Диахронично* (7). Своеволия в преговорите между газа и газта

20.07.2010 at 12:31 8 коментара

Щастливи хора са англичаните, а също и турците. Към тях бих причислила японците и китайците. Какво ги обединява ли? Всички тези народи говорят езици, в които имената нямат род, и не се терзаят като съвременните българи, задаващи трудни въпроси не само на себе си, но и на мен. :)

Въпрос от Иво
За мен е напълно нормално според моето езиково чувство да кажа: природния газ, т.е. да съгласувам прилагателното в мъжки род, но членувайки съществителното газ в едно изречение, неусетно газ става от женски род – газта. И ми е твърде странно, когато медиите пишат – „Нова цена на газа“… Пълна обърквация… а като шофьор, често ми се налага да натисна газта, не газа, да увелича газта, а не газа

Допълнение от Вера Бонева
Въпросът на Иво за газ/та, газ/ът е много интересен. С удоволствие ще се информирам. Моята езикова интуиция ми подсказва, че става дума за две различни думи с еднакъв звуков състав и близко предметно съдържание, като едната е от женски, а другата от мъжки род. О, това шофьорското давам газ не е ли свързано с превод и побългаряване на английския идиом step on the gas? Те си наричат gas нашенския бензин.

Моят отговор
В речниците на българския език има две отделни статии за газ, т.е. става въпрос за две различни думи [1]. Едната е от женски род – газ, газта, и назовава течно химическо съединение, дериват при преработката на нефт, а другата е от мъжки род – газ, газът, газове, и има повече значения, но най-общо означава вещество във въздухообразно състояние. Отбелязва се, че в редки случаи е възможно първата дума да се употребява в мъжки род, а втората – в женски.

Ето и конкретните значения на газ (м.р.): 1) вещество във въздухообразно състояние; 2) общо название на горящи газообразни или парообразни вещества, употребявани за осветление, отопление, в качеството на двигателна сила и др.; 3) в мн.ч. – общо название на въздухообразни химически бойни вещества; 4) в мн.ч. – газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните.

Някои словосъчетания, включващи газ, се срещат често: природен газ, боен газ, сълзотворен газ, отровен газ, гърмящ газ, райски газ, инертен газ.

Подобно на Иво, и моето езиково чувство се съпротивява на членуваната форма газа, когато става дума за природен газ например, макар да знам прекрасно, че тя е книжовната. Откъде идва това усещане?

Мисля, че отговорът се крие в историята на думите. Интересни данни намерих в една публикация на Е. Машалова (Газ ’петрол’ и диалектното видело ’газ’. – Български език, 1962, №1, 109–111). Газта започва да се добива към 50-те години на ХIХ в. като продукт при преработката на нефта и в САЩ първоначално се нарича gas oil – букв. ’газено масло’. Понеже в английския вече е съществувала думата gas ’светилен, природен газ’ (открит през 1795 г. от англичанина У. Мърдок), за новия течен продукт за осветление и гориво се използва същото название плюс oil. Когато газта започва да се внася в Турция, словосъчетанието се (полу)превежда на турски: gas yagı. Оттам думата прониква и в нашия език: газ.

Интересното е, че във възрожденския печат газ е съществително от м.р. Според Е. Машалова по-късно, вероятно по аналогия с мас, маста и лой, лойта, които са се използвали дотогава като средство за осветление, думата газ променя рода си на женски.

Нямам информация за това кога в българския език започва да се употребява газ със значение ’газообразно вещество’. В “Български етимологичен речник” (Т. 1., С., 1971) се посочва, че думата е проникнала от френски – gaz, и като понятие от физиката се среща в края на ХVIII в. у Лавоазие.

Когато и да се е случило това, ясно е, че формите за м.р. са се налагали по книжовен път и са влизали в конфликт с формите за ж.р., утвърдени в съзнанието на обикновените хора. Нека само се замислим колко широка употреба е имала думата газ (от ж.р.) в ежедневното общуване. Преди електрификацията на България [2] повечето домакинства са използвали за осветление газени лампи и често се е налагало да се купи газ, да се долее газ, да се види дали газта свършва и т.н. Според мен така може да бъде обяснена вътрешната съпротива срещу членуваната форма газа – с факта, че съществителното газ в съзнанието на обикновените хора е здраво свързано с граматичното значение за женски род. Отбележете обаче, че съвсем естествено възприемаме формата за мн.ч. газове, която е с окончание за м.р. – тя просто няма аналогична форма за ж.р., с която да се бори.

За съжаление не мога да кажа нищо за възникването на израза давам газ, който се употребява не само от шофьорите при натискането на десния педал в автомобила, но и когато рязко засилваме някаква дейност. Чувала съм, а и Google дава резултати за стъпя/стъпвам на газта – буквално съответствие на английския израз step on the gas. В речниците на английския език се дават доста значения на думата gas, едно от които е точно педалът за подаване на гориво на автомобилния двигател.

В “Речник на българския език” (Т. 3, С., 1981) изразът е включен в статията за съществителното от мъжки род, но аз мисля, че може да се поспори. Какво точно подава шофьорът – течно гориво на двигателя (бензин, дизел; във всеки случай различно от газта за лампите), смес от въздух и течно гориво (която се получава в карбуратора при двигателите от доинжекционната ера :) или пък газообразно гориво (в последно време)? Според мен (а и Вера Бонева го подсказа) в началото е била връзката (мисловната) между педала и бензина – в американския английски gas е съкратеното название на gasoline, ’бензин’, но в нашия език си имаме друга дума за това гориво.

Самият факт, че в изразите, използвани в неформалното общуване (настъпих газта, стъпих на газта, надух газта), се предпочита формата за ж.р., а не за м.р., ясно показва колко ни е трудно да изречем газа.

––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

[1] За усложняване на ситуацията нека добавя, че има и трета дума газ, газът (без форма за мн.ч.) със значение ’тънка, прозрачна тъкан’, от фр. gase – от името на град Газа в Палестина (Български етимологичен речник. Т. 1. С., 1971). На практика тя няма отношение към разглеждания проблем, а освен това употребата ѝ е доста ограничена.

[2] Пълната електрификация в България завършва през 1970 г. (М. Спиров, А. Георгиев, Мл. Цонев. Електрификацията в България. Кратка история., С, 1998, с. 15)

Диахронично (5). Можем ли да ги фалираме?

Диахронично (6). Необходими ли са калките?

Диахронично (8). Има ли някой тук?

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Лексикология. Tags: , , .

Диахронично* (6). Необходими ли са калките? Диахронично* (8). Има ли някой тук?

8 коментара Add your own

  • 1. nousha  |  20.07.2010 в 18:28

    Интересното е, че самото съчетание „природен газ“ е в противоречие с речниковото определение – или поне става дума за въпросния рядък случай. Иначе трябваше да е „природна газ“. И тогава какво – когато „газ“ се използва в съчетание с „природен“ е в мъжки род, а когато говорим за същото нещо, но използваме само „газ“, съобразяваме ли се с това изключение или го караме по речника в женски род?

    Отговор
    • 2. Павлина  |  20.07.2010 в 18:43

      Ох, явно не съм го казала ясно. :( Сега ще редактирам статията – ще посоча подробно значенията на газ (м.р.). Книжовната норма днес изисква винаги да се употребява съществителното от м.р., с изключение на случаите, в които става въпрос за течната газ (която се налива в газените лампи). Природният газ е във въздухообразно състояние и е редно да се изписва и казва точно така, а не природната газ.

      Отговор
  • 3. ejjjik  |  22.07.2010 в 20:14

    Много интересен текст – признавам си, че имам сходен проблем с прах и грах :-) По-добре ми звучат в женски род :-)

    Отговор
    • 4. Павлина  |  23.07.2010 в 22:32

      За прах е ясно – във всички (е, може и да има едно-две изключения :) граматики се сочи като дума с колебаещ се род. За грах нямам категорично обяснение, може би защото ти звучи почти като прах. А какво ще кажеш за крах? Със страх, предполагам, нямаш проблеми. ;))) (Разчитам, че имаш чувство за хумор.)

      Отговор
  • 6. Иво  |  09.08.2010 в 0:03

    Благодаря много, Павлина!
    Прахта по пода не си личеше, докато не поръсих прахът за хлебарки… :)

    Отговор
  • 7. Vili  |  06.01.2013 в 17:39

    По този въпрос лично за себе си съм изяснила нещата. Газ, газа, м. род е продукта, суров, непреработен, който се доставя по газопроводите. Газ, газта, ж. род е преработен продукт за различни битови цели.

    Отговор
  • 8. Пешо  |  13.09.2016 в 21:08

    Здрявейте! Ако не се лъжа, думата е част от онази група съществителни имена в езика ни, които се определят като „вариращи по род“. Такива, доколкото ми е известно, са мед, флот, прах, газ, леш, но вероятно има и други. От морфологична гледна точка тези имена проявяват някякъв вид дефективност по отношение на категорията род, която при съществителните не е по същество морфологична категория, тъй те нямат форми за различни родове. Интересно е, че родовата вариация при някои от тези съществителни понякога е свързана с лексикалното значение, с което се използват онези от тях, които са многозначни думи (мед/меда като пчелен продукт и мед/медта като метал), без това да е свързано с някакъв вид омонимия. При други от „вариращите по род“ съществителни имена няма такава връзка между родова вариация и значението на думата (флотът/флотата).

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: