Подскачайки из интернет

17.05.2010 at 8:15 12 коментара

Интернет толерира кратките материали. По-точно, хората, търсещи, ровещи, ползващи интернет, ги толерират. Все по-често четем дългите публикации по диагонал и смея да кажа, че това е разумният начин на четене в подобна среда. Особено когато се интересуваме от конкретна информация или търсим отговор на определен проблем.

Замислям се обаче дали това не моделира и мисленето ни, и поведението ни в други среди. Скачането от сайт на сайт, от тема на тема (една препратка понякога ни отвежда съвсем другаде) лесно може да се проектира върху постъпките в живота ни извън интернет*. Неотдавна ми попаднаха резултатите от едно изследване на начина, по който младежите слушат музика. Аз, като представител на средното поколение, бях искрено удивена, че те изслушват тридесетина секунди от една песен на mp3 плеъра си и след това си пускат следващата. Още по-удивена останах, когато моя по-млада колежка потвърди това. Не че съм се съмнявала в добросъвестността на хората, провели изследването. Просто и досега не мога да разбера как 30 секунди от една песен могат да ти доставят удоволствие.

*   *   *

Горният текст отлежава в черновите ми от една година. Не се осмелявах да продължавам с разсъжденията си за това как интернет се отразява върху способността ни да се съсредоточаваме и да разсъждаваме задълбочено, докато не прочетох статията “Какво прави мрежата с нашия мозък” от Гари Маршъл, публикувана в бр. 199 (25) на списание “.net” (стр. 32–34). Авторът се позовава на мнения на учени и на научни експерименти, стремейки се да представи обективно рисковете и ползите от използването на новите технологии.

За мен беше интересно да прочета думите на д-р Гари Смол от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, които съвпадаха с моите мисли: “… търсенето създава определен “подскачащ” начин на мислене, при който прескачате от идея на идея също както прескачате от сайт на сайт. Получавате широк спектър от информация, но жертвате дълбочината на осъзнаването ѝ”. А това, което повечето от нас правят на компютрите си, за д-р Смол е не просто вършене на няколко неща едновременно, а “постоянно отделяне на частично внимание”.

Точно това ме притеснява. Пребиваването в интернет не стимулира ли у нас повърхностното мислене? Не се ли плъзгаме все по-често по видимата част на нещата в стремежа си да бъдем в течение на все повече събития, процеси и изобщо на всичко ставащо по света? И не се ли проектира това върху отношенията ни с другите, не води ли до повърхностни, нетрайни връзки?

От друга страна, какво означава да се съсредоточиш върху един проблем и да го осмислиш в дълбочина? Той надали е изолиран от всичко останало, обикновено е свързан с множество други проблеми, които трябва да се вземат под внимание. Вниквайки единствено в него, губиш общата картина и вероятно обективната оценка на значимостта му. Може пък интернет да ни помага да държим сметка за “общия фон” и да не забравяме, че конкретното нещо, с което се занимаваме, не диктува реда във Вселената, а е само малка част от пъстрия ни свят.

Пак от друга стана (т.е. положителната), уменията, които сме развили при работата си в интернет, са ценни за справянето с огромни количества информация и за отсяването на онази, която ни е необходима. Ако четяхме всичко дума по дума и не бяхме способни да пробягваме с поглед по дългите публикации, щяхме да бъдем много по-непродуктивни.

Накъде клонят везните? Повече вреди ли нанася интернет на нашия мозък, или пък го стимулира да се справя по-ефективно? Както пише Гари Маршъл, технологиите сами по себе си не са нито добри, нито лоши и ако ги използваме мъдро, подобряват живота ни. Все пак обаче трябва да държим сметка и за потенциалните рискове.

––––––––––
* Нарочно не използвам словосъчетанието “реалния живот”, защото интернет си е реалност. Дори според моя познат Иван Петрински, ако нещо не е отразено в интернет, то не се е случило.

Entry filed under: Някакви такива. Tags: , , , , .

На Тасос всичко е спокойно Диахронично* (5). Можем ли да ги фалираме?

12 коментара Add your own

  • 1. lyd  |  17.05.2010 в 8:39

    Всъщност това „подскачане“ се е случвало години наред преди да се появи Интернет – благодарение на наличието на разнообразие от телевизионни канали.

    Може би изкушението да „подскачаме“ идва от наличието на голям избор и страха да не пропуснем нещо.

    Технологиите може да формират стила ни на бораване с информация, но този стил може и да се е формирал по друг начин, още преди да разполагаме с технологията и разнообразието, до което ни дава достъп. Разбира се, стиловете ни се променят под въздействието на технологиите. Предполагам, че моделите са повече от един.

    Отговор
  • 2. Michel  |  17.05.2010 в 11:23

    Интересни мисли! (Между другото, за малко да прочета постчето по диагонал… явно има верни неща в него! :-D)

    Аз мисля, че всичко е важно: да виждаме като едно цяло, но да можем и да видим отделните детайли, а също и да можем да навлезем в определена материя в голяма дълбочина, когато е необходимо.

    Мисля, че Интернет като мрежа и медия предлага всичко това. И е факт, че както има многобройни кратки статии, които само прехвърляме на повърхността, така има и ужасно дълги подробни статии, които четем в дълбочина. Аз обичам и двата вида – зависи какво търся в момента…

    Отговор
  • 3. in2h20  |  17.05.2010 в 16:04

    Интернет не може да направи нищо с мозъка ни; всичко дето м-о-ж-е да стане е вече там. Потвърждение: всички хора с някакъв недостатък, който им пречи да използват мрежата на 100%.
    Музиката – няма еволюционна функция. Чисто удоволствие. Достатъчни ли са 30 сек ? Да, ако това не е първия път който слушаш парчето.
    Четем символи, които имат символично значение за нас; примерно аз познавам символите в четири култури. Концентрацията ми обаче не зависи от държината на текста, а от интереса ми. Ако авторът ми е интересен, мога и да изчета докрая мислите му…ако ощоло мен не е шумно, не е студено, горещо, не мирише зле…
    сега разбираш ли какво ти казвам ?

    Отговор
  • 4. Svetlina  |  17.05.2010 в 20:14

    Аз съм съгласна, въпреки че не виждам лошото в това хората да се задоволяват с непълно количество информация, в простотата има щастие.
    А за 30те секунди, обяснението е лесно, поне на мен ми е лесно, защото точно така слушам – на 31вата секунда най-вероятно ми е овръзнала песента или съм се присетила за още някоя. Естетиката на повторението си остана в Антична Гърция и сега не харесвам да повтарям припева по два пъти, така и така имам на разположение огромно количество други припеви.

    Отговор
    • 5. Ива  |  18.05.2010 в 13:00

      И аз смятам, че в простотата има щастие. Според мен именно огромното количество други припеви ни отдалечават от тази простота. Огромно количество избори, огромно количество възможности… и ние искаме да опитаме от всичко. Не губим ли така момента? Заради другите възможни припеви губим този, губим удоволствието да излушаме едно парче от край до край, да се потопим в него, без да мислим за това, което следва, без да търсим другото… Това е моята версия за 30те секунди :)

      Отговор
  • 6. Павлина  |  17.05.2010 в 21:34

    lyd, изкушенията са доста. :) В статията, която съм посочила, има и друго обяснение за причините, които ни карат да препускаме от линк на линк: “…мозъците ни притежават рефлекс да свързват новите неща с удоволствието. Колкото повече го правим, толкова по-бързо мислим; колкото по-бързо мислим, толкова повече сме доволни от нас самите и света около нас”. За “подскачането” сигурно могат да се намерят доста обяснения и те да бъдат основателни.

    Michel, добре дошъл в блога ми! :) Да, има публикации, които и аз чета внимателно, но това най-често са интересуващите ме професионално. По навик обаче първо ги сканирам с поглед. Бих казала, че чета задълбочено отделни абзаци, не целите статии.

    in2h20, опитвам се. :))))

    Светлина, разбира се, че няма нищо лошо да се задоволиш с непълна информация. Обратното е гибелно и за мозъка, и за душата според мен. ;) А за музиката все си мисля, че зависи как си свикнал да я слушаш. Много нетърпеливо е това младо поколение! Не може 3–4 минути да изтрае до края на песента! Лишава се от най-красивите финални акорди. :))) (Всъщност аз не съм наясно тези 30 секунди началните ли са винаги.)

    Отговор
    • 7. Darina  |  06.08.2010 в 17:41

      Здравейте! Много интересен блог. Не съм много запозната, но досега не съм срещала блог, посветен на българския език. Поздравявам Ви!
      За първите 30 секунди мисля, че са обикновено началните. Ако трябва да включиш финала, това си е все пак, как да кажа…Иска се технически няколко секунди и, значи, това, поне на мен, би ми говорило, че не е повърхностно слушане. Има сайтове, нещо като лично радио, където ти предлагат да си съставиш собствен плейлист (или листа?) и за целта имаш около 30 секунди да послушаш парчето. Ако ти харесва, включваш го.
      Иска ми се да потърся компетентното Ви мнение за обръщенията. Днес рядко може да се чуе да се обръщат към някого с Иване, Пенке и пр. Прочетох за отношението Ви към винителния падеж, а какво ще кажете за изчезването на звателния?

      Отговор
      • 8. Павлина  |  07.08.2010 в 15:12

        Привет! Надявам се, не сте останали с впечатлението, че винителният падеж е нещо лошо, просто в някои конкретни изрази винителните форми дразнят, ако и да са употребени според правилата. Отношението ми към звателния падеж е сложно. ;) Може би след известно време ще напиша статия – не мога да отговоря кратко на този въпрос.

        Отговор
  • 9. Павлина  |  04.11.2010 в 9:59

    Статията за звателните форми е тук.

    Отговор
  • 10. fearhill  |  16.04.2011 в 9:58

    Всеки един човек е способен абсолютно сам да избира и преценява дали да се съсредоточи и навлезе в дълбочината на своите си ангажименти или в тези на някой друг…. Свободната воля или правото ни на избор ни е дадено от Създателят на Всичко, наш е избора дали да се смирим или da приемем всичко това. А някои може би нямат вече и право на избор… А защо ли? :-)

    Отговор
  • 11. prinz Eugen  |  16.04.2011 в 19:48

    offtopic:

    fearhill, …забелязвам, че заемаш позиция чрез отношението си в блог-пространството и минаваш в графа активен мрежов потребител. :-D Чуствам се длъжен да те предупредя обаче, че впускането ти в необуздани и понякога безкрайни интернет полемики като цяло е приятно, но може да се окаже отчасти и пагубно за и без това малкото налично свободно време. …Което може да прекараш например плъзгайки влажен език между нечии прави бедра или просто на по кутийка хубава бира в реална среща между истински приятели. :-))

    По темата:

    „Подскачането“ oт песен на песен или от статия на статия да речем, в определени случаи може да генерира консумативен емоционален ресурс за задоволяване на моментна личностна необходимост в условия на вакуум. Вакуум породен от недостатъчност на приятни чувства и изживявания за определен период от време. Обратното: „Подскачането“ в този му вид може да е и следствие от мощна доза положителни усещания, които духът не е в състояние да осъзнае наведнъж и приема шоково. По мои наблюдения като че ли в 99% т. нар.“Подскачане“ се дължи просто на цялостна неориентираност, неяснота на индивида със самия себе си – желания, ценности, мечти, липса на достатъчно целенасочени интереси и влечения, слаба способност за оценка на това кое в действителност му допада и кое не. До тук се оформиха три варианта.
    Поне за мен по-интересен е феноменът с разглеждането на списания започвайки отзад напред…. (в т.ч. гледане на филми и четене на книги в същата последователност) :-))

    Отговор
  • 12. prinz Eugen  |  16.04.2011 в 19:52

    …От последните серии към първите и от крайните глави към началните. :-))

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: