Коректни ли сме, когато сме учтиви? (1)

27.12.2010 at 11:59 3 коментара

Когато бях още млада и зелена блогърка [1], написах статия под същото заглавие в предишния си блог. Оттогава мнението ми частично еволюира (най-вече по отношение на главната буква), а вече имам и повод да пиша отново по този проблем.

Въпрос от Ива
Никога не съм сигурна как е правилно да се каже в учтива форма: Вие сте поканен/поканена или Вие сте поканени, когато се отнася за ед.ч. Също и в случая Вие сте бил/била… или Вие сте били… Та, кой е правилният израз?

Моят отговор
отчасти повтаря написаното в предишната публикация и това е съвсем естествено, защото правилата не са се променили през изминалите почти пет години. Какво постановява нормата?

1. Когато формата за учтивост се употребява заедно с минало деятелно причастие, то винаги приема формата за множествено число:
Вие сте изказали мнението, че… (А не: Вие сте изказал/изказала мнението, че…)
Вие бяхте пожелали да… (А не: Вие бяхте пожелал/пожелала да…)

Едно пояснение. Миналите деятелни причастия лесно се разпознават по това, че са образувани от глаголи (по-точно е да се каже, че са глаголни форми) и завършват на в м.р. ед.ч.: писал, чел, видял, говорил/говорел. С други думи, когато се употребяват подобни форми за учтивост, те трябва да завършват на -ли, както е в по-горните примери.

2. Всички останали причастия и всички прилагателни имена се употребяват в мъжки или женски род единствено число, при което се съобразяваме с пола на нашия събеседник:
Вие сте толкова отзивчив/отзивчива!
Вие ще бъдете представен/представена.

Отново се сблъскваме с правило, което се основава на тънко граматично разграничаване между един вид причастия и останалите причастия и прилагателни имена, които се срещат в едно и също обкръжение – най-често след форми на глагола съм. В писмената реч, при добро желание, нормативното изискване може да се спазва, но в устната, при ограниченото време за обмисляне на изказа, е трудно. Получават се и езикови конструкции, в които едно след друго стоят минало деятелно причастие в мн.ч. и минало страдателно причастие в ед.ч.: Вие сте били подчинена и сте били осигурявана по силата на… Тази конструкция е нормативно издържана, но дори и на мен ми изглежда парадоксална и нямаща нищо общо с естествената българска реч.

Подобни примери посочва и Вл. Мурдаров, който защитава прилагането на правилото, но все пак признава, че в масовата практика “редуването на формите води до уеднаквяването им, като все повече натежава съобразяването с пола на лицето, към което се обръщаме”.

Ето и мнението на И. Харалампиев, който обяснява причините за съпротивата срещу правилото и прогнозира бъдещето му: “Това изкуствено и непоследователно правило е създавало и създава големи затруднения в речевата практика, тъй като влиза в противоречие с езиковото съзнание, което не може да проумее защо в едни и същи синтактични условия миналото деятелно причастие например трябва да бъде в множествено число, а миналото страдателно – в единствено, срв. Вие, господине, ми изглеждате настинали, но Вие, господине, ми изглеждате уморен В такива условия е напълно закономерно езикът да се стреми да възстанови системността, като подчини и миналото деятелно причастие на преобладаващата употреба на единствено число на имената, местоименията и причастията в учтивата форма на множественото число… Очевидно е, че употреби като Вие сте прочел, Вие сте взела и др. в бъдеще ще се утвърдят напълно и това ще наложи промяна на книжовноезиковото правило” [2].

Аз нямам какво да добавя към това становище, което споделям изцяло.

За другия важен проблем при учтивите форми – употребата на главна буква:
Коректни ли сме, когато сме учтиви (2)

______________
[1] Изкуствено ми звучи все още тази женска форма срещу блогър.
[2] И. Харалампиев. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 2006, с. 100.

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Морфология. Tags: , , .

100 въпроса – 98 отговора Коректни ли сме, когато сме учтиви? (2)

3 коментара Add your own

  • 1. Иво  |  01.01.2011 в 9:29

    [1] Изкуствено ми звучи все още тази женска форма срещу блогър.
    Използвай писателка, журналистка.
    Все пак, защо трябва да ограничаваме тези две понятия? Аз мисля, че всеки, който пише в интернет пространството е писател.

    Отговор
    • 2. Павлина  |  03.01.2011 в 23:37

      Блогването е специфична дейност и се различава съществено от писателството и журналистиката според мен. Не бих определила себе си като писателка или журналистка, но като блогърка – да. Жалко, че думата все още не се употребява по-широко. А в Чехия блогърите наричат ли себе си писатели или журналисти, или държат да се обозначат именно като блогъри?

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: