За мъжката природа на аташето (в морфологичен план)

26.02.2010 at 20:23 3 коментара

Всеизвестно е, че всяко съществително име в българския език има определен граматичен род – мъжки, женски или среден. Един от редките случаи, в които родът се колебае, е при думата аташе. Доскоро не бях се замисляла върху нея, но един въпрос, който ми бе зададен в Езикови питанки, стана причина за тази публикация.

Въпрос от Александра Антонова
Думата аташе е м.р. в повечето речници, все още ли не се допуска и ср.р.?

Моят отговор
Колебанията в рода на думата аташе всъщност са породени от факта, че тя има завършек , типичен за съществителните от среден род. В същото време обаче при нея надделява представата за лице от мъжки пол, която доминира, и това определя рода на думата като мъжки (Граматика на българския книжовен език. Т. 2, С., БАН, 1983, с. 100).

Ако за момент оставим на заден план теоретичната постановка на въпроса и се позовем единствено на езиковото си чувство, най-вероятно ще определим рода на думата като среден. Поне така смятат повечето от моите близки и познати, с които проведох блицанкета. Помолих ги да ми кажат от кой род е аташе, като не се замислят много-много и, разбира се, без да правят справка в речниците. Всъщност само един анкетиран – филолог и действащ редактор, беше твърдо убеден, че е от мъжки род, а други трима, настоящи или бивши редактори, първо заявиха, че е от мъжки, но после направиха уговорка или се разколебаха: “Мисля, че е от мъжки… макар че звучи като среден”; “От мъжки. Ама май е среден”; “Предполагам, мъжки… но думата е френска… така че не знам”.

А сега да направим справка в речниците. В последния правописен речник, издание на БАН, родът на аташе не е отбелязан, а според многотомния “Речник на българския език” (т. 1, С., БАН, 1977, с. 339) думата е от мъжки род. Разгърнах още десетина речника. В някои от тях родът не се посочва, в други се определя като мъжки, а в трети – като мъжки или среден. В “Български тълковен речник с оглед към народните говори”, съставен от Ст. Младенов (т. 1, С., 1951), попаднах на интересна бележка в статията за аташе: “Погрешно: военно, морско а[таше]; съгласуването между думите трябва да става по природния мъжки род на аташе”.

Тази бележка (обърнете внимание, отпреди 60 години) ме кара да мисля, че родът на възприетата от френски дума никога не е бил безусловно мъжки. За разлика от баща и чичо, които имат типични окончания съответно за женски и за среден род, но са безспорно от мъжки за всички, чийто роден език е българският. Тук тежест има не толкова мъжката природа на аташето (бащата и чичото винаги, без изключение, са мъже, обаче аташе може да бъде и жена), колкото фактът, че е название на длъжност от типа на посланик, консул, президент, министър, а тези наименования, както и наименованията на професиите са от мъжки род, особено във високите стилове на речта (Сашо, благодаря, че подкрепи мислите ми :).

Нашата дума обаче упорито се съпротивява срещу вменената ѝ мъжка природа и няма как да е иначе, след като чуждите съществителни имена, приспособяващи се към българската морфологична система, придобиват граматично значение за род съобразно завършека си. С толкова характерното в края, аташе съвсем естествено се възприема като съществително от среден род от всеки непредубеден българин :). За мен е много показателно, че именно хора с по-специални познания и отношение към книжовния език определиха рода на думата като мъжки*. В същото време си мисля, че у другите, които казаха “среден род”, говореше необремененото с условности езиково чувство. Благодаря на всички – мнението на всеки беше ценно за мен.

Иска ми се да посоча още един факт, който свидетелства за непоследователност при възприемането на чуждите думи в езика ни: крупие, също френска по произход лексема и също завършваща на -е, е от среден род. Според мен е добре книжовната норма да допусне паралелната употреба на аташе като съществително от мъжки и от среден род, понеже фактическата употреба е точно такава – колеблива, и понеже съществителното име явно се стреми към своя естествен граматичен род.

Ще завърша с една надежда, която изрази моята сестра по отношение на колебливия род на думата: “Е, дано някога се установи!” Аз съм убедена, че това ще се случи, защото езикът не търпи несистемност и непоследователност дълго време.

–––––––––––––
* Впрочем и четиримата редактори са мъже, та не знам дали мъжкото у тях подсъзнателно не е повлияло на мнението им ;)

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Морфология. Tags: , , .

Свети Валентин и главната буква Цветовете на Самарското знаме

3 коментара Add your own

  • 1. Спас Колев  |  01.03.2010 в 14:49

    В потвърждение на последното изречение: В БГ Офис изглежда са обработвали списъци с думи автоматично, за да определят начина на образуване на производните форми. Съответно „аташе“ е идентифицирано като среден род (заедно с всичко, завършващо на „е“).

    Отговор
  • […] маскулинизация. Споменах за това в публикацията си За мъжката природа на аташето (в морфологичен план) и в Езикови питанки се появи […]

    Отговор
  • […] чийто род се колебае, но те са ограничен брой, например аташе (среден/мъжки), прах (женски/мъжки). По мои наблюдения, в […]

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 365 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 723,048 посещения

%d bloggers like this: