Диахронично* (6). Необходими ли са калките?

13.07.2010 at 8:24 12 коментара

Ако двете непознати думи в заглавието ви идват в повече, напълно ви разбирам. :) Затова бързам да напиша, че диахронично е обяснено под линия, както правя във всички публикации от тази поредица, а какво представляват калките ще разберете веднага, но с една уговорка: тук ще говоря за словообразувателните калки. Те възникват обикновено в процеса на превод от чужд на роден език и представляват думи, създадени със собствен езиков материал, но по чужд модел. Чуждата дума се разчленява на морфеми (представка – корен – наставка – окончание), на всяка от тях се намира родно съответствие и в резултат на този превод “на ниско ниво” се изковава нова дума, несъществувала до момента в езика. Например сложната дума благо-слов-я е калка на гръцката ευ-λογ-έω и най-вероятно е създадена от светите братя Кирил и Методий при превода на Евангелието.

Сега обаче ще се придвижим доста напред във времето, където ни отвежда един

Въпрос от Явор
Наскоро се замислих как е възникнала думата необходим или необходимост. Нямам етимологичен речник, но всъщност не означава ли нещо, което не можеш или не трябва да обхождаш, заобикаляш.

Моят отговор
Според “Български етимологичен речник” (т. 4, С., 1995), който се позовава на мнението на Б. Цонев и К. Бабов, думите необходим и необходимост са приети в нашия език от руския (необходимый, необходимость). Появата им там пък се обяснява с калкиране на немските думи unumgänglich и Unumgänglichkeit. Ето как би изглеждал този поморфемен превод:

un-um-gäng-lich      Un-um-gäng-lich-keit
не-об-ход-им(ый)   не-об-ход-им-ость

К. Бабов пише, че двете думи проникват в българския език чрез първите преводи от руски през Възраждането. Широко ги използват Хр. Ботев и Л. Каравелов в публицистиката си. И. Богоров ги отхвърля и ги заменя с неизбежен, неизбежност. Той критикува българските писатели, които употребяват тези думи през Възраждането и в първите години след Освобождението, с аргумента, че необходимо е онова, което не е обходено [1].

Езикът ни обаче радушно е приел двете думи и надали днес някой българин подозира, че са възникнали по чужд, неславянски модел. Всъщност калкирането е един от естествените механизми за създаване на нови думи, особено в период, когато се формира книжовният език. Именно в такъв момент възникват руските калки необходимый и необходимость [2].

В старобългарския език много думи, особено сложни, са просто като прекопирани от гръцки при превода на различни съчинения. И това е съвсем нормално, когато в един млад книжовен език липсват лексеми за назоваване на по-сложни понятия, а в оригинала (гръцки) стои дума, чието значение преводачът трябва да предаде адекватно на родния си език. В славистиката се приема, че книжовниците от кръга на цар Симеон са проявявали определено предпочитание към калките и сами са ги сътворявали. Разбира се, не всички са се съхранили – някои от тях се срещат само в един-единствен текст, т.е. били са създадени на момента, за нуждите на конкретния превод.

Отново ще направя скок във времето, за да спомена все пак, че освен словообразувателни има и друг вид калки – семантични, които, сигурна съм, всеки ден употребявате, без да подозирате, че са такива: мишка, вирус, икон(к)а, тапет, червей. Тези думи от областта на компютърната лексика всъщност са български (или отдавна заети чужди), но през последните години/десетилетия, под влияние на английския език, са натоварени с допълнително, “компютърно” значение.

И така, необходими ли са калките? Бих казала, че не са от жизненоважно значение за езика, но са доста полезни. Интересно, как ли щяхме да наричаме компютърната мишка, ако не бяхме калкирали това значение на английската дума mouse. ;)

–––––––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.
[1] Бабов, К. Лексикални калки в българския книжовен език, възприети от руския език. – Съпоставително езикознание, 3, 1978, №5, 24–34.
[2] Съвременният руски книжовен език се формира на границата на ХVIII–ХIХ в.

Диахронично (4). За степенуването на прилагателните и наречията

Диахронично (5). Можем ли да ги фалираме?

Диахронично (7). Своеволия в преговорите между газа и газта

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Лексикология. Tags: , , , , .

Частен проблем с пълния член (1). Видях влака/влакът да идва Диахронично* (7). Своеволия в преговорите между газа и газта

12 коментара Add your own

  • 1. Марин  |  13.07.2010 в 12:33

    Според мен с компютърниия терми „икона“ се получава нещо като калкиране на английска чуждица.
    Англичаните са взели термина „icon“ от гръцки и са го харесали за компютърен термин. Ние сме го калкирали, но все пак той си е наш (от гръцки).

    Отговор
    • 2. Павлина  |  14.07.2010 в 9:05

      Да, явно нещо такова се получава. Семантичните калки са добре маскирани и точно затова усещаме компютърния термин икона като наш. Имаме си отдавна тази дума в езика и в един момент тя придобива ново значение, което е естествен лексикален процес – думите непрекъснато се сдобиват с нови значения, а някои от старите отпадат. Малка подробност в случая с икона е, че това е станало под влияние на английския език.

      Сетих се за още една “прясна” семантична калка на икона от английски – известна личност, която с успехите си става образец за подражание: поп икона (Майкъл Джексън), модна икона (Лейди Гага).

      Отговор
  • 3. Иво  |  17.07.2010 в 23:48

    Плъхок? :)

    Отговор
  • 5. lynn  |  31.07.2010 в 18:20

    „Икона“ калка ли е? При нея няма разчленяване на морфеми и съответно превода им.

    Отговор
  • 6. lynn  |  31.07.2010 в 18:35

    Много съм разсеяна… Не знаех, че има и семантични калки :)

    Отговор
  • 7. oli  |  27.11.2010 в 2:52

    „необходимо е онова, което не е обходено“

    Ако беше така, то каква е разликата между „необходимо“ и „необходено“!

    „Необходимо“ се отнася до такова нещо, което е невъзможно да се случи, анализира или синтезира при обхождане. Това значи: дори да обходим каквото е наличното – няма да го получим, а ще трябва да го добавим към хода на нещата (или изобщо – за да има „ход“).

    „Необходимо“ е отрицателно понятие – чрез него се отбелязва каквото го няма и не Е. В тоя смисъл – не може да вземем „обходимо“ за негова противоположност.

    Отговор
    • 8. Павлина  |  28.11.2010 в 11:01

      оli, мисълта, която коментираш, е на Иван Богоров, а не моя. Тя е отпреди около век, когато вероятно структурата на думата “необходим” е била доста “по-прозрачна”, т.е. нейното значение се е извеждало непосредствено от значението на съставящите я морфеми.

      Отговор
      • 9. oli  |  28.11.2010 в 17:34

        Разбрах, че не е твоя.

        Дори да е както казваш, все пак „необходимо“ ще рече „невъзможност за обхождане“, като така пак е по смисъл далеч от „което не е обходено“.

        Отговор
  • 10. oli  |  27.11.2010 в 2:59

    Извинете ме, ако се грубо вмешателствам с някакви си пет реда. „Необходимото“ е кофти материя и предмет на по-дълго осмисляне, отколкото си позволих да очертая…

    Отговор
  • 11. piliph  |  25.02.2011 в 19:11

    Дали нещо подобно не се е случило и с „мероприятие“ (нем -> рус -> бълг)? В БЕР 3 го няма (но може да е в т. 4 на „мярка“?)

    Отговор
    • 12. Павлина  |  27.02.2011 в 8:46

      Не разполагам с том 4, но надали има данни за мероприятие при мярка. Според многотомния “Речник на българския език” сме заели думата от руски, но не знам как се е установила там и каква е връзката ѝ с Maßnahme – предполагам, че тази немска дума си имал предвид. В “Этимологический словарь русского языка” от М. Фасмер липсва статия за мероприятие.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 365 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 723,048 посещения

%d bloggers like this: