ей това с притежателните местоимения (‘неговата сестра’ вместо ‘своята сестра’) ме дразни – не защото искам да се дразня, а защото така се стига до опростяване на местоименията. Дай те като нямат възвратни притежателни местоимения, и ние да нямаме. :) Освен това като че ли е отскоро, но за сметка на това – повсеместно. И нещо друго при местоименията отдавам на английското влияние – изпускането на ‘на’ в дателната форма. Тоест вместо ‘на мен ми се струва, на мен ми се спи, на мен ми се иска’ и т.н. става ‘мен ми се струва, мен ми се спи, мен ми се иска’. Обяснението – поне за мен – е пак опростяването, за да се получи уподобяване с английския. И тук неслучайно използвах две големи тирета за вмъкване на пояснение, чиято употреба у нас е също под влияние на английския. Доколкото знам, според правилата в нашия език трябва да е тире, след това – запетая?

    Не видях някой да е споменал употребата на ‘успешен’ вместо ‘успял’. Докато преди казвахме ‘Той е успял бизнесмен’, сега все по-често се чува ‘Той е успешен бизнесмен’.

    Отговор
    • 14. Павлина  |  08.06.2011 в 22:21

      Засега (за някои люде като мене и тебе) е дразнеща употребата на негов вместо свой, но процесът на замяна е необратим, както се казва, и английският не е чак толкова виновен в случая. Както при отпадането на звателните форми, чуждоезиковото влияние може да се определи само като катализиращо според моето скромно мнение. Работата е там, че пренебрегването на възвратните местоимения (и личното, и притежателните) датира от древни времена. В старобългарските паметници е добре отразено, има дори аналогични случаи на изместване на свой от местоимения, които са изпълнявали функцията на днешните негов/техен. Просто върху една развойна тенденция в българския език се наслагва английски езиков модел.

      Изпускането на предлога на и употребата на успешен вместо успял не мога да коментирам, защото не знам добре английски, но и на мен ми е правило впечатление, че все по-често се казва успешен бизнесмен. Би ли могла да дадеш примери на английски? Доколкото разбирам, там не се прави разлика между успял човек и успешен бизнес например.

      Що се отнася до двете тирета и отварящо тире в комбинация със затваряща запетая, имаме право на избор и той е нормативно уреден в последния правописен речник (с. 101).

      Отговор
      • 15. Svetlina  |  09.06.2011 в 0:55

        Ето как стоят работите на английски: http://simple.wiktionary.org/wiki/succeed. Обикновено се ползва една и съща дума за… успян/успял и успешен, но в този случай си има отделна думичка за прилагателното, не се ползва перфектната форма на глагола. Може би защото успяването е действие, вършено от подлога, но действие, от което никой не страда. Гърменето примерно е друга бира. Гърмян заек е shot bunny (не като фразеологизъм) защото е оказано някакво влияние върху заека, той е пострадал от извършването на действието.
        A successful businessman е успешен бизнесмен, ако искам да кажа, че той е успял, ще трябва да преобърна изречението – a businessman that has succeeded in..
        И нищо не ми се разбра :)

        Отговор
        • 16. Stefka  |  17.06.2011 в 19:04

          От много години уча английски, че и живея в САЩ, но за първи път чувам някой да обяснява разликата между successful businessman и a businessman who succeeded in по този начин. „Successful businessman“ е преуспял бизнесмен, а „a businessman who succeeded in“ е бизнесмен, успял в конкретно начинание.

          Отговор
          • 17. Svetlina  |  17.06.2011 в 21:43

            Е, да, де :-) Те казват успешен, а не успял :-) Аз като разправям, че нищо не ми се разбира от обясненията :)

            Отговор
  • 18. Ляо  |  09.06.2011 в 11:26

    Извинявай, трябваше да дам примери.

    Точно така е, в английския successful се използва и за успял, и за успешен – а successful businessman и а successful business.

    Основните форми на личните местоимения в английския са Subject Pronouns (тоест такива, които изпълняват ролята на подлог – I, you, he, she и т.н.) и Object Pronouns (които изпълняват ролята на допълнение – me, you, him, her и т.н.). Няма пълни и кратки форми. Може и да не съм права и само да ми се привижда английско влияние :), но го виждам в желанието да се опрости българско правило, защото няма еквивалент в английския. Защото, пряко или косвено, съзнателно или подсъзнателно се опитваме да наложим английски правила върху българския език. Едно от обясненията е, че много хора познават английската граматика по-добре от българската. Поне според мен.

    Не съм знаела, че от толкова отдавна други местоимения се опитват да изместят възвратните. В такъв случай ще се окажат много издръжливи, след като са успели да оцелеят досега в тая неравна битка. :) Особено по телевизията имам чувството, че вече почти никой не ги употребява.

    Не знаех и за двете тирета, че са нормативни. Отдавна ли са така, тоест отпреди последния правописен речник ли са? Винаги съм ги свързвала с английския.

    Отговор
    • 19. Павлина  |  10.06.2011 в 21:26

      Ляо, няма защо да се извиняваш, просто с примери става по-ясно, особено на хората, които не владеят добре английски.

      Не ти се привижда английско влияние при местоименията (според мен), то просто е в съзвучие с български езиков процес. Възможно е в момента то да е по-интензивно от вътрешните движещи сили.

      Възвратните местоимения действително са доста издръжливи, също и звателните форми, които споменах. Някои процеси в езика продължават векове (даже хилядолетие).

      Употребата на двете тирета е нормативна поне от 1983 г. – в предишния правописен речник се посочва при “обособено пояснение”, за отделяне на вметнати изречения или части от изречения, за да се изтъкнат логически.

      Отговор
  • 20. Ляо  |  09.06.2011 в 12:06

    Светлина, ако съм те разбрала правилно, обясняваш, че в английския за ‘успешен’ се използва обикновено прилагателно, а не причастие (от третата форма на глагола). Това е от гледна точка на английския. А от гледна точка на българския? Доколкото разбирам, на тебе ‘успешен бизнесмен’ ти звучи по-добре от ‘успял бизнесмен’?

    Отговор
    • 21. Svetlina  |  09.06.2011 в 12:36

      Ако ще си говорим на мен кое ми звучи по-добре, бих гласувала за успял бизнесмен, защото казваме „успели хора“, а не „успешни хора“ и казваме „успешно начинание“. Според мен хората могат да извършват действия (а успяването е точно това) и трябва да има някакво разделение с бизнесите, които имат качества, но не вършат нищо.

      Отговор
  • 22. Поли  |  14.06.2011 в 12:08

    Пример за влияние на английския, което се наложи някак съвсем незабелязано, е замяната на „телефонно обаждане“ с „телефонно повикване“. Не си спомням преди ерата на мобилните комуникации някой да ме е повиквал по телефона. Явно при превода на менютата на мобилните телефони „call“ буквално е преведено като „повикване“ и оттам заваляха приети и неприети повиквания.

    Отговор
    • 23. Павлина  |  14.06.2011 в 22:22

      Забелязано е, забелязано е от теб. :) Благодаря, че го споменаваш тук. Когато у мен се появи идеята да пиша за английските модели в българския език, не подозирах, че са толкова много, и то на всички езикови равнища. Вече се превеждат и английски идиоми: my two cents – моите два цента.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 365 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 723,048 посещения

%d bloggers like this: