На Тасос всичко е спокойно

13.05.2010 at 21:54 6 коментара

Но не като на Шипка. В Източна Гърция изобщо никой нямаше намерение да протестира или да се бунтува. И в Кавала, и в Драма, и в малките селища на остров Тасос, които посетихме през почивните дни, всичко беше тихо и кротко, извън размирното гръцко време-пространство – такова, каквото ни го представяха медиите.

Съботният Солун ни посрещна с оживените си централни части и крайбрежни кафенета, препълнени с млади хора, но във въздуха не се носеше нищо тревожно. Само боклукът, преливащ от контейнерите за смет, подсказваше, че някой е стачкувал.

След снимката от последната точка в нашия маршрут представям и кадри от първия пункт – древния град Филипи, който носи името на прочутия Филип II Македонски, баща на още по-прочутия Александър Македонски. Ако вече сте били в грандиозния Ефес, останките от Филипи няма да ви впечатлят. А и при реставрацията на част от руините гръцките ни съседи леко са се престарали според мен, за разлика от турските*. Мисля, че втората снимка го илюстрира добре. А това, което се вижда на заден план, не е артефакт, а римски кран, датиран между I в.пр.Хр. и I в.сл.Хр. :)))


Ако се запътите към Тасос, си заслужава да спрете поне за малко в Кавала – светъл, живописно разположен град на беломорския бряг.

За Тасос не бях прочела предварително и една буква, за да не си създавам предварителна нагласа и после да се конфронтирам с нея. Той се оказа чуден остров с малки населени места – постоянните му жители са 15–16 000 души. Туристите значително увеличават този брой, но както ни увериха местни източници, и в най-усилните месеци курортите не се пренаселват.

Местните източници всъщност са българи, които работят в ресторантите и в магазинчетата на Лименас – главния град на острова. Кой за трета, кой за десета година, нашите сънародници са намерили начин да си изкарват хляба на Тасос. Така поне избегнахме контакти с гръцки сервитьори, от които не пазя топли спомени, и детайлизирахме поръчките си в таверните. И сега може би ще си проличи колко често посещаваме ресторанти, но ще споделя нещо, което не бяхме виждали: сервитьорите тук не записват поръчките на лист, а ги отбелязват в джобни компютри, откъдето по безжичен път всички заявки отлитат в кухнята.

С чуждестранен произход – немски, бяха и собствениците на хотелчето, в което нощувахме. За тяхното отношение също мога да кажа добри думи. За пръв път (второ нещо за пръв път на остров Тасос :) ни се случва на закуска да ни подканят да си направим сандвичи и да ни дадат фолио, за да си ги увием. А в томболата, която разиграха съдържателите, една от туристките спечели две безплатни нощувки в двойна стая.

Може ли да отидеш в Гърция и да не стане дума за зехтин? Не може. Не само че стана дума, но дори ни заведоха в една фабрика за производство на зехтин в Панагия, където потомственият собственик ни разказа (и показа видеофилм на един голям LCD телевизор) как се извлича тази течност от маслините. За стотина години технологията за производство на “екстра върджин” се е запазила по същество, само машинариите вече се задвижват не със силата на водата, а на електричеството. Фабрикантът твърдеше, че за един час тук се произвеждат 400 литра зехтин.

Най-много време за разходки имахме в Лименас, където всъщност бяхме отседнали – симпатично градче с приветлива главна улица. Наред със задължителните за такова място магазинчета и сергии за сувенири и тукашни лакомства, фотоапаратът забеляза, че тук се продават пъстри художествено изработени предмети.

В контраст с предишните снимки – късове груба, необработена красота. Това са блокове мрамор, които се добиват в кариерите на Тасос и пътуват към континенталната част на Гърция.

За финал – едно бодливо, но същевременно нежно морско създание, обитаващо бреговете на острова.

––––––––
* Ефес се намира в Мала Азия, на територията на днешна Турция.

Още пътешествия:
На запад от моите балкански познания (3)

Entry filed under: Пътешествия. Tags: , , .

Здравей, приятелко! Подскачайки из интернет

6 коментара Add your own

  • 1. Владимир Данчев  |  12.10.2015 в 10:56

    Здравей, Павлина,

    Може би ще представлява интерес, включително от езикова гледна точка, едно свидетелство за отколешната ни близост с Тасос – родопската народна песен „Устоски млади терзие“:

    Торнали ми са, торнали
    устовски млади терзие
    и райковски абажие
    нах голем Ташюс да идат.
    Варвеха, колко варвеха,
    слезаха в поле широко,
    стигнаха море длибоко.
    Ехнаха шерка гемие,
    пойоха море длибоко.
    ……………..

    (В текста има някои диакритични знаци, отразяващи родопския изговор, които за съжаление с моята клавиатура не мога да изпиша).

    Източник: „Дето са солзи капали, тамо ще песен да никне“ – Антология на родопската народна песен“, съставител Райчо Русков, Издателство „Христо Г. Данов“, 1987 г., Пловдив (стр. 159).

    Отговор
    • 2. Павлина  |  15.10.2015 в 10:20

      Благодаря. За диакритичните знаци може да използваш програмата Character Map в Windows и да копираш съответните букви с диакритични знаци от Times New Roman например.

      Отговор
  • 3. Ранни записвания  |  24.12.2013 в 16:43

    Красиви снимки, определено бих отишла там. До колкото знам над Лименас има прочути римски руини, но трябва да сме във форма за да можеме да изкачиме стръмния склон. В центъра на града има и руини от агора и малък музей за редки находки. Основният поминък на Лименас е туризма. Площта на запад от пристанището е застроена и има множество хотели и апартаменти. Общо взето има какво да се види и разгледа на спокойствие.Благодаря за статията пожелавам ви още много пътувания.

    Отговор
  • 4. Svetlina  |  14.05.2010 в 22:56

    Аз пък си харесах една от сергиите ти и си я добавих към снимките за скрийнсейвъра :)
    И нещо съвсеееееем извън контекста – бързам да разкажа на всички, че утре е нощта на музеите и програмата може да се нареми тук: http://mc.government.bg/images/Nosht%20muzei2010_new.pdf

    Отговор
  • 5. Павлина  |  14.05.2010 в 22:00

    Ива, нищо чудно и да сме се срещнали на този малък остров. :) All Day Bar е в Лименария, където бяхме съвсем за кратко, а на снимката се вижда Алики, или Заливът на русалките, както го нарече екскурзоводката. Но май спомена и “Райски плаж”, не запомних точно. Обикновено слушам внимателно и даже си записвам ;), но към тази екскурзия подходих различно – разхождах се, щраках с фотоапарата и най-вече се наслаждавах на хубавото време и приветливите места.

    Отговор
  • 6. Ива  |  14.05.2010 в 9:42

    Павлина, беше много интересно да установя, че сме били по едни и същи места през почивните дни :)
    Познах приятния All Day Bar с шарени възглавнички, стълбите към Стария град в Кавала, Paradise Beach, ако не се лъжа. Зачудих се дали не сме се срещнали някъде, без да се познаем…
    Приятно ми беше да чета.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Спасенка Игова за Езикови питанки
Павлина за Езикови питанки
Боян Георгиев за Езикови питанки
Павлина за За мен
Димитър Пеев за За мен
Димитър Пеев за За мен

Блогът е включен в

Блогосфера

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 463 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 1 449 047 посещения

%d блогъра харесват това: