Кавичките – излишни ли са вече?

23.01.2010 at 12:35 23 коментара

Вероятно доста хора, включително и високограмотни, са попадали в ситуация, в която са се замисляли дали да поставят кавички, или не. Ето моите размисли в отговор на един въпрос, който се появи в “Езикови питанки”.

Въпрос от Ралица
Здравей, Павлина!
Наистина е много приятна изненада да откриеш някой, който се интересува от българския език…
Би ли могла да споделиш езиковата си логика по въпроса за кавичките при имена на дворци, замъци, мостове, фонтани, градини, паркове… Защото моята е доста разколебана и не ми дава мира от известно време. Струва ми се, че като вторични названия би трябвало да са в кавички (най-вече по името на селището, Версай н.р.), но масово се пишат без кавички (особено световноизвестните, като Лувър н.р., който на всичкото отгоре е и музей днес).
Много ще съм ти задължена, ако споделиш своето виждане по въпроса!
Благодаря ти предварително.

Моят отговор
Здравей, Ралице! Въпросът ти е интересен, а проблемът – доста заплетен, затова ще си позволя в отговора си да спомена неща, които сигурно са ти известни. Правя го и за да бъде публикацията полезна за по-широк кръг читатели.

Случаите, за които говориш, не са включени в раздела за употреба на кавичките в предговора на последния правописен речник, но бихме могли да кажем, че за тях важи правилото за отделяне на приложения, които са собствени имена или функционират като собствени имена към определяеми съществителни. Употребата на кавичките изглежда най-естествена именно когато вторичното название (ще използвам твоя термин) е предхождано от съществително нарицателно име, определящо какъв точно е обозначеният обект: музеят “Прадо”, галерия “Уфици”.

Причини за пренебрегването на кавичките
Разколебаната употреба на кавичките при туристически забележителности от ранга на Лувъра и Ермитажа аз отдавам на това, че макар да са собствени имена, те много често се употребяват с членуваната си форма, което пък е следствие от широката им известност. В моето съзнание кавичките са препинателен знак, сигнализиращ, че затвореното между тях не подлежи на промяна, понеже ограждат собствени имена (по принцип те не променят формата си), цитати (чуждата реч трябва да е точно, буквално предадена), заглавия (също не подлежат на промяна, но с някои уговорки – вж. по-долу). Това е едната страна на въпроса.

Другата е, че кавичките като препинателен знак при вторичните названия не са толкова авторитетни и задължителни, колкото точката и запетаята, особено когато главната буква достатъчно ясно отделя собственото име в графично отношение. Кавичките в тези случаи не са и “жизненонеобходими” за текста, нямат първостепенна роля за бързото му и правилно възприемане. Затова и по-лесно се пренебрегват според мен. Нещо повече, ако в даден текст има много названия в кавички, той “натежава” и става по-труден за четене (повече съм писала тук).

Употреба на кавички при някои вторични названия
Как да постъпваме обаче, ако държим да сме прецизни и да спазваме предписанията на нормата? Би трябвало да поставяме кавички при имената на дворци, музеи, мостове, фонтани, паркове, когато те са вторични названия: дворецът “Хофбург”, музеят “Метрополитън”, мостът “Понте Векио” (който, казано на чист български, си е Старият мост), парк “Оборище”, фонтанът “Грозната лодка”.

Когато собственото име на обекта включва съществително нарицателно в себе си, кавички не се поставят: Версайският дворец, Природонаучният музей, Карловият мост, Люксембургските градини/Люксембургската градина.

По отношение на членуваните собствени имена Лувъра и Ермитажа аз бих постъпила йезуитски – бих ги написала в курсив (italic). Ако се налага непременно да направя избор с кавички или без, бих ги написала без.

Употреба на кавички в заглавия и проблемът за членуването
Тук ще се спра на въпроса дали е възможна изобщо някаква промяна на заглавие (на книга, филм и т.н.), поставено в кавички, в зависимост от синтактичната му позиция в изречението. Според Б. Георгиев който се позовава на мнението на Л. Андрейчин, нечленувано име в заглавие може да се членува: “Речник на българския език”, но ако използваме предлог, е допустимо първото съществително да се членува – в “Речника на българския език”. Членуваните имена от мъжки род пък варират – с пълен и с кратък член: заглавието на едно от стихотворенията на Иван Вазов е “Българският език”, но ако изразът е ...в стихотворението “Българския език”… тогава синтактичните условия налагат да се употреби кратък член.

Тази линия на разсъждения е логична, но в предговора на последния правописен речник открих пример, който не отчита мнението на двамата наши известни езиковеди: Гледахме “Краят на песента” (с. 96 – подчертаването е мое). Ако трябва да съм съвсем откровена, аз съм раздвоена по въпроса: съзнанието ми приема мнението на Б. Георгиев и Л. Андрейчин, но езиковото ми чувство говори, че има дисонанс между употребата на кавички и възможността за каквато и да е промяна в съдържанието, затворено между тях. Самото вариране на формите на думите дискредитира основанията за употреба на този препинателен знак.

И още нещо за членуването на думи в заглавията. В палеославистиката е прието заглавията на старобългарските съчинения да се изписват без кавички: Шестоднев, Небеса, Лествица от Йоан Синайски, Диалозите на Псевдо-Кесарий, Кратко житие на Климент Охридски. Вероятно тази практика се е наложила по следните причини:
1. Формата на единственото или на опорното съществително име (респективно на определението към него) варира – членувано/нечленувано, с пълен член/с кратък член: Шестоднев/Шестоднева/Шестодневът; Кратко/Краткото житие на Климент Охридски.
2. Името на автора често е неразделна част от заглавието: Лествица от Йоан Синайски, Слова на Григорий Богослов, Пандекти на Антиох, Пандекти на Никон Черногорец.

Изписването на определени заглавия без кавички е прието в научната литература, макар и в една определена област, и това едва ли е случайно. Не други специалисти, а именно филолози са почувствали ненужността на препинателния знак в определени ситуации.

Мисля, че с течение на времето кавичките ще продължат да отстъпват от своите позиции, а разумното поведение на хората, държащи да пишат грамотно и с уважение към нормата, е да не се престарават с поставянето им там, където те вече изглеждат – малко или много – неестествено: примери като Лувъра и Ермитажа са добра илюстрация в случая, затова си позволявам да ги посоча за трети и последен път.

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация. Tags: , , , .

Диахронично* (4). За степенуването на прилагателните и наречията Като руски мужик

23 коментара Add your own

  • 1. Кавичките??? | Teenews.eu  |  08.02.2010 в 8:23

    […] да я намерите – тук Post Published: 08 February 2010 Author: admin Found in section: […]

    Отговор
  • 2. Ани  |  17.02.2010 в 11:05

    Нещо в мен силно се съпротивлява на посочения пример от Б. Георгиев и Л. Андрейчин. Смятам, че заглавия на книги и други подобни, когато са в кавички, е добре да останат автентични и не следва да бъдат изменяни и съгласувани с другите части на изречението. В първия пример – „Речник на българския език“, ако искам да употребя предлог и да го членувам, редно е да кажа „в речника на българския език“ (и може би в скоби да поясня точното име на този речник, също и датата на издаване или съставителите) или просто в „Речник на българския език“, което не променя смисъла на изречението, а запазва оригиналното заглавие. С две думи, езиковото ни чувство съвпада. :-)

    Отговор
  • 3. Павлина  |  18.02.2010 в 8:53

    Хубаво е, когато можеш да свериш езиковото си чувство :), дори и да не съвпада с това на другия.

    Скоро търсих нещо в едни по-стари мои публикации и там се натъкнах на следните изречения, които са в разрез с написаното по-горе за Лувъра и Ермитажа:

    “Да отидете във Виена и да не посетите Музея за история на изкуството, е все едно да стигнете до Париж и да заобиколите “Лувъра”. Тази художествена галерия е приютила една от най-стойностните колекции от произведения на изкуството в света, подобно на флорентинската “Уфици”, испанската “Прадо” и санктпетербургския “Ермитаж”. (http://bgurl.org/YGQr)

    Ако трябваше сега да пиша публикацията, вероятно вместо кавички щях да използвам курсив, но в случай че въпросът се постави ребром – с кавички или без, в името на консистентността, както е модерно да се казва напоследък, отново щях да използвам кавички при “Лувъра” и “Ермитажа” заради кавичките при “Уфици” и “Прадо”. Иначе настава разнобой.

    Отговор
  • […] блога си бях писала, че не намирам за редно заглавие или собствено име, […]

    Отговор
  • 5. Юлия Боева  |  14.01.2012 в 22:13

    Павлина, струва ми се, че в израза „…в стихотворението “Българския език”…“ е по-правилно да не се променя заглавието на Вазов – „Българският език“, с пълен член. Подобен пример: В романа „Железният светилник“…..

    Отговор
    • 6. Павлина  |  15.01.2012 в 21:23

      Да, и аз така мисля – че затвореното в кавичките не бива да се променя.

      Отговор
      • 7. Юлия Боева  |  15.01.2012 в 22:30

        О, моля за извинение – снощи не дочетох всичко, а сега виждам, че бележката ми за заглавията е малко излишна.
        А моят проблем с кавичките се появява, когато трябва да напиша адрес. Може би е от чист мързел, но все ми се иска да не слагам кавички на названието на жилищния комплекс. И го правя понякога – а после ми е малко гузно.

        Отговор
        • 8. Eли  |  27.04.2012 в 11:06

          Здравейте,
          Поздравления за блога! И не само.
          На въпроса за употреба на кавички за название на жилищен комплекс – има кавички. Пр.: ул. „Липа“, жк „Младост“, жк „Красно село“ и т.н. Казус си е, ако е жк „Младост 1“, защото не се препоръчваше при съчетание на име с цифра да се пишат кавички. Обаче това е при употреба в свързан текст, защото имаше в стари учебници правило, че при адресиране на колетни пратки и писма не се пишат кавички на улици и квартали.

          Отговор
      • 9. Vassil Yovchev  |  07.01.2013 в 14:14

        Също съм склонен да се съглася, макар че, чисто формално, не стои мн. добре. Но например на немски и руски това не е така и имената в кавички – на книги, филми, постановки и пр. – се скланят в зависимост от граматичната роля на думите, поставени в кавички, независимо как заглавието е изписано в оригинал. Разбира се, да се ползват аналогии с чужди езици, за да онагледиш собствения си, е по-скоро непрепоръчително, ако човек държи да е последователен в аргументите си – доста често нормите са диаметрално противоположни.

        Отговор
  • 10. Спас Колев  |  26.04.2012 в 13:00

    А какво мислиш за влагането на кавички – Метростанция „Мусагеница“ – добре; но дали Метростанция „Стадион „Васил Левски““ – и ако не, как?

    Отговор
    • 11. Павлина  |  02.05.2012 в 20:28

      Няма какво да мисля, то си е регламентирано. :) Трябва да се пише само с едни затварящи кавички: метростанция “Стадион “Васил Левски”. Така е и при скоби в скобите – две затварящи скоби една след друга не се пишат, едната пада.

      Отговор
      • 12. Спас Колев  |  03.05.2012 в 7:43

        Ужас (за свикналите да пишат програмен код). :D

        Отговор
        • 13. ldtr  |  03.05.2012 в 11:27

          И аз съм ужасѐн. :(((

          Отговор
          • 14. Павлина  |  03.05.2012 в 12:19

            Хайде сега, за компенсация пък правилата повеляват винаги да се пише затваряща запетая, нищо че може да няма отваряща. ;)

            Отговор
          • 15. ldtr  |  03.05.2012 в 19:17

            Започвам да се чудя дали в съответната институция решенията не се вземат от хигиенистката…

            Отговор
  • 16. aninn  |  17.09.2012 в 15:17

    А защо е правилно да се пише „квартал Лозенец“, а „ж.к. „Младост“? Примерите са от „Нов правописен речник на българския език“, С., БАН, Хейзъл, 2002, стр. 69-70, точки: 62.2.1 и 62.6.1.

    Отговор
    • 17. Павлина  |  18.09.2012 в 8:05

      Според новия правописен речник и имената на кварталите се поставят в кавички.

      Отговор
      • 18. aninn  |  18.09.2012 в 21:06

        Благодаря! Така има много повече смисъл. Старото (явно) правило много ме объркваше.

        Отговор
  • 19. Морфо  |  12.10.2012 в 21:40

    Привет!

    Изникнаха в съзнанието ми два въпроса след прочитането на статията- Първият е относно кога се поставят кавички на заглавия, защото често пъти ми се е налагало да премислям дали е правилно да оградя с кавички едно заглавие, или не (не ми стана ясно от статията) и вторият е дали се пише ж.к. „Люлин“ в кавички.

    Благодаря предварително!

    Отговор
  • 20. Павлина  |  13.10.2012 в 7:21

    И в двата случая се поставят кавички.

    Отговор
    • 21. vilervale  |  14.10.2012 в 8:52

      Здравей, Павлина,
      Какво би казала за кавичките при марките вино? И не само вино, всякакви напитки и дори коктейли. Струва ми се, че практиката все повече клони към изписване без кавички и с малка буква, но на мен все още ми бодат очите случаи като „изпихме по две мохито“ (не куца ли съгласуването тук? а как ще стане с май тай – два май тая? два май тай?), „Барбара д’Алба ми замая главата“ (трябваше ми малко време, за да се досетя, че не е жена, нито пък е провинцията, а вино). Ти как постъпваш?
      Поздрави

      Отговор
      • 22. Павлина  |  15.10.2012 в 13:49

        Здравей, vilervale!
        Тези названия на напитки по-скоро функционират като нарицателни, отколкото като собствени имена, затова и не се ограждат в кавички. За Барбара д’Алба бих направила изключение, защото действително е по-вероятно да си помислиш, че това е име на жена.

        За съгласуването – както ти подсказва езиковото чувство. Аз бих написала две мохито или две чаши мохито; също две чаши май тай.

        Отговор
        • 23. vilervale  |  15.10.2012 в 17:14

          Благодаря.
          Според мен е рано да захвърляме кавичките. Едната причина е получаващото се разностилие (как беше, консистентността? :) ), ако напишем „В „ПИкадили“ са пуснали с намаление фронсак и „Барбара–“ и няма как човек да не се запита защо при едното има кавички, а при другото не. Втората причина е, че се забелязва и обратна тенденция към възприемането на тези названия като марки, като собствени имена и се прави разграничение между асеновградски мавруд (вино от сорта мавруд от Асеновград/региона) и „Асеновградски мавруд“ (запазената марка на бившия държавен Винпром). А и с побългарените имена толкова лесно може да се получи объркване – кобилешко мляко, разните там коктейли секс на плажа, вечерен блян и т.н. словоблудства. Притеснява ме и решаването на въпроса с добавката „чаши“, някак си измерването с чаши върви за течност с една консистенция, не за смесица от няколко, а и все едно да казвам „два плода киви /авокадо“… Не знам, явно още налучкваме нормата :)

          Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 366 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 725,970 посещения

%d bloggers like this: