Появи се един малък блогър

Ей така, малко неочаквано, дъщеря ми се сдоби с блог. Бих казала, че за една първокласничка това е необичайно – от нея се очаква да се учи да чете и да пише, а не да съставя текстове. Обаче не удържах на атаката на Божена и заедно създадохме ето това малко място в огромното пространство, наречено интернет. Всъщност не можах да намеря смислени аргументи за евентуален отказ, а след кратко размишление реших, че пишейки в блога си, ще се упражнява в създаване на собствени текстове – едно безспорно полезно умение.

И едни други мисли се въртят в главата ми напоследък, свързани с учебните програми и с тяхната гъвкавост, от една страна, а от друга – с по-бързото интелектуално развитие на децата през последните години. Все повече са първокласниците, усвоили умението да четат и да пишат с печатни букви, преди да тръгнат на училище. Все повече са и тези, които пишат в чата и във форумите (с правописни и ред други грешки). Учебните програми обаче не отчитат фактите и приемат, че всички деца са неграмотни. Какво се прави за развитието на речевите умения на напредналите в първи клас? В най-добрия случай то се задържа, а в не толкова добрия се вреди. Ако на 5-годишна възраст вече имаш техника на четене, малко странно е да ти обясняват, че този знак е буквата А, а пък онзи – буквата Б. Да не говорим че за всички деца материалът би трябвало вече да е познат от предучилищната група.

Може би за напредналите в развитието си първокласници блогът е едно благодатно поле за изява. Детски блог – защо пък не?