На Тасос всичко е спокойно

13.05.2010 at 21:54 6 Коментари

Но не като на Шипка. В Източна Гърция изобщо никой нямаше намерение да протестира или да се бунтува. И в Кавала, и в Драма, и в малките селища на остров Тасос, които посетихме през почивните дни, всичко беше тихо и кротко, извън размирното гръцко време-пространство – такова, каквото ни го представяха медиите.

Съботният Солун ни посрещна с оживените си централни части и крайбрежни кафенета, препълнени с млади хора, но във въздуха не се носеше нищо тревожно. Само боклукът, преливащ от контейнерите за смет, подсказваше, че някой е стачкувал.

След снимката от последната точка в нашия маршрут представям и кадри от първия пункт – древния град Филипи, който носи името на прочутия Филип II Македонски, баща на още по-прочутия Александър Македонски. Ако вече сте били в грандиозния Ефес, останките от Филипи няма да ви впечатлят. А и при реставрацията на част от руините гръцките ни съседи леко са се престарали според мен, за разлика от турските*. Мисля, че втората снимка го илюстрира добре. А това, което се вижда на заден план, не е артефакт, а римски кран, датиран между I в.пр.Хр. и I в.сл.Хр. :)))


Ако се запътите към Тасос, си заслужава да спрете поне за малко в Кавала – светъл, живописно разположен град на беломорския бряг.

За Тасос не бях прочела предварително и една буква, за да не си създавам предварителна нагласа и после да се конфронтирам с нея. Той се оказа чуден остров с малки населени места – постоянните му жители са 15–16 000 души. Туристите значително увеличават този брой, но както ни увериха местни източници, и в най-усилните месеци курортите не се пренаселват.

Местните източници всъщност са българи, които работят в ресторантите и в магазинчетата на Лименас – главния град на острова. Кой за трета, кой за десета година, нашите сънародници са намерили начин да си изкарват хляба на Тасос. Така поне избегнахме контакти с гръцки сервитьори, от които не пазя топли спомени, и детайлизирахме поръчките си в таверните. И сега може би ще си проличи колко често посещаваме ресторанти, но ще споделя нещо, което не бяхме виждали: сервитьорите тук не записват поръчките на лист, а ги отбелязват в джобни компютри, откъдето по безжичен път всички заявки отлитат в кухнята.

С чуждестранен произход – немски, бяха и собствениците на хотелчето, в което нощувахме. За тяхното отношение също мога да кажа добри думи. За пръв път (второ нещо за пръв път на остров Тасос :) ни се случва на закуска да ни подканят да си направим сандвичи и да ни дадат фолио, за да си ги увием. А в томболата, която разиграха съдържателите, една от туристките спечели две безплатни нощувки в двойна стая.

Може ли да отидеш в Гърция и да не стане дума за зехтин? Не може. Не само че стана дума, но дори ни заведоха в една фабрика за производство на зехтин в Панагия, където потомственият собственик ни разказа (и показа видеофилм на един голям LCD телевизор) как се извлича тази течност от маслините. За стотина години технологията за производство на “екстра върджин” се е запазила по същество, само машинариите вече се задвижват не със силата на водата, а на електричеството. Фабрикантът твърдеше, че за един час тук се произвеждат 400 литра зехтин.

Най-много време за разходки имахме в Лименас, където всъщност бяхме отседнали – симпатично градче с приветлива главна улица. Наред със задължителните за такова място магазинчета и сергии за сувенири и тукашни лакомства, фотоапаратът забеляза, че тук се продават пъстри художествено изработени предмети.

В контраст с предишните снимки – късове груба, необработена красота. Това са блокове мрамор, които се добиват в кариерите на Тасос и пътуват към континенталната част на Гърция.

За финал – едно бодливо, но същевременно нежно морско създание, обитаващо бреговете на острова.

––––––––
* Ефес се намира в Мала Азия, на територията на днешна Турция.

Още пътешествия:
На запад от моите балкански познания (3)

Advertisements

Entry filed under: Пътешествия. Tags: , , .

Здравей, приятелко! Подскачайки из интернет

6 Коментари Add your own

  • 1. Владимир Данчев  |  12.10.2015 в 10:56

    Здравей, Павлина,

    Може би ще представлява интерес, включително от езикова гледна точка, едно свидетелство за отколешната ни близост с Тасос – родопската народна песен „Устоски млади терзие“:

    Торнали ми са, торнали
    устовски млади терзие
    и райковски абажие
    нах голем Ташюс да идат.
    Варвеха, колко варвеха,
    слезаха в поле широко,
    стигнаха море длибоко.
    Ехнаха шерка гемие,
    пойоха море длибоко.
    ……………..

    (В текста има някои диакритични знаци, отразяващи родопския изговор, които за съжаление с моята клавиатура не мога да изпиша).

    Източник: „Дето са солзи капали, тамо ще песен да никне“ – Антология на родопската народна песен“, съставител Райчо Русков, Издателство „Христо Г. Данов“, 1987 г., Пловдив (стр. 159).

    Отговор
    • 2. Павлина  |  15.10.2015 в 10:20

      Благодаря. За диакритичните знаци може да използваш програмата Character Map в Windows и да копираш съответните букви с диакритични знаци от Times New Roman например.

      Отговор
  • 3. Ранни записвания  |  24.12.2013 в 16:43

    Красиви снимки, определено бих отишла там. До колкото знам над Лименас има прочути римски руини, но трябва да сме във форма за да можеме да изкачиме стръмния склон. В центъра на града има и руини от агора и малък музей за редки находки. Основният поминък на Лименас е туризма. Площта на запад от пристанището е застроена и има множество хотели и апартаменти. Общо взето има какво да се види и разгледа на спокойствие.Благодаря за статията пожелавам ви още много пътувания.

    Отговор
  • 4. Svetlina  |  14.05.2010 в 22:56

    Аз пък си харесах една от сергиите ти и си я добавих към снимките за скрийнсейвъра :)
    И нещо съвсеееееем извън контекста – бързам да разкажа на всички, че утре е нощта на музеите и програмата може да се нареми тук: http://mc.government.bg/images/Nosht%20muzei2010_new.pdf

    Отговор
  • 5. Павлина  |  14.05.2010 в 22:00

    Ива, нищо чудно и да сме се срещнали на този малък остров. :) All Day Bar е в Лименария, където бяхме съвсем за кратко, а на снимката се вижда Алики, или Заливът на русалките, както го нарече екскурзоводката. Но май спомена и “Райски плаж”, не запомних точно. Обикновено слушам внимателно и даже си записвам ;), но към тази екскурзия подходих различно – разхождах се, щраках с фотоапарата и най-вече се наслаждавах на хубавото време и приветливите места.

    Отговор
  • 6. Ива  |  14.05.2010 в 9:42

    Павлина, беше много интересно да установя, че сме били по едни и същи места през почивните дни :)
    Познах приятния All Day Bar с шарени възглавнички, стълбите към Стария град в Кавала, Paradise Beach, ако не се лъжа. Зачудих се дали не сме се срещнали някъде, без да се познаем…
    Приятно ми беше да чета.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 391 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 889,019 посещения

%d bloggers like this: