Пунктуация при уточняващи думи

22.03.2011 at 11:24 23 Коментари

Ако желаете да влезете в детайлите на българската пунктуация, мисля, че тази статия ще ви бъде полезна.

Въпрос от Horatio
Имам следния въпрос относно (не)поставянето на запетая в изречения, подобни на следното: Концертът ще започне един час след като тръгнем.

Моят отговор
Мисля, че примерът, който е посочен във въпроса, спада към случаите с т.нар. уточняващи думи. Повечето подчинени изречения в българския език се въвеждат със съюзи, пред които се поставя запетая, например като, когато, докато, защото, че, който. Когато обаче пред съюза стои уточняваща дума, запетая не се пише.

Кои думи са уточняващи? Боя се, че не мога да предложа ясна дефиниция. В предишния официален правописен речник забележката към съответното правило гласеше: “Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, ако непосредствено пред нея стои уточняващо наречие, например: само, едва, чак, даже, тъкмо, именно, дълго, много, малко и др. или отрицание не” [1]. Да го онагледим с примери:
За мен, “Тотнъм” игра много по-силно през втората част точно защото Джинъс смени Паласиос.
Играта свършва
чак когато сам се предадеш.
България обръща внимание на забележките на ЕК
само колкото да получи “добър доклад”.

В настоящия правописен речник, незнайно защо, подобна забележка има само при подчиненото обстоятелствено изречение за време и там се говори за “уточняваща дума”, не за “уточняващо наречие”: “Ако пред подчинителния съюз се намира уточняваща дума едва, чак, само и др., запетаята се пропуска…” [2].

В своята практика аз продължавам да се ръководя от разширеното изключение от правилото в предишния правописен речник. Ако се прави изключение за само когато (подчинено обстоятелствено за време), не виждам основание да не се прави изключение и за само защото (подчинено обстоятелствено за причина), само колкото (подчинено обстоятелствено за количество и степен). А при само като бихме изпаднали в абсурдната ситуация да правим разграничение между подчинено обстоятелствено за време, от една страна (Чуждото военното присъствие се усеща само като отидеш да пазаруваш – без запетая), и подчинено обстоятелствено за начин (Понякога се разболяваме, само като мислим за болестите – със запетая) и за условие (Можеш да спасиш авторитета си, само като кажеш истината – със запетая), от друга страна.

При това състояние на правилата за пунктуация наистина е трудно да бъдеш изряден. Аз и не се осмелявам да мисля, че съм – само посочвам защо продължавам да следвам предишното, разширено изключение при уточняващите думи. Според мен в него влизат и случаите, в които пред съюза стои частицата дори, съществително име или съществително име, придружено от определение, т.е. вече имаме уточняващ израз:
Глобиха шофьор 10 минути преди да влезе през Лесово.
Плугчиева решава проблемите на булевард
месеци след като го откри.

Едно важно уточнение в края – за да не си помислите, че никога не поставям запетая при уточняващи думи, предшестващи подчинителни съюзи. Когато подчиненото изречение се въвежда с който (когото), запетая по традиция се пише – това беше уговорено в предишния правописен речник [3]:
Мангото е чудесен източник на каротеноиди, някои от които човешкото тяло разгражда до витамин А.
Американските учени откриха планетата, която е най-отдалечена от Слънчевата система,
част от която е и Земята.

Въпросът, който коментирам в тази публикация, се нуждае от изясняване и според Елена Георгиева.

_____________
[1] Правописен речник на съвременния български книжовен език. С., 1995, с. 68.
[2] Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 85.
[3] Правописен речник… с. 69.

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация, Синтаксис. Tags: , , .

Да слеем, да полуслеем или да разделим (5)? На живо/наживо Английски езикови модели в българската реч (1)

23 Коментари Add your own

  • 1. Хуманитари.Нет  |  22.03.2011 в 13:22

    (1) В изречението на Хорацио не става дума за „уточняващи думи“.
    Тук имаме, ясно е, подчинено обстотелствено изречение, част от което се явява определително на понятието „час“: „след като тръгнем“. Изразът е „час след като тръгнем“, тоест въпросът е какъв именно час. Сиреч изразът е равностоен напр. на „час след пладне“ и т. под. Запетаята, ако бъде поставена, ще постигне две неща: ще обърква реципиента и ще утежнява изречението. Затова е излишна, а на първо място е синтактично ненужна.
    (2) Последният правописен речник от 2002 г. не е стока и е слаб по два основни показателя:
    – избягва трудните и дори нерешими примери (по тоя показател е слаба голяма част от граматичната общност)
    – допуска прекалена колебливост и необяснени критерии в приложенията си (което може да е белег за липсата на единно редакторско силово поле в проекта)

    Отговор
    • 2. piliph  |  22.03.2011 в 14:52

      От коментара не става ясно защо запетаята да е синтактично ненужна, и то след като се приема, че е налице подчинено изречение. На следващо място, не сочи коя част от него е обстоятелствено изречение, щом като глаголът и съюзният израз са определително изречение.

      Отговор
      • 3. Павлина  |  23.03.2011 в 8:08

        Трудно мога да бъда убедена, че след като тръгнем е пояснение към час. :) Тъкмо обратното е според мен. Кога ще започне концертът? След като тръгнем. Колко време точно след тръгването ни? Един час. Изразът един час след като тръгнем в смислово отношение може да бъде равностоен на един час след тръгването ни, но в синтактично отношение не е.

        Отговор
        • 4. Хуманитари.Нет  |  23.03.2011 в 10:27

          Ето какво имам предвид.
          Да направим синтактичен разбор и на подчиненото изречение „един час след като тръгнем“.
          Елипса на подлога, сказуемо – „тръгнем“, а „един час“ е обстотелствено пояснение.
          „Един час след тръгването“ е субстантивираният вариант и, разбира се, че синтактично това е различен казус от случая с употребата на глагол. Синтактично вече няма да говорим за подчинено изречение, а ще се насочим към несъгласуваността на определението в словосъчетанието. Факт е обаче, че независимо дали е с глагол или с отглаголно съществително име, това, което се уточнява, е „час“.
          ПП. Аз съм съгласен, че цитираното в статията изречение пунктуационно се държи като примерите с уточняващи наречия (което е приличен и по-коректен термин от „уточняващи думи“ – защото реферира нещо конкретно и определимо). И няма запетая. Въпросът е в детайла, че става дума за различни явления:
          – при уточняващите наречия: те стоят на границата между дре изречения в рамките на сложното, те служат за определяне и уточняване степента на вида подчиненост (само когато, именно защото и пр.);
          – в примера на Хорацио: подчинеността е в рамките на словосъчетанието, а не изречението, и затова е по-трудно за практиката.
          Такава поне е нашата гледна точка и коректорска практика.

          Отговор
      • 5. Хуманитари.Нет  |  23.03.2011 в 10:10

        Да направим синтактичен разбор.
        Главно изречение: „Концертът ще започне“ – подлог и сказуемо.
        Подчиненото обстоятелствено изречение за време: „един час след като тръгнем“.
        Както се вижда, няма къде да се сложи запетайка. Понеже „един час след и т.н.“ се държи именно като уточняващите наречия, споменати в статията.
        Тоест ако обърнем изречението, запетаята е задължителна. Така:
        „Един час след като тръгнем, концертът ще започне.“
        Друг пример:
        „Минута след като се забива, самолетът гори.“, ала
        „Самолетът гори минута след като се забива.“
        ПП. Под отговора на Павлина ще коментирам гледната си точка към подчиненото изречение.

        Отговор
        • 6. Павлина  |  23.03.2011 в 19:16

          Аз съм съгласна с пунктуацията на всички изречения в коментара, а също и с липсата на запетая в Концертът ще започне един час след като тръгнем. Възражението ми е срещу това кое е уточняващото и кое – уточняемото.

          Отговор
  • 7. piliph  |  22.03.2011 в 15:46

    І. Макар идеята за „уточняващи [съюза] изрази“ да изглежда подкрепима, както и, като цяло, извличането на, макар неизрично разписаното, генерално правило (изключение) за уточняващите думи при подч. обстоятелствени изречения освен в случаите, когато уточняващата дума и съюзът са се сраснали в съставен съюз („освен когато“); в статията остава без изясняване на принципна нога стремлението към избягване на разграничителната запетая. Така например:
    а) Следва ли да се поставя запетая в същото изречение, ако липсва „уточняващият израз“: Концертът ще започне (,) след като тръгнем. Ще пусна осветлението (,) като дойдеш.? (Ако тук се предпочете естественото, според мен, опростено изписване, не е далеч от ума да се фингира, че има “ мълчаливо подразбиращо се“ уточнение. Което, като се има предвид казаното в статията за уточняващите думи в определителните изречения (впрочем „част от които“ = „чиято част“), води до мисълта, че запетаята не се „отклонява“ заради уточняващите думи, а заради нещо друго.)
    б) Особено остро, според мен, стои въпросът с тия, да ги наречем временно, „адвербиализирани изрази“, когато главното и/ или подчиненото изречение е елиптично и „ползва“ подразбиращо се подлога на другото. При това разрешението може би да се диференцира и според словореда. Дойдох (,) като те чух. Като те чух (,) дойдох. (Срв. нем.: Ich kam, nachdem ich dich gehört hatte. Поне при нивото на моите познания и усет изглежда невъзможно непоставянето на запетая, но и – забележете – изпускането на местоименията в подчиненото изречение.)
    в) не трябва да се пропуска даденото, в частност за допълнителното изречение, правило за устойчивите цялости (54.5.Заб.2). Извикай когото намериш. Но: Наоколо беше тихо, както в родния ми край. (54.6.9.)
    ІІ. Въпреки това остава неподкрепата ми (моя т. 2), не че има особено значение, за случая с определителните изречения, които са и обособени.
    ІІІ. Остава и питането ми (пак там, т. 6; т. 6 и при Е. Георгиева) за пунктуацията на пред- и следпоставените подложни.

    Ще бъда благодарен значи, за отговор по поставените въпроси и становище по дадените примери, та и надхвърлящи ги. (А, и сакам отговор „да“. :))

    Отговор
    • 8. Павлина  |  23.03.2011 в 8:36

      I. За принципната нога.
      а) Мисля, че е казано в началото на статията: “Повечето подчинени изречения в българския език се въвеждат със съюзи, пред които се поставя запетая, например като, когато, докато, защото, че, който. Когато обаче пред съюза стои уточняваща дума, запетая не се пише”. Основанието за непоставяне на запетая при наличие на уточняваща дума е, че върху последната пада логическото ударение.
      Ако липсва уточняваща дума, трябва да се поставят запетаи в посочените от теб примери:
      Концертът ще започне, след като тръгнем.
      Ще пусна осветлението, като дойдеш.

      б) Примерите Дойдох, като те чух и Като те чух, дойдох от синтактична гледна точка представляват сложни съставни изречения с подчинени обстоятелствени за време. Подлогът в главното изречение липсва, т.е. главното е едносъставно, но това по никакъв начин не влияе на пунктуацията.

      в) Устойчивите цялости са си цяла мъка – според мен са разтегливо понятие. Случвало ми се е да се колебая дали даден израз е устойчива цялост или не.

      III. Остава и намерението ми да пиша по въпроса в бъдеще. :)

      Отговор
  • 9. Ляо  |  23.03.2011 в 17:05

    Това означава ли, че пред ‘само че’ също няма да има запетая? Например, ‘Той каза само че ще закъснее.’ Би ли дала други примери с уточняваща дума пред ‘че’, тъй като не се сещам? Освен ‘именно’, може би.

    Отговор
    • 10. Ляо  |  23.03.2011 в 17:12

      Упс, имах предвид, че пред ‘че’ няма запетая, а не пред ‘само’.

      Отговор
      • 11. Павлина  |  24.03.2011 в 8:20

        При подчинените изречения, въвеждани с че, като че ли по-рядко се употребяват уточняващи думи. Или по-скоро самите думи са ограничени на брой. Сещам се за дори и даже: Забъркаха ни в схеми, за които не знаем дори че съществуват. Но специално тук аз съм леко разколебана – може би защото уточняващата дума не привлича толкова силно логическото ударение, както при дори когато и само като, да речем.

        Отговор
        • 12. Ляо  |  24.03.2011 в 14:03

          Преди да прочета това правило – конкретно за ‘че’, бях готова да споря, че тук става дума за изключение. Да си призная, все още не ми изглежда добре без запетая. Знам, че това не може да бъде аргумент:)), но все пак понякога се налага да използваме и интуицията си. Някак си при ‘чак когато’, ‘само защото’ и т.н. отсъствието на запетаята изглежда логично и дори и да не знаеш правилото, си даваш сметка, че иначе изречението би се накъсало. Всъщност от няколкото справочника, които имам, само в един е написано черно на бяло, че това правило се прилага и за ‘че’ – ‘Правописни и пунктуационни норми’ на Иван Инев. На с. 95-96 е написано ‘Не се пише запетая при употреба на наречието за логическо уточняване ‘само’ пред съюза ‘че’ в подчинено допълнено изречение’, а примерът е ‘Той виждаше само че са наблизо’.

          А как стои въпросът с ‘ако’ – ‘само ако’ например. И тук не се сещам за друг случай. :)

          Отговор
          • 13. Павлина  |  28.03.2011 в 7:36

            Не мога да си обясня как съм пропуснала да ти отговоря, защото много добре си спомням, че търсих примери с дори ако и даже ако и се натъкнах на Кандидатурата на Желева е неспасяема дори ако тя се окаже невинна – със запетая в източника, която според мен е ненужна. Както и да е.

            Съюзът ако може да се яви също в комбинация с чак: До vbox припарвам чак ако в Youtube не намеря това, което търся.

            Разбира се, и единствено – синоним на само, може да стои пред ако: Това вписване може да не бъде извършено единствено ако има някакви пропуски в подадените документи от лицето, желаещо да бъде регистрирано (Кеш, 2002, бр. 16, Български национален корпус).

            Отговор
            • 14. Ляо  |  28.03.2011 в 10:37

              Благодаря ти. Още когато написах за ‘само ако’, се сетих и за ‘само за да’, но не посмях да те попитам отново. Според правилото и тук би трябвало да се пропусне запетаята, но май не съм го виждала написано конкретно за ‘за да’.

              Той се обади само за да каже, че уговорката остава.
              Нали е така?

            • 15. Павлина  |  29.03.2011 в 7:26

              Да, така е. Трудно е да се изброят всички подчинителни съюзи и всички комбинации от уточняващи думи и подчинителни съюзи, при които запетаята следва да се игнорира.

              Сетих се обаче за едно изключение от това изключение. Ако пред комбинацията от уточняваща дума и съюз трябва да се постави запетая на друго основание, например край на обособена част или подчинено изречение, тя се пише, например:
              Петър се загледа след автобуса, потеглящ бавно по маршрута си, само за да се увери, че натрапникът няма да слезе в последния момент.

      • 16. piliph  |  24.03.2011 в 10:03

        Може би са две различни изречения; ударението е последица от смисъла; в единия случай „само“ не уточнява „че“. Не знаем дори че съществуват; Не знаем дори, че съществуват = Дори не знаем, че съществуват; не знаем дори това, че съществуват. Докато при обстоятелствените подобно разместване НЕ е възможно: Концертът един час ще започне, след като тръгнем. Само може да има друга функция – само концертът; само ще започне (няма да продължи; макар в случая безсмислено).
        По други въпроси ще взема отношение по-нататък.

        Отговор
        • 17. Павлина  |  24.03.2011 в 14:49

          Мисля, че си прав. Малко здрав разум в цялата тази бъркотия. :)

          Отговор
  • 18. danichr  |  22.05.2011 в 17:13

    Относно изречението „Концертът ще започне един час след като тръгнем.“ се чудя дали не може подчиненото изречение да бъде определително.
    Ще използвам аналогични изречения „Концертът ще започне в деня след като тръгнем.“
    „Концертът ще започне в деня преди да тръгнем.“
    Смислово разлика между двете изречения е времето за началото на концерта – в първия случай е в деня преди да тръгнем, а във втория – в деня след като тръгнем.
    Ако искаме двете действия да се извършат едновременно, ще използваме изречение, което задължително ще се отдели със запетайка.
    „Концертът ще започне в деня, когато тръгнем.“
    Подчиненото изречение в посочения пример е подчинено определително, поясняващо съществителното „ден“ (Кога ще започне концертът – в деня; кой ден – когато тръгнем)
    Определителността на изречението може да се демонстрира и със синтактична синонимия, при която вече няма сложно съставно изречение, а просто изречение:
    „Концертът ще започне в деня на тръгването ни.“ В случая вместо подчинено определително изречение има несъгласувано определение (Кога ще започне концертът – в деня; кой ден – деня на тръгването ни).
    „Когато тръгнем“ пояснява „ден“ по същия начин, както и „на тръгването ни“ (показват кой е денят). Разликата е само в това, че „когато тръгнем“ е цяло изречение, а „на тръгването ни“ – словосъчетание, въведено с предлог. Следователно те трябва изпълняват аналогична служба в изречението – определително изречение и съответно определение, тъй като поясняват съществително име.
    Следната аналогия е възможна и за следните изречения:
    „Концертът ще започне в деня преди да тръгнем.“ – „Концертът ще започне в деня преди тръгването ни.“
    „Концертът ще започне в деня след като тръгнем.“ – „Концертът ще започне в деня след тръгването ни.“
    „Концертът ще започне един час след като тръгнем.“ – „Концертът ще започне един час след тръгването ни.“
    Следователно подчините изречения в примерите би трябвало да са подчинени определителни (поясняват „ден“), а според речника на БАН (Нов правописен речник на българския език от 200 2г. на издателство „Хейзъл“) „Подчинените определителни изречения, поясняващи съществително (местоимение) от главното изречение, винаги изискват запетая“.
    Следователно изреченията би трябвало да имат следната пунктуация:

    „Концертът ще започне в деня, преди да тръгнем.“
    „Концертът ще започне в деня, след като тръгнем.“
    „Концертът ще започне един час, след като тръгнем.“

    „В деня, преди да тръгнем, концертът ще започне.“
    „В деня, след като тръгнем, концертът ще започне.“
    „Един час, след като тръгнем, концертът ще започне.“

    Аналогията е с:
    „Концертът ще започне в деня, когато тръгнем.“
    „В деня, когато тръгнем, концертът ще започне.“

    Отговор
    • 19. Павлина  |  25.05.2011 в 8:26

      В академичната граматика коментираните изречения се разглеждат като подчинени обстоятелствени: “В изреченията със след като е възможна употребата на обстоятелствени изрази, които показват какъв е интервалът между двете последователни действия, напр.: Два дена след като бе депозирал рецензията, Стоев те срещна в коридора и те покани…” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., 1983, с. 352). Подобна бележка има и за преди да: “Подчиненото изречение се разполага непосредствено до обстоятелствени изрази, означаващи хронологичното разстояние между двете действия, напр.: Часове преди да се появи тренът, ние се възкачвахме на една височина край селото” (пак там, с. 354).

      Разликата с подчинените определителни изречения е тънка, но все пак съществува.

      Нямам обяснение защо в правописния речник не е упоменато едно изключение при пунктуацията на подчинените определителни изречения. Тези, които се въвеждат със съюза да, не се отделят със запетаи (пак там, с. 321).

      Отговор
  • 20. Морфо  |  19.06.2012 в 8:43

    Ако изречението беше конструинрано по този начин: „Концертът ще започне, след като тръгнем.“, щеше да има запетайка. Според мен “след като“ изисква запетая, защото е подчинено обстоятелствено за време. Същото се отнася и за „Концертът ще започне, преди да тръгнем.“

    Но ако изречението е: „Концертът ще започне един час след като тръгнем.“ не бих добавила запетая, защото “след като тръгнем“ определя часа. Има ли друга причина?

    Отговор
    • 21. Павлина  |  19.06.2012 в 10:39

      Мисля, че след като тръгнем в изречението Концертът ще започне един час след като тръгнем пояснява главното изречение, а един час определя точно колко време след тръгването ще започне концертът. Ако изключим един час, смисълът се запазва, но ако изключим след като тръгнем, изречението губи своя смисъл.

      Отговор
      • 22. Морфо  |  19.06.2012 в 18:10

        Къде се поставя всъщност запетаята и при двата случаи?

        Отговор
        • 23. Павлина  |  22.06.2012 в 17:14

          Концертът ще започне един час след като тръгнем.
          Концертът ще започне, след като тръгнем.

          Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 385 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 845,471 посещения

%d bloggers like this: