Коректни ли сме, когато сме учтиви? (1)

27.12.2010 at 11:59 3 коментара

Когато бях още млада и зелена блогърка [1], написах статия под същото заглавие в предишния си блог. Оттогава мнението ми частично еволюира (най-вече по отношение на главната буква), а вече имам и повод да пиша отново по този проблем.

Въпрос от Ива
Никога не съм сигурна как е правилно да се каже в учтива форма: Вие сте поканен/поканена или Вие сте поканени, когато се отнася за ед.ч. Също и в случая Вие сте бил/била… или Вие сте били… Та, кой е правилният израз?

Моят отговор
отчасти повтаря написаното в предишната публикация и това е съвсем естествено, защото правилата не са се променили през изминалите почти пет години. Какво постановява нормата?

1. Когато формата за учтивост се употребява заедно с минало деятелно причастие, то винаги приема формата за множествено число:
Вие сте изказали мнението, че… (А не: Вие сте изказал/изказала мнението, че…)
Вие бяхте пожелали да… (А не: Вие бяхте пожелал/пожелала да…)

Едно пояснение. Миналите деятелни причастия лесно се разпознават по това, че са образувани от глаголи (по-точно е да се каже, че са глаголни форми) и завършват на в м.р. ед.ч.: писал, чел, видял, говорил/говорел. С други думи, когато се употребяват подобни форми за учтивост, те трябва да завършват на -ли, както е в по-горните примери.

2. Всички останали причастия и всички прилагателни имена се употребяват в мъжки или женски род единствено число, при което се съобразяваме с пола на нашия събеседник:
Вие сте толкова отзивчив/отзивчива!
Вие ще бъдете представен/представена.

Отново се сблъскваме с правило, което се основава на тънко граматично разграничаване между един вид причастия и останалите причастия и прилагателни имена, които се срещат в едно и също обкръжение – най-често след форми на глагола съм. В писмената реч, при добро желание, нормативното изискване може да се спазва, но в устната, при ограниченото време за обмисляне на изказа, е трудно. Получават се и езикови конструкции, в които едно след друго стоят минало деятелно причастие в мн.ч. и минало страдателно причастие в ед.ч.: Вие сте били подчинена и сте били осигурявана по силата на… Тази конструкция е нормативно издържана, но дори и на мен ми изглежда парадоксална и нямаща нищо общо с естествената българска реч.

Подобни примери посочва и Вл. Мурдаров, който защитава прилагането на правилото, но все пак признава, че в масовата практика “редуването на формите води до уеднаквяването им, като все повече натежава съобразяването с пола на лицето, към което се обръщаме”.

Ето и мнението на И. Харалампиев, който обяснява причините за съпротивата срещу правилото и прогнозира бъдещето му: “Това изкуствено и непоследователно правило е създавало и създава големи затруднения в речевата практика, тъй като влиза в противоречие с езиковото съзнание, което не може да проумее защо в едни и същи синтактични условия миналото деятелно причастие например трябва да бъде в множествено число, а миналото страдателно – в единствено, срв. Вие, господине, ми изглеждате настинали, но Вие, господине, ми изглеждате уморен В такива условия е напълно закономерно езикът да се стреми да възстанови системността, като подчини и миналото деятелно причастие на преобладаващата употреба на единствено число на имената, местоименията и причастията в учтивата форма на множественото число… Очевидно е, че употреби като Вие сте прочел, Вие сте взела и др. в бъдеще ще се утвърдят напълно и това ще наложи промяна на книжовноезиковото правило” [2].

Аз нямам какво да добавя към това становище, което споделям изцяло.

За другия важен проблем при учтивите форми – употребата на главна буква:
Коректни ли сме, когато сме учтиви (2)

______________
[1] Изкуствено ми звучи все още тази женска форма срещу блогър.
[2] И. Харалампиев. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 2006, с. 100.

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Морфология. Tags: , , .

100 въпроса – 98 отговора Коректни ли сме, когато сме учтиви? (2)

3 коментара Add your own

  • 1. Иво  |  01.01.2011 в 9:29

    [1] Изкуствено ми звучи все още тази женска форма срещу блогър.
    Използвай писателка, журналистка.
    Все пак, защо трябва да ограничаваме тези две понятия? Аз мисля, че всеки, който пише в интернет пространството е писател.

    Отговор
    • 2. Павлина  |  03.01.2011 в 23:37

      Блогването е специфична дейност и се различава съществено от писателството и журналистиката според мен. Не бих определила себе си като писателка или журналистка, но като блогърка – да. Жалко, че думата все още не се употребява по-широко. А в Чехия блогърите наричат ли себе си писатели или журналисти, или държат да се обозначат именно като блогъри?

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Светлана Йорданова Д… on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Катинка Диковска on Езикови питанки
che4ito on Частен проблем с пълния член (…
Павлина on Езикови питанки
Велизарчо on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 382 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 807,599 посещения

%d bloggers like this: