Диахронично* (13). Закрити врата

07.03.2011 at 9:13 18 коментара

Една читателка на блога ми изпрати въпрос по имейла за необичайното граматическо съгласуване в словосъчетанието закрити врата. Тъй като отговорът се крие в историята на българския език и сравнително малко хора го знаят, не мога да пропусна възможността за публично обяснение.

В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало само форми за мн.ч. (pluralia tantum). По силата на тогавашното граматическо съгласуване определението към него (прилагателно, причастие) също е било в мн.ч.

Впоследствие врата е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието е преминала към имената от ж.р. Все пак в някои словосъчетания се е съхранила старата морфологична характеристика, което обяснява и формата за мн.ч. на причастието в закрити врата.

В Българския национален корпус открих доста подобни примери (434 резултата): градски врата, пътни врата, входни врата, черковни врата, райски врата и др. Сред тях бяха и известните от Ботевата поезия чужди врата (Хлапак дванайсетгодишен,/ овчар го даде майка му,/ по чужди врата да ходи…), проходът Траянови врата и дунавският пролом Железни врата.

Аналогични са словосъчетанията с друга дума в българския език – уста: отворени уста, големи уста, широки уста, пълни уста. Съществителното уста също е било от ср.р. мн.ч. в старобългарския език и е извървяло граматическия път на врата – до ж.р. ед.ч. Мисля, че думата уста по-здраво се държи за старата си морфологична характеристика в сравнение с врата, но разбира се, не мога да приведа категорични данни в подкрепа на твърдението си, а и това едва ли е толкова важно за вас – четящите тази публикация. Целта ми беше само да обясня странното от съвременна гледна точка граматическо съгласуване и съвсем малко да обогатя историческите ви знания за българския език. :)

––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Диахронично (10). “Тогава ще ме викат и аз не ще чуя” (Притч 1:28)
Диахронично (11). Хора – много, а човеците къде са?
Диахронично (12). Променливо “я”

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Морфология, Синтаксис. Tags: , , , .

Свое–чуждо в българския език Диалози (10)

18 коментара Add your own

  • 1. Йосиф  |  07.03.2011 в 14:03

    Здравейте,
    Чудесно обяснение, благодаря много!
    Поздрави,
    Йосиф

    Отговор
  • 2. gamar  |  07.03.2011 в 14:21

    Това е доста странно явление наистина и е интересно за четене, но моят въпрос е:

    отворени/затворени врати грешно ли е или не? не става ясно от статията, а поне на мен ми звучи по хармонично (в наши дни).

    Отговор
  • 3. piliph  |  07.03.2011 в 17:10

    Ми не, „врата“ като мн.ч. се ползва, видно от примерите, само в стари, традиционно запазили се словосъчетания. Може би е излишно да уточня:
    – заседание при закрити врата е такова, при което е изключена публичността; за разлика от
    – закрито заседание – при което участва само органът.

    Отговор
  • 4. gamar  |  07.03.2011 в 17:37

    и все пак,
    „заседание при закрити врата“ заменимо ли е с „заседание при закрити врати“ в същия контекст и смисъл?

    Отговор
    • 5. Павлина  |  07.03.2011 в 22:00

      Действително, по-хармонично днес звучи отворени/затворени врати, защото е в съзвучие със съвременните правила за граматическо съгласуване. По традиция обаче, паралелно се използват и съчетания от типа на закрити врата и отворени уста. И едните, и другите са правилни, но с времето вторите ще звучат все по-архаично.

      Отговор
  • 6. piliph  |  07.03.2011 в 21:59

    Да, всъщност си прав/а: едва ли. Щото е станало фразеологизъм и `щото „закрити“ не се ползва на бълг. в този смисъл. Също и Траянови врата. Тук традицията надделява (засега) според моето лаишко мнение.
    В останалите случаи обновяването обаче ми звучи допустимо, но при съответно отчитане на числото: входна, пътна врата, черковни, чужди врати, райски двери (вратите на Рая).

    Отговор
    • 7. Павлина  |  07.03.2011 в 22:15

      Едновременно сме писали. Гледам нещо интересно – дори в официални юридически текстове, които би трябвало да са по-консервативни, се предпочита закрити врати (Наказателнопроцесуален кодекс).

      Отговор
      • 8. piliph  |  10.03.2011 в 15:04

        През 1952 г. в чл. 179 НПК се ползва „затворена врата” (sic), същата година в чл. 105 ГПК – „закрити врата”. През 1974 г. е приет нов НПК, където в чл. 263 вече имаме „закрити врати”. През 2003 г. се изменя чл. 247б, където се появяват „закрити врата”. Наличието на двете едновременно в НПК не говори за особено осъзнаване у авторите му. С новия от 2005 г. е унифицирано „закрити врати”. Да се върнем на ГПК. През 2007 г. е приет нов, който възпроизвежда текстуално, да кажем, 80 % от стария. При това са правени съзнателни редакционни осъвременявания. (Напр. радващо е намален броят на запетаите; намалени са русизми и архаизми; недоволство у някои предизвиква замяната на специфичната „препирня за подведомственост” с общото „спор”.) „Закрити врата” е запазено – чл. 136.
        И като си говорим за законови текстове, ето едно (според мен) извратено инверсирано определително в страдателен залог: „Разпореждането, …, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.“ (Изменението можеше да го каже по-ясно: може ли съдът сам да изготви препис и да го връчи :))

        Отговор
        • 9. Павлина  |  10.03.2011 в 22:30

          Цяло изследване си направил за метаморфозите на вратите в ГПК и НПК. Благодаря. :)
          Двусмислено е последното изречение от чисто езикова гледна точка, съгласна съм.

          Отговор
          • 10. piliph  |  15.03.2011 в 1:46

            Охранителното производство по осиновяване се провежда при закрити врати по СК от 1985 г., но при новото съставяне през 2009 г. – при закрити врата.
            (Ако може да се тегли някакъв извод, то е че през 70-те и 80-те г. мин.в. е имало някакъв стремеж към женскородно множествено число, който след 2000-та година се е изживял.)

            Отговор
  • 11. batpep  |  16.04.2011 в 17:02

    явявам се неканен, но не мога да не отбележа, че всъщност разглежданото явление е отражение на старото двойнствено число. отгдето идат и крака, криле, но не и цици.

    Отговор
    • 12. Павлина  |  17.04.2011 в 10:03

      Винаги си добре дошъл тук. :) За всичко си прав, освен за врата. В старобългарските паметници падежните форми на врата са за ср.р. мн.ч. по о-основи. Ако врата беше именително-винителна форма за дв.ч., щеше да бъде от м.р. и другите две форми щяха да са вратоу (род. и мест. пад.) и вратома (дат. и твор. пад.), а такива няма засвидетелствани, доколкото ми е известно и доколкото са отразени в речниците на старобългарския език. В Пандектите на Антиох – текст, по който непосредствено работя, положението е същото.

      Впрочем за ’женски гърди’ в старобългарски се използва думата съсьць (от глагола съсати ’суча’), най-често в дв.ч. – съсьца в им.пад.

      Отговор
  • 13. batpep  |  17.04.2011 в 19:22

    хахаха, колегаа – врата си е точно в двойнствено число, поради състоянието на вратите по онова време (малко като в каубойски бар :)

    детсевика – блага дума железни врата отваря :)

    а циците са си в множествено число, ако и да са били двойнсвено едно време:

    .. цела нощ сънууваам
    в море от цици плууваам…

    още веднъж моля за извинение, отивам да се кая в ъгъла :)

    Отговор
  • 14. batpep  |  17.04.2011 в 19:26

    хахаха, сега пък забелязах, че пиша „двойнсвено“, което е типичен лапсус на недоучилия филолог, какъвто очевидно съм аз.

    радвам се, че се запознахме :)

    Отговор
  • 15. Александър  |  28.05.2011 в 16:54

    Благодаря за ценното пояснение. Винаги съм се чудил на това странно изказване Закрити Врата и съм си мислил, че е грешка на езика при говорещия.

    Отговор
  • […] Една читателка на блога ми изпрати въпрос по имейла за необичайното граматическо съгласуване в словосъчетанието закрити врата. Тъй […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

    Отговор
  • 17. Svetla  |  08.04.2015 в 14:24

    Някой се бил напил докато е бил редактор на закона.:) Съгласуването по род и число е в реда и по правилата на български език. Този израз закрити врата, а защо пък не закрита врати много ми напомня как дядо ми обясняваше, как един човечец от колоритна малцинствена група говорил български “ Аз искаш, бай Иване, една гащта плява за нашата магаре…!

    Отговор
    • 18. Павлина  |  08.04.2015 в 16:40

      Целият български народ пиян ли е, когато казва “Добър вечер”?

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: