Драгинко, бульо, булка, калино…

21.09.2009 at 21:17 4 Коментари

Често чувах тези обръщения в семейството на баща си. Знам, обречени са на забрава. Съвременните млади хора и потомствените граждани не ги използват. Дори и в моето семейно обкръжение не ги чувам вече. Баба, дядо, чичо и стринка не са сред живите, а едната от по-големите сестри на баща ми се обръща към майка ми по име. Другата винаги ѝ казва булка, както повелява традицията. Така се обръщаше към снахите си и моята баба.

Стринка казваше драгинко на баща ми, понеже той беше по-малкият ѝ девер. Ако беше по-голям, щеше да се обръща с бате. Тук обаче има една тънкост. От значение е единствено възрастовото отношение между кръвните роднини – братята и сестрите. Дори татко да беше по-голям от стринка, той пак щеше да е драгинко, защото е по-малък от брат си. Вероятно изглежда смешно, но е факт.

Съпругът ми беше изненадан, когато му обясниха, че ако следва “номенклатурата”, трябва да казва на по-голямата ми сестра како, макар че тя е по-малка от него. След като беше посветен в тайнствата на стародавните роднински названия, Гошо важно-важно обясни на брат си, че е редно да ми казва бульо, въпреки че е по-голям от мене. Моят девер мисли, мисли и реши, че в краен случай може да се навие на како, но езикът му не може да се пречупи и да изрече бульо. Разбира се, до ден днешен не съм чула нито бульо, нито како :). На Гошо обаче идеята му хареса и когато говори с брат си за мене, му съобщава: “Кака ти еди-какво си, кака ти еди-що си”.

Остана да обясня що е то калино. Не е лично име в случая, а обръщение към по-малката зълва, т.е. към по-малката сестра на съпруга. Ето текста на една народна песен, илюстрираща тези мили роднински отношения:

–Калино Радо мари, росна ливадо,
кой ти го купи, мари, герданчето?
–Тази пуста буля, мари, дали пък не знае!
Който ма люби – той ми го купи.

–Калино Радо мари, росна ливадо,
кой ти го купи, мари, коланчето?
–Тази пуста буля, мари, дали пък не знае!
Който ма люби – той ми го купи.

–Калино Радо мари, росна ливадо,
кой ти го купи, мари, фустанчето?
–Тази пуста буля, мари, дали пък не знае!
Който ма люби – той ми го купи.

Ама че любопитна буля! :)

Advertisements

Entry filed under: Език мой – приятел мой. Tags: , , , , , , .

Диалози (4) Представям ви Мишел Боянска

4 Коментари Add your own

  • 1. Павлина  |  22.09.2009 в 9:16

    Благодаря ти, Графе!

    Отговор
  • 2. Графът  |  22.09.2009 в 1:13

    Чета „Безсилието на силните думи” и внимавам да не се натъртя някъде. :)
    Чета „Драгинко, бульо, булка, калино…” и усещам галеща семейна топлина и някаква нежност…
    Пустите му думи! Затуй сигурно е „Думай ми, думай…“

    Отговор
    • 3. сашо  |  26.05.2010 в 16:51

      може ли някой да микаже от къде да си изтегла тази песен прерових навсякъде но без резултат

      Отговор
      • 4. Павлина  |  26.05.2010 в 17:06

        Може да видиш едно изпълнение ето тук, с един допълнителен куплет.

        Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 391 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 889,019 посещения

%d bloggers like this: