Що е то юрк.? Юрисконсулт, разбира се

Съмнявам се, че се разбира веднага, особено ако ей така, изведнъж ти зададат този въпрос. Благодарение на Google узнах, че най-често използваното съкращение на думата юрисконсулт е юрк. А защо изобщо се заинтересувах? Защото получих

Въпрос от Judy
А би ли ми казала как се съкращава думата „юрисконсулт“? :)

Моят отговор
Освен юрк. се използват, както предположих, и съкращенията юриск. и юрисконс. Отначало юрк. ми се стори много странно, но с изненада установих, че самата аз често използвам съкращения, направени по този модел.

Иска ми се първо да представя изискванията, на които се подчиняват графическите съкращения. Това са съкращения, които се използват само в писмената реч и не представляват нови езикови единици, за разлика от хоремаг (хотел-ресторант-магазин), да речем. Изискванията са систематизирани в книгата на Л. Крумова и М. Чоролеева “Съкращаването и съкращенията в българския език” (С., 1982, 52–54), а част от наблюденията и примерите са мои:

1. Да бъде включено началото на думата. Това е необходимо, за да направи читателят бързо връзка между съкращението и цялата дума. Изискването е много строго и аз не се сещам за изключения от него.

2. Да бъде ефективно, т.е. да се съкращават най-малко два знака. Могат да се посочат следните изключения: а (ар), ю. (юг), вж. (виж). За първите две има основания – те влизат в единна система с други съкращения: мерни единици за повърхнина – а (ар), дка (декар), ха (хектар); посоките на света – ю. (юг), с. (север), и. (изток), з. (запад). За вж. ми е много трудно да разбера защо изобщо се съкращава (освен второто, нарушава и четвъртото изискване), но е факт, че се използва в научната литература например. На едно място го срещнах разшифровано като вижте, но ако е така, значи не отговаря на следващото, трето изискване.

3. Да се извършва на съгласна, след която следва гласна. Не може обаче да се съкращава на й, макар че е съгласна. Ако вземем за пример думата юрисконсулт, тя не може да се изпише юрис. или юрискон., защото не е включена последната съгласна преди гласната. Правилно е: юриск. или юрисконс.

И от това правило има изключения – когато съкращението е само от един знак: о. (остров), с. (страница), И. Вазов.

4. Да се извършва в линеен, последователен ред, т.е. да не се изпускат букви от думата в тази част, която се изписва.

Мисля, че най-много и най-разнообразни са изключенията именно от това последно изискване. Така е при широко използваното напоследък съкращение бг (български) и при много мерни единици: кг (килограм), см (сантиметър), лм (лумен)*. Голяма е групата на дефисните съкращения, при които се вземат краят и началото на думата и се свързват с дефис: д-р (доктор), у-ще (училище), х-л (хотел), в-к (вестник).

Филолозите също използват съкращения, които не отговарят на изискването за линейна последователност: стб. (старобългарски), цсл. (църковнославянски), срв. (сравни). При тях се изпускат гласните, защото те са по-малко информативни от съгласните (съвременната еврейска писменост се възползва от тази особеност). Когато се съкращава сложна дума**, обикновено се вземат първите букви на нейните компоненти: стб. – старобългарски. Именно по посочения модел е създадено и съкращението юрк. на думата юрисконсулт.

––––––––––––––
* Според мен тук става въпрос не само за съкращения и не само за българския език. По-скоро това са означения на мерни единици, които следват изписването им с латиница: kg – кг, cm – см, lm – лм. Съкращението бг за мен просто е транслитерирано bg.
** Все още липсва единно и общоприето определение за сложните думи, но най-общо, сложна дума е тази, която съдържа два корена.

Още за съкращенията: Съкращаване на словосъчетания