Английски езикови модели в българската реч (1)

05.04.2011 at 7:17 24 коментара

Престрашавам се и започвам. Отдавна ми се иска да пиша за влиянието на английския език върху съвременната българска реч. Възпираха ме две неща: слабите ми (все още) познания в областта на английския и наслоените у нас предубеждения към чуждите влияния върху българския език.

Преди няколко дни обаче се случи така, че написах в собствен ръкописен текст Народна Република България – в разрез с родните правописни правила (република трябва да е с малка буква). Още преди да изпиша България, забелязах грешката си и си казах: “Английските образци и мен превзеха”. Макар да владея добре българския правопис, в съзнанието ми явно е започнал да надделява налагащият се у нас английски модел, съгласно който всички думи в едно съставно собствено име се пишат с главни букви, например First Investment Bank – Първа Инвестиционна Банка.

Ако това се случва с мен, то се случва и с много други българи – в по-голяма или в по-малка степен. Живеем в свят, в който английският език доминира, и това от моя гледна точка не е нито добро, нито лошо, а просто факт.

В публикациите, включени в тази рубрика, възнамерявам да представям накратко различни английски езикови модели, които навлизат в нашата реч, без да ги осъждам или одобрявам, защото според мен те не подлежат на морална оценка.

Ще разчитам на вещата приятелска помощ на Анелия Костова-Бозгунова и Владка Кочешкова. Разбира се, ще се радвам да споделяте и своето мнение. Все още търся по-подходящо (по-земно ;) заглавие за рубриката. Ако ви хрумне нещо, предложете.

Английски езикови модели в българската реч (2). Имайте хубав ден!

Entry filed under: Английски – български, Език мой – приятел мой. Tags: , , , .

Пунктуация при уточняващи думи Английски езикови модели в българската реч (2)

24 коментара Add your own

  • 1. Michel  |  05.04.2011 в 11:14

    Ани е гуру, наистина, и мисля, че заедно може много да постигнете в тази област! ;)

    Отговор
    • 2. Павлина  |  05.04.2011 в 13:27

      Много разчитам и на Ани, и на Владка да ми бъдат коректив, а и да ми подсказват. ;) На мен ми е интересно да пиша по тези проблеми, да търся и да откривам връзки. Надявам се да е интересно и за четящите.

      Отговор
  • 3. Албена  |  05.04.2011 в 11:29

    Има много синтактични заемки, например „това ми дава удоволствие“ или „това не ме прави щастлив“. Не знам доколко са се срещали преди засиленото влияние на английския през последните 20-ина години, но ще ми бъде интересно да прочета наблюдения по въпроса.

    Отговор
    • 4. Павлина  |  05.04.2011 в 13:31

      Така е, цели конструкции заимстваме от английския. Следващата публикация в рубриката ще бъде тъкмо за една побългарена английска фраза. И за мен би било любопитно да направя статистически проучвания, но се опасявам, че ще трябва да се опирам най-вече на личните си наблюдения и историческата си памет. ;)

      Отговор
  • 5. mumintrol  |  05.04.2011 в 16:32

    За мен един от най-дразнещите англицизми е изчезването на звателните форми.

    Отговор
    • 6. Павлина  |  06.04.2011 в 7:58

      Аз не бих държала английския език отговорен и за това. :) Отпадането на звателните форми е много, ама много стар процес и ако английският има влияние върху него в последно време, то е само катализиращо.

      Отговор
  • 7. Спас Колев  |  05.04.2011 в 16:53

    Всъщност „Народна Република България“ май има по-стари корени – по-скоро е „съветизъм“, отколкото англицизъм. :)

    Отговор
    • 8. Павлина  |  06.04.2011 в 8:09

      Вярно, не бях се замисляла, че Союз Советских Социалистических Республик се пише с начални главни букви. Обаче пък партия си остава с малка буква: Коммунистическая партия Советского Союза. Ето тук правила за употреба на главните букви в руския език – по отношение на този тип названия изискванията са по-сложни, отколкото в българския. Малко резервирана съм за степента на руското влияние в случаи като този.

      Отговор
  • 9. rraycheva  |  05.04.2011 в 18:56

    предложение за име: Бълглиш
    често срещан проблем: той никога не ме потърси (вместо „той така и не ме потърси“) – буквален превод на never

    Отговор
    • 10. Павлина  |  06.04.2011 в 8:23

      Благодаря за предложението. Ще го обмисля.

      Доста разсъждавах кое точно е нередно в израза Той никога не ме потърси. Действително нещо не е както трябва. Аз бих добавила повече: Той никога повече не ме потърси. Наречието никога, ако е употребено самостоятелно, като че ли може да се съчетава с глаголи в минало несвършено (Той никога не ме търсеше), минало предварително (Той никога не беше ме търсил) или минало неопределено време (Той никога не ме е търсил), но не и в минало свършено, както е в примера.
      Разбира се, Той така и не ме потърси също е вариант, но ако става въпрос за превод на английски текст, нещата се усложняват значително.

      Отговор
  • 11. Лилия Славская  |  08.04.2011 в 22:12

    Мисля, че „неосъждащата“ позиция е много правилна! Аз самата съм езиков маниак и изключително много внимавам в това как употребявам езика ни (писмено и устно) и трябва да призная, че не рядко осъждам това или онова явление (напр. все по-честото пренебрегването на правилото за пълен и кратък член). Но отскоро си промених доста мнението и мисля, че всеки процес, който може да се наблюдава в езика, е нормален. Ако не беше, нямаше да се случва, нали така? Така че с две ръце ЗА безпристрастната позиция!

    Отговор
    • 12. Павлина  |  11.04.2011 в 9:12

      Съвсем естествено е да се появяват нови езикови форми, които изразяват същото съдържание като вече съществуващите и общоупотребяваните. Езикът сам ще отхвърли онези, които не съответстват на неговата система и посоката му на развитие. Осъждането или одобряването на една или друга езикова новост не може да промени това. По-полезно според мен е да разберем какво и как точно става – а пристрастността пречи на трезвия анализ.

      Отговор
  • 13. Лилия Славская  |  08.04.2011 в 22:15

    Иначе последната „бълглишка“ фраза, която чух от една приятелка, която няколко години учеше в англоговорящи страни, беше: „правя приятели“. :)

    Отговор
  • 14. Ляо  |  15.06.2011 в 0:21

    Ако говорим за главни букви, не можем да не споменем дните на седмицата – Понеделник, Вторник; месеците – Януари, Февруари; националностите – Българин, Англичаните; прилагателно/език – Български, Френски. Всички те на английски се пишат с главна буква. Някои филолози твърдят, че вече е напълно правилно да се напише ‘Вчера имах изпит по Български език и Литература’. Интересно ми е да чуя какво мислиш ти. :)

    Отговор
    • 15. Павлина  |  17.06.2011 в 8:20

      Не споделям това мнение. А какво е основанието за изписването на Литература с главна буква в този случай? Нали предметът е общ – български език и литература? Когато се обозначават научни специалности в официални документи, тогава според мен е редно да се изписват с главни букви и в кавички (или пък отделени графично с получерен шрифт или курсив):
      Иван Петров Георгиев, студент в специалност “Българска филология”…, но
      Иван е студент по българска филология.

      Отговор
      • 16. Ляо  |  29.07.2011 в 20:33

        Не мога да кажа точно какво е основанието за ‘Литература’, срещала съм го по-скоро като общо мнение за предметите – че е редно да се изписват с главна буква, за да се отличат от самата наука. Може би се дължи на незнание? В едно писмо от ИБЕ – някъде в интернет го четох – в подписа пишеше ‘Институт за Български език’. (Ако намеря писмото, ще дам линк към него – ставаше дума за писмен отговор на въпрос към ‘Езикови справки’.) Щом там не са наясно с главните и малките букви, какво остава за другите? Очевидно и това, че няма правило в правописния речник, допринася за свободното тълкуване на употребата им. Дано в новия речник да попълнят всички пропуски.

        Отговор
      • 19. Ляо  |  05.08.2011 в 20:32

        Не виждам опция за отговор към коментара ти от 1 август…

        Много е възможно да е така, но говори най-малкото за небрежност, а точно при тях не би трябвало да е така. А и като се има предвид, че доста хора наистина смятат, че е правилно да се изписва така. Аз междувременно открих още едно разминаване в ‘Нов правописен речник’, или по-точно попаднах на мнение, в което то се коментираше. Става въпрос за това, как трябва да се пише храм(-) паметник. В уводната част, на с. 53 и с. 95 , е написан полуслято – храм-паметник, а в края на речника, в Списъка на думите с разделно писане е написан храм паметник. Кое от двете трябва да е правилно? :)

        Отговор
        • 20. Павлина  |  07.08.2011 в 12:07

          Съгласна съм, не би трябвало. По отношение на храм-паметник: ако следваме правилото, трябва да се пише послуслято, защото при образуване на други граматични форми се променя само втората част: храм-паметникът, храм-паметници. Вероятно е включено в приложението по недоглеждане (което не означава, че в един правописен речник са допустими противоречия).
          Опция за коментар липсва, защото съм ограничила броя на отговорите до 4, иначе текстовете стават много тесни и е неприятно за четене.

          Отговор
  • 21. Ляо  |  15.06.2011 в 0:38

    Забравих за пунктуацията. На първо място е прочутото ‘обаче’, което много хора ограждат със запетайки, защото английският му еквивалент – however, винаги се огражда. Някъде бях споменала, по друг повод, че и аз доста дълго време го правех. Мога да кажа, че го правех с пълното съзнание, че показвам пренебрежение към българския. Ама в един момент ме подгони патриотизмът и започнах да си спазвам нашето правило. ;)

    Друго нещо е пропускането на запетая при обръщение в писмо – „Здравей Гошо!“ вместо „Здравей, Гошо!“ Като че ли е доста често срещано.

    Отговор
    • 22. Павлина  |  17.06.2011 в 8:22

      Вече знам за however и за неговата пунктуация, но липсата на запетая при обръщение не бях свързвала с английския досега.

      Отговор
  • 23. Milena Hristova  |  05.11.2016 в 0:34

    Здравейте!

    Искам да Ви запитам, как бихте обяснили актуално доста широката/интензивна употреба на глагола „случва се“ в медиите. Аз живея в чужбина и от 2 години насам ми прави впечатление (от моя гледна точка) неправилната му употреба, например „дискусията се случва“ вместо „дискусията възниква/тече …“.

    Благодаря Ви!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: