Английски езикови модели в българската реч (1)

05.04.2011 at 7:17 24 коментара

Престрашавам се и започвам. Отдавна ми се иска да пиша за влиянието на английския език върху съвременната българска реч. Възпираха ме две неща: слабите ми (все още) познания в областта на английския и наслоените у нас предубеждения към чуждите влияния върху българския език.

Преди няколко дни обаче се случи така, че написах в собствен ръкописен текст Народна Република България – в разрез с родните правописни правила (република трябва да е с малка буква). Още преди да изпиша България, забелязах грешката си и си казах: “Английските образци и мен превзеха”. Макар да владея добре българския правопис, в съзнанието ми явно е започнал да надделява налагащият се у нас английски модел, съгласно който всички думи в едно съставно собствено име се пишат с главни букви, например First Investment Bank – Първа Инвестиционна Банка.

Ако това се случва с мен, то се случва и с много други българи – в по-голяма или в по-малка степен. Живеем в свят, в който английският език доминира, и това от моя гледна точка не е нито добро, нито лошо, а просто факт.

В публикациите, включени в тази рубрика, възнамерявам да представям накратко различни английски езикови модели, които навлизат в нашата реч, без да ги осъждам или одобрявам, защото според мен те не подлежат на морална оценка.

Ще разчитам на вещата приятелска помощ на Анелия Костова-Бозгунова и Владка Кочешкова. Разбира се, ще се радвам да споделяте и своето мнение. Все още търся по-подходящо (по-земно ;) заглавие за рубриката. Ако ви хрумне нещо, предложете.

Английски езикови модели в българската реч (2). Имайте хубав ден!

Advertisements

Entry filed under: Английски – български, Език мой – приятел мой. Tags: , , , .

Пунктуация при уточняващи думи Английски езикови модели в българската реч (2)

24 коментара Add your own

  • 1. Michel  |  05.04.2011 в 11:14

    Ани е гуру, наистина, и мисля, че заедно може много да постигнете в тази област! ;)

    Отговор
    • 2. Павлина  |  05.04.2011 в 13:27

      Много разчитам и на Ани, и на Владка да ми бъдат коректив, а и да ми подсказват. ;) На мен ми е интересно да пиша по тези проблеми, да търся и да откривам връзки. Надявам се да е интересно и за четящите.

      Отговор
  • 3. Албена  |  05.04.2011 в 11:29

    Има много синтактични заемки, например „това ми дава удоволствие“ или „това не ме прави щастлив“. Не знам доколко са се срещали преди засиленото влияние на английския през последните 20-ина години, но ще ми бъде интересно да прочета наблюдения по въпроса.

    Отговор
    • 4. Павлина  |  05.04.2011 в 13:31

      Така е, цели конструкции заимстваме от английския. Следващата публикация в рубриката ще бъде тъкмо за една побългарена английска фраза. И за мен би било любопитно да направя статистически проучвания, но се опасявам, че ще трябва да се опирам най-вече на личните си наблюдения и историческата си памет. ;)

      Отговор
  • 5. mumintrol  |  05.04.2011 в 16:32

    За мен един от най-дразнещите англицизми е изчезването на звателните форми.

    Отговор
    • 6. Павлина  |  06.04.2011 в 7:58

      Аз не бих държала английския език отговорен и за това. :) Отпадането на звателните форми е много, ама много стар процес и ако английският има влияние върху него в последно време, то е само катализиращо.

      Отговор
  • 7. Спас Колев  |  05.04.2011 в 16:53

    Всъщност „Народна Република България“ май има по-стари корени – по-скоро е „съветизъм“, отколкото англицизъм. :)

    Отговор
    • 8. Павлина  |  06.04.2011 в 8:09

      Вярно, не бях се замисляла, че Союз Советских Социалистических Республик се пише с начални главни букви. Обаче пък партия си остава с малка буква: Коммунистическая партия Советского Союза. Ето тук правила за употреба на главните букви в руския език – по отношение на този тип названия изискванията са по-сложни, отколкото в българския. Малко резервирана съм за степента на руското влияние в случаи като този.

      Отговор
  • 9. rraycheva  |  05.04.2011 в 18:56

    предложение за име: Бълглиш
    често срещан проблем: той никога не ме потърси (вместо „той така и не ме потърси“) – буквален превод на never

    Отговор
    • 10. Павлина  |  06.04.2011 в 8:23

      Благодаря за предложението. Ще го обмисля.

      Доста разсъждавах кое точно е нередно в израза Той никога не ме потърси. Действително нещо не е както трябва. Аз бих добавила повече: Той никога повече не ме потърси. Наречието никога, ако е употребено самостоятелно, като че ли може да се съчетава с глаголи в минало несвършено (Той никога не ме търсеше), минало предварително (Той никога не беше ме търсил) или минало неопределено време (Той никога не ме е търсил), но не и в минало свършено, както е в примера.
      Разбира се, Той така и не ме потърси също е вариант, но ако става въпрос за превод на английски текст, нещата се усложняват значително.

      Отговор
  • 11. Лилия Славская  |  08.04.2011 в 22:12

    Мисля, че „неосъждащата“ позиция е много правилна! Аз самата съм езиков маниак и изключително много внимавам в това как употребявам езика ни (писмено и устно) и трябва да призная, че не рядко осъждам това или онова явление (напр. все по-честото пренебрегването на правилото за пълен и кратък член). Но отскоро си промених доста мнението и мисля, че всеки процес, който може да се наблюдава в езика, е нормален. Ако не беше, нямаше да се случва, нали така? Така че с две ръце ЗА безпристрастната позиция!

    Отговор
    • 12. Павлина  |  11.04.2011 в 9:12

      Съвсем естествено е да се появяват нови езикови форми, които изразяват същото съдържание като вече съществуващите и общоупотребяваните. Езикът сам ще отхвърли онези, които не съответстват на неговата система и посоката му на развитие. Осъждането или одобряването на една или друга езикова новост не може да промени това. По-полезно според мен е да разберем какво и как точно става – а пристрастността пречи на трезвия анализ.

      Отговор
  • 13. Лилия Славская  |  08.04.2011 в 22:15

    Иначе последната „бълглишка“ фраза, която чух от една приятелка, която няколко години учеше в англоговорящи страни, беше: „правя приятели“. :)

    Отговор
  • 14. Ляо  |  15.06.2011 в 0:21

    Ако говорим за главни букви, не можем да не споменем дните на седмицата – Понеделник, Вторник; месеците – Януари, Февруари; националностите – Българин, Англичаните; прилагателно/език – Български, Френски. Всички те на английски се пишат с главна буква. Някои филолози твърдят, че вече е напълно правилно да се напише ‘Вчера имах изпит по Български език и Литература’. Интересно ми е да чуя какво мислиш ти. :)

    Отговор
    • 15. Павлина  |  17.06.2011 в 8:20

      Не споделям това мнение. А какво е основанието за изписването на Литература с главна буква в този случай? Нали предметът е общ – български език и литература? Когато се обозначават научни специалности в официални документи, тогава според мен е редно да се изписват с главни букви и в кавички (или пък отделени графично с получерен шрифт или курсив):
      Иван Петров Георгиев, студент в специалност “Българска филология”…, но
      Иван е студент по българска филология.

      Отговор
      • 16. Ляо  |  29.07.2011 в 20:33

        Не мога да кажа точно какво е основанието за ‘Литература’, срещала съм го по-скоро като общо мнение за предметите – че е редно да се изписват с главна буква, за да се отличат от самата наука. Може би се дължи на незнание? В едно писмо от ИБЕ – някъде в интернет го четох – в подписа пишеше ‘Институт за Български език’. (Ако намеря писмото, ще дам линк към него – ставаше дума за писмен отговор на въпрос към ‘Езикови справки’.) Щом там не са наясно с главните и малките букви, какво остава за другите? Очевидно и това, че няма правило в правописния речник, допринася за свободното тълкуване на употребата им. Дано в новия речник да попълнят всички пропуски.

        Отговор
      • 19. Ляо  |  05.08.2011 в 20:32

        Не виждам опция за отговор към коментара ти от 1 август…

        Много е възможно да е така, но говори най-малкото за небрежност, а точно при тях не би трябвало да е така. А и като се има предвид, че доста хора наистина смятат, че е правилно да се изписва така. Аз междувременно открих още едно разминаване в ‘Нов правописен речник’, или по-точно попаднах на мнение, в което то се коментираше. Става въпрос за това, как трябва да се пише храм(-) паметник. В уводната част, на с. 53 и с. 95 , е написан полуслято – храм-паметник, а в края на речника, в Списъка на думите с разделно писане е написан храм паметник. Кое от двете трябва да е правилно? :)

        Отговор
        • 20. Павлина  |  07.08.2011 в 12:07

          Съгласна съм, не би трябвало. По отношение на храм-паметник: ако следваме правилото, трябва да се пише послуслято, защото при образуване на други граматични форми се променя само втората част: храм-паметникът, храм-паметници. Вероятно е включено в приложението по недоглеждане (което не означава, че в един правописен речник са допустими противоречия).
          Опция за коментар липсва, защото съм ограничила броя на отговорите до 4, иначе текстовете стават много тесни и е неприятно за четене.

          Отговор
  • 21. Ляо  |  15.06.2011 в 0:38

    Забравих за пунктуацията. На първо място е прочутото ‘обаче’, което много хора ограждат със запетайки, защото английският му еквивалент – however, винаги се огражда. Някъде бях споменала, по друг повод, че и аз доста дълго време го правех. Мога да кажа, че го правех с пълното съзнание, че показвам пренебрежение към българския. Ама в един момент ме подгони патриотизмът и започнах да си спазвам нашето правило. ;)

    Друго нещо е пропускането на запетая при обръщение в писмо – „Здравей Гошо!“ вместо „Здравей, Гошо!“ Като че ли е доста често срещано.

    Отговор
    • 22. Павлина  |  17.06.2011 в 8:22

      Вече знам за however и за неговата пунктуация, но липсата на запетая при обръщение не бях свързвала с английския досега.

      Отговор
  • 23. Milena Hristova  |  05.11.2016 в 0:34

    Здравейте!

    Искам да Ви запитам, как бихте обяснили актуално доста широката/интензивна употреба на глагола „случва се“ в медиите. Аз живея в чужбина и от 2 години насам ми прави впечатление (от моя гледна точка) неправилната му употреба, например „дискусията се случва“ вместо „дискусията възниква/тече …“.

    Благодаря Ви!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Светлана Йорданова Д… on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Катинка Диковска on Езикови питанки
che4ito on Частен проблем с пълния член (…
Павлина on Езикови питанки
Велизарчо on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 382 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 807,599 посещения

%d bloggers like this: