Диахронично* (4). За степенуването на прилагателните и наречията

16.01.2010 at 22:11 3 коментара

В предишния си блог започнах поредица от публикации под общото заглавие “Диахронично”, в която представям различни езикови явления, свързани с историята на българския език. Тук я продължавам.

Да сравняваш нещата, които те заобикалят, и да ги степенуваш в собственото си съзнание е естествено за всеки човек. В нашия език, подобно на много други**, има граматически средства за това. Прилагателните и наречията могат да се степенуват с помощта на частиците по и най.

В старобългарския език е имало други начини за степенуване, най-общо казано – с помощта на специални наставки и думи. Още тогава обаче частицата най започва да се добавя към формата за сравнителна степен и да ѝ придава значение на превъзходна. Първият писмено засвидетелстван пример е от Супрасълския сборник (Х в.)

За да не звучи толкова абстрактно, ето едно наречие, което не мога да изпиша коректно на старобългарски, но ще го предам колкото е възможно по-точно в звуково отношение:
скоро (основна, положителна форма на наречието)
скоряе (сравнителна степен)
скоряе вьсяхъ (превъзходна степен, класическа, по-стара форма)
наискоряе (превъзходна степен, по-нова форма)

Частицата по се появява в писмените паметници през ХII–ХIII в., което означава, че се е употребявала в говоримия език по-рано.

В съвременния български език двете частици са утвърдени и с тях се степенуват прилагателните имена и наречията, но не всички, а само онези, които означават признак, подлежащ на степенуване. Относителните прилагателни***, например дървен, пясъчен, учителски, не могат да се степенуват: една маса е дървена и само толкова, не може да е по-дървена или най-дървена. Ако обаче прилагателното се употреби преносно, това ограничение отпада:
Този вестник се списва възможно най-дървено, но възможно най-едностилово (примерът е автентичен).

Не би трябвало да се степенуват и някои по-особени качествени прилагателни, които поначало означават признак, неподлежащ на степенуване (жив, мъртъв, бременна), или признак в неговата най-висока възможна степен, т.нар. елативна степен (изключителен, извънреден, превъзходен). Именно на последните прилагателни ми се иска да обърна внимание, понеже ми прави впечатление, че напоследък и те се степенуват.

Ако се поровите в интернет, без особени усилия може да откриете форми като най-оптимален, най-превъзходен, най-фантастичен, най-фундаментален, най-основен, най-универсален. Основните форми на тези прилагателни съдържат идеята за най в значението си:

оптимален – ’най-добър, най-благоприятен, най-близък до желаното’;
превъзходен – ’с много добри качества, отличен, великолепен’;
фантастичен – ’който предизвиква възхищение, превъзходен, отличен’;
фундаментален – ’който е в основата, основополагащ, основен’;
основен – ’най-важен, най-значим, главен; цялостен, радикален’;
универсален – ’разностранен, всеобхватен’.

За тези прилагателни, разбира се, може да се спори. Лично аз не бих ги степенувала, но в съзнанието на друг, чийто роден език е българският, те може би не изразяват достатъчно ясно тази пределна наситеност на означения признак. Намерението ми не е да порицая това езиково явление и да го поставя в графата “отклонение от нормата”, а да се опитам да разбера причините за него.

Възможните обяснения според мен са три (не ги изреждам по важност):
1. Увлечени в употребата на силни думи, се опитваме да представим нещата по-… и най-… дори и тогава, когато те по природа са си най-…

2. За някои от прилагателните, най-вече от чужд произход (оптимален, фундаментален), допускам непознаване на точното значение.

3. Наскоро проф. И. Харалампиев формулира един исторически езиков закон – за пределния обхват на новите граматични явления, който гласи: “Всяко ново граматично явление се настанява най-напред там, където появата му е предизвикана от определени вътрешноезикови или външни причини. Постепенно обаче то заема цялата граматична територия, където се намира мястото на първоначалната му поява” (И. Харалампиев. Развойни процеси в съвременния български език. В. Търново, 2009, с. 74).

Добра илюстрация на този закон е разширяването на полето на определителния член в нашия език. В началото той се появява при съществителните нарицателни имена (селото, градът), после при прилагателните (добрият, хубавият), и накрая – при съществителните собствени имена (Томата, Анчето, Родопите).

Бих могла да допусна, че формите от типа на по-превъзходен и най-превъзходен са резултат от действието на закона за пределния обхват на новите граматични явления при степенуването на прилагателните имена. Разбира се, това може да се потвърди или отрече само след събирането на по-богат езиков материал и обстоен анализ.

–––––––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.
** Интересно ми е дали има езици, които не познават степенуването. Предполагам, че в някои това става с лексикални средства.
*** Относителни са тези прилагателни, които показват признак на предмет във връзка с друг предмет (планински – ’който се отнася до планина’).

Диахронично (1). За историята на някои думи

Диахронично (2). Съвременни фонетични редувания и исторически палатализации

Диахронично (3). Чуждици ли? Нищо ново под слънцето…

Диахронично (5). Можем ли да ги фалираме?

Диахронично (6). Необходими ли са калките?

Диахронично (7). Своеволия в преговорите между газа и газта

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Морфология. Tags: , , , .

Диалози (7) Кавичките – излишни ли са вече?

3 коментара Add your own

  • 1. Графът  |  19.01.2010 в 11:48

    Към обясненията на причините:
    Струва ми се, че все по-отдалечаващите се граници на средата, в която се чувства човек, предизвикват известна „недостатъчност” на някои значения – в случая на степенуването.
    Преди 100-ина години през живота си човекът се е „сблъсквал” (по-точно, е чувствал необходимост да определи като такива) с единици превъзходни, по негова преценка, неща. При това, те като правило не са имали много „конкуренти”, които да ги подложат на съмнение. И превъзходното не е имало нужда от „подсилка”.
    Днес около него са милиони, че и милиарди. Как тогава негово превъзходно да е наистина такова, а не част от милиард (т.е. вече загубило превъзходството си)?
    И хората започват да търсят все по- и по-силни думи, които да изразят тяхното лично отношение. Лично, различно от масовото.
    Това, според мен не се отнася само за сравненията – думата „яко”, с която непрекъснато се срещам в интернет, какво е? :)

    Отговор
    • 2. Павлина  |  19.01.2010 в 18:27

      Мисля, че разбирам какво имаш предвид. Съществуват много начини за “подсилка” поради “недостатъчност на някои значения” – използвам твоята терминология :). На прима виста се сещам за два. Ако останем на територията на степенуването, най-простият е чрез повторение на частицата: най-най-красив. При словообразуването пък могат да се наслагват наставките, с които се образуват умалителни съществителни имена: крак > краче > краченце.

      В едно съм сигурна: ако нещо се появява в езика, значи от него има необходимост.

      Благодаря ти за гледната точка. Само се питам дали силните думи ще ни стигнат, за да изразим отношението си към новите, все по-превъзходни неща, които ще се появяват в живота ни. Но възможностите на езика са безгранични, и с това ще се справи ;).

      Отговор
  • 3. Ivan  |  01.09.2012 в 1:40

    Искам да добавя думата „ВЕЛИК/А“ ,като пример за прилагателно,което не се степенува. То носи идеята за значително превъзходство и според мен не би следвало дори да има мн. ч., тъй като не може да има няколко велики- противорчие- значението на думата е уникално и характеризира само един предмет/нарицателно/собстено име.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 365 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 723,048 посещения

%d bloggers like this: