Диахронично* (7). Своеволия в преговорите между газа и газта

20.07.2010 at 12:31 8 коментара

Щастливи хора са англичаните, а също и турците. Към тях бих причислила японците и китайците. Какво ги обединява ли? Всички тези народи говорят езици, в които имената нямат род, и не се терзаят като съвременните българи, задаващи трудни въпроси не само на себе си, но и на мен. :)

Въпрос от Иво
За мен е напълно нормално според моето езиково чувство да кажа: природния газ, т.е. да съгласувам прилагателното в мъжки род, но членувайки съществителното газ в едно изречение, неусетно газ става от женски род – газта. И ми е твърде странно, когато медиите пишат – „Нова цена на газа“… Пълна обърквация… а като шофьор, често ми се налага да натисна газта, не газа, да увелича газта, а не газа

Допълнение от Вера Бонева
Въпросът на Иво за газ/та, газ/ът е много интересен. С удоволствие ще се информирам. Моята езикова интуиция ми подсказва, че става дума за две различни думи с еднакъв звуков състав и близко предметно съдържание, като едната е от женски, а другата от мъжки род. О, това шофьорското давам газ не е ли свързано с превод и побългаряване на английския идиом step on the gas? Те си наричат gas нашенския бензин.

Моят отговор
В речниците на българския език има две отделни статии за газ, т.е. става въпрос за две различни думи [1]. Едната е от женски род – газ, газта, и назовава течно химическо съединение, дериват при преработката на нефт, а другата е от мъжки род – газ, газът, газове, и има повече значения, но най-общо означава вещество във въздухообразно състояние. Отбелязва се, че в редки случаи е възможно първата дума да се употребява в мъжки род, а втората – в женски.

Ето и конкретните значения на газ (м.р.): 1) вещество във въздухообразно състояние; 2) общо название на горящи газообразни или парообразни вещества, употребявани за осветление, отопление, в качеството на двигателна сила и др.; 3) в мн.ч. – общо название на въздухообразни химически бойни вещества; 4) в мн.ч. – газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните.

Някои словосъчетания, включващи газ, се срещат често: природен газ, боен газ, сълзотворен газ, отровен газ, гърмящ газ, райски газ, инертен газ.

Подобно на Иво, и моето езиково чувство се съпротивява на членуваната форма газа, когато става дума за природен газ например, макар да знам прекрасно, че тя е книжовната. Откъде идва това усещане?

Мисля, че отговорът се крие в историята на думите. Интересни данни намерих в една публикация на Е. Машалова (Газ ’петрол’ и диалектното видело ’газ’. – Български език, 1962, №1, 109–111). Газта започва да се добива към 50-те години на ХIХ в. като продукт при преработката на нефта и в САЩ първоначално се нарича gas oil – букв. ’газено масло’. Понеже в английския вече е съществувала думата gas ’светилен, природен газ’ (открит през 1795 г. от англичанина У. Мърдок), за новия течен продукт за осветление и гориво се използва същото название плюс oil. Когато газта започва да се внася в Турция, словосъчетанието се (полу)превежда на турски: gas yagı. Оттам думата прониква и в нашия език: газ.

Интересното е, че във възрожденския печат газ е съществително от м.р. Според Е. Машалова по-късно, вероятно по аналогия с мас, маста и лой, лойта, които са се използвали дотогава като средство за осветление, думата газ променя рода си на женски.

Нямам информация за това кога в българския език започва да се употребява газ със значение ’газообразно вещество’. В “Български етимологичен речник” (Т. 1., С., 1971) се посочва, че думата е проникнала от френски – gaz, и като понятие от физиката се среща в края на ХVIII в. у Лавоазие.

Когато и да се е случило това, ясно е, че формите за м.р. са се налагали по книжовен път и са влизали в конфликт с формите за ж.р., утвърдени в съзнанието на обикновените хора. Нека само се замислим колко широка употреба е имала думата газ (от ж.р.) в ежедневното общуване. Преди електрификацията на България [2] повечето домакинства са използвали за осветление газени лампи и често се е налагало да се купи газ, да се долее газ, да се види дали газта свършва и т.н. Според мен така може да бъде обяснена вътрешната съпротива срещу членуваната форма газа – с факта, че съществителното газ в съзнанието на обикновените хора е здраво свързано с граматичното значение за женски род. Отбележете обаче, че съвсем естествено възприемаме формата за мн.ч. газове, която е с окончание за м.р. – тя просто няма аналогична форма за ж.р., с която да се бори.

За съжаление не мога да кажа нищо за възникването на израза давам газ, който се употребява не само от шофьорите при натискането на десния педал в автомобила, но и когато рязко засилваме някаква дейност. Чувала съм, а и Google дава резултати за стъпя/стъпвам на газта – буквално съответствие на английския израз step on the gas. В речниците на английския език се дават доста значения на думата gas, едно от които е точно педалът за подаване на гориво на автомобилния двигател.

В “Речник на българския език” (Т. 3, С., 1981) изразът е включен в статията за съществителното от мъжки род, но аз мисля, че може да се поспори. Какво точно подава шофьорът – течно гориво на двигателя (бензин, дизел; във всеки случай различно от газта за лампите), смес от въздух и течно гориво (която се получава в карбуратора при двигателите от доинжекционната ера :) или пък газообразно гориво (в последно време)? Според мен (а и Вера Бонева го подсказа) в началото е била връзката (мисловната) между педала и бензина – в американския английски gas е съкратеното название на gasoline, ’бензин’, но в нашия език си имаме друга дума за това гориво.

Самият факт, че в изразите, използвани в неформалното общуване (настъпих газта, стъпих на газта, надух газта), се предпочита формата за ж.р., а не за м.р., ясно показва колко ни е трудно да изречем газа.

––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

[1] За усложняване на ситуацията нека добавя, че има и трета дума газ, газът (без форма за мн.ч.) със значение ’тънка, прозрачна тъкан’, от фр. gase – от името на град Газа в Палестина (Български етимологичен речник. Т. 1. С., 1971). На практика тя няма отношение към разглеждания проблем, а освен това употребата ѝ е доста ограничена.

[2] Пълната електрификация в България завършва през 1970 г. (М. Спиров, А. Георгиев, Мл. Цонев. Електрификацията в България. Кратка история., С, 1998, с. 15)

Диахронично (5). Можем ли да ги фалираме?

Диахронично (6). Необходими ли са калките?

Диахронично (8). Има ли някой тук?

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Лексикология. Tags: , , .

Диахронично* (6). Необходими ли са калките? Диахронично* (8). Има ли някой тук?

8 коментара Add your own

  • 1. nousha  |  20.07.2010 в 18:28

    Интересното е, че самото съчетание „природен газ“ е в противоречие с речниковото определение – или поне става дума за въпросния рядък случай. Иначе трябваше да е „природна газ“. И тогава какво – когато „газ“ се използва в съчетание с „природен“ е в мъжки род, а когато говорим за същото нещо, но използваме само „газ“, съобразяваме ли се с това изключение или го караме по речника в женски род?

    Отговор
    • 2. Павлина  |  20.07.2010 в 18:43

      Ох, явно не съм го казала ясно. :( Сега ще редактирам статията – ще посоча подробно значенията на газ (м.р.). Книжовната норма днес изисква винаги да се употребява съществителното от м.р., с изключение на случаите, в които става въпрос за течната газ (която се налива в газените лампи). Природният газ е във въздухообразно състояние и е редно да се изписва и казва точно така, а не природната газ.

      Отговор
  • 3. ejjjik  |  22.07.2010 в 20:14

    Много интересен текст – признавам си, че имам сходен проблем с прах и грах :-) По-добре ми звучат в женски род :-)

    Отговор
    • 4. Павлина  |  23.07.2010 в 22:32

      За прах е ясно – във всички (е, може и да има едно-две изключения :) граматики се сочи като дума с колебаещ се род. За грах нямам категорично обяснение, може би защото ти звучи почти като прах. А какво ще кажеш за крах? Със страх, предполагам, нямаш проблеми. ;))) (Разчитам, че имаш чувство за хумор.)

      Отговор
  • 6. Иво  |  09.08.2010 в 0:03

    Благодаря много, Павлина!
    Прахта по пода не си личеше, докато не поръсих прахът за хлебарки… :)

    Отговор
  • 7. Vili  |  06.01.2013 в 17:39

    По този въпрос лично за себе си съм изяснила нещата. Газ, газа, м. род е продукта, суров, непреработен, който се доставя по газопроводите. Газ, газта, ж. род е преработен продукт за различни битови цели.

    Отговор
  • 8. Пешо  |  13.09.2016 в 21:08

    Здрявейте! Ако не се лъжа, думата е част от онази група съществителни имена в езика ни, които се определят като „вариращи по род“. Такива, доколкото ми е известно, са мед, флот, прах, газ, леш, но вероятно има и други. От морфологична гледна точка тези имена проявяват някякъв вид дефективност по отношение на категорията род, която при съществителните не е по същество морфологична категория, тъй те нямат форми за различни родове. Интересно е, че родовата вариация при някои от тези съществителни понякога е свързана с лексикалното значение, с което се използват онези от тях, които са многозначни думи (мед/меда като пчелен продукт и мед/медта като метал), без това да е свързано с някакъв вид омонимия. При други от „вариращите по род“ съществителни имена няма такава връзка между родова вариация и значението на думата (флотът/флотата).

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Светлана Йорданова Д… on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Катинка Диковска on Езикови питанки
che4ito on Частен проблем с пълния член (…
Павлина on Езикови питанки
Велизарчо on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 382 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 807,599 посещения

%d bloggers like this: