Диалози (9)

04.10.2010 at 8:29 7 коментара

С Божена обсъждаме колоритната българска дума сгъчквам и след като тя обяснява точно нейното значение, аз ѝ казвам на шега:

– Трябва да попитаме баща ти дали знае тази дума.
– Със сигурност я знае – заявява тя.
– Защо си толкова убедена?
– Защото той знае всички думи в българския език.
– Баща ти се шегува, когато говори така. Има и думи, които не знае – например някои, които се употребяват в Шуменци*, не беше ги чувал дори. Изобщо, никой човек не знае всички думи в родния си език. Защото езикът не е само това, което чуваш по телевизията или по радиото; езикът е и това, което се говори в селата, да речем – обяснявам аз, като се старая да избягвам термините.
– Диалектите ли имаш предвид?  – пита уточняващо дъщеря ми.

––––––––––
* Шуменци е родното ми село.

Диалози (8)
Диалози (10)

Реклами

Entry filed under: Божена. Tags: , .

Внимавайте със заглавията Във Photoshop и със CSS…

7 коментара Add your own

  • 1. Мирослав  |  11.01.2019 в 17:57

    И аз съм от Шуменци. Опитах да намеря значението на думата „румица“ и попаднах на този блог. 😀

    Отговор
    • 2. Павлина  |  12.01.2019 в 11:59

      Радвам се. :) Сигурно сте разбрали, че това е разстоянието между палеца и показалеца.

      Отговор
      • 3. Мирослав  |  14.01.2019 в 21:16

        Да, аз знаех, че е това, но бях попаднал на статия със други стари народни мерки, които са се ползвали широко преди въвеждането на системата СИ, а там румицата отсъстваше. Тогава реших да пробвам да я потърся направо нея в мрежата, да видя знае я някой. 😀

        Отговор
  • 4. longanlon  |  04.10.2010 в 8:50

    Ами според мен не е така. Диалектните думи в различните малки региони не са истинска част от езика – именно защото не се използват от значителна част от хората, говорещи този език.

    Ако сметнем, че всяка дума, измислена и използвана в последната малка паланка за обозначаване на нещо, е част от езика, можем да продължим това правило до абсурдност, твърдейки, че всяка дума, която някой индивидуално е измислил и използва за да обозначава нещо в собствения си дом, е част от езика. Ето Пипи Дългото чорапче измисля „спунк“ – и тя ли е част от шведския език?

    Отговор
    • 5. Павлина  |  04.10.2010 в 16:26

      Доста смислени неща могат да бъдат доведени до абсурдност, стига човек да пожелае.

      Да започна отзад напред. Със сигурност – за мен, а и за повечето филолози вероятно – звукови комплекси от типа на спунк не са част от езика, защото просто не са думи. За да има дадено звукосъчетание статут на дума, то трябва да се свързва с едно и също понятие и от говорещия/пишещия, и от слушателя/читателя. Думите, които се употребяват само в рамките на едно семейство, вероятно могат все пак да се определят като думи, но съм съгласна, че те също не са част от съответния език, който говорят членовете на това семейство.

      За мен самата е доста трудно да прокарам границата, отвъд която една специфична дума – за териториална или социална общност – става част от даден език. Диалектите са сложен обект за проучване, сложни са и отношенията им с книжовния език, който, от една страна, стъпва на тях (на какво ли друго би могъл да стъпи?), а от друга, иска да се оттласне.

      В състояние ли е някой изобщо да определи каква трябва да е числеността на общността, употребяваща определена дума, за да бъде обявена последната за част от съответния език? А като се вземат предвид бурните промени в лексиката – най-неустойчивото езиково ниво, – задачата става направо непосилна.

      Освен че непрекъснато разни думи, включително и диалектни, отпадат от езика, се появяват нови, както е известно. За да не звучи толкова сухо и теоретично, ми се иска някой да ми отговори на следните два прости въпроса.

      Думата румица, която се употребява в Шуменци, част ли е от българския език? Леля ми например ще отговори положително. Вероятно повечето българи, които не са я чували, ще кажат “не”, а трети, съдейки по наставката -иц-, ще предположат, че е българска.

      Думата мърчандайзер част ли е от българския език? Леля ми ще отрече категорично. Други ще кажат, че е чужда, но вече се употребява и в нашия език. Аз бих отговорила, че тепърва навлиза и има добри шансове да се утвърди.

      Накратко, longanlon, аз не се наемам да определя къде точно минава границата. Но като цяло, диалектите са една от формите, в които езикът съществува и изпълнява най-важната си роля – комуникативната. И за дядо Иван от село родният му диалект, с всичките специфични думи в него, е съвсем пълноценен и му върши работа толкова добре, колкото на мене – книжовният език.

      Отговор
      • 6. Спас Колев  |  06.10.2010 в 14:50

        А в крайна сметка „why shouldn’t dord mean ‘density’?“ ;)

        Отговор
        • 7. Павлина  |  11.10.2010 в 13:52

          Благодаря за интересната информация, която не можах да разбера съвсем, но някой ден ще бъда в състояние, надявам се. А лексикографските грешки, подобно на правописните и пунктуационните, са неизбежни – стремежът е да се сведат до минимум. :)

          Отговор

Оставяне на отзив за Мирослав Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 444 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 340 147 посещения

%d блогъра харесват това: