Диахронично* (13). Закрити врата

07.03.2011 at 9:13 18 коментара

Една читателка на блога ми изпрати въпрос по имейла за необичайното граматическо съгласуване в словосъчетанието закрити врата. Тъй като отговорът се крие в историята на българския език и сравнително малко хора го знаят, не мога да пропусна възможността за публично обяснение.

В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало само форми за мн.ч. (pluralia tantum). По силата на тогавашното граматическо съгласуване определението към него (прилагателно, причастие) също е било в мн.ч.

Впоследствие врата е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието е преминала към имената от ж.р. Все пак в някои словосъчетания се е съхранила старата морфологична характеристика, което обяснява и формата за мн.ч. на причастието в закрити врата.

В Българския национален корпус открих доста подобни примери (434 резултата): градски врата, пътни врата, входни врата, черковни врата, райски врата и др. Сред тях бяха и известните от Ботевата поезия чужди врата (Хлапак дванайсетгодишен,/ овчар го даде майка му,/ по чужди врата да ходи…), проходът Траянови врата и дунавският пролом Железни врата.

Аналогични са словосъчетанията с друга дума в българския език – уста: отворени уста, големи уста, широки уста, пълни уста. Съществителното уста също е било от ср.р. мн.ч. в старобългарския език и е извървяло граматическия път на врата – до ж.р. ед.ч. Мисля, че думата уста по-здраво се държи за старата си морфологична характеристика в сравнение с врата, но разбира се, не мога да приведа категорични данни в подкрепа на твърдението си, а и това едва ли е толкова важно за вас – четящите тази публикация. Целта ми беше само да обясня странното от съвременна гледна точка граматическо съгласуване и съвсем малко да обогатя историческите ви знания за българския език. :)

––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Диахронично (10). “Тогава ще ме викат и аз не ще чуя” (Притч 1:28)
Диахронично (11). Хора – много, а човеците къде са?
Диахронично (12). Променливо “я”

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Морфология, Синтаксис. Tags: , , , .

Свое–чуждо в българския език Диалози (10)

18 коментара Add your own

  • 1. Йосиф  |  07.03.2011 в 14:03

    Здравейте,
    Чудесно обяснение, благодаря много!
    Поздрави,
    Йосиф

    Отговор
  • 2. gamar  |  07.03.2011 в 14:21

    Това е доста странно явление наистина и е интересно за четене, но моят въпрос е:

    отворени/затворени врати грешно ли е или не? не става ясно от статията, а поне на мен ми звучи по хармонично (в наши дни).

    Отговор
  • 3. piliph  |  07.03.2011 в 17:10

    Ми не, „врата“ като мн.ч. се ползва, видно от примерите, само в стари, традиционно запазили се словосъчетания. Може би е излишно да уточня:
    – заседание при закрити врата е такова, при което е изключена публичността; за разлика от
    – закрито заседание – при което участва само органът.

    Отговор
  • 4. gamar  |  07.03.2011 в 17:37

    и все пак,
    „заседание при закрити врата“ заменимо ли е с „заседание при закрити врати“ в същия контекст и смисъл?

    Отговор
    • 5. Павлина  |  07.03.2011 в 22:00

      Действително, по-хармонично днес звучи отворени/затворени врати, защото е в съзвучие със съвременните правила за граматическо съгласуване. По традиция обаче, паралелно се използват и съчетания от типа на закрити врата и отворени уста. И едните, и другите са правилни, но с времето вторите ще звучат все по-архаично.

      Отговор
  • 6. piliph  |  07.03.2011 в 21:59

    Да, всъщност си прав/а: едва ли. Щото е станало фразеологизъм и `щото „закрити“ не се ползва на бълг. в този смисъл. Също и Траянови врата. Тук традицията надделява (засега) според моето лаишко мнение.
    В останалите случаи обновяването обаче ми звучи допустимо, но при съответно отчитане на числото: входна, пътна врата, черковни, чужди врати, райски двери (вратите на Рая).

    Отговор
    • 7. Павлина  |  07.03.2011 в 22:15

      Едновременно сме писали. Гледам нещо интересно – дори в официални юридически текстове, които би трябвало да са по-консервативни, се предпочита закрити врати (Наказателнопроцесуален кодекс).

      Отговор
      • 8. piliph  |  10.03.2011 в 15:04

        През 1952 г. в чл. 179 НПК се ползва „затворена врата” (sic), същата година в чл. 105 ГПК – „закрити врата”. През 1974 г. е приет нов НПК, където в чл. 263 вече имаме „закрити врати”. През 2003 г. се изменя чл. 247б, където се появяват „закрити врата”. Наличието на двете едновременно в НПК не говори за особено осъзнаване у авторите му. С новия от 2005 г. е унифицирано „закрити врати”. Да се върнем на ГПК. През 2007 г. е приет нов, който възпроизвежда текстуално, да кажем, 80 % от стария. При това са правени съзнателни редакционни осъвременявания. (Напр. радващо е намален броят на запетаите; намалени са русизми и архаизми; недоволство у някои предизвиква замяната на специфичната „препирня за подведомственост” с общото „спор”.) „Закрити врата” е запазено – чл. 136.
        И като си говорим за законови текстове, ето едно (според мен) извратено инверсирано определително в страдателен залог: „Разпореждането, …, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.“ (Изменението можеше да го каже по-ясно: може ли съдът сам да изготви препис и да го връчи :))

        Отговор
        • 9. Павлина  |  10.03.2011 в 22:30

          Цяло изследване си направил за метаморфозите на вратите в ГПК и НПК. Благодаря. :)
          Двусмислено е последното изречение от чисто езикова гледна точка, съгласна съм.

          Отговор
          • 10. piliph  |  15.03.2011 в 1:46

            Охранителното производство по осиновяване се провежда при закрити врати по СК от 1985 г., но при новото съставяне през 2009 г. – при закрити врата.
            (Ако може да се тегли някакъв извод, то е че през 70-те и 80-те г. мин.в. е имало някакъв стремеж към женскородно множествено число, който след 2000-та година се е изживял.)

            Отговор
  • 11. batpep  |  16.04.2011 в 17:02

    явявам се неканен, но не мога да не отбележа, че всъщност разглежданото явление е отражение на старото двойнствено число. отгдето идат и крака, криле, но не и цици.

    Отговор
    • 12. Павлина  |  17.04.2011 в 10:03

      Винаги си добре дошъл тук. :) За всичко си прав, освен за врата. В старобългарските паметници падежните форми на врата са за ср.р. мн.ч. по о-основи. Ако врата беше именително-винителна форма за дв.ч., щеше да бъде от м.р. и другите две форми щяха да са вратоу (род. и мест. пад.) и вратома (дат. и твор. пад.), а такива няма засвидетелствани, доколкото ми е известно и доколкото са отразени в речниците на старобългарския език. В Пандектите на Антиох – текст, по който непосредствено работя, положението е същото.

      Впрочем за ’женски гърди’ в старобългарски се използва думата съсьць (от глагола съсати ’суча’), най-често в дв.ч. – съсьца в им.пад.

      Отговор
  • 13. batpep  |  17.04.2011 в 19:22

    хахаха, колегаа – врата си е точно в двойнствено число, поради състоянието на вратите по онова време (малко като в каубойски бар :)

    детсевика – блага дума железни врата отваря :)

    а циците са си в множествено число, ако и да са били двойнсвено едно време:

    .. цела нощ сънууваам
    в море от цици плууваам…

    още веднъж моля за извинение, отивам да се кая в ъгъла :)

    Отговор
  • 14. batpep  |  17.04.2011 в 19:26

    хахаха, сега пък забелязах, че пиша „двойнсвено“, което е типичен лапсус на недоучилия филолог, какъвто очевидно съм аз.

    радвам се, че се запознахме :)

    Отговор
  • 15. Александър  |  28.05.2011 в 16:54

    Благодаря за ценното пояснение. Винаги съм се чудил на това странно изказване Закрити Врата и съм си мислил, че е грешка на езика при говорещия.

    Отговор
  • […] Една читателка на блога ми изпрати въпрос по имейла за необичайното граматическо съгласуване в словосъчетанието закрити врата. Тъй […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

    Отговор
  • 17. Svetla  |  08.04.2015 в 14:24

    Някой се бил напил докато е бил редактор на закона.:) Съгласуването по род и число е в реда и по правилата на български език. Този израз закрити врата, а защо пък не закрита врати много ми напомня как дядо ми обясняваше, как един човечец от колоритна малцинствена група говорил български “ Аз искаш, бай Иване, една гащта плява за нашата магаре…!

    Отговор
    • 18. Павлина  |  08.04.2015 в 16:40

      Целият български народ пиян ли е, когато казва “Добър вечер”?

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Боян Георгиев on Езикови питанки
Педант on Да слеем, да полуслеем или да…
Павлина on Езикови питанки
Светлана Йорданова Д… on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Катинка Диковска on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 382 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 809,529 посещения

%d bloggers like this: