Езикови питанки
Моля да задавате езикови въпроси в сайта „Как се пише“.
т публикациите в предишния ми блог са посветени на различни езикови проблеми.
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
Блогът на Павлина 
1.
Нед | 13.02.2023 в 2:07
Здравейте, Павлина!
Въпросът, по който искам да потърся Вашето мнение, касае използването на наречието „сигурно“. Масово то се използва в смисъл на „вероятно“ или „навярно“. Не би ли трябвало то да се използва само в случай, че използващият го е сигурен в това, което твърди? „Вероятно“ и „навярно“ са дадени като синоними на „сигурно“ в наличните онлайн речници.
2.
Саня Табакова | 13.02.2023 в 8:59
Едно от значенията на наречието „сигурно“ определено е:
вероятно, навярно. Бих добавила по-разговорни: няма как, нищо чудно, доколкото зависи от обстоятелствата.
Интересно ми стана, защото употребата на наречието като убеденост, увереност е специфична – като че ли винаги е „вързано“ с някакъв глагол – обикновено „съм“, „става“, „остава“.
– Павел ще дойде ли?
– Сигурно (предполага се, вероятно).
– Сигурно Е (увереност, че ще стане).
– Че ще дойде, е сигурно (увереност, че ще стане).
– Това е сигурно. /Надали е толкова сигурно (увереност/неувереност, че ще стане).
Иначе има и други производни и конструкции, които по-подходящо изразяват увереност, убеденост: „Със сигурност“, „Сигурен съм“.
3.
Павлина | 13.02.2023 в 17:40
Здравейте, Нед!
Употребата на сигурно със значение „навярно“, „вероятно“ е съвсем легитимна. Тези, за които българският език е майчин, са свикнали от малки с това и едва на по-късна възраст се питат защо казваме сигурно, когато всъщност не сме сигурни в нещо.
4.
Добромир Кралчев | 12.02.2023 в 21:06
Здравей, Павлина!
Къде е правилно да се постави ударението на думата „латекс“? Учуди ме разминаването между прочетеното в една книга от Владко Мурдаров и един правоговорен речник в Интернет, от една страна, и единодушната, но противоположна практика на всичките ми познати от различни краища на България (тоест разминаването не се дължи на някакво диалектно влияние).
Всъщност какви са аргументите за избор на едната или другата гласна?
Поздрави: Добромир
5.
Павлина | 13.02.2023 в 17:43
Здравей, Добромире!
За да отговоря на въпроса ти, трябва да направя проучване, за което се изисква много свободно време. За съжаление, не разполагам с такова.
6.
Радост | 11.02.2023 в 20:31
Здравей, Павлина! Исках да те попитам кое е по-правилно:
“Пътят, истината и животът“ или “Пътят, Истината и Животът“?
7.
Павлина | 12.02.2023 в 15:40
Здравей, Радост!
Липсва контекст, но дори и да имаше, съществителните нарицателни може да се пишат с главна буква със стилистична цел. В синодалния превод на Библията: „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6).
8.
Ева Иванова | 02.02.2023 в 0:09
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам как е правилно да се изпише фразата „либро-какви жени“ в следния диалог:
– Ако трябва да съм честен обаче, кръвният тест е чиста формалност. Либроварските жени…
– Либро-какви жени?
Предварително благодаря!
9.
Павлина | 02.02.2023 в 8:13
Здравей, Ева!
Няма специално правило за това. Аз бих го написала по този начин.
10.
К. Христов | 27.01.2023 в 21:55
Здравей,
Правилно ли са поставени запетаите в изречението “Българските ученици, в частност и тези от чужбина, ще получават безплатни учебници.” ?
А какво се случва, ако “в частност” е в началото на изречението, да речем – “В частност те ще получат безплатни учебници.”, необходима ли е запетая?
Благодаря предварително!
11.
Павлина | 28.01.2023 в 16:54
Здравей!
Да, поставени са правилно.
Във втория пример не е необходима запетая.
12.
Amante | 25.01.2023 в 8:30
Здравей! Наскоро научих следното правило при правопис на я или е: ,,Пишем я, когато са спазени едновременно следните три условия: гласната е в сричка под ударение, сричката след я съдържа твърда гласна ([a], [ъ], [о], [у]), след я няма [ж], [ч], [ш], [й].“
Първо, какво се има предвид от ,,гласната е в сричка под ударение“ – коя сричка, коя гласна по точно при думи с повече от една?
Второ защо пишем железобетонен, а не желязобетонен? Гласната о при „-бетонен“ е под ударение, сричката след я съдържа твърдата гласна о и също след я няма ж, ч, ш, й.
P.S. Ще съм много благодарен за помощта! Подготвям се за изпит по български език.
Поздрави,
Аманте!
13.
Павлина | 25.01.2023 в 9:22
Здравей!
Започвам от втория въпрос, защото там всичко си е по правилата. Променливото я е във втората сричка – железобетонен, и пишем е, защото не е изпълнено едно от условията – ударението пада не върху тази сричка, а върху предпоследната – железобетòнен. Дори само едно от условията да не е изпълнено, я преминава в е.
Може да видиш точните правила за променливото я и обясненията например тук: https://kaksepishe.com/penoobrazuvasht/
14.
rumianar | 23.01.2023 в 19:38
Здравейте, моето питане е за поставянето на кавички при въвеждане на название.
Изреченията са:
1. Те растат на високи дървета, наречени „кокосови палми“.
2. Енотът се нарича още „миеща мечка“.
3. Енотът, наричан още „миеща мечка“, е всеядно животно.
При 1 въвеждаме название, а при 2 и 3 въвеждаме друго название за същия обект. Това дали ще се отрази на кавичките?
И ако заменим „се нарича“ с „е познат още като/е известен като“, ще се отрази ли това на кавичките?
Благодаря предварително!
15.
Павлина | 23.01.2023 в 22:43
Здравейте!
Аз бих използвала курсив.
16.
rumianar | 24.01.2023 в 13:54
Да, курсивът е за предпочитане, стига самият текст да не е в курсив.
Моите колебания дойдоха от това, че в „Да пишем правилно“ (с обяснения по някои правила от ОПРБЕ) има пример: „Морските лъвове, или ушатите тюлени, са морски бозайници“, като е обяснено, че „или“ е със значение „тоест“, „не противопоставя два обекта, а въвежда друго название на същия обект“ и може да се съчетае с „както още е известен“, „познат още като“, „иначе казано“ и др.
Ако променим изречението и стане:
1. Морските тюлени, или познати още като ушати тюлени, са морски бозайници
и го сравним с:
2. Морските тюлени, наречени още „ушати тюлени“, са морски бозайници.
3. Морските тюлени, познати още като „ушати тюлени“, са морски бозайници.
в изречение 1 нямаме курсив, а в 3 имаме.
От наличието/отсъствието на „или“ ли идва разликата?
Когато е употребено само „или“, няма неяснота. Но когато имаме добавен израз, интуитивно ми идва да сложа курсив (заради изразът „още като“).
Благодаря!
17.
Павлина | 25.01.2023 в 9:28
Ако самият текст е в курсив, аз не бих поставила кавички.
18.
Добромир Кралчев | 12.02.2023 в 20:36
Няма нужда от кавички за изрази, въведени с думите „наречен“ и „наричан“. Ако непременно трябва да се откроят новите названия, може да се използва друг шрифт, например курсив.
19.
rumianar | 13.02.2023 в 19:07
А това не са ли названия, които трябва да откроим не ако искаме, а защото са названия? В книгата на доц. Теофана Гайдарова „Новото в новия правописен речник“ (2015 г.) пише: „Непознати думи и изрази, както и термини, чието значение се разяснява в същото изречение, се поставят в кавички или се изписват с друг шрифт“. Само това намерих като информация. А може би се отнася само за термини (процеси, свойства, явления), но не и за названия?
20.
Павлина | 13.02.2023 в 21:28
Това правило е от предишния официален правописен речник (2002 г.), а примерът е С термина „делувий“ се означават… Тук с кавички е оградено название, придружено от категоризираща дума, и случаят е различен от Вашите примери.
21.
rumianar | 13.02.2023 в 23:41
Ако правилно разбирам – правилото е старо, но е валидно и сега, просто не се отнася за изречения като моите. Благодаря за разясненията!
22.
Павлина | 14.02.2023 в 18:25
В ОПРБЕ (2012 г.) правилото липсва, но в изречения от този тип са необходими кавички.
23.
Златина | 18.01.2023 в 23:55
Здравей, Павлина,
Може ли помощ за пунктуацията в следното изречение:
На 8 ноември 1912г. под командването на мичман Георги Купов нашият миноносец нанася тежко поражение и изважда от строй турския карцер “Хамидие”, чиито задачи са да блокира и бомбардира българското крайбрежие.
Трябва ли или не трябва да има запетая след “Георги Купов” и защо?
Благодаря!
24.
Павлина | 22.01.2023 в 9:47
Здравей, Златина!
Със запетаи трябва да се отдели обособената част под командването на мичман Георги Купов.
25.
Златина | 22.01.2023 в 12:07
Благодаря! И аз така мислех и се чудех защо няма.
26.
Павлина | 22.01.2023 в 17:25
Не знам дали стана ясно: трябва да има запетая и след 1912 г., и след Купов.
27.
Златина | 22.01.2023 в 22:14
Абсолютно ясно! Благодаря, Павлина! В текста, изваден от учебник по БЕЛ беше написано без запетаи, което ме учуди.
28.
Добромир Кралчев | 12.02.2023 в 20:08
1) Както Павлина правилно е посочила, фразата „под командването на мичман Георги Кулов“ може да се обособи и тогава трябва да се огради със запетаи.
2) От друга страна, обособяването не е задължително (въпреки че според мен е препоръчително, тъй като подобрява четимостта на текста). Не е задължително, защото цитираната фраза може да се изтълкува като обстоятелствено пояснение за начин. Следователно липсата на запетаи в учебника по български език и литература не е грешка.
29.
Златина | 15.01.2023 в 0:55
Здравей, Павлина! Имам един въпрос, за който не успявам да намеря еднозначен отговор. Отнася се за думата „надарен“ – прилагателно или страдателно причастие е и кое го прави такова? Благодаря предварително за отговора.
30.
Павлина | 15.01.2023 в 18:38
Здравей, Златина,
Това е сложен въпрос. Много от думите, които по произход са причастия, не се осъзнават като такива, защото функционират почти или само като прилагателни имена. Затова и в речниците пише, че са причастия, които се употребяват като прилагателни: bit.ly/3iDcBf1
А защо се налага да правиш такова разграничение?
31.
Златина | 15.01.2023 в 23:51
Благодаря много за отговора, Павлина. Истината е, че преглеждам тестовете на дъщеря ми, която се подготвя за НВО след 7-ми клас. От там се появи и казусът с „надарен“. Аз бях почти сигурна, че това е прилагателно, защото не се сещам да има глагол „надарявам“, от който да произлезе страдателното причастие. Учителката обаче казва, че е причастие. След консултация с други учители съвсем се объркахме, защото всеки е на различно мнение. Целта ми е да намерим сигурен начин, по който да разпознаваме и разграничаваме прилагателните и страдателните причастия. Най-вероятно тази и още подобни думи спадат и към двете групи.
32.
Павлина | 16.01.2023 в 8:05
Разбирам. Не би трябвало – и мисля, че досега не съм срещала в задачите на самото НВО – да се изисква от ученици в седми клас да правят такова разграничение, което според мен е безсмислено. За конкретната дума наистина е повече от странно да се включи в тест, защото тя се употребява като причастие само в юридическия език: хората, които получават дарение, са надарени от този, който им е направил дарението. Но това, мисля, го знаят сравнително малко възрастни хора, какво остава за деца в седми клас. Сигурно е, че по произход причастия са тези думи, които са образувани от глаголи, докато изконните, така да се каже, прилагателни не са.
33.
Златина | 16.01.2023 в 10:30
Много благодаря! Точно се чудех, кой би използвал и в какъв случай глаголът „надарявам“ и съответно причастието „надарен“. Наистина юридически те се използват. Сега разбрах! Благодаря!
34.
Добромир Кралчев | 21.01.2023 в 16:46
Думата „надарен“ несъмнено е минало страдателно причастие от глагола „надарявам“. Вярно е, че този глагол се използва предимно в правото (за дарения), но не е вярно, че в друг контекст (напр. „надарено дете“) смисълът е много по-различен: когато говорим за дарба, а не за дарение, коренът все пак е „дар“, защото нашите предци — създатели на тази дума, са смятали, че дарбата е дар от Бога. Независимо дали сме вярващи, именно това е смисълът, вложен в израз като „надарено дете“, така че тук думата „надарен“ е отново минало страдателно причастие: Бог е надарил детето с едно или друго качество. Съответното прилагателно име (което не е минало страдателно причастие) е „даровит“.
Учителката на детето Ви е права. Моля, не уронвайте авторитета ѝ с ненужни съмнения в правотата ѝ. Въпросът е съвсем подходящ за седмокласник и е лесен за всеки човек, разсъждаващ логично. С изключение на малък брой гранични (спорни) случаи, разликата между прилагателно и минало страдателно причастие е напълно ясна и дори очевидна.
35.
Павлина | 22.01.2023 в 9:53
Била съм учителка и съм преподавала на седмокласници, затова ще си позволя да изразя категорично несъгласие със следното твърдение: „Въпросът е съвсем подходящ за седмокласник и е лесен за всеки човек, разсъждаващ логично“.
36.
Добромир Кралчев | 12.02.2023 в 20:56
Здравей, Павлина!
Не разбрах защо намираш за неподходящ за седмокласници въпроса за разликата между прилагателно и минало страдателно причастие:
1) Смяташ, че този вид въпроси (по-отвлечени, „сухи“) не пораждат интерес към езика?
2) Или просто намираш въпроса за твърде труден?
Ясно е, че не бива да се прекалява със „сухия“ учебен материал. От друга страна, ако става въпрос за трудност, ще се осмеля да не се съглася с теб: поставената граматическа задача е много по-лесна например от геометричните задачи в учебника за VII клас, особено онези с допълнителните построения. ;-)
Да го кажа по друг начин: от седмокласниците се очаква (с пълно право) да могат да се ориентират в доста по-трудни задачи. Категорично това е по силите на възрастта им, а ако отделни деца не се справят, вината не е в образователната система. Все пак и аз съм бил седмокласник (доста отдавна) и съм се готвил за приемен изпит в гимназия (не за НВО), та досега не съм забравил какво може да постигне седмокласник, когато се стегне да учи. Хайде да не глезим децата повече, отколкото е нужно. Ученето наистина е труд, но не чак толкова . непосилен. ;-)
37.
Павлина | 13.02.2023 в 17:51
Здравей, Добромире!
Като специалистка по български език, бивша учителка, преподавала и на седмокласници, авторка на учебници по български език, създателка на сайта „Как се пише“, наблюдаваща вече почти три десетилетия езиковите процеси, като редактор, коректор и на основата на целия си професионален опит се осмелявам да изказвам определени мнения по въпроси от своята специалност. Надявам се, че разбираш подтекста на моя отговор. :)
38.
Антон Маринов | 14.01.2023 в 23:23
Здравей, Павлина!
Както знаем, българският език е отдавна разделен с падежите при съществителните. Четейки статии на английски относно падежната система, виждам особено често да се посочва как падежите позволяват гъвкавост при словореда. Обаче българският език също има особено гъвкав словоред, поне в бита, дори и без падежи:
1) Президентът се очаква да дойде утре
2) Утре се очаква президентът да дойде
3) Очаква се да дойде президентът утре
4) Очаква се утре да дойде президентът
5) Да дойде утре се очаква президентът
Та, въпросите са ми следните:
Има ли закони и правила в езика ни за определен словоред, и ако да, някой от горепосочените варианти грешен ли е? Колко гъвкав реално е българският словоред? Какво различно от други аналитични езици позволява този гъвкав словоред?
39.
Антон Маринов | 14.01.2023 в 23:54
Искам да дам и още няколко примера:
1. Децата ни подариха книга
2. Книга ни децата подариха (по-диалектна форма, интересно ми е обаче дали този вид словоред е „позволен“ в книжовния български)
3. Подариха ни книга децата
При 1. без контекст е неясно дали става дума за „нашите деца“ или „нам“, но в този случай става дума за „нам“.
40.
Павлина | 15.01.2023 в 18:26
Здравей, Антоне!
Да, има правила, според които се подреждат думите в българското изречение, и те важат зо граматичния словоред. Най-близо до граматичния словоред е вариант 4. Останалите варианти (с изключение на 3 – така би построил изречението си човек, за когото българският не е майчин) според мен са пример за актуален словоред, при който авторът подрежда думите така, че да изпъкнат онези, които са важни според него.
Не мога да кажа колко гъвкав е българският словоред в сравнение със словореда на други аналитични езици.
41.
Мария | 14.01.2023 в 21:28
Здравей, Павлина!
Искам да те попитам; как би следвало да се изписва: маскарпоне или Маскарпоне (с главна или малка буква)?
Благодаря предварително!
42.
Павлина | 15.01.2023 в 13:08
Здравей, Мария!
Това е съществително нарицателно име и се пише с малка буква
43.
rumianar | 13.01.2023 в 18:36
Здравейте, въпросът ми е за пунктуацията в изреченията:
1. Нарисувай бъдещето както си го представяш.
2. Нарисувай бъдещето както искаш.
В ОПРБЕ има примери, в които подчинените изречения са въведени с относителни местоимения и поясняват сказуемото от първото изречение (т. 92). При тях запетаи няма. Липсва пример с „както“ (може би защото е относително наречие). Не се споменава изрично за употребата на устойчиви словосъчетания, но мисля, че в т. 92 примерите са такива и затова няма запетая. Дали е така и дали т. 92 важи и за „както“, защото в сайт за граматика, подкрепен от МОН, срещнах – „Пее, както може“. Дали е правилно поставена тук запетаята, или не е актуална информацията, т.е. стари правила…
Ще съм Ви благодарна, ако с отговора дадете и съотвеното обяснение/правило.
44.
Павлина | 15.01.2023 в 13:07
Здравейте!
И в двата примера трябва да се постави запетая. Тук важи общото правило в ОПРБЕ, т. 86, стр. 78 – простите изречения в състава на сложното, свързани със съюзи и съюзни думи, се отделят със запетая.
45.
rumianar | 15.01.2023 в 21:33
Благодаря много!
А не са ли идентични случаите с изреченията:
1. Той си живее там както си иска. (Д. Талев)
2. Войниците спят както завърнат върху мократа слама. (Л. Стоянов)
3. Направи го както трябва.
Или тук важи друго правило?
Изречения 1 и 2 са взети от РБЕ (на ИБЕ – за думата „както“).
46.
Павлина | 16.01.2023 в 7:56
Тези случаи не са идентични, макар че в официалните правила липсва изключение. Изразите както си искам, както завърна, както трябва са устойчиви словосъчетания и нямат статут на прости изречения, макар че в тях има глагол – съответно не се поставя запетая.
47.
Диана | 12.01.2023 в 23:27
Здравейте, как е правилно да се напише и къде мога да прочета повече за това правило:
Варненска и Добричка област
Или
Варненска и Добричка областИ ?
Благодаря!
48.
Павлина | 15.01.2023 в 13:04
Здравейте, Диана!
Правилен е първият вариант. Може да видите правилото тук (т. 8.10): https://kaksepishe.com/articles/mestoimeniya-glagolni-formi/
или в този речник, който има само хартиено издание (стр. 29):
https://ibl.bas.bg/ofitsialen-pravopisen-retchnik-na-balgarskiya-ezik/
49.
generalatonchev | 10.01.2023 в 21:45
Здравейте,
Ще се радвам да ме осветлите по следния въпрос:
„(Кажи) на някой друг/някого другиго/някого друг (което ми звучи най-неестествено)“
– Коя/кои от трите форми са правилни?
За мен формата „някого другиго“ изглежда граматически най-издържана – и двете думи са във винителен падеж (подобно падежните форми в руския). Дотук добре. Същевременно обаче предполагам, че такава форма, дори някога била правилна, вече е архаична (не само заради звученето си, но и заради отпадането на падежната система). Но ако това наистина е така, коя тогава е съвременната ѝ (книжовно правилна) алтернатива – разбира се, ако промяна има?
Допускам, че когато е последвано от думата „друг“, а и изобщо от съществително/прилагателно име, местоимението не се променя, въпреки че е във винителен падеж (напр. „сподели с някой близък“ – а не „с някого близък“ ?? или „кажи на някой роднина“), което ме насочва към формата „някой друг“ като актуално най-правилна. В тази връзка си задавам и въпроса дали разлика във формите в изразите „на някой друг“ и „на някой друг човек“ (+ съществително) ще има? (Тук трябва да вметна, че имам съмнения, че думата „друг“ в известен момент е ползвана като местоимение, а не прилагателно, с което вероятно биха могли да се обяснят особеностите). – В случай че съществува конкретно правило за това дали думата след местоимението влияе на формата му, ще съм благодарен, ако го споделите.
Позовавайки се на горните си „наблюдения“, за чиято издържаност не претендирам, съм склонен да мисля, че „някой друг“ и „някого другиго“ са по-правилни. Коя от трите обаче е вярна според съвременните книжовните норми и как изглежда исторически развитието на формата?
Моля да ме извините, ако темата е била засегната в предишен пост, но за момента на такъв не попаднах. Благодаря за отделеното време! 😊
50.
Павлина | 11.01.2023 в 8:29
Здравейте!
Употребата на някого (никого, кого) е задължителна, когато е самостоятелна: Кажи на някого. В примера Ви местоимението е определение към друг, затова някой друг е естествено и правилно от граматична гледна точка. Думата ДРОУГЪ е била местоимение-прилагателно в старобългарския език.
Повече може да прочетете в тези публикации:
http://bit.ly/qHBHBY
http://bit.ly/JSWRKo
51.
Антон Маринов | 07.01.2023 в 1:24
Привет!
Бих искал да попитам дали можем да използваме „комуто“ за женски и среден род. В Уикипедия, на страницата за местоимения в българския език, комуто е включено и за трите рода, но всяко използване на думата в интернет, което успях да открия е за съществителни от мъжки род.
52.
Павлина | 08.01.2023 в 12:25
Здравейте!
Употребява се само за м.р. ед.ч.
53.
Антон Маринов | 08.01.2023 в 16:43
Благодаря! По същата тема, винаги съм имал впечатлението, че винителните и дателните мъжки форми на въпросителните, относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителните местоимения биха могли да се ползват когато говорим за неизвестно, неопределено към момента лице, дори и да знаем, че то е например женско, тоест ако зададем въпроса „На кого от вас принадлежи този телефон?“ на група момичета, би било правилно. Дали има строго определен езиков закон за това?
54.
Павлина | 11.01.2023 в 8:37
Няма определено правило.
55.
Добромир Кралчев | 21.01.2023 в 17:15
Официално правило може би няма (както изтъква Павлина), но все пак има някакво изискване за естественост, което е било формулирано тук=там от граматиците. Например в „Практическа българска граматика“ от Петър Пашов се казва за подобни изречения, че формата от мъжки род („На кого от вас трябва да дам това писмо?“) се употребява, когато в групата има поне един мъж (или момче). Ако групата се състои само от жени (момичета), правилно е да употребим формата за женски род: „На коя от вас трябва да дам това писмо?“
56.
Руми | 04.01.2023 в 16:22
Честита нова година, Павлина! Често ползвам насоките от сайта ти. Имам нужда от помощ за изписването на години в текст, примерно: „Беше 1960-та.“(без членуване – …шестдесета година) Как се изписват годините – 1960-та, 1961-ва, 1962-ра, 1963-та, 1964-та, 1965-та, 1966-та, 1967-ма, 1968-ма, 1969-та? Има различни мнения за това. Благодаря ти! Здрава и успешна година!
57.
Павлина | 06.01.2023 в 17:00
Честита Нова година!
Според официалните правила е така: 1960-та, 1961-ва, 1962-ра, 1963-та, 1964-та, 1965-а, 1966-а, 1967-а, 1968-а, 1969-а.
58.
Анна | 28.12.2022 в 18:50
Здравейте, Павлина!
Как е правилно да се напише:
Предоставям ви сертификат…..
Моля същия да бъде приложен към или
Моля същият да бъде приложен
Благодаря!
59.
Павлина | 30.12.2022 в 11:57
Здравейте, Анна!
Правилно е с пълен член. Пробвайте да замествате с той/него, го, за да определяте кой член е правилният.
https://kaksepishe.com/palen-chlen/
https://kaksepishe.com/kratak-chlen/
60.
Ивайло Димитров | 25.12.2022 в 14:18
Здравей Павлина,
Дали можеш да ме осветлиш по следния въпрос? : Весела Коледа е пожелание, което се отправя преди настъпването на Коледа, а честита Коледа се използва след настъпването на Коледа т.е. преди 25.12 е честита Коледа, а на 25.12 и след това се използва честота Коледа? Или няма значение и всичко се върти в обърканата ми глава? Специални поздрави и благодаря предварително.
61.
Павлина | 26.12.2022 в 16:43
Здравей, Ивайло!
Честити се нещо (събитие, празник), което вече е настъпило, така че Коледа/Рождество Христово се честити на 25 декември. От друга страна, думата честит има по-широко значение, означава и ’щастлив’, затова честита Коледа, честита Нова година се пожелават и преди настъпването на празника.
62.
Криси | 23.12.2022 в 22:23
Здравей, Павлина,
Кой от вариантите е правилният? Не успях да открия правило за употребата на главна буква в случая.
Здравейте, д-р Иванова! / Здравейте, Д-р Иванова!
63.
Павлина | 25.12.2022 в 22:27
Здравей, Криси!
Правилно е с малка буква.
64.
Милена Дамянова | 22.12.2022 в 14:31
Здравейте!
Колега получи Грамота, в която пишеше „…. господин….-вдъхновяващ подкрепа за творческо развитие…“. Правилно ли е словосъчетанието „вдъхновяващ подкрепа“?
Благодаря!
65.
Павлина | 23.12.2022 в 8:49
Здравейте!
В случая липсва контекст, така че не мога да кажа дали словосъчетанието е смислено. От това, което сте цитирали, трудно мога да си представя как някой вдъхновява подкрепа.
66.
Мария Георгиева | 16.12.2022 в 15:46
Здравей, Павлина,
С главна или с малка буква се пише паралелката в училище? Според Закона за предучилищното и училищното образование класът се пише с римски цифри. А според чл.99, ал.(2) Паралелките от един клас се обозначават с буквите на българската азбука, които се поставят след номера на класа.
Аз съм учител на I А или на I а клас?
Много съм признателна за сайта „Как се пише“! Много! Доверявам му се изцяло!
Поздрави!
67.
Павлина | 19.12.2022 в 15:37
Здравей, Мария!
Няма специално правило за това дали буквата да е малка, или голяма. За мен е странно, че начинът на изписване на класовете е регламентиран в този закон. Това означава, че издателствата за учебници нарушават закона, защото на кориците обикновено класът е написан с арабски цифри.
68.
Мария Георгиева | 21.12.2022 в 13:54
Благодаря сърдечно! Ще споделя отговора ти с колегите си. В началото на септември пак коментирахме този въпрос, но имах нужда да се допитам до теб. За издателствата си права. Отново благодаря! Весели празници!
69.
Радост | 11.12.2022 в 11:04
Привет! Имам питане относно запетаите пред който/което. В сайта ти пише следното:
“Когато пред който има предлог (в, за, на, от, по, при, с и др.), запетаята се поставя пред предлога.“
Питането ми е дали това се отнася и за КЪМ, например:
нещо към, което се стремим
или
нещо, към което се стремим?
Благодаря!
70.
Павлина | 12.12.2022 в 8:30
Привет!
Да, към също е предлог. Пи колебание може да проверяваш тук към коя част на речта принадлежи дадена дума: https://ibl.bas.bg/rbe/
71.
Stefka Dobreva | 08.12.2022 в 10:47
Здравей, Павлина! Бих желала да попитам как е по-правилно да се напише Заповед № РД-……./..т. или заповед №…., също- Разрешение №…..или разрешение №…. тоест, когато има цитиран номер, с главна или с малка буква се пише заповед или разрешение? Като имаме предвид, че това не е закон, наредба и т.н. И къде е разписано правилото за това? Благодаря предварително!
72.
Павлина | 09.12.2022 в 8:36
Здравей, Стефке!
Няма специално правило за това. Когато е посочен номер, това се приема за собствено име и се пише с главна буква.
73.
Цветелина | 02.12.2022 в 9:07
Павлина, здравей,
Имам следния въпрос: В случаите, когато се осъществява както основна дейност, така и допълнителна дейност са налице разходи, които са общи и за двата вида дейност/дейности. Благодаря.
74.
Павлина | 02.12.2022 в 11:38
Здравей, Цветелина,
И двата варианта са правилни. След допълнителна дейност трябва да се постави запетая.
75.
Цветелина | 02.12.2022 в 15:53
Благодаря. Не го бях съобразила. ;)
76.
Александър | 29.11.2022 в 22:12
Здравей, Павлина! Как е правилно да се напише: „Звънни като можеш“ или „Звънни, като можеш“? Правилото гласи, че трябва да се постави запетая пред „като“, когато следва глагол, но ми се струва, че когато „като“ следва след глагол в повелително наклонение не би трябвало да има запетая. Благодаря предварително!
77.
Павлина | 30.11.2022 в 10:12
Здравей, Александре!
Няма такова изключение, запетая трябва да се постави.
78.
Мария | 23.11.2022 в 21:08
Здравей, Павлина,
Правилно ли е употребена обикновената форма за мн.ч. в следния пример:
четиринайсет броя ваучери
И, ако да, защо? Кое е правилото?
79.
Павлина | 24.11.2022 в 8:27
Здравей, Мария!
Съществителното име брой е в бройна форма и правилото е спазено. Следващото съществително име ваучер не се намира след числително име и няма основание да е в бройна форма.
80.
Tina | 22.11.2022 в 16:41
Здравей, Павлина!
С главна или малка буква се изписва дадена длъжност при изготвянето на молба?
Пример:
Молба
от
…………………..
на длъжност: шофьор
И поставя ли се двоеточие преди самата длъжност?
81.
Павлина | 24.11.2022 в 8:24
Здравей, Тина!
Пише се с малка буква и без двоеточие. Впрочем вече се подават заявления, а не молби.
82.
Иван | 22.11.2022 в 9:11
Здравей, Павлина,
На първо място ти благодаря за труда, който вършиш и предоставяш безплатно на хората в интернет! В много случаи твоите публикации са ми помагали да пиша правилно и да усвоя правилата за писане.
На второ място имам няколко въпроса, свързани с пунктуацията, на които не открих изричен отговор в интернет до момента:
1) Когато в един текст има изброяване с тирета/ дефиси, тире или дефис се пише в началото, и какво е правилото по въпроса дали в такъв случай изреченията трябва да започват с малка или главна буква, когато се изброяват цели изречения? Различно ли е правилото за малката/ главната буква в началото на изречението, когато отделните точки се отделят с букви, числа или друг знак? Различно ли е правилото, когато се изброяват не цели изречения, а само отделни думи/ словосъчетания?
2) Тире или дефис се пише, когато се посочва името на автора, чието изказване се цитира?
Пример:
„Мисля, следователно съм.“
– Рене Декарт
3) Когато в рамките на цитиран текст се пропуска част от текста и на това място се поставя многоточие, оградено със скоби – […] – ако цитираното изречение налага използването на запетая или ако текстът след многоточието представлява ново изречение, започващо с главна буква, се слага съответният пунктуационен знак след скобите, нали? Пример: „… размишлява върху нея, възхвалява Бога за нея […], отвръща с благодарност и…“; „… И Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин […]. И израилевите синове извикаха към Господа…“
4) Когато краят на изречението в текста е и краят на цитата, но след цитата в скоби се посочва мястото, от което е цитиран, къде се слага точката – първо преди затварящите кавички за край на цитираното изречение и после след скобите, в които се посочва мястото, от което се цитира, или само след скобите, без да се слага точка в кавичките? Когато изречението завършва с въпросителен или удивителен знак, какво се прави в такъв случай?
5) Когато се цитира едно изречение от началото му, но цитатът не е в началото на изреченито в текста, а е по средата, правилно ли е първата буква от цитираното изречение да е с малка буква и трябва ли да има многоточие в началото на цитата?
6) Когато цитатът в текста завършва с края на изречението от цитирания текст, но цитатът не представлява край на изречението, в рамките на което е включен, трябва ли да се слага точка в края на цитата преди затварящите кавички, при положение че след кавичките изречението продължава с малки букви?
За последните два въпроса давам следния пример, тъй като е цитирано цяло изречение, което в оригиналния текст започва с главна буква и завършва с точка, но е сложено в рамките на друго изречение: истински добри дела са „… само тези, които са извършени от истинска вяра, съобразени са с Божия закон и са извършени за Божия слава; и не тези, които се основават на нашето собствено мнение или на човешка традиция“, както се посочва в отговора на въпрос 91 от Хайделбергския катехизис.
Тъй като въпросите ми са повече от два и не са кратки, бих разбрал, ако не отговориш на всичките или ако отговориш след няколко седмици.
Благодаря предварително!
83.
Павлина | 22.11.2022 в 13:02
Здравей, Иване!
2. Не се поставя никакъв препинателен знак. Името на автора се изнася вдясно под цитата.
3. Това не е уредено нормативно.
За 1 и 4 моля да дадеш конкретни примери. Оформянето на рубриките е много специфично и е трудно да се теоретизира.
84.
Бойко | 18.11.2022 в 19:15
Здравей, Павлина!
Днес получих тази реклама на мейла си: Брей!, че качество! Брей!, че свежест!🍎
Би ли коментирала (няма значение чия точно е рекламата) израза като правопис? Аз първо помислих, че е нелеп с тази удивителна с точка. После се сетих, че ако удивителната е част от името на марка … Не знам, може и да мине по някакъв параграф. Но пък дали правилно е изписано? Не трябва ли по някакъв начин да стане ясно, че това „Брей!“ е име на марка? Изобщо, има ли някакви допустими компромиси с оглед съвременната практика на все по-странни символи в имената на фирми, организации, че и лични имена?
А, ако не те затруднява, бих помолил да коментираш и грешките в моите писания. Със сигурност имам такива. Не за друго, ами да си разбера резултата от класното :)
85.
Павлина | 20.11.2022 в 14:09
Здравей, Бойко!
Докъде може да стигне компромисът с правописа и пунктуацията в рекламните послания, се определя от авторите на рекламите. Това важи за всички текстове впрочем – всеки автор сам определя до каква степен ще спазва правилата (в случай че ги познава добре, разбира се). В конкретния пример, ако се придържаме към кодификацията, е редно Брей! да се огради в кавички или да е в курсив, но тогава се губи или поне отслабва внушението на слогана.
В коментара забелязах следните грешки:
1. Текстът на рекламата трябва да е в кавички или в курсив.
2. Интервалът пред многоточието е излишен.
3. Запетаята след Изобщо е излишна.
4. Изразът съвременната практика на все по-странни символи се нуждае от редактиране.
86.
Мариана Димитрова | 18.11.2022 в 13:54
Здравей, Павлина! Не открих в сайта „Как се пише?“, нито в блога ти статия за „база данни“ или „бази данни“. Моля за разяснение дали се пишат полуслято или разделно. Благодаря!
87.
Павлина | 20.11.2022 в 14:00
Здравей, Мариана!
Няма нищо особено в правописа тук – пише се точно по този начин.
88.
Добромир Кралчев | 12.02.2023 в 20:23
Пише се разделно, само че има нужда от съюза „от“, тоест „база от данни“ (мн.ч. „бази от данни“), подобно на „сбирка от цитати“. Липсата на предлог, по аналогия с изрази като „шепа орехи“ и „чаша мляко“, е неприемлива, защото думата „база“, за разлика от „шепа“ и „чаша“, не е мярка за количество.
89.
Бени | 15.11.2022 в 11:44
Здравей, Павлина! Допустима ли е употребата на „от никъде“ с изписване като две отделни думи. Визирам смисъл като в заглавието „На юг от никъде“ или във фразата на Тончо Жечев „Тоз, който не е от някъде, той от никъде не е“? Благодаря ти предварително!
90.
Павлина | 16.11.2022 в 17:00
Здравей, Бени!
В първия пример бих написала от никъде, но във втория – отнякъде, отникъде.
91.
Бени | 16.11.2022 в 17:09
Благодаря от сърце за отговора!
92.
Зоя | 15.11.2022 в 10:00
Здравейте, как се пише правилно името Стела? С две ЛЛ или с едно Л? 😊🤷♀️
93.
Павлина | 16.11.2022 в 16:57
Здравейте!
Поначало се пише с едно л, но ако някоя жена много държи на двойното л, има пълното право да пише името си така – и съответно и другите би трябвало така да го пишат.
94.
Ивон | 10.11.2022 в 10:40
От къде идва фразата „Копче не мога да кажа“ и защо е точно копче, а не нещо друго?
95.
Павлина | 11.11.2022 в 14:33
За съжаление, не знам нищо за произхода ѝ.
96.
Димитрина Дамянова | 05.11.2022 в 14:58
Павлина, здравей. Имам следния въпрос – как е правилно да се напише – аз бях се облякъл или аз се бях облякъл. За „се“ става въпрос, къде е мястото му. Има ли правило?
97.
Павлина | 06.11.2022 в 9:43
Здравей, Димитрина!
Не съм срещала такова правило. Бих препоръчала аз се бях облякъл.
98.
Мария | 19.10.2022 в 21:48
Здравейте, Павлина!
Вярно ли е поставянето на запетая в изречения от типа: Ти, как си? И ако да, моля, обяснете каква е логиката.
Благодаря предварително!
99.
Павлина | 20.10.2022 в 7:56
Здравейте, Мария!
Не се поставя запетая. Може би се прави аналогия с обръщението, но ти не е обръщение.
100.
Йордан | 13.10.2022 в 0:43
Здравей Павлина,
Поздравления и за блога, и за „Как се пише“!
Именно там, с прискърбие прочетох, че „…препоръчителна е употребата на единайсет“, „…правилно е да се пише въстание“ и т.н.
Разбирам, че си посочила правилното според БАН, без да коментираш „основанията за кодификаторските решения и тяхната адекватност“, но ми е интересна твоята лична позиция, като човек, запознат отблизо с историята на българския език и етимологията.
В училище ме учиха, че се пише „въЗСтание“, защото „думата има представка въз- и корен -ста-.“ Аз, като аматьор винаги съм смятал, че смисъла е, че си „станал“ след като си паднал „възнак“. :D
По отношение на числителните имена „едиНаДесет“ е повече от ясно и говоримо – „един над десет“, „триДесет“ и т.н. Например във френския език „осемдесет“ е „quatre-vingt“, в буквален превод „четири-двадесет“
Ти, виждаш ли някаква логична причина, освен традиционното опростяване на езика заради масата, която бръщолеви, без да вниква в смисъла на думите?
Ти, като познавач на етимологията на езика, приемаш ли това?
Къде е границата между опростяването на езика и безхаберието?
Ако продължаваме да толерираме неграмотността, няма ли да стигнем до абсурда да узаконим „лекций“, „Бог“ и „Бок“ да станат дублети, да махнем „Щ“, защото създава проблеми на някой и т.н.?
Ние, обикновените хора, можем ли да направим нещо по темата,
за да спрем това осакатяване на езика? В ЕдинЕНие-то е силата!
101.
Павлина | 14.10.2022 в 19:39
Здравей, Йордане!
Кодификацията е сложно нещо и промените, които се правят в нея, не се дължат на това, че се прави всичко възможно да се улеснят неграмотните. В езика непрекъснато настъпват промени, които може и да не ни харесват, но професионалистите са длъжни да ги отчитат и част от тях да отразяват в правилата. Нашият правопис, за разлика от френския и английския, не е традиционен, а е морфологичен и затова не се държи на етимологията на думите.
За мен е приемливо това, че се препоръчва употребата на единайсет и под. Реално никой не казва единадесет, и то отдавна. Ако такива категорични промени не се отразят в правописа, книжовният език ще се отдалечи много от говоримия, ще се капсулира, а това не е желателно.
Не, няма да се стигне до кодифицирането на лекций и на Бог и Бок като дублети, защото първото означава да се „измисли“ ново окончание за съществителните от ж.р. мн.ч., а второто – една и съща морфема да се пише по различен начин, което противоречи на основния принцип в правописа, морфологичния.
102.
нели | 03.10.2022 в 7:33
Здравей, Павлина!
Как е правилно да се пише йезуитски орден или Йезуитски орден; францискански орден или Францискански орден?
Мисля си, че трябва да е с малка буква, но не мога напълно да съм сигурна от написаното в Официалния правописен речник.
Благодаря!
103.
Павлина | 03.10.2022 в 12:46
Здравей, Нели!
Това са съществителни собствени имена и се пишат с главна буква.
104.
Мария | 25.09.2022 в 8:13
Здравей, Павлина! Според теб бай Ганьо или Бай Ганьо (т.е. с главна буква) е правилно да се изпише, когато не е в началото на изречението (говорим за героя, а не за книгата)?
105.
Павлина | 25.09.2022 в 8:23
Най-странното е, че в самата книга героят е бай Ганьо, но когато се пише за него, правилно е Бай Ганьо.
106.
Марина | 11.09.2022 в 17:45
Здравей, Павлина.
Според правилата „арт-директор“ се пише полуслято. Или е прието да се пише разделно?
Моля те, внеси светлина! 😀
107.
Павлина | 12.09.2022 в 8:15
Здравей, Марина!
Според официалните правила се пише само слято.
108.
Боян Георгиев | 07.09.2022 в 12:39
Здравей, Павлина. Имам следния въпрос относно поставянето на точка след съкращенията от типа (бел. пр. или бел. авт.) в бележките под линия, а и по принцип.
Къде трябва да бъде поставена точката преди или след скобите ?
Ето 2 примера:
1. Тъй като българските версии на Библията не успяват да предадат авторовата идея точно, сме превели ст. 2 от английския вариант, избран от Ортлънд (бел. ред.).
2. Изписване на думите на един език с тези на друг. (бел. ред.)
И двата примера са от бележки под линия
Мерси предварително за помощта.
109.
Павлина | 09.09.2022 в 8:26
Здравей!
Пише се по този модел:
Изписване на думите на един език с тези на друг. – Бел. ред.
110.
Цветелина | 05.09.2022 в 9:53
Здравей, Павлина. Имам следния въпрос – Възможно е да се възложи/възложат разработването или изпълнението на задачите на членове от друг екип.
Предварително благодаря.
111.
Павлина | 06.09.2022 в 11:22
Здравей, Цветелина!
В ед.ч. – съгласува се с единия от подлозите, защото са свързани с или.
112.
Боян Георгиев | 31.08.2022 в 9:34
Здравей, Павлина. Имам следния въпрос.
Редактирам една богословска книга и там има спор между преводача и богословския редактор за думата „страдалец“.
Според преводача думата е архаична и се заменя със „страдащ“. но според редактора няма подходящ синоним на думата, а и тя не е архаична.
Искам да чуя и твоето мнение по въпроса.
113.
Павлина | 02.09.2022 в 7:12
Здравей, Бояне!
Със сигурност думата има по-ограничена употреба, но не съм убедена, че е архаизъм. Като цяло ми се струва подходяща за текстове с богословска тематика.
114.
Крис | 25.08.2022 в 8:31
Здравей, Павлина! Правилно ли са поставени запетаите в изречението: Тук на 23.05.19 г. четите на Иван Иванов и с. Брезница, в първа битка с турците, слагат началото на Горноджумайското въстание.
115.
Павлина | 25.08.2022 в 17:27
Здравей, Крис,
Не виждам нужда от запетаи в това изречение.
116.
Йоана | 15.08.2022 в 16:13
Здравейте,
Как е редно да се напише и кое правило обяснява този случай:
„Кажи на КОЙТО командва да заповяда лодките да обградят вилата.“
или
„Кажи на КОГОТО командва да заповяда лодките да обградят вилата.“
Благодаря и успех!
Поздрави,
Йоана
117.
Павлина | 15.08.2022 в 16:55
Здравейте, Йоана!
Не съм срещала правило за такива случаи – вероятно защото изречението не е съобразено с книжовните норми. Ако се възстанови елипсата, би се получило Кажи на този, който командва, да заповяда…
Аз бих заложила на първия вариант (със запетая след командва).
118.
Добромир Кралчев | 04.11.2022 в 12:17
Здравей, Йоана!
След двете отлични препоръки на Павлина (за добавянето на запетая и за преструктурирането на изречението) мога да добавя само малко по-конкретен отговор на въпроса ти за граматическото правило. Не намирам изрично правило, но в граматиката на Петър Пашов открих следния пример (леко редактиран от мен, за да стане още по-ясен):
Да допуснем, че Иван те е пратил при Петър, и аз ти говоря нещо за Иван. В този контекст произнасям едно от следните изречения
1) „Отиди при когото те е пратил.“ = „Отиди при Петър.“
2) „Отиди при който те е пратил.“ = „Отиди при Иван.“
Мисля, че такива сравнения обясняват много добре граматическите правила и са полезно допълнение към отвлечените постановки. С други думи, не бива само да заучаваме правилата („така трябва“), а по-скоро да осмисляме какви грешки в разбирането предотвратяват те („какво лошо ще стане, ако нарушим това или онова правило“).
Естествено, разграничението може да се формулира и със съответните граматически термини. Изреченията „който те е пратил“ и „когото те е пратил“ са подчинени допълнителни, защото могат да се заменят с думата „него“:
„Отиди при него.“ = „Отиди при Петър / Иван.“
Тоест тези подчинени изречения изпълняват ролята на допълнения в главното изречение.
Отделно от това обаче всяко от подчинените изречения си има собствена синтактична структура. Така „който“ е подлог в подчиненото изречение: „който те е пратил“ = „Иван те е пратил“ = „той те е пратил“. А пък „когото“ е допълнение в подчиненото изречение: „при когото те е пратил“ = „при Петър те е пратил“ = „при него те е пратил“.
119.
Марина | 14.08.2022 в 12:28
Здравей, Павлина!
Моля за твоето мнение, има ли запетая пред втория от двойния съюз „дали-или“ в изречения от типа:
Не съм решила дали ще дойда, или не.
120.
Павлина | 15.08.2022 в 16:49
Здравей, Марина!
Аз поставям запетая в такива изречения.
121.
Светла | 12.08.2022 в 14:32
Здравей, Павлина!
Имам въпрос, отнасящ се до пряката реч, дано успея да го обясня добре.
Художествен текст с пряка реч, разговор между двама от героите. Единият от тях разказва дълга история и се налага разказът му да бъде разделен на няколко абзаца. Необходимо ли е въвеждащо тире пред всеки следващ абзац, въпреки че говорещото лице не се променя?
Опасявам се, че ако сложа тире, читателят може да обърка на кого от участниците в диалога са думите – наличието на тире предполага, че в разговора се включва другият участник. Ако пък не сложа, може да не стане ясно, че новият абзац е част от пряката реч и текстът ще придобие вид на авторов.
Благодаря ти предварително!
122.
Павлина | 13.08.2022 в 21:26
Здравей, Светла!
Не може всеки абзац да е с тире, нито пък дългата история да е разделена на абзаци – по причините, които си написала. Най-чисто е цялата дълга история да представлява един абзац.
123.
Павел Боянов | 08.08.2022 в 13:07
Здравей, Павлина!
Става дума за словосъчетания от рода на: българо-френски, итало-германски, германо-английски.
Виждал съм ги изписани по този начин в документална литература, разискваща отношенията между определени държави преди и по време на двете световни войни.
Правилно ли е такова изписване?
Предварително благодаря!
124.
Павлина | 08.08.2022 в 19:18
Здравей, Павеле!
Единствено българско-френски и българо-френски са нормирани като дублети; препоръчва се първият. Другите прилагателни липсват в правописния речник. Аз бих написала италианско-германски, германско-английски.
125.
Спас Колев | 09.08.2022 в 8:58
И аз съм се чудил за тези форми. Като че ли най-често се използват тези с „англо-“ (Англо-бурска война, Англо-руско съглашение), но и аз съм склонен да използвам по-скоро пълните варианти в тези случаи.
От друга страна при езиците масово вървят късите форми – сърбохърватски, индоевропейски, гало-иберийски и т.н.
126.
Петър | 31.07.2022 в 21:11
Здравейте! Правилно ли е изречението по-долу?
Направена е за подарък на баба ми, тоест неговата майка.
Благодаря Ви предварително!
127.
Павлина | 02.08.2022 в 8:19
Здравейте!
Да, правилно е.
128.
rumianar | 26.07.2022 в 9:56
Здравейте,
Искам да попитам за едно изречения, взето от тест в учебно помагало:
„На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното – символичният образ на Христовата кръв.“
Като грешка е посочен пълният член на думата „символичният“.
Аз мисля, че членуването е правилно.
Ако изречението беше например: „….., защото от него правят виното – символичния образ на Христовата кръв“, тогава не трябва да има пълен член.
Така ли е, или нещо ми убягва?
Благодаря предварително!
129.
Павлина | 26.07.2022 в 15:14
Здравейте!
Да, трябва да е с пълен член, защото пояснява подлога.
130.
Цветелина | 25.07.2022 в 9:17
Здравейте отново. В допълнение към предходния въпрос какво е правилото при изписването на 583 (583-ма) членове?
131.
Павлина | 26.07.2022 в 15:16
Както няма правило за изписването на трима с цифри и букви, така няма правило и за изписването на петстотин осемдесет и трима. Аз бих написала 583 членове.
132.
Цветелина | 25.07.2022 в 9:07
Здравей, Павлина. Моят въпрос е: правилно ли е да се съкрати петима (5-има) или трима (3-ма). Благодаря.
133.
Павлина | 25.07.2022 в 9:13
Здравей, Цветелина!
Няма специално правило за това. Аз бих написала думите само с букви. Изписването им по този начин е необичайно и не бих го препоръчала в публичната реч.
134.
Kriss | 22.07.2022 в 9:53
Здравей, Павлина!
Вижда му се краят. / Вижда му се края.
Все си мисля, че първият вариант е правилен.
Благодаря!
135.
Павлина | 25.07.2022 в 9:10
Здравей!
Да, с пълен член.
136.
Поля | 21.07.2022 в 10:51
Здравейте,
Бихте ли споделили дали правилно са поставени пунктуационните знаци в следния текст:
„…………………“ ООД, със седалище и адрес: ………………………………, представлявано от …………………. – управител, и …………………………. – главен счетоводител, наречено за краткост възложител, от една страна,
и
„…………………….“ ООД, със седалище и адрес: ……………………………, представлявано от …………………. – управител, и …………………………. – главен счетоводител, наречено за краткост изпълнител, от друга страна,
сключиха настоящия договор за следното:
Благодаря предварително!
137.
Павлина | 25.07.2022 в 9:09
Здравейте!
Да, правилно.
138.
Ной | 19.07.2022 в 22:04
Най-правилният български език го говореше професор Владко Мурдаров по времето когато Райна и Георги водеха „Хабламос Еспаньол“.Правилното говорене струваше видимо огромни усилия на говорещия и често смисловото значение на речта пропадаше за слушащите.Говоря толкова добре и правилно- помисли си тогава сегашният професор-че просто няма как някой да ме разбира.
Моля,кажете къде да поставя запетаи.
Благодаря.
139.
Павлина | 21.07.2022 в 10:01
Ето така:
Най-правилния български език го говореше професор Владко Мурдаров по времето, когато Райна и Георги водеха „Хабламос Еспаньол“. Правилното говорене струваше видимо огромни усилия на говорещия и често смисловото значение на речта пропадаше за слушащите. „Говоря толкова добре и правилно – помисли си тогава сегашният професор, – че просто няма как някой да ме разбира.“
Поправила съм другите грешки.
140.
Марина Цекова | 19.07.2022 в 14:46
Здравей, Павлина. Моля за помощ с преценката ти дали съм сложила правилно запетайките в следното изречение:
Иван – от ученическия хор в Казанлък, през Оксфорд, до върха на световния гигант
141.
Павлина | 21.07.2022 в 9:59
Здравей, Марина!
Бих ги поставила по същия начин.
142.
Камелия | 01.07.2022 в 20:22
Здравей Павлина, как е правилно да се напише – „момичето е имало красиво цвете“ или „момичето имало красиво цвете“. Смятам, че това „е“ не е на място.
143.
Павлина | 04.07.2022 в 7:45
Здравей, Камелия!
Това са две различни глаголни форми. Първата е за минало неопределено време, изявително наклонение. Вижте например тук какво означава това време: https://www.myschoolbel.info/Pomagalo7BEL/BG_Ezik/13_Vreme_na_glagola.pdf
Втората форма е преизказна. В интернет може да намерите много информация кога се употребяват преизказните форми.
144.
Крис | 28.06.2022 в 6:51
Здравей, Павлина!
За пореден се колебая къде да поставя запетая.
Правилно ли са поставени запетаите в изречението и грешка ли е, ако не се поставят?
На 1 юли децата от детската градина, заедно със своите учителки, посетиха зоопарка в град София.
145.
Павлина | 29.06.2022 в 12:36
Здравей, Крис!
По-добре е без запетаи.
146.
Добрин | 20.06.2022 в 19:52
Здравей Павлина,
Звучи като въпрос за много елементарно познание, което всяко дете би трябвало да знае, но все пак се чудя относно съгласуването на прилагателните със съществителни. Например:
1. „Прекалената/Прекалените отговорност и сериозност потискат свободата на словото.“
2. „Българският и английският език/езици не са/е от най-лесните.“
Поздрави.
147.
Павлина | 22.06.2022 в 16:47
Здравей, Добрине!
1. Няма специално правило. Аз бих избрала първия вариант.
2. Правилно е така: Българският и английският език не са от най-лесните.
148.
Надежда Господинова | 16.06.2022 в 19:15
Попаднах на една плоча поставена на сграда на нея пред имената на хората помогнали да се възстанови сградата беше изписано (името ег-н примерно) г-н г-н Иван Иванов. Какво е значението на изписаното пред името? Благодаря!
149.
Павлина | 17.06.2022 в 8:12
Вероятно думата се дублира за изразяване на по-голямо уважение. Вижте тук:
https://bit.ly/3mVZ5BF
150.
Ralitsa | 15.06.2022 в 6:40
Привет, Павлина! Позволявам си да се обърна към най-компетентния специалист по родния език в милото ни Отечество със следното питане, тъй като никъде не откривам подобна информация, а и твоето мнение е важно за мен: допустима ли е употребата на небройна форма за животни, когато става въпрос за анимирани герои, на които са придадени човешки черти, т.е. говорят и т.н. Н.р. какъвто е случаят със „101 далматинци“. Благодаря ти предварително!
151.
Павлина | 16.06.2022 в 8:46
Привет!
Благодаря ти за хубавите думи, но да речем, че съм един от най-компетентните специалисти – и това е много висока оценка. :)
Специално за далматинците – това съчетание така си е навлязло и се е утвърдило със заглавието. Би било глупаво да се променя тепърва. А генерално, да, когато са персонажи би следвало да се разглеждат като лица и да не се употребява бройната форма.
152.
Kristina | 13.06.2022 в 21:50
А какви са възможностите?
Добре, ще бъда по – конкретна. В следния пример :
-Приятна вечер! – Благодаря, и на теб!
В какви случаи не е необходима запетая?
153.
Павлина | 16.06.2022 в 8:26
В този случай трябва да се постави запетая.
Ето кога например не трябва:
А: Благодаря ти за участието!
Б: Благодаря и аз за поканата!
След това Б се обръща към В: Благодаря и на теб!
154.
Kristina | 13.06.2022 в 18:20
Здравей, Павлина!
Правилно ли е поставена запетаята в следния пример:
Благодаря, и на теб!
155.
Павлина | 13.06.2022 в 21:30
Здравей, Кристина!
Зависи в отговор на какво е репликата.
156.
С. Т. | 13.06.2022 в 0:01
Имам един въпрос – при следното изречение, кое местоимение ще е по-правилно да бъде използвано? Тя или той? С коя дума трябва да се съобразим? Ден или дата? :
“Благодаря ти, че избра именно този ден за дата на пристигане. Тя ( или той???) е толкова специална (или специален???) за тях. Те много ще се зарадват, когато те видят.”
157.
Павлина | 13.06.2022 в 21:31
Аз бих употребила той.
158.
Ани | 11.06.2022 в 22:24
Здравей, Павлина!
Трябва да ли да се поставя запетая пред частиците “де“, „бе“, „ма“ и ако да, в какви случаи?
Правилно ли е поставянето на запетая в следните примери:
Дано успеем, де.
Добре, де!
159.
Павлина | 12.06.2022 в 12:54
Здравей, Ани!
Пунктуацията на частиците не е добре уредена и не може да се каже дали в твоите примери е правилно да се постави запетая. Виж тук коментар 17: https://pavlinav.wordpress.com/2010/05/03/%d0%b7%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%b9-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%ba%d0%be/
160.
Екатерина Димитрова | 06.06.2022 в 7:54
Здравей, Павлина! Бих искала да попитам има ли празно място от двете страни на наклонена черта, която означава „или“ в следното заглавие: Курсове по Ведическа / Индийска астрология. Благодаря предварително!
161.
Павлина | 07.06.2022 в 7:33
Здравей, Екатерина!
Не трябва да се оставят интервали. Двете думи трябва да са с малка буква.
162.
Елена | 02.06.2022 в 16:19
Здравей, Павлина, в изречението:
Той разбра какво искаше да каже капитанът и без да задържа дълго погледа си върху него, отговори с леко кимване.
има ли допусната пунктуационна грешка и къде? Благодаря предварително!
163.
Добрин | 06.06.2022 в 17:10
Здравей, Елена,
Аз мисля, че няма допуснати грешки в изречението. Местата, на които би могло да се сгреши са:
Няма запетая преди „какво“, когато образува косвен въпрос.
Няма запетая преди „без“ заради присъствието на съюза „и“.
Има запетая след „него“, която разделя простите изречения.
164.
Павлина | 07.06.2022 в 7:31
Здравей, Елена!
След капитанът трябва да се постави запетая – край на подчиненото изречение какво искаше… капитанът.
165.
Добрин | 07.06.2022 в 14:49
Да, моя грешка. Извинявам се.
166.
Елена | 07.06.2022 в 14:55
Много благодаря, Павлина!
167.
Ани | 29.05.2022 в 19:53
Здравей, Павлина! Има ли правило, според което “ дотолкова “ се пише слято?
168.
Павлина | 31.05.2022 в 20:13
Здравей, Ани!
Правилото е, че сложни наречия, образувани от предлог и наречие, се пишат слято.
169.
Цветелина | 25.05.2022 в 12:13
Павлина, привет!
Интересува ме дали се пише втора запетая в следното изречение: Тя взе това решение както за да изпълни волята на майка си, така и за да уважи желанието на брат си. Ясен ми е принципът на както – така и в простото изречение, но не съм сигурна дали се прилага и при сложното. Благодаря.
170.
Павлина | 26.05.2022 в 14:37
Привет!
Интересен казус. Вероятно въпросът е за запетаята пред както. Поне за мен тя е проблемната, защото по силата на правилата би трябвало да се постави, но аз имам вътрешна съпротива.
171.
Крис | 23.05.2022 в 13:02
Здравей, Павлина!
Има ли правило за членуване на заглавия на картини и експонати, които са част от изложба в галерия или музей – Портретът/а на Иван Вазов?
172.
Павлина | 24.05.2022 в 8:58
Здравей, Крис!
Сложно е: https://kaksepishe.com/articles/kavichkite-izlishni-li-sa-veche/
173.
Светлана Колева | 21.05.2022 в 9:32
Здравейте!
Грешката в „преди две седмици 80 годишният творец даде интервю по телевизията“ е тирето след 80 , нали?
Това не е ли пунктуационна?
174.
Павлина | 23.05.2022 в 9:21
Здравейте!
Грешката е правописна, защото са нарушени правилата за слято, полуслято и разделно писане на думите. Малкото тире не е пунктуационен знак.
175.
plampetkov | 17.05.2022 в 23:01
Здравей, Павлина! Как е пунктуацията тук? Многоточието е, за да да не пиша цялото изречение.
Един от управляващите стана хидроинженер, друг – от физкултурник – министър…
176.
Павлина | 18.05.2022 в 18:29
Здравей, Пламене!
Изглежда странно, аз бих махнала първото тире.
177.
Марина Любенова | 16.05.2022 в 22:04
Здравей, Павлина,
Радвам се на благините на твоите публикации от години. И преди да си кажа езиковия проблем, искам от сърце да ти благодаря!
Проблемът: когато в думите на говорещия се цитират, в някакъв смисъл, думи на говорещия :), след двуеточието главна или малка буква се пише?
Например:
Но казвам: Има три начина за разбиране на живота, на съвременния живот.
178.
Павлина | 18.05.2022 в 18:25
Здравей, Марина!
Благодаря и аз за милите думи.
В този случай – с малка буква.
179.
Мария | 14.05.2022 в 7:45
Здравейте, Павлина! Бих искала да попитам дали пунктуацията в следното изречение е правилна: „Преди да стане учител, г-жа Стоева е работила като редактор към Spisanie.to и преводач-редактор към различни преводачески агенции.“
180.
Павлина | 15.05.2022 в 20:57
Здравейте, Мария!
Да, правилна е.
181.
Руми | 08.05.2022 в 15:19
Здравей, Павлина! Моля за съдействие: как е правилно в примера: “Някой беше казал: „На любовта всички възрасти са покорни!” Господи, колко е БИЛ прав!“ или “Някой беше казал: „На любовта всички възрасти са покорни!” Господи, колко Е прав!“. Колебая се, защото хем е казано преди, хем казаното е актуално и до днес, т.е. той е бил прав и тогава (в момента на казването), хем и сега…
182.
Павлина | 08.05.2022 в 21:32
Здравей, Руми!
В конкретния пример аз клоня към първия вариант. След удивителния знак и затварящите кавички трябва да се постави точка.
183.
Маргарита Желева | 05.05.2022 в 21:31
Здравейте!
Как е правилно да пренеса думата на нов ред: безпо-грешно или безпог-решно?
184.
Павлина | 07.05.2022 в 12:13
Здравейте!
И по двата начина е правилно. Когато има две съгласни между гласни, те се разделят, но от друга страна, се допуска запазването на целостта на морфемите при пренасяне.
185.
Маргарита Желева | 12.05.2022 в 20:51
Благодаря!
186.
Златка Петкова | 01.05.2022 в 18:08
Здравейте!
Не помня,в училище да сме учили,че се поставя интервал между препинателен знак и дума.Включително след точка в края на изречение и
начало на ново изречение.Има ли разлика в правилата за ръкопис и писане на компютър?
187.
Павлина | 02.05.2022 в 13:09
Здравейте!
В ръкописен текст е по-трудно да се определи дали има интервал след препинателния знак. Не ми е известно да съществуват специални правила за ръкописни текстове. Бих Ви посъветвала да оставяте интервал и в двата вида текст.
188.
Цветелина | 28.04.2022 в 9:54
Павлина, здравей! Имам следните две питанки в посоченото изречение: По наше мнение, за сглобяването на тази част са необходими два или повече инструмента. Първо, има ли запетая след „по наше мнение“ и второ, как е по-правилно – инструмента или инструменти.
189.
Павлина | 29.04.2022 в 11:04
Здравей, Цветелина!
И за двата въпроса няма категоричен отговор. Аз бих написала изречението като теб.
190.
Теодора Вълова | 28.04.2022 в 9:08
Здравей, Павлина,
1. В изречението: Какви услуги предоставя кабинетът по фетална медицина в болницата? – необходимо ли е кабинетът или фетална медицина да се изписват с главна буква?
2. В изреченията: Първият се провежда между 11 и 13 гестационна седмица – това е т.нар. комбиниран скринингов тест за хромозомни аномалии. Вторият е феталната морфология, която се извършва между 20 и 23 седмица, и третият е ехография за определяне на феталния растеж. – трябва ли комбиниран; фетална и ехография да бъдат с главни букви.
Благодаря ти!
191.
Павлина | 29.04.2022 в 11:02
Здравей, Теодора!
Думите се пишат с малка буква. Трябва обаче да се промени следното: 11-ата и 13-ата гестационна седмица; 20-ата и 23-ата гестационна седмица.
192.
plampetkov | 22.04.2022 в 18:00
Здравей, Павлина!
1. „И ето отново наближава април,
и се сещам за онази година…“
Питанката е за запетаята след „април“. Приел съм го като изброяване. Но май не е?!
2. „Само по избори нас живите мъртви
ни търсят влиятелни в очите със кърви.“
Мисля, че може с и без обособяване на „живите мъртви“. На мен вариантът с обособяване не ми харесва. Прав ли съм, че може и по двата начина?
Все едно: Нас българите не ни обичат в Македония.
3. „За управниците мисля,
какво в лицето им да лисна.“
Считам, че запетаята след „мисля“ е правилна. Това са две отделни изречения. Може да се разделят със запетая или да се напишат като отделни. Какво мислиш?
193.
plampetkov | 22.04.2022 в 18:03
На 3. не са отделни изречения. Второто пояснява първото.
194.
Павлина | 25.04.2022 в 11:05
Здравей, Пламене!
1. Бих поставила запетая.
2. В прозаичната реч не би могло без запетаи – това си е обособена част. В поезията авторът поема отговорността за пунктуацията. Ако желае, може и да не употребява препинателни знаци.
3. Отново – в прозаичната реч запетаята би била неправилна: https://kaksepishe.com/zapetaya-vaprositelni-dumi/ (т. 1)
195.
Ева Иванова | 21.04.2022 в 21:24
Здравейте, Павлина,
Бих искала да попитам, когато в текста има цитат в цитата, а препинателният знак накрая е един и същ, трябва ли да има затварящи кавички след точката?
„Те го плашеха – рече Иванов. – Предупреждаваха го: „Никой няма да ти прости, ако ти тръгнеш“.“
Предварително благодаря!
196.
plampetkov | 22.04.2022 в 17:48
„Те го плашеха – рече Иванов. – Предупреждаваха го: Никой няма да ти прости, ако ти тръгнеш.“
Според мен трябва да бъде така.
197.
Павлина | 25.04.2022 в 10:58
Здравейте, Ева!
В този случай трябва да има.
198.
Павел Боянов | 21.04.2022 в 12:21
Здравей, Павлина!
Според теб трябва ли да се постави запетайката в изреченията:
1. Трябва да получиш оценка, не по-ниска от отличен.
2. Трябва да получиш оценка, по-висока от много добър.
Ако поставянето ѝ не е задължително, поне допустимо ли е?
Светли празници пожелавам!
Павел
199.
Павлина | 21.04.2022 в 19:12
Здравей, Павеле!
Това са обособени части, които се отделят със запетая.
200.
plampetkov | 20.04.2022 в 18:45
Здравей, Павлина! „Егати кефът“ или „Егати кефа“?
201.
Павлина | 21.04.2022 в 19:11
Здравей, Пламене!
Аз бих предпочела втория вариант.
202.
Владимир Данчев | 19.04.2022 в 12:33
Здравей, Павлина,
Наредба номер 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена предписва (чл. 7, ал. 3), че „при транскрипция на чужди географски имена на български се запазва мекостта на шушкавите съгласни „ж“, „ч“ и „ш“. В текста на Наредбата има примери като Шьонефелд, Жювизи, Гьорчьон.
Според Официалния правописен речник на българския език от 2012 г. обаче (стр. 12-13), не се пишат буквите ю, ь, я след буквите ж, ч, ш, т. е. горните имена трябва да се изпишат Шонефелд, Жувизи, Гьорчон.
Ти лично към коя от двете гледни точки клониш? Както разбирам, има езиковеди, които възприемат и двете и смятат за приемливо изписване и по двата начина.
И още нещо, ако позволиш – мислиш ли, че Наредбата може да се тълкува разширително като отнасяща се и до чуждите лични имена?
Владимир Данчев
203.
Павлина | 20.04.2022 в 12:15
Здравей, Владимире!
Аз не спазвам правилото в ОПРБЕ в посочените от теб случаи. След като е възможно да произнесем Шьонефелд, Жювизи и под., не виждам защо трябва да се придържам към него – правописът не бива неоснователно да ограничава възможностите да предаваме адекватно чужди имена.
По втория въпрос: аз използвам Наредбата за тази цел, когато не намирам достатъчно информация в предговора на ОПРБЕ.
204.
Добромир Кралчев | 13.05.2022 в 10:14
Основателно е правилото в речника, а не в наредбата. В съвременния български език звуците ж, ш, ч и дж са затвърдели, така че не можем лесно да изговорим съчетания като жш и шьо. В съгласие с учленителните навици на българите трябва да се пише например „Жул Верн“, а не „Жюл Верн“. Правилото в наредбата е проява на свръхпрецизност. Така или иначе побългаряваме чуждите имена малко или много: някои чужди звуци просто липсват в българския език. Това е нормално и не бива да ни притеснява.
205.
Радост | 18.04.2022 в 19:00
Привет отново! Според теб правилна ли е запетаята пред “и нормално“:
Животът ни достигна дъното,
ала някак си това не виждаме,
и нормално – лутат се във тъмното
душите ни от нулево обгрижване…
206.
Радост | 18.04.2022 в 19:08
Според мен И-то си е на място, съдейки от публикацията в твоя сайт, която гласи:
1. “Две еднородни части са свързани с него, а след първата има просто изречение, което я пояснява:
Въпросът, който разискваха на заседанието, и всички останали проблеми от деня не даваха мира на Илия.“
207.
Павлина | 20.04.2022 в 12:05
Привет!
Случаят не е такъв, защото второто просто изречение не пояснява първото, а двете са съчинително свързани. Особеното е, че в третото просто изречение е изпуснат глаголът е (и е нормално) и това създава затруднения при възприемането на смисъла, ако няма запетая. Аз бих оставила запетаята, още повече че в поезията спазването на пунктуационните правила не е строго.
208.
Радост | 11.04.2022 в 10:25
Привет, Павлина!
Имам следния въпрос: как е по-правилно – 90-те или ’90-те години?
Благодаря!
209.
Павлина | 14.04.2022 в 7:04
Здравей, Радост!
Правилно е първото. Ако не е ясно от контекста: 90-те години на миналия век/ХХ век.
210.
Радост | 18.04.2022 в 19:05
Съжалявам за дублирането на въпроса, публикувах го 2 пъти, понеже при първия ми опит публикацията ми не излезе веднага…
211.
plampetkov | 10.04.2022 в 16:00
Здравей, Павлина!
1. Косата ѝ се стилаше до малко над кръста. – В официалния правописен речник може би няма „се стилаше“, но се стелеше е съвсем различно като значение. А „се стилаше“ се използва масово. Ти виждаш ли проблем в израза?
2. Лай превзел е фейса, на загубеняци… – Отделям „на загубеняци“ със запетая, за да не излезе, че фейсът е на загубеняци. Нужно ли е?
Все едно е: „Лай превзел е фейса, лай на загубеняци…“ Но пропускам умишлено второто „лай“.
3. – Зад дърветата високи,
там, нагоре към потока,
зреят чудни боровинки.
Мисля, че пунктуацията е добре. Ти?
4. Със съдействието на председателя на читалище „Напред – 1903 г.“ и на библиотекарката, на учителката на трети клас и на директорката на ОУ „Христо Ботев“ – Павел баня и въпреки несериозното отношение на директорката на детската градина представянето на „В гората необятна“ мина повече от добре.
По правило не се изисква запетая след „детската градина“. Затова и не съм сложил. Знам, че ти понякога слагаш при по-дълги конструкции. Как намираш моя избор – да няма запетая?
212.
Павлина | 14.04.2022 в 7:11
Здравей, Пламене!
1. Да, виждам проблем – за първи път срещам този глагол без представка. Има постилам, разстилам, застилам, но само стилам не се употребява в книжовния български език.
2. Аз не бих пропуснала лай; за мен е ясен смисълът, но не ми звучи добре. Ако държиш да си остане така, не виждам по-добро решение от запетая.
3. Да.
4. Аз бих поставила. Тази конструкция е два пъти по-дълга от същинската част на изречението – бих помогнала на читателя. :) Има една потенциална запетая тук, която е спорна – след Павел баня.
213.
plampetkov | 20.04.2022 в 18:49
Благодаря!
214.
Катя | 06.04.2022 в 21:14
Здравейте! Правилна ли е пунктуацията в изречението: Аз зная, че знаеш, че аз те обичам, ти знаеш, че зная, че ти ме обичаш? Благодаря Ви!
215.
Павлина | 08.04.2022 в 8:57
Здравейте!
Правилна е.
216.
Катя | 08.04.2022 в 17:57
БЛАГОДАРЯ ВИ!
217.
Добромир Кралчев | 13.02.2023 в 18:38
Здравей, Катя!
Препинателните знаци са поставени правилно,
но поради паралелизма в изречението е по-добре
двете части да се отделят със знака точка и запетая.
Тогава изречението ще изглежда така:
Аз зная, че знаеш, че аз те обичам;
ти знаеш, че зная, че ти ме обичаш.
Може ли да полюбопитствам: това част от стихотворение ли е?
Ако да — къде мога да прочета цялото стихотворение?
Поздрави: Добромир
218.
rumianar | 04.04.2022 в 10:40
Здравей, Павлина,
Имам въпроси относно пунктуацията. Когато имаме съотносителни съюзи, пред втория сюоз поставяме запетая. Запетая поставяме и пред „отколкото“. Как се процедира обаче, ако след това имаме имаме друго изречение?
Извинявам се за многото примери, има подобни, но не знам дали има правило, което да важи за всички тези изречения, или зависи от самото изречение.
Правилна ли е пунктуацията:
1. Взех толкова дърва, колкото можех да нося, и се прибрах в стаята. – тук може би съюзите не са съотносителни, защото компонентите не са равностойни.
2. Той беше както лош, така и агресивен и всички го отбягваха.
3. Той носеше книга, както и чанта и седна на дивана.
4. Може да се видим или в понеделник, или във вторник, или в сряда и тогава ще се разберем.
5. Дали е болен, или сърдит, той си знаеше.
6. Дали е болен, или сърдит и все пак не дойде./Дали е болен, или сърдит и аз не знам.
7. Не отговори нито на мен, нито на теб и продължи да говори.
8. Имаме привилегията, както и задължението, да се стремим към…
9. Имаме привилегии, както и задължения, и трябва да ги знаем
10. Аз бях по-искрен, отколкото ти, и затова пострадах.
11. Това е нещо повече, отколкото си мислиш, и аз ти го обясних.
Попаднах само на едно подобно изречение: Дали е черен, или тъмносин, не мога да преценя. – Има запетая.
И още две изречения:
10. Може да летим с балон, като Пърси. – Не би трябвало да има запетая, но ако искаме да акцентираме, т.е. като присъединена част?
11. Когато учим език, е нормално да допускаме грешки.
Благодаря предварително!
219.
Павлина | 06.04.2022 в 8:48
Здравей!
Неслучайно съм поставила ограничение на броя на въпросите, които могат да се задават. Съжалявам, но не разполагам с толкова много свободно време. Започвам с обяснение за първите две изречения.
1. Пунктуацията се подчинява на правилото в т. 3 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/
2. Две еднородни части са свързани със съюзите както – така и и пред втория се поставя запетая. Основание за друга запетая в изречението няма.
220.
rumianar | 06.04.2022 в 19:08
Благодаря, извинявам се отново.
221.
Павлина | 18.04.2022 в 22:33
Миналата седмица отговорих на още два въпроса, но вероятно е станала някаква техническа грешка и коментарът не е бил публикуван.
3. Запетаята е поставена пред съюза както и, който свързва две еднородни части. Основание за друга запетая няма.
4. Двете запетаи са поставени пред втората и третата употреба на съюза или, който свързва еднородни части. Основание за друга запетая няма.
5. Първата запетая е поставена въз основа на правилото в т. 11 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-ili/. Втората запетая – въз основа на правилото в т. 10 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-vaprositelni-dumi/
6. Първото изречение не е добре оформено в смислово отношение и затова няма как да кажа дали пунктуацията е правилна. Във второто изречение трябва да се постави запетая след сърдит въз основа на правилото в т. 10 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-vaprositelni-dumi/
222.
rumianar | 20.04.2022 в 20:04
Благодаря!
223.
Вики | 08.04.2022 в 17:54
Здравей, Павлина!
Имам колебания относно вида на второто подчинено изречение (сякаш сърцето и’ ще се пръсне):
Вечерта на вратата се почукало – отвън стояла жена, която хлипала така горчиво, сякаш сърцето и’ ще се пръсне.
Благодаря предварително!
224.
Павлина | 09.04.2022 в 10:37
Здравей!
Подчинено обстоятелствено за сравнение.
225.
plampetkov | 11.04.2022 в 14:40
Може да летим с балон като Пърси – по принцип няма нужда от запетая, защото е сравнение. Но ако искате да подчертаете „като Пърси“, то може да се постави запетая или тире. Задължително правите интонационна пауза, за да се разбере идеята. Може да бъде и: „Може да летим с балон. Като Пърси“. Затова е допустима запетая или тире, ако наблягаме на „като Пърси“.
Когато учим език, е нормално да допускаме грешки. – Всичко е наред с изречението. Запетаята е правилна.
226.
rumianar | 20.04.2022 в 20:15
Благодаря, и аз мисля така. За второто изречение – да, би трябвало да има запетая, но в блога на Павлина срещнах изречението „Да си родител, е отговорност“, за което беше обяснено, че добрият коректор не би трябвало да сожи запетая. Затова се замислих и за това изречение.
227.
Людмила Колева | 20.04.2022 в 22:03
„Да си родител, е отговорност“. Логично е да има запетая, защото подчиненото изречение е пред главното. Не е ли така?
228.
rumianar | 21.04.2022 в 9:36
Мисля, че и при изречението „Когато учим език,…“ е така. Според мен и в двете изречения трябва да има запетая, ако следваме правилата. За изречението „Да бъдеш родител,…“ беше обяснено, че би трябвало да има запетая , но изречението се накъсва и затова добрият коректор не би поставил (перифразирам тук, защото не помня дословно обяснението). Затова се замислих дали и това изречение е такова (може без запетая), както и кога трябва да следваме правилата (защото има случаи например, когато едно „е“ се оказва със запетаи от двете страни, но трябва да сложим запетаи) и кога може да ги „нарушим“.
229.
Павлина | 02.05.2022 в 13:24
7. Запетаята разделя две еднородни части, свързани със съюза нито – нито. Основание за друга запетая няма.
8. Запетаята е поставена пред съюза както и, който свързва две еднородни части. Основание за друга запетая няма. Ако авторът желае да изтъкне както и задължението, може да го огради с тирета.
9. Запетаята е поставена пред съюза както и, който свързва две еднородни части. Основание за друга запетая няма. Ако авторът желае да изтъкне както и задължения, може да го огради с тирета.
10. Пунктуацията се подчинява на правилото в т. 3 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/. Особеното е, че второто просто изречение е с пропуснато сказуемо. Виж т. 2 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-otkolkoto/
11. Пунктуацията се подчинява на правилото в т. 3 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/
230.
rumianar | 05.05.2022 в 9:51
Благодаря! При 8 и 9 – препоръчвате евнетуално тирета, а не може ли запетаи (както е сега)?
231.
Павлина | 05.05.2022 в 13:45
Не.
232.
Павлина | 07.05.2022 в 12:17
10. Може да летим с балон, като Пърси.
Запетаята е допустима.
11. Когато учим език, е нормално да допускаме грешки.
Правилно – т. 1.1: https://kaksepishe.com/zapetaya-kogato/
233.
rumianar | 09.05.2022 в 9:44
Благодаря!
234.
Кика Димитрова | 22.03.2022 в 12:03
Здравей, Павлина! Имам следното питане: преди наименованието на дадена институция, пише ли се тире: като например, Административен съд – Пловдив; Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна и т.н. Как стои въпросът и при възможното изписване с абревиатура на горните: АС Пловдив или АС – Пловдив; ТД на НАП Варна или ТД на НАП – Варна? Благодаря предварително!
П.С. Блогът ти е чудесен и много полезен!
235.
Павлина | 24.03.2022 в 8:16
Здравей!
Пише се така:
Административен съд – Пловдив
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна
АС – Пловдив
ТД на НАП – Варна
236.
Боян Георгиев | 22.03.2022 в 12:03
Здравей, Павлина.
Трябва ли да се постави запятая в следния случай:
Бракът такъв, какъвто е (,) представлява разбиране за ….
Мерси предварително и поздрави.
237.
Павлина | 24.03.2022 в 8:14
Здравей, Бояне!
Би трябвало запетаите да се поставят така:
Бракът, такъв какъвто е (,) представлява разбиране за…
В случая такъв е част от подчиненото изречение.
238.
rumianar | 18.03.2022 в 12:21
Здравей, Павлина,
Имам питанки по отношение на слято, полуслято и разделно писане:
1. „уеб сайт“ и „уебсайт“ – тези два варианта даваш в сайта Как се пише и се позоваваш на с.52, т. 53.4.1.1., с. 63, т. 55.2. и с. 631 от последния правописен речник. Тази дума обаче е дадена в т. 53.4.1 на с. 52 – „уебсайт“, като пример за думи, чиито съставки не се употребяват самостоятелно. На с. 631 – всички думи, започващи с „уеб“, са изписани слято и са без звездички, т.е. без вариант за разделно писане. В същото време на с. 631 намираме дума „уеб“, ако това може да е някакъв ориентир, защото има и дума „кино“, но пишем „кинозвезда“, „киноактриса“ и т.н. (т. 53.4 – „киносалон“ – пишат се по традиция слято).
2. На с. 53, т. 53.5. в речника е дадена думата „компактдиск“ – като пример за думи, чиято първа съставка е съкратено прилагателно име. На с. 330 обаче думата е със звездичка, т.е. позволява разделно писане, но в речника няма самостоятелна дума „компакт“. Може ли изобщо съкратена дума да бъде самостоятелна…
3. Пак на с.53, т. 53.5. е дадена и думата „демозапис“ – на с. 225 също е изписана слято, без друг вариант. В речника не е дадена дума „демо“. Но в Речник на БЕ (тълковен – онлайн) е дадена самостоятелна дума „демо“ и като пример: „Записахме първото си демо за два месеца…“.
4. Пак т. 53.5. – думата „аудиосистема“ – от коя дума е съкращението „аудио“? Не се ли пише слято, защото съставките не се употребяват самостоятелно?
Кое е правилно и защо?
Благодаря предварително!
239.
Павлина | 19.03.2022 в 22:01
Здравей!
1. Когато ОПРБЕ беше издаден през 2012 г., аз си го купих веднага. В моя екземпляр думите уебсайт, уебадрес и под. са дадени със звездичка на стр. 631. В т. 53.4.1 на стр. 52 липсва уебсайт като пример. В допечатката (или допечатките) на речника явно са въведени корекции.
2, 3, 4. За съжаление, недомислиците и противоречията в ОПРБЕ по отношение на слятото, полуслятото и разделното писане са много и въпросите, които поставяш, представляват само малка част от тях. Всъщност няма как да е иначе при тази правописна „уредба“.
240.
Ралица | 16.03.2022 в 10:38
Здравей, Павлина!
Къде трябва да бъде поставена запетая в следните съчетания: само когато, само защото, едва когато?
241.
Павлина | 16.03.2022 в 20:11
Здравей, Ралице!
Не се поставя запетая. Виж тези публикации:
https://kaksepishe.com/zapetaya-zashtoto/
https://kaksepishe.com/zapetaya-kogato/
242.
Ралица | 18.03.2022 в 18:37
Благодаря!
243.
Боян Георигев | 11.03.2022 в 12:06
Здравей, Павлина.
Би ли ми помогнала за запетая в следното изречение“
„Защо, татко?“, попита Джейсън, без да спира(,)и тогава се строполи в циментовата канавка край алеята.
Благодаря предварително за помощта.
244.
Павлина | 13.03.2022 в 11:13
Здравей!
Трябва да има запетая – т. 3: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/
245.
Александра | 28.02.2022 в 19:20
Здравей, Павлина.
За българския език е обичайна употребата на глаголи от свършен вид в минало свършено време, както и глаголи от несвършен вид в минало несвършено време.
Може ли да посочиш примери и да обясниш.
246.
Павлина | 01.03.2022 в 7:21
Здравей, Александра!
Откъде е взет този цитат?
247.
Александра | 01.03.2022 в 7:25
От учебник по български език
248.
Павлина | 01.03.2022 в 14:02
Тъй като аз съм единият от авторите на въпросния учебник и добре знам какво пише в него, моля да прочетеш откъса от разказа на Чудомир и обясненията към него – намират се над цитираното изречение.
249.
Станислава Статкова | 25.02.2022 в 16:30
Здравей, Павлина. Редовно се допитвам до сайта ти и следя публикациите във ФБ. Много благодаря, че ги има. Оказа се, че изобщо не знам български :).
Въпросите са ми два. Ако има значение – в случаи при задаване на въпроси.
1. Как е правилно да се каже/пише – минал или изминал?
Пример в изречение : „През миналата седмица бяхте ли зает?“
или „През изминалата седмица бяхте ли зает?“
2. Пунктуация и словоред при „приблизително“ , когато е наречие.
Пример в изречение: Какво, приблизително, е разстоянието до Вас? или
Приблизително какво е разстоянието до Вас?
Благодаря предварително и поздравления за работата ти.
250.
Павлина | 27.02.2022 в 10:02
Здравей, Станислава!
1. По-уместно според мен е да се употреби миналата седмица.
2. В първия вариант словоредът е неправилен и не може да се каже дали пунктуацията е правилна, защото пунктуационните правила се прилагат, общо взето, при синтактично правилно оформени изречения. Във втория вариант словоредът и пунктуацията са правилни.
251.
Ралица | 21.02.2022 в 13:26
Здравей, Павлина!
Винаги срещам трудности при използването на повече от две описателни прилагателни и не намирам подходящо обяснение/правило за използването на запетаи в такива случаи. Например:
1. Съд с малка въжеста, вертикално пробита дръжка и украса от обърнати, широко разтворени V-обрани елементи.
2. вертикални или коси издължени тесни ленти
3. къси коси успоредни врязани линии
Правилно ли съм използвала запетаите в първия и нужни ли са във втория и третия случай? Какво е правилото, с което да се съобразявам тук?
252.
Павлина | 22.02.2022 в 9:37
Здравей, Ралице!
Аз също срещам трудности, защото разграничаването на еднородни и нееднородни определения не е лесно, понякога е и невъзможно, а поставянето на запетаи зависи точно от това. Не бих ти дала съвет за посочените примери.
253.
Ралица | 22.02.2022 в 11:00
Даа… 😊
Добре, може ли тогава да поставя въпроса така: сложила съм запетаите там, където се появява уточняващо определение към следващото поред, т.е. не е пряко към допълнението – има ли логика?
254.
Павлина | 24.02.2022 в 17:00
Няма теоретични правила за поставяне на запетая в такива случаи.
255.
Ралица | 25.02.2022 в 14:31
Благодаря!
256.
Мартин Димитров | 20.02.2022 в 12:56
Здравей, Павлина!
Имам въпрос за пунктуацията при последователни подчинени допълнителни изречения, свързани със съюза и.
Например следните изречения:
1. Трябва да проверя как да стигна до центъра (,) и от колко часа беше срещата.
2. В задачата се пита в кои точки се достига максимална темпераура (,) и в кои – минимална.
3. Искам да разбера къде се поставя запетая (,) и защо.
4. Виждам, че си научил добре правилата (,) и че си се постарал за домашното.
Има ли общо правило за тези слуаи?
257.
Мартин Димитров | 21.02.2022 в 20:28
Добавям само още един пример (въпреки че не съм съвсем сигурен дали той също се отнася към подчинените допълнителни):
5. С този допълнителен материал ще можете по-лесно да разберете информацията (,) и да минете теста.
258.
Павлина | 22.02.2022 в 9:26
Тук има само две прости изречения, свързани със съюза и – можете да разберете е съставно именно сказуемо. Не се поставя запетая.
259.
Мартин Димитров | 10.03.2022 в 0:27
Благодаря! :)
260.
Павлина | 22.02.2022 в 9:24
Здравей!
Във всички примери второто и третото просто изречение са съподчинени на първото просто изречение (всяко от тях пояснява първото и двете са свързани помежду си съчинително), а не са последователно подчинени. Последователно подчинени щяха да бъдат, ако третото поясняваше второто, например: Трябва да проверя как да стигна до центъра, където ще бъде срещата.
Не се поставя запетая.
261.
Мартин Димитров | 10.03.2022 в 0:25
Благодаря за изчерпателния отговор и за разясненията относно термините последователно подчинени и съподчиенени!
262.
Мартин Димитров | 08.06.2022 в 18:04
Здравей! Попаднах на едно изречение, което е много подобно на тези, за които съм питал във въпроса по-горе, но за да съм сигурен, искам да попитам за пунктуацията и в следния пример:
Можете да се свържете с мен, ако имате въпроси или ако ви потрябва помощ.
(Отново две съподчинени изречения, но този път са въведени с многосрични съюзи и са свързани съчинително също с многосричен съюз.)
263.
Павлина | 09.06.2022 в 7:51
Пунктуацията е правилна. Тук няма значение дали съюзите са едносрични или многосрични.
264.
Нина Тодорова | 16.02.2022 в 11:06
Здравей Павлина,задачата ми е да употребява в подходящ контекст паронимите:знаменателен-знаменит Въпросът ми е дали трябва да са в отделни изречения или в едно?
265.
Павлина | 16.02.2022 в 17:35
Здравей, Нина!
В отделни изречения; в едно е много трудно.
266.
Фани | 13.02.2022 в 8:19
Здравей, Павлина!
Правилно ли са поставени запетаите в изречението?
„Благодаря ви ,приятели, за поздравленията!“
267.
Павлина | 14.02.2022 в 7:14
Здравей, Фани!
Да: https://kaksepishe.com/zapetaya-obrashtenie/
268.
Бойко | 09.02.2022 в 18:50
Здравей, Павлина,
Отново опирам до теб за нещо, което ме съмнява :) Как е правилно да се напише изразът: То бива страх, бива, ама, … и т.н.
То, кат’ се замисля … и въпросът не съм сигурен как се пише :) Абе, като вляза тук – съвсем се обърквам! За всяка буква се замислям!
269.
Павлина | 11.02.2022 в 9:57
Здравей, Бойко!
Така бих написала изречението; само запетаята след ама вероятно е излишна.
270.
Бойко | 14.02.2022 в 3:07
Много благодаря!
271.
martopetrov | 07.02.2022 в 15:12
Здравей, Павлина,
Случи ми се да забележа нещо сред приятелите ми (най-вече родените след ’98), което много ми занимава мисленето откакто осъзнах, че не е единичен случай.
По принцип, май, и в подчинени изречения на български език структурата S-V-O се спазва. Добре де, ама поне 5 човека казват (и пишат) подобни изречения:
А. Ти трябва така да го обясняваш, че да го Иван разбере.
Б. Книгата е написана, за да позицията на автора пред властите защити.
Адресантите на подобни изречения са носители на българския език, от София и не са израснали или живели в чужбина. Не всички се познават взаимно. Забелязах и устойчивост на подобна структура (най-често след „да“ в подчинени изречения) Каква е тази инверсия? Нещо от западен диалект ли е, или езикът ни такива изречения някога ще образува? ;)
Благодаря!
272.
Павлина | 07.02.2022 в 17:55
Здравей!
За първи път срещам изречения с такъв словоред и не знам нищо по въпроса. Да не би хората да се влияят от немския език?
273.
martopetrov | 08.02.2022 в 13:23
Странното е, че никой от тях не е учил немски. Не знам защо става, но не е единичен случай в средата ми.
274.
Павел | 08.02.2022 в 13:30
Нека позная: всеки от тях е гледал Star wars и учителят Yoda с неговата конструкция субект-обект-глагол :)
275.
Мартин Димитров | 03.02.2022 в 15:03
Здравей, Павлина!
Има ли запетая пред „само ако“ (или който и да е друг пример за уточняваща дума плюс съюз), ако по силата на други правила трябва да се постави запетая там?
Например в следните случаи:
1. След подчинено изречение или обособена част:
– Ще виждам добре на разстояние, (което е) по-голямо от два метра (,) само ако си купя по-силни очила.
2. След да-изречение:
– Ще избера да се запиша за този курс (,) само ако смените преподавателя.
3. След вметната част:
– Ще приема офертата, но разбира се (,) само ако намалите с още 500 лева цената.
4. След обръщение:
– Борисе (,) само ако дойдеш на срещата, ще запазиш членството си в клуба.
276.
Павлина | 05.02.2022 в 14:29
Здравей, Мартине!
Ако по силата на други правила трябва да се постави запетая пред уточняваща дума плюс съюз, тя се поставя.
277.
Мартин Димитров | 07.02.2022 в 18:47
Благодаря! :)
278.
Сашо | 03.02.2022 в 14:45
Здравей, Павлина.
Как ще коментираш изразите „Ролите озвучиха артистите“, „добър вечер“, „спокойна нощ“ и „спокойна вечер“ (особено употребено в телевизия/радио).
279.
Павлина | 05.02.2022 в 14:24
Здравей, Сашо!
Не виждам нещо нередно в тези изрази.
280.
Сашо | 05.02.2022 в 14:50
За сравнение, на нормален български: „Ролите бяха озвучени от артистите“, „добра вечер“, „лека нощ“, „приятна вечер“ – предполагам ТВ/радио искат да на забавляват, а не да ни уморят от скука
281.
Павлина | 06.02.2022 в 9:34
Изречението и изразите не нарушават нормите на българския книжовен език. За нормалния български не мога да кажа, тъй като в езикознанието такова понятие липсва. За добър вечер съм писала тук: https://kaksepishe.com/articles/dobar-vecher-dobra-vecher/
282.
Добромир Кралчев | 13.02.2023 в 19:23
Привет, Сашо!
Отначало не проумях какво не ти допада в обсъжданите изрази.
Чак като прочетох уточнението, започнах да разбирам мисълта ти.
Намирам за правилни и четирите израза, посочени от теб,
особено ако се употребяват по телевизията или радиото.
1) „Ролите озвучиха артистите: […]“
Като по-добра редакция предлагаш изречението:
„Ролите бяха озвучени от артистите.“
Съгласен съм, че твоят вариант е по-ясен (недвусмислен).
В оригиналния и по-често употребяван вариант
вероятно те е подразнил обърнатият словоред:
допълнение — сказуемо — подлог.
Този словоред наистина е желателно да се избягва,
тъй като лесно поражда двусмислици:
„Стокилограмов шопар закла стопанин.“
„Благороден елен уби ловец.“
Все пак няма нищо лошо да започнем с допълнението,
ако това не създава неяснота.
В конкретния пример („Ролите озвучиха артистите“)
мисля, че е съвсем ясно кой кого озвучава,
затова не си струва да редактираме
фразата, отдавна превърнала се в традиция.
2) „Добър вечер!“
Напоследък тази форма на поздрава дразни доста хора.
Както знаем, съществителното име „вечер“ е от женски род,
но само преди около век е било от мъжки род.
Така че „Добър вечер!“ е стара форма на поздрава,
запазила се по традиция поради честата си употреба.
Въпреки че приветствам използването на логическа преценка
при употребата на езика, не намирам за нужно, от друга страна,
да променяме традиционни изрази, които с нищо не ни пречат.
3) „Спокойна нощ!“ и „Спокойна вечер!“
Тук нещата като че ли са противоположни.
Това не са традиционните поздрави за раздяла вечерно време.
Както правилно посочваш, традиционните изрази гласят:
„Лека нощ!“ и „Приятна вечер!“.
Поначало си прав, но в конкретния случай намирам,
че говорителите имат основателна причина
да създадат нестандартните поздрави
„Спокойна нощ!“ и „Спокойна вечер!“.
Работата е там, че „Лека нощ!“ е поздрав,
който отправяме на раздяла, когато предполагаме,
че човекът се кани да си ляга.
Говорителите по радиото и телевизията
не бива да предполагат такова нещо,
защото не знаят какво възнамерява слушателят/зрителят.
„Лека нощ!“ най-често пожелаваме на близки хора,
особено родителите — на децата си,
та изразът, ако се използва от говорител,
би могъл да прозвучи покровителствено,
а това не е желателно.
Освен това трябва да се има предвид,
че говорителите по радиото и телевизията
отправят своите послания към много голяма аудитория.
Нито всички слушатели / зрители ще си легнат,
нито всички ще прекарат приятно нощта.
Има нощни работници (например дежурни лекари),
а и просто хора с проблеми (например болни),
чиято нощ няма как да е нито лека, нито приятна,
но все пак би могла да бъде поне малко от малко спокойна.
Несъмнено говорителите са потърсили прилагателно,
което да звучи възможно най-неутрално
и да приляга на възможно най-много хора.
И са успели да го намерят:
пожеланията за спокойна вечер / нощ са не само учтиви,
но и относими към широк кръг зрители / слушатели.
Затова не само се въздържам от забележки,
а напротив, възхищавам се от езиковата изобретателност
на телевизионните и радиоговорителите.
Разбира се, не е нужно в ежедневната реч да избягваме
традиционните поздрави „Лека нощ!“ и „Приятна вечер!“.
Точно обратното, желателно е да се придържаме към тях.
Но говорителите се намират в друга речева ситуация,
в която поздравите със „спокойна“ са по-уместни.
Поздрави: Добромир
283.
Кристина | 03.02.2022 в 13:05
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам за правописа на следните думи и изрази:
1. нервнопаралитичен или нервопаралитичен газ?
2. Предренесанса (главна или малка буква?)
Вземайки предвид слабостта на двамата учени към предренесанса, той започна именно оттам.
3. От когато и да било (или „откогато и да било“)
Той изглеждаше по-силен от когато и да било.
Предварително благодаря!
284.
Павлина | 05.02.2022 в 14:28
Здравей, Кристина!
1. Пише се нервнопаралитичен.
2. Не може да се каже категорично.
3. Разделно.
285.
Саня Табакова | 05.02.2022 в 17:45
Здравей, Павлина, бих искала да попитам дали в изречение 2 не би трябвало „оттам“ да е „от там“ – начален момент/обстоятелство.
286.
Павлина | 06.02.2022 в 9:30
Не виждам защо. Наречието оттам означава най-общо ’от определено място’.
287.
Саня Табакова | 06.02.2022 в 10:29
Именно: от там – от гарата, от спирката, от този момент. Начало. Не е като оттам нататък…
288.
Виктория | 01.02.2022 в 20:12
Здравейте, Павлина,
Трябва ли да има запетая след Китай.
„В Китай интересът към армията е постоянен.“
289.
Павлина | 02.02.2022 в 16:21
Здравейте, Виктория!
Не.
290.
Людмила Колева | 26.01.2022 в 13:10
Правилно ли е поставена първата запетая в изреченията?
1. Да живееш мъдро, е избор, който е важен.
2. Да живееш мъдро, е нещо, към което всеки се стреми.
Благодаря предварително.
291.
Павлина | 28.01.2022 в 7:59
Според официалните правила – да. Вижте тук т. 9: https://kaksepishe.com/zapetaya-da/
292.
Кристина | 26.01.2022 в 10:46
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам как е правилно да се изписват „стрийт“ и „авеню“, защото малко се обърквам. Доколкото знам, когато името на улица съдържа „авеню“, то тази дума се изписва с малка буква и няма кавички. А при „стрийт“, струва ми се, е обратното. Ако по-горното е вярно, как би следвало да се подходи, когато в едно и също изречение ги има и двата случая? Като тук например:
Колата подмина „Парсънс Стрийт“ и продължи по Мичиган авеню.
Предварително благодаря!
293.
Павлина | 28.01.2022 в 8:05
Здравей, Кристина!
Няма ясно и категорично решение за такива собствени имена. Когато се озоват в едно изречение, е неприятно и коректорът трябва да вземе решение. Когато аз го правя, познавам целия текст.
294.
Емилия | 08.10.2022 в 16:27
Съставни собствени имена, които не съдържат други собствени имена: … Черна гора… Младежки театър… и т.н. За съжаление пример със стрийт няма. Лично за мен улица и булевард на български език, дори и с английското им название, би трябвало да е изписано с малка буква.
295.
Спас Колев | 10.10.2022 в 8:20
От друга страна като че ли при транскрипция трябваше да се запазва капитализацията на оригинала.
296.
Пламен | 23.01.2022 в 14:54
Здравей, Павлина! Изпитвам колебание относно частиците (бе, бре и т.н.) и запетаите около тях. Какво мислиш за това изречение:
Аман бе (или Аман, бе)… не се научихте!
297.
Павлина | 25.01.2022 в 7:13
Здравей, Пламене,
Пунктуацията на частиците не е добре уредена. Аз бих поставила запетая.
298.
Радостина | 22.01.2022 в 20:18
Привет! Нуждая се от помощта ти – правилен ли е краткия член тук:
„Съществуваше само Тихото – смотаняка на класа.“?
299.
Радостина | 22.01.2022 в 20:34
И още едно питане: виенско колело с малка или главна буква се пише? Според мен трябва да е с малка, защото не е марка, а вид (все едно да напишем Триколка), но предпочитам и твоето мнение.
Благодаря и хубава вечер!
300.
Павлина | 25.01.2022 в 7:14
С малка буква.
301.
Павлина | 25.01.2022 в 7:14
Привет!
Не, с пълен член, защото думата е определение към подлога.
302.
Кристина | 20.01.2022 в 17:53
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам дали думата „оловнотежък“ се пише слято и дали в следното изречение трябва да има запетая преди „когато“:
Само че когато се чувстваше изтощен, не успяваше дори това да свърши.
Предварително благодаря!
303.
Павлина | 22.01.2022 в 17:43
Здравей, Кристина!
Според официалните правила думата се пише слято.
Запетаята е спорна, аз не бих я поставила.
304.
Ивелина | 20.01.2022 в 8:54
Здравей,Павлина!За много години!Затруднявам се при поставянето на запетая/запетаи в изрението:,,Дългата й права черна коса отразяваше слънцето.“
305.
Павлина | 22.01.2022 в 17:45
За много години, Ивелина!
И аз се затруднявам при поставянето на запетаи в такива изречения. :) Бих поставила след права.
306.
Десислава | 19.01.2022 в 19:28
Здравейте, бих искала да попитам дали в официална кореспонденция (напр. в докладна записка) „приложението“ може да започва само по себе си на нова страница след основния текст?
307.
Павлина | 22.01.2022 в 17:41
Здравейте, Десислава!
Поначало приложенията към даден документ са на отделни листове, когато са в хартиен вид, и е редно и в дигитален вид всяко от тях да започва на нова страница.
308.
Хриси | 18.01.2022 в 18:41
Добър вечер, Павлина! Нуждая се от малко консултация за пряката реч и по-конкретно кое е правилното от двете:
1/ „Ново училище, нови съученици – това може да е едно ново начало! – мислеха си обнадеждени майката и бащата. – Само да го приемат…” (без кавички между само да го приемат)
или
2/ „Ново училище, нови съученици – това може да е едно ново начало!” – мислеха си обнадеждени майката и бащата. – „Само да го приемат…” (с кавички)?
309.
Хриси | 18.01.2022 в 18:44
Прощавайте за грешката във въпроса, имах предвид дали са нужни затварящи кавички след „Ново училище, нови съученици – това може да е едно ново начало! и отварящи пред Само да го приемат…”
310.
Павлина | 19.01.2022 в 8:35
Привет, Хриси!
Правилен е вариант 1.
311.
Пламен | 16.01.2022 в 16:53
Здравей, Павлина! Имам следния въпрос: след тире, при което следва уточнение, пише ли се запетая след края на въпросното уточнение? Ето няколко такива примера:
А/ Той – увереният, силният, властният, да моли за нейното внимание.
Б/ А другата срещу нея – безсилна, безпомощна срещу тази нагла, цинична арогантност.
В/ Нима може тя – родната сестра да ги забрави?
312.
Пламен | 16.01.2022 в 20:30
И въобще какъв е принципът в подобни случаи?
Благодаря!
313.
plampetkov | 16.01.2022 в 23:12
А и В са идентични. А е добре. При В трябва запетая след „сестра“, за да се затвори обособяването (уточнението). Б е друг случай. Там не виждам въобще какво Ви притеснява. Елементарно изречение, написано правилно.
314.
Пламен | 18.01.2022 в 11:57
Благодаря, но щом за пример А казвате, че трябва да има запетая след властният, не трябва ли и при пример Б да има така след безпомощна? На мен и двата случая ми изглеждат идентични…
315.
Павлина | 17.01.2022 в 17:03
Здравей, Пламене!
Трябва да се постави или тире, или запетая, за да се затвори уточнението. Във В е необходим препинателен знак след сестра.
316.
Пламен | 18.01.2022 в 11:58
А след властният (в изречение А) и след безпомощна (в изречение Б) нужни ли са запетаи?
317.
Павлина | 18.01.2022 в 13:35
Правилно е така:
А) Той – увереният, силният, властният, да моли за нейното внимание.
Б) А другата срещу нея – безсилна, безпомощна срещу тази нагла, цинична арогантност.
В) Нима може тя – родната сестра, да ги забрави?
Липсва контекст за Б), но аз възприемам безсилна, безпомощна срещу тази нагла, цинична арогантност като уточнение към нея.
318.
Пламен | 18.01.2022 в 14:14
Благодаря за бързия отговор, но може ли малко разяснение каква е разликата между безпомощна (от изречение Б) и властният (от изречение А) и защо в единия случай няма запетая (след безпомощна), а в другия (след властният) има? Питам, понеже примерите ми изглеждат идентични.
319.
Павлина | 18.01.2022 в 18:07
Не са идентични. Ако се махне уточнението, изречението трябва да остане смислено. Второто изречение не остава смислено, ако се махне това, което Вие искате да оградите като уточнение.
А) Той да моли за нейното внимание.
Б) А другата срещу нея срещу тази нагла, цинична арогантност.
В) Нима може тя да ги забрави?
320.
Руми | 13.01.2022 в 20:17
Добра вечер, Павлина! Колебая се как е по-правилно и по-благозвучно следното изречение (става въпрос за частта от съпругът Емо до Мишо):
Вариант 1: – И да се забавлявате много, момчетата ми! – каза Виктория, изпращайки двете си най-големи радости в живота – съпругът Емо и второкласникът Мишо.
Вариант 2: – И да се забавлявате много, момчетата ми! – каза Виктория, изпращайки двете си най-големи радости в живота – съпругът си – Емо, и второкласникът Мишо.
Вариант 3: – И да се забавлявате много, момчетата ми! – каза Виктория, изпращайки двете си най-големи радости в живота – съпругът си Емо и второкласникът Мишо.
Главното ми колебание идва от това дали трябва да има тире след съпругът или не и ще ти бъда много благодарна, ако ми помогнеш да го разреша.
Хубава вечер!
321.
Павлина | 14.01.2022 в 8:35
Добро утро, Руми!
Най-добре: съпруга си Емо и второкласника Мишо. С кратък член, защото не поясняват подлога.
322.
Association NAIA | 13.01.2022 в 12:34
Здравейте! В изречението „Доколко според Вас организацията постига целите си?“, „според Вас“ трябва ли да се отдели със запетая отпред и отзад?
323.
Павлина | 14.01.2022 в 8:33
Здравейте!
Не.
324.
plampetkov | 12.01.2022 в 15:16
Здравей, Павлина!
Тракат със зъби вкъщи двамина.
А костите стари шептят: „Помогни ни!“.
Нека оцелеем поне тази зима.
Да посрещнем внучето с „Ела, прегърни ме!“.
Като дойде на лято за месец от чужбина.
После сме готови от тук да си заминем.
Първият ми въпрос: Затворил съм кавичките след „Помогни ни!“, понеже следващите мисли/думи няма как да са на костите. Не мога и да ги сложа в нови кавички, защото не казвам, че някой изрича такива думи. Това са мисли/думи на бабата и дядото от стихотворението, но единственото разумно решение ми се вижда да са без кавички. Ето го цялото стихотворение: https://www.facebook.com/PlamukIskren/photos/a.1853461964925750/3153785564893377/
Ти какво мислиш?
И следващата ми питанка е за умишлената липсата на двоеточие пред „Ела, прегърни ме!“ – втори куплет, втори стих. Какво мислиш за пунктуацията ми?
325.
Павлина | 14.01.2022 в 8:32
Здравей, Пламене!
Само тук според мен трябва да се промени:
Да посрещнем внучето с „Ела, прегърни ме!“,
като дойде на лято за месец от чужбина.
326.
Радостина | 11.01.2022 в 17:34
И още един въпрос от мен – как стоят нещата с думи като сякаш, пишат ли се запетаи? Тук например:
“…и двамата продължиха пътуването сякаш нищо не се е случило.“?
327.
Павлина | 12.01.2022 в 10:18
В случая трябва да се постави. Виж правилата тук – думата сякаш е синоним на като че ли.
328.
Радостина | 11.01.2022 в 17:17
Здравей Павлина! Имам питане относно запетаите около думата хайде. Съдейки от една публикация по темата, която ми попадна, запетаи трябва да има. Ето какво пише и в самата публикация:
’айде = хайде (По правило в изречението тази дума се отделя с въвеждаща запетая, ако е в края на изречението.)
Пример: „(…), хайде.“ (Идвай, хайде!)
Ако „хайде“ е в средата на изречението, запетая се поставя от двете страни на тази дума.
Пример: „(…), хайде, (…).“ (Идвай, хайде, закъсняваме!)
Ако „хайде“ е в началото на изречението, запетая се поставя след думата.
Пример: „Хайде, (…).“ (Хайде, побързай!)
Ако „хайде“ е в началото на изречението и след тази дума има няколко думи, които смислово са разделени чрез кратка пауза, след „хайде“ има запетая, както и пред всички смислово автономни части.
Пример: „Хайде, чакам те отдавна, побързай!“
(Последното въобще не е някакво специално правило за тази дума, а просто следва от правилата за поставяне на запетаи в изречение. По принцип авторът по желание може да избере тире вместо запетаи за отделянето на тези части, но обикновено в подобни случаи е по-правилно да се поставят запетаи.)
’щото = защото (По правило в изречението се отделя с въвеждаща запетая.)
Пример: „(…), защото (…).“ (Той не прочете статията, защото бързаше и беше нервен.)
329.
Радостина | 11.01.2022 в 17:19
Добре обаче как мислиш, трябва ли и тук да се постави запетая:
“Хайде да отидем до магазина, да вземем вода и нещо за хапване!“
Не мен лично по-добре ми звучи без запетая, но предпочитам да се консултирам с теб.
330.
Павлина | 12.01.2022 в 10:17
Тук – без запетая.
331.
Павлина | 12.01.2022 в 10:16
Здравей, Радостина!
Пунктуацията на частиците не е добре уредена и в повечето случаи не може да се каже къде е правилно да се постави запетая. В посочените примери запетаите са уместни и всъщност бележат пауза.
332.
Пламен | 06.01.2022 в 13:15
Здравей, Павлина и за много години!
Ще ми помогнеш ли в този казус и по-конкретно дали запетаята след така е правилна:
„Така, в познатата рутина – от квартирата – на работа и от работа – в квартирата“?
Благодаря и всичко най-добро през 2022 година!
333.
Павлина | 07.01.2022 в 7:49
За много години, Пламене!
Аз бих предложила следния вариант:
Така, в познатата рутина: от квартирата – на работа и от работа – в квартирата.
334.
Пламен | 09.01.2022 в 19:02
Благодаря за бързия отговор! И още един сходен казус, тук трябва ли да има запетая след така (аз мисля, че трябва, но по-добре да се консултирам):
Така, в добро настроение, баща и син се запътиха към спирката.
335.
Павлина | 10.01.2022 в 13:31
Да, трябва.
336.
Мария | 08.01.2022 в 23:09
Здравей Павлина,
Имам нужда от помощ със запетайките в изречения с “който, която…”
Пример 1:
Този, който лъже и който краде, е виновен (правилно ли са поставени).
Пример 2
Този, който лъже, и този, който краде, са виновни (правилно ли са поставени)
Пример 3:
Изпращам те с усмивката, с която те посрещнах, и която се надявам да задържа (колебая се за запетаята преди “и”?)
337.
Павлина | 10.01.2022 в 13:34
Здравей, Мария!
1. Да.
2. Да.
3. Запетаята пред и е излишна.
338.
Мария | 10.01.2022 в 14:54
Сърдечни благодарности!
339.
Ралица | 06.01.2022 в 10:27
Здравей, Павлина,
Дублетна форма ли е „държавотворчески“ – „държавнотворчески“? В научни публикации срещам и двата варианта, но не и обяснение защо.
340.
Павлина | 06.01.2022 в 12:20
Здравей, Ралице!
Правописът на тази дума не е нормиран, така че не може да се каже как е правилно да се напише.
341.
Ралица Александрова | 06.01.2022 в 12:59
Благодаря!
342.
Питанка | 01.01.2022 в 18:43
Здравей, Павлина, в изречението „Конекрадецът отрязал ушите на животните, да не ги познае собственикът, но нашият селянин ги познал по други белези и за наказание отрязал ушите на конекрадеца.“ – първата запетая ми е ясна, ти си го обяснила в блога. Има ли запетая между последните две прости изречения и те в каква подчинителна връзка са спрямо главното? Благодаря предварително!
343.
Питанка | 01.01.2022 в 18:45
Честита да е новата година! Благодаря за полезната информация в блога ти. Здраве и късмет пожелавам!
344.
Павлина | 02.01.2022 в 15:46
Благодаря! За много години!
345.
Павлина | 02.01.2022 в 15:20
Здравей!
Първото, третото и четвъртото просто изречение са съчинително свързани помежду си. Второто просто изречение е подчинено на първото.
346.
Питанка | 02.01.2022 в 15:42
Благодаря! Много е хубаво, когато зацикля, да получа помощ! Бъди здрава!
347.
Румяна | 30.12.2021 в 16:23
Добър ден!
Правилно ли е слятото изписване на извратеноматериален или откаченоматериален свят?
Благодаря и весело посрещане на новата 2022 година!
348.
Павлина | 30.12.2021 в 17:59
Привет!
Пишат се разделно.
Дано е по-добра новата година за всички ни!
349.
Радостина | 29.12.2021 в 19:12
Добра вечер, Павлина! Ще ти бъда благодарна, ако ми помогнеш в казуса дали е нужна запетая пред И-то:
А начин има – не един е
и е лесно ти да го намериш
Благодаря предварително и ти желая успешна нова година!
350.
Радостина | 30.12.2021 в 17:23
Привет отново! По грешка съм изпратила 2 пъти едно и също питане. Всъщност втория ми въпрос е дали е правилна запетаята и тук, отново пред И-то:
Ала бъдещето е далече,
миналото – отлетяло вече,
И единствено мигът сегашен
е наистина значим и важен!
351.
Павлина | 30.12.2021 в 17:57
И тук няма основание да се постави запетая, а и трябва да е с малка буква.
352.
Радостина | 02.01.2022 в 15:09
За много години и благодаря! Нарочно съм сложила И-то с главна буква, за да не те затруднявам излишно да го търсиш в текста. :)
353.
Павлина | 30.12.2021 в 17:54
Добър вечер, Радостина!
Няма основание да се постави запетая.
Спорна да е новата година!
354.
Пламен | 29.12.2021 в 12:59
Здравей, Павлина!
Според теб “ти знай“ правилно ли е оградено със запетаи:
„Излишно, ти знай, се тормозиш“?
Весело посрещане на новогодишната нощ!
355.
Павлина | 29.12.2021 в 14:36
Здравей, Пламене!
Правилно е.
Светли празници!
356.
Бойко | 22.12.2021 в 12:18
Здравей Павлина! Ще съм благодарен ако разнищиш структурата на следното изречение:
Въпросът не е какво прави Иван и подобните му, а е защо ти смяташ, че знаеш какво е направено.
Явно е сложно изречение, но се затруднявам да схвана вътрешната му логика. Първата част е отрицание на някакво предходно твърдение. Втората, след „а“, въпрос като че ли се пада, но малко странно конструиран ми идва. Имаше подчинено допълнително, подчинено определително изречение … всичко съм забравил! Ако изобщо съм го знаел :)
Благодаря предварително и Весели празници!
357.
Павлина | 22.12.2021 в 14:56
Здравей, Бойко!
Това изречение би трябвало да изглежда така:
Въпросът е не какво правят Иван и подобните му, а защо ти смяташ, че знаеш какво е направено.
Главното е Въпросът е. Има две съподчинени сказуемноопределителни към него – не какво правят Иван и подобните му и защо ти смяташ. Към последното просто изречение има две подследователно подчинени допълнителни изречения – че знаеш и какво е направено.
Ако изречението остане във вида, в който си го написал:
Въпросът не е какво правят Иван и подобните му, а е защо ти смяташ, че знаеш какво е направено,
тогава имаме две съчинително свързани главни изречения – Въпросът не е и е.
Към първото главно изречение има подчинено сказуемноопределително – какво правят Иван и подобните му. Към второто има три последователно подчинени изречения: сказуемноопределително – защо ти смяташ; допълнителни – че знаеш, какво е направено.
Весели празници!
358.
Бойко | 23.12.2021 в 3:12
Благодаря!
Весела Коледа!
359.
Руми | 21.12.2021 в 15:58
Здравей отново, Павлина!
Какво мислиш за това, правилна ли е запетаята след душата:
„А здрав човек без чувства във душата,
по-болен е и от сакатия…‘’?
П.П. Първоначално мислех, че след душата трябва да има тире, водейки се от това, че какво е здрав човек без чувства – по-болен и от сакатия, но сега клоня към запетая…
360.
Павлина | 22.12.2021 в 15:05
Здравей, Руми!
Няма основание за тази запетая, а освен това съдържанието се възприема лесно, тъй като смислово изречението е разделено на два стиха.
361.
Руми | 23.12.2021 в 14:37
Т.е. да разбирам, че всякаква пунктуация е излишна – не само запетая, но и тире?
Благодаря предварително и весело изкарване на празниците!
362.
Павлина | 27.12.2021 в 15:38
Аз не бих поставила нито запетая, нито тире. В крайна сметка това е поезия, така че решението е Ваше.
Светли празници!
363.
Радостина | 19.12.2021 в 12:14
Добър ден, Павлина!
Според теб обръщенията от рода на сине, майче и прочее с малка или главна буква е редно да се пишат?
Лек ден!
364.
Павлина | 20.12.2021 в 11:44
Добър ден, Радостина!
Няма основание да се пишат с главна буква.
365.
Калин | 19.12.2021 в 11:56
Здравей, Павлина! Имам запитване относно запетаите пред „след като“. Тук трябва ли да има:
„Така той, след като криво-ляво избута ВУЗ-а, се озова в големия столичен град.“?
И какво е положението ако той отиде след ВУЗ-а, т.е.:
„Така след като криво-ляво избута ВУЗ-а, той се озова в големия столичен град.“?
366.
Павлина | 20.12.2021 в 11:43
Здравей, Калине!
В първото изречение пунктуацията е правилна.
Във второто трябва да се постави запетая след така. Виж т. 1 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-sled-kato/
Пише се вуз, вузът, вуза.
367.
Калин | 21.12.2021 в 13:20
Благодаря за отговора, но нали ВУЗ е съкращение, не следва ли да е с главни букви? Проверих в някои източници и откривам това (точк 2):
10.4. Абревиатури и съкращения
10.4.1. Абревиатури
Службата за публикации е приела следните правила за повечето от официалните езици на ЕС:
1.
Когато абревиатурата, включително имената на програми, се състои от шест или повече букви, тя се пише с начална главна и последващи малки букви:
Юнеско, Евратом
2.
Когато абревиатурата е само до пет символа, тя се пише с главни букви:
ТАРИК, ОВППС, ЕИО, ЕО“
368.
Павлина | 22.12.2021 в 13:38
Това е абревиатура, но тя вече се е лексикализирала – като текезесе, тир, така че вече има основание да се пише вуз, вузът и т.н. В последния Официален правописен речник на българския език са пропуснали да включат думата впрочем.
369.
Пламен | 18.12.2021 в 15:00
Привет отново!
Имам въпрос и отностно запетаите, ограждащи които. Смяташ ли, че тук са употребени правилно:
„Щом стигна, Рангел захвърли покупките, които бе направил преди малко, и влетя директно в спалнята“?
Колебая се заради И-то, но все пак смятам, че в дадения пример пунктуацията е правилна.
370.
Павлина | 20.12.2021 в 11:40
Привет!
Да, правилно. Запетаята затваря подчинено изречение.
371.
Мартин Димитров | 17.12.2021 в 16:28
Здравей, Павлина!
Правилно ли е изписала името си Националната здравно-информационна система?
На официалния ѝ сайт и на логото ѝ прилагателното „здравно-информационна“ е изписано полуслято. Според мен трябва да е слято, тъй като това е система, която предоставя здравна информация, а не здраве и информация.
372.
Павлина | 20.12.2021 в 11:37
Здравей, Мартине!
Да, трябва да е здравноинформационна. Разработчиците на сайта ме осведомиха, че поръчителят е настоявал името да се напише по този начин.
373.
Мартин Димитров | 23.12.2021 в 14:28
Благодаря за бързия отговор!
Весели празници! :D
374.
Пламен | 16.12.2021 в 23:21
Добра вечер!
Имам въпрос – правилно ли е изписано наздраве в случая или може да е и с малка буква, а също и без кавички?
„…бяха реплики, които се чуваха по-често от „Наздраве” в заведението”
375.
Павлина | 17.12.2021 в 9:26
Здравейте!
Бих написала или „наздраве“, или „Наздраве!“.
376.
Кристина | 16.12.2021 в 22:55
Здравей, Павлина,
Имам един въпрос, свързан с оформянето на пряка реч. Правилен ли е следният пример? Тоест трябва ли да има точка преди второто тире, а след него изразът да започва с главна буква („Той се усмихна широко…“), или и двата начина са допустими?
– Струваше си да опитам – усмихна се широко той и положи целувка на челото й.
Предварително благодаря!
377.
Павлина | 17.12.2021 в 9:27
Здравей, Кристина!
И двата начина са правилни.
378.
Руми | 15.12.2021 в 15:56
Здравей, Павлина! Искам да те попитам какво е правилото за употреба на минало несвършено време. Ето и пример:
„Докато правехме предаването, бяха едни от най-хубавите години в живота ми.“ или “Докато праВихме“?
Благодаря!
379.
Руми | 16.12.2021 в 18:21
И още една питанка – има ли запетая след ами или не? Ето и примерът:
„Ами, как да си хване жена, той едно кафе няма да я почерпи’’.
380.
Павлина | 17.12.2021 в 9:30
Пунктуацията на частиците не е добре уредена. В конкретния случай аз не бих поставила запетая.
381.
Павлина | 17.12.2021 в 9:29
Правилно е правехме, но като цяло изречението се нуждае от редактиране – не звучи добре. Може би така: Едни от най-хубавите години в живота ми бяха, когато правехме предаването.
382.
Яна | 14.12.2021 в 16:57
Здравей, Павлина!
Моят въпрос е дали има случаи, в които думи от типа на ,,откъде“, докога“ и т.н. се пишат разделно. Мисля, че имаше подобно правило, но не мога да си го спомня. Освен това в случая на предното изречение, когато то започва с ,,мисля че“, коректно ли е да се постави запетаята, или не?
Благодаря!
383.
Павлина | 15.12.2021 в 8:47
Здравей, Яна!
За откъде не мога да кажа дали има изключение, в което следва да се пише разделно. За докога виж тук: https://bit.ly/3GHaWLG
Запетаята е поставена правилно.
384.
rumianar | 14.12.2021 в 16:42
Здравей, Павлина,
Искам да попитам:
1. „Поставяме на всеки слайд 2 картинки на един обект с един общ и един различен признак като размер, форма, цвят (например 1 жълта ваза и 1 зелена ваза с еднакъв размер).“ – в това изречение трябва ли да има запетая пред „като“ и ако не трябва, защо? „Като“ не заменя ли тук „например“ и тогава би трябвало да има запетая.
2. „Пет риби по-малко ли са, повече ли са или са толкова, колкото три риби?“ – не е ли по-правилно: „колкото СА три риби“?
Благодаря ти предварително!
385.
Павлина | 15.12.2021 в 8:52
Здравей!
1. Трябва да има – т. 1.4 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-kato/
2. Не е необходимо да се употребява за четвърти път – пределно ясно е, че са е изпуснато.
386.
Радост | 13.12.2021 в 11:58
Привет, Павлина!
Какво смяташ за тиретата в този случай:
“От близки и приятели далече,
в забравено от бога село –
насред нищото, във край обречен,
една жена се бори смело!“?
Трябва ли след обречен да има тире или и със запетая е правилно?
387.
Радост | 13.12.2021 в 16:24
И още един сходен пример:
„Десети – празник скъп и безценен… сакрален,
символ на обич, подкрепа, доверие…!“
И въобще какво е общото правило за използване на тире/тирета в такъв случай?
Благодаря!
388.
Павлина | 14.12.2021 в 11:02
Пунктуацията е наред. Ако желаеш, уточни въпроса си, защото не разбирам кое тире имаш предвид – поставеното или друго.
389.
Радост | 14.12.2021 в 15:07
Ставаше въпрос дали след сакрален да има пак тире, защото съм забелязала, че при употреба на тире, след което следва някакво уточнение (както е в този случай, а и в горното изречение), после пак има тире (след като свърши уточнението).
390.
Павлина | 15.12.2021 в 8:49
Уточнението не свършва след сакрален, а продължава до края на изречението, затова не се поставя второ тире.
391.
Павлина | 14.12.2021 в 10:57
Привет!
Правилно е или с тире, или със запетая.
392.
Тихомир Савчев | 08.12.2021 в 19:30
Здравейте! Искам да попитам дали в изречението, цитирано по-долу, е правилно употребена формата на глагола „зная“?
И ние учителите, и Вие родителите, и учениците знам, че …..“.
Благодаря предварително!
393.
Павлина | 09.12.2021 в 8:17
Здравейте!
Тъй като не сте написали цялото изречение, не мога да преценя дали е употребена правилно, но началото не ми звучи добре. Ако въпросът е дали е правилно знам, или зная, отговорът е тук: https://kaksepishe.com/znam-znaya/
394.
Крис | 21.11.2021 в 19:01
Здравейте, Павлина! Употребата на кой глагол е правилна в следните примери: „Ани се омъжва днес.“; „Ани се жени днес. “
395.
Павлина | 22.11.2021 в 9:41
Здравейте, Крис!
Препоръчвам Ви първия вариант.
396.
Руми | 19.11.2021 в 16:04
Привет! Павлина, смяташ ли, че запетайката пред нито е правилна? Знам, че при нито-нито запетая се слага само пред второто, но макар че тук има само едно, някак си смятам, че пред него пак трябва да има такава…
“и не ще ни възпре неизвестното,
нито твърда насрещна стена!“
397.
Руми | 19.11.2021 в 16:07
Логиката ми, че запетаята е нужна е, че реално има две НИТО-та (макар едното да не е написано), защото смисълът е:
“и не ще ни възпре НИТО неизвестното,
нито твърда насрещна стена!“
398.
Павлина | 22.11.2021 в 9:40
Запетаята е поставена правилно – две прости изречения са свързани със съюза нито.
399.
Мария Кацарова | 10.11.2021 в 13:36
„Това, което не осъзнавате, е, че ………..“ Защо има две запетайки, едната след „е“, другата пред „че“? Благодаря предварително.
Мария Кацарова
400.
Павлина | 10.11.2021 в 16:18
Запетаята пред е затваря простото изречение, въведено с който и вмъкнато в простото изречение Това е. Запетаята след е разделя простото изречение Това е от следващото просто изречение, въведено с че – предполага се, че следва просто изречение, въпреки че не сте го дали.
401.
Кристина | 09.11.2021 в 15:18
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам, когато има многоточие след година, колко точки би трябвало да се изпишат? Например в следното изречение:
Всъщност всичко започна много по-рано – още в средата на октомври 1986 г….
Предварително благодаря!
402.
Павлина | 10.11.2021 в 8:03
Здравей, Кристина!
Най-добре е да напишеш изцяло година. Ако остане съкратено, според мен е уместно да има интервал между точката и многоточието.
403.
Радост | 06.11.2021 в 17:51
Привет, Павлина!
Какво мислиш за следното изречение и трябва ли “волно или неволно“ да се оградят със запетаи?
„Прощавам на тези, които волно или неволно ме нараниха.“
404.
Павлина | 06.11.2021 в 19:25
Привет, Радост!
Запетаи не са необходими. Би ли уточнила първия си въпрос?
405.
Радост | 07.11.2021 в 14:29
Благодаря за бързия отговор! Всъщност първи въпрос няма, това беше нещо като преход за същинското ми питане за запетаите. :)
406.
anton5rov | 03.11.2021 в 12:58
Привет, Павлина!
„Ето, например в този текст има грешка.“
Правилна ли е запетаята след „ето“ и трябва ли да има след „например“, въпреки правилата за вметнат израз?
407.
Павлина | 03.11.2021 в 13:31
Привет!
След например не е необходима запетая. Пунктуацията на частиците не е добре уредена и затова не може да се каже нищо категорично за запетаята след ето.
408.
plampetkov | 03.11.2021 в 19:22
Аз не бих поставил запетая след „ето“ в този случай. Използването на „например“ след „ето“ говори за липса на интонационна пауза. Ако нямаше „например“ – ориентирайте се според това дали искате да има интонационна пауза. Това не е вписано като правило, но ЛОГИКАТА стои над правилата. А такива, както казва Павлина, за частиците липсват.
409.
Жана | 01.11.2021 в 18:40
Здравей, Павлина! Полуслято ли трябва да се напише ‘здравно-профилактична карта“?
410.
Павлина | 03.11.2021 в 13:27
Здравей, Жана!
Не: https://kaksepishe.com/zdravnoprofilaktichen/
411.
Калина | 01.11.2021 в 18:21
Привет, Павлина, как е правилно?
„Каквато от стратегическа и европейска гледна точка бе напускането им от ЕС.“ или „Каквато, от стратегическа и европейска гледна точка, бе напускането им от ЕС.“
412.
Павлина | 03.11.2021 в 13:28
Привет, Калина!
Правилно е без запетаи.
413.
Таня | 30.10.2021 в 10:55
Здравей, Павлина, трябва ли да е с главна буква съкратеното до една дума название на институция? Например: Работя в Университета (СУ „Св. Кл. Охридски). Обадиха ми се от Общината (Столична община).
Благодаря.
414.
Павлина | 31.10.2021 в 19:40
Здравей, Таня!
Ако правилата се следват стриктно – да. За мен главната буква в първия случай е прекалена.
415.
али | 29.10.2021 в 17:54
Здравей, Павлина,
Думата «безмислен» е рядка според Речника на българския език на БАН и предполагам, че затова липсва в правописния речник. Защо тогава в ежедневието все повече се налага «безмислен» вместо «безсмислен», което е различна дума с различен смисъл? Това обеднява езика, освен че е грешка. Много ще ме зарадваш, ако напишеш статия по темата.
416.
Иво | 26.10.2021 в 14:37
Здравей, Павлина!
А как стои въпросът с пунктоацията при както в изречения от вида:
1. А не да се оправдават с мерките в Москва, както се оправдаваше един министър.
2. А не да се оправдават с мерките в Москва както един министър.
3. А не да се оправдават, както един министър, с мерките в Москва.
4. Яж, както ядат всички останали.
5. Яж както всички останали.
417.
Павлина | 27.10.2021 в 7:58
Здравей!
Пунктуацията е правилна.
418.
Иво | 28.10.2021 в 13:19
Благодаря!
419.
Иво | 15.10.2021 в 11:33
Здравей, Павлина!
Как е правилно да се напише:
Ще работя като преди или Ще работя както преди. В случая взаимозаменяеми ли са както и като? Предполагам, че ако е написано него вместо преди, може да се напише само като него.
420.
Павлина | 17.10.2021 в 8:11
Здравей, Иво!
Ще работя както/като преди. Тук първото е за предпочитане все пак.
Ще работя като него. Не е изключено и както него, но рядко се употребява и не е за препоръчване.
421.
Иво | 20.10.2021 в 15:49
Благодаря, Павлина!
И на мен така ми звучат.
422.
Боян Георгиев | 13.10.2021 в 9:56
Здравей, Павлина. Имам следния въпрос относно поставянето на препинателни знаци след края на изречения, които са глави на книга. По специално въпросителният знак ме притеснява.
Давам ти няколко примера от една книга, която редактирам в момента.
5 глава Как да останем спокойни и да разпознаем отговора на молитвата, когато това, за което сме се молили, не е дадено(?)
6 глава Как да разберем дали изпълнението на нещата се дължи на молитва,
или на общо Провидение(?)
7 глава Как Бог ни помага в нашата молитва(?)
По принцип знам, че правилото е да се не поставя препинателен знак, но тук са все въпросителни изречения.
Мерси предварително за помощта.
423.
Боян Георгиев | 13.10.2021 в 13:15
Забравих да те попитам и за принципа при поставането на препинателните знаци в Съдържанието на книгата.
424.
Павлина | 14.10.2021 в 8:29
Не разбирам за кои знаци точно ме питаш. Ако е за въпросителните – заглавията на главите в съдържанието трябва да съответстват на заглавията на главите в основния текст.
425.
Боян Георгиев | 15.10.2021 в 11:58
Здравей, Павлина. Въпросът ми беше единствено за препинателните знаци след изреченията, не след номерът на главите. Аз те обърках, защото в примерите съм сложил (глава 5 и т.н.).
Правилата за точката ги знам, да, но при тези „формални въпросителни“ се двуомях дали да слагам въпросителен знам, или не. Според мен в дадените примери не трябва да се поставя въпросителен знам, защото както каза и ти те са формално въпросителни.
426.
Владимир Данчев | 15.10.2021 в 14:39
Пише се и се изговаря ДВОУМЯ СЕ (не двуомя се).
427.
Павлина | 17.10.2021 в 8:07
Здравей отново!
Да, редно е заглавията да са без въпросителен знак.
428.
Павлина | 14.10.2021 в 8:26
Здравей, Бояне!
Когато изречението само формално е въпросително, не се поставя въпросителен знак.
Предполагам, че 5 глава е на горния ред; ако е на същия ред, трябва да се сложи точка, за да се отдели от заглавието. Освен това след 5 трябва да се постави точка, защото това е числително редно. Ако държите да пишете номера с арабски цифри, тогава – Глава 5 (без точка).
429.
Елица | 08.10.2021 в 16:04
Привет!
Имам питанка относно това дали се поставя запетая преди „за да“, ако преди това има „и“. И това важи ли и при „и че“.
Пример:
Мария едва се сдържа да не извърти очи и за да избегне скандал, реши да си тръгне.
Разбрах, че сте се скарали и че си хвърлил чиния срещу стената.
430.
Павлина | 10.10.2021 в 7:07
Здравей!
На въпросните места не трябва да се поставя запетая. Виж т. 2.1 в двете статии:
https://kaksepishe.com/zapetaya-za-da/
https://kaksepishe.com/zapetaya-che/
В първото изречение трябва да се постави запетая след очи – затваря да-изречение.
431.
Румяна Христова | 04.10.2021 в 20:06
Знам, че се казва – до ден днешен. А правилно ли е да се казва: в ден днешен?
432.
Павлина | 06.10.2021 в 16:04
Не бих Ви посъветвала да го употребявате. В академичния Речник на българския език е включено само съчетанието до ден днешен.
433.
Денис | 02.10.2021 в 8:55
Здравей, Павлина!
Бих искал да те попитам дали има нужда от двете поставени запетаи в следното изречение:
„Следователно, след създаването на централния комитет, в Ловеч вече няма частен революционен комитет.“
Благодаря предварително!
434.
Павлина | 04.10.2021 в 8:10
Здравей, Денис,
Поначало и двете запетаи в такива изречения са излишни, но ако втората отпадне, смисълът на изречението няма да е ясен, затова втората трябва да остане.
435.
Невена Петкова | 02.10.2021 в 7:48
Здравей,Павлина!
Имам колебание относно запетаята в следното изречение:
Поисках сведения за жената и тъй като не ги получих сам започнах да търся информация.
Въпросът ми е дали запетая трябва да поставим преди прилагателното име САМ ,или е след него / въпрос на прочит ли е, или аз пропускам нещо?/
Благодаря ти предварително!
436.
Павлина | 02.10.2021 в 8:04
Здравей, Невена!
Логиката изисква запетаята да е преди сам, защото смисълът е следният:
Поисках сведения за жената и тъй като не ги получих, самият аз започнах да търся информация.
437.
Недялка Камбурова | 13.10.2021 в 12:50
Интересувам се пише ли се запетая пред „че“, ако е след „мислейки“. Благодаря!
438.
Павлина | 14.10.2021 в 8:21
Вероятно не, но е необходимо да дадете цялото изречение.
439.
Виолета Мишева | 01.10.2021 в 11:55
Здравей Павлина!
Как е правилно да се напише:
Анелия Иванова-
Димитрова
или
Анелия Иванова
-Димитрова
когато втората фамилия е на следващия ред.
Благодаря предварително!
440.
Павлина | 01.10.2021 в 20:37
Здравей, Виолета!
Малкото тире винаги остава на горния ред.
441.
Кристина | 29.09.2021 в 20:01
Здравей, Павлина,
Имам следните два въпроса:
1. Правилна ли е пунктуацията в изреченията по-долу:
Тези двамата, кой знае защо, ги смятаха за престъпници.
Испания си оставаше същата както преди петнадесет години, или по-точно някой отново я бе върнал назад след възхода през републиката.
Той имаше само усещането, че очертанията на лицето, раменете, цялото й тяло бяха красиви, или по-скоро съблазнителни.
2. „Убитозелен“ и „златистомургав“ слято ли се пишат?
Предварително благодаря!
442.
Павлина | 01.10.2021 в 20:43
Здравей, Кристина!
1. Пред или по-скоро аз не бих поставила запетая.
2. Първото – да. Второто – не мога да си представя такъв тен; не съм и в състояние да преценя връзката между златист и мургав – равноправна ли е, или подчинена.
443.
Красимир Спасов | 29.09.2021 в 10:46
Здравейте, г-жо Върбанова!
Първо – поздравления за чудесния блог и сайт „Как се пише?“! Много полезни сайтове във време, когато грамотността да пишем правилно всякаш леко изостава по важност сред други умения.
Исках да Ви попитам дали е правилно да се каже „колежка“ дори и в академичните среди?
Благодаря Ви предварително за отговора!
Поздрави,
Красимир Спасов
444.
Павлина | 29.09.2021 в 17:23
Здравейте, г-н Спасов!
Точно в академичните среди не е уместно според мен. По проблема съм писала в блога си:
http://bit.ly/hBWSg1
445.
Красимир Спасов | 30.09.2021 в 11:55
Много Ви благодаря за бързия отговор!
Бъдете здрава,
Красимир Спасов
446.
Ивайло | 28.09.2021 в 15:40
Здравей, Павлина,
Пише ли се запетая между „че“ и деепричастие?
Например… Всеки може би счита, че, гледайки дълго време в небето, ще го заболи главата.
447.
Павлина | 28.09.2021 в 22:05
Здравей, Ивайло!
Не се поставя запетая.
448.
Ивайло | 29.09.2021 в 13:25
Благодаря!
449.
plampetkov | 26.09.2021 в 11:18
Здравей, Павлина! Въпросът ми е за запетаите след „зоопарка“ в 1 (сега го погледнах) и в края на първия стих в 2.
1. Бутона може да натиска
маймуната от зоопарка,
и няма даже да е кисела,
и няма хиляди да харчи.
2. Обадих се на лекар – каза час,
да стигне му е нужен той до нас.
Как е тук пунктуацията ми?
Рила, изправила гордо снагата,
Странджа, кървяща, шепти ни: „Илинден“,
Марица – червена и пълна с телата…
450.
Павлина | 27.09.2021 в 20:49
Здравей, Пламене!
1. Няма основание за запетаята.
2. Не бих поставила запетая.
3. Аз бих махнала двоеточието, за да е отчетливо изброяването.
451.
plampetkov | 27.09.2021 в 22:48
Благодаря! То първоначално 3. беше без двоеточие. Езиковият усет правилно ми е казвал да не го слагам. На едно – не съм го видял първоначално. И запетаята останала.
452.
elitsa_666@abv.bg | 23.09.2021 в 10:44
Привет!
Имам питанка за изписването и поставянето на кавички на First Avenue North.
Не мога да преценя как е най-правилно да се напише
– Северно Първо авеню
– „Първо авеню“, север
– Първо авеню, северна част
*Самото „Първо авеню“, трябва ли да е оградено от кавички?
453.
Павлина | 24.09.2021 в 6:52
Привет!
Названието не се огражда в кавички, защото съдържа авеню – както не се огражда в кавички Първа улица. Ако това със сигурност означава “северната част от Първо авеню” и има и южна част, аз бих написала Първо авеню – север или Първо авеню – северна част (второто може и със запетая).
454.
plampetkov | 22.09.2021 в 23:05
Здравей, Павлина! Въпросът ми е за нуждата от запетая в последното изречение след „всеки“.
„С книгата „Голямата работа“ казвам много неща – тя не е просто сборник с разкази. Тя е моята душа, в нея отразявам действителността, която не е никак розова, в която едни хора се имат за голямата работа, след като са се сдобили с пари и/или власт. Тия същите стъпкват по пътя си всеки изпречил им се.“
455.
Павлина | 23.09.2021 в 7:30
Здравей, Пламене!
Няма основание за запетая.
456.
Кристина | 21.09.2021 в 10:34
Здравей, Павлина,
Имам въпрос, свързан с оформянето на пряка реч. Когато след репликата има цяло изречение, а не просто пояснителен израз (напр. „той каза“), пише ли се точка и главна буква съответно? Ето и няколко примера, за да онагледя какво имам предвид:
– Да(.) – Том вдигна чашата си. – Готови!
– Да, хайде! Искам да изляза, преди да се е стъмнило(.) – П/подуших слузестата течност отблизо. Голяма грешка.
– Тя ще се издъни(.) – Нейтън ме посочи.
– Осем седмици лято(.) – Т/той прекъсна мислената ми викторина за определяне на дървесни видове. – После пак сме в окови.
– Май ще вали(.) – П/погледнах пак нагоре.
Предварително благодаря!
457.
Павлина | 22.09.2021 в 7:13
Здравей, Кристина!
Пише се точка и после – главна буква.
458.
rumianar | 19.09.2021 в 8:38
Здравей, Павлина,
Искам да попитам:
1. Защо е все далече, таткото на Малко Мече? – това е заглавие на книга. Защо има запетая? Не е ли идентично: Защо е винаги зает/толкова далече/винаги далече братът на Митко? – не би трябвало да има.
2.За развиване уменията на учениците може да работим освен в учебните часове, също и при всички дейности в училище. – има ли запетая
3.Материалите трябва да съдържат освен основната лексика, също и ключови конструкции. – има ли запетая
Благодаря предварително!
459.
Павлина | 20.09.2021 в 7:33
Здравей!
1. Запетаята е излишна.
2. Да.
3. Да.
460.
Дойчин | 17.09.2021 в 14:19
Здравей, наскоро открих сайта ти. Бях втрещен от спелчека на Уиндоуса ми, който подчерта думата нарастнал и предложи нараснал. По този повод стигнах в Гугъл до твоя сайт и с изненада открих какви са ги сътворили БАН през 2012 г. с горката дума и въобще с правилото да се съхранява корена в различните словестни форми. Сега по друг повод съм още по- втрещен от издевателството с двойното н в думата именник и сродните. Така разбрах, че вече думата имен не се употребява само за имените дни. По този повод имам и едно питане- защо БАН през 2012 са игнорирали значението на думите? Моля коментирай този пример- имаме две думи от един корен с различно значение: имен- принадлежащ на името. ИМЕНЕН- такъв, на който името принадлежи, кръстен, наречен, точно определен. разликата е както в рОден и рожден. Следователно не може да имаме дублетни форми- различно е значението. Единствената ипотреба на имен е в имен ден- денят, принадлежащ на името, както рожден ден. затова се пише именик- човек, който си празува името, диалектно и остаряло- именЯк. Форма, сродна на войник, ученик и т.н. Именен- в другото значение, има доста по- широка употреба- наречието именно, поименен списък- именник, безименен, едноименен. Моля заедно да поразсъждаваме, дали не е имало някаква стара форма на съществително „имен“ образувано като корен, въглен, бурен, клубен, чирен, тъпан, табан, кафтан, самун, калцун, кран, колан. Според мен всички тези са образувани от стар корен на глагол и формата за минало пасивно причастие. След като глаголите са престанали да се употребяват, миналите пасивни причастия са образували вместо прилагателни- съществиителни- например от овъглявам е станало овъглен- оттам въглен, нещо овъглено, от кълбя е станало кълбен и оттам- клубен- нещо кръгло, кълбо. Старата форма на камък е именно камен, което свидетелста за такава схема на словооформяне. Тупам, тупан, тъпан. Старият глагол може би е била някаква форма на „имам“, но свършена. Оттам да се е образувало прилагателното „имен-ен“. Така „имен“ ден е образувано от „име“, а „именен“ е образувано от това старо съществително „имен“ и -„ен“. Затова е разликата в значението. На практика имен и именен са различни думи, не дублети. И накрая, откривам още едно значение на именик- освен човек, който празнува името си, може да значи сборник с имена по принцип- тълковник на имена, докато именник е сборник с имена на личности, поименен списък на хора, на владетели и т.н. Виж- една буква се радвоява и дава нюанс и ново значение.
461.
Павлина | 18.09.2021 в 21:49
Здравей, Дойчине!
Прилагателното имен се употребява само в съчетанието имен ден, макар това да не е отбелязано изрично в Официалния правописен речник от 2012 г.
Предположението, че посочените от теб няколко думи произхождат от минали страдателни причастия, според мен е неправдоподобна. Половината от тях са чужди – самун, калцун, кран, колан, кафтан, табан.
За това кога се употребява именик и кога – именник, обясненията са тук: https://kaksepishe.com/imenik-imennik/
462.
Иво | 17.09.2021 в 12:50
Здравей, Павлина!
Трябва ли да се постави някъде запетая в конструкции като:
1. Събитието ще се проведе в София в центъра на града.
2. Мястото се намира в края на града след 7-8 км.
3. Ресторантът се намира в центъра на града след шадраваните в посока на хотел „Рай“.
4. Хотелът се намира в центъра на града на 5 мин от офиса.
463.
Павлина | 18.09.2021 в 21:24
Здравей, Иво!
Ето:
1. Събитието ще се проведе в София, в центъра на града.
2. Мястото се намира в края на града, след 7 – 8 км.
3. Ресторантът се намира в центъра на града, след шадраваните, в посока хотел „Рай“.
4. Хотелът се намира в центъра на града, на 5 мин от офиса.
464.
Пламен | 19.09.2021 в 10:34
Здравей, Павлина! Не се ли изписва „7-8“ – с дефиз, а не префис, и без интервали!? И предполагам, запетаята след „префис“ е правилна?
465.
Павлина | 20.09.2021 в 7:31
Според актуалните официални правила е с тире и интервали. Виж тук: https://pavlinav.wordpress.com/2015/10/14/1-90/
За запетаята – да.
466.
Иво | 21.09.2021 в 13:46
Благодаря, Павлина!
Много често в медиите съм срещал изречения от този вид без запетайки.
467.
Кристина | 17.09.2021 в 11:39
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам има ли запетая преди „както“ в следното изречение:
Но, както каза Йордан, идеално време за разходка.
Предварително благодаря!
468.
Павлина | 18.09.2021 в 21:19
Здравей, Кристина!
Не бих поставила запетая.
469.
Петър | 15.09.2021 в 17:53
Здравейте. Казвам се Петър и съм на 27 години. От известно време пиша любителски и бих искал да обогатя познанията си по български език. Често се допитвам до Вашия сайт, но обмислям да започна да посещавам уроци по правопис и граматика, за да попълня пропуските, които съм допуснал в училище. Интересувам се дали Вие предлагате уроци или бихте могла да препоръчате някого, към който да се обърна за съдействие.
470.
Павлина | 16.09.2021 в 12:23
Здравейте!
Чудесно е, че се стремите да подобрите езиковата си култура. Аз не давам уроци и за съжаление, не мога да Ви препоръчам колега – просто не познавам такива хора.
471.
plampetkov | 13.09.2021 в 16:30
Здравей, Павлина! Предполагам, че съвсем правилно преценявам, че „като цяло“ е вметната част, която се огражда със запетаи?! Иначе ще се разбира, че ще виреят като нещо цялостно/цяло.
Тук само политически подлоги
да виреят, като цяло, могат.
472.
Павлина | 14.09.2021 в 6:51
Здравей! Да.
473.
Кристина | 03.09.2021 в 8:39
Здравейте, Павлина,
В изреченията ‘Хайде, приятен ден!’ и ‘Да, и на мен!’ необходима ли е запетая?
474.
Павлина | 05.09.2021 в 7:44
Здравейте, Кристина,
И в двете изречения е необходима запетая.
475.
Галя | 01.09.2021 в 15:28
Здравей, Павлина! :)
Би ли ми казала дали/ поради каква причина трябва да се постави запетая в следното изречение, което ми попадна в една медия. Не виждам обособени/ вметнати изрази.
От стартирането на пътуванията с банкови карти в наземен транспорт през месец май, вече много столичани се възползват от удобната и иновативна услуга.
Благодаря предварително!
476.
Павлина | 02.09.2021 в 9:52
Здравей, Галя!
Виж тази публикация и по-специално т. 6: https://pavlinav.wordpress.com/2014/10/14/1-71/
477.
Боян Георгиев | 31.08.2021 в 13:17
Здравей, Павлина. Би ли ми помогнала за поставянето на точкаката/те в следното изречение:
„Няма праведен нито един(.)“ (Йов. 3:15)(.)
Мерси предарително.
478.
Павлина | 02.09.2021 в 9:51
Здравей, Бояне!
Моля да дадеш контекста на този цитат.
479.
Боян Георгиев | 03.09.2021 в 10:06
Да, разбира се. Това е християнска книга и има много места като това.
Ако искате да разберете как Божиите хора в Библията
хвалят Бога в своите молитви за всичко, което прави за
тях, предлагам да прочетете книгата на Псалмите. В нея
псалмопевците изливаха хваление към Бога както за Не-
говите материални, така и за Неговите духовни дела:
„Пейте на Бога псалми, пейте псалми! Пейте на на-
шия Цар псалми, пейте псалми! Защото Бог е Цар на ця-
лата земя – пейте псалми с разбиране. Бог царува над на-
родите. Бог седи на своя свят престол.“ (Пс. 47:6-8)
или като това
Въпроси за размисъл или обсъждане:
„Пейте хваления с разбиране.“ (Пс. 47:7; ср. I Кор. 14:15)
Каква е връзката между хвалението и разбирането?
По принцип знам правилото за кавички, но досега не съм срещал подобен пример, когато изречението започва с кавички и накрая има и скоби.
Просто не знам дали да сложа точката преди кавичките и скобите да са без точка или пък да сложа точката след скобите?
Мерси предварително за помощта.
480.
Павлина | 05.09.2021 в 7:46
Пунктуацията е наред.
481.
rumianar | 30.08.2021 в 15:39
Здравей, Павлина,
Искам да попитам:
1. Правилна ли е пунктуацията в изречението „Те се наричат земеподобни планети, защото, също като Земята, са изградени от скали“? И трябва ли „земеподобни“ да е в курсив?
2. Вторият ми въпрос е свързан с обособяването.
В едно помагало по синтаксис пише, че „критерият за разпознаването на обособените допълнения е семантичен – те означават предмети, които се включват, изключват от изречението или се заместват с други предмети, или съществуват наред с други предети“ и са посочени думите или изразите, които придружават обособените допълнения – „включително“, „с изключение на“, „освен“, „вместо“ и др. Мястото в изречението се мени, но запетаи винаги има:
„Освен крупната сума, присвоил и уникати.“
„Присвоил, освен крупната сума, и уникати.“
„Вместо поздрав, ушите ми чуха псувни.“
В „Да пишем правилно“ на Просвета (едната от авторките е коректор на последния правописен речник) пише, че „изрази, въведени с предлозите „вместо“, „освен“, „въпреки“ не се отделят със запетаи“:
„Вместо захар използвайте мед.“
„Освен олио вземи и сол.“
„Не изпитваше към тях нищо друго освен съжаление.“
Пак в тази книжка се казва, че не се отделят със запетаи изрази, въведени с „независимо от“ и „за разлика от“. В твоя сайт е посочено, че обикновено с „за разлика от“ се въвежда обособена част.
Дали е въпрос на преценка, защото, доколкото разбирам, има доста случаи, когато обособяването е въпрос на лична преценка, т.е. ако искаме да акцентираме, за по-голяма яснота и т.н., или ми убягва нещо и не виждам разликите?
482.
Павлина | 31.08.2021 в 8:38
Здравей!
1. Дали също като Земята ще се обособи, зависи от желанието на автора. Не е задължително да се поставят запетаи. Също не е задължително земеподобни да е в курсив; но ако трябва да се открои – може.
2. За думите в помагалото по синтаксис – не бих казала, че критерият за разпознаването на обособените части е семантичен. Не виждам основание да се постави запетая в първото и третото изречение.
За помагалото на “Просвета” – правилото, което си посочила в началото, не е абсолютно. Същото важи и за запетаята при изрази, въведени с независимо от, за разлика от. За втория тип конструкции много филолози настояват, че никога не се обособяват, но мисля, че примерите, които съм дала в “Как се пише?” са убедителни.
Разбира се, има случаи, в които обособяването зависи от личната преценка.
483.
plampetkov | 28.08.2021 в 1:16
Здравей, Павлина!
1. Случайно попаднах на следното: „второ- и треторазредни инвеститори“. Та се чудя правилно ли е изписано. Последното изречение не трябва да завършва с въпросителен, нали? Това с „чудя“ – не е въпросително.
2. Често срещам изречения със запетаи, където не би трябвало да има. Даже в твои примери някои запетаи са ми странни – не разбирам защо ги има. По-долу си измислих в момента изречение, като в него може би би могло да има запетая след „невеста“. Тя би облекчила възприемането му. Ще кажеш, частта до „невеста“ е вметната част. Виждал съм да даваш такова обяснение за някои части, които на мен въобще не ми изглеждат вметнати. Може ли малко повече обяснение и примери за вметнати части, отделящи се със запетая? Подобни на моето изречение. Защото понякога частта е доста по-кратка. В случая бих оправдал запетая само за да се облекчи възприемането – т.е. заради дължината на конструкцията. Но не бих сложил.
При пристигането на войската и покрай цялата суетня около боила и чуждестранната му невеста никой не забеляза дребната жена с бяло наметало, промъкваща се откъм гората.
484.
Павлина | 31.08.2021 в 7:47
Здравей, Пламене!
1. За инвеститорите е правилно – думите имат еднаква втора част и при пропускането ѝ в първата дума тя се замества с дефис.
Изречението съдържа косвен въпрос и в края му не се пише въпросителна.
2. Тук не става дума за вметнати части (като разбира се, за съжаление), а за обособени части. В твоя пример бих поставила запетая. По проблема съм писала в тази статия: https://pavlinav.wordpress.com/2014/10/14/1-71/
485.
Ивелина | 25.08.2021 в 4:43
Здравейте, Павлина. Бих искала да ви попитам, защо не е правилно да се казва ‘Хубав ден ‘ ?
486.
Павлина | 25.08.2021 в 13:26
Здравейте, Ивелина!
Не мога да отговоря на този въпрос, както не мога да обясня и защо млякото е зелено. В кой източник прочетохте, че е неправилно?
487.
Роси | 20.08.2021 в 4:18
Здравей, Павлина. Пропуска ли се запетаята пред “за да” в следното изречение:
За повече информация и за да намерите най-близкия до вас практикуващ.
Благодаря
Роси
488.
Павлина | 20.08.2021 в 7:54
Здравей, Роси!
Да. Виж тук т. 2.1: https://kaksepishe.com/zapetaya-za-da/
489.
Роси | 20.08.2021 в 9:47
Благодаря.
490.
Добромир | 18.08.2021 в 0:37
Тънкости в правилото за променливото „я“
Знаем, че един от случаите на преглас на променливото „я“ в „е“
е, когато след него идва звук „й“, „ч“, „ж“, „ш“ (следователно и буква „щ“).
Тук възникват два въпроса:
1) Защо не е споменат звукът „дж“?
Може би той просто не се среща след променливо „я“?
Някой знае ли пример с „я/е дж“?
2) На какво разстояние след променливото „я“
трябва да бъдат „й“, „ч“, „ж“, „ш“ и „щ“, за да предизвикат преглас?
Повечето хора остават с впечатление, че прегласът на „я“ в „е“ настъпва
само когато „й“, „ч“, „ж“, „ш“ и „щ“ идват веднага след „я“-то.
Оказва се, че това не е така! Прегласът настъпва,
ако „й“, „ч“, „ж“, „ш“ и „щ“ се появят където и да било след „я“-то
чак до следващата гласна (или до края на думата, ако няма следваща гласна).
На тази тънкост е обърнато внимание в граматиката на Петър Пашов.
Там е приведен примерът „сляп“, но „слепчо“.
Аз мога да добавя: „бял“, но „Белчо“.
И в двата случая „ч“-то не е непосредствено след променливото „я“,
но все пак настъпва преглас.
491.
Павлина | 18.08.2021 в 14:06
1. Звукът дж не се среща след променливо я, тъй като то е наследник на ятовата гласна, която присъства само в домашни думи, а звукът дж се среща в думи от чужд произход.
2. Правилата за променливото я са доволно сложни и от тях има много изключения. Прегласът в много случаи може да се обясни само от хора, които познават историческия фонетичен развой. В примерите със слепчо и Белчо – пред съгласната ч е имало предна гласна (ь), която е изпаднала, но преди да изпадне, е предизвикала прегласа.
492.
FairOaks | 16.08.2021 в 3:03
Здравейте. Бихте ли посочили кой уж правописен принцип оправдава написания от рода на «прегръдка»? Началата, върху които (според БАН) се изгражда книжовният език, биват (давани обикновено в следния ред): морфологически принцип (думата се извежда закономерно от gr̥t-ti; за бърза справка можете да погледнете в БЕР статиите за «гръст», «грът-», «гръщ, гръща», «прегръдка», «прегръщам, прегърна, остар. прегъртам»), фонетически принцип (повечето, ако не и всички, българи произнасят беззвучно Т), синтактически принцип (без връзка в случая), семантически принцип (нищо смислово/смилено тука няма), традиционен принцип (не го много следват, понеже и исторически се е пишело: прѣгръщамь, прѣгрътамь, прѣгрътание, прѣгръщание и пр.; пък и поначало не бива да се следва безразборно тоя принцип). Въобще, какви основания ги имате съставителите на съвременни официални речници и Вие, и кой ли още не да твърдите (другаде), че изписването чрез -д- според иже нарицаемите правописни норми се пръквало от народната етимология (простолюдието го свързвало с «гръд»)? Как преценихте, че го свързва с «гръд»? Някой в свои записки го е измъдрил ли (и що от това, дори да е вярно!)? Някому се е присънило ли? Българите «под» не могат да изрекат, та говорят «пот», но при «прегръдка», видите ли, престарават се нещо… И в тоя ред на мисли: «връдка», «сушоар» и «полюлей» кога ще ги чиним книжовни по същата логика? Що за глупости се опитват да ни вменяват? Че разбират и/или вършат и йота от предмета на дейността си ли?
Ясно че не съществуват разумни причини за такива написания ни на тая дума, ни на други, като «пищен» (идело от «пышный», но ние напук нему да сме пишели «пищен», като че ще го ядем), и на безчислените съвсем неумерни чуждици, да речем, «улук» (навярно защото в Източна България не умеят да говорят като човеци, та дай да пишем «улука и укулу ньегу»). «Неведѐние», сякаш нещо не водим еди-накъде; «оставки», сякаш ги заставяме да останат; «въстания», като че се изправяме или извишаваме, а не подготвяме метеж… Просто трагикомедии разни. Стегнете се, ако обичате.
493.
Георги | 14.08.2021 в 20:26
Здрасти, Павлина! Обожавам твоя блог! Имам два въпроса.
1. Когато имаме но в началото на изречение, поставяме ли запетайка след него? Как се пише? „Но, Иване, чуй“ или „Но Иване, чуй“?
2. Трябва ли да спрем да употрябяваме „привет“, защото е русизъм?
494.
Павлина | 16.08.2021 в 14:45
Здравей, Георги!
1. И за мен е проблем тази запетая. Ако след но има друг съюз, вметната част или обособена част, запетаята пада, но не е предвидено изключение, ако следва обръщение. Според мен кодификаторът е пропуснал това, защото не е логично да няма изключение и тук.
2. В българския език има много русизми, които не осъзнаваме като такива, например начало и художник. Нима трябва да спрем да ги употребяваме?
495.
Добромир | 19.08.2021 в 22:28
Коя е домашната българска дума за „начало“ ?
За „художник“ може би е „рисувач“ ?
496.
Павлина | 20.08.2021 в 7:53
Нямаме собствени думи, просто те са заети с руския си фонетичен облик. Ако бяха с чисто българско звучене, щяха да са хъдожник и начело.
497.
Татяна | 13.08.2021 в 18:56
Здравейте, дами!
Допустимо ли е да се пише главна буква на нов ред след запетая?
Пример:
Здравейте,
Изпращаме Ви…
498.
Павлина | 16.08.2021 в 14:32
Здравейте, Татяна!
Не само е допустимо, а е задължително да се пише запетая. Поздравът може да завършва или със запетая, или с удивителен знак.
499.
Димитър | 01.09.2022 в 14:59
Въпросът не е дали трябва да бъде написана запетая, а дали когато останалата част от изречението след обръщението е на нов ред, първата дума на този нов ред трябва да бъде изписана с главна буква.
500.
Павлина | 02.09.2022 в 7:19
Да, трябва да е с главна буква. Явно не съм отговорила по същество.
501.
rumianar | 12.08.2021 в 18:28
Здравей, Павлина,
Искам да попитам дали е правилна пунктуацията в изреченията по-долу и има ли и други варианти (например без обособяване)?
1.Ще поканя и моя приятел, зайчето Кико.
2.Моите приятелки, рибките Мира и Мони, са попаднали в рибарска мрежа.
3.Еленът ги запознава със своите приятели – енота Иво и мечката Рита.
4.Те живеят в гнездо, горе на голямото дърво до оградата на селската градина.
5. Когато учим език, е напълно естествено да допускаме грешки.
Благодаря предварително!
502.
Павлина | 13.08.2021 в 8:28
Здравей!
Пунктуацията е правилна. Няма как да се избегнат запетайките. Може да се използва тире в 1, 2 и 4.
503.
Добромир | 05.09.2021 в 19:01
Дори е по-добре да има тире вместо запетаята в 1 и първата запетая в 2. Особено в 2: там първата запетая създава впечатлението, че рибките не са ми приятелки, все едно че пише: „Моите приятелки и рибките Мира и Мони […]“.
504.
rumianar | 19.09.2021 в 12:14
Не съм съгласна, защото, ако искаме смисълът да е този, който Вие посочвате, то не трябва да има запетая след Мони.
505.
Саня Табакова | 14.08.2021 в 13:48
Още в началното училище ни учеха, че е задължително в кореспонденция.
506.
Мартин Калчев | 10.08.2021 в 11:09
Здравейте,
Днес ми се наложи да напиша множественото число на думата „ъглошлайф“. Опитах се да направя справка с Официалния речник на БАН, но в него не се съдържат думите ъглошлайф и шлайф. В интернет магазините преобладава формата „ъглошлайфи“, но личното ми чувство за словообразуване клони към „ъглошлайфове“. Ще се радвам на Ваш коментар по случая.
507.
Павлина | 11.08.2021 в 7:22
Правописът на думата не е нормиран – съответно и формата за мн.ч. Аз бих заложила на ъглошлайфи, защото преобладава в езиковата практика и защото многосричните думи от м.р. образуват мн.ч. с окончание -и (с малки изключения).
508.
Галина | 13.08.2021 в 5:20
Здравей!
Много ми е интересно, защо някои хора използват някаква странна въпросителна форма, като разместват мястото на думите в изречението. Например, вместо да попитат: Възможно ли е да отидеш?
Те питат: Е ли възможно да отидеш?
Това от влиянието на западните езици ли е или е някаква стара въпросителна форма?
Предварително благодаря!
509.
Павлина | 13.08.2021 в 8:26
Здравей!
Не ми е известно откъде идва този словоред, но така се привлича вниманието на събеседника към въпроса.
510.
Петър Соколов | 07.08.2021 в 21:49
Здравейте! Привет!
Бих искал да попитам къде се поставя запетая в изречението „И аз Ви благодаря доц. Б. Илиева!“.
Благодаря!
511.
Павлина | 08.08.2021 в 8:10
Здравейте!
Запетая трябва да се постави пред доц. Вижте тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-obrashtenie/
512.
Пламен | 31.07.2021 в 21:51
Здравей, Павлина! Нужно ли е обособяването тук: „Благодаря на директорката, г-жа Ирена Иванова, и на пиарката на Библиотеката за поканата.“?
513.
Павлина | 02.08.2021 в 7:36
Здравей! Не.
514.
Николай Петров | 27.07.2021 в 13:22
Здравей Павина,
„Tи си решЕш косата“ или „Ти си решИш косата“?
Благодаря предварително!
515.
Павлина | 28.07.2021 в 14:30
Здравей!
Пише се с И.
516.
Николай Петров | 28.07.2021 в 18:20
Благодаря! Т.е. тази информация не е вярна? https://rechnik.chitanka.info/w/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0
517.
Павлина | 29.07.2021 в 12:09
Да, грешна е. Съветът ми е да не се доверявате на онлайн речниците. Меродавният правописен речник е издаден само на хартия: https://ibl.bas.bg/ofitsialen-pravopisen-retchnik-na-balgarskiya-ezik/
518.
rumianar | 27.07.2021 в 11:44
Сега видях, че не бива да задавам повече от два въпроса седмично, а моите са 5, извинявам се.
519.
rumianar | 26.07.2021 в 17:01
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам:
1. „А ето че приятните изненади не спират!“ – има ли запетая пред „че“
2. „Те са станали добри партньори – направо супер екип!“ – „суперекип“, „супер екип“, дублети или според контекста
3. „При четенето на думите демонстрираме…“ – има ли запетая след „четенето“
4. „При необходимост още веднъж обясняваме разликите.“ – има ли запетая след „необходимост“
5. „При четенето на думите демонстрираме…“ – има ли запетая пред „четенето“
520.
Павлина | 28.07.2021 в 14:32
Здравей!
1. Не.
2. Само суперекип.
3. Не.
4. Не.
5. Не.
521.
rumianar | 28.07.2021 в 15:10
Благодаря!
522.
Кристина | 19.07.2021 в 12:51
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам правилни ли са запетаите в следните две изречения:
Одушевената и неодушевената природа са част от неговия свят, или иначе казано, човекът продължава да бъде част от света на природата.
Смътно схваща своето съществуване, или по-скоро съществуването на своя вид като различна от природата реалност.
Предварително благодаря!
523.
Павлина | 20.07.2021 в 9:19
Здравей!
Да.
524.
plampetkov | 16.07.2021 в 15:59
Здравей, Павлина! Правилно ли разсъждавам: Кой ми хареса? – Престоят.
Има ли запетая или тире след „месторабота „? Според мен – не.
Организаторски умения ми се наложи да проява още на първата си месторабота едва на деветнадесет години.
525.
plampetkov | 16.07.2021 в 16:19
„…за да го използваш като стимул за започването на писането на домашната работа“ или „…за да го използваш като стимул за започване писането на домашната работа“ е по-добре според теб?
526.
Павлина | 18.07.2021 в 10:51
… за да го използваш като стимул за започване на писането на домашната работа…
(Но звучи тромаво, ако трябва да съм честна.)
527.
Павлина | 18.07.2021 в 10:48
Здравей, Пламене!
С пълен член е правилно.
Запетаята е спорна. Изречението се нуждае от редактиране според мен:
Организаторски умения ми се наложи да проявя още на първата си месторабота, когато бях на деветнадесет години.
528.
Живко | 16.07.2021 в 7:41
Здравей, Павлина! Благодаря за бързия отговор, но дали можеш да ми кажеш какво означава корена „лаг“?
529.
Павлина | 16.07.2021 в 8:02
Съвсем същото, което означава и -лож-, -лег-, -леж-. Това е един и същи корен, който има различни звукови варианти.
530.
Мария Иванова | 15.07.2021 в 18:22
Здравей, Павлина!
Как е правилно да се изпише „инженер-конструктор“ или „инженер конструктор“? Имам същия въпрос и към „майстор-готвач/майстор готвач“. За втората дума от „Езикови справки“ казват във фейсбук страницата си, че се пише разделно (ето тук в коментарите: https://bg-bg.facebook.com/ezikovi.spravki/posts/1902047946619896/), но в „Как се пише“ видях, че „помощник-готвач“ е полуслято. Не би ли следвало правописът на тези думи да се определя от една и съща логика? А и как е редно да се членуват: „майсторите готвачи“, „майстор готвачите“? „Двама инженери конструктори“ или „двама инженер конструктори“?
Надявам се, че въпросите ми не надвишават седмичния лимит! И предварително благодаря за помощта!
531.
Павлина | 16.07.2021 в 7:33
Здравей, Мария!
Никой не може да каже категорично как трябва да се напишат въпросните думи, вкл. и колегите от ИБЕ към БАН, тъй като критериите, които самите те са създали, не са надеждни. В случая критерият е промяната на граматичната форма (чрез членуване или образуване на формата за мн.ч.). Може да се каже както майстор-готвачът (и тогава се пише послуслято), така и майсторът готвач (и тогава се пише разделно). Същото се отнася и за инженер-конструктора/инженера конструктор.
Въпросът ти за логиката е съвсем основателен: не е редно помощник-готвач (което е фиксирано в Официалния правописен речник) да се пише по един начин, а майстор готвач – по друг (по модела на майстор зидар, което също е включено в Официалния правописен речник).
Ако ти се струва объркано – да, объркано е, за съжаление. Кодификаторът се оплита в собствените си постановки в един момент.
532.
Живко | 15.07.2021 в 14:25
Здравей Павлина, имам един леко странен въпрос, на който търся отговор. Из, на, под и т.н. представки ли са в думите: (Из)лага, (На)лага, (Под)лага, (При)лага, (В)лага, (От)лага, (С)лага, (Раз)лага, (До)лага, (По)лага и ако са такива, глаголът „лага“ какво означава и какъв произход има? Някъде бях чел, че е староцърковнославянска дума, но само толкова. Благодаря за вниманието и за всичко онова, което правиш за ограмотяването ми!
533.
Павлина | 16.07.2021 в 7:22
Здравей, Живко!
Да, посочените морфеми са представки. Коренът в думите е -лаг-, същият като -лож- в съответните глаголи от свършен вид (изложа, наложа и т.н.), -леж- (излежа), -лог- (налог). В тези корени се наблюдава т.нар. редуване (промяна) на гласни и съгласни, което е исторически обусловено. Коренът има праславянски произход.
534.
Мима Иванова | 13.07.2021 в 10:46
Здравей,
членува ли се абревиатура и как? Напр. ПТП-то правилно ли е /пътно-транспортно произшествие/
535.
Павлина | 14.07.2021 в 7:32
Да, по този начин се пише.
536.
Кристина | 10.07.2021 в 9:37
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам как е правилно да се изписва въпросният „Стълб на чирака“ в примерите по-долу? Не мога да преценя в каква категория спада – дали като заглавията на произведения на изкуството трябва да е с главна буква и кавички и как би следвало да се членува?
1. Изключителният Стълб на чирака според легендата е изработен от скромен чирак, когото майсторът убива в пристъп на професионална ревност.
2. Те пораждат асоциации с езичеството, докато Стълбът на чирака е украсен с дракон.
Предварително благодаря!
537.
Павлина | 11.07.2021 в 8:18
Здравей, Кристина!
Бих написала собственото име както тебе. Членува се по общите правила.
538.
Кристина | 08.07.2021 в 9:05
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам дали в следните изречения трябва да има запетая след „социалист“ и „продукти“ съответно?
Като социалист(,) той си навлича неодобрението на управляващата класа.
Като фризьор с опит в смесването на багрила и други козметични продукти(,) той навлиза в бизнеса в началото на 80-те години.
Предварително благодаря!
539.
Павлина | 09.07.2021 в 8:26
Здравей, Кристина!
Няма основание за запетая.
540.
plampetkov | 04.07.2021 в 10:26
Здравей, Павлина!
Запетаята след „косите ми“ е съвсем на място смятам. А ти?
541.
plampetkov | 04.07.2021 в 11:26
Ето как продължава по-нататък:
Мисля, че „живота-море“ е правилно написано полуслято. Запетая между „може би“ и „защото“ ми се вижда… странна. Не че знам правило, което да я изключва. Нужна ли е? И има ли наречие „намясто“? Изтървал съм запетаята пред „смятам“.
542.
Павлина | 04.07.2021 в 14:47
Поначало не трябва да има дефис между живота и море. Виж тук аналогично: https://kaksepishe.com/poet-revolyucioner/
Но от друга страна, се питам дали и океан не се отнася към живота, т.е. живота – море, океан. И думата този не е ли излишна?
Запетая след може би не е нужна – https://kaksepishe.com/zapetaya-moje-bi/
За намясто – когато се употребява със значение “където трябва, където е уместно”, аз го пиша слято.
543.
plampetkov | 04.07.2021 в 19:58
Да, съвсем естествено, океан се отнася за живота. Но с префис нещо не ми харесва, макар може би да е по-логично. Думата „този“ е излишна – не съм видял, че е останала. Бях разгледал статията ти за може би, но там няма примери с последващ съюз, изискващ запетая. Все пак езиковото ми чувство не ме е подвело. Благодаря ти!
544.
Павлина | 04.07.2021 в 14:37
Здравей, Пламене!
Не мога да намеря никакво основание за тази запетая.
545.
Kalinski | 03.07.2021 в 17:37
И малко за запетаите около ЧЕ. Ясно е, че при МАКАР ЧЕ и други подобни не се слагат запетаи, но какво ще кажеш за ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЧЕ?
Пример:
„Още повече, че Тошко си беше от съвсем нормално семейство…“
546.
Павлина | 04.07.2021 в 14:37
Няма основание да се постави запетая.
547.
Kalinski | 04.07.2021 в 19:48
Благодаря, но аз може би малко те подведох, защото това не е цялото изречение. Всъщност то е:
„Никой не знаеше откъде идва тази негова стеснителност, още повече че Тошко си беше от съвсем нормално семейство…“
В този случай променя ли се ситуацията със запетаята пред ЧЕ?
548.
Павлина | 06.07.2021 в 8:43
Не се променя. Запетаята в примера е поставена на границата на две прости изречения. Нужда от друга запетая няма.
549.
Kalinski | 03.07.2021 в 16:12
Привет, Павлина! Искам да те попитам за запетаите пред АКО. В сайта ти е казано, че “2.2. Когато пред ако стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз (дори, именно, единствено, само и под.).“ не се пише запетая. Е, как стои положението при ТОВА АКО?
Пример:
„Това ако не е Ванката, здраве му кажи!“
или
„Това, ако не е Ванката, здраве му кажи!“
550.
Павлина | 04.07.2021 в 14:33
Привет!
Няма основание да се постави запетая в случая – но не защото това е уточняваща дума. Словоредът в изречението е характерен за разговорната реч, а пунктуационните правила се отнасят за изречения с правилен словоред.
551.
Саня Табакова | 30.06.2021 в 22:52
Здравей, Павлина. Така и не успях да разбера в кои случаи на изречение, започващо с да форма след нея се пише запетая.
„Да даваш означава да губиш.“ „Да си вечно зает е талант.“
Има ли случаи, в които запетая не се пише?
552.
Павлина | 02.07.2021 в 9:06
Здравей, Саня!
И в двата примера трябва да се постави запетая според официалните правила – тя разделя двете прости изречения в сложното. Подробно правилата ги има в “Как се пише?”: https://kaksepishe.com/zapetaya-da/
553.
Кристина | 28.06.2021 в 12:43
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам „Свръхазът“ и „Псевдоазът“ като понятия от психологията правилно ли са изписани (тоест слято и с главна буква)?
Предварително благодаря!
554.
Павлина | 29.06.2021 в 10:51
Здравей, Кристина!
Това са специфични термини и не ми е известно как е прието да се пишат в специализираната литература. По общи съображения аз бих ги написала така.
555.
Саня Табакова | 29.06.2021 в 11:06
Извинете, че се намесвам (като издател). В психологическата литература, поне в изданията от Юнг, е прието „Свръхаз(ът, -а)“. За Псевдоаз не съм чувала, но ако не е специално понятие, не бих го написала с главна буква, а просто „псевдоаз(ът, -а). Ако в текста двете са равностойни по значение, би трябвало да бъде както сте го написали.
556.
Кристина | 29.06.2021 в 22:44
Много Ви благодаря!
557.
Николай Петров | 25.06.2021 в 7:41
Здравейте, Павлина! Винаги съм се питал, защо казваме „държава членка“, а в същото време не съгласуваме по род „фирма посредник“, „дружество правоприемник“? „Държава член“ не е ли по-правилно?
558.
Павлина | 27.06.2021 в 15:48
Здравейте, Николай!
Словосъчетанието държава членка се среща много по-често от държава член, а освен това се употребява в официалните документи на ЕС и вероятно оттам се е наложило в езиковата практика. Не бих казала, че едното е правилно, а другото – грешно, а че първото е препоръчително, а второто – не.
При фирма посредник пък се е наложил този вариант. За последния пример – няма как да се съгласува по род, защото от правоприемник не може да се образува съществително от среден род.
559.
Румен Баксанов | 28.06.2021 в 9:56
При „фирма посредник“ се е наложил този вариант, но това според мен е следствие от тенденцията да се налага подмяната на женски род с мъжки (нашата колега например). Може би това явление се обяснява с влиянието на английския език, но това не е оправдание според мен. И това не се прави от неграмотни хора, а от журналисти и други публични личности, които имат влиянието и възможността да формират съвременния български език.
560.
plampetkov | 21.06.2021 в 19:26
Здравей, Павлина!
1. Как ми е пунктуацията тук:
„Но ако започнеш с „Какво учихте днес?“, „Какво ви хареса в урока и какво не ви хареса в него?“ или „Какво ви хареса в урока и защо?“, ще добиеш представа какво се е понравило на децата, за да го използваш като стимул за започването на писането на домашната работа.“?
2. От четене на коментари в блога ти вече ми е объркано дали трябва да има запетая след „направи“.
„Той направи каквото очаквах.“
561.
Павлина | 22.06.2021 в 16:41
Здравей, Пламене!
1. Добре.
2. Не трябва.
562.
plampetkov | 22.06.2021 в 16:58
Благодаря!
563.
Владимир Данчев | 11.06.2021 в 20:09
Здравей, Павлина,
Натъкнах се на следното езиково явление:
Има дума „търпимост“ в смисъл на „толерантност“, например, „религиозна търпимост“. Ако обаче искаме да кажем, че някой проявява търпимост, изглежда, че не можем да го охарактеризираме като „търпим“, трябва да употребим думата „толерантен“.
Така ли е и според теб?
Владимир Данчев
564.
Павлина | 14.06.2021 в 7:33
Здравей, Владимире!
Думата търпим има друго речниково значение и не може да се употребява като синоним на толерантен.
565.
Владимир Данчев | 14.06.2021 в 9:14
Точно така, благодаря, Павлина. За разлика например от руския език, в който „терпимый“, освен „който може да се търпи“, има и речниково значение „толерантен“.
Затова примерът, приведен на сайта на Института за български език на БАН в Българския национален корпус под № 181 – „Маврите по същество бяха търпим и либерален народ от земеделци, занаятчии и търговци“, е явно неподходящ. Видимо се касае за неумел превод от руски език.
566.
Пламен | 10.06.2021 в 14:44
Здравей, Павлина! Как се изписва „по оня ден“?
567.
Павлина | 11.06.2021 в 7:25
Здравей, Пламене!
Пише се така: пò оня ден.
568.
Diliana | 10.06.2021 в 12:49
Здравей Павлина,
Поздравления за чудесния блог!
Как е правилното изписване:
1. Последните два образеца, диплоидните екотипове Стандарт и Странджа, образуват отделен трети кластер, като при тях всичките 5 структурни елементи на семенната продуктивност имат по-ниски от средните стойности.
или
2. Последните два образци, диплоидните екотипове Стандарт и Странджа, образуват отделен трети кластер, като при тях всичките 5 структурни елементи на семенната продуктивност имат по-ниски от средните стойности.
Благодаря ти предварително!
Хубав ден!
569.
Пламък Искрен | 10.06.2021 в 14:39
Два образеца, понеже съществителното образец е нелице. Образец, мн. ч. – образци, но два образеца.
570.
Павлина | 11.06.2021 в 7:27
Здравей, Диляна!
Правилно е така:
Последните два образецa, диплоидните екотипове „Стандарт“ и „Странджа“, образуват отделен, трети клъстер, като при тях всичките 5 структурни елемента на семенната продуктивност имат по-ниски от средните стойности.
571.
Мария Иванова | 04.06.2021 в 16:03
Здравей, Павлина!
Имам въпрос към следното изречение: „Мъжът мина през площада от страната на Митницата“. В него „Митницата“ правилно ли е изписана с главна буква. Тук логиката същата ли е като при думата „община“? Ако да, то „служителите на Митницата“ и „служителите на митницата“ би следвало да имат различно значение, нали така? Как трябва да се изпише и следният израз: „в сградата на Митницата/митницата“? Изобщо поставянето на главна или малка буква в подобни случаи винаги ме затруднява. Ще съм безкрайно щастлива да хвърлиш малко светлина по този въпрос!
572.
Павлина | 07.06.2021 в 8:16
Здравей, Мария!
От общи съображения бих написала митницата с малка буква. Може да се теоретизира дълго по въпроса, но накратко бих казала следното: това нескопосано правило (да се пише Министерството, когато става дума за Министерството на здравеопазването, да речем), затруднява правописа, вместо да го улеснява.
573.
Мария Иванова | 07.06.2021 в 10:29
Напълно съм съгласна! Много благодаря за отговора!
574.
Румен Николов Баксанов | 26.05.2021 в 0:48
Не би ли трябвало да се използва множествено число?
575.
Павлина | 26.05.2021 в 7:19
Ако въпросът Ви е за българското слово, литература и култура, употребата на българските е неестествено и е по-рядко срещано в езиковата практика.
576.
Иван Дъ | 25.05.2021 в 9:10
Здравей, Павлина. Пише ли се запетая при изброяване между „от, през и до“.
От Вазов през Йовков, до Ивайло Петров?
577.
Павлина | 25.05.2021 в 16:44
Здравей!
В такива случаи аз пиша: от Вазов, през Йовков, до Ивайло Петров.
578.
Християна Железова | 23.05.2021 в 16:12
Здравейте, имам въпрос за правилото при съгласуване на прилгателно със съществителни. В кой род е прилагателното, поясняващо няколко съществителни имена от различен род. Пример: „…българското слово, литература и култура.“ Благодаря!
579.
Павлина | 25.05.2021 в 16:46
Здравейте!
Съгласува се с рода на първото съществително име. Конкретно правило не съм срещала.
580.
Марая Няголова | 11.05.2021 в 11:54
Здравей, Павлина,
моля те, би ли коментирала кое е правилното и защо! Срещала съм противоречива информация в различни речници, които за съжаление в момента не мога да цитирам. Брагодаря.
Гергана реши косите си.
Гергана реше косите си.
581.
Павлина | 12.05.2021 в 6:48
Здравей, Марая!
Правилно е първото. Глаголът е от второ спрежение, а основната гласна на тези глаголи е -и-.
582.
Мар | 12.05.2021 в 8:42
Много благодаря за отговора!
А има ли (имало ли е) опция „реше“ да е правилно? Знам ли, стар правопис или друга форма, ако може да кажеш!
Искам да изясня откъде би могла да идва заблудата у грамотен възрастен човек, преподавател, с когото имам спор по темата.
583.
Павлина | 12.05.2021 в 8:52
В един по-стар авторитетен правописен речник намирам решеш се. От 1983 г. правилно е решиш се.
584.
М | 13.05.2021 в 14:46
Благодаря за уточнението!
585.
Ралица Александрова | 08.05.2021 в 18:25
Здравей, Павлина!
Доскоро нямах колебание в правотата на изписването на географското понятие „Южно Българско Черноморие“ по този начин, но в редица географски публикации го срещам в различни комбинации на главните букви. Какво правило важи в този случай?
Имам и друго питане: правилно ли е полуслятото изписване на съставните имена на географски или археологически обекти, указващи местността, например Бургас-Залива, Созопол-Буджака? И по същия начин ли би изглеждало и Черноморец-Аклади чеири?
586.
Павлина | 09.05.2021 в 8:36
Здравей, Ралице!
Със сигурност Черноморие се пише с главна буква. Южното също се пише с главна буква. За българско и аз не съм сигурна – казусът е спорен.
Правописът на другите съчетания не е нормиран. Аз бих ги написала с тире: Бургас – Залива, Созопол – Буджака, Черноморец – Аклади чеири. Последното всъщност не може да се изпише с дефис, защото пояснението се състои от две думи, а не от една.
587.
РА | 10.05.2021 в 23:42
Относно първия казус – не е ли логично използването на главна буква, предвид това, че се касае за тази част от Черноморието, която принадлежи на България (за сравнение Румънското или Турското Ченоморие, например)?
Благодаря!
588.
Павлина | 12.05.2021 в 6:55
Да, логично е, доколкото Българско Черноморие е собствено име. Аз бих написала Южно Българско Черноморие.
589.
plampetkov | 04.05.2021 в 12:49
Здравей, Павлина! Как се пренася илюстрация? Илю-стра-ция или Илюс-тра-ция? Вторият вариант е даден в сайта читанка. Но не бих пренесъл илюс-трирам, а илю-стрирам.
590.
Павлина | 05.05.2021 в 17:37
Правилото е, че когато има две или повече съгласни между две гласни, те се пренасят така, че с всяка гласна да остане поне по една съгласна: илюс-трация или илюст-рация.
591.
Добромир Кралчев | 13.02.2023 в 20:42
Доколкото обаче в този сайт си позволяваме понякога
да критикуваме неуместните официални правила,
ще отбележа, че цитираното правило е едно от най-неуместните!
Вярно е, че поне една съгласна трябва да се пренесе на долния ред.
Не е задължително поне една съгласна да остане на горния ред!
Въпреки че в българския език отдавна има затворени срички
(тоест срички, завършващи на съгласен звук),
все пак като отглас от по-старо положение на езика
и до ден днешен преобладават отворените срички.
Затова пренасянето „илю-страция“ е по-естествено от „илюс-трация“.
Допустимо е и пренасянето „илюст-рация“, но то е още по-неестествено.
Така че пренасянето „илю-страция“ не само е допустимо
(според предишните правописни норми),
но е и най-естествено от всички възможни варианти.
Единствено изключение от посочената препоръка са случаите,
когато със съгласните на долния ред
поначало не може да започва сричка:
— Двойни съгласни се разделят винаги:
„пролет-та“, а не „проле-тта“;
„есен-но“, а не „есе-нно“.
— Сричка не може да започва със сонорна съгласна,
последвана от несонорна съгласна:
„мар-ка“, а не „ма-рка“;
„слюн-ка“, а не „скю-нка“.
— Звукът „й“ винаги стои до гласна и не се дели от нея
(а ако е между две гласни, се пренася с втората):
„май-ския“ е най-естествено;
„майс-кия“ също е допустимо, но по-малко естествено;
„майск-ия“ е недопустимо;
„ма-йския“ също е недопустимо.
Кодификаторът вероятно се е стремил да опрости правилата,
но неоснователно е пренебрегнал езиковата практика
и чувството за естественост.
592.
plampetkov | 03.05.2021 в 11:49
Здравей, Павлина, и весели празници! Първо, запетаята в поздрава след „Павлина“ трябва да я има, защото отделя обръщението, нали?
Второ, трябва ли да има запетая след „нека“? Логиката казва ДА.
`
593.
Павлина | 05.05.2021 в 17:43
Весели празници и на теб!
След обръщението трябва да се постави запетая.
Във второто изречение формално може и да трябва да се постави запетая, но аз лично не бих я поставила в текст, който коригирам.
594.
plampetkov | 19.05.2021 в 23:10
Благодаря!
595.
Кристина | 30.04.2021 в 15:36
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам как е правилно да се изпише „Линкълн Авеню“ в следното изречение и съответно дали се огражда с кавички:
Сградата се намира на „Линкълн А/авеню“.
Предварително благодаря!
596.
Павлина | 02.05.2021 в 10:30
Здравей, Кристина,
Аз бих написала „Линкълн авеню“.
597.
plampetkov | 23.04.2021 в 14:19
Здравей, Павлина! Звучи ли ти странно второто изречение: „Целевата аудитория са деца…“?
Скъпи приятели, книгата „В гората необятна“ е вече у мен. Целевата аудитория са деца от 4-5 г. до 7-8 г. Умишлено пиша целева аудитория, а не „предназначена е“. Вече упоменах, че е за всички деца – малки и пораснали, т.е. за всички, запазили детското в себе си, за всички, обичащи децата.
598.
Павлина | 25.04.2021 в 14:35
Здравей, Пламене!
Не съм срещала правило за съгласуването в такива случаи. По-естествено звучи са деца в сравнение с е деца.
599.
Калина | 23.04.2021 в 12:41
Привет, да попитам и тук.
Трябва ли да има запетая след „разберем“?
Ще пътуваме навсякъде, за да разберем, какво децата искат.
И още едно подобно питане – има ли запетая след „точно“?
Това е точно, каквото думата означава.
600.
plampetkov | 23.04.2021 в 14:23
1. Няма запетая след „разберем“;
2. Трябва да има запетая.
А Павлина ще си каже тежката дума.
601.
Павлина | 25.04.2021 в 14:33
И в двата случая не трябва да се поставя запетая.
602.
Кристина | 22.04.2021 в 11:36
Здравей, Павлина,
Бих искала да се консултирам с теб по два въпроса:
1. Когато изречението започва с многоточие, има ли интервал между многоточието и първата дума, или е залепено за нея?
2. В кои случаи „на място“ се пише като две думи и в кои е слято?
Предварително благодаря!
603.
Павлина | 23.04.2021 в 7:35
Здравей, Кристина!
1. Изрично не е нормирано. В Официалния правописен речник има пример, в който е оставен интервал.
2. Също не е нормирано. Аз го пиша слято, когато е употребено преносно: Той е човек намясто.
604.
rumianar | 22.04.2021 в 9:02
Здравей, Павлина! От известно време търся материали по синтаксис. Имам граматика на българския език, в която има разделите Фонетика, Морфология и Синтаксис, но аз искам по-обстойна информация за синтаксиса и пунктуацията. Не намерих нищо по книжарниците. Като единствен вариант засега са употребявани книги, които обаче са на доста високи цени. В електронен вид също не успях да открия. Ако може по някакъв начин да ми помогнете. С тази молба се обръщам и към всички, които пишат тук.
605.
plampetkov | 22.04.2021 в 12:39
Здравейте, Румяна! Доцент Яна Пометкова от РУ „Ангел Кънчев“ е издала учебници „Синтаксис на съвременния български език“ и „Морфология на съвременния български език“, в които обяснява интересуващото Ви. Специално за пунктуацията лично аз се бях образовал още преди да имам учебника по морфология от сайта на Павлина, от блога ѝ и от други места. Има неща, за които винаги един нефилолог ще изпитва колебания.
Ето Ви номер на катедрата. https://www.uni-ruse.bg/en/departments/BLLAD/contacts
Тя вече е пенсионер и навярно не е неин шеф, както пише в сайта. Но все още води занятия. Можете да попитате в катедрата как да се свържете с доцент Пометкова. Защото учебниците можете да вземете само от нея. Няма ги по книжарниците.
606.
rumianar | 23.04.2021 в 7:55
Благодаря!
607.
Павлина | 23.04.2021 в 7:47
Здравей, Румяна,
За съжаление, не мога да препоръчам адекватен учебник по синтаксис, което, разбира се, не означава, че няма такъв. Очаквам един ден да бъде издадена граматиката на ИБЕ: https://ibl.bas.bg/normativna-gramatika-na-savremenniya-balgarski-ezik-vtori-etap/
608.
rumianar | 23.04.2021 в 7:56
Благодаря!
609.
plampetkov | 20.04.2021 в 13:35
Здравей, Павлина! Струва ми се, че трябва да напиша „вашето“ с главна буква. Обръщам се към много хора и затова в началото не ми и направи впечатление. Но детето не е на всички, а всеки на своето. Прав ли съм за главната буква, гледайки го сега?
Скъпи приятели, най-новата ми книга „В гората необятна“… Историите са в мерена реч (стихотворения), съдържат поука и вярвам, че искрено ще се забавлявате с тях заедно с вашето дете.
610.
Павлина | 22.04.2021 в 6:51
Здравей, Пламене!
Мисля, че главната буква е неуместна в тази речева ситуация. По проблема съм писала тук: https://pavlinav.wordpress.com/2014/08/20/1-70/
611.
piliph | 15.04.2021 в 20:54
Здрасти, помощ, (п)обърках се, сигурно е обсъждано…
Четох в „Как се пише“, че пред да-изречения не се пише запетая (ако не се пише на друго основание), както е и в т. 88 от речника от 2012 г., съответно няма изключения за случаи, когато „да“ е синоним на друг съюз. (Значи: Запалих огън (,за) да се стоплим.)
В речника от `02 г. пише, че пред подчинени обстоятелствени за цел, причина, условие се поставя запетая, като пък там няма изключение това да не важи, когато се въвеждат с „да“. (Значи: Запалих огън, (за) да се стоплим).
Това значи ли, че през 2012 г. е имало реформа (какво ни отне демокрацията – запетайките!), за която чак сега разбирам? Или просто 2002 г. е имало изключение, което аз не откривам, и затова не е даден нито един пример с „да“ (извън допълнителните и др. безспорни).
612.
Павлина | 17.04.2021 в 19:08
Здравей!
В речника от 2012 г. по същество няма реформа, само правилата са преформулирани – представени са по друг начин. Не е предвидено изключение да се поставя запетая, когато в да-изречението съюзът е употребен със значение “за да”. Според мен това е пропуск, защото със сигурност в езиковата практика има случаи, в които се налага, например (използвам изречение, което ми изпратиха по имейла):
Конекрадецът отрязал ушите на животните, да не ги познае собственикът…
В твоя пример не бих употребила запетая, защото би могло да се изтълкува не като сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено, а като сложно съчинено: Запалих огън, (хайде) да се стоплим.
613.
piliph | 18.04.2021 в 14:41
Хубави изречения получаваш по имейла :)
Мерси.
Значи:
– в речника от `02 няма пропуск, в речника от `12 (и статията :) ) има;
– тия да-изречения не са като другите;
– при обстоятелствените се слага запетая освен по смислови причини;
– граматиката няма научаване :)
614.
Павлина | 20.04.2021 в 7:44
В действителност картината е по-сложна, но за мен винаги водещ е смисълът и пунктуацията трябва да му служи, а не обратното – да се поставят запетаи, само и само да се следват точно правилата.
За пропуска – възнамерявах да добавя този случай в статията в сайта.
615.
Александра | 15.04.2021 в 20:21
Здравей, Павлина!
Каква е разликата и приликата (ако има такава) на непряко допълнение и несъгласувано определение?
616.
piliph | 15.04.2021 в 21:02
Казах на майката на Иван да донесе круши.
Първото пояснява сказуемото (действие): На кого казах? На майката?
Второто пояснява съществително: Чия майка? На Иван.
Приликата е, че не се съгласуват: Аз казах на майката, ние казахме на майката. Майката на Иван, домът на Иван.
617.
Павлина | 17.04.2021 в 19:24
Нямам какво съществено да допълня. Обикновено несъгласуваното определение и непрякото допълнение се свързват с поясняваната дума с предлог и това е една от причините да се бъркат. За да се разграничат, трябва да се внимава коя дума поясняват.
618.
Кристина | 15.04.2021 в 12:12
Здравей, Павлина,
Имам следните два въпроса:
1.В това изречение слага ли се запетая преди „щом“:
В мига щом съзря сенките, й стана ясно, че тук горе витаят призраци.
2. Имената на улици като Бейкър Стрийт или Хевънли Лейн поставят ли се в кавички?
Предварително благодаря!
619.
Павлина | 17.04.2021 в 18:52
Здравей, Кристина!
1. Да. https://kaksepishe.com/shtom-kato-zapetaya/
2. Аз бих ги оградила в кавички.
620.
plampetkov | 10.04.2021 в 20:54
Здравей, Павлина! Правилна ли е пунктуацията:
„Без да нося пола, се оказа, не може
място да намеря в тяхната ложа.“?
621.
Павлина | 11.04.2021 в 9:56
Здравей, Пламене!
Да.
622.
plampetkov | 11.04.2021 в 11:24
Благодаря ти! :)
623.
Денис | 08.04.2021 в 22:16
Здравей, Павлина!
Бих искал да те попитам дали пунктуацията ми в това изречение е правилна:
„След османското завоевание и унищожаването на Търновската патриаршия Ловеч, дотогава митрополитски център, приема статут на епископия, в чийто диоцез влизала гъста манастирска мрежа.“
624.
Павлина | 11.04.2021 в 9:52
Здравей, Денис!
Да. Аз бих сложила запетая след патриаршия.
625.
Денис | 14.04.2021 в 15:54
Благодаря!
Поздрави!
626.
Боян Георигев | 08.04.2021 в 12:10
Павлина, здравей. Искам да те попитам дали мога да сложа (;) на определените места в изречението:
Без значение дали уравнението е казано, или се подразбира; непреднамерено или съвсем съзнателно; открито или завоалирано – резултатът е един и същ: подронване на библейската вяра.
Благодаря предварително за отговора.
627.
Павлина | 08.04.2021 в 16:31
Здравей!
Не виждам друг разумен вариант.
628.
Миглена | 07.04.2021 в 15:22
Здравей, Павлина,
Затруднявам се с множественото число на пени – дали е пенита, или е пенса. Има ли приет и утвърден вариант, или е въпрос на избор?
629.
Павлина | 08.04.2021 в 6:48
Здравей, Миглена!
Според правописния речник е пенита.
630.
Иван Дъ | 31.03.2021 в 7:49
Здравей, Павлина.
Не мога никъде да открия дали трябва да има запетая в следния случай.
„И да, той беше прав.“ Или: „И, да, той беше прав.“
Доколкото си спомням, би трябвало да е първото, но прекалено често в книги и в статии срещам второто, което ме кара да се съмнявам.
Благодаря много!
631.
Павлина | 31.03.2021 в 8:16
Здравей, Иване!
Няма специално правило за този казус. Аз не бих поставила запетая пред да.
632.
ilialazarov98 | 28.03.2021 в 15:14
Здравей, може ли помощ относно това изречение: „Ексклузивната информация, с която екипът разполага, е нейният най-силен коз“. Неговият или нейният, в случая :) Поздрави и поздравления за всичко, което правите!
633.
Павлина | 30.03.2021 в 7:54
Здравей!
Информацията е на екипа, следователно е неговият коз.
634.
Саня Табакова | 27.03.2021 в 14:15
Здравей, Павлина. Опря ми се нещо при редакцията на текст. Тук ме мъчи едно изречение (превод от френски), което има предвид много хвърчила с образите на разни френски политици:
„Около него бяха разхвърляни безразборно сума ти Карл Мартел (-и, -ловци?), Луи(-та), Годфроа дьо Буйон(-ита) и Ролан дьо Ронсево(вци?).“
Главни и малки букви в случая също няма да ги оправя.
Ако би те улеснило как е на френски – заповядай:
„Il y avait, autour de lui, pêle-mêle, tous les
Charles Martel, les Louis, les Godefroy de Bouillon et
Roland de Roncevaux.“
Предварително благодаря за решението или поне за предложение.
635.
Павлина | 28.03.2021 в 8:28
Здравей, Саня!
Опасявам се, че не мога да помогна много. Регламентирано е как се пишат сложни съществителни имена, които са образувани от имена на литературни герои, употребявани като нарицателни – донжуан, съотв. мн.ч. донжуановци. Ако това се приложи във Вашия случай, ще стане странно: карлмартеловци, луита, годфроадьобуйоновци, роландьоронсевовци. Но не виждам и друг разумен вариант. Даже сега, като го написах, не ми се струва толкова неприемливо.
636.
Саня Табакова | 28.03.2021 в 10:40
Благодаря, Павлина, но преводачът твърди, че това не са нарицателни, а просто много от тези имена/хора. Както бихме казали: в класа има много Ивановци.
637.
Павлина | 30.03.2021 в 7:56
Тогава с главна буква. Когато не познавам целия текст, е трудно да давам съвети, а е съвсем вероятно и да греша в такива специфични случаи.
638.
plampetkov | 27.03.2021 в 13:17
Здравей, Павлина! Предполагам, пунктуацията ми е наред. Но бих бих искал да чуя мнението ти :)
Катеричка полетя със него,
но сякаш някой викна „Бегом!“.
Зайо скочи и я хвана,
и той във въздуха остана.
639.
Павлина | 28.03.2021 в 8:19
Здравей, Пламене!
След викна трябва да има двоеточие.
640.
plampetkov | 30.03.2021 в 11:20
Какво трябва да махна, за да не слагам двоеточие? Сякаш някой е викнал и казвам какво. Не ми допада с двоеточие. Беше писала някъде кога се слага и кога не. Или пък съм го чел в правописния речник преди време.
641.
Павлина | 31.03.2021 в 8:17
Може да направиш Бегом с малка буква.
642.
plampetkov | 11.04.2021 в 11:28
И без удивителен знак след него. Така ли? Главна или малка буква ли е определящото?
643.
Павлина | 13.04.2021 в 21:04
Аз не бих поставила удивителен знак, ако думата в кавичките е с малка буква.
644.
Tеодора | 25.03.2021 в 18:23
Здравей, Павлина,
Бих искала да те попитам дали в следващото изречение има грешка според теб?
За всички, които са научили за конференцията от нашия сайт и фейсбук страница, има специален промокод
И втората ми молба е, ако може да обясниш косе пише „може“ и „можете“. Има ли го написано като правило?
Благодаря сърдечно! :)
645.
Павлина | 28.03.2021 в 8:18
Здравей, Теодора!
Грешка би могло да има само във фейсбук – по проблема съм писала в блога си: https://pavlinav.wordpress.com/2014/01/07/1-62/
646.
Кристина | 24.03.2021 в 15:37
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам в кои случаи думата „предвид“ изисква употребата на запетая и съответно правилна ли е пунктуацията в следните изречения:
1. Според него страната не може да спечели война на два фронта и предвид неизбежното нашествие решава да поеме нещата в свои ръце.
2. Предвид давността и липсата на доказателства това престъпление едва ли някога ще бъде разкрито.
3. Предвид странната съвкупност от обстоятелства не е чудно, че някои теории са също толкова необикновени.
Предварително благодаря!
647.
Павлина | 24.03.2021 в 21:18
Здравей, Кристина!
Писала съм по проблема в блога си: https://pavlinav.wordpress.com/2014/10/14/1-71/
Бих поставила запетая във второто изречение – след доказателства.
648.
Мария | 22.03.2021 в 11:20
Здравей, Павлина!
Поставят ли се кавички при имената на имения? Аз бих поставила, но знам, че в някои случаи в границите на имението е възможно да влиза и малко населено място, и това ме обърква.
649.
Павлина | 23.03.2021 в 8:48
Здравей, Мария!
Има случаи като този, в които е трудно да се каже дали трябва, или не трябва да се поставят кавички. Аз не бих поставила.
650.
Николай | 22.03.2021 в 11:04
Здравей, Павлина!
Във връзка с интересната пролет тази година, имам следния въпрос (по-скоро от вида от вида „как се казва“, а не „как се пише“):
чистя колата от снега
или
чистя снега от колата
651.
Павлина | 23.03.2021 в 8:32
Здравей, Николай!
Глаголът означава действие, което може да е насочено и към основния предмет, който трябва да бъде освободен от замърсителя, и към онова, което замърсява (или просто не трябва да е по предмета). Затова може да се каже и чистя колата (изобщо), и чистя снега (изобщо). Но в тази конструкция, която сте посочили, мисля, че все пак колата се почиства от снега. Разбира се, и другото се среща – чистя снега от колата, при което се акцентира върху снега.
652.
Кристина | 15.03.2021 в 18:01
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам кой е правилният вариант:
„Група учени публикуват/публикува резултати от свои проучвания“.
Или и двата варианта са възможни?
Предварително благодаря!
653.
Павлина | 15.03.2021 в 18:33
И двата варианта са правилни. В първия случай съгласуването е логическо, а във втория – граматическо.
654.
NewLifeChurch | 11.03.2021 в 10:37
Здравей, Павлина. Имам малко затруднения със правилното поставяне на запетаи в следните 2 изречение. Дали ми могла да ми помогнеш?
1. С единия крак нагоре, а другия надолу (,) Джесика се заклещила в тясната шахта над водата, но на около седем метра под земята.
2. Техниката интригува, докато се представя темата (,) и така позволява да се внуши основната мисъл (,) с минимално отклоняване на вниманието и аргументи за слушателя.
Благодаря предварително за помощта.
655.
Павлина | 12.03.2021 в 9:53
Здравей!
1. Няма основание за запетаята.
2. Първата запетая е нужна – т. 3 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/
За втората няма основание, но аз бих променила словореда: … и така позволява основната мисъл да се внуши с минимално…
656.
plampetkov | 10.03.2021 в 8:49
Здравей, Павлина!
1. Има ли основания за запетая в края на втория стих? На мен ми се вижда абсурдно. Но съм виждал ти самата да поставяш запетая пред съюза „и“ на места, където аз не бих. Имам известни познания, но не съм филолог. То добре че си ти, та човек може да учи от теб. Шапка ти свалям за това, което правиш.
Петьо ще сурвака днес,
навърши Петьо вече шест
и със сурвачка във ръка
се качва с батко си в шейна.
2. „Говори“ и „отговори“ тавтология ли е? Ако заменя „говори“ с „приказва“, за мен не е същото. Звучи ми нелепо после да пиша отговори. А така става. Ти как мислиш?
Не мога да пиша и „попита“, защото се предполага, че не са говорили само/основно за това. Но тази е ценната информация за стихчето.
Говори с бащата на малкия Борко.
– Борко още спи – той му отговори.
657.
Павлина | 12.03.2021 в 9:56
Здравей, Пламене!
1. Не. А тук са представени случаите, в които се поставя запетая пред съюза и които може да изглеждат странни: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/
2. Строго погледнато, за тавтология се приемат и случаите, в които се повтарят сродни думи – с един и същи корен (говори – отговори; част – участвам; изказвам – показвам).
658.
plampetkov | 08.03.2021 в 23:47
Здравей, Павлина! По принцип пред причастие се поставя запетая. И все пак не мисля, че ми е нужна пред „леко изморен“. Ако следвам стриктно правилата – да. Не искам да подчертавам, че е леко изморен. Просто е част от текста.
“Видели заек в храстите стаен,
тревица хрупа леко изморен.”
Моля те, виж текста от линка. „Мецана“ и „зайо“ ги пиша с малка буква, понеже си имат имена. Намирам го за правилно, а ти?
659.
Павлина | 10.03.2021 в 8:31
Здравей, Пламене!
Няма такова правило – че пред причастие се поставя запетая. Често причастието участва в обособени части и затова се налага да се пише запетая. В твоя пример не е необходимо.
За мецана и зайо: обикновено се употребяват като собствени имена, затова на мен ми стоят малко странно с малки букви. Има и противоречие: Лисана е с главна буква, а мецана – с малка. Но не виждам какво може да се направи, освен да напишеш лисана.
660.
plampetkov | 10.03.2021 в 8:38
Мецана и зайо си имат имена. За разлика от Лисана и Ежко. Там е огромната разлика. Затова те и питах.
661.
plampetkov | 07.03.2021 в 0:25
Здравей, Павлина! Стихотворението е за деца от 3-та и 4-та група и в първи клас. Не съм убеден, че при „Попадна Вълчо във капан“ ще разберат, че се е хванал в капана. Не мисля и че „хвана“ е тавтология, понеже второто „хвана“ е със значение на попадна. Според теб на тая възраст при „Попадна Вълчо във капан“ ще разберат ли, че се е хванал в капан? Вярно, има „щрак“. Но са малки и тепърва някои дечица чуват за изщракване на капан. А други още и не са.
Вълчо стъпи върху Ежко
и се убоде доста тежко.
Хвана болния си крак
и заподскача. Чу се „щрак“.
Вълчо хвана се в капан, / Попадна Вълчо във капан,
а краката му – във рани.
662.
Павлина | 07.03.2021 в 14:16
Здравей, Пламене!
Аз не съм веща в областта на мерената реч, а и в работата с по-малки деца, така че не бих могла да преценя какво ще разберат или няма да разберат. Що се отнася до тавтологията, тя се регистрира и когато думата се употребява с различно значение.
663.
Ивайло | 01.03.2021 в 16:00
Здравей, Павлина,
Ако аз се казвам Ивайло, как е правилно да се изпише инициалът на собственото име – И. или Ив.?
Поздрави,
И.
664.
o3one | 02.03.2021 в 17:52
Според мен и двата варианта са издържани. Например може да се съкрати Ат. = Атанас, или Ан. = Анастас. Ако се ползва само А. е по-трудно да се отгатне за кое име идре реч. Във вашия случай няма начин да се познае, защото И. и Ив. се покрива с Иван и ред други (Ивелин напр.).
665.
Павлина | 02.03.2021 в 18:57
Здравей, Ивайло!
Инициалът е първата буква на името и затова е И. Ако става въпрос за съкращение, може да се съкрати и по двата начина.
666.
Ивайло | 28.09.2021 в 15:36
Много благодаря :)
667.
Цветелина | 01.03.2021 в 14:44
Здравей, Павлина,
Моля за следното уточнение – как е по-правилно да се напише Управителен съвет или управителен съвет? Предварително благодаря.
668.
Цветелина | 01.03.2021 в 16:37
Здравей отново, възникна междувременно още един въпрос – правилно ли е да се пренесе на нов ред собствено име, например Иван Стоя-нов? Благодаря.
669.
o3one | 02.03.2021 в 17:31
Да, щом е спазено правилото за пренасяне. Собствено име е и София, което може да се пренесе Соф-ия. Същото се отнася за Плов-див.
670.
Павлина | 02.03.2021 в 19:00
София може да се пренесе само така: Со-фия.
671.
Павлина | 02.03.2021 в 18:58
Собственото име е дума, която се държи като всички други думи при пренасяне. Може да се пренесе така: Сто-янов или Стоя-нов.
672.
o3one | 02.03.2021 в 17:46
Дотук с лесните въпроси за деня :). Аз имам питане касаещо ликвидната метатеза. Прикрепям снимков материал за онагледяване: https://ibb.co/QMPH9P8
Та според автора tort и tolt преминавали в trat и tlat. За жалост обаче примерите по-долу (в края на страницата) са: Балтища > Блатища (с ударено първо а, както и днес), Бардатес > Брадать ( с ударено първо а). На друго място Орвеник > Ровеник*. А би следвало *Равеник. Та нещо не схващам логиката? Ако може да поясните с валидни примери (без кабинетни възстановки ала астериск, ако може) защо tort > tart и tolt > tlat пък практически е невярно (няма пример за подобно явление)?
* примерът е взет оттук: https://toponymio.wordpress.com/2015/01/16/iz-toponimyata-golo-brdo-albania/
673.
o3one | 02.03.2021 в 17:56
Пропуснал съм пример от следващата страница Салменик > Сламеник.
674.
Павлина | 02.03.2021 в 19:08
Въпросът Ви е специфичен и за да отговоря, трябва да отделя много време и да положа доста усилия, за да го проуча. За съжаление, нямам такава възможност.
675.
o3one | 02.03.2021 в 17:48
Ако е табела или в начало на изречение – с главна буква. При други случаи ще е нужна повече информация.
676.
Павлина | 02.03.2021 в 18:55
Здравей, Цветелина!
Приема се, че е собствено име, затова се пише с главна буква
677.
Радостина | 25.02.2021 в 11:37
Здравей, Павлина! Имам въпрос относно изписването на главни и малки букви при имена на рубрики, предавания, песни и прочее. Логиката ми подсказва, че е необходимо само първата буква да е главна (според статия от в. “АзБуки“), но все пак предпочитам и твоето мнение. Ето и примери:
“Боса по асфалта“ е един от най-големите хитове на Роси Кирилова.
“Спорт в обектива“ е предаване за всичко актуално от света на спорта.
678.
Павлина | 26.02.2021 в 12:39
Здравей, Радостина!
В посочените примери само първата буква трябва да е главна.
679.
plampetkov | 22.02.2021 в 19:25
Здравей, Павлина!
1. Запетаята след „Ето“ в началото на втората строфа е правилно поставена, предполагам?
Сам във дупката ще бръкне,
бърза Мечо да не мръкне.
Ето, веч е до дървото
и надзърта със окото.
Леле-мале колко мед
чака тук да бъде взет.
2. Пунктуацията ми, предполагам, е правилна?
„Смело бърка Мечо с лапа,
нищо че ще се изцапа.“
Бях го написал „Смело Мечо бърка с лапа“, но размених „Мечо“ и „бърка“, за да дойде глаголът след наречието. Нали за него е наречието. Има ли значение дали е „Смело Мечо бърка с лапа“, или „Смело бърка Мечо с лапа“? При условие че ритъмът ми е добре и в двата случая.
3. Гледам в сайта rechnik.chitanka.info, че няма форма „зажужиха, а само за-жу-жа-ха. Нещо идиотска ми се вижда. Зажужиха пчели, а не зажужаха пчели. Виждам, че мои колеги писатели и поети, включително и Чудомир, също използват „зажужиха“.
4. Трябва ли да сложа ударението на „са̀мо“?
Щеше да похапне само.
Но как медеца взема мама?!
680.
Павлина | 23.02.2021 в 7:55
Здравей, Пламене!
1. Да.
2. Пунктуацията е правилна.
Според мен по-естествено е да се каже Смело бърка Мечо с лапа.
3. Би трябвало да е зажужах (според речника от 2002 г. е така; не знам как е според официалния правописен речник на глаголите, който не съм си купила по принципни съображения).
4. Мисля, че не е нужно.
681.
plampetkov | 21.02.2021 в 10:47
Здравей, Павлина! „Дяконе“ с главна или с малка буква трябва да бъде? Ако беше без името след него, е ясно – с главна. Но така?
„Разпнаха те, дяконе Васил,
разпнаха те днеска…“
682.
Павлина | 22.02.2021 в 9:37
Здравей, Пламене!
Аз бих го написала с главна буква.
683.
Иво | 16.02.2021 в 16:15
Здравей, Павлина! Често съм се замислял за употребата на като и също като в някои случаи. Как трябва да е пунктуацията в следните:
1. Той е сръчен като Стефан.
2. Той като Стефан е сръчен.
3. Той е като Стефан сръчен.
4. Той е сръчен също като Стефан.
5. Той също като Стефан е сръчен.
6. Той е също като Стефан сръчен.
7. Той като Стефан също е сръчен.
8. Тои е като Стефан също сръчен.
684.
Иво | 22.02.2021 в 8:06
Предполагам, че само разместването на думите, не изисква друга пунктуация, освен ако не искаш да промениш смисъла в някои от случаите.
685.
Павлина | 22.02.2021 в 9:40
Пунктуацията е регламентирана за изречения с правилен словоред. Повечето от тези изречения са с неправилен словоред, така че е трудно да се каже в кои следва да се постави запетая. Поне аз не се наемам.
686.
Иво | 22.02.2021 в 12:33
Благодаря, Павлина! Разбирам.
Ако е с правилен словоред, но има допълнително пояснение, така ли трябва да се напише:
Той е много сръчен също като Стефан. Имахме спор и коя пунктуация е правилна в изречения от вида:
1. Ще ти разкажа всичко – не се съмнявай, – но трябва да ми остане време.
2.Ще ти разкажа всичко, не се съмнявай, но трябва да ми остане време.
3.Ще ти разкажа всичко – не се съмнявай – но трябва да ми остане време.
4.Ще ти разкажа всичко – не се съмнявай, но трябва да ми остане време.
687.
Павлина | 23.02.2021 в 7:50
Той е много сръчен, също като Стефан. / Той е много сръчен – също като Стефан.
Пунктуацията във втория пример е правилна.
688.
Иво | 25.02.2021 в 14:51
Благодаря! И аз клонях към тези варианти, макар че беше употребен първият, но ми се струва странен.
689.
Жана | 15.02.2021 в 8:25
Здравей, как се пише природоресурсен, природо-ресурсен, природноресурсен или природно-ресурсен, както и олово-цинкова или оловно-цинкова?
690.
Павлина | 15.02.2021 в 9:02
Здравей!
Пише се природноресурсен, оловно-цинкова.
Може да видиш правилата тук:
https://kaksepishe.com/zdravnoprofilaktichen/
https://kaksepishe.com/targovsko-promishlen/
691.
Спас Колев | 15.02.2021 в 9:10
Въпросът май не е само за слятото изписване, а и за едни съкратени форми на първото прилагателно.
Примерно, има утвърдена форма Англо-бурска или Австро-турска война, но твъдо не Русо-турска война; също има и плаващи варианти – като че ли се използват и Итало-гръцка, и Италианско-гръцка.
692.
Павлина | 16.02.2021 в 12:38
Прилагателното оловно-цинков отдавна е утвърдено в този вид, включително и в официалните правописни речници. За природноресурсен – да, там наистина може да има колебание за н; правописът на думата не е нормиран изрично. Аз бих я написала в този вид.
693.
Иво | 12.02.2021 в 18:02
Здравей, Павлина!
Как трябва да бъдат поставени запетайките в изречения от вида:
1. Ще му обясня, че трябва да е много силен, и че трябва да е много бърз, за да спечели.
2.Ще му обясня и че трябва да е много силен, и че трябва да е много бърз, за да спечели.
3.Ще му обясня, че трябва да е много силен, и трябва да е много бърз, за да спечели.
4.Ще му обясня и че трябва да е много силен, и трябва да е много бърз, за да спечели.
5.Ще му обясня, че трябва да е много силен и много бърз, за да спечели.
6.Ще му обясня и че трябва да е много силен и много бърз, за да спечели.
7.Ще му обясня всичко и че трябва много да внимава.
8.Ще му обясня всичко и защото заслужава.
694.
Павлина | 15.02.2021 в 9:04
Здравей, Иво!
1. Ще му обясня, че трябва да е много силен и че трябва да е много бърз, за да спечели.
2. Ще му обясня и че трябва да е много силен, и че трябва да е много бърз, за да спечели.
3. Ще му обясня, че трябва да е много силен и трябва да е много бърз, за да спечели.
4. Ще му обясня и че трябва да е много силен, и трябва да е много бърз, за да спечели.
5. Ще му обясня, че трябва да е много силен и много бърз, за да спечели.
6. Ще му обясня и че трябва да е много силен и много бърз, за да спечели.
7. Ще му обясня всичко и че трябва много да внимава.
8. Ще му обясня всичко и защото заслужава.
695.
Иво | 15.02.2021 в 18:16
Благодаря за отговора! Аз също съм на такова мнение, макар че при някои от изреченията се замислих дали предложените на едно място други варианти имат логика.
696.
Саня Табакова | 15.02.2021 в 18:58
Привет, Павлина, малко ме учудва „3. Ще му обясня, че трябва да е много силен и трябва да е много бърз, за да спечели.“
Не е ли необходимо подчиненото „че“-изречение преди „и трябва“ да се „затвори“? Защото втората част звучи като известно „обобщение“, „присъединяване“ = „и освен всичко“. Благодаря.
697.
Павлина | 16.02.2021 в 12:41
Не е необходима запетая, защото подчиненото изречение не се затваря – после има друго съподчинено изречение, свързано с предходното със съюза и: Ще му обясня, че А + Б…
698.
Боян | 12.02.2021 в 15:46
Здравей, Павлина. Дали можеш да ми кажеш дали според теб трябва да се постави запетая пред „и“ в следното изречение (другите запетя мисля, че са си ОК):
Той възнамерява да възстанови своя народ чрез словото си(,) и проповедниците, които разбират преобразяването, изисквано от Библията, но не предават средствата, предлагани от нея, не му помагат особено.
Мерси предварително и поздрави.
699.
Павлина | 14.02.2021 в 10:26
Здравей, Бояне!
Запетаята е спорна. Може да прочетеш тази публикация: https://pavlinav.wordpress.com/2015/03/13/1-80/
700.
Красимира Славова | 07.02.2021 в 20:52
Имам още един въпрос.Чуждица или архаизъм е „дюкян“?За мен и двете,но се иска само един отговор.Благодаря ти предварително!
701.
Павлина | 09.02.2021 в 7:17
Пробвайте с архаизъм.
702.
Красимира Славова | 09.02.2021 в 9:29
И аз така мисля,щото в крайна сметка, щом „магазин“ не е домашна дума за „дюкян“,а заемка от руски и френски,следва че „дюкян “ е заемка,а не е чуждица.“:)
703.
Красимира Славова | 06.02.2021 в 16:23
Здравей Павлина! В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?
А. Госпожа Трейнър я погледна сякаш я виждаше за първи път.
Б. Спрях и си поех въздух, казвайки си, че не мога да я открия защото се паникьосвам.
В. Бях тук само защото не можех да понеса тишината в малкия си апартамент.
Г. Замислих се за Сам и гневът, който ме обзе ме пришпори напред.
704.
Павлина | 07.02.2021 в 9:03
Здравей, Красимира!
Правилен е отговор В.
705.
Krasimira Slavova | 07.02.2021 в 12:44
Благодаря Ви
706.
Иво | 03.02.2021 в 17:46
Здравей, Павлина! Интересно ни е правилно ли са поставени препинателните знаци в следните изречения:
Стефан обясни: „Когато видях Стоян, той каза: „Нямаше да говоря с теб, ако не ми бяха казали: „Поговори с него!“.“
Стефан обясни: „Когато видях Стоян, той каза: „Нямаше да говоря с теб, ако не ми бяха казали: „Поговори с него все пак“.
707.
Павлина | 04.02.2021 в 9:17
Здравей, Иво!
Второто изречение е написано правилно, а в първото трябва да се махнат кавичките след точката.
708.
Иво | 04.02.2021 в 14:51
Здравей, Павлина! Благодаря ти за бързия отговор. Този въпрос наистина ме затруднява в известна степен. Може би защото има публикувани примери, които много се различават един от друг. Опитвам се да си го изясня, но положението става още по-объркано, когато започна да чета и статии на английски. Да не говорим, че има и американски вариант на английския език. :) Правилата ги гледах от сайта, за които давам линк.
https://onlineprevodi.com/upotreba-na-kavichki/
Ще съм благодарен, ако коментираш дали аз не съм го разбрал добре, или примерите не са съвсем точни.
709.
Иво | 04.02.2021 в 17:46
В тази връзка също ми е интересно дали в българския правопис се дублират въпросителните. В английския не се дублират, но организации настояват да се дублират, смятайки го за по-логично. Примерно: „Ти ли попита преди малко: „Колко е часът?“? Как би трябвало да се напише правилно по нашия стандарт?
710.
Иво | 04.02.2021 в 23:12
Между другото, в английските случаи биха поставили и двойните кавички. Те използват два вида кавички – с една чертичка за начало и с две за вътрешен цитат и ги наслагват в края – стават три чертички. Затварят всичко по тази логика.:)
711.
Павлина | 05.02.2021 в 11:40
Ако пред и след затварящите кавички има един и същи препинателен знак, първият пада.
712.
Павлина | 05.02.2021 в 11:39
За съжаление, актуалните правила за оформяне на цитатите в българския език са ненужно сложни и специфични, трудно е да се помнят и прилагат. Затова отговарям само на въпроси с конкретни примери. Не е добра идея да се ползват материали в интернет.
713.
Иво | 05.02.2021 в 14:50
Благодаря за отговора!
714.
Hrissy | 02.02.2021 в 18:13
И още една питанка: как е по-уместно:
Да си кажем “Наздраве“; Да си кажем: „Наздраве“ или Да си кажем наздраве?
715.
Павлина | 03.02.2021 в 8:52
Може да се напише по два начина:
Да си кажем “наздраве”.
Да си кажем: “Наздраве!”.
716.
Hrissy | 02.02.2021 в 11:37
Привет!
Трябва ли да има интервал при знака за проценти, например:
100% съм сигурна или 100 % съм сигурна?
Благодаря!
717.
plampetkov | 02.02.2021 в 20:31
Госпожа Върбанова вече е писала по този въпрос в сайта си „Как се пише“. Няма интервал.
718.
Павлина | 03.02.2021 в 8:54
В сайта Как се пише? има доста информация. Може да търсите първо там. В случая е достатъчно да напишете интервал в полето за търсене.
719.
Таня | 01.02.2021 в 14:29
Здравей, Павлина, въпросът ми е свързан с кавичките при изписването на партии, коалиции, движения. Забелязвам, че най-често след приложение (партия…) името е в кавички, а когато то е без приложение, се изписва без кавички. Но не знам дали е правилно.
В Нидерландия създадената от Тиери Боде партия „Форум за демокрация“ се превръща в конкурент на Партия на свободата.
Атака подкрепя правителство на малцинството, а през 2017–2019 г. е част от коалицията „Обединени патриоти“ заедно с ВМРО и Националния фронт за спасение на България.
Таня
720.
Павлина | 02.02.2021 в 8:24
Здравей, Таня!
В доста случаи употребата на кавички при имена на партии и коалиции е спорна. Когато в името на партията е включена думата партия, движение, фронт, съюз или под., кавички не се пишат. В конкретните примери: “Обединени патриоти” пиша с кавички дори и когато е употребено без коалиция; Форум за демокрация в общия случай следва да е без кавички, а при въвеждането на името с думата партия пред него, бих поставила кавички.
721.
Ели Петрова | 01.02.2021 в 13:10
Здравей, Павлина,
Моля за помощ за следното изречение. В оригинала е написано: „Ако зара, който хвърляме, е правилен …и т.н.“ Стува ми се, че зар би трябвало да се изпише с пълен член.
Поздрави и благодарности!
Ели
722.
Мартин Калчев | 01.02.2021 в 13:51
Здравей, Ели,
Няма ли да ти помогне да добавиш подлога в изречението: „Ако зара, който ние хвърляме…“ Тогава сякаш е ясно, че ние хвърляме него, т.е. е правилно с кратък член.
723.
Павлина | 02.02.2021 в 8:15
Здравей, Ели!
Когато се определя подлогът в изречението, се взема предвид само конкретното просто изречение: Ако зар(?)… е правилен… Останалата част от примера представлява друго просто изречение – подчинено, което няма отношение към определяне на частите в главното. В главното просто изречение думата е подлог, следователно получава пълен член.
724.
plampetkov | 31.01.2021 в 13:07
Здравей, Павлина!
1. Въпросът ми е нужна ли е запетая след „Я“ на третия стих. (И с какъв знак трябва да завърша подобно изречение – точка или въпросителен?)
Пристигат там, а Ежко плаче:
– Не искам, искам у дома!
– Я какво си ми юначе! –
каза бухал с очила.
2. Трябва ли на всяка цена да има апостроф при „веч“? Лично аз го намирам за тъпо, когато е в края на думата. При „ваш’та по съм съгласен. Следват още букви. Да не говорим, че на старобългарски има дума „веч“, ако не се лъжа.
– Слончо, помогни ни, честна дума,
няма веч’ с банани да те целим.
3. Сред гората, на поляна,
ходи рижава лисана.
Решил съм да обособя „на поляна“. Мисля, че е право на автора да реши дали да го обособи. Прав ли съм?
725.
Павлина | 02.02.2021 в 8:12
Здравей, Пламене!
1. Пунктуацията на частиците не е добре уредена и не може да се каже категорично дали трябва да се постави запетая. Втория въпрос не го разбирам. За кой препинателен знак питаш? И защо въпросителният знак да е едната възможност?
2. Според официалните правила – да. Дали ще се съобразиш с тях, е твое решение.
3. Да.
726.
plampetkov | 02.02.2021 в 20:34
„Въпросът ми е нужна ли е запетая след „Я“ на третия стих“ – с точка или въпросителен знак трябва да завърши изречението? Това питах.
727.
Павлина | 03.02.2021 в 8:52
Схванах. Пише се точка, защото главното изречение не е въпросително.
728.
Георгиев | 31.01.2021 в 9:54
Здравейте, Павлина! Поклон, за това, което правите!
Писах ви на мейл-а в .абв пощата.
Ако е възможно да ми отговорите.
Поздрави и бъдете здрава!
729.
Николай Петров | 31.01.2021 в 7:51
Здравей, Павлина! Коя форма е правилна? „Нежнотопящ се шоколад“, „нежно-топящ се“ или с отделни думи „нежно топящ се шоколад“? Благодаря за мнението!
730.
Павлина | 31.01.2021 в 9:08
Здравей, Николай!
Третият вариант.
731.
Иво | 29.01.2021 в 15:18
Здравей, Павлина! Изречения от вида „Трябва да отида до офиса.“ или „Искам да кажа нещо.“, или „Говори силно, за да те чувам.“ не ми дават основание да се замисля над „да“ или „за да“, но при някои други като „Обади ми се да ти кажа нещо,“ или „Отидох до Общината да подам едни документи.“ се замислям дали не се пишат“ Отидох до Общината, за да подам едни документи.“. Какво мислиш ти? И двата начина ли са правилни?
732.
Павлина | 31.01.2021 в 9:09
Здравей, Иво!
Съюзът да се употребява често със значение за да, така че и двата варианта са правилни.
733.
Иво | 02.02.2021 в 20:37
Благодаря! И аз така разбирам тези случаи.
734.
Цветелина | 28.01.2021 в 16:48
Павлина, здравей, желая да попитам дали при официална кореспонденция трябва да използвам множествено число, когато изразявам собствена позиция. Напр. вместо „аз считам“, да се използва „ние считаме“. Това правило отнася ли се и при писане на статии?
735.
Павлина | 29.01.2021 в 9:39
Здравей, Цветелина!
Ако изразяваш собственото си мнение, редно е да използваш аз-форма. Ако пишеш например от името на организацията, в която работиш, употребяваш ние-форма. За статиите: по-рано се предпочиташе ние-форма, но в последните години се налага аз-формата. Все пак зависи за каква статия става въпрос – публицистична или научна.
736.
plampetkov | 25.01.2021 в 19:09
Здравей, Павлина!
1. Както знаем вече, Гого
пързаля се със сноуборд много…
За запетаята след „Гого“ ми е питанката. Две прости изречения са и тя ги разделя – за мен.
2. Рисуват в детската градина
малки слънчица – дузина
на човечета носленце,
уста, очички и ушенца.
Тук въпросът е за тирето между „слънчица“ и „дузина“.
737.
Павлина | 26.01.2021 в 14:22
Здравей, Пламене!
1. Необходима е запетаята.
2. По-добре без тире. Ако има тире, след дузина трябва да се постави тире или запетая. Честно казано, отначало не разбрах смисъла на изречението и трябваше да го прочета няколко пъти.
738.
plampetkov | 31.01.2021 в 13:04
Благодаря ти! :)
739.
Emi | 25.01.2021 в 0:30
Здравей, Павлина,
Какво е правилото за поставяне на запетая пред „както“ и „както и“? Винаги съм смятала, че задължително се поставя запетая, но все по-често започнах да се сблъсквам със случаи, в които тя липсва.
740.
Павлина | 26.01.2021 в 14:19
Здравей, Еми,
Не мога да отговоря накратко на този въпрос, защото синтактичните конструкции могат да бъдат най-разнообразни и съответно пунктуацията е различна. Ако желаеш, може да посочиш конкретни примери.
741.
Иво | 21.01.2021 в 17:53
Здравей, Павлина! Какво е правилото, според което се определя дали да се пише запетая в такива случаи. Как да се разпознават правилно?
742.
Иво | 21.01.2021 в 18:57
Примерно: Пристигнахме когато всички си бяха тръгнали вече. Това изречение подчинява ли се на правилото да не се поставя запетая пред „когато“?
743.
Павлина | 24.01.2021 в 14:29
Да, подчинява се. Правилата може да проверяваш в сайта “Как се пише?”. Има статии за повечето от съюзите. Ако напишеш съответния съюз (например когато) в полето за търсене, ще получиш информация. Тази статия също би ти била полезна, предполагам: https://pavlinav.wordpress.com/2016/03/31/1-94/
744.
Иво | 18.01.2021 в 18:14
Здравей, Павлина! Преди време четох за употребата на многоточието и ми стана интересно дали многоточието, пред и след което се поставят шпации, може да се употреби в изречения, в които не е до изказана мисълта и липсват цели думи или изрази. Споменаваше се нещо подобно, но не ми стана много ясно. Разбрах, че ако в цитат липсват такива думи или изрази, се поставя многоточие в квадратни скоби. Може ли да се напише така: Той започна да обяснява за времето: „Времето върви на … така май казаха по новините, – но се закашля.“ Ако не е подходяща тази употреба, в какви случаи се използват?
745.
Павлина | 21.01.2021 в 7:30
Здравей, Иво!
В примери като твоя (макар че не разбирам съвсем коя е авторовата реч и коя – пряката) многоточието не се огражда със скоби и пред него не се оставя интервал. Многоточие, оградено със скоби, се използва само при цитиране, когато се изпускат части от цитата.
746.
Иво | 21.01.2021 в 17:46
Благодаря ти, Павлина! Кога тогава се използва многоточието, отделено само с интервали? Разбирам, че пак е при изпуснат текст, но в какви случаи?
747.
Павлина | 24.01.2021 в 14:25
Опасявам се, че не разбирам въпроса ти. В Уикипедия, общо взето, коректно са представени употребите на многоточието.
748.
Иво | 05.02.2021 в 13:01
Здравей, Павлина! Нямах време да изясня въпроса. Четох, че многоточие с интервали се поставя в началото на изречение или при изпуснати думи, а при изпуснат текст в цитат е в квадратни или обли скоби. Такива ли са официалните правила? Всички тези варианти ли са възможни? Ще дам и линкове към материалите.
Може би е по-добра идея да дам изреченията, а ти да си кажеш мнението дали са правилно написани. Те са следните:
Разпоредбите на настоящата директива относно … се прилагат по отношение на продуктите за растителна защита.
„Що се отнася до несъвместимостта на дейността на агенциите за събиране на вземания с други дейности […], те нямат право да извършват финансови сделки.“
… Договорът за Европейския съюз предвижда държавите членки да се съобразят с тези изисквания.
За многоточието в обли кавички е обяснено така:
„При цитиране в рамките на текста за изпускане на текст (…)“.
http://publications.europa.eu/code/bg/bg-4100112.htm
https://publications.europa.eu/code/bg/bg-251000.htm
• При цитиране в рамките на текста за изпускане на текст (…)
Забележка: Пред и след многоточие не се пише запетая.
Това пише в последната.
Благодаря ти предварително за отговора!
749.
Павлина | 09.02.2021 в 8:08
Когато е изпусната част от цитата вътре в изречението, многоточието се огражда или с кръгли, или с квадратни скоби. Тоест първият пример според мен не се вписва в правилата, които са регламентирани в Официалния правописен речник (2012).
Ето примери, които, надявам се, ще те ориентират:
„Що се отнася до несъвместимостта на дейността на агенциите за събиране на вземания с други дейности […], те нямат право да извършват финансови сделки.“
„Що се отнася до несъвместимостта на дейността на агенциите за събиране на вземания с други дейности (…), те нямат право да извършват финансови сделки.“
„… те нямат право да извършват финансови сделки.“
„По отношение на износа към страните се прилага споменатата процедура за контрол…“
750.
Иво | 17.01.2021 в 18:13
Здравей, Павлина! Има ли правило, според което не се поставя запетая пред „каквото“ в изречения от вида: Можеш да говориш каквото си искаш, аз ще направя каквото си знам. Ако има, но обърнем изречението, тогава трябва ли да я поставим? Примерно: Каквото си искаш, може да говориш, каквото си знам, аз ще направя.
751.
Павлина | 18.01.2021 в 12:11
Здравей, Иво!
Да, има правило, според което не се поставя запетая. В “обърнатите” изречения следва да се постави.
752.
Иво | 18.01.2021 в 17:27
Благодаря за отговора!
753.
Мария | 13.01.2021 в 13:05
Въпросът ми е свързан с употребата на кавички в следните случаи:
1. Натиснах „КУПИ“. / Натиснах КУПИ. / Натиснах КУПИ. (става дума за натискане на бутон в сайт)
2. На табелата с големи букви пишеше: „УЛИЦА „МАЛИНА“. / На табелата с големи букви пишеше: УЛИЦА „МАЛИНА“. / На табелата с големи букви пишеше: УЛИЦА МАЛИНА. / На табелата с големи букви пишеше: УЛИЦА („)МАЛИНА(“).
3. На отсрещната стена висеше табела с надпис „ПРОДАВА СЕ“. / На отсрещната стена висеше табела с надпис ПРОДАВА СЕ. / На отсрещната стена висеше табела с надпис ПРОДАВА СЕ.
От посочените примери кои са изписани правилно? Употребата на главни букви заменя ли тази на кавичките? В тези изречения главните букви са използвани от самия автор и са част от стила му на писане.
754.
Павлина | 14.01.2021 в 12:48
Употребата на различно изписване (различен шрифт, големина, само главни букви) игнорира поставянето на кавички. Правилно е така:
Натиснах КУПИ.
На отсрещната стена висеше табела с надпис ПРОДАВА СЕ.
За втория пример е коректен вторият вариант, но става дума за надпис на табела, където надали е имало кавички и употребата им на табела би била странна.
755.
Мария | 14.01.2021 в 18:02
Много благодаря!
756.
Милена | 13.01.2021 в 9:38
Здравей, Павлина,
Интересува ме дали се слага запетая след израза „Според Вас/ Според теб [изречение]“?
Благодаря предварително!
757.
Павлина | 14.01.2021 в 12:39
Здравей, Милена!
Не се поставя.
758.
Александра | 11.01.2021 в 17:12
Здравей, Павлина!
Бух искала да те попитам за пълен и кратък член при частиците ПО и НАЙ. Кога пишем най-големия и най-големият?
Другият ми въпрос е какво се пише след тире и двуеточие – пълен или кратък член?
Благодаря ти!
759.
Мартин Калчев | 11.01.2021 в 17:21
Извинявай, Александра,
Но от въпроса ти личи, че първо трябва да си прочетеш и обясниш основните правила от граматиката за пълен и кратък член. Тук степенуването и пунктуацията не вияят толкова значително на пълния и краткия член.
Пожелавам ти успех!
760.
Павлина | 12.01.2021 в 12:49
Здравей, Александра!
Няма никаква връзка между употребата на пълен и кратък член, от една страна, и степенуването на прилагателните и пунктуацията, от друга. Може да се запознаеш с правилата тук:
https://kaksepishe.com/palen-chlen/
https://kaksepishe.com/kratak-chlen/
761.
Кристина | 11.01.2021 в 10:57
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам как е правилно да се изпише: 5-и клас, 5. клас или 5 клас?
Предварително благодаря.
Поздрави,
Кристина
762.
Павлина | 11.01.2021 в 10:59
Здравей, Кристина!
Правилни са първият и вторият начин.
763.
Иво | 09.01.2021 в 11:56
Здравей, Павлина! Интересно как е пунктуацията в изречения от типа:
Не знам защо все така се получава – (че) или съм забравил да направя нещо или както често се оказва, изобщо не съм чул какво са ми казали. Интересно ми е от гледна точка на това, че има и повторение на или, и или пред както.
764.
Иво | 09.01.2021 в 12:11
Също ми е бих желал да споделиш мнението си за или и в изречения от вида:
Не можем да кажем, че успехът зависи само от образованието, или само от волята…
Има ли основание за запетая пред или в този случай?
765.
Павлина | 10.01.2021 в 9:15
Не.
766.
Иво | 10.01.2021 в 11:28
Благодаря! И аз не намирах причина да има.
767.
Павлина | 10.01.2021 в 9:14
Здравей, Иво!
Пред или трябва да се постави запетая – т. 1 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-ili/
Пред както, ако се следва буквата на закона, трябва да се постави запетая, защото излкючение се прави, ако съюзът пред него е неударен и едносричен, а или е само неударен. В личната си практика аз не поставям тази запетая.
768.
Иво | 10.01.2021 в 11:33
Благодаря! Аз клонях към това да сложа двете запетаи.
769.
Роси | 08.01.2021 в 9:04
Здравей, Павлина
Поставя ли се запетайка в долното изречение след “това” и “събитие”. Предварително благодаря.
“Това, безплатно целодневно събитие, ще се състои на… “
770.
Павлина | 08.01.2021 в 19:33
Здравей, Роси!
Не се поставя. Другата запетая също е излишна.
771.
Роси | 08.01.2021 в 22:25
Сърдечно благодаря!
772.
Иво | 07.01.2021 в 18:22
Благодаря ти! И аз така я чувствам границата, иначе писаното съм го чел.
773.
Иво | 06.01.2021 в 13:46
Здравей, Павлина!
Запетайката след „значи“, в изречениета по-долу , зависи ли от контекста на разговора? Примерно: – Всички вече сме се събрали.
Значи тръгваме скоро, нали?
-Да.
– Може ли да попитам нещо?
– Да.
– Значи, тръгваме скоро, нали?
– Увеличиха ми заплатата. Значи трябва да почерпя, нали?
– Какво трябва да направя още, за да ми повишат заплатата! Значи, трябва да почерпя, нали?
– Да.
774.
Павлина | 07.01.2021 в 11:28
Здравей, Иво!
За това кога се поставя запетая при значи, съм писала в блога си: https://pavlinav.wordpress.com/2016/10/07/1-97/. Понякога границата е тънка и е трудно да се определи кое значи използваме.
775.
ddionisiev | 03.01.2021 в 21:51
Павлина, привет и ЧНГ!
Изведнъж докато пишех „взаимНозаменяеми“ забелязах, че автоспелинга (хмм, това е още една дума, която не съм сигурен, че я има и/или, че е правилно изписана…).
Та, предложението беше да се замести с „взаимозаменяеми“ и когато потърсих в гугъл се оказа, че наистина предлага като правилно „взаимозаменяеми“, т/е, дори не са и дублети, но при търсенето: „взаимНозаменяеми“ също излиза в доста резултати, дори и в речници. Сега не мога да съм сигурен кое е правилното изписване и дали са дублети. Моля те за разяснение!
ПП
Също така би ли (ти или някой друг) ми обяснила/и дали и къде мога да видя инструменти за форматиране тук в WordPress? Виждам, че други участници в постовете си са използвали да речем: линкове, болдване, курсив или типографски кавички, но аз нямам никакъв набор от инструменти… дали пропускам нещо или пък браузъра ми няма някакви липсващи адони, или може би съм блокирал нещо и затова не виждам инструменти…
С най-добри побелания!
776.
Павлина | 04.01.2021 в 8:14
За много години!
В Официалния правописен речник думата липсва; включена е думата взаимозаменяемост. При това положение вероятно е правилно да се пише взаимозаменяеми. От друга страна, правилно е взаимнозависим, взаимноизгоден и др., което създава противоречие в такива случаи.
Вмъкване на линкове, както и използване на курсив и получерен шрифт се постига с използване на тагове в коментарите. Възможно е да има и някакви приставки, но на мен не са ми известни.
777.
ddionisiev | 04.01.2021 в 11:33
Хмм, честно, не съм сигурен какво имаш предвид под „тагове в коментарите“, в HTML ли имаш предвид? Аз доколкото видях, за да мога да ги използвам ми трябват плъгини, май трябва да погледна и в настройките на WordPress…
Както и да е, благодаря за отговорите!
778.
Alexandra | 03.01.2021 в 12:41
Здравей Павлина,
Бих искала да те помоля на кратко да обясниш членуването при обърнатия словоред.
Например: На мама календарът. Правилно ли е това изречение. И въобще да си обясним как и защо.
779.
Павлина | 04.01.2021 в 8:09
Здравей, Александра!
Ако при прав словоред думата трябва да получи пълен член, той се запазва и при обърнат словоред. В това изречение правилно е да се напише календарът, за да се спази книжовното правило. От друга страна, обърнатият словоред е характерен за разговорната реч, не за книжовната.
780.
Iva | 01.01.2021 в 21:45
Здравейте! Има ли прието правило, според което главна В се изписва и в случаите, в които се обръщаме към множество хора? Например – „Благодарим Ви, уважаеми зрители!“
781.
Павлина | 02.01.2021 в 18:59
Здравейте!
Учтивата форма (при която местоимението вие се пише с главна буква) се употребява при обръщение към едно или към повече лица.
Аз бих се въздържала от главната буква, когато се обръщам към неопределено множество хора. Разбира се, зависи от конкретната ситуация.
782.
Иво | 28.12.2020 в 22:46
Весели празници! Обсъждаме въпрос за междуметията в следните изречения:
Тази кола е „мале“. Тази кола е – мале! Тази кола е… Мале! Възможно ли е такова изписване?
Итересувам се и от следната пряка реч:
Той обясни:
– Когато видях тази кола казах: „Това е много хубава кола!“ Възможно ли така да се напише?
783.
Павлина | 29.12.2020 в 10:54
Аз бих написала така: Тази кола е… мале!
За пряката реч – правилно е така:
Той обясни:
– Когато видях тази кола, казах: „Това е много хубава кола!“.
784.
Иво | 29.12.2020 в 11:10
След многоточието трябва ли да има удивителен знак? Предполага ли се, че не завършеното изречение е възклицателно, ако след точките „мале“ започва с главна буква? Може ли изречението да се напише и така: Тази кола е… мале! Тук може ли да се разбира, че е имало запетая преди „мале“?
785.
Иво | 29.12.2020 в 12:56
Благодаря ти за отговора! Ще поясня единия въпрос. Може ли и дали е допустимо да се напише така: Тази кола е..! Мале! Относно междуметие в кавички – има ли някакво правило и как се използва, ако се подразбира като прилагателно? Ще дам още примери към въпроса ми за да е по-ясен, че ни вълнува, а не можем да намерим правило. Шоуто ще бъде „уау/малеее“! или Шоуто ще бъде уау! или Гримьорката ми е уау! Както казва Силвена Роу. :) В пресата такива междуметия ги срещаме по най-различни начини – в кавички, без кавички, с малки или големи букви. Ще съм благодарен, ако ни разясниш кое е допустимо или по-допустимо в този случай.
786.
Иво | 29.12.2020 в 13:19
„Тази кола е… мале!“ го пишем така, защото предполагаме, че цялото изречение е подобно на:
Тази кола е невероятна/много красива, мале! или друга логика?
787.
Павлина | 31.12.2020 в 10:46
Ако имаше правило, щях да напиша. :) Пунктуацията при такава употреба на междуметията не е регламентирана. Каквото и да предложа, ще бъде мое лично виждане, поради което предпочитам да се огранича с това как аз бих написала изречението. Поначало с кавички се ограждат думи при необичайна за контекста употреба, но аз бих се въздържала да приложа правилото в примерите, дадени от теб.
788.
Иво | 02.01.2021 в 18:43
Благодаря! Много здраве и късмет през новата 2021-а!
789.
Мария Иванова | 23.12.2020 в 22:11
Здравейте!
Съществува ли правило, което да гласи, че не е препоръчително местоименията за уважителна форма да се изписват с главна буква в художествен текст? Днес за пръв път чух, че трябва да се пишат с малка буква. В такъв случай кое изречение е правилно написано: 1. „Моля ви, господине, това не може да е истина!“ или 2. „Моля Ви, господине, това не може да е истина!“?
790.
Павлина | 26.12.2020 в 8:59
Здравейте!
Според предишния официален правописен речник въпросните местоимения се пишеха с главна буква в официални документи, а в художествената литература – с малка буква. В актуалния правописен речник няма такова разделение; т.е. правилото е дадено общо за учтивата форма – че местоименията се пишат с главна буква.
В художествената литература, която ми е попадала в ръцете през последните години, местоименията са само с малка буква. Така постъпвам и аз в личната си практика, когато коригирам художествени текстове. Изключението е само едно: ако в романа, да речем, има официален документ (например писмо), в което е употребена учтивата форма – тогава местоименията се пишат с главна буква. В пряката реч – с малка буква.
791.
mariakacikova | 27.12.2020 в 17:57
Благодаря за изчерпателния отговор! Весели празници!
792.
Таня | 23.12.2020 в 19:13
Здравейте. Това е пост в социална мрежа и водим спор е или не е редно да е със запетая след „приятели“ или с точка. И отделно: правилно ли е да се използва учтива форма в социална мрежа или може да е и с малки букви?
Благодаря предварително за обратната връзка.
Здравейте, приятели,
Пожелаваме Ви една незабравима, красива и приказна Коледа. Нека новата 2021 година Ви носи само радости и успехи!
Весели празници! Ще се видим на 04.01.2021г.
793.
plampetkov | 23.12.2020 в 22:13
1. Ако има запетая след „приятели“, изречението трябва да продължи с малка буква. Може да се сложи и удивителен след „приятели“ и да започне ново изречение.
2. За каква учтива форма може да се говори, когато имате множествено число! „Ви“ трябва да е с малка буква – пожелаваме ви, казваме ви и т.н. (на приятелите). „Казвах ви аз, приятели, че тая няма да стане.“
794.
Павлина | 26.12.2020 в 9:04
Здравейте!
След обръщението може да поставите или запетая, или удивителен знак, но точка – не. И в двата случая първата дума на новия ред се пише с главна буква.
Ако се обръщате към приятелите си, тогава общуването е неофициално и не се употребява учтивата форма. Местоименията се пишат с малка буква.
Вижте тази публикация: https://pavlinav.wordpress.com/2014/08/20/1-70/
795.
Владимир Данчев | 27.12.2020 в 5:37
Здравейте,
Струва ми се, че едно бегло сравнение с немската практика няма да е излишно:
Преди правописната реформа от 1996 г. в кореспонденцията бе задължително второ лице единствено число, съответно второ лице множествено число, да се пишат винаги Du (Ти) и Euch (Вие).
Реформата от 1996 г. предписа да се пише du (ти) и euch (вие).
Това не се възприе от мнозинството немци и кодификаторите се видяха принудени с нова реформа от 2004 г. да предоставят избор – Du или du (Ти или ти) и Euch или euch (Вие или вие).
Както разбирам, по-културните и образовани немци понастоящем предпочитат традиционното изписване с главни букви, като го чувстват не само като по-учтиво, но и, забележете, като по-задушевно, по-топло.
Учтивата форма Sie (Вие) винаги си е била, естествено, с главна буква.
Владимир Данчев
796.
plampetkov | 21.12.2020 в 21:48
Здравей, Павлина! Правилно ли е поставена запетаята след „Ушко“?
На път за вкъщи срещат Ушко,
и изглежда омърлушен.
797.
Павлина | 22.12.2020 в 9:15
Здравей, Пламене!
Няма основание за запетая.
798.
plampetkov | 23.12.2020 в 18:05
Благодаря ти и весели празници! :)
799.
Иво | 19.12.2020 в 11:47
Здравей, Павлина! Правилно е написано следното изречение: Първо, трябва да се подготвиш теоретично, после, да приложиш наученото на практика. „После“ като „второ“ ли се разглежда? Примерно: Първо, трябва да се подготвиш теоретично, второ, да приложиш наученото на практика.
Не мога много точно да определя кога първо се отделя със запетаи. Може би, ако е написано така, не би трябвало да има: Първо се подготвяш теоретично, после се прилага наученото на практика. Първо изтегляте билетче, после изчаквате реда си. Първо ще помисля, после ще ти дам отговор.
Направило ми е впечатление, че почти няма статия в интернет, в която да са поставени запетаи, когато изречението започва с думата първо, а знам, че когато е вметната част, се отделя със запетаи. Ще съм благодарен, ако споделиш повече информация по този въпрос.
800.
Павлина | 19.12.2020 в 22:41
Здравей, Иво!
Когато изреченията съдържат Първо… после…, въпросните думи са обстоятелствени пояснения в съответните прости изречения и не се отделят със запетая. Думата първо много по-често е същинска част на изречението, отколкото вметната част.
Когато изреченията съдържат Първо… второ…, това са вметнати думи и се отделят със запетаи.
801.
Иво | 20.12.2020 в 15:40
Благодаря за отговора ти, Павлина! Има много неща, за които си задаваме въпроси, ако искаме донякъде да пишем правилно. Ти ни помагаш, като споделяш знанията си с нас.
802.
Жана Колева | 18.12.2020 в 13:59
Здравейте, бих искала да попитам каква трябва да е пунктуацията в сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение, ако простите изречения са свързани със съюза „да“, употребен вместо „за да“?
803.
Павлина | 19.12.2020 в 22:33
Здравейте!
В последния официален правописен речник този случай не е регламентиран. При това положение пишещият решава дали да постави запетая.
804.
Никола | 18.12.2020 в 3:05
Здравей, Павлина!
Имам два въпроса:
1) Правилно ли е освен жал ми е да се каже и жал ме е?
Едва снощи се усетих, че е много вероятно вторият вариант (който всъщност използвам) да е граматически неправилен. В РБЕ е вписан единствено първият, но в такъв случай явно не само аз съм в грешка, тъй като една бърза справка в „Гугъл“ ми посочва 5480 резултата от всякакви сайтове за жал ме е (а за жал ми е – над 320 000).
Напълно разбирам и съм съгласен с логиката зад жал ми е (която си проличава най-силно, ако заместя жал с друга дума, например мъчно, лошо, добре и т.н., които инак ще прозвучат несъмнено грешно, употребени с ме). Дали обаче този случай не се води от това, че жал е съществително име и ако например го заместя с друго съществително, а не наречие (например еня ме е), жал ме е всъщност е правилно?
2) Правилно ли е имената на някои игри да се поставят в кавички, да се пишат с главна буква (или и двете едновременно)?
Конкретни игри: „Не се сърди, човече(!)“, „Монополи“, „Черен Петър“, сляпа баба (в РБЕ е с кавички).
И конкретно изречение, в което може да се вмести всяка една от тях:
Вчера с приятелите ми играхме на [игра].
Както винаги благодаря ти предварително.
Желая ти весели празници и да бъдеш здрава!
805.
Павлина | 18.12.2020 в 10:01
Здравей, Никола!
1. Правилно е само жал ми е. В тази конструкция се употребява непряко допълнение (местоимение в дателен падеж), което най-вероятно се определя от падежните отношения в старобългарския език. Мисля, че аналогиите в случая не са полезни.
2. Трите игри, които си написал в кавички, се пишат по този начин. Други са съществителни нарицателни имена и обикновени словосъчетания, които се пишат с малка буква и без кавички: сляпа баба, криеница, народна топка. Универсално правило няма.
Светли празници!
806.
plampetkov | 17.12.2020 в 13:13
Здравей, Павлина! По принцип запетая в долното изречение не се слага, но искам да я има – запетая или тире ми трябва – за смислова пауза. Все едно след запетаята е ново изречение. Но предпочитам да е запетая – тя свързва две прости изречения, каквито биха били, ако изречението бе разделено на две.
„Последните четири години Ачо и баща му активно ѝ помагаха, всеки според възможностите си.“
807.
Павлина | 18.12.2020 в 9:50
Здравей!
Запетая е необходима, за да отдели обособената част. Може да се разглежда и като присъединителна конструкция.
808.
plampetkov | 21.12.2020 в 21:51
Благодаря ти!
809.
Кристина | 16.12.2020 в 16:30
Здравей, Павлина,
Имам следните два въпроса:
1. „Космос“ и „Вселена“ с главна буква ли се изписват, или с малка?
2. И ако са с главна, то тогава защо „галактика“ се пише с малка? Логиката не би ли трябвало да е същата?
Предварително благодаря за отделеното време!
Поздрави,
Кристина
810.
Павлина | 17.12.2020 в 10:54
Здравей, Кристина!
1. Когато означават мирозданието – да. Приема се, че са собствени имена – означават нещо уникално.
2. В Космоса същесвуват много галактики (същ. нарицателно) и всяка си има собствено име. Нашата се нарича Млечен път.
811.
ilialazarov98 | 15.12.2020 в 9:16
Здравейте, Бих искал да ви попитам дали е необходима запетая след „междувременно“ – примерно изречение „Мария отиде за хляб. Междувременно Пламен запали фурната и сложи тавата“
812.
Павлина | 16.12.2020 в 8:25
Здравейте!
Не се поставя запетая.
813.
Hrissy | 14.12.2020 в 13:15
Привет!
Искам да питам при наклонена черта оставя ли се интервал, когато тя замества запетая? Ето пример
Аз (Иван/Ванката) винаги съм бил коректен към вас…
814.
Павлина | 14.12.2020 в 13:33
Не се оставят интервали, но наклонената черта замества не запетая, а съюза или.
815.
plampetkov | 12.12.2020 в 21:04
Здравей, Павлина!
„Неграмотни учители, професори сред тях,
всеки ден ме изпълват със неистов смях“.
При всички случаи ли е със запетая след „тях“?
816.
Павлина | 14.12.2020 в 13:37
Здравей, Пламене!
Това е странна конструкция и втората запетая е спорна.
817.
Иво | 06.12.2020 в 16:51
Здравей Павлина! Как би трябвало да се напишат следните изречения: Вземаш брадвата и тъй, тъй, тъй нацепваш всичките дърва. Вземаш брадвата-тъй, тъй, тъй нацепваш дървата и когато си готов, ще ме извикаш. Въпросът е тъй леко да се застуди и…Трябва ли според теб да имат друга пунктуация?
818.
Иво | 06.12.2020 в 18:05
Под друга пунктуация разбирам:.. и-тъй, тъй, тъй-нацепваш… или…брадвата-тъй,тъй,тъй-нацепваш…Ще съм благодарен да разбера мнението ти.
819.
Павлина | 07.12.2020 в 8:38
Здравей, Иво!
Бих написала изреченията по следния начин:
Вземаш брадвата и тъй, тъй, тъй нацепваш всичките дърва.
Вземаш брадвата, тъй, тъй, тъй нацепваш дървата и когато си готов, ще ме извикаш.
Въпросът е тъй леко да се застуди и…
820.
Иво | 07.12.2020 в 12:17
Благодаря за отговора ти, Павлина! Ще съм благодарен, ако споделиш мнението си и по един въпрос относно междуметията „ехе/ехей“. Срещал съм различни начини на поставянето им в сходни изречения. Според теб как би трябвало да изглеждат в следното изречение: Не съм го виждал от, ехе/ехей, колко време. Били са изписвани и без запетаи в подобни изречения.
821.
Иво | 08.12.2020 в 8:55
В речника има примери като: Построи ехей-къща. В статии съм срещал и: Да направим „уау“ снимки. Има уау-тяло. В случая не съм сигурен дали може да се напише:.. от „ехей“ колко… или…от ехей-колко… и кой е най-правилен от всичките варианти. Предполагам, че трябва да са изписани и с малки букви, защото из пресата има и други изписвания.
822.
Павлина | 08.12.2020 в 18:36
Тук не може да се каже как е правилно. Не бих искала аз да го правя.
Но с малки букви, да.
823.
Павлина | 08.12.2020 в 18:32
Не бих поставила запетаи. Евентуално след междуметието: Не съм го виждал от ехей, колко време!
А запетая след предлог е лоша идея.
824.
Иво | 09.12.2020 в 12:02
Здравей, Павлина! Благодаря за мнението ти! Срещал съм и вариант на изписване, какъвто предлагаш ти. Може би, ако е написано по друг начин, тогава две запетаи ще са уместни. Примерно: Не съм го виждал, ехей, от колко време.
825.
ilialazarov98 | 05.12.2020 в 20:19
Здравейте, как е правилно да се сложат запетаи в следното изречение: „Те изживяха голяма но бурна любов“ :)
826.
Павлина | 07.12.2020 в 8:34
Здравейте!
Трябва да се постави запетая пред но.
827.
Божидара | 01.12.2020 в 20:29
Здравей,Павлина!В изречението: Чичо Митуш и слугите гледаха иззад вратника,и не само се любуваха на кобилките-те наистина бяха хубави,-но и с опитно око откриваха ту една,ту друга черта от нрава им.Тази запетая и тире не мога да си обясня,защо са така… Това е от изпит,който решавах и поставих запетая пред „но“,но имало и тире…. Изобщо цялото изречение и текст доста ме затрудниха.Благодаря!
828.
Павлина | 02.12.2020 в 9:21
Здравей, Божидара!
В това сложно изречение те наистина бяха хубави е вметнато изречение, а пунктуацията на вметнатите изречения не е уредена изрично. В практиката се отделят с тирета – отварящо и затварящо. Ако се махне вметнатото изречение, в основното изречение трябва да се постави запетая (… и не само се любуваха на кобилките, но и с опитно око откриваха…), затова се получава комбинация от запетая и тире, когато има вметнато изречение.
829.
Божидара | 02.12.2020 в 16:12
Благодаря,много сте мила и любезна ! 🌹
830.
plampetkov | 29.11.2020 в 21:56
Здравей, Павлина! Въпросът ми е за запетаите след „чужди“ в 1. куплет и след „треперят“ във втория.
Кубрат и неговите синове,
Тервел, Крум и Симеон Велики
всявали респект и страхове
сред владетелите чужди, най-различни.
После мачка Калоян,
империи от нас треперят,
и няма как Йоан да бъде спрян –
умен, смел, тактик, самоуверен.
831.
plampetkov | 29.11.2020 в 22:00
И добре ли е написано така: „Толкова сме жалки и сме смешни,
народ ли – стадо от овце!“?
„Народ ли – стадо от овце“ ми е и заглавието, което прави нещата още по-важни за мен.
832.
Павлина | 30.11.2020 в 8:37
Мисля, че е добре.
833.
Павлина | 30.11.2020 в 8:36
Здравей, Пламене!
Запетаите след синове и след треперят са излишни.
834.
plampetkov | 30.11.2020 в 17:35
Благодаря ти за бързия отговор :) Но запетаята след „синове“ не може да е излишна – Тервел, Крум и Симеон Велики не са синове на Кубрат. Там има изброяване. :)
835.
Павлина | 30.11.2020 в 18:31
Да, разбира се. Заблудила съм се.
836.
Eli Petrova | 28.11.2020 в 15:10
Здравей, Павлина,
Въпросът ми е как е правилното съгласуване – Теорема 1-4 и Лема 1 и 6, или Теореми 1-4 и Леми 1 и 6.
Благодаря и ти желая много здраве!
Ели
837.
Павлина | 30.11.2020 в 8:44
Здравей, Ели!
Съгласуването в тези случаи не е нормирано. В първия пример не бих се поколебала: теореми 1 – 4. Във втория обаче често се срещат и двата вида съгласуване: лема 1 и 6, леми 1 и 6.
838.
Eli Petrova | 30.11.2020 в 11:36
Благодаря сърдечно! Честит първи сняг и бъди здрава!
Ели
839.
Никола | 25.11.2020 в 20:03
Здравей, Павлина!
Правилно ли е вместо глагола „нямам“ да се използва частицата „не“ + „имам“ в различни структури, например:
Нямал(а) съм късмета да го направя.
или
Не съм имал(а) късмета да го направя.
А също и:
Няма го в базата данни.
или
Не го има в базата данни.
Първите варианти са несъмнено книжовни и граматически правилни, но ме интересува дали вторите също са правилни и дали са допустими в разговорната реч, в която съм виждал да се използват (вероятно от бързина при формулирането на мисълта).
Благодаря ти предварително.
Бъди здрава!
840.
Павлина | 26.11.2020 в 8:20
Здравей, Никола!
В книжовната реч се употребява Не съм имал(а) късмета да го направя, а Не го има в базата данни звучи като казано от човек, за когото българският език не е майчин. Потърсих в Гугъл “не го има” и в началото излязоха почти 1 000 000 резултата, но това е измамно – ако отидете на последната страница, се оказва, че резултатите са 111, част от които са от македонски страници.
841.
Иво | 25.11.2020 в 17:15
Здравей, Павлина! Как би трябвало да се напише изречението: Той, така и така… започна да обеснява. В този случай така и така не е без друго. Нещо като начин ли е? Като мяу-мяу ли е? Трябва ли да е написано така-и-така?
842.
Павлина | 26.11.2020 в 8:23
Здравей, Иво!
Бих написала изречението по този начин, по който и ти. Само поправи обеснява.
843.
Иво | 26.11.2020 в 10:53
Благодаря, Павлина! За грешката си права. Интересно ми е обаче какво представлява така и така в този случай. Замества текст ли? Показва, че нещо е казано в допълнение на останалото ли? Не ми звучи като начин на правене на нещо. Ако не е наречие, какво е? Никъде не намерих пример или обяснение за това.
844.
Павлина | 29.11.2020 в 8:37
Не мога да го характеризирам от езиковедска гледна точка.
845.
Иво | 29.11.2020 в 11:54
Благодаря!
846.
Славея | 23.11.2020 в 20:33
Здравей, Павлина!
Би ли споделила дали има правило при изписването на дати (години) в исторически текст.
Чуденката ми е относно следните хипотези:
Първата балканска война (1912 – 1913) е военен конфликт…
ИЛИ
Първата балканска война 1912 – 1913 г. е военен конфликт…
Подписаното споразумение (9 декември 1885 г.) предвижда безусловно освобождаване на пленниците.
ИЛИ
Подписаното споразумение (9 декември 1885) предвижда безусловно освобождаване на пленниците.
Благодаря предварително!
847.
Павлина | 25.11.2020 в 8:29
Здравей, Славея,
Не съм срещала изрично правило. Обикновено когато се посочва период, “г.” се изпуска: (1912 – 1913); ако е конкретна дата, се пише: (9 декември 1885 г.).
848.
Hrissy | 19.11.2020 в 10:41
Здравей, Павлина! Би ли ми казала дали пълният член тук е правилен:
„ПоводЪТ за нашето запознанство – общи приятели.“
Благодаря!
849.
Павлина | 20.11.2020 в 20:16
Здравей!
Да, правилен е.
850.
Маргарита Иванова | 17.11.2020 в 22:16
Здравейте, Павлина,
Искам да Ви попитам за третата запетая /пред „е обективна/ в следното изречение и дали е правилно поставена:
„Пиша Ви, за да знаете, че причината да не влиза в часовете, е обективна.“
Не мога да си обясня правилото.
Благодаря,
Маргарита Иванова
851.
plampetkov | 17.11.2020 в 22:46
Не се поставя запетая пред „е обективна“. Няма такова правило. Спокойно. „Причината да не влиза в часовете е обективна“ е просто изречение.
852.
plampetkov | 17.11.2020 в 23:05
Не е просто, защото имаме 2 сказуеми и съюза „да“. Второто просто изречение пояснява първото и го прекъсва, но запетая НЯМА.
853.
Саня Табакова | 18.11.2020 в 0:06
Изречението е просто: причината е обективна, каквото и обяснително да наредите около подлога (причината). Иначе оставяте подлога без действие.
Допускам, че Ви обърква вариантът:
„Пиша Ви, за да знаете, че причината, поради която той не влиза в часовете, е обективна.“
854.
Павлина | 18.11.2020 в 8:42
Здравейте, Маргарита!
Според официалните правила трябва да се постави запетая – т. 4 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-da/
Причината… е обективна представлява просто изречение, в което има съставно именно сказуемо (е обективна).
855.
Маргарита Иванова | 18.11.2020 в 14:16
Благодаря Ви за бързия отговор !
Всичко добро !
856.
plampetkov | 18.11.2020 в 16:29
Според официалните правила е едно, но Павлина и останалите филолози не поставят запетая в такива да-изречения.
На мен друго ми прави впечатление. И това е въпрос към Павлина (нищо не ме обърква, г-жо Иванова.) „Обективна“ е сказуемно определение. Това прави „е обективна“ съставно сказуемо. Но цялото изречение не е просто – имаме 2 изречения: „Причината е обективна.“ и „Да не влезе в час“. Ако „Да не влезе в час“ не е отделно просто изречение, тогава какво е?
857.
Павлина | 19.11.2020 в 8:29
Изречението Причината да не влиза в часовете, е обективна е сложно. Състои се от две прости: Причината… е обективна и да не влиза в часовете.
858.
Philip Ivanov | 16.11.2020 в 13:06
Здравейте, Павлина!
Имам сблъсък със следното изречение:
„Това е нормално и, след като се възстанови нормалната температура на телефона, ще можете да продължите да го използвате.“
Правилно ли са поставени запетаите?
859.
Павлина | 16.11.2020 в 18:24
Здравейте!
Първата е излишна – т. 2.1 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-sled-kato/
860.
Philip Ivanov | 17.11.2020 в 14:25
А има ли възможност да се разглежда като ограждане на вметнато изречение със запетаи?
861.
Павлина | 18.11.2020 в 8:53
Мисля, че не. Това си е обикновено подчинено изречение, поясняващо ще можете да продължите да го използвате. Вметнатите изречения имат характер на допълнително съобщение, пояснение.
862.
Philip Ivanov | 18.11.2020 в 12:56
Благодаря много!
863.
Саня Табакова | 13.11.2020 в 11:18
Здравейте. Отново опирам до Вас!
Чудя се дали „олицетворявам“ влиза в групата глаголи, след които съществително в мъжки род се пише с пълен член, както „съм“, „ставам“, „представлявам“.
Пример от книга:
„Пьоцл олицетворява гения/т.“
Не откривам нищо по въпроса.
Благодаря предварително.
864.
Павлина | 13.11.2020 в 21:32
Здравейте!
Глаголът не спада към тази група.
865.
Иво | 10.11.2020 в 16:44
Здравей, Павлина! Може ли пряка реч с две последовалелни въпросителни изречения да се оформи така: – Как си? Къде отиваш? – попита той. Трява ли да има второ тире пред втория въпрос?
Също ми е интересно,когато е заден въпрос и след това е даден отговор, може ли да се напише: – Как прави часовникът? Тик-так, тик-так – попита и отговори башата. или – Как прави часовникът? – потита бащата и отговори: – Тик-так,тик-так. Трябва ли и тук, в първото и второто изречение, да има тире пред тик-так или съвсем по друг начин трябва да се напишат всичките изречения?:)
866.
Павлина | 10.11.2020 в 22:33
На тези въпроси ще отговоря следващата седмица – съгласно правилото, което е записано най-горе на страницата.
867.
Иво | 11.11.2020 в 15:17
Благодаря, Павлина! Очаквам мнението ти другата седмица.
868.
Павлина | 16.11.2020 в 18:26
Правилно е да се оформи така:
– Как си? Къде отиваш? – попита той.
Случаите като втория не са нормирани. Аз ги оформям така:
– Как прави часовникът? – попита бащата и отговори: – Тик-так, тик-так.
869.
Иво | 18.11.2020 в 15:40
Благодаря, Павлина! Следното оформление дали също е приемливо:
– Как прави часовникът? Тик-так, тик-так – избързва бащата да подскаже отговора на въпроса, който беше задал.
870.
Иво | 09.11.2020 в 15:50
Здравей,Павлина! Често се шегуване с имената си и понякога се замислям как би трябвало да се напишат подобни неща. Примерно: Илина-Малина или Илина Малина. Иво Пиво Дупе криво или Иво Пиво Дупе Криво, или по друг начин. Разбирам,че се пише Пипи Дългото чорапче.
Интересува ме и въпроса за запетайките при частиците в някой изречения, като: Къде отиваш бе,ей? или трябва да е Къде отиваш,бе,ей?. Ако започваме така, може би ще е правилно да се напише: Ей, къде отиваш,бе? или Иване, къде отиваш,бе? или Къде отиваш бе,Иване? или Къде отиваш, бе?
871.
Павлина | 10.11.2020 в 18:05
Здравей, Иво!
Само за Илина-Малина мога да кажа, че се пише по този начин. Бих написала Иво Пиво Дупе криво.
Пунктуацията на частиците не е добре уредена. Сигурна е пунктуацията само в това изречение: Къде отиваш бе, Иване?
872.
Иво | 11.11.2020 в 15:14
Благодаря, Павлина!
873.
Елица | 08.11.2020 в 23:15
Здравей, Павлина!
Как трябва да се оформи пунктуационно следното изречение „Готов сте да видите как се сгромолясва целият свят само за да получите това, което искате?“?
В края на подчиненото изречение „как се сгромолясва целият свят“ би трябвало да има ограждаща запетая, но в следващото просто изречение пред съюзната връзка е употребено уточняващо наречие, заради което запетаята трябва да отпадне. Как следва да се разреши този казус?
874.
Павлина | 10.11.2020 в 12:31
Според мен казусът е спорен. Ако се придържаме към буквата на закона, следва да не се поставя запетая, защото правилото гласи следното: Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза или съюзната дума, въвеждащи второто изречение, стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз.
875.
Елица | 08.11.2020 в 21:20
Привет, Павлина,
Трябва ли да има запетая в изречението „На едно прекрасно място, с едно вълшебно създание.“? Благодаря.
876.
plampetkov | 08.11.2020 в 22:29
Ако нямате нищо против, ще си позволя да отговоря. Пък после Павлина ще си каже тежката дума.
Ако целим да подчертаем колко прекрасно ни е било, тогава изброяваме – На едно прекрасно място, с едно вълшебно създание. Но ако просто искаме да кажем, че сме били някъде, не ползваме запетая – Бях на едно прекрасно място с едно вълшебно създание.
877.
Павлина | 10.11.2020 в 12:25
Привет, Елице!
Пунктуацията на безглаголните изречения не е нормирана. Аз бхи поставила запетая.
878.
plampetkov | 07.11.2020 в 14:09
Здравей, Павлина!
„Звънели са на други, те не са си вдигнали телефона или са отказали и така се е стигнало до мен – последният възможен избор.“
„Последният“ или „последния“? Разсъждавам така: аз съм последният възможен избор.
„Обади се, ако греша, и ще ходиш да я носиш в…“
Правилна ли е пунктуацията?
879.
Павлина | 10.11.2020 в 12:24
Здравей!
По проблема съм писала в блога си: https://pavlinav.wordpress.com/2013/03/25/1-45/
880.
plampetkov | 10.11.2020 в 14:10
А по втория въпрос – правилна ли е пунктуацията?
881.
Павлина | 10.11.2020 в 14:35
Да, правилна е.
882.
Иво | 05.11.2020 в 18:16
Здравей, Павлина! Ще съм благодарен,ако също ни разясниш кога се пише запетайка пред освен. Правилно ли е да се напише:
Това не е нишо друго освен една шега. Не искам нищо друго освен коректно съдийство.Търсят само конфронтацията и не се интересуват от нищо друго, освен от това да съсипят страната.Жозе Моуриньо: Не ми остана нищо друго освен да поздравя „Барселона“.
В изречения, които си приличат, запетайката е поставена по-различен начин, което е малко объркващо.
883.
Павлина | 06.11.2020 в 16:23
Задължително трябва да се постави запетая само в последното изречение, тъй като то е сложно:
Не ми остана нищо друго, освен да поздравя „Барселона“.
В другите изречения запетаите са спорни. Аз бих поставила.
884.
Иво | 09.11.2020 в 13:10
Благодаря, Павлина! И аз имах чувството за спорни моменти.
885.
Иво | 05.11.2020 в 12:53
Здравей, Павлина! Правилно ли са поставени запетайките в следното изречение: Ще ти се обадя, освен ако, след като приключа работа, не ми излезе друг ангажимент.
886.
Павлина | 06.11.2020 в 16:15
Здравей, Иво!
Да. Може да видиш по-подробно правилата тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-sled-kato/
887.
Иво | 06.11.2020 в 17:54
Благодаря за отговора,Павлина! Запознат съм с основните правила по въпроса, но не съм сигурен къде трябва да се поставят запетайките в така построеното изречение. Ще съм благодарен, ако и ти споделиш мнението си.
888.
Павлина | 06.11.2020 в 20:00
Аз съм отговорила – да. Запетаите са поставени правилно.
889.
Иво | 09.11.2020 в 13:13
Благодаря, Павлина!
890.
plampetkov | 03.11.2020 в 15:00
Здравей, Павлина! Как намираш следното изречение:
„Иван, заедно с Мария, ще участват в коледната постановка.“?
891.
Павлина | 03.11.2020 в 17:55
Здравей!
Моят вариант е Иван заедно с Мария ще участва в коледната постановка.
892.
plampetkov | 07.11.2020 в 14:07
Благодаря ти! А откъм пунктуация посоченото изречението правилно ли е? От една книга е взето. И кога е „участват“, и кога „участва“? При използване на „заедно“.
893.
Павлина | 10.11.2020 в 12:22
При това съгласуване запетаите са излишни. Не ми е известно да са формулирани правила за съгласуване в такива конструкции.
894.
plampetkov | 10.11.2020 в 13:48
Както и очаквах. И на мен тия запетаи ми се видяха излишни. Но бих запазил множественото число на глагола. Благодаря ти още веднъж!
895.
Стефан Георгиев | 01.11.2020 в 12:58
Здравей, Павлина! Изпитвам силно и чисто уважение към теб и делата ти (поне тези, в блога и виртуалната мрежа :) ) но спазвам изразеното от теб предпочитание относно обръщението. Въпросът ми е, дали по аналогия с предлога „къмто“ би могло да се словообразува „надто“, като вторият съм срещал в текст отпреди Освобождението, цитиран в израза, почти дословно “ … който владееше надто земята българска …“. Естествено, сега не мога да открия източника, а където тук-таме съм повдигал въпроса, срещал съм почти незабавно отхвърляне. Аз съм апологет на правописа и правоговора, но с по-скоро посредствени прояви в областта, уви :)
896.
Павлина | 01.11.2020 в 13:43
Здравей, Стефане!
Не бих употребила този предлог в свой текст, освен ако не е включен в цитат. Повечето от читателите ще се препънат в него и ще се подразнят. (Е, ако текстът е подобен на “Възвишение” и се търси стилизация на езика – тогава може.)
897.
Стефан Георгиев | 01.11.2020 в 17:58
Забравих да река, че при всички случаи е архаизъм, та приложението му най-малкото е в специфичен текст! Но опонентите ми не просто не разпознават, но и с наслада почти ме обвиняват в някакво своеволно словоблудство (което в някой друг случай бих приел, но „надто“ съм го запомнил, а не съм го измислил!) Благодаря сърдечно! И честит ден на будителите! :)
898.
Мартин Калчев | 24.10.2020 в 17:58
Здравей, Павлина!
Има ли установени правила кога се използва „не трябва“ и кога „не бива“? И има ли разлика в смисъла? Например: Не трябва (или не бива) да се притесняваме от предстоящата зима.
Благодаря много
899.
Павлина | 26.10.2020 в 8:04
Здравей, Мартине!
Няма определени правила. Разликите в смисъла зависят от конкретната ситуация, а също и от това как конкретният човек ще изтълкува думите. Не бих могла да кажа нещо по-конкретно.
900.
Марин | 21.10.2020 в 21:29
Здравей, Павлина!
Допустимо (и правилно) ли е, според теб, в заглавието на книга (примерно: „Мария от „Обеля“) наименованието на квартала да е изписано без кавички („Мария от Обеля“)? Съдейки по заглавията на някои книги и филми (вярно, всичките преводни), на места се поставят кавички, а на други не. Примери: Заглавието на книгата „Рандеву в „Кафе Дьо флор“ на К. Бернард или на филма „Площад „Сан Бабила“: 20 часа“, от една страна, и заглавията на такива романи като „Парижката Света Богородица“, „Квартал Петте кьошета“ на Льоса или „Живият Монпарнас“ на Креспел, от друга.
Споделям само, че става въпрос за моя книга, в заглавието на която, на редактора не му допада идеята наименованието на квартала да е изписано в кавички, за това въпросът живо ме вълнува и ще съм благодарен за своевременния ти отговор.
901.
Павлина | 23.10.2020 в 14:17
Здравей, Марине!
Ако се спазват официалните пунктуационни правила, името Обеля трябва да се постави в кавички. В заглавие кавичките не стоят добре – факт. Едно от решенията е името, което трябва да е в кавички, да бъде написано с друг цвят или шрифт, т.е. по някакъв начин да се различава от останалите думи. Друго решение е просто да се пренебрегнат официалните правила. Повече за кавичките съм писала в една публикация.
А “корични” прецеденти има – защото надделяват графичните съображения според мен.
902.
Марин | 23.10.2020 в 15:32
Много благодаря за тълкуването и ценния съвет името да е изписано с различен шрифт (или цвят)!!! Надявам се редакторът да го приеме.
Поздрави от мен!
903.
Eli Petrova | 19.10.2020 в 23:14
Здравей, Павлина,
Имам въпрос по отношение на натрупването на скоби в изречението. Става дума за следната ситуация: В изречението има няколко пояснения, отделени в скоби, но в края на поясненията са посочени автори, които също са в скоби, което води до натрупване на скоби. Например: Изследването проследява различните роли на участващите в кофликтите (ръководители, служители (Иванов, Петрова, 2015)), техните отношения (между служители и между служители и ръководители (Маринов, Драганов, 2019)), както и оценката на намесата (пряко и непряка (Миланов, Димитрова, 2018)).
Възможна ли е упротребата на две затварящи скоби?
Поздрави и пожелания за здраве,
Ели
904.
Павлина | 20.10.2020 в 7:58
Здравей, Ели!
Ако има два идентични пунктуационни знака непосредствено един след друг, единият пада.
905.
Ели Петрова | 20.10.2020 в 11:04
Много ти благодаря!
Здрав и спокоен ден!
Ели
906.
marlou01 | 18.10.2020 в 21:37
Здравей, Павлина! „Даже Иван или Андрей не провокират такова желание у мен“. Правилно ли е „не провокират“? Мисля, че може и „не провокира“, и „не провокират“. Иначе е ясно, че вместо „или“ мога да поставя „и“.
907.
Павлина | 20.10.2020 в 8:09
Здравей!
Съгласуването в този случай (когато подлозите са свързани със съюза или) не е регламентирано, така че не може да се каже как е правилно.
908.
Петкова | 17.10.2020 в 15:17
Здравейте! С децата ми имаме спор. Как е правилно да се напише следното:
Поздрави,
твой приятел Петър
/намира се в края на писмо, поднесено е по този начин, а задачата е да се редактира, ако има нужда/?
909.
Павлина | 19.10.2020 в 21:43
Здравейте!
Аз не бих редактирала.
910.
Иван Дъ | 16.10.2020 в 18:28
Здравейте, Павлина. Предполагам, че въпросът ми е банален, но бих искал да попитам дали трябва да има запетая след „това“ в следния случай:
„Ето защо трябва да се попитаме за това (,) какво означава езикът.“
Ако е без „за това“, очевидно не трябва да се пише. Струва ми се, че и тук не трябва. Често ме обърква липсата на коректори в редица издателства, което е сериозен и дългогодишен проблем. Не искам и да си представям какво е постоянно да коригираш в главата си, докато четеш.
911.
Павлина | 19.10.2020 в 21:41
Здравейте, Иване!
По проблема съм писала тук: https://pavlinav.wordpress.com/2017/12/12/1-102/
912.
Иван Дъ | 21.10.2020 в 15:23
Много благодаря!
913.
Боян Георигев | 16.10.2020 в 14:26
И още един въпрос. Трябва ли да се постави запетая пред -то?
Чрез заостряне на вниманието върху израз или стих се прави така, че тази част да изпъкне пред слушателите, и нейното значение става очевидно.
914.
Павлина | 17.10.2020 в 7:44
Не разбирам за коя запетая става дума, но пунктуацията в изречението е правилна.
915.
Боян Георигев | 16.10.2020 в 10:43
Здравей, Павлина. Би ли ми помогнала със пунктоационните знаци в тези 2 изречения?
Когато грехът настъпва, верните проповедници имат силно желание, право и отговорност да му кажат: „Спри!“. – тъй като изречението завършва с удивителна, трябва ли да се постави точка за край на цялото изречение?
Макар да живеем в епоха, враждебна към авторитетите, всекидневните борби за значимост, сигурност и приемане заставят всеки човек да се запита: „Кой има правото да ми каже какво да правя?“. – тук въпросът ми е същия, както и при горния
Поздрави и мерси.
916.
Павлина | 16.10.2020 в 13:22
Здравей, Бояне!
Да, и в двата случая се поставя точка в края.
917.
Eli Petrova | 12.10.2020 в 13:20
Здравей, Павлина,
Бих искала да те питам как е правилното съгласуване в изречението: Целта е да се изяснят същността и съкържанието на… или … да се изясни същността и съдържанието на….
С уважение и благодарност!
Ели
918.
Павлина | 14.10.2020 в 7:44
Здравей, Ели!
Сказуемото може да е в ед.ч., ако има два или повече подлога, които са близки по значение или означават абстрактни понятия. В твоя пример сказуемото може да е и в единствено, и в множествено число. Зависи дали искаш да акцентираш на двата подлога поотделно, или да ги представиш като нещо общо.
919.
Ели Петрова | 14.10.2020 в 8:24
Сърдечно благодаря!
Хубав ден!
Ели
920.
Радостина | 09.10.2020 в 14:58
Здравей, Павлина! Моля за помощ дали запетаята след “миналото – отлетяло вече“ е правилна:
“Ала бъдещето още е далече,
миналото – отлетяло вече,
и единствено мигът сегашен
е наистина значим и важен“.
921.
Павлина | 09.10.2020 в 15:55
Здравей, Радостина!
Няма основание да се постави тази запетая. Тирето замества пропуснат глагол, а не е знак за начало на обособена част, която да се нуждае от затваряне.
922.
али | 08.10.2020 в 13:37
Здравей, Павлина! Как трябва да е пунктуацията в това изречение:
„В България се спасява всеки който както може.“?
Благодаря!
923.
Павлина | 09.10.2020 в 15:57
Здравей, али!
Това изречение е с неправилен словоред – би трябвало да е така: В България всеки се спасява който както може.
924.
Зорница | 08.10.2020 в 11:31
Здравей, Павлина, в следното изречение:
(- Недалеч оттук? И къде по-точно? – попита той.)
– На около километър от Вила Армира… – Как е правилно да се изписва наименованието? вила „Армира“? Вила Армира? „Вила Армира“? Уточнявам, че става дума за художествен текст, в който действието се развива в архитектурния обект. Благодаря ти!
925.
plampetkov | 08.10.2020 в 11:51
Не виждам никаква логика за друг вариант освен вила „Армира“. Като зала „Арена Армеец“ примерно.
926.
Павлина | 09.10.2020 в 16:00
Здравей, Зорнице!
Аз бих написала Вила „Армира“, тъй като е собствено име на археологически обект.
927.
plampetkov | 04.10.2020 в 21:19
Здравей, Павлина! Как ми е пунктуацията в следните изречения:
„1. Какви са там дърветата, у вас? (на друго място)
2. При Нели дойде заек – Ушко
със сина си непослушен.
3. Ежко групата поведе,
но беда – ловец наведен
дебнеше ги във гората.“?
928.
Павлина | 06.10.2020 в 15:04
Здравей!
След Ушко трябва да се сложи зепатая, защото си отворил уточнение с тирето.
929.
Калински | 04.10.2020 в 11:49
Благодаря за предишния отговор. Сега обаче се нуждая от малко помощ и тук – правилна ли е запетаята преди ИЗЛИШЕН?
„да загърбиш личното удобство
и дребния, излишен битовизъм“
930.
Павлина | 06.10.2020 в 15:08
Зависи дали ги схващаш като еднородни определения (един вид, синоними) – тогава се поставя запетая.
931.
Калински | 01.10.2020 в 13:11
Привет! Имам нужда от поясняване дали трябва да има запетая пред ИЛИ тук:
„Надявам се, че все пак ще е скоро
или бързо времето ще мине…“
Благодаря предварително!
932.
Павлина | 02.10.2020 в 17:53
Привет!
Да, трябва, защото затваря подчиненото изречение, въведено с че.
933.
али | 02.10.2020 в 20:43
Изглежда ми, че това подчинено изречение продължава до края.
934.
Павлина | 03.10.2020 в 13:33
О, да, ако човекът се надява, че ще е скоро, или пък се надява, че времето ще мине бързо, тогава не се поставя запетая.
935.
али | 01.10.2020 в 10:18
Здравей, Павлина!
Има ли разлика между изречения като:
„Ела да си починеш.“
и
„Казвам ти отсега, да си знаеш за другия път.“?
Правилна ли е пунктуацията?
Благодаря!
936.
Павлина | 02.10.2020 в 17:51
Здравей, али!
Да, правилна е.
937.
Тома | 30.09.2020 в 14:47
Здрасти, мога ли да пропусна запетаята пред “за да” в следния случай:
“…Използвайте я(,) за да разархивирате файловете.”
938.
Павлина | 30.09.2020 в 16:24
Здравей! Не може.
939.
plampetkov | 27.09.2020 в 17:36
Здравей, Павлина! Как ми е пунктуацията в следните изречения:
„1. Е очевадно е. – Не правя смислова пауза след „Е“. Изговаря се бързо.
2. Тази година завърших магистратура по предучилищна и начална училищна педагогика. (Няма категоризираща дума и би следвало да е с малка буква.)
3. То не бяха принципи и школи
с твърдения, доказано погрешни,…“?
940.
Павлина | 29.09.2020 в 7:00
Здравей!
1. Бих поставила запетая след Е, макар че може и да няма пауза при изговарянето. Без запетая се затруднява възприемането на смисъла – зачудих се какво означава изречението.
2. Така е.
3. Може и със, и без запетая.
941.
Мила Томанова | 23.09.2020 в 11:25
Здравейте! Много моля да ми кажете как е правилно да се напише: пакт Молотов – Рибентроп или пакт „Молотов – Рибентроп“.
942.
Павлина | 24.09.2020 в 9:32
Здравейте! Би трябвало да е така: Пакт „Молотов – Рибентроп“. В кавички, защото е вторично название на Пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз, а също така това са собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетание. С начална главна буква, защото Пакт е част от собственото име.
943.
plampetkov | 10.09.2020 в 15:27
Здравей, Павлина! Как е пунктуацията тук?
„Отделно защо човек трябва да е глупак и да си търси пастири!?“
Нали не трябва запетая след „отделно“? Отделно = освен това.
Не го написах:
Как е пунктуацията тук: „Отделно защо човек трябва да е глупак и да си търси пастири!?“?
Прекалено ми се видяха двата въпросителни преди и след кавичките. Или без кавички?
944.
Павлина | 13.09.2020 в 11:57
Здравей!
Аз бих поставила запетая, защото отделно може да е и същинска част на изречението, и вметната част. В случая е вметната част.
Ако в края на цитираното изречение имаше само въпросителен знак, тогава щеше да остане само последният, защото се дублират:
Как е пунктуацията тук: „Отделно защо човек трябва да е глупак и да си търси пастири“?
Но тъй като имаш удивителен и въпросителен, трябва да останат.
Как е пунктуацията тук: „Отделно защо човек трябва да е глупак и да си търси пастири!?“?
945.
plampetkov | 13.09.2020 в 14:31
Тоест, когато „отделно“ е вметната част, се отделя със запетая, казваш…
И е по правилно „Как е пунктуацията тук: „Отделно защо човек трябва да е глупак и да си търси пастири!?“?“
от
„Как е пунктуацията тук?
„Отделно защо човек трябва да е глупак и да си търси пастири!?“?
946.
Павлина | 13.09.2020 в 17:06
Съгласно правилото тук – да, трябва да има запетая.
По втория въпрос: имаме различни случаи. В първия случай цитираното изречение е в края на въвеждащо авторово изречение. Във втория случай си отделил цитата на нов ред и си завършил въвеждащото авторово изречение с въпросителен знак, което аз не бих направила.
947.
Александрина Гигова | 04.09.2020 в 10:37
Здравей, Павлина,
Имам следния въпрос, в изречението има ли ограждащи запетаи на “в здраве”?
“Най-сърдечно ти желая в здраве да доживееш до дълбоки старини”
948.
plampetkov | 04.09.2020 в 10:45
Ако нямате нищо против и друг да се включи – няма никаква логика да се ограда “в здраве” със запетаи.
949.
Павлина | 06.09.2020 в 8:25
Да, няма основание да се поставят запетаи.
950.
Eli Petrova | 02.09.2020 в 21:07
Здравей, Павлина!
Това, което правиш, е достойно за уважение! Неуморният ти труд за запазването и правилното използване на българския ни език е дело на истински будител! Бъди здрава и все така неуморна и последователна!
Въпросът ми е свързан с повторното използване на предлозите в изречението – в смисъл дали е необходимо да се използват два пъти в едно изречение. Ще бъда много благодарна за отговора ти!
Например: Те са разпространени в Южна и в Северна Америка – или в Южна и Северна Америка. Научете за Азия и за остров Сахалин – или – …за Азия и остров Сахалин.
Поздрави,
Ели Петрова
951.
Павлина | 03.09.2020 в 9:29
Здравей, Ели!
Благодаря ти за пожеланията.
Не е нужно предлогът да се повтаря.
952.
Даниела | 02.09.2020 в 9:56
Кое е по-правилно „!?“ или „?!“
Благодаря предварително.
953.
Павлина | 03.09.2020 в 7:31
И двата варианта са правилни.
954.
али | 03.09.2020 в 9:40
Май имам някакъв спомен от училище, че ако изречението е въпросително, е с ?!, а ако е възклицателно, е с !? Павлина, какво мислиш?
955.
Павлина | 04.09.2020 в 7:12
Няма такова изискване. На практика комбинацията !? не може да се употреби, ако изречението не е въпросително.
956.
Водичка | 01.09.2020 в 13:53
Здравей, Павлина,
В изречението „За повече информация моля, позвънете на телефон…“ необходимо ли е да се постави запетая пред „моля“?
Благодаря предварително за отговора.
Поздрави,
Водичка
957.
Павлина | 02.09.2020 в 7:30
Здравей!
По проблема съм писала тук: https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/29/1-17/
958.
Водичка | 02.09.2020 в 7:42
Тоест трябва да се постави запетая и пред „моля“. Така ли?
Поздрави!
959.
Павлина | 03.09.2020 в 7:30
Аз бих поставила.
960.
Дарина Евгениева | 22.08.2020 в 11:05
Здравейте,Павлина!
Как е правилно: „Аз съм шефа“ или
„Аз съм шефът“
Мисля,че тъй като „Аз“ е подлог ,първият вариант е правилен.Има ли друго правило?
961.
Павлина | 24.08.2020 в 6:12
Здравейте, Дарина!
Правилно е с пълен член. Вижте тази статия.
962.
Георги | 17.08.2020 в 3:24
Здравей, Павлина!
Колебая се за следните случаи на запетаи:
Довечера (,) ако видите заря, да знаете, че той я пуска.
Всички те (,) взети заедно (,) не могат да му се противопоставят.
Поздрави!
963.
Павлина | 17.08.2020 в 10:01
Здравей, Георги!
И на трите места трябва да се постави запетая.
964.
go_fire | 14.08.2020 в 12:43
Здравей Павлинче,
Не съм ти задавал въпрос от 7-8 години. Тъкмо пролетта се канех (и все ще го направя), когато те видях при Веско Дремджиев. Обаче снощи си говорех с приятели във форум и изникна въпрос.
Написах следното изречение:
Завършило е буквално с: С Шиши ще се разправям лично.
Снощи сметнах, че това са две отделни изречения, макар свързани с двуеточие. Сиреч „със“ не трябва да присъства. Прав ли съм?
965.
Павлина | 16.08.2020 в 9:17
Здравей!
Изреченията са две, но второто е включено в първото – или поне така се приема. Аз бих написала със, защото логическото ударение пада върху предлога. Освен това е редно цитатът да се огради в кавички. :)
966.
Никола | 10.08.2020 в 23:19
Здравей, Павлина!
Необходима ли е в следните изречения запетая, ако уточняващата (и подразбираща се) в скоби дума се пропусне?
Родината е мястото, където искам да бъда.
Родината е(,) където искам да бъда.
Той е този, който решава.
Той е(,) който решава.
Езиковият ми усет ми казва, че не е необходима, но не знам как да го обоснова и дали изобщо съм на прав път.
Благодаря ти предварително, бъди здрава!
967.
Павлина | 11.08.2020 в 21:57
Здравей, Никола!
Запетаята в скобите трябва да се постави – тя е на границата на две прости изречения в сложното.
968.
Екатерина | 03.08.2020 в 16:36
Здравей Павлина,
имам два въпроса:
1) задължителна ли е запетаята след „Здравей“ в обръщението?
2) има ли пълен член: Видях го два пъти. Първия път на сватбата му. Втория път беше на Коледа.
Много благодаря!
969.
Павлина | 03.08.2020 в 19:54
Здравей, Екатерина!
1. Да.
2. В изречението Първия път – на сватбата му бих оставила думата с кратк член, защото са изпуснати думите го видях и съответно членуваната дума не е определение към подлога. В изречението Вторият път беше на Коледа думата трябва да е с пълен член, защото е определение към подлога.
970.
Мария | 01.08.2020 в 0:23
Здравей Павлина,
Коя е правилната граматическа употреба на местоимението в израза – ‘при първото си пътуване’ или при първото ми пътуване’?
Благодаря предварително.
Мария
971.
Павлина | 01.08.2020 в 8:51
Здравей, Мария!
Вероятно и двата варианта са правилни, но не мога да кажа категорично, тъй като не знам цялото изречение. Може да видиш правилото тук: https://kaksepishe.com/svoy-si/
972.
BonchoSloncho | 20.07.2020 в 12:32
Здравей Павлина,
Чета блога ти вече няколко години, но пиша за първи път.
Искам да напиша следното изречение на торта за рожден ден:
„В кучешки години, все още си юноша.“
Трябва ли да има запетайка?
Благодаря.
973.
Павлина | 20.07.2020 в 16:11
Здравей!
Не, не трябва.
974.
Невена | 15.07.2020 в 16:43
Здравей, Павлина!
Моят въпрос е свързан с думата ‘брутален’ и по-точно, когато е използвана в преносен смисъл в речта. Все по-често чувам изрази като “ брутална кола“, „брутален сладолед“ и др. Та въпросът ми е: как се нарича такъв вид употреба, когато в буквалното си значение една дума е с отрицателен смисъл, но в речта се използва преносно с положителен?
Благодаря предварително!
975.
Павлина | 16.07.2020 в 7:54
Здравей, Невена!
Не съм срещала специален термин за такава преосмислена употреба на думите. В някои публикации на български език се използва хонорифично значение, но то не е специализирано за трансформацията на отрицателно значение в положително.
976.
Спас Колев | 16.07.2020 в 8:09
На английски явлението изглежда се нарича ‘auto-converse semantic change’/’auto-converse polysemy’. Също свързано е https://bg.wikipedia.org/wiki/Автоантоним
977.
али | 06.07.2020 в 15:59
Здравей, Павлина! Отдавна ме обвиняват, че използвам думата жилетка в твърде широк смисъл – наричам жилетка всяка блузка, която се закопчава с копчета, също и с цип вместо копчета, също и изобщо без нищо или само с една връзка. Поправят ме: жилетки са само жилетките на баба ти, т. е. вълнените жилетки. Наканих се най-после да потърся в Многотомния речник и ме смущава, че жилетката е „плетена дреха“. Значи трябва да гледам дали материята е плетена или тъкана (това малко ще ме затрудни) или наистина просто дали е вълна?
978.
Павлина | 08.07.2020 в 17:30
Здравей, али,
Аз бих казала, че дамските жилетки са ръчно или машинно плетени, а също така може да са от трико. Общо взето, под жилетката винаги има някаква блуза или риза. Има и жилетки с цип, но за да заслужат това име, трябва да са по-плътни и да си личи, че са плетени. Ако дрехата е с дълги ръкави и копчета, но е от фино трико и под нея има само бельо, не бих я нарекла жилетка.
979.
plampetkov | 23.06.2020 в 13:31
Здравей, Павлина! Къде е ударението на таксидиот? И къде е при „арест“ – тук думата има две значения: едното – самият процес на арестуване, а другото – място в полицейски участък. Използваното значение влияе ли на ударението?
980.
Павлина | 25.06.2020 в 11:40
Здравей!
Ударението пада на следните гласни: таксидиòт, арèст (независимо от значението).
981.
Вени | 21.06.2020 в 23:34
Здравей, Павлина. Въпросът ми е свързан с изречение от едно от вашите тестови помагала. Става въпрос за „да“-изречения. Тук може да се разбира и със значение на „за да“ , тогава би следвало да има запетая преди това първо „да“; Не би следвало да се постави запетя пред второто „да“ или бъркам?. Ето го и изречението, в което има заложена пунктуационна грешка:
Класната се обади да каже на нашите, да се стегна, иначе няма да завърша.
Благодаря!
982.
Павлина | 23.06.2020 в 8:22
Здравей, Вени,
В последния официален правописен речник, в който са формулирани пунктуационните правила, няма предвидено изключение за поставяне на запетая, когато съюзът да е употребен със значение за да. В езиковата практика действително се срещат случаи, в които е редно да се постави запетая, но посоченото изречение не е от тях. В академичната граматика (1983, т. 3) е даден примерът Старецът влезе предпазливо, да не го усетят кучетата.
983.
Румен Николов Баксанов | 15.06.2020 в 9:57
Мнозина твърдят, че използването на мъжки, вместо женски род е под влияние на английския език, но доколкото ми е известно и в турския, и в циганския има неглижиране на родовете. Така че не е ясно накъде вървим – към глобализация, или към „циганизация“.
984.
Кристина | 13.06.2020 в 17:39
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам как е правилно да се изписват имената на винените бутилки като: Деми, Магнум, Навуходоносор, Ровоам, Балтазар, Пиколо и пр. Трябва ли да са в кавички и/или с главна буква? Предварително благодаря!
985.
Павлина | 15.06.2020 в 15:02
Здравей, Кристина!
Не разбирам какво точно имаш предвид, но ако споменаваш самото име в свое изречение, пише се така:
Вчера си купих вино “Магнум”.
986.
Nousha | 15.06.2020 в 15:24
Здравей, Павлина,
Понеже мога да помогна с разяснение – това не са видове вина, а наименования на бутилките. „Магнум“ се наричат бутилките от 1,5 л, „Метусалем“ – от 6 л, „Балтазар“ – от 12 л, „Навуходоносор“ – от 15 л и т.н. Така, като се каже, че това е еди-си кое шампанско „Магнум“, се разбира не че шампанското се казва така, а че е в такава „разфасовка“ :)
987.
Павлина | 16.06.2020 в 11:07
Благодаря, просветих се. :) Най-разумно ми изглежда да се пишат с главна буква и в кавички.
988.
Боян Георгиев | 12.06.2020 в 13:57
Здравей, Павлина.
Имам въпрос относно поставянето на индекс при бележките под линия.
Според правопсния речник от 2002 г. част от правилата са:
1. Индексът се пише винаги пред знаците точка, запетая, точка и запетая, двое- точие, тире:
Пример:
Преупрежават ни, че в човешките отношения съществуват нетрайност и относителност (номер на индекса) 202.
Въпросът ми е. Когато искам да поставя индекс за обяснение само на определена дума, а не за цяло изречение или текст, как трябва да се оформи текстът?
Например в същото изречение искам да има бележка под линия към последната дума (относителност).
Благодаря ти предварително.
989.
Павлина | 15.06.2020 в 15:07
Здравей, Бояне!
Според актуалния правописен речник (2012) индексът се пише пред знака за край на изречението, когато бележката се отнася за последната дума или израз в изречението. Ако се отнася за цялото изречение, индексът се поставя след знака за край на изречението.
990.
Васил | 10.06.2020 в 21:10
Здравей, Павлина,
Водя спор с една очарователна млада дама и вярвам, че именно ти можеш да ни помогнеш да го разрешим.
В изречението „Ще трябва ли да използвам сложни техники подобно на високият Ви стил на изразяване?“ правилно ли е използван пълен член?
Благодаря предварително.
Поздрави,
Васил
991.
Павлина | 11.06.2020 в 20:17
Здравей, Василе!
Думата трябва да се напише с кратък член. Може да се определи лесно, като цялото словосъчетание се замести с него – подобно на него. Освен това не може дума, която стои след предлог да се членува с пълен член.
992.
Румен Баксанов | 10.06.2020 в 20:52
Защо медии и филолозите налагат използването на мъжки,, вместо женски род в българския език? Пример: колега вместо колежка (нашата колега – нали би трябвало да има съгласуване по род?
Разбираемо и допустимо е, това да става, когато няма дума в жевски род на български. Пример: летец.
Ще посоча още примери,при които се наблюдава такова заместване: професор, министър, лекар, депутат, кореспондент и други.
993.
Павлина | 11.06.2020 в 20:21
Причините са много и от различно естество. Преди много години писах по въпроса.
994.
Диана | 10.06.2020 в 12:46
Павлина, помощ!
Имаш един пост на тема „екстремен и екстрен“. А каква е разликата между „екстремен“ и „екстремален“?
Благодаря предварително,
995.
Павлина | 10.06.2020 в 17:21
Този въпрос е по-труден, защото в някои случаи се употребяват паралелно. Виж в академичния тълковен речник значенията на двете думи: https://ibl.bas.bg/rbe/
Като цяло се предпочита екстремен, но е възможно екстремален да има специфични употреби.
996.
Ivelina Chakarova | 03.06.2020 в 13:31
Привет, Павлина,
Имам въпрос относно бройната форма на съществителните имена от мъжки род в множествено число, когато има изброяване на такива. Правилото дали важи само за първата дума (1. пример), или се прилага за всяка следваща при изброяването (2. пример)?
1. Колекция от над 2000 специални шаблона, плакати, снимки и елементи.
2. Колекция от над 2000 специални шаблона, плаката, снимки и елемента.
Благодаря предварително!
Поздрави,
Ивелина
997.
Павлина | 04.06.2020 в 14:38
Привет, Ивелина,
Няма изрично правило за такива случаи. За съжаление, не мога да препоръчам никакъв приемлив вариант.
998.
Кико | 29.05.2020 в 14:13
Привет, Павлина!
Mоля за съвет, кое е по-уместно да се използва:
01. истината е, че друго ни е нужно –
да се харесваме, каквито сме – такива!
или
02. истината е, че друго ни е нужно –
да се харесваме – каквито сме – такива!
Или евентуално трети вариант?
999.
Павлина | 31.05.2020 в 11:22
Привет!
Има и други варианти:
истината е, че друго ни е нужно –
да се харесваме: каквито сме – такива!
истината е, че друго ни е нужно –
да се харесваме; каквито сме – такива!
1000.
Жана | 26.05.2020 в 19:51
Здравей, искам да попитам какъв е видът на сказуемото в: Трябва да съм прочела книгата до един месец.
1001.
Павлина | 27.05.2020 в 14:50
Здравей! Съставно глаголно сказуемо.
1002.
Жана | 02.06.2020 в 17:15
Проблемът тук е, че основният глагол не е в сегашно време, както е по правило,а е причастие.
1003.
Павлина | 02.06.2020 в 18:50
Основният глагол е съм прочела – в минало неопределено време. Явно е съвсем възможно съставно глаголно сказуемо да се образува и с такива форми, а не само със сегашни.
1004.
Радка | 25.05.2020 в 21:28
Здравейте! Кое изречение е по-правилно?
1. Автори на документа са членовете на президентството и кворума.
или
2. Автори на документа са членовете на президентството и на кворума.
Вторият предлог „на“ допустимо ли е да бъде пропуснат? И разбира ли се, че членовете и на президентството, и на кворума са авторите?
1005.
Павлина | 26.05.2020 в 14:45
Здравейте! Мисля, че и в двата случая това не става ясно, ако правилно разбирам какъв е смисълът: автори са хора, които са едновременно членове на Президентството и членове на кворума. Не знам каква е конкретната ситуация, не знам по принцип тези членове едни и същи ли са и т.н. Опасявам се, че не мога да Ви дам съвет.
1006.
piliph | 26.05.2020 в 16:48
„Автори са членовете на клуб А и Б“ ми звучи тъждествено с „членовете на клуб А и на клуб Б“.
Ако клуб А има 10 члена, а клуб Б – 20, значи авторите са 30 (членуването). Ако едното е подмножество (съвпадат), значи 20. Но това е от контекста, от самото изречение не става ясно (както казва и Павлина).
Предполагам, че е заради примера, но иначе смисълът е трудно разбираем. Президентът е едноличен орган, президентството (за разлика от президиума) няма членове, кворумът е по-скоро математическа абстракция (част от общия брой).
1007.
Веселина Неделчева | 23.05.2020 в 9:20
Искам да разбера как е по-правилно да се зададе въпрос или напише : В кого са книгите ми ? или У кого са книгите ми?
Благодаря!
1008.
Павлина | 25.05.2020 в 16:46
Правилният предлог е у.
1009.
piliph | 21.05.2020 в 20:09
Привети!
Когато възпроизвеждаме нещо, снимаме, преписваме, го „копираме“.
Когато режем уши и опашки на кучета, ги „купираме“ (фр. couper).
В ОПРБЕ 2012 няма „купиране“.
Но в речника на чуждите думи от 1978 г. има в смисъл на смесване на вина.
Как обаче пишем, когато притъпяваме (тушираме) болката.
В класификацията МКБ-10 R52.1 е „купира“.
И аз натам клоня, но се чудя:
Как се пише „купирам“ или „копирам“ (болката)?
1010.
Павлина | 22.05.2020 в 20:48
Привет! Дълго те нямаше :)
Би трябвало да е купиране на болката – но оставам с впечатлението, че това не е притъпяване, туширане на болката, а по-скоро прилагане на по-драстичен метод, с който болката да намалее. Ще се консултирам с лекари и ще допълня евентуално.
1011.
piliph | 23.05.2020 в 11:10
<3
1012.
piliph | 23.05.2020 в 11:12
Виж, и за значението не съм много сигурен…
Но въпросът е за етимологията. Ако идва от френски (както „грип“), явно ще е с У. Но дали идва от френски?
1013.
Владимир Данчев | 24.05.2020 в 16:21
Твърде рядко грешещият френски академичен речник Larousse пояснява (в превод на български език):
купирам – предизвиквам прекъсване на някакво усещане, на някакво физиологично или патологично явление
Примери:
Продукт, който купира глада.
Тесни обувки, които купират кръвообращението.
1014.
piliph | 26.05.2020 в 16:43
Благодаря! И проблемът с болката е изгладен :)
1015.
Златка Борисова | 20.05.2020 в 15:03
Здравей, Павлина! Как се пише: „Поради това, Ви молим…“ или „Поради това Ви молим…“, т.е. има ли или няма запетая. Благодаря! Бъдете здрава!
1016.
Павлина | 21.05.2020 в 14:55
Здравей, Златке!
Няма причина за поставяне на запетая.
1017.
plampetkov | 18.05.2020 в 13:55
Здравей, Павлина!
„Вярвам, че имам какво да предложа, и съм на разположение при проявен интерес.“
Запетаята след „предложа“ трябва ли да я има? След „че“ обясняваме в какво вярваме, мисля. А основното изречение е „Вярвам и съм на разположение…“
1018.
Павлина | 19.05.2020 в 8:06
Здравей!
Да, трябва да има запетая – затваря простото изречение, въведено с какво.
1019.
Добромир | 17.05.2020 в 17:25
Както знаем, бройната форма на „ден“ е „дена“: „три дена“, „пет дена“.
А защо не е „деня“ ?
Въпросът е основателен. Някогашната краесловна мекост
на „ден“, „огън“, „сън“, „цар“, „път“, „лакът“ и др. под. думи
отдавна се е изгубила в основните им форми,
обаче се пази в членуваните и бройните форми:
цар — царя(т) — двата царя (за шахматни фигури);
огън — огъня(т) — петте огъня;
път — пътя(т) — трите пътя;
и тъй нататък.
Думата „ден“ е единственото изключение.
От една страна, членуваната форма е мека: „деня(т)“.
От друга страна, бройната форма е твърда: „десетте дена“.
Коя е причината за това любопитно изключение?
Защо не е прието „десетте деня“?
1020.
plampetkov | 18.05.2020 в 13:50
Въобще не е „дена“. Павлина го е обяснила в сайта си – дни е. Два дни, три дни. Статията ѝ е бройните форми за лица и нелица. Не е и „двата царя“, а двамата царе! Огън и път са нелица.
1021.
Добромир | 18.05.2020 в 15:45
Да, след числително бройно може да се каже и „дни“, и „дена“.
Въпросът беше защо не е „деня“. Кога и защо се е изгубила мекостта?
За „двата царя“ изрично подчертах, че става дума за шахматни фигури.
Ако имаме предвид хора, ще кажем „двамата царе“.
Същата е разликата между „двата офицера“ и „двамата офицери“.
1022.
Павлина | 19.05.2020 в 8:05
У Вазов и Ботев бройната форма е деня (Три деня младите дружини…). Не знам кога е станало затвърдяването на съгласната в бройната форма.
1023.
Добромир | 17.05.2020 в 17:16
Здравей, Павлина!
Може ли отговор по един тънък въпрос,
за който не намирам яснота в правилата?
Става дума за една изключително спорна запетая.
„Шапката, с която(,) мисля, че Петър дойде, се е изгубила.“
Запетаята, поставена в скоби, трябва ли да я има?
По-важният въпрос: защо?
Проблемът произлиза от сблъсъка на теорията с практиката.
В изречения от този тип обикновено не се пише запетая.
Поне аз не съм срещал такъв случай.
Но това противоречи на философията, че запетаите разделят
простите изречения в рамките на сложното.
Защото частта „с която“ се отнася към идването, а не към мисленето.
Тоест „с която Петър дойде“, а не „с която мисля“. ;-)
Петър е дошъл с шапка, но аз не мисля с помощта на шапката. ;-)
Краткия глагол „мисля“ можем да заменим или да разширим с пояснения:
„Шапката, с която(,) категорично и съвсем основателно предполагам,
че Петър дойде, се е изгубила.“
Същият проблем: нищо не предполагам със шапката, а за нея.
Шапката е обект на предположения, а не техен инструмент.
Липсата на тази запетая не променя ли смисъла на изречението
по комичен начин?
Поздрави: Добромир
1024.
Павлина | 19.05.2020 в 7:52
Здравей, Добромире,
Това мисля че според мен е вметната част, която обаче нарушава синтактичната структура на изречението, защото съдържа съюза че, и като цяло не е издържана. Затова и няма пунктуационно правило, което да приложим в случая. В разговорната реч се срещат такива конструкции и ако трябва да коригирам твоя пример не бих сложила запетаята в скобите.
Коректните варианти на изречението са:
Шапката, с която, мисля, Петър дойде, се е изгубила.
Шапката, с която според мен Петър дойде, се е изгубила.
Вторият е за предпочитане.
1025.
Дара | 09.05.2020 в 22:51
Здравей, Павлина!
На въпроса: „Нали не искаш хляб?“, отправен ми по време на обяд днес, отговорих само с „да“ и получих филия хляб. Аз ли сбърках? Мислех, че това „да“ ще бъде разбрано в смисъл на „Да, не искам.“, но не стана така. :) Това породи у мен интерес към теоретичната страна на проблема. Защо не се разбрахме и как следва да се отговаря на подобен вид въпросителни изречения?
1026.
Павлина | 11.05.2020 в 14:30
Здравей, Дара!
Обсъждали сме този проблем в блога: http://bit.ly/roScet
1027.
plampetkov | 07.05.2020 в 13:52
Здравей, Павлина! Въпросът ми е за ударението при „столове“. Според мене, когато визираме стола като нещо за сядане, ударението е на втората сричка – столо̀ве, а когато визираме стола като място за хранене – на първата сричка – сто̀лове. Прав ли съм, или са дублети двата варианта?
И къде е ударението при „чинове“? На последната сричка? Изхождам от аналогията при син – синовѐ. Така ли е?
1028.
Павлина | 07.05.2020 в 14:40
Здравей!
Формите сто̀лове и столо̀ве са дублети и мисля, че не са закрепени към различните значения на думата. При чинове ударението е на първата сричка. Ударението във формите за мн.ч. и в членуваните форми на едносричните съществителни имена от м.р. е различно в различните думи и аналогиите са опасни.
1029.
Радостина | 06.05.2020 в 21:42
Здравейте, Павлина! Имам колебания относно запетаите пред че. Според правило, видяно във вашия сайт – Каксепише. ком, пред че не се пише такава, когато то е част от сложни съюзи като: само че, сякаш че, при все че, освен че и др. Та, искам да знам дали при ами че трябва да има запетая? Ето и пример:
‘Ами че то днес било събота…“ или “Ами, че то днес било събота…“?
П.П. Извинявам се, че публикувам въпроса си 2 пъти, но забелязах, че при първия път ми излезе най-отдолу в страницата и реших да се подсигуря. :)
1030.
Павлина | 07.05.2020 в 14:55
Здравейте, Радостина!
В този случай не виждам основание да се постави запетая.
Въпросът Ви е бил публикуван най-долу, защото е в отговор на коментар, който е бил най-долу. Но така или иначе, аз получавам известие, че някой нещо е коментирал в сайта.
1031.
Калински | 05.05.2020 в 16:57
Привет! Бихте ли ми помогнали за следния случай – правилно ли няма запетая след нали:
„Но нали ако ги нямаше…”?
1032.
Павлина | 07.05.2020 в 14:50
Привет!
Спорно е. Аз не бих поставила запетая.
1033.
Водичка | 04.05.2020 в 14:10
Здравей, Павлина,
Въпросът ми е следният: как трябва да се оформи подписът в дадено писмо, ако лицето замества директора на фирмата? Трябва ли да фигурира длъжността му, или е достатъчно да напишем, че временно изпълнява длъжността „Директор“? Например:
С уважение:
Ивана Иванова
Ръководител „Човешки ресурси“
Временно изпълняваща длъжността „Директор“
съгласно Заповед №…. на директора на фирма Х
или
С уважение:
Ивана Иванова
Временно изпълняваща длъжността „Директор“
съгласно Заповед №…. на директора на фирма Х
1034.
viktor.i.o | 01.05.2020 в 17:39
Здравей, Павлина!
Докато учех по лителатура се натъкнах на две прилагателни имена – психолоГИЧЕН и психолоГИЧЕСКИ. Има ли разлика и каква е тя?
Благодаря предварително!
1035.
Павлина | 02.05.2020 в 8:46
Здравей!
Думите са дублети и няма смислова разлика между тях.
1036.
Philip Ivanov | 27.04.2020 в 13:55
Здравейте, Павлина.
Какво е множественото число на „лого“? Най-подходящото, което до момента съм намерил, е „логотипи“, като дори не съм обмислял „лога“, обаче бях въведен в един задочен спор по темата и другата страна настоява за второто…
1037.
Павлина | 27.04.2020 в 14:13
Здравейте!
Отговорът е в сайта ми: https://kaksepishe.com/loga-logota/
1038.
Таня Манолова | 26.04.2020 в 17:48
Здравейте,Павлина!
Моля за помощ за това упражнение!
Трябва ли да има запетая между двете определения в словосъчетанието. Защо?
мрачното английско лято
Предварително благодаря и лек ден!
1039.
plampetkov | 27.04.2020 в 13:16
Не. Защото имаш две прилагателни, от които само едното описва лятото – мрачното. Нямаш изброяване на признаци. Павлина ще ти го обясни по-добре.
Късата лятна пола, дебелата връхна дреха, високата възрастна жена – това са аналогични примери, които измислих в момента. Не се поставя запетая между двете прилагателни.
1040.
Павлина | 27.04.2020 в 14:11
Здравейте, Таня!
Не трябва, защото са разнородни определения. Когато прилагателните са качествено и относително, каквито са Вашите, те са разнородни определения.
1041.
Мария | 22.04.2020 в 21:41
Здравей, въпросът ми към теб е къде пада ударението звателния падеж на думата крал -> „кралю“, на а или на ю ??
1042.
Павлина | 23.04.2020 в 14:34
Здравей!
В правописния речник не е дадена звателната форма, а в академичния тълковен речник са включени и двата варианта. Аз бих поставила ударението на Ю.
1043.
Кристина | 21.04.2020 в 15:39
Здравей, Павлина!
Христос воскресе!
Бих искала да попитам дали в следния тип изречения думата „проект“ трябва да се членува и дали са възможни и двата варианта:
Разкажете ни какво знаете за проект/а „Витлеем“.
Той няма нищо общо с проект/а „Витлеем“.
Човекът, създал проект/а „Витлеем“, живее в града.
Предварително благодаря!
1044.
Павлина | 22.04.2020 в 15:15
Воистина воскресе!
Според мен тук зависи от езиковото чувство. Аз бих го членувала.
1045.
диляна иванова | 16.04.2020 в 15:25
„Но“ в началото на сложно изречение, което започва така: „Но ето, че..“ трябва ли да се счита, че играе ролята на съчинителен съюз, при положение че не свързва прости изречения? Благодаря предварително за отговора.
1046.
Павлина | 17.04.2020 в 11:51
Съчинителните съюзи може да са в началото на самостоятелно изречение и да служат за връзка с предходното. Вижте тук II. Запетаята е излишна.
1047.
Калински | 14.04.2020 в 14:35
Също бих искал да знам дали и запетаята тук е уместна:
Междувременно, Петя започна работа в шивашката фабрика накрая на града.
Благодаря предварително!
1048.
Павлина | 16.04.2020 в 6:51
Не.
1049.
Калински | 14.04.2020 в 13:22
Привет! Нуждая се от съвет правилна ли е запетая след “като техния“ тук:
Адска непоносимост изпитваше Петя към тази отвратителна съборетина и противния си шеф, но търпеше и не смееше да напусне, защото в малък град
КАТО ТЕХНИЯ, липсваше каквато и да е алтернатива…
1050.
Павлина | 16.04.2020 в 6:50
Привет! Не.
1051.
Kris | 10.04.2020 в 16:53
Здравей,
В това изречение правилно ли са употребени пълния, краткия член и има ли пунктуационна грешка?
„За отбелязване е и фактът, че броя пациенти се увеличава двукратно. “
Благодаря предварително
1052.
Павлина | 13.04.2020 в 14:45
Здравей!
Правилно е така: За отбелязване е и фактът, че броят на пациентите се увеличава двукратно.
1053.
Сабина | 09.04.2020 в 11:53
Здравейте,
Моля моя/ моят съпруг да направи нещо …
Моля него да или моля той да?
Кое е правилното?
Благодаря
1054.
Павлина | 09.04.2020 в 14:46
Здравейте!
За мен пълният член би бил много пресилен тук. Отправяте молбата директно към някого да направи нещо, а не изобщо действието да бъде извършено.
1055.
Спас Колев | 09.04.2020 в 15:49
Може да е молба до кварталната ОФ организация :)
1056.
Elmira | 09.04.2020 в 8:26
Здравейте!
Искам да попитам кой е правилният знак след изречението:
Не знам дали той все още е там
1057.
Павлина | 09.04.2020 в 14:40
Здравейте,
Поставя се точка, защото главното изречение Не знам е съобщително.
1058.
Жана | 08.04.2020 в 20:30
Здравей,Павлина! Бих искала да попитам какви са сказуемите- просто сказуемо със сказуемно определение или съставно именно сказуемо в следните изречения; Той остава верен на убежденията си. Той остана вцепенен от новината.
1059.
Павлина | 09.04.2020 в 14:51
Здравей, Жана,
В академичната граматика са дадени примери за съставно именно сказуемо с оставам, така че нямаме сказуемни определения.
1060.
plampetkov | 08.04.2020 в 18:35
Здравей, Павлина! Как трябва да е пунктуацията на следното изречение:
„Там по пейките пълно с хора без никаква дистанция между тях.“?
1061.
Павлина | 09.04.2020 в 14:42
Здравей!
Там, по пейките, пълно с хора без никаква дистанция между тях.
Запетаите са заради обособената част.
1062.
plampetkov | 11.04.2020 в 16:22
Благодаря ти!
1063.
Кристина | 08.04.2020 в 13:49
Здравей, Павлина,
Бих искала да попитам каква би трябвало да е пунктуацията в следното изречение:
Той не даде обяснение защо я издирват или по-точно скри истината.
Предварително благодаря!
1064.
Павлина | 08.04.2020 в 14:06
Здравей, Кристина!
Трябва да се постави запетая след издирват.
1065.
plampetkov | 08.04.2020 в 14:28
Защо, Павлина?
1066.
Павлина | 09.04.2020 в 14:37
Затваря подчиненото изречение защо я издирват.
1067.
Светослав | 01.04.2020 в 13:55
Моля за ПОМОЩ
Моля договори на въпроса:^)
Защо няма запетая пред думите „само“ и „които“ в изречението :
Дечица, проверявам ви тестовете, но не става никак бързо. В петък ще го направят, които не са, а ще го повторят САМО които имат под 18 точки от 35.
Благодаря предварително!
Моля отговорете днес :^)
1068.
Павлина | 01.04.2020 в 14:57
Не се поставя запетая, защото двете прости изречения са свързани със съюз (който), пред който има уточняваща дума (само).
1069.
Малина | 29.03.2020 в 18:51
Здравейте, Павлина!
Бих искала помощ относно правописа на следните думи, защото в Гугъл ми излизат различни неща и се двоумя кое всъщност да взема за правилно.
1. научнопрактически или научно-практически
2. левосектантски или лявосектантски
3. елинпелинови или Елин-Пелинови
4. радиалнолъчист или радиално-лъчист
5. двойнствеността или двойствеността
6. изтребител или изстребител
7. педесетгодишнина или петдесетгодишнина
8. големокалибрен или голямокалибрен
9. кирилометодиевски или Кирило-Методиевси
Благодаря предварително!
1070.
Павлина | 30.03.2020 в 15:54
Здравейте, Малина,
Предполагам, знаете, че Гугъл не може да Ви даде правилен отговор на правописни въпроси – не само на тези. :)
1. Сложно е, макар че в официалния речник е дадена само формата научнопрактически.
2. левосектантски
3. Елин-Пелинови
4. радиалнолъчист
5 и 6. В сайта ми https://kaksepishe.com/ има информация – използвайте полето горе вдясно.
7. петдесетгодишнина
8. Дублети са.
9. Кирило-Методиевски
1071.
Малина | 30.03.2020 в 16:38
Много благодаря!
Изключително полезна, както винаги!
1072.
kokomika | 31.03.2020 в 8:51
Здравей!
Бих искала да попитам дали в следното изречение има запетая пред думата “обляно” и след “слънце”: “Цялото селце светеше обляно в слънце и привличаше погледа на младия пътник, измъчван от жажда и глад.”
Благодаря за отговора предварително.
1073.
Павлина | 31.03.2020 в 14:39
Няма основание за запетая.
1074.
Пламен | 29.03.2020 в 0:10
Здравей, Павлина! Имам въпрос относно два сходни примера – трябва ли да има запетаи в първото и второто изречение, съответно след “лека-полека“ и “от години“?
1.И лека-полека новият му живот започна да се подрежда.
2. От години, за Асен 25-и декември не беше най-светлия християнски празник
1075.
Павлина | 30.03.2020 в 15:56
Здравей! Не.
1076.
plampetkov | 30.03.2020 в 21:33
Във второто изречение трябва да е „не беше най-светлияТ християнски празник“.
1077.
Павлина | 31.03.2020 в 14:40
Да. Също така: 25 декември.
1078.
Катя | 24.03.2020 в 0:27
Здравей, Павлина. Би ли сложила запетая в изречението (различни свойства):
Телефонът беше голям черен и плосък.
Благодаря!
1079.
Павлина | 24.03.2020 в 20:59
Здравей, Катя!
Трябва да се постави запетая.
1080.
Радостина | 20.03.2020 в 21:26
Здравейте, Павлина! Бихте ли ми казала колко запетаи трябва да има тук и къде:
“Продавачката използва това, че очевидно неопитния крадец не гледа…“?
1081.
Павлина | 21.03.2020 в 10:24
Здравейте, Радостина!
Запетаята е правилно поставена. Думата неопитния трябва да се с пълен член.
1082.
Калински | 20.03.2020 в 12:22
И още един въпрос – “от всичко на всичко“ в това изречение трябва ли да се обгради със запетаи или една е достатъчна?
Персоналът се състоеше от всичко на всичко, две жени
на възраст между 40 – 45 години…
1083.
Павлина | 21.03.2020 в 10:26
Изобщо не са нужни запетаи. Би трябвало да напишете или две жени на възраст между 40 и 45 години, или две жени на 40 – 45 години.
1084.
Калински | 20.03.2020 в 11:51
Привет! Моля за съвет дали запетаите, обграждащи “сякаш безкраен“ в изречението са уместни:
Първите три месеца всичко беше наред, но след това започна един, сякаш безкраен, период на забавяне на и без това нищожните заплати.
Благодаря предварително и всичко добро!
1085.
Павлина | 21.03.2020 в 10:25
Привет! Няма нужда от запетаи.
1086.
Георги | 18.03.2020 в 19:26
Здравейте,
Правя превод и ще бъда благодарен за помощта Ви. Как е по правилно да се напише : “ се приготвя на ръка от плодовете на…“ или “ се приготвя ръчно от плодовете на..“
Благодаря
1087.
Павлина | 19.03.2020 в 7:57
Здравейте,
По-добре ръчно – другият вариант е разговорен.
1088.
Никола | 17.03.2020 в 14:48
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е дали е правилно да се огради със запетаи „хората“ в следното изречение:
Какво ли не правим(,) хората(,) от любов?
Благодаря ти предварително.
1089.
Павлина | 18.03.2020 в 14:01
Здравей, Никола!
Това изречение е проблемно за мен – аз бих добавила ние:
Какво ли не правим ние, хората, от любов.
1090.
Боян | 12.03.2020 в 13:47
Здравей, Павлина.
Искам да те попитам за запетайките в следните 2 изречения:
1. Да знаем задълженията си в ежедневието си е най-висшата мъдрост.
2. Той работи повече, отколкото трябва, и след това няма време.
Правилни ли са изреченията?
Благодаря ти предварително.
1091.
Павлина | 14.03.2020 в 8:48
Здравей, Бояне,
В първото изречение трябва да се постави запетая пред е според официалните правила. По проблема съм писала в блога си: https://pavlinav.wordpress.com/2015/03/13/1-80/
1092.
Maria | 07.03.2020 в 23:24
Здравей, Павлина! В една група по правопис, в която членувам, се зароди следният спор: пунктуационно правилно ли е изречението: “Ваятелството или скулптурата, е изкуство, от което хората се възхищават от най-дълбока древност.” и кой е подлогът в това изречение? Благодаря предварително!
1093.
Павлина | 08.03.2020 в 12:21
Здравей! Пред или трябва да се постави запетая – т. 10 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-ili/ Подлогът в първото просто изречение е ваятелството, а във второто – хората.
1094.
plampetkov | 02.03.2020 в 14:09
Здравей, Павлина! Може ли да ми кажеш как ми е пунктуацията тук:
„Мила, сладка и добричка,
отведоха я като птичка
със кафеза във чужбина.
И тъжен чичо е за Тина.
…„Шипка – връх на свободата“ –
повтаряше след чичо във играта.
Ботев кораба „Радецки“
превзема – обяснявах ѝ по детски.“?
И правилно ли написах въпроса си откъм пунктуация?
1095.
Павлина | 05.03.2020 в 8:31
Здравей!
Пунктуацията е правилна, общо взето. Въпросителният знак след стиховете е излишен. Когато се цитират стихове по този начин (на нов ред, всеки на отделен ред), не се слагат кавички.
1096.
Никола | 01.03.2020 в 18:45
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е дали се пише апостроф при думите „наш(‘)та/-то/-те“, „ваш(‘)та/-то/-те“, „кат(‘)“ и „докат(‘)“. Според мен би трябвало, за да отбележи пропуснатата гласна, но съм ги виждал и по двата начина.
Благодаря ти предварително.
1097.
Павлина | 02.03.2020 в 8:53
Здравей, Никола!
Да, трябва според официалните правила.
1098.
Калински | 29.02.2020 в 18:44
Привет! Моля Ви за съвет – има ли запетая след съществени неща? Благодаря предварително!
Има други, по-съществени неща
от това да се харесаме на другите
1099.
Павлина | 02.03.2020 в 8:52
Здравейте! Не.
1100.
Вили Витска | 27.02.2020 в 13:04
Павлина, моля да ми кажете кое е правилно:
Те заколили кравата, за да могат да нахранят всички.
Те заклали кравата, за да могат да нахранят всички.
1101.
Павлина | 27.02.2020 в 22:40
И двете форми са правилни – дублети са.
1102.
Вили Витска | 28.02.2020 в 10:28
Много Ви благодаря! Не знам защо винаги ме е дразнело това „заколили“….
Приятни почивни дни!
1103.
Радостина | 22.02.2020 в 17:35
Здравейте отново, Павлина! Имам молба да ми разясните запетаите при използване на И, понеже не са ми съвсем ясни. Ето пример:
. Така, неусетно, и тази година се изтърколила…
1104.
Радостина | 22.02.2020 в 17:38
И един въпрос за вметнатите части, понеже и там изпитвам колебания. Правилни ли са запетаите тук:
Отвътре, със същия глуповат поглед, го наблюдавала…
Благодаря сърдечно!
1105.
Павлина | 23.02.2020 в 15:57
Тук имаме обособена част (със същия глуповат поглед), а не вметната. Обособяването в това изречение не е задължително.
За пунктуацията на вметнатите части вижте тук:
https://kaksepishe.com/vmetnati-chasti-zapetaya/
https://kaksepishe.com/zapetaya-vmetnati-chasti/
1106.
Павлина | 23.02.2020 в 15:55
Здравейте, Радостина!
Тук проблемът е не запетаята пред и, а дали е необходимо да се обособи неусетно и съответно да се огради със запетаи. Случаят е спорен – може да се обособи, а може и да не се обособи.
За запетаята при и правилата не са едно и две. Може да ги видите тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/
1107.
Пламен | 22.02.2020 в 16:37
Здравейте, Павлина! Имам въпрос относно пълния член. Знам, че когато думата е заменяема с той, се пише такъв, но дали е така в този случай:
Начинът е да се изправиш.
Някак си “Той е да се изправиш“ не ми звучи уместно…
1108.
Пламен | 22.02.2020 в 16:41
И още един сходен пример:
СмисълЪТ (или смисълА) е в това да се разбираме…
1109.
Павлина | 23.02.2020 в 15:52
Думата също трябва да получи пълен член.
1110.
Павлина | 23.02.2020 в 15:51
Здравейте!
В този случай думата получава пълен член. Заместването с той/него се прави за улеснение. Понякога той не звучи уместно и невинаги помага. Всички правила за поставянето на пълния и краткия член може да видите тук:
https://kaksepishe.com/palen-chlen/
https://kaksepishe.com/kratak-chlen/
1111.
Калински | 18.02.2020 в 16:10
Привет! Ще ви бъда благодарен да ми кажете правилни са запетаите при тези 2 примера:
Пример 1: И както обикновено, от едно, нещата прераснаха
Пример 2: Хвана дръжката на вратата, с готовност да отвори още преди да са пристигнали.
1112.
Павлина | 20.02.2020 в 8:27
Привет!
1. И както обикновено, от едно нещата прераснаха…
2. Хвана дръжката на вратата с готовност да отвори още преди да са пристигнали.
1113.
Калински | 20.02.2020 в 14:06
Здравейте отново и благодаря за отговора на предния ми въпрос. Бих ви помолил и за помощ при случаите, в които има струпване на препинателни знаци – има ли интервал между тях? Става дума за знаците около кавичките.
Пример: и когато тя му каза: „Нали обеща…”, той избухна…
Пример 2: и на кое да кажеш: ‘’Спри се!’’?
1114.
Павлина | 22.02.2020 в 12:12
Така примерите са добре.
1115.
Радостина | 15.02.2020 в 13:33
Здравейте, Павлина!
Можете ли да ми кажете дали в този пример запетаите са уместни – става въпрос за тази след бай Димо и за тази след дворец?
За бай Димо, “Колибката“ беше като дворец, в сравнение с местата, които обитаваше доскоро.
1116.
Радостина | 15.02.2020 в 14:11
Ако може само да ми кажете и за тези запетаи (които ограждат един ден), понеже забравих да ви питам в предния си коментар:
докато, един ден, бат’ Пешо – собственикът на заведението
1117.
Павлина | 16.02.2020 в 16:39
Няма основание за тези запетаи.
1118.
Павлина | 16.02.2020 в 16:38
Здравейте, Радостина!
Първата и втората запетая са излишни.
1119.
Калински | 13.02.2020 в 10:57
Привет отново! Имам друг въпрос – да напиша ли кавички, когато става въпрос за метафоричен цитат? Ето и конкретен пример:
Тежест си придават хора леки
и на ценностите казват: “Чао!’’…
И има ли интервали при струпаните препинателни знаци накрая, може би между кавичките и многоточието?
1120.
Павлина | 14.02.2020 в 15:42
Аз бих написала така:
и на ценностите казват чао…
или
и на ценностите казват “чао”…
1121.
Калински | 10.02.2020 в 13:46
Пример 1: ’’Ден без нерви да дочакам,
убеден съм – няма начин!
Някой все ще ме ядоса,
някой ще ме разгневи… ’’
Пример 2:
Там няма лица омърлушени,
няма погледи мрачни, отровни,
защото хората там са научени
да си помагат, да бъдат свободни…!
1122.
Павлина | 10.02.2020 в 14:55
Между многоточието и затварящите кавички не трябва да има интервал. Във втория пример си е правилно, но се пише “умърлушени”.
1123.
Калински | 09.02.2020 в 16:56
Привет!
Първо – поздравления за консултациите, с които помагате на много хора! Второ – имам въпрос относно струпването на няколко препинателни знаци и конкретно за многоточието – поставя ли се интервал между него и кавички, скоби или удивителен? При цитат, да речем, има ли интервал между … и “ или не?
Благодаря предварително и всичко добро!
1124.
Павлина | 09.02.2020 в 19:02
Здравейте!
Моля да ми напишете конкретни примери. Не знам точно кои случаи Ви интересуват, а и правилата са сложни.
1125.
Mariq | 04.02.2020 в 14:48
Здравейте! Може ли помощ за запетаите
Затова, Ние, Иван и Иванка, заедно с нашите родители ви каним…..
Питането ми е дали това е правилният начин на поставяне на запетаите или някъде трябва да се махне?
Благодаря предварително!
1126.
Павлина | 04.02.2020 в 18:51
Здравейте,
Правилно е така:
Затова ние, Иван и Иванка, заедно с нашите родители ви каним…
1127.
Диана Даскалова | 03.02.2020 в 19:08
Здравейте, Павлина,
Бих искала да си изясня въпроса относно препинателния знак, който се използва след думата „Поздрави“ в края на деловите писма(дали е запетая или двуеточие, а може би и не е нужен). Отдавна съм изучавала тази дисциплина и съм забравила някои неща,а някак си не ми се нрави в случая запетаята и ми се вижда леко нелогична за правилата на българския правопис. Благодаря предварително за отговора!
1128.
Павлина | 04.02.2020 в 18:51
Здравейте, Диана,
От години вече запетаята след Поздрави се е наложила в деловата кореспонденция, така че аз бих препоръчала да употребявате точно този препинателен знак.
1129.
Диана Даскалова | 04.02.2020 в 22:07
Благодаря за своевременния отговор!
1130.
Георги | 29.01.2020 в 19:13
Здравей, Павлина!
В словосъчетанието „8 водещи лектора“ правилна ли е множествената форма на думата лектор? Или трябва да бъде „лектори“?
1131.
Павлина | 31.01.2020 в 14:11
Здравей! Трябва да е лектори. Ето тук правилата: https://kaksepishe.com/broyna-forma/
1132.
Елена Николова | 28.01.2020 в 10:05
Здравей, Павлина,
Писах на сайта, но не знам дали не съм объркала мястото, затова копирам въпроса и тук.
Имам въпрос относно членуването на имена на кораби в случаи като следния:
От няколко месеца плавам на борда на „Черният лебед“.
Предлогът „на“ предполага кратък член, но ми се струва, че след като „Черният лебед“ е име, оградено в кавички, не би трябвало да се изменя.
В интернет откривам противоречива информация – направих аналогична проверка за „Летящият холандец“ в Българския национален корпус и излизат примери и за двата варианта:
*Вечно ли ще плава — като „Летящия холандец“?
*Корабът премина край нас като „Летящият холандец“ на разстояние около 3 мили.
Ще се радвам да чуя мнението ти.
Поздрави!
1133.
Павлина | 29.01.2020 в 12:34
Здравей, Елена,
На 7 януари съм изпратила отговор на този въпрос по имейла. Отговорът е следният:
Казусът наистина е спорен. Вижте втората част в моята публикация: http://bit.ly/312eMvi
1134.
Елица | 23.01.2020 в 17:10
Здравейте! Не съм сигурна за запетаите при следното изречение:
Ние, Иван и Иванка, заедно с нашите родители, ви каним…..
Питането ми е дали това е правилният начин на поставяне на запетаите или някъде трябва да се махне?
Благодаря предварително!
1135.
Павлина | 23.01.2020 в 21:48
Здравейте! Третата запетая е излишна.
1136.
Елица | 23.01.2020 в 22:49
Много благодаря за бързия отговор!
1137.
Мартин Калчев | 17.01.2020 в 21:35
Здравей, Павлина. Бих искал да попитам каква е правилната пунктуация при изреждане на изказвания в следния пример.
Някои от коментарите бяха: „Тортата беше чудесна.“; „Радвам се, че бяхме заедно.“; „Благодаря за хубавите моменти!“ и „Дано скоро се видим пак!“
Благодаря много!
1138.
Павлина | 19.01.2020 в 19:32
Здравей, Мартине!
Този вариант ми се струва най-близко до правилния, ако такъв беше регламентиран:
Някои от коментарите бяха: „Тортата беше чудесна“; „Радвам се, че бяхме заедно“; „Благодаря за хубавите моменти!“ и „Дано скоро се видим пак!“.
1139.
Олга | 15.01.2020 в 16:34
Привет, Павлина!
Отдавна се консултирам с твоя блог по граматически въпроси.
Би ли казала в следното изречение: „Начинът, по който им cе обяcнявам в любов, е като им готвя.“, дали има запетая пред като и защо.
Какво представлява „като им готвя“ – главно, подчинено изречение или нещо друго?
Благодаря предварително.
1140.
Павлина | 17.01.2020 в 8:21
Здравей, Олга!
Трябва да се постави запетая според правилата – там минава границата между две прости изречения. Въпросното просто изречение е подчинено сказуемноопределително.
1141.
Пит | 09.01.2020 в 14:18
Здравей Павлина,
Въпреки,че съм далече-далеч от българския език си позволявам да попитам:
Съществуват ли конструкциите,формите,следните думи:
Ти ме правиш разсмяна/та.
Ти ме усмихваш.
Думата „уважителен“ съществува ли ?
Благодаря за отговора.
Поздрави.
1142.
Павлина | 10.01.2020 в 22:05
Здравей, Пит!
Силно се съмнявам, че някой, чийто майчин език е българският, ще каже ти ме правиш разсмяна. Евентуално ако много години е живял в чуждоезикова среда.
За ти ме усмихваш може да прочетеш тази статия.
Думата уважителен е съвсем нормална дума.
1143.
Пит | 11.01.2020 в 6:00
Благодаря Ви Павлина,
Много сте ни нужна с вашия начин на правене на правенето, относно българския.След като вече Дебелянов,Смирненски,Пеньо Пенев,Яворов,Лилиев и плеядата други са демоде ни е необходим стимул да не претърпяваме обратна еволюция.
Мисля,че правите това,което Жана от Арк е направила за французите.
Поздрави.
1144.
Nousha | 03.01.2020 в 17:18
Здравей, Павлина,
Наглед простото съчетание „средно голям“ ме препъва, вниквах и медитирах над правилото за смисловото единство, но не можах да стигна до категоричен извод дали тези двете следва да се пишат заедно – средноголям, или разделно. Не знам защо ми звучи като да трябва да са разделно, но сякаш правилото подсказва да са заедно. Би ли ме насочила? Благодаря предварително.
Гергана
1145.
Павлина | 04.01.2020 в 10:12
Здравей, Гергана,
Ако с медитация можеше да се решават подобни казуси, щях да положа усилия да я овладея. :) Няма кой да каже категорично. В подобни случаи – когато слято изписания вариант го няма в речника – аз обикновено предпочитам разделното изписване.
1146.
Георги | 24.12.2019 в 13:30
Здравей, Павлина!
Във всички източници, които съм намерил, пише, че не се слагат запетаи около сякаш, тъй като е вметната част, която може да се използва само като такава, примерно в изречението „Той сякаш не разбираше, че го обиждат“.
Но това важи ли за случаите, когато сякаш въвежда друго изречение, например:
„Ти хукна навън сякаш имаше пожар!“
Трябва ли да има запетая пред сякаш в случая?
Благодаря предварително!
1147.
Павлина | 24.12.2019 в 14:00
Думата сякаш може да бъде и съюз и в този случай (както е във втория пример) пред него се поставя запетая.
1148.
али | 23.12.2019 в 2:07
Здравей, Павлина! Неправилна ли е думата „дремане“? В речниците намирам „дремене“ и „дрямане“, но и двете нещо не ми звучат, особено „дремене“. Ти как го казваш?
1149.
Павлина | 24.12.2019 в 13:57
Здравей, Али! Не знам как бих го казала, ако не ми беше дала трите варианта. Щом като официалният правописен речник дава дремане и дрямане, това са правилните варианти. Поначало отглаголните съществителни се образуват от основата на минало свършено време (дряма-х), така че втората гласна следва да е а, а не е. Вероятно по аналогия с отглаголни съществителни като четене например (чета и дремя са от едно и също спрежение) се казва дремене.
1150.
али | 24.12.2019 в 17:21
Много ти благодаря, Павлина! Даде ми правилото, аз не го знаех. Значи от „дрема“ в мин. св. вр. следва да е „дремане“, а речникът казва „дремене“, което ме обърква и не знаех защо. Още не знам как ще го казвам. :) Желая на теб и семейството ти весели празници, здраве, щастие и да продължаваш да си нашата пътеводна звезда по любимия ни български! :)
1151.
Павлина | 26.12.2019 в 10:40
Хм, не е точно така. Глаголът в сегашно време е дремя, дремеш, дреме…; в минало свършено е дрямах, дряма, дряма… Съответно отглаголното съществително е дрямане. Но тъй като в корена на глагола има променливо я, кодификаторът е дал и дублет на отглаголното съществително – дремане.
1152.
Спасенка Игова | 13.12.2019 в 18:44
Здравей, Павлина,
Правилни ли са следните две изречения? Сказчикът говори пред многобройна аудитория.
„Това, което казвате, е истинска мантра. Знаете, че сега сте реализирана душа. Просветлена личност сте, желанието ви е просветлено.“
Допуска ли се такъв преход от множествено към единствено число? Или е по-добре да се приведе всичко към множествено число: „реализирани души, просветлени личности“?
Задавам този въпрос, защото това е масовият случай в речта на въпросния сказчик. И понеже е превод от английски, не можем да сме сигурни дали не си служи напълно съзнателно с преход към единствено число, за да направи речта си по-въздействаща. Например: „Това, което казваш, е истинска мантра. Знаеш, че сега си реализирана душа…“. И след това веднага се връща към многобройната аудитория, т.е. говори в мн.ч.
1153.
Павлина | 15.12.2019 в 12:52
Здравей!
На български са приемливи всички варианти. Преводачът решава кой от тях максимално се доближава до внушенията на сказчика.
1154.
Спасенка | 17.12.2019 в 15:46
Благодаря, Павлина. Бъди здрава!
1155.
Боян Георгиев | 12.12.2019 в 12:36
Здравей, Павлина.
Дали можеш да ми помогнеш за следното изречение с кавичките:
„Когато Господ видя, че той е дошъл да го види, Бог го извика от храста: „Мойсей, Мойсей!“.“
Имам цитат и вътрешен цитат – трябва ли да се поставят вторите кавички или са излишни, както и точката?
Мерси предварително.
1156.
Павлина | 12.12.2019 в 12:56
Здравей! Точно така трябва да е.
1157.
Татяна | 04.12.2019 в 15:38
Здравей, Павлина,
Имам два въпроса, свързани с личното местоимение „аз“ със значение на съществително.
1. С главна или малка буква трябва да се изписва?
Той твърди, че Аз-ът/аз-ът винаги е бил велика мистерия.
2.При членуване слято или полуслято трябва да е?
Той твърди, че Аз-ът/азът винаги е бил велика мистерия.
Благодаря.
1158.
Павлина | 05.12.2019 в 16:47
Здравей, Татяна,
В художествена литература аз го изписвам с малка буква: аз, азът. В останалите случаи: Аз, азът.
1159.
Цветелина | 27.11.2019 в 11:32
Здравей, Павлина. Въпросът ми е как е по-правилно да се напише: посочените дата и час или посочената дата и час. Благодаря.
1160.
Павлина | 28.11.2019 в 13:06
Здравей, Цветелина! Не ми е известно да има правила за съгласуване в този тип словосъчетания. Аз бих написала посочената дата и час.
1161.
Луси | 14.11.2019 в 8:22
Здравей, Павлина,
Имам няколко въпроса. В текста, който ще видиш по-долу, думата „нова“ трябва ли да бъде написана с главна буква? Доколкото знам, главната буква се използва, когато се има предвид празникът, а не следващите дванайсет месеца. Бих искала обаче да бъда сигурна в изписването, затова ще се радвам да ми отговориш. Ето го и текста:
Весели празници и
щастлива нова година!
С най-добри пожелания за здраве и лично щастие.
Нека новата 2020 година да е спорна и благополучна!
Вторият ми въпрос се отнася до изписването на звания и длъжности в деловата кореспонденция. Когато напишем заключителния поздрав „С уважение“, „Поздрави“, „С поздрав“ и т.н., необходимо ли е званието и длъжността на автора да се изпишат с главна буква? Например:
С уважение:
д-р Иванов
Директор на „Ключове“ ЕАД
Последният ми въпрос е дали има значение в коя част от листа поставяме текста при адресиране (До еди-кого си…) и заключителния поздрав. Тъй като ежедневно се сблъсквам с десетки писма и имейли, които не следват еднаква схема, често се затруднявам, когато трябва да реша как точно да структурирам текста.
Благодаря!
Луси
1162.
Павлина | 16.11.2019 в 14:46
Здравей, Луси!
1. Правилно е с малка буква в този случай, макар че за щастлива нова година може да се спори какво точно се има предвид.
В “Как се пише?” има статия по проблема: https://kaksepishe.com/nova-godina-glavna-bukva/
2. Както е изписано, е добре.
3. В момента се използват различни модели за делови писма, така че е трудно да се каже кой да се следва. Все пак според мен е добре да избереш един модел и да се придържаш към него.
1163.
Луси | 16.11.2019 в 17:44
Благодаря, Павлина. А защо длъжността трябва да се изпише с главна буква? Защото не е написана до името на човека, който я изпълнява, ли?
Луси
1164.
Павлина | 18.11.2019 в 10:12
Защото е в началото на реда и на горния ред няма препинателен знак, който да посочва, че това е определение към Иванов.
1165.
Ина Грозданова | 08.10.2019 в 9:25
Здравей, Павлина! Промяна ли се пълния член в заглавие, когато е част от изречение? Имам предвид името на филм – „Кръстникът“. Ето два примера за яснота:
Мислех, че „Лорънс Арабски“ е най-великият филм, който някога е правен,
докато не гледах първия „Кръстник“. Или трябва да си остане с пълния член тук?
Когато „Парамаунт“ предложи „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола…
В случая би трябвало да е „Кръстника“ или си остава с пълния член, както е заглавието на филма?
Благодаря ти предварително!
Поздрави,
Ина
1166.
Павлина | 10.10.2019 в 8:28
Здравей, Ина,
Вторият въпрос е дискусионен. Аз оставям пълния член в заглавие, което е в кавички.
За първия – бих редактирала изречението така, че да се употреби членуваната форма на заглавието.
1167.
Мариян | 02.10.2019 в 15:41
Здравей, Павлина!
Правилно ли е да използваме запетая вместо препинателен знак в изречението:
„Благодаря, приятно изкарване и на вас!“,
или трябва да се напишат две изречения, а именно: „Благодаря! Приятно изкарване и на вас!“ ?
1168.
Павлина | 03.10.2019 в 16:22
Здравей! И по двата начина е правилно.
1169.
menti4ka | 02.10.2019 в 7:18
Здравей, Павлина!
Как е правилно Едипов комплекс или едипов комплекс?
Прочетох в блога ти за терминологичните словосъчетания, но не се ориентирам това такова ли е.
1170.
Павлина | 03.10.2019 в 16:24
Здравей! Предполагам, че въпросът е провокиран от една публикация във Facebook група. Аз отговорих там: ако следваме буквата на закона, трябва да е с малка буква, но мен нещо ме възпира да го изпиша така.
1171.
Крис | 26.09.2019 в 22:23
Здравей, Павлина! Как е правилно да изписваме – Ден на независимостта или Ден на Независимостта?
1172.
Павлина | 27.09.2019 в 21:33
Здравей! Правилно е с малка буква.
1173.
plampetkov | 17.09.2019 в 12:39
Здравей, Павлина! Правилна ли е пунктуацията в следните стихове? Отначало не бях поставил запетая след „болен“. И сега съм по-скоро за без запетая след „болен“.
Излъга, че е болен,
майка си, доволен.
1174.
Павлина | 20.09.2019 в 14:03
Здравей! Тази запетая трябва да я има.
1175.
Елица | 13.09.2019 в 18:11
Здравей, Павлина!
Как е правилно да се изписва съкращението на „група за целодневна организация на учебния ден“ – ГЦДОУД или ГЦОУД? Благодаря.
1176.
Павлина | 14.09.2019 в 13:39
Здравей, Елице!
И двете съкращения са правилни, но аз бих препоръчала да използваш по-често употребяваното – ГЦОУД.
1177.
Ангел | 14.08.2019 в 8:49
Здравей, Павлина!
Колебая се за запетаите в няколко случая:
Той е по-добър и от двамата (,) взети заедно.
Докладът му е противоречив, с общи фрази (,) и тревожи.
Той (,) както винаги (,) не ни обърна внимание.
Аз (,) ако не искам, няма да отида.
Поздрави!
1178.
Павлина | 15.08.2019 в 13:59
Здравей, Ангеле!
В първото и в четвъртото изречение трябва да се постави запетая, а във второто няма основание. В третото оградената част може да се обособи, а може и да не се обособи.
1179.
Георги | 11.08.2019 в 5:22
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е слято ли се пишат думите не/достатъчно, не/особено. Например тук:
Той е не/достатъчно силен.
Този човек е не/особено добър.
Благодаря! :)
1180.
plampetkov | 12.08.2019 в 10:36
1. Недостатъчно силен;
2. Не особено добър.
1181.
Павлина | 12.08.2019 в 19:44
Да, първото – слято, второто – разделно.
1182.
Владимир Данчев | 02.06.2020 в 16:14
Привет, Павлина,
Нали общото правило гласи, че частицата „не“ за отричане се пише слято със следващата дума, когато думата е наречие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение ?
Защо тогава е написано „не особено добър“? Не следва ли да бъде „неособено добър“ ?
Поздрави,
Владимир Данчев
1183.
Павлина | 02.06.2020 в 18:51
Здравей, Владимире!
И за мен този случай е проблемен.
1184.
Елиза | 06.08.2019 в 9:11
Здравей, Павлина!
Искам да попитам в следното изречение трябва ли да има запетая пред или и ако да, защо?
Едно е да говориш анонимно и съвсем друго да застанеш пред човека и да му кажеш, че нищо не разбира, или не става за тази работа.
1185.
Павлина | 06.08.2019 в 11:05
Здравей, Елиза,
Няма нужда от запетая.
1186.
Ева | 02.08.2019 в 22:41
Здравей, Павлина! Прието ли е да се поставя смислоразличително ударение върху „а“ в глагола „танцува“ в следния случай: Тя танцувА цяла нощ (минало свършено време). Благодаря ти за помощта!
1187.
Павлина | 03.08.2019 в 14:49
Да, правилно е, но в този вид: танцувà. Тези форми обаче се употребяват в разговорната реч и нямат място в книжовната. Правилно е да се изговаря с ударение на У, т.е. формата за мин. св. време съвпада със сегашната форма.
1188.
Ева Кънева | 03.08.2019 в 15:18
Много ти благодаря! Ще се възползвам от възможността да задам и втори въпрос. Пълен или кратък член се поставя на съществителното в следния случай: Тя изчака треморът/тремора да отшуми. Обърква ме, че „тремор“ се явява допълнение, но и своеобразен подлог. Извини ме, ако казусът е вече коментиран!
1189.
Павлина | 04.08.2019 в 13:07
Да, вече съм коментирала казуса.
1190.
Али | 04.08.2019 в 21:01
В този случай бих изтъкнала вършителя на действието. „Видях влакА да идва“, но „изчаках треморЪТ да отшуми“. След видях – винаги кратък член, след изчаках – винаги пълен.
1191.
Цветелина | 02.08.2019 в 9:45
Павлина, здравей. Как е по-правилно да се каже: Предприятие приключва финансовата 2010 и 2011 година (финансовите 2010 и 2011 години) с положителен финансов резултат.
1192.
Павлина | 02.08.2019 в 20:18
Здравей, Цветелина!
Правилен е първият вариант.
1193.
Ве | 01.08.2019 в 18:01
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е свързан с наименованието на едно дружество. Ако фирмата е регистрирана в Търговския регистър като „Чушки и домати“ – ООД, как трябва да се изписва името, когато използваме съкращението ЧиД? На няколко места го видях написано или с интервали между буквите (Ч и Д), или с интервали и кавички („Ч и Д“ – ООД). В Правописния речник на БАН пише, че инициалните съкращения трябва да се изписват без интервали. Така написано, го видях само в съчетание с думата „услуги“: ЧиД услуги. Ще съм ти безкрайно признателна, ако ми обясниш как трябва да го пиша.
Поздрави,
Ве
1194.
Павлина | 03.08.2019 в 14:43
Здравей, Ве!
Опасявам се, че не мога да помогна особено. Единственото аналогично съкращение, за което се сещам, е ВиК или ВиК ООД – точно в този вид. В случай че фирмата не е широко известна, не бих препоръчала името ѝ да се съкращава.
1195.
Теди | 27.07.2019 в 1:13
Здравей отново, Павлина!
Имам още един въпрос, свързан с пунктуацията.
На сайта ти „Как се пише“ намерих следното изречение:
А ти, щом като имаш толкова свободно време, уплътнявай го с нещо смислено.
Ако го преобразуваме в следния вид:
А щом като ти имаш толкова свободно време, уплътнявай го с нещо смислено.
Така няма запетая. нали? Ако смисълът и в оригиналното изречение е същият, можем ли да махнем запетаята пред „щом“, или тя е задължителна?
Благодаря!
1196.
Павлина | 27.07.2019 в 10:45
Здравей, Теди!
За пунктуацията е важна преди всичко структурата на изречението, а не смисълът. Двете изречения имат едно и също съдържание, но структурата им е различна. В първото сложно изречение едното просто разкъсва другото, а във второто двете прости изречения са последователни. Затова и пунктуацията е различна.
1197.
Теди | 26.07.2019 в 1:59
Здравей, Павлина!
Имам леко банален въпрос :)) В изречението:
Явно (,) щом е видял, се е уплашил.
Необходима ли е запетая след „Явно“? Можем ли да приемем, че „Явно“ е част от изречението, и да не пишем?
1198.
Павлина | 27.07.2019 в 10:53
Думата най-често се употребява като вметната част и вероятно по тази причина не се отделя със запетаи. Тук обаче според мен трябва да се постави.
1199.
Боян | 25.07.2019 в 14:30
Здравей, Павлина.
Би ли ми помогнала със поставянето на затварящите кавички в следните 2 изречения:
1. Александър Солженицин описва Сталин като толкова мнителен, че „неговата философия е недоверието.“
2. Пикасо мрачно заявява на Жило, че „всяка любов може да трае само за предопределен период.“
Благодаря ти предварително.
1200.
Павлина | 27.07.2019 в 9:29
Здравей, Бояне!
И в двете изречения точката трябва да е след затварящите кавички.
1201.
Георги | 24.07.2019 в 6:52
Здравей, Павлина!
Имам въпрос за слятото, полуслятото и разделното писане :)
Как се пише фикс идея/фиксидея?
И пишат ли се слято думи с „гейт“, например:
Апартаментгейт? НАПгейт?
Благодаря предварително!
Поздрави!
1202.
Павлина | 25.07.2019 в 7:15
Здравей, Георги!
Първото е спорно. “Апартаментгейт”, “НАП-гейт”.
1203.
Eli | 23.06.2019 в 15:24
Здравей, Павлина, имам следния въпрос към теб, свързан с пунктуацията:
Ако в някакъв материал се публикува част от текст, как се означава, че текстът продължава – с три точки в средни скоби под последния ред или по някакъв друг подобен начин?
Благодаря ти! Това, което правиш, е много необходимо и полезно и от сърце ти желая успех!
1204.
Павлина | 24.06.2019 в 14:35
Здравей!
Не виждам необходимост да се поставя многоточие, и то на нов ред. Цитатът поначало означава, че е взет откъс от текста. Рядко той е финалната част на цитирания текст.
1205.
Елица | 09.06.2019 в 20:24
Здравей, Павлина!
„Закуско-обяд“ полуслято ли следва да се пише?
Благодаря.
1206.
Павлина | 10.06.2019 в 12:57
Здравей, Елице!
Да, би трябвало, макар че има случаи, в които подобни съществителни (две равноправни основи, свързани със съединителна гласна) се пишат слято: металокерамика, железобетон.
1207.
Vasil Who (@elbulgarian) | 10.06.2019 в 13:28
Здравейте, Павлина. Според Вас, може ли да се каже, че се наблюдава тенденция към постепенно отпадане на полуслятото изписване? Благодаря.
1208.
Павлина | 11.06.2019 в 9:13
Здравейте! Не бих се ангажирала с подобно твърдение. Освен това тенденция къде – в официалните правила или в масовата практика? В първото – не бих казала. Във второто – нужни са статистически изследвния.
1209.
Veni Hristova | 01.06.2019 в 19:41
Здравейте! Първо, благодаря за споделените знания и труд! Следва въпросът ми за слято, полуслято или разделно писане на : съботноучилищен (урок, група..)Моля обяснете и защо. Благодаря
1210.
Павлина | 02.06.2019 в 7:52
Здравейте!
Пише се слято – от съботно училище. Вижте правилото тук: https://kaksepishe.com/vatreshnoadministrativen/
1211.
Veni Hristova | 05.06.2019 в 1:02
Благодаря Ви. Приятна работа!
1212.
Въльо Петков | 22.04.2019 в 8:58
Здравейте,въпросът ми е относно разпознаването на съставното именно сказуемо в изречението.Попаднах на множество примери,в които не мога да разпозная дали е СГС или допълнение.Давам два от примерите:
1.Също като понятията импулс,пространство,време,енергия е основно понятие,което не подлежи на еднозначно дефиниране.
– в този случай „е понятие“ може ли да е СГС ,защото пък „Основно“ е определение,а не съм чувал за определение към сказуемо – следователно „понятие“ трябва да е допълнение.Правилно ли разсъждавам или не?
2.Аристотел пък създава модел,в чийто център е Земята.
– отново греда – „Е Земята“ – СГС ли е?
Моля,обяснете как да го разпознавам и как най-лесно мога да се ориентирам.
Благодаря ви предварително.
1213.
Павлина | 23.04.2019 в 12:36
Съставното именно сказуемо се разпознава най-лесно по глаголите, с които се образува: съм, оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, стана/ставам (със значение ’съм’), остана/оставам (със значение ’съм’), представлявам (със значение ’съм’). Има и други глаголи, но те се срещат доста рядко.
И в двата примера има съставно именно сказуемо (а не глаголно, както сте означили със съкращението СГС), образувано с глагола съм: е основно понятие, е Земята. Именната част на съставното именно сказуемо може да съдържа повече от една дума, например както е в първия случай – не се прави по-нататъшен разбор.
1214.
Татяна | 16.04.2019 в 13:38
Здравей, Павлина, когато употребяваме име на фирма или банка, но без уточняващо съществително – фирма, дружество ( „Банка ДСК“ АД, „Зора“ АД) с кавички ли се пише, или не. Например:
1. От 4 декември 2014 г. Централна кооперативна банка/Инвестбанк/ Банка ДСК започва изплащането на гарантираните суми на вложителите.
2. Историята на Мултигруп започва в Швейцария в началото на 90-те.
3. Хладилникът го взеха от Технополис.
Сърдечно ти благодаря.
Татяна
1215.
Павлина | 16.04.2019 в 20:40
Здравей, Татяна!
1. Аз бих ги оставила без кавички.
2. „Мултигруп“.
3. „Технополис“. Трябва да е с кратък член – хладилника.
1216.
Теодор | 11.04.2019 в 4:02
Здравей, Павлина!
Пак имам пунктуационни затруднения и моля за помощ :) Пишем ли запетая тук:
Ти зачеркна нея, мен, а вече и него (,) заради собственото си тщеславие.
Тук „а вече и него“ става ли особена част, ограждаща се със запетаи?
Благодаря!
1217.
Павлина | 11.04.2019 в 7:16
Здравей! Не е обособена част и не се поставя запетая. Ако толкова много държиш да го подчертаеш, трябва да го отделиш с тирета.
1218.
Теодор | 03.04.2019 в 13:01
Здравей, Павлина!
Имам въпрос относно запетаите при вметнатите изрази първо, второ, трето..
Само самите думи ли се отделят със запетаи, или целите изречения? По-конкретно се колебая в този вариант:
Първо, не го харесвам, второ, нямаме интереси (,) и трето, не желая да излизаме.
Благодаря!
1219.
Павлина | 05.04.2019 в 7:11
Здравей, Теодоре,
Няма основание за запетаята в скобите.
1220.
Теодор | 29.03.2019 в 1:57
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е дали има запетая при „просто защото“ в това изречение. По правило не би следвало да има, но сякаш смисълът се променя и затова май е нужна запетая:
„Затова искаш (,) просто защото той не ти допада.“
1221.
Павлина | 29.03.2019 в 23:02
Здравей!
По-добре тире, но препинателен знак трябва да има.
1222.
Вик | 25.03.2019 в 18:03
Здравей, Павлина! Според теб кой вариант е правилен: Честито Благовещение – ден на майката. / Честито Благовещение – Ден на майката.
Благодаря предварително!
1223.
Павлина | 26.03.2019 в 8:33
Здравей!
Доколкото знам, празникът Благовещение се е чествал като Ден на майката преди десетилетия. В момента не е така и не е редно да се пише с главна буква.
1224.
Цветелина | 25.03.2019 в 16:09
Павлина, здравей. Отново въпрос от мен – този път по отношение на съгласуването – Специфичната/специфичните тема и задачи вълнуваха аудиторията.
Предварително благодаря.
1225.
Павлина | 26.03.2019 в 8:35
Здравей!
Не съм срещала правило за съгласуване в такива случаи. Аз бих написала специфичната.
1226.
Цветелина | 21.03.2019 в 12:58
Здравей, Павлина. Имам следното питане: Разбирането е малко странно, защото, съгласно настоящите либерални традиции, това клони към дискриминация. Има ли запетая след „защото“?
1227.
Павлина | 21.03.2019 в 14:08
Здравей! Аз не бих оградила съгласно настоящите либерални традиции със запетаи.
1228.
Марина Тодорова | 19.03.2019 в 18:46
Здравей, Павлина!
Моля те да разрешиш един приятелски спор.
1. Каква роля изпълняват субектите в тези прости изречения. Ролята на подлог или на пряко допълнение?
Чу се силен трясък.
Ядат ми се пасти с шоколадов крем.
По време на лекцията не се четат списания.
Сякаш не ми стигаше този позор.
Никога не ми е харесвал начинът му на работа.
2. От какъв тип са подчинените изречения в тези примери? Подчинени подложни или подчинени допълнителни?
Стига ми само да те видя отново.
Искаше му се да я прегърне за последен път.
Благодаря ти предварително!
1229.
Павлина | 21.03.2019 в 12:14
Здравей, Марина,
Не се наемам да бъда арбитър. За да анализирам примерите, ми е необходимо доста време, а не разполагам с такова, за съжаление.
1230.
Георги | 18.03.2019 в 5:00
Здравей, Павлина!
„Той и безтова не работи.“
Правилно ли е слятото писане тук? Знам, че „безтова“ трябва да е слято тук, но по същата логика не би ли следвало и съюзът „и“ да е слят с думата?
Другият ми въпрос е свързан с колебанието ми дали има запетая:
„Това е (,) все едно тя да излезе от стаята.“
„Човек (,) и добре да живее, все някога се регистрира във Фейсбук.“ – Тук смятам, че според контекста може и да има, и да няма.
И последно – разделно ли се пишат – GMS апарат, МВР София и подобни? Има ли някакво правило за изписването им? Търсих, но не намерих..
Благодаря ти предварително, Павлина!
1231.
Павлина | 19.03.2019 в 14:56
Здравей!
Пише се без това.
В първото изречение запетаята е спорна. Аз не бих поставила. Във второто няма основание да се пише запетая.
Правилно е: GSM апарат, МВР – София (тирето се пише, защото следва уточнение).
1232.
Ivanka Ilieva | 13.03.2019 в 9:55
има ли запетая и къде в изречението „По Ваша преценка документите могат да бъдат представени с протокол“
1233.
Павлина | 13.03.2019 в 12:43
Не е необходима запетая.
1234.
Петя Стоянова | 12.03.2019 в 9:01
Здравей, Павлина!
Често срещам думата „йога“ членувана – „йогата“. Според мен не е правилно, но нямам отговор защо. Ще бъда благодарна за повече светлина по въпроса.
Поздрави,
Петя
1235.
Павлина | 13.03.2019 в 12:43
Здравей, Петя!
При навлизане на чужди думи в българския език те се приспособяват към неговата фонетична и граматична система. За съществителните имена това означава, че би трябвало и да се членуват. При някои думи членната форма например може да звучи необичайно и да е необходимо повече време да се наложи. Но виждам, че вече йога масово се членува.
1236.
Али | 06.03.2019 в 5:06
Здравей, Павлина! Какво множествено число би предложила за „род под“? Благодаря предварително!
1237.
Павлина | 06.03.2019 в 13:30
Здравей, Али!
Сега разбирам за съществуването на тази дума. Би трябвало да се пише слято – родпод. За мн.ч. – родподи, по-често се употребява, доколкото успявам да установя.
1238.
Владимир Данчев | 13.02.2019 в 15:42
Здравей, Павлина,
Въпросът ми е за т. нар. професионализми – засега, за ударението при някои от тях. Преди няколко дена високоерудирана литераторка многократно произнесе „броеве“ (става дума за броеве на вестник) с ударение върху последното „е“. Книжовната норма, както знаеш, предписва ударение върху „о“ – то.
Ударението в професионализми е изследвано много подробно например в руското езикознание, като са идентифицирани десетки отклонения от нормата. За илюстрация – руските медици практически неизменно произнасят „алкоголь“ с ударение върху „а“- то, а нормата еднозначно предписва ударение върху второто „о“.
Не си спомням за подобни изследвания на наши езиковеди. Може би споменатата литераторка, която е и член на редакция на вестник, просто се придържа към ударение, възприето в тяхната професионална среда ?
Моля те за коментар.
Владимир Данчев
1239.
Павлина | 14.02.2019 в 8:30
Здравей, Владимире,
Нямам наблюдения в тази област и съответно не мога да коментирам.
1240.
plampetkov | 12.02.2019 в 12:49
Здравейте!
„…е къде-къде по заслужил…“
С тире ли се разделят двете „къде“?
1241.
Павлина | 14.02.2019 в 8:28
Здравейте,
Да, така се пише.
1242.
Стеф | 10.02.2019 в 22:00
Здравей, Павлина ☺️
Скоро попаднах на думата „пепели“ /мн. ч. на думата пепел/. Въпросната дума не е ли само в ед.ч.? Проверих и тук: https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B8
А никак не ми звучи правилно.
1243.
Павлина | 11.02.2019 в 9:13
Здравей, Стеф,
Според академичния тълковен речник се употребява и формата за мн.ч., макар и рядко – точно затова звучи неправилно.
1244.
Стеф | 11.02.2019 в 10:13
Благодаря много! :)
1245.
Павел Б. | 10.02.2019 в 20:35
Здравей, Павлина!
Обърках се с думата „титуляр“. Както си пишех „титуляра“, „титулярът“, спелчекърът взе че ми ми го поправи на „титуляря“. Проверих тук и що да видя: https://rechnik.chitanka.info/w/%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D1%8F%D1%80
Има ги и двата варианта.
Информирах се за „деятелни съществителни, образувани с наставка -ар“ и четох за овчаря, коняря, юбиляря и ладияря, които ми звучат както трябва, но „титуляря“ не ми иде да го преглътна.
Можеш ли да ми кажеш какво се случва всъщност?
Благодаря!
1246.
Павлина | 11.02.2019 в 9:10
Здравей,
Според правописния речник се пише титулярят. Не знам какво е основанието.
1247.
Yulian Trichkov | 12.02.2019 в 1:33
На днешно време правописни речници да иска човек… Ето, например, тук пък какво пише –> https://slovored.com/search/pravopisen-rechnik/титуляр
1248.
Павлина | 12.02.2019 в 9:03
Уточнявам, че става въпрос за меродавния правописен речник, посочен като източник в Как се пише? с Павлина Върбанова: https://kaksepishe.com/titulyaryat/
Иначе, да, правописни речници има много в интернет, без да е ясно кой ги списва и проповядва правописа чрез тях.
1249.
Flora | 03.03.2019 в 23:28
Здравейте, може би това дава обяснение за „титуляр“.
„…съществителни имена с окончание -ТЕЛ и -АР се членуват така: учител – учителЯТ, учителЯ, обущар – обущарЯТ, обущарЯ и пр.
Ала с уговорката: подобни думи би трябвало да посочват „вършители“ и поради това се означават като деятелни съществителни имена.
Например в думата „змияр“ може за яснота да отбележим изговора „змийар“, така че и тази дума се членува с -ЯТ или -Я.“
http://sbj-bg.eu/index.php?t=18075
1250.
Петя | 05.02.2019 в 15:49
Как се пише правилно, когато използвам негов цитат и отдолу го слагам: „кайзер Вилхелм II“ или „Кайзер Вилхелм II“?
1251.
Павлина | 06.02.2019 в 11:47
Спорно е. Аз бих го написала с главна буква.
1252.
plampetkov | 29.01.2019 в 13:11
Здравейте, Павлина! „Предлагам ти да се уведомяваме един-друг.“ Нали полуслято се пише „един-друг“?
1253.
Павлина | 30.01.2019 в 21:31
Здравейте! Пише се разделно.
1254.
Иво | 24.01.2019 в 20:34
Здравей, Павлина. Имам следният въпрос: в изречението „Не се включват в обхвата на застрахователното покритие и следните здравни услуги и стоки: хранителни добавки, хомеопатични продукти, противозачатъчни средства (с изключение на приложението им като терапия на заболяване), анаболни хормони, слабителни средства, лекарства за отслабване.”, пояснението в скобите само за противозачатъчните средства ли се отнася или и за всички останали съществителни, изброени преди това?
Благодаря предварително!
1255.
Павлина | 27.01.2019 в 12:09
Здравей!
Така както аз разчитам изречението, пояснението се отнася само за противозачатъчните.
1256.
Stwfi | 17.01.2019 в 11:57
Здравейте! По какъв начин проверяване правописа на думи като съгласиха и разбраха. Благодаря!
1257.
Павлина | 17.01.2019 в 12:08
За кои букви в двете думи питате?
1258.
Stwfi | 17.01.2019 в 21:25
Как правим проверка дали пишем сЪгласиха или сАгласиха и раЗбраха или раСбраха? Има ли правило, чрез което да се направи проверка или просто използваме правописен речник?
1259.
Павлина | 19.01.2019 в 18:23
Може да направите морфемен разбор на думите и да определите представките в тях, тъй като се колебаете за правописа на представките. В българския език морфемите, от които са изградени думите – представките, корените, наставките и т.н. – се пишат по един и същи начин. В двете думи представките са съответно съ- и раз-. Те винаги се пишат така (а не са- и рас-). Тъй като морфемният разбор затруднява доста хора, най-сигурно е да проверявате правописа на думите в правописния речник.
1260.
Stwfi | 20.01.2019 в 16:50
Благодаря! 😊
1261.
plampetkov | 13.01.2019 в 14:15
Здравейте! Има ли запетая след …ева? Ако беше „след като“ или „когато“, е ясно. Но така ми се вижда излишна. Или греша?
„Трябва ли да пишем на …ева като попълним тестовете?“
1262.
Павлина | 13.01.2019 в 15:40
Да, трябва. Вижте тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-kato/
1263.
Румяна | 12.01.2019 в 14:20
Здравей, Павлина,
В една статия срещнах един дълъг израз с бройна форма, който ме накара да се замисля как се пише: „един от двата най-големи по онова време извънстолични български манастири“ или „един от двата най-големи по онова време извънстолични български манастира“ (както предполагам аз)?
Румяна
1264.
Павлина | 13.01.2019 в 15:39
Здравей, Румяна,
Вторият вариант е правилен.
1265.
Румяна | 14.01.2019 в 10:27
Благодаря ти!
1266.
plampetkov | 10.01.2019 в 15:05
Здравейте! Как се пише – „туй-онуй“ или „туй, онуй“. Същото ще е и за „това-онова“ или „това, онова“.
1267.
Павлина | 12.01.2019 в 11:57
Пише се туй-онуй, това-онова.
1268.
plampetkov | 13.01.2019 в 14:12
Благодаря! Предположих, но…
1269.
Филип | 27.12.2018 в 13:58
Здравейте! Има ли обособено правило за главна буква след многоточие? В училище имам спомен, че беше много просто – след многоточие винаги се започва с главна буква. Сега обаче имам казус с „продължаване на изречението“, където трябвало да се използва малка. Ще се радвам на съвет.
1270.
Павлина | 27.12.2018 в 17:13
Здравейте! Може да се продължи и с главна, и с малка буква – зависи от решението на автора. Все пак, когато е ясно, че многоточието означава пауза и изречението продължава, нямак как да се напише главна буква:
Аз съм… страшно горда с теб!
1271.
Ясен | 28.11.2018 в 2:12
Здравей, Павлина! :)
Чудя се как трябва да е членувано едно заглавие на сайт: „На Гошо сайта“ или „На Гошо сайтът“?
Благодаря!
1272.
Павлина | 29.11.2018 в 22:55
Здравей!
С пълен член.
1273.
Боян Георгиев | 26.11.2018 в 15:27
Здравей, Павлина.
Можеш ли да ми каже дали съм поставил правилно запетаите в следното изречение:
Така в Бристол през 1784 г., Уесли прогласява Томас Кук като негов съдружник и представител.
1274.
Павлина | 26.11.2018 в 15:32
Здравей!
В това изречение не се поставя запетая. Вместо негов трябва да е свой. Виж тук: https://kaksepishe.com/svoy-negov-nein-tehen/
1275.
петър стоянов | 25.11.2018 в 17:02
Здравей,
имаме семейно питане – дали е възможно да се каже „Ния ми е голям приятел“ вместо „Ния ми е голяма прителка“. по-генерално – доколко е допустимо да се каже, че лице от женски род е приятел/любител на някога/нещо и къде е границата на преустановяване на „оженствяването“ (щото ние казваме обмудсман въпреки, че би било коректно в момента да е Ombudswoman, казваме канцлер на фрг, въпреки, че немците в момента си казват Bundeskanzlerin и тн).
весел ден
п
1276.
Павлина | 26.11.2018 в 16:38
Привет,
Няма как да се прокара строга граница за “оженствяването”, даже размита граница няма как да се прокара. Медиите упорито и съзнателно прокарват “мъжките” форми дори когато “женските” са отдавна утвърдени в езика, например лекарка, учителка. Типичен пример в това отношение е dnevnik.bg. По проблема съм писала в блога си: https://pavlinav.wordpress.com/2015/06/25/1-86/
1277.
Vergi | 21.11.2018 в 13:34
Здравей, Павлина! Чудесна си!
Бих искала да ми помогнеш. Ще публикувам едно изречение. Питането ми е, правилно ли съм го написала без да поставям запетайка пред „и степенки“ или трябва да се постави запетайка. Направиха ми забележка, че трябва да се постави.
Уредът се състои от две ръкохватки, които са свързани в лостова система и степенки, движещи се в елипса.
Благодаря предварително.
1278.
Павлина | 22.11.2018 в 15:23
Трябва да се постави запетая – виж т. 2: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/
1279.
Станислав | 21.11.2018 в 7:01
Пак съм аз :) Сетих се за още нещо. Все си мисля, че цитат в изречението се огражда със запетаи. Например тук нужни ли са:
Той каза (,) „Не ходете там“ (,) и всички спряха.
1280.
Павлина | 21.11.2018 в 8:13
При този тип пряка реч се поставя двоеточие преди цитата. Какъв препинателен знак се употребява след цитата точно в този казус, не е регламентирано.
1281.
Станислав | 21.11.2018 в 6:57
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е свързан с полуслятото и разделното писане на две думи, едната от които е чуждоезиково съкращение. Има ли някакво правило в тази посока? Например с тире ли се пишат:
PR-акция, МВР-шеф, IP адрес?
Другият ми въпрос е за интервала пред и зад самото тире – когато тирето се използва за полуслято писане, не го ограждам със запетаи, а когато е смислово тире, го ограждам. Правилно ли е така?
1282.
Павлина | 21.11.2018 в 8:12
Здравей,
Пишат се без тире. Късото тире при полуслятото писане не се огражда с интервали, а дългото тире (смисловото, както го наричаш) се огражда.
1283.
M. | 20.11.2018 в 11:09
Пише ли се запетая след „успоредно с това“?
1284.
Павлина | 20.11.2018 в 11:30
Изцяло зависи от конкретното изречение.
1285.
Боян Георгиев | 12.11.2018 в 16:12
Забравих и още едно:
Не трябва да пропускаме, обаче, че за него от първостепенно значение е това да бъде винаги сигурен в това, което мисли и казва.
1286.
Павлина | 13.11.2018 в 7:31
Първата запетая е излишна: https://kaksepishe.com/zapetaya-obache/
1287.
Боян Георгиев | 12.11.2018 в 15:06
Здравей, Павлина.
Би ли ми помогнала със запетаите в следното изречение.
Без да оспорваме валидността на това определение, считаме, че така изразеното културно развитие и влияние на Западна Европа, без интегриран израз на някои мощни процеси в християнските деноминации, обеднява цялостното разбиране на историята на Новото време.
Благодаря ти предварително.
1288.
Павлина | 13.11.2018 в 7:30
Здравей! Пунктуацията е наред.
1289.
Михаил | 10.11.2018 в 5:26
Здравейте!
„Бетонови павета и плочи“ или „Бетонни павета и плочи“. В речника съществуват и двете, но ми се струва, че има разлика.
Поздрави!
1290.
Павлина | 11.11.2018 в 22:45
Здравейте!
И бетонен, и бетонов се свързват с едни и същи съществителни имена, без да може да се прокара някаква съществена разлика в значенията. Все пак предметите от бетон по-често са бетонни, а заводите, центровете, възлите – бетонови.
1291.
Иво | 01.11.2018 в 14:11
Здравей, Павлина,
Имам следното чудене:
„Водата и въздуха са жизненоважни за функционираща/функциониращи екосистема и вселена.“
Не мога да си спомня има ли правило регламентиращо правилната форма в случа и затова се колебая.
Ще съм ти много благодарен, ако ми помогнеш, както винаги си правила! :)
Поздрави,
Иво
1292.
Павлина | 01.11.2018 в 19:09
Здравей, Иво,
Не ми е известно правило, указващо начина на съгласуване в такива случаи. Аз бих написала така (макар че е тромаво):
Водата и въздухът са жизненоважни за функционираща екосистема и функционираща вселена.
1293.
menti4ka | 22.10.2018 в 10:07
Здравей, Павлина!
Слава богу огражда ли се със запетаи и втората дума с главна буква ли се пише?
Примерно: Законът е внесен за гласуване, слава богу.
1294.
Павлина | 23.10.2018 в 20:55
Здравей,
Пише се слава богу и се огражда със запетаи.
1295.
Мария | 21.10.2018 в 10:17
Здравей, Палина!
Вътре пламтеше огън.
Има ли подлог в изречението?
1296.
Мария | 21.10.2018 в 16:24
Огън е подлог. Кога се членува?
1297.
Павлина | 21.10.2018 в 20:55
В случая се членува, когато предметът е познат отпреди, за него се е споменавало. Например:
Той беше чувал за някакъв вълшебен огън, който пречиствал всичко. Дълго го търси. Накрая видя един голям замък. Вътре пламтеше огънят.
1298.
Veneta Stefanova | 15.11.2018 в 12:57
Как е правилно и защо : Малкия принц или с пълен член.,Благодаря
1299.
Мария | 18.10.2018 в 9:42
Беше гроздобер.
Има ли подлог в изречението?
1300.
Павлина | 18.10.2018 в 19:33
Това е безлично изречение, в което не може да има подлог.
1301.
Мария | 19.10.2018 в 8:59
Благодаря!
1302.
Мартина Стоичкова | 16.10.2018 в 17:06
Здравей Павлина,имам спор с преподавателката по български език на племеницата ми относно глагола „привличат“. Според мен той съдържа префикс при- и е образуван от глагола влека. Според нея глаголът не е образуван с представка. Вие какво мислите по въпроса?
1303.
Павлина | 17.10.2018 в 8:08
Здравей, Мартина!
Глаголът привличам е образуван с наставка -’а- от привлека, който пък е образуван с представка при- от глагола влека.
1304.
Силвия | 12.10.2018 в 13:55
Здравей Павлина,
имам питане, относно възникнал спор, по повод на препинателни знаци в заглавия. В случая, става дума за мое начинание във Facebook, за което спорихме с приятелка, дали се пишат запетайки в заглавието на страница там, когато има изброяване (конкретно на имена). Има ли значение пунктуацията в заглавието, в зависимост от това в какъв вид е: печатно издание, форум, страница в социални мрежи и т.н? Бих се радвала на линк или препратка към информация по въпроса, ако има такива. Почти никаква информация не намерих.
Адмирации за усилията, които полагаш да помагаш! Отдавна използвам страницата ти „Как се пише?“ – чудесно помагало е :)
Усмихнат и ползотворен ден ти желая!
1305.
Павлина | 12.10.2018 в 15:23
Здравей, Силвия,
Не знам какъв е конкретният случай, но винаги е за предпочитане правилата да се спазват, независимо от това къде е публикуван даден текст. Естествено, всеки може да реши да не се придържа чак толкова строго към тях, особено при неформално общуване, но отклоняването особено от основни правописни правила дразни четящите.
1306.
Силвия | 15.10.2018 в 9:59
Здравей,
конкретният случай е следното заглавие: „Песимиста, Оптимиста, Циника и Онзи Който Не Знаеше Какво Иска“. Въпросът, изникнал в последствие е дали пред „който“ трябва също да има запетая, въпреки че в случая е използвано в име или прякор? Използват ли се запетайки в имена и прякори, съставени от повече от една дума, както е в случая?
1307.
Павлина | 15.10.2018 в 10:10
Хм, няма нарочно правило за това. Аз не бих сложила запетая, но бих написала така: Онзи който не знаеше какво иска.
1308.
Силвия | 15.10.2018 в 16:09
Благодаря ти! Просто, отново се оказах, в някакъв силно частен случай :)
1309.
Павлина | 15.10.2018 в 18:14
Най-странното е, че половин час преди това отговорих на аналогичен въпрос, и като видях твоя пример, се стреснах.
1310.
Силвия | 18.10.2018 в 11:41
Здравей,
възможно е и някой друг да те е питал, защото с няколко човека водим задочен спор по темата :)
1311.
Павлина | 18.10.2018 в 19:36
Не, попита ме моя позната. :)
1312.
Кристина | 05.10.2018 в 9:23
Здравейте, ще Ви бъда много благодарна, ако ми отговорите, съществува ли в българския език словосъчетанието „да дам на разтерзание“ или „да дам за разтерзаване“ или е русизъм, който не се употребява?
1313.
Павлина | 05.10.2018 в 17:04
Здравейте,
Думите разтерзаване, разтерзание са русизми и са архаични.
1314.
katinahit | 05.10.2018 в 8:38
Здравей, Павлина :) Моля да помогнете на няколко объркани майки относно коректност на изписване на заглавната страница на учебник на издателство Просвета. Учудването ни е правилно ли е написано “ за дванайсети клас“. Да, прочетохме вашите препоръки в сайта „Как се пише“, но в почти всички речници пише, че правилният начин на изписване е дванадесети. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10213047454038003&set=gm.1124120311078119&type=3&theater&ifg=1 Благодаря, ако ни помогнеш – за нас, като родители е важно да знаем и съответно научим децата си на правилна граматика.
1315.
Павлина | 05.10.2018 в 16:56
Здравей,
Покрай учебниците се разразява някаква истерия напоследък. Гледат се под лупа, публикуват се извадки извън контекста, търсят се слабости там, където ги няма, за да има някой сгрешил, съответно виновен за всички проблеми в образованието. Няма грешка в дванайсети. Колкото правилно е дванадесети, толкова правилно е и дванайсети – това са дублети. Всички загрижени може да проверяват за правописни грешки, като си служат с последното издание на правописния речник от ИБЕ на БАН, което е меродавно в момента. В случая последното издание е от 2012 г.: http://ibl.bas.bg/ofitsialen-pravopisen-retchnik-na-balgarskiya-ezik/
1316.
o3one | 01.10.2018 в 19:20
Привет, Павлина. Два дни никой не те е занимавал :) Днес се вълнувам от думичните гигант, диверсант, дипломант, докторант, капитулант, комедиант, комендант, педант. Общото между тях е сификса -ант. Каква е службата на тоя суфикс? Качество ли, уголемителност ли? Не го разбирам… Има ли речници в които думите са подредени по суфикси и как се нарича такъв речник?
1317.
Павлина | 01.10.2018 в 21:16
Привет! В латинския език с този суфикс са се образували сегашни деятелни причастия. В българския той прониква в състава на чужди думи – съществителни имена. Тоест тези думи не са образувани на българска почва и е трудно да се говори за някакво по-специално словообразувателно значение на суфикса. Най-общо означава лица.
Няма специални речници, в които думите са групирани по суфикси, но успешно може да се ползва обратен речник на съответния език, като се внимава за завършека на думите, който може и да не е суфикс: например ант в кант не е суфикс.
1318.
o3one | 02.10.2018 в 13:56
Благодаря ти за разяснението.
1319.
Естел | 28.09.2018 в 9:47
Привет, Павлина!
Имам едно питане.
Благородническите титли като принц, принцеса, кралица, крал, граф, херцог и т.н. пишат ли се с главна буква, когато са в комбинация с имена?
Примери:
Вчера се роди първородният син на принц Уилям и Кейт Мидълтън.
Състоя се тържествено шествие по повод юбилея на кралица Елизабет II.
Благодаря предварително.
Желая ти слънчев и усмихнат ден! :)
1320.
Павлина | 28.09.2018 в 19:25
Здравей, Естел,
Винаги се пишат с малка буква.
1321.
Кристина | 17.09.2018 в 10:27
Здравей, Павлина,
Имам два въпроса, свързани със запетаи, и бих била много благодарна, ако ми ги изясниш или ме насочиш къде да потърся информация. Първият засяга запетаите около „изумен“ в примера по-долу. Според мен би трябвало да ги има, но не мога да обясня защо.
„Той, изумен, гледал как хората празнуват.“
Вторият въпрос е свързан със запетаите около „отколкото“. Пред „отколкото“ ми е ясно, че има запетая, но се чудя за запетаята пред „лоена свещ“ по-долу. Аз по-скоро не бих я сложила, но отново не мога да обясня защо, а и не съм съвсем сигурна.
„Край писмата, които пишел и преписвал, повече пушела, отколкото светела, лоена свещ.“
Предварително благодаря за помощта и отделеното време!
1322.
Павлина | 17.09.2018 в 18:37
Здравей, Кристина,
В първия пример аз не бих поставила запетаи, но не е грешно да се поставят – това означава, че изумен е обособена част.
Във втория пример трябва да се постави запетая, защото простото изречение отколкото светела разделя простото изречение повече пушела лоена свещ.
1323.
Павел Б. | 09.12.2018 в 19:45
Здравей, питанката ми е следната:
Сигурна ли си, че отговорът ти по второто изречение е правилен? Ако махнем „отколкото светела“ се получава:
„Край писмата, които пишел и преписвал, повече пушела лоена свещ“. Очевидно резултатът е малко странен. Ако свещта само си пуши, проблем няма. Не може ли да се приеме „повече… отколкото“ за вид сложен съюз?
1324.
Павлина | 11.12.2018 в 9:01
Не съм сигурна, че те разбирам. Ако не поставим последната запетая, това ще рече, че едното просто изречение е повече пушела, а другото – отколкото светела лоена свещ. В случай че премахнем второто просто изречение, ще получим Край писмата, които пишел и преписвал, повече пушела.
Впрочем нещата не са толкова прости с премахването на подчинените изречения, защото често главното изречение в сложното съставно се обезсмисля без подчиненото. Подчиненото изречение понякога е структурно необходимо.
1325.
Павел | 17.12.2018 в 12:56
Здравей!
Ще се постарая да бъда по-ясен.
Нека вземем следното изречение: „Край писмата, които пишел и преписвал, нито пушела, нито светела, лоена свещ“.
В примера, измислен от мен, главното изречение също се обезсмисля без подчиненото изречение в неговата цялост.
Нужна ли последната запетайка в новото изречение? И ако не е нужна, каква е разликата между моя и първоначалния пример?
Предварително ти благодаря.
1326.
Павлина | 17.12.2018 в 14:41
Този пример е различен по същество.
Тъй като които пишел и преписвал няма значение за казуса, нека да го игнорираме. Изреченията остават в този вид:
Край писмата повече пушела, отколкото светела, лоена свещ.
Край писмата нито пушела, нито светела лоена свещ.
Първото изречение е сложно съставно. В него простото изречение отколкото светела (подчиненото) разделя другото просто изречение (главното) и затова се огражда със запетаи.
Второто изречение е сложно съчинено и запетая се поставя на границата на двете прости изречения, пред втората част от двойния съюз нито – нито.
1327.
Дария Тихарова | 02.09.2018 в 10:38
Здравей! Много съм щастлива, че мога да консултирам българския си със специалист. Естествено, говорейки с филолог, останах с впечатление, че постоянно има промени в писмените правила. Аз се притеснявам за пунктоацията в запетаите. Прост пример за сложно изречение, което бих искала да напиша коректно: ,,Редно ли е присъствуващ за началото на учебната година, да сричкува, четейки приветствие?,, . Също дали е възможно да бъде заменена,,присъствуващ,, с ,,присъстващ,,?
1328.
Павлина | 03.09.2018 в 10:42
Здравей, Дария!
В това изречение първата запетая е излишна, а изречението е просто, защото има едно сказуемо – сричкува. Правилно е да се пише присъстващ, а не присъствуващ.
1329.
Дария Тихарова | 03.09.2018 в 14:43
Благодаря сърдечно.
1330.
o3one | 28.08.2018 в 17:45
Привет, Павлина! Вярвам, че си взела дозата си почивка, защото питанките не спират :) Моето питане е по-особено. Каква е логиката или поредицата от неясни на мен правила, поради които се изписва в средата на изречение („… Франция, Северна Гърция…“) с главна буква северна? Непонятно ми е във връзка с друго – народностното име българи е прието да е малка, то се пак е собствено име, а знаем собствените имена се пишат с главна.
1331.
Павлина | 29.08.2018 в 9:39
Привет!
Главната буква в Северна Гърция е заради това, че словосъчетанието се приема за собствено име, както Северна България, Южна България и под. Народностните названия се смятат за съществителни нарицателни имена.
1332.
o3one | 29.08.2018 в 14:16
Благо за пояснението.
1333.
Даниел | 18.08.2018 в 1:23
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е свързан с пунктуацията между едносричен съюз и обръщение. Например в следните примери трябва ли да има запетая:
Ами (?) Мария, сама си реши какво да сториш.
Но (?) Георги, помисли два пъти.
Благодаря ти!
1334.
Павлина | 18.08.2018 в 11:08
Здравей, Даниеле,
Според официалните правила обръщенията се отделят “от останалата част на изречението”. Не се посочват изключения.
1335.
Кристина | 07.08.2018 в 12:30
Здравей, Павлина,
Понеже от известно време не успявам да намеря достатъчно недвусмислена информация за следния казус, реших да се допитам и до теб. Става дума за употребата на запетая и тире в изречение, което е част от текста, а не от пряката реч. По-долу прилагам и пример, за да е по-нагледно. Тоест въпросът ми е дали в израза „неговите възможности – ала и на неговите вътрешни противоречия, – които“ тирето и запетаята пред „които“ са правилно употребени, или този правопис е остарял и трябва да има само един препинателен знак. Предварително благодаря.
„През двата или трите века, обхващащи царуванията на Арсаф и Василий Велики, изпълнени с войни и празненства, в които проблясват фигурите на жреци и пълководци, на поети и граматици, осеяни с разруха и катастрофи, разцъфва и се разгаря възвишаване на духа и на неговите възможности – ала и на неговите вътрешни противоречия, – които движат нещата напред.“
1336.
Павлина | 07.08.2018 в 19:25
Здравей, Кристина,
Този въпрос е уреден в случаите, в които запетая и тире се съчетават след пояснителен израз, вмъкнат в пряка реч:
– Аз ти казах – отвърна Иван, – обаче ти не ме послуша.
Запетаята може да се пише, но може и да не се пише.
За твоя казус кодификаторът мълчи. Решението е в твои ръце.
1337.
Илия | 02.08.2018 в 13:24
Здравейте,
Поздравления за мисията, която сте подели! Обръщам се към Вас с едно запитване. Трябва ли да има запетая след „положение“ в следното изречение: „Въпреки тежкото си положиние Сашка не губи надежда“?
Поздрави!
1338.
Павлина | 03.08.2018 в 9:15
Здравейте,
Накратко: не е задължително. Вижте коментар 1044 по-долу.
1339.
Светла | 01.08.2018 в 16:32
Здравей, Павлина,
Препънах се в смешен проблем. Трябва да пиша за урагана „Харви“ и след като го написах така, както и сега, изведнъж ме обзеха съмнения. Наистина ли името на урагана трябва да е с кавички? Аз си обичам вътрешния глас и си го слушам, в повечето случаи той е прав, а съмненията ми водят до погрешно изписване. Но сега имам нужда от външна помощ.
Преди да дойда тук и да те попитам, попитах Гугъл (ъм… него пък искам да пиша без кавички). Той даде забавни резултати – половината що-годе официални медии пишат „Харви“, другата половина не слагат кавички. Най-много се смях на БНТ (Харви) и БНР („Харви“) и точно те ме подтикнаха да дойда и да питам грамотен човек, а да не се занимавам с гадаене.
1340.
Павлина | 01.08.2018 в 20:16
Здравей, Светла,
Спорно е дали са нужни кавички. Аз бих поставила. Може да прегледаш тази дискусия.
1341.
Светла | 02.08.2018 в 9:11
Благодаря, Павлина.
Твоят отговор е още една червена точка за моя вътрешен глас – щом се спотаи, значи там нещо не е съвсем ясно. Всъщност, и аз съм грамотна, но в рамките на училищното образование и внимателното отношение към правописа впоследствие. Затова много често знам как се пише, но не знам защо.
Много съм щастлива, че имам достъп до теб чрез твоите блогове. От сърце благодаря, че така щедро споделяш знанията си.
1342.
Станислав | 01.07.2018 в 10:21
Здравей, Павлина!
Имам едно питане отностно запетаята пред е ли се слага или пред, че в изречението по долу
Благодаря предварително :)
Костадинова , голямата трагедия е, че г-н Иван ….
1343.
Павлина | 01.07.2018 в 15:38
Здравей, Станиславе,
Запетаята трябва да е пред че.
1344.
Даниел | 12.06.2018 в 7:55
Здравей, Павлина,
Въпросът ми е свързан с пунктуацията при „ли“. Трябва ли да има две запетаи във второто изречение:
„Кого предпочиташ? Този, който танцува (тук се колебая) ли?“
Не мога да преценя дали „ли“ е част от подчиненото изречение, или от главното, оттам идва колебанието ми.
Предварително благодаря, Павлина!
1345.
Павлина | 13.06.2018 в 16:57
Здравей, Даниеле,
Частицата се числи към главното изречение, което е въпросително, но би било престараване, ако се постави втора запетая.
1346.
Георги | 11.06.2018 в 2:59
И още един въпрос от мен, той е кратък :)
Как пишем – „съклаНик“ или „съклаННик“? От няколко дни се питам и не мога да си отговоря.
1347.
Павлина | 12.06.2018 в 7:28
Това какво би трябвало да означава – човек който е от същия клан ли? Аз бих го написала с двойно н.
1348.
Георги | 11.06.2018 в 2:53
Здравей, Павлина! Поздрави за чудесния блог!
Въпросът ми е – трябва ли да има запетая в следното изречение:
Аз (,) ако реша, сам ще отида до магазина.
Двоумя се, защото преобразувам изречението така:
Ако аз реша, сам ще отида до магазина.
В този случай няма запетая, тогава в първия задължително ли е да има?
И още един въпрос. Кога се поставя интервал при тирето при писане онлайн – то с два интервала ли се отделя (както току-що го написах), или се процедира както при другите препинателни знаци – интервалът да е след него?
1349.
Павлина | 12.06.2018 в 7:27
Здравей, Георги!
Запетаята може да се постави, може и да не се постави, защото е възможно аз да е част от първото просто изречение с разместен словоред.
От двете страни на тирето се оставя по един интервал, независимо дали пишеш онлайн, или на хартия.
1350.
Павел Б. | 09.06.2018 в 15:50
Здравей, Павлина!
„Снощи седенки кладохме“ е народна песен, прочута в това изпълнение:
Онзи ден чух припева в осъвременена версия:
https://www.youtube.com/watch?v=20MCCx9N8Rw (съвсем в началото)
И се запитах какво е всъщност значението на оригиналния текст:
Плевни го, равни го, замни го, накичи го
бульо, мари, байова (2)
Кладенето е лесно – има го в речника със значение устройвам нещо, обикновено седянка. Но плевването и равването сериозно ме затрудняват. Не ги намирам никъде в интернет. Има един анализ, но не знам доколко е верен:
http://zelas.blog.bg/muzika/2010/12/31/snoshti-sedenki-kladohme-varvarski-cigulki-violons-barbares.660020
Ако можеш да ме насочиш къде да търся значението на тези непознати за мен думи, ще съм ти признателен.
Благодаря!
1351.
Павлина | 12.06.2018 в 7:21
Здравей, Павеле,
Значението на такива думи би трябвало да се търси в диалектни речници. За съжаление, не мога да ти дам по-конкретен съвет.
1352.
Павел | 12.06.2018 в 10:15
Здравейте, според мен „плевни го“ и „равни го“ означават следните съвсем различни неща от тези, които са написани в цитирания линк към нечий блог: плевни го – оплеви го (махни плевелите или да отделиш плявата от зърното); равни го – изравни го (да подравниш нещо, примерно почвата или в някакъв съд да подравниш зърното – това, което си изчистил от плявата). Колкото до кладенето – вероятно означава да накладеш огън, често седенките са били около огън. „Накичи го“ най-често означава да украсиш, но понякога е в смисъл и да нахвърляш нещо отгоре на друго, примерно да хвърлиш плевели върху/в огъня. Замни го ме затруднява, може и да означава заметни го, хвърли го, но може и да не и това. Поздрави
1353.
Павел | 12.06.2018 в 10:17
Всъщност аз съм друг Павел, просто съвпадение на имената с написалия питането
1354.
Павел Б. | 15.06.2018 в 18:48
Благодаря, адаш!
Ще потърся в библиотеката диалектни речници при първа възможност и ще видим какво ще излезе.
Още когато бях малък и учехме народни песни в училище, имах чувството, че някои от тях са на чужд език – толкова непонятни бяха текстовете им.
Никой не беше помислил да обясни значението на диалектизмите. Не вярвам и сега това да се е променило.
1355.
Димитричка Радушева | 25.09.2018 в 14:52
…Когато песента се
изпълнява от народни певци, които са способни да я възпроизвеждат с най-точни
подробности, много често се намесва техният личен вкус и техните естетически
възгледи, подтикващи ги да направят някакви съзнателни промени във
възпроизвеждания музикален или словесен текст. Такива промени народният певец
върши най-често от творчески подбуди. Често във въображението на изпълнителите
възникват нови музикални идеи, нови импровизации, които се стремят да се
въплътят в конкретна форма. Тогава певецът използва готовата схема на някоя
стара песен и вплита в нейната структура нови ритмични или интонационни пасажи,
нови интервали, орнаменти, рефрени, нови музикални идеи.
НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2008, том 47, серия 5.2
Това са рефрени, които имат задачата да спазват метроритмиката на дадена песен и не са обвързани с конкретен смисъл. Такива песни има в шоплука Напр. …тефтенкате бурмазлате, Ладе моме, Ла…Ладено добра девойко.
от Б. Машалов – …вай, вай , вай момиче, леле мале момиче.
1356.
lusa | 24.05.2018 в 20:31
Честит празник на духа, Павлина! Много успехи!
1357.
Павлина | 25.05.2018 в 21:19
Благодаря! :)
1358.
menti4ka | 22.05.2018 в 8:56
Здравей, Павлина!
Изникна ми един въпрос от тазгодишната матура. Трябва ли да има запетайка след „известна“? „Да стане известна“ се приема за подчинено изречение, но трябва ли да завършва със запетая в рамките на сложното, когато подчиненото е въведено с „да“?
Причината да стане известна, е една подробност, пропусната от инженерите през ХІІ век, които не са съобразили, че под основите ѝ има нестабилни земни пластове, поддавали още при завършването на втория етаж.
1359.
Павлина | 22.05.2018 в 20:37
Здравей!
Да, трябва.
1360.
Ivo | 21.05.2018 в 23:42
Здравей, Павлина,
Покрай въпросите от днешната матура и гледайки „Официалния правописен речник на българския език“ от 2012 ми възникна следното може би глупаво питане:
24.2
В словосъчетания от съществително име с две или повече съгласувани еднородни определения в ед.ч., които се отнасят до два или повече еднотипни обекта, съществителното име е в ед.ч.
Рилски и Бачковски манастир; английски, немски и руски език.
Чудя се това правило променено ли е, аз ли досега съм живял в паралелен свят или просто съм го научил тотално грешно (смятайки, че формите в примерите трябва да бъдат тези за мн.ч. – „манастири“ и „езици“)? Благодаря предварително!
1361.
Павлина | 24.05.2018 в 20:17
Здравей, Иво,
Не си спомням преди да съм виждала това правило черно на бяло някъде, но на мен ми беше известно преди 2012 г.
1362.
Павел | 21.05.2018 в 9:53
Здравей, Павлина!
Пообърках се малко за мн. ч. на думата „архетип“ – архетипи или архетипове? Или и двете?
Благодаря ти!
1363.
Павлина | 24.05.2018 в 20:11
Здравей, Павеле,
Дублетни форми са, препоръчва се архетипи.
1364.
Стефан Манолев | 14.05.2018 в 12:39
Здравей, Павлина.
Бърз и кратък въпрос. При „посвещение“ на нещо някому пише ли се пълен член след тирето, а именно: „На брат ми – мъжът в къщата“ / „На брат ми – мъжа в къщата“. Би трябвало да е с кратък член, защото е „На мъжа в къщата – брат ми“, но има и друга логика – брат ми – мъжът в къщата.
Поздрави,
Стефан
1365.
Павлина | 15.05.2018 в 7:11
Здравей, Стефане,
Имам статия в блога по този проблем: https://pavlinav.wordpress.com/2013/03/25/1-45/
1366.
Yulian Trichkov | 07.05.2018 в 15:28
Привет, Павлина!
Бих се радвал да чуя мнението ти за думата, срещана в следните разновидности: инаугурация, иногурация, инагурация и най-вече за варианта „инавгурация“, който най-много дразни моето ухо, но който е представен в Уикипедия като единствено правилен.
Поводът, разбира се, е встъпването в длъжност на В. В. Путин днес. В руския колебания няма – категорично е „инаугурация“, но дали пък точно това не провокира у някои търсенето на алтернативи?
Поздрави!
Юл. Тричков
1367.
Павлина | 08.05.2018 в 18:20
Здравей!
Аз лично предпочитам встъпване в длъжност. Не съм проучвала проучвала проблема с тази чужда дума и не бих могла да кажа кой от вариантите следва да се предпочете. Ето едно чуждо мнение.
1368.
Yulian Trichkov | 09.05.2018 в 12:24
Благодаря за отговора. Да, четох тази статия по темата, като от нея също не се извежда категорично един вариант. Макар че личат предпочитания към френския прочит „иногурация“, което пък и допринесе за съмненията ми. Е, ще оставим засега настрана тази дума. Разбира се, че ние ще си използваме „встъпване в длъжност“, но от екрана ще чуваме друго. И сигурно всеки път различно… :-)
1369.
lusa | 26.04.2018 в 15:22
Здравей, Павлина! Ако си писала по темата, се извинявам!
Събраха се хора от градове и от села.
Дадох плановете на Стефан и на Иван.
Правилно ли се трансформират еднородните части (обст. пояснения и допълнения) в нееднородни тук: „Събраха се хора от градове, от села.“; „Дадох плановете на Стефан, на Иван.“? Само съюзът ли трябва да се премахне, или е нещо друго? Благодаря!
1370.
Павлина | 26.04.2018 в 15:55
Не разбирам каква е целта на упражнението. И да се премахне съюзът, частите си остават еднородни.
1371.
lusa | 26.04.2018 в 16:12
Павлина, аз за себе си искам да го разбера. Целта е да се преобразуват еднородните допълнения и обст. пояснения в нееднородни. Целите изречения предполагам, че изискват промяна. Знам това, че ако с различни въпроси се откриват обст. пояснения, не може да има еднородни части. И при използване на пряко и непряко допълнение също частите не са еднородни. Трансформацията ме затруднява на тези изречения.
1372.
Павлина | 27.04.2018 в 6:58
Това някаква задача от учебник по български ли е, какво е? Ако е толкова важно, моля да напишеш точното условие. Не виждам как на Стефан и на Иван могат да станат разнородни допълнения; също и от градове и от села (това са определения).
1373.
lusa | 27.04.2018 в 8:23
Извини ме! Да, задачата е от училище. Мина и време, но исках да го изясня. Необходимо е изреченията с еднородни допълнения, еднородни обстоятелствени пояснения и еднородни определения да се преобразуват така, че допълненията, обстоятелствените пояснения и определенията да не са еднородни части. А „от градове и от села“ поясняват хора. Разбирам. Лек ден!
1374.
ferry | 24.04.2018 в 16:49
Здравей, Павлина!
С колегите заформихме сериозна дискусия относно това изречение:
„Слагай запетайките където трябва, че докато разбера какво искаш да кажеш.“
Според теб трябва ли да има запетая пред „където трябва“? На мен лично ми се струва, че може да се мине и без нея, но май по правилата трябва да има.
1375.
Павлина | 26.04.2018 в 6:56
Здравей, @ferry,
Не може да се каже категорично дали където трябва е пълноценно подчинено изречение, или устойчиво съчетание, съответно не може да се каже категорично дали трябва да се постави запетая.
1376.
Боян Георгиев | 11.04.2018 в 9:28
Павлина, здравей.
Имам 2 изречения, в които не съм сигурен за запаетаите.
Ще ти посоча местата, за които се колебая.
1. Но нещо в непознатия ги накара да пуснат мрежите и рибата си, да оставят лодките и всичко друго, (тук се чудя ) и да тръгнат след него. – тук се бъркам заради последното (и).
2. Той се събуди от дълбок (,) нощен сън. – според мен трябва да има запетая, защото са си 2 прилагателни.
Мерси предварително.
1377.
Боян Георгиев | 11.04.2018 в 9:50
3. Той прилича на този баща, който не могъл да спре (,) да обича своето момче.
Това е още едно изречение, в което не съм сигурен, че трябва да има запетая.
1378.
Павлина | 12.04.2018 в 11:17
Не се поставя запетая. Потърси информация за съставното глаголно сказуемо.
1379.
Павлина | 12.04.2018 в 11:16
1. Първият съюз и свързва еднородни части, а вторият свързва прости изречения, т.е. нямаме повторна употреба на съюза и с една и съща функция, съответно не поставяме запетая.
2. Еднородни определения – поставяме запетая; но: чист планински въздух (пак са две прилагателни, но не са еднородни определения).
1380.
Флора | 12.04.2018 в 16:14
Павлина,
Аз искам да попитам за еднородните прилагателни.
Дълбок и нощен не са ли разнородни?
Дълбок – за степен, нощен – за време.
Благодаря!
1381.
Павлина | 13.04.2018 в 16:08
Като че ли Флора е права, по-скоро са разнородни, т.е. не трябва запетая. Заблудила съм се първоначално.
1382.
Флора | 14.04.2018 в 8:24
Благодаря ти!
1383.
Радостина | 05.04.2018 в 14:35
Привет, Павлина.
Въпросът ми е свързан със съчетанието на въпросителен или удивителен знак с многоточие в края на изречението – как е правилно да се изписват – „…?“ или „?…“ ?
1384.
Павлина | 05.04.2018 в 16:58
Привет! И по двана начина е правилно.
1385.
Боян Георгиев | 04.04.2018 в 13:39
Павлина, здравей.
Имам още едно изречение, в което не съм сигурен за препинателните знаци.
Те казаха да, и зачакаха под масли- новите дървета.
Колебая се между 2 варианта:
1. Те казаха – да – и зачакаха под маслиновите дървета.
2. Те казаха „да“ и зачакаха под маслиновите дървета.
Мерси, предварително.
1386.
Павлина | 05.04.2018 в 16:56
Здравей, вторият вариант.
1387.
Боян Георгиев | 02.04.2018 в 10:35
Здравей, Павлина.
Дали ще можеш да ми помогнеш със поставянето на запетаите в това изречение.
И там, в обора, при кокошките, магаретата и кравите, в тишината на нощта те седяха и наблюдаваха своето малко бебе.
Не съм сигурен, че съм поставил правилно някои от запетаите.
Благодаря и поздрави от мен.
1388.
Павлина | 03.04.2018 в 6:57
Здравей, Бояне,
Съвсем правилно са.
1389.
Генчо Спасов | 18.04.2018 в 9:12
Пред „те седяха“ трябва да има запетая. Както си оградил съвсем правилно „в обора“, по същия начин трябва да оградиш и „в тишината на нощта“.
Поздрави
1390.
Цветелина | 29.03.2018 в 15:36
Здравей, Павлина. Аз имам следното питане – как е по-правилно: Секретарят Мария Иванова не е декларирал/декларирала всички обстоятелства по случая.
1391.
Павлина | 30.03.2018 в 9:14
Секретарката Мария Иванова не е декларирала…
1392.
Цветелина | 30.03.2018 в 10:47
Здравейте, може би примерът е такъв, но ако става въпрос за дума, която няма женски род, например Здравният министър Елисавета Микова…, или Държавният секретар Мая Стоянова… тогава по какъв начин ще се съгласува?
1393.
Павлина | 30.03.2018 в 11:09
Думата министър има съответствие от женски род – министърка. Това, че в нашите медии пренебрегват тези форми като срамни едва ли не, не означава, че не съществуват или не могат да се употребяват. Лично аз се опитвам да прокарвам женските форми в сайта, за който работя: https://toest.bg/
1394.
Владимир Данчев | 30.03.2018 в 19:15
Мисля, че полаганите от Павлина усилия да прокарва женските форми трябва да бъдат всячески подкрепени.
Във връзка с това, позволявам си да повторя мой коментар от 9.5.2016 г. в блога:
„Една от причините да харесвам, например, словашкия език, е именно тази – в подобни случаи повсеместно се използва женски род. Не само „учителка“ (у нас дори при тази простичка дума понякога има колебания – можете да чуете и прочетете безумното „тя е учител“), но и „моделка“, словашкото съответствие на „председателка“ и пр. Преди няколко дена техният външен министър се срещна в Братислава с „генералната директорка“ на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Струва ми се, че в това има нещо изконно славянско, неповлияно от по-късна канцеларщина“.
1395.
Diana Kostadinova | 28.03.2018 в 18:27
Здравей, имам следния въпрос: В изречението „Ако няма равен път, по всички стръмнини е еднакво трудно“ има ли наречие и ако да кое? – еднакво, трудно??? Благодаря!
1396.
Павлина | 28.03.2018 в 19:40
И двете думи са наречия.
1397.
Крум | 22.03.2018 в 22:26
Здравей!
Аз имам един въпрос, който на първо четене може би ще прозвучи като някаква шега, но с едни приятели наскоро съвсем сериозно се впуснахме в лют спор заради него.
От какъв род е думата “батка“? Съзнавам, че тази дума едва ли се среща в речниците, но как според теб би било по-правилно? Аз лично я използвам като дума от мъжки род (един батка, онзи батка и т.н.) по аналогия на думи като “баща“ или да речем “циркаджия“. Чувал съм много хора също да я употребяват по този начин, но също съм чувал и не по-малък брой хора, които я употребяват като дума в женски род, сиреч “една батка“ или “онази батка“.
Прощавай ако питанката ми звучи несериозно. Появиха се толкова много жаргонни думи, голяма част от които чувам ежеседмично, да не кажа ежедневно (тази е доста ярък пример) и често на мен и на много други ни се случва да се озовем в двоумение.
Благодаря предварително и поздравления за страхотния блог!
1398.
Флора | 23.03.2018 в 10:16
Крум, и според мен е мъжки род, но с този gender, знае ли се вече;)))
Една батка изобщо не ми звучи …
1399.
Павлина | 23.03.2018 в 17:05
Здравей,
Въпросът е съвсем нормален и сериозен. Редно е думата да е от мъжки род, защото човекът, който се назовава, е от мъжки пол, и това доминира при определянето на рода.
1400.
Крум | 26.03.2018 в 21:47
Благодаря!
1401.
Павел | 09.03.2018 в 19:28
Здравей, Павлина,
Чета в Уикипедия за Х(х)ромозома 20 – една от 23-те двойки човешки хромозоми, и се чудя как е правилно да се изпише тази хромозома в средата на изречението – с малка или главна буква? В Уикипедия е изписана с главна буква под снимката, а в текста – малка. Ха сега де?
Ти как би постъпила?
Благодаря!
1402.
Павлина | 10.03.2018 в 11:13
Здравей, Павеле,
Няма основание да е с главна буква. Поправих грешката.
1403.
Ани Велева | 09.03.2018 в 11:42
Здравей, Павлина!
Водя един спор, в който твърдя, че „бойкотирам“ и „бламирам“ НЕ са синоними, за каквито са представени в различни онлайн речници. Може ли мнение и евентуални източници?
Благодаря ти :)
1404.
Спас Колев | 09.03.2018 в 11:56
Значението е различно, но не е несвързано – според мен в определен контекст може да се разглеждат и като синоними.
http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D1%82/
http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC/
1405.
Павлина | 10.03.2018 в 11:10
Здравей, Ани,
Решението на спора зависи от това какво значение се влага в синоними. Основното значение и на двете думи е такова, че не могат да се определят като синоними. Контекстови синоними биха могли да бъдат, но това е твърде обтекаемо, защото контекстови синоними могат да бъдат например жена и цвете.
1406.
Павел | 28.02.2018 в 10:19
Павлина, здравей!
Полуномад или полу-номад; полуусмивка или полу-усмивка?
Благодаря!
1407.
Павлина | 28.02.2018 в 10:35
Здравей,
Думите с първа съставка полу се пишат слято.
1408.
Боян Георгиев | 23.02.2018 в 15:37
Имам още един въпрос при пряка реч.
В следното изречение:
– Един ден ти ще бъдеш новият цар – му каза Самуил.
Ако след цар няма друг знак за възклицание, точка или запетая не се поставят нали?
Мерси, предварително и поздрави.
1409.
Павлина | 25.02.2018 в 22:27
След цар може да има само въпросителен или удивителен знак.
1410.
Любен | 23.02.2018 в 9:07
Здравей, Павлина,
Бих желал да те попитам как е правилно да се съкращават думите „стих“/„стихове“ и „съобщение“/„съобщения“?
Благодаря ти предварително!
1411.
Павлина | 23.02.2018 в 12:45
Здравей,
Аз бих съкратила стих. (когато е в мн.ч.), съобщ. Не виждам защо да се съкращава стих – достатъчно кратка е тази дума. Правилата за съкращаване са изложени в тази статия.
1412.
Венета Попова | 22.02.2018 в 21:06
Павлина, моля за Вашата компетентност:
държали или държели?
1413.
Павлина | 23.02.2018 в 12:41
държали
1414.
Боян Георгиев | 22.02.2018 в 12:01
Здравей, Павлина. Имам един въпрос при поставянето на кавички при пряка и авторска реч.
Би ли ми казала дали правилно съм поставил кавичките в дадените 2 примера?
1. „Да! – казаха хората. – Ще казваме: „Виж колко сме нависоко!“ и всички ще гледат нагоре към нас. А ние ще гледаме отвисоко. И тогава те ще знаят, че ние сме велики. Ще бъдем като Бог. Ще бъдем прочути и в безопасност, и всичко ще е наред.“ (няма точка)
2. „Вижте! – радваха се те. – Ние сме номер едно! Вижте какво можем да направим със собствените си ръце!“ (няма точка) Бяха доста доволни от себе си.
Благодаря предварително.
1415.
Павлина | 23.02.2018 в 12:46
Не виждам грешки.
1416.
Павел | 20.02.2018 в 18:45
Здравей,
Днешната ми питанка е свързана с една предишна. Ти ми бе казала, че според науката Ономастика единствено хората могат да имат прозвища. Но ако един кораб е наименуван Белия кораб (кратък член); т.е. ако това е название, а не прозвище, как следва то да се изписва? С кавички, без кавички, пълен член, кратък член?
И още: спомням си за един плавателен съд, който си имал официално име, но моряците му викали по друг начин, да речем, „Лошия Били“. Излиза, че в западната култура не само хората могат да имат прозвища. Как процедираме в такива случаи на български?
Благодаря!
1417.
Павлина | 21.02.2018 в 9:07
Здравей,
Бих писала Белият кораб/Белия кораб – като Лувърът/Лувъра. При Лошия Били имаме персонификация, т.е. това название се държи като прозвище и следва да се изписва само с кратък член.
1418.
Теменуга | 16.02.2018 в 11:46
Здравей, Павлина, пунктуацията често ме вкарва в размисли. Ето един пример: „По случай твоя отминал празник, с това цвете ти пожелавам щастие!“. Има ли я тая запетая или не?
1419.
Павлина | 19.02.2018 в 8:55
Здравей, Теменуга,
Аз бих поставила запетая. Виж тази статия по проблема.
1420.
Теменуга | 20.02.2018 в 12:03
Много ти благодаря за отговора и препратката в него! 😊
1421.
Павел | 13.02.2018 в 23:06
Здравей, Павлина!
„През 1987 са се случили интересни неща, а през 2018 ще се случат още по-интересни.“
По-добре ли е да сложим съкращението „г.“ след цифрите, или например да напишем 2018-а, 1987-а, за да няма никакво съмнение, че става дума за година? Или и така е правилно?
Редовно срещам и трите варианта.
Благодаря!
1422.
Павлина | 14.02.2018 в 12:03
Здравей,
Правилно е или 1987 г., или 1987-а.
1423.
Павел | 08.02.2018 в 15:42
Здравей, Павлина,
Срещнах следното изречение:
„Такова твърдение можем да открием във Второзаконие 32:43“.
Две са питанките ми към теб:
1. Следва ли да се постави запетайка след „Второзаконие“?
2. Правилно ли съм поставил кавичките?
Благодаря!
1424.
Павлина | 08.02.2018 в 15:55
Здравей!
1. Не.
2. Този случай не е нормиран – когато цитатът е след двоеточие, но е оформен като нов абзац. Аз слагам затварящите кавички след точката.
1425.
Ralitsa | 05.02.2018 в 21:50
Здравейте,искам да ви попитам дали има запетаи съответно пред „уж“ и „заради“ в следните изречения?
Първо, защото то не е мислене на нация, а на индивидуалисти и второ, защото един човек уж се спасява, но той възприема ли останалите си съграждани, като обречени?
На 6-ти януари там е най-знаменитото хвърляне на кръста и обичаят е кандидат за културно наследство на ЮНЕСКО заради мъжкото хоро.
1426.
Павлина | 06.02.2018 в 11:13
Здравейте,
Не са нужни запетаи. В първото изречение е излишна запетаята пред като.
1427.
Павлина | 01.02.2018 в 10:21
Вели, първоначалният Ви въпрос беше за членуването на думата ад в изречението Адът това са простите хора. Мисля, че Ви отговорих сравнително подробно и аргументирано (доколкото ми позволяват опитът и познанията). Поискахте уточнения – направих ги. В последния си коментар вече представяте едно различно по синтактична структура изречение (в което и думата ад не е членувана). Стъпваме на хлъзгава плоскост – за актуалния словоред, тема, рема и т.н. Освен това отиваме в зоната на езиковите спекулации, където аз лично предпочитам да не навлизам.
1428.
Вели | 31.01.2018 в 3:06
Добра вечер Павлина
В изречението „Адът това са простите хора“ -Правилно ли е да се членува с пълен член Ада…че закипя един виртуален спор относно това дали АД е подлог или не. Все-пак аз съм на мнение, че подлогът контролира съгласуването на сказуемото, определя се чрез сказуемото и се открива с въпроса: Кой? Кои? и в този конкретен случай не мисля, че Адът е подлог.
1429.
Павлина | 31.01.2018 в 9:10
Здравейте,
На стр. 93 в ОПРБЕ е дадено правило за употреба на тирето: “Тире се пише за отделяне на част от изречение или на просто изречение в състава на сложното, обобщени с показателно местоимение или с частицата ето. Даден е примерът Любовта – това е всичко, от което се нуждаем.
В примера Адът – това са простите хора. думата ад е подлог, върху който се акцентира с местоимението това.
Сказуемото и подлогът се съгласуват наистина (има безброй изключения впрочем), но в случая имаме съставно именно сказуемо (са другите хора) и съгласуването между неговите части е по-важно от съгласуването със сказуемото.
1430.
Вели | 31.01.2018 в 13:00
Благодаря сърдечно. В случая нямаше изписан никакъв препинателен знак. При липсата на такъв в изречението, е ли подлогът „хора“, или подлогът е Адът, но с уговорката за грешно изписване.
1431.
Вели | 31.01.2018 в 13:58
И още две неща, които ми е трудно да разбера:
1.Във вашият пример „Любовта – това е всичко, от което се нуждаем“ все пак подлогът контролира съгласуването на сказуемото „любовта Е“.
2. Казвате, че „простите хора“ е съставно именно сказуемо.
За сказуемото чета: „Сказуемото означава действие или състояние на предмета, за който се говори в изречението и при разбор на изречение, се открива с въпрос „Какво прави?“.
Съставното именно сказуемо (или глаголно-именно сказуемо) е вид сказуемо. Образува се от глагола „съм“ и име – съществително, прилагателно или числително.Глаголът „съм“ носи граматичните признаци на съставното именно сказуемо – време, лице, число, а лексикалното значение се изразява от съществителното, прилагателното или числителното.“ дават се примери:
„Той е митничарят. Той е последният. Аз съм първият. На него е мотоциклетът, който видях. Беше най-малкият син. Ще бъдем ученици. Били сме чужденци.“
Трудно ми е да вържа конкретния случай: „Адът това са простите хора“ с горните примери.
1432.
Павлина | 31.01.2018 в 14:48
Вашето изречение е с по-особена структура, затова Ви е трудно да го свържете с “класическите” примери. В него липсва препинателен знак, но това е грешно. Трябва да има тире.
Ако премахнем това (с което всъщност се акцентира върху ада), ще запазим основните характеристики на изречението:
Адът са простите хора.
Подлог – адът (кой – той, адът); сказуемо – са простите хора (са – глаголен компонент; простите хора – именен компонент). Подлогът няма как да се съгласува със сказуемото по число, защото предимство има съгласуването между частите на съставното именно сказуемо – между простите хора и са.
Ако Ви е толкова трудно да се убедите, че адът е подлог, заменете именната част на сказуемото с думи, които са в ед.ч.:
Адът (– това) е простият човек.
1433.
Вели | 31.01.2018 в 15:22
Разбрах ви. Но при все, че изречението е изписано без тире, не е ли по-логично да възприемем хората за подлог (те са). Какво са те? -Ад. И тогава изречението да бъде „Ад това са простите хора.“? тоест: защо да членуваме думата АД?
1434.
Вели | 31.01.2018 в 15:29
В този случай акцентът „това“, би се отнасял към простите хор, в смисъл: („Простите хора са това -един Ад.“)
1435.
Мари | 29.01.2018 в 19:25
Здравейте, Павлина. Каква според вас е логиката именик, когато става дума за човек, празнуващ имен ден, да се изписва с едно „н“, а съименник – с две? От два дни се чудя, но нямам обяснение. :)
1436.
Флора | 30.01.2018 в 14:12
Имен
Съименен
1437.
Павлина | 31.01.2018 в 8:44
Логиката куца наистина, защото именик и съименник се различават само по представката.
1438.
Мари | 31.01.2018 в 10:14
Благодаря. Ще питам и „Езикови справки“, любопитно ми е какво ще отговорят.
1439.
Флора | 31.01.2018 в 11:37
едноименник
също с двойно „н“.
Мари, моля, сподели като получиш отговор.
1440.
Mari | 31.01.2018 в 13:43
Отговорът на „Езикови справки“:
„Думите именик, именица, именичка „хора, които имат имен ден“ се пишат с едно -н-, тъй като са образувани от прилагателното имен, което се среща само в словосъчетанието имен ден. Това прилагателно формално не завършва на НЕН, т.е. няма условие за удвояване поради изпадане на Е между две Н. С едно -н- се пишат и останалите форми на тези думи: именикът, именицата, именици(те), имения(т) (ден), имени(те) (дни).
Отделно съществуват прилагателни именен, едноименен, съименен. Думите, които са свързани с тях, се пишат с двойно -нн-, напр. едноименник, съименник, както и именник „формуляр, в който се вписват някои данни на лица, които постъпват в учебни заведения или на работа“, също „средновековен ръкописен исторически паметник, в който са описани обикновено биографиите на владетелите“, напр. „Именник на българските ханове“.“
Павлина, съгласна ли си с тяхната формулировка? Аз се обърках много.
1441.
Павлина | 05.02.2018 в 9:47
Проблемът си е сложен и не може да се изчерпи с това обяснение. Цяло проучване е необходимо.
1442.
Вели | 31.01.2018 в 14:07
1.Съществителното именик, мн.ч. именици, означава ’човек в деня, когато е именият му ден’.
2.Съществителното именник, мн.ч. именници, означава ’текст, съдържащ имена’.
тоест: СЪимеННик е някой, който е в „списъка със същите имена“
1443.
Вели | 31.01.2018 в 14:50
Явно логиката е: Съименник =Също в този именник
1444.
Павел С | 29.01.2018 в 17:40
Здpавей, Павлина,
често ми се налага да описвам какво се прави в някакви софтуерни продукти/програми, познати на латиница и се получават словосъчетания като например „… в Flex“. Лично аз смятам, че правилно е „… във Flex“ като следвам логиката при изписване в случаите „във II клас“, описани така добре в каксепише. Благодаря предварително за отделеното време и ти желая крепко здраве!
1445.
Павлина | 30.01.2018 в 19:27
Здравей,
Логично е да се употреби във. Писала съм тук по въпроса.
1446.
Румен | 28.01.2018 в 13:35
Здравей, Павлина,
Имам въпрос относто употребата на запетая при изброяване на няколко подчинени изречения.
> Аз бях убедена, че ще направя кафе и че ще изпека хляб.
Има ли запетая след между „кафе“ и „и“ или между „и“ и „че“?
И по-общо, има ли запетая, когато изреждаме 2 неща?
> че x и че y
или
> че x, и че y
А като са повече че-тата, напр. 3, различно ли е? Пак говоря за изреждане на равноправни изречения.
> че x, че y и че z
или
> че x, че y, и че z
Опитах се да намеря информация за това цял час, но не успях.
Благодаря ти за полезната информация! Много често попадам на някой от сайтовете ти.
1447.
Павлина | 29.01.2018 в 13:44
Здравей, Румене,
В примера, който си дал, не се пише запетая след кафе (и принципно в такива случаи), защото имаме две прости изречения, свързани със съюза и (че може да се повтори, но нито е благозвучно, нито има опасност от неразбиране на смисъла).
Когато се изреждат три и повече равноправни прости изречения, не се пише запетая пред последното, ако то е въведено със съюза и.
Аз бях убедена, че ще направя кафе, (че) ще изпека хляб, (че) ще сложа масата и (че) ще изчакам всички.
Съюзът в скобите не би трябвало да се употребява.
1448.
Румен | 29.01.2018 в 14:28
Много благодаря за отговора!
1449.
Nousha | 28.01.2018 в 1:00
Здравей, Павлина,
Имам проблем с изречението „Иван бе чакал търпеливо приятелят му да дойде в съзнание“, в което понечих да коригирам „му“ на „си“, тъй като става дума за приятеля на Иван, не за трети човек, но тогава ми се стори най-правилно „приятелят“ да получи непълен член, което пък ми изглежда неправилно, предвид че приятелят е подлогът за да-изречението. Въртях, суках, не успях да си изясня какво е редно да се направи в случая. Много ще съм благодарна, ако ми разясниш.
1450.
Павлина | 29.01.2018 в 13:37
Здравей, Нуша,
Зависи как ще разделиш сложното изречение на прости:
Иван бе чакал търпеливо ││ приятелят му да дойде в съзнание.
Иван бе чакал търпеливо приятеля си ││ да дойде в съзнание.
Първият вариант ми се струва по-естествен.
1451.
Nousha | 29.01.2018 в 15:14
Благодаря много, оставям първия значи. На мен ми се стори, че в този случай може да се разбере, че става дума за трети човек, който да е въпросния приятел, затова така изпаднах в чудене :)
1452.
Павлина | 30.01.2018 в 19:28
От контекста би трябвало да стане ясно, че приятелят е на Иван.
1453.
Павлина | 26.01.2018 в 11:38
Като термини в ономастиката, съответно в езикознанието, прякор и прозвище имат точно определено значение. Само хората могат да имат прозвища, не и географските обекти. В ОПРБЕ (2012 г.), в примерите за прозвища, които винаги получават кратък член, неслучайно са дадени само антропоними.
1454.
Павел | 26.01.2018 в 17:37
Така вече разбирам, благодаря.
1455.
Павел | 23.01.2018 в 18:28
Павлина, здравей!
Спомням си за такова правило: прозвища и прякори, имена на обекти и местности в мъжки род не се членуват. Например:
„Васил Левски е Апостола на свободата!“
„Летящия холандец се носел по бурните вълни“.
„Черния отмъстител (прозвище) ще дойде да ни избави от набезите на англичаните!“
„Синия камък (име на обект, а не просто някакъв си оцветен в синьо камък) се възправяше застрашително над долината“.
Можеш ли да кажеш дали правилото наистина е такова и допускат ли се отклонения от него?
Благодаря!
1456.
Павлина | 24.01.2018 в 16:58
Изключенията са тук, т. 3 и 4 – важат за прозвища и за определени географски имена. За този син камък ми е трудно да преценя.
1457.
Павел | 24.01.2018 в 17:38
Синия камък в разказа, който имам предвид, е останка от извънземна цивилизация и играе роля на специален култов обект, от който местното население се страхува. Само че в българското издание това наименование е членувано – според мен неправилно.
1458.
Павлина | 25.01.2018 в 14:17
Вероятно имаш предвид, че е членувано с пълен член и това е неправилно. Аз не виждам основание да се членува само с кратък член.
1459.
Павел | 25.01.2018 в 17:30
Да, това имам предвид, защото местните го мислят за естествен скален монолит (т.е. географски обект, за каквито става дума в цитираната от теб т. 4) и с това наименование той е влязъл в техния фолклор, та дори и в трудовете на разни учени, които са посещавали тяхното село.
При това положение би ли изложила малко по-подробно защо не виждаш основания да се членува само с кратък член?
1460.
Павлина | 26.01.2018 в 9:10
Даваш ми противоречива информация – първо ми пишеш, че е останка от извънземна цивилизация и играе ролята на култов обект, а после – друго. При това положение не мога да кажа нищо повече. Понякога е трудно да се прецени и е нужно да се прочете целият текст, за да разбере човек за какво точно става дума.
1461.
Павел | 26.01.2018 в 11:04
Извинявай, но първо съм написал, че е обект.
Мисля, че не съм ти давал противоречива информация: ако въпросният камък беше само артефакт и култов обект, това би следвало да се приеме за прозвище; ако беше само географски обект, пак би следвало да се членува с кратък член.
Разбирам, понякога е трудно да дадеш отговор, но моля те, не преиначавай това, което съм казал.
1462.
Флора | 27.01.2018 в 20:38
Павел,
ако е име, прякор, прозвище и т.н. няма нито пълен, нито кратък член.
1463.
Никола | 16.01.2018 в 3:20
Павлина, здравей!
Съчетанията „между (в)прочем“ и „често пъти“ граматически – и най-вече смислово – правилни ли са? На мен ми звучат както излишно утежнени, така и логически и смислово лишени, но понеже напоследък ми се случва да имам доста чести срещи с тях както в разговорната реч, така и в книги, а не намерих никъде другаде ясно становище по въпроса си освен в тази страница (с чиито обяснения по всеки разгледан случай съм съгласен от край до край), бих искал да чуя и твоето мнение.
Благодаря ти предварително за отделеното време и внимание!
1464.
Павлина | 17.01.2018 в 8:13
Здравей, Никола,
Първата дума е излишно усложнена, достатъчно е впрочем. Съчетанието често пъти е характерно за разговорната реч.
За посочената страница: за повечето грешки авторът не е прав или не е съвсем прав, или има някакво обяснение, което поставя под въпрос адекватността на правилото.
Писала съм за отдава се и удава се; за случва се; за ходила сте. Формите дèкан и декàн са дублетни; цифра отдавна разшири значението си и означава и ’число’ (в речника това значение е отбелязано като разговорно, но вече не само); фармацевтичен си е съвсем коректно днес.
1465.
o3one | 26.01.2018 в 19:07
Тук може да се добави, че цифрите са 0 до 9, а останалите са числа. Това разделение се прави в математиката. Пример: „Двучифрено число“.
1466.
Kristina | 15.01.2018 в 16:31
Здравей, Павлина, бих искала да попитам дали е подходящо използването на препинателни знаци – въпросителна, удивителна, както и скоби в заглавия. Става въпрос за развлекателни, но не за жълти и сензационни публикации. Благодаря.
1467.
Павлина | 17.01.2018 в 7:58
Здравей, Кристина,
Посочените от теб препинателни знаци се използват сравнително рядко в заглавия. Аз го правя само ако е наложително.
1468.
Павел | 12.01.2018 в 18:48
Здравей!
С интерес прочетох отговора ти на езиковата питанка за Античност/барок/елинизъм. Та се сетих и аз: понякога срещам в научнопопулярната литература думата „вселена“, изписана с главна буква в средата на изречението; понякога тя си е с малка. Вселената очевидно е една, но на мен тази главна буква не ми се връзва.
Какво ще кажеш по въпроса? Ти как би я изписала?
Благодаря!
1469.
Павлина | 13.01.2018 в 16:10
Здравей!
Думата се пише с главна буква, когато се употребява в астрономически смисъл. В останалите случаи се пише с малка буква.
1470.
lusa | 04.01.2018 в 13:57
Павлина, здравей! Вълнува ме професията дизайнер изпълнител. Разделно или полуслято изписване би препоръчала? Колебая се и след членуването на първата част… Благодаря!
1471.
Павлина | 06.01.2018 в 10:26
Бих го написала разделно.
1472.
lusa | 26.12.2017 в 17:39
Павлина, здравей! Елинизъм… С малка или с главна буква препоръчваш да се изписва? Все си мисля за главна. Да попитам и за Древна Гърция, Древен Рим, Древен Египет. Бих ги написала с главна буква първите части. Благодаря! Хубави почивни и празнични дни!
1473.
Павлина | 28.12.2017 в 17:48
Здравей,
Не виждам основание елинизъм да се пише с главна буква. Трите словосъчетания се пишат с начална главна буква, защото са собствени имена – названия на цивилизации.
1474.
Спас Колев | 02.01.2018 в 8:46
Не е ли като барок/Барок – стилът в изкуството (или съвременното културно движение) с малка буква, епохата с главна (както Средновековие)?
1475.
Павлина | 03.01.2018 в 8:53
Според официалния правопис с главни букви се пишат следните културно-исторически епохи: Античност, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация, Романтизъм, Средновековие. Думи като барок, класицизъм, рококо, символизъм не са достойни за главна буква.
1476.
smolnova | 05.12.2017 в 0:11
Здравейте, Павлина! Четох различна литература, но не намирам отговор на въпроса, който ме интересува. Ако трябва да подчертая/определя/извадя глаголите от един текст, преизказните форми на глагола – с наставка –л , трябва ли да ги считам за глаголи и да ги определям като такива? За причастията, след като пише, че са глаголни форми, това означава ли, че ще ги определям като глаголи, когато означават действие в изречението.
Примерно в изречението „Един цар имал едничък син, който бил на три години.“ кои са глаголите?
Ще Ви бъда благодарна да разясните.
Предварително благодаря.
1477.
Павлина | 05.12.2017 в 9:02
Здравейте,
Причастията са глаголни форми, не са отделна част на речта и затова би трябвало да се подчертаят (извадят), когато задачата се отнася до глаголите. Още повече в такива изречения, в които са сказуеми. Често обаче под глаголи се разбира лични глаголни форми, т.е. причастията се изключват. Зависи също за кой клас е упражнението по български език. До пети-шести клас причастията не се изучават и вероятно се разчита на усета на децата да определят думите, които значат действие. В конкретния пример следва да различат имал и бил като глаголи, но те са с по-отвлечено значение и би трябвало учителят предварително да е обърнал внимание на тези форми при други упражнения.
1478.
Андреев | 02.12.2017 в 15:09
Добър ден. Интересува ме правилна ли е пунктуацията в следните изречения. Ще съм много благодарен да ми отговорите.
1) Това, което се твърди в теоремата за обратното изображение, е, че за всяка точка x oт V, в която f'(x) е обратима, съществува околност, върху която f е инективна, а не че f е инективна в цялото V.
2) От друга страна, тъй като |(f,1)|=cos t, виждаме, че t е мярката на ъгълa между векторите f и 1.
3) Ако за всяко естествено число k, M e к-кратно гладко диференцируемо многообразие, казваме че M е гладко диференцируемо многообразие.
4) От теоремата за неявната функция имаме, че производната на функцията никъде не се анулира.
5) Това по определение означава, че съществува непрекъснато-диференцируема функция g в D, такава че h=dg. В този случай казваме, че уравнението h=0 е от пълен диференциал, или че е точно диференциално уравнение.
Моля, ако забележите неточности да ме информирате и да обясните как трябва да се запишат изреченията коректно.
1479.
Павлина | 03.12.2017 в 9:16
Здравейте,
Грешки има в следните изречения:
3) Ако за всяко естествено число k, M e к-кратно гладко диференцируемо многообразие, казваме че M е гладко диференцируемо многообразие.
Тук трябва да се постави запетая пред че. Запетаята след k е излишна, но тъй като (предполагам) изречението трудно се възприема без запетаята, аз бих я оставила, т.е. тук комуникативността на изречението е по-важна от пунктуалното спазване на правилото.
5) Това по определение означава, че съществува непрекъснато-диференцируема функция g в D, такава че h=dg. В този случай казваме, че уравнението h=0 е от пълен диференциал, или че е точно диференциално уравнение.
Доколкото схващам, в непрекъснато-диференцируема първата част смислово пояснява втората. В такъв случай се пише или разделно, или слято (ако съчетанието се е терминологизирало). Аз все пак бих написала непрекъснато диференцируема. Запетаята пред или че е излишна.
1480.
Андреев | 04.12.2017 в 3:04
Много благодаря!!!
Значи пред „или че“ в 5) няма запетая и предполагам, че не трябва да има и пред „че“ в този случай. Така ли е?
1481.
Павлина | 04.12.2017 в 8:01
Не, запетаята пред че уравнението си остава. Имаме две прости изречения, свързани със съюза или.
Казваме, че ти си дарител или че правиш дарение.
1482.
Андреев | 04.12.2017 в 22:13
Аз имах предвид дали между „или“ и „че“ трябва да има запетая, но с примера ми се изясни. Много благодаря още веднъж. Много ми помагате.
1483.
Nousha | 18.11.2017 в 3:16
Здравей, Павлина, възникна ми една питанка – в случаите на „тъй че/така че“, когато след това следва обособена част, важи ли правилото за неударения едносричен съюз, след който не се поставя запетая? „тъй че преди да бъда поставен в положение да му откажа, се изправих“, „Така че ако очаквате от мен услуга, казвайте“ – оставям го така, но се замислих дали „така че“, като сложен съюз, не минава в друга категория. Благодаря предварително :)
1484.
Павлина | 19.11.2017 в 16:43
Здравей!
В примерите имаш не обособени части, а подчинени изречения. За така че не важи изключението за едносричните съюзи, т.е. след него се поставя запетая, ако двата последователни съюза въвеждат различни прости изречения: Не се страхувах, тъй че, преди да бъда поставен в положение да му откажа, се изправих.
Вторият пример е по-особен, тъй като изречението започва със съюз. В такива случаи аз не поставям запетая.
1485.
Павел | 16.11.2017 в 11:09
Здравей, Павлина,
Писала си вече по този проблем, но аз се затруднявам и реших да си попитам. Как е правилно да напишем:
1. Ние сме седемте изумителни великана!
2. Ние сме седемте изумителни великани!
3. Ние сме седмината изумителни великана!
4. Ние сме седмината изумителни великани!
Предполага се, че великаните са човешки същества и значи верните примери са 2. и 4., но ти какво ще кажеш?
Благодаря!
1486.
Павлина | 19.11.2017 в 16:25
Здравей!
Вариант 2 е правилен.
1487.
Павел | 20.11.2017 в 13:35
А какво е грешно при „седмината“? Това е може би по-архаичен вариант, но защо да е неправилен?
1488.
Павлина | 20.11.2017 в 15:16
Добре, правилен е.
1489.
Diana Kostadinova | 14.11.2017 в 13:23
Здравей, Павлина,
Интересува ме изречението „Тъй ти се пада!“ има ли сказуемо и кое е точно? Благодаря!
1490.
Павлина | 15.11.2017 в 9:24
Здравей, Диана,
Сказуемото е се пада.
1491.
Diana Kostadinova | 15.11.2017 в 16:51
Благодаря много, и аз така мислех, значи изречението е просто, благодаря отново.
1492.
Павел | 10.11.2017 в 19:27
Здравей, Павлина!
Петък вечер е идеалното време за нова езикова питанка.
Чичко Гугъл ме осведоми, че „де“ било частица. А тя обособява ли се със запетая в примери като „Ела, де!“ или „Не ме дразни, де!“?
1493.
Павлина | 13.11.2017 в 8:13
Пунктуацията на частиците (с изключение на да и не) не е уредена теоретично, т.е. в твоите случаи преценката е субективна.
1494.
Флора | 13.11.2017 в 10:21
Аз не бих сложила запетайките.
Малко или много означават пауза, а в тези повелителни изречения ги произнасяме заедно.
1495.
Павел | 13.11.2017 в 17:49
Акцентът успешно може да бъде поставен върху частицата за подсилване – „де“. Съвсем не е нужно да ги произнесем заедно и дори нерядко натъртваме „де“-то.
И от повелителни изреченията се превръщат, например, в умолителни :-)
Но бих написал „Хайде де!“, когато изразявам изненада.
1496.
Кристина | 09.11.2017 в 15:57
Здравей, Павлина,
От известно време имам някои чудения по въпроса с оформянето на диалог в художествено произведение, който обаче не е изнесен с тирета, а е вътре в текста, но досега не съм намерила еднозначен отговор, затова реших да се допитам и до теб. В един източник открих, че за да се разграничават, репликите на единия герой се отделят с кавички, а на другия – с тирета. Ето това е конкретният пример, който имам предвид:
Кадията разтвори едно писмо, види се от нашия забитин, извади книжата и ме пита: „Твои ли са тия книги?“ – Не ги познавам. – „А как са в твоя джоб?“ – Моя ръка не ги е туряла. – Той продължаваше да чете писмото. (Ив.Вазов)
Това ли е нормата? И ако е, то как се процедира, когато в аналогичен пример се появят и пояснителни изрази като „отвърна той“, „извика тя“ и прочие? Тоест редно ли би било такъв диалог да остава вътре в текста, или би следвало да се изнесе с тирета?
Предварително благодаря.
1497.
Павлина | 10.11.2017 в 14:35
Здравей, Кристина,
Аз не съм попадала на указания за пунктуационно оформяне на пряка реч в пряка реч. Изключително рядко се срещат такива диалози, в които няма авторова реч, поясняваща чии са репликите. Честно казано, оформлението в твоя коментар не ми изглежда добре, но и не мога да предложа нищо смислено и рационално. Евентуално така:
Кадията разтвори едно писмо, види се от нашия забитин, извади книжата и ме пита: „Твои ли са тия книги?“ – „Не ги познавам.“ – „А как са в твоя джоб?“ – „Моя ръка не ги е туряла.“ Той продължаваше да чете писмото.
1498.
Цветелина | 09.11.2017 в 15:26
И още един въпрос – пише ли се пълен член, когато е изпуснат глаголът, например: Книгата отиде при Васко, а часовникът (часовника) при Емо.
1499.
Павлина | 09.11.2017 в 20:33
Да, членува се с пълен член – думата си е подлог.
1500.
Цветелина | 09.11.2017 в 10:26
Павлина, здравей. Как изписваш следното: През 2016-а година ми се случиха много интересни неща или През 2016 година ми се случиха много интересни неща.
Предварително благодаря.
1501.
Павлина | 09.11.2017 в 20:32
Здравей, Цветелина.
Правилно е през 2016 година или през 2016 г.
1502.
Павел | 31.10.2017 в 16:50
„Съмнявам се, че спейки съм направил повече от две крачки.“
Нужно ли е да се обособи със запетая с п е й к и?
Пак благодаря. :-)
1503.
Павлина | 01.11.2017 в 16:27
Ако се обособява, трябва да се постави запетая само след спейки. Изрично правило за самостоятелно употребено деепричастие няма. Обикновено се огражда със запетаи.
1504.
Павел | 01.11.2017 в 18:49
Благодаря и честит празник на будителите!
1505.
Павел | 07.11.2017 в 11:12
Тазседмична питанка, Павлина:
Редно ли е било да изпиша „празник“ с главна буква“?
Благодаря, благодаря, благодаря.
1506.
Павлина | 07.11.2017 в 17:41
Не, не виждам основание.
1507.
Павел | 31.10.2017 в 10:35
Привет!
„Приказнокрасиво“ слято ли следва да се изпише?
Благодаря!
1508.
Павлина | 31.10.2017 в 16:35
Аз бих го написала разделно.
1509.
Али | 28.10.2017 в 4:33
Здравей, Павлина! Често ми попада минало неопределено време, образувано с минало НЕсвършено деятелно причастие от хора, които иначе правят впечатление на грамотни. Старая се да си затварям очите за почти всички типове езикови грешки, защото са много, но тази вече започва да ме обърква. Да не би в българския език да има и десето глаголно време, което не е регистрирано официално?Благодаря предварително!
1510.
Павлина | 30.10.2017 в 19:01
Здравей, Али! На тази страница сме коментирали проблема. Ако потърсиш деятелно причастие, ще намериш информация. Сигурна ли си, че това са форми за минало неопределено време? Възможно е да са преизказни форми за сегашно и минало несвършено време.
1511.
Али | 30.10.2017 в 23:32
Обикновено е конструкцията „никога не съм…“:
никога не съм мислел;
никога не съм говорел;
никога не съм правел…
Понякога и аз се улавям, че казвам например „Никога не съм можела да си позволя“.
1512.
Павлина | 31.10.2017 в 16:35
В тази конструкции няма как да се търси преизказност, освен ако не предавам чужди думи за самия мен. Тоест трябва да се употреби минало свършено деятелно причастие. Проблемът си плаче за изследване. Поне аз не знам някой да е правил проучване.
1513.
Павел | 31.10.2017 в 16:48
Защо да е неправилно „Никога не съм можела да си позволя“? Нали е възможно говорещата и сега не може да си го позволи нещото.
1514.
Павлина | 01.11.2017 в 11:23
Защото минало неопределено време се образува с минало свършено деятелно причастие, а можела е минало несвършено деятелно причастие.
1515.
Павел | 01.11.2017 в 13:31
Излиза, че трябва да е „Никога не съм могла да си позволя еди-какво си“.
Неправилният вариант ми звучи по-добре, вероятно защото редовно го срещам – писмено и устно.
1516.
Али | 01.11.2017 в 15:29
Да, неправилното „можел съм“ звучи по-правилно от правилното сякаш носи по-различен смислов нюанс и повече пасва за продължително повтарящо се действие. Предполагам, че бъркотията става още по-голяма и от това, че при някои глаголи свършените и несвършените форми съвпадат. Човек решава, че ако „вярвал съм“ е правилно, тогава и „мислел съм“ си е наред.
Честит 1 ноември! Павлина, някой ми беше казал, че на старобългарски народ = език, така че за мен ти си много голям народен будител.
1517.
magdalena | 31.10.2017 в 20:40
Здравейте, исках да попитам дали е нужно да има запетая в следните изречения:
Дадох писмото на жената, работеща в банката.
Дадох писмото на жената, обучена за тази работа.
Благодаря!
1518.
Павлина | 01.11.2017 в 11:21
Здравейте! Нужно е.
1519.
Флора | 19.10.2017 в 17:18
Здравейте,
петнадесетминутка слято или разделно се изписва?
Има правило за числително име от две или повече думи и прилагателно – всичко разделно – осемдесет и пет етажен.
При минутката са две съществителни.
1520.
Павлина | 20.10.2017 в 7:43
Здравейте,
Редно е да се пише слято.
1521.
Флора | 20.10.2017 в 11:45
Благодаря. И аз така смятам.
Чек спелингите не я разпознават слято.
1522.
Бойко | 12.10.2017 в 18:16
Здравей Павлина,
Чудесно е, че има хора като теб! Високо ценя това, което правиш в този блог и го следя редовно.
Моят въпрос е свързан с употребата на множествено число в някои специфични случаи. По-лесно е да дам пример, отколкото да обяснавам. При това от действителен случай на голяма, неподправена човещина:
„Здравей, Георги,
Аз съм чичо Пацо от Банишора. Снощи на ъгъла на „Солунска“ и „Ангел Кънчев“, някъде към 20.50 ч. намерих твоята кожена кесийка с документи – 9 на брой.“
Та, въпросът ми е тия документи („9 на брой“ в цитата) в какво число трябва да бъдат – единствено или множествено? Брой или брои?
Брагодаря ти предварително,
Бойко
1523.
Павлина | 13.10.2017 в 20:31
Здравей, Бойко,
Трябва да е брой. Множественото число на брой е броеве.
1524.
Павел | 10.10.2017 в 17:57
„После студена тръпка пробягна по гръбнака ми.“
Здравей, Павлина!
Правилно ли е да се напише „пробягна“ в горния пример? Отговарям си, че не, защото:
1. Автоматичната коригираща програма ми го подчертава като неправилно.
2. В речника на БАН има дума „пробягна“, обаче във всички примери в минало свършено време е написано „пробяга“:
ПРОБЯ̀ГВАМ2, -аш, несв.; пробя̀гам, -аш и пробя̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. д о, п р е з, о т — д о, о т — н а и под. 1. Като бягам, преминавам, премествам се…
Т.е. ако правилно съм разбрал, в мин. св. време трябва се напише „пробяга“.
Въпросът ми към теб е: какво правило е отразено тук? На мен ми иде да си го напиша с „н“.
Благодарско!
1525.
Флора | 11.10.2017 в 13:05
Не трябва ли да е пробЕгна – минало свършено време (изменяемо „я“).
Пробягна е за 1 л. ед. чл. сег. време и трябва да бъде Аз да пробягна.
1526.
Павел | 11.10.2017 в 16:34
Ако правилно разчитам речника – не.
Обаче „блясвам“ стана „блесна“.
1527.
Флора | 13.10.2017 в 7:47
Като прочетох пак – изобщо не звучи пробегна, да;)
1528.
Павлина | 11.10.2017 в 18:04
Здравей,
Правилно е пробягна и пробяга. И двете форми са за минало свършено време, но на различни глаголи, съответно пробягна и пробягам. На автоматичните коригиращи програми не може да се разчита изцяло.
1529.
Павел | 11.10.2017 в 19:17
Здравей,
Когато напиша „пробягна“ в речника, ме препраща към пробягвам 2.
Когато напиша „пробягам“, ме препраща към пробягвам 1 и 2.
Значи какво излиза? Че „пробяга“ може да означава „пробягна“, ала не и обратното, така ли?
Очевидно студената тръпка е пробягвам 2. В такъв случай верни ли са примерите:
а) Студена тръпка пробягна по гръбнака му.
б) Когато пробягваше по тялото му, тръпката беше студена.
в) Трябва да пробягнеш разстоянието.
Аз и не разчитам изцяло на автоматичните коригиращи програми; виждаш, че се обръщам и към теб :-)
А и речници се опитвам да чета.
1530.
Павлина | 11.10.2017 в 21:21
Когато се отнася за тръпката, правилно е пробягна, пробяга, пробягваше.
Когато се отнася за разстояние, изминато от човек – пробяга, пробягваше. В пример в) трябва да е пробягаш.
Сложно е и малко объркващо. Ако нещо е останало неясно – питай.
1531.
Албена Алексиева | 07.10.2017 в 6:31
Здравейте! Ползват ли се кавички в случаите, когато е посочена дума и се работи по нея? Примерно: Думата „велосипед“ има 4 срички. Благодаря предварително!
1532.
Павлина | 07.10.2017 в 21:47
Добре е да се открои някак. В такива случаи за предпочитане е курсив.
1533.
Боян | 05.10.2017 в 10:28
Павлина, здравей. Възползвам се от второто си право на питане за седмицата :-)
В изречението: То (някакво събитие например) става с течение на времето една от най-многочислените деноминации в света. – изразът – с течение на времето – огражда ли се със запетаи като вметнат?
Благодаря предварително.
1534.
Флора | 05.10.2017 в 16:37
Ще споделя моето виждане – няма.
Често се объркваме къде има/ няма запетаи, защото не си подреждам добре думите в изречението.
В случая по-добре звучи:
„С течение на времето то става една от най-многочислените деноминации в света.“
1535.
Павлина | 06.10.2017 в 7:05
Здравей,
Това не е вметнат израз. Може да бъде обособена част и да се огради със запетаи или тирета, ако авторът желае. Ако словоредът се запази, аз бих го оградила с тирета.
1536.
Цветелина | 04.10.2017 в 10:48
Привет, Павлина,
Имам въпрос относно кратък и пълен член, които до днес смятах за напълно ясни, но явно не е съвсем така. Мъчи ме изречението „Храните са бързо замразени веднага след производството, за да се гарантира уникалния/т вкус и качество.“ Ще ви бъда много благодарна ако ми разясните този случай :)
1537.
Павлина | 05.10.2017 в 7:53
Привет!
Кой се гарантира? Той, уникалният вкус.
1538.
Боян | 02.10.2017 в 13:35
Павлина, здравей.
Надям се да можеш да ми помогнеш за запетая в 2 изречения:
1. Хората го обичат и не на последно място го уважават – не съм сигурен дали целият израз се огражда или остава без запетаи?
2. Не от омраза говорим и не за да поругаем някого, но за да обясним обучението – трябва ли да има пред (и не за да)?
Мерси предварително!
1539.
Павлина | 03.10.2017 в 9:29
1. Редно е да се постави запетая след място. След и няма как да се постави запетая. Евентуално: Хората го обичат и – не на последно място – го уважават.
2. Не.
1540.
Георги | 01.10.2017 в 14:29
Здравей Павлина,
При писането на проза, когато е необходимо поставя ли се ударение на буквата „и“ (изписва ли се символ „ѝ“) или читателя би следвало сам да се сети, че не е съюз?
И още един въпрос. Ако трябва да поставям ударено „и“ (ѝ), това улеснение ли ще е или по-скоро пречка за редакторите, които ще оформят текста за печат?
Питам, защото в „Times New Roman“ няма такъв символ и ще се наложи да се вмъква друг шрифт.
Благодаря :)
1541.
Павлина | 01.10.2017 в 21:49
Здравей, Георги,
Във всички текстове се пише ѝ. В Times New Roman има такъв знак – може да се види в Character Map, малко след кирилските букви, които ползваме, когато пишем на български.
1542.
Георги | 02.10.2017 в 10:39
Много благодаря :)
1543.
Боян | 25.09.2017 в 15:07
Здравей, Павлина. Дали можеш да ми помогнеш с 2 препинателни знака в ( . и , ) в двете изречения.
1. Аз не мога да подчиня моята вяра, нито на папата, нито на събора, защото те често изпадат в грешка (…) – в книгата, тук няма никакъв препинателен знак.
2. Ако не бъде убеден в Свещеното писание или в здравия разум (…) ( къде се постава запетаята) аз нито мога, нито искам да се откажа от нищо.
Мерси предварително.
1544.
Павлина | 26.09.2017 в 12:49
Здравей,
Не разбирам това цитати ли са. Ако са цитати, как точно са вмъкнати в текста? Във второто изречение след (…) трябва да се постави запетая.
1545.
Боян | 26.09.2017 в 13:59
Цитати са, да.
Започват така: Там той произнася прословутата си реч: и следват двете изречения едно след друго.
1546.
Боян | 27.09.2017 в 14:23
Също не разбрах дали трябва да се постави точка след скобите в първото изречение?
1547.
Павлина | 27.09.2017 в 15:17
И аз продължавам да не разбирам как точно е оформен целият текст, но вероятно трябва да изглежда така:
Там той произнася прословутата си реч: “Аз не мога да подчиня моята вяра нито на папата, нито на събора, защото те често изпадат в грешка… Ако не бъде убеден в Свещеното писание или в здравия разум… аз нито мога, нито искам да се откажа от нищо”.
Пред първото нито няма запетая. Тъй като не ми е ясно каква част от текста е пропусната след първото изречение, не съм сигурна какви препинателни знаци трябвада се сложат там. Ако е пропусната само част от изреченито – само многоточие (както е по-горе); ако първото изречение е завършено и се пропуснати едно или повече изречения – разум. (…)
Във второто изречение не се разбира кой трябва да бъде убеден.
1548.
Павел | 25.09.2017 в 10:52
Здравей, Павлина!
http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85/
Не ми е ясно следното: излиза, че правилната дума е островръх, а в женски и среден род е правилно да напишем островърх, островърха. В мн. ч. правилно е да напишем островърхи. Каква е логиката в м.р – да пишем връх, а във всички останали случаи – върх? За някаква грешка ли става дума?
N.B. Автоматичната коригираща програма ми подчертава островърх (а,о,и).
Благодаря още отсега!
1549.
Павлина | 26.09.2017 в 12:44
Здравей,
За женски, среден род и мн.ч. важи правилото за групата ър/ръ в многосричните думи: когато след ър/ръ има една съгласна, се пише ър, а когато има две или повече съгласни – ръ.
За островръх важи правилото, че в едносрични думи обикновено се пише ръ. Това правило е в сила и когато едносричната дума е част от сложна дума.
1550.
Павел | 01.10.2017 в 11:06
Да разбирам ли тогава, че е правилно да напишем „островръх зид“, НО „островърхият зид“?
1551.
Павлина | 01.10.2017 в 21:45
Да.
1552.
Павел | 02.10.2017 в 9:57
Ура!
1553.
lusa | 15.09.2017 в 17:06
Здравей, Павлина! Моля те да коментираш изписването на обществен съвет и общо събрание в протоколи и др. документи /О/о:)/! Благодаря!
1554.
Павлина | 18.09.2017 в 8:43
Ако това са собствени имена (явно се възприемат като такива), се пишат с главна буква.
1555.
Боян Георгиев | 14.09.2017 в 9:31
Здравей, Павлина.
Можеш ли да ми помогнеш, като ми кажеш дали в изречението се поставят някъде запетаи?
Испанска флотилия под ръководството на Фернандо Магелан достига бреговете на Латинска Америка през 1453 г.
Благодаря ти предварително.
1556.
Павлина | 14.09.2017 в 10:09
Здравей,
Не се поставят.
1557.
Ѓωрги | 04.09.2017 в 22:34
Здравей Павлина,
Имам въпрос относно транскрибирането на ‘я ‘и ‘ю’ от гледна точка на фонетика. Още от училищните си години помня как учителката ми по български говореше за ‘(при)знак за мекост’ като част от тези две букви (когато следват съгласна), както и при ‘ь’, за който съм чувал многократно непонятното за мен твърдение, че ‘няма звукова стойност’. По вмесените тук и там транскрипции в твоя блог, както и в статията „Какво бележим с буквите Ю и Я“, виждам че същата логика се следва и от теб – именно тази, че когато дадената буква е в началото на думата или след гласна, чуваме [й] преди [а/у], а когато е след съгласна, произнасяме и чуваме не отделен звук преди [а/у/о], а така наречения (и ‘нямащ звукова стойност’) ‘признак на звук’ за палаталност – [‘]. Въпросът ми е: вярно ли е – наистина?! – от чисто фонологическа гледна точка, че след съгласна българите изобщо не произнасят звука [й] (или [j] po IPA)? А вместо това единствено и само палатилизират съгласната? Пример би бил транскрипцията на бял: [б’ал], която на мен ми изглежда крайно неестествена. Вероятно донякъде защото като цяло концепцията за палаталност на съгласните съществува в (книжовния) български език само в случаите образувани със сричкотворните ‘я/ю/ьо/(йе?)’, за разлика примерно от руския и чешкия, където палатализирани съгласни се срещат и между други съгласни, и в краесловие. Мое наблюдение е, че в българския с тези гласни по-скоро се означава винаги йотация вместо палатализация, сиреч произнасяме не [б’ал], ами ясно и отчетливо [б’йал]/[bʲjaɫ]; не [д’ук’ан], ами [д’йук’йан]/[dʲjukʲjan]. Друг пример, който мога да дам, би бил ‘ясен–изяснен’. Ако следваме правилото, произношението би трябвало да бъде [йасен] – [из’аснен], което предполага промяна в произношението на самия корен на думата под въздействието на наставка. Според мен произношението остава [из’йаснен], тоест [й] след съгласната ‘з’ по естествен път води до нейното палатализиране в [з’], но без това да води до загубването на палаталната полугласна – следователно [з’й]. Но дори в независими думи като любов, голям, актьор и вятър, българите (или поне аз и всичко хора в моето обкръжение?), ясно и отчетливо произнасят полугласната – [л’Йубоф] (а не само меко ‘л’+[убоф], както примерно грък или французин със силен акцент би прочел измислена дума ‘лубов’); [гол’йам], [акт’йор], [в’йатър].
Горещо бих оценил твоето професионално мнение по въпроса…!
Георги
1558.
Павлина | 07.09.2017 в 14:26
Здравей, Ѓωрги,
Фонетиката не е любимият ми дял от езикознанието и за съжаление, не съм проучвала въпроса с палаталните съгласни. Традиционно се приема, че в думите, които ти си посочил, има палатални съгласни, а не комбинация от твърда съгласна и [й]. Възможно е след време тези официални възгледи да се преразгледат. Има и научни статии по проблема. Може да видиш тук и тук.
1559.
Ѓωрги | 07.09.2017 в 15:53
Отлични статии!! Изключително много ти благодаря :)
1560.
Павел | 28.08.2017 в 18:40
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е за съгласуването. В художествената преводна литература много често срещам изречения от типа на „Той видя момичето и се сети, че трябва да й каже нещо“ (на момичето, дето е видял) или, да речем, „Актрисата беше миньонче, преуспяла на Бродуей, но закъсала за мъж“. „Момиче“ се използва в значението си на млада жена, девойка, и явно преводачи/редактори се свенят да използват местоимението „му“, въпреки че контекстът обикновено не оставя съмнение относно женския пол на въпросното лице в среден род.
Правилно или грешно според теб?
Предварително благодаря.
1561.
Павел | 28.08.2017 в 19:03
Не мога да се удържа! Зададох въпроса си, седнах да чета и още в първото изречение се натъкнах на превъзходна илюстрация на въпросния проблем. Цитирам : „… лъчът на фенерчето… освети лицето на момиче на около двайсет и нещо години, със сплъстени по лицето мокри от дъжда коси и с очи, готови да изскочат от орбитите им, удушено с мъжка вратовръзка, която продължаваше да стяга гърлото й“. (Д. Кунц,“Градът“, С. 2017 г.) Хем момичето е удушенО, хем вратовръзката стяга гърлото Й.
Очите, които били готови да изскочат от орбитите ИМ, по-скоро се дължи на неправилния изказ на главния герой.
1562.
Павлина | 30.08.2017 в 7:23
Здравей,
Вече съм писала по проблема.
1563.
Павел | 30.08.2017 в 23:16
Здравей,
Впечатлението ми е, че се злоупотребява с това „логическо“ съгласуване. Ако трябва да се избегне двоумение за пола на лицето – добре, но често двоумение няма, а пак четем примери като горните. Вторият ми въпрос е за запетаята: следва ли да я има преди „със сплъстени коси“, или можем да минем и без нея?
Благодаря, то се знае, за очаквания отговор.
1564.
Павлина | 31.08.2017 в 7:40
Виждам един въпрос и отговарям на него. Запетая трябва да има, защото разделя еднородни части – несъгласувани определения. Дори би трябвало да има запетая и пред мокри – отново еднородни части, но този път съгласувани определения.
1565.
Павел | 31.08.2017 в 11:23
Първият ми въпрос беше за момичето и притежателните местоимения. :-)
Ако някъде си писала за съгласувани и несъгласувани определения, ще се радвам да ме насочиш.
1566.
Павел | 31.08.2017 в 11:28
Само да се допълня: не съм сигурен дали частите наистина са еднородни, защото възрастта ми се струва различен признак от физическото описание – очи, коси и пр. Спомням си един пример в някакво помагало: „Тя имаше дълга права руса коса.“ Всичко това били разнородни части и не следвало да се отделят със запетайки.
1567.
Павлина | 31.08.2017 в 17:42
Теоретично проблемът за еднородните определения не е добре изяснен, много често случаите са гранични, но все пак при несъгласуваните определения е по-лесно: момиче на около двайсет години, със сплъстени коси (малко опростявам, за да е по-ясно). Ако няма запетая, излиза, че годините са със сплъстени коси. В примера с дългата и права руса коса имаме съгласувани определения, където е по-трудно да се каже еднородни ли са, или разнородни.
1568.
Павлина | 31.08.2017 в 17:38
За момичето нямам какво толкова да кажа. В личната си практика се старая да спазвам граматичното съгласуване, но невинаги това е доброто решение.
За съгласувани и несъгласувани определения не съм писала.
1569.
lusa | 28.08.2017 в 10:20
Павлина, извини ме!!! Писала си преди време по темата, даже е дадена и инструкция за документите. Но те моля да коментираш двата въпроса! Благодаря ти!!!
1570.
lusa | 28.08.2017 в 9:41
Здравей, Павлина! Административните текстове са със сложна пунктуация и с повторения. Изречението, за което питам, е с коректна пунктуация и правилен правопис според мен. Ако греша, моля да коментираш! Това „както следва“ много се използва, а би могло да се избегне…
Във връзка с Наредба № 5 представям документи съгласно Заповед №А-345 , както следва:
1.
2…..
И още нещо. При някои писма се изписва „относно“ с главна буква и двоеточие.
Относно: П/п/рилагане на Заповед №А-345./ /
Това изречение /след относно/ с главна или с малка буква би следвало да започва? Слага ли се точка в края му? В интернет има някакви стандарти за този вид документи, но въпросите остават – за изписването на адресати, адресанти, главни и малки букви и други… Писала ли си по темата? Благодаря ти! Хубав ден!
1571.
Павлина | 30.08.2017 в 7:30
Здравей,
В първото изречение трябва да има инервал след втория знак №, а интервалът пред запетаята е излишен.
Случаят с Относно не е нормиран специално. В правописния речник са дадени примери с малка буква, когато двоеточието се употребява за въвеждане на “уточнения, допълнителни сведения или указания”. Все пак въпросното прилагане на заповедта е нещо като тема на писмото. Аз бих го приравнила със заглавие и затова според мен е редно да се пише с главна буква, нищо че е след двоеточие.
1572.
Цветан | 23.08.2017 в 14:18
Здравейте, Павлина,
как е правилно да се произнесат думите:
– дойдох – с ударение на първото „о“ или второто?
-качих – с ударение на „а“ или „и“2
Благодаря предварително,
Цветан
1573.
Павлина | 23.08.2017 в 16:39
Здравейте,
И в двте думи ударението пада на втората гласна.
1574.
Цветан | 23.08.2017 в 17:10
А можете ли да обясните защо? Имам спор с приятел, чиято глава не увира :) Благодаря предварително.
1575.
Павлина | 23.08.2017 в 17:53
Формата дойдòх е изключение по отношение на ударението (от формите за мин. св. време на глаголите от първи разред на първо спрежение). При формата качѝх не виждам нещо особено – тя е като увеличѝх, изпѝх, сгрешѝх, сглупѝх.
1576.
Пламен | 07.08.2017 в 14:40
Здравей, Павлина,
Как се изписват правилно словосъчетания от абревиатура на латиница и дума на български? Има ли универсално правило?
IQ-тест или IQ тест
IT-технологии или IT технологии
Поздрави,
Пламен
1577.
Павлина | 08.08.2017 в 7:51
Здравей, Пламене,
Пише се IQ тест, IT технологии.
1578.
Флора | 26.07.2017 в 14:46
Защо …?
Защо така е именувано новото помагало.
Навсякъде вече заигравка :(
http://bguchebnik.com/novi-izdania/kak-se-pishe-spravochni-tablici-po-balgarski-ezik-za-6-klas-po-novata-programa.html?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=novi_izdaniya_na_bg_uchebnik&utm_term=2017-07-26
1579.
Павлина | 27.07.2017 в 12:47
В това издателство беше публикуван моят справочник “Как се пише?”. Неслучайно неговото заглавие е както името на създадения от мен сайт kaksepishe.com. Аз съм една от авторките на таблиците, които съдържат и правописни правила. Какво лошо има в това да се използва марката “Как се пише?” за таблиците?
1580.
Флора | 27.07.2017 в 18:51
Павлина, извинявай! Стана като „изгубени в превода“.
Самото изписване имах предвид.
КАК (второто К наобратно, да не търся символ).
Просто напоследък ми идва в повече – реклами с У-кане; българо-английски и не знам какви още съчетания …
Понеже идеята на помагалото е точно да покаже правилата, не ми хареса Обратното.
1581.
Павлина | 27.07.2017 в 21:41
Логото на сайта е такова; използвано е и в заглавието на книгата.
1582.
Флора | 28.07.2017 в 8:59
Не знаех. Сега загледах сайта. Вижда се като застанеш върху логото.
1583.
Павел | 21.07.2017 в 9:07
Здравей!
„В края на краищата нещата се променят. И все пак… !“
Поставя ли се интервал след многоточието и преди удивителния знак?
Въпросът ми е дребничък и не твърде важничък, но все пак… !
Благодаря предварително.
1584.
Павлина | 21.07.2017 в 10:08
Здравей! Не се оставя интервал.
1585.
Павел | 15.07.2017 в 18:20
Здравей!
„Тъкмо седнеш, и някой вземе че нахълта вътре!“
Има ли основание за запетайка след „седнеш“?
Предварително благодаря!
1586.
Павлина | 17.07.2017 в 8:17
Здравей!
Формално основание няма. Най-безобидно е да се постави тире.
1587.
Павел | 14.07.2017 в 15:05
От много четене на езикови питанки стигнах до извода, че правилно/неправилно са доста относителни понятия при правописа и пунктуацията. Това малко ме натъжи, но сигурно е за добро. Май не е толкова важно как се пише, а какво се пише.
1588.
Анонимен | 15.07.2017 в 6:30
Да разчупим строгата форма на науката и да въведем кратка пауза във формата на питанките (коментарите). Своеобразна забежка от сериозността на страницата.
Интересна тема за размисъл, Павле… напълно съм съгласен с теб, но не само пише, а и говори… Колкото до написаното, прави впечатление неуморното желание на Павлина да отговори всекиму, достойно е за възхищение! Към нас, задаващите питанките, ще си позволя една бележка, молба – нека опитваме и да полагаме повече усилия в търсенето на отговор на своите въпроси, преди да прибягваме за съдействие и за най-дребните и достъпни за всеки правила оттук. Рискуваме да преуморим (но не и отегчим) с това виртуалната ни приятелка, все пак и тя е истинско и живо същество, нали?
Поздравления, Павлина, за образователното дело! Желая ти много усмивки и радост! Позволи ми да използвам случая, моля те, ако е възможно, да обърнеш новите питанки да бъдат отгоре, по-старите да са назад. При мобилната версия на страницата не е удобно за работа при сегашната настройка. Страницата е изключително популярна и единствено благодарение на технологиите и търсещите машини е възможно да бъде открита конкретна питанка. Опасявам се (но се радвам), че темата е извън мащабите на обичайното, което е и в основата на молбата ми. Продължавай делото и бъди с нас все така търпеливо и с желание!
Усмивки от читател и весел почитател!
1589.
Павел | 15.07.2017 в 18:17
Здравей, Анонимен!
Щом това е забежка от сериозността на страницата, да разбирам ли, че написаното е несериозно? Отговарям си с „не“ и продължавам:
Най-дребните и достъпни правила са дребни и достъпни за един, за друг те може да не изглеждат така. Разполагам с противоречащи си помагала (издадени в една година), а определени правила не знам къде да търся. Дори и да ги намеря, няма гаранция, че ще ги разбера или приложа както трябва. Осланям се най-вече на посочените примери. Отделно стои въпросът с правила като запетаята при „Да“-изреченията, които, съдейки по всичко, масово не се спазват.
Авторката на този блог е отговорила на около хиляда въпроса – някои елементарни, други – не – за период от близо 7 години. Правила го е, за да помогне и на себе си. Поставила е ограничение от два въпроса седмично, зададени от един и същи човек. Обикновено е отговаряла след разумен период от 3-4 дена. И не е „глезила“ питащите – стремяла се е да бъде доста лаконична и по възможност да ги насочи към вече готов материал за съответното правило.
1590.
Павлина | 17.07.2017 в 8:33
Понеже в този коментар съзирам известно омаловажаване на моя труд, нека да споделя някои неща и аз на свой ред да поставя някои питанки:
1. Да, има въпроси, които ми дават повод за размисъл, и отговаряйки на тях, самата аз извличам полза. Много по-често обаче помагам единствено на питащите.
2. Лаконичният отговор невинаги означава, че съм отделила малко време на въпроса дори и в конкретния момент. Възможно е да съм направила някаква справка преди това или поне да съм отделила време да помисля, нали?
3. Ако отговорът на въпроса ми е отнел малко време, дали това не ми е коствало 25 години усилия и работа преди това?
4. Освен на тези въпроси в блога, ежедневно отговарям на въпроси в имейла на https://kaksepishe.com/, също и на Facebook страницата на “Как се пише?”.
5. Непредубедено проследете датите на въпросите и моите отговори на тази страница. Дали твърдението “Обикновено е отговаряла след разумен период от 3-4 дена” отговаря на истината?
1591.
Павел | 17.07.2017 в 19:32
Не омаловажавам ничий труд и много благодаря за здравето, което се е превърнало в поздрав. Наблюденията ми са единствено върху блога, а не върху Фейсбук (не го обичам) и „Как се пише“. Да, сигурно сте права за датите и съм се натъкнал по-скоро на изключения, от които съм направил горния извод.
С вашите питанки от 1. до 3. малко, така да се каже, ме поставяте в пас – гостенин съм тук. Хайде да го завъртим така: тълкувайте коментара ми единствено добронамерено.
1592.
Павел | 17.07.2017 в 20:04
ПС: Все пак ето един риторичен въпрос и от мен: смятате ли, че човек, който искрено се радва на поправена правописна грешка в коментара си, е способен да омаловажава редакторския и коректорския труд?
1593.
Павлина | 17.07.2017 в 8:18
@Анонимен, благодаря за разбирането. :)
1594.
Анонимен | 19.07.2017 в 13:21
Най-малкото, което мога да направя, Павлина…
Павле, тревожа се да не съм прозвучал с упрек, ни най-малко, прости, ако е прозвучало по този начин, моля те!
Усмивки за компанията и читателите, моля! : ) :D
1595.
Павел | 19.07.2017 в 13:42
:-)
1596.
Павел | 11.07.2017 в 11:06
Здравей,
В изречението „Избягах от болницата преди края на лечението си и без да ме изпишат“ има ли запетайка между „болницата“ и „преди“? Ако не – защо?
Предварително благодаря!
1597.
Павлина | 11.07.2017 в 17:55
Здравей,
Не виждам основание за поставяне на запетая. Няма как да отговоря на втория въпрос, защото има правила за поставяне на запетая, а не за непоставяне (освен ако не става въпрос за изключение).
1598.
Павел | 12.07.2017 в 8:17
Ако има начин да отговориш на въпроса, зададен в 2097, ще се радвам да го направиш. :)
1599.
Павел | 06.07.2017 в 22:11
Здравей, Павлина!
Допустимо ли е в звателен падеж моето име да се изпише „Павле“?
Предварително благодаря за отговора.
1600.
Павлина | 12.07.2017 в 10:10
Мисля, че начинът на образуване на звателните форми в съвременния български език не е нормиран толкова детайлно.
1601.
Павел | 12.07.2017 в 13:00
Ох!
1602.
Павел | 06.07.2017 в 10:54
Здравей, Павлино! (Разрешаваш ли ми да се обръщам към теб в звателен падеж?)
Има ли запетайка в следното изречение:
„В приблизителен превод тези имена гласят, както следва: Резача, Ножаря, Гробаря.“
1603.
Павлина | 06.07.2017 в 18:33
Здравей, Павеле,
В изречението трябва да има запетая.
Предпочитам да се обръщат към мен с Павлина.
1604.
Поли Николова | 26.06.2017 в 11:40
Здравей, Павлина.
Моля за помощ при един израз: “Този хилядолетия стар процес запазва…”
На мен ми хрумва само „Този хилядолетен процес…’
Ти какво би написала?
Благодаря предварително!
Поли
1605.
Павлина | 26.06.2017 в 14:10
Здравей,
Вторият вариант е за предпочитане, разбира се.
1606.
Mdle | 25.06.2017 в 23:50
Езикова питанка № 2
„Но като цяло ризортите са хубаво нещо, да не се настройваме срещу тях. Направо се размечтах за ризортна почивка налято. :)“
Вероятно разпозна своя текст.
Наесен и напролет – да, но налято и назима? Часът е късен и може би умът ми не е бистър, но не се сещам никъде в писмената реч да съм виждал употребено такова наречие. Лете, лятно време, лятос, през лятото – много пъти.
Ето какво открих в интернет:
https://gong.bg/football-sviat/mondial-2018/franciia-se-razbra-za-kontrola-s-rusiia-na-liato-398211?
Твоят коментар?
Поздрави,
Павел
1607.
Павлина | 26.06.2017 в 14:11
Не е прието налято да се пише слято, но за мен е логично, след като напролет и наесен се пишат така.
1608.
Mdle | 26.06.2017 в 15:57
Прочитайки го слято, в първия миг се обърках и се зачудих за питие ли става дума. Категоричен съм, че за пръв път го виждам изписано така – а аз чета много.
Поздрави!
1609.
Mdle | 25.06.2017 в 9:22
Здравейте!
Прочетох следното изречение:
„И двете имаха брутално дълги крака, блестящ тен и нито грам излишна мазнина.“
Краката и тенът са нещо, което човек има, а излишната мазнина е нещо, което героините на разказа очевидно нямат. По тази причина изречението малко ме дразни. Все едно да се каже: „Те имаха нито грам излишна мазнина.“
Какво мислите Вие, бихте ли оставили изречението в първоначалния му вариант?
Предварително благодаря!
1610.
Mdle | 25.06.2017 в 9:26
Да се допълня, че бих го направил така, ако зависеше от мен (то не зависи, ама карай да върви): „Двете бяха с брутално дълги крака, блестящ тен и по себе си нямаха нито грам излишна мазнина.“
1611.
Павлина | 25.06.2017 в 9:28
Здравейте,
Според мен изречението не се нуждае от редактиране. Ясно и стегнато е, не виждам логическо противоречие. Вие как бихте редактирали?
1612.
Mdle | 25.06.2017 в 13:12
Павлина, в коментар номер 2083 е оригиналният вариант, в 2084 – така, както аз бих го редактирал.
1613.
Павлина | 26.06.2017 в 14:09
Бих предпочела първия, нередактиран вариант.
1614.
Владимир Данчев | 13.06.2017 в 22:52
Здравей, Павлина,
Въпросът ми е за „правилното“ ударение в българското мъжко лично име Олег. Погледнах в „Речник на личните и фамилните имена у българите“ на Стефан Илчeв (издание от 1969 г.) и в „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“ на Николай Ковачев (издание от 1987 г.) – и двата справочника посочват руския произход на името и го привеждат с ударение върху „е“ – то (както е и на руски). В сегашната речева практика у нас обаче преобладава, по мои наблюдения, изговор с ударение върху „о“ – то. Типичен пример е Олег Ковачев – актьор, режисьор и оператор, чието лично име неизменно се произнася с ударение върху първата сричка.
Моля те за коментар.
1615.
Павлина | 14.06.2017 в 14:59
Здравей,
При собствените имена е трудно да се говори за правилно ударение. Като правилен се възприема по-често срещаният изговор, в случая – с ударение на О.
1616.
Д. Вълчева | 07.06.2017 в 21:47
Здравейте,
Как се съкращава думата свидетел?
1617.
Павлина | 08.06.2017 в 7:48
Здравейте,
Не ми е известно да има общоприето съкращение. Вероятно се употребява в юридическата сфера. Възможно е да се съкрати св. и свид., но от контекста трябва да е ясно какво означава.
1618.
Д. Вълчева | 08.06.2017 в 22:32
Благодаря за отговора. Не съм специалист, но може би трябва да се употребява съкращението свид., тъй като съкращението св. е прието да се използва за светия/свети.
1619.
Мари | 05.06.2017 в 22:25
Здравей, Павлина. Как се пише „не особено“ – слято или разделно? В речника няма такава дума, но преди време в страницата си във Фейсбук Езикови справки са отговорили, че се пише слято според правилото. Но според кое правило – не са уточнили.
1620.
Павлина | 07.06.2017 в 13:32
Здравей, Мари,
Правилото, което се отнася за случая е посочено тук. То не е общовалидно, защото има и наречия с не-, които се пишат слято според словника, макар да не се образува дума с противоположно значение: недотам, невинаги. Аз бих написала не особено.
1621.
Венета Попова | 01.06.2017 в 21:17
Благодаря много и за допълнителната забележка.
1622.
Венета Попова | 31.05.2017 в 16:04
Здравейте,
Обръщането ми към теб съдържа в себе си и благодарността, че си се предоставила да помагаш на съмняващите се и незнаещите.
Въпросът ми е за мястото на запетайките в следните изречения като примери:
1. Авторката на книгата Мерилин Фъргюсън посочва това.
2. Тибетските монаси начело с техния водач Далай Лама пристигнаха на поклонението.
3. Авторът на тази известна книга Джоузеф Кар твърди, че нацизмът е синоним.
4. Най-почитани са тибетските монаси начело с техния водач Далай Лама.
5. Президентът на Съвета за външни взаимоотношения Лесли Гелб го заяви.
6. Докладът от 420 страници на ООН „Нашият глобален квартал“ очертава план и призовава към тази конференция.
1623.
Павлина | 01.06.2017 в 10:48
Здравейте,
В тези изречения няма основание за запетаи. В 2 и 4 техния трябва да се замени със своя. Вижте тук.
1624.
Mdle | 31.05.2017 в 12:25
И за да конкретизирам питането си – има ли разлика, ако напишем:
„Булдогът от горния етаж басово и самотно излая с надеждата, че…“
„Принцесата отчаяно изпищя с надеждата, че…“
1625.
Павлина | 01.06.2017 в 10:44
Има разлика, защото еднородните части са разделени от сказуемото, затова в тези изречения не се пише запетая.
1626.
Mdle | 01.06.2017 в 12:43
Благодаря!
1627.
Mdle | 31.05.2017 в 12:16
Здравейте!
Често попадам на следния тип изречения:
„Булдогът от горния етаж излая басово и самотно с надеждата, че тази сутрин ще бъде изведен или нахранен.“
„Принцесата изпищя отчаяно с надеждата, че някой ще я чуе.“
Според мен правилно не е поставена запетайка преди „с надеждата“, но в някои книги коректорите биха поставили такава точно на това място. Какво мислите Вие?
Пояснявам, че не съм филолог.
Предварително благодаря.
1628.
Павлина | 01.06.2017 в 10:43
Здравейте!
Редно е да се постави запетая, защото самотно и с надеждата са безсъюзно свързани еднородни части – обстоятелствени пояснения за начин.
1629.
Боян | 31.05.2017 в 11:20
Здравей, Павлина.
Би ли ми помогнала със запетаите в това изречение.
Силата на вездесъщието, да присъстваш еднакво навсякъде, е атрибут на божествената, а не на човешката природа.
Благодаря предварително.
1630.
Павлина | 01.06.2017 в 10:49
Здравей,
По-добре е вместо първата запетая да се постави тире. Другите запетаи са правилни.
1631.
Владимир Данчев | 25.05.2017 в 23:50
Здравей, Павлина,
Включих се в кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ на 24 май т. г. в София.
В хода на проведената проверка (диктовка) ми направи впечатление търпимостта, с която участващите сътруднички на Института за български език към БАН се отнесоха към моето предложение в края на „Как да не ги обича човек“ да се постави многоточие (…) – като алтернатива на спуснатото „указание“ да се постави съчетание от въпросителен и удивителен знак (?!), с уговорката обаче, че може да се постави и само удивителен (!) или само въпросителен (?) знак.
Моля те за коментар.
И още нещо – забелязах обезпокоителни според мен признаци на повсеместна феминизация на вашата професия. Сред няколкото момичета, участващи в кампанията на едно от местата в столицата, не зърнах нито едно момче. Известно е все пак, че най-изтъкнатите езиковедци с действителен принос в науката, включително у нас, са в мнозинството си мъже …
1632.
Павлина | 27.05.2017 в 14:06
Здравей, Владимире,
Съдържанието на изречението е такова, че в края му може да се постави и …, и ?, и !, и ?!
1633.
Pepi | 24.05.2017 в 16:15
Здравей,
1.Искам да попитам как се пише:
Рокля – тип „пачка“,
Рокля, тип „пачка“
или
Рокля тип „пачка“.
Рокля, тип „бюстие“, Рокля – тип „бюстие“ или Рокля тип „бюстие“.
2.Малка или голяма буква използваме след двоеточието в случая:
Инструкции за пране: Ръчно пране / ръчно пране.
1634.
Павлина | 27.05.2017 в 14:31
Здравейте!
1. Аз бих написала:
Рокля – тип пачка или Рокля, тип пачка.
Рокля – тип бюстие или Рокля, тип бюстие.
2. Малка буква.
1635.
Mdle | 23.05.2017 в 11:51
Здравейте,
Ако съм изчерпал лимита си от два въпроса – моля отговорете ми следващата седмица. Ако ли не… сторете го, когато прецените за удобно!
1. „Виждам две изречения – сложно и просто – свързани чрез съюза „и“.
2. „Виждам две изречения, свързани чрез съюза „и“.
В по-старите книги задължително биха сложили запетайка след „просто“ в първия пример. Направи ми впечатление обаче, че в няколко романа, издадени в последните година-две, запетайки вече не се поставят преди второто тире. Променено ли е правилото?
Нужни ли са още едни кавички след точката? Визуално биха стояли доста грозно.
Поздрави и предварително благодаря!
Павел
1636.
Павлина | 27.05.2017 в 14:28
Здравейте,
Променено е правилото, когато съчетанието от точка и запетая е в края на пояснителен израз, вмъкнат в цитат. Допуска се да не се пише запетая, само тире. За други случаи, в които части от изречението са оградени с тирета и второто трябва да се комбинира със запетая, няма изрично допускане за неупотреба на запетая, но има такъв пример – с изпускане на запетаята – в правописния речник.
След точката трябва да се поставят кавички.
1637.
Мирчева | 19.05.2017 в 21:07
Редица митове за Сътворението на света……
Правилно ли сътворението да се пише с главна буква?
1638.
Mdle | 22.05.2017 в 23:32
Ако просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между две прости изречения, свързани със съюза и или или, в края му се пише запетая.
„Не ми обясниха къде е грешката, и просто ме отпратиха набързо.“
Не виждам основание тук да има запетайка. Виждам две изречения – сложно и просто – свързани чрез съюза „и“. Бихте ли споделили какво мислите и къде мога да прочета повече (изключая речниците, каквито нямам подръка).
И още: правилно ли са затворени кавичките?
Поздрави,
Павел
1639.
Павлина | 23.05.2017 в 11:10
Изречението, оградено в кавички, е сложно и се състои от три прости: Не ми обясниха; (къде) е грешката; просто ме отпратиха набързо. Първото и третото са свързани със съюза и. Между тях е вмъкнато просто изречение, в чието начало не се пише запетая, защото е въведено с въпросителна дума, но в края му се пише запетая.
Надеждни онлайн източници няма или поне аз не бих гарантирала за нито един, с изключение на сайта kaksepishe.com, който е създаден и се поддържа от мен.
Кавичките са затворени правилно.
1640.
Павлина | 23.05.2017 в 11:12
И за мен е странна тази главна буква. Коментари има тук.
1641.
Спас Колев | 18.05.2017 в 15:16
Здравей.
Имаше правило, по което -ски се съкращава на -ки след определени съгласни („волжки“, „норвежки“). Дали ти е подръка за кои случаи се отнася, защото гледам едно „Велбъждско деспотство“ и ми боде очите. :)
Благодаря.
1642.
Павлина | 18.05.2017 в 18:38
Правилото не включва случая с велбъждски. Тук е намесено историческото словообразуване, но специално за тази наставка не съм проучвала как стоят нещата. Наистина трудно се произнася велбъждски.
1643.
lusa | 17.05.2017 в 14:12
Павлина, здравей! Моля да коментираш правописа на тези думи: нулевоенергийни сгради, енергоефективни, нискоенергийни и енергийноефективни сгради! За мен правописът е коректен… Благодаря ти!
1644.
Павлина | 18.05.2017 в 18:24
Не виждам нещо смущаващо, но би трябвало да се избере единият вариант – енергийноефективни или енергоефективни. Лично аз бих предпочела втория.
1645.
Али | 12.05.2017 в 1:04
Здравей, Павлина! Витаят слухове, че от БАН ще изследват нагласите на народа към някои неща в езика като стъпка към голяма езикова реформа. Знаеш ли подробности за въпросното изследване? Извинявай, ако вече си писала за това!
1646.
Павлина | 13.05.2017 в 17:27
Здравей, Али!
Знам само това, което може да се прочете в различни сайтове. Не знам какво ще стане след изследването и дали изобщо някой ще се осмели да предприеме промени в кодификацията.
1647.
Румяна | 09.05.2017 в 22:27
Здравейте!
Правилно ли е да се използва при представяне на гости г-жа д.ик.н. Я.Т. или само д.ик.н. Я.Т.?
1648.
Павлина | 11.05.2017 в 12:28
Здравейте!
Въпросът е не дали е правилно, а дали е уместно и как е уместно. Как е уместно пък зависи от това на кого се представя човекът. Вероятно уместно (в някаква средностатистическа ситуация) би било: Представям Ви госпожа Я.Т., доктор на икономическите науки. Също трябва да се внимава със званията – дали е доктор на икономическите науки, или е доктор по икономика.
1649.
Цветелина | 02.05.2017 в 10:10
Павлина, моля за едно уточнение – къде се пише запетая при тогава – когато. Пример: Не съм съгласна детето да тръгне тогава, когато само си реши или Не съм съгласна детето да тръгне, тогава когато само си реши.
1650.
Павлина | 04.05.2017 в 7:21
Пише се точно там – подчиненото изречение пояснява думата тогава в главното.
1651.
Stanko | 29.04.2017 в 5:46
Здравей,
Попаднах на изречение,което разбирам и същевременно,не разбирам. Ще съм благодарен,ако ми помогнеш да разбера,кое точно не е наред и дали е позволено да бъде структорирано по този начин.Изречението е следното „Всеки отговор на този въпрос, който не включва думата „facebook“, можем да приемем,като ненадежден“
1652.
Stanko | 29.04.2017 в 6:04
Написано е,като отговор на въпрос,
зададен във фейсбук.
1653.
Павлина | 30.04.2017 в 12:47
Здравей,
Не ми е съвсем ясна ситуацията. Вероятно може да се намери и по-добър превод (предполагам, че изречението е преведено), например: Всеки отговор на този въпрос, който не включва думата facebook, се смята за ненадежден.
1654.
Боян Георгиев | 28.04.2017 в 13:23
Павлина , здравей.
Искам да попитам дали изразът: „в по-голяма или по-малка степен“ се огражда със запетаи?
Благодаря ти предварително.
1655.
Павлина | 30.04.2017 в 12:44
Здравей,
Може да се обособи, а може и да не се обособи – зависи от автора.
1656.
Светлана Йорданова Димитрова | 25.04.2017 в 11:53
Здравейте, пиша тук за първи път.
Имам спор с позната, която твърди , че думата ,,дето“ е станала книжовна форма и може да се употребява спокойно като дублет на ,,където “. Бях изумена и не вярвам. Така ли е наистина? Благодаря!
1657.
Павлина | 27.04.2017 в 7:31
Здравейте,
Думата е разговорна и има широка употреба в художествената литература. Доколкото художественият и разговорният стил са стилове на българския книжовен език, не може да се каже, че е некнижовна. Във всеки случай, където и дето не са дублети – имат различна сфера на употреба.
1658.
Катинка Диковска | 24.04.2017 в 17:57
Здравейте,
Искам да питам коя дума е подлог в изреченито: „Най-често срещаната дума на Свети Валентин е „обичам те“.“ ?Благодарядко предварително.
1659.
Павлина | 25.04.2017 в 7:12
Подлогът е дума.
1660.
Диана Любомирова | 06.04.2017 в 16:35
Здравей, Павлина,
Имам въпрос – какво се случва с кавичките? Да не би вече да се изместват от употреба? В тази връзка, моля те да поясниш, как се изписва правилно:
Той има придобити специалности по Биохимия, Ботаника, Генетика – има ли кавички и с главни букви ли се пишат (Биохимия и т.н.)
Също следната употреба – има ли я, или не: „Той е бил асистент в катедра „Биохимия“??, „Генетика“?? на Факултета по Биология?? към ….“
Благодаря,
Диана
1661.
Павлина | 08.04.2017 в 13:02
Здравей,
Кавичките не са особено функционален препинателен знак, затова е разбираемо, че се пренебрегват.
Правилно е така:
Той има придобити специалности по биохимия, ботаника и генетика.
… асистент в катедра “Биохимия” на Факултета по биология…
1662.
Georgi | 03.04.2017 в 14:39
Здравей отново, Павлина!
Този път няма да те изморявам с много въпроси, само 2 искам да задам :)
Първият ми въпрос е за пунктуацията при думите „не“ и „да“. Например нужна ли е запетаята тук:
Иначе (,) да, съгласен съм!
Обаче (,) не, не съм съгласен!
Другият ми въпрос :) При думи като „ами“, „хайде“, „айде“ винаги ли пишем запетая от двете им страни?
Хайде (,) да го направим!
А да се обзаложим!
Ами не знам.
Благодаря ти! :)
1663.
Павлина | 04.04.2017 в 7:26
Здравей,
Изрични правила няма. По-точно, има, но са крайно оскъдни. Аз бих написала така:
Иначе, да, съгласен съм!
Обаче не, не съм съгласен!
Хайде, да го направим! (запетаята означава пауза)
Хайде да го направим! (без пауза)
А да се обзаложим! (Ако това “а” е частица, както предполагам, трябва да се напише с ударение.)
Ами не знам.
1664.
Даяна | 03.04.2017 в 0:28
Здравей, Павлина!
Много се радвам, че има такъв блог и че си толкова отзивчива да помагаш на хората!
Въпросът ми е за един казус. В един сайт прочетох следното:
„Запетая се пише пред ДА, КОГА, КАК, КЪДЕ, ЗАЩО и др., ако подчиненото изречение, което те въвеждат, пояснява съществително име (или местоимението ТОВА), стоящо непосредствено преди началото на подчиненото: „Зададоха му въпроса, как е дошъл.“ “
Досега си мислех, че се пише запетая само когато тези думи пояснява показателно местоимение, а не всяко съществително име. Запетаята след „въпроса“ не е ли излишна в случая?
И още един въпрос – кога пишем запетая при колкото, както,…
„Аз знам (,) колкото теб“
„Направи го (,) както решиш“
„Определи (,) каквото пожелаеш“
И други подобни примери мога да измисля.
Благодаря ти предварително! :)
1665.
Павлина | 04.04.2017 в 7:20
Здравей, Даяна,
Правилото за запетаята категорично не е вярно. Не се пише запетая, вкл. и след това.
https://kaksepishe.com/zapetaya-vaprositelni-dumi/
https://kaksepishe.com/zapetaya-da/
Запетая не се пише, когато второто просто изречение в състава на сложното е въведено с относително местоимение (колкото, каквото, който) и пояснява направо сказуемото в предходното изречение. Тоест запетая трябва да има само във втория от трите примера.
1666.
lusa | 01.04.2017 в 18:05
Павлина, здравей! При оформяне на програма инициативите може ли да завършват с удивителна? Инициативата „Запознай се с нашите нови продукти!“ започва в 10.00 часа. Творческата работилница „Бъдете част от нас!“ е от 11.00 часа? Аз мисля, че и по двата начина е възможно да изглежда текстът /с удивителен знак и без знак
/. Благодаря за твоята позиция! Хубав април!
1667.
Павлина | 04.04.2017 в 7:09
Здравей,
Удивителният знак не е подходящ в първия случай според мен, защото издава прекалена настоятелност, а изразът би трябвало да звучи като покана. Във втория пример ми се струва уместен.
1668.
Цветелина | 30.03.2017 в 13:50
Павлина, моля за съдействие. Има ли запетая след „нещо повече“: Нещо повече, може да се наложи да работя и по стрес тестовете.
1669.
Павлина | 31.03.2017 в 14:41
Да, или запетая, или тире.
1670.
Диана | 24.03.2017 в 12:49
Здравейте, Павлина,
Адмирации за блога, който сте създали!
Имам следния въпрос към Вас: в помагалото „Правопис и пунктуация на българския език“ разработено от Института за български език при БАН (Просвета), пише следното:
1. Със запетаи се отделят вметнати думи и изрази, които в други случай могат да функционират като части на изречението (пр: изглежда, да речем, честно казано, естествено, за съжалени и т.н).
също така пише:
2. Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като вметнати в изречението (пр: всъщност, впрочем, например, действително и т.н).
Не успях да разбера каква е разликата между двете правила.
Бихме ли пояснили какво се има предвид под „вметнати думи и изрази, които в други случай могат да функционират като части на изречението“.
Преди да прочета тези пояснения, винаги отделях вметнатите думи/изрази със запетая, сега не съм сигурна в кои случаи трябва да го правя. :)
Благодаря предварително!
1671.
Павлина | 24.03.2017 в 17:20
Здравейте,
Вижте в сайта ми “Как се пише?”.
https://kaksepishe.com/vmetnati-chasti-zapetaya/
https://kaksepishe.com/zapetaya-vmetnati-chasti/
1672.
Цветелина | 23.03.2017 в 10:23
Здравейте, Павлина,
Моля за малко помощ – има ли запетая пред второто „че“ в следното изречение: Резултатите показват, че при част от активите не се наблюдава промяна, както и че с увеличаване на техния размер, се увеличава броят на изчисленията.
Благодаря.
1673.
Павлина | 24.03.2017 в 17:17
Здравейте,
Няма основание за запетая. Но и третата запетая е излишна.
1674.
Цветелина | 27.03.2017 в 10:25
Много благодаря.
1675.
Венета Попова | 22.03.2017 в 16:19
Здравейте Павлина,
Срещам затруднение със слятото или разделно писане на изрази, като:
от тук дотам; до тогава, докато; от сега до вечността.
Аз Ви благодаря, че сте се предоставили на разположение на пишещите.
Очаквам вече отговора Ви.
Благодаря
1676.
Павлина | 23.03.2017 в 8:18
Здравейте, Венета,
И аз срещам трудности. :) Правописът на първия и третия израз не е нормиран изрично. Нормирани са изразите от горе до долу, от сега нататък. Аз бих ги написала като Вас. За втория израз нямам колебания – дотогава, докато.
1677.
Georgi | 17.03.2017 в 17:29
Здравей отново, Павлина! Дано не ти омръзне от мен :)
Искам да те питам за няколко нови изречения, при които не съм сигурен дали да поставям запетая. Търсех в интернет, но нищо не намерих.
В следните случаи имаме подчинени изречения, но са с нестандартен словоред и не съм сигурен за запетаите:
Избери си (,) колкото може (,) повече.
И се втурнаха да му помагат (,) кой (,) с каквото може.
Когато имаме дума като „колкото“, „както“, без с нея да се въвежда изречение, нужна ли е запетая? Например…
Аз не съм толкова добър (,) колкото теб.
Важи ли правилото, че когато имаме уточняваща дума, не се пише запетая никъде, при „който“, „която“… Например…
Най-добре се смее (,) само който се смее последен.
Ако след „който“ имаме някакъв съюз, въвеждащ друго просто изречение, пишем ли запетая помежду им:
Той е човек, който (,) когато и да сгреши, винаги печели.
В случаи като този пишем ли запетая – „Това е един смешен, но не и интересен (,) виц.
И последен въпрос – относно сложните съюзи с „че“. „Благодарение на това че“ може ли да е сложен съюз? Запетаята преди „благодарение“ ли пишем или преди „че“?
Извинявай за многото въпроси, но все гледам да пиша перфектно до последния пунктуационен знак. Надявам се да не те натоварвам! Благодаря ти предварително!
1678.
Павлина | 21.03.2017 в 10:18
Здравей, Георги,
Наистина седем въпроса наведнъж са малко повечко. :)
Когато с относително местоимение (колкото) се въвежда просто изречение, поясняващо направо сказуемото в предходното просто изречение, не се пише запетая.
За въпросителните думи (кой) важат правилата тук, но в случая имаме устойчив израз (кой с каквото може), който не представлява просто изречение, така че не се пишат запетаи.
При конструкции колкото… толкова; толкова… колкото се пише запетая пред втория съюз.
Думата само е уточняваща и пред който.
За който, когато виж т. 1.2. тук.
В примера с вица няма основание за втората запетая.
При благодарение на това че бих поставила запетая пред че.
1679.
Georgi | 08.03.2017 в 23:00
Здравей отново, Павлина!
Искам да те попитам за няколко специфични изрази, при които не съм сигурен дали трябва или не да пишем запетая.
Трябва ли запетая между „така“ и „както“ в следното изречение?
Така (,) както той работи, така (,) както той почива, така можеш и ти.
Изразът „най-общо“ отделя ли се със запетаи? Например…
„Най-общо (,) те се делят на……
Относно пълния член… как е правилно в следния случай…
„Направи добро на някой/някого човек“?
Трябва ли да-изречението да се огради със запетаи в следния случай:
Зададоха му въпрос (,) да ходят ли до магазина, защото не бяха сигурни.
И последен въпрос, дано не те затруднявам… често се двоумя как да напиша например „средностатистически“ или „средно интелигентен“. Има ли някакво правило за такива случаи?
Предварително ти благодаря, Павлина, и честит 8-ми март! :)
1680.
Павлина | 10.03.2017 в 7:57
Здравей, Георги,
Трябва да има запетаи в първото изречение.
В конкретния пример не бих написала запетая след най-общо.
Правилно е някой, защото местоимението не е употребено самостоятелно, а е определение към човек. Членуването няма нищо общо.
Не се пише запетая пред това да-изречение. Правилата подробно са изложени тук.
Думата средностатистически се пише слято. Бих написала средно интелигентен. Правилото е разтегливо – ключовият въпрос е дали двете съставки образуват смислово единство.
1681.
krariyaworld | 05.03.2017 в 11:45
Бърз въпрос и от мен – новости или новостти?
1682.
Павлина | 05.03.2017 в 13:56
С едно Т. Двойно Т има, когато се членува – новостта.
1683.
krariyaworld | 05.03.2017 в 14:04
Благодаря :)
1684.
Йорданка Шиякова | 24.02.2017 в 10:18
„прочие“ или „прочее“
1685.
Павлина | 27.02.2017 в 9:13
В правописния речник е включена само думата прочее.
1686.
Georgi | 22.02.2017 в 1:51
Здравей, Павлина!
Поздравления за невероятния блог!
От известно време търся дали се пише запетая в случаи като тези –
Ходи (,) където пожелаеш.
Прави, (,) каквото поискаш.
Говори (,) с когото ти се говори.
И още един въпрос – при два съюза един след друг пише ли се запетая помежду им? Останал съм с впечатлението, че ако първият съюз е многосричен, се пише запетая между двата съюза, а ако първият е едносричен (и, ако, но), запетая помежду им не се поставя. Какво мислиш по темата?
Предварително ти благодаря!
1687.
Павлина | 23.02.2017 в 9:26
Здравей, Георги,
Според официалните правила в първото изречение трябва да се постави запетая, а във второто и третото – не. Когато подчиненото изречение се въвежда с относително местоимение и пояснява направо сказуемото от главното (а не местоимение или същ. име например), не се пише запетая. Каквото и когото са относителни местоимения.
По втория въпрос може да видиш например тук т. 1.2 и 2.1.
1688.
Златка | 18.02.2017 в 16:37
Здравей, Павлина!
Първо – поздрави за полезния блог!
А сега един въпрос: Как да напиша следното име: читалище „Будилник 1898“ или читалище „Будилник“ 1898? 1898 е годината на създаването на читалището и ръководството е решило тя да се включи в името му. Според мен е правилен първият вариант, но вече на много места го виждам написано по втория начин и започвам да се съмнявам в моите познания. :)
Предварително благодаря за отговора!
1689.
Павлина | 20.02.2017 в 21:39
Здравей!
Редно е кавичките да се затварят след годината. Имам чувството, че неотдавна отговорих на този въпрос или на подобен.
1690.
Габриела | 16.02.2017 в 20:18
Здравей, Павлина,
Имам огромни колебания кога да пиша кавички, особено при текст на латиница. Пример – бутон start или бутон „start“. (Въпросът важи и при кирилица.) Или в следното изречение: В лентата на задачите въведете settings… Трябва ли „settings“ да е отделено в кавички? Благодаря предварително!!!
1691.
Павлина | 17.02.2017 в 10:19
Ако думите се изписват с кирилица, се поставят кавички. Ако са с латиница – без кавички.
1692.
Диана | 15.02.2017 в 23:33
Здравей,
Моля те да ми обясниш всичко за причастията! Нищо не разбирам!
1693.
Диана | 16.02.2017 в 9:18
По точно как да различавам глаголите на „л“ от причастията на „л“?И как да различавам прилагателните ,които завършват на „н“ от миналите страдателни причастия?Как изобщо да ги откривам по-бързо и да съм сигурна,че те са причастия?Кажи ми нещо „открояващо“межу тях.Та така да съм убедена,че една дума е причастие.
Благодаря предварително за отговора!
1694.
Павлина | 17.02.2017 в 10:27
Причастията са образувани от глаголи, но се променят по род и число и могат да се членуват, подобно на прилагателните имена. Само деепричастията (тичайки, пишейки) не се променят. Например изключен е причастие, защото е образувано от глагола изключа; изключителен е прилагателно име, защото не е образувано от глагол.
Причастията на -л също са образувани от глаголи (тичал, пишел, писал) и често се употребяват в приказките, защото служат като преизказни форми. Също така влизат в състава на сложните времена (тичал съм, бях тичал, ще съм тичал). Като цяло въпросът, който поставяш, е твърде обширен и не може да се изчерпи в един коментар.
1695.
Владимир Данчев | 13.02.2017 в 15:57
Здравей, Павлина,
В сферата на услугите от страна на персонала повсеместно се използва формата „изчакайте !“ Глаголът „изчаквам“ обаче е преходен – „изчаквам някого“, „изчаквам реда си“ и пр. Защо не се използва правилната форма „почакайте !“ ? Каква е според теб причината за това поредно опростачване на езика ни ?
1696.
Павлина | 14.02.2017 в 13:38
Здравей,
За мен тази употреба е нормална. Глаголът изчаквам е преходен, но не е задължително преходните глаголи да се употребяват с допълнение. Двата глагола имат различни значения и мисля, че изчаквам е по-уместен – чакането невинаги е малко.
1697.
Mia | 29.01.2017 в 23:44
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е – правилно ли са написани думите „самообслужване“ и „люлеещ се стол“? Защото съм ги виждала и като „самобслужване“ и „люлеещ стол“… :/
1698.
Павлина | 30.01.2017 в 7:34
Здравей, Mia,
Правилни са твоите варианти.
1699.
Боян Георгиев | 27.01.2017 в 9:59
Много ти благодаря за бързия отговор. :-)
1700.
Боян Георгиев | 26.01.2017 в 14:43
И имам още едно питане за кавички. Би ли ми казала в първите 2 изречения затварящите кавички къде се поставят? А за 3 пример искам да разбера за отварящи и затварящи, защото ми се вижда много сложно.
1. Често чуваме изявления от рода: „Войната е ад“ или „Минах през ада.“
2. Калвин казва, че тази цел е „с помощта на страховитите си изобличения и съответния страх от наказание, да възпира тези, които без упражняване на принуда, не зачитат честността и справедливостта.“
3. Исус е изправен лице в лице с проблема:
„Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, като го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина? А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“
Благодаря предварително и поздрави.
1701.
Павлина | 26.01.2017 в 15:03
1. … ада“.
2. … справедливостта“.
3. … разлъчва.“ Тук кавичките ограждат отделен абзац, затова точката е преди затварящите. Но не е уговорено изрично в официалните правила.
1702.
Боян Георгиев | 25.01.2017 в 14:40
Здравей, Павлина.
На думата – споразумение кой е коренът? И съответно предстаката и наставката?
1703.
Павлина | 26.01.2017 в 14:58
Здравей!
Коренът е -ум-; има три представки – с-, по-, раз-; наставката е -ени-.
1704.
Златка | 23.01.2017 в 22:05
Здравей, Павлина!
Първо – поздрави за полезния блог!
А сега един въпрос: Как да напиша следното име: читалище „Будилник 1898“ или читалище „Будилник“ 1898? 1898 е годината на създаването на читалището и ръководството е решило тя да се включи в името му. Според мен е правилен първият вариант, но вече на много места го виждам написано по втория начин и започвам да се съмнявам в моите познания. :)
Предварително благодаря за отговора!
1705.
lusa | 23.01.2017 в 14:36
И още нещо. Необходимо ли е професии и специалности да се изписват с кавички?Хубав ден!
1706.
Павлина | 24.01.2017 в 16:45
Не.
1707.
lusa | 23.01.2017 в 14:25
Здравей, Павлина!
Топло – и звукоизолации коректно ли е изписано? За мен е така. И за една професия има спор. Посредник консултант. С тире или без? Благодаря!
1708.
Павлина | 24.01.2017 в 17:54
Пише се така: топло- и звукоизолации.
За професията няма как да се каже със сигурност, защото може да се членува и първата част, и втората, а за друг критерий за изписването не се сещам.
1709.
Павел Славчев | 20.01.2017 в 11:14
Здравей отново, Павлина, благодаря за бързия отговор и се извинявам, че се забавих с моя отговор на твоя въпрос! Спорът беше за първата запетая – дали да я има. Аз все още смятам, че съюзът „и“ свързва двете прости изречения, а между тях трябва да се отдели със запетаи вмъкнатото, подчинено изречение „ако статусът е редовен“. Нямам филологическо образование и аргументи, просто въпрос на усет. Но явно си права и ще спазваме правилата :)
1710.
Павлина | 21.01.2017 в 22:33
Точно в този случай между и и ако не се пише запетая: т. 2.1 тук.
1711.
Павел Славчев | 13.01.2017 в 14:27
Здравей Павлина, много ще се радвам да отговориш има ли ясно правило и какво е то за поставянето на запетая/запетаи в следното изречение:
Необходимо е да извършиш проверка в регистъра и, ако статусът е редовен, можеш да пристъпиш към покана за среща.
Възникна спор с една моя колежка и не мога да аргументирам мнението си, затова ще съм ти много благодарен за отделеното време!
1712.
Павлина | 15.01.2017 в 15:07
За коя запетая става въпрос? Ако се следват официалните правила, трябва да има запетая след регистъра и след редовен.
1713.
Румен | 20.01.2017 в 13:12
Здравей, Павлина. Защо трябва да има запетая пред „и ако“? Ако пред „ако“ има едносричен съюз, би трябвало да има само затваряща запетая? В сайта „Как се пише“ е даден следният пример:
„Трябва редовно да следите кръвното си налягане и ако е високо, да вземате лекарства.“
1714.
Павлина | 21.01.2017 в 22:39
Казусът с тази затваряща запетая на да-изречение е коментиран във втората част на статията. Когато поисках становище от ИБЕ на БАН, ми отговориха, че трябва да се пише запетая.
В изречението за кръвното налягане няма да-изречение, а съставно глаголно сказуемо – трябва да следите.
1715.
Жана Колева | 07.01.2017 в 10:02
Благодаря за отзивчивостта!
1716.
Жана Колева | 07.01.2017 в 8:58
Здравей Павлина,прави ми впечатление, че днес навсякъде поздравяват имеННиците, според мен е грешно, защото аз възприемам думата именник като сборник с имена.
1717.
Павлина | 07.01.2017 в 9:37
Здравей, Жана,
В моя сайт Как се пише? има отговор на този и на много други въпроси.
1718.
Жана Колева | 19.12.2016 в 17:07
Здравейте,бих искала да попитам следното: как е правилно- 4 вида сирене или 4 вида сирена, а как стои въпросът с думи като“оцет“ или „олио“-4 вида …?
1719.
Павлина | 21.12.2016 в 7:32
Правилно е: четири вида сирене, четири вида оцет.
1720.
Виктория | 08.12.2016 в 13:01
Здравей, Павлина,
Имам спор с роднина по отношение на ударението на глагола „качвам“. Тя казва: „Защо си се кАчила там?“. Ударението на А, вместо правилното според мен „Защо си се качИла там?“ Роднината ми е учител по български език и твърди много убедено, че е права, защото проверила в речник и според някакво си правило можело да се изполва и така – кАчил, кАчила … Не мога да приема това за правилно, моля за коментар!
Благодаря много!
1721.
Павлина | 09.12.2016 в 16:06
Здравей, Виктория,
На мен не ми е известно това правило, според което е правилно да се изговаря кАчил се. Може да попиташ роднината си кой е този речник, в който е направила проверката.
1722.
Владимир Данчев | 06.12.2016 в 1:48
Здравей, Павлина,
Завчера гледах по „Нова телевизия“ интервю на журналистката Галя Щърбева с Елена Поптодорова. Интервюиращата задаваше разнообразни въпроси, вариращи от „къде сте учила“ до „Вие сте имали“.
Каква е към днешна дата „официалната“ норма за глаголните форми, включващи минали деятелни причастия, при използване на учтиво обръщение към едно лице ?
1723.
Павлина | 07.12.2016 в 7:26
Здравей, Владимире,
Нормата си е същата като преди, но все по-малко говорещи се придържат към нея. Причината е системна. Писала съм тук по въпроса.
1724.
Lusa | 01.12.2016 в 14:52
Здравей, Павлина! При писане на заявление или молба в горния десен ъгъл се изписва името на човека, организацията, града и т. н…. Наблюдавам, че от известно време някои документи пристигат с изписани в горната лява част такива данни. Има ли някаква промяна? Има ли норма, която да касае и изписването на съкр. град под датата? С главна или с малка буква да е? Защото аз го изписвам с малка. Благодаря за всичко! Лек ден!
1725.
Павлина | 02.12.2016 в 17:38
Да, напоследък и така се оформят документите. Може би тази инструкция ще е от полза. Няма специално изискване за изписването на гр. По традиция се изписва с малка буква.
1726.
silvia | 30.11.2016 в 22:41
Здравейте, Павлина! Сред група начални учители се разгоря спор каква е нормата за записване на изречения, несвързани по смисъл, в тетрадките – до полето или с отстъп от него. Едни твърдяха, че само в текст изречението започва с нов ред /отстъп/ и затова всяко изречение трябва да започва до полето. Други, в това число и аз, извеждаме нормата по аналогия с начина на представяне на различни граматични правила в отделни изречения в самия правописен речник, учебници и др. Там всяко изречение е с отстъп.
Моля за коментар.
1727.
Павлина | 01.12.2016 в 9:55
Здравейте!
Не съм срещала специално правило за отстъпа. На стр. 112 в ОПРБЕ (2012) пише, че отделните абзаци в текста започват на нов ред, но нищо не се споменава за отстъп.
Днес все повече четем текстове в интернет, а там преобладават абзаци, които са отделени от другите не чрез отстъп, а с по-голямо отстояние. Според мен това определя и пренебрегването на отстъпа в писмената реч изобщо.
Аз лично не виждам особен смисъл да има отстъп, когато се пишат отделни изречения в тетрадките.
С колегите, с които написахме учебник за V клас по български език по новата учебна програма, доста умувахме за отстъпите. В крайна сметка решихме да има отстъпи там, където има свързан текст. В упражненията, в които даваме отделни изречения, няма отстъпи:
4. Открийте грешно употребените местоимения и редактирайте
изреченията, за да отстраните грешките.
Какъв човек си ти – мислиш само за тебе си!
Кой каквото прави, на него си го прави.
Всички пари изхарчихте за себе си, а на нас нищо не купихте.
Тези хора се грижат единствено за тях си.
1728.
Lusa | 29.11.2016 в 16:50
Павлина, здравей! Питането ми е във връзка с графично оформяне на членове, алинеи и точки в закон или правилник. Чл.103, ал.1, т.1 а /без знак/ регламентира следното…? Чл.103, ал.1, т.1 а. / с точка/ регламентира следното…? Или чл. 103, ал.1, т.1 а) регламентира следното…?
1729.
Павлина | 30.11.2016 в 9:48
Аз не бих поставила препинателен знак след “т. 1а”. Между чл. и числото, ал. и числото, т. и числото трябва да има интервал.
1730.
Владимир Данчев | 22.11.2016 в 13:33
Здравей, Павлина,
Според „Междуинституционалното ръководство за изготвяне на публикациите“, чиито препоръки, както разбирам, са задължителни при изготвянето на документи на Европейския съюз, при съществителните с наставка – ец, – ел, – ен след числителни бройни се предпочитали обикновените форми за множествено число: петдесет прозорци, сто орли.
По същата тема българската „Уикипедия“ смята, че съществителните на – изъм правели изключение: трябвало да се изписва „пет архаизма“.
Моля те за коментар.
1731.
Павлина | 24.11.2016 в 7:51
Мога само да кажа, че първото е в разрез с официалните правила. Петте архаизма са си по правилата – това е бройна форма.
1732.
Владимир Данчев | 24.11.2016 в 13:20
Знам, че от излизането през 2012 г. на „Официалния правописен речник на българския език“ досега бяха отправени немалко критични бележки по отделни препоръки, съдържащи се в него.
Той сочи като правилни: „(два и т. н.) архаизъма“, „(два и т. н.) организъма“ и пр.
Това да не е някаква поредна несъобразност в този речник ?
1733.
Павлина | 27.11.2016 в 11:02
Не съм обърнала внимание, че въпросът е не за бройната форма, а за Ъ в 5 архаизъма. Според всички досегашни официални правописни речници го има това Ъ, защото правилото постановява вметнатото Ъ да се запазва в бройната форма (5 косъма). Изключения са литър, метър и производните от тях. Какво да кажа, моето езиково чувство също се противи на 5 архаизъма.
А това правило за същ. имена с наставка -ец, -ел, -ен в Междуинституционалното ръководство е заимствано от академичната граматика, в която се отбелязва, че след числителни бройни се предпочитат формите им за мн.ч.
1734.
Владимир Данчев | 27.11.2016 в 12:17
Благодаря.
Човек наистина би трябвало с „повишено внимание“ да използва речниците и граматиките.
Ето един донякъде куриозен пример точно с думите, които разглеждаме.
Многотомният „Речник на българския език“ на БАН указва:
архаизъм – след числ. -зма
организъм – след числ. -зъма
1735.
Иво | 17.11.2016 в 18:35
Здравей, Павлина,
Покрай предизборната кампания отново една дума (по-скоро употребата й) започна да тормози ухото ми и реших да се допитам до теб. Става дума за фрази от типа на „идвам с експертизата си“ или „тя/той е с голяма/широка експертиза“. Само на мен ли ми се струва, че употребата на думата „експертиза“ в тези случаи е съвсем неправилна, най-вероятно под влияние на английското „expertise“, което притежава и смисъла, който българските политици и журналисти се опитват да предадат?
Поздрави,
Иво
1736.
Павлина | 20.11.2016 в 10:03
Здравей, Иво,
Правилно или не, думата вече широко се употребява с това ново значениe. Според мен то ще се наложи и с течение на времето употребата ще стане правилна.
1737.
Димитрина | 09.11.2016 в 10:55
Здравей, Павлина!
Бих искала да разбера думата „ЗДРАВЕЙТЕ“ може ли да бъде официално обръщение в кореспонденция към официални лица, като кмет, областен управител, директор на фирма и подобни.
Предварително благодаря за отделеното време!
П.П. Начинанието ти с блога Как се пише, е изключително полезно! Благодаря ти!
1738.
Павлина | 10.11.2016 в 7:28
Не, все пак това е официална кореспонденция. Обръщението би трябвало да бъде Уважаеми господин кмет/областен управител, директор…
1739.
Petia Stoyanova | 28.11.2016 в 14:01
Здравей, Павлина!
Думата „йога“ членува ли се (често срещам „йогата“, което смятам за неправилно, но не знам защо)?
1740.
Павлина | 29.11.2016 в 10:38
Не виждам причина да не се членува.
1741.
Владимир Данчев | 07.11.2016 в 12:37
Здравей, Павлина,
През последните дни се натъкнах на два различни начина на изписване на възприетия в българския език френски термин за „висша мода“:
– „от-кутюр“ (със съединителна чертица) – във вестник „Гласове“
– „от котюр“ – във вестник „Дума“
Първото ми впечатление е, че „кутюр“ е по-близо до френския изговор.
Моля те за становище.
Владимир Данчев
1742.
Павлина | 09.11.2016 в 9:30
Според правописния речник: откутюр.
1743.
Боян Георгиев | 19.10.2016 в 10:31
Павлина, здравей отново.
Можеш ли да ми помогнеш със пунктоацията в това изречение. Доста ме затруднява и разчитам на твоята помощ :-)
Ето и изречението:
Така, както, докато говорим изпускаме въздух, така в основата си човешката душа е нещо, което прозира…….
Аз мисля, че не тези места са запатаите, но не съм сигурен напълно.
Благодаря, предварително.
1744.
Павлина | 21.10.2016 в 10:05
Има повторение – първото така е излишно.
Както, докато говорим, изпускаме въздух, така…
А по-добре е така:
Както изпускаме въздух, докато говорим, така…
1745.
Боян Георгиев | 13.10.2016 в 11:07
Здравей, Павлина.
Имам въпрос дали трябва се огради със запетаи или пък тире и запетая името на книгата в това изречение:
Спомняме си, че в книгата на Джон Бънян – „Пътешественикът“, първото отклонение на Християн беше ……
Мерси, предварително.
1746.
Павлина | 16.10.2016 в 11:23
Конкретно в това изречение, ако непременно трябва да се запази словоредът, аз бих поставила тези препинателни знаци.
1747.
veni | 07.10.2016 в 15:35
Здравейте,
Прякорите, когато са към имената, с тире с интервали или без са? Например Евелин Банев-Брендо или Евелин Банев – Брендо?
1748.
Павлина | 07.10.2016 в 15:50
Вторият вариант.
1749.
Мими | 23.09.2016 в 22:52
трябва да напишем параграф и да обясним на нашия приятел или приятелка който живее в чужбина какво може да види в наща държава…
1750.
Елена | 17.09.2016 в 15:48
Здравейте,
1.Грешно ли е да се пише „Свети Климент Охридски“
2. Задължително ли е съкращението „Св. Климент Охридски“
1751.
Павлина | 17.09.2016 в 17:17
1. Не.
2. Не.
1752.
Даниела Керанова | 24.08.2016 в 12:06
Здравей, Павлина! От известно време срещам затруднение с нещо уж толкова елементарно, каквото е пренасянето на части от думи. Става въпрос за случаите с две или повече съгласни между две гласни. Според последното издание на БАН от 2011 г. “ буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или с втората гласна“. В същото време малко по-нагоре срещам уточнението, че „по традиция се допуска запазване на целостта на отделните морфеми в тях“. Като примери са дадени много-значително, много-странен.
Как е редно да се процедира с думи като на-края, за-блуждавам, не-предпазлив, пре-броя, при-клекнал, на-слаждавам?
Изданието ни ръководи към изискването „да не се пречи на правилното смислово възприемане на думите, когато се делят“. По тази логика и според езиковото ми чувство, приемайки принципа на скандирането, ми се струва някак неестествено да ги пренеса нак-рая, заб-луждавам, неп-редпазлив, преб-роя, прик-лекнал.
Как да постъпя?
1753.
Павлина | 25.08.2016 в 15:48
При така формулирани правила и аз не знам как е редно да се процедира. Всеки решава за себе си на кое да даде превес. Аз все повече се съобразявам с морфемната структура, особено с границата между представка и корен.
1754.
Боян Георгиев | 12.08.2016 в 10:09
Много ти благодаря и имам още един въпрос.
Винаги се чудя за запетая пред „и че“.
Давам ти пример с едно изречение.
Той каза, че е много честен човек и че никога не е взимал нищо, което не е негово.
Аз предполагам, че няма запетая изобщо пред целия израз, но все пак искам да чуя и твоето мнение изобщо за двата съюза.
Отново ти благодаря предварително.
1755.
Павлина | 12.08.2016 в 20:45
Това са съчинително свързани прости изречения – не се поставя запетая.
1756.
Боян Георгиев | 11.08.2016 в 13:53
Здравей, Павлина.
Можеш ли да ми кажеш дали в това изречение трябва да се постави втора запетая? Става въпрос за след думата – късмета.
Между провидението на Бога и съдбата, участта и късмета, има изключително голяма разлика.
Мерси предварително и поздрави от мен.
1757.
Павлина | 11.08.2016 в 20:16
Здравей,
Няма основание за втората запетая.
1758.
elizapetkova | 05.08.2016 в 14:37
Здравей, Павлина!
Следя този блог, както и страницата „Как се пише?“ Инициативата е чудесна, професионализмът е впечатляващ. Имам въпрос: къща музей се пише без тире, но дом-музей с тире или без се пише? В новия речник не намерих информация.Благодаря предварително за отговора.
1759.
Павлина | 05.08.2016 в 17:00
Здравей, Елиза,
По същия начин се пише.
1760.
Зорница | 31.07.2016 в 9:20
Здравей, Павлина!
Кое е по-правилно: човек с крила, или човек с криле?
Благодаря предварително за отговора!
1761.
Павлина | 01.08.2016 в 8:39
Двете форми са дублетни и са правилни.
1762.
Ирина | 18.07.2016 в 15:59
Здравей, Павлина!
Моля за малко помощ относно повторението на синтактични структури. В изречението:
„Защо точно вашата (по-старичка) кола от десетките други да е спряла неправилно, защо точно вашия колан видяха, че липсва, защо точно вашия телефонен разговор им събра погледите?“
Повторението на „защо точно“, може ли да се определи като анафора или щом е в рамките на едно изречение по-скоро става въпрос за синтактичен паралелизъм?
Благодаря предварително!
Прекрасно е, че сте създали такъв блог. Изключително полезно е!
1763.
Павлина | 19.07.2016 в 20:13
За синтактичен паралелизъм не би могло да става дума, защото отделните прости изречения не са построени по една и съща схема. По-скро това е анафора, макар че съм малко резервирана. Обикновено за анафора се говори в стихотворната реч.
1764.
animate2016 | 10.07.2016 в 17:45
Здравей, Павлина,
Моля за помощ. В изречението „Тази кутия е изработена от махагон и череша.“, имената на дърветата с малка или голяма буква се пишат.
Благодаря Ви
1765.
Павлина | 10.07.2016 в 21:32
Няма никакво основание да се пишат с главна буква.
1766.
Светлана | 07.07.2016 в 14:34
И има ли конкретни правила за това, кога съществителни не трябва да се членуват. Знам само, когато не са познати и не са били споменати в текста. Въпреки това в много текстове такива съществителни също се членуват. Кое е вярно?
1767.
Светлана | 07.07.2016 в 14:30
Здравейте, моят въпрос е дали трябва да се членува съществително, заключено в кавички
1768.
Павлина | 07.07.2016 в 14:35
Здравейте,
Би трябвало да сте получили отговора ми на аналогичен въпрос, който вече зададохте в сайта “Как се пише?”.
1769.
Светлана | 07.07.2016 в 14:46
Не, Павлина, не знам, как да го намеря
1770.
Павлина | 07.07.2016 в 15:31
Погледнете си имейла в abv.bg.
1771.
Светлана | 08.07.2016 в 0:34
Благодаря Ви! имейлът отиде автоматично не знам защо в спам. Намерих го там. :-)
1772.
Цветелина | 05.07.2016 в 9:51
Павлина, здравей. Моля да ми помогнеш с един въпрос, който ме вълнува от известно време. Примерът е следният: „На основание Закона за публичните финанси, в сила, считано от…“ правилно ли са поставени запетайките, или едната трябва да отпадне?
1773.
Павлина | 05.07.2016 в 9:55
Аз не бих поставила запетая пред считано.
1774.
Цветелина | 05.07.2016 в 10:43
Много благодаря!
1775.
Катрин | 23.06.2016 в 17:47
Здравейте! Тъй като явно много хора се допитват до вашите съвети, а моите търсения не дадоха плод (не и нещо конкретно), ще отправя и аз към вас моето питане – в кои случаи след „вместо това“ и „въпреки това“ се пише запетая?
Например:
Вместо това тя отиде и си събра багажа.
или
Въпреки това той реши, че си заслужава.
Също така огражда ли се „изглежда“ – със запетаи. На различни места пише различно – веднъж е задължително, веднъж не… Същото важи и за „като че ли“, „сякаш“, „според мен“ и т.н.
Благодаря ви предварително!
П.С. За справки по много въпроси използвам този сайт – http://zapetaia-teoriia.ezikova-kultura.tutmanik.com/
Мислите ли, че е благонадежден?
1776.
Павлина | 24.06.2016 в 21:38
Здравейте,
При вместо това и въпреки това не се пише запетая, освен ако не са в такива конструкции, че правилата налагат да се употреби запетая. В посочените примери не се пише запетая. Вижте аналогично за освен това.
За запетаята при изглежда и според мен.
За като че ли и сякаш – отново зависи в какви конструкции попадат. Ако са на границата на прости изречения в сложното например, се пише запетая.
Общо взето, сайтът е благонадежден, но не е съобразен с актуалните официални правила.
1777.
Катрин | 25.06.2016 в 19:58
Благодаря ви!
1778.
Тодор | 23.06.2016 в 12:04
Здравейте отново. Съжалявам, че си отправих въпросите към Вас малко загадъчно, неясно и без необходимата конкретика. Става въпрос за текст в Запис на заповед – ценна книга на приносител. В случая се касае точно за произнасяне на юрист по въпроси от Вашата компетентност. Разбрах мнението Ви за „юридическия български език“, затова реших, че Вашето становище ще бъде важно и ценно за мен. По тази причина се чудих и как по-разбираемо да Ви попитам, но сега ще карам по-направо. Юристът се е произнесъл дословно по следния начин – „От гледна точка на синтаксиса – онзи дял от граматиката, който изучава единиците на свързаната реч и правилата за построяване на изречения и словосъчетания, това словосъчетание (бел. моя, второто изречение) представлява безглаголно /именно/ изречение-едносъставно изречение, в което няма сказуемо. То няма самостоятелно смислово значение, а служи за допълване /респ. поясняване/ на предходния текст, заедно с който оформя смислово едно цяло.“ На мен, обаче, ми се струва, че нещо в това произнасяне не е точно така в конкретния случай, не само защото не ме устройва. Не мога и да приема безусловно за верен извод на юристи по въпроси от материята на българския език, тъй като съм се нагледал достатъчно на писмената неграмотност на доста от тях. На практика, второто изречение е на нов ред, отделено е в нов абзац и мисля, че няма никакъв самостоятелен смисъл, защото не е дописано какво трябва да стане или евентуално какво ще стане в периода от 10 дни след издаване до окончателното плащане. Изглежда, от външна страна, по-скоро като текст, който е останал на страницата от писането на нещо друго, например договор или просто като нещо недоизречено, недовършено. Задължително ли е от граматическа гледна точка, изречение без самостоятелен смисъл в даден текст да бъде тълкувано в контекста на предходното съдържание или може би следва да се тълкува според общия смисъл на целия документ, а може би не следва изобщо да се тълкува? Ситуацията малко ми прилича като едно време в училище, когато ни даваха някое стихотворение и ни питаха и ни разпитваха – „Какво е искал да каже поета (Пенчо Славейков, Дебелянов, Яворов, Смирненски, Вапцаров), а лирическия герой и т.н.?“ Вярно отговаряше този, който беше по-правилно ориентиран в политическата доктрина (и бай Пенчо тогава беше комунист, ама малко пишман, по-встрани с тая негова перманентна непринудена отнесеност), вместо този който имаше по-богато въображение, фантазия, мисъл. Та, след горния текст, юристът е фиксирал обобщаващо, че според него „Записът на заповед е платим на предявяване, считано след изтичането на 10 дни от датата на подписването му.“, но не е споменал нищо в изводите си за останалата част от безсмисленото изречение „…до окончателното изплащане…“. Всъщност, ако приемем, че второто изречение пояснява първото, не трябва ли за целта на това поясняване да се възприеме целия поясняващ текст? Мисля, че ако слеем двете изречения единствения възможен граматически извод е, че „издателят не е определил конкретна дата или срок, в който да му бъде предявен Записа на заповед за плащане.“ Искам предварително да Ви благодаря, че ми помагате, но един правен спор се превърна, може би, в граматически или там, в нещо друго… Горното произнасяне на юриста, образно казано, преобърна нещата с главата надолу или с краката нагоре (не знам кое е по-точно и по-правилно). Понеже мотивите му не са правни, но се отразяват върху приложимата правна норма в случая, се нуждая от Вашите, да ги наречем, специални знания в областта на българския език. Доколкото ми е известно, законът позволява различни видове тълкуване – граматическо, логическо, смислово и т.н., затова Ви моля, да ми отговорите, ако не Ви затруднявам и с аргументи от науката, на въпроса – при съобразяване с правилата в българския език, какво тълкуване следва да се приложи по отношение на тези две изречения в този документ и как е правилно, според Вас, да се разтълкува граматически волята на издателя на документа. В заключение, мисля, че юристите, предвид обществената им роля, на още по-силно основание трябва да се съобразяват прецизно с всички правила на българския език.
1779.
Павлина | 23.06.2016 в 20:15
След като второто изречение е отделено в нов абзац, явно няма някаква ясна и неопровержима връзка с първото. Ако двете изречения са представлявали цялостна мисъл, защо се е наложило тя да бъде разделена не само в две изречения, а в два абзаца? Абзацът поначало обединява изречения, които са свързани по смисъл на фона на общия текст. Щом има нов абзац, значи има нова мисъл.
Поначало подобни мисли се изказват ясно и еднозначно с едно изречение: Трудвият договор се прекратява считано от 1 юли 2016 г.
1780.
Тодор | 22.06.2016 в 17:48
Здравейте. Моля Ви за становище по следния въпрос – След изречението „Настоящият запис на заповед е платим на предявяване и без протест.“ започва ново изречение – „Считано след изтичането на десет дни от датата на подписването му до окончателното изплащане на цялата сума, както и направените други разноски.“ Второто изречение не е известно защо и в каква връзка е било записано в текста на документ. Може ли да се приеме, например, че второто изречение е свързано с предходното смислово? Второто изречение безглаголно ли е? От гледна точка на синтаксиса как е правилно да се тълкува наличието на изречение без самостоятелно смислово значение в даден текст?
1781.
Павлина | 22.06.2016 в 21:17
Здравейте,
Боя се, че по-скоро юрист трябва да се произнесе по въпроса. Ако второто изречение е добавено на същия ред след първото, явно е свързано смислово с него. То и иначе е свързано смислово според мен. Второто изречение е безглаголно. Не разбирам последния въпрос.
1782.
Aurora | 16.06.2016 в 19:15
Думата „почит“ сродна ли е с „читанка“/“читалище“?
1783.
Павлина | 17.06.2016 в 11:01
Имат обща етимология, но вече в старобългарски глаголите ЧИСТИ (почитам) и ЧИСТИ (чета) са омоними.
1784.
Ирина | 27.05.2016 в 9:19
Аз стигнах до същия извод, но „българският“ и „гръцкия“ ми изглеждаха като субстантивирани и функциониращи като съществителни, тъй като се подразбира народ.
1785.
Ирина | 20.05.2016 в 14:41
Здравей, Павлина!
Чудесно е, че си създала такъв блог!
Моето питане е относно морфологичния анализ на едно изречение: „Не искам да кажа, че българският беден е по-беден или по-важен от гръцкия такъв.“
В изречението се забелязва струпване на прилагателни. Ако приемем, че прилагателното име функционира като определение на някое съществително име, то в случая как стоят нещата?
1786.
Павлина | 24.05.2016 в 14:04
Здравей, Ирина,
Ако въпросът е какви части на речта са думите в изречението, отговорът е следният:
глаголи – искам, кажа, е
прилагателни имена – българският, беден, по-беден, по-важен, гръцкия
показателно местоимение – такъв
Прилагателното име беден е субстантивирано, т.е. употребява се като съществително име.
1787.
Диана Любомирова | 17.05.2016 в 12:03
Здравей, Павлина,
Въпросът ми е всързан с правилното изписване на думата „гала вечеря“.
Има ли дефис „гала-вечеря“, или е една дума „галавечеря“, или пък е първият вариант. Не зная правило или по-скоро бих го написала с малкото тиренце, но го срещам изписано по всякакъв начин.
Благодаря ти предварително!
Диана
1788.
Павлина | 17.05.2016 в 20:32
Здравей, Диана,
В моя сайт Как се пише? има отговор на доста въпроси. Използвай полето за търсене.
1789.
али | 14.05.2016 в 6:30
Здравей, Павлина! Не мога да намеря дали има правило от какъв род се подразбира, че са имената на дружествата, компаниите или както там се наричат, в конкретния случай имам [името на дружеството] е придобил/о/а??? правата. Можеш ли да помогнеш?
1790.
Павлина | 15.05.2016 в 21:15
Здравей,
Няма такова правило. Може да се подразбира, че е от женски род (компанията, фирмата) или от среден род (дружеството).
1791.
али | 18.05.2016 в 17:14
Какъв ужас! Благодаря!
1792.
Иво | 09.05.2016 в 13:13
Здравей, Павлина,
Поздравления за издадената книга, която с радост закупих и използвам от време на време, когато имам нужда от бърза справка.
Не бях задавал въпрос отдавна, но надписът, който един колега сложи на хладилника в офиса ни, предизвика леко объркване у мен. Посланието е следното – „Всеки понеделник сутрин хладилникът ще бъде почистван“. Въпросът ми е не трябва ли местоимението „всеки“ да се съгласува със „сутрин“ или, ако изречението остане в този вид, не трябва ли „сутрин“ да е оградено със съответните пунктуационни знаци, ако приемем, че е обособена част?
Поздрави,
Иво
1793.
Павлина | 10.05.2016 в 7:17
Здравей, Иво,
Правило за този тип съгласуване няма. Всичко е оставено на усета на говорещия/пишещия. Но запетаи не бива да се поставят.
1794.
Иво Иванов | 10.05.2016 в 8:54
Здравей, Павлина,
Благодаря за бързия отговор! Хубав ден!
Поздрави,
Иво
1795.
Николай Дюлгеров | 05.05.2016 в 11:05
Здравей, Павлина,
Благодаря ти за прекрасния блог, сайт и книга!
Имам един въпрос, свързан със съгласуването по род, за което пише в статията „Момичето – то или тя?“.
Гложди ме думата „модел“, когато се използва за жена, която позира на художник. Звучи ми добре например, ако се каже „Търси се модел, който прилича на Мишел Пфайфър“, а не „модел, която прилича на Мишел Пфайфър“.
В някои случаи обаче това съгласуване не ми звучи добре. Това е най-вече, когато въпросната жена се описва в няколко изречения. Кратък пример, който ми хрумва на момента: „Той има един модел, който е работил в чужбина. Тя е много красива.“ Не звучи ли някак странно родът да се променя така? В същото време все пак се говори за жена, не ми се струва удачно да се използва „той“. Също така ми звучи странно и да се каже „модел, която е работила в чужбина“ точно защото „модел“ е в мъжки род.
Сблъсках се с този проблем покрай работа върху превод и ми се струва, че в другите езици, с които работя, нещата се решават по-лесно. Дори в английския.
Ще се радвам да прочета мнението ти по въпроса.
Благодаря за вниманието!
Николай
1796.
Павлина | 08.05.2016 в 20:55
Здравей, Николай,
Наистина е трудно съгласуването в случаи като този с жените модели. Аз бих съгласувала по начина, посочен от теб. Евентуално: Жената е много красива./Момичето е много красиво.
1797.
Николай Дюлгеров | 09.05.2016 в 10:16
Благодаря за отговора!
1798.
Владимир Данчев | 09.05.2016 в 7:33
Една от причините да харесвам, например, словашкия език, е именно тази – в подобни случаи повсеместно се използва женски род. Не само „учителка“ (у нас дори при тази простичка дума понякога има колебания – можете да чуете и прочетете безумното „тя е учител“), но и „моделка“, словашкото съответствие на „председателка“ и пр. Преди няколко дена техният външен министър се срещна в Братислава с „генералната директорка“ на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Струва ми се, че в това има нещо изконно славянско, неповлияно от по-късна
канцеларщина.
1799.
pkochev | 03.05.2017 в 23:33
Има тиха, но натрапваща се европейска тенденция на омаловажаване на пола – както в обществения живот, така и в семейните взаимоотношения. Целта е да се разбива семейството, като основна социална единица в обществото, и по този начин да се формира послушно и манипулируемо общество.
Разбирам, че това мое отклонение, може да не е съвсем на място в темата на блога. Моля да ме извините.
1800.
Julie | 28.04.2016 в 6:50
Зравей, Павлина!
Прочетох че: „Главните букви в съставни собствени имена от чужди езици, предадени чрез транскрипция и транслитерация, се пишат според оригиналната форма на името“. Как е правилно да се напише: френска информационна агенция „Франс Прес“ или френска информационна „Агенция Франс Прес“ /Оригиналното име е Агенция Франс Прес (на френски: Agence France-Pressе/
1801.
Павлина | 03.05.2016 в 6:36
Здравей,
Не се наемам да дам съвет. Аз бих написала френската информационна агенция Франс Прес.
1802.
Боян Георгиев | 26.04.2016 в 14:32
Здравей, Павлина.
Пред само защото трябва ли да има запетая? Малко ме объркват такива изречения.
Една идея не намира място в обяснителната реч, само защото е вярна, защото има е основна и т.н.
1803.
Павлина | 27.04.2016 в 6:37
Здравей,
Не се поставя – само е уточняваща дума.
http://kaksepishe.com/zapetaya-zashtoto/
1804.
петър | 21.04.2016 в 10:13
Здравей,
имахме семейно обсъждане за разликата между „кокал“ и „кост“.
може ли да ни светнеш за твоето мнение.
поздрави
ния, денис, жени, петър
1805.
Павлина | 22.04.2016 в 8:25
Здравейте,
Мнението е на речника: кост е по-изисканата версия на кокал. Тоест смислова разлика няма, само сферата на употреба е различна: първата дума е книжовна, втората е разговорна.
1806.
Маринела | 12.04.2016 в 10:01
Здравей, Павлина,
Има ли правило, на което се подчинява бройната форма на съществителното нощ в заглавието „Приказки от 1001 нощ“?
1807.
Павлина | 12.04.2016 в 19:43
Съществителните от женски род нямат бройна форма – при тях се употребява или формата за ед.ч., или за мн.ч. Вероятно въпросът е защо нощ е в ед.ч., след като имаме 1001 пред думата. Граматически правилно е да се съгласува с цялото числително име, а не само с последната му съставка – една: хиляда и една нощи.
Заглавието на сборника с приказки “Хиляда и една нощ” обаче е придобило популярност в този вид.
Същото се отнася и за филма “Сто и един далматинци” – тук съществителното е в мн.ч., а трябва да се употреби бройната форма далматинеца.
Кога се употребява бройна форма?
1808.
Марин | 09.04.2016 в 9:53
Да, но Вие самата посочвата в тази статия: https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/14/1-15/ ,че съществува и прилагателното „финен“. Именно от тази статия е провокирано питането ми.
1809.
Павлина | 09.04.2016 в 9:59
В езика съществуват доста думи и форми, които не се приемат за правилни, тоест за книжовни. Аз съм написала, че финен съществува, а не че е правилно.
1810.
Марин | 08.04.2016 в 20:44
Аз в крайна сметка не разбрах, правилно ли е да се пише финни или не?
1811.
Павлина | 09.04.2016 в 4:13
Правилната форма е само фин, съответно фини в мн.ч.
1812.
Владимир Данчев | 08.04.2016 в 9:23
Здравей, Павлина,
Взимам само повод от последния въпрос – личните ми наблюдения сочат, че във всекидневния говор на съвременните българи преобладава изговорът „финна“, „финни“, „“финно“. Не мога да си обясня това явление, може би самото естество на думата предразполага към „по-финото“ й произнасяне ? И като че ли, наистина, „фина“, „фини“, „фино“ звучат някак си „отсечено“ в края.
1813.
Марин | 08.04.2016 в 10:02
То в говора е ясно защо е така. Въпросът е от правописна гледна точка правилно ли е да се изпише „финни“ при положение, че съществува и формата „финен“? https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/14/1-15/
1814.
Владимир Данчев | 08.04.2016 в 10:36
Може би най-добре би било, според мен, да се възприеме само формата „финен“, а „фин“ да отпадне от речниците.
1815.
Владимир Данчев | 09.04.2016 в 8:43
Друг възможен подход, отразяващ преобладаващата речева практика, би бил „фин“ да остане в речниците, защото все пак е в активна употреба, и да се възприеме – като изключение, формата за множествено число „финни“. В това отношение има прецедент – меродавните правописни речници съвършено правилно, защото това съответства на речевата практика, до съвсем неотдавна посочваха като правилни формите „имен ден“ и „именни дни“.
1816.
Марин | 07.04.2016 в 22:55
Здравейте.
Относно прилагателното „фин“ и неговата, както разбрах, побългарена, но възможна форма „финен“.
От простото правило за двойното „нн“, следва, че „фин“ в мн.ч. се изписва „фини“. Следва ли обаче, че ако използваме възможната форма „финен“, то в този случай, в мн.ч. прилагателното ще се изписва с двойно „нн“ заради правилото „нен“ и ще стане „финни“, или ще e още по странно звучащото финени?
Тоест, как е правилно да се пише в мн.ч. прилагателното „финен“?
Покрай тези размисли се сетих и за друго прилагателно – „префинен“, което е превъзходна форма на „фин“, или по-скоро на „финен“, тъй като не може да се каже „префин“.
В интернет срещнах, че е правилно ж.р., ср.р. и мн.ч. на „префинен“ да се пише съответно като „префинена“, „префинено“ и „префинени“, което все пак звучи приемливо за разлика от мн.ч. на „финен“ – „финена“, „финено“ и „финени“, но е в противоречие с правилото за изписване на двойно „нн“ при наличието на „нен“.
В този смисъл, възможно ли е прилагателното „префинен“ в мн.ч. да се изписва „префинни“?
Благодаря предварително.
1817.
Павлина | 08.04.2016 в 6:29
Ако правилната форма на прилагателното беше финен, то формата за мн.ч. би била финни.
Думата префинен е не прилагателно, а причастие, образувано от глагола префиня, затова в мн.ч. е не изпада, подобно на отстраня – отстранен – отстранени.
1818.
Марин | 08.04.2016 в 9:10
Четох ваша статия, в която казвате, че освен „фин“ е възможно и „финен“. Ако да речем в изпит по български език се изпише думата „финни“, това следва ли да се отчита като правописна грешка или ще се приеме като още една възможност за изписване на думата в мн.ч., тъй както на „фин“ съществува и възможността „финен“?
1819.
Петя | 04.04.2016 в 7:17
Да,на мен също ми се струват излишни, но нали „изсечен (в скалите/камъка)“ е причастие, а пред причастие се слага запетая? Или в случая се явяват нещо като разширени прилагателни? Освен това ми приличат на обособени части…и втората запетая би трябвало да е затваряща. Много съм объркана. За съжаление в случая не мога да променя словореда.
Извинявай, че продължавам да те занимавам с въпроса, но искам да си обясня чисто теоретично какво налага махането на запетаите в тези примери, защото се сблъсквам с много подобни фрази.
Предварително благодаря!
1820.
Павлина | 04.04.2016 в 21:27
Няма такова правило – че преди или след причастие се слага запетая. Запетаи се поставят, когато причастието е включено в обособена част. В първия пример запетаята отделя две еднородни части – определения. Във втория няма основание за поставяне на запетая.
1821.
Петя | 03.04.2016 в 11:05
Здравей, Павлина,
бих искала да те попитам за два казуса за запетайки, за които не съм сигурна:
1. Дълбоките, изсечени в камъка, помещения….
2. За да се стигне до храма, се вървяло по, изсечена изцяло в скалите, улица…
Правилно ли са сложени запетайките и ако да – не звучи ли много тромаво?
P.S. Страхотен блог :-)
1822.
Павлина | 03.04.2016 в 20:58
Здравей, Петя,
В първия пример втората запетая е излишна. Или пък: Дълбоките помещения, изсечени в камъка, бяха…
Във втория пример втората и третата запетая са излишни. Може пак да се промени словоредът: За да се стигне до храма, се вървяло по улица, изсечена изцяло в скалите,…
1823.
Андрей | 21.03.2016 в 18:28
Здравей, Павлина!
Искам да попитам пише ли се запетая в израза „да, бе“?
1824.
Мирчева | 14.03.2016 в 18:08
Павлина, моля за коментар на членуването.
Ето превалът.
Ето превала.
1825.
Павлина | 15.03.2016 в 8:12
Писала съм статия по проблема.
1826.
lusa | 14.03.2016 в 13:00
Павлина, привет!Отново спорове…
1.Той има възможност да избяга. Имаме съставно глаголно сказуемо /предвид да избяга и има/.
2. Моля да бъда назначен на обявеното… При този случай също имаме съст. гл. сказуемо и поради тази причина не се поставя запетая. Това ли е възможното обяснение?
3. Сиренето е приготвено от свежо прясно мляко. Става дума за запетаите при качествените прилагателни. След свежо не би тр. да се постави в този случай, защото прясно мляко е название на конкретен продукт и може да се схване като едно цяло.
Много ти благодаря! Слънчев март!
1827.
Павлина | 15.03.2016 в 8:11
1. Изречението е сложно съставно. В първото просто изречение сказуемото е съставно именно – има възможност. Второто просто изречение е подчинено допълнително, свързано със съюза да.
2. Отново сложно съставно изречение. Първото просто изречение се състои от сказуемо – моля. Второто просто изречение отново е подчинено допълнително; сказуемото е бъда назначен – страдателна форма.
3. Не бих поставила запетая. Но бих написала непастьоризирано вместо свежо например, ако това значение са вложили в думата.
1828.
meleager | 10.03.2016 в 13:22
Здравейте,
Превеждам филм. Натъкнах се на нещо, в което се чувствам несигурен.
Конкретен пример:
„Не го познавах, но разбирам, че Вие сте го познавал.“
Така го преведох интуитивно. Съмнението ми касае единственото число в края на изречението. Или по-нагледно, дали правилният вариант не е:
„Не го познавах, но разбирам, че Вие сте го познавали.“
Извинявам се ако вече е обсъждано или звучи твърде елементарно, но бих искал да разсея съмненията си. Благодаря.
1829.
Павлина | 11.03.2016 в 7:35
Правилно е в мн.ч.
1830.
AK | 29.02.2016 в 10:52
Здравей,
Бих искал да попитам има ли някакво правило свързано с непостоянното „Ъ“ и пълният член -ЪТ. Въпросът ми е конкретно за правописа на думата „алгоритъм“ когато се членува. Кое е правилно „алгоритмът“, както го предлага майкрософтският „spelling checker“(не знам как е коректно да се преведе на български), или „алгоритъмът“, както аз бих го написал. Объркването ми стана още по-голямо от факта, че от една страна пишем „туризъм“ и „туризмът“, а от друга – „център“ и „центърът“. Пък и непрекъснато излизат нови правила, с които не съм запознат.
1831.
Павлина | 01.03.2016 в 10:00
Автоматичната коригираща програма е в грешка. Правилно е алгоритъмът. При членуване на съществителни имена от чужд произход със завършек -ър гласната ъ се запазва (центърът, компютърът); ако съществителното завършва на -изъм, гласната ъ изпада (туризмът, капитализмът).
1832.
Мирчева | 15.02.2016 в 19:09
Павлина, за да те улесня ти изпращам точно цитат от книгата.
„Горкий български язик що патила е изпатил и продължава да пати. Сяко вапца и маца вътре как му падне. На пример тоз пусти член земи.Член в българский язик не трябва да има, защо му е той съвсем чужд.А за туй , че е в наший язик привнесен,той да ся благодари на гръколудие на българи. Гърчеят ся и членове привнасят.’……
1833.
Павлина | 16.02.2016 в 7:58
Това тълкуване е художествено. Определителният член си е самороден, възниква на българска почва. Членните форми се формират от съчетание от име и задпоставно (намиращо се след името) показателно местоимение ТЪ, ТО, ТА или ТѢ. Срещат се още в старобългарските паметници.
1834.
Мирчева | 15.02.2016 в 9:08
Павлина,кога в езика ни се е появил определителният член?
В книгата си Милен Русков “ Възвишение“ стр.283 дава тълкуване на въпроса. Доколко можем да се доверим?
Другото ,което искам да те попитам е, как колегата ти София Несторова е направила коректорската работа на езика на разказвача.
1835.
Деси | 14.02.2016 в 16:08
Здравейте:)
Имам следния въпрос – как се членува изречението: Ти си моя/т живот.
Видях го изписано с кратък член на торта на приятелка и мисля, че е груба грешка, но все пак да се съгласувам със специалист.
Благодаря
1836.
Павлина | 14.02.2016 в 16:30
С пълен член е правилно.
1837.
Tanya | 13.02.2016 в 6:50
Здравей, Павлина!
Чудесен блог, с много интересен материал за четене! :)
Въпросите ми са следните:
В изреченията:
Радвам се, че академиците в БАН не се интересуват кое, колко ти е грозно.
и
Всеки, с интелект над средния, може да схване логиката на тези правила и да ги прилага достатъчно добре.
Запетайките на правилното място ли са и защо? Също така, ако не са – защо?
Благодаря ти предварително за отделеното време!
1838.
Павлина | 13.02.2016 в 9:52
Здравей,
Само в първото изречение трябва да остане първата запетая. Всички останали са излишни, защото няма основание да се поставят. Не мога да отговоря защо да не се пишат. Има правила за поставяне на запетаи, а не за непоставяне (освен ако не са изключение от правило).
1839.
али | 13.02.2016 в 0:26
Здравей, Павлина! Благодаря ти за всичко, което продължаваме да научаваме от теб, ново и старо. Използвам случая да гласувам за мерудия (пиша го с „е“, произнасям го с „и“). От доста време ме тормози глаголът „напомня ми на“. Интересува ме има ли такова нещо, откога го има и защо?! Аз винаги ще казвам „напомня ми за“ и „напомня ми“ + пряко допълнение, но имам ли законно право?
1840.
Павлина | 13.02.2016 в 9:58
Здравей,
Глаголът напомня се употребява и с предлога на, успоредно с употребата без предлог – виж тук третото значение. Когато се съчетава с предлога за, има друго значение – първото.
Какво значи “законно право”, когато се отнася за езикови употреби?
1841.
Огняна Иванова | 12.02.2016 в 11:29
Павлина, бях изписала думата „евангелия“ с малка буква, но ми я поправиха на главна, а текстът ми не е църковен. Как е според вас?
С поздрав: Огняна
1842.
Павлина | 13.02.2016 в 9:59
А какъв е конкретният пример?
1843.
Ани | 07.02.2016 в 13:56
Здравей,
имам въпрос…
При синтактичен анализ на изречението…
Вървяхме дълго, без да бързаме.
Вървяхме – просто сказуемо
Дълго – обстоятелство за време
Колебанието ми идва при – без да бързаме…
В случая играе роля на сказуемно определение или обстоятелство за начин?
Благодаря предварително!
1844.
Павлина | 07.02.2016 в 15:43
Това е сложно изречение, съставено от две прости. Второто просто изречение се състои само от сказуемото бързаме.
1845.
Боян Георгиев | 02.02.2016 в 15:14
Здравей, Павлина.
Къде според теб трябва да са запетаите в това изречение?
Например какво да се прави, ако един мъж, от примитивно племе, с три жени реши да избяга?
Според мен трябва да се огради изразът „примитивно племе“ или пък „три жени“, защото иначе някак си смисълът за губи и едва ли не се подразбира, че племето е с 3 жени :-), а не човекът.
Но все пак искам да чуя твоето мнение.
Благодаря ти предварително.
1846.
Павлина | 03.02.2016 в 8:11
Излишна е запетаята след мъж. Остава запетаята, която разделя еднородните определения: от примитивно племе, с три жени. За да се избегне двусмислено тълкуване, изречението се редактира:
Например какво да се прави, ако един мъж от примитивно племе, който има три жени, реши да избяга?
1847.
Владимир Данчев | 28.01.2016 в 22:52
Здравей, Павлина,
Би ли коментирала думата БЛИСТЕР ?
У нас вече повсеместно тази дума се използва за означаване, в частност, на лекарствена опаковка, съдържаща определен брой хапчета, разположени в „мехурчета“.
BLISTER на английски език обаче – в единствено число, значи точно „мехурче“.
Наблюдаваме, според мен, силно разширителна употреба на думата БЛИСТЕР.
Това правомерно ли е ? В някои други езици, доколкото успях да разбера, се използва терминът БЛИСТЕРНА ОПАКОВКА, който съвсем адекватно описва опаковка, състояща се от няколко „мехурчета“.
1848.
Павлина | 30.01.2016 в 19:07
В българския език също се употребява словосъчетанието блистерна опаковка, което вероятно е било съкратено до блистер. Ако думата се заеме направо, тя може да се заеме с част от значенията са, а също така впоследствие да разшири значението си в езика приемник – това са естествени процеси.
1849.
Боян Георгиев | 28.01.2016 в 15:38
Здравей, Павлина.
Какво мислиш за това изречение? Къде трябва да има запетая и тире (ако има нужда)?
Естествено, те целят едно, а тя съвсем друго.
1850.
Павлина | 28.01.2016 в 21:14
Естествено, те целят едно, а тя – съвсем друго.
1851.
lusa | 13.01.2016 в 16:02
За много години, Павлина! Желая ти много успехи в личен и в професионален план. Имаме спор във връзка с изречение.
Стана тя каквато стана.
За вида на подчиненото изречение /допълнително/. И за запетаята пред „каквато“. Благодаря!
1852.
Павлина | 14.01.2016 в 8:10
За много години! Дано за всички да е добра и успешна годината!
Това изречение според мен не се поддава на традиционен синтактичен анализ. Подозирам, че главното изречение е безлично. Във всеки случай няма нужда от запетая.
1853.
Логофил | 13.01.2016 в 8:39
Здравей, Павлина!
Ако имаш възможност, ще се радвам да чуя мнението ти по следния въпрос. Какво според теб е правилното съгласуване в тези два случая:
1. ПЪРВИТЕ мъж и жена, които влязоха през вратата, обраха всички овации.
или
ПЪРВИЯТ мъж и жена, които влязоха през вратата, обраха всички овации.
2. НЕОБИКНОВЕНИТЕ му ум и сърце печелеха възхищението на всички.
или
НЕОБИКНОВЕНИЯТ му ум и сърце печелеха възхищението на всички.
Въпросът ми е определението, което се отнася към двете съществителни, само с първото ли се съгласува, или би го поставила в множествено число?
Благодаря ти предварително и успешен ден! :)
1854.
Павлина | 14.01.2016 в 7:53
Здравей,
С първото съществително се съгласува, ако двете съществителни са близки по смисъл: Вдигна се голям шум и врява. Във втория пример би могло да се каже необикновеният му ум и сърце, но в първия трябва да се повтори прилагателното: първият мъж и първата жена. А ако те са двойка – първата двойка.
Поначало тези случаи създават големи проблеми и ако текстът е юридически например и създава опасност от двусмислица, прилагателното се повтаря.
1855.
Логофил | 14.01.2016 в 8:33
Да, и аз имах подобно усещане, но се колебаех. Благодаря ти много за светкавичния отговор! :) Желая ти хубав ден!
П.П. В новата ти книга особено ми харесаха уточненията за интервалите. Изобщо много хубаво и най-вече полезно четиво – поздравления! :)
1856.
Боян Георгиев | 12.01.2016 в 16:02
Здравей отново.
Възползвам се от второто си право на въпрос заседмицата :-)
Дали във второто изречение трябва да се постави запетая?
В много книги пише, че слабите са равноправни на силните.
Но в света силните се възползват от слабите.
Благодаря ти предварително.
1857.
Павлина | 14.01.2016 в 7:38
Няма никакво основание. Вероятно се влияеш от английската пунктуация.
1858.
Боян Георгиев | 08.01.2016 в 16:12
Здравей, Павлина и Честита нова година и от мен.
Можеш ли да ми кажеш дали в това изречение се пише запетая?
„Като настойник с възложени задачи жената трябва да проявява прилежност.“
1859.
Павлина | 09.01.2016 в 9:29
За много години!
Аз не бих поставила запетая.
1860.
Боян Георгиев | 11.01.2016 в 15:09
Благодаря ти.
1861.
Генчо Спасов | 18.04.2018 в 8:58
Разбира се, че трябва да има запетая. Пред „жената“, та нали е подчинено изречение (първата част). Павлина е като цяло много напред с материала, но най-добре е да се допитвате до Езикови справки на БАН (не работя там; водил съм не един и два спора с телефонистките им, които доста често просто отварят речниците и ги цитират, т.е. нерядко и те не са запознати с много казуси).
Горното го казвам съвсем добронамерено. Павлина, с теб също сме водили няколко диспута по темата „грамотност“, като винаги съм те поздравявал, че макар и с Танталови мъки, все пак се бориш за подобряване на ситуацията. Убеден съм, че макар и при мъничка частица – има ефект.
Поздрави,
Генчо
1862.
Павлина | 18.04.2018 в 9:52
Въпросната първа част не може да е подчинено изречение, защото цялото изречение е просто. Тя е най-близко до обособена част, но според мен няма достатъчно основания да се приеме за такава и съответно да се отдели със запетая.
1863.
Мирчева | 02.01.2016 в 19:20
Честита Нова година! Да си жива и здрава ! Да е успешна за семейството ти! Поздрави от мен и морето.
Питанката от Варна – Ина Мирчева
1864.
Павлина | 04.01.2016 в 11:55
За много години! Да сме живи, здрави и енергични всички!
1865.
multiskitnik | 24.12.2015 в 11:59
Здравей!
Прилагателното от „Аляска“ „аляскански“ ли трябва да е, или „аляски“?
Мерси и весели празници :- )
1866.
Павлина | 26.12.2015 в 13:13
Здравей!
Трябва да е аляски.
1867.
multiskitnik | 03.01.2016 в 14:21
В такъв случай демонимът „аляскец“ ли е и къде може да се прочете как се образуват демонимите в българския език (особено в подобни не-българоезични случаи)?
Мерси :- )
1868.
Павлина | 04.01.2016 в 12:03
За съжаление, се затруднявам да дам съвет. Аз бих написала или казала жител на Аляска. Информация за образуването на имена на лица според произхода и населеното място може да се намери в изследвания по словообразуване и в граматики на българския език.
Click to access gramm_akadem_morf.pdf
1869.
Владимир Данчев | 04.01.2016 в 13:29
Само за сведение – в анотацията за книгата „Alaska. Едно българско момиче в земята на Последната граница“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015 г., се използва „алясканци“. Не съм виждал самата книга, но може да се предположи, че и в нейния текст се използва същата форма.
Във форумите срещнах „небрасканци“.
Има някаква логика, ако за отправна точка се вземе предвид обстоятелството, че всички те са америКАНЦИ, т. е.:
Америка – АмериКАНЦИ, Американец
Аляска – АлясКАНЦИ, Алясканец
Небраска – НебрасКАНЦИ, Небрасканец
1870.
Спас Колев | 04.01.2016 в 16:22
То има някаква логика и в „алясчани“ – ако тръгнем от традиционни форми, като „банчани“ и „кривопаланчани“. :)
1871.
румен | 16.12.2015 в 0:05
Здравей, Павлина,
Имам въпроси за използването на местоимения. Ще ги илюстрирам с примери:
За кого става дума в местоимението „го“ в следния текст:
„Иван поздрави Петър. Него го харесваха.“?
Имам спомен, че местоимението трябва да замества предишното съществително (или друга част на речта, които може да замества едно местоимение) в текста, което е от същите род и число. Тогава „го“ трябва да е референция към „Петър“.
Може и да има правило, че е към последния подлог – тогава „го“ би било референция към „Иван“.
Какво става, ако няма контекст – има ли многозначност или тя се изчиства от граматиката?
Ако има силен контекст и е интуитивно ясно (от човек, който не знае правилото, ако такова съществува) за кого/какво става дума, взима ли надмощие контекстът върху граматиката? Тя (граматиката) прескриптивна или дескриптивна е? Тоест може ли да се наложи над „common sense“-а и да дефинира дадена конструкция за „грешна“, или зависи от това как се употребява езикът.
Ако има наистина такова правило, то то има ли аналози? Напр. какъв е подлогът в изречение, където е изпуснат?
Съжалявам, ако въпросите ми надвишават седмичния лимит, но са тясно свързани.
1872.
Павлина | 17.12.2015 в 7:59
Здравей, Румене,
В примера за Иван и Петър не е съвсем ясно кого харесват, макар че аз клоня към Петър. Не ми е известно правило, съгласно което местоимението замества последната част на речта от предходното изказване, към която би могло да се отнесе, или пък към подлога.
На въпроса за контекста и граматиката ми е трудно да отговоря, но общо взето, смисълът от граматичните и другите правила е да въвеждат ред, така да се каже, в книжовния език, и не е добре да влизат в противоречие с “интуитивната яснота” или пък с естествената човешка реч. Забелязвам, че понякога твърде много акцентираме върху правилата за сметка на “common sensе”-а. Типични примери за противоречие са правилото за пълния/краткия член и за бройната форма/мн.ч.
Има и прескриптивна, и дескриптивна граматика. Нашата е предимно прескриптивна.
1873.
румен | 17.12.2015 в 23:21
Мерси за отговора!
И други източници потвърдиха, че май няма такова правило.
Но се чудя как стои въпросът с „който“, „която“ и т.н.. Днес видях това изречение от един плакат относто природни бедствия:
„Определете лице за връзка между членовете на семейството, което е извън вашия регион.“
„което“ може да се отнася за „семейството“, както и за „лице“. Тук пак ли е двусмислица, ако не може да се изведе от контекста? Чудя се, защото сега сме в рамките на едно сложно изречение, а не на отделни. Тоест може да се засяга от граматиката по-пряко.
1874.
Павлина | 19.12.2015 в 22:50
Да, пак има двусмислица. Граматиката не е всесилна и не може да компенсира дефектите в смисъла на речта.
1875.
Стела | 08.12.2015 в 21:28
Здравей, Павлина!
Gaudeamus igitur! Нека любознателният и вечно търсещ студентски дух да те съпътства винаги!
Чудех се тези дни дали фразите „ремонтирам нещо“ и „правя ремонт на нещо“ имат еднакво значение в нашия език. Когато става въпрос за ремонт на часовник, сякаш е така, но когато правя ремонт в къщи…? Защото „да правя ремонт в къщи“ не винаги означава да поправям (ремонтирам) нещо, а по-скоро да реновирам нещо. Та с две думи, може ли човек да каже, че си ремонтира къщата, когато просто си сменя тапетите?
1876.
Павлина | 09.12.2015 в 10:43
Здравей, Стела!
Дано наистина никога не изгубим любознателността си. Но и светът ни помага – развива се с такива бесни темпове, че непрекъснато трябва да се учим, за да сме адекватни.
Възможно е наистина ремонтирам да се свързва с някакви механизми и машинарии най-общо казано, докато правя ремонт се асоциира с къщата по-скоро. Но абсолютно разделение няма, става въпрос за предпочитане на единия или на другия израз. Би могло да се направи интересно проучване впрочем. При едно бързо търсене “правя ремонт на двигателя” и “ремонтирам двигателя” в Google се получават 793:12 300 резултата. А за “правя ремонт на детската” и “ремонтирам детската” – 271:3. Любопитното е, че за банята резултатите са приблизително равни – може би заради водопроводната част.
1877.
Стела | 09.12.2015 в 21:47
Благодаря за светкавичния отговор :)! И хубава вечер!
1878.
Иванов | 08.12.2015 в 13:38
Здравей, Павлина! Вчера приятелката ми приготви сандвичи, които аз много харесах, след което й написах смс:
„Сандвичът много ми хареса!“
От тогава споря с нея и цялата й рода дали трябва да се ползва пълен или кратък член за „сандвич“.
Би ли помогнала, моля?
Благодаря!
1879.
Павлина | 09.12.2015 в 10:24
Здравей!
Тук няма какво да се спори. Правилно е да е с пълен член, защото думата е подлог. На невярващата рода може да изпратиш този линк: http://kaksepishe.com/palen-chlen/
1880.
Мирчева | 03.12.2015 в 20:50
От тест е. Учителката се е престарала.
1881.
Павлина | 03.12.2015 в 23:08
Няма да си спестя сарказма тогава. Така образуваното сложно прилагателно не е пълно, трябва да се включи още нещо: папа-Йоан-Павел-Второвите послания.
1882.
Рамирес | 02.12.2015 в 22:43
Здравей, Павлина. Какъв е правилният ред за изреждане на обстоятелства за място, време и причина, когато се изреждат в едно изречение и се отнасят към едно и също? С други думи – правилната подредба на въпросите „какво“ „къде“ „кога“ и „как“.
1883.
Павлина | 04.12.2015 в 12:31
Словоредът в българския език е свободен и няма строги правила за подреждането на отделните части на изречението. Обикновено обстоятелството за време е най-свободно и може да стои и в началото на изречението, преди сказуемото и другите обстоятелства. Обстоятелството за начин е най-здраво свързано с глагола и стои след него, но нерядко може да мине и пред него. Обстоятелството за място също може да стои в началото на изречението. Обикновено се избягва струпаването на обстоятелства. Но общо взето, редът на обстоятелствата много зависи от конкретното изречение и може да има различни варианти.
1884.
Мирчева | 02.12.2015 в 21:02
Павлина,как се пише ? Папайоанпавловите послания….
1885.
Павлина | 02.12.2015 в 22:29
Това част от някакъв тест ли е? Нормалният израз е “посланията на папа Йоан Павел”. Другото е езикова схоластика и безцелни упражнения по правопис.
1886.
Владимир Данчев | 30.11.2015 в 14:23
Здравей, Павлина,
Въпросът ми е за изречението „Билети на касата“, с което обикновено завършват писмените обяви за предстоящи обществени прояви от всякакво естество, които са с платен вход.
Досега не съм видял обява, завършваща с „Билети – на касата“. Не е ли това граматически правилното ?
1887.
Павлина | 01.12.2015 в 7:46
Да, редно е да има тире, което да замества пропуснатия глагол се продават.
1888.
Владимир Данчев | 03.12.2015 в 12:42
Благодаря ти, Павлина.
Мисля, че същото се отнася и до друга често срещана фраза в края на обяви – „Вход свободен“. Би трябвало да бъде „Вход – свободен“, нали така ?
Изобщо, прави ми впечатление, че текстовете на разлепваните печатни обяви, специално в София, като че ли не преминават през някакъв предварителен езиков контрол. За предприятията и търговските обекти такъв контрол според мен очевидно има, защото лично аз много рядко забелязвам правописни грешки в надписите на фирмите им, особено ако за изработката и поставянето им са направени по-значителни разходи.
Разполагаш ли с информация, дали съществува контролен орган, който да полага всеобхватни грижи за езиковата страна на заобикалящата ни градска среда ?
1889.
Павлина | 03.12.2015 в 23:11
Да и за свободния вход важи. Впрочем тези надписи вече са се установили без тире и предполагам, че ако се сложи тире, тогава би ни направило впечатление.
За съжаление, няма кой да обгрижва надписите на обществени места в нашите градове и села, защото явно хората, които ги изработват, смятат, че българския си го знаят и не е необходима консултация с по-начетени от тях.
1890.
Спас Колев | 04.12.2015 в 8:36
Е, „Вход свободен“ може да се разглежда и като стилистична инверсия. :)
1891.
Павлина | 04.12.2015 в 11:44
Поначало може, ама стилистична инверсия на табела, хайде холан! :)
1892.
Анонимен | 04.12.2015 в 9:39
Често срещано, уви, сред българите, които работят с… английски език…
1893.
Антония | 25.11.2015 в 21:24
Здравей, Павлина! Ето ме не само като художник, ами и като питащ художник :-). Думата „правоъгълник“ – как може да бъде пренасяна? В текст, който получавам от коректор е пренесена „правоъ-гълник“ и това много, много ме озадачи. Моите познания по пренасяне са, че на „ъ“ не пренасяме, но знам ли… Благодаря ти и сърдечни поздрави!
1894.
Павлина | 26.11.2015 в 21:27
Здравей, Ния,
Правилата за пренасяне на думи са обтекаеми и противоречиви в известна степен. От една страна, не бива да се пречи на правилното смислово възприемане на думите, а от друга – деленето на думите става на принципа на скандирането, което ще рече на срички. Ясно е, че са немалко случаите, в които границите между сричките не съвпадат с границите между морфемите, които са основните части на думата, носещи нейния смисъл. Когато трябва да се пренесе сложна дума някъде около границата между нейните две части, аз специално не се колебая, че трябва да се раздели точно там, между двете смислови съставки: право-ъгълник. Иначе, няма изрично правило, че не може да се пренася на ъ.
1895.
Антония | 30.11.2015 в 14:59
Благодаря ти, Павлина! Специални поздрави!
1896.
Мирчева | 24.11.2015 в 19:54
Павлина, похвала за книгата ти. Нужна и полезна!
1897.
Павлина | 25.11.2015 в 18:02
Благодаря. :)
1898.
Стефан | 23.11.2015 в 17:20
Здравей, Павлина.
Ще стреляме оттук и ще продължим напред.
или
Ще стреляме от тук и ще продължим напред.
1899.
Павлина | 24.11.2015 в 16:11
Слято се пише.
1900.
радев | 10.11.2015 в 2:50
Питанка имам за краткото изписване на „какво“, „какъв“ и „каква“. Да, вероятно няма правило за това, но все пак. „к’во“, „к’ъв“, „к’ва“ или “ ‘кво“, “ ‘къв“, “ ‘ква“? Аз мисля, че вторият вариант е „по-правилен“. Аналогично на „защото“ – „щото“, „къде“ – „де“. Друг интересен момент в е връзката между „какво“ – “ ‘кво“ – „ко“ – „що“.
1901.
Павлина | 11.11.2015 в 20:41
Не съм поглеждала от този ъгъл – има основание наистина.
1902.
Владимир Данчев | 09.11.2015 в 14:58
Здравей, Павлина,
Сред някои изявени български езиковеди битува мнение, че двойните гласни и съгласни в българския език се предавали с една, каквито по принцип били „реалните възможности на българския фонемен инвентар“.
От справочника „Как се пише“ оставам с впечатление, че, например, допускаш английското „cool“ да се изпише (и произнесе) „куул“.
Моля те за мнението ти по предаването на двойните гласни и съгласни в езика ни.
1903.
Павлина | 11.11.2015 в 20:48
В случая с куул съм се придържала към цитирания източник, който е академично издание, но и не възразявам принципно срещу предаването на дългите гласни в новозаетите английски думи с две букви. Реално тези думи се употребяват от хора, които в някаква степен владеят английски и се влияят от оригиналното произношение. Все по-силно ще става това влияние и според мен няма да можем да удържим на дългите гласни, респективно на изписването им с две букви. Това е само моя скромна прогноза.
1904.
Владимир Данчев | 03.11.2015 в 22:50
Здравей, Павлина,
Имаш ли сведения, какво е довело до заемане в българския език на английската дума OVERLOCK под формата ОВЕРЛОГ, а не ОВЕРЛОК ?
1905.
Павлина | 05.11.2015 в 7:49
Нямам обяснение за това.
1906.
Христина Павлова | 30.10.2015 в 10:32
Здравей Павлина,
Как е правилно да се каже:
Може ли да попитам ? или Мога ли да попитам ?
1907.
Павлина | 30.10.2015 в 16:28
Виж по-горе коментари 1223 и 1224.
1908.
Миглена Доган | 22.10.2015 в 21:28
Здравейте,
Пиша по повод наречие, за което не откривам много информация в интернет, а подръка нямам правописен речник, тъй като съм в чужбина.
Как се пише „налиния“, когато се използва като наречие, за да изразим на разположение, в наличност?
Пр.: налиния ли си довечера за кино?
Досега винаги съм го писала слято поради аналогичност с „налицè“ , „подръка“ и пр., но някак неестествено изглежда на моменти Правилно ли е това уподобяване?
Поздрави и предварително благодаря за отговора!
1909.
Павлина | 23.10.2015 в 6:47
Здравейте,
Пише се разделно. А подръка невинаги се пише слято.
1910.
Бойка Недева | 16.10.2015 в 14:12
Здравейте, Павлина,
Имам нужда от помощ, за да разгранича чуждите думи в българския език, образувани с наставка –ция, -шън и –ейшън. Порових доста в интернет, но не намирам нужния ми отговор. Ясно е, че са латинизми, но защо маркетизация е със суфикс -ция?
1. презент-ация /от англ. present-ation/,
• маркетиз-ация и демаркет-из-ация /от англ. marketiz-ation/,
• бонифик-ация (от англ. bonific-ation),
• дистрибуция, промоция, облигация,
• дюрацията (удължи дюрацията на облигациите с две и половина години).
2.промоушън – (от англ. promotion [prə’mouʃn]);
• опшън/с – (от англ. option [‘ɔpʃn]);
3. презентейшън – (от англ. presentation [,prezən’teiʃn]);
• организейшън – (от англ. organization [,ɔ:gənai’zeiʃn]);
• облигейшън (от англ. obligation [,ɔbli’geiʃn])
• корпорейшън – (от англ. corporation [,kɔ:pə’reiʃn]);
• компетишън – (от англ. competition [‘kɔmpi’tiʃn]);
• продакшън – (от англ. production [prə’dʌkʃn
1911.
Павлина | 16.10.2015 в 18:57
Здравейте, не разбирам какво ме питате.
1912.
сандра | 08.10.2015 в 16:45
Здравеи Павлина моя въпрос е :
Членуваи с пълен и кратак член во единствено число :
Връх,гръб,дълъг,крак,кръг,мъж,син,
като включиш всяка от формите в изречения .Предварително благодаря
1913.
Павлина | 08.10.2015 в 20:10
Това ми прилича на задача за домашно по български език. Тук отговарям на езикови въпроси.
1914.
Мирчева | 07.10.2015 в 15:54
Павлина, моля за разяснение на употребата на прилагателното РЕЧЕВ или РЕЧЕВИ. В тълковния речник думата я няма.
1915.
Павлина | 07.10.2015 в 18:18
Означава ’който се отнася до речта’: речеви етикет, речеви нарушения, речева ситуация, речева комуникация.
1916.
Владимир Данчев | 08.10.2015 в 9:58
Имам далечен спомен, че поне един от известните български езиковеди окачествяваше „речеви“ (с ударение върху и – то) като русизъм и препоръчваше „речев“ (с ударение върху първата сричка). С ударение върху първата сричка според него би трябвало да бъдат и „речева“, „речево“ и пр.
1917.
Владимир Данчев | 07.10.2015 в 10:48
Здравей, Павлина,
Въпросът ми е за правилното членуване на съществителното „помияр“ при вулгарната му употреба за лице от мъжки род. „Помиярят“ или „помиарът“ би била правилната форма ?
Предварително се извинявам за грозната дума, но за жалост тя е в употреба и по отношение на лица.
1918.
Павлина | 07.10.2015 в 18:15
Здравей,
Правилно е помияръ(т). Това е отстъпление от правилото, защото думата има наставка -ар.
1919.
Спас Колев | 08.10.2015 в 8:18
Хм, всъщност това не е ли систематично след -яр – не се сещам за вариант -яря(т).
1920.
Павлина | 08.10.2015 в 9:12
коняр – коняря; леяр – леяря; иманяр – иманяря; титуляр – титуляря
1921.
Спас Колев | 08.10.2015 в 9:53
Е, явно аз съм в отстъпление от правилото. :)
Не бих се замислил да напиша „титулярът“.
1922.
Владимир Данчев | 17.10.2015 в 18:25
Здравей, Павлина,
Днес прочетох в „Литературен вестник“, бр. 26 / 2015 г. (електронната версия), статията „50 – годишният юбилей на държавния поет“. Автор на статията е Пламен Дойнов – поет, драматург и литературен историк, и в нея той анализира творческия път на поета Любомир Левчев.
Направи ми впечатление, че в текста на няколко места е изписано „юбилярът“, респективно „юбиляра“, вместо нормативните „юбилярят“ и „юбиляря“. Това изписване в литературно издание, неотдавнашното обсъждане в твоя блог и репликата на Спас Колев, че не би се замислил да напише „титулярът“, ме подтиква да се върна към тази интересна, според мен, тема.
Както разбирам, на членуването на съществителни имена от мъжки род в единствено число, образувани с наставка -ар или -яр (книжар, месар, коняр и пр.), досега са посветени десетки езиковедски публикации и те са единодушни, че твърдият изговор (и правопис) – „книжара“, „месара“, „юбиляра“, „титуляра“, е некнижовен.
Наскоро в едно от редовните си телевизионни участия езиковедът от БАН проф. Владко Мурдаров за пореден път се спря на този въпрос и преповтори това установено правило за членуване, към което последователно се придържат, както знаеш, и всички правописни речници.
Характерна обаче бе спонтанната реакция на водещия, който, без да влиза в спор с професора, само отбеляза, че „титулярят“ трудно се произнася. Лично аз съм склонен да се съглася с него и да преразгледам досегашното си мнение в подкрепа на нормата. Сигурен съм, че ако се вслушаме, да кажем, в разговор между езиковеди в коридор на Института за български език на БАН обсъждащи, примерно, титуляр на някоя длъжност в техния Институт, ще чуем „титулярът“, а не „титулярят“. Във форумите дори срещнах мнение от рода на „цялото ми същество въстава срещу изговор „титуляря“.
В този смисъл, може би трябва да се помисли за нюансиране на общата норма и формулиране на правило, например (изказвам аматьорско мнение), че ако в сричката, предхождаща члена, има „я“ – както е в „юбиляр“, „титуляр“ и др., за благозвучие членуването следва да е твърдо – „юбилярът“, „титулярът“ и пр.
Бих оценил високо твой коментар.
1923.
Павлина | 19.10.2015 в 7:23
Проблемът с титуляря и юбиляря се задълбочава и от това, че те не са образувани на българската почва. Първото е заето от латински чрез немски, а второто – от руски. Много трудно е да се осъзнае, че там има наставка -яр, особено в титуляр. Поне в момента правилото за употреба на член -я(т) се основава на морфемния състав на думата: пазарът, букварът (нямаме наставка -ар), но книжарят, месарят (имаме наставка -ар).
Аз мисля, че е разумно да се допуснат дублетни членни форми (като начало) за думите с наставка -яр. Те не са толкова много на брой, може би десетина. Така писмените книжовни форми ще се доближат до преобладаващите форми в устната реч: юбилярът, титулярът, огнярът, леярът.
1924.
Владимир Данчев | 03.05.2016 в 10:10
В „Правописен речник на българския книжовен език“, София, 1960, Държавно издателство „Народна просвета“, съставители: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков, с удоволствие прочетох: „титуляр, титулярът“. Имали са усет хората …
1925.
Владимир Данчев | 08.10.2015 в 9:28
Струва ми се, че са немалко на брой. В момента се сещам за юбиляр (юбилярят) и титуляр (титулярят).
1926.
Росен | 29.09.2015 в 10:55
Здравей, Павлина! Днес се замислих за нещо – защо думата „глава“, когато се употребява със значението на „ръководител“, е от мъжки род? Поводът за това дойде от словосъчетанието „държавен глава“.
1927.
Павлина | 30.09.2015 в 17:23
Здравей!
Не ми е известно как и кога исторически се е появила тази употреба. Предполагам, че е наследена от времето, когато висшите държавни постове са се заемали само от мъже.
1928.
Пламен Кочев | 04.05.2017 в 8:33
В руския език също се употребява, например за кмет “Городская глава”. Но и тук е в женски род. Макар основната дума в езика да е гОлова. Явно глава, както и много други български думи, са останали в официалния език от времената на старобългарската средновековна литература.
1929.
Криси | 25.09.2015 в 8:47
А може ли да попитам относно едно своеволие, което си позволявам? Целодневно пиша много дати и ми е много досадно, затова взех да пиша така: 1.7.2017 г., като елиминирам нулите – 01.07.2015 г. Груба грешка ли е, за да спра да го правя?
1930.
Павлина | 26.09.2015 в 7:57
Обсъждали сме ги преди 4 години – коментар 396 по-горе. Оттогава не съм научила нищо ново. Ако Спас Колев знае дали съществува някакъв стандарт, моля да каже.
1931.
Криси | 24.09.2015 в 10:23
Здравей!
Не се сещам кой освен теб ще ми даде правилен отговор, дори и да ми е странен въпросът. Защо пишем Източна Румелия, а не Източна Ромелия, което означава Източна Римска империя, както са ни означавали турците. На латински нали се пише Imperium Romanum?
С благодарност, че те познавам, Криси.
1932.
Спас Колев | 24.09.2015 в 11:37
Същият въпрос може да се зададе и за Рим. :)
„Румелия“ е лесна – производна на арабската форма, преминала в европейските езици през турски. С „Рим“ май не е ясно как е станало.
1933.
Криси | 24.09.2015 в 14:35
Точно и за Рим коментирахме с една колежка. Павлина сигурно ще ни обясни.
1934.
Павлина | 25.09.2015 в 6:57
Павлина не знае отговорите на всички езикови въпроси. Специално за Рим и Румелия не съм се интересувала, а за да се стигне до обяснението, предполагам, че са нужни познания, каквито не притежавам.
1935.
Павлина | 25.09.2015 в 6:58
Благодаря, не знаех за Румелия.
1936.
Владимир Данчев | 25.09.2015 в 11:07
Бих могъл само да цитирам рядко грешещия немски филолог, славист и балканист Макс Фасмер (1886 – 1962), който в своя „Етимологически речник на руския език“ дава следните обяснения:
Румелия – от тур. Rümali, собствено „гръцка страна“, от араб.-тур. Rûm и тур. äl „страна“;
Рим – най-вероятно заемка от древногорнонемското Rûma, на готски Rūma „Рим“, като германското „r“ е било заместено с меко „r“.
1937.
Пламен Кочев | 04.05.2017 в 8:50
На тази карта: https://cloud.mail.ru/public/CNw6/GxX6XTZFX областта на изток от Константинопол, обхващаща района на Одрин и достигаща до Пловдив е наречена RUM-IILI, което преведено е „Земя на ромеите“. Знаем, че така гърците са се самонаричали през средните векове. В древногръцкия език има дума РОМ, която е означавала укрепено войсково подразделение. Митът за Римската империя се формира в следствие на това, че много по-големи градове в Европа имат ROMAN в състава на името си. Това, чисто и просто, е означавало, че в града има укрепено войсково подразделение, което може да защитава пазара, населението и да даде войска, в случай на поход през земите му. По-късно турците са започнали да наричат местното завладяно население на Византийската империя с думата RUM. Така е и до днес. Може би думата друм има някаква връзка с това.
1938.
Пламен Кочев | 04.05.2017 в 9:13
Думата Рим, употребявана за името на италианската столица се е утвърдила с употребата ѝ в руския език. След падането на Константинопол
през 1453 г. изчезва от картата на света най-голямата и мощна държавна структура в южна Европа. Руските царе на север са започнали да се отъждествяват за приемници на загиналата империя, особено след като са имали и благородната ромейска кръв във родовете си. Руската държавната машина, заедно с православната църква са започнали да изграждат мита за „Третия Рим“, в какъвто са се стремили да превърнат столицата си Москва. Под „Втори Рим“ се е разбирал Константинопол, наследник на първия Рим. По-късно, с подмяната на руската царска фамилия с такава от германски произход, те започнали да се наричат Романови, като по западен образец са я пишели Roman, а -ов са слагали за благозвучие.
1939.
Пламен Кочев | 04.05.2017 в 9:02
А относно „Източна Румелия“.
На много древни карти с името Румелия, Ромелия (зависи кой картограф как го е писал) се е обозначавала областта на изток от Константинопол, та чак до земите на Солун и Охрид. На много карти, например, областта между Одрин и Константинопол (сегашна западна Тракия) се е изписвала като Романия. Всичко това има връзка със завладяната Ромейска империя от турците. Така ТЕ са наричали тези области, а дотогава ромеите са си ги наричали просто Македония. Да, Македония се е простирала на земите на днешна Тракия – от Одрин до Охрид. И когато, след Освобождението, се формира България на север от Балкана, освободените земи на юг се обособяват под името Източна Румелия, тоест източната част на областта Рум-иили, https://cloud.mail.ru/public/CNw6/GxX6XTZFX влизала в състава на Османската империя. А не, както Вие смятате, че „източна“ означавало Източна Римска империя.
1940.
Таня Добрева | 14.09.2015 в 17:51
Здравейте!
От скоро в администрацията, в която работя се спазват стриктно правилата при оформяне на официална кореспонденция, което е прекрасно.
Възникна, обаче спор относно изписването на адресата. Според мен е недопустимо да се използва абревиатура, а следва да се изписва цялото име на структурата, отдела, дирекцията и т.н. В текстовата част може да се използва абревиатура /за първи път в скоби/, едва след като вече е било изписано пълното наименование.
Права ли съм?
1941.
Павлина | 14.09.2015 в 19:21
Здравейте,
Не ми е известно да има такова изискване – в адресата да не се допускат абревиатури. Дори напротив: ако трябва да се изпише цялото название, ще са нужни два-три реда например. Важно е да е ясно какво точно означава абревиатурата. Бихте ли ми казали кои са тези правила за оформяне на официална кореспонденция? Не знам да има общоприети за цяла България, ако изключим тази инструкция.
1942.
Еми | 09.09.2015 в 16:51
Здравейте,
Интересува ме винаги ли в съчетанието „ли – или“, „дали – или“ има запетайка, съгласно Речник на БАН, 2012 г. В следният случай от книга, не е сложена:
— Наистина ли всички тези хора заминават или пристигат? — попита той Насър.
Според правилата би трябвало да има, но май в случая няма?
Предварително ви благодаря за отговора.
1943.
Павлина | 10.09.2015 в 10:43
Правилно е написано изречението. В този случай нямаме двоен съюз ли – или, а частица ли и съюз или. Наистина ли всички тези хора извършват някакви действия? Запетая щеше да има, ако изречението беше: Заминават ли всички тези хора, или пристигат?
1944.
Любомира Петрова | 05.09.2015 в 18:19
Павлина, здравей! Моля, сподели мнението си във връзка с изписването на двойна специалност! В някои класове се изучават 2 специалности /поради ред причини/…
Пример:
1. „Технология на облеклото“/“Кетъринг“ ; 2. „Технология на облеклото/Кетъринг“ ; 3. ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБЛЕКЛОТО /КЕТЪРИНГ; 4. Технология на облеклото/Кетъринг.
Интересуват ме кавичките. Предпочитам първия вариант…
Много ти благодаря!
Слънчева есен!:)
1945.
Павлина | 07.09.2015 в 6:20
След като специалностите са две, защо тогава са разделени с наклонена черта? Наклонената черта означава “или”. Може би част от учениците изучават едната специалност, а другата част – другата? Иначе, аз съм за втория вариант. Ако специалностите са изписани самостоятелно, няма нужда от кавички.
1946.
Любомира | 07.09.2015 в 18:40
Благодаря!
1947.
Владимир Данчев | 30.08.2015 в 10:35
Здравей, Павлина,
Днес за пореден път срещам глагола „ожесточавам“, употребен в необичаен за българския език смисъл: „България ще ожесточи наказанията за трафик на хора“ (изявление на външния министър Митов).
Това е непохватна заемка от руски език, в който „ужесточать“ означава „правя по-твърд, по-строг“ – „жесткий“ е именно твърд, строг, а не жесток, за което си има дума „жестокий“.
На български език обаче „ожесточавам“ е именно „правя някого да стане жесток“.
Затова, вместо „ожесточавам наказанията“, на български би следвало да се каже, например, „втвърдявам наказанията“, „въвеждам по-строги наказания“ или нещо подобно.
При подобни обстоятелства преди много години започна да се използва глаголът „отцепвам“ в смисъл „изолирам“, „ограждам“, например: „Полицията отцепи района около магазина“. Това също е заемка от руски език, но в него „оцепить“ произхожда от „цепь“ – верига. Обяснението е, че в миналото полицията е изолирала даден обект предимно чрез подреждане на полицаи във „верига“ около него (което няма нищо общо с каквото и да било „отцепване“). Доколкото разбирам, в българския език глаголът „отцепвам“ в това значение – „изолирам“, „ограждам“, вече е влязъл в речниците, но за българите, знаещи добре руски език, той в такъв контекст звучи донякъде комично.
Искрено се надявам се и глаголът „ожесточавам“ в горното му значение да не се официализира.
Явлението напомня за заемките в езика на войската ни непосредствено след Освобождението, които са в употреба до днес – „опрятен“, „уборка“, „полоса“ и пр. Тогава обстоятелствата обаче са били съвсем други – това са били думи, употребявани от руските офицери, обучаващи новосъздаваната българска войска, и те са били възприети механично, както несъзнателно всички ние възприемаме думи и термини, използвани от наши учители и преподаватели.
Ще се радвам на твой коментар.
Владимир Данчев
1948.
Павлина | 31.08.2015 в 7:27
Здравей!
Не съм срещала досега тази употреба на глагола. Явно е сравнително нова, защото не е отбелязана в академичния тълковен речник. Аз не бих я таксувала като възникнала под руско влияние, при положение че имаме глагол ожесточа в българския език и той си съществува още от старобългарския период. Според мен това е разширяване на лексикалното значение, което е естествен езиков процес. Имаме словосъчетания жестоки закони, жестоки правила, жестоки санкции – за мен е обяснимо и нормално тези неща да могат да се ожесточават. Възможно е тази нова употреба на думата да дразни, подобно на много нови употреби. Времето ще покаже дали ще се утвърди.
1949.
Владимир Данчев | 07.09.2015 в 20:44
Благодаря, Павлина, съгласен съм, че е възможно това да е разширяване на лексикалното значение. Такова разширяване е обаче, според мен, най-малкото неуместно поради следните съображения по същество:
Докато руският глагол „ужесточать“ придава смисъл на твърдост, строгост, българският глагол „ожесточавам“ отвежда, както посочваш, към представи за жестокост (например, на санкции, наказания), което в условията на демокрация вътре в страната е неприемливо, а още по-малко – в съвременното международно общуване, където дипломатичният тон и „политическата коректност“ не търпят дори намеци за „жестокост“ на контрол, санкции и пр.
1950.
Диана Стоянова | 04.08.2015 в 19:52
Здравей, Павлина! Не намирам в речника правило за това дали трябва да се постави заглавието на произведението в кавички, ако искаш да напишеш план за него:
„Под игото“, Ив. Вазов
или
Под игото, Ив. Вазов
Кой от вариантите трябва да стои над плана?
1951.
Павлина | 05.08.2015 в 7:31
Здравей, Диана!
Ако трябва да се формализираме – с кавички.
1952.
lusa | 29.07.2015 в 19:14
Здравей, Павлина! Как би трябвало да се напише коректно думата АЛИАНС в следния случай?
Ще заведа детето си в алианса /Алианса, за да научи отлично чужд език.
Благодаря ти! Хубаво лято!
1953.
Павлина | 29.07.2015 в 19:39
Ако се следват официалните правила – с главна буква.
1954.
Владимир Данчев | 23.07.2015 в 20:55
Здравей, Павлина,
Според наблюденията ми, в хода на настоящата оживена дискусия за Висшия съдебен съвет стана актуален въпросът за правописа и правоговора на думата ДВУКАМАРЕН. Гугъл сочи, че в около половината от случаите се изписва ДВУКАМЕРЕН, а в говора по телевизиите според мен тази форма дори преобладава. Личното ми впечатление е, че ДВУКАМЕРЕН като че ли се произнася по-лесно от ДВУКАМАРЕН.
Моля те за коментар.
1955.
Павлина | 25.07.2015 в 8:41
Правилно е двукамарен, защото ВСС ще се състои от камари, а не от камери.
1956.
Диляна | 23.07.2015 в 17:44
Здравей, Павлина! Имам въпрос относно пунктуацията на следното изречение: „Година по-късно () с помощта на своите близки () момчето успя да се съвземе“.
Трябва ли да се поставят запетаи на отбелязаните места и ако да, по кое правило се ръководим?
1957.
Павлина | 25.07.2015 в 8:49
Трябва – това е обособена част.
1958.
М. | 22.07.2015 в 9:24
Здравей, Павлина!
Първо бих искала да те поздравя за предрасния блог – открих го съвсем скоро, но вече прочетох с интерес доста голяма част от публикациите ти.
Днес имам едно питане, свързано с правилата за изписване на главни и малки букви, както и с тези за поставянето на кавички.
Става въпрос за следното изречение:
„Той завършва специалност „Плакат“ във факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет и магистратура по кино режисура в НБУ.“
Приеми, че използваните главни букви и поставените кавички са условни. Интересуват ме актуалните правила за правилното изписване (в конкретния случай) на думите специалност / Специалност; „Плакат“ / Плакат / плакат; факултет / Факултет; Изобразително изкуство / изобразително изкуство итн.
Благодаря предварително за отделеното време!
Поздрави,
Милена
1959.
Павлина | 22.07.2015 в 20:19
Здравей, Милена!
Ето така е правилно:
Той завършва специалност „Плакат“ във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет и магистратура по кинорежисура в НБУ.
1960.
М. | 28.07.2015 в 14:25
Мерси много за бързия отговор :)
1961.
М. | 28.07.2015 в 15:51
И още едно питане – пак горе-долу по същата тема: при изписването на думата КАТЕДРА трябва ли да се следва същата логика като при това на ФАКУЛТЕТ (т.е. трябва ли думата да се изпише с главна буква; пример: „Сега тя довършва доктората си на тема “Съвременна българска живопис” към Катедра “Живопис”, НХА)?
Мерси предваиретлно!
Милена
1962.
Павлина | 29.07.2015 в 19:04
Бих изписала думата с малка буква.
1963.
Дарина | 21.07.2015 в 21:47
Благодаря ти за добре аргументирания отговор. :)
1964.
Дарина | 21.07.2015 в 21:03
Здравей, Павлина!
Според теб трябва ли (и защо) да се постави запетая след „черен“ в изреченията:
Черен с големи цветни очички, той пъргаво кълвеше подхвърлените му зрънца.
Той беше черен с големи цветни очички и разрошена опашка.
Предварително благодаря.
1965.
Павлина | 21.07.2015 в 21:31
Здравей!
И в двете изречения е нужна запетая. Според правилото безсъюзно свързаните еднородни части се разделят със запетая, но специално при определенията това в много случаи е неприложимо. По-разумно е правилото да се свърже с изброяване, както е в тези примери.
1966.
Анелия | 15.07.2015 в 12:38
Здравей, Павлина,
Обръщам се с въпрос, по който, мисля, вече си писала, но не мога да открия публикацията.
Правилно поставени ли са запетаите в следните две изречения?
1) С настоящото писмо и във връзка с проведения телефонен разговор, бихме искали да отправим запитване.
2) По молба на Иван, ти изпращам покана.
Предварително благодаря!
Анелия
1967.
Павлина | 16.07.2015 в 15:04
И в двете изречения няма основания за запетая.
1968.
Tsvetoslav | 09.07.2015 в 11:02
Здравейте, Павлина,
Бихте ли помогнали със следното изречение:
„Последното се отнася към първото както родът към вида.“
Преди „както“ има ли запетая?
Поздрави
1969.
Павлина | 09.07.2015 в 20:29
Не, това е обикновено сравнение.
1970.
Мирчева | 02.07.2015 в 22:25
Павлина, здравей!
Как е правилно да се напише?
Опасност от падане от високо .
Опасност от падане отвисоко .
1971.
Павлина | 06.07.2015 в 10:15
Не знам как е правилно. Аз бих написала отвисоко.
1972.
Павел | 17.06.2015 в 15:03
Благодаря за експресния отговор! Преди не ми беше удобно да пиша, че ми е важно да е днес :) Хубав ден!
1973.
Павел | 17.06.2015 в 9:56
Здравей, Павлина,
моля за твоята помощ, защото влязох в професионален спор за следния текст (запетайките в скоби са тези, които аз бих добавил):
Уважаеми клиенти, бъдете бдителни, когато посещавате сайтове чрез препратки (,) и проверявайте тяхната автентичност. Линковете в настоящия имейл водят единствено до корпоративния сайт на банката до пояснителни текстове. Банката Ви напомня да опазвате Вашите лични данни. Настоящото писмо е предназначено за лично ползване единствено за лицата, на които е предоставено (,) и не може да се препраща на други без изричното писмено съгласие за това от банката.
Предварително ти благодаря за отделеното време и за това, че те има, теб и твоя блог!
1974.
Павлина | 17.06.2015 в 14:13
Здравей, съименнико,
Трябва да ги има тези запетаи, защото затварят подчиненото изречение и в двата случая.
1975.
Владимир Данчев | 16.06.2015 в 9:10
Здравей, Павлина,
Защо, според теб, официалното название на града е „Хисаря“ ? Това ми звучи като неправилното „пазаря“. Не мислиш ли, че би било редно да се узакони срещаната все пак тук-там форма „Хисара“ ?
1976.
Павлина | 17.06.2015 в 8:52
При имената на градовете и селата се предпочита местното название – то се приема за правилно. Има и изключения, например Бяла Слатина.
1977.
Мирчева | 14.06.2015 в 11:50
Здравей, Павлина!
С главна буква ли се пише фарисейски лъжи?
1978.
Павлина | 14.06.2015 в 14:36
На какво основание би могло да се напише с главна буква?
1979.
Tsvetoslav | 10.06.2015 в 20:52
Здравейте, Павлина. Има ли някъде обяснено каква е пунктуацията при цитиране с кавички. Например в следното изречение.
Той каза: „Внимавай!“.
или
Аз попитах: „Къде е това?“.
Въпросът ми е дали има точка след кавичките? Благодаря предварително.
Поздрави
1980.
Tsvetoslav | 10.06.2015 в 22:16
Попаднах на двете статии в g+, така че се извинявам за излишния въпрос.
1981.
Мирчева | 09.06.2015 в 8:24
Здравей! Как се пише надобре или на добре?
Работите не вървят надобре.
1982.
Павлина | 10.06.2015 в 6:16
Бих го написала разделно.
1983.
Ма | 08.06.2015 в 8:41
Благодаря!
1984.
Ма | 02.06.2015 в 8:16
Здравей!
Олук или улук?
1985.
Павлина | 05.06.2015 в 8:50
Подобни справки може да правите тук: http://kaksepishe.com/
Използвайте полето за търсене.
1986.
Ма | 05.06.2015 в 9:37
В речника от 1983 г. е и олук, и улук.
В този от 2002 г. е само улук.
В речника на чуждите думи в българския език обаче има само олук.
В „101 въпроса за дублетите в българския език“ (1990 г.) думата не е посочена като дублет.
Не съм сигурна, че има еднозначно мнение по въпроса.
1987.
Павлина | 05.06.2015 в 9:44
Ако приемате, че “Официален правописен речни ка българския език” (2012), който е посочен като източник, е меродавен за българския правопис, отговорът е еднозначен. Ако не го приемате, може да постъпите, както намерите за добре. Но от трите речника, които са издадени от БАН, естествено, правилно е това, което е фиксирано в последния.
1988.
али | 31.05.2015 в 9:43
Благодаря за винаги бързите отговори! Съжалявам, че ще те обезпокоя и с още нещо. Сигурно вече ти е досадила темата за дена и дни, но как все пак постъпва добрият коректор, когато трябва да остави само едното от двете? Исторически по-правилното дена „звучи“ ли или дни вече е станало по-препоръчително?
1989.
Павлина | 31.05.2015 в 21:34
Аз предпочитам два дни.
http://kaksepishe.com/dni-dena/
1990.
али | 28.05.2015 в 15:03
Здравей, Павлина! Започнах един спор за това какво ще рече „до 01.06“, до 31.05 вечерта включително или до 01.06 вечерта включително или зависи от ситуацията. Благодаря!
1991.
Павлина | 29.05.2015 в 11:38
Здравей!
За да се избегнат недоразумения, се казва или пише “до 01.06 включително”. Но общо взето, се подразбира, че е включено, може би заради формулирането на сроковете за извършване на дадена дейност: срок 01.06 ще рече и 1 юни включително.
1992.
Фил | 24.05.2015 в 21:27
Здравей!
Тъй като днес е 24 май – честит празник! Както и благодарности за полезния сайт.
Въпросът ми е исторически и по-скоро предизвикателство, а не конкретен казус за разрешаване. Пълният и краткият определителен член – кога и защо възниква това правило?
Защо този въпрос? В Интернет е пълно с мнения за това колко ненужно е това правило, но някъде из всичките доводи ми убягва причината, поради която съществува, а и от кога датира. След като се спори за отмяната за нещо, би било редно да се види защо то е въведено на първо време, а чак след това останалите доводи от типа, че езиците вървят към опростяване. Това последното винаги ми е звучало някак като не много правилен довод, но езиковедите явно си знаете защо го казвате :)
П.П.: Пишейки коментара си, се замислих за думата „Интернет“ и даже открих, че сте отговорили на питане за нея. В същото време си спомням как мен са ме учили, че тя са пише с главна буква, точно защото е име, име на глобалната мрежа, посредством която си общуваме в момента. Докато съществува и дума „интернет“, означаваща международна мрежа. Но времената се променят, а Интернет се приема все повече като даденост и поредното съществително (това важи не само за българския, но и за други езици).
Хубава вечер!
1993.
Павлина | 25.05.2015 в 6:11
Здравей и честит празник, макар и със закъснение!
В последната част на тази статия е представена накратко историята на правилото. Това, че езиците вървят към опростяване, не е основният довод за премахване на правилото. Просто то е в противоречие с езиковата система, затова и трудно се усвоява.
1994.
Стефан | 19.05.2015 в 19:37
Здравей, Павлина.
Въпросът ми е свързан с частици от сорта на „бе“.
Примерно в изречението: „На кого викаш глупак, бе“ има ли запетая пред частицата или не? И ако е възможно да обясниш някое правилно относно тези частици.
1995.
Павлина | 19.05.2015 в 21:35
Здравей,
Обяснения има в тази статия и в коментарите под нея.
1996.
Стефан | 19.05.2015 в 22:11
Благодаря, много ползотворно четиво :)
1997.
Валентин Вълев | 18.05.2015 в 19:04
Добър вечер,
моят въпрос е относно слагането на главни букви пред породи кучета и коне…
На 14 съм и скоро ми предстои матура, ходих на уроци, там госпожата ни каза, че започват с малка буква, но не ни обясни защо … Госпожата в училище пък твърди точно обратното, питах майка ми и тя каза, че започвало с малка буква, заради някое правило, но го е забравила…
Ако може малко помощ !!! Благодаря предварително !
1998.
Павлина | 19.05.2015 в 6:44
Породите се пишат с главна буква и в кавички:
Моето куче е порода “Доберман”.
Ако с думата се назовава конкретно животно, тогава се пише без кавички и с малка буква:
Твоят доберман има ужасен характер.
1999.
ton4o95 | 13.05.2015 в 18:52
Здравей отново (за пореден път всъщност), Павлина!
Този път ме притесняват конструкции от типа на „той изглеждаше все едно…“ Трябва ли да има запетая след „изглеждаше“ и ако да, по силата на какво правило? Ето още една пример, в който уж конструкцията е същата, но тук като че ли по̀ се налага слагането на запетая: „Яденето беше студено(,) все едно никой не го беше притоплял.“
2000.
Павлина | 18.05.2015 в 7:35
Здравей!
Зависи какво има след все едно. Ако е просто изречение, както е във втория пример, се поставя запетая.
2001.
Mircheva | 12.05.2015 в 15:14
Насърчаваме младите да четат книги за удоволствие, но и по този начин да станат по- грамотни. Това не може да се случи с книгите на издателство Сиела.
2002.
Mircheva | 09.05.2015 в 15:01
Здравей, Павлина!
Моля за коментар на запетаята в изречението.
Театърът е кръстен на дядото на У. , и ето защо У. е връзкар.
2003.
Павлина | 11.05.2015 в 22:06
Не бих поставила запетая. Но и не бих употребила и.
2004.
Стефан | 05.05.2015 в 23:53
Здравей отново, Павлина.
Искам да те попитам на това изречение преди „без“ трябва ли да има запетая:
„Няма да успееш в армията без работа в екип.“
И когато изречението започва със „Следващия път“ пълен или кратък член трябва да е?
2005.
Павлина | 06.05.2015 в 21:45
Няма никаква причина да се постави запетая. Следващия път обикновено е обстоятелствено пояснение в изречението и получава кратък член.
2006.
Стефан | 06.05.2015 в 23:11
Отново – искрени благодарности :)
2007.
Mircheva | 05.05.2015 в 10:02
Здравей Павлина!
Сигурно някъде си писала за голяма и малка буква на фейсбук, интернет, гугъл. Чета на Калин Терзийски разказите и виждам ,че колегата коректор веднъж пише Интернет, веднъж интернет..Моля за твоето мнение.
2008.
Павлина | 06.05.2015 в 21:43
Интернет си е с малка буква. За Facebook съм писала тук.
2009.
Симеон | 30.04.2015 в 9:19
Значи е правилно да напиша „Благодаря, Петя“ :))))
2010.
Симеон | 30.04.2015 в 9:21
Не използвам „ти“ като обръщение, защото някак не ми харесва по дифоулт :D „Благодаря ти, Петя“ – тук е ясно, че трябва да има запетая, но ми беше любопитно, ако премахнем „ти“, дали пак трябва да има :)
2011.
Симеон | 30.04.2015 в 9:01
Здравейте :) След благодаря пише ли се запетая. Примерно поздравяват те за нещо и ти отвръщаш „Благодаря Петя“ или „Благодаря, Петя“
Благодаря :D
2012.
Павлина | 30.04.2015 в 9:17
В този случай трябва да има запетая, но не заради благодаря, а защото Петя е обръщение. Сама по себе си думата не изисква запетая.
2013.
Стефан | 28.04.2015 в 15:45
Здрасти, искам да те попитам за следното изречение:
„Не желая никого да бъде убит.“ Издържано ли е граматически, или вместо никого трябва да е никой? И ако може да обясниш кога коя форма е правилно да се използва при кого/кой, никого/никой.
2014.
Стефан | 28.04.2015 в 18:43
Всъщност видях, че в сайта ти kaksepishe си обяснила…
Значи трябва да е никой, а не никого? Или пак не съм разбрал? :D
2015.
Павлина | 29.04.2015 в 18:33
Да, правилно е никой.
2016.
Стефан | 30.04.2015 в 0:09
Много ти благодаря, Павлина :)
2017.
Антон | 25.04.2015 в 20:34
Здравей, Павлина,
Пиша ти за трети път вече и съм много благодарен, че всеки път намираш време да отговориш на въпроса ми.
Конкретният казус: осъзнах, че в някои случаи не мога да правя разлика между минало несвършено време и минало предварително време. Например:
„Това бяха първите сълзи, които той проливаше през живота си.“
„Това бяха първите сълзи, който той беше пролял през живота си.“
Ще се радвам, ако ми разясниш разликата, в случай че има такава.
2018.
Антон | 26.04.2015 в 20:46
Добавям още един въпрос, който няма нищо общо с предишния.
В текстов редактор (като Word) например колко сантиметра навътре е редно да започва новият ред?
2019.
Павлина | 27.04.2015 в 6:24
Не ми е известно да има общоприет стандарт. Често се среща 0,49″.
2020.
Павлина | 27.04.2015 в 6:23
Здравей, Антоне!
Тук действително е трудно да се направи избор. Аз бих казала проливаше, защото това е едновременно действие: бяха – проливаше. Иначе излиза, че ги е пролял предварително, каквато е и основната семантика на минало предварително време.
2021.
ton4o95 | 30.04.2015 в 16:46
Сърдечно благодаря!
2022.
Елена Илиева | 15.04.2015 в 9:16
Здравейте,Павлина!Имам един въпрос.Грешна или правилна е умалителната форма на око-“оче“или трябва да се пише винаги“оченце“.Синът ми е второкласник и когато напише „оче“ му се смята за грешка.И ако това е така,може ли да пишем котка-коте или непременно трябва да е „котенце“.Благодаря Ви предварително!
2023.
Павлина | 16.04.2015 в 12:38
Здравейте, Елена!
Ако бях на мястото на учителката, нямаше да зачета оче за грешка, още повече че детето е във втори клас. За разлика от коте, думата не е включена нито в правописния, нито в академичния тълковен речник, но звучи толкова мило! Има страшно много думи, които казваме и пишем, но не са включени в речниците – това не означава, че са грешни. Прекалена стриктност е била проявена към детето според мен.
2024.
Звезда | 01.04.2015 в 16:01
Здравей, Павлина,
Приятно ме изненада това, че съществува блог, посветен на особеностите на българския език, поздравявам те за него!
Моята питанка е свързана с етимологиите на следните думи: „разруха“, „гибел“, „мъгла“, „мокър“, „влага“ и „сух/суша“ (и на още много, но усещам, че трябва да се спра :D) Надявам се някой да знае нещо по въпроса поне за една от тях :)
Ще гледам да се отбивам по-често в блога ти, може и аз да съм от полза за някого ;)
Поздрави!
2025.
Павлина | 03.04.2015 в 11:32
Привет!
Думите, които те интересуват, имат общославянска основа, наследени са от праславянски, общо взето, но коя по-конкретно те интересува? Просто за всяка трябва да се прави справка в етимологичния речник.
2026.
Звезда | 05.04.2015 в 16:36
Етимологията на всяка една дума в българския език ме интересува :D Но въпросът ми възникна главно заради думата „разруха“, понеже случайно (или пък не) направих мислен паралел между нея и арабската дума за „дух“, която се произнася „руха“ (روح) и ми се сториха свързани даже на асоциативно ниво. За останалите се чудех от известно време и реших да ги включа щом така или иначе ще задавам въпрос … :)
Като спомена речник, отдавна мисля да потърся някой от томовете на Българския етимологиен речник, но се чудя дали може да се намери в книжарниците, срещала ли си го?
P.S. – честит имен ден на всички цветя!
2027.
Павлина | 06.04.2015 в 11:40
Надали думата разруха има нещо общо с дух. Индоевропейският корен е *rou- и означава ’дърпам’.
В книжарницата на БАН на пл. “Народно събрание” в София може да се намерят доста от томовете на речника.
2028.
Пламен Кочев | 04.05.2017 в 9:29
Ако те интересува етимология на думите, може да хвърлиш едно око на моите публикации със свободни, непрофесионални разсъждения по темата. Там съм писал и за разруха, и за гибел.
Блогът ми е: http://langkochev.blogspot.com
2029.
Павлина | 30.03.2015 в 7:01
Поначало голямото различие е малко тире (дефис) – дълго тире. За дългото по-рано се използваше (—), а сега (–), т.нар. средно тире. Вероятно двете разновидности имат по-богата история, но аз не я познавам. В последния правописен речник тирето е средно.
2030.
Антон | 28.03.2015 в 12:55
Здравей отново, Павлина,
Разгледах публикациите ти по въпроса с видовете тирета и тяхната употреба, но никъде не видях с кое се въвежда пряката реч. Знам, че няма как да е с дефиса (-), и подозирам, че е с –, но на някои места виждам, че се употребява най-голямото възможно (—). Каква е истината?
2031.
lusa | 27.03.2015 в 20:04
Павлина, здравей!Имаш ли статия за начина на различаване на някои форми на причастия /-н,-т/ от прил. имена и на наречия от прил. имена?Благодаря!
2032.
Павлина | 30.03.2015 в 6:49
Не съм писала за това. Но основното различие между причастията и прилагателните е, че причастията са образувани от глаголи. Наречията се употребяват като обстоятелствени пояснения в изреченията, а прилагателните – като определения.
2033.
Стефан | 23.03.2015 в 18:09
Здравей,
Имам въпрос относно следното изречение:
„Не си чаровен колкото лорд Лоенграм.“
Преди колкото трябва ли да има запетая или не?
2034.
Павлина | 24.03.2015 в 8:27
Здравей!
Тук не трябва запетая. Ако имаше толкова – тогава да:
Не си толкова чаровен, колкото лорд Лоенграм.
2035.
Стефан | 24.03.2015 в 23:19
Мерси, полезна както винаги :)
2036.
mihaibatranu | 23.03.2015 в 0:55
Ясно е сега, макар че сигурно ще ги объркам отново в други случаи… обикновено ми е трудно да усещам (или усетя? оф!) вида на глагола, понеже го няма нито на румънски, нито в другите езици, които съм научил.
Кирилицата и много думи ги знам от детството си. Kато повечето хора от южната част на Румъния, гледах българската телевизия, понеже нашата предаваше само няколко часа и почти всичко беше за Чаушеску. :-D Преди няколко години ходих в България за първи път и там реших да уча български, тъй като успях да чета всичко, даже да разбера някои думи. Нямам метод, просто чета за граматиката, слушам музика (имам някои любими групи) или радио, пращам текстове в някои сайтове, където българите правят поправки…
Много благодаря за обясненията, наистина ми бяха полезни!
2037.
Павлина | 24.03.2015 в 8:25
Явно имаш изключителен талант за овладяване на чужди езици. Пишеш правилно – много българи могат да ти завиждат. Браво!
2038.
Mihai Bătrânu | 20.03.2015 в 14:23
Здравей!
Имам въпрос относно това изречение:
„Не съм фен на фотографията, но тези птици ми харесват много и ги снимам навсякъде, където ги видя.“
Бях написал „където ги виждам“, но получих поправка, че трябва да бъде „видя“. Никога не съм използвал свършения вид на сегашно време, не знам правила за това. Може ли да ми обясниш за малко защо не е „виждам“?
Благодаря, поздрави от Румъния! :-)
2039.
Павлина | 22.03.2015 в 12:31
Здравей, Михай!
В твоя пример не става точно въпрос за правила. Дори не бих казала, че виждам е грешно, просто за предпочитане е видя. Предполагам, защото действието трябва да е завършено, когато започнеш да снимаш. Всеки път виждаш птиците/птицата, свършваш с виждането (то е много кратко действие) и тогава снимаш. Тук даже ми се струва, че свършеният вид донякъде изразява предходност на действието. Иначе (с виждам) излиза, че снимаш, докато виждаш обекта. Но това са много тънки разлики наистина.
Къде си научил толкова добре български? Аз имам братовчеди в Румъния, но нито те знаят български, нито аз – румънски, за съжаление.
2040.
Константин | 20.03.2015 в 13:42
Здрасти отново :- )
„Опозицията изрази искане президентът на Бразилия Дилма Русев да бъде разследван за корупция“ – има ли конкретна причина да съгласуваме с „президента“, а не с „Дилма Русев“, или е изцяло по авторово усмотрение?
Мерси :- )
2041.
Павлина | 20.03.2015 в 21:53
Здравей!
В това изречение подлогът е Дилма Русев и е редно причастието в именното сказуемо да бъде съгласувано по род с подлога, а не с приложението към него. Тръгнем ли да говорим за жените като за мъже, няма спиране.
2042.
Виктория | 20.03.2015 в 4:20
Здравей!
Първо държа да отбележа, че блогът ти е чудесен! От няколко седмици се чудя дали езиковите форми (чието име не знам) като Иване, Драгане, Здравко и тн са останали само в неофициалното общуване. Аз бих се почувствала крайно нелепо да поздравя някого с думите “Здравей, Иван“, но имам усещането, че в противен случай бих прозвучала твърде фамилиарно. Как мислиш ти?
Благодаря предварително!
2043.
Виктория | 20.03.2015 в 18:04
Намерих отговора на въпроса си из статиите, извинявам се. Адмирациите остават :)
2044.
Стефан | 13.03.2015 в 0:04
Здрасти, Павлина,
21-ви, 22-ри, 23-ти, 24-ти или 21-и, 22-и, 23-и, 24-и?
2045.
Павлина | 15.03.2015 в 8:22
Здравей!
Както 1-ви, 2-ри, 3-ти.
2046.
Стефан | 16.03.2015 в 0:31
Т.е. първият вариант, мерси :)
2047.
Мирчева | 11.03.2015 в 18:09
Павлина, моля те, провери правилно ли съм написала думите
минимално инвазивен,
дозово зависим ефект,
микро острие,
постхирургичен синдром,
прорастежен фактор
възпалително-деструктивни заболявания
2048.
Павлина | 12.03.2015 в 8:00
И аз така бих написала думите, с едно изключение: микроострие. Също мисля, че по-често се употребява дозозависим, но тук трябва да се пита специалист.
2049.
моника | 05.03.2015 в 11:53
здравейте , нуждая се от помоща на някой , който знае как се пише старобългарски. искам да си направя татоировка , а не мога да напиша текста . бихте ли ми помогнали ? :)
„изисквайте всичко от себе си и нищо от другите и ще се сдобиете с велика свобода и независимост … чудесата започват да се случват тогава , когато спреш да отдаваш енергията си на страховете и започнеш да я влагаш в мечтите си … само този ,който опитва абсурдното е в състояние да постигне невъзможното …
2050.
Малин Грозданов | 07.03.2015 в 9:46
Не си прави татУировка
2051.
Павлина | 04.03.2015 в 7:30
Здравей, Антоне!
Първите варианти са правилни.
2052.
Антон | 05.03.2015 в 16:58
Благодаря за бързия отговор! :)
2053.
Антон | 03.03.2015 в 22:52
Здравей, Павлина,
Отскоро започнах да се занимавам с художествена литература и тъй като до този момент бях писал предимно произведения с есеистичен характер, срещнах неочаквани спънки при миналото време в българския език. Конкретно ме затрудняват подчинените изречения. Давам пример:
„Тя не можеше да разбере дали той се интересува/ше от нея.“
„На него му беше неудобно, че именно той трябва/ше да вземе това решение.“
Честно казано не съм сигурен кой от двата варианта е правилен, затова ще се радвам на твоето съдействие. Благодаря!
2054.
lusa | 02.03.2015 в 14:18
Павлина, здравей!Моля те да коментираш изречението!
Днес, 02.05.2014 г., комисия в състав Иванов, Петров, Драганов коментира следните промени съгласно Заповед №0000.
Споровете са за запетаи пред „в състав“ и „съгласно“ /според мен няма/, както и за „заповед“ /изписване с главна буква или с малка/.
Благодаря ти!Хубав ден!
2055.
Павлина | 03.03.2015 в 17:41
Не виждам основание за други запетаи, освен тези в момента. За заповедта е спорно, аз бих я написала с главна буква.
2056.
lusa | 01.03.2015 в 19:08
Павлина, честита Баба Марта!
Да си весела и здрава!
2057.
Павлина | 03.03.2015 в 17:37
Благодаря! Честита Баба Марта!
2058.
Стефан | 01.03.2015 в 0:23
Здравей, Павлина,
имам въпрос относно следното изречение:
„Продукт, пуснат на пазара, не постигне ли нужния успех, се маха, така е устроен светът.“
Правилно ли са написани всички пунктуационни знаци?
2059.
Павлина | 01.03.2015 в 10:52
Да. Вместо последната запетая аз бих поставила тире.
2060.
Стефан | 01.03.2015 в 17:31
Благодаря ти. Отзивчива както винаги.
Честита Баба Марта!
2061.
Павлина | 03.03.2015 в 17:36
Честита да е! :)
2062.
Михаил Гюлмезов | 24.02.2015 в 18:39
Здравейте!
Въпросът ми е за ударението на думата „пепелник“. В Бургас му казват „пЕпелник“, а в София „папелнИк“. Каква е логиката ударението да не пада върху кореновата гласна и да е правилно второто според правописния речник?
2063.
Павлина | 25.02.2015 в 8:57
Здравейте!
Логиката е същата, както при ученик, мъченик, т.е. това е изключение.
2064.
Гергана | 24.02.2015 в 12:42
Здравей, Павлина,
Ще ти бъда много благодарна, ако ми помогнеш за правописа на някои думи и изрази, употребявани в литургични (и изобщо в религиозни) текстове.
Малка или главна буква:
Света чаша, Света Чаша, света Чаша или света чаша (става дума за ритуален предмет, който се споменава в текста)
Същото се отнася за словосъчетанията свети дарове, свети престол, свети антиминс, свети двери и др.
Свето Евангелие или свето Евангелие; същото и за света Литургия, Света литургия, Света Литургия…
Свето Писание, свето писание, свето Писание или Свето писание… същото за свето причастие, свети олтар, малък вход, голям вход…
Как ще бъде най-правилно да се напише следното:
пресветата, пречистата, преблагословената, славна наша владичица и винаги дева Мария… – къде се слагат малки и къде – главни букви?
Благодаря ти от сърце за евентуалния отговор и ти пожелавам здраве.
2065.
Павлина | 25.02.2015 в 9:03
Здравей, Гергана!
За съжаление, не мога да ти бъда от голяма полза, защото става дума за религиозни текстове, в които употребата на главни букви е по-различна. Съветвам те да се допиташ до специалисти, които са навътре в тази литература. Но все пак, от общи съображения: Света чаша, Свети дарове, Свети престол, Свети двери, Света литургия, Свето писание и т.н. – само първата буква е главна. За Свето Евангелие се колебая, май и двете е редно да са главни. Името на Дева Мария се пише с две главни букви и в светските текстове. Когато се употребяват като синонимни названия, Пресветата, Пречистата също се пишат с главни букви, но тук, когато са определения – не знам, честно казано.
2066.
Гергана | 25.02.2015 в 14:39
Благодаря ти, Павлина,
Сега задачата се усложнява.:) Къде да ги търся специалистите, които са навътре в религиозната литература (по-точно навътре с правописа в тази литература), след като най-голямата каша с този правопис е именно на сайта на Св. Синод, както и на всички сайтове, които пишат на религиозна тематика. Всички понятия, за чийто правопис исках мнението ти, са писани по всякакъв начин – както им падне и без никакви правила.
Благодаря ти за мнението и ще се съобразя с него, защото считам точно теб за по-голям авторитет от тези, към които ме насочваш. Наистина ти благодаря от сърце.
2067.
Иван | 23.02.2015 в 14:57
Здравей,
Имам следният въпрос. Обсъждахме употребата на пълен член в две изречения. Първото за мен представлява по-голям интерес. Рових се и намерих отгвор, но лично мен не ме удовлетворява и ще обясня защо. Ето го и изречението:
„Принципно, ако продължи спамЪТ – да, няма да е лошо.“
Обяснено е, че спамът се членува с пълен член, тъй като е страдателна конструкция, въпреки че логическият вършител на действието липсва, а граматическият е налице. Този тип изречения се бъркали с безподложните и оттам и употребата на кратък член било грешка.
Според мен в някои ситуации това е така. Следната ситуация например:
„Ако спамЪТ продължи…“ (за разлика от „Ако продължи спамЪТ…“)
Когато имаме контекст и е ясно кой е вършителят на действието, било то от предишни или последващи изречения, употребата на пълен член не би следвало да е вярна, а изречението да се разглежда като безподложно.
Какво би станало, ако например бяхме добавили в горното изречение и логическият вършител:
„Принципно, ако Иван продължи спама…“
Второто изречение, което е следващо първото:
„Иначе, засега може да останат и тези мнения, че ме забавлява ръкописа му.“
Тук спорът е дали „ръкопис“ е пълен или кратък член. Според мен, „ръкопис“ е пряко допълнеие и би трябвало да е кратък, тъй като логически отговаря на въпроса „Какво?“, т.е. „Какво ме забавлява?“ – ръкописа му.
Благодаря ти предварително!
Иван. :)
2068.
Павлина | 24.02.2015 в 10:08
Здравей!
В двата примера:
Принципно, ако продължи спамЪТ – да, няма да е лошо.
Ако спамът продължи…
спам изпълнява една и съща функция – подлог. Словоредът не променя това. И в двата примера думата трябва да получи пълен член. Първата конструкция не е страдателна, а си е деятелна: спамът продължава (да идва) – той е и логическият, и граматическият вършител на действието.
В изречението Принципно, ако Иван продължи спама… подлогът е Иван, а спам – допълнение.
В последния пример – Иначе, засега може да останат и тези мнения, че ме забавлява ръкописа му – трябва да се употреби пълен член, защото ръкопис е подлог. Навремето в училище учехме, че подлогът отговаря на въпросите Кой? Що? Ако приемем, че под Кой? имаме предвид само лице, то нито едно нарицателно име не би могло да бъде подлог в изречението. По-резултатно е да заместваш проблемната дума с той/него (го):
http://kaksepishe.com/palen-chlen/
http://kaksepishe.com/kratak-chlen/
2069.
Иван | 24.02.2015 в 11:08
Не съм съгласен и с двете твърдения, защото:
1) „Принципно, ако продължи спама…“ – отнася се за лицето, което съм пропуснал да спомена, т.е. имал съм предвид – „Принципно, ако Иван продължи спама…“. Същото може да бъде написано и така – „Принципно, ако Иван продължи СЪС СПАМА…“, т.е. си е чисто и просто безподложно, деятелно изречение. Ако се обръне словореда ще се получи страдателна конструкция, т.е. „Принципно, ако спамЪТ продължи да се бълва от Иван…“
2) Във вторият пример ръкопис изобщо не отговаря на въпроса „Кой?“ (в някои, диалектни форми на езика може и да отговаря), а на въпроса „Какво?“ – Забавлява ме „Кой?“ с „Какво?“, т.е. „Забавляваме Иван с ръкописа му.“
2070.
Павлина | 24.02.2015 в 11:35
Ако в първото изречение Иван е този, който продължава (да бълва) спама, тогава – да, с кратък член.
Във втория казус категорично не си прав. Не е задължително една дума да отговаря на въпроса Кой?, за да е подлог.
2071.
Иван | 24.02.2015 в 11:40
За първото разбира се, че съм прав.
Второто изречение тогава, според теб би трябвало да стане:
„Забавлява ме Иван с ръкописът му.“
Вярно или грешно?
2072.
Павлина | 25.02.2015 в 8:54
Правилно е:
Забавлява ме Иван с ръкописа си. (Иван – подлог)
Забавлява ме ръкописът му. (ръкописът – подлог)
2073.
Иван | 25.02.2015 в 15:44
А така, ще дойдеш на моето. :D
2074.
Daniela | 23.02.2015 в 11:12
Здравей, Павлина!
Въпросът ми е свързан с употребата на бройната форма за мн. ч. за съществителните от м. р. към настоящия момент. В много реклами и няколко книги с научна литература напоследък срещам неправилна според мен употреба, като „няколко модели“, вместо „няколко модела“, „осем витамини“, вместо „8 витамина“. Знам, че за лица е правилно няколко/5/много/ ученици (вместо ученика), но нима има промяна по отношение правилото за неодушевени предмети и понятия!?
Ето и в блога ти си е Х коментара, а не коментари, почти си отговарям на въпроса. :)
2075.
Павлина | 24.02.2015 в 9:51
Здравей, Даниела!
Няма промяна в правилата. Това, което си отбелязала като неправилно, е неправилно. Има обяснение за грешките – т. 1.2 тук.
2076.
Кристина Денчева | 20.02.2015 в 15:09
Здравей, Павлина, надявам се самоотвержено да продължаваш да поддържаш активна комуникация в служба на родния език.
Пожелавам ти здраве, търпение и устойчиво внимание към протичащите в езика ни процеси!
Веднага искам да ти задам въпрос от твоята компетентност:
буквов или буквен?
В интернет и в печатни издания го срещам като буквен (вероятно по същия начин стои и въпросът с баналното шоколодов или шоколаден?)
2077.
Павлина | 22.02.2015 в 22:15
Здравей, Кристина!
Благодаря за пожеланията. Категорично буквен, защото с наставката -ов се обрзуват най-вече прилагателни за веществен произход (бананов, циментов) и за притежание. Случаят не е такъв. Често -ов и -ен се конкурират, както е при шоколадов/шоколаден.
2078.
Диляна | 16.02.2015 в 16:15
Здравей, Павлина! Имам въпрос за запетая. В конструкция като тази:
„От една страна обаче той вярваше на фактите…“ (изречението си продължава).
Имаме ли запетая след „от една страна“ като вметнат израз, или „обаче“ променя нещата?
Поздрави!
2079.
Павлина | 16.02.2015 в 22:48
Запетаята се слага след обаче.
2080.
Таня Петрова | 16.02.2015 в 10:51
Здравей! Имам два светкавични въпроса и предварително благодаря за помощта.
Отегчен() седна на пейката и запали цигара.
Те()от своя страна() не можели да позволят това да се случи.
Има ли запетаи там, където са скобите?
2081.
Павлина | 16.02.2015 в 22:49
В първото изречение – да. Във второто според мен е въпрос на субективна преценка.
2082.
Надежда Петрова | 11.02.2015 в 15:15
Здравейте, Павлина!
Преди няколко дни случайно попаднах на сайта Ви и нямам думи да изразя радостното си облекчение и благодарността си, че Ви има, че мога „да си сверя часовника“, да се позова на надежден източник, когато е необходимо и да се допитам по специфични въпроси, касаещи правописа, по които е трудно, дори невъзможно да се открие специализирана, достоверна информация.
Имам конкретен въпрос във връзка с пунктуацията на изречението:
„Кой понякога не си е казвал: “Не мога да живея в такава атмосфера?”
Правилно ли е поставен въпросителният знак, като се има предвид, че въпросително е цялото изречение, но изречението в кавички не е.
Много Ви благодаря предварително и Ви желая сили, дръзновение и вдъхновение в благородното Ви начинание!
Надежда
2083.
Павлина | 12.02.2015 в 14:43
Здравейте, Надежда!
Благодаря за милите думи. :)
Въпросителната трябва да бъде след кавичките точно защото се отнася към основното изречение, а не към цитата, т.е. нещо като вътрешна реч в случая:
Кой понякога не си е казвал: “Не мога да живея в такава атмосфера”?
2084.
Теменуга Захариева | 09.02.2015 в 12:40
Благодаря за светкавичния отговор, Павлина!
Радвам се, че и моят „усет“ е синхронизиран с Вашия професионален езиковедски и филологически опит! Книгата вече е в печатницата и изразът „О Боже!“ си остана – така, както го беше „оправила“ коректорката,,, Но за запетаята след деепричастие – радвам се, че успях да наложа моето становище:)
Поздрави и успешна седмица, продължавайте да радвате с отговорите си сънародниците ни, зажаднели за чисто и неопорочено българско слово!
Поздрави от Бургас!
Теменуга
2085.
Теменуга Захариева | 09.02.2015 в 1:37
Здравейте, Павлина!
Възхитена съм от мисията, с която сте се наели, такива хора са нужни, полезни, незаменими – във времена на духовна нищета и все девалвация на език и стойности! Предстои ми издаването на книга. След преглед от коректор и намесата на издателите, останаха доста въпросителни, както и противоречия. Бих искала да попитам за следните примери:
В израза: „И, о, боже!“ има ли запетая след „о“ (тъй като коректорката го е премахнала, с обяснението, че „о Боже“ е израз, по подобие на „Пази боже“ и „Не дай боже“).
Има ли запетая в следните примери, включващи деепричастие и съюза „че“:
Мислейки, че..
Осъзнавайки, че…
Смятайки, че… и т.н.
Предварително Ви благодаря за отговора и желая да продължавате да бъдете все така компетентна, отзивчива и добронамерена в това си просветителско амплоа!
С уважение,
Теменуга Захариева
2086.
Павлина | 09.02.2015 в 7:54
Здравейте, Теменуга!
Благодаря за хубавите думи. :)
Аз бих коригирала така: “И о, Боже!”. В практиката си не се съобразявам с правилото за изписване на името на Бога с малка буква във фразеологични съчетания – все пак това е Божието име, макар и десемантизирано в някаква степен. Що се отнася до запетаите, бих премахнала тази пред о, като се съобразявам с паузите.
Запетаята между деепричастие и че също е спорна. Аз я слагам.
Успех на книгата!
2087.
vilervale | 26.01.2015 в 22:17
Привет!
Надявам се, че си добре и имаш свободен миг и ищах за малко словоблудство, зачертано, словотворчество. Но преди да стигнем до съзидателната част, отдавна се каня да те помоля да се произнесеш „как се пише“ биткоин/биткоЙн, че се нервирам, благодаря (каква е тази нова мода навсякъде да се бута Й?).
Та, да минем на вълна „единство, творчество, красота“, както гласеше повикът едно време :) Според теб, как би трябвало да наречем жената на дракона? Драконка? Драконица? Драконеса? Аз бих заложил на драконица (бивол/биволица), ама като не знам сложните етимологически закони…. И втората ми питанка, ако трябва да си измислим родна дума за (примитивен) шлюз (трудно ми е да повярвам, че си нямаме, в читанките ни едно време славяните само из блатата се криеха, но явно са били мързеливи и не са се занимавали с контролирането на водата), защото не желаем да използваме турцизма „савак“ от воденичарската лексика, а пък другата дума „ставило“ звучи ужасно архаично и неясно (а и сигурно идва от ставя/съединявам, пък на мен ми е нужно нещо по-скоро в смисъл на преграждам), как да направим калката „водна врата“ – водовратка, водовратица, водовратца? Хм?
Поздрав най-сърдечен
2088.
Павлина | 27.01.2015 в 18:38
Привет!
За биткойните не мога да се произнеса категорично, но аз съм по-склонна да го пиша така, защото отговаря на реалното произношение. Иначе вече си мисля, че проблемът с И/Й е новият пълен/кратък член.
А за словотворчество винаги сме готови. :) Жената на дракона в какъв текст се подвизава? Художествен, предполагам. Сериозна ли е, лековата ли е? Не знам, от много неща зависи как бих я нарекла. Драконеса звучи като баронеса, дукеса, принцеса, т.е. нещо по-възвишено, различно от простолюдието. Драконица – ами грубо ми е, като биволица, магарица. Драконка е неутрално според мен.
За водната врата нямам никаква идея. Но ще попитам и ако науча нещо, ще пиша пак коментар.
Имаш ли нещо против да поставя тези два проблема на страницата на Как се пише? във FB?
2089.
vilervale | 27.01.2015 в 20:29
Не съм много съгласен за „реалното произношение“ на coin, bitcoin, да, американците го произнасят „коЙн“, но британците си държат на „коИн“ (даже и в речниците вече слагат двете произношения), явно питането трябва да е от кой език сме взели думата, английски или американски :) Мен лично биткоЙн ми звучи просторечно и ме дразни, и докато не се появи официално в някой речник, ще си пиша И.
Жената на дракона си е дракон и като че ли за нея се знае единствено, че е кръвожадна и свирепа. Тя си е животно, звяр, няма нищо възвишено, тъй че сигурно ще е или драконица, или драконка.
За водната врата междувременно ми хрумна „водолом“, звучи ли ти като приспособление/съоръжение, което спира приливна вълна и отвежда част от водата другаде? На мен – да :) Тъй или иначе от контекста става пределно ясно що е то и за какво служи, просто ми трябва една дума да го назова.
Нямам нищо против да питаш фейсбук, ако ще ти е забавно да проучиш реакциите, аз обаче няма как да следя какво се случва там, тъй като не го ползвам.
2090.
Павлина | 28.01.2015 в 14:23
Имах предвид произношението на биткойн в българския език.
За водолом при мен е много силна асоциацията с вълнолом, т.е. разбирам я като място, където водата със сила се разбива на пръски.
2091.
ldtr | 11.02.2015 в 9:38
И американското, и британското произношение е с дифтонга обикновено означаван като /ɔɪ/.
2092.
Боби | 25.01.2015 в 1:56
Здравей, Павлина!
Бих искал да „чуя“ твоето мнение по един проблем, който може би много малко хора забелязват.
Става дума за това, че почти всички хора смятат, че когато се каже за дадено нещо, че НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ, те разбират, че това ТРЯБВА ДА НЕ СЕ ПРАВИ.
На пръв поглед изглежда, че става дума за едно и също нещо, но ако се замислиш, всъщност не е така.
Ако е казано положително, че нещо ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ – тогава всичко е ясно – длъжен си да го направиш. Когато се каже, че нещо ТРЯБВА ДА НЕ СЕ ПРАВИ (макар че тази конструкция почти не се използва), само тогава според мен това нещо е забранено, сиреч, длъжен си да не го правиш.
Но ако се каже, че нещо НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ, това според мен означава, че не си длъжен да го правиш, но все пак, ако искаш, може да го направиш, защото реално няма изказана забрана за това. Странното обаче е, че повечето хора не мамират разлика в тези два варианта, и смятат, че и с двата израза нещото за правене се забранява.
Забелязал съм, че някои използват това по манипулативен начин. Например, да речем че някое дете си е купило шоколад (направило е нещо, което не е забранено).
Баща му обаче по някаква причина не иска то да яде шоколад, и го пита: „ТРЯБВАШЕ ЛИ да ядеш шоколад?“. Детето естествено, отговаря „НЕ“, тъй като никой не го е карал да яде шоколад. И оттам следва: „Щом НЕ ТРЯБВАШЕ да ядеш, защо го направи?“ – на детето се внушава, че е направило нещо забранено. Може дори да последва и наказание за това, че е направило нещо, което е разрешено.
Още по-абсурдно е, че съм срещал в нормативни актове (закони или подобни на тях) такива конструкции: „НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ еди-си-какво…“. Да се чуди човек, ако все пак направи това, дето не трябва да се прави, нарушава ли закона, или не?
Как мислиш ти, Павлина, трябва ли да има разлика в смисъла на тези два израза?
2093.
Павлина | 27.01.2015 в 10:03
Здравей, Боби!
Ще ти отговоря така, както аз го чувствам и разбирам. За по-надежден и обективен отговор е нужно да се направи изследване на употребите на не трябва да.
Мисля, че има три основни типа употреби:
1. Не трябва да ходиш в данъчната служба, за да си подадеш декларацията.
Не е необходимо да вършиш това действие, не е наложително, защото има и други възможности – по интернет, по пощата.
2. Подводницата не трябва да пропуска вода.
Не бива, не е допустимо да се извършва това действие.
3. В закрити помещения не трябва да се пуши.
Не е позволено да се извършва това действие, следователно е забранено.
Вероятно последната употреба се среща и в нормативни актове. За мен е достатъчно забранителна, но не мога да бъда категорична, защото все пак юридическият изказ е специфичен.
Конструкциите с не трябва да имат различно значение и може би затова понякога възниква противоречие или колебание кое точно се реализира в конкретната употреба. Според мен е нормално и съвсем естествено забрана да се изкаже с не трябва да. Мисля дори, че аз самата не бих казала не трябва да.
2094.
lusa | 24.01.2015 в 16:57
Павлина, здравей!Би ли сложила запетая пред КАТО в следното изречение: „Всъщност/,/ като се замисли човек, може би на всеки му се иска да полети.“? Пред като се пише запетая, ако следва глагол.Всъщност не се огражда със запетаи като вметната дума.
2095.
Павлина | 27.01.2015 в 9:39
Здравей!
И аз се колебая в такива случаи, но не виждам смисъл от накъсване на изречението със запетая. Би могло да се постави – в такъв случай е по-скоро с интонационна стойност (пауза).
2096.
Мирчева | 21.01.2015 в 13:12
Павлина, здравей!
Подчинено на кое правило вече пишем Иисус? Моля, посочи ми и други подобни.
Поздрави от морето!
2097.
Павлина | 21.01.2015 в 22:01
Здравей!
Отговорът е тук: http://kaksepishe.com/isus-iisus/
2098.
Криси | 21.01.2015 в 10:43
Такаааа, мила Павлина, сега ще тествам на какво си ме научила. Моля, кажи има ли запетайки в скобичките. Цитатите са от биография на Тачър и запетаи няма.
1. Най-евтиният начин да се стори това (,) бе да ускори съществуващите програми за придобиване на оръжия за масово унищожение.
2. Изпълнението на програмата може да струва милиарди, но да екипира армията си отново с конвенционални оръжия (,) би струвало десетки милиарди долари.
Благодаря за голямото внимание, което ни отделяш!
2099.
Павлина | 21.01.2015 в 22:02
Според правилото трябва да има и на двете места. Истината е, че изглеждат неестествено.
2100.
Криси | 23.01.2015 в 15:29
БЛАГОДАРЯ ТИ! Важното е, че съм се научила, въпреки че почти никой не спазва това правило. Очевидно не само на мен ми е трудно.
2101.
Иво | 08.01.2015 в 0:23
За много години, Павлина! Желая ти успешна 2015 година! Въпросът ми е относно ударението на думата властови, например в съчетанието властови отношения. Дали е влàстови, или властовѝ?
2102.
Павлина | 09.01.2015 в 10:19
За много години! Успешна година и на теб!
Правилно е властовѝ – както и при другите прилагателни по този модел: огневѝ, фланговѝ, деловѝ.
2103.
Иво | 09.01.2015 в 12:15
Благодаря ти!
2104.
Ева Кънева | 05.01.2015 в 8:50
Павлина, за много години! Моят въпрос е дали пред „освен“ трябва да се постави запетая в следния случай: „Той не получаваше от нея нищо (,) освен празни надежди.“ Благодаря ти за помощта!
2105.
Павлина | 05.01.2015 в 13:51
За много години!
Конструкциите с освен се отделят със запетаи, ако са обособени. В конкретния пример е въпрос на субективна преценка според мен.
2106.
Ева Кънева | 05.01.2015 в 16:01
Благодаря ти!
2107.
lusa | 31.12.2014 в 15:53
Павлина, успешна Нова година!Нека донесе много щастие на теб и на хората, които обичаш!
2108.
Павлина | 05.01.2015 в 14:39
Дано да е успешна за всички дейни хора!
2109.
Мирчева | 30.12.2014 в 11:47
Здравей, Павлина!
Искам да ти пожелая хубава 2015! Да си здрава ,много хубави неща да се случат на теб и твоето семейство!
От сърце ти благодаря за всичко ,което правиш за нас. Виж как се увеличават хората ,които те питат и милеят за езика ни!
Нареждам те сред много полезните хора в тази държава.
Хубави пожелания и за човека , който помогна сайтът ти да стане толкова лесен за ползване. Така ни улеснява това „прочети тук“, веднага ни изпраща на точното място.
Обичаме те, доверяваме ти се ,благодарни сме ти !
Прегръщаме те!
Твоите „Питанки“
2110.
Павлина | 31.12.2014 в 15:17
Много мили думи, сърдечно благодаря. :)
Светли празници на всички питащи!
2111.
Мирчева | 20.12.2014 в 22:53
Здравей, Павлина!
С малка или голяма буква се пише бог – на слънцето , морето , виното?
2112.
Павлина | 22.12.2014 в 8:30
С главна буква се пише, когато се отнася за монотеистичните религии (един е Бог). В политеистичните – с малка буква: бог на слънцето, бог на виното…
2113.
Джиджи | 12.12.2014 в 10:53
Привет, Павлина,
Въпросът ми се отнася до ситуации като тази –
„Когато старият ни водач започна да иска дял от храната – част от всичко, което сме намерили, – Лукас му се опълчи, смаза го от бой и пое бандата.“
Наистина ли има нужда от запетая пред второто тире в такива случаи? Разбирам защо би била нужна в случай, че го нямаше това пояснение между тиретата, но до момента смятах, че принципът с тях е същият, както ако вместо с тирета, беше вкарана тая част посредством скоби. В които запетая, доколкото знам, няма да има.
Благодаря ви!
2114.
Павлина | 15.12.2014 в 7:52
Привет!
В аналогични случаи, когато с тирета се отделя авторската реч от пряката реч, е допустимо да не се пише запетая според правилата от 2012 г. Аз не бих поставила запетая в конкретния пример.
Ако вместо тирета има скоби, запетаята трябва да се постави:
Когато старият ни водач започна да иска дял от храната (част от всичко, което сме намерили), Лукас му се опълчи, смаза го от бой и пое бандата.
2115.
nadegda | 11.12.2014 в 19:35
БЛАГОДАРЯ,предварително.
2116.
nadegda | 11.12.2014 в 19:33
изречението ПЕЕЙКИ,ТЕ ХОДЕХА.Това просто изречение ли е?Или не.
2117.
Павлина | 12.12.2014 в 9:16
Просто е, защото съдържа само едно сказуемо – ходеха.
2118.
Михаил | 10.12.2014 в 21:00
Ave Павлина!
Опитвам се да разбера какъв е произхода на думата „ПРИВЕТ“ в смисъла на „Привет Павлина!“ (например).
Тази дума ми прилича да е с руски произход и да не е чисто българска.
Поради съмнение за руски произход, думата не ми е съвсем по вкуса и се опитвам да разбера „прав ли съм или съм крив“.
Наскоро намерих в Интернет, как би следвало да се превежда на български римското „Аве Цезаре!“ и българския превод направо ме заплени – „Бъди здрав Цезаре!“
Та, можеш ли да поясниш произхода/смисъла на думата „Привет“?
Благодаря и Поздрави.
2119.
Павлина | 12.12.2014 в 9:26
Думата е старобългарска, макар в етимологичния речник да пише, че е староруска и църковнославянска. Има я в Синайския молитвеник – означава ’одобрение, преклонение’. Сродна е със съвет, ответ, обет.
2120.
Михаил | 12.12.2014 в 17:34
Благодаря Павлина.
Не ми стана ясно от логическа гледна точка (аз съм математик/информатика), защо думата се приема за старобългарска.
Току що проверих в Уикипедия:
– Синайския молитвеник е глаголически ръкопис от 11 век, свързан с православната църква…
– Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език
– Следователно може да приемем, Синайския молитвеник е написан на старобългарски език.
– Но имаме писмен и говорим език. Първо сме почнали да говорим, след това да пишем….
– това че, думата е написана на старобългарски през 11 век, не би следвало да се приема като доказателство, че говоримата думата е старобългарска. Може да си е староруска, и старобългарите да са я възприели от староруснаците….
Както и да е. Темата е интересна за мен.
Но мога да направя едно заключение:
Комунистите и комунистическите години, накараха българи като мен, да намразят част от собствения си език. Но това е тема за политически форум.
Благодаря още веднъж.
2121.
Павлина | 15.12.2014 в 8:04
Синайският молитвеник е един от немногото ръкописи, които свидетелстват за Кирило-Методиевия език, лежащ в основата на старобългарския книжовен език. Смята се, че той е бил близък до говоримия старобългарски език. Няма гаранция, че думата привет се е употребявала в действителност от хората, защото самите Кирил и Методий са сътворили немалко думи при превода на светите книги от гръцки. Но пък е малко вероятно да сме я заели от руски, защото староруският книжовен език се изгражда върху основата на старобългарския, а не обратното.
2122.
Пламен Кочев | 04.05.2017 в 9:53
Руският език се формира под влияние на българската църковнославянска литература, разпространена по руските земи след тяхното приемане на християнската вяра. Тази литература е написана предимно на кирилица, докато Синайският псалтир е писан на по-ранната глаголица, за която се смята, че е дело на солунските братя: https://cloud.mail.ru/public/MCT5/7Zm6uyP2c
2123.
Криси | 10.12.2014 в 13:03
Здравей и хубав ден!
Аз пак по въпроса за да-изреченията, дето ги виждам и където ги няма, и за които никога не мога да уцеля кога са водещи, за да поставям запетая след тях. Моля, поправи ме:
1. Но това може да се докаже, само ако се направи специфичен преглед към момента на полагане на подписа.
2. Не мога да отговоря категорично към момента на извършване на инкриминираното деяние дали лицето е разбирало свойството и значението на извършеното.
3. Постъпила е молба от жалбоподателя, с която моли да не се дава ход на делото(,) и заявява, че оттегля подадената жалба.
4. Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото(,) разноските да бъдат поети изцяло от жалбоподателя.
БЛАГОДАРЯ!
2124.
Павлина | 12.12.2014 в 9:32
1. Тук имаме съставно глаголно сказуемо, а не да-изречение. Запетая не се слага заради уточняващата дума само.
2. Също съставно глаголно сказуемо, не се пише запетая.
3. Трябва да се сложи: моля (да-изречение) и затваряща запетая.
4. Запетаята е необходима заради обособената част независимо от изхода на делото.
2125.
Павлина | 07.12.2014 в 14:44
Да, съкратени инфинитиви са. Частицата ми е от гръцки произход.
2126.
Константин | 02.12.2014 в 18:13
Прави ми впечатление, че много приятели, като че ли предимно от Южна България, формулират отрицателните си заповеди по начин, много различен от моя:
Те: „Недей ходѝ!“
Аз: „Недей да ходиш!“ или „Не ходѝ!“
Те: „Недей яж това!“
Аз: „Недей да ядеш това!“ или „Не яж това!“
Любопитно ми е на какво се дължи тази разлика?
Поздрави,
Константин
2127.
Павлина | 04.12.2014 в 8:33
Тук е обяснено добре. Ето и информация за съкратения инфинитив, ако те интересува.
2128.
Константин | 05.12.2014 в 1:22
Благодаря много :- )
Само че покрай това ми изникна друг въпрос, чийто отговор Гугъл не успя да намери: свръхсъкратените странджански форми („Ми я“, „Ми че“ в смисъл на „Стига яде“, „Стига чете“) също ли са съкратен инфинитив, или са нещо съвсем друго?
И още веднъж мерси :- )
2129.
Мирчева | 30.11.2014 в 22:13
Павлина, здравей!
Правилно ли е написана думата в изречението – Темата за МИТОЛОГИЧНОФОЛКЛОРНАТА култура и ролята и при формиране на ценностната система.
2130.
Павлина | 02.12.2014 в 7:33
Би трябвало да е митологично-фолклорната, защото са равноправни основи.
2131.
Mария | 25.11.2014 в 18:41
Нуждая се от някои да ми помогне да реша този проблем. – Той искаше да узнае от мене,кой съм, какъв съм,и от къде идвам.- Определете вида на грешките.
2132.
Павлина | 26.11.2014 в 9:41
Има една правописна грешка – пише се откъде, и две пунктуационни – първата и третата запетая са излишни.
2133.
Криси | 24.11.2014 в 16:31
Здравей, мила!
Не мога да си уточня как се пише екс леге (според закона, лат.). Много се изкушавам да го напиша слято, изхождайки от това, че нито една от думите не употребяваме самостоятелно. А и всички думи в речника с екс- са написани слято. Но пък да не е като де факто и де юре? И правилно ли е в тези случаи да се водя от написването им на въпросния език. Като „Ал-Каида“ например, както е в буквален превод от арабски или не знам какъв език.
Благодаря!
2134.
Павлина | 26.11.2014 в 9:39
Здравей, Криси!
Аз бих написала екс леге – подвеждам го под знаменателя на де юре и де факто (виж с. 65, т. 56 в речника). Ал Кайда вероятно е транскрибирано арабско название. Предаването на арабски имена с кирилица пък съвсем не е регламентирано.
2135.
Спас Колев | 26.11.2014 в 14:31
Всъщност „Ал-Каида“ се изписва слято на арабски :D. Ето тук някои разсъждения по темата: http://bit.ly/1zXv6Jd
Към които мога да добавя, че в указанията за транскрибиране (гледам Фонетиката на Абагар, 1998) си пише определителните членове да се прескачат, включително с примери за излишна употреба в арабски собствени имена. Т.е. ако игнорираме приоритета на утвърдените форми би трябвало да бъде просто „Каида“ (с ударение на първото „а“).
2136.
Мирчева | 23.11.2014 в 20:04
Павлина, на кое правило се подчинява употребата на запетая пред И в изречението „Знаех, че ще ме приюти, и му бях благодарен”.
2137.
Павлина | 24.11.2014 в 7:52
Подчинява се на основния принцип – простите изречения в рамките на сложното се разделят със запетая. Също и на правило 3 тук.
2138.
Ваня Иванова | 23.11.2014 в 16:56
Здравей, Павлина!
Искам да попитам каква е думата „здравей“ като част на изречението?
Поздрави, Ваня
2139.
Павлина | 23.11.2014 в 18:06
Здравей!
Ако изречението се състои само от тази дума, то е неразчленимо и тогава въпросът каква част на изречението е, става ирелевантен. Ако се състои от здравей и обръщение, въпросът стои приблизително по същия начин. В никакъв случай здравей не е сказуемо.
2140.
Павлина | 18.11.2014 в 9:54
Здравей, Таня!
И двата варианта са в съгласие с граматичните правила. Първият има по-висока честота.
2141.
Таня Петрова | 13.11.2014 в 22:51
Здравей!
Днес съвсем ненадейно върху мен се сгромоляса въпросът: „Хората не са имали право да гласуват“ или „Хората са нямали право да гласуват“. Честно казано, първото ми звучи по-добре и по-правилно. Езикът ни не спира да ме учудва. Ще се радвам да прочета мнението ти, и ако може, да внесеш мъничко яснота по казуса! Поздрави!
2142.
Мирчева | 05.11.2014 в 20:09
Здравей,Павлина!
Допусната ли е лексикална грешка в изр.-Двете госпожици принадлежаха на възвишеното общество на столицата.
2143.
Павлина | 06.11.2014 в 21:14
Здравей!
Обществото е висше.
2144.
Снежи | 29.10.2014 в 16:42
Здравейте, Павлина!
Днес попаднах на блога Ви. Много е полезен и интересен.
Въпросът ми е, пише ли се запетая и къде, когато се използва „и в случай че“?
Ето пример:
„Помолихме да бъде потвърдено мястото на срещата и в случай че същото е променено, да бъдем уведомени за това.“
Благодаря Ви предварително!
2145.
Павлина | 03.11.2014 в 9:04
Здравейте, Снежи!
Точно в този пример трябва да се постави запетая след срещата, защото там се затваря да-изречението. В общия случай не се пише: Иди на мястото на срещата и в случай че никой не дойде, се прибери вкъщи.
2146.
vili | 29.10.2014 в 11:41
Здравейте!
Пише ли се запетая пред КОЙ, КАК и ЗАЩО в следните подчинени определителни изречения:
1 Не знам това кой е счупил вратата.
2. Вълнува ме въпросът как ще свърши романът.
3. Ясно ми е това защо всички мълчат.
Благодаря Ви предварително за информацията.
2147.
Павлина | 29.10.2014 в 14:42
Здравейте!
Във второто изречение – категорично не. В първото и третото употребата на това ми се струва доста неуместна. В новия правописен речник правилата за запетаята при изречения, въведени с въпросителни думи, са преформулирани и не е предвидено точно такова изключение – да се поставя запетая, когато простото изречение пояснява това.
2148.
Daniel | 24.10.2014 в 13:17
Здравей Павлина,
Доста интересни и полезни неща откривам в твоя блог, за което ти благодаря! Бих желал да те попитам за следния текст:
„При допълнителни въпроси, оставаме на Ваше разположение на следните координати:“
Въпросът ми е, има ли запетая след „въпроси“ или не? Ще очаквам твоя отговор! Благодаря предварително!
Поздрави,
Даниел Николов
2149.
Павлина | 26.10.2014 в 9:13
Здравей, Даниеле!
Няма основание да се поставя запетая.
2150.
Миронова | 21.10.2014 в 8:26
Въпрос, ако позволите,
Защо е правилно да се каже „Тя е един /а не една/ от хората, които….“
благодаря
2151.
Павлина | 21.10.2014 в 21:58
В този случай формата за м.р. се употребява като генерична, т.е. обобщаваща – означава не само същество от мъжки, но и от женски пол. Сравнете например: Всеки пълнолетен има право да гласува – имат се предвид и мъжете, и жените, които са пълнолетни.
2152.
Даниела | 14.10.2014 в 10:30
Здравейте!
За първи път задавам въпрос към Вас, но отдавна Ви чета, доограмотявам се и се възхищавам искрено на това, което правите от години – Благодаря! :)
Бих искала да попитам в следното изречение, по-здравословнияТ има или няма пълен член?
Изберете вегетарианството – по-здравословнияТ начин на живот!
Благодаря предварително за отговора.
Поздрави,
Даниела
2153.
Павлина | 14.10.2014 в 17:12
Здравейте!
Благодаря за оценката.
Би трябвало да е кратък. Вижте тази статия по проблема.
2154.
Константин | 13.10.2014 в 17:23
Пак за кавичките :- )
Примерно изречение:
„Отивам до кръчма „Козела“, пишеше на бележката върху масата.
Казусът:
След като цитираната в кавички част сама по себе си завършва на име в кавички („Козела“), затваряйки кавичките, колко чифта от тях трябва да има в това изречение?
Мерси :- )
2155.
Павлина | 14.10.2014 в 6:38
Трябва да се напише точно така, както е в примера. Не се допуска изписване на двойни затварящи кавички или двойни затварящи скоби непосредствено една след друга, без да са разделени с някакъв препинателен знак.
2156.
Диляна | 08.10.2014 в 9:44
Здравей, Павлина!
Пиша във връзка с предния въпрос за да-изречението и във връзка с моя проблем, че доста трудно правя разлика между подчинени изречения с да-конструкции (примерно подчинено допълнително изречение) и съставно глаголно сказуемо. Изречението „Деяне, с този нагледен пример за хаоса в главата ти успяваш да пресъздадеш нищожна част от случващото се по време на твой монтаж.“ не е ли просто със съставно глаголно сказуемо и затова липсва запетая, тъй като всъщност няма сложно изречение? Дали имаш публикация за видовете сказуеми, може би съм я пропуснала, а ще ми бъде много полезна.
Благодаря ти за труда!
2157.
Жеко | 07.10.2014 в 16:29
Здравейте, Павлина!
В следното изречение:
„Деяне, с този нагледен пример за хаоса в главата ти успяваш да пресъздадеш нищожна част от случващото се по време на твой монтаж.“
Има ли запетая пред „успяваш“?
Много благодаря!
Поздрави,
Жеко
2158.
Павлина | 08.10.2014 в 8:53
Здравейте!
Не виждам основание да се поставя запетая.
2159.
Таня Петрова | 06.10.2014 в 9:01
Много благодаря!
2160.
Криси | 02.10.2014 в 13:00
Здравей мила Павлина!
Моля за помощ относно да-изречения, свързани или не със съюза И. Цитирам ти два примера, които съм написала, както ги виждаш, но силно се съмнявам, че са правилни:
1. Моля да се уважи молбата и делото да бъде отложено.
2. ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 26.11.2014 г. от 14,30 часа, за която дата и час страните да се считат уведомени по реда на чл. 137, ал. 7 АПК и няма да получават съобщения.
Много поздрави и благодарности от мен!
2161.
Павлина | 03.10.2014 в 11:50
Здравей, Криси!
И в двата случая няма запетая, това са равнопоставени да-изречения, свързани със съюза и.
2162.
Мирчева | 01.10.2014 в 21:46
Павлина , може ли да се степенува съществително име?
Например- Иван е по- юнак от Илия.
2163.
Павлина | 03.10.2014 в 11:48
Може, виж как се изписва тук – второто правило.
2164.
Таня Петрова | 29.09.2014 в 22:10
Отново аз те безпокоя. Съвсем млад учител съм и на някои места, когато проверявам писмените работи на учениците си, силно се колебая. Особено с най-новите изменения в правописа и пунктуацията. Ще се радвам и ще съм искрено благодарна, ако съдействаш за разплитането на последния Гордиев възел.
Става въпрос за две изречения, извадени от преразказ:
Първият лъжец казал, че сънувал как се изкачва на седмото небе (,) и като погледнал надолу, му се завило свят, започнал да вика от страх и се събудил.
Предложили му да си легнат да спят (,) и който сънува най-страшния сън, той да изяде гъската.
Запетаите в скобите ме смущават. Аз лично бих поставила. Интересно ми е мнението ти.
Благодаря!
2165.
Павлина | 03.10.2014 в 11:57
Похвално е, че си толкова старателна. :)
И двете изречения са малко заплетени, но не би трябвало да се поставят тези запетаи.
Казал, че (просто изречение, подчинено на Казал) и (просто изречение, подчинено на му се завило свят), (просто изречение, подчинено на Казал),…
Тези две прости изречения, които са с получерен шрифт, са равнопоставени и са свързани със съюза и.
Подобно е и второто изречение: легнат да спят и той да изяде гъската също са равнопоставени и се отнасят към Предложили му.
2166.
Таня Петрова | 24.09.2014 в 22:10
Много благодаря, полезна, изчерпателна и отзивчива както винаги! Поздрави!
2167.
Мария Владимирова | 22.09.2014 в 11:23
А в сходното изречение: Видях колко сте далече и от страх да не ви изпусна се затичах.
2168.
Павлина | 23.09.2014 в 8:49
Видях колко сте далече, и от страх да не ви изпусна, се затичах.
За първата запетая – т. 3: http://kaksepishe.com/zapetaya-vaprositelni-dumi/
За втората запетая – т. 4: http://kaksepishe.com/zapetaya-da/
2169.
Мария Владимирова | 22.09.2014 в 11:14
Здравейте! Можете ли да ми кажете дали има запетая пред И в изречението Видях го да пада и се втурнах да му помогна. Благодаря!
2170.
Павлина | 23.09.2014 в 8:47
Здравейте!
Според правилото трябва да се сложи запетая – там е краят на да-изречението.
2171.
Таня Петрова | 21.09.2014 в 17:54
Здравей, Павлина!
Интересува ме има ли запетая в изречения от типа: Пиши (,) както искаш. Заший копчето (,) както можеш. Ще се радвам да ми препоръчаш публикация по темата, защото в много случаи се чувствам объркана. Засега единственото сигурно нещо, което разбрах, е, че подчинените допълнителни изречения, въведени с относително местоимение, не се отделят със запетая: Покани когото искаш. Вземи която и да е рокля. А в случаите с „където“, „колкото“ и „както“ (Отиди където ти казвам) ми е много неясно. Благодаря ти за помощта!
2172.
Павлина | 23.09.2014 в 8:44
Здравей, Таня!
Относителни местоимения са който (когото), какъвто (каквато, каквото, каквито), чийто (чиято…), колкото. Пред тях не се поставят запетаи, ако изреченията, които въвеждат, поясняват направо сказуемото: Покани когото искаш. Ако поясняват друга дума от главното изречение, запетая се пише: Покани този, когото искаш.
Думите както, където, когато са местоименни наречия, които се употребяват като съюзи. Пред тях се поставят запетаи в общия случай. Ето тук може да разгледаш повечето правила.
2173.
Павлина | 14.09.2014 в 20:14
Здавей, Ева!
Пръстът се прищипва, защото част от него се притиска силно между две части на нещо, най-често на врата. Ако нещо се прещипва, значи, че се прекъсва съвсем.
2174.
Ева Кънева | 14.09.2014 в 20:20
Благодаря ти!!!
2175.
Ева Кънева | 12.09.2014 в 12:20
Здравей, Павлина! Благодарности за страхотния блог. Би ли ме посъветвала как се пише „прИщипвам“ или „прЕщипвам си пръста“? Затрудних се да открия информация в моите източници по въпроса. Моля за извинение, ако вече си публикувала статия по въпроса в блога си!
Поздрави, Ева
2176.
Диляна | 04.09.2014 в 19:15
Здравей, Павлина! Имам въпрос за запетая. В следното изречение дали има запетая (или тире) преди „красива“?
Тя, такава една красива, омайваше всички.
2177.
Павлина | 06.09.2014 в 20:43
Да, има запетая, това е обособена част.
2178.
Диляна | 11.09.2014 в 10:38
Благодаря ти за отговора!
2179.
Павлина | 31.08.2014 в 9:30
Привет!
От праславянското *skatъ, което вероятно е заето от германски, например в старосаксонски skat означава ’пари; имот; добитък’.
2180.
Христо | 30.08.2014 в 22:59
Привет, Павлина!
Каква е етимологията на думите „скот“ / „скотски“?
2181.
Диляна | 20.07.2014 в 17:38
Здравей, Павлина! Надявам се да ми помогнеш с въпроса за слятото, полуслятото и разделното писане. Как трябва да се изпишат следните думи и защо?
Креп/сатенена рокля
Топло/кафяв тон
Крем/супа
Фондация „Анти/СПИН“
Пресявах всички цветове с нетърпелив поглед за един-единствен: безкомпромисно/белия.
2182.
Павлина | 30.07.2014 в 11:26
Здравей, Диляна!
Пише се крепсатенен – от съществителното крепсатен.
За топлокафяв виж тук; за крем супа – тук.
Бих написала Фондация “Анти-СПИН” – по общи съображения, тук не може да се посочи правило.
За безкромпромисно белия може да подходиш според правилото за топлокафяв и да го напишеш слято. Аз бих го написала разделно, защото това е художествена реч, доколкото схващам, а там е позволена известна авторска свобода.
2183.
Зер | 13.07.2014 в 13:04
Здрасти, Павлина!
Как се пише, „неособено“ или „не особено“ ? Направи ми впечатление, че ти го изписваш по втория начин, но нещо ме човърка отвътре.
2184.
Павлина | 16.07.2014 в 7:07
Здравей!
Ако с отрицателната частица се образува наречие с противоположно значение, тогава се пише слято. Случаят според мен не е такъв, затова го пиша разделно.
2185.
go_fire | 19.06.2014 в 7:06
Здравей Павлинче,
(исках да падажирам, ала Павлино звучи не добре ;) )
Скоро не съм ти задавал въпрос.Ето сега попаднах на нещо. Попаднах на ето това изречение:
Преди господарят император казваше, че Русия има два съюзника – армията и флота, а днес Русия има други два – нефтът и газът.
В оригинал:
Раньше говорил государь-император, что у России два союзника – армия и флот, а сейчас у России другие два союзника – нефть и газ.
Въпросът е очевиден, това може ли да е легално? В оригинала няма пълен член, но това е друг език и нищо не значи.
С най-добри пожелания да те намирам в прекрасно настроение!
2186.
Павлина | 21.06.2014 в 19:05
Здравей!
Аз бих употребила кратък член. В случаи, близки до този, понякога има колебания.
2187.
Или | 18.06.2014 в 14:27
Здравейте,
Как е правилно да се изписват в изречение думите „и или“, употребени една до друга – с наклонена черта помежду им, или просто с интервал?
:(Чудя се защо няма примери за съвместната употреба на тези съюзи, след като е много удобна, и често се налага…):
И този въпрос подсказва един по-общ въпрос.
В литературата препинателен знак ли е наклонената черта?
2188.
Павлина | 26.06.2014 в 8:53
Поставя се /. Води се непунктуационен знак.
2189.
Или | 02.07.2014 в 12:19
Благодаря!
В английски текст съм го срещала само с интервал.
Още едно различие с английския правопис!
2190.
Малин Грозданов | 10.06.2014 в 20:08
Здравей, Павлина!Винаги са ме смущавали изрази от типа:
кредит на доверие,ДСК-каса,DVD-диск.Моля за твоето мнение.
2191.
Павлина | 12.06.2014 в 6:58
Здравей, Малине!
В първото словосъчетание думата кредит е употребена преносно и само по себе си то е сполучливо попадение, но вече се е изтъркало от клиширана употреба.
Другите две съчетания са по модел, който в последните години доста се разпространи под влияние на английския език. Пишат се разделно, не с дефис.
2192.
Малин Грозданов | 13.06.2014 в 23:53
Съжалявам.За мен това са три случая на тавтология.Кредит означава доверие /прен/.По-лесно бих възприел „ДС каса“ и DVD.
2193.
Павлина | 16.06.2014 в 12:17
Бих могла да поспоря.
1. Думата кредит може и да е етимологично свързана с доверие (макар че там е малко сложна историята), но в съвременния български език изобщо не означава ’доверие’, а ’заем’. Такова е и значението на латинската дума creditum, или може би значението, с което думата е заета в българския език.
2. С DVD се означава не само определен вид диск, но и стандарт, и устройство, на което може да се възпроизведе информацията от диска.
3. Ако с ДСК каса се означава банковата институция или конкретен клон – да, тавтология е, достатъчно е ДСК. Аз го възприех като гишето, където се извършват касовите операции в клон на ДСК.
2194.
Малин Грозданов | 17.06.2014 в 7:06
Благодаря.
Все пак не е ли по-добре да се каже „доверие на кредит“ ?
2195.
Павлина | 18.06.2014 в 7:58
Вероятно е логично, но съчетанието вече е устойчиво.
2196.
lusa | 07.06.2014 в 17:47
Здравей, Павлина!“Ето че“ и „добре че“ са сложни съюзи. Предполагам, че има по-особени случаи при употребата им… Къде си писала по темата?
Второто ми питане касае пунктуацията на качествените и относителните прилагателни. При заглавието „Тънка червена линия“ няма запетаи. Вероятно си писала и по тази тема. Благодаря!Желая ти успешна седмица!:)
2197.
Павлина | 08.06.2014 в 10:53
Здравей!
Не съм писала по тези въпроси. В общия случай не поставям запетаи в трите съчетания. Виж и коментари 301 – 304.
2198.
Мирчева | 03.06.2014 в 21:05
Правилно ли е поставена запетаята в изречението?
Ние, българите се справяме трудно с математиката.
2199.
Павлина | 05.06.2014 в 7:43
Дублираният подлог се огражда от двете страни със запетаи, макар че май не съм срещала изрично правило за това.
2200.
Диляна | 07.06.2014 в 18:07
В „Практическа стилистика. Просто изречение. Синтактично-стилистични фигури“ на Русин Русинов (изд. „Абагар“ , В. Търново 2000 г.) има няколко думи за дублирания подлог. Цитирам: „В разговорната реч дублираният подлог обикновено е необособен, но се среща и в обособена позиция: „Тя Катерина, ще го хване за юздите, нели си и знайме“ (Д. Талев). (…)“ Тя нашата работа с тебе не е тъй проста.“ (Ем. Станев) „Той си гледа учудено човекът.“ ( Ил. Волен).
Дават се примери с ограждащи запетаи и без тях в една и съща синтактична позиция.
А в този източник (който цитира „Правописен речник на българския език“ с автори Димитър Попов, Кирил Симов, Светломира Видинска и Петя Осенова, издателство „Наука и изкуство“, София, 2005 г.) пише, че дублираният подлог се обособява, т.е. е ограден със запетаи http://zapetaia-teoriia.ezikova-kultura.tutmanik.com/
2201.
Диляна | 31.05.2014 в 14:18
Здравей, Павлина!
Моля да ми помогнеш, кое изречение е граматически правилно (в ед. ч. или в мн. ч?):
Хубаво е да се владее чужди езици.
Хубаво е да се владеят чужди езици.
Благодаря!
2202.
Павлина | 02.06.2014 в 15:13
Правилно е в мн.ч.
2203.
Инна Иванова | 30.05.2014 в 10:18
Здравейте,
Вчера в „Господари на ефира“ коментираха граматическата правилност на изречението: Купуването и продаването на гласове е престъпление.
Намери се някакъв професор, който да каже, че понеже подлозите са два, трябва глаголът да е в множествено число, т.е. Купуването и продаването на гласове са престъпления.
Аз смятам обаче, че първият вариант е правилен. Греша ли?
2204.
Павлина | 31.05.2014 в 10:52
Здравейте!
Това не беше някакъв професор, а небезизвестният езиковед Борислав Георгиев.
Моето мнение по проблема е тук, в коментарите.
2205.
Инна Иванова | 19.06.2014 в 13:12
За мен е неизвестен, съжалявам!
Според мен аналогията с други изречения не е удачна. Аз си правя проверка със следната разбивка – Купуването на гласове е престъпление и продаването на гласове е престъпление.
Друг пример „Съгласуването по род и число е грешно.“ Реално се извършват две действия – съгласуване по род и съгласуване по число – но се използва сказуемо в единствено число.
В английски език съм сигурна, че правилото е такова, но за български не знам дали има формулирано такова правило.
2206.
Ванина | 29.05.2014 в 16:28
Здравей, Павлина!
Въпросът ми се отнася до съгласуването на едно определение към две (или повече определяеми). Давам пример :
Подай ми зелените чанта и пола.
И двете допълнение (чанта, пола) са зелени. Съгласуването с определение в мн.ч. обачене ми звучи добре. Интересувам се не толкова как да се избегне тази конструкция, колкото дали е нормативна.
Предварително благодаря за отговора.
Ванина
2207.
Павлина | 30.05.2014 в 6:42
Здравей!
Не ми е известно правило, което да регламентира съгласуването в този случай.
2208.
Криси | 27.05.2014 в 13:49
Помооощ, Павлина!
Колежките ще ме убият, защото не ми вярват, като си цитирам назубрените правила, казаха да те попитам. КАК се пише: препис извлечение, скица проект, справка декларация?
Чакаме с нетърпение.
2209.
Павлина | 28.05.2014 в 8:33
Би трябвало да се пишат разделно, защото първата съставка се членува. Но специално справка-декларация го срещам на официалния сайт на ЕС, където материалите са коригирани.
2210.
Таня Петрова | 25.05.2014 в 21:14
Здравей, Павлина! Мъчи ме въпрос, свързан с пунктуацията на едно изречение. Ще го изпиша със запетаите, за които съм сигурна, а за останалите очаквам мнението ти: Смеех се вече пет минути обаче когато спрях, видях, че всички ме гледат втренчено. Проблемната „зона“ за мен е около „обаче“ и „когато“ – знам, че „обаче“ не се отделя със запетаи, в този случай уточняваща дума ли е? Как би написала ти изречението? Предварително благодаря! И с леко закъснение ти честитя Деня на славянската писменост и българската култура!
2211.
Павлина | 26.05.2014 в 7:00
Здравей, Таня!
Трябва да има запетая пред обаче, защото в това изречение е съюз: http://kaksepishe.com/zapetaya-obache/
2212.
Таня Петрова | 26.05.2014 в 20:36
Много ти благодаря! Имам още един въпрос (тези дни решавам едни езикови тестове, чиито отговори ме озадачават на моменти) – в книжката с тестове изречението „Божичко, луд ли си или пиян, нещастнико?“ е посочено като пунктуационно изрядно. Интересува ме двойката „ли…или“ в случая. Отново предварително благодаря за помощта.
2213.
Криси | 23.05.2014 в 9:47
Здравей, Павлина!
Скоро си купих една книжка. Казва се „Да пишем правилно“. Изненадах се приятно, като в източниците за написването й видях цитиран твоя блог и сайта „Как се пише?“. Гордея се с теб! Но моля те, обясни ми, защо казват, че донемайкъде се пише слято, а в речника немай-къде е написано полуслято?
2214.
Павлина | 26.05.2014 в 7:05
Здравей, Криси!
Не ми е попадала тази книжка подръка. :)
За донемайкъде съм писала в блога.
2215.
Tsvetoslav | 20.05.2014 в 19:27
Благодаря!
2216.
Tsvetoslav | 20.05.2014 в 9:54
Здравейте, Павлина, бихте ли помогнали със следните изречения:
1. „Ще направя, което е по силите ми“ – има ли запетая пред „което“?
2. „Който е наред да влезе“ – има ли запетая пред „да“?„
3. “Искаше бързо и точно да изпълни всичко“ – има ли запетая пред „бързо“?
Поздрави
2217.
Павлина | 20.05.2014 в 16:07
Здравейте!
1. Не.
2. Да.
3. Не.
Вижте правилата тук.
2218.
Диляна | 19.05.2014 в 8:57
Здравей, Павлина!
Дали можеш да ми помогнеш с два въпроса:
Как се пише ол инклузив? Виждам, че по-често се пише разделно.
И как се пише S класа? Не е ли с дефис по подобие на g-лъчи? Видях го написано разделно в един блог, така го дават за правилно, но не ми стана ясно защо.
Благодаря!
2219.
Павлина | 20.05.2014 в 16:11
Здравей!
Ако се следват правилата, би трябвало да се пише олинклузив.
Редно е да е S-класа, като γ-лъчи: http://kaksepishe.com/alfa-chastica/
2220.
Диляна | 20.05.2014 в 18:29
Много, много ти благодаря!
2221.
lusa | 13.05.2014 в 13:51
Задачата е на базата на знанията за явлението грешките да бъдат осмисляни детайлно.
Здравей, Павлина!Пунктуацията е правилна за мен. Твоето мнение, моля!Има спор!:)
2222.
Павлина | 13.05.2014 в 20:50
Поначало не се пише запетая, когато второто просто изречение е въведено със съюза да, но тук аз бих поставила след явлението, защото иначе е трудно да се възприеме.
2223.
Диляна | 13.05.2014 в 12:38
Здравей, Павлина!
Отново имам въпрос. Как се пише астропарти Байкал? Има ли кавички? Дали и двете думи за част от наименование? Т.е. „Астропарти Байкал“ или Астропарти Байкал, или астропарти Байкал? И по кое правило трябва да се водим в подобни случаи?
Благодаря!
2224.
Павлина | 13.05.2014 в 21:00
Напоследък измислят такива названия на разните ивенти, че човек се чуди как да ги изпише. Може и “Астропарти Байкал”, и Астропарти “Байкал” според мен.
2225.
Диляна | 15.05.2014 в 7:40
Много благодаря, Павлина!
2226.
Румен | 11.05.2014 в 14:33
Думата „слон“ има една гласна и следователно е едносрична. В повечето случаи важи правилото „колкото гласни, толкова срички“ (но не винаги).
2227.
denica | 11.05.2014 в 14:18
думата слон разделена на срички как е ?
2228.
Павлина | 08.05.2014 в 13:51
Здравей, Елена!
Правилото е елементарно – когато две прости изречения са непосредствено свързани със съюза и, не се пише запетая. Ако подчинителното изречение беше второ поред и разделяше тези две изречения, щеше да има:
Нали това ще ги изнежи, ако почна да ги пускам вътре, и няма да издържат на суровите условия.
2229.
Елена | 07.05.2014 в 19:12
Здравей, Павлина!
Спорим за това – трябва да има запетая пред „и“ в това изречение:
„Нали, ако почна да ги пускам вътре, това ще ги изнежи и няма да издържат на суровите условия.“
Според мен не би трябвало да има запетая, но за този случай не знам правилото. В случая се доверявам на усета си.
Моля те, помогни!
Елена
2230.
Жеко | 27.04.2014 в 14:36
Здравей Павлина,
Имаме спор относно пунктуацията в следното изречение:
„Не смятам, че е адекватен начин да се реагира, и се надявам да не виждам в бъдеще подобни неща.“
Въпросът е дали поставената пред и-то запетая трябва да е там?
Аз не виждам кое правило за запетая пред „и“ налага тя да е там, но ми се обяснява по следния начин: „По новите правила от 2013, които не одобрявам, се изпуска първата ограждаща запетая в началото на определителни изречения, започващи с частицата „да“, но втората си остава.“
Мнението е на човек, който в никакъв случай не е експерт в материята.
На мен не ми звучи логично и не знам какви са тези нови правила от 2013. Има ли такова нещо?
Ще съм благодарен да получа твоето становище.
Поздрави,
Жеко
2231.
Павлина | 28.04.2014 в 19:49
Здравей, Жеко!
Може да не е логично, но правилата са такива – липсата на отваряща запетая (не само пред да, но и в други случаи) не отменя поставянето на затваряща.
2232.
Логофил | 15.04.2014 в 18:46
Здравей, Павлина!
Нуждая се от помощта ти във връзка със следното изречение:
Ракът е страшен враг, срещу който често се оказваме безсилни.
Въпросът ми е кое е правилно – „срещу който“ или „срещу когото“? От една страна, „ракът“ не е лице, но от друга, този „враг“ някак си ми го персонифицира и си блъскам главата какво да пиша. :)
2233.
Павлина | 16.04.2014 в 20:15
Здравей!
Наистина е двояко. Постъпи така, както ти подсказва езиковото чувство. Аз така правя в подобни случаи. :)
2234.
Логофил | 18.04.2014 в 7:18
Благодаря ти много. :) Успешен ден!
2235.
Пристрастния | 20.04.2014 в 11:58
Според контекста – който. Враг може да бъде всяко нещо. Мързелът, алчността, техниката, компютърът, някоя сврака, която се вмъква през прозореца и ти открадва часовника, защото блести, гъсок, който не те харесва и иска да те кълве :) Всички те като враг са „който“.
За да е „когото“, освен да е одушевен, трябва и да е човек. Аз много обичам животните и им признавам напълно правата на личности, но такъв ни е езикът.
„Мъчно ми е за петела, когото заклаха.“ Ммм… нещо не иде много естествено тука, чини ми се :)
Малко по-особено ми се вижда врагът, когато е неизвестен. Иска нещо лошо да ти направи и не го знаеш кой е, или кое е – срещу теб, срещу държавата, срещу семейството, срещу щастието ти. Може да е човек, организация, тайнствена сила (сега има много такива шантави филми), а може и да не е, не знаеш. Не ми идва да кажа „когото“ за нещо, което не знам какво е.
Късметът например, ако не ти върви, също ти е враг, КОЙТО ти пречи и срещу КОЙТО нищо не можеш да направиш. За късмета, както и за рака някак си не върви „когото“. Няма вратовръзка и обувки :)
Който.
2236.
antena | 11.04.2014 в 8:02
Много съм съгласна с Павлина по този въпрос. Липсата на БДС и контрол на учебното съдържание е чудесна илюстрация за слободията, до която стигнахме в стремежа си към свобода. А в сферата на образованието това може да се окаже пагубно! Контрол трябва да има и при академични промени в правописните речници – често те нито са логични, нито добре обосновани.
2237.
Елена Димитрова | 06.04.2014 в 21:33
Здравей, Павлина!
Бих искала да те попитам има ли някакво правило за пренасяне на нов ред на думи, започващи с „ре-„, напр. реклама, реституция. Аз не можах да намеря такова и според мен пренасянето трябва да отговаря на общите правила – напр. реклама според мен трябва да се раздели по следния начин на срички; рек-ла-ма. Въпросът ми е породен от шапката за реклама на БНТ, в която, макар и не с тирета, проблемната дума е написана на 3 реда по следния начин: ре кла ма.
Предварително благодаря!
2238.
Павлина | 07.04.2014 в 6:46
Здравей, Елена!
Правилата за пренасяне важат за всички думи, затова двете съгласни между гласните трябва да се разделят.
2239.
Nousha | 07.04.2014 в 10:46
Да попитам тогава и аз – абстрахираме се от правилото, което съм учила в училище и което явно не е вярно, че при повече съгласни имаш избор дали всичките да наблъскаш с втората гласна или да ги разделиш, но в речника пише, че се придържаме към правилото за скандирането и е желателно да се запазва деленето на морфеми. Което според мен обяснява пренасянето на ре-клама?
2240.
Малин Грозданов | 07.04.2014 в 12:57
Подкрепям Nousha.
2241.
Павлина | 08.04.2014 в 7:42
От гледна точка на българския език думата се дели на корен реклам- и окончание –а. Нямаме представка ре- и корен -клам-.
2242.
Nousha | 08.04.2014 в 8:51
Ясно. Извинявам се, че продължавам темата, надявам се, да не става много досадно. Никога не би ми хрумнало да разделя думата „рек-лама“, нито някои от дадените примери в речника бих разделила по посочения начин (знаейки, че е възможно, но мислейки, че става въпрос за предпочитанието на разделящия). Въпросът ми е защо в училище се учи едно, а после се оказва, че това не е вярно – понеже не мога да снимам и прикача част от учебник и граматика, давам линк: http://znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=3D009300B1639A7CFF4033CA94C263A8?encID=693&article=487905762
След като години наред съм живяла с убеждението, че мога да пренасям (примерно) ре-клама, сега това ми се струва толкова естествено, колкото грешните варианти на думите, които обсъждахте в последния си пост.
2243.
Павлина | 10.04.2014 в 20:10
Не мога да си спомня как са ме учили да пренасям в училище, но със сигурност това правило за разделянето на съгласните е включено в официалните правописни речници от 1983 г. насам. За съжаление, има разминавания с учебното съдържание и днес, още повече при тези многобройни варианти на учебници за един и същи клас (гледах телевизионен репортаж наскоро, в който една учителка обясняваше какви трудности среща). А още по-неприятното е, че във всеки следващ правописен речник има дребни промени, за които се чудя защо изобщо са ги въвели.
2244.
Пристрастния | 13.04.2014 в 15:33
Веднага ще ви обясня. При Мурдаровото поколение – от безотговорна разглезеност на някакви авторитети и (оправдано) чувство за безполезност. При по-младите сътрудници на института – от самочувствие на (неграмотни) законодатели на езика. На когото може да му хрумне да пише Ви с главна буква в художествен текст, може да му хрумне всичко.
Между нас, които работим заедно, има пълна хармония по въпроса – речникът от 2012 г. все едно, че не е излизал. Само 1983-та и 1995-а, като на втория пише „Второ фототипно издание“, което аз разбирам като идентично на предното. Фототипно значи факсимилно – снимано с репрофотоапарат и отпечатано точно както е бил оригиналът, каквото изданието от 1995 г. определено не е. Приемам, че е пренабрано без изменения от 1983 година. Щом фототипно – дума от занаята – не знаят какво значи, какво остава да пишат речници.
Използвам случая да ви уведомя, че има глагол „хая“ :) Следователно трябва да се пише „хая“ и „не хая“ :) Не знам, може да ви се сторя особен, но предпочитам Кирил Христов като авторитет пред Владко Мурдаров :) Ето и доказателството – във втория ред на четвъртото четиристишие:
Хей, пролет иде!
Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.
Къде ги вихри влачат, дявол знай.
Дерат се ризите на планините –
хей, пролет иде в наший роден край!
Кокичето отдавна се подаде:
предвестникът на пролетта не трай
за нея друго цвете да обади.
Хей, пролет иде в наший роден край!
Хей, пролет иде! Сепна се хъшлака
и викна сетен път: „Кръчмарю, дай!
Налей, обеснико, дружина чака!…“ –
Хей, пролет иде в наший роден край!
И плъпнат харамии… А гората
чернее още; ала кой ти хай!
Напред, предвестници на свободата –
хей, пролет иде в наший роден край!
Кирил Христов
2245.
Blagovest Cvetanov | 06.04.2014 в 1:35
„София и в миналото е бил голям, оживен град.“ или „София и в миналото е била голям, оживен град,“
2246.
Павлина | 07.04.2014 в 6:45
Второто – глаголът в сказуемото трябва да се съгласува с подлога.
2247.
Спас Колев | 07.04.2014 в 8:07
Но София си има род така или иначе. За по-екзотични собствени имена може би родът наистина се влияе от рода на класа обекти, към който се отнасят?
Примерно, в нови транскрипции нямото „e“ в края на френските имена не би трябвало да се предава, но на мен пак ми идва да говоря за реките в женски род (независимо дали е „Ен“ или „Ена“).
2248.
Пристрастния | 13.04.2014 в 20:10
Нито в старите, нито в новите се предава. Никой няма да каже „Наталиьо“, както е вярното произношение, но за южняците и както пее Азнавур (но Беко не).
Ние говорим според звученето и нашата конструкция на думата, когато не я вкарваме в изречение, където да е придружена с нарицателното. Никой у нас няма да каже „Дунав е придошла“. „Дунав е придошъл“, но „река Дунав е придошла“. Не знам какво пише в граматиката, но така погледнато мисля, че Павлина е полуправа и склонението трябва да се простре до съществителното и прилагателното. Освен това в граматиката едва ли са засегнати тези по-специфични случаи. София нищо не е бил, а е била. Може и е град, дори като са я построили, е била дете, понеже е била току-що родена, значи и среден род е била :) Но без думата град е в женски род. Да не би да казваме: „Моят любим София е много красив.“ :)
Има и други случаи на свободно съгласуване в българския. Например ние не съгласуваме глаголите в изречението, в други езици се съгласуват. Ние казваме „тогава аз му казвах, че не е честен“, а не „тогава аз му казвах, че не беше честен“. Такъв ни е езикът сега, какво да го правим.
2249.
Малин Грозданов | 05.04.2014 в 11:10
Здравей,Павлина!
От известно време забелязвам,че от употреба излизат думи като:учителка,секретарка,художничка,репортерка и се заместват в добрия случай с мъжкия вариант учител,секретар,художник,репортер /например:“нашият репортер в Истанбул Нихал Йозерган“/ и др. Можем ли да кажем съдийка вместо налаганото напоследък съдия /Нели Куцкова/.
Думата „кметица“ не ми харесва.Дали и за това нашият успешен кмет се казва Йорданка?
2250.
unustamatubg | 06.04.2014 в 0:50
Да вземем „кмета“ Йорданка да го преименуваме на Йордан?
А харесват ли ти думите царица, кралица и императрица?
2251.
Малин Грозданов | 08.04.2014 в 13:03
Както е тръгнало с тази криворазбрана еманципация тя вече е той.Примерът ми с „харесването“ на отделни думи може да бъде единственото обяснение на това осакатяване на българския език.
2252.
Пристрастния | 13.04.2014 в 19:27
Думите царица, кралица и императрица не са в същото положение, защото вече ИМА цар в същия момент и тук се набляга именно на пола, следователно те ТРЯБВА да са в женски род.
Има разлика и между другите дадени примери – едните са професии (лекарка, лекарка, учителка), а другите са длъжности (министър, кмет, съдия). Защо и как длъжностите са се появили първо в мъжки род, мисля, че е ясно – някога са били изпълнявани изключително от мъже. Това в крайна сметка няма значение вече, има и жени такива.
Какво има в другите езици, също няма значение. Там има много работи, ние пък имаме други. В английския например има само една дума „случва се“, тук неграмотните я взеха и само с нея осакатиха 40% от българския – вече всичко само го случват, големи нелепици приказват с тая дума, и барем 10 по-верни български думи отидоха в историята, добре, че сме ние, като родова памет :) Както казва Павлина, немците имат за почти всичко такова и женски род. Французите също. Но, ако нямам напълно погрешни възприятия, ние не сме нито германци, нито французи.
Така че: едните – професии, другите – длъжности.
И пак не звучи винаги добре дори това с професиите. Например в издателско каре ще звучи много смешно: Редакторка Петрана Иванова; Художничка Иванка Петрова. Функцията там е редактор и художник, а не редакторка и художничка, все едно мъж или жена.
Също така не казваме „Коя е художничката на този плакат?“, а „Кой е художникът…“. Няма пренебрежение никакво тука. И ако е жена, казваме, че е дело на еди коя си, не лъжем от неудобство, че сме позволили на жена да го направи, напротив, възложили сме й го съвсем съзнателно :) Когато обаче те попитат какво работи жена ти, отговаряш: „Художничка е.“
Айде стига сега с това лицемерно почитане на жените по формален признак. По-добре е човек да ги чувства равни (като в моя случай, където нещата стигат чак до заплеснатост по другия пол :))) ) по същество, каквито са, а не по някакви си думи.
А „канцлерка“ е много смешно. Звучи ми като „канцеларийка“, и също звуково ми напомня и „кламер“ :) Или като „лазарка“. „Сега хорът на канцлерките ще изпълни…“ Или пък: „На този празник младите девойки се преобличат като канцлерки.“ :)))
2253.
Пристрастния | 13.04.2014 в 19:43
Мисля, че еманципацията прави обратното – не всички жени да се наричат по мъжки, а всичко, което е било в мъжки род, сега да се нарича и по женски. Това е нелепото и няма нищо общо с равноправието, нито с уважението. Мястото е за репортер, край. Ще пратиш който е по-подходящ и по-добър, без оглед на пола. Така би направил всеки сериозен работодател. Дай сега, понеже били й казали репортер, това било проблем.
То и да кажеш негър, се оказа проблем за някои. Обаче само за едни – за ония там, с негърското робство, защото са гузни и искат да го замажат. Тук пък нито е проблем, нито е обидно. Негри са си хората, какви да са. Може да има и негърка репортерка, по-добре звучи от черна репортерка, като че ли има и някакви зелени репортерки.
Човек трябва хем да знае хубаво езика си, хем да говори естествено, а не да се търси под вола теле, дори две :)
2254.
Павлина | 07.04.2014 в 6:49
Здравей, Малине!
Тези решения – от типа репортер или репортерка е една жена – са оставени на езиковото чувство на говорещия/пишещия. Аз лично бих казала: репортерка, художничка, писателка, учителка, секретарка. За съдийката бих се поколебала.
2255.
Малин Грозданов | 08.04.2014 в 13:11
Павлина, думата за която се колебаете съществува в българския език, даже и в Речник на българския език.
Какво ще кажете за канцлерка?В немския съществува.Виж примера на unustamatubg по-горе.
2256.
Павлина | 10.04.2014 в 20:17
Разбира се, че съществува. :) Колебанието ми е не за съществуването на думата, а за сферата на нейната употреба. Бих я изрекла в неангажиращ разговор, но в публична реч – вероятно не.
В немския език, доколкото знам, съществуват женски и мъжки “двойници” на (почти) всички названия на професии и длъжности. Това за мен не е аргумент, че трябва да ги възприемем и в българския език. Как да преведем Pilotin например?
2257.
Малин Грозданов | 12.04.2014 в 16:20
Не казвам,че трябва да измисляме нови думи,но можем ли да разчитаме на езиковото чувство на говорещия, напр. Слави Трифонов с неговото „моята колега ……“.Аз съм строител и не е важно като греша, но хората с огромна аудитория би трябвало да получават известна подкрепа, защото те обучават нацията. С едно изречение могат да изтрият цяла учебна година на децата ни ,а те четат малко.
2258.
Пристрастния | 13.04.2014 в 19:53
Колега в женски род се е употребявало, но отдавна, чувал съм го от мои и на родителите ми стари роднини и приятели, които не могат да бъдат упрекнати в малокултурие. Но сега звучи непривично. Иначе на Слави Трифонов в културно отношение за нищо не може да се разчита, но той е изявен национален прост човек, не бива изобщо да бъде критерий за каквото и да е :)
Тези неща трябва да се обясняват на децата и те ще разберат. Децата разбират всичко, ако им се обясни добре.
2259.
lusa | 03.04.2014 в 14:13
Павлина, благодаря ти!Бих съгласувала с творците. Другото дали се приема за „грешката е вярна“?:)Ето и пример за изречението.Тя си мисли, че като се е върнала от Германия и другите са и длъжни.Пред и-то запетая трябва да се сложи според мен.Твоето мнение какво е?
Хубави почивни дни, Павлина!
2260.
Павлина | 04.04.2014 в 15:53
Трябва да се напише. Това е затварящата запетая на простото изречение като се е върнала от Германия.
2261.
lusa | 01.04.2014 в 11:13
Павлина, здравей!Ще припомниш ли обясненията, свързани с този тип изречения? Той е един от творците, които се наслаждават/който се наслаждава…
Също ме вълнува затварящата запетая след ЧЕ.
Много благодаря!Слънчев април!!!
2262.
Павлина | 01.04.2014 в 21:43
Здравей, lusa!
Редно е да се съгласува с творците, макар че често се среща и другият вариант. За затварящата запетая след че ми дай конкретен пример, ако обичаш.
2263.
Вен | 30.03.2014 в 13:33
Здравей, Павлина,
Би ли ми казала къде е ударението в думата „масло“? Известно ми е, че в правописния речник пише, че е върху последната сричка. В тълковния ми речник обаче се появява като дублетна. Предполагам, има причина както за първия, така и за втория вариант. Имаш ли представа откъде идва думата и как се е развила през вековете?
Поздрави!
2264.
Павлина | 01.04.2014 в 21:39
Здравей, Вен!
Според правописния речник ударението е на втората сричка. Според академичния тълковен думите са акцентни дублети. Думата е праславянска, свързана е с глагола мажа и не е претърпяла особено историческо развитие.
2265.
Пламен Кочев | 04.05.2017 в 10:17
Връзката за ударение на „о“ е такава, каквато е в думите веза, вежа-везмО, чета-четивО, мажа-мазлО (а оттам в маслО). На мен ми прилича на руска заемка, но не мога да се ангажирам твърдо с това си мнение.
2266.
Зара | 30.03.2014 в 12:42
Здравей, Павлина!
Наскоро ми се наложи да напиша „думата завършва на -в“ и се замислих: „завършва на“ или „завършва с“? Ще ти бъда благодарна ако можеш да ми кажеш кое е вярно и ако (и извън този контекст) и двете са верни да обясниш кога се използва едното и кога – другото?
2267.
Павлина | 01.04.2014 в 21:33
Здравей, Зара!
Няма строги правила при употребата на предлозите. Често предлозите се конкурират в речта. В случая и двата предлога могат да се употребят. Сигурно са възможни много съчетания от типа еди-кое си завършва (?) еди-какво си, а и не съм се занимавала специално с предлозите, за да обясня кой кога се използва. Най-добре е да се доверим на езиковото си чувство.
2268.
Ева Кънева | 27.03.2014 в 16:13
Здравей, Павлина, ще ти бъда благодарна, ако споделиш мнението си по следния казус. В изречението „Иван извади котарака – целия(т) на рижави петна“ какъв определителен член трябва да получи „целия“? От една страна, ясно е, че „котарака“ е допълнение, а „целия“ се отнася за него. По тази логика трябва да се членува с непълен член. Но от друга, смисълът след тирето е „целият беше на рижави петна“ и това ме разколебава.
Предварително благодаря!
2269.
Павлина | 28.03.2014 в 7:47
Здравей,Ева!
Аз бих поставила кратък член. Аргументация: https://pavlinav.wordpress.com/2013/03/25/1-45/
2270.
Ева Кънева | 28.03.2014 в 8:01
Благодаря! Изключително полезна аргументация!
2271.
Samanta | 23.03.2014 в 22:00
Павлина, надявам се да ми помогнеш.
За утре ще правим контролно за причастията и трябва да си припомня всичко. Абсолютно всичко! :)
2272.
Павлина | 27.03.2014 в 9:05
Samanta, създала съм тази страница, за да ми задават конкретни езикови въпроси, а аз се старая да отговарям в свободното си време. :)
2273.
Blagovest Cvetanov | 20.03.2014 в 0:31
Защо на глупавите хора им казват фасулковци? :)
2274.
Павлина | 22.03.2014 в 7:39
Вероятно защото се казва “прост като фасул”. Но откъде идва това сравнение, нямам представа.
2275.
Пристрастния | 30.03.2014 в 23:27
„Просто като фасул“ се казва може би защото у нас фасулът се смята за едно от най-простите, лесни и обичайни яденета, има(ше) го във всеки двор, нещо съвсем обичайно, което всеки знае и няма нужда да се обяснява. Това обаче се отнася за просто обяснение на нещо, когато някой не се сеща, или за нещо, което е много лесно за правене.
Тук не се включва това, че фасулът расте лесно, цъфти много красиво, увива се много елегантно и е много вкусен в различни приготовления.
Фасулковец казват за някой, който на говорещия му изглежда прост – може да е така, може и да не е. По принцип е обида на произход, на култура, на ум, на нагласа – прост човек, селянин някакъв, дето не разбира висшите материи (което много често не е така). И понеже е по-лесно да произведеш думата от фасул, вместо от хляб, лук и чесън (също много вкусни неща, но смятани от някои за просташки), и звучи ефектно, така казват. Употребява се главно от хора с пари или положение, и парвенюшки манталитет, които ядат пържола с мед или сьомга с конфитюр от боровинки :) Те са отракани и издигнати и другите за тях са фасулковци.
2276.
lusa | 13.03.2014 в 15:45
Здравей, Павлина!
Моля, погледни тези изречения! 1. Малко преди да дойде, той и позвъни. 2. Той и позвъни малко преди да дойде.
Запетаята остава ли в първия случай?Вторият е без запетая.Така мисля. Имам
колебания за първия вариант. Мисля, че е редно да е без запетая.Благодаря ти!
Хубав ден!
2277.
Павлина | 14.03.2014 в 21:07
Здравей!
Пунктуацията е правилна. Може да видиш тук, т. 2.2.
2278.
Eli | 09.03.2014 в 23:01
Здравей, Павлина!
Понеже един чужденец ме пита кога се казва „още веднъж“, а кога „още един път“, започнах и аз да се замислям по въпроса. Според мене във всички случаи може да се използват и двете форми, но може би греша, има ли някакво конкретно правило?
2279.
Павлина | 10.03.2014 в 22:38
Здравей!
И двете форми могат да се използват.
2280.
Михаил | 09.03.2014 в 14:24
Здравейте , Павлина!
Моя въпрос е много елементарен за Вас .
Искам да попитам В счита ли се за наречие?
Благодаря предварително :)
2281.
Павлина | 10.03.2014 в 22:37
Здравейте!
Няма как да е наречие, това е предлог.
2282.
Мартин | 09.03.2014 в 12:57
Привет, Павлина! Чудих се защо казваме „два чорапа“, но „два чифта чорапИ“? :)
2283.
Павлина | 10.03.2014 в 22:36
Здравей!
И в двата случая е използвана бройна форма на съществителното, което е след числителното – чорапа, чифта. Във второто словосъчетание чорапи, което пояснява чифта, е в очакваната форма за мн.ч.
2284.
Малин Грозданов | 05.04.2014 в 10:17
Перфектен отговор!
2285.
piliph | 08.03.2014 в 13:30
Ч8М! Се зачудих, имаше във фБ един тест.
16. Кое от изреченията е сложно съставно?
а) Баба Илийца действително бързаше да стигне по-скоро манастира.
б) На гърдите й стоеше полуживо двегодишното й внуче, сираче, болно от две недели насам.
Първото е сложно сказуемото (не изречението), а във второто не е ли просто обособена част.
2286.
Павлина | 08.03.2014 в 15:28
Благодаря!
Първото е сложно съставно – с бързам не се образува съставно глаголно сказуемо.
2287.
piliph | 08.03.2014 в 17:37
Хаха. Според http://bmanolov.free.fr/test_bg.php? (сега загледах името) единствената ми грешка в теста е, че съм маркирал на този въпрос отговор „а“, верният бил „б“. (Сега, аз съм в грешка, защото на мен нито един от отговорите не ми изглеждаше верен.)
2288.
Деси | 05.03.2014 в 11:12
Здравей,Павлина.Имам нужда от помощта ти.Не мога да намеря материали в интернет за да-конструкцията и за въпросите с да в българския език,например Да ти дам ли пари?Kак да ги обясня на чужденци.Кога се употребяват въпроси с да,има ли правила.И въобще употребата и образуването на изречения с да.
Благодаря
2289.
Павлина | 08.03.2014 в 15:26
Здравей, Деси!
За съжаление, и аз не мога да помогна кой знае колко. При търсене попаднах на тази граматика. Иначе като отправна точка може да ти послужат статиите за частицата “да” в онлайн речниците, например тук.
2290.
Деси | 09.03.2014 в 23:39
Благодаря
2291.
Диляна | 02.03.2014 в 14:30
Здравей, Павлина! Отново имам въпрос, този път е свързан със слято, полуслято и разделно писане. Смея да твърдя, че съм добре запозната с правилата, но винаги откривам думи, за които не съм сигурна. Обикновено затруднението идва от това, че не съм наясно какво точно означава думата. Особено ме затрудняват сложните прилагателни имена.
Как се пише например съчетанието процесно ориентирано управление? И по кое правило?
Не съм сигурно и за правописа на: материално технически, материално културен, мотор генератор.
Благодаря предварително!
2292.
ferry | 28.02.2014 в 18:46
Здравей, Павлина!
Опитвам се да разбера защо думите „кон“ и „слон“ имат различни окончания в множествестно число – „коне“, но „слонове“. Имаш ли представа откъде идва тази разлика?
Благодаря много! :)
2293.
Павлина | 02.03.2014 в 11:36
Тези окончания са исторически наследени от различните склонитбени типове на съществителните имена от м.р. в старобългарски: -ове е характерно за ŭ-основи, а -е – за ĭ-основи.
2294.
Тони | 28.02.2014 в 16:22
Здравей Павлина,
Много ми е интересен блогът ти, както и другият ти проект „Как се пише?“, и винаги когато мога, си ги чета и се обогатявам. Чудесно е това, което правиш! Хиляди благодарности! :)
А ето и моя въпрос:
Как би образувала мин. неопределено време от глагола НУЖДАЯ СЕ?
Например в изречението „Винаги съм се … от любов и разбиране“ как според теб трябва да изглежда формата на глагола?
Изчетох изписаното за това време по–горе и съм съгласна, че напоследък съществува известно объркване на мин. св. и несв. деятелно причастие. Ще си призная, че понякога и аз се улавям да ги бъркам. Оттук и моя въпрос, понеже много ми се иска да поставя формата „нуждаел(а)“, но доколкото разбирам трябва да е „нуждал(а)“, което ми звучи изключително странно.
Или се бъркам?
2295.
Павлина | 02.03.2014 в 11:50
Здравей, Тони!
Наистина е граматически правилно винаги съм се нуждала, защото това е миналото свършено деятелно причастие. Противоречието може би идва от несъвместимостта на значението на глагола – ’имам нужда, потребност’, което не предполага завършеност, с представата за завършеност, която пък носи причастието. Като добавим и наречието винаги, картината става още по-сложна.
Впрочем пробвай да потърсиш “съм се нуждала” и “съм се нуждаела” (с кавички) в Google. Ще видиш, че хората, които употребяват граматически правилната форма, са нищожно малцинство. И това не е от неграмотност, както биха казали някои. Просто грешката е вярна. :) И граматиците някога ще го признаят и ще го въведат в учебниците.
2296.
Тони | 04.03.2014 в 10:20
Много ти благодаря! Имах подобни усещания и сега ми се потвърдиха :)
Успешен и приятен ден!
2297.
Стоян | 28.02.2014 в 0:06
Здравей,
Опитвам се да намеря информация за някаква приета норма как да се изписват определени имена на английски или по точно изписването на двойна съгласна. За пример Борис Маламов и Атанас Атанасов на английски Mallamov , Atanassov ли е правилно, или не. Също, възможно ли е тази тенденция от разкрасяването на имената в Америка да е дошло от типа двойно ff, в края на името.
Мерси
2298.
Спас Колев | 28.02.2014 в 10:46
Има няколко стандарта (http://bit.ly/1hoh0Jn), но в никой от тях единични букви не се сдвояват. От друга страна при личните имена е нормално решаващо да е мнението на притежателя.
2299.
Павлина | 02.03.2014 в 11:55
Привет!
За съжаление, съм малко далеч от тези проблеми. Дали е правилно, или не, не знам – може би владеещите английски са по-наясно с това. Но лично за мен е важно всеки да има право да изпише собственото си име, както желае, дори и да влезе в противоречие с правилата на съответния език.
2300.
Пристрастния | 31.03.2014 в 1:19
Мисля, че мога да отговоря.
Има доста по-стари и традиционни култури от сега ширещата се английска, която на практика е американска и няма много общо с културата като такава.
1. Както е казано вече по-горе, когато става въпрос за лично име, човекът има право да се напише всякак и никой няма право да му се меси. Ако има нещо неясно за чужденец, онзи ще попита и ще му се каже как се произнася. За предпочитане е обаче изписването да е грамотно и обосновано, за да е ясно на хората как да го четат.
2. Има само две основателни причини за двойни букви.
а) SS. В романските езици – френски, италиански, испански – единично S, КОГАТО Е МЕЖДУ ДВЕ ГЛАСНИ, винаги се чете З. Затова когато се иска да се изобрази С, се пише SS. Например Atanassov ще се прочете Атанасов, но Atanasov ще се прочете Атаназов в повечето случаи, освен ако чужденецът не съобрази, че е транскрибирано име от език, който пише на кирилица. В английския, който не се води романски, но е пълен с френски думи и с почти толкова немски, е същото.
б) FF. Това е старовремски остатък, но има причина. Тя обаче идва от френски, който е бил световният език преди американския английски сега. Установили са, че в края на имената В винаги звучи като Ф, и в стремежа си да изобразят фонетично вярно имената си за чужбинските четящи, са ги пишели с FF. И наистина, и ние пишем Иванов, но произнасяме Иваноф, защото е много трудоемко да натъртваш на това В накрая и няма смисъл. Ако човек иска името му да е изписано по по-стар, класически начин, може да го напише с FF. Сега просто го пишат по-модерно, защото така се транслитерира, онези също няма да могат да кажат В и е все едно :)
Тъй че Atanassov е правилно, Vassil, Vassilev и други подобни също. Но за Mallamov няма причина, освен ако носещият името е видял някъде западно име, което съдържа LL, и е решил, че така ще е по-елегантно :) Но никой няма да разбере или да се сети за тази негова подбуда, всички ще го четат Маламоф и усилието му да бъде много изискан ще си отиде тъй, бадява :)
Има и други причини за някои изписвания – например дали някой иска да се транскрибира по френски, по английски или по немски маниер, но това са други неща.
2301.
Пристрастния | 31.03.2014 в 1:44
Извинете, направил съм неволна грешка. Испанският също е романски език, вярно е, но там никога нищо не се чете З :) Да, нямат звук З, дори Z се чете С. Gonzalez – Гонсалес. Където на испански пише Z, чужденците четат З, но самите испанци четат С. Тъй че горната ми бележка не трябва да включва испанския, освен ако човек иска да си напише името точно по испански.
2302.
Павлина | 25.02.2014 в 20:37
Да, също и странник може да се привлече като пример. На старобългарски СТРАНЬНЪ значи също ’чужд, непознат’.
2303.
Sah War | 24.02.2014 в 17:54
Пише се „странноприемница“, с двойно „н“, нали?
Аз съм го обяснил по следния начин http://dumizaezika.wordpress.com/2010/05/06/%d0%b4%d1%83%d0%bc%d0%b8-%d1%81-%d0%be%d1%81%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%81-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0/#comment-60 и ми се струва правдиво доказателство защо се пише с двойно „н“.
—Sah War
2304.
Пристрастния | 31.03.2014 в 0:15
Аз не бих се хич осланял на компетентностите на „Читанка“, но, Sah War, в случая те само са посочили изписването. Грешите напълно.
Странник изобщо не означава странен човек. (Както и презумпция не означава нещо, което ти минава през ума :) )
странствам – пътувам дълго в посока, по-често посоки, които не се поясняват и невинаги са определени предварително, както и причините
странник – 1) пътуващ човек, пътник, 2) човек, който пътува по горния начин
странство – чужбина
Павлина ви е казала другото, което не знаех. И наистина, чели сте в романите за по-стари времена:
В странноприемницата влиза мъж късно вечерта.
– Добре дошъл, странниче.
Това означава, че човекът пътува, отбил се е и е непознат на кръчмаря. Преди странноприемниците са били това, което сега са крайпътните хотели и мотели – хотел с кръчма. Човек да може и да се нахрани, и да преспи.
Ако странноприемницата беше заведение, което приема предимно странни хора, щеше да ми е любимо, все там щях да ходя :)
2305.
Пристрастния | 31.03.2014 в 0:28
Странен човек означава такъв, който е различен от другите, особен, необикновен, с необяснимо поведение. Употребява се и иронично за човек с неподходящо или глупаво държание. Нищо общо няма със странноприемница.
Е, собственикът на странноприемница също може да е странен, както и този, който я посещава, може да е странен, но това е съвсем отделен въпрос :)
През социализма имаше един лозунг, че социализмът е епоха на многостранно развитие на личността. Бяхме го обърнали на:
„Социализмът е епоха на много странно развитие на личността.“ :)))
Надявам се, че разбирате тези основни разлики между казаните думи, които само фонетично си приличат, и то донякъде.
2306.
Пламен Кочев | 04.05.2017 в 10:44
Когато в крайпътната гостилница влезе непознат, обикновено са го питали от коя страна иде, от кой град, по кой път е дошъл и накъде пътува. Оттам, по-късно се е наложила думата страна, със значението на държава. Затова той е наричан странник – защото е бил човек непознат. Единственото, което за знаели за него е, че идва от една страна и отива на друга – странник.
2307.
Диляна | 20.02.2014 в 11:22
Здравей, Павлина!
Замислих се върху някои съчетания и се чудя дали са правилни (и като правопис, и като стил), надявам се да можеш да ми помогнеш.
Правилно ли са изписани изразите:
Той говореше полу на шега, полусериозно.
Той говореше полу на шега, полу на сериозно.
Той говореше ту полушеговити, ту полусериозни неща.
2308.
Павлина | 23.02.2014 в 10:36
Здравей, Диляна!
Правилно са изписани изразите. Вероятно аз бих употребила първия.
2309.
Диляна | 23.02.2014 в 10:51
Отново благодаря за отговора!
2310.
Пристрастния | 30.03.2014 в 23:42
Аз бих упортебил втория, защото съдържа умишлено художествено подсилване чрез тавтология, което не обременява.
Освен това зависи от случая. Човек може да говори полу на шега, полу на сериозно едновременно, като съдържание в един и същ маниер. Но може и да ги сменя – ту сериозно, ту шеговито. Така погледнато, третият израз няма смисъл – полушеговитите неща са същевременно и полусериозни, и полунесериозни (понеже са полу), както и обратното.
Може и друго, но то има различна конструкция:
Той говореше хем като на шега, хем сериозно (или „хем шеговито, хем сериозно“).
Има и още варианти на ювелирности, които едва ли ще потрябват в разговорната реч :)
2311.
Krisi | 19.02.2014 в 12:40
Здравей, Павлина!
Много време издържах без въпроси, докато не се появиха. Моля да ми кажеш за кавичките в изречението по-долу, а и за цялата пунктуация дали е така.
Както отбелязва У. Еко: „Какво означава да се говори за единство на форма и съдържание в едно успешно произведение, ако не това, че една и съща структурна схема владее различните нива на организация“. Точката вътре или вън от кавичките? Изобщо – кога вън, кога вътре?
И още нещо. Когато пишем на два реда като при визитка:
Иван Иванов
изпълнителен директор,
изпълнителен с главна буква ли ще е, като се водя от това, че щом нещо е на нов ред, започва с главна буква, в което обаче не съм сигурна.
2312.
Павлина | 20.02.2014 в 8:10
Здравей, Криси!
1. Точката е след кавичките, защото цитатът е вмъкнат в едно по-голямо изречение, започващо с авторска реч. Ако цитатът е самостоятелен, тогава точката е преди затварящите кавички.
2. Редно е да бъде с главна буква, но на визитки може и с малка, защото там е важно и графичното оформление. На моите визитки например под името ми пише: доктор по български език.
2313.
Нина | 16.02.2014 в 18:31
Здравей, Павлина!
Извини ме, ако ти задам въпрос, на който вече си отговаряла, но нямам време да изчета целия блог. Моля те, насочи ме откъде да разбера откога в българския език се използва звука „дж“. В транскрипциите на кирилицата и глаголицата не го откривам. Аз ли не ги разчитам правилно или такъв звук тогава не е използван? Откривам го в думи с турски, английски и италиански произход. С тях ли е дошъл в българския или е домашен? Знам, че този звук съществува в съвременния полски. Има ли го в други славянски езици?
2314.
Павлина | 18.02.2014 в 18:40
Здравей, Нина!
Не мога да се сетя за старобългарска дума, в която този звук се среща. Въпросът е специфичен и за съжаление, не мога да кажа нищо повече.
2315.
Нина | 20.02.2014 в 23:03
Благодаря ти, Павлина!
Може би ще ме насочиш към подходяща литература или поне автори. Аз се щурах малко напосоки из Интернет, но като не знам как да търся, няма и как да намеря. Видях в един самоучител в Интернет, че срещу „ч“ няма звучен съгласен, но не знам доколко мога да му се доверя.
2316.
Павлина | 23.02.2014 в 10:52
Здравей, Нина!
Без да искам, съм те заблудила с предишния си коментар (заради изписването на старобългарското Ч като знака, с който се бележи звукът дж). Посипвам си главата с пепел и го редактирам, за да не се заблудят и други хора. В старобългарския език липсва този звук, затова и не можах да се сетя за старобългарска дума с него. Предполагам, че се е установил в нашия език с навлизането на турските думи. Със сигурност днес срещу [ч] има звучна съгласна и това е [дж].
Не ми е известно някой учен да се е занимавал с този звук, и в интернет надали може да се намери нещо сериозно по проблема.
2317.
Спас Колев | 24.02.2014 в 9:11
Вероятно може да се намери нещо в някой от двата цитирани източника в „Праславянски език“ в Уикипедия (специално този текст е писан от добросъвестен и компетентен човек :) ).
Изглежда в старобългарския *tj/*dj вече са трансформирани в щ/жд, а по-късно са възприети отново. (Между другото, в някои западни диалекти са запазени първоначалните форми – „ноч“ и т.н.)
2318.
Мирчева | 15.02.2014 в 20:17
Здравей , Павлина!
Според Основните правила на БАН 2012г. 109.3 се казва ,че се пише точка след арабска цифра за означаване на редно числително.
Завърши успешно 7. клас.
Как се пише Завърших успешно 4-та Езикова гимназия.
Ох! Не зная как да изпиша с римски цифри 4-та…
Нали ме разбра какво питам?
2319.
Павлина | 16.02.2014 в 8:39
Здравей!
Пише се IV Езикова гимназия или 4-а Езикова гимназия (не 4-та). Главната буква е спорна.
2320.
Мирчева | 16.02.2014 в 19:51
Здравей, Павлина!
Е, какво излиза ,че след арабските пишем точка , а след римските не. В моя случай и двата примера са редни числителни.
Как да ставаме по-грамотни при тези правила? Можеш ли да ми кажеш къде точно е това правило? За точката след римските числа.
Благодаря ти за труда, за обгрижването на езика ни и за помощта ,която ни даваш.
2321.
Ива | 17.02.2014 в 23:12
Здравейте! И аз наскоро се сблъсках с подобен проблем и в последното издание на правописния речник не успях да открия правило. При мен обаче изреченията бяха от сорта на: „Решения, взети на 53-тата (?) сесия на Комитета по храните“ и на „Своята 53-та (?) сесия Комитетът реши…“. Павлина, правилно ли е да се изписва така членуването и къде има написано нагледно и прегледно по въпроса? Предварително благодаря за помощта!
Поздрави, Ива
2322.
Павлина | 18.02.2014 в 18:42
Правилно са изписани, но само първото числително е членувано. Повече разяснения има в една статия в блога ми.
2323.
Павлина | 18.02.2014 в 18:33
Правилото е в последния “Официален правописен речник на българския език”, с. 101, т. 110.3.
2324.
Даря | 14.02.2014 в 17:40
Здравей, Павлина!
С пълен или с кратък член следва да бъде употребена думата „разделител“ в изречението „Децата гледат внимателно как се поставя разделителя(т)“?
Благодаря предварително за помощта.
Даря
2325.
Павлина | 15.02.2014 в 11:22
Здравей, Даря!
Трябва да е с пълен член. Кой се поставя? Разделителят. Също, може да се замести с той (а не с него, го): Децата гледат внимателно как се поставя той.
2326.
Елена | 13.02.2014 в 14:35
Здравей,Павлина,
скоро имах една тестова задача,която не можах да направя и сега искам да те питам за нея.Как мога да заменя изразите,които съдържат минали деятелни причастия,с подчинени изречения?Например в изречението „В мечтите си той се отправяше към очакващия го Космос“
2327.
Павлина | 16.02.2014 в 8:41
Здравей, Елена!
В мечтите си той се отправяше към Космоса, който го очакваше.
2328.
Снежана Живкова | 06.02.2014 в 16:11
Здравей, Павлина,
спънах се в нещо, което на пръв поглед изглежда просто. Как е по-правилно да се напише: Кажи: „Да“; Кажи „Да“; Кажи да; или има и друг вариант. Справките ми не ми помогнаха категорично да се спра на едно. В текстовете, които прегледах, е написано кой както си иска. Има ли правило?
2329.
Павлина | 07.02.2014 в 11:31
Здравей, Снежана!
Срещу първия вариант надали може да се възрази. И все пак – много салтанати (двоеточие, кавички, главна буква) за едно просто да. Аз бих написала: Кажи “да”.
2330.
Дима | 03.02.2014 в 16:40
Здравей, Павлина!
Искам да разбера дали имаме на български съответствие на английския или немския израз „to lose face“/ „das Gesicht verlieren“. Може случайно да има някакъв фразеологзиъм , който съответства на тези два израза. Аз не мога да се сетя.
Благодаря предварително!
2331.
Павлина | 04.02.2014 в 13:43
Здравей, Дима!
За съжаление, не съм толкова фамилиарна с английския език, нито с немския, за да бъда сигурна в отговора си.
2332.
Дима | 04.02.2014 в 16:00
Все пак много благодаря за бързия отговор и поздравления за интересния и полезен блог!
2333.
Диляна | 04.02.2014 в 14:12
Намесвам се с едно предложение, което ми хрумна, тъй като поне с английския съм добре. To lose face мисля, че би могло да се преведе с фразеологизма „нямам очи да“ в смисъл „срам ме е, посрамвам се“. Пример: Нямам очи да те погледна, след това, което направих. ; I lost face after what i did.
Зависи от контекста.
Или също и „губя уважение“, което е по-буквален превод на „to lose face“.
Това обаче е само личното ми мнение!
2334.
Дима | 04.02.2014 в 16:07
Много благодаря, Диляна! Това за очите и на мен ми хрумна, но понеже в моя случай „face“ има повече значението на репутация и имидж си мислех, че може да има и някакъв друг, по- точен фразеологзиъм, за който не се сещам.
2335.
Вихрен | 28.01.2014 в 13:14
Здравей, Павлина! Въпросът ми е свързан със сравнителната степен на прилагателното „друг“ – може ли да се напише „по-друг“? А „най-друг“?
Или е по-уместно да се пише „пО друг“ (буквата „о“ е с ударение)?
2336.
Павлина | 29.01.2014 в 8:38
Здравей, Вихрене!
Би трябвало да се напише по-друг, т.е. по-различен. Може ли да ми посочиш пример, в който ще употребиш най-друг? Аз не мога да се сетя.
2337.
Диляна | 26.01.2014 в 11:46
Според мен е сложно съставно с подчинено допълнително, дано не греша.
2338.
Павлина | 26.01.2014 в 13:39
Допълнително е, по-точно косвеновъпросително допълнително изречение.
2339.
Ivo | 25.01.2014 в 12:23
Какво изречение е :Питам я защо е избрала тази професия.Сложно съставно с подчинено …..
2340.
Диляна | 21.01.2014 в 9:23
Здравей, Павлина! Имам спор с един човек относно пунктуацията в следното изречение: „Коя да послушам, често съм раздвоен.“
Мисля, че трябва да се постави запетая, тъй като има подчинено изречение и се позовавам на правилото: „Когато въведеното с въпросителна дума изречение се намира пред поясняваното от него изречение, двете изречения се отделят със запетая.“
Поздрави!
2341.
Павлина | 22.01.2014 в 7:59
Здравей, Диляна!
Точно така е, трябва да се пише запетая.
2342.
Диляна | 22.01.2014 в 9:40
Много благодаря за бързия отговор!
2343.
радев | 21.01.2014 в 2:17
Какъв е произходът на съюзите „а“, „ала“, „но“, „обаче“ и „ама“? „Ала“/“али“, „но“ съм ги чувал/чел в други нам близки езици – сръбски, „македонски“, Но „ама“ и „обаче“ са много характерни за българския език. В гръцкия, до колкото знам, има „алла“ и „ма“, равнозначни на „но“. Т.е. може да се каже, предполагам, че „ала“/“ама“ имат нещо общо с гръцките „алла“ и „ма“? Обаче къде се намира нашето „обаче“? :)
2344.
Павлина | 22.01.2014 в 8:19
Според етимологичния речник в съюза ала могат да се открият и славянски, и гръцки корени – има приблизително еднакво звучене в тези езици. Ама прониква от арабски (emma) чрез турски (ama). Обаче е наследен от старобългарски, а но от руски, но всъщност в староруски е нъ, както и в старобългарски. Съюзът а вероятно е общ за доста индоевропейски езици.
2345.
радев | 23.01.2014 в 22:39
Благодаря за отговора, Павлина. Надявам се, не досаждам с питанията си предимно за произход на дадени думи, а не толкова за определени норми. :)
2346.
Ваня Йочева | 19.01.2014 в 16:25
pressadayli.bg oт 17 ян. 2014: „Тезите във връзка със затоплянето са две – едната е, че то се дължи на човешкия фактор и специално на отделяния от индустриализацията въглероден двуокис, поради което то ще продължи в безкрайността. Другата теза, на която аз съм привърженик, е че това са естествени промени в природата…“
Павлина, дали ще можеш да ми отговориш само на естетически причини ли се дължи изписването на второ „е че“ без запетая, за да не бъде отделен глаголът Е от двете страни със запетаи? Благодаря! Успехи през новата година!
2347.
Павлина | 20.01.2014 в 10:00
Не само по естетически причини според мен. Имам публикация по проблема.
2348.
Пристрастния | 21.01.2014 в 20:37
Според мен пък няма причина да няма запетая, и това не е защото ми прави удоволствие да не съм съгласен :)
Тук съм отделил главното изречение с главни букви, а вметнатото и подчиненото с редовни:
ДРУГАТА ТЕЗА, на която аз съм привърженик [вметнато пояснително изречение], Е, че това са естествени промени в природата [подчинено изречение]…
Ето го и без вметнатото изречение:
Другата теза е, че това са…
Изписването:
Другата теза е че…
очевидно е осакатено.
Няма устойчиви, няма халтави конструкции :) Има си изречение с подлог и глагол, след което следва друго. Иначе устойчиви конструкции има разни, ей сега от долу, от улицата, се разнесе една устойчива конструкция, но нито става за граматика, нито за цитиране :)
Естетика или изписване с художествена цел може да има само в подчертано литературни текстове, по някаква причина основателно изсипани без препинателни знаци – говори или мисли пиян човек, бълнува, мечтае унесено, ядосан е и стреля дълги редици от думи, и това трябва да се покаже, такива неща. Тогава може и цял роман да се напише по този начин, понеже читателят ще разбере защо е така.
На английски да, би било без запетая, каквито уклони усещам понякога у вас, Павлина, и би било така:
The other thesis (proposition, concept) is that these are…
Но с двете допълнителни изречения и те биха сложили запетая, дори повече от една, да не ви досаждам сега излишно.
Аз чета работя и с английски, но се чувствам в България, и по-точно в Шоплука, и това ми харесва, а да се върви към именно една халтавост, не ми харесва, и то не е поради догматичност, а защото при едно примитивно и фриволно писане като в английския четливостта на текста ще се загуби.
Както обичам да казвам, термина препинателен знак също сме го дали ние, шопите – той те препиня :) когато една част от сложното изречение или цялото то свърши, за да ти е по-ясна мисълта, която четеш :)
2349.
Maq Galionowa | 19.01.2014 в 14:22
Как при диктовка да разбера кога има изречение с нова мисъл което трябва да бъде на нов ред?
2350.
Павлина | 20.01.2014 в 9:57
Мисля, че няма как, ако диктуващият не го съобщи. Ако е пряка реч, би трябвало пишещият да може да съобрази.
2351.
Krisi | 14.01.2014 в 16:23
Аз обаче заподозрях, че Пристрастния няма лоши чувства и че е някакъв вид хумор. Просто съм установила, че когато комуникираме писмено, чувствата не се личат, и затова става объркване. Трудно се различава кога сме сериозни, груби или се шегуваме. За първи път ми се случи, когато си пишех с дъщеря ми по скайпа. (Павлина, правилно ли написах скайп?) Все ме питаше дали не съм сърдита, а нямаше нищо подобно. Не ви ли се струва така? Оставям ви с най-добри чувства.
2352.
Пристрастния | 14.01.2014 в 21:18
Криси, не се тревожи. Често стават такива грешки. Само по текст не всички хора могат да усетят тона. По посочените от теб причини когато трябва да се решава нещо по работа, свързано със сериозност и доверие, предпочитам телефона пред кореспонденцията.
В догматично праведна среда чувството за хумор не вирее. Но има и други отношения.
2353.
Пристрастния | 14.01.2014 в 21:22
Ако си обърнала внимание, този блог само на нас двамата е прикрепил автоматично като аватар сърце :) Може да е Той, може да е Съдбата, може да е друга сила, ние това не можем да знаем, но определено значи нещо и това нещо не е лошо :)))
2354.
Мирчева | 14.01.2014 в 9:49
Павлина, за МИСЛЕЛ И МИСЛИЛ въпросът ми е как да ги употребяваме правилно. По време на диктовка за учениците е трудно да направят тези разсъждения .Търся практически, как да им обясня правилото.
2. Споделям с теб ,че коментарът на Пристрастния е неуместен. Не трябва в този полезен сайт да намира място такива намеса.
Прякорите , нали не се членуват? Когато не се използва истинското име приемаме го за прякор. Значи би следвало да се подписва Пристрастния. Така ли е?
2355.
Krisi | 14.01.2014 в 9:47
Миличка, моля, погледни ми въпрос 1301., защото без мнението ти не мога да се защитя пред разни горестоящи. Желая усмивки!
2356.
Павлина | 14.01.2014 в 9:59
Извинявай, пропуснала съм го.
2357.
о. Михаил | 13.01.2014 в 20:22
Здравейте, Павлина, две обособени части една след друга, свързани с „и“, разделят ли със запетая?
Например:
…като на близки до Бога, угодили Му със светия си живот, и ходатайстващи за нас.
2358.
Пристрастния | 14.01.2014 в 2:48
Отче, тя ще ви каже за запетаите и сигурно ще ви каже хубаво.
Моето лично мнение е да не слагате, чадо Божие, запетая там, където има присъединение на две прости изреченияяя, особено когато са безглаголниии :)
Освен това, отче, поради что ся срямите да се пишете отецъ с буква Голѣма? Това не е високомѣрие, което да ви направи да претендирате да сте по-голѣмъ от Него, а просто правописно правило – когато едно изречение се начинава, то да започва с главна буква. А знайно есть, че всякой нов редъ есть изречение ново, и затуй започва с голѣма буква, която го показва като начеване на мисъль нова. Затова всѣкой новъ редь трѣбва да започва с голѣма буква.
Изхождайки от това, всѣка визитна картичка, написана така:
Иванъ Петровъ
дипл. инженеръ
е невѣрна, защото „дипл. инженеръ“ е ново изречение, а то трѣбва да се обозначи подобающо, т. е. с голѣма буква. Правилата или ги нѣма, или трѣбва да сме в подчинение на тѣхъ. Нѣма човекъ, по голѣмъ от правилата.
Сиречъ, независимо от скромността ви, голѣма и искренна, би трѣбвало да се напишете:
О. Михаилъ
2359.
Павлина | 14.01.2014 в 7:59
Намирам тона на коментара Ви за не съвсем почтителен към един Божи служител. Моля да го имате предвид за в бъдеще. Не забравяйте кой е домакинът тук все пак. :)
2360.
Пристрастния | 14.01.2014 в 11:17
Павлина, разчитам на чувството за хумор на Божия служител. Това са образовани хора. Общувам с попове и те показват учудващо голямо разбиране по по-широк кръг въпроси от други, които не са образовани в духовна академия, а в друга. Когато не знам нещо от тяхната материя, което ми трябва, ми помагат и при справки. Всъщност използвах бележката на о. Михаил, за да кажа съвсем друго нещо, а именно че масово се прави грешката на визитна картичка, в подпис на писмо и на други аналогични места да се пише например ст. н. с. Иван Петров, когато буквата трябва да бъде главна по всички закони на граматиката и правописа. Колкото до ь, ъ и ѣ, обичам да пиша с тѣхъ, но тук културата ми (кога накрая се слага ъ и кога ь) куца, за което моля за извинение, не ме издавайте :) Ако има някъде да прочета правилата, ще ги науча и бих си писал изобщо така, разбира се, ако не е официален текст за публикуване :)
2361.
Пристрастния | 14.01.2014 в 13:49
Целта ми съвсем не беше да съм груб, а да се позабавлявам с двойното е. Ако така е прозвучало, моля за извинение.
2362.
Павлина | 14.01.2014 в 7:57
Здравейте!
Не трябва да се поставя запетая.
2363.
Отец Михаил | 14.01.2014 в 20:13
Благодаря Ви. Поздравления за чудесния блог.
2364.
Мирчева | 13.01.2014 в 10:20
Павлина, моля за информация по въпроса как да различим МИСЛЕЛ И МИСЛИЛ.
2365.
Павлина | 14.01.2014 в 8:14
Не съм сигурна, че разбирам добре въпроса. Как да ги разграничим, така че да ги употребяваме правилно ли? Мислел е минало несвършено, а мислил – минало свършено деятелно причастие. Напоследък доста се смесват, защото се губи усетът за тях, както и за минало свършено и несвършено време. Във формите за минало неопределено време често се срещат несвършени причастия, което е неправилно, тъй като те се образуват със свършеното причастие: мислел съм, ходел съм вместо правилното мислил съм, ходил съм.
2366.
Пристрастния | 12.01.2014 в 12:55
Павлина, може ли да ми обясните нещо, като имате предвид, че поради професионална деформираност понякога чета набързо и припряно и може да съм недовидял някоя подробност.
Под коментар на жена от италиански произход, която обясняваше как е научила български от петгодишна нататък, вие и отговаряте за българските глаголи и спрежения. Сега не мога да го намеря. Там тя твърди, че българските глаголи нямат спрежения. Вие пък посочвате инфинитиви, като под някакво английско влияние ли, не знам, слагате „да“ пред глагола. Нито съм чувал някога, че българските глаголи нямат спрежения, нито съм чувал за инфинитиви в българския език.
Имах една прекрасна учителка по български език съвсем в началото на отделенията. Казваше се Ралчева. Беше дребна, ходеше в черно, имаше кротък начин на изразяване и тя ми обърна внимание на красотата в женското име Яна. Не се бях сещал да го разгледам по-добре и да видя чистотата и простотата на звука в него.
Та извън красотите, за които сме си говорили, тя ме учеше друго.
1. Че в българския език няма инфинитиви, а има едно нещо, което се казва основна форма на глагола, която именно определя за коя дума става въпрос. Тази основна форма на глагола е 1 лице, единствено число, сегашно време.
Други езици имат, например:
être – съм (фр.)
to be – съм (англ.)
estar – съм (исп.)
Еветуално быть – съм (рус.), но за него не съм сигурен дали го наричат инфинитив.
С течение на времето и с порастването ми започнах да намирам това – че ние нямаме инфинитив – за по-модерно от западните езици, някои от които влачат наследство от староезиците си от по 500-600 и дори 1000 години, без езикът ни да страда ни най-малко, а напротив – става по-стабилен и по-гъвкав. И никакво богатство не губи, напротив. Всъщност то е като инфинитив, само дето не е в безлична форма, а 1 л., ед. ч., сег. вр. – кратко и ясно.
В онази бележка вие слагахте и едно „да“. Само в английския, доколкото аз знам, защото само тези горе ползвам, има „да“. В речниците е без това „да“ – to – но пълната форма на инфинитива им е с него: to be, to do и пр. (ще ме скъсат с техните еднозвукови елементаризми, явно по-сложното им идва нанагорно) :)
2. Българската гражданка от италиански произход пък била чувала, че нямаме спрежения. Е как да нямаме, като имаме всякакви, включително и най-омотаните възможни времена, за които се подигравам на английските, че са на принципа wouldn’t to haven’t :))) Един чужденец направо вдига бялото знаме, като чуе и трябва да разбере: „Мислил съм си, че е можело тогава вече да съм бил станал редактор и до сега да съм много напреднал, но в такъв случай днес не бих могъл да бъда пълноценен художник.“ :)))
Та въпросът ми е: бихте ли потвърдили, че нямаме инфинитиви, имаме спрежения и пред основната форма на глагола нямаме „да“? И също: защо ми се стори, че в онова изказване прочетох друго?
2367.
Павлина | 13.01.2014 в 9:01
Вижте тук.
2368.
Krisi | 09.01.2014 в 10:43
Честита Нова година, Павлина, както и на всички твои приятели тук!
Нова година и стар проблем със запетайките имам обаче аз:
1. Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмена молба по чл. 192 ГПК за изискване на документи от трето(,?)неучастващо по делото лице. Само искам да ти кажа че това словосъчетание „трето неучастващо лице“ юристите го приемат като термин, което ме обърква и не знам как е граматически правилно.
2. „Волята да победиш(,) е въпрос на харктер, а начинът – въпрос на морал.“
Това го прочетох в книгата за Маргарет Тачър, но проблемът ми е да-изречението, има или няма запетая, и изобщо има ли да-изречние?
2369.
Павлина | 14.01.2014 в 9:57
За много години, Криси!
1. Ако и трите лица са неучастващи, няма запетая. Ако първото и второто лице са участващи, а третото е различно от тях, неучастващо, тогава се поставя – добавя се информация, нова характеристика на това трето лице.
2. Трябва да има запетая, но тя стои толкова изкуствено… Има и да-изречение.
2370.
Krisi | 14.01.2014 в 15:59
Благодаря! Но най-вероятно за тази трета страна ще ти задавам още въпроси. Не мога сега да се сетя пример. В смисъл това обикновено повторение ли е, или след запетайката да го третирам като добавена част?
2371.
antena | 17.01.2014 в 20:14
Извинете, че се намесвам, но по каква логика трябва да има запетая в изречението „Волята да победиш(,) е въпрос на характер, а начинът – въпрос на морал.“? Чувствам се доста объркана от тази констатация.
2372.
Павлина | 18.01.2014 в 15:35
В простото изречение Волята е въпрос на характер е вмъкнато простото изречение да победиш. Пред вмъкнатото изречение не се поставя запетая, защото е да-изречение, но в края се поставя. Правило 4 тук.
2373.
antena | 18.01.2014 в 19:18
Излиза, че „да победиш“ е подчинено или вмъкнато изречение? Нещо като: „Волята е въпрос на характер (, за) да победиш“? Но това променя смисъла на сентенцията! Не „волята“ е въпрос на характер, а именно „волята да победиш“. Все едно „Желанието(,) да живееш е въпрос на късмет“ да бъде разбрано като „Желанието е въпрос на късмет да живееш“, ако третираме „да живееш“ като вмъкнато изречение… Просто разсъждавам…
2374.
Павлина | 19.01.2014 в 10:59
Вмъкнатото изречение е подчинено определително – пояснява съществителното име волята. Неслучайно се вмъква точно след тази дума – там му е мястото.
2375.
antena | 19.01.2014 в 11:47
„Подчинените определителни изречения, въведени с подчинителния съюз „да“, не се отделят със запетая.“ (http://znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=0B8DE89826D540B7F33C7CB9A94BCE0B?encID=693&article=1213333677)
„Пред изречения, въведени с подчинителния съюз „че“, се пише запетая, а пред въведените със съюз „да“ подчинени определителни изречения запетая не се пише.“ (Петър Пашов).
За момент си помислих, че съм неграмотна, но справка в тези два източника ме успокои и вече съм категорична: НЕ трябва да има запетая в посочения пример пред „е въпрос на характер“.
2376.
antena | 30.01.2014 в 1:22
Извиних се, за да не настъпи недоразумение. Всъщност цитираното правило 4 („Когато да-изречение е вмъкнато в друго просто изречение, в края на да-изречението се пише запетая.“) действително е взето от предговора на новия правописен речник на БАН, но това не променя факта, че то влиза в противоречие (необосновано) с други, не по-малко авторитетни източници, по чиито правила грамотните хора си построяваха изреченията преди 2012 г. Впрочем сигурна съм, че нито един специалист по синтаксис не би се подписал под това „правило“. И лично аз не възнамерявам да го спазвам.
2377.
antena | 25.01.2014 в 13:28
Отново се включвам, за да се извиня, ако съм заблудила някого с коментара си. Тъй като пунктуационният казус с подчиненото определително изречение, въведено с „да“, не ми даваше мира, успях да направя справка с новите правила на БАН от 2012 г. и се оказа, че Павлина е права и граматичните норми предполагат в края на изречението да има запетая. Така че, Павлина, извинявай!
Това, разбира се, не означава, че съм съгласна с правилото… Преглеждайки книжката, се оказа, че и доста други правила не ми допадат, но това не означава, че не трябва да се спазват. Да не говорим, че част от тях са съвсем нови и влизат в противоречие с езиковата логика, както и с някои „стари“ правила, очевидно отхвърлени тихомълком.
2378.
Krisi | 28.01.2014 в 16:39
Привет, Antena, чест ти прави извинението, защото Павлина наистина е много, много добра в това, което прави. А аз още веднъж се убедих, че не греша, като й с доверявам безпрекословно.
Хубав ден!
2379.
piliph | 08.03.2014 в 19:37
Ad. 1. Написах нещо, след което продължи да ме сърби, че третите по-рано сме ги обсъждали – ето: 109 – 115 (11. – 21.11.2010), 243. -248 (26.04. – 09.05.2011), та пренаписах.
В което казва Павлина сега, има логика. На мен винаги ми е било трудно да определям дали се изброяват качества от един порядък или от различни. От една страна, „трето“ и „неучастващо“ казват едно и също. Може би и затова въпросният чл. 192 е озаглавен „задължение на трето лице да представи“, а вътре казва „да задължи неучастващо в делото лице да представи“. Съответно няма да има затваряща запетая, ако изречението от примера продължаваше.
Малко изясняване на контекста: Гражданският процес разрешава спора между две лица (страни в реалния живот /“материалноправни“/), които стават („процесуални“) страни, (1) главни такива – ищец и ответник. Всички извън тях са „трети лица“. Някои от тях обаче може да се наложи да вземат участие в процеса. Най-леката форма, която явно законът не брои за участие, е (0) тази на лицето – държател на документ. Той просто трябва да го даде по делото, поради което и е уреден при документите. Други (2) трети лица обаче стават страни, решението ще е задължително и за тях. Стават, като биват привлечени или сами встъпят в процеса. Част от тях въпреки това не стават главни страни, а (2.1.) подпомагащи. Такива са помагачите на страната на ищеца или на ответника. Възможно е обаче и (2.2.) главно встъпване – третото лице става ищец.
Може би от гледна точка да се различат неучастващите трети лица (0) от участващите (2.1.) да се налага отпадане на запетаята. (Сещайте се, че правната теория не е дълбала по запетаите, а практиката е граматически ужасна. Т.е. може би влагам нов смисъл.)
Малко нормативна археология: В чл. 87 сега (2007) пише, че ако „трето неучастващо в делото лице откаже“, докато в отменения ГПК (1952 г.) е пишело „трето, неучастващо“. Максимумът на глобата е завишен от 50 на 1200 лв. В раздела, който урежда ТЛП, законът ги нарича просто „трето лица“. По стария ГПК е могло третото лице да не встъпи (т.е. да не участва).
Може би по същата причина към трето лице се е прилепило уточнението „помагач“, за да се разграничава от другите трети лица. Както съм посочил 2010 г., в чл. 78 (единственото странично споменаване) „трето лице помагач“ е разделно (така и по стария ГПК), а практиката е разнопосочна. Съгласен съм, че яснотата изисква (допустимото по правилата изключение) да има нещо, и че понеже се отнася и към „трето“, не трябва това нещо да е дефис без интервали. Не съм сигурен за затварящата запетая, в случаите, когато приложението не е разширено. По-скоро: третото лице – помагач дойде; третото лице – помагач на ответника, дойде.
2380.
lusa | 07.01.2014 в 14:25
ЧНГ, Павлина!Бъди здрава и щастлива!
Да продължа темата… 1.В изречението „И какво, като ти си нещастен?!“ запетаята си стои. Нали?Защото има след „като“ глагол…
2. „За разлика от Иван Петър е любопитен.“ или „Петър е любопитен за разлика от Иван. “
Можем да пропуснем запетаята, нали?
Хубав ден ти желая!
2381.
Павлина | 09.01.2014 в 9:44
За много години, lusa!
1. И в изречението на Диляна има глагол след като. Но в твоя пример бих поставила запетая.
2. Обикновено със за разлика от се въвежда обособена част. Според мен са необходими запетаи в двете изречения.
2382.
Диляна | 09.01.2014 в 11:19
Здравейте, Павлина и Iusa!
Позволявам си да пиша тук, тъй като и аз имам проблеми при поставяне на запетаи към обособените части, които са въведени с предлозите за разлика от, вместо и т.н. Ще цитирам информацията, която съм чела по въпроса от „Речник за правоговор, правопис, пунктуация“ на изд. „Атлантис“ КЛ, 1998 г. с автори Д. Попов, К. Симов, Св. Видинска.
Цитирам:
Не е задължително да се отделят със запетая непреките допълнения и разширени обстоятелствени пояснения с предлози като вместо, въпреки, за разлика от, наред с, независимо от, освен, с изключение на и подобни.
Например:
Реших задачите въпреки изключителната им трудност.
Реших всички задачи освен най-трудните.
Никой няма да свърши тая работа вместо тебе.
Само когато се обособяват (което е въпрос на словоред и на свободен избор на пишещия!), обстоятелствените пояснения и допълненията от този вид се ограждат със запетаи, със скоби или се отделят с тирета, сравни:
Въпреки неуспеха аз съм доволен.
Въпреки неуспеха, аз съм доволен.
Аз, въпреки неуспеха, съм доволен.
Знам, че речникът е доста стар, но в официалния речник от 2012 г. не видях подобно пояснение към обособените части.
Объркана съм. В тези случаи трябва сами да решаваме дали там има запетая или няма? Т.е. в тези случаи имаме ли незадължителна употреба на запетая?
2383.
Павлина | 11.01.2014 в 9:26
Да, зависи от конкретното изречение.
С всичко съм съгласна, но мисля, че досега в практиката си не съм срещала конструкция със за разлика от, която да не е обособена част.
2384.
Диляна | 11.01.2014 в 10:09
Отново благодаря за разяснението!
2385.
Диляна | 07.01.2014 в 10:23
Здравей, Павлина, хиляди благодарности за блога ти!
Затруднявам се с поставянето на запетаите в следния случай и се надявам да ми помогнеш.
Контекстът е разговор между двама души:
– Ще загазим. Той, като влезе, и…
– Какво като влезе, какво като влезе!
След „какво“, преди „като влезе“ има ли запетаи? Има ли нещо по-особено в дадената конструкция?
Благодаря предварително!
2386.
Павлина | 07.01.2014 в 12:30
Здравей, Диляна!
И аз се колебая. От синтактична гледна точка имаме непълни изречения. Смисълът е: Какво стана, като влезе? Аз не бих насякла изречението с още две запетаи, за да не жертвам ефекта от повторената конструкция.
2387.
Диляна | 07.01.2014 в 13:13
Много ти благодаря за отговора!
2388.
Пристрастния | 29.12.2013 в 12:20
Най-отпред, преди отпечатаната дума директор.
2389.
Krisi | 09.01.2014 в 10:47
Извинявай, може ли да дадеш пример, защото не те разбрах.
2390.
Пристрастния | 10.01.2014 в 1:15
Има някакво писмо, напечатано на пишеща машина или на компютър, и отпечатано на принтер:
Уважаеми едикойси, и нататък някакъв текст.
Писмото е от някой директор, може и от човек на друга длъжност. И отдолу е написано, за да се подпише съответният:
Директор:
(И. Иванов)
Запетайката се слага пред буквата Д на думата директор, наравно с реда, като обикновена запетайка, само че написана с писалка или химикалка, за да личи, че не го подписва самият директор, а друг, който има право да подписва вместо него.
Това е когато директорът го няма в момента и трябва да се подпише нещо сега. Когато няма директор или титулярът отсъства за дълго, и неговата длъжност официално се изпълнява от друг, това обикновено се оформя със заповед от висшестояща инстанция. Тогава подписът изглежда така:
ИД Директор:
(И. Иванов)
В такъв случай този, който изпълнява длъжността, се подписва направо, без запетайка, защото е самата личност, от която е писмото.
2391.
Павлинка Начева | 27.12.2013 в 16:33
Здравейте! Къде е правилно да се постави запетая, когато замествам директора? Преди думата Директор: или след двуеточието?
2392.
Павлина | 29.12.2013 в 16:03
Не съм компетентна да отговоря на този въпрос.
2393.
Вен | 15.12.2013 в 16:52
Благодаря! Статията е много интересна.
2394.
Вен | 15.12.2013 в 13:56
Здравей!
Днес се замислих за това, че нямам никаква представа какви са правилата за изписване на думи, за които се използват букви и цифри. Например „1-ви“ (първи), „2008-ма“ и т.н. Би ли ми казала нещо по този въпрос?
Поздрави!
Вени
2395.
Павлина | 15.12.2013 в 15:57
Здравей, Вен!
Обясненията са в тази статия.
2396.
antena | 13.12.2013 в 11:38
И още нещо да питам – каква е правилната пунктоация в изречението „Естествено че не!“
2397.
antena | 12.12.2013 в 19:25
Извинете, ако вече е коментирано, но за момент се обърках и не съм сигурна как трябва да се изпише психотрилър / психо трилър / психо-трилър?
2398.
Павлина | 13.12.2013 в 9:27
Правилният вариант е психотрилър. Вижте правилото тук.
2399.
antena | 13.12.2013 в 11:29
Да, и на мен така ми се струва, но доколкото знам в новия речник на българския език от 2012 г. е допустимо и разделно изписване. Само че не съм сигурна дали е така…
2400.
Павлина | 14.12.2013 в 7:35
Разделно писане се допуска за друг вид съчетания – на две съществителни, които са от чужд произход (едното или двете) и се употребяват като самостоятелни думи в българския език: бизнесотношения/бизнес отношения, фитнесзала/фитнес зала.
2401.
Пристрастния | 12.12.2013 в 11:40
Господин Колев, аз само казвам, че писането с готови комбинирани символи е правилно, а не неправилно.
Стандарти се правят по два начина: наложени отгоре (БДС за салам „Краковски“ – а не олигофрените със „Стара планина“ :) ) – за качество и контрол, и международни стандарти, наложени от нуждите на практиката.
„Мерцедес“ могат да си поръчват болтовете каквито си искат и на когото си искат, защото колите са си само техни. Когато обаче една индустрия е международна и елементите в нея се произвеждат по целия свят, хората се събират да ги уеднаквят, иначе нищо няма да пасва на нищо.
Типични примери са печатът и, от по-ново време, компютрите. Как човек би си сглобил компютър, ако всеки си прави негови си елементи с негова си форма и интерфейс? Няма начин.
Същото е и при печата. Предпочитам думата печат вместо типография, с която дума само кокетничат. Всеки вече вика типография, а аз не разбирам какво искат да ми кажат – букви, набор, шрифт, кегел, художествено оформление, отпечатване или нещо друго. Обикновено имат предвид шрифт, което, ако и да е чужда дума, е термин в бранша. Та за стандартите. Как човек би си поръчал издание определен формат, ако няма стандарти на форматите хартия? Не може, ще се изхвърли много хартия. Как ще оразмериш или ще оформиш текст, ако няма пунктове, с които да си служат всички? Не може.
Същото е и с шрифтовете. Сега. Народите пишат с различни азбуки и йероглифи. Но който и да ти прави буквите (или файла с шрифта в днешно време), първо ще се поинтересува от какво имаш нужда и ти ще му кажеш. И тук влиза в действие стандартът. Световната организация Unicode (може да намерите и да разгледате сайта им) се е наела да направи такъв стандарт, че всички хора по света да разполагат с всички азбуки в един файл, за да може всеки да пише на всякакъв език на собствената си машина. И хората са проучили. Спомням си, в една книга на Хелър на колегите им трябваха стари български букви, за да цитират точно определено издание на Библията, мисля, че Славейковата беше. Търсиха специален шрифт, който да прилича на „Таймс“, и намериха. Сега обаче видях, че в „Таймс Ню Роман“ и в „Ариал“ ги има всичките. И от Unicode казват: този знак ще бъде на това място под този номер, и край. Иначе Криси ще пише едно, аз ще чета друго, а вие трето.
Това обаче е за нуждите на писането, четенето и печата – основни човешки потребности. Компютърната обработка на бази данни е частна нужда. То и ръководството на светофарите е частна нужда от гледна точка на програмирането. А пишат и четат всички, отпечатаното също го четат всички. Компютърът трябва да е подчинен на нуждите на хората, а не обратното, а най-малко пък на някакъв отделен клон на информатиката, и всички да се съобразяваме с него или с някой администратор или оператор. Да си напише програма, с която да си сортира данните. Не, всички трябвало да пишем така, че ако някому хрумнело, да можел да си го обработва. Ами да си намери начин. Има.
Нашият стандарт е дотук – до Unicode, преди до ANSI и ASCII, обаче последните преправени в една част според държавата. Не искам да звучи грубо, но компютърджиите трябва да удовлетворят първо нашите нужди и после техните. Под техни разбирам програмистки, които ние няма нужда да знаем. Може някои там да взимат много пари, и взимат, но техните неща си остават там. Докато и най-малката глупост да напишеш и да отпечаташ, всички я прочитат. Или да се налага да ходиш като луд да търсиш как да напишеш déjà vu. Ти направи да можем да го пишем лесно, както е било от векове и както се пише, пък после си го сортирай както намериш за добре :) Ако има някое съдържание, направено автоматично, в което някое заглавие да започва с ударено и, ние ще си го оправим, ама едва ли ще има :) Няма сега всички да седнем да пишем както на някой програмист можело да му потрябва.
Но и вашият въпрос е решен общо взето. Когато на мен ми трябва справка за дума на чужд език, която има ударения – обикновено френска или испанска – я написвам без ударенията и търсачката ми извежда всички, като най-често, понеже думите са специфични, ми ги показва вярно, с ударенията. Значи става дума за най-прост скрипт, където са изредени всички такива букви, например: „Под i търси всички i без ударение и с всякакви ударения: [изредени].“
Така де, няма да се караме сега заради някакви си програмисти. Да бачкат там, и това е :)
2402.
Vera V. Kiseva | 11.12.2013 в 11:31
Здравейте! Според вас има ли запетая преди думата „по-малко“ в следното изречение: „Лекарството е показано за лечение на следните инфекции при деца на възраст най-малко 2 месеца и с телесно тегло по-малко от 30 kg, които са причинени от бактерии.“? Благодаря!
2403.
Павлина | 11.12.2013 в 19:11
Здравейте!
Ситуацията е гранична според мен. Аз не бих поставила запетая.
2404.
Vera V. Kiseva | 18.12.2013 в 10:50
Благодаря! Късно го виждам, но и аз не поставих :) Весели и топли празници!
2405.
ohayo | 10.12.2013 в 11:51
Здравей Павлина! Имам следното колебание, моля за твоя съвет. Как трябва да се съкрати във визитка „Доктор по икономика“. 1) „Име, д-р по икономика“ или 2) „д.ик.н. Име“? Доколкото разбирам д.ик.н. е доктор на икономическите науки и е научна степен, която се дава след разработване на научен труд и т.н.. В нашия случай става дума за обичайната образователна степен, за която учат студенти след завършване на магистърска степен, т.е. докторанти. Благодаря! (Така формулирано питането ми сякаш само дава отговор, но все пак не съм сигурна :) )
2406.
Павлина | 11.12.2013 в 19:03
Здравей!
Съкращението д-р се отнася за по-ниската научна и образователна степен, а д.и.н. – за по-високата. Понеже д-р означава и човек с лекарска правоспособност, по-добре е под името да се напише доктор по икономика. Аз например съм постъпила така (естествено, на моята визитка пише доктор по български език).
2407.
ohayo | 15.12.2013 в 14:54
Благодаря, така и постъпихме! :)
2408.
Krisi | 09.12.2013 в 16:14
Павлина, мила, копирам ти два идентични случая с два идентични въпроса – къде са запетайките?!
Съдът докладва (,?) депозирана на 22.10.2013 г.(,?) молба от оспорващия с приложено писмо от вр. и. д. директор на дирекция „Транспортна инфраструктура”.
Съдът докладва депозирано в съда на 14.11.2013 г. писмо от директора на Агенция „Митници”.
До скоро виждане!
2409.
Павлина | 11.12.2013 в 18:58
Няма никакво основание за запетаи.
2410.
lusa | 07.12.2013 в 13:58
Здравей, Павлина!Изречението е:
Декларирам, че днес,…….., във връзка със Заповед №111 отработих ….часа извънреден труд.
Трябва ли преди „отработих“ запетая?Или може и да се пропусне?
2411.
Павлина | 09.12.2013 в 8:31
Здравей, lusa!
Проблемът е дали във връзка със Заповед №111 е обособена част, или не. Ситуацията е гранична според мен. Тези конструкции (във връзка с…) се обособяват, когато са по-дълги, но тук не е задължително, следователно и запетаята не е задължителна.
2412.
lusa | 09.12.2013 в 9:20
Благодаря ти, Павлина!Слънчева седмица!:)
2413.
Юлия | 03.12.2013 в 15:53
Здравейте! Виждам, че съветите Ви са полезни и се надявам да помогнат и на мен.Има ли правило, което да определя кои професии и по какъв начин се изписват съкратено пред името? Благодаря предварително.
2414.
Пристрастен към българския | 20.11.2013 в 11:02
Понеже виждам, че тук скриптът автоматично поправя малкото тире на голямо, само да ви кажа за тиретата. Има три: малко (дефис, то е и малко по-дебело) – за преноси и за полуслято писане, средно (нашето голямо и дотук спираме ние, българите) – за вметнати части и пряка реч, и голямо. Нашето голямо е средното в шрифта – Alt+0150. Това е нашето голямо тире, няма друго. Да се пише най-голямото тире в български текст, също е почужбинчване и неграмотност. Ние не използваме такова тире никъде. То е за други езици. В английския например го използват както ние средното, също и вместо многоточие, без интервали около него, виждал съм го и в испанския на много специфични места.
Чувам, че в новия речник (не съм си го купил и нямам намерение, след като видях помагалото) под дълго тире разбират именно най-дългото, което са намерили. Онова като тояга. Защото са от поколението не на езика и културата, а на компютрите, и искат да са културни, ама както те го разбират. А то стои като ритла на каруца – половин метър отзад :)
Трябва да го видя някой път този речник, ала душата ми се бунтува :) Но, моля ви, не го пишете това тире, това е все едно да пишеш в български текст десни ударения. Няма такива. Няма и такова тире. Тоест, то има, но не е за нас, а за други хора. И много други букви има, но и те не са за нас, а за други хора :)
2415.
Krisi | 03.12.2013 в 16:00
Хубаво пояснение. И аз отдавна знам тази комбинация (за най-дългото тире), но никога не съм я използвала просто защото не знам къде да го прилагам. А то и нямало къде. :)
2416.
Пристрастния | 03.12.2013 в 18:22
Аз тази за най-дългото никога не съм я и знаел :) Чак съвсем скоро един приятел, който прави предпечатна подготовка, случайно ми каза, че била Alt+0151. Казах добре.
Винаги са ми трябвали само 4. Отварящи кавички – Alt+0132, и затварящи кавички – Alt+0147. Работех с шрифтове на „Софт Плюс“ и там си бяха и преди, на шрифтовете ANSI, 255 знака. Само на шрифтовете на „Евротайп“ съм ги виждал на 147 и 148, не знам защо. Когато се наложи да прехвърля текстове на Unicode, кавичките си излязоха както трябва.
Освен това нашето дълго тире – Alt+0150, и удареното и – преди беше на Alt+0186, сега не е там, та го копирам от Character Map, докато някой ме научи как да го пиша :) За най-дългото тире до скоро си живеех в блажено неведение как се пише и само се чудех от къде го изкопават :)
Нека си стои там, Бил Гейтс да си го пише, ама той е мома англичанка :) У нас кой, освен някой оформител нещо, ама то има толкова по-хубави графични елементи, за какво му е.
2417.
Krisi | 09.12.2013 в 16:06
За удареното и веднага ще ти кажа комбинацията: Alt + 01117. Но не навсякъде става, тук например не мога да я приложа. Ако се интересуваш, в Word, при символите, има дадени и клавишните комбинации на всички ударени гласни букви. Дано съм била полезна.
2418.
Пристрастния | 09.12.2013 в 23:59
Мерси, Криси. В Word веднага го усвоих :)
Даже и още нещо научих, пак за Word. Пишеш неговия код според Unicode, в случая 045D (може и малко d) и веднага след него натискаш Alt-X (двете заедно). И на тяхно място се появява ударено и.
К сожалению, в QuarkXPress и InDesign този начин не бачкает :)
2419.
Спас Колев | 10.12.2013 в 8:58
Използването на този символ (U+045D) е неправилно, тъй като в българския език няма допълнителна буква „ударено и“. Коректно е да се изписва обикновено „и“ (U+0438) с допълнителен диакритичен знак за тежко ударение (U+0300).
2420.
Krisi | 10.12.2013 в 10:00
Да, но в моя случай трябва да пиша колкото се може по-бързо, а това ще ми отнеме прекалено много време. По тази причина не мога да използвам и комбинацията 045D, Alt-X, защото то работи само на латиница, и ако трябва да се прехвърлям, съм загубена. Опитайте да пишете заедно с телевизора и ще ме разберете. Затова и Павлина ми е безкрайно ценна, защото ме научи на правопис, така че, без да се замислям, да пиша максимално правилно.
2421.
Пристрастния | 11.12.2013 в 16:53
Господин Колев, с това се прехранвам повече от 30 години и, слава на Съдбата, ми се намира и за цигари и вино даже :)
В българския език има 30 букви, но някои от тях, наречени гласни по народному :) могат да имат и ударения. (Аз не ги употребявам, ударенията това, защото ми се виждат ненужни. Те се слагат за избягване на двусмислия, които са общо взето измислени, малко като сеене на корена ряпа – ясно е, че над чайника няма да се издига монетата пара, а ще се издига водна пара, може и друга, но от течност. С изключение на въпросното и, което наистина обърква, когато няма ударение, а е местоимение.) За целта правачите на шрифтове са ги приготвили – комплект буква с ударение. Така са направени и стотици други букви, например в латиницата (която е от 26 букви), каквито „допълнителни букви в азбуката“ също няма – с леви, десни ударения, двойни ударения, обърнати двойни ударения, две точки, опашчици, запетайки и прочие. И това не е от вчера или днес. Още оловните букви за ръчен набор и линотипите (машини за набор на оловни букви на цели редове) имаха ударените гласни и другите там, който обича, да си ги сложи, където му потрябват.
Не съществува декрет, според който ударението непременно трябва да се пише с отделно движение на ръката, има ги готови направо буквите с ударенията.
Това и с ляво ударение е добавено специално за нас в по-използваните шрифтове Unicode, които са западна направа. Отделно от това в шрифтовете българско производство – на „Софт Плюс“, „Хермес Софт“, „Евротайп“ и други – винаги са присъствали и всички ударени гласни барабар с ударенията.
„Майкрософт“ дори пусна специално обновление през 1996 г., за Windows XP, точно с това и и още един-два знака. В него влизаха 4 шрифта с 4-те основни начертания – Ариал, Таймс Ню Роман и още два, забравих кои бяха. След това, във Виста, 7, 8 и 8.1, ги има вече за постоянно.
Ние, когато сме естествени, както и по работа, на ударенията им казваме леви, десни и двойни. Когато искаме да сме френски финяги, им казваме грав, егю и сирконфлекс, така се чувстваме по-изискани :)
Криси, пиши си както досега, съвсем правилно си е, както и наборите за печат от памтивека се правят по същия начин. Нали разбираш, когато пишеш документ, това е „писане“ и „написан документ“. Когато същото това написано нещо го дадеш да се отпечата, е „набиране“ и „набор на текст“ :) Вторите термини произлизат от времето, когато печатарят буквално е набирал буквите за текста, който ще печата, от касите с буквите, и затова съответно – набиране и набор.
2422.
Krisi | 20.11.2013 в 9:22
Мила Павлина, за да довърша темата за кавичките, моля, кажи ми имената на паметниците поставят ли се в кавички? И още един въпрос, за запетайката пред заедно или ведно с…Не знам как да ги тълкувам – като добавена част ли, не ли. Ето ми примера: Представям и Етичния кодекс(,) заедно с трите заповеди за утвърждаването и за измененията.
Лек ден!
2423.
Павлина | 21.11.2013 в 15:16
Поначало не се поставят – Руски паметник, Паметникът на Васил Левски, но: Паметникът “Майка България”.
За запетаята – ако сметнеш, че конструкцията е обособена част, сложи я. Ако не – без запетая. За мен са приемливи и двата варианта.
2424.
Пристрастен към българския | 19.11.2013 в 20:10
И още малко. Направо нямам думи за окачествяване на глупостите в художествен текст да се пише главно Вие, също титли и длъжности.
Стои абсурдно в художествен текст, примерно роман на Дюма:
– Вие, Ваше Високопреосвещенство, Вие, Ваше Кралско Височество, и Вие, Господин Директоре, заповядайте вътре. Останалите моля да почакат отвън.
Това си е най-обикновена реч, както няма да мога да изобразя главните и ако някой ви говори по телефона, или ако го играе в телевизионна пиеса.
Един ми ги беше написал така, съвестен, по новия речник, та подскачах тука един час от бяс :)
Ето защо речникът от 1983-та и 1995-а.
2425.
Krisi | 20.11.2013 в 9:16
Бих искала да попитам, като допълнение на твоите коментари, какво ще кажеш за „нововъденията“ като ваканцувам и прецЕням?! На мен от това ми призлява. А за кавичките – и аз доста умувам върху тях, но съм си направила списък, който съм кръстила „със и без кавички“, и в две колонки си записвам думите. Като, разбира се, основният ми източник на достоверна информация е ПАВЛИНА. Много съм й благодарна, защото обясненията са логични и лесно разбираеми.
2426.
Пристрастен към българския | 20.11.2013 в 10:27
Криси, виж, аз изпитвам неудобство вече да се изразявам за тези хора и учтивостта ми се промени заради тях, направо хич я няма вече. Нововъведения, или както подигравателно ги наричам, иновации :) са тези: случвам, входирам… такива, които някакси имат претенция за вече официални думи. Всъщност има два канала, по които просташкото безцеремонно говорене навлиза: 1) нахално, самоуверено, неграмотно поангличанчване, или по-скоро поамериканчване на всичко, и 2) свободното говорене на простака, който се изразява колкото се е научил, напомпан от самочувствието за пост, на който се е озовал. „Входирам“ е някакъв малообразован канцеларизъм, тип Тетка Цачева, а „ваканцувам“ онзи си го е измислил, говори си ей така, колкото може. „Преценям“ е друг тип, тя, заедно с други думи, е от един по-старомоден маниер, чувал съм го около мен от не предното, а по-предното поколение, образовани буржоазни хора, има и други думи на същия принцип, понякога и аз ги употребявам за малко кокетиране, сега не се сещам, трябва по вдъхновение. Така са говорили едно време, преди 9-и. Има лъх на старо и уредено, затова ги харесвам, но това е въпрос на вкус и стил – сега да се употребяват. В „преценям“ не виждам нищо лошо, просто стар маниер. Не мисля, че между „ваканцувам“ и „преценям“ има връзка в равнището на култура. Ако сте по-млада, може да не сте чували стария говор и затова да ви правят впечатление.
По-противно е буквалното побългаряване на всякакви думи, дори изобщо не термини, като говорещият ги си въобразява, че така приказва по-издигнато. А всъщност той просто повтаря елементарния език, който слуша от евтините американски филми или чете в някакви доклади на английски: мапирам. Какво мапираш бе?! Мапирала била. Вчера пък видях „адресирам“, което пак е от американския английски – да се види, да се обърне внимание, да се поправи, да се направи. Адресират се пликове (без кавички на улиците) :) Той обаче има грешка в програмата и тази грешка я адресира :)
Павлина да ви каже по-професионално, аз само недоволствам стилово и културно :)
Спомням си, едно време, като дете, 5-6-7-годишен, чета си книги аз у нас, стари издания, „Златни зърна“, „Знаменити съвременни романи“, Едгар Уолъс, Майн Рид, и изобщо не ми пречи двойното е и онова ъ, идеално си ми е. И на титулната пише: еди кой си, член на Френската академия. Бре, мисля си, това сигурно е някаква голяма сграда с колони, с високи прозорци, и там едни сериозни чичковци, много умни, са по науките, и този автор е член там. Така трябва да е, няма какво друго да бъде. После се оказа, че това не е никакъв френски БАН, ами е едно формирование от 40 души, най-изявените авторитети по езика във Франция, писатели, литературоведи и тук-там някой езиковед, които само с това се занимават: да пазят, поддържат, следят и бдят над френския език. Обикновено на възраст и са доживотни членове. Като умре някой, канят друг, а другият може и да откаже, ако се е освободило кресло № 37, пък поканеният не е бил съгласен или не е обичал този, който е седял на него приживе. И може да приеме чак когато се освободи друго кресло, като умре някой друг от тях. Те издават и аналога на нашия Правописен речник. Прочетете за Френската академия, интересно ще ви е. ТАКА СЕ ПАЗИ ЕЗИК! А не с хора на ясла в нашия институт там, кой грамотен, кой не – ченгета, братовчеди, мадами и маниакални поети – и само някакви нови идеи, коя от коя по-неграмотни, донесени от улицата.
Вие нали знаете, че програма е френска дума? А, добре, и ние я използваме за много неща. И французите си я използват за програма за конференция, за театър (самата книжка), за пътуване, за нещо, което „ще се случва“ :) Обаче! За компютърна програма не щат, пазят си езика! Тогава думата е logiciel. И така се заяждат за всяка чужда дума. Затова имат френски, с доста архаични остатъци, но френски.
Такива работи. Приятен ден.
2427.
Krisi | 22.11.2013 в 16:25
Сърдечно благодаря за написаното. Беше ми много интересно да го прочета. Аз съм по-друг човек: правилото е такова и аз стриктно си го спазвам, БАН са казали така – и аз се съобразявам. Но моя приятелка негодува точно като Вас, най-вече срещу кавичките и полуслятото писане. А за просташкото говорене по телевизията, това е друга тема и много дълга. Но мисля, че там битката е загубена! Тук поне можете да си общувате с хора, които ви разбират. Поздрави! Поздрави и на ценната Павлина!
2428.
Пристрастния | 22.11.2013 в 21:01
Криси, от написаното си се сетила, че не съм на 20, но това не пречи да не съм пораснал ни на йота от тогава, даже от към 17-18 :) Може би малко повече опит и практика, но нищо друго. Имам предвид, че няма нужда от Ви и множествено число, нали яростно изложих, че съм против в неадминистративни текстове :)
Радвам се, че ти е било интересно. Те старите неща са хубави именно с това, че са по-духовни, немеркантилизирани и неопростачени. Имало е повече стремеж към култура и повече скромност. Не че не трябва да приемаме модерното, пази Боже. Сидитата са много по-надеждни и по-удобни от бакелитовите грамофонни плочи (преди виниловите). Например.
За думите. Има много, после се сетих и за отмерям, измерям, отмарям, има и още. Не всички са литературни, някои може и да са диалектни, но са обясними дори като строеж. Да измеря – измерям, какво по-естествено. Употребата им сега няма нужда да се търси научно-аналитично, всички пък все по науката сега изведнъж станаха :) може и интуитивно: може например хората да искат разнообразие в речта, може да са ги чули от някой още не умрял и да са им се видели колоритни, нещо такова.
По този начин виждам и нещата с конското евангелие (по-горе). Първо, конят изобщо не предполага лоши конотации, а само прекрасни. И е красив, и мирише хубаво, и е добър, и е умен. Когато кажеш „Гледай я тая, прилича на кон“, лошите конотации не са за коня :) Понеже нямам необходимото етимологично образование, макар че се оправям много добре, за конското си представям следното. Един кон. Той трябва да върши работа. И един собственик, на когото хич не му е да го мирише, защото го интересува конят да оре, а не колко е симпатичен. Конят обаче не слуша нещо, капризничи и собственикът му го наставлява. Представи си картинката: конят се е окумил и уж нещо слуша (а те всичко разбират), онзи му опява и го поучава как трябва да се държи, а физиономията на коня изразява: „Като ми пееш, Пенке ле…“ И се получава, че стопанинът просто си опява на вятъра. Типичен случай на конско евангелие.
Може да е прекалено художествено, може да не е точно така, но във всеки случай има повече истина, отколкото при специалиста с лошите конотации по-горе. Не знам къде ги е чул, там, откъдето идвам (а аз идвам от много места), хората са влюбени в конете и няма нужда да им четат конско, защото именно по причина на тази обич, която е взаимна, те ги слушат. Взаимно се слушат.
Общо взето искам да кажа, че и интуицията, и художественият усет помагат да се стигне до истината, включително и в езика.
Както казва един мой приятел за изкуството: „В изкуството има един основен закон: щом е хубаво, значи е истина.“
Приятна вечер.
2429.
Спас Колев | 12.12.2013 в 9:22
Разбира се, от типографска гледна точка двата начина се еквивалентни (или поне според стандарта би трябвало – на практика не е точно така). В същото време за автоматичната обработка на текст (азбучен ред, регулярни изрази и т.н.) разлика има и дори стандартът я допуска.
2430.
Павлина | 21.11.2013 в 15:42
Думата ваканцувам беше създадена това лято от депутата Хюсеин Хафъзов и употребата ѝ бе подета, защото е нова, необичайна, колоритна, но най-вече за да се иронизират действията на управляващите. За пренецям нямам ясно обяснение защо започна да се употребява толкова често.
2431.
Пристрастен към българския | 19.11.2013 в 19:48
Здравейте, Павлина.
Виждам, че хвърляте много труд за ограмотяване на народонаселението :)
Не съм съгласен обаче с некои субражения. Вие чудесно цитирате всички правописни речници, и особено новите, например 2012 г. и предхождащото го помагало. Въпросът е, че те само увеличиха разнобоя по всички въпроси.
Запетайките, макар и сложна работа, лесно се изясняват, ако човек има усет към езика. Има обаче проблем с точките и кавичките.
Още при помагалото бях потресен, че след цитиране на изречение след двоеточие последният препинателен знак, когато е точка, се слага отвън на цитата. Знам, ще ми се каже, че това е завършващата точка. Обаче когато е въпросителна или удивителна, е вътре. Тогава не е ли завършваща, няма ли завършващо нещо в този случай? И това знам, въпросът е към вътрешното изречение, цитираното. А когато вътре в цитата са две изречения, не стои ли глупаво първото да си има точка, а второто да си няма? На човек му става жал за второто изречение. Освен това, това са две конструкции:
Той каза злобно: „Да имаш да взимаш, няма да стане твойта.“
По долния начин стават една, втора осакатена, и накрая една точка:
Той каза: „Да имаш да взимаш, няма да стане твойта“.
И защо точно вънка, като досега беше съвсем логично (първото)?
Кавичките в улици, площади, паркове и други подобни. Вие казвате, че квартал се било асоциирало с понятия като град, градче и пр., затова било без кавички. А другото било ж. к. и затова било с кавички. А ако е ж. к., но не точно, с полукавички ли ще бъде? :)
1. Жилищен комплекс и квартал е едно и също – когато не е топографски квартал, което означава пространството между 4 или повече улици (обикновено 4), отграничено от съседните такива пространства.
2. Улицата, площадът, булевардът, алеята, паркът, са точно толкова топографски понятия, колкото е и кварталът, и върхът, и реката. Даже може (ул. Симеон) една улица да е много по-дълга и по-разлата, почти неотсечена към края, от една малка рекичка.
3. Не може на пликовете да може, а другаде да не може. Или може, или не може.
И впрочем защо се пише жк? По кое правило? И по кое правило може вече да няма интервали при и т.н. И защо само единият интервал го няма?
Не обвинавям вас, а Мурдаровците, които вече се чудят какво и как да изкълчат, уж да имат принос. Имат – към хаоса.
Когато стана стнсІстпрофдфндиплфил, ще им пиша и ще ги питам за интервалите :)
Вас мога да ви упрекна само във вкусовщината, която е неприложима при правилата – че пишете английски кавички, защото след запетая отварящите кавички утежнявали. Няма значение, кавичките са си отварящи и са точно определени, не са въпрос на симпатия. Освен това, колкото утежняват българските отварящи, толкова утежняват и английските отварящи, еднакво близко са. Нека, въпреки усилените опити да го затрият, да го пазим този правопис и принадлежащите му знаци.
Между другото, ако има художествено описание, в което изобилстват улици, едно 20 чифта кавички ужасно биха утежнили окото. По същата причина аз пък прилагам вкусовщина и избягвам тирето – утежнява окото. Винаги, когато мога, го замествам със запетая или дори, ако текстът позволява, просто го пропускам.
„Тя беше руса, а той кестеняв.“
Моята логика е друга и СЕ опира на речниците, но до 1995 г., и ще започнем да спазваме нещо друго само ако и когато то аргументирано се приеме от практиката:
1. Всички топографски обекти – без кавички. Тези обекти винаги са разлати, нямат граница до милиметър, и по това наистина се родеят.
2. Обекти, които са точно отграничени – институции, сгради, и особено комбинация от двете, ако имат собствено име – с кавички. Например „Дома на инвалидите“, дори допускам членуване вътре. Тук вече трябва да се приложи усет – това е сграда, която така е кръстена, а не че вътре има инвалиди с патерици :)
3. Завършващият знак на изречение в цитат с кавички – винаги вътре в кавичките, все едно какъв е.
И така има един сравнителен ред, горе-долу, почти.
Поздрави и песни.
2432.
Павлина | 21.11.2013 в 14:39
Благодаря за споделеното мнение тук и на други места в блога ми. :)
2433.
Пристрастния | 22.11.2013 в 22:29
И аз благодаря за това изобилие от консултации, Павлина :) има много полезни неща. Някои неща просто си ги припомням, с други, особено новите творения на БАН, не съм съгласен, но ще се оправим все някак, не сте ги определяли вие, нали така.
Слабото ми място е терминологията, така и не се преборих с досадата да науча какво е предлог и какво е съюз (е, не чак дотам), и какво е наречие. Разликата между спрягам и скланям не я научих, а СЕ СЕТИХ каква е, явно съм събудил някаква спяща клетка.
Аз съм лингвист интуитивист (ползвам доста езици), има такова течение, негов основател съм :) Но се оправяме и с проза, че и с поезия, това са други неща. Кое къде трябва да бъде и как е хубаво, се вижда и без терминология.
По въпроса за пълния член няма да се разберем. То е като с кавичките. Има функция, например: „Влизай, влизай“, покани момата момъка. Кой кого е поканил? Но моята точка, както винаги, е друга. Може някои неща да са формални, но имаме нужда от всичките неща, включително формалните, за да запазим езика, дори нещо като диктатура. Изпускаме го. Че и латиница искат, не им идва изобщо на ум как ще четат Смирненски на латиница и че от него нищо няма да остане. После, когато всички се научат да се подчиняват, може да се охлаби. Не е уместно при настоящата анархия да се говори за свобода, защото това е храна за недоучилия със самочувствие от скъпия смартфон, веднага ще каже: „Ето, аз съм за свободата, а те ме потискат.“ А той неграмотен просто и си иска свободата, тоест да си е неграмотен, но да ползва всички привилегии на грамотните, защото имало равноправие. Няма такова, никога не е имало и няма да има. Но се ширят. Въпросът е да не се.
Такива неща.
Поздрави.
2434.
радев | 30.11.2013 в 2:35
Ако вместо момъка, майката на момъка беше поканила момата? Или момата е поканила майката на момъка? Как щяхме да разберем?
2435.
Пристрастния | 22.11.2013 в 22:55
Как писателят Христо Карастоянов обяснява, че не винаги пред че се слага запетая:
„Чудих се, чудих се, тях са ги учили, че пред че винаги се слага запетая. Накрая се сетих: „Вижте сега, не е вярно, че винаги. Ето например в думата „момче“ пред че няма запетая.“
:)))
2436.
Петя | 19.11.2013 в 12:25
Уважаема Павлина,
Отново посещавам Вашия интересен и толкова полезен блог. Този път не за питане, а по-скоро за споделяне. Напоследък усещам, че започвам вече дори да се заяждам с познати и приятели, когато кажат „в анфас“. Не се сдържам и започвам да обяснявам, че е или „ан фас“ или „във фас“, защото идва от френски и т.н…. Зная, че не е хубаво да се постъпва така, но… Още по-страшно е, когато чуя (а напоследък това е масово срещано сред политици, социолози и мн. др.) „отреагира“. Е, пак не се сдържам и се развиквам дори срещу радиото или телевизора: „Стига вече, бе хора! Как не ви обясниха, че има „акция“ и „ре-акция“, защо не казвате „отреакция“… Павлина, питам Вас като специалист: да се примирим ли с това, че грешното произнасяне на тези думи вече е добило такава твърда гражданственост сред всички кръгове и слоеве, та трябва да се примирим? Ако Вие кажете „да“, ще се помиря и няма повече да се дърпам с приятели и познати. :) :)
Благодаря предварително за отговора Ви. Успехи и занапред!
2437.
Пристрастен към българския | 19.11.2013 в 21:26
Уважаема Петя, Павлина със сигурност ще бъде по-умерена, но аз ви съветвам да ги набиете или поне да ги заплашите с набиване :) Те не само „отреагирват“, снимат „в анфас“, биват „себе си“ и имат „на пред вид“, но получават и „натравяния“ и „зачитат“ доклади и други текстове. Напоследък също така „случват“ демокрации, изложби, мечти и разни събития, които са планирани преди много време и се провеждат, започват, завършват, откриват, протичат, и най-вече СТАВАТ. СТАВАТ БЕ, тази прекрасна дума, която звучи толкова хармонично в почти всякакви съчетания. Но те ги случват. Има даже предаване по „Христо Ботев“ – „Какво се случва?“, за въпросителната не съм сигурен, може би е без. По тази причина не слушам вече тази програма, защото ми омръзна да ми случват разни неща, които не са бедствия, катастрофи и други случайни нещастия. Не било хубаво да се заяждате, а хубаво ли е те да се заяждат с вас с лош български? :)
2438.
Петя | 19.11.2013 в 23:07
Аааа! Това със „случва“ го бях забравила. Най-страшната му форма е „случването“ бла-бла.. се осъществи!!!“ Тук вече направо излизам извън кожата си. По-добре да казват „ивента“ (германците вече си кълчат езика с евънт, макар да си има хубава немска дума за това). Или пък „хепънинга“ – така поне ще се знае, че сме копирачи, подмазвачи и … има и по-неприлични думи. Тъжно ми е, чувствам се все по-безсилна, все по-огорчена от търпимостта на нас, българите, която днес май се дължи на безразличието ни. А за програма „Хр. Ботев“ – няма да казвам лошо, била съм там в Арт ефир, представях една прекрасна книга в май превод, не мога да кажа лошо за хората. В тази радиостанция поне има предаване за култура. В другите – няма и няма и да се появи, зее една огромна черна дупка… която се запълва с чалгария и подражателна безвкусица. Не се правя на елитарна и не зная там каква си – просто това е едничкият начин да създадеш на хората едно мъничко местенце за катарзис – да им поднесеш за няколко минути достъп до изкуството и наслада за душата.
2439.
Пристрастен към българския | 20.11.2013 в 1:13
И аз, преди бях по-често, скоро само веднъж, трябва да е било също в „Арт ефир“. Първо, изобщо не се беше подготвил, и второ, говорихме за всичко друго, но не и за каквото отидох. Мерси, повече не ща. „Христо Ботев“ наистина остава единствената програма, в която има култура, но аз имам и претенции, не ме интересува какъв ще ме нарекат, че се правя. Хубави са им предаванията за класическа музика. Но и те не всичките. Има една млада (по глас), за която и класическите записи не са записи, а „регистрации“. Идваше ми да й се обадя, че регистрации може да има в хотелите, но с нея никога няма да се регистрирам в хотел :) Аз продължавам да се боря за хубав български и за хубава култура на големите стойности и устои, но е трудно, не отлепят, а младите пък изобщо не я и знаят, защото няма кой да ги научи. Освен сами да се научат. Хепънинг има от много отдавна, това се появи като нов театрален жанр някъде в края на 1960-те или началото на 1970-те, който термин значи именно „случване“ и в театъра се използва свободно – някой нещо прави, може просто да лежи на тротоара. Това е хепънинг, говорили сме си, че е безсмислено, но го има :) Сега биха казали, че „еди кой си случва хепънинг“ и аз веднага се запътвам за някой черен пазар за калашници :))) И сега им идва дюшеш – всичко вече е хепънинг, нали, таковата, се случва…
2440.
Павлина | 21.11.2013 в 14:34
Здравейте, Петя!
Моето отношение към грешките е различно. Те са грешки спрямо стандарт, който е приет за правилен, но не е абсолютен и подлежи на промяна. Аз не очаквам всички да говорят и пишат правилно – представяте ли си такава скука? Грешките много често са опит да се възстанови липсваща системност в езика, или пък бележат тенденциите в неговото развитие. Ако никой не греши, езикът ще застине. Това, към което би трябвало да се стремим, е да се придържаме към книжовния език в официалното общуване и в общуването с непознати. Но с близките, с приятелите е съвсем естествено да говорим по-свободно.
Ако човек не знае френски, е естествено да предположи, че щом някой е сниман в профил, другият изглед ще бъде в нещо-си. Откъде да се сети, че това ан всъщност е аналогът на в?
За употребата на отреагирам и на други глаголи на -ира, които се сдобиват с представки, има ясна причина и тя е в това, че глаголите на -ира имат един много голям дефект от гледна точка на българската глаголна система. Ще ми се да пиша по въпроса, понеже тези употреби често се заклеймяват. А преди да заклеймим нещо, е по-добре да се опитаме да разберем защо се е появило. :)
Общо взето, според мен разбирането е по-продуктивно от осъждането и от ядосването. ;)
2441.
Диляна | 14.11.2013 в 11:05
Здравей, Павлина,
От доста време чета публикациите ти и съм много признателна за труда, който полагаш. Надявам се да ми помогнеш с един въпрос. Срещам трудност със синтактичния разбор на следното изречение: Той ходи с халат, който ми се струваше върха/ът на елегантността.“
Очевидно се затруднявам да определя каква част на изречението е съчетанието „върха на елегантността“, а оттам и затруднението с определяне на пълен или кратък член.
2442.
Павлина | 15.11.2013 в 8:22
Здравей, Диляна!
В това изречение се струваше върхът на елегантността е съставно именно сказуемо и съществителното трябв да получи пълен член. Повече обяснения има тук.
2443.
Деси | 13.11.2013 в 21:18
Здравейте, Павлина!
Искам да попитам, вярно ли е, че думата оженя се отнася и за двата пола и идва от стари времена…металните халки с, с които са връзвали биволите един за друг са се наричали ОЖЕН и оттам произлиза думата „ОЖЕНЯ“- т.е. вързани с халки един за друг…
2444.
Павлина | 15.11.2013 в 8:14
Здравейте!
Думата се отнася и за двата пола и съществува от стари времена – засвидетелствана е в старобългарски текстове. Образувана е от жена. За първи път чувам за ожен. В етимологичния речник е дадена като диалектна дума със значение ’ръжен’.
2445.
Румен | 13.11.2013 в 10:54
Здравей, Павлина!
За мен е много интересно (а може би и за читателите на блога ти) откъде произлиза изразът „чета конско (евангелие)“. Опитах се да намеря достоверна информация по въпроса онлайн, но неуспешно.
Благодаря ти!
2446.
Павлина | 15.11.2013 в 8:01
Здравей, Румене!
И аз търсих информация преди време и питах колеги, но те също не се сетиха за конкретна публикация. Един от тях – доц. Камен Димитров, ми изпрати следните “непретенциозни” според него, но доста интересни според мен разсъждениея:
“Не се сещам някой да е писал нещо точно за този фразеологизъм. Може би защото е привидно лесен за обяснение. Поне аз го свързвам с буйност и продължително хокане, което няма как да е в унисон с благостта и кротката нравоучителност на християнския евангелски текст. Неслучайно конят и конската опашка са едни от най-разпространените символи на езическата и войнствена природа на българина от предхристиянски времена. Като гледам речниците, повечето фразеологизми с кон са с негативна семантика и може би причината е именно тази. Например изразът на Конския Великден при нас означава “никога”, “на куково лято”. Тоест не е изключено пейоративността да е е механизъм на “отмъщение” на езика от християнската епоха. Латинският език например е използвали за тази цел гърците и е изковал синонимен израз. Ad Kalendas Graecas е идиом от времето на император Траян, който първи обединява Европа и за пръв път Западът опознава балканските финансови обичаи. На Календите (първия ден) всеки месец римляните си плащали сметките, изчислявали лихвите и връщали заемите. Когато империята погълнала цяла Европа, те разбрали кога по нашите земи връщат взетите заеми – ad Kalendas Graecas. Обаче гърците изобщо нямали Календи.”
2447.
Милена Милева | 09.11.2013 в 19:57
Здравейте, Павлина!
Поздравления за полезния сайт!:-))
Наскоро спорихме с приятели, как се пише думата „нахъсен“ или „нахъсан“. В Речник на българския език в интернет излиза, че се пише „нахъсан“, с обяснението, че това е минало страдателно причастие от глагола „да нахъся“. Но в различни публицистични, художествени и други текстове, писани от водеши журналисти и писатели и минали през редакторски корекции много по-често се употребява „нахъсен“, което ни кара да се съмняваме, че толкова много хора и то вещи специалисти в езиково отношение, могат да грешат толкова последователно. Предполагаме, че може да са дублетни форми, но никъде не намерихме официален източник, който да потвърди това. Попаднахме иначе на много интересно обяснение в един форум в подкрепа на предположението за дублетни форми, но не и на официален. Ще ти бъдем благодарни, ако можеш да ни отговориш!.
Приятна неделя!:-))
2448.
Павлина | 11.11.2013 в 8:37
Здравейте, Милена!
Миналото страдателно причастие нахъсан е от глагола нахъсам, а нахъсен – от нахъся. В последния официален правописен речник нахъсан и нахъся са дадени като отделни думи. При това положение не виждам защо да не може да се употребява и нахъсен, макар че изрично нахъсан и нахъсен не са представени като дублетни форми. За съжаление, във въпросния правописен речник глаголите са представени само с основната си форма и окончанието за 2 л. ед.ч.
2449.
Мирчева | 07.11.2013 в 20:49
Здравей, Павлина!
Как е правилно да се напише- Вали като изведро или из ведро.
2450.
Павлина | 08.11.2013 в 9:12
Здравей!
Отговорът е в Как се пише?
2451.
Krisi | 01.11.2013 в 15:13
Ох, във втория ми пример ме обърка ДА-то. Знам правилата, които си ми казала, но очевидно прилагането им ми е трудно, когато ми се струпат повече от две правила на едно място, които съм назубрила, и трябва да реша кое се прилага. Имам и друг въпрос, защото правописната програма на компютъра ме обърква много в този случай. А може би и обратният словоред. Копирам ти ги:
Моля ответника да посочи спорните фактури, списък(,) за които(,) не мога да представя.
Да му се издаде удостоверение, по силата(,) на което(,) да се снабди с друго такова от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – София.
И на всичкото отгоре: как се пишат проклетите синя и зелена зона?
Благодаря!
2452.
Павлина | 04.11.2013 в 21:23
Запетаите в скобите са излишни – правило 1.3 тук.
За зоните и аз се колебая. Бих ги написала с малка буква.
2453.
Krisi | 05.11.2013 в 11:15
Благодаря ти! Аз ги пиша също с малка буква, но в кавички, така – „синя“ зона, но нещо не ми харесва. Да включа ли и зоната в кавичките или изобщо да премахна кавичките? В разпоредбата на Столична община пък са ги написали така: „Синя“, „Зелена“ зона. Обаче те не са ми никакъв критерий, защото идват безумно написани нормативни документи!
2454.
Павлина | 08.11.2013 в 9:11
И аз не съм сигурна за кавичките. Могат да се оправдаят с аргумента за “необичайна за контекста употреба на думи и изрази”. Аз не бих поставила.
2455.
Таня Петрова | 29.10.2013 в 19:37
Много ти благодаря за бързия и конкретен отговор. Желая ти усмихната седмица!
2456.
Krisi | 29.10.2013 в 9:49
Здравей, Павлина!
Първият ми въпрос е за датите: как се пише 20. – 21.12.2013 г. или 20 (без точка) – 21.12.2013 г.? И вторият (тук имам подозрения, но трябва да питам):
„Моля ответника да представи копие и за нас (,) или да ни бъде дадена възможност да се запозная с тях“.
С уважение, лек ден!
2457.
Павлина | 29.10.2013 в 10:16
Здравей, Криси!
Няма нужда от точка в първия пример, нито от запетая във втория – две да-изречения, които поясняват едно и също просто изречение, свързани със съюза или.
2458.
Таня Петрова | 28.10.2013 в 19:28
Здравей, Павлина!
Обръщам се към теб с въпрос за модалните глаголи в българския език и още по-конкретно – за глагола „мога“. По образование съм славист (сръбски и хърватски) и докато следвах, обръщахме особено внимание на тази група глаголи. Оказа се обаче, че май не познавам спецификите им в родния си език. Интересува ме дали имаш публикации по темата и каква е смисловата разлика при личната и безличната им употреба. Например в изреченията:
Може ли да дойдеш? и Можеш ли да дойдеш?
Може ли да дойдете? и Можете ли да дойдете?
Въобще, правилни ли са и двата типа конструкции?
Предварително благодаря за отговора ти и за отделеното време.
Поздрави,
Таня
2459.
Павлина | 29.10.2013 в 10:08
Здравей, Таня!
Има смислова разлика, която е обяснена добре от Вл. Мурдаров. Затова и нямам публикация по въпроса. Но вероятно след време ще пиша, че това разграничение все повече се заличава в полза на спрегаемите форми. Безличната употреба постепенно се ограничава.
2460.
Николета | 20.10.2013 в 15:33
Здравей Павлина!
Били ми помогнала с едно домашно
ето го и него: обяснете пунктуационните знаци в текст 2
Т2:
– А за какво ти е да притежаваш звездите ?
– За да бъда богат.
– А за какво ти е да си богат?
– Ако някой намери други звезди, да ги купувам.
“ Тоя пък – рече си малкият принц – разсъждава горе-долу като пияницата. “
Антоан дьо Сент-Егзюпери, „Малкият принц“
2461.
Павлина | 22.10.2013 в 6:38
Здравей, Николета!
Бих могла да помогна, но не и да направя цялото домашно вместо теб. :) Кой препинателен знак не можеш да обясниш?
2462.
Мартин | 19.10.2013 в 18:33
Привет!
Питам се защо имаме „знам“ и „зная“ – и двете са за 1 л. ед.ч сег.вр, но си нямаме „обичая“ например (освен ако, разбира се, не говорим за краткия определителен член на „обичай“ :] )
Поздрави,
Мартин
2463.
Павлина | 22.10.2013 в 6:50
Привет!
Всъщност въпросът вероятно е защо имаме знам – това е странната форма. Формата зная си е закономерна – за 1 л. ед.ч. сег.вр. на глагол от I спрежение; обичам е също по правилата, глаголът е от III спрежение. Смята се, че знам е възникнала по-късно, по аналогия на ям, дам (от първо спрежение), които в старобългарския език са били от едно по-особено, атематично спрежение, имали са окончание -мь и са го съхранили. Впрочем в старобългарски е имало и глагол ВѢДѢТИ ’знам’, който не се е съхранил и при тази идентичност в значенията ми се струва възможно да е оказал влияние за възникването на формата знам.
2464.
Krisi | 10.10.2013 в 12:45
Много ти благодаря! Както и за допълнителния отговор за запетайката, защото и за това често съм се чудила. Спести ми един въпрос.
Хубав ден!
2465.
Krisi | 09.10.2013 в 10:56
p.s.
Със срам ще те помоля: дефинирай ми „наречие“.
2466.
Павлина | 10.10.2013 в 7:10
Наречието е част на речта, която не се изменя по форма и посочва признак на действие (вървя бързо), на друг признак (страшно голям) или на предмет (къщата отсреща).
2467.
Krisi | 08.10.2013 в 14:14
Здравей, Павлина! Копирам ти едно изречение и въпроса ми към него. Благодаря!
На място, в счетоводството на жалбоподателя съм погледнала документите, които са осчетоводени, и съм извадила тези документи, които са свързани с колата. Как се пише намясто (слято или поотделно)? Предполагам, че има различни случаи. Няма начин да мина толкова лесно:)
2468.
Павлина | 10.10.2013 в 7:00
Здравей, Криси!
В една статия на Елена Георгиева е посочено разграничението между намясто и на място (стой на място и човек намясто), като коментар на правилата в предишния правописен речник, но в моя екземпляр на същия този речник примерът липсва. Оттук нататък трябва да се положат детективски усилия, за да се установи каква е официалната позиция по въпроса намясто/на място. В академичния тълковен речник пък липсва наречие намясто.
В случая бих го написала разделно. Също и една запетая бих сложила след жалбоподателя – край на обособена част.
2469.
antena | 03.10.2013 в 7:21
Здравей, Павлина!
Има ли някаква причина „зала 1“ (зала 2, зала 3 на НДК и др. под.) да се пише с главна буква – Зала 1 на НДК?
2470.
Павлина | 03.10.2013 в 19:59
Ако има причина, тя е, че зала 1 се възприема като съществително собствено име.
2471.
antena | 03.10.2013 в 20:08
Разбирам. Но всъщност има ли основание това съчетание да се третира като собствено име и правилно ли е да се пише с главна буква?
2472.
Павлина | 05.10.2013 в 19:53
Аз бих го написала с малка буква. Възможно е някой да каже, че е съществително собствено, и да го напише с главна.
2473.
Eff | 01.10.2013 в 11:20
Благодаря ти! А „хирургична“ или „хирургическа“ операция е по-правилно?
2474.
Павлина | 11.10.2013 в 11:08
Дублети са, следователно са еднакво правилни. В такива случаи аз предпочитам по-често употребявания дублет. В случая – хирургическа операция.
2475.
Eff | 30.09.2013 в 16:22
Здравей, Павлина, би ли ми помогнала? Интересува ме правилно ли е според теб изречението „Убит е пред дома си“, при условие че става въпрос за дома на подлога, макар и поставен в пасивна конструкция.
Благодаря!
2476.
Павлина | 01.10.2013 в 7:40
Здравей, @Eff!
Виж по-горе коментари 1137 и 1138. Аналогично е.
2477.
Krisi | 30.09.2013 в 13:16
Здравей, Павлина!
Много добре си спомням обяснението ти, че с Т по средата се пишат само глаголите в несвършен вид (нараствам). Но моля те, кажи ми ДА НАРАСТВАТ такъв вид ли е? Постоянно го срещам така и се обърках.
Поздрави!
2478.
Павлина | 01.10.2013 в 7:44
Здравей, Криси!
Глаголът е от несв. вид. Но защо го помниш по трудния начин? Щом има наставка -ва-, се пише т. Щом има наставка -н-, без т – при “растящите” глаголи. Впрочем в Как се пише? има статии за почти всички глаголи от групата.
2479.
Деси | 26.09.2013 в 22:48
Здравейте, Павлина!
Въпросът ми е: Защо казваме: „Отиваме на ГОСТИ“, когато всъщност ГОСТИТЕ сме ние?
2480.
Павлина | 30.09.2013 в 7:50
Здравейте, Деси!
Изразът е синоним на да гостуваме и вероятно е стар – гост е във форма за вин. пад. мн.ч. В старобългарския език предлогът на е имал и значение ’за’ – посочва целта.
2481.
радев | 25.09.2013 в 13:37
Какъв е произходът на частиците „бе“ и „ма“ (също „мори“, „бре“, и в последно време популярното „ве“) в българския език? В уики намирам информация за подобни частици в гръцкия език http://en.wikipedia.org/wiki/Re_%28exclamation%29 До колко вярна е тази информация?
2482.
Спас Колев | 26.09.2013 в 8:22
В българските етимологии смятат „бе“ и „ма“ за съкращения на „бате“ и „мама“ (също „ле“ на „леля“ и „ба“ на „бате“/“баба“). „Бре“ и „море“ – от новогръцки, както пише в Уикипедия.
2483.
Павлина | 26.09.2013 в 8:35
За ве нямам представа защо и как се появи. Възможно е просто да е фонетична разновидност на бе и тъй като е по-различно и по-интересно, да придобива популярност. Но това е само волно предположение. :)
2484.
радев | 26.09.2013 в 15:26
На мен всичките ми изглеждат производни на частиците от гръцки, ама това си е само мое мнение.
Специално „ма“, да има произход от „мама“ и „ле“ от леля? По-скоро „ма“ ми изглежда съкратен вариант на „мъри“, което май е производно на „море“??? И май предимно е използвано за жени, както е „ма“. А „бе“ прилича на съкратена форма на „бре“. „ле“ може да е също такава фонетична разновидност на „бе“, каквато би могла да е „ве“.
Както написа Павлина, това са волни предположения. Просто ми се струват по-логични от това частиците да произлизат от мама, леля, баба и последният да затвори врата. :)
2485.
радев | 30.11.2013 в 2:25
Интересен документ по темата за експресивните частици и наличието им в балканските езици, също така и в кюрдския език.
http://lup.lub.lu.se/luur/download?func=downloadFile&recordOId=2027190&fileOId=2191145
2486.
Ваня | 23.09.2013 в 20:58
Здравейте, Павлина!
Коя форма е правилна – „преценям“ или „преценявам“? Дали разликата е между свършен и несвръшен вид на глагола?
2487.
Павлина | 25.09.2013 в 6:43
Здравейте, Ваня!
И двата глагола са от несвършен вид. Книжовната дума е преценявам.
2488.
desi | 15.09.2013 в 13:58
Здравейте!
Имам един въпрос относно следното изречение: “В миналото съм ходЕла много пъти в Германия.“ – това е изявително наклонение, защото не прейзказвам, а лично аз съм била няколко пъти в Германия. Не давам информация кога съм ходела, но знам, че не мога да определя, че “съм ходела“ е минало неопределено време., тъй като формите на минало неопределено време са с минало свършено причастие, т.е. в случая “съм ходила“. Тогава как мога да определя “съм ходела“?
По-долу давам още примери:
1) Никога не съм виждал такова хубаво място за почивка.
2) С приятелите ми сме играели на тази игра няколко пъти.
Благодаря за отделеното време и помощта.
2489.
Павлина | 15.09.2013 в 17:03
Аз бих определила съчетанията от типа съм ходела като сравнително ново явление в българския език, резултат от изгубващия се усет за разграничаване на двете минали деятелни причастия – свършено и несвършено, както вече често се смесват формите за минало свършено и минало несвършено време. Но може причината да бъде и друга, разбира се. Съчетанието не съм виждал е нормална форма за минало неопределено време – двете причастия на глагола виждам съвпадат.
2490.
nadi7773 | 20.09.2013 в 12:38
Разрешавам си да се включа и аз в този отговор. Наистина се изгубва усета, Павлина, а това не е никак добре за езика ни. В изречението „В миналото съм ходЕла много пъти в Германия“ много ясно се определя миналото време и многократността на действието в миналото. Тук по-добре ми звучи „ходила“.
За второто – „С приятелите ми сме играели на тази игра няколко пъти“, имам две уточнения:
– С приятелите ми сме играели на тази игра – това е минало несвършено и бих използвала „играели“, което показва продължителност и несвършеност на действието, въпреки, че ми звучи тромаво.
– С приятелите ми сме играли на тази игра няколко пъти – това е свършено време – играли сте няколко пъти и толкова. В този случай ще предпочета „играли“.
Павлина, нямам претенциите да владея граматиката до толкова, че да давам съвети, просто споделям мнение. Ако греша, приемам поправки :)
2491.
Павлина | 23.09.2013 в 8:59
От гледна точка на нормативната граматика сме играели, сме ходели са преизказни форми за сегашно и мин. несв. време, с които или се преизказва чужда реч, предава се чуждо мнение, или се изразява определена дистанцираност, недоверие към изказването.
Според мен въпросът не бива да се поставя така: добре ли е, или пък зле за езика? Езикът е нещо, което служи на хората. Ако той се променя, значи в този си вид не си върши добре работата.
2492.
Добромир Кралчев | 25.03.2020 в 22:21
А) Според езиковата норма
миналите несвършени деятелни причастия
(„играели“, „ходели“) имат изключително ограничена употреба:
1) За преизказване на минало несвършено време:
„Миналото лято те често играели на баскетбол.“ (мин. несв.)
„Вчера приятелите играли на баскетбол.“ (мин. св.)
„През ваканцията Петър често ходел на кино.“ (мин. несв.)
„Снощи Петър ходил на кино.“ (мин. св.)
2) В така наречените предположителни форми,
които изглеждат като минало неопределено време,
но имат друг смисъл. Предположителните форми
различават минало свършено от минало несвършено време:
„Както изглежда, миналото лято те често са играели на баскетбол.“ (несв.)
„Както изглежда, вчера приятелите са играли на баскетбол.“ (мин. св.)
„Очевидно Петър често е ходел на кино през ваканцията.“ (мин. несв.)
„Очевидно Петър е ходил на кино снощи.“ (мин. св.)
В тези два случая може да се използва свършено или несвършено
минало деятелно причастие със съответната разлика в смисъла.
Б) Във всички други случаи обаче се използва
само свършеното минало деятелно причастие.
Това се отнася и за миналото неопределено време:
„В миналото съм ходила много пъти в Германия.“
„С приятелите ми сме играли на тази игра няколко пъти.“
Тук имаме изявително наклонение на минало неопределено време.
Наклонението е изявително: говорещият споделя мисли от свое име,
не преизказва чужди думи, нито изказва предположения.
Няма значение това, че действията са се повтаряли в миналото.
Минало неопределено време набляга повече на сегашния резултат,
а не толкова на миналото действие. Резултатът е първото изречение
е, че вече познавам Германия доста добре. Във второто изречение
резултатът може да се изтълкува различно — че играта ни е харесала,
че сме станали добри играчи и т.н. В тези случаи не се употребява
минало несвършено деятелно причастие, защото то няма да промени
нищо в смисъла на изреченията. Изобщо не може да се каже:
„В миналото съм ходела много пъти в Германия.“ (ГРЕШНО)
„С приятелите ми сме играели на тази игра няколко пъти.“ (ГРЕШНО)
Това са безсмислени изречения!
Друго би било, ако преизказвахме чужди думи:
„Според Людмила, когато вчера минала покрай игрището,
аз и приятелите ми сме играели тази игра.“
Тук е употребено минало несвършено деятелно причастие („играели“),
защото това е преизказано минало несвършено време.
В изявително наклонение това би звучало така:
„Когато Людмила вчера мина покрай игрището,
аз и приятелите ми играехме тази игра.“
Използваме несв. „играехме“ / „играели“ вместо св. „играхме“ / „играли“,
защото Людмила не е видяла края на играта. В този случай
миналото несвършено време изразява незавършеност, а не повторение.
Положението щеше да е различно и ако изказвахме предположение:
„От визите в паспорта се вижда, че Емилия често е ходела в Германия.“
„От визата в паспорта се вижда, че Емилия скоро е ходила в Германия.“
Сега са правилни и двете форми — „ходела“ и „ходила“,
като има разлика в смисъла.
Обстоятелствените пояснения може да липсват. Разликата пак се чувства:
„Емилия е ходела в Германия.“ (Често или много пъти.)
„Емилия е ходила в Германия.“ (Става дума за едно конкретно пътуване.)
Това са предположителни глаголни форми, но сега не става ясно
откъде говорещият си прави изводите („от визите в паспорта“).
2493.
Мартин | 09.09.2013 в 16:16
Привет, Павлина!
Коя от двете форми е правилна – „някого друг“ или „някого другиго“. Например в изречението „Дай хляба на някого друг[иго]“ коя би следвало да използваме?
Поздрави,
Мартин
2494.
Павлина | 13.09.2013 в 7:56
Здравей, Мартине!
В този случай има противоречие между граматическа правилност и езикова адекватност. Думата друг е прилагателно (в старобългарския език е била местоимение-прилагателно), а падежни форми на прилагателните не се употребяват в книжовната реч. От друга страна, в посочения пример трябва да се употреби винителната форма някого. Чисто теоретично, правилно е да се напише (употребата на някого, кого, никого е задължителна за писмената реч) Дай хляба на някого друг, което аз например не бих направила. Моят избор е Дай хляба на някой друг.
2495.
Мартин | 13.09.2013 в 20:34
Означава ли това, че е неправилно да кажем „На другиго не може да се вярва“, след като прилагателните не взимат падежни форми?
2496.
Павлина | 15.09.2013 в 16:43
Формата другиго все още се употребява; мисля, че и аз понякога я изричам. Но със сигурност вече се усеща като архаична. В нормативните граматики не се отделя специално внимание на тази форма.
2497.
Вен | 03.09.2013 в 15:54
Много ти благодаря! Със сигурност тази нощ ще спя добре.
2498.
ldtr | 03.09.2013 в 21:52
Google:
„Кого го е грижа?“ – Около 74 800 резултата
„Кой го е грижа?“ – Около 964 000 резултата
2499.
Вен | 03.09.2013 в 15:11
Здравей,
В българския превод на една книга видях следното изречение: „Кой го е грижа?“. Винаги съм казвала „Кого го е грижа?“, тъй като мисля, че логиката е същата като в „Кого го интересува, вълнува, радва и т.н.“, сиреч става въпрос за допълнение, а не за подлог. Цял ден мисля за това и реших да ти пиша, за да спя спокойно.
Поздрави!
2500.
Павлина | 03.09.2013 в 15:27
Здравей, Вен!
Добре че имам връзка с интернет, иначе щях да се чувствам виновна за една безсънна нощ. :) Местоимението е допълнение, всъщност тук имаме дублирано допълнение: кого – го. Но понеже падежните форми кого, някого, никого и под. отстъпват от българската реч, се появяват тези неправилни от граматическа гледна точка конструкции.
2501.
Петя | 28.08.2013 в 13:18
Здравейте, Павлина!
Кое е допустимо когато не съм свидетел?: “Каза ми, че в магазина НЯМАЛО мляко.“ или “ Каза ми, че в магазина НЯМА мляко.“. Има ли връзка с това, дали вярвам на информацията, или гледам съмнително на нея, или това е по-скоро свързано с интонацията?
Надявам се да се изразих ясно.
Поздрави!
Петя
2502.
Гергана | 27.08.2013 в 12:32
Здравейте!
Кое е правилно? – “Днес няма да се наложи да плащаш за билет“ или “Днес няма да се наложи да платиш за билет“ Първото ми се струва по-продължително. Често чувам и двата варианта и се чудя кой вариант е правилен или дали и двата варианта са допустими в българския език.
Поздрави!
2503.
Павлина | 27.08.2013 в 18:25
Здравейте, Гергана!
Мисля, че няма конкретно правило, според което единият глагол е грешен, а другият – правилен. Те се различават само по вида си. Аз бих употребила плащаш (несвършен), защото глаголът пред него е в бъдеще време и в отрицателна форма. Някак е по-трудно да отричаш бъдещо действие и да си го представяш в неговата цялост и завършеност, каквито са характеристиките на свършения глагол платиш.
При повелително наклонение например не можем да образуваме отрицателни форми с глаголи от свършен вид. Можем да кажем само не плащай, но не и не плати.
2504.
Гергана | 28.08.2013 в 13:33
Благодаря!
А ако изречението е: “Днес ще се наложи да платиш…“(Тоест не в отрицателна форма)?
Поздрави!
2505.
Павлина | 30.08.2013 в 16:27
Здравейте, Петя/Гергана/Морфо!
2506.
Мари | 26.08.2013 в 20:40
Здравей, Павлина. Имам следните чуденки, надявам се да ми помогнеш :). Ако изречението е: „Той си купи нов автомобил „Форд Фиеста“, защото често му се налагаше да пътува“, марката кола трябва да е в кавички. Обаче ако изречението е: „Той подкара новия си форд Фиеста по прашните улици…“, дали Фиеста трябва да е с главни и без кавички? Същата дилема имам и за моторите. „В града се провеждаше мотосъбор и мощни Харли Дейвидсъни огласяха тихия квартал.“ Трябва ли да са главни буквите според теб?
И последно – когато в собствено име има и цифри, доколкото помня, не се поставят кавички. „В дома му откриха цял арсенал – 100 пистолета „Браунинг“, 50 автомата „Калашников“, 30 револвера Магнум 357″? Малко странно ми изглежда само Магнум да не е в кавички. Допустимо ли е да се изпише „Магнум 357“? Знам, че това са частни случаи, но ми се иска да знам :).
2507.
Павлина | 28.08.2013 в 6:36
Здравей, Мари!
Тези частни случаи винаги нарушават стройната и толкова красива система от правила, в която никой жив език не може да се вмести. При това положение мога да кажа как бих постъпила аз, без претенциите това да са неоспоримо правилните решения.
Ако имах възможност да редактирам, бих отрязала или форд, или фиеста от изречението – така би прозвучало по-естествено според мен. Ако и двете думи трябва да се запазят, вероятно бих оградила Фиеста в кавички, защото това е конкретният модел.
Марката “Харли-Дейвидсън” всъщност трябва да се пише полуслято, ако се следва американският оригинал Harley-Davidson. В конкретния случай – харли-дейвидсъни (без кавички), ако следваме правилата.
Правилото за цифрите и кавичките не е прецизирано според мен. Това, че кавичките отпадат, когато собствените имена съдържат цифри, вероятно трябва да се отнесат към случаите, когато съдържат само цифри и/или буквени означения. Примерите са международен път Е79, Клуб 703. Редно е да се напише “Магнум 357”.
2508.
Светлана | 25.08.2013 в 16:54
Здравей, Павлина.
Как е правилно да се напише: „Четиримата капитани“ или „Четиримата капитана“ и кое е правилото.
Благодаря ти предварително.
2509.
Павлина | 27.08.2013 в 18:09
Здравей, Светлана!
Правилно е “Четиримата капитани”, съгласно правилата за употреба на бройната форма.
2510.
Светлана | 04.09.2013 в 12:55
Благодаря и спорна работа :)
2511.
Trasik | 22.08.2013 в 14:22
Привет, Павлина!
Наскоро гледах телевизия Нешънъл Джеографик на български и там ми направи впечатление, че при обявавене на програмите се казва „гледайте еди кое си предаване всяка понеделник вечер“ или „всяка вторник вечер“.
На мен „всяка понеделник вечер“ ми звучи странно и аз лично бих казал „всеки понеделник вечер“, но се замислих. Ако искаме да наблегнем на вечер и понеделник да е само пояснение може би пък да е правилно. Аз бих казал например „всяка неделна вечер“ или „всяка петъчна вечер“, но не и „всяка понеделнична вечер“ или още по-малко „всяка четвъртъчна вечер“
Въпросът ми е, правилно ли е да се каже „всяка понеделник вечер“, и ако не, как трябва, ако искаме да наблегнем на вечерта.
Благодаря
2512.
Павлина | 23.08.2013 в 6:45
Здравей, Trasik!
Аз също бих казала всеки понеделник вечер, защото е по-естествено да се съгласува с по-близко стоящото съществително, а вечер е допълнително пояснение по кое време на деня се излъчва предаването. Ако искам да наблегна на вечер – всеки понеделник вечерта.
2513.
lusa | 20.08.2013 в 9:34
Здравей, Павлина!
Ако бащиното име е Иванова, ударението трябва ли да пада върху първото „а“?При фамилното име (Иванова ) ударението пада обичайно върху „о“-то. Така ли е?Променливо ли е това ударение!Хубав ден!
2514.
Павлина | 21.08.2013 в 16:56
Здравей, lusa!
При фамилните имена Иванòв(а), Петрòв(а), Димитрòв(а), Тодорòв(а) и др. ударението обикновено пада на гласната в наставката. Предполага се, че причината е, за да се направи разграничение между фамилното име и притежателното прилагателно (Ивàнов син). Преди 100 – 200 г. тези притежателни прилагателни са били доста често употребявани, за разлика от днес. Вероятно има и чуждоезиково влияние – руско или френско.
2515.
Кръстина | 17.08.2013 в 22:25
Здравей, Павлина, имам нужда от още една позиция, моля, предложи своето обяснение на дилемата Има ли някой в кабината? – Има ли някого в кабината?
Синьо лято:) Кръстина:)
2516.
Павлина | 18.08.2013 в 11:45
Здравей, Кръстина!
Писала съм вече по дилемата.
Спокойно лято от мен! :)
2517.
Марияна | 12.08.2013 в 22:21
Здравей, Павлина. Никъде в новия речник не намерих решение на сложната си дилема, та пак реших да се допитам до теб. Как стои въпросът със запетайката, когато след „за това“ следват въпросителни местоимения от рода на как, какво, дали, кой… Уж трябва да я има, поне според старите речници (доколкото помня), а никъде в новия не срещнах подобен казус. Понеже чета доста вестници, имам чувството, че малко от коректорите се съобразяват с това правило. На мен ми е малко нелогично, но така или иначе си слагам запетайка. Дали не се престаравам излишно?
2518.
Павлина | 14.08.2013 в 7:20
Здравей, Марияна!
След като въвежданото просто изречение започва с въпросителна дума, запетая не се поставя. В правописния речник от 1983 г. имаше изключение – допускаше се запетая, ако пред въпросителната дума стои това или съществително име. Сега такова изключение няма.
2519.
Марияна | 14.08.2013 в 9:31
Благодаря ти много. Четох тук някъде в блога подобни примери:
„Това какво харесваме, определя какви сме.“
„Въпросът с какво да ги нагости, не му даваше мира.“
Радвам се, че не съм коректор, защото цялото ми същество се бунтува срещу тези затварящи запетаи, без да има отварящи :).
Предполагам, че в тези изречения навсякъде трябва да се махнат запетайките след „това“.
Смисълът на живота е в това, да намериш човека, с когото да остарееш.
Голяма част от проблемите ни се дължи на това, с какво се храним.
Замислих се за това, колко бързо отхвърляме нещата, които хората не разбират.
Няма нищо лошо в това, човек да си мечтае от време на време.
Всичките усилия на отбора били обединени в това, да спрат противниковата защита да стига безпрепятствено до вратата.
Не ме интересува това, какво говориш, а какви са делата ти.
Смисълът на живота е в това да намериш човека, с когото да остарееш.
Голяма част от проблемите ни се дължи на това с какво се храним.
Замислих се за това колко бързо отхвърляме нещата, които не разбираме.
Няма нищо лошо в това човек да си мечтае от време на време.
Всичките усилия на отбора били обединени в това да спрат противниковата защита да стига безпрепятствено до вратата.
Не ме интересува това какво говориш, а какви са делата ти.
Така ли е? Отново благодаря.
2520.
Павлина | 14.08.2013 в 10:43
Да, правилна е пунктуацията във втората група изречения.
2521.
Ваня | 10.08.2013 в 15:20
Здравейте, Павлина…с шефа си имаме спор, как е правилно да се изписва на некролозите – „възпомЕнание“, както аз твърдя или „възпомИнание“, както той твърди…смята че щом е дублетна форма, не е грешно изписването на „И“.
2522.
Павлина | 11.08.2013 в 8:22
Здравейте, Ваня!
Наистина двете форми са дублетни, следователно и двете са правилни. Препоръчва се употребата на възпоминание, но това не означава, че тази форма е по-правилна от другата.
2523.
Петър Петров Фотев | 07.08.2013 в 1:55
Здравей!
Искам да попитам как е по-правилно да се съкрати името на великия български поет Яворов-П.К.Яворов или П.Кр.Яворов.
Радвам се много,че тук откривам отговори на въпроси,които и аз често съм си задавал!Поздрави!
Петър Фотев
2524.
Павлина | 07.08.2013 в 10:54
Привет!
И двата варианта са правилни. Може да се запази първата буква от думата или първите няколко, но последната да е съгласна. Редно е да се оставят интервали: П. К. Яворов/П. Кр. Яворов.
2525.
Гергана | 06.08.2013 в 9:09
Здравейте!
Как се изговаря – със/ с жаби, със/ с шум?
Благодаря!
2526.
Павлина | 07.08.2013 в 11:00
Правилото за удвояване на предлозите с и в пред думи, започващи със с/з и в/ф важи за правописа. Винаги може да се изговаря със и във, особено в случаи като посочените, когато е много трудно да се учлени.
2527.
lusa | 05.08.2013 в 15:31
Здравей, Павлина!Имам въпрос, свързан с фамилното име Михайлов. Личното е Михаил- без й, а фамилното изисква й. Защо е така?Хубаво лято, Павлина!
2528.
Павлина | 05.08.2013 в 19:56
Здравей, lusa!
В Михаил ударението пада на и, а в Михайлов – на предходната гласна а, затова аи се трансформира в ай.
2529.
lusa | 05.08.2013 в 21:25
Благодаря за бързия отговор и за коректността!:)Поздрави!
2530.
Христо | 05.08.2013 в 14:48
Привет Павлина! Твоят блог е умен, весел, прецизен и внимателен към езика!
Едно питане от мен: Как стои въпросът с пълния член в заглавията? Има ли някакво правило? Например как би било по-правилно да се преведе: „Малкия принц“ или „Малкият принц“? Или нещата са по-скоро смисло-чувствителни?
Поздрави, Христо
и извинения, ако тази тема вече е била обсъждана.
2531.
Павлина | 05.08.2013 в 17:31
Здравей, Христо!
Благодаря за оценката на моите публикации.
Има правила за използването на пълен и кратък член в заглавията – ето тук, т. 5.
2532.
Христо | 07.08.2013 в 8:51
Сърдечно благодаря!
2533.
Вен | 31.07.2013 в 14:25
Здравей,
Чудех се как е образувано умалителното съществително „чашчица“. В ГСБКЕ пише, че умалителната форма на съществителните от женски род, завършващи на –а или –я, се образува, като въпросните завършъци се отстранят и се прибави наставката –ица. Наставката –чица, от своя страна, се прибавя към съществителни, окончаващи на съгласен звук. Единствените двойно умалителни наставки, които са ми известни, са –ичка и –е. Имаш ли някаква представа как е възникнала тази форма? Възможно ли е думата да се образува не от „чаша“, а от умалителното „чашка“ с отстраняване на окончанието и добавяне на наставката -ица, при което се извършва палатализация на последния съгласен, тоест действително да става въпрос за двойно умалителна наставка, за която да не съм чела?
Поздрави!
2534.
Павлина | 02.08.2013 в 9:35
Здравей, Вен!
Точно това е станало – към умалителното чашка е добавена наставката -ица и е настъпила палатализация. По подобен начин: книжка – книжчица, сламка – сламчица.
2535.
Вен | 02.08.2013 в 12:42
Много ти благодаря! Чудесна си!
2536.
Марияна | 29.07.2013 в 14:25
Здравей, Павлина. Радвам се, че го има този блог, защото тук намирам отговори на въпроси, които търся, но не откривам в новия Правописен речник. Според теб трябва ли спортните отбори да са с кавички? Изключвам тези, които са абревиатури, за тях е ясно, че са без. В моя случай ме интересува конкретно изписването на чуждестранни отбори, ако това има значение – например Бостън Селтикс, Чикаго Булс, Лос Анджелис Лейкърс и т.н. Има ли значение фактът, че точно тези, които съм изброила, носят името на града си?
И още един казус, който ме вълнува особено – в един много стар речник, който аз много харесвам, за разлика от новия :), имаше много хубав пример за обособяване на разнородните определения (перифразирам): „Той погледна грубите, миришещи на йод, ръце…“. Има ли някъде в този сайт твоя публикация за обособяване на еднородни и разнородни съгласувани определения? Търсих и в „Как се пише“, но не намерих.
Много благодаря предварително. С удоволствие чета коментарите ти във Фейсбук, където имам удоволствието да съм в приятелската ти листа, но там не смея да питам нищо, защото ме е страх да не ми намериш правописни грешки :).
2537.
Павлина | 31.07.2013 в 15:34
Здравей, Марияна!
Имената на спортните отбори трябва да са в кавички, без значение какво е естеството на името. В спортните вестници и сайтове не се изписват – коментирала съм го много отдавна.
За обособени разнородни определения не си спомням да съм писала. В конкретния случай аз не бих поставила запетая след йод. Според мен миришещи на йод не е обособена част, защото ѝ липсва интонационна самостоятелност (след йод не правим пауза при изговор). Разгърнах и академичната граматика. Там липсват примери за обособени определения пред допълнението – всички са след него. Просто е трудно интонационно да се обособи едно определение, ако е пред допълнението.
2538.
Павлина | 27.07.2013 в 8:50
Здравей, Антония!
Наред са запетаите. Няма причина надявам се да се отдели със запетая.
2539.
Antonia Kostova | 26.07.2013 в 15:40
Здравей, Павлина!
Искам да попитам дали „надявам се“ се отделя със запетая и дали трябва да махна или да добавя някоя запетая в следното изречение:
Надявам се и за в бъдеще, или по-точно през следващите 5 години, да ми помогне да постигна това, което наистина желая.
2540.
Dimitar | 20.07.2013 в 14:57
Бих искал да попитам как е правилно да се напише:
„Мъжът беше сниман със собствения СИ фотоапарат.“
или
„Мъжът беше сниман със собствения МУ фотоапарат.“
Благодаря.
2541.
Павлина | 23.07.2013 в 7:46
Ако се придържаме към правилото, следва да изберем първия вариант. Особеното тук е, че глаголът е в страдателен залог и мъжът (подлогът) не е истинският вършител на действието. Като добавим това, че възвратното местоимение постепенно губи позиции в българския език, правилният вариант звучи неестествено. Аз бих избрала втория.
2542.
lusa | 13.07.2013 в 11:19
Здравей, Павлина!Гост лектор или гост-лектор?Да попитам и за
природо-математически (природоматематически).Желая ти хубаво лято!
2543.
Павлина | 15.07.2013 в 19:58
Здравей, lusa!
Би трябвало и двете думи да се пишат полуслято. Правилата – тук и тук.
2544.
Krisi | 12.07.2013 в 10:29
Отново здравей!
Досега не бях се замисляла, но ето пред какво ме изправи шефката. Как се пише: Моля да ни изпратите изисканите документи. Или ако двама души сме подписали писмото, молим? Става въпрос по принцип, а не ако текстът изрично изисква множествено число.
Лек ден!
2545.
Павлина | 12.07.2013 в 13:27
Здравей!
Ако под текста на писмото се подписват двама или повече души, тогава е редно да се пише от 1 л. мн.ч. – ние, молим, нашето мнение е… и т.н.
2546.
Krasimira Fuchedzhieva | 10.07.2013 в 14:56
За пълния член отново.
Как е правилно да се напише заглавие на книга от рода на „Малкият принц“, да кажем, когато то е включено в друго заглавие и не е подлог. Ето и пример:
Правят филм по „Малкият принц“.
2547.
Павлина | 11.07.2013 в 7:49
По този проблем съм писала тук, в края на публикацията.
В новия правописен речник се допуска граматическа промяна на заглавията:
В “Речника по нова българска литература” са представени…
При това положение вероятно граматкоректно ;) е Правят филм по “Малкия принц”.
2548.
Влади | 10.07.2013 в 11:02
Здравей, Павлина,
Може ли да ми помогнеш да си обясня следната загадка за мен: защо на думите кон, слон и питон, множествените числа (коне, слонове, питони) са напълно различни. Има ли грамтична причина за това?
Благодаря ти,
Влади
2549.
Павлина | 11.07.2013 в 7:28
Здравей, Влади!
В българския език формите за мн.ч. на съществителните от м.р. се образуват с различни окончания, които са наследени от по-старо състояние на езика и са свързани с различните типове склонение на съществителните в старобългарския език. Едносричните съществителни (слон) образуват мн.ч. по правило с окончание -ове, а многосричните (питон) – с -и. Думата кон по изключение образува мн.ч. с окончание -и, подобно на цар, крал, княз, мъж.
2550.
Krisi | 05.07.2013 в 10:51
Здравей, Павлина!
Моля те, ама много те моля да ми кажеш в следното изречение „дирекция“ с главна буква ли се пише: С писмо от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна информация“ постъпиха исканите документи. Имам цял списък от дирекции, агенции и фондове, които не знам как да пиша, защото не мога да реша собствени имена ли са. Ще ти ги напиша и на теб, а ако ми намериш и някое правило, ще съм ти много задължена (то пък като че ли вече не съм):
Сектор „Престъпления против личността”, Главна дирекция „Бюро по труда”, Митническо бюро Добрич, Митница Свиленград, Териториториална дирекция на НАП – Велико Търново, Дирекция „Фирмено обслужване“ към Агенция по вписванията, Клиника по неврология в МБАЛ и т.н. Най-вече въпросът ми е за дирекции, митници, сектори и отдели (отделения) в изречението дали са с главна буква.
Благодаря!
2551.
Павлина | 07.07.2013 в 8:31
Здравей, Криси!
И аз съм затруднена, защото изрично правило няма, а сред примерите в предговора на правописния речник, дадени при други правила, са: отдел “Човешки ресурси”, катедра “Общо езикознание”, Главна дирекция ГРАО.
Без колебания за мен с главна буква са: Митническо бюро – Добрич, Митница – Свиленград, Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, Клиника по неврология в МБАЛ, Агенция по вписванията.
За дирекциите, отделите и секторите много се колебая, защото те са просто подразделения в някакви институции. По-скоро бих ги писала с малка буква, но от друга страна пък, Главна дирекция “Бюро по труда” си е доста обособена, има си подразделения в страната. При тази правописна уредба наистина не смея да ти кажа нищо по-конкретно.
2552.
Hristo | 05.07.2013 в 7:58
Здравей, Павлина!
Опитвам се да си спомня има ли конкретни правила за изписване на многоцифрени числа в българския език. Доколкото знам, правилният начин за представянето им е без десетична запетая или точка – грешка, която се наблюдава напоследък често, вероятно под влиянието на английския и други чужди езици.
Например аз лично смятам за неправилно изписани следните многоцифрени числа: 4,500; 5,000; 6.400; 6 000, 10,600; 11.456, 100,500.
Според мен правилно е същите числа да се напишат така: 4500, 5000, 6400, но (с интервал) 10 600, 11 456 и 100 500.
Ще съм ти благодарен да ми обясниш има ли конкретно правило. С интервал ли се изписват по-големите числа (петцифрени, шестцифрени и т.н.)?
Предварително благодаря!
Поздрави!
2553.
Спас Колев | 05.07.2013 в 8:29
Със сигурност се разделят с несекаем интервал, но в момента не се сещам къде беше описано правилото. Вероятно някъде в ISO/IEC 80000 или документите за прилагането му в България (Наредба за единиците за измерване или някой подобен).
2554.
Krasimira Fuchedzhieva | 05.07.2013 в 8:34
Какво е „несекаем“ интервал?
2555.
Павлина | 07.07.2013 в 8:05
Здравей, Христо!
Проблемът, който поставяш, не е правописен. И аз мисля, че някъде в стандартизационните документи трябва да се търсят правилата, но не успях да ги открия. Единствено в Уикипедия намерих информация, но не е ясно откъде е взета. Липсва и уточнение, че четирицифрените числа не се разделят с интервал.
Мисията на несекаемия интервал е, когато се окаже на границата на два реда, да не разделя двете думи, респективно многоцифреното число или другите символи, между които се намира.
2556.
Krasimira Fuchedzhieva | 13.06.2013 в 17:29
Благодаря за отговора, Павлина!
По въпроса за полуслято писане – попаднах на следния казус: „млечнозелено“, „яркожълто“, но „графитено черно“, нали? Поне аз така мисля, но не съм сигурна защо пък да не е „графитеночерно“ – отново слято, както и другите… Вероятно ми убягва някакъв детайл от това правило за слято писане, надявам се да можеш да помогнеш…
2557.
Павлина | 16.06.2013 в 8:01
Редно е да се пише слято, без е – графитночерно. Правилото е представено тук.
2558.
Павлина | 07.06.2013 в 9:48
Здравей, Криси!
Добре си накълцала изречението. :) Запетаята при въпросителния знак е спорна. Аз бих я поставила.
2559.
Krasimira Fuchedzhieva | 11.06.2013 в 14:12
Здравей, Павлина!
Трябва ли „древен“ да се изписва с главна буква, когато се касае за държава или цивилизация от отминала епоха. Например „Древна Гърция“ или „древна Гърция“?
(Понеже се замислих по предишното питане на Криси – защо да е спорна запетайката? Според мен е излишна, понеже съюзът „и“ свързва две прости изречения, които не са в подчинена връзка помежду си в случая? Може и да недовиждам нещо обаче, просто се чудя…)
2560.
Павлина | 11.06.2013 в 21:29
Здравей, Красимира!
Имена като Древна Гърция и Древен Рим имат статут на собствени (вероятно цивилизацията се има предвид), затова се пишат с главна буква.
Изречението със спорната запетая има двусмислена структура според мен:
1. Но това са факти, които, когато са се случили, не са подлежали на регистрационен режим и (които) няма как да ги установим по друг начин.
Ако смисълът е горният, то няма нужда от запетая.
2. Може обаче да се приеме, че съчинителната връзка е между първото и последното просто изречение – тогава трябва да има запетая:
Но това са факти, които…, и няма как да ги установим по друг начин.
2561.
Krisi | 06.06.2013 в 15:02
Здравей, Павлина!
Десет минути се чудих как да „накълцам“ едно изречение със запетайки и сега ти го пиша, защото не можах.“Но това са факти, които, когато са се случили, не са подлежали на регистрационен режим(,?) и няма как да ги установим по друг начин.“ Отварям, затварям запетайки, а те пак ме тормозят…
2562.
nadi7773 | 24.05.2013 в 1:19
Здравей, Поли!
Сигурно не му е мястото тук, но много искам да те поздравя с най-хубавия наш празник – празника на буквите.
Блогът ти е много ценен и съм сигурна, че всички, които четат и пишат в него, ще се присъединят към моя поздрав.
Честит празник!
Надето
2563.
Павлина | 02.06.2013 в 10:58
Здравей, Наде!
Благодаря искрено за поздравленията, макар и със закъснение. :)
2564.
Tenev | 21.05.2013 в 13:56
Здравей, Павлина! Напоследък ми се наложи да общувам с хора от Люксембург. Описвайки преживелиците си на познати, установих, че моята дума за гражданин на тази държава е различна от формите на останалите, но чух поне още 2-3 различни версии… И си зададох въпроса кое е по-логично да се каже… люксембурЖЕЦ, люксембурГЕЦ, люксембурЕЦ или пък люксембурЧАНИН, или дори люксембурГЕР? Лично аз последователно употребявам формата с „ж“, но много хора предложиха само „-ец“, пропускайки „г“-то. И сега като се замисля, май има още много народности и националности, които са трудни за побългаряване- жена или мъж от Монако или Крит например. Интернет не се оказа добър източник на сведения и затова реших да задам въпроса си тук.
2565.
Kalin | 22.05.2013 в 7:36
Според официалното ръководство за изготвяне на публикации на ЕС думата е люксембургчанин, люксембургчанка: http://publications.europa.eu/code/bg/bg-5000500.htm А ръководството до голяма степен се основава на Правописния речник на „Хейзъл“ от 2002.
2566.
Павлина | 23.05.2013 в 16:31
Така е и в последния правописен речник.
2567.
Tenev | 24.05.2013 в 2:33
Благодаря много за отговорите! Честно казано, езиковото ми чувство не се съгласява с речника този път. „Люксембургчанин“ беше последното нещо, което ми дойде на ума, и то само защото много се замислих… но никога не бих го употребил. Никой от хората, които попитах, не предложи тази форма. Не виждам обаче вие да изразявате несъгласие, така че може би моят подбор на запитани хора е грешен.
2568.
Kalin | 17.05.2013 в 0:28
Привет, Павлина! С един приятел спорим – има ли или няма падежи в българския език. Моята теза е, че падежът като граматическа характеристика на имената (съществителните) в българския вече не съществува, а се среща единствено при някои местоимения за лица и в някои думи. Той от друга страна твърди, че падежи има, дори и да не се изменят формите на съществителните. Основанието му е, че падежът отразява синтактичната функция на една дума в изречението, а всяко име има такава.
Тогава осъзнах, че разбираме различно нещо под падеж. Аз – падежна форма на съществителното, а той – функция, служба в изречението без значение дали има или няма промяна във формата на думата.
Намерих интересна статия http://liternet.bg/publish17/m_almaleh/semantika/semantika.htm , където също е засегнат този въпрос.
Какво е твоето мнение? Има или няма падежи в българския? Какво всъщност е падеж?
2569.
Павлина | 18.05.2013 в 7:26
Здравей, Калине!
Аз се придържам към преобладаващото схващане в българската лингвистика. Падежите за мен са граматическа категория и имат материален израз – различни окончания на имената за съответните синтактични роли. В българския език падежната система се е разпаднала отдавна. Крепят се част от старите падежни форми на местоименията, също и звателните форми донякъде, но звателният падеж поначало е по-особен и точно затова те са се запазили.
2570.
Kalin | 22.05.2013 в 7:33
Благодаря за отговора ти. Ако трябва обаче да кажеш само с да или не, има ли падежи в съвременния български?
2571.
Павлина | 23.05.2013 в 16:10
Ако отговоря само с да/не на въпроса, ще постъпя непрофесионално, а такова нещо не мога да допусна. В този живот черно-белите неща са твърде малко и в езика също почти не се срещат.
2572.
Фердун | 16.05.2013 в 10:55
Здравей, Павлина!
С едни колеги заформихме лек спор. Те поддържат тезата, че правописът не е част от граматиката и правописните правила не са част от граматичните, докато аз държа на обратното. Не знам дали въпросът ми не е малко глупав, но просто не можах да намеря удовлетворителен отговор.
Благодаря и приятен ден! :)
2573.
Павлина | 18.05.2013 в 7:17
Здравей, Фердун!
Правописните правила поначало са самостоятелни. Само правилото за употреба на пълния и краткия член, което има граматичен характер, открай време се води правописно.
2574.
lusa | 13.05.2013 в 18:09
Здравейте, Павлина!
„Освен синът на нашата колежка в проявата се включиха участници от София и Пловдив.“
След предлог няма пълен член.Трябва да е „сина“.Нали така?
В една реклама за стипендии е записано учителя – наставник. Би трябвало да е без тире, след като се променя първата дума.Поне според новия речник.
Коментирайте, моля!
Може ли да премина на „ТИ“?:)
Благодаря! Хубава седмица!
2575.
Павлина | 14.05.2013 в 10:50
Здравейте!
В първото изречение думата трябва да се напише с кратък член. Нужна е и запетая след колежка.
Не само според новия речник, а и според старите тези две думи трябва да се пишат разделно.
Относно “ти” – в началото на “Езикови питанки” съм написала, че това е предпочитаната от мен форма на общуване в моя блог. :)
2576.
Лозинка Бакалска | 12.05.2013 в 21:47
Здравей Павлина,
граматически правилно ли е следното изречение, особенно що се отнася до пълен, непълен член:
Благодарим на всички, помогнали за откриването на нашия нов обект.
или
…………………………………………………………………………….нашият нов обект.
Благодаря предварително.
Лози
2577.
Павлина | 14.05.2013 в 10:46
Здравей, Лозинке!
Правилно е, трябва да се употреби кратък член. Когато пред името има предлог, то винаги получава кратък член.
2578.
Красимира Георгиева | 08.05.2013 в 15:27
Палатализацията е жива! Да живее палатализацията, която разказа играта и на английския!
С други думи – какво мислиш за думата „ултрабуци“, Павлина? Има ли алтернатива множественото число на тази дума? Това „ц“ означава ли, че в българския език още действат законите на палатализацията, на които се подчиняват и „нови“ думи, навлизащи безмилостно и безалтернативно в езика ни?
2579.
Павлина | 09.05.2013 в 7:12
Има алтернатива на ултрабуци – ултрабукове, но вероятно е добре да се използва първата, тъй като формата за мн.ч. на ноутбук – ноутбуци, вече е нормирана. Според мен не палатализацията е жива, а са живи езиковите модели, които са следствие от нея, в случая образуването на формите за мн.ч. на съществителните от м.р., завършващи на -к. Писала съм по проблема тук.
2580.
Krisi | 07.05.2013 в 14:17
Христос воскресе! Желая много здраве и щастие на всички, дори да е клише!
Павлина, понеже съвестно си чета речника, попаднах на следния израз: „Съществителните имена от м.р. освен с обикновената и бройната форма са представени(,?) както следва:…“ Запетайката в скобите правилно ли е поставена? Когато „както“ пояснява (следва) сказуемото, аз избягвам да поставям запетая. Греша ли?
2581.
Павлина | 09.05.2013 в 7:03
Воистина воскресе!
Трябва да се пише запетая. Не се поставя, ако изречението, поясняващо направо сказуемото, е въведено с относително местоимение: какъвто (каквато, каквото, каквито), който, колкото.
2582.
радев | 05.05.2013 в 17:52
Един въпрос свързан с настоящия празник. Кое е правилно – „Христос воЗкресе!“ или „Христос воСкресе!“? В сайта на pravoslavieto.com използват „воскресе“, а съвременната форма на глагола е „възкръсна“.
2583.
Павлина | 07.05.2013 в 7:06
Виж тук, коментари 8 – 11.
2584.
Красимира Георгиева | 27.04.2013 в 22:47
И още едно въпросче (изчерпвам си лимита за седмицата :)), свързано с много дъвкания пълен член (против който аз не съм и за който благодаря, че написа подробна статия с логични разсъждения):
„GG – бъдещето на мобилните устройства или пореднияТ шантав експеримент?“
Става дума за членуването на „поредният“.
Сега ми хрумва и още нещо – има ли правило, което дава основание да не се пише запетайка пред подчинени изречения, обособени в скоби, както се получи в първото ми изречение на този пост?
2585.
Павлина | 28.04.2013 в 20:24
Редно е да е с пълен член – поредният.
Няма правило, което оправдава липсата на запетая след дума/израз, ограден(и) със скоби.
2586.
Красимира Георгиева | 29.04.2013 в 13:56
Въпросът беше за запетайката ПРЕД подчиненото изречение, ако то е в скоби. Както в случая:
„Ето един въпрос, свързан с пълния член (против който аз не съм).“
2587.
Павлина | 29.04.2013 в 14:03
Не може да има запетая пред отваряща скоба.
2588.
Красимира Георгиева | 27.04.2013 в 21:09
Здравей отново, Павлина!
Честит рожден ден на сайта (със закъснение!). Желая ти успех и благодаря за отделеното време и търпение!
Този път съм любопитна да разбера логиката на подобна пунктуация:
Еверест – най-високият връх в света, е част от Хималаите.
2589.
Павлина | 28.04.2013 в 20:19
Здравей, Кристина, и благодаря за поздравленията!
Тирето и запетаята отделят обособена част.
2590.
Красимира Георгиева | 29.04.2013 в 13:51
(Красимира)
Очевидно е, че отделят обособена част, но въпросът ми касае друго.
Интересува ме асиметричното в графично отношение отделяне на обособената част – отварящо тире и затваряща запетая. Тази пунктуация кога и къде е описана като граматически коректна? Доколкото аз знам, тези части на изречението се обособяват или с две запетайки, или с две тирета? Комбинирането им нещо ново ли е и дали е регламентирано в някакъв източник – това питам.
2591.
Павлина | 29.04.2013 в 14:00
Регламентирано е – Официален правописен речник на българския език. С., 2012, БАН, Просвета, с. 92, т. 102.3.1. Според предишния правописен речник тази пунктуация беше допустима само при обособени съставни приложения.
2592.
lusa | 23.04.2013 в 17:54
Здравейте!“Дъщеря ми – Венета Илиева ( примерно), бе допусната до конкурса…“. Можем да поставим тирето и запетаята, нали?Хубав ден!
2593.
Павлина | 28.04.2013 в 20:28
Здравейте!
Напоследък имената започнаха да се отделят по този начин под влияние на английската пунктуация. В българския език няма такова правило. Може да се отдели с тире и запетая или с две тирета, но по изключение, за да подчертаете името на дъщеря си, а не като редовна практика.
2594.
lusa | 19.04.2013 в 14:58
Здравейте, Павлина!Новият официален речник внесе смут в душата ми. Да си ви питам аз… Природо-математически или природоматематически? Слято, полуслято и разделно писане създава главоболия и с дублетните си варианти. Защо не си създадат по- разбираема система специалистите, пишещи речници?!Хубав ден, Павлина!
2595.
Павлина | 18.04.2013 в 16:07
Здравей, Криси!
Ако трябва да предадеш точно чужди думи, не виждам нищо драматично в СМР-та и ЧМР-та. За годината не е нужно да се пише -а, ако има и г./година. Но ако няма г./година, тогава – да: през 2009 г. или през 2009-а.
2596.
Krisi | 16.04.2013 в 14:02
Мила, здравей отново! Не издържах дълго без въпрос. Мога ли да пиша дадена абревиатура така: СМР-та (от строително-ремонтни работи), ЧМР-та (митнически документ за натоварени стоки), или пък годината така: 2009-а година. Виждала съм да пишат: „През 2009-а ….” Или не е книжовно?
2597.
Красимира Георгиева | 12.04.2013 в 14:08
Здравей, Павлина!
Въпросът ми този път е за множествено число след популярното напоследък „Топ …“. Ето и примерите:
Топ 40 потресаващи Великденски заека (зайци)?
Топ 10 утопични филма (филми)?
Топ 20 британски актьора (актьори)?
Топ 10 зимни курорта (курорти)?
и пр. Какво е правилото тук?
2598.
Павлина | 14.04.2013 в 7:55
Здравей, Красимира!
Не мога да ти дам категоричен отговор. Само за актьорите е сигурно, че са актьори, защото при съществителните за лица винаги се употребява формата за мн.ч. Вероятно трябва да приложим правилото за бройната форма и да кажем/напишем Топ 10 утопични филма, защото това си означава Най-добрите 10 утопични филма и е изпълнено условието за употреба на бройната форма. Но все пак тези съчетания ме смущават – дали заради чуждия езиков модел, който се “бие” с наша специфична граматическа форма, дали заради това, че топ 10, топ 20 и т.н. поначало се използват като формули и нерядко след тях срещаме предлога на и съответно формата за мн.ч.: Топ 10 на утопичните филми. Към това прибавяме и генералния проблем – бавния, но сигурен залез на бройната форма в българския език. И картината става доволно сложна.
2599.
Лариса | 12.04.2013 в 8:52
Здравей Павлина,
искам да помоля за следната помощ – чуждицата НОУ ХАУ в българският език какъв род е среден или мъжки?
Благодаря
2600.
Павлина | 14.04.2013 в 7:34
Официална позиция няма, доколкото ми е известно. Но би трябвало да е от среден род, както съществителните за нелица от чужд произход със завършек -у: бижу, табу, кенгуру, лимонтузу.
2601.
Krisi | 10.04.2013 в 12:34
Здравей, Павлина! Моля те да ми кажеш коректни ли са запетайките.
1. Вместо това(,) те искат от гражданите сами да се вписват в регистрите.
2. Също както когато ходихме на кино, ти пак не беше с нас.
Притеснява ме пунктуацията при „както“, въпреки че ги третирам като при „като“.
Благодаря!
2602.
Павлина | 11.04.2013 в 10:52
Здравей, Криси!
В първото изречение няма запетая – просто липсва основание. Във второто е коректна. Сложното изречение се състои от две прости, разделени със запетая, няма вмъкване на едното в другото.
2603.
Таня Петрова | 08.04.2013 в 13:42
Много ти благодаря, Павлина! Не е странно, че образователната ни система се задъхва с ограмотяването на децата, просто кодификаторите измислят наистина странни и нелогични (в иначе доста логичната ни пунктуация) правила. Усмихнат ден!
2604.
Мартин | 05.04.2013 в 11:19
Здравей, Павлина!
Имам въпрос относно изписването на сложни думи, образувани от наречие + прилагателно име.
В kaksepishe видях правилото, че „СЛЯТО се пишат сложните прилагателни имена, в които първата съставка е наречие и пояснява втората – прил. име. Двете съставки образуват смислово единство и са свързани посредством съединителна гласна или гласна, изпълнява ролята на съединителна.“ Като примери бяха посочени думите: средностатистически, нискокалоричен, висококачествен.
Противно на това, в помагалото по бълг. език „Цялостна подготовка по български език“ на Светлозар Георгиев е посочено, че „РАЗДЕЛНО се пишат синтактични съчетания от наречие и причастие или прилагателно име.“ Поясняващите примери са: бързо развиващ се, свободно движещ се, вечно зает, жизнено необходим, леко ранен, прясно приготвен.
Защо тогава пишем „бавноразвиващ се“, но пък „бързо развиващ се“?
Благодаря предварително! :)
2605.
Павлина | 07.04.2013 в 8:12
Здравей, Мартине!
Навремето наричаха бавноразвиващи се децата, които изоставаха в умственото си развитие от своите връстници. Те учеха в специални училища. Сега тези деца май че са със специални (образователни) потребности. Предполагам, че слятото писане на бавноразвиващи се е останало оттогава.
2606.
Таня Петрова | 01.04.2013 в 12:55
Здравей, Павлина!
Поздравления за чудесната идея – колкото полезна, толкова и занимателна. Поне за мен. Винаги съм смятала, че чистотата на мислите (независимо дали са изразени в писмена или устна форма) означава яснота и в делата ни. Моят въпрос е свързан с поставянето на запетаи, ограждащи подчинено изречение, след показателното местоимение „това“ и думи като „въпрос“, „тема“ и под. Срещала съм различни мнения, интересува ме и твоето – знам, че разполагаш с необходимия ресурс, за да направиш справка, но като че ли разчитам повече на изключителния ти филологически усет. Ето и моите примери: Това какво харесваме определя какви сме или Това, какво харесваме, определя какви сме.
Въпросът, с какво да ги нагости, не му даваше мира или Въпросът с какво да ги нагости не му даваше мира.
Благодаря предварително!
2607.
Павлина | 02.04.2013 в 22:00
Здравей, Таня!
Благодаря за поздравленията. :)
Според правилата пунктуацията трябва да е следната:
Това какво харесваме, определя какви сме.
Въпросът с какво да ги нагости, не му даваше мира.
Ако зависеше от мене, аз вероятно не бих поставяла затварящата запетая, защото не ми се струва логично да пишеш затваряща запетая при липса на отваряща.
2608.
Красимира Георгиева | 30.03.2013 в 16:50
Привет отново!
Въпрос за „като“.
Мои колеги са учили в университета правило, според което пред „като“ ВИНАГИ има запетайка (с изключение на случаите, когато е употребено за сравнение).
Понеже аз такова правило не съм учила, искам да попитам първо дали това е така, а освен това моля за коментар на изречения като:
„Снимките започнаха по-рано тази година, като в актьорския състав участват още две звезди.“
Тук запетайката необходима ли е и защо?
2609.
Павлина | 02.04.2013 в 21:48
Привет!
Необходима е запетая, за да раздели двете прости изречения в сложното. Правило 1.1. тук. По-долу в статията са посочени и другите основни пунктуационни правила при употреба на като.
2610.
радев | 29.03.2013 в 23:09
Имам въпрос относно деепричастията. Както е известно, те са навлезли в книжовния език от западните говори. Образуват се е от глагол + наставка +(е/а)йки. Но има думи като – тихомълком, слепешком, бегом, които се срещат в другите говори. Защо едното е деепричастие, а другото наречие? Например тихомълком може да бъде заместено с тихо мълчейки, или бегом с бягайки. :)
2611.
Павлина | 02.04.2013 в 21:54
Деепричастието е жива категория в българския език и може да се образува от всеки глагол от несвършен вид. Поначало причастията се образуват от глаголи и са своего рода глаголни форми. Думи като бегом, тихомълком и слепешком са застинали падежни именни форми, а не глаголни.
2612.
Спас Колев | 03.04.2013 в 12:34
Т.е. „тихомълком“ е падежна форма на някакъв изчезнал вече вариант на „мълчание“?
2613.
Павлина | 03.04.2013 в 12:47
В етимологичния речник наречието мълком се извежда от творителната форма на *млък, праслав. *mьlkъ. За тихомълком не знам точно как е станало, но ще си позволя смело да предположа че е образувано от тихом + мълком.
2614.
радев | 03.04.2013 в 21:49
Виждам че в wiki в статията за падеж (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6_%28%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%29) са дадени като остатъци от творителен падеж и се пояснява, че характерното окончание е -ем/-ом. Тогава думи като тичешката, бежешката също ли имат такъв произход или различен? И ако имат такъв произход защо при тях окончанието е различно?
Освен това са посочени и думи като нощем и денем, имащи връзка с Творителния падеж. Нямат ли по-скоро връзка с предложния падеж (местен падеж, локатив) – денем (през деня), нощем (през нощта). Като типични остатъци на локатива са посочени – зиме и лете, които имат форми в някои диалекти като зимъс(ка) и лятос(ка). Не знам дали зимъс(ка) е остатък от локатива, но поне сега се употребяват с един и същ смисъл както зиме. Ако са с общ произход пак имаме несъответствие в окончанията.
Уики не е много представителен източник и е възможно информацията да е грешна
2615.
Павлина | 04.04.2013 в 12:11
Не ми е известно по какъв начин са образувани тичешката и бежешката, но завършеците на думите не ми приличат на падежни окончания. В старобългарския език и творителният, и местният падеж са се употребявали за означаване на време. Думите зимас и лятос се извеждат от съчетания на съществително име и задпоставно показателно местоимение: зимас < зима си; лятос < лято се.
2616.
радев | 05.04.2013 в 3:06
Благодаря за отговорите! Предполагам, че същата закономерност както при зимъс и лятос е в сила за днес и нощес.
2617.
Павлина | 07.04.2013 в 8:12
Точно така.
2618.
Паулина | 19.03.2013 в 12:34
Благодаря за бързия отговор!
2619.
Паулина | 19.03.2013 в 9:18
Здравей,Павлина,аз съм майка на седмокласник.Предстоят му матури,а хич не му се учи и аз съм се захванала вместо него :).Случайно попаднах на твоята страница,която много ми хареса.Хубаво е,че има такива хора като теб и ти благодаря за труда.Ето го и моят въпрос:каква е правописната грешка в изречението?
Селяните си шушукаха,поглеждайки учудено чужденеца.
2620.
Павлина | 19.03.2013 в 10:14
Здравей, Паулина!
Не виждам грешка в изречението, освен че след запетаята трябва да има интервал.
2621.
Krisi | 12.03.2013 в 14:15
Здравей, Павлина! Първо, поздравления за сайта „Как се пише“. Този труд, който полагаш да ни образоваш, наистина трябва да бъде заплатен. Желая ти успех…и да питам:
1.Невъзможността да бъде установен произходът на стоката(,)? не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува.
Правилна ли е пунктуацията?
2. Редно ли е да се казва „предвид на което“, или правилното е „предвид което“?
Доскоро!
2622.
Павлина | 13.03.2013 в 15:19
Здравей, Криси!
Благодаря за поздравленията.
1. Запетаята под въпрос трябва да се сложи – край на да-изречението.
2. Ако трябва да избирам между двата израза, бих употребила втория. Иначе бих използвала с оглед на което.
2623.
Красимира Георгиева | 19.03.2013 в 18:55
Павлина, извинете, че се намесвам, но в изречението:
„Невъзможността да бъде установен произходът на стоката(,)? не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува.“
Запетайката под въпрос според мен е излишна, тъй като всички думи преди тази запетайка се отнасят към един разширен подлог. Какво точно се разбира под „да-изречение“?
2624.
Павлина | 21.03.2013 в 8:01
Да, подлогът е разширен, но с цяло просто изречение. То не се отваря със запетая заради съюза да, но трябва да се затвори със запетая. Да-изречение е изречение, въведено със съюза да.
2625.
lusa | 12.03.2013 в 12:57
Здравейте, Павлина!
1.“Десетки хиляди фенове аплодираха световноизвестната американска звезда Тина Търнър на прощалния и концерт. “
Може ли да се приеме Тина Търнър като приложение на допълнението световноизвестната американска звезда?
2.“Защо, когато иска, той го може?“ Тук пунктуацията си е правилна, нали?
Благодаря за отговора!Хубав ден на вас и хората, с които се срещаме в блога!
2626.
Павлина | 13.03.2013 в 14:29
Здравейте!
1. От синтактична гледна точка собственото име е определяемото, така че звезда е приложението, а световноизвестната и американска са определения към приложението.
2. Правилна е.
2627.
Павлина | 05.03.2013 в 11:30
По този частен проблем с пълния член се каня да пиша отдавна. Ще го направя скоро. :)
2628.
Красимира Георгиева | 04.03.2013 в 10:06
Здравей, Павлина!
Благодаря за отговора на предишния ми въпрос.
Имам обаче още един.
В изречението:
„Той подписа договор за ролята на Игор – верният помощник на Франкенщайн.“
трябва ли ВЕРНИЯ да получи пълен член?
А как стои въпросът, ако изречението изглежда така:
„Игор – верният помощник на Франкенщайн – ще бъде новият герой във филма.“
Този път пълният член на мястото си ли е или е излишен? Освен това пояснителната част в изречението с тирета или със запетайки е коректно да бъде отделена?
Хубава седмица,
Красимира
2629.
Антон | 22.02.2013 в 14:48
Павлина, здравей.
Поздравления за чудесния блог, пълен с много полезна информация. Имам въпрос за словореда на енклитичните форми на глагола „съм“ в сложните изречения. Може ли да се каже, че единият от двата примера по-долу е правилен, а другият – не?
„И наистина, ако той не се беше обадил, тя нямаше да разбере.“
или
„И наистина, ако той не беше се обадил, тя нямаше да разбере.“
Много ти благодаря за помощта!
2630.
Красимира Георгиева | 25.02.2013 в 14:05
Здравейте!
Прочетох подробно разясненията по въпроса кога се слага запетайка пред ИЛИ, но не видях следния случай, който в момента ме интересува. В заглавия от типа на: „Anna Karenina или как се прави шедьовър“ или „Деян Донков, или как образът на актьора изпреварва този на секссимвола“ кое е правилното изписване – с или без запетайка?
2631.
Павлина | 26.02.2013 в 21:03
Здравейте!
Трябва да се постави запетая. Вижте правило 10 тук. В предишния правописен речник беше формулирано по друг начин: “Пред еднократно употребен съюз или се пише запетая, когато въвежданата от него част представлява друго название на обекта, назован чрез предходното съчинително свързано изречение”.
2632.
Павлина | 27.02.2013 в 11:05
Здравей!
Доколкото ми е известно словоредът на отрицателните форми на глаголите за минало предварително време не е изрично нормиран. Има правило за положителните форми – частицата се заема място след първата глаголна форма според академичната граматика. Дадени са примерите Бях се замислил и Замислил се бях, без да се отчитат други варианти, например в изречение с подлог. Виж по-горе коментари 233 – 236.
2633.
Антон | 27.02.2013 в 17:33
Благодаря ти за информацията – не бях видял, че vilervale вече е повел битка с Вакернагел… Дори да не разглеждаме отрицателните форми в плусквамперфект, подлогът отчетливо влияе на словореда: „Аз бях се замислил“ е доста по-необичайно от „Аз се бях замислил“. Мракът се сгъстява, когато започнем да добавяме вметнати пояснения и обособени обстоятелства.
2634.
Ивайло В. | 21.02.2013 в 15:07
Поздрави за чудесния блог, Павлина! Все още не съм прочел всичките въпроси и отговори, а със сигурност ще е повече от полезно. Моят въпрос е свързан със стария български правопис… Тотално извън моята компетенция, а не можах никъде да намеря нещо, което да ми свърши работа. Из интернет пространството намерих ‘транслитератор’ от съвременен бъларски в стар такъв правопис. В:
„Не продавай ти честьта си, свойта свобода.
На никому да не станешъ подлизникъ, слуга.
Но е билъ той силенъ, знатенъ, но е билъ богатъ,
предъ никого да не склонишъ твоя мѫжки вратъ.“
Част от произведение на Стефан Стамболов е и е ‘транслитерирано’, ако мога така да кажа. Питането ми е свързано с членуването на думата „чест“. Ако правилното й изписване е било „честь“(заради ж.р.), то членувана „честьта“ ли е?
2635.
ldtr | 21.02.2013 в 22:20
Да, „честьта“ – буквата ь се е изписвала и пред членната морфема.
А „на никому“ е впечатляващо.
2636.
Павлина | 22.02.2013 в 8:20
Благодаря за поздравленията. Виждам, че вече са ме изпреварили с отговора. :)
2637.
Ивайло В. | 22.02.2013 в 11:14
Поздравления, извинявам се. Благодаря за бързия отговор!
2638.
lusa | 19.02.2013 в 17:39
Здравейте!Думата „здравей“ каква е като част на речта?Павлина, отговорете ми, когато можете. Май въпросите ми множко станаха…:)Лека вечер!
2639.
ldtr | 19.02.2013 в 19:37
Глагол.
сег. вр.: здравея, здравееш, здравее, здравеем, здравеете, здравеят;
мин. несв. вр.: здравеех, здравееше, здравееше, здравеехме, здравеехте, здравееха;
мин. св. вр.: здравях, здравя, здравя, здравяхме, здравяхте, здравяха;
повелително наклонение: здравей, здравейте.
2640.
lusa | 19.02.2013 в 20:05
Благодаря!:)
2641.
lusa | 18.02.2013 в 14:37
И още нещо. Вървял – вървели, но стоял – стояли. Изключенията се учат наизуст, нали? Ще включите ли и други изключения? Проблясвам, проблеснали…
Извинете и благодаря!
2642.
Павлина | 19.02.2013 в 9:36
Стоял – стояли не е изключение от правилото, защото това я не е променливо, а постоянно, както в поляна – поляни. Непосилно е да изброя всички думи в българския език с постоянно я и с променливо я.
2643.
ldtr | 19.02.2013 в 10:59
Между другото, постоянното я/а в стоял-стояли, лежал-лежали, мълчал-мълчали е изкуствено възстановено в книжовния език. В диалектите се наблюдават само рефлекси на ҍ – изт.: стоял-стоели, лежал-лежели, мълчал-мълчели, зап.: стоел-стоели, лежел-лежели, мълчел-мълчели.
2644.
Спас Колев | 19.02.2013 в 11:50
„Ни лъх не дъхва над полени“ :)
2645.
Павлина | 22.02.2013 в 8:14
Поетите разполагат с по-голяма свобода, а и родният диалект на Пенчо Славейков е Централнобалканският, за който е характерен този преглас. Не можах да намеря информация кога е бил кодифициран изговорът на етимологичното я, но е възможно това да е станало след издаването на “Сън за щастие”.
2646.
lusa | 19.02.2013 в 16:03
Благодаря!!!
2647.
lusa | 18.02.2013 в 14:32
Здравейте, Павлина!Има едно правило, което е от речника на ГАБЕРОВ – от тълковния. Често се натъквам на случаи, в които то не се спазва. В новия речник не го открих и ви моля за коментар.
Ако въпр. съюзни думи или частици въвеждат подч. определит. изр. /поясняващо същ. и. или това от главното/, подч. изр. се отделя от главното със запетаи.
Примери:1.Винаги ми задават въпроса, защо в България …
2.Поемата е доказателство за това, как днешният творец…
Подобни въпроси са включени и в матурите по БЕЛ. Аз правилото си го спазвам, но търся и вашата позиция.Приятен ден!
2648.
Павлина | 19.02.2013 в 9:33
Здравейте!
Това изключение е формулирано в академичния правописен речник от 1983 г., при това запетаята не беше задължителна, защото, цитирам: “Запетая се допуска…”. Сега не важи, а в новия правописен речник има и примери от първия тип, в които не е поставена запетая.
2649.
boncho12 | 09.02.2013 в 9:29
Здравей.
Какъв е произходът на думата “палач„? Гугъл не даде никакъв резултат…
Благодаря.
2650.
Павлина | 10.02.2013 в 13:03
Здравей!
Думата е заета от руски. Свързва се с турската pala ’меч, кинжал’.
2651.
Boko | 09.02.2013 в 2:58
Здравей, Павлина!
Има ли запетая в следното изречение: Казах без шум?
В смисъл на казах да не шумите, да не вдигате шум.
2652.
Павлина | 10.02.2013 в 12:59
Здравей!
Коректно е изречението да изглежда така:
Казах: “Без шум!”.
или
Казах: “Без шум”.
2653.
Kris | 08.02.2013 в 1:34
Здравей, Павлина!
Как е правилно- средноранен или средно ранен? Благодаря ти предварително!
2654.
Павлина | 08.02.2013 в 8:42
Здравей!
И аз се колебая. В правописния речник липсва средноранен, но ако се употребява като общоприет термин – средноранен хибрид, сорт, средноранно производство, би трябвало да се пише слято.
2655.
Мирчева | 07.02.2013 в 22:15
Здравей, Павлина!
Кое е правилно?
Чий е този шлифер? или На кого е този шлифер?
2656.
Павлина | 08.02.2013 в 8:38
Здравей!
И двата варианта са правилни. Първият се употребява все по-рядко.
2657.
Krisi | 05.02.2013 в 14:31
Здравей, мила!
Имената на парковете поставят ли се в кавички? Например парк „Витоша“, парк „Кайлъка“. Все пак са вторични ноименования, но знам ли?
Поздрави!
2658.
Павлина | 07.02.2013 в 9:13
Здравей, Криси!
Да, ограждат се в кавички.
2659.
Blago Cvetano | 02.02.2013 в 17:29
Здравейте! От няколко дни ме мъчи нещо. Днес дори изпратих запитване до ИБЕ при БАН. Ето какво ме тормози:
Понеже с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение, като например Възраждането, Априлското въстание, Реформацията и т.н., как се наричат историческите събития около 1944г., които би трябвало да пишем с главна буква и съответно как се наричат историческите събития около 1989г., които би трябвало да пишем с главна буква?
2660.
Павлина | 03.02.2013 в 9:20
Здравейте!
По този въпрос трябва да се произнесат историците все пак. Историческите събития, които са отдалечени във времето, имат установени названия, затова не се колебаем как да изпишем Възраждането, Освобождението, Съединението, но специално за събитията около 1989 г. не ми е известно да има общоприето определение. А някогашната Деветосептемврийска социалистическа революция мисля, че се нарича Деветосептемврийски преврат.
2661.
lusa | 26.01.2013 в 13:01
Здравейте!Можали или могли?Аз залагам на второто, но в книги съм срещала и двата варианта.Коментирайте, моля!Приятен ден!
2662.
Павлина | 28.01.2013 в 8:35
Здравейте!
Коректната форма е могли – минало свършено деятелно причастие.
2663.
misho77 | 26.01.2013 в 12:37
Здравейте!
Какво да правим с думата „лицеприятен“? Да я употребяваме със значението, дадено в речника като „угоднически“ или с придобитото напоследък значение „приятен за окото“? Или да я избягваме, за да не ни разберат погрешно? Не се сещам за друга толкова противоречива дума.
2664.
Павлина | 28.01.2013 в 8:39
Здравейте!
В академичния тълковен речник са дадени и двете значения. Ако смятате, че контекстът не е достатъчен за дешифрирането на значението, използвайте синоними.
2665.
Ана | 21.01.2013 в 19:05
Здравей, Павлина!
Правилно ли е употребена формата на обобщителното местоимение в изречението „Всички от нас могат да похвалят за старанието.“?
2666.
Павлина | 22.01.2013 в 8:54
Здравей, Ана!
Всички от нас никак не е добре, правилният вариант е всички ние, но не мога да схвана смисъла на изречението.
2667.
Dani | 18.01.2013 в 14:26
Здравей, Павлина! Правилно ли поставям запетаята в изречението:
Аз, и само аз съм единственият наследник на трона!
Благодаря!
2668.
Павлина | 21.01.2013 в 8:10
Здравей, Dani!
Примерът е аналогичен на този в коментар 944.
Аз и само аз съм единственият наследник на трона!
Аз – и само аз – съм единственият наследник на трона!
2669.
Кръстина | 17.01.2013 в 21:42
Мн полезен и мн ведър блог, с удоволствие ще го следвам:) Не са много човеците, които обгрижват езика толкова прецизно. Поздравления и респект, Павлина:)
2670.
Иван | 13.01.2013 в 21:14
Добър вечер!
Имам няколко въпроса относно препинателните знаци, на които бих Ви бил благодарен, ако можете да отговорите:
1) Думата “дълг“ в Китайското разбиране означава още “порядък от отношенията“. А Конфуций нарича разбирането, че във всяко действие има ограничителни мерки.
2) По-късно научих, че и като човек той БИЛ/Е въплъщение на поезията – не БИЛ/Е работил никога нащат, БИЛ/Е чел и писал на воля.
Има ли грешки в тези изречения?
Мерси, Павлина, за помощта Ви.
Иван
2671.
Павлина | 14.01.2013 в 21:59
Здравейте!
Аз бих редактирала и коригирала изреченията така:
1. Думата дълг според китайското разбиране означава още ’порядък от отношенията’. А Конфуций нарича дълг разбирането, че във всяко действие има ограничителни мерки.
(Порядък от отношенията или порядък на отношенията? Тук не ми стана ясно защо предлогът е от.)
2. По-късно научих, че и като човек той е въплъщение на поезията – не е работил никога на щат, чел е и писал на воля.
По-късно научих, че и като човек той бил въплъщение на поезията – не бил работил никога на щат, бил чел и писал на воля.
И двата варианта са правилни – зависи дали искате да подчертаете, че предавате чужди думи (това, което сте научили, във второто изречение – чрез преизказните форми).
2672.
lusa | 16.01.2013 в 9:02
Здравейте!Двадесет и едно процентово увеличение или двадесет и един процентово?Благодаря!
2673.
Павлина | 17.01.2013 в 9:10
Здравейте!
Този въпрос е доста труден. В един сборник със съвети за българската граматика Владко Мурдаров коментира аналогично съчетание: петдесет и една годишен. Според него числителното един трябва да се съгласува по род с година (защото петдесет и една годишен представлява съставно прилагателно и съгласуването става вътре в него) и да не се влияе от следващото съществително: петдесет и една годишна учителка, петдесет и една годишно училище, петдесет и една годишен работник.
Ако следваме този съвет, е редно да кажем или напишем двадесет и един процентово увеличение.
На мен лично това съгласуване ми звучи малко изкуствено, макар че е логично да е така. Ако говорим пък, съвсем нямаме време да обмислим съчетанието и кое с кое трябва да съгласуваме.
2674.
Георги | 13.01.2013 в 8:51
Здравей, Павлина! За много години!
Този път искам да питам не „как се пише“, а „как се изговаря“. :-) Става въпрос за някои „съвпадащи“, поне в писането, форми на глаголи, а именно:
(да) дам (свършен вид):
сег. вр.: дам, дадѐш, дадѐ, дадѐм, дадѐте, дада̀т
мин. несв. вр.: дадя̀х, дадѐше, дадѐше, дадя̀хме, дадя̀хте, дадя̀ха
мин. св. вр.: да̀дох, да̀де, да̀де, да̀дохме, да̀дохте, да̀доха
давам (несвършен вид):
сег. вр.: да̀вам, да̀ваш, да̀ва, да̀ваме, да̀вате, да̀ват
мин. несв. вр.: да̀вах, да̀ваше, да̀ваше, да̀вахме, да̀вахте, да̀ваха
мин. св. вр.: давах(?), дава(?), дава(?), давахме(?), давахте(?), даваха(?)
(да) видя (свършен вид):
сег. вр.: вѝдя, вѝдиш, вѝди, вѝдим, вѝдите, вѝдят
мин. несв. вр.: вѝдех, вѝдеше, вѝдеше, вѝдехме, вѝдехте, вѝдеха
мин. св. вр.: видя̀х, видя̀, видя̀, видя̀хме, видя̀хте, видя̀ха
виждам (несвършен вид):
сег: вр.: вѝждам, вѝждаш, вѝжда, вѝждаме, вѝждате, вѝждат
мин. несв. вр.: вѝждах, вѝждаше, вѝждаше, вѝждахме, вѝждахте, вѝждаха
мин. св. вр.: виждах(?), вижда(?), вижда(?), виждахме(?), виждахте(?), виждаха(?)
Както може да се види, при двата дадени примера за глаголи от свършен вид нямам колебания къде пада ударението — форми има както за минало свършено, така и за минало несвършено време (и ми „звучат“ добре).
При двата глагола от несвършен вид обаче…:
– формата за 1. л. ед.ч. в мин. св. и мин. несв. вр.
– формите за 2. и 3. л. ед.ч. в мин. св. и сег. вр.
– формите за 1., 2. и 3. л. мн.ч. в мин. св. и мин. несв. вр.
съвпадат по изписване.
Тъй като целият ред е с питанки, лаишките обяснения които мога да предложа са:
Вариант 1. Форми за мин. св. вр. при глаголи от несвършен вид не съществуват.
Вариант 2. Форми има, но по произнасяне съвпадат с форми на същия глагол в други времена.
Вариант 3. Форми има, и по произнасяне не съвпадат, като ударението се натоварва със смислоразличителна функция, напр.: дава̀х, дава̀, дава̀, дава̀хме, дава̀хте, дава̀ха; вижда̀х, вижда̀, вижда̀, вижда̀хме, вижда̀хте, вижда̀ха.
Каква е истината? Предварително благодаря за отговора! :-)
2675.
Павлина | 14.01.2013 в 21:50
Здравей, Георги! За много години!
Истината, общо взето, е във вариант 3. “Отметнатите” ударения на глаголите от несвършен вид във формите за мин.св.вр. са характерни за някои диалекти и не се толерират в книжовния език.
2676.
Цветана Спасова | 12.01.2013 в 18:51
Здравейте и за много години! Нека 2013 е здрава и честита, мирна и успешна! По-спокойна и разбира се, по-вдъхновяваща!
Открих Ви случайно – обикновено така става с хубавите неща :) – и… се отплеснах – четох, четох… :) Впечатлена съм! Изключително полезна и достъпно поднесена информация. Със сигурност и аз ще се включа с въпроси, но за краткото време, в което Ви „бях на гости“, не успях да прочета всичко, а не ми се иска да поставям въпрос, на който вече сте дали отговор :).
С интерес проследих обяснението Ви за съгласуването между имената от ср. р. (момиче, момче) и местоименията, които ги заместват. Съгласна съм с Вас, но като действащ учител съм „принудена“ да спазвам буквално правилото, защото тестовете за ДЗИ по БЕЛ го изискват. И все по-често се питам не отблъскваме ли учениците с излишното формализиране на някои правила. Както и да е…
Желая Ви творчески успехи и нестихващ ентусиазъм в разплитането на езиковите загадки :)
2677.
Павлина | 14.01.2013 в 19:23
Благодаря за отзивите и за пожеланията. За съжаление, в училище българският език се преподава в аспекта на нормата, а не в аспекта на богатството от изразни средства, от които можеш да избираш, за да бъде езиковото ти поведение адекватно в различни конкретни ситуации.
Успех и на Вас през новата година! :)
2678.
Еми | 08.01.2013 в 23:19
Как се пише заглавие?
„Сън в лятна нощ“ – Шекспир
Правилно ли е?
2679.
Еми | 09.01.2013 в 22:58
Надявам се да получа отговор скоро.Моля те!
2680.
Павлина | 10.01.2013 в 8:26
Заглавията се ограждат в кавички. Обикновено след това името на автора се отделя със запетая, но и с тире не е грешно.
2681.
Еми | 10.01.2013 в 19:53
Много , много благодаря!
2682.
Еми | 08.01.2013 в 23:15
Как се пише заглавие на литературно произведение? В кавички , или не?Например:
„Горещо пладне“ – Йордан Радичков
Правилно ли е?
2683.
Даниела Кушева | 08.01.2013 в 2:46
Как е правилно да се пише 6 месечен или 6-месечен?
И още едно питане пред „плюс“ слага ли се запетая.
Благодаря предварително за коментарите.
2684.
Павлина | 08.01.2013 в 9:30
Правилно е да се изписва 6-месечен. Повече – тук.
За запетаята пред плюс няма универсално правило. Ако е в началото на конструкция, която изисква запетая, например обособена част, тя се поставя: Три чисто нови езика, плюс всичко останало, ще ти дойдат малко нанагорно.
2685.
Ляо | 07.01.2013 в 12:30
Павлина, за много години и от мен!
Въпросът ми за т.нар. устойчиви словосъчетания, при които не се поставя запетая пред относителното местоимение. Може ли да се изведе по-общо правило? Аз се старая да се ориентирам по интуиция, не невинаги съм сигурна. Ще цитирам няколко примера, които срещнах в една граматика, а обяснението там е, че запетаята пред местоимението се изпуска, когато това съчетание може да се замени с една дума.
Примерите са: „Ще има колкото трябва – достатъчно. Ям каквото ми падне – всичко. Отивам където ми видят очите – някъде.“ Понякога не съм сигурна дали е устойчиво словосъчетание или обикновено подчинено изречение и както казах, опитвам се да се ориентирам по интуиция. Например в следното изречение трябва ли да има запетая: „Поправи ме(,) където трябва.“?
2686.
Павлина | 08.01.2013 в 8:14
За много години!
Въпросът за който (когото), каквото, колкото има ясен отговор: когато подчиненото изречение, въведено с относително местоимение, пояснява направо сказуемото в главното, не се поставя запетая. Остава проблемът с където, когато (Обади ми се когато и да е). Аз също невинаги съм сигурна в преценката си дали дадено словосъчетание е устойчиво, или не. Може да погледнеш тук и тук. В последното изречение от твоя коментар не бих поставила запетая.
2687.
Ляо | 09.02.2013 в 1:18
„…когато подчиненото изречение, въведено с относително местоимение, пояснява направо сказуемото в главното…“
Тук вероятно имаш предвид, че е изпуснато думата, която показателното местоимение пояснява? Например
Кажи го на този, на когото трябва. но Кажи на когото трябва.
Остани толкова, колкото искаш. но Остани колкото искаш.
Освен това може ли да се каже, че устойчиви словосъчетания може да има във всички видове подчинени изречения? В момента ми е трудно да се ориентирам по относителните местоимения дали има изключения. Мерси.
2688.
Павлина | 10.02.2013 в 12:53
Да, имам предвид, че в главното изречение липсва конкретна част, различна от сказуемото, която се пояснява от подчиненото изречение.
Не мога да се ангажирам с твърдението, че във всички видове подчинени изречения може да има устойчиви словосъчетания.
2689.
Ляо | 15.02.2013 в 1:37
Благодаря, това ми е напълно достатъчно като отговор. :) Само бих искала да те попитам за още едно изречение, за което се сетих – „Това е(,) защото те обичам“. Може ли да се приеме, че „защото те обичам“ е устойчиво словосъчетание както в горните примери, затова не е необходима запетая, но ако добавим ‘така’, вече се налага да я използваме: „Това е така, защото те обичам.“?
За да не пиша отделен коментар – бих искала да те помоля и да обясниш разликата между мога и може. И друг път е ставало дума за тях, но не подробно. Аз самата доста често се чудя, по мои наблюдения масово се бъркат, същото положение е и в книгите. Ето например един цитат от книга с доста добър превод, с коректор, сиреч нормална книга, почти без забележки:
– Мога ли да попитам нещо?
– Можете – каза агентът.
Чела съм езиковата бележка на Владко Мурдаров „Може и да мога“, но там нещата се разглеждат твърде общо.
2690.
Павлина | 17.02.2013 в 12:31
Защото те обичам не е устойчиво словосъчетание; освен това защото не е относително местоимение, а наречие съюз. В твоя пример трябва да се постави запетая.
Според мен обясненията на Владко Мурдаров са достатъчно конкретни. Мога да добавя три неща: първо, понякога е трудно да се направи разграничение между безличното може и може, което означава ’в състояние съм’; второ, вероятно английският съдейства за заличаването на това разграничение; трето, разграничението твърде отдавна се пренебрегва, вкл. и от Иван Вазов например – ако се съди по примерите, дадени в академичния речник.
Редно е в диалога мога и можете да се заменят с може, защото човекът иска позволение и съответно агентът му позволява.
2691.
zima | 05.01.2013 в 18:15
Късмет! Жива и здрава и през новата!
Павлина, въпросат ми е за „ски скокове“. Според мен се пише отделно като „бънджи скокове“, но по всички ТВ канали го изписват с тире.
2692.
Павлина | 06.01.2013 в 10:35
Благодаря за пожеланията, да ти се връщат!
Точно полуслято е неправилно да се пише. Според правописния речник – или скискокове, или ски скокове.
2693.
zima | 06.01.2013 в 10:43
Благодаря!
2694.
Иво | 04.01.2013 в 0:19
Честита нова година, Павлина! Имам следния въпрос за поставянето или не на запетая в следното изречение: „В чудесни съседски взаимоотношения сме и боядисваме, който когато ремонтира“. Трябва ли да се постави запетая пред „когато“? Знам, че в случаите, в които пред „когато“ има многосричен съюз, се пише запетая, но специално конкретният нещо ме смущава. Поздрави и успешна нова година!
2695.
Павлина | 05.01.2013 в 10:06
За много години!
Запетая между многосричен съюз и когато се поставя, ако двата съюза въвеждат различни изречения: Познаваш ли човек, който, когато ремонтира, не се изнервя? Случаят не е такъв и няма нужда от запетая.
2696.
Иво | 06.01.2013 в 1:29
Много благодаря за бързия отговор! Късмет и успех ти желая!
2697.
Велин | 02.01.2013 в 10:09
ЧНГ 2013-а! Нямам езикова питанка, само искам да си споделя терзанията, че много ми липсва изключително важният символ както като официален диакритичен символ (подобно на френските), така и в състава на компютърните клавиатурни подредби и много си мечтая да се обединим юзърите около петиция (?) за официалното му въвеждане в БДС и фонетичната подредба на кирилица. Безумно се дразня от употребата на „мйекото“ като ударена твърда форма, а това е практика при 99% от населението :-(
2698.
Велин | 02.01.2013 в 10:12
Хе, дори блогът не ми хареса идеята. Ставаше дума за удареното ѝ, което масово се заменя с кратко й
2699.
Павлина | 03.01.2013 в 10:20
И аз се терзая, само не разбрах дали искате да се въведе “ѝ”, или само надредният знак за ударение, който да може да се поставя над всеки друг знак. Какво ще правим (в първия случай) с безбройните шрифтове, които не съдържат “ѝ”?
2700.
lusa | 02.01.2013 в 9:50
ЧНГ!Много здраве и успехи на вас, Павлина, и на всички, които консултирате!
2701.
Павлина | 06.01.2013 в 10:53
За много години! Живи и здрави да сме всички! :)
2702.
Морфо | 01.01.2013 в 16:08
Привет и честита Нова година!
2703.
Павлина | 02.01.2013 в 8:34
Sandi, Мирчева, Морфо, благодаря. За много години!
2704.
Мирчева | 31.12.2012 в 20:06
Честита Нова година! Бъди щастлива Павлина!
2705.
Sandi | 31.12.2012 в 19:54
Павлина,честита Нова година!
Пожелавам ти здраве , успех и много радост през2013год.
Сигурна съм , че работата ти носи радост и затова с толкова усърдие ни отговаряш. Щастлив живот, Павлина!
2706.
Петя | 27.12.2012 в 18:24
Здравейте, Павлина! Много полезен и хубав (забавен и раздвижен) е блогът Ви. Често го ползвам, когато имам съмнения или просто се интересувам от нещо. Бих искала да се посъветвам с Вас: може ли (звучи ли добре и привлекателно) да се използва в кратък рекламен текст на български – само като утвърдило се мото под името на чужда фирма) изразът „С една идея по-добри“. Извинявам се предварително и Ви благодаря за спешен отговор. Пожелавам успехи на новата Ви страница и блога, здраве и благополучие през Новата година!
2707.
Павлина | 27.12.2012 в 18:53
Здравейте, Петя!
Според мен може да използвате този израз – конструкцията “с една идея по-…” вече доста често се употребява в българската реч.
Благодаря за пожеланията. Здраве и успех и на Вас занапред!
2708.
Петя | 28.12.2012 в 1:25
Най-сърдечно Ви благодаря, Павлина! Не очаквах да ми отговорите толкова бързо, светкавично даже. Извинете, че Ви притесних точно в тези почти почивни дни. Весели празници на Вас и семейството Ви!
2709.
lusa | 21.12.2012 в 15:30
Павлина, весела Коледа и успешна Нова година!Нека 2013 ви донесе здраве и щастие!
Светли празници на всички, които следят вашия блог!
2710.
Морфо | 19.12.2012 в 20:47
Павлина, вижте тези запетаи!:
1.“Пред тях стоеше безлюдно полуизгоряло и полуразрушено село.“
2. “Вредом се почувства нещо страшно, нещо черно глухо мрачно.“
3. „Почерняха селските ясни дни.“
4.“Аз съм, както знаеш, син на земеделец и разбирам от коне.“
Правилни ли са?
Кога се пише запетая пред частиците: „бе“, „мари“, „ма“, „де“ и пр.? ; кога се пише след “ами“?
Благодаря много.
2711.
Павлина | 25.12.2012 в 11:43
1. Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село.
2. Вредом се почувства нещо страшно, нещо черно, глухо, мрачно.
Запетаите разделят еднородни части. В другите изречения пунктуацията е коректна.
Пунктуацията на частиците не е регламентирана подробно. Вижте тази статия и коментарите. Повече нямам какво да кажа по въпроса.
2712.
Морфо | 26.12.2012 в 15:29
Благодаря много за отговора!
2713.
Ляо | 19.12.2012 в 10:46
Относно ‘предвзетост’ и ‘ превзетост’ – пропуснала съм, че в предишния речник освен предвзетост, е дадена и превзетост (това е за коментара ми от 16.12.2012 в 13:24). Щом казваш, че предвзетост не се толерира, това означава ли, че в новия речник има предвзет, но само превзетост (тоест вече са махнали ‘предвзетост’)?
2714.
Павлина | 20.12.2012 в 21:00
В новия речник има и превзет, и предвзет, и превзетост, и предвзетост.
2715.
lusa | 19.12.2012 в 8:51
Здравейте, Павлина!5. „А“, 5. А, 5 а, 5.“а“, 5. „А“… Кой е правилният избор при класовете?
Изживения или изживяния. Второто е коректно според мен.Хубав ден!
2716.
Павлина | 20.12.2012 в 20:56
Здравейте!
Не съм срещала правило за изписването на паралелките. Кавичките са неуместни според мен. Пунктуалността изисква да има точка след арабската цифра, но в практиката не съм го срещала.
Правилната форма е изживения. Може да видите тази статия – там има обяснение за подобна форма.
2717.
Людмила | 18.12.2012 в 16:42
Здравей, Павлина!
кажи ми, моля те,
как трябва да е:
1. Не мога да ти дам всичко, а само любовта си/ми…
‘си’ или ‘ми’ трябва да е и какво е правилото?
2. Откъс от поемата (еди коя си) из (сборникът, където се намира поемата) от/на (името на автора).
правилно ли е така и накрая може ли да бъде ‘на’, за да се избегне повторението ‘от поемата… от …“
Много, много ти благодаря!
2718.
Павлина | 19.12.2012 в 9:58
Здравей, Людмила!
1. И двата варианта са правилни. Виж http://kaksepishe.com/svoy-negov-nein-tehen/
2. По проблема съм писала тук.
2719.
Димитър | 23.12.2012 в 11:05
Бих искал да попитам, кое е правилно да се напише:
1. Покажи снимката с теб! (в учтива форма: Покажете снимката с вас!)
2. Покажи снимката със себе си! (в учтива форма: Покажете снимката със себе си!)
3. Или друг подобен пример: Разкажете случка с вас/със себе си.
Благодаря.
2720.
Павлина | 24.12.2012 в 10:22
В тези случаи правилни са вариантите с възвратното лично местоимение себе си. При притежателните местоимения обаче се допускат и двата варианта: Покажи ми твоята/своята снимка. Повече за правилото – тук.
2721.
Morfo | 17.12.2012 в 20:41
Здравейте!
Прочетох една статия за запетаята и в мен се събудиха известни въпроси за следващите подточки:
1. “Ако „да” има значение „за да”, пред него се пише запетая: „Той скимаше сламената си шапка… разтваряше широко разкопчаната си риза, да му влезе хлад.” ( Питала съм Ви преди време, но тогава не сте могли да ми дадете отговор, понеже не беше излязло новото издание на БАН. Съществуват разногласия, които гласят, че пред “да“ не се поставя никога запетая, но в подобни статии пише съвсем обратното.)
2. “Когато подчинено да-изречение или подчинено изречение, въведено с въпросителна дума или частица, предхождат главното, те се отделя от него със запетая – „Какви са били първите му думи, не помня”, „Да изпревариш другите не е ни порок, ни престъпление.”(Правилно ли е?)
3. “Всъщност“- в някои блогове/форуми пише, че се поставя запетая след “всъщност“, в някои други не се пише. (Мисля, че Вие би могли да ми дадете достоверен отговор.)
Благодаря предварително.
2722.
Павлина | 19.12.2012 в 9:46
Здравейте!
1. И в новия правописен речник казусът не е регламентиран. При това положение аз бих поставяла запетая, когато да се използва вместо за да.
2. Във второто изречение трябва да се постави запетая след другите.
3. В “Как се пише?” има статия за това.
2723.
Морфо | 19.12.2012 в 17:37
Благодаря много!
2724.
Morfo | 17.12.2012 в 19:14
Привет!
“Доспа ми се.“ или “Приспа ми се.“?; „Дояде ми се пица.“ или „Прияде ми се пица.“; „Припи ми се вода “ или „Допи ми се вода“?
Мерси.
2725.
Павлина | 18.12.2012 в 22:12
Всички тези глаголи се употребяват в българския език. Мисля, че е въпрос на предпочитание кой от вариантите да се използва. Аз не бих казала приспа ми се и припи ми се.
2726.
Dani | 17.12.2012 в 10:04
Здравей! Въпросът ми е свързан с пунктуацията в следното изречение. Пропускам ли някоя запетая! Изразът „и само на теб“ повторение ли се явява, или вид обособяване? Благодаря!
Благодарение на теб, и само на теб Румяна взе успешно всичките си изпити.
2727.
Павлина | 18.12.2012 в 22:05
Аз мисля, че изобщо не е необходима запетая в това изречение. Евентуално, ако много държа да подчертая само на теб, бих използвала тирета: Благодарение на теб – и само на теб – Румяна взе успешно всичките си изпити.
2728.
Морфо | 19.12.2012 в 20:17
А „Благодарение на теб, и само на теб, Румяна взе успешно всичките си изпити.“ би ли се приело като грешно?
2729.
Морфо | 19.12.2012 в 22:00
Защо да не е необходима запетая (поне една в началото), тъй като е повторена част? – Благодарение на теб, и само на теб Румяна взе успешно всичките си изпити.” би ли се приело като грешно?
2730.
Павлина | 19.12.2012 в 22:12
Морфо, ще се опитам да отговоря на въпросите, които сте ми задали дотук. Уважавам желанието Ви да усъвършенствате българския си, но все пак имайте предвид, че поддържането на блога и отговарянето на въпроси, повечето от които нелесни, не е основното ми занимание. Опитвам се да бъда полезна, без да искам или да очаквам нищо в замяна – може би само малко съобразяване с това, че разполагам с 24 часа в денонощието, в които да върша всички неща, които един средностатистически човек върши. :)
2731.
Морфо | 20.12.2012 в 21:24
Да, разбира се! Аз не очаквам отговорите Ви веднага и не претендирам да ми отговаряте на момента, а само когато намирате време. Аз ги задавам с надежда някой ден да ми отговорите и ги задавам, за да не ги забравям.
Благодаря!
2732.
Павлина | 21.12.2012 в 7:42
Явно е нямало полза от моята деликатност. Бъркате моя блог с Вашето лично тефтерче за бележки. Не мога да отговарям на толкова много въпроси, зададени от един човек. Тъй като Вие не проявявате чувство за мярка, се налага аз да Ви огранича. Няма да отговарям на Ваши въпроси до 1 февруари, освен на тези, които вече сте задали.
Ако Вие или някой друг се пита защо постъпвам така, отговорът е: преди Коледа искам да бъда добра към самата себе си.
2733.
Павлина | 25.12.2012 в 11:34
Повторената част е свързана с предходната със съюза и, затова запетаята е неуместна. Мисля, че Вашият вариант е грешен.
2734.
Морфо | 26.12.2012 в 15:39
Благодаря! Сега се изясни въпросът с запетаята!
2735.
Ляо | 16.12.2012 в 23:07
Ако не се лъжа, би трябвало да се използва в преизказно наклонение, например ‘Всеки му отказвал, щом научел, че е престъпник’.
2736.
Morfo | 16.12.2012 в 14:16
Научел не съм срещал – научил.
2737.
Morfo | 16.12.2012 в 14:14
Да, аз това го знам – учил е минало свършено причастие, както прочитал е минало несвършено. Впрочем миналата година го учих.
2738.
lusa | 15.12.2012 в 14:32
Здравейте!1.“Със закуски дотук“или „Със закуски до тук“?:)
2.“Откога пишете(рисувате)?“ или „От кога пишете( рисувате)?Лек ден!
2739.
Morfo | 16.12.2012 в 13:00
Здравейте!
Мисля, че следната публикация ще отговори на въпросите ти. Написана е от Павлина – https://pavlinav.wordpress.com/2011/08/08/%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%BC-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BC-6/
2740.
Павлина | 17.12.2012 в 8:22
И в двата случая думите трябва да се напишат слято.
2741.
lusa | 12.12.2012 в 17:43
Павлина, здравейте!1.Документно или документално. Когато става дума за документи и оформянето им, често се ползват и двете думи. Вашето мнение, моля!Хубава седмица!
2.Ще дойда, независимо че вали. Коректна ли е пунктуацията?
2742.
Павлина | 13.12.2012 в 9:38
Здравейте!
1. Нямам конкретни наблюдения върху двете прилагателни. Мога да кажа само това, че документен е сравнително ново прилагателно.
2. Пунктуацията е коректна.
2743.
lusa | 15.12.2012 в 15:44
Той е извършил документна измама. Мисля, че така е правилно, а не документална. Това пък (второто) все ме тегли към филмите.
2744.
Krisi | 12.12.2012 в 9:23
Ох, благодаря ти, разбрах всичко, което ми обясни във връзка с предните ми въпроси, но ми е трудно. В такъв случай всичко, което е въведено с ЧЕ, трябва да има и затваряща запетая, така ли, независимо дали е просто изречение, или някакво допълнение без участието на сказуемо? Ето още един пример: Казах ти, че не знам, и затова не ме питай повече. Така ли е? Можеш ли да ми дадеш някой пример, когато след въведеното с ЧЕ няма запетая, за да се ориентирам по-добре. И другият ми въпрос е за КАКТО. Напр.: Моля да отмените като неправилен процесния ревизионен акт(,?) както в частта на решението, така и в частта на изменението му, където е отказано правото на данъчен кредит. Аз не поставих запетая, но не мога да се обоснова защо. Трябва ли да има? И трето питане. Това вече ме побърква, защото работя с много учреждения, а те самите (или представителите им) масово си пишат имената различно. Избрах един пример – отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи. Как да го напиша, ако „към” е изпуснато? 1. Отдел „Пътна полиция”, СДВР. 2. ОПП-СДВР (с дефис или с дълго тире и затваряща запетая?), Отдел „Пътна полиция” – СДВР,…., а ако има и град към името, вече работата става отчайваща. И като съм тръгнала…Как да пиша имената на фирмите? Искам да кажа главни или малки букви за всяка от съставките на името, или да гледам как те самите са се кръстили в официалните си документи. Например: „Тони Колор 2002” ЕООД, „АБВ плюс” АД и т.н.
2745.
Павлина | 13.12.2012 в 12:34
1. Има случаи, когато не се поставя запетая след изречение, въведено с че: Казах ти, че не знам нищо и не ме интересува. Двете прости изречения не знам нищо и не ме интересува са съподчинени – поясняват Казах ти (две неща е казал човекът). Ако напишем Казах ти, че не знам, и не ме интересува, това ще означава, че само едно нещо е казано (не знам) – не ме интересува е продължение на “основната мисъл”, тъй да се каже. В примера, който си дала, пунктуацията е правилна.
2. Случаят с както е спорен според мен. Аз бих се измъкнала с едно тире.
3. Бих казала, че са възможни два варианта: отдел “Пътна полиция” – СДВР, ОПП – СДВР, със затваряща запетая, която, признавам, би стояла малко глупаво във втория случай.
4. Когато фирмите са били регистрирани в съда, правописните правила явно не са били спазени. :) При това положение мисля, че е редно да се изписват така, както са вписани в съдебното решение.
2746.
Ляо | 11.12.2012 в 4:19
Павлина, привет!
Пак съм понасъбрала въпроси и нямам търпение да ти ги задам:
1. Преди време обсъждахме ‘преди обед/следобед’, като стана ясно, че може да има изписване и ‘след обед’/’след обяд’. Сега имам обратния въпрос. Наскоро срещнах изречението ‘Прекарах целия преди обед вкъщи’ и естествено, това разделно писане ми бодна веднага очите, тъй като след ‘целия’ трябва да има задължително съществително. От БАН обаче очевидно са приели, че няма съществително ‘предиобед’, а само ‘предобед’. Но аз не мога да го произнеса (пробвах няколко пъти, хич не ми звучи ;) ), камо ли да го напиша. Няма да се възмущавам ;), само ми е интересно какво би използвала ти в случая.
2. Установих, че числителните, завършващи на ‘1’, не могат да се членуват, особено в мъжки и женски род. Например не е никакъв проблем да кажем 22-та гардероба, 32-та мъже, 42-те маси, 52-те кучета; но ако завършват на 1, тоест 21, 31, 41 и 51, стават непроизносими. Аз бих добавила друга дума отпред, за да не се наложи да ги членувам, например ‘всички 21 гардероба’ и т.н. А ти как би се ‘измъкнала’?
3. По правило няма глаголи ‘неначудя’ и ‘ненагледам’, но в изразите ‘да му се ненагледаш/неначудиш’ трябва да се напишат точно така, слято, нали? И винаги са се писали така? Ако не те затруднява, би ли обяснила защо се е получило така, сиреч за разлика от повечето глаголи се пишат слято?
4. Напоследък установих, че започвам да бъркам употребата на минало свършено и несвършено деятелно причастие, най-вече когато са в съчетание с глагола ‘съм’. Нали по правило се използват в преизказно време – сегашно и минало (няколко вида), и минало неопределено? Въпросът ми е главно за него. Образува се от глагола съм + минало свършено деятелно причастие. Но понякога звучи по-добре, ако използваме минало несвършено причастие, или могат и двете, но с различно значение. Защо е така? Например ‘Не съм се замислял досега’ (а не ‘замислил’); ‘Никога не съм казвал това’ (а не ‘казал’), но ‘Вече съм казал каквото имам да казвам’; ‘Никога не съм можел да лъжа’ (а не ‘могъл’); ‘Досега не съм те лъгал/излъгал’.
Тук ще спра, за да не те затрупам с прекалено много въпроси. Никой от тях не е спешен, ще се радвам да ми отговориш когато ти е удобно.
Благодаря!
2747.
Павлина | 13.12.2012 в 9:20
Здравей, Ляо!
1. Според академичния тълковен речник има съществително предиобед и аз бих го използвала.
2. С тези 21 гардероба.
3. В академичния тълковен речник, в статията за начудя се, е даден изразът Да му се не начудиш. След като съществуват глаголите начудя се и нагледам се, е редно частицата не да се пише отделно, макар че, признавам, и на мен ми идва да я изпиша слято точно в посочените от теб изрази.
4. Както споделих наскоро, разликата между аориста и имперфекта все повече се заличава в съзнанието на българите. Това важи и за миналите деятелни причастия – свършени и несвършени. Няма как да е иначе, след като при преобладаващия брой глаголи (от трето спрежение) формите съвпадат. Всъщност причастията казвал, замислял се, които ти си посочила, са образувани от такива глаголи – казвам, замислям се. Те са от несвършен вид и впечатлението е, че причастията също са несвършени. Причастията са и свършени, и несвършени – просто формите съвпадат. Лъгал е минало свършено деятелно причастие – от глагола лъжа; съответното несвършено е лъжел. За можел нямам точно обяснение – може би се държи различно, защото глаголът е модален.
2748.
Ляо | 14.12.2012 в 9:18
Ако съм разбрала правилно, ‘казвал’ е минало свършено и минало несвършено деятелно причастие, макар че идва от глагол от несвършен вид – казвам? В такъв случай излиза, че при някои глаголи от трето спрежение може да има 2 вида минало свършено причастие – едното идващо от глагола от несвъшен вид (в случая казвам), а другото – от глагола в свършен вид (в случая кажа) Тоест и ‘казвал’, и ‘казал’ са свършени причастия, с разлика в употребата?
2749.
ldtr | 15.12.2012 в 1:02
сег. време: кажа, кажеш, каже, кажем, кажете, кажат
мин. св. време: казах, каза, каза, казахме, казахте, казаха
мин. св. причастие: казал, казала, казало, казали
мин. несв. време: кажех, кажеше, кажеше, кажехме, кажехте, кажеха
мин. несв. причастие: кажел, кажела, кажело, кажели
сег. време: казвам, казваш, казва, казваме, казвате, казват
мин. св. време: казвах, казва, казва, казвахме, казвахте, казваха
мин. св. причастие: казвал, казвала, казвало, казвали
мин. несв. време: казвах, казваше, казваше, казвахме, казвахте, казваха
мин. несв. причастие: казвал, казвала, казвало, казвали
2750.
Павлина | 15.12.2012 в 9:41
Макар че доста глаголи имат еднакво лексикално значение и се различават само по граматическите си характеристики, както е при кажа – казвам (вид, спрежение, парадигми – благодаря на ldtr за горния коментар :), те се разглеждат като отделни лексеми. Затова всеки глагол може да има само едно минало свършено и едно минало несвършено деятелно причастие.
2751.
Ляо | 16.12.2012 в 12:55
Май объркването ми дойде оттам, че реших (не знам защо), че щом един глагол е от свършен вид, има само минало свършено деятелно причастие, а ако е от несвършен вид – само несвършено. Може ли да помоля теб или ldtr (и аз му благодаря за коментара) да спрегнете по същия начин по един глагол от първо и второ спрежение, за сравнение.
2752.
Morfo | 16.12.2012 в 13:12
Всеки глагол има два вида – свършен и невсършен: казвам и (да) кажа съответно.
чета – първо спрежение (несвършен вид):
чета, четеш, чете, четем, четете, четат
четях, четеше, четеше, четяхме, четяхте, четяха
четял, четяла, четяло, четели
(да) прочета (свършен вид)
прочетох, прочете, прочете, прочетохме, прочетохте, прочетоха
прочел, прочела, прочело, прочели
уча – второ спрежение ( несвършен вид):
уча, учиш, учи, учим, учите, учат
учЕх, учЕше, учЕше, учЕхме, учЕхте, учЕха
учел, учела, учело, учели
(да) науча (свършен вид)
научих, научи, научи, научихме, научихте, научиха
научил, научила, научило, научили
2753.
Ляо | 16.12.2012 в 13:43
Морфо, благодаря за отговора, мен ме интересуваха главно минало свършено и минало несвършено страдателно причастие, затова очаквах да сравня главно тях. Тоест исках да видя по едно свършено и едно несвършено причастие във всяка словоформа. :) Но както виждам, ти си объркала това, което обърках и аз – че глаголите от свършен вид имат само свършено причастие, а тези от несвършен вид – само несвършено. Така, като си ги написала, към чета трябва да се добави и чел, към прочета – прочитал, към уча – учил, към науча – научел. Просто исках да бъда сигурна. ;)
2754.
Ляо | 16.12.2012 в 13:52
Поправка: Естествено, имах предвид ‘деятелно’ причастие, а не страдателно.
2755.
Morfo | 16.12.2012 в 19:37
Да, аз това го знам – учил е минало свършено причастие, както прочитал е минало несвършено. Впрочем миналата година го учих.
Научел не съм срещал – научил.
2756.
Павлина | 17.12.2012 в 8:19
Една корекция: казвам и кажа не са разновидности на един глагол, а два различни глагола. Същото се отнася за чета и прочета, уча и науча. Всеки глагол в българския език е или от свършен, или от несвършен вид. Има и една малка група глаголи, които са двойновидови – и от свършен и от несвършен вид (лакирам, иронизирам).
2757.
Ляо | 17.12.2012 в 22:15
Това го отчитам като втория си пропуск в случая – че по отношение на вида винаги съм възприемала глаголите по двойки. Ако съм се сещала за някой глагол от свършен вид например, веднага съм го съпоставяла със ‘съответния’ му от несвършен вид. По принцип знам спреженията, но по-скоро като теория. Затова автоматично възприех ‘кажа’ и ‘казвам’ като пример за ‘двойка’ глаголи от свършен. и несвършен. вид от едно и също спрежение, тоест трето. И да си призная, очаквах при спрягането на другите глаголи да ми дадете по една ‘двойка’ от първо и второ спрежение. :) Но вече си изясних нещата.
Използвам случая, че си споменала двувидовите глаголи като иронизирам и лакирам, за да те попитам за тях. Известно е, че формите с ‘в’ – лакирвам, иронизирвам и т.н. – не са приети за книжовни. Знам, че това добавяне на ‘в’ (срещащо се и в художествената литература) се отдава на стремежа да се ‘освободят’ тези глаголи от двувидовостта си, тъй като не е характерна за нашия език. Тоест свършеният вид е без ‘в’ (лакирам), а несвършеният – с ‘в’ (лакирвам). Въпросът ми е това под влияние на глаголи като издирвам, натирвам, изсвирвам, вирвам ли е, или като тръгвам, потрепервам, допускам Наставка –ирвам няма, нали? Сиреч показател за несвършеност се явява по-скоро само ‘в’, което се среща в много глаголи от несвършен вид. Така ли е?
2758.
Павлина | 19.12.2012 в 10:16
Все още наставка -ирва- няма, има две наставки, една след друга, които не са комплектувани, тъй да се каже. Наставката -ва- е една от основните, с които глаголите от свършен вид се преобразуват в глаголи от несвършен вид, казано езиковедски – имперфективираща наставка. Затова влиза в работа точно при глаголите с -ира- и ги прави категорично несвършени, макар и некнижовни все още.
2759.
Ляо | 19.12.2012 в 10:35
Много ти благодаря за този отговор. Тоест в случая при тези глаголи се добавя само ‘в’, но реално се уподобява, така да се каже, на наставката -ва, която се използва често в нашия език?
2760.
ldtr | 19.12.2012 в 18:56
Не точно.
По принцип -ира- е съчетание от 2 наставки: -ир- (= немската -ier-) + славянската -а-.
Глаголите от свършен вид с наставка -а- образуват несвършен вид като я заменят с наставката -ва-:
из-пит-а-м – из-пит-ва-м;
по-иск-а-м – по-иск-ва-м;
боя-дис-а-м – боя-дис-ва-м (-дис- е от турско-гръцки произход);
лак-ир-а-м – лак-ир-ва-м.
2761.
Ляо | 20.12.2012 в 16:10
Значи всичко е по правилата и е само въпрос на решение ‘отгоре’ глаголи като лакирвам да се приемат за книжовни? Всъщност в предишния речник имаше няколко такива глагола, странно защо сега са ги премахнали от новия речник.
2762.
Павлина | 17.12.2012 в 8:13
Глаголът кажа е от първо спрежение, казвам – от трето. Ето и един глагол от второ:
Сег. време: мисля, мислиш, мисли, мислим, мислите, мислят
Мин. св. време: мислих, мисли, мисли, мислихме, мислихте, мислиха
Мин. св. деят. причастие: мислил, мислила, мислило, мислили
Мин. несв. време: мислех, мислеше, мислеше, мислехме, мислехте, мислеха
Мин. несв. деят. причастие: мислел, мислела, мислело, мислели
2763.
Morfo | 16.12.2012 в 12:58
Здравейте!
Този въпрос ме подсети за един откъс, който съм чела във “Българска Граматика“ на Петър Пашов за минало свършено деятелно причастие и минало несвършено. Същият въпрос ме озадачава от много време и бих искала Павлина да даде светлина на този проблем – вероятно създава объркване на много българи.
Прилагам откъса:
„Правилно е да се каже: „Мислил съм много по този въпрос и мога да кажа, че…“, а не „Мислел съм много по този въпрос…. – формите с минало несвършено деятелно причастие са преизказни, с тях си служим, когато предаваме действието по думите на друго лице напр. “Той смята, че съм мислел да се откажа, а не “ Той смята, че съм мислил да се откажа. Също така е правилно да се каже: “ През целия си живот той е помагал на всички, не е пречил на никого“, а не “…., не е пречел на никого“. Пречел е минало несвършено деятелно причастие и с негова помощ се образуват единствено преизказни и предположителни глаголни форми.
И аз лично съм се объркала от този текст. “Той смята, че съм мислел да се откажа, а не “ Той смята, че съм мислил да се откажа. – защо?
Благодаря за обяснението.
2764.
Павлина | 23.12.2012 в 12:34
Според мен е коректно да се каже и Той смята, че съм мислел да се откажа, и Той смята, че съм мислил да се откажа. В първия случай се преизказва мин. несв. време (мислех – мислел съм), а във втория – мин. св. време (мислих – мислил съм).
2765.
Морфо | 08.12.2012 в 1:01
Привет!
Кои са правилно изписани?: взаимствам или заимствам (и какво е значението), кафяво и кафево ( има ли разлика между тези думи?), превземан или преДвземан, отверка или отверТка, анцуг или анцунг, обИца или обЕца?
Благодаря.
2766.
Павлина | 10.12.2012 в 8:36
Привет!
За всички тези думи с изключение на превземан/предвземан има статии в “Как се пише?”. Може ли да дадете въпросната дума в контекст, защото не мога да разбера какво точно имате предвид.
2767.
Морфо | 10.12.2012 в 14:20
Разбирам, че както съм ги поставила, не бихте могли да разберете смисъла, но ги намерих в един форум за правопис, и понеже не ми изглеждаше достоверна страницата, попитах Вас.
Така че не мога да дам някакъв контекст, за съжаление.
Благодаря много за отговора.
2768.
Ляо | 11.12.2012 в 2:06
Мисля, че открих източника, на който Морфо е попаднала – един блог с някои странни (поне за мен) обяснения, при които се прави разграничение между ‘помпя’ и ‘помпам’, ‘кафяви’ и ‘кафеви’ (второто е обяснено като ‘нещо с цвят на кафе’), също така са разграничени ‘предвземам’ (обяснено като ‘вземам предварително’) и ‘превземам’ (с уточнението, че ‘крепостите могат да бъдат превземани’). Надявам се, че Морфо не ми се сърди, че съм се поразровила, но ми стана интересно за пре(д)вземан, тъй като и аз се зачудих защо е ‘превземам се’ (= преструвам се) и ‘превземка’, но ‘предвзет’ и ‘предвзетост’.
2769.
Morfo | 16.12.2012 в 12:30
Привет!
Разбира се, че не се сърдя. Напротив- много се радвам, че споделям същия интерес да разбера разликите в тези думи. Наистина и за мен този източник е малко странен по отношение на обяснение на думите.
;)
2770.
Ляо | 16.12.2012 в 13:24
Радвам се, че е така. :) На мен от тези думи всъщност са ми интересни предвзет и предвзетост, защото, ако не бях погледнала сега по повод на твоето питане, вероятно щях да ги напиша ‘превзет’ и ‘превзетост’. Формата ‘помпя’ не бих използвала, само ‘помпам’ това е и формата, която фигурира в речника (предишния). Относно ‘кафеви’ – вероятно доста българи се бъркат и смятат, че това е правилната форма, тъй като беше популяризирана в една песен. За ‘предвземам’ – вероятно това е бивша форма на превземам (се) но ми е странно, че ‘д’ се е запазило в страдателното причастие, но е изчезнало в едно съществително и в глагола. Надявам се Павлина да внесе яснота и да ме поправи, ако/ където трябва. :)
2771.
Morfo | 10.12.2012 в 14:22
Привет!
За съжаление, не съм ги намерила в контекст, а в един форум за правопис, който не изглеждаше много достоверен.
Мерси много за отговора.
2772.
Morfo | 10.12.2012 в 14:23
Може ли да ме улесните, като ми дадете линковете на думите, ако е възможно, разбира се.
Благодаря.
2773.
Павлина | 12.12.2012 в 18:55
Най-много ще Ви улесня, като Ви кажа как сама да си намирате информацията в сайта. В полето за търсене изписвате думата, от която се интересувате: взаимствам (или заимствам), кафяв (или кафев – конкретната статия е за кафяви/кафеви) и т.н. Съответната статия ще се появи след натискане на Еnter или на лупичката. Впрочем за отвертка все още няма публикация. Това е правилната форма.
2774.
Morfo | 16.12.2012 в 12:31
Мерси много! Не знаех как фунционира! :)
2775.
Morfo | 18.12.2012 в 15:01
Мерси много! А превземам град, а предвзет град или превзет град? Превзетост или предвзетост? Вероятно няма такава статия в „Как се пише“.
2776.
Павлина | 19.12.2012 в 9:55
Градът може да е само превзет. Когато става дума за неестествено държание, може да се използват и предвзетост, и превзетост, но първата дума не се толерира.
2777.
В. | 06.12.2012 в 14:02
Привет, Павлина, имам следния казус – колко прости изречения и съответно сказуеми има в изречението: Гладът е най-лесният начин да се съсипе редът.
Благодаря ти предварително! В.
2778.
Павлина | 06.12.2012 в 14:11
Простите изречения са две, границата минава пред съюза да.
2779.
В. | 06.12.2012 в 14:21
Благодаря. На базата на кое правило изреченията са залепени, без препинателен знак?
2780.
Павлина | 06.12.2012 в 14:33
Правило първо тук: http://kaksepishe.com/zapetaya-da/
2781.
Sandi | 04.12.2012 в 13:32
Идущия четвъртък ще отплаваш с мен.
Предишния петък корабът закъсня.
Въпросът ми е правилно ли е да не ги членуваме?
2782.
Sandi | 12.12.2012 в 15:47
Здравейте,Павлина! Аз съм Санди ,който зададе въпрос 844. Озадачи ме ,че няма отговор на моя въпрос. Може би не заслужава , но какво да направя, като ми се падна да тълкувам този вид вид изречения. Другите имаха късмет с по-нормални примери.
Моля за още един отговор. Какво означава картинката след номера на въпоса,името ми и датата?
2783.
Павлина | 12.12.2012 в 19:06
Здравейте, Sandi!
Съжалявам, че съм пропуснала въпроса Ви. Вероятно сте искали да попитате дали е правилно думите да не се членуват с пълен член. Да, правилно е да получат кратък член, защото тези думи не са определение към подлога в изречението. Може да погледнете http://kaksepishe.com/kratak-chlen/, последния пример в т. 1.
Картинката е аватар, който автоматично се генерира от WordPress, в случай че коментиращият не е влязъл в системата със свой акаунт, придружен от аватар. Датата и часът означават времето, когато сте публикували коментара, а за името мога само да гадая: ако не сте го написали самият (самата?) Вие, може би WordPress автоматично го генерира.
2784.
lusa | 03.12.2012 в 15:48
Павлина, при пренасяне на „Ю“ важи правилото за „Я“. Така ли е?Клю-чови; пискю-ли, вою-ва.
Както в повечето творби на поета, така и тук още самото заглавие лаконично назовава топоса.
Коректна ли е пунктуацията?
Хубава седмица!
2785.
Павлина | 06.12.2012 в 14:14
И за ю важат правилата, които са валидни за буквите, означаващи гласни.
Пунктуацията е коректна.
2786.
lusa | 02.12.2012 в 20:11
Здравейте, Павлина!
Храна за изпът. Храна за из път.
Мисля, че коректно е второто изречение. Вашето мнение? Хубава седмица!
2787.
Павлина | 02.12.2012 в 21:07
Аз лично бих използвала втория вариант, а и в правописния речник липсва изпът. Но пък има напът. :)
2788.
Hristo Yolov | 30.11.2012 в 10:39
Здравейте, Павлина!
Имам следния въпрос, свързан с пунктуацията: как би трябвало да се изпише правилно в текст Книгата Откровение (от Библията)?
Напр.
…описаното в книгата Откровение…
или
…описаното в книгата „Откровение“
Необходими ли са кавичките или не?
Благодаря предварително за помощта.
Поздрави!
Ицо
2789.
Павлина | 02.12.2012 в 21:04
Здравейте, Христо!
Според правилата названията на библейските книги трябва да се ограждат в кавички, но традицията е да не се използват кавички и аз също не бих Ви посъветвала.
Поздрави и от мен!
2790.
Krisi | 27.11.2012 в 16:06
Здравей, Павлина! С интерес изчетох всички въпроси от послединя път, когато ти писах. И добавям още един ферман. Благодаря!
1.Административнопроизводствен една дума ли е, ако изхождаме от термина административно производство? Със сигурност има административен процес и административно право, но това не е ли същото? И може ли да попитам нещо много основно: защо решиха, че има съдебно счетоводство, та в новия речник думата съдебносчетоводна е дадена слято? Да не се окаже, че и съдебнотрасологична (експертиза) трябва да пиша слято?
2.Вещото лице заяви, че е запознато с отговорността (,) и обеща да даде вярно и безпристрастно заключение. Тук запетайката на място ли е? Специално в изреченията с ЧЕ много се обърквам кога да им поставям затварящата запетая. Има ли някое правилце, с което да ми улесниш живота?
3.Думата съответно вметната дума, която изисква ограждане със запетаи от двете страни ли е? Например: При направените проучвания в счетоводствата на доставчиците отразени ли са като приход в счетоводствата на фирмите доставчици сумите, които са вписани в процесните фактури, и съответно(,) отразени ли са като разход в счетоводството на жалбоподателя? Това съответно от сорта на естествено, изобщо и др. такива ли е?
4.Имената на местностите поставят ли се в кавички, напр. местността „Бетоловото”? Географски обекти или вторични названия са?
2791.
Павлина | 30.11.2012 в 9:15
Здравей, Криси!
1. За административнопроизводствен нямам колебания, че е една дума. Прилагателното съдебносчетоводен, както знаеш, ми е стара болка. :) Вероятно са решили, че съдебно е наречие, което пояснява счетоводен – на това основание сложните прилагателни имена също се пишат слято.
2. Трябва да има затваряща запетая. За да си улесниш живота, просто следи хода на основната мисъл:
Той заяви, (че еди-какво си), и обеща…
Той заяви… и обеща…
Ако това, което е на мястото на първото многоточие, е въведено с че, то пояснява предходното просто изречение, което е водещо. Поясняващото изречение (с че) трябва да се отвори със запетая и да се затвори, като свърши, за да продължи основната мисъл: Той заяви… и обеща…
Втори опит за обяснение. Простите изречения “на по-високо ниво” в това сложно изречение са Той заяви… и обеща…, свързани със съюза и. Изречението, въведено с че, пояснява първото и е “на по-ниско ниво”, затова трябва да се огради със запетаи.
3. Трудно мога да си представя съответно в ролята на вметната дума. Специално в твоя пример не се поставя запетая.
4. Имената на местностите не се ограждат в кавички: http://kaksepishe.com/kavichki-mestnosti/
2792.
Морфо | 27.11.2012 в 12:36
Здравейте!
Прочетох във вестник следното изречение от някакво интервю: „Родителите ѝ се разделили и тя била отгледана само от майка си, сподели тя пред А.К. по ТВ7.“
Въпросът ми е дали не трябва да е по следния начин: “Родителите ѝ СА се разделили и тя Е била отгледана само от майка си….“, тъй като тя споделя.
Преизказното наклонение още ме затруднява понякога.
Благодаря предварително.
2793.
Павлина | 30.11.2012 в 9:31
Здравейте!
Това е непряка реч (а не цитат) и при нейното предаване може да се използват и изявителни, и преизказни форми. Възможно е вторите да са предпочетени, защото са по-кратки или пък защото авторът на интервюто иска да се дистанцира от това изказване, да не носи отговорност за неговата достоверност.
2794.
Морфо | 30.11.2012 в 14:12
Но и моето мнение се счита за правилно, така ли да го разбирам?
Мерси за отговора!
2795.
Павлина | 02.12.2012 в 21:05
Да, може и по двата начина.
2796.
Борислав | 25.11.2012 в 23:04
Здравей, Павлина,
Изречения от следния вид ме затрудняват. Следва ли да се постави запетая някъде другаде, и ако да – защо? Каква е логиката на запетаите при подобен тип изречения?
„Намаляването, ако не и премахването на съня не се прави самоцелно“.
Благодаря ти!
2797.
Павлина | 27.11.2012 в 8:55
Аз оставям пунктуацията така – еднородни части, които се разделят със запетая.
2798.
Морфо | 27.11.2012 в 12:38
Извинете, че се намесвам, но „Намаляването, ако не и премахването на съня, не се прави самоцелно“ няма ли запетая след “съня“?
2799.
Павлина | 30.11.2012 в 8:39
Ако изобщо трябва да се постави втора запетая, тя би трябвало да е след премахването, защото там свършва уточнението.
2800.
Морфо | 30.11.2012 в 14:10
Права сте! Благодаря много за уточняването!
2801.
lusa | 25.11.2012 в 8:50
Павлина, вижте запетаите и в това изречение!
Ще продължа да се интересувам от тази дейност, независимо дали ще имам успех, или не.
2802.
Павлина | 27.11.2012 в 8:53
Гледам ги – намясто са. :)
2803.
lusa | 25.11.2012 в 8:43
Здравейте, Павлина!Все си мисля, че пред „особено“ в това изречение запетая не трябва да има. Греша ли?
Подобрете ефективността си, особено ако съзнавате, че ще ви се наложи да се занимавате с огромен брой непредвидени задачи.
Благодаря!Хубава седмица!
2804.
Павлина | 27.11.2012 в 8:35
Би трябвало да има запетая. Аз не бих таксувала особено като уточняващо наречие в случая, макар че думата е посочена като уточняваща в пунктуационните правила. Наречието е типично за въвеждане на присъединителни конструкции, които се отделят със запетая.
2805.
Морфо | 22.11.2012 в 17:49
Здравейте!
Каква е разликата между “съзнавам“ и “осъзнавам“?
2806.
Павлина | 27.11.2012 в 8:32
Много тънка е разликата, дори и за мен е трудно да я определя. Почти са взаимозаменяеми, но все пак: съзнавам нещо по-скоро постоянно, а осъзнавам – в даден момент:
Съзнавам, че нямам необходимите умения за еди-какво си.
Едва сега осъзнавам, че нямам необходимите умения за еди-какво си.
2807.
Морфо | 27.11.2012 в 12:28
Мерси много :)
2808.
lusa | 20.11.2012 в 16:06
Павлина, виж това изречение, моля!
Променям заповедта, както следва…
Трябва ли да поставим запетая пред както?
2809.
Павлина | 21.11.2012 в 14:33
Да – граница на две прости изречения.
2810.
lusa | 18.11.2012 в 10:46
И още нещо…
1.Проект „Изграждане на „пасивни къщи““. Трябва ли да се запазят кавичките, в „пасивни къщи“?
2. Според мен не могат да се пренасят думи като тези, съдържащи „Я“: бряст, свяст и т. н., но галирия-та, Мая-ковски, боя-джия, смотаня-ци?
3. Когато имаме абревиатура на училище и град, трябва ли да поставяме запетая тук? Празниците по специалността в ПГМЕТ – Варна(примерно)/запетя /се превърнаха в традиция.
Аман от мен, нали!?:)))
2811.
Павлина | 20.11.2012 в 10:38
1. Ако има двойни затварящи кавички, едните отпадат, в случай че не са разделени от препинателен знак. В случая не са – значи само едни кавички.
2. При пренасянето буквата я се държи като буква за гласен звук. Едносричните думи не се пренасят поначало, затова бряст и свяст си остават винаги на един ред.
3. Виж коментари 643 – 645 по-горе.
2812.
lusa | 18.11.2012 в 10:06
Здравейте, Павлина!Здравейте, нейни фенове! Павлина, правилно е Иисус и Исус. Защо е това двойно и? При преводите се получава- така си го обяснявам. Нали не бъркам?Разясни го, моля!
:).Благодаря!
2813.
Спас Колев | 19.11.2012 в 9:36
Този въпрос не е лингвистичен, а идеологически. :) Накратко:
Българската форма на името идва от гръцкото Ιησούς, което се произнася Иесус във византийския гръцки и Иисус в съвременния. С времето в много църковнославянски текстове името е съкратено до Исус, но през 17 век московският патриарх Никон решава да оправи тази и други грешни транскрипции и оттогава насам Православната църква използва варианта Иисус.
В същото време в много светски текстове продължава да се използва опростената форма. Към нея се придържат също католическата и протестантските църкви.
2814.
Павлина | 20.11.2012 в 10:31
Господ здраве да ти дава, че си ми помогнал в отговора на този въпрос. :)
2815.
lusa | 21.11.2012 в 9:08
Благодаря!
2816.
Морфо | 17.11.2012 в 14:17
Привет!
„Искаш ли да се видим на живо?“ ; “ Това телевизионно предаване се предава на живо.“
На живо или наживо?
Благодаря!
2817.
Павлина | 18.11.2012 в 22:45
Привет!
В блога съм писала по този проблем.
2818.
Морфо | 20.11.2012 в 13:17
Благодаря много за бързия отговор!
2819.
Ива | 15.11.2012 в 18:32
Здравей, Павлина!
Бих искала да се допитам до теб по два случая, свързани с гранични случаи на граматиката ни :) Използвам случая да изкажа благодарност и възхищение от твоя ентусиазъм, професионализъм и постоянство с този проект – търпеливо да търсиш истината за българския език :)
И така, въпросите ми са следните:
1. Има ли според теб запетая след ограденото в скобите в следното изречение:
Настоящото предложение се отнася до прилагането на Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (наричан по-нататък „основният регламент“)*, в разследването на възможно заобикаляне чрез внос от …
* бележи края на заглавието
Проблемът е, че заглавията, с които работим, са твърде дълги и оплетени. Нормално би било затваряща запетая да няма, тъй като синтаксисът на заглавието не би следвало да се вплита в синтаксиса на основното изречение. В текстовете, с които ние боравим обаче, заглавията не са графично отделени с кавички или курсив и много често се поставя запетая за улеснение на читателя. Много по-ясно е в следния пример:
Филмът „Ти, който си на небето“ е по сценарий на Виктор Пасков.
Тук запетая след подчиненото изречение, което е част от заглавието, не би следвало да има.
С други думи въпросът ми е дали препоръчваш и/или оправдаваш запетаята в дълги и сложни изречения като първото?
2. За втория си въпрос ще използвам същото изречение като от първия, но този път вниманието ми е насочено към пълния член на „основният регламент“ в скобите. Според теб тук какъв член се слага — пълен или кратък? Ако приемем, че изразът „основния(т) регламент“ замества цялото заглавие (т.е. равнява се на „прилагането на него“), използва се кратък член – вж. „Правопис и пунктуация на българския език – основни правила“, БАН, София, 2012 г., стр. 27, точка 17.6.2.2. Ако обаче се тълкува като „е наречен той“, определителният член следва да е пълен.
Какво би написала ти?
Извинявам се за многословието и се надявам да изложих що-годе ясно въпросите си.
2820.
Павлина | 18.11.2012 в 22:32
Здравей, Ива, и ти благодаря за хубавите думи!
1. Наистина случаят е заплетен. Аз бих сложила запетая на проблемното място по посочената от теб причина – читателят правилно и по-лесно да разграничи смисловите цялости в изречението. Все пак някой може да опонира, че (наричан по-нататък „основният регламент“) сигнализира края на това заглавие (или предълго собствено име?).
В предишния правописен речник имаше уговорка, че “при усложнени изречения запетаята може да покаже коя подчинена част към кое изречение принадлежи – към главното, (тази запетая я предавам според оригиналната пунктуация – бел. моя ;) или към подчиненото”. Твоят случай е подобен според мен. Изобщо, аз си позволявам да поставям запетаи в “по-тежки” синтактични конструкции (без да прекалявам, разбира се), защото в крайна сметка пунктуацията трябва да служи на хората, а не хората на пунктуацията.
2. Това е поредният частен случай с пълния член (имам поредица в блога), чието основно предназначение е да поражда спорове и затруднения. ;) Не че искам да избягам от отговора, но не е ли по-уместен вариантът наричан по-нататък основен регламент? Или текстът не подлежи на редактиране?
Аз бих поставила пълен член, ако непременно трябва да се употреби членувана форма. От най-общи съображения, водена от езиково чувство (доколкото то може да се прояви в този неестествен избор); все пак тук се представя основната форма, под която ще се споменава по-нататък Регламентът.
2821.
Мирчева | 15.11.2012 в 10:00
Павлина, това о и у в началото на думите е голям проблем за учениците ми. Не помня точно откъде съм записала ,че представка о и у пред глаголите от и- спрежение са само с о. Имаш ли обяснение?
2822.
Павлина | 17.11.2012 в 10:16
Не ми е известно такова правило. Сещам се за доста глаголи с представка у-, които са от второ спрежение: установя, умилостивя, украся, уеднаквя, удовлетворя...
2823.
lusa | 14.11.2012 в 8:35
Здравейте!Ето и моите изречения.
1. Той се усмихна и, разбира се, имаше защо. Вметнатият израз така ли се огражда, когато „и“ е пред него?
2. На ХХХ ще се състои проверка съгласно Заповед№… Пред „съгласно“ мисля, че няма запетая. „Заповед“ остава с главна буква.
3. Това ще следи Комисията, която се занимава с… „Комисията“ остава ли с главна буква? Мисля, че не е необходимо.
4. Задаваше си въпроса: „Кой може да ми помогне?“. Обикновено така ли се конструира изречение, което включва „въпроса, въпросът въпрос“?
5. Понякога се питам защо не ми помага. Така ли остава ?
Много благодаря!
Радвам се, че мога да се консултирам с вас!Лек ден!
2824.
Павлина | 17.11.2012 в 10:04
Здравейте!
1. Запетаята пред разбира се е излишна, понеже вметнатата част е предшествана от едносричен съюз (и).
2. Не виждам причина да се поставя запетая. Заповед е с главна буква, защото е първата дума от собствено име – название на официален документ.
3. Щом като комисията се представя описателно (и то за първи път в текста), а не със строго определеното ѝ название – с малка буква.
4. Ако въпросът е за двоеточието, то се пише, когато в края на авторовото изречение има израз, въвеждащ цитата. В случая има – въпроса, следователно се поставя двоеточие.
5. Да, какъв е проблемът тук?
Благодаря за пожеланието. Приятна почивка от мен! :)
2825.
lusa | 17.11.2012 в 12:19
Здравейте!Благодаря ! Да знаете, че разчитам на вас!!!
5. Понякога се питам защо не ми помага. Да, извинете ме, че не уточних!
Понякога се питам:“Защо не ми помага?“. И двата варианта на изречението мисля, че са коректни. Хубави почивни дни!
Поздрави!
П. П. Как е редно да се напише:
Поздрави,
Мария
или
Поздрави: Мария?
2826.
lusa | 17.11.2012 в 12:22
И още едно изречение.
1.Задаваше си въпроса накъде ще му излезе краят. Става дума за пунктуацията.
2827.
Павлина | 18.11.2012 в 22:36
Пунктуацията е наред. Може и по другия начин: Задаваше си въпроса: “Накъде ще му излезе краят?”.
2828.
Павлина | 18.11.2012 в 22:41
Да, и двата варианта на изречението са коректни.
Що се отнася до поздравите в края на писмо, имейл и други послания, като че ли най-разпространено е отделянето на името със запетая. Аз лично предпочитам да използвам удивителен знак. Двоеточието може би не е много уместно, защото излиза, че името е някакво уточнение или допълнително сведение към Поздрави, един вид – поздравите са от Мария.
2829.
Морфо | 19.12.2012 в 21:13
Привет!
Докато четях Вашия коментар върху темата, си спомних за “С уважение,…“ – важи ли правилото преди името да се поставя запетая?
Много благодаря.
2830.
Павлина | 25.12.2012 в 11:33
Ако името е на същия ред, се поставя двоеточие. Ако е на следващия – запетая.
2831.
Kris | 12.11.2012 в 22:53
Здравейте!
Искам да ви попитам в кои случаи се поставя запетая пред израза „с изключение на“?
2832.
Павлина | 17.11.2012 в 9:49
Здравейте!
Обикновено изразът въвежда обособена част или стои на границата на две прости изречения в рамките на сложно изречение (…, с изключение на който…) – в тези случаи се поставя запетая.
2833.
misho77 | 11.11.2012 в 19:21
Здравейте!
Напоследък все по-често по радиото чувам „мИряни“ от хора, които изглежда ги разбират тези работи, с ударение върху „и“, а в речника ударението върху „я“. Все пак, ако коренът е „мир“, не е ли по-логично да е вярно първото, както в „кOдекс“, „контЕкст“ и т.н.?
2834.
Павлина | 12.11.2012 в 22:27
Здравейте!
Правилно е ударението да пада върху втората гласна. Повечето от думите с наставка -янин/-анин имат ударение върху първата гласна в нея: дворянин, християнин, славянин, островитянин. Има и думи с ударение на кореновата гласна: римлянин, селянин.
2835.
lusa | 09.11.2012 в 19:14
Здравейте!Коректно ли е: „Сестрата на Иван – Мария, отговаря за приема.“?Благодаря!
2836.
Павлина | 12.11.2012 в 22:30
Здравейте!
Изречението е коректно.
2837.
Мирчева | 07.11.2012 в 9:19
Помощ, Павлина! Има ли правило, на което да се опрем ,когато се колебаем как се пише думата – с о или с у.
Нали сега утъпкване се пише отъпкване? Защо?
2838.
Павлина | 07.11.2012 в 11:50
За съжаление, няма такова правило при думите с представки о- и у-. Всяка трябва да се запомни сама за себе си. Значенията на двете представки са доволно разнообразни и абстрактни, за да се помнят от пишещите.
Формите утъпквам, утъпча, утъпкване са неправилни от 2002 г. Възможно е да са низвергнати, за да се ограничи дублетността Впрочем в правописния речник от 1983 г. отъпча, утъпча и отъпквам, утъпквам не са изрично маркирани като дублети.
2839.
Морфо | 19.12.2012 в 21:29
Сиреч утъпквам не се приема като правилна? Защо тогава я има в тълковните и правописните речници?
2840.
Павлина | 24.12.2012 в 10:25
Защото или са стари, или не са официални.
2841.
Krisi | 06.11.2012 в 16:24
Помощ, Павлина! Нещо, което не допусках, че ще ме озадачи толкова – пълен и кратък член. Ето ти примера: Допуска събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, единия/ят (?) от които беше поименно посочен от пълномощника на жалбоподателя днес, при режим на довеждане, за обстоятелствата, посочени в искането.
И още един пример: Да отбележи в призовката, (?) има ли достъп до входните врати.
Благодаря!
2842.
Павлина | 07.11.2012 в 11:41
Необходим е пълен член, защото единият е подлог в простото изречение единият от които беше… (не мога да определя къде точно свършва простото изречение, но това няма отношение към членуването).
Във втория пример не се поставя запетая, защото следва просто изречение, въведено с въпросителна дума (ли).
2843.
zima | 02.11.2012 в 19:45
Благодаря за отговора! Супер капризно (малоумно) е за мен- 2011г. да се издаде помагало, а 2012г. то да има корекции! Ако има „ливади“, които да го копуват, всяка година ще има по някоя уж „съществана“ корекция. И после били сме неграмотни, БАН нямали пари, ……..а бе айдееееее де!
Поздравления за Вашето дерзание!
2844.
lusa | 02.11.2012 в 8:36
Здравейте отново!Има ли запетая след тоест?
1.Вчера бях на дискотека. Тоест приятелят ми пак ще се сърди.
Приятен ден на вас и всички в блога!
2845.
Павлина | 02.11.2012 в 18:41
Няма основание да се постави запетая.
2846.
Rima | 01.11.2012 в 19:12
Павлина, въпросите ми са за пунктуация в тези примерни изречения.
Запетайката, която е поставена тук, коректна ли е?
-Подобно на него, той направи ….
-Като любимец на публиката, той смяташе, че всичко му е позволено.
-В сравнение с тях, останалите са в лоша форма
-По данни на ХХХ, животът е поскъпнал.
-Относно избора си, тя ще почака още
-Така се получи, защото, за разлика от останалите, тя се радва на успешна кариера
.
Благодаря ти предварително!
2847.
Rima | 01.11.2012 в 19:15
Честит празник на будителите! :)
2848.
Павлина | 02.11.2012 в 18:48
Да. Във второто и в предпоследното изречение запетаята не е задължителна.
2849.
Rima | 06.11.2012 в 12:07
Добре, но в 1-вото изречение „подобно на него“ няма ли функцията на „като него“ (тоест на сравнение), и следователно да е без запетайка?
Също така, тъй като след „според …“ не се поставя запетайка, би трябвало и такива конструкции като „по думите на“ „по данни на“, които имат също подобна конотация като „според“, да са без запетайка? Такива са моите разсъждения и се опитвам да разбера на правилен път ли съм…
2850.
Павлина | 07.11.2012 в 13:11
При определянето на обособените конструкции (и съответно при поставянето на запетаи) има известен субективизъм. Няма строги правила за това. Според мен конструкциите с подобно по-силно се отграничават от останалите части на изречението в сравнение с конструкциите с като.
Изразите според мен, според него не се ограждат със запетаи, но ако според въвежда някаква по-дълга конструкция, последвана от име (не от глагол), ще се наложи – иначе изречението по-трудно ще се възприеме: Според представителите на браншовите организации в сферата на туризма, сформирането на министерство би помогнало за преодоляването… (Виж и коментари 689 – 692 по-горе.)
Конструкциите, започващи с по думите на, по данни на, почти винаги (ако не и винаги) “имат относителна интонационна и смислова самостоятелност в изречението и са незадължителна негова структурна и смислова съставка”, т.е. са обособени и е редно да се ограждат със запетаи.
2851.
Rima | 08.11.2012 в 14:51
Да разбирам, че след „според“ се поставя запетя, когато е по дълга конструкцията. И все пак грешка ли е, ако в примера, който ти си ми дала, не сложа запетайка. И също запетая с цел разграничение в подобен случай ок ли е: Според Иван, Андрей е смешен.
И още едно питане. Прочетох в „Правопис и пунктуация на българския език“ следния пример:
„Някои страни, като България и Румъния, отхвърлиха предложението.“
като България и Румъния се води обособена част и затова се отделя със запетаи
но в същото време не е ли тази част и сравнение, а пред сравнението по мои стари ученически спомени не поставяме запетая (след *като“). Едното правило натежава над другото, или питам се в такива случаи как да разграничавам обособена част и сравнение.
Благодаря много, Павлина, но колкото повече чета за езика, толкова повече въпроси ми изникват.
2852.
Морфо | 19.12.2012 в 21:32
Здравейте!
Докато разглеждах въпросите и отговорите в блога, попаднах на тези изречения.
Павлина, бихте ли могли да дадете някакви правила според които да се поставят запетаите?
2853.
Ariel | 26.10.2013 в 22:09
Задължителна е само в първия и втория пример. В останалите случаи не се слага, а в последния е по избор.
2854.
lusa | 01.11.2012 в 15:40
1.Ще дойда, независимо че ме обиди.
2.Ще дойда независимо от обстоятелствата.
3.Хората, независимо от бедата, се обедниха.
Здравейте, Павлина!Радвам се, че открих вашия блог!Коментирайте, моля, тези изречения! Думата ми е за „независимо“ и запетайките…:)Благодаря ви!
2855.
lusa | 01.11.2012 в 15:41
Честит празник!
2856.
Павлина | 02.11.2012 в 18:18
Думата независимо сама по себе си не изисква да се поставят запетаи. В първото изречение запетаята се поставя на границата на двете прости изречения, а в третото запетаите ограждат обособената част.
2857.
Rima | 02.11.2012 в 22:45
за мен обаче „независимо“ в първите две изречения има подобна функция като въпреки и въпреки че, на които пък поставяме запетая
2858.
Павлина | 05.11.2012 в 18:38
Предлогът въпреки, подобно на наречието независимо, не изисква запетая. Дали ще има запетая пред въпреки, зависи от конструкцията, в която участва. Ако много държах да изтъкна въпреки обстоятелствата, аз бих използвала тире: Ще дойда – въпреки обстоятелствата.
2859.
Rima | 06.11.2012 в 12:11
Би ли ми препоръчала нещо, което да прочета за повече яснота, защото явно имам празнини по темата :), тъй като поставям запетайка на тези места.
2860.
Павлина | 07.11.2012 в 13:18
Не смея да препоръчам нищо. Самата аз се ръководя от критичния прочит на академични източници и от собствения си опит.
2861.
zima | 31.10.2012 в 8:06
А бихте ли посочили по-конкретно различията и допълненията.
2862.
Павлина | 02.11.2012 в 18:15
За съжаление, не разполагам с време, за да сравня прецизно правилата и примерите в посочените издания, а и няма да има особена полза. Далеч по-важни са различията с предишния правописен речник – от 2002 г.
2863.
Ariel | 26.10.2013 в 22:05
Различията, с едно-две дребни изключения (като вариантите да няма И да няма запетая в този случай: „Казах му – без да го поглеждам, – че не се чувствам добре“), са всъщност в раздела за библиографско цитиране. В речника са съобразени с последното БДС.
2864.
Мирчева | 30.10.2012 в 15:49
Здравей, Павлина,
Купих книжката „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила.“- БАН ,издателство „Просвета“
Това новите правила ли са?
2865.
Павлина | 31.10.2012 в 7:51
Здравей!
Да, това са новите правила. С малки различия и допълнения те фигурират и в предговора на новия правописен речник
2866.
Rima | 30.10.2012 в 13:05
Павлина, за бройните съществителни ми е въпросът. Прочетох едно много опростено правило тук. Може ли да се разчита на него изцяло?
http://zamatura.eu/ezikova_kultura/Gramatichni-pravila/Osobenosti-na-broinata-forma
2867.
Павлина | 31.10.2012 в 7:41
Тук са дадени само основните постановки, но има и други особености при употребата на бройната форма: http://kaksepishe.com/broyna-forma/
2868.
Димитър | 30.10.2012 в 12:19
Здравейте, превеждам безплатно компютърни интерфейси и попадам на различни правописни главоблъсканици. Може ли да попитам, правилно ли е записано следното изречение:
„Използвайте тази интернет връзка, за да ми изпратите позицията си на картата, и наблюдавайте как пристигам.“ Благодаря много.
2869.
Павлина | 31.10.2012 в 7:58
Здравейте!
Няма грешки в изречението.
2870.
Krisi | 26.10.2012 в 16:09
Здравей отново!
Молко се обърках относно едно изречение, което прочетох в новия речник като пример за пунктуация. В речника е написано без запетая. Така ли е?
Да се влиза в сградата след 22,00 часа е възможно само с пропуск.
2871.
Павлина | 28.10.2012 в 8:59
Здравей, Криси!
Въпросът ти е основателен. За съжаление, е допусната техническа грешка, доколкото мога да преценя. Трябва да има запетая след часа, защото там е краят на да-изречението, което пояснява следващото. Правилото е 88.9 (на следващата страница). В Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., 2011, с. 105 същият пример е със запетая.
2872.
Траян | 24.10.2012 в 13:13
Как ще е правилно да изпиша името си на глаголица.
Казвам се Траян Тихомиров Тотев
2873.
Павлина | 24.10.2012 в 15:02
За съжаление, не мога да използвам глаголически шрифт в блога. Може да си послужите с тази таблица. За да предадете буквата я, напишете една до друга буквите йота и а.
2874.
Dani | 24.10.2012 в 12:24
Здравей! Днес имам два въпроса. Ето ги и тях:
1. Къде да поставя затварящи кавички в цитат – преди или след точка (удивителна и т.н)? В примерите, дадени от „Правопис и пунктуация“, срещам и двата варианта и това ме обърква, въпреки че изрично в 127.3.4 се казва, че „когато цитираното изречение е в края на авторовото изречение и двете завършват с един и същ препинателен знак, се пише само един знак след затварящите кавички“. Противоречието е в 127.5.2 – кавичките стоят след точката. Кое е правилното?
2. Как съгласуваме число в следното изречение: граница или граници?
„Изглеждаше, че той ще може относително лесно да се справи със заплахите по северната и североизточната граници“.
3. Трябва ли да поставя запетаи при такова повторение, или това е обособяване?
„Всички, абсолютно всички бяха уверени в успеха на начинанието си“. (преди „бяха“)
„Няма никакви причини, съвсем никакви причини за страх и безпокойство“. (преди „за страх“)
„Тревожни, много тревожни мисли отново го нападнаха“. (преди „отново“)
2875.
Павлина | 24.10.2012 в 14:49
Здравей!
1. Всъщност няма противоречие, а се прави разграничение:
1.1. Левски пише до Панайот Хитов: “Времето е в нас и ние сме във времето”.
Точката се поставя след кавичките, защото цитатът е вмъкнат в авторовото изречение.
1.2. “Времето е в нас, пише Левски до Панайот Хитов, и ние сме във времето.”
Точката се поставя пред кавичките, защото авторската реч е вмъкната в цитата.
2. В такива случаи съществителното е в ед.ч.
3. Това са обикновени повторени части, запетаите са достатъчно. :)
2876.
Морфо | 19.12.2012 в 21:40
Павлина, ако обаче сметнем тези части за обособени, бихме ли могли да ги оградим с запетаи?
2877.
Павлина | 25.12.2012 в 11:31
Евентуално с тирета.
2878.
Rima | 22.10.2012 в 14:03
Привет, Павлина
няколко неща да попитам, за които се чудя как е правилната им форма
1. как се пише гост музикант, гост участие, гост звезда. С тире или без
2.дете мечта
3.баща алкохолик
4. анти гей
5. супер звезда
6. спец ченге
Благодаря ти предварително!
2879.
Павлина | 24.10.2012 в 14:07
Привет!
При сложните съществителни, когато втората съставка пояснява първата, прибягваме до членуване, за да определим как се пишат: дете мечта, баща алкохолик (защото се членува първата съставка: детето мечта, бащата алкохолик); гост-музикант, гост-участие, гост-звезда (членува се втората съставка: гост-музикантът, гост-участието (това ми изглежда много странно, меко казано), гост-звездата).
Думите с първа съставка анти- се пишат слято, следователно антигей, каквото и да значи това.
В словника на правописния речник думите с първа съставка супер и спец са изписани само слято, макар че това е в противоречие с принципа да се пишат и разделно, когато въпросната първа съставка е от чужд произход и се употребява като самостоятелна дума. Впрочем в речника фигурират и суперзвезда, и спецченге.
2880.
Rima | 24.10.2012 в 23:50
Благодаря много, Павлина. Радвам се, че си насреща.
2881.
Поли | 22.10.2012 в 9:44
Привет! Напоследък изпадам в дълбоко недоумение, щом стане дума за кавички. Препрочитам всички статии тук, после статията в новия речник и пак не мога да взема решение. Как би изписала напр. Винпром „Пещера“ или „Винпром Пещера“? Благодаря ти предварително!
2882.
Павлина | 23.10.2012 в 8:49
Не е лесно с кавичките. :) Аз бих изписала “Винпром Пещера”. Това е собственото име на акционерното дружество (име на фирма) – “Винпром Пещера” АД.
2883.
Поли | 23.10.2012 в 10:57
Ясно, благодаря ти много, значи „възприемаме“ като име онова, с което са регистрирани фирмите. Напр. „Винарска изба Телиш“. Сложното е, че в такъв случай винаги трябва да разполагаме с информация за името по регистрация.
2884.
Krisi | 19.10.2012 в 10:58
Здравей, Павлина!
Постоянно срещам следния термин: аерофотоснимки. Как се очаква да го пиша?!
А как се пише зелинакавокафяв?
И въпрос за запетая, която аз реших да не поставям, но не съм сигурна:
Моля в писмото да се посочи датата на следващото съдебно заседание(,?) и че исканото наказателно постановление следва да бъде изпратено в съда най-късно 5 дни преди това.
Приятен ден!
2885.
Павлина | 23.10.2012 в 8:44
Здравей, Криси!
Очаква се да напишеш аерофотоснимки. В новия правописен речник е включена думата аерофотография.
Би трябвало зеленикавокафяв да се пише слято, след като е нюанс на кафявото. Във всеки случай в речника е фиксирано прилагателното кафявозеленикав.
От запетаята действително няма нужда.
2886.
ivan | 18.10.2012 в 10:38
Не си ли гладен?
Да.
Въпрос – гладен ли е отговорилият.
2887.
Павлина | 19.10.2012 в 7:02
По проблема за отговорите на отрицателни въпроси може да погледнете тази статия и коментарите към нея.
2888.
ivan | 18.10.2012 в 10:30
Иване, имаш ли на Пешо телефона?
(И какво се очаква от Иван да даде – телефон или телефонен номер?)
Сигурно, отвърнал Пешо.
Защо „сигурно“ означава както „може би“ така и „обезателно“?
Сигурно ли е, че ще дойдеш довечера?
Сигурно няма да дойда.
2889.
Павлина | 19.10.2012 в 7:08
В общия случай се очаква Иван да даде телефонния номер на Пешо. Събеседникът на Иван, както много българи, предпочита по-краткото телефон вместо телефонен номер.
Няма пречки една дума да има повече от едно значение. А как се е стигнало до многозначността на наречието сигурно, не ми е известно.
2890.
ivan | 18.10.2012 в 10:16
Здравейте
Той може да дойде в сряда. (тогава ще има време и го чакайте на гарата), (вероятно), (може би).
Ние може да дойдем в сряда.
Аз може да дойда в сряда.
Без да се притеснявате, ( вие) може да ме съветвате какво бива и какво не бива да включват примерите в сайта. ( взето от https://pavlinav.wordpress.com/2012/08/21/1-33/#comments ).
какво е това животно „МОЖЕ“ ? и как да го усмирим?
2891.
Павлина | 19.10.2012 в 7:15
Здравейте!
В тези употреби глаголът може (3 л. ед.ч.) е безличен и означава възможност, вероятност да се осъществи дадено действие, или пък позволение, разрешение да се извърши.
2892.
marin | 29.09.2012 в 2:51
Здравей, Павлина, може ли да ми кажеш как е множественото число на думата трапец. Трапеци, трапци, трапеции…? Забелязах, че много хора се чудят и никой не е доволен от вариантите :)
2893.
Павлина | 01.10.2012 в 16:25
Здравей, marin!
Правилната форма е трапеци. Обяснението е, че тази дума е заемка от немски и в нея -ец не е наставка. Гласната е изпада във формите за мн.ч. на думите с наставка -ец (ловец, писец, стрелец, крадец), а също и с други наставки. Впрочем обяснението е малко по-сложно, защото е свързано с исторически промени в звуковата система на българския език.
2894.
Dani | 26.09.2012 в 14:41
И още един казус: все съм си мислела, че знам кога се поставят кавички при собствените имена, когато става въпрос за названия на паркове, дворци, мостове и т.н. В случая се чудя за употребата на кавички при имената на архитектурни паметници. Ето и вариантите, които срещам:
1. Минах бързо през Храма на Венера и видях стената с черепите „Цомпантли“.
2. Тръгвам с бързи крачки към „Сеноте саградо“ (Свещеният кладенец). Свещеният кладенец е естествено водохранилище…
3. Бях си избрал за наблюдателен пост една малка постройка, наричана „Платформа на орлите“.
Това ме подтиква да се запитам има ли значение дали тези имена са преведени на български, за да отпадне поставянето на кавички, а когато са с оригиналното си име – да бъдат ограждани?
2895.
Павлина | 27.09.2012 в 22:11
Определящо за поставянето на кавички в тези случаи е наличието на категоризираща дума пред собственото име, както е при стената с черепите “Цомпантли”. Сенонте саградо и Храма на Венера бих ги изписала без кавички, а при Платформа на орлите кавичките са нужни заради наричана, т.е. следва цитат. По проблема съм писала тук, а в новия речник вече е нормирано изписването на собствени имена като Ермитажа и Лувъра без кавички.
2896.
Dani | 26.09.2012 в 11:47
Здравей, Павлина! Днес питанката ми е относно пренасянето на думи на нов ред. Според правилото „буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или с втората гласна“. В същото време виждам по-нагоре примери за думи, където това правило се нарушава: много-значително, много-странен, с уточнението, че „по традиция се допуска запазване на целостта на отделните морфеми в тях“. Означава ли това, че са правилни и двата варианта на пренасяне: много-значителен и многоз-начителен (както направих справка в сайта http://rechnik.chitanka.info/?
2897.
Павлина | 27.09.2012 в 18:45
Здравей, Dani!
Най-трудно ми е, когато правилата не са формулирани ясно и на мен ми се налага да ги тълкувам. Това допускане на запазването на целостта на морфемите е толкова разтегливо… Специално при сложните думи мисля, че не е разумно първите една или две букви от втория корен да остават на горния ред, защото наистина се затруднява възприемането. Аз бих пренесла много-значителен, разно-странен, лъже-пророк и т.н.
В частта за правилата за пренасяне в новия речник открих грешка в един от примерите: одо-брение – тук никакви морфеми не се запазват, защото коренът е -добр-, т.е. редно е да се спази правилото за разделяне на съгласните между две гласни и да се пренесе одоб-рение.
2898.
boikov | 20.09.2012 в 11:00
Здравей,Павлина.Имам въпрос над това изречение:
„Да,обаче ако погледнем реално на нещата ,ако турците бяха получили дузпите,развоят на мача щеше да е съвсем друг“.Открих го в един форум без да са му поставени никакви запетаи.И се чудех дали правилно съм ги поставил.Главно се чудя над първата запетая.Когато “обаче“ има смисъл на “но“ се поставя запетая,но до него има и ако.Ако изисква запетая,така че трябва ли да има запетая и между обаче и ако или при такъв случай се сливат в една запетая.И другите запетаи правилно ли са поставени?
2899.
Павлина | 21.09.2012 в 9:57
Здравей, boikov!
Запетаите, които са поставени, са необходими. Сам по себе си никой съюз не изисква запетая. Този знак се поставя, защото пред съюза минава границата между простите изречения в сложното.
Казусът с обаче е доволно заплетен. Строго погледнато, трябва да има запетая между обаче и ако. Реално, ако коригирам текст, съдържащ точно това изречение, няма да я поставя. Наистина имаме комбинация от два съюза, първият от които е многосричен, и двата въвеждат различни прости изречения. Но тази комбинация е в началото на сложното изречение и предпочитам да пощадя читателя. Може да видиш дълбокомъдрите ни разсъждения за подобни случаи в коментарите под тази статия. :)
2900.
xekoto | 19.09.2012 в 13:43
bravo
2901.
Морфо | 18.09.2012 в 21:53
Привет!
Може ли да обясните значението на това изречение: “Риболовът отново е разрешен – наслука на рибарите!“?
Благодаря предварително!
2902.
Павлина | 19.09.2012 в 6:51
Привет!
Някой пожелава късмет на рибарите, на които отново е позволено да ловят риба. От средата на април до края на май риболовът е забранен заради размножителния период.
2903.
Морфо | 19.09.2012 в 9:49
т.е. “наслука“ в този случай означава “късмет“?
2904.
Павлина | 21.09.2012 в 10:58
Точно така.
2905.
Poli | 14.09.2012 в 12:13
Привет! Чудя се дали е допустимо да се пропусне запетая в заглавие. Става дума за плакат, при който отделимото със запетая се поставя на нов ред. Напр. Изложбата „……..“
посветена на….
Благодаря ти предварително!
2906.
Павлина | 15.09.2012 в 7:29
Привет!
Мисля, че не е допустимо да се пропусне запетая, пък било то и в плакат. Но кавичките около заглавието на изложбата могат да се спестят, ако шрифтът му е различен.
2907.
Krisi | 12.09.2012 в 15:24
Здравей, Павлина!
В следващия пример ще те помоля да провериш изписването на „НАП – София“ с дълго тире и запетая след него дали е правилно. Не мога да схвана изписването на съчетания като ДОУИ – София, Агенция по вписванията – Варна и т.н. Ето ми примера: Представителят на НАП – София, – редовно информиран, представлява и двете служби. Дълго тире и запетая, така ли? Ето сега и друго ме обърка. В първото ми изречение преди дали има ли запетая, ако приемем, че започвам с да-изречение, на което трябва да сложа затваряща запетая? Аз автоматично реших, че пред дали не се пише запетая, и не написах, но така ли е?
Като чета въпросите на другите участници, не мога да се нарадвам, че те открих толкова рано, защото вече на почти всички въпроси си ми дала отговорите!
2908.
Павлина | 15.09.2012 в 20:08
Здравей, Криси!
Според мен е престараване да се пише и запетая, и тире. Достатъчна е запетаята, за да затвори уточнението. А простото изречение с дали (въпросителна дума) пояснява непосредствено предишното, затова няма нужда от запетая.
2909.
boikov | 12.09.2012 в 11:53
Здравей Павлина.Знам,че каза,че ще напишеш статия,но мисля,че започвам да схващам нещата и имам само малък въпрос.Мисля,че ми беше трудно да схвана нещата тъй като се опитвах да направя разликата между думи,които са приличат в известен смисъл(архитектурно-художествен и литературнохудожествен).Но след като се вгледах в останалите примери мисля,че разбрах.Например стиловоизобразителен.Пише се заедно,защото произлиза от изобразителен стил,т.е. изобразителен стои като подчинената основа,пояснява какъв е стила и няма как да се сложи „и“ между тях и да се запази логиката.Докато в примера учебно-възпитателен трябва да има тире,защото някак се губи логиката ако ги замениш двете( възпитателно учение),двете са в отношение главна основа-главна основа,еднакви са като значение в контекста,едното не е по-важно от другото и може да се добави „и“ между тях – учебен и възпитателен.,докато в другия пример няма как да се сложи „и“ между тях – изобразителен и стил.Така и в първоначалния пример архитектурно-художествен се пише с тире,защото са равноправни думите,може да се добави „И“ архитектура и художество.Няма как да се каже архитектурно художество,губи се смисъла,докато литературнохудожествен произлиза от художествена литература,запазва се смисълът.Едва ли съм разбрал напълно,но предполагам,че въпросът ми е това-Така ли да разбирам кога се пише слято и кога полуслято?Като просто обръщам думите да видя дали запазват смисъла си,дали могат да съществуват в обърнат вариант?църковнонационален – национална църква,ракетноядрен – ядрена ракета;аудио-визуален – визуално аудио(не става)финансово-икономически – икономически финанс(не става)телеграфо-пощенски – пощенски телеграф.Мисля,че е така(поне се надявам),но питам защото изникват и думи,които би могъл да се запази смисъла – инженерно-строителен – строителен инженер,но тук пък се получава тавтология.Извинявай за дългия пост,но това е много важно за мен.Поздрави.
2910.
Павлина | 15.09.2012 в 20:03
Здравей, boikov!
Общо взето, така е при сложните прилагателните имена. Водещо е отношението между основите. Ако са равноправни, думата се пише полуслято; ако едната е подчинена на другата – слято. Но има доста подробности около тези постановки, които усложняват картината. За съществителните имена съм писала накратко в блога преди време.
2911.
boikov | 15.09.2012 в 20:27
Ок,благодаря много за помощта.Мисля,че с малко усилие и практика няма да представляват проблем тези думички :)
2912.
Dani | 11.09.2012 в 15:23
Здравей отново! Този път въпросите ми са свързани със съгласуването при използване на множественото число. Ето и изреченията, които ме озадачават:
1. От върха се спускат каменни стълбища, всяко е с по двадесет и едно стъпало. (не е ли по-правилно „стъпала“?)
2. С тях са свързани не една легенди и поверия.
2913.
Павлина | 15.09.2012 в 7:25
Здравей!
1. След като имаме множество стъпала, редно е съществителното да е в мн.ч. Има едно изключение от това съгласуване, за което се сещам в момента – заглавието на сборника “Хиляда и една нощ”. То не е узаконено официално, разбира се, но така си е по традиция.
2. Тук е по-трудно. Както и да се съгласува, все е дразнещо: С тях са свързани не една легенда и поверия; С тях са свързани не една легенда и поверие. Аз бих редактирала така: С тях са свързани много/множество легенди и поверия.
2914.
Dani | 11.09.2012 в 8:56
Здравей, Павлина! Радвам се, че има място, където мога да получа компетентни отговори по езиковите въпроси. Имам няколко пунктуационни питанки към теб. Затруднявам се при такива варианти:
1. Друг е въпросът, какво е станало в часа по история, за да стане този инцидент. (удачна ли е запетаята пред какво?)
2. По-важен е въпросът, дали въобще колата е била в движение.
3. Дали колата въобще е била в движение, е по-важният въпрос. (има ли значение смяната на словореда в изр. 2 и 3 по отношение на запетаите?)
4. Независимо от всички мои усилия, работата все не вървеше.
5. Работата все не вървеше, независимо от всички мои усилия. (същият въпрос)
2915.
Павлина | 11.09.2012 в 9:49
Здравей, Dani!
Отговорът на първите два въпроса е тук, т. 1. За третия въпрос – пак там, т. 10 (да, има значение позицията на простото изречение, въведено с въпросителна дума). В последните две изречения трябва да се постави запетая, защото конструкциите са обособени.
2916.
boikov | 10.09.2012 в 15:40
А,и още нещо.Също така пише в точка 53.13,че литературнохудожествен се пише заедно(защото произлизало от художествена литература),но в точка 54.6. се казва,че архитектурно-художествен се пише полуслято.Каква толкова е разликата между двата примера,че трябва да се пишат по различни начини?(още примери от книжката като ракетноядрен и аудио-визуален,научнопопулярен и героично-патриотичен)
2917.
Павлина | 11.09.2012 в 9:41
Отговорът ще се получи дълъг, затова вероятно ще напиша статия.
2918.
Ariel | 26.10.2013 в 21:59
Има съчетание „художествена литература“, но няма съчетание „художествена архитектура“. Съставките във втория случай са равноправни (художество И архитектура), затова се пишат полуслято.
Същото и с останалите примери, които давате. Дефисът в случая показва равноправност на съставките, а слятото писане – че едната пояснява другата. Известен пример е: литературноисторически (от „история на литературата“), но литературно-исторически (от“литература И история“).
2919.
boikov | 10.09.2012 в 15:14
Здравей Павлина.Имам следния въпрос.В „правопис и пунктуация на българския език“ открих точка 53.4,според която щабофицер и балетмайстор се пишат заедно,но според точка 54.1 се пише генерал-лейтенант и кандидат-студент.Каква е разликата между тези думи,че едните да се пишат слято,а другите полуслято?Как да разбера кога и защо се пише полуслято и слято?
2920.
Павлина | 09.09.2012 в 11:23
Здравей, Антония!
По реда на въпросите:
1. Кръглите скоби са най-често употребяваните и лично аз не виждам защо трябва да се използват наклонени в тази историческа научна статия. За квадратните [ ], ъглестите и наклонените скоби / / в правописния речник е отбелязано, че се употребяват предимно в специализирани текстове, но нищо повече.
2. Независимо дали се отбелязва период, или единична година, съкращението в българския език е г. Когато обаче се обозначава период, няма нужда от г., само (1945 – 1999), защото е ясно, че това са години. От собствен опит обаче знам, че е добре тези детайли да се съгласуват с автора.
3. Названията на длъжностите в посочените примери трябва да се изпишат с малка буква. Няма промяна в правилата. Само при адресиране в официални документи тези длъжности се изписват с главна буква (но и това си е постарому): До Министър-председателя на…; Уважаеми г-н Председател на…
2921.
Антония | 07.09.2012 в 20:30
Здравей, Павлина :)
Имам някои сериозни затруднения във връзка с редакция, която трябва да направя на научна статия. Авторът е използвал много често вместо тези скоби „()“, ето тези „//“, Например, Българска социалистическа партия / БСП/ или / 1945-1999 г./ Има ли правило за поставянето на думи или години в скоби?
И имам още 2 въпроса – ако става дума за изписването на период от години, както е в посочения по-горе пример, променя ли се съкращението (на руски се използва „гг.“)?
Последното ми питане е свързано с изписването на титли, постове и т.н. Пример: Министър-председателят проведе заседание заедно с Председателя на Конституционния съд, Главния прокурор и Началника на Генералния щаб. В последвалите разговори Началника на Генералния щаб ….. и т.н.
Все по-често започвам да срещам подобно изписване и се чудя дали няма някаква промяна в правилата?
Благодаря ти за страхотния блог! Чета го с удоволствие :)
2922.
Bo | 03.09.2012 в 5:23
Отново аз, но с нов въпрос :) Има ли разлика в значенията на олюЩвам и олюШвам?
2923.
Павлина | 05.09.2012 в 6:31
Глаголът олющвам означава ’ожулвам, обелвам, изтривам външния слой на предмет’. Другият глагол – олюшвам се, изглежда, се употребява изключително рядко, не го намирам в речниците, но лично аз го знам като синоним на олюлявам се.
2924.
Nedyalkoff | 31.08.2012 в 22:13
Здравей, Павлина! :-)
Току-що възниква въпрос, за чийто отговор не съм сигурен. Ситуацията е следната: имаме глаголът ‘освещавам’ и трябва да бъде употребена неговата форма в 3л. мн.ч. за минало свършено време. Веднага се сетих за „осветиха“, но тогава дойде и въпросът, не е ли това формата и на глагола „осветявам“!?Разгледах словоформите на ‘освещавам’ в Уикипедия, но за минало свършено и несвършено време са дадени едни и същи (‘освещаваха’). В мен се породи и формата „освещаха“, но звучи някак си неестевено. Бих се радвал, да чуя твоето становище.
Поздрави,
Мартин. :-)
2925.
Павлина | 01.09.2012 в 13:52
Здравей, Мартине!
Глаголите осветявам и освещавам са от несвършен вид и имат различна форма и различно значение. Съответните глаголи от свършен вид обаче – осветя(1) и осветя(2) са омоними. Контекстът, в който се използват, би трябвало достатъчно ясно да покаже какво точно означава осветиха – извършване на свещенодействие или внасяне на светлина.
2926.
Виолета Нешева | 31.08.2012 в 16:10
Здравейте Павлина и всички твои почитатели! Четейки въпросите до тук и аз се сетих, че много се дразня на думата „дънки“, използвана навсякъде и от всички. Само че аз никога и никъде не съм видяла на този вид панталони да пише така, а пише „джинси“, които могат да са и от кадифе. Кое е правилно според теб, все пак?Друго, което страшно ме дразни е все по-честото използване по телевизия или радио на думата „сетне“ в най-различни варианти. Доколко има място тази дума в литературния български език и не трябва ли да се изясни кой, кога и къде да я използва?
2927.
Павлина | 01.09.2012 в 13:38
Здравейте!
Моето лично мнение е, че правилността на дадена дума, израз, граматична форма не бива да се издига в култ, а когато тя създава затруднения в общуването, е излишно да си затваряме очите за онова, което практиката налага. Ако употребим “правилната” (а според кого всъщност е правилна? ;) дума джинси, събеседникът ни най-вероятно ще разбере “панталони от кадифе”, а не “панталони от плат деним”, което ние имаме предвид. И после трябва да обясняваме какво сме искали да кажем. За мен дънки си е съвсем нормална дума, нищо лошо не виждам в нейното използване.
Наречието сетне се среща най-често в превъзходна степен (най-сетне) – форма, която има широка употреба в книжовната реч. Основната форма обаче (сетне) на мен вече ми звучи архаично.
2928.
Ляо | 31.08.2012 в 12:12
Ще се радвам да ми отговориш и на следните въпроси, когато ти е удобно.
1. Би ли обяснила дали има правило, според което с –> з при Бургас –> бургазлия, Айтос –> айтозлия? Срещала съм такова само за озвучаване/обеззвучаване, ако следващата съгласна е звучна/беззвучна (но не и сонорна), която влияе на предишната беззвучна/звучна.
2. В НПРБЕ (а мисля, и в новите правила) ‘наоколо’ е дадено като предлог (33.20), а ‘навръх’ – като наречие (33.19.1). Може да ми е глупав въпросът, но не се сещам как бих ги употребила като такива.
3. Би ли обяснила защо е ‘свобода’, но ‘слободия’? В етимологичния речник пише, че има дискусия по отношение на произхода на формите със сл-, какво е твоето мнение? Също така за етимологията на ‘дънки’ – от ‘дъно’ ли идва, или от английската дума за ‘магаре’ (donkey)?
4. ‘Чекръкчия’ или ‘чакръкчия’ е правилно? (Не ги намерих никъде.)
5. И любимите ми въпроси за запетаята пред че. :) Не бих сложила запетая в следните случаи – ‘задържан по подозрение че’, ‘поради факта че’, ‘във връзка с това че’, ‘вследствие на това че’, ‘естествено че’, ‘нищо чудно че’. Права ли съм? За следните се колебая – ‘бре(,) че; браво(,) че; да кажем(,) че; да си представим(,) че’. Колебая се и за ‘първо(,) че… второ(,) че… трето(,) че’. От една страна, ‘първо, второ, трето’ при изброяване се отделят със запетая. Но пък тук според мен са с малко по-различно значение, което може да се види и ако ‘първо’ се замени с ‘едно’, например: ‘Едно че съм уморен, второ че не ми се ходи’. Как трябва да е според теб?
Благодаря! :)
2929.
Павлина | 01.09.2012 в 8:59
1. Възможно е тези названия да са възприети направо от турски (-лия си е турска наставка). Промяната на с > з пред л не се вписва в българските фонетични закони, доколкото ги познавам.
2. Основателен е въпросът ти. Аз също съм си отбелязала грешката при наоколо в новите правила. Според тълковния речник наоколо е наречие, а навръх е предлог.
3. Според Владко Мурдаров дънки е заемка от английски – dungarees. Двата проблема, които си поставила, са специфични и могат да бъдат осветлени от специалист етимолог, какъвто аз не съм.
4. Би трябвало да е чекръкчия – от чекрък: както с чекрък се усуква преждата, така и чекръкчиите усукват човешкото тяло.
5. Аз бих поставила запетая пред че във всички случаи, които си посочила. Известни колебания имам само за във връзка с това че, вследствие на това че.
2930.
Ляо | 01.09.2012 в 19:02
За ‘наоколо’ и ‘навръх’: Ами като виждам, че 10 години по-късно са повторили същата грешка, започвам да си мисля, че аз не разбирам нещо (в новия речник обаче и двете са ги махнали – вече е по книжарниците, преди малко го разгледах :).
За първи път чувам за dungarees, което си е най-логично като обяснение винаги съм се чудила как от jeans е станало ‘дънки’, срещала съм само някакви абсурдни обяснения :) Обясненията за ‘слободия’ в етимологичния речник са ми напълно достатъчни, но мисля, че е често бъркана дума, тъй като се прави аналогия с правописа на ‘свобода’. Може ли да те помоля да я добавиш в ‘Как се пише?’?
За чекръкчия се чудех, тъй като не знаех дали да търся връзка с ‘чекрък’ или с ‘чакри’. Благодаря за изясняването, както и за останалите отговори. А тия запетаи пред ‘че’ ми разказах играта, ако може да те допопитам за тях малко по-късно. :)
2931.
Bo | 30.08.2012 в 9:02
:) Правилно ли е изписано следното изречение: „Налице е почти цялостно оползотворяване на разтворителя, което освен че намалява емисиите спестява и природни ресурси“? Във втората част се съмнявам в препинателните знаци.
2932.
Павлина | 30.08.2012 в 12:32
Трябва да оградите освен че намалява емисиите от двете страни със запетаи. Ще се постарая скоро да публикувам статия за запетаите при освен че в Как се пише? – може да следите.
2933.
Bo | 30.08.2012 в 18:26
Благодаря :) Значи и „което“ ще се огради от двете страни със запетаи.
2934.
Тоня | 29.08.2012 в 15:36
Здравейте, въпросът ми е за глаголите „вземам“ и „взимам“ – мисля, че вторият не е правилен и дори го няма в моя речник. Моля за Вашия коментар!
2935.
Павлина | 30.08.2012 в 12:28
Скоро трябва да излезе новият правописен речник. Доколкото ми е известно, взимам ще бъде възстановен като дублет. В момента за правилна се приема само формата вземам.
2936.
Морфо | 25.08.2012 в 13:43
Привет!
Следното е извадка от една статияр в която се забелязват няколко необесними запетаи:
„По закон бащата може да излезе в майчинство след шестия месец на детето. През миналата година това са направили близо 1 300 татковци, което е с 30% повече спрямо 2009 година(,) например.
Още повече се увеличават случаите, в които бащата излиза в отпуск, за да гледа детето от първата до втората му годинка. Близо 500 татковци през 2008 г. срещу 1 100 през миналата. А само за първите три месеца на тази година (- )броят им надхвърля 600.
Най-често татковците остават вкъщи да гледат децата, ако майката е във важен период от кариерата си(,) или ако нейната заплата е по-голяма.
Иначе(,) правилото е еднакво и за двамата – обезщетението за първата година е 90% от дохода за последните 24 месеца.
Благодаря!
2937.
Павлина | 28.08.2012 в 8:56
Знаците, които са в скоби, са излишни, няма основание да се поставят. Евентуално последната запетая може да се постави, ако иначе се възприема като вметната част.
2938.
Мартин | 20.08.2012 в 16:09
Здравей Павлина,
Правилно ли се използва израза „колкото се може повече“, и не трябва ли да бъде „колкото си може повече“? Примерно: „Съберете колкото се може повече гъби“ или „Наслаждавайте се на живота колкото се може повече“. Въпреки че постоянно го чувам и прочитам написан по този начин, на мен ми звучи неправилно и мисля че трябва се използва „си“ а не „се“. Ще се радвам да чуя твоето мнение.
Мартин.
2939.
Павлина | 21.08.2012 в 9:07
Привет!
Според мен изразът трябва да е колкото може повече. Не ми е ясно откъде се взема тази възвратна частица и каква функция изпълнява.
2940.
Мартин | 01.09.2012 в 12:00
Благодаря, винаги е добре друг човек да погледне отстрани, и да ни покаже очевидното. Предполагам че това е разговорен израз, който някои изписват както го чуват. Все пак се среща и в добре написани/преведени книги, а аз винаги го забелязвам.
2941.
misho77 | 20.08.2012 в 10:16
Здравейте Павлина,
Можете ли да внесете малко яснота за формите: комплектУвам и комплектОван, както и за заинтересУвам се, заинтересОвам се. Защо няма форма комплектовам? Откъде идват различията? Може би от руски? Трябва ли да предпочитаме едното пред другото?
2942.
Морфо | 20.08.2012 в 12:12
http://bit.ly/oZDTXv – за заинтересован и заинтересуван :)
2943.
Павлина | 21.08.2012 в 9:20
Постарала съм се да обясня откъде идват различията в статията за заинтересован/заинтересуван. Форма комплектовам съществува и се употребява, но не е приета за книжовна. Нормата, общо взето, дава предпочитание на вариантите с -увам.
2944.
Bjoern | 20.08.2012 в 10:15
Здравейте отново.
Нови въпроси, свързани със запетаи. Употребяват ли се запетаи пред „наред“, „за сметка на“, „за разлика от“ и т.н.
Примери:
1) Този въпрос трябва да бъде поставен за обсъждане(?) наред с всички останали наболели проблеми във фирмата.
2) Обърнаха внимание само на този въпрос(?) за сметка на останалите наболели проблеми във фирмата.
3) Тази сграда е реновирана основно още в началото на годината(?) за разлика от 90% от останалите сгради в града.
Хиляди благодарности :)
2945.
Павлина | 21.08.2012 в 9:05
Във втория и в третия пример има обособени части, които трябва да се отделят със запетая. В първия преценката е субективна. Аз не бих поставила запетая.
2946.
Морфо | 21.08.2012 в 10:20
Здравейте!
Много интересни примери!
Защо са обособени части във вторив и третия пример?
2947.
Павлина | 24.12.2012 в 10:30
Вижте определението за обособени части, например тук.
2948.
Морфо | 26.12.2012 в 15:49
Благодаря много!
2949.
Роси | 16.08.2012 в 10:23
Здравей Павлина! От доста време чета блога ти и се възхищавам на това което правиш. Единственото, което ме тормози е, че продължавам да научавам колко много неща не знам :) Изглежда родният български език, който си мислим, че знаем, е доста сложно нещо.
В момента се чудя над думите „енергийна ефективност“. Така стоят като две отделни думи, но ако са като определение – енергийно ефективни – ми се иска да ги слея или да ги напиша с тире – как е по правилно?
Другото, което срещам често е „по-енергийно ефективни“:
„Енергийното потребление може да бъде намалено с една трета, затова ЕС предприе стъпки нормативно да гарантира, че сградите са по-добре проектирани и използват по-енергийно ефективни системи за ….“
Може би може да промени на „…използват енергийно по-ефективни системи…“ но пак не ми звучи добре. Как трябва да е според теб в този случай?
Благодаря!
2950.
Павлина | 17.08.2012 в 8:02
Здравей, Роси!
Проблемът при този тип съчетания е, че трябва да се прецени дали двете думи са се сраснали и са се превърнали в едно цяло (подобно на жизненоважен например), а това в голяма степен е субективно. Съществува и неудобството от трудното прочитане при слято изписване. Аз бих писала разделно това съчетание: енергийно ефективен.
При степенуване масово се следва английският модел – more energy efficient, затова четем и чуваме по-енергийно ефективен, което е некоректно. Аз мисля, че би трябвало да се степенува прилагателното, а не наречието: енергийно по-ефективен.
2951.
Роси | 17.08.2012 в 11:11
Благодаря Павлина! Точно субективният момент ме притеснява, но с оглед на по-лесното четене наистина е логично да се пишат отделно.
За „енергийно по-ефективен“ и на мен ми звучи по-добре, но как тогава може да се промени изречението:
„Резултатът е високо енергийно ефективна система, която предлага сериозно намаление на текущите разходи.“
Високо би трябвало да се отнася към ефективна, а не към енергийна.
но не звучи „Резултатът е енергийно високоефективна система, която …“
А може би първото си е ОК, но аз прекалено се вглеждам? : )
2952.
Павлина | 19.08.2012 в 8:19
Аз бих редактирала така: Резултатът е система с висока енергийна ефективност, която….
Същият трик може да се използва и при степенуване: …сградите са по-добре проектирани и използват системи с по-висока енергийна ефективност…
2953.
Роси | 20.08.2012 в 12:29
Благодаря Павлина! Както винаги предлагаш най-доброто решение!
2954.
Ирина | 15.08.2012 в 17:28
Браво, Павлина! Дерзайте, защото блогът Ви е адски нужен. За мен той успешно запълва празнотата от несвършената работа на цял един институт към БАН. А и на несметно количество учители, които вече нито искат, нито могат да преподават правилен български – било поради липсата на интерес към предмета, било поради лична незаинтересованост, било заради непрекъснатите и често напълно нелогични промени в правописа, на които вече и най-грамотните взеха да стават жертва. Хубаво е, че Ви има! И искрено съжалявам, че Ви откривам едва сега.
2955.
Павлина | 17.08.2012 в 7:53
Благодаря за оценката. :) Предполагам, че сте открили и Как се пише?.
2956.
Морфо | 10.08.2012 в 16:18
Имам един въпрос към Вас- когато в писмената реч се повтарят наречия като например: „Вървеше по улицата бавно-бавно…“ поставя ли се тире и когато се повтарят глаголи: “ Течеше, течеше водата, докато не остана вода в бутилката…“ поставя ли се запетайка?
Благодаря
2957.
Павлина | 11.08.2012 в 20:49
При повтаряне на глаголи се поставя запетая, а при повтаряне на наречия обикновено се пише дефис (малко тире).
2958.
Ляо | 10.08.2012 в 12:08
Ще се радвам да ми отговориш на още няколко въпроса. :)
1. Другите думи ги оправихме, та опрях до тези, но как според теб трябва да се напишат ‘егаси’ и ‘ебаси’ – така или разделно ‘ега си’ и ‘еба си’. (Между другото, покрай това питане научих как е глаголът на латински – futuō. ;) )
2. ‘Абе’ не е ли някакъв нов вариант на ‘а бе’? Имам спомен, че преди се пишеше само разделно. Или греша?
3. Следващият Великден е още далеко, но от последния ми остана едно чудене – ‘Во истина воскресе!’ ли е правилно според теб, или ‘Воистина воскресе!’? Тук http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikden/index.htm е дадено като ‘Воистину воскресе!’, което би трябвало да идва от ‘Во истину воскресе!’ (така ли е?), но като че ли е не е толкова употребявано. Как трябва да бъде според теб?
4. Прави ми впечатление, че много често чувам глагола ‘закупувам’, употребен вместо просто ‘купувам’. Аз го знам само със значение ‘купувам в големи количества’ или ‘започвам да купувам’, както е и даден в речника. Има ли основание според теб тази употреба, или е просто диалектна – както аз си мисля, от Източна България)?
5. Глаголът ‘припокривам’ отсъства от НПРБЕ, има само ‘препокривам’. Той обаче има друго значение – ‘покривам отново’. Дали не е пак пропуск, или пък са слели двете значения?
Може би с някои от въпросите трябваше да изчакам новия речник, но ти ще прецениш. Имам и други, но ще изчакам да отговориш на тези и тогава ще ти ги задам.
Благодаря!
2959.
Павлина | 11.08.2012 в 20:42
1. Слято, защото се използват като частици (а и като междуметия май). Варианти: егати и ебати.
2. В академичната граматика е дадено разделно – а бе. В предишния академичен правописен речник (1983 г.) е слято – абе.
3. Сред българските християни се е утвърдил поздравът Воистина воскресе!, което вероятно е побългарен вариант на черковнославянския израз. Въпросът дали е правилен, е ирелевантен според мен.
4. На този въпрос не мога да отговоря, защото изисква по-сериозно проучване. На мен самата ми е трудно да определя семантиката на глагола. Дори ми се струва, че не съм го срещала със значение ’започвам да купувам’.
5. За съжаление, няма съвременно академично издание, на което да се опра при отговора на този въпрос. Многотомният тълковен речник е стигнал до думата прелестно. Според мен повечето неща се припокриват – застъпват се частично или изцяло; може да се препокрие покрив, къща – за друго не се сещам в момента.
2960.
Ляо | 13.08.2012 в 12:43
Благодаря. :)
3. За ‘Воистина воскресе!’ бях останала с впечатление, че доста хора не са наясно как трябва да бъде, включително и дали е ‘возкресе’, ‘възкресе’ или ‘воскресе’. Може би защото попаднах на няколко теми в интернет, в които това се обсъждаше.
4. За ‘закупувам’ съм пропуснала да добавя към значението ‘започвам да купувам’, че става дума пак за големи количества. Бих го сравнила с глаголи като ‘занареждам’ или ‘заразправям’, които възприемам като ‘започвам да правя нещо с голям замах’. Иначе не бих го използвала с това значение, но имам спомен, че го видях в тълковния речник на ‘Наука и изкуство’. Може и да греша, ще погледна пак.
2961.
Даниел | 07.08.2012 в 9:54
Привет!
Коя е етимологията на думата „ами/еми“ и на думата „нали/нели“, и защо съществуват като дублетни форми?
Благодаря предварително,
Даниел
2962.
Павлина | 07.08.2012 в 20:37
Привет!
Частицата ами е образувана от съюза а и частицата ми (Къде ми се бил скрил той!), която пък от своя страна произлиза от кратката дателна форма ми на личното местоимение аз. За съжаление, в момента не мога да направя справка за етимологията на частицата нали. Вариантите еми и нели не са дублетни форми – правилни са само ами и нали.
2963.
Светла (една от всичките) | 03.08.2012 в 14:25
Здравей, Павлина.
Веднъж си чатех с един и той ме попита какво правя. „Бърборя” – отговорих. И продължих: „Гъргоря. Дърдоря. Къркоря. Мърморя. Пърпоря. Търторя. Фърфоря. Хърхоря. Църцоря.” Моят събеседник не издържа проверката за разумност и вместо да се разсмее, се оттегли от разговора. Аз обаче бях очарована от тази редичка глаголи. Те са сходни и аз много добре виждам как точно са сходни, но не знам как се нарича това и бих искала да го узная.
Интересно ми е също, че някои от тези глаголи са близки по смисъл, но не всички. Изглежда ми, освен това, че са звукоподражателни. Три от думите не намирам в речника, сигурно са присъщи само на родния ми диалект:
Търторя – пръцкам продължително.
Фърфоря – шумкам приглушено, например ако опра паче перо в спиците на колелото на рудана, докато баба преде, перото фърфори. Ох, и руданът затруднява речника – рудан е чекрък.
Хърхоря – същото като хъхря, но нарочно.
Много ще ми е любопитно да ми разкажеш повече за тези глаголи, когато имаш време.
Благодаря.
2964.
Павлина | 07.08.2012 в 21:06
Здравей, Светла!
Да разкажа, означава, че знам повече за тези глаголи, а не бих казала, че е така. В етимологичния речник (до думата терясвам е стигнал) те се определят като звукоподражателни. Структурата им е сходна и това не е случайно. При тях е налице удвояване на срички (редупликация), в случая непълно, което е много характерно за звукосимволичните думи. Ако те интересува този аспект, ето дисертацията на проф. Живка Колева-Златева (стр. 91 – 92).
2965.
Светла (една от всичките) | 15.08.2012 в 11:42
Много благодаря, Павлина.
И тази оскъдна информация, която ми даваш, е повече, отколкото знаех. Ще прочета и дисертацията, защото обичам да чета и да научавам неща, дори да не се ядат (това е моят начин да кажа, че нещо не е пряко свързано с добива на средства за препитание). А пък и думичките, които така сами се навървиха тогава, си ме радват и до ден днешен. А току-виж в дисертацията науча още такива забавни думи.
Всичко най-добро ти желая.
2966.
Румс | 03.08.2012 в 13:04
Павлина, привет
в кой от случаите е правилна пунктуацията и защо.
1Слушате ли музика, докато работите?
2 Слушате ли музика докато работите?
Аз възприемам „докато“ като „когато“ и според мен би трябвало да има, но наблюдавам масово случаи без, което ме кара да се пообъркам. Много благодаря!
2967.
Павлина | 04.08.2012 в 20:39
Привет!
Трябва да има запетая, която да разделя двете прости изречения. Предполагам, че се пропуска под влияние на английския.
2968.
Bjoern | 02.08.2012 в 13:27
Здравейте.
Нови примери, свързани с препинателни знаци (направо ми разказват играта):
Пример №1: „Кога ще разберете(?) вие(?) политиците, че… (еди-що си)
Въпрос №1: Има ли препинателни знаци на означените места?
Въпрос №2: Как е правилно да се изписват „еди-какво си“, „еди-що си“ и др. подобни?
Пример №2: Не(?) че имам нещо против, но …
Въпрос №3: Тук има ли запетайка след „не“?
Въпрос №4: Допустимо ли е по собствена преценка да слагам запетайки на места, за които правилата са еднозначни, че не е необходим препинателен знак, с цел по-силен акцент върху някоя част от изречението или избягване на двусмислици? Пример: „Оказа се, че вместо в кръчмата(?) е отишла на пазара“
Въпрос №5: Допустимо ли е да изпускам запетаи с цел избягване струпването на много препинателни знаци. Пример: „Единственото нещо, което ми идав на ум, е, че, както и да го разглеждаме, запетаите тук са много“.
Въпрос №6: „Избягване на струпване на запетаи“ или „Избягване струпването на запетаи“.
Спирам дотук, че прекалих малко :)) Благодаря предварително за оказаното внимание.
2969.
Павлина | 04.08.2012 в 17:51
Здравейте!
Номерата на отговорите съответстват на номерата на въпросите.
1. Да. Първата – защото следва обръщение; втората – защото политиците е обособено приложение.
2. Думите, които съдържат частицата еди, се пишат полуслято: еди-какво, еди-как, еди-кога и т.н.
3. Няма основание за запетая.
4. Ако сте решили да поставите запетая, кой може да Ви спре? Но в случай че сте на изпит по езикова култура, не Ви съветвам.
5. Не е допустимо, ако се придържате към правилата. Специално за запетаите около е съм писала тук.
6. Аз не бих си спестила предлога, особено след като е употребен само два пъти.
2970.
Морфо | 01.08.2012 в 17:17
Здравейте, Павлина!
Какъв трябва да бъде езикът във вестниците – преизказно наклонение, минало свършено време или сегашно време?
2971.
Павлина | 02.08.2012 в 10:46
Здравейте!
Всякакви глаголни форми могат да се използват във вестниците, но преобладаващи са като че ли формите за минало свършено и минало неопределено време – доколкото вестниците съдържат основно новини за минали събития.
2972.
Морфо | 02.08.2012 в 17:22
Благодаря :)
2973.
Румс | 31.07.2012 в 19:36
Днес срещам следната ситуация – „нещата се случват от самосебе си“
самосебе си – в речника липсва, а ми се струва да напиша само себе си, че ще е неправилно. Какво ще кажете вие?
2974.
Павлина | 01.08.2012 в 8:29
Не съм сигурна в правописа на израза от само себе си. Аз бих го написала като четири отделни думи.
2975.
Ляо | 10.08.2012 в 10:27
Аз съвсем наскоро обяснявах, че е правилно да се пише ‘от само себе си’. Основанието ми е, че съм учила този израз по този начин, така го намерих и в два двуезични речника. Вярно е, че не са съвсем нови и не са меродавни, но поне се убедих, че наистина се е пишел така. Ако има някаква промяна, нали тя би трябвало да е отразена някъде? А в случая не е. Тук http://liternet.bg/de/rechnik/index.php е даден като ‘от самосебе си’, но не е ясно въз основа на какво. Тоест въпросът ми е откъде идва несигурността ти относно правописа?
2976.
Павлина | 11.08.2012 в 15:56
Този израз почти се е лексикализирал, затова разделното му изписване не е съвсем уместно според мен.
2977.
Ляо | 13.08.2012 в 11:02
Благодаря за отговора. Засега няма да се поправям. Може би в новия речник ще има пояснение.
2978.
Samuraj | 27.07.2012 в 15:44
Здравейте отново. Трябва ли да се постави запетая на отбелязаните с (?)места в примерите:
1. Препоръчително е да бъдете в делови или спортно елегантен стил(?) в зависимост от заеманата от Вас позицията.
2. В зависимост от заеманата от Вас позиция(?) препоръчително е да бъдете в делови или спортно елегантен стил.
3. Вместо да отиде директно на уреченото място(?) той се отби до близката кръчма.
4. Той се отби до близката кръчма(?) вместо да отиде директно на уреченото място.
5. Въпреки уверенията на непознатия(?) Петър остана непреклонен.
6. Петър остана непреклонен(?) въпреки уверенията на непознатия.
Благодаря предварително :)
2979.
Павлина | 31.07.2012 в 8:52
Здравейте!
1. Необходимо е да се постави запетая; може и тире. Думата спортно-елегантен би трябвало да се напише полуслято.
2. Да.
3 и 4. Да – граница между прости изречения. Аз бих се отбила в кръчмата.
5. Допустимо е – разширен обстоятелствен израз в началото на изречението.
6. Няма основание за запетая според мен.
2980.
Морфо | 31.07.2012 в 11:07
Много интересни примери за препинателните знаци! Бихте ли могли да обясните по-щателно последните два примера?
2981.
Павлина | 31.07.2012 в 12:04
За пример 5 вижте коментар 347 по-горе. За последния пример не знам дали някой може да обясни защо няма запетая. Мога да кажа какво е основанието някъде да има запетая или пък да няма запетая, ако представлява някакво изключение от правило. Случаят не е нито от първия, нито от втория тип – просто няма нищо особено в това изречение.
2982.
Морфо | 26.07.2012 в 12:49
Да, и аз бих написала само запетая, а може ли само тире?
2983.
Павлина | 27.07.2012 в 10:39
Изпадаме в твърде теоретични разсъждения. Аз не бих рискувала да напиша само тире.
2984.
Морфо | 29.07.2012 в 14:09
Благодаря Ви много за помощта Ви!
2985.
Морфо | 25.07.2012 в 18:07
Здравейте отново!
Следното изречение е извадка от един текст от една книга: “ Това беше един от най-ценните уроци в живота ми – преподаден ми от едно дете, – така че си казах: “Не ме интересуват хората, които ме чакат на срещата.“
Срещнах трудност в разузнаването защо за поставени тези пунктуационни знаци: „- преподаден ми от едно дете, -.“
Благодаря за помощта!
2986.
Павлина | 26.07.2012 в 8:55
Здравейте!
Двете тирета отделят обособената част преподаден ми от едно дете, а запетаята е поставена заради границата между простите изречения. Особеното е съчетанието между запетаята и тирето, което понякога се среща наистина. В случая аз бих написала само запетая.
2987.
Samuraj | 14.07.2012 в 10:19
Здравейте, Павлина!
Трябва ли да има запетая в долния пример:
„По последни данни(?) няма нарастване на БВП.“ / „Според последни данни(?) няма нарастване на БВП.“
Ако отговорът е „не“, какво ще кажете за друг пример:
„По последни данни(?) от 17 октомври м.г.(?) няма нарастване на БВП.“ / „Според последни данни(?) от 17 октомври м.г.(?) няма нарастване на БВП.“
2988.
Павлина | 15.07.2012 в 15:58
Проблемът е в това дали конструкцията по последни данни е обособена, или не. В голяма степен решението е субективно. В последните две изречения трябва да се постави запетая, защото тя има смислоразличителна роля – дали данните са от 17 октомври м.г., или от тази дата насам няма нарастване на БВП.
2989.
Морфо | 31.07.2012 в 11:14
т.е. “ от 17 октомври м.г.“ може да се приеме като обособена част ?
2990.
Павлина | 31.07.2012 в 12:17
Ако запетаята е след данни, обособената част е по последни данни. Ако запетаята е след м.г., обособената част е по последни данни от 17 октомври м.г.
2991.
Krisi | 12.07.2012 в 11:29
Извинявай, Павлина, но писах, писах и се сетих за още въпроси. Като ще ми отговаряш, поне да е наведнъж, защото знам, че си зает човек.Моля, кажи, малка или голяма буква след двоеточието, да започвам ли на нов ред. Имам много такива случаи с изреждания, въведени дори и в средата на изречението, затова те моля да ми кажеш как е редно да се постъпва според правилата. Ето и примерите ми (измисляла съм си ги и може да са безсмислени):
1.Изразявам следното становище: няма издадени ревизионни актове за този доставчик.
2.Уточнявам следните задачи на експертизата: вещото лице, след като се запознае с представените документи, да даде отговор на въпроса за законността на строежа; да посочи размера на застроената площ; да провери счетоводството на фирмата, след което да даде експертното си заключение. Цялото това изречение много ме смущава, изобщо дългите изказвания се чудя как да ги правя разбираеми. Би ли ми казала забележките си.
3.Съгласен съм с всичко, казано дотук, само искам да добавя следните два пропуска: първо, нека видим документите, второ, чак след това да ги обсъждаме.
Изобщо аз много рядко започвам с главна буква след двоеточието. Би ли ми казала кога това е задължително. Ако се сещаш, разбира се, за някой пример, освен при таблиците – там, май, беше регламентирано нещо такова.
И накрая нещо, което ме смути веднъж. Налага ми се да записвам неофициални изявления на хора и едно от тях беше такова: Беше четвъртък-петък, май че, не помня. Това май че (в смисъл вероятно, струва ми се) така ли се пише?
Благодаря! Благодаря!
2992.
Павлина | 13.07.2012 в 9:58
Здравей, Криси!
Ето отговорите:
1. Редно е да се пише Р България или РБ (Л. Крумова-Цветкова, М. Чоролеева, Хр. Холиолчев. Речник на съкращенията в българския език. С., БАН, Емас, 2003, с. 460, 461).
2. Разбирам какво ме питаш. Това е по-скоро въпрос на графично оформление според мен. Може би е оправдано при надписи на плакати или на някакви по-големи изображения. Дали дефисът трябва да се запази, и аз се колебая, вероятно да.
3. Това е конструкция с две съподчинени изречения спрямо първото просто, което е главно. Особеното е, че е повторен съюзът че, но няма нужда от запетая заради съюза и.
4. Трябва да има запетая. Обяснението е тук.
5. Правилно. :)
6. Двоеточието много често се употребява в рамките на изречението, затова е нормално да се пише малка буква след него и да не се започва на нов ред. В посочените примери всичко си е на мястото. Когато предаваш чуждата реч, ти специално нямаш възможност да шаваш много-много – придържай се към казаното и това е.
След двоеточие се пише главна буква, когато следва пряка реч и тя е изведена на нов ред с тире или пък продължава на същия ред и е в кавички; също и при цитиране – цитатът си е на същия ред и се огражда с кавички. Има и други случаи, но те се срещат по-рядко като че ли.
7. За изписването на частицата май че трябва да направя една справка (дали не е слято), но първата запетая е излишна.
Поздрави и спокойно лято от мен!
2993.
Krisi | 11.07.2012 в 14:04
Здравей, Павлина! Все чувам разни правописни новости (за мен), но предпочитам да ми ги потвърдиш. Отнася се за първите два примера, а другите са ми пак с пунктуационни въпроси.
1.Може ли да пиша Р България – без точка след Р-то? Или РБ, без никакви точки. Не ми се вярва, но…
2.Може ли да се пише 9и (и-то да е горе като индекс, не мога да го напиша тук така, нещо не ми позволява програмата), вместо 9-и, като бързам да ти кажа, че първото ми се струва някакво цифрово-буквено извращение, но няма да се изказвам преди отговора ти.
3.Не разполагам с доказателства, че са поискани обяснения(,) и че Вълчева е поканена да бъде изслушана. Е, кажи сега това пък що за конструкция е?
4.Измина цяла вечност(,) преди познатият хриптящ глас да отекне откъм тайния вход. В книгата, където срещнах израза, има запетая, но аз не бих поставила. Ако е правилно да има, моля те да обясниш защо.
5.Дава се срок на страните до следващото заседание да заявят дали ще се ползват от документите на чужд език, като (,) ако някоя от тях ще се ползва, да представи превод. Тук доста се двоумих, но поставих запетая, защото реших, че като е многосричен съюз, т.е. не е а ако, където бих поставила запетая само пред а-то. Какво ще кажеш?
Приятен ден! И ако ти предстои отпуск – весело изкарване!Благодарности!
2994.
Павлина | 11.07.2012 в 12:05
Здравей, Георги!
При варианта …намерихме Петър с децата си се подразбира, че аз и съпругът ми, заедно с нашите (своите) деца, сме намерили Петър. Щом като децата не са наши (на глаголното лице), не може да употребим си. В сайта “Как се пише?” се опитах да разясня правилата.
2995.
Н. Ясенов | 15.07.2012 в 22:42
Здравейте,
в обяснението си прилагате добре известното от граматиките стандартно правило, което все пак обаче не пояснява по каква причина – стилистична или друга – е възможно „разделянето“ на част от глаголното лице – една част в началото, а друга – в края на изречението, при все че води до грешки и/или двусмислено тъкуване. Според мен това води до ненужно синтактично усложняване, в крайна сметка със съществителни собствени вместо местоимения изречението би звучало абсурдно, напр. „Аз и Иван (т.е. ‘ние’) намираме Петър с (нашите/своите – но защо тук, а не непосредствено след ‘Аз и Иван’) децата (му – вярно / си – грешно / ни – вярно) Калина и Димитрина.“
Поздрави
Н. Ясенов
2996.
Павлина | 16.07.2012 в 9:35
Здравейте!
Всяко нещо може да бъде доведено до абсурд, като се промени част от него. Ако желаете да разсъждаваме по казуса, може да ми точния вариант на изречението (от началото до края).
2997.
Георги | 10.07.2012 в 20:30
Здравей, Павлина!
След като по ьТВ чухме „…намерихме Петър с децата си“, с моя приятел заформихме спор дали трябва да е „с децата си“ или „с децата му“. Аз поддържам мнението, че трябва да е „с децата му“, а той – че трябва да е „с децата си“. Дотук като че ли установихме, че приятели от източна България клонят към „си“, а тези от западна – към „му“. Проверка в „Граматика на СБКЕ“ обаче не даде недвусмислен отговор, тъй като в случая притежателното местоимение не пояснява нещо, което е притежание на глаголното лице, а нещо, което е притежание на друго допълнение и образува с това друго допълнение група. Ако беше „намерихме Петър и децата му“ не би имало колебание, че трябва да е „му“. Но с предлог „с“ нещата не стоят така… Ще се радвам да споделиш мнението си по този въпрос. :-)
Поздрави,
Георги
2998.
Jenya | 07.07.2012 в 19:35
Правилно ли е:
когато казваш „благодаря“, ответната страна да отговори „моля“
2999.
Павлина | 09.07.2012 в 12:55
Е, това вече е проблем не на езиковата норма, а на речевия етикет. :) Аз отговарям с “Моля!”, а напоследък и с “Пак заповядай!”.
3000.
Гергана | 07.07.2012 в 10:17
Здравей, Павлина!
Имам въпросче за членуване при конкструкция с дейксис (в подлог), например „този целия(т) град“ – трябва ли да има член тук?
3001.
Павлина | 09.07.2012 в 12:57
Здравей, Гергана!
Предполагам, че въпросът е какъв да бъде членът – пълен или кратък. Щом определението е към подлога, следва да е с пълен член.
3002.
Гергана | 09.07.2012 в 14:17
Да, това имах предвид, благодаря :)
А объркването ми дойде от използването на дейксис (най-вече в други езици, които изразяват определеност чрез други средства) като един вид „заместител“ на определителния член, съответно ми се видя това малко като двойно членуване (а се дообърках и от членуването само на първото прилагателно в дадена конструкция, откъдето по някаква странна моя логика се запитах дали пък в горния пример не е излишно да се поставя пълен член).
3003.
Мартин Недялков | 02.07.2012 в 16:06
Здравей, Павлина!
От вчера ме мъчи един правен въпрос. :) Можеш ли да ми кажеш нещо за възникването на думата имот. Въпросът ми идва от чуденето за разликата между думите имот и имущество. Видно е, че има такава и ако приемем, че имотът е част от имуществото, защо е отделен със собствена дума дори, при все, че може да се приеме за недвижимо имущество.
Дано имаш някакви наблюдения. :)
Поздрави, Недялков!
3004.
Павлина | 06.07.2012 в 10:58
Здравей, Мартине!
При липсата на исторически речник на българския език е трудно да кажа коя дума кога е възникнала. И двете липсват в речниците на старобългарския език. Вероятно имот е по-стара, а имущество е привнесена от руски като “по-изискан” вариант. Значението на двете думи се припокрива в голяма степен, но все пак под имот се има предвид най-вече недвижимото имущество – земи и сгради, притежавани от хора (физически лица, тъй да се каже). Мисля, че една фирма може да има имущество, не и имот.
3005.
piliph | 07.07.2012 в 18:13
(Като оставим правната страна: Павлова пишеше, че има няколко значения на имущество; имуществото съдържа задължения; последните няколко години някой изкоренява „недвижимите имоти“ от законодателството…)… и на мен „имот“ ми се струва по-българска и недвижима съставка (къща с парцел, малко стопанство – иначе си безимотен) и бележейки нещо важно, трайно и обособено (не че някой може да го дефинира точно де), си е спечелило правото на отделна дума; за разлика от „имАнето“, което се е разляло в авоари, състояние, богатство, ценности и пр.
3006.
Natalia Stamatova | 02.07.2012 в 7:34
Здравейте, Павлина,
бихте ли ми отговорили как е правилно според съвременните езикови норми ще бъде: „зарядно“ или ,зареждащо“ устройство на акумулатора. Колегата настоява, че „зарядното“ е русизъм и е правилно „зареждащо“. Много се надявам на Вашия отговор.
Предварително много Ви благодаря.
С уважение, Наталия Стаматова
3007.
Павлина | 03.07.2012 в 14:31
Здравейте, Наталия!
Поначало мисля, че не е редно въпросът да се поставя по този начин: щом дадена дума е русизъм, не е правилно да се използва. Толкова много русизми има в езика ни, включително и широко употребявани. Да речем, начало и част. Думата заряд също е русизъм, но и тя се използва в българския. Честно казано, досега не съм чувала някой да казва зареждащо, всички мои близки и познати употребяват зарядно и чудесно се разбираме. Лично аз не виждам нищо смущаващо в зарядно и на мен през ум не ми е минавало да нарека това устройство по друг начин. Разбира се, нищо не пречи да се използва и зареждащо – всеки има свободата да избира как да се изразява.
3008.
Morpho | 25.06.2012 в 9:15
Здравейте!
Кога отделяме със запетая еднородни части, които са прилагателни?
Например „Тортата беше голяма шоколадова вкусна. Отделят ли се със запетайка?
3009.
Павлина | 27.06.2012 в 14:02
Прилагателните в примера трябва да се отделят със запетая: Тортата беше голяма, шоколадова, вкусна. Но въпросът със запетаите при струпване на прилагателни е труден и в голяма степен поставянето им зависи от езиковия усет и от това как точно пишещият схваща връзката между тях. Вижте например коментари 401 и 402 по-горе.
3010.
Морфо | 29.07.2012 в 14:59
Благодаря много!
3011.
Морфо | 19.06.2012 в 9:07
Здравейте, Павлина!
Радвам се, че ви намерих тук! Страхотен блог сте направили! Поздравления!!!
Въпросът ми е относно “само че“, “само ако“ и като цяло уточняващите думи. Някаква светлина в тунела?
Благодаря сърдечно!
3012.
Павлина | 19.06.2012 в 11:31
За само ако има статия в “Как се пише?”.
За само че е по-сложно, защото това може да бъде сложен съюз (синоним на но): Искам да се срещнем, само че нямам време.
Възможно е само да е част от главното изречение, тогава се поставя запетая пред че: Казах ти само, че нямам време. Има и спорни случаи, вижте коментари 580 и 581 по-горе.
3013.
Морфо | 19.06.2012 в 18:08
Благодаря Ви! Да, именно “само че“ ме озадачаваше, но сега ми стана по-ясно! Благодаря за бързия отговор!
3014.
Людмила | 15.06.2012 в 13:39
Много ти благодаря, Павлина!
Точно така! Поправяй ми грешките!
Харесва ми и ми е полезно!
Слава богу, това изречение не е част от текст, а ми хрумна само като пример,
но пак си е важно!
Да си здрава и щастлива!
3015.
Людмила | 14.06.2012 в 14:19
Благодаря ти, Павлина!
Прояснява се…
Казва ни „добро утро“ и хуква.
Казва ми „добро утро“ с поглед.
Посрещат ме с купчина чинии за добре дошла.
С „добре дошъл“ ме посреща единствено зълвата.
Казваме си „довиждане“ с надеждата, че ще се срещнем отново.
Схванах ли?
3016.
Павлина | 15.06.2012 в 7:43
Аз бих написала изреченията по този начин. Надявам се да съм права. :) Само една забележка. Един мъж не може да има зълва, защото зълвата е сестрата на съпруга, следователно “добре дошла”. ;)
3017.
Людмила | 12.06.2012 в 17:29
Павлина, от все сърце – благодаря ти!
Вълнуващо е за мен да те питам и да чета твоите отговори!
Въпросът ми е за думите „довиждане“, „лека нощ“ и „добре дошла“
в тези и подобни изречения:
„… и ми казва довиждане, като затваря масивната врата.“
„Махва ми за довиждане и се отдалечава бързо.“
„Целувам го за лека нощ.“
„Миризмата на пържени чушки ме поздравява с добре дошла.“
Аз, разбира се, предпочитам да няма кавички, но как е според теб?
3018.
Павлина | 13.06.2012 в 15:46
В първия и в последния пример бих поставила кавички – все пак това е нещо изречено (в последното изречение – метафорично).
3019.
Людмила | 07.06.2012 в 17:09
Здравей, Павлина!
Чудя се как трябва да се напише:
стоп кадър,
стоп-кадър или
стопкадър, както е написано в тълковния речник и, естествено, не ми харесва.
Моля те, сподели твоето мнение!
Благодаря!
3020.
Павлина | 08.06.2012 в 8:55
Здравей, Людмила!
Ако се явяваш на изпит, те съветвам да пишеш стопкадър – така си е закотвено в правописния речник. Но в случай че много искаш да го напишеш по друг начин в собствен текст например, може да се позовеш на правилото, че и двете съставки на думата се употребяват самостоятелно (стоп е фиксирана в същия речник като съществително име), следователно е допустим вариантът стоп кадър.
3021.
Тоня | 14.06.2012 в 10:33
Здравей, Павлина!
Моля за разтълкуване на правилата за правопис на титлата далай лама – нужна ли е главна буква Д и ако е така, то тогава каква е разликата с тилата „папа“, която пишем с малка буква, дори когато не е последвана от име.
3022.
Павлина | 14.06.2012 в 21:16
Здравей, Тоня!
Много интересен въпрос, който досега е бил извън моето внимание. Поначало титлите се пишат с малки букви (когато не се използват като официално обръщение) – без значение колко високи са те. Подозирам обаче, че Далай/далай лама не е точно титла. Твърде далеч съм от тибетския (и всякакъв друг) будизъм, но доколкото разбирам, Далай лама е реинкарнация на Авалокитешвара, което (май) е собствено име. Вероятно, ако изпишем далай лама (с малка буква), това за будистите би било също толкова кощунствено, колкото ако някой непосветен в християнството напише името на Бога с малка буква.
Възможно е и да не съм права в тези разсъждения. Според мен всичко опира до това какво представлява Далай/далай лама – титла или/и собствено име. На този въпрос не се наемам да отговоря.
3023.
Ani Byalova | 31.05.2012 в 11:28
Здравей!
Моля, отговори ми защо пишем КОРЕКЦИЯ, а КОРЕГИРАМ, трябвало да пишем корИгирам !?
Четох доста в интернет, но не се убедих, че „коригирам“ е правилно изписаното.
Благодаря !
3024.
Павлина | 31.05.2012 в 13:21
Здравей!
Всичко, което знам и мисля по този въпрос, е тук.
3025.
Poli | 29.05.2012 в 9:45
Аз имам един такъв въпрос, свързан с „натравянето“ и „отравянето“. Напоследък „натравяне“ се употребява масово из медиите в смисъл на „отравяне без летален изход“. В медицинските среди обаче твърдят, че съществува единствено терминът „отравяне“. Ще се радвам да чуя твоето мнение :)
3026.
Павлина | 31.05.2012 в 13:18
Права си, в медицината се употребява терминът отравяне. (Допитах се до мой близък, който е лекар.) Не знам как щях да се изкажа по проблема, ако бях част от тези среди, но като филолог мисля, че думата натравяне има право на легална употреба (извън специализираната литература).
Тя е отглаголно съществително, образувано от натравям се ’получавам увреждане, болестно състояние на организма, причинено от храни, лекарства и други вещества’ (Речник на българския език. Т. 10. С., БАН, 2000, с. 582). Използва се, за да се направи разграничение от отравяне, което може да се употреби със същото значение (разболяване, не умиране), но много по-често имаме предвид летален изход. Също така натравянето не е нарочно, но отравянето може да е и нарочно, и несъзнателно.
Една дума може да се появи случайно в езика, но не може да се задържи, ако от нея няма нужда. Когато по радиото или по телевизията съобщават, че десет души са се натровили, всички слушащи разбират, че те са живи. Ако кажат, че са се отровили, няма да е ясно дали са живи, а по-вероятно според мен е да помислят, че са мъртви.
3027.
Poli | 31.05.2012 в 14:17
Сърдечно благодаря за отговора и да, богатството на езика над всичко! Опитвам се да си обясня откъде идва съпротивлението ми срещу това „натравяне“ по телевизиите. Може би все още възприемам медиите като място за употреба на висок регистър и всеки път ме бодва, като го чуя :)
3028.
Начо | 25.05.2012 в 9:17
Павлина, От известно време се каня да те питам какви са падежните форми на местоимението Аз Ти НИЕ Вие и Те. за дателен падеж в българс кия език. Сигурен съм само формите за трето лице единствено число Нему Ней. Имаме Спор с един роднина за множественето число Дали в Дат падеж ще е Нам Вам Тям или Нами Вами Тями. За първо и второ лице единствено число спорът ни съвсем се изостря . Дали дателните форми са като Винителните тоест /Мен /Мене/ Теб Тебе/ или са /Мени Теби/
3029.
Павлина | 25.05.2012 в 16:17
Формите на ние, вие и те за дателен падеж са нам, вам и тям, а “класическите” дателни форми на аз и ти – мене и тебе.
3030.
piliph | 22.05.2012 в 23:00
В края на писмото пишем:
С уважение: ……….
. ./Пилиф/
След двоеточието върху точките се подписваме. Традиционно използваме наклонени черти, а не скоби. Какво става обаче в обикновен имейл. Никога не съм се замислял, и съм подписвал:
Поздрави,
Пилиф
Днес обаче, търсейки нещо си, попаднах на сайт за въпроси и отговори, в частност за немската граматика, където заклеймяваха запетаята: няма защо да я има, поздравителната формула на края на края на писмото е различна от обръщението в началото, изречението е цяло. И понеже правилата за запетаите са ни сродни, се замислих и нищо не измислих. В двоеточието има повече смисъл, но пък не съм срещал в имейл.
Въпрос към горния: защо слагаме кавички на „административни“ обекти, а на топографски – не? (град Варна, община „Варна“)
Още един: защо при някои уточняващи приложения не пишем запетаи, а при други – да? (град София, писателят фантаст, ул. „И.“ № 6, но: бл. 6, ет. 7, вляво – това не е изброяване, а конкретизиране)
Напоследък съм в цайтнот, не съм се отбивал. Браво за новия сайт.
Поздрави
Пилиф
(без запетая)
3031.
Павлина | 25.05.2012 в 15:38
Благодаря за поздравленията. :)
Аз лично се подписвам така в имейлите:
Поздрави!
Павлина Върбанова
Редно е да има някакъв препинателен знак след Поздрави според мен, но не съм срещала регламентация.
Имената на общините и областите не се поставят в кавички, следователно община Варна. По отношение на това, че между името на улицата и номера не се изписва запетая, това е по традиция; нямам по-добро обяснение.
3032.
piliph | 25.05.2012 в 19:05
Значи за общината съм сбъркал. Но това не отменя въпроса защо в едни случаи на приложения туряме кави, а в други – не.
Впрочем, след като може Варненската община да е Община Варна, защо да не може Варненският районен съд да е Районен съд Варна. След като е приложение, а не сложно име (щом казваш, че не е с дефис) и то не е дълго, кое налага въобще да се обособява с тире? Има ли значение дължината на приложението, напр. Районен съд град Варна? Какво мислиш за обяснение, че тирето замества изпусната дума: Районен съд със седалище в гр. Варна? За Бероето горе, едно време не ги ли пишеха в скоби: „Спартак“ (Пл).
Аз по-скоро питах, защо слагаме запетаи между етажа и апартамента – това не са съвсем еднородни части при изброяване, а се уточняват.
Моля виж си имейла да не ми отиде писмото в спама.
3033.
Павлина | 30.05.2012 в 9:31
В словосъчетанието община Варна думата община е приложение към Варна (опорна дума), а в Районен съд – Варна определяемото е Районен съд, затова Варна се отделя с тире (като пояснение, уточнение – не бих го окачествила категорично като приложение). Вероятно несвойственото място на това уточнение (след определяемото) налага поставянето на тире.
Специално в адресите трудно мога да приема, че става въпрос за еднородни части. Адресът не е изречение, за да търсим в него подлог, сказуемо, обстоятелствени пояснения или еднородни части в него.
3034.
Маша | 21.05.2012 в 14:10
Благодаря за обясненията за кавичките!
Но сега имам друг въпрос. При случаи като тези по-долу дали се поставят запетаи, имам предвид, когато такива не се изискват от строежа на сложното изречение:
„Берое“ – Стара Загора(,) ще играе с еди-кой си.
Общински съвет – Пловдив(,) има извънредна сесия.
Тя е говорител на Окръжен съд – Бургас(,) от миналата година.
3035.
piliph | 22.05.2012 в 22:48
В практиката не се пишат, което не индикира вярност. Впрочем как е интерпункцията – с дефис или с тире, и как са интервалите?
3036.
Павлина | 25.05.2012 в 15:27
В посочените примери е редно да се постави тире с интервали. В новите правописни правила вече няма примери за използване на тире без интервали, което все още не смея да коментирам, докато не излезе новият правописен речник.
По отношение на запетаята липсват категорични указания. Аз бих поставила, защото Стара Загора, Пловдив, Бургас представляват уточнения или допълнителни пояснения, които, след като веднъж са отделени с тире, трябва да е ясно къде свършват (подобно на обособените части).
3037.
Начо | 20.05.2012 в 7:53
Здравей Павлинке, надявам се нямаш нищо против да се обръщам към теб с умалителната звателна форма на името ти след като искаш да си пишем на ти. Искам да знам мнението ти относно смисъла на някои правила в Бълг език. Самите правила ги знам, но на монети те правилата ми изглеждат скарани с логиката. И така защо специалистите по Български език от БАН упорито налагат правилото прилагателното Детски /-а -о -и/ да се пише винаги с ТС а не с Ц. Все пак често съществителното което следва след него предполага че детски се отнася до множество деца, а не до 1 дете.. Например Детска градина. В тази институция се отглеждат и възпитават множество деца а не 1 дете. Подходът към питомците е колективен а не индивидуален така че би трябвало в този случай детска да произхожда от Деца а не от дете. Т ест редно е според мен Експертите от БАН да променят това правило и за напред Децка и Детска градина да станат дублетни а по-нататък правилното да стане децка градина. Същото може да стане и с фразата Детски филм, където детски се отнся до множеството. Тоест до Децата..
3038.
Павлина | 20.05.2012 в 18:29
Правилото, съобразно което трябва да се изписва детски, а не децки, е свързано с т.нар. морфологичен принцип, който е в основата на българския правопис. Морфемите трябва да се изписват по един и същи начин, независимо от това как се произнасят в конкретните думи.
В прилагателното детски коренът е дет-. Той е в основата на не една и две думи: детински, детство, вдетинявам се, детегледачка, детенце, детинство и др. Формата за мн.ч. деца е едно от изключенията в българския език – образува се не от дете и съответното окончание, а е наследена от старобългарското дѣтьца, форма за мн.ч. на умалителното дѣтьце. Впрочем има и други думи, в които последната съгласна в корена е променена: дечица, дечурлига, дечко.
Не намирам основания формата децки да бъде издигната в ранг на дублет.
3039.
Начо | 21.05.2012 в 9:02
ДА права си за дечурлига но това все пак е умалително название. Все пак мисля че в случая с институции като детска градина, произведения посветени на деца и др трябва да важи логическото правило а не морфоло гичното. Още повече, че правописът на новобългарския език е повече фонетичен отколкото морфологичен или исторически.
3040.
Павлина | 21.05.2012 в 9:36
“Основната част от правилата за писане на думите в българския език се основава върху морфологичния принцип.”
(Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., БАН, Просвета, 2011, с. 14.)
3041.
Даниела | 18.05.2012 в 21:07
Здравей, Павлина!
Тази вечер спонтанно в главата ми възникна въпроса: Защо на думата „вечер“, която е в ж.р. се поставя прилагателното „добър“, в м.р.?
3042.
Павлина | 18.05.2012 в 21:25
В старобългарския език съществителното е било от м.р. Впоследствие е променило рода си, но някогашното съгласуване с прилагателното в това словосъчетание се е запазило.
3043.
Маша | 16.05.2012 в 18:43
Това горе съм аз, Льоклер ;), тоест Маша.
3044.
Павлина | 16.05.2012 в 20:32
Объркването идва от това, че използваш различни източници, които си противоречат. Не знам точно кой е речникът, в който е посочено, че се пишат кавички при улици, булеварди и площади, но така е правилно. Недостоверен е онлайн източникът, който твърди, че е грешно да се пишат кавички в тези случаи. Ако позволиш, бих те посъветвала да си по-критична към написаното в интернет (и не само). На всеки може да му хрумне нещо и да го публикува, представяйки го като правило.
3045.
ijrhdoe | 16.05.2012 в 18:38
Май наистина се обърках. В речника е посочено, че кавички при улици, булеварди и площади се пишат, с изключение на случаите, когато са за адрес на пощенски пратки. Дори кварталите да са приравнени смислово на градчета /макар да съм смятала винаги, че квартал и жк е едно и също :) /, но в това, което съм цитирала в предишния постинг като пример за ИЗЛИШНА употреба на кавички, са споменати НЕ САМО кварталите, но И названията на улици, булеварди и т.н. При това в приведеното изречение не става дума не за адресиране!
3046.
Маша | 14.05.2012 в 19:27
Здравей, Павлина. Имам въпрос за употребата на кавички. Прочетох следния пример за честа ГРЕШКА:
„14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.( “)Люлин( “), където се намира офисът на вашата фирма.“
Тоест излиза, че кавичките тук не би трябвало да се пишат /?/, а аз не съм срещала такова правило досега. Може ли да разясниш?
3047.
Павлина | 16.05.2012 в 10:46
Здравей, Маша!
За съжаление, точно имената на кварталите са пропуснати в правилата за поставяне на кавички, но тъй като те наподобяват села или градчета (и май повечето са бивши села или градчета), не се ограждат с кавички. Проблемът при “Люлин” е, че това не е квартал, а жилищен комплекс, а названията на жилищните комплекси се пишат в кавички: жк “Люлин”, жк “Изток”. Същото важи и за имената на улиците и булевардите.
3048.
meandor | 14.05.2012 в 18:47
Здравейте, Павлина. Имам следния малко странен въпрос: можете ли да ми кажете къде е правилно да се поставя ударението в имената Роман и Богдан. Винаги съм мислел, че са Рома̀н и Богда̀н, но повечето хора май не са съгласни. Проверих, че в руски и украински ударението е в края на думата. Роман, докато знам идва от гр. Романо̀с и няма как да спазим чуждото ударение…
3049.
Павлина | 16.05.2012 в 11:02
Боя се, че не мога да дам компетентен отговор. Ономастиката (дял от езикознанието, който се занимава със собствените имена) е встрани от моите интереси. По отношение на Богдан и Роман – аз бих ги произнесла с ударение на първата сричка. Възможно е в някои краища на България да се произнася Богдàн, и ако някой държи да бъде наричан така, не виждам нищо лошо. Що се отнася до Ромàн, много бих се учудила, ако някой го произнесе, защото настъпва неприятна омонимия с нарицателното роман.
3050.
boikov | 13.05.2012 в 16:03
Здравей,Павлина!Имам следния проблем относно сложните наречия.Не мога да разгранича кога трябва да се пише вляво и кога в ляво,кога оттук и кога от тук,кога отгоре и кога от горе…четох в разни сайтове,че наречия,които не образуват смислова цялост се пишат разделно т.е. от тук.Но как да разбера кога образуват смислова цялост?Четох също така,че слято се пишат подобни наречия,когато при изговаряне имат само едно ударение…странна работа.Например в изреченията:
„Тя свали чантата си от горе“ и „Отгоре,върху книгата,лежеше новата й чанта“
Защо в единия слуай е от горе,а в другия отгоре?Моля ти се,помогни ми да разбера това правило!
3051.
Павлина | 14.05.2012 в 13:21
Здравей!
Виждам, че си поставил на няколко места този въпрос. Отговарям тук. И аз понякога трудно правя разграничение кога да пиша наречията слято и кога разделно. Доколкото ми е било по силите, разяснила съм го тук (виж и коментарите, също и отпратката към статията на Е. Георгиева).
3052.
Ляо | 10.05.2012 в 17:52
Реших да се поразровя за пастърмата/пъстърмата, за да потърся обяснение – според тази статия http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=992871 излиза, че не е случайно, тоест не е грешка. Следва въпросът обаче – защо е пастърма, но кайзер-пъстърма. Ако са искали да включат дублетни форми, да го бяха направили и на двете места, а не едното да се пише по единия начин, а другото – по другия. Пак са се оказали непоследователни. Дано в новия речник да са по-прецизни; сигурно затова и го бавят толкова, за да го изпипат отвсякъде. Поне ми се иска да е така. ;)
3053.
Ляо | 10.05.2012 в 13:44
Павлина, как трябва да се напише според теб – лимонтозу или лимонтузу? В ‘Нов правописен речник’ е дадена само една форма – лимонтузу, но след ‘кайзер-пъстърма’-та не им вярвам много. :)
3054.
Спас Колев | 10.05.2012 в 14:18
Би трябвало да е с „у“ .- идва от турски, tuz означава сол.
3055.
Павлина | 10.05.2012 в 15:08
Отговорът е тук.
3056.
Ляо | 10.05.2012 в 16:16
Благодаря. За съжаление, нямам по-нови речници освен НПРБЕ. В единия, в който погледнах – българо-английски – беше написано с ‘у’. В другия, още по-стар – речник на чуждите думи – беше написано с ‘о’. Но там поначало има доста остарели думи, като ‘джентлемен’.
3057.
Ляо | 10.05.2012 в 16:20
Нямам представа от турски, но във въпросния речник на чуждите думи, в който погледнах,беше написано с ‘о’, а на етимологията – тур. limontozu от гр. Затова се обърках. :)
3058.
Спас Колев | 10.05.2012 в 16:35
Всъщност и аз нямам особена представа – използвах Уикипедия: http://tr.wikipedia.org/wiki/Tuz_%28kimya%29 :D
3059.
Krisi | 10.05.2012 в 11:19
Благодаря ти! Бях приятно изненадана, че пишеш в този сайт, защото колегите ми бяха казали за него и като го разгледах, много ми хареса. Поздравявам те!
3060.
Krisi | 09.05.2012 в 12:07
Здравей отново, Павлина!
Извадила съм си два примера, за които искам да попитам дали са правилно написани:
1.След като констатира, след извършена служебна справка, че по сметката на АССГ е постъпила сума от 280.00 лв., ? и като съобрази определението от предходното съдебно заседание за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, съдът назначи за вещо лице Иванка Иванова.
2.По отношение на останалите двама, които са регистрирани на територията на ТД на НАП-Пловдив, въпреки че сме изпратили писмо, отговор не сме получили все още, ? и не мога да представя доказателствата.
Моля да разясниш положението със запетая пред съюза И. Когато обособената част ми е ясно изразена, нямам проблем, но трудно я различавам и май бъркам свързването на две прости изречения с обособени части, да не говорим, че може да е и някаква присъединителна конструкция, от които със сигурност знам само за започващата с „и то“. Във въпросните примери мисля, че се личи. Помощ, пълна каша ми е!
И още нещо: вземам или взимам? „Взимам” не го намерих в речника, но го срещам много често. Дублетна форма ли е?
3061.
Павлина | 09.05.2012 в 21:34
Здравей, Криси!
В сайта Как се пише? съм публикувала статия със систематизирани правила за поставяне на запетая пред съюза и.
Първият ти пример се отнасят към точка 3 от въпросната статия – две прости изречения са свързани с и, а между тях има друго просто изречение, което пояснява първото. Е, при теб има и една обособена част за разкош, но това не променя нещата по същество.
След като констатира, [обособена част], [подчинено изречение, поясняващо предходното], и като съобрази определението от предходното…
Пред и трябва да се постави запетая, защото тя затваря подчиненото изречение.
Във второто изречение всъщност няма нищо особено точно там, където е поставен въпросителният знак (сложното е преди това :) – две прости изречения са свързани със съюза и:
По отношение на останалите двама… отговор не сме получили все още и не мога да представя доказателствата.
За вземам и взимам какво да ти кажа… Чакам да излезе новият правописен речник, за да се убедя, че липсата на взимам в речника от 2002 г. не е пропуск, а съзнателно низвергване на дублета.
3062.
Красимир Иванов | 09.05.2012 в 11:04
Тук наистина не можах да се ориентирам. По принцип, когато слагам пълен член, „търся“ подлога в изречението. В приведения пример по-долу се твърди, че има и други случаи, когато се поставя пълен член. Дали е вярно това?
„А Вие все пак научете българския правопис!“- цитат на коментар #170 от “Sophijski”
Правилното е: А Вие все пак научете българският правопис.
Когато искаш да поставиш ударение на това, че се отнася за български език и за човек, който го владее но не добре. Ако го казваш на чужденец ще бъде: А Вие все пак научете български правопис. И в двата случая няма непълен член.
А ето и линк, за по-подробно сведение:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/05/08/1823075_umira_li_bulgarskiiat_ezik/?p=0&ref=id#comment-161
3063.
Павлина | 09.05.2012 в 11:37
Е, това са някакви нови идеи. :) Нищо сериозно няма в коментара, не му обръщайте внимание – това е моят съвет. Правилно е “българския”, защото е определение към допълнението.
3064.
Красимир Иванов | 24.05.2012 в 11:54
Много Ви благодаря! Най-вече за това, че Ви има. Пожелавам Ви искрено само успехи и здраве:)
3065.
Павлина | 25.05.2012 в 16:12
Благодаря и аз, пак заповядайте. :)
3066.
Бо | 06.05.2012 в 21:05
Здравейте!:) „В крайна сметка“ обособява ли се със запетайки в изречението? Напр.: В крайна сметка (,) реших да замина.
3067.
Павлина | 07.05.2012 в 10:18
Здравейте!
Не виждам основание този израз да се отделя със запетаи от другите части на изречението.
3068.
Бо | 07.05.2012 в 17:19
Благодаря за бързия отговор.
Мина ми на наум за запетаите, защото правя пауза: В крайна сметка (пауза) реших да замина. Поне на мен така ми идва.
3069.
Mihaela | 28.04.2012 в 15:25
някоко студента как трябва да бъде употребена формата моляяяяя ви помогнете ми много е спешно
3070.
Павлина | 28.04.2012 в 22:10
Понеже е спешно, отговарям първо на този въпрос – няколко студенти е правилно. Може да прочетете повече за правилото тук, за да се справите сама следващия път.
3071.
Диляна | 25.04.2012 в 21:11
Здравей, Павлина!
Бих искала да ми помогнеш – кога се използва немски и кога германски. Аз знам, че немски е само езикът, който се говори не само в Германия. Напоследък обаче започвам да се обърквам.
3072.
Павлина | 04.05.2012 в 9:24
Здравей, Диляна!
Не само езикът е немски според Речник на българския език. Т. 10. С., БАН, 2000, с. 886. Това прилагателно може да се употреби и по отношение на германците (немци е другото название) и Германия: немски войници, немски спортисти, немски автомобили, немска кухня и др.
3073.
Диляна | 11.05.2012 в 14:40
Много благодаря!
3074.
Slavius | 25.04.2012 в 16:15
Явно че не се разбираме, и това ще е последното ми изказване.
Аз не споря, че произношението „вяра“ винаги е било „книжовно“, но ти си даваш сметка, че има производни думи, като „вероучение“ (с книжовно произношение „вероучение“, а не „вяроучение“), за които е важно да запазят корена си написан „вѣроучение“. Важно е, защото става за една и съща дума „вѣра“.
Благодаря за пропоръчанта книга, и наистина последно, ако не ме лъже паметта, имаше една достатъчно проста и ясна конвенция по този въпрос в годините преди 1944.
Бладогаря също, че ми се даде възможност да пиша тук.
3075.
ldtr | 25.04.2012 в 23:51
Разбирам те, искаш да кажеш, че коренът на думите /vjara/ и /veroučenie/ трябва да се изписва еднакво: “вѣр-” (“вѣра” и “вѣроучение”). Да изчакаме Павлина.
Сещам се и друго интересно четиво, в третия том на Беньо Цонев имаше възражения срещу писането на някои думи с Е вместо с ѣ и обратното според Иванчевския правопис.
3076.
Slavius | 23.04.2012 в 18:23
Може ли да осветлите на общата публика, защо не се разглежда сериозно връщането на ЯТОВАТА ГЛАСНА – буквата, която обедибява двата диалекта.
В Youtube има едно интервю с Тодор Живков – и там на въпроса дали се чувства неграмотен, той видимо обиден, обясни как още от нелегалните си години е работил за установяването на т.нар. „нов правопис“, в който ЯТОВАТА ГЛАСНА не присъстваше и все още не присъства. На кого прочие беше удобно да се заличи тази буква ? Няма ли вече защитници на тази буква ? Докога науката ще слиза долу при хората, а не хората да се стремят към науката ?
3077.
ldtr | 24.04.2012 в 0:38
Винаги съм се чудил за какво „обединяване“ става дума, след като се предполага, че връщането на въпросната буква ще е съпроводено с разпадане на единния в момента книжовен език на 2 изговорни варианта.
Освен това знам със сигурност, че навремето всички са били безкрайно щастливи, когато са премахнали е-двойното.
3078.
Slavius | 24.04.2012 в 14:45
Благодаря за отгора, с който си позволявам да не се съглася:
1. За да обесня за какво обединение става дума, ще ви дам пример : думата „вяра“ [belief]: според сегашния правопис се пише ВЯРА, но и до днес в Зададна България се произнася ВЕРА. Според стария правопис се е пишела В-ЯТ-РА, което е обединително за двата диалекта, и било въпрос на местно/локално предпочитание да се произнася ‘вяра’ или ‘вера’. Разбира се граматиците пак могат да установят норма за произношението в книжовния език, но важното е, че и на двата диалекта думата се пише еднакво. За доказателство ще ви кажа , че известното стихитвореное „Вяра“ на Вапцаров, се е произнасяло от него самия като ‘вера’ – но се е пишело ‘В-ЯТ-РА’
2. Аз изобщо не вярвам че „всички са били безкрайно щастливи“; хората от вида на Т. Живков може и да са били „щастливи“; но за хората на науката, това е било глупост.
3. Жалко че аз самият не съм учил по стария правопис, но ако даде Господ и това може да стане; а пък що се отнася до компютърни фонтове, аз сам ще мога да си ги създам; най-накрая живея извън България и никой не може да ме ограничи да ползвам „ЯТ“
3079.
ldtr | 24.04.2012 в 22:14
1. Правописът е предназначен да отразява книжовния език, а не диалектите. В книжовния език и сега, и преди е било прието произношението /vjara/, а произношението /vera/ и сега, и преди е било диалектно, т. е. некнижовно. Съответно и старият правопис „вѣра“, и новият „вяра“ отразяват изговор /vjara/. Затова преди реформата всички българи е трябвало да научават 2 неща – книжовното произношение и правописа. Сега е много по-лесно.
2. Все пак хората на науката са по-малко от 1% от населението, нали. А и отечественофронтовският правопис е предложение на комисия от най-добрите ни тогавашни лингвисти.
3. Разбира се, това е много интересно. Трябва да имаш предвид обаче, че преди 1945 г. никоя правописна норма не се е задържала за дълго, имало е доста промени, всякакви правописни школи са поддържали свои варианти. Препоръчвам ти да прочетеш „История на българския правопис” от Русин Русинов.
Накрая, днес също и в България никой не може да те ограничи да ползваш “ЯТ”, просто това ще означава, че не се придържаш към правописа на съвременния български книжовен език.
3080.
Павлина | 04.05.2012 в 12:02
Доколкото си спомням, в зората на демокрацията или малко по-късно се заговори за връщане на буквата ѣ в българската азбука. За мен това действие би било, на първо място, непрагматично. Да предположим, че трябва да изписваме ѣ на съответните места в думите. Това значи, че милиони българи от най-различна възраст трябва да запомнят в кои думи се пише ѣ, например снѣг, снѣжен, дѣл, отдѣлен, бѣгам, побѣгна и др. Как ще им бъде обяснено, че в същото време трябва да продължат да пишат поляна, ям, село, пека, месо, защото, виждате ли, онези гласни звукове в първата група думи имат различен исторически произход в сравнение с гласните във втората група думи.
Макар че имам представа от историческите процеси в българския език – или пък може би точно затова – давам си сметка, че няма смисъл от връщането на ѣ. На първо място, от практически съображения. Никой няма нужда от хаос в правописа.
3081.
Мартин | 21.04.2012 в 18:02
Здравей, Павлина!
Имам три главоблъсканици, които не ме оставят на мира.
1. Първата е за изписването на няколко думи, които срещам доста често, и за които попадам редовно на различни варианти. Става въпрос за „посвоему“, „поновому/постарому“, „во веки веков“. Би ли казала дали правилно са написани? Грешна ли е формата „по новому/старому“?
2. Също искам да те попитам защо, ако изписваме „следобед“, пишем „преди обед“ (същото ли важи и за „следобяд“ и „преди обяд“?).
3. И за финал, чел съм различни коментари, но има ли някакво правило за плуралната форма на думата „ден“ – „дни“ или „дена“ е по-правилната?
Поздрави!
3082.
Павлина | 22.04.2012 в 16:56
Здравей, Мартине!
Ето отговорите ми:
1. Тези три думи трябва да се изписват слято, разделното изписване е грешно. Повечето наречия, образувани от предлог и стара падежна форма на съществително име, се пишат слято. Под този знаменател се подвежда и посвоему, където падежната форма е на местоимение.
2. Причината е, че съчетанието на предлога след и съществителното обед вече представлява една дума, докато за съчетанието преди обед се смята, че този момент не е настъпил. Виж също по-горе коментар 449.
3. Плуралната форма на ден си е дни, там няма колебание: един ден, много дни. Може би въпросът ти е защо се предпочита плуралната форма, когато трябва да се употреби бройната форма – два дни, а не два дена. Виж по-горе коментар 276.
3083.
Ляо | 24.04.2012 в 11:18
Павлина, а дали все пак няма вариант след обед/след обяд да се пишат и така. Например ако се има предвид ‘след като сме се нахранили’ или ‘след пладне’, тоест става дума за конкретен момент: ‘Ще ти се обадя веднага след обяд/след обед.’ Докато под ‘следобед’ да се има предвид целият период от няколко часа след пладне?
И понеже в момента новите правила не са ми подръка – би ли казала дали има някакви съществени промени при слятото, полуслятото и разделното писане в сравнение с ‘Нов правописен речник’?
3084.
Павлина | 03.05.2012 в 10:27
Със сигурност имаш основание за първия въпрос. Ще ти се обадя веднага следобед е някак безсмислено – след следобеда идва вечерта, а тук идеята е друга. Вероятно аз бих го написала разделно: Ще ти се обадя веднага след обяд или Ще ти се обадя малко след обяд.
Съществени промени при слятото, полуслятото и разделното писане не съм забелязала. Все пак вече има примери за разделно писане, които преди липсваха: видео клип, фото лаборатория, топ листа.
3085.
Ляо | 03.05.2012 в 15:39
Да, после ми хрумнаха и други примери. ‘Ще ти се обадя следобед’ би трябвало да означава някъде между 12 и 18 ч., а ‘Ще ти се обадя след обед’ – примерно докъм 13 ч. Или пък ‘Лекарството трябва да се взема веднъж дневно след хранене, аз обикновено го пия след обед’.
А в това слято, полуслято и разделно писане е пълен хаос – в момента съм се хванала да го чета. Има много нелогични неща, поне за мен. Например по каква логика трябва да се пише ‘от горе до долу’, но ‘отдолу-догоре’? Или пък ‘кайзер-пастърма’ (тук реагирах с известно злорадство на поредната грешка в речника :)) – вероятно заради традицията, но ‘шкембе чорба’ и ‘дроб сарма’ – вероятно заради новите тенденции. Следващите ми въпроси вероятно ще бъдат все за това – ако не си се изморила да отговаряш. :)
Междувременно се сетих за ‘страна-членка’ – както си го написала в публикацията за ‘или’. Но пък според правилата трябва да се напише разделно или с голямо тире. Или си го написала така, защото така е било в примера?
3086.
Павлина | 04.05.2012 в 9:16
След като се приема, че от горе до долу са четири отделни думи, според мен няма никаква логика – нито човешка, нито правописна, от долу до горе да се изписва по някакъв различен начин. След като си казал А, трябва да кажеш и Б. Аз трудно мога да си обясня и от горе надолу защо трябва да се пише така, ама нейсе. За кайзер-пастърмата ще изчакам новия речник.
За страна-членка и държава-членка проблемът е много сериозен впрочем, но май не се е повдигал досега. Според правописната норма трябва да е държава членка и държава – членка на ЕС. Обаче в официалните документи на ЕС си е страна-членка, страна-членка на ЕС, държава-членка, държава-членка на ЕС и никой не се съобразява с това, което би трябвало да е правилно.
3087.
Мирчева | 20.04.2012 в 22:26
В същата книга срещнах – Булева алгебра. Коректорката явно се съобразява с новите правила . Подразбрах го от думата -отъпкан с О вместо У, но не си обяснявам защо е Булева алгебра с главна буква. Нали вече е питагорова теорема, морзова азбука, брайлова азбука с малки букви?
3088.
Павлина | 22.04.2012 в 14:18
Коректор(к)ите понякога попадат на случаи, които не са описани в правилата, и трябва да вземат решение на основата на познанията и опита си. Това е по отношение на Бонди-синьо. За Булева алгебра нямам обяснение. Ако се следват правилата, трябва да е с малка буква.
3089.
Мирчева | 20.04.2012 в 22:18
Павлина, изпращам ти едно прилагателно,което ме впечатли. В книгата за Стив Джобс го видях. Искал е да направи по-впечатляваща кутията на един „Епъл“. Предлага цвят Бонди- синьо. Така се казва един много красив плаж в Австралия.
От мен едно сребристо-синьо от нашето море.
3090.
vilervale | 19.04.2012 в 8:43
Здравей, Павлина,
Боря се със следното объркване:
„През 2011 г. служителите са 269.
– 42 от тях са прокурори (….)
– 210 са административни служители и (…)“
Трябва ли да бъде „42-ма от тях“?
Благодаря :)
3091.
Павлина | 19.04.2012 в 11:21
Здравей!
Тук и аз не знам как е редно да бъде. В подобни случаи не се престаравам и си пиша само “42”.
3092.
Krisi | 19.04.2012 в 8:27
Здравей!
Имам много лесен, по всяка вероятност, за теб въпрос, но не и за мен. Как се пише „фикс идея“. Мисля, че така е правилно, но по телевизията го видях написано така: фикс-идея, и ми стана интересно как е правилно. :)
3093.
Павлина | 19.04.2012 в 13:16
Здравей!
Лесно е да се изплъзна и да ти кажа, че е правилно да се пише идея фикс. Що се отнася до фикс идеята, бих се колебала между разделно и слято изписване. Според речника на чуждите думи фикс е неизменяемо прилагателно име и мисля, че фиксидея e най-близко до модела съкратено прилагателно + съществително: електроуред, националдемократ. От друга страна обаче, наподобява и съчетания от две съществителни, първото от което пояснява второто. Заради по-лесното зрително възприемане бих предпочела фикс идея.
3094.
Гергана | 13.04.2012 в 9:17
Здравейте, Павлина!
Втори опит за коментиране (първият потъна някъде)…
Първо искам да Ви благодаря за усилията, които полагате, за да научите хората на български език – блоговете Ви са изключително информативни и полезни!
За запетаята в изречението на Борислав от коментар 498 – аз съм тази, която спори, като се позовавам на една забележка от „Правописен речник на българския език“ (2005), към която бях добавила линк в предния опит за коментар, и може би системата ме е сметнала за „спамер“, затова сега ще копирам само текста: „Когато дадено наречие, което може да участва в сложен съюз, е употребено като второстепенна част – обстоятелствено пояснение в главното изречение, между него и подчинителния съюз се пише запетая“. Примерите към тази забележка са следните:
Боя се само, че то няма да бъде за дълго все така чисто. (Б. Райнов)
Сега ще отбележа само, че понякога тя изглеждаше решена да ми разкрие плановете. (Ив. Петров)
– Нищо не ми трябва… Само, ако е възможно, нека ми носят чая топличък. (К. Константинов)
Ходила съм при нея винаги, когато ми е било трудно или е трябвало да реша важен въпрос.
Съответно в изречението, за което спорим, смятам, че „само“ пояснява глагола (значи), тъй като (въпрос на интерпретация) „уважението“, което нациите изпитват едни към други, всъщност не е истинско уважение, а начин да се прикрие скритата полза от нещо. Не значи, че само Франция има полза от нещо си – означава, че Франция (или просто някоя друга държава) може да е една от страните с полза от това… И на всичко отгоре при изговор правя и пауза между „само“ и „че“, затова ми е толкова неестествено да няма запетая между тях. Та, ще ми се най-после да я разбера работата с тези уточняващи наречия…
3095.
Павлина | 19.04.2012 в 13:41
Здравейте, Гергана!
Тази работа с уточняващите наречия и аз не съм я разбрала докрай. ;) И на мен ми се случва, когато работя, да попадам на изречения, в които е трудно да определя дали наречието има уточняваща функция.
Всъщност отдавна се каня да напиша една статия на тема “Вторачени в запетаите”. Точно това правим понякога – вторачваме се в някакво правило и в някакви примери и започваме да спорим трябва ли да има запетая, или не, на това място ли да бъде, или на онова. Запетаите трябва да помагат да възприемаме текста, като сегментират изреченията по определен начин (той зависи от основния пунктуационен принцип във всеки език). В някои случаи (като посочения) според мен е добре да се допуска известна свобода.
3096.
Гергана | 20.04.2012 в 10:47
Даа, вторачването си е отделна тема, но когато аргументите с „езиковия усет“ вече не минават, се налага и употребата на други методи. ;) Обаче вече съм по-спокойна, че не съм единствена в недоразбирането :) И не смятам да отпиша напълно запетаите при тези наречия (но бих прибегнала по-скоро до промяна на словореда)
3097.
Павлина | 13.04.2012 в 7:56
Здравей, Цветомире!
Формите обяд и обед са дублетни според правописния речник, т.е. може да използваш която намериш за добре, и никой няма основание да те поправя (виж и коментари 448 и 449 по-горе). Прилагателното обеден се пише и изговаря с е във всичките му форми: обеден, обедна, обедно, обедни.
3098.
Цветомир Делийски | 11.04.2012 в 22:41
Здравей Павлина,
бих искал ако имаш време и ако вече не си коментирала тази тема в друг твой пост, да обясниш кой правопис е правилно да се използва когато говорим за обЯда си и за обЕдното време …
Лично аз смятам, че е правилно да се пише и казва отивам на обЯд, но в друг контекст бих написал обЕдно време и по обЕд ще се видим в ресторанта …
Днес един приятел ми направи забележка, че навсякъде всичко се пише с Я а не с Я и Е в отделните случаи. И почнах да се съмнявам в това, което знам …
Моля за разяснение или ако вече е писано по тази тема за линк за да мога да прочета!
Предварително благодаря1
Цветомир
3099.
Ляо | 30.03.2012 в 16:44
Павлина, и аз имам въпрос за запетайки. Може би е нещо елементарно, което ми убягва. Става дума за ‘особено ако’. Защо пред съчетанието се пише запетая, тоест се смята за сложен съюз? ‘Особено ако’ звучи като ‘само ако’, но ‘само’ се възприема като уточняващо наречие и затова пред него не се пише запетая.
Ще се извиня само ако и ти се извиниш.
но
Обичам торта, особено ако е с шоколад.
Пред ‘особено след като’ също ще има запетая и т.н. Защо е така?
3100.
Павлина | 01.04.2012 в 9:55
Защото това е присъединителна конструкция, която или се отделя със запетая, или се оформя като самостоятелно изречение. В академичната граматика има пример за присъединителна конструкция, въведена с особено когато.
3101.
Ляо | 02.04.2012 в 12:20
А би ли обяснила повече за тези присъединителни конструкции и какви други може да съществуват? Работата е там, че на практика знам, че на едното място няма да има запетая, а на другото – не. И изобщо не бих се замислила за това, дали да сложа или не. Но на практика не мога да си обясня защо е така, тъй като и едното е наречие, и другото. Междувременно се сетих и за ‘освен ако’, пред което също се пише запетая, но там е по-различно, защото ‘освен’ е предлог. Така че там няма какво да се коментира, нали?
3102.
Павлина | 04.04.2012 в 8:57
Откровено казано, присъединителните конструкции са, малко или много, аморфни. Цитирала съм определението за тях в коментар 477. В синтаксиса не им се отделя много внимание. Типичните присъединителни конструкции се въвеждат с и то, при това, освен това, също така, особено.
3103.
Ляо | 04.04.2012 в 14:15
Благодаря!
3104.
Милена | 30.03.2012 в 13:19
Здравей, Павлинче :)
Отдавна ме мъчи един въпрос, свързан със запетайките. Допустимо ли е да се постави запетая с цел избягване на двусмислие на място, където от граматическа гледна точка не трябва да има запетая? Давам пример:
„Шансовете да се случи отново са много малки.“
Допустимо ли е след „отново“ да се постави запетая? И изобщо, как стои въпросът с поставянето на запетаи там, където граматиката не го изисква, но биха доизяснили смисъла на написаното?
3105.
Павлина | 01.04.2012 в 9:46
Поначало се допуска поставяне на запетая с цел избягване на двусмислие – все пак пунктуацията трябва да е в услуга на правилното възприемане на текста (според замисъла на автора). Точно в това сложно изречение обаче правилата налагат да се постави запетая. Изречението, което се въвежда със съюза да, се огражда със затваряща запетая, без значение че отваряща не се поставя. Авторът може само да избере къде точно да я постави – преди или след отново.
3106.
Феликс Попов | 28.03.2012 в 9:03
Благодаря на всички за любезните разяснения.
3107.
Павлина | 28.03.2012 в 7:42
Използването на термина диоксид, доколкото успявам да се ориентирам в информацията, е наложено от стандартите. Според БДС също трябва да се използва диоксид (ето тук примери: http://www.bds-bg.org/standard/info.php?standard_id=24221). Гледам, че и руснаците май са възприели диоксид и оксид (http://bit.ly/GSIq6g, http://dic.academic.ru/dic.nsf/ogegova/45026).
Относно изписването на 19 век аз съм склонна да не поставям точка. Според правилата точка не се пише след числително редно, означено с арабски цифри, когато следва името на месеца, изписано с букви (22 март), или при означаване на години (2012 г.). За вековете не е споменато нищо, но все пак те се родеят с датите.
За израждането какво да кажа? И аз го асоциирам с нещо твърде неприятно, но си е термин, който се използва от лекарите. Впрочем в големия речник на българския език това са две различни думи. При обяснението на втората е включен синонимът ображдам, но в самата речникова статия за ображдам е дадено друго значение – ’за растения… раждам, давам в голямо количество плод’. Отбелязано е, че думата е остаряла и диалектна, така че тя няма как да замени израждам. Впрочем аз сега я срещам за пръв път.
И по трите въпроса изразявам само лично мнение. :)
3108.
nousha | 28.03.2012 в 0:55
Значи, повтарям. В химията съществува нещо, наречено IUPAC – Международен съюз за чиста и приложна химия. Той издава едни книги, в които се съдържа разработената от него номенклатура. Две от тях описват правилата за наименоване на химически съединения. Те са достатъчно строги и не може всеки да си прави каквото си иска. България използва номенклатурата по IUPAC, според която се пише оксид/ диоксид. Окис/ двуокис е взето от старата руска номенклатура. Принципно не е проблем да се пишат и по двата начина, но за предпочитане е възприетата от европейските, съответно и от нашите стандарти номенклатура IUPAC, а в съвременен научен текст няма да видите „окис“.
3109.
Спас Колев | 28.03.2012 в 7:48
При по-сериозен интерес може да се ползва тази книжка: http://khimiya.org/pdfs/KHIMIYA_19_2_REVIEWS.pdf
3110.
Феликс Попов | 27.03.2012 в 21:39
И още една сдобавка, този път от Правописния речник на БАН (изд. 1995 г.): в книжовния език по това време няма дума „диоксид“, а „двуокис“ има.
3111.
Спас Колев | 28.03.2012 в 7:56
И това е така, формата „диоксид“ е сравнително нова (вероятно някъде от 80-те).
Въведена е в резултат на усилията на IUPAC да унифицира номенклатурата на съединенията по подобие на биологичната номенклатура, която е независима от конкретния език. Резултатът на този етап е половинчат, защото са запазени доста изключения за по-тривиалните вещества (въглерод, водород и т.н.). От друга страна основната цел на унификацията е избягване на грешки в превода при по-сложните съединения, които така и така нямат наложени разговорни наименования.
3112.
Павлина | 28.03.2012 в 9:09
И в по-новия правописен речник (2002 г.) липсва диоксид, има само двуокис, което си е пропуск според мен – при положение че терминът е стандартизиран и се използва и в учебната литература.
3113.
nousha | 27.03.2012 в 15:57
Бих искала да кажа за диоксида. „Двуокис“ изобщо не е традиционна. В имената на химичните съединения си има строг ред и номенклатура, формата „диоксид“ е възприета като норма още от времето, когато аз учех химия в училище, което значи над 20 години. Това е правилното наименование на съединението на български – диоксид. „Двуокис“ е остарялата форма. (От известно време Уърдпрес не ми дава да се логна с профила си от блогспот :()
3114.
Феликс Попов | 27.03.2012 в 21:37
Е, аз съм учил по времето на Бийтълс, преди доста повече от 20 г., и тогава строго възприетото понятие беше „двуокис“. Според мен то означава абсолютно същото, каквото и „диоксид“, значи остава да се предпочете българската пред чуждоезиковата форма.
3115.
Феликс Попов | 27.03.2012 в 12:47
Привет, Павлина,
Текущите ми запитвания към Вас (макар съзнателно да се опитвам да ги ограничавам) са няколко:
– Правилна ли е масовата употреба на чуждоезиковата форма „диоксид“, а не на традиционната за родния език дума „двуокис“?
– В нашествието на канцеларско-административния стил из нашия език се включва и използването на отглаголното съществително „израждане“ в смисъл на лекарска помощ при раждането на бебе. Знаем обаче основния му смисъл на правилен книжовен език: влошаване на качествата на организма в сравнение с предишните поколения, дори пълна загуба на по-висшите телесни или душевни качества. Струва ми се, че да се каже „ображдане“ е малко по-правилно от „израждане“, но все пак си е езикова грешка – прав ли съм?
– Срещнах в мрежата компетентни мнения, че изписването на вековете с арабски цифри и без да се поставя точка (както се прави при редните числителни) – прим. 19 век, било правилно в съответствие с новите езикови тенденции; докато предишния начин на изписване с римски цифри (XIX век) вече бил остарял. Мисля си, че ако отнесем въпроса към някоя коректорка с дългогодишен опит, тя ще твърди тъкмо обратното, и според мен ще бъде права.
Благодаря Ви предварително за търпението и се задължавам да не круширам влечението си към езиковите проблеми, ако някой от тези въпроси вече е обсъждан в блога, а аз съм пропуснал този момент. (Нека – вместо да задам последен въпрос – отбележа, че за това „круширам“ [т.е. разрушавам, унищожавам, разпадам се] имах безполезен спор с пишещ брат, който ме убеждаваше, че е нормално да се използват такива „нови“ думи, открити при бродене из мрежата.)
Сърдечни поздрави!
Ф. Попов
3116.
emy | 26.03.2012 в 20:08
Искам да попитам как е правилно да се пише 10мл или 10 мл?4г. или 4 г.
3117.
Павлина | 27.03.2012 в 7:54
Съкращението трябва да се отдели с интервал: 10 мл, 4 г (ако е съкращение на грам, се пише без точка).
3118.
Спас Колев | 27.03.2012 в 8:21
Тези означения на единици съответстват на БДС 3952, който е отменен още през 1994 г.
В по-новите български стандарти (БДС ISO 31, после БДС ISO 80000), които би трябвало да се ползват поне в техническата литература, единиците се означават пак без точка, но със символите на Международната система единици (т.е. със съответните латински или гръцки букви – 10 ml, 4 g).
Идеята е, че това не са съкращения (затова няма точки), а друг вид символи – особени константи, умножението с които превръща математическата величина 4 във физичната величина маса с размер 4 g.
3119.
Павлина | 28.03.2012 в 7:48
Благодаря, че обърна внимание на това. Със сигурност трябва да се съобрази в какъв текст се използват съкращенията.
3120.
Krisi | 23.03.2012 в 13:41
Вече две години ти задавам въпроси, но ще направиш човек от мен. Заслужаваш много повече от недостатъчното ми благодаря!
3121.
Krisi | 21.03.2012 в 16:27
Честита пролет!
Може ли справка дали правилно съм се справила: как се пише данъчноревизионен, а квантовохимичен – от понятието квантова химия?
В изречението: Разликата между заявените вече задачи на експертизата и днес посоченото в молбата е в частта, в която моля вещото лице да съобрази качеството на изпълнителя по договора, а именно че е чуждестранно юридическо лице. Трябва ли при „а именно че”, пред че да има запетая? Това в раздела на сложните съюзи ли е, или пък не се пише заради уточняващата дума именно?
Благодаря, Павлина!
3122.
Павлина | 23.03.2012 в 13:14
Честита пролет (пролет-лято)!
Двете думи са си написани според правилата, но са прекрасни примери за това как правилните форми се възприемат трудно от четящия.
Заради уточняващата дума именно и заради едносричния неударен съюз а остави пунктуацията така. И нека някой смее да ти каже, че не си права! :)
3123.
Ляо | 21.03.2012 в 11:47
Павлина, според тебе кое е правилно да се използва като учтив поздрав към жена – ‘Добре дошла!’ или ‘Добре дошли!’? Имам спомен, че съм чела някъде, че този случай е изключение и трябва да се използва формата за единствено число, но не съм сигурна.
Освен това, когато някой мъж каже на жена ‘Добре дошла!’, с какво би трябвало да му отговори тя – с ‘Добре заварил!’ или ‘Добре заварила!’? По-логично ми е обяснението, че трябва да е ‘заварила’, тъй като става дума за съкращение от ‘Добре съм те заварила!’. Но като оставим логиката настрана… аз винаги съм знаела и използвала (евентуално) грешния вариант и ми е малко трудно да си обърна езика. Какво е твоето мнение? Благодаря.
3124.
Ляо | 21.03.2012 в 21:12
За първия въпрос явно съм се объркала – не съм видяла, че в новите правила има даден пример:
Добър ден и добре сте ни дошли, госпожо!
3125.
Павлина | 23.03.2012 в 13:05
По втория въпрос ще пиша следващата седмица в блога. :)
3126.
Student | 18.03.2012 в 21:48
Поздрави за прекрасния блог!!!
Изключително много се радвам,че има хора като Вас. Имам следните въпроси: как се определя синтактичната служба в изречението? Например в изречението “Този е добър,но онзи е лош“ този и онзи каква синтактична служба имат и каква е разликата между синтактична служба и синтактичен анализ? Благодаря Ви!!!
3127.
Павлина | 20.03.2012 в 12:59
Синтактична служба означава част на изречението. Синтактичната служба на този, като и на онзи, е подлог – съответно в първото и второто просто изречение. При синтактичния анализ се определя синтактичната служба на думите в дадено изречение, а ако изречението е сложно, се определят простите в състава му, какъв вид е сложното изречение, какъв вид са простите изречения и т.н.
3128.
Емилия Асенова | 15.03.2012 в 10:51
Здравей, Павлина,
Харесах много твоя блог (нещата, които прочетох в него). Бих искала да запитам за твоето мнение за рода на думата „компонент“ или „компонента“. Благодаря!
Поздрави
Емилия
3129.
Павлина | 16.03.2012 в 10:29
Здравей, Емилия!
Според правописния речник думата е от м.р. В многотомния “Речник на българския език” е включена и компонента (от ж.р., макар че, явно погрешно, е обозначена като съществително от м.р.) – с бележката, че се употребява рядко. Лично аз не използвам изобщо компонента.
Поздрави и от мен!
3130.
al | 12.03.2012 в 16:08
Павлина, имаме ли си етимологичен речник в интернет? Какви източници можем да използваме, ако ни интересува произхода на думите в българския език? Предварително благодаря за отговора!
3131.
ldtr | 12.03.2012 в 19:22
Български етимологичен речник:
http://kolibka.com/smf/index.php?topic=8333.0
3132.
al | 13.03.2012 в 22:50
Тези файлове искат сваляне и инсталиране. Мен ме интересува друго – има ли сайтове, които могат да служат за справка.
3133.
Павлина | 14.03.2012 в 7:50
Не, за съжаление. :(
3134.
Любомир Далев | 11.03.2012 в 10:56
Павлина, би ли ми подсказала, при изписването на заглавие с цитат и въпрос, например:
Как да разберем „кой е основният вредител“?
въпросителния знак след като важи само за цитата – между кавичките ли се пише или извън тях?
И дали би било правилно ако се изпише часта между кавичките без въпросителен? :)
3135.
Павлина | 13.03.2012 в 8:44
Авторовото изречение е въпросително, както и цитатът. При това положение се пише само един въпросителен знак след кавичките.
3136.
Tea | 09.03.2012 в 16:34
Здравей, Павлина,
Да ти е известно някакво писано правило за това, че когато се посочва година, правилният предлог е ‘през’, а не ‘в’? (например ‘през 2010 г.’, а не ‘в 2010 г.’)? Подозирам, че използването на ‘в’ в този случай не е явна грешка, а е по-скоро идиосинкратично, но се чудя дали някой някога е кодифицирал нещо по въпроса. Благодаря ти предварително!
3137.
Павлина | 11.03.2012 в 8:25
Здравей, Теа!
За съжаление, досега не съм срещала такова правило черно на бяло.
3138.
Hristina | 09.03.2012 в 12:45
Здравей Павлина, старателно прочетох указанията ти за поставяне на запетая пред като, но все пак ще те попитам за конкретния случей, който ме интересува. В следното изречение трябва ли да има запетая? Не считаме за икономически обосновано да бъде предоставяна възможност на общините да се разпореждат с безвъзмездно прехвърлени държавни имоти като инициират продажба им. Благодаря.
3139.
Павлина | 11.03.2012 в 8:01
Здравей, Hristina!
Да, трябва да има запетая. Случаят е като 1 а). Изречението, въведено с като, е подчинено по отношение на предходното.
3140.
Hristina | 11.03.2012 в 13:48
Благодаря ти много :)
3141.
Мирчева | 06.03.2012 в 10:33
Павлина,може ли малко по-подробна информация за съществителното „ден“
с неговата наставка -ен. Странно, интересно и полезно!
Поздрави от успокоилото се море и от мен.
Мирчева
3142.
Павлина | 09.03.2012 в 10:16
Всъщност -ен в ден не е наставка, поне от съвременна гледна точка. Това съществително просто се държи странно от мъничко, още от старобългарския език. Първоначално се е скланяло по n-основа, но в старобългарските паметници се среща с падежни окончания и по n-основа, и по i-основа. Всъщност -(е)н в ден представлява някогашният основен суфикс на съществителното, който е доста по-различен от днешното понятие за суфикс (наставка).
3143.
Krisi | 28.02.2012 в 10:46
Благодаря на всички за помощта!
3144.
Явор | 27.02.2012 в 23:08
Здравей,
Би ли казала какво означават глаголическите букви в герба на ДАНС на техния сайт http://www.dans.bg ?
Благодаря.
3145.
Спас Колев | 28.02.2012 в 8:53
Хаха, най-вероятно не означава нищо: Д Л Ж / Н З П М. Атака поне са уцелили буквата.
Ето тук има таблица на съответствията: http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Glagolica.png
3146.
Павлина | 28.02.2012 в 9:50
На сайта на ДАНС е обяснено: “Надпис върху колоната – скрито послание на глаголица, чиято транскрипция на кирилица ДЛЖНЗПМ означава: “Добро Люди Живете Наш Земля Покой Мислете”.
3147.
Явор | 28.02.2012 в 12:37
Много благодаря!
3148.
Vili | 06.01.2013 в 22:05
http://www.rbardalzo.narod.ru/4/glag.html – ето линк към значението на символите.
3149.
Krisi | 27.02.2012 в 15:03
Павлина, случайно да знаеш кой орган или институт отговаря за определяне на правилата за оформяне на документи? Моля, препоръчай ни някой учебник или наръчник!
С уважение, предварително благодаря!
3150.
Павлина | 28.02.2012 в 9:59
Не знам, Криси. Преди време, когато съществуваше МДААР, на неговия сайт (доколкото си спомням) беше качена една практическа инструкция за оформяне на административни документи. Тя съдържаше и образци. Сега успях да намеря инструкцията тук. Ако смяташ, че ще ти е полезна, свали си файла.
3151.
Спас Колев | 28.02.2012 в 10:19
Между другото, има и нещо като вътрешноведомствен стандарт на Службата за публикации на ЕС: http://publications.europa.eu/code/bg/bg-000500.htm
Съдържа доста информация, макар че на места като че ли се отклонява от масовата практика в България (а може би дори и от възгледите на ИБЕ).
3152.
Павлина | 28.02.2012 в 10:44
Благодаря ти за линка. Успяха да ме застрелят: петдесет прозорци. А да разбирам ли, че ден е пример за съществително с наставка -ен? Отивам да попълвам пропуските в знанията си. :) Като видя ей такива неща, няма как да не се усъмня във всичко останало.
3153.
Феликс Попов | 26.02.2012 в 15:51
Бих желал да Ви задам въпрос, над който съм се замислял неведнъж и в процеса на личната ми практика се е наложило да му дам отговор, който считам за правилен. Не съм срещал обаче безспорни теоретически тълкувания, които да подкрепят или да оборват личното ми мнение. Затова се обръщам към Вас с надеждата да получа необходимата яснота.
Става дума за прилагателните, изградени с чуждата за българския език (според мен) наставка -енчески: поведенчески, управленчески и други подобни. Според мен те са образувани под влияние на руския език. Мисля, че на български език би било правилно да се образуват чрез наставката -енски: управленски, поведенски (и др.под.). Така ли е и защо – това е конкретният ми въпрос.
В обсъждания на тази тема нерядко съм използвал като аргумент формите на подобни прилагателни: примерно в българския език казваме не студенческий, а студентски; също така би трябвало да казваме не младоженчески, а младоженски и др.
Мога само да добавя, че споменатите прилагателни прекалено често се използват в научно-административния стил, и то съвършено неправилно (по мое мнение). Така че изясняването на този въпрос би било общополезно.
3154.
Павлина | 29.02.2012 в 8:47
Опасявам се, че не съм в състояние да изясня този въпрос, но все пак ще напиша каквото знам. Прилагателните с наставка -енчески вероятно са били възприети от руски, но от материалите, до които се добрах в интернет, останах с впечатление, че и в самия руски език те не са многобройни, защото от съществителните с наставка -ение (управление, поведение) трудно се образуват прилагателни. Впрочем в руския език управленский е по-стар вариант на управленческий, така че и тази дума може би е привнесена в българския език.
Ще потърся повече информация в българската езиковедска литература. Много е писано за други словообразувателни дублети – прилагателните на -ичен и -ически (вж. коментари 132 и 133 по-горе).
3155.
Феликс Попов | 29.02.2012 в 8:55
Благодаря Ви сърдечно за утехата, с която ме дари Вашият отговор. Мислех си, че проблемът е у мен, задето не съм положил необходимите усилия да стигна до истината по този въпрос.
3156.
Мирчева | 24.02.2012 в 21:12
Павлина, би ли ми помогнала да се ориентирам в правописа на прилагателните, които означават цветове. В една и съща книга се срещат прилагателните жабешко зелени и черешовичервени.
Вторият ми въпрос е защо на прилагателното, в което влиза думата кафяво се прави изключение. Напр. Сивокафявият цвят….
3157.
Павлина | 25.02.2012 в 9:48
Виж по-горе коментар 350 – 352. Лично на мен слятото изписване на морскосин (това е фиксирано в правописния речник), жабешкозелен (в новите правила) и черешовочервен ми идва в повече. Цялата уредба на слятото, полуслятото и разделното изписване се нуждае от кардинално преосмисляне и смея да кажа, че по-голямата част от колегите роптаят срещу нея.
3158.
Силвия | 23.02.2012 в 19:17
Здравей, Павлина! Вчера се чудихме с колеги кое е вярно – полунашега или полу на шега. А ако към това се прибави и полунасериозно?
3159.
Павлина | 25.02.2012 в 9:40
Редно е да се пише полу на шега, полу на истина, полу на сериозно. Първите два примера са дадени при наречието полу в “Речник на българския език”, том 13. Той е публикуван сравнително наскоро (2008 г.), така че начинът на изписване е актуален.
3160.
Илинко | 20.02.2012 в 16:01
Здравей Павлина!
От няколко години вече забелязвам, че в България учтивата форма се употребява все по-малко. Докато преди беше нормално сервитьорът и продавачката да говорят на Вие, днес това става по-скоро изключение. Поради това се замислих дали този процес не е част от развитието на езика и дали в скоро бъдеще няма да сме наблюдатели на пълното изчезване на учтивата форма. Това не е нещо необичайно и подобни процеси има в други езици, като например в английски (thou->you), испански в латинска америка (vosotros ->ustedes) или френски (nous->on)
Би ми било интересно да те попитам дали имаш някакви наблюдения и възгледи по въпроса като специалист в тази област. Не зная обаче дали въпросът ми е за тук, тъй като блогът ти се занимава по-скоро с историческите аспекти на езика.
Благодаря
3161.
Павлина | 22.02.2012 в 13:44
Мисля, че пренебрегването на учтивата форма се дължи по-скоро на извънезикови фактори – стремеж към установяване на по-близък контакт с клиента; общуване, което не е съобразено с речевата ситуация; криза на авторитетността в съвременното общество и други подобни. В официалното общуване, поне по мои наблюдения, интелигентните хора употребяват учтивите форми, но в неформална обстановка като че ли много бързо се “отървават” от тях. Случвало ми се е още второто изречение след запознанството да е “Може ли да си говорим на “ти”?”.
Въпросът ти е много интересен, но за съжаление, не мога да се ангажирам с по-категоричен отговор.
3162.
Илинко | 24.02.2012 в 12:23
Благодаря, предположих, че ще е трудно да се отговори. Нищо, ще изчакам век-два, за да прочета нещо по темата в „Диахронично“ :-)
3163.
Krisi | 20.02.2012 в 14:22
Здравей, Павлина! Шефовете са ми ограничили драстично достъпа в интернет, без да се светнат колко си ни полезна за работата! Затова бързам да питам: Диагнозите и болестите поставят ли се в кавички?
„Поради това че“ също ли е съюзна конструкция? Например: Събудих се, поради това че вратата беше отворена? Така ли ще стане? Както и: Това, че не си подготвен, си е твой проблем! – така ли ще остане? Или запетайката може се разхожда спрямо това на какво искам да наблегна, или от участието й в конструкцията на изречението, или по причина че…изобщо не ми е ясно? Кажи сега, „по причина че“ да го разделям ли със запетайка пред че-то. Например както е в моето изречение по-горе или пък в израза: „Няма да го напиша, по причина че вече е написано”. Моля ти се, кажи не, да се успокоя, че поне съюзните конструкции с „че“ са ми ясни!
3164.
Павлина | 22.02.2012 в 9:38
Названията на болестите и диагнозите не би трябвало да се поставят в кавички.
В изречението Това, че не си подготвен, си е твой проблем запетаите трябва да бъдат на тези места и няма друг правилен вариант. Съчетанието по причина че се приема за сложен съюз и запетаята се поставя там, където ти си я сложила в примера си. Досега като че ли не съм срещала в граматиките поради това че в раздела за сложните съюзи, но бих казала, че функционира като такъв. Аз бих поставила запетаята пред поради това че.
3165.
Емил Апостолов | 13.02.2012 в 14:48
Здравей, Павлина!
Имам едно такова питане, както се казва, за всеки случай.
Чел съм граматиката на Пашов (от 1989) и си спомням, че пишеше, че правилните форми са „мене“ и „тебе“, а съкратените „мен“ и „теб“ са неправилни, но много били навлизали в езика или нещо подобно в този дух.
Във връзка с работата ми все по-често ми се налага използването на „мене“ и „тебе“, за които един куп хора се изреждат, за да ми обяснят, че така е неправилно и трябва да използвам „мен“ и „теб“. Само че като ги попитам защо, те не знаят, не могат да ми отговорят, или ми казват, че „мене“ и „тебе“ били звучели ужасно в изречение от типа на „Според мене, на тебе трябва да ти се забрани да пушиш“.
Въпросът ми е да не би междувременно да има някаква промяна в правилото, за която не съм информиран?
Благодаря предварително!
3166.
Павлина | 14.02.2012 в 12:15
Здравей, Емиле!
Формите мене и мен, тебе и теб понастоящем са дублети, което (за да е ясно на всички) означава, че могат да се употребяват равноправно. Все повече хора обаче смятат дългите форми за неправилни, защото в речта се предпочитат съкратените.
3167.
Емил Апостолов | 14.02.2012 в 13:16
Благодаря за отговора! :)
Разбираемо е, че предпочитанията на хората към езика, който говорят, рано или късно ще се отразят в правилата. Мене само ме интересуваше (ето, пак използвам „мене“) какво е правилото и дали има изменение. Но докато са дублети, ще си използвам дългите форми, тъй като така съм научен ;)
Още веднъж благодаря!
3168.
Димитър | 10.02.2012 в 11:18
Здравей Павлина, често ползвам твоя сайт за езикови справки.
Но сега си позволявам да задам един въпрос. Правилна ли е следната езикова конструкция:
На конференцията се сприятелих с Иван, Стоян и петима други.
или трябва да бъде
На конференцията се сприятелих с Иван, Стоян и с петима други.
Примерът е взет от групата за превод във Фейсбук, в която взимам участие от време на време. Благодаря за мнението ти.
3169.
Павлина | 12.02.2012 в 14:37
Не съм срещала правило за повторната употреба на предлога при еднородни части. Ако говоря, вероятно бих предпочела първия вариант, а ако пиша – втория. Мисля, че е въпрос на езиков усет.
3170.
Krisi | 08.02.2012 в 17:04
Здравей, Павлина! Започвам да се поориентирам със запетаите, но ми остана един проблем. В случаите, когато започвам изреченията. Много ми е трудно да определя кога има добавена част или някаква друга за разграничаване. Например: Според една от версиите, Ван дер Страатен бил капитан на въпросния кораб, който се превърнал в „Летящия холандец”. Има запетая, защото може да действа като отделна част в изречението ли? Ако е: Според една от версиите, Ван дер Страатен бил капитан, пак ли ще има запетая? И още. Действително, при детайлно разглеждане на случая, това не може да не се види. ИЛИ: Действително при детайлно разглеждане на случая това не може да не се види. ИЛИ: Действително, при детайлно разглеждане на случая това не може да не се види. И защо? Дано съм задала въпроса ясно, защото за мен е важно. А, и за другите полусляти трудности: административно-наказателен, ясно, но административно- наказващият орган как ще стане? Същото ли остава?
Поздрави и благодарности!
3171.
Павлина | 10.02.2012 в 8:43
Здравей, Криси!
Ти си щастливка, щом ти е останал само един проблем със запетаите. :)
В първия пример не бих поставила запетая, защото конструкцията със според сама по себе си не изисква това. Вметнат израз е според мен, тъй като показва отношението на говорещия към информацията, която поднася, но според теб или според трето лице не са такива изрази и пунктуацията им се определя от останалите правила. Ако конструкцията със според е много дълга, може да се постави запетая в края, за да се облекчи възприемането на текста (вж. коментар 346 по-горе).
За втория пример не знам какво да те посъветвам, защото новите правила постановяват действително да не се отделя със запетаи, но не са съвсем прави, че тази дума може да бъде само вметната. Ето пример, в който е пълноценна част от изречението: Ние имаме данни от датския регулатор, че това, което действително струва на бизнеса текстовото съобщение, е 0,008 евро. Ясно е, че тук действително няма нищо общо с отношението на говорещия (пишещия) към информацията. Аз бих поставила запетая в твоето изречение.
Бих написала разделно административно наказващ орган.
3172.
петър стоянов | 08.02.2012 в 15:15
здравей,
с жени спорим как е правилно – фанелка или фЛанелка – и за правопис и за произнасяне.
може ли да ни осветлиш с твоето мнение
предварително благодарим
3173.
Павлина | 10.02.2012 в 8:07
Здравей!
Мнението е на правописния речник. Правилната форма е с л – фланела, също и фланелка (и в правоговорно, и правописно отношение). Моето впечатление е, че по-често се изговаря без л, отколкото се пише без л. Когато човек пише, може би се старае повече и си казва: “Трябва да има л”.
3174.
петър стоянов | 10.02.2012 в 12:56
да благодаря. моля при среща това да бъде натъЛтено на жени, че все още не вярва. според нея в рамките на облекчение на ползването на езика л-то от фланелка било изчезнало, както действувам е станало действам
3175.
Роси | 07.02.2012 в 16:23
Здравей отново Павлина!
Аз продължавам с темата за запетайките, която за мен е неизчерпаема. Колкото повече чета, толкова повече се съмнявам :)
Има ли правило за поставяне на запетая преди думи (изрази) като „благодарение на“.
Примерно:
Нравствените ценности стават ненужни, благодарение на семплия идеал за пари, имущество и власт.
На мен запетаята ми е в повече.
Но ако е
Нравствените ценности стават ненужни, благодарение на което…
тогава има запетайка?
поздрави,
роси
3176.
Павлина | 08.02.2012 в 10:15
Поставянето на запетаи в повечето случаи зависи не от определени думи, а от конструкциите, в които участват. В първия пример няма нужда от запетая. Във втория има, защото се предполага, че се въвежда подчинено изречение: Нравствените ценности стават ненужни, благодарение на което всеки прави каквото си иска.
Съчетанието благодарение на може да е в началото на обособена част, тогава също би трябвало да се постави запетая: Едва от 1972 г., благодарение на усилията на тогавашния ректор проф. Иван Стайков, НСА вече има собствена учебно-спортна база.
На практика обаче е невъзможно да се изчерпят случаите, в които благодарение на се използва в речта, и да се предвиди кога трябва да се постави запетая и кога не.
3177.
Борислав | 03.02.2012 в 16:46
Здравей, Павлина.
Интересува ме дали би поставила запетая в следния случай: В паричната икономика схващането за „търсене и предлагане“ е добре известно и означава просто (запетая?) че „колкото повече има от едно нещо, толкова по-малка е себестойността му“.
Аз се колебая дали „просто“ в случая доуточнява… По-скоро не, но все пак езиковият ми усет по някаква причина се задавя с тази запетая там.
3178.
Павлина | 05.02.2012 в 8:51
Според мен наречието има уточняваща роля и не бих поставила запетая.
3179.
Борислав | 05.02.2012 в 12:47
Благодаря ти!
Имам и въпрос за пълен/кратък член:
„В идеалния случай обществените интереси биха били първия(т) приоритет на правителството“.
От една страна, обществените интереси се отнасят сами към себе си, което ме навежда на мисълта, че трябва да се членува с пълен член, но от друга, се затруднявам при стандартната проверка със заместване с той/него, но все пак клоня към „него“. Ще съм ти благодарен, ако можеш да ми донесеш малко светлина, така да се каже, по въпроса.
3180.
Павлина | 07.02.2012 в 8:19
Надявам се, че светлината в тази статия ще те озари. :) Има случаи, в които заместването с той/него не върши работа.
3181.
Борислав | 09.04.2012 в 23:02
Здравей, Павлина,
Имам въпрос за запетая, който е много подобен на горния, но имаме „спор“ и се реши да прибегнем до твоята компетенция (то малко така стана в тоя блог, че все едно си съдия, който разрешава хорските езикови спорове :P).
„Уважение – това означава само (запетая?) че Франция има полза от това“.
Уточняваща роля ли има „само“ в този пример, или не?
3182.
Павлина | 11.04.2012 в 7:39
Според мен наречието има уточняваща роля и затова не бих поставила запетая. За потвърждение, в академичната граматика е посочен подобен пример: “Той виждаше само че са наблизо, но не можеше да ги разпознае”.
Трябва да призная обаче, че и аз усещам някаква вътрешна съпротива – специално в такива случаи, когато уточняващата дума стои пред подчинени допълнителни изречения (които много често се въвеждат с че). Вероятно има някакво обяснение, но все още не съм го намерила.
3183.
Мирчева | 03.02.2012 в 8:56
Павлина,би ли споделила своето мнение за навлизането на думата „идея“в следните примери
1.Той даде идея за купуването на по-скъпа яхта.
2. Предпочитам да нося поли една идея по-дълги.
Ще се превърне ли думата в омоним?
Поздрави от студеното море.
Мирчева
3184.
Павлина | 05.02.2012 в 8:50
Употребата на идея в съчетание с прилагателно или наречие в сравнителна степен е нова, но доста активна по мои наблюдения. Предполагам, че ще се утвърди в езика. Ще се огранича само с тази прогноза. :)
3185.
nousha | 02.02.2012 в 15:07
Да досадя и тук, че се сетих нещо, въпреки че изнахалствах с въпрос и в Гугъл+. Когато изписваме дати „8 март, 9 септември“ и т.н. правилото ми е ясно, няма нужда от дефисче. Но ако пишем „билети за концертите на осми и девети март“ с цифри как ще бъде „8 и 9 март“ или „8-и и 9 март“? Благодаря ти предварително.
3186.
Павлина | 02.02.2012 в 19:05
Или “8 и 9 март”, или “8-и и 9-и март”. Аз съм за първото, по чисто практически съображения – по-лесно се възприема визуално. Но ако искаш никой да не може да се заяде с теб, препоръчвам втория вариант. Същински йезуит съм станала.
3187.
Роси | 02.02.2012 в 10:45
Здравей Павлина,
Първо бих искала да кажа, че съм възхитена от блога ти и труда, който полагаш да го поддържаш.
Имам два въпроса:
1. Първият ни е голям спор от доста време – за използването на главна буква – Вие, Вашите и т.н. във рекламни материали. До разбрах дефиницията е, че се използват, когато имаме официален документ – писмо. Но тогава някои фирми считат, че техните реклами са официален документ – писмо – предложение към техните клиенти и трябва да се обръщат с главна буква. По мое мнение това прави документа по-труден за четене.
2. Вторият ми въпрос е по тежката тема за запетайките. Необходима ли е запетайка в изречение от типа на „Красива, както никога до сега!“ или „Здрави както никога до сега!“?
Предварително благодаря!
3188.
Павлина | 02.02.2012 в 19:01
Здравей, Роси, и благодаря за оценката! :)
1. Аз не мога да приема рекламните материали като официално писмо към толкова абстрактен и аморфен събеседник, какъвто са потенциалните клиенти на дадена фирма. А освен това не е ли по-добре общуването в този случай да не е толкова “напудрено”, т.е. хората, към които е насочено рекламното послание, да почувстват тези продукти близки до себе си, нужни в ежедневието им?
2. Този въпрос за запетаите е лесен. Обикновени сравнителни конструкции – няма основание да се поставя запетая.
3189.
Роси | 02.02.2012 в 20:06
Много благодаря!
3190.
Любомир Далев | 01.02.2012 в 14:49
Здравей, Павлина.
Имам следното питане. При писането на теми в моя блог, винаги използвам подравняване от двете страни (justify). Като се загледах по другите блогове и сайтове, май никой не го използва. Та се чудя, дали няма да е по-удачно да е стандартно от ляво, за да се чете по-лесно темата или чрез двустранно подравняване ще изглежда по-подредена темата?
Изобщо при какви случаи се използва justify?
Благодаря ти предварително.
3191.
Павлина | 02.02.2012 в 18:49
Хубава дискусия по този въпрос има тук. Изразила съм мнението си в коментар.
3192.
Стоянка | 31.01.2012 в 11:16
Благодаря ти за бързия отговор.
3193.
Стоянка | 31.01.2012 в 8:05
Здравей, Павлина!
Бих искала въпроси в две насоки. Вчера ги публикувах, вероятно погрешно, в друга секция на блога ти.
1. Когато думи като „поради, поради това, заради, заради това, въпреки, въпреки това“ са в началото на изречението, след тях поставя ли се запетая?
Да речем в тези примери: „Поради/заради това той се отказа. Заради/поради нейната реакция той се отказа. Въпреки това/ нейната реакция той се отказа.“
Запетаята зависи ли от това колко авторът иска да наблегне на причината/противоречието?
2. Какъв препинателен знак следва обръщение от сорта на „Уважаеми господин Петров/ Уважаема Пепа/Уважаеми колеги“ в бизнес/официален имейл или писмо на български?
А ако става дума за вътрешно фирмен и не толкова официален имейл с обръщение „Здравейте, колеги!“, такива ли са препинателните знаци?
Има ли учебник/книга за официалната кореспонденция на български език, която ти би препоръчала?
Благодаря ти предварително!
Стоянка
3194.
Павлина | 31.01.2012 в 8:55
Здравей, Стоянке!
1. В примерите, които си посочила, не виждам никакво основание да се поставя запетая, колкото и да набляга авторът на причината или на противоречието. Ако толкова иска да наблегне, може да каже “именно поради това” например. Още информация – в коментар 346 по-горе.
2. След обръщението “Уважаеми господин Петров” следва запетая, а после текстът на имейла продължава на нов ред с главна буква. След “Здравейте, колеги” може да се постави и запетая, и удивителна. Може да прегледаш тази статия и коментарите към нея.
За съжаление, не мога да препоръчам книга за официална кореспонденция – просто не познавам изданията в тази област.
3195.
Красимир Иванов | 30.01.2012 в 22:36
Ето и точната ситуация от спора:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/30/1756028_dneshniiat_stud_razbi_15_rekorda_ot_poslednite_80/?p=0&ref=id#comment-88
3196.
Павлина | 31.01.2012 в 8:26
Здравейте!
Допустимо е да се удвояват или да се утрояват въпросителният и удивителният знак: “Когато има съчетаване на два еднакви препинателни знака, се допуска удвояване (или утрояване) само на знаците въпросителна и удивителна (или и на двата знака, употребени заедно): ??, !! (или ???, !!!), ??!! и т.н.” (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 121).
3197.
Красимир Иванов | 31.01.2012 в 22:00
Страхотна сте! Много Ви благодаря:))
хубава вечер!
3198.
Красимир Иванов | 30.01.2012 в 22:33
Здравейте!
Много спорим дали е правилно да се употребяват два или три въпросителни или удивителни знака. Смешно е, но се получи голяма дандания и резултатът е нулев:) Как можем да се уверим, че не грешим/или грешим/, ако използуваме повече от един препинателен знак?
Благодарим ви!
3199.
Мирчева | 29.01.2012 в 20:18
Павлина,как се обяснява запетайката пред и в следните случаи-
1.Просто знаеше ,и толкоз!
2.Исках ,и още как!
3200.
Павлина | 30.01.2012 в 8:18
Запетаята се обяснява с това, че конструкцията след нея е присъединителна. Присъединителните конструкции са различни от обособените части. Те могат да са части на изречението или отделни изречения, “с които се изказват допълнителни съобщения, интонационно независими, но синтактично зависими от предходното изказване” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. С., БАН, 1983, с. 253).
3201.
Ivo | 28.01.2012 в 13:21
Здравей, Павлина! Един малко глупав въпрос – в новините по БТВ вчера използваха думата „трафопости“ и реших да се допитам до теб, понеже предизвика смут у мен. Знам, че отдавна новините не са мерило за коректност по отношение на българския език и все пак – трафопости или трафопостове?
3202.
Павлина | 30.01.2012 в 8:21
Правилната форма е трафопостове – има я в правописния речник. А причината за появата на трафопости според мен е аналогична на причината, поради която се употребява моноблоци вместо моноблокове.
3203.
Desi | 26.01.2012 в 15:13
Здравейте Павлина! Много ми е приятно, че сте създали това пространство! Моето въпросче е доста глупаво, имахме спор с един приятел който твърди, че думата „бълвоч“ е чужда, аз казвам обратното. Бихте ли разрешила нашия спор?! Предварително благодаря!!!
3204.
Мирчева | 27.01.2012 в 12:16
Деси, предлагам ти да изхвърлиш тази грозна дума от речника си . Трябва да пазим времето на Павлина и да я използваме за по-полезна информация. Много сме , които разчитаме на нейната помощ и сме бескрайно благодарни.
3205.
Спас Колев | 27.01.2012 в 14:41
Думата „бълвам“ съществува в старобългарския и има сходни аналози в славянските и балтийските езици. Т.е. вероятно присъства в езика поне от хилядолетие и половина, вероятно и от два пъти по-дълго.
А какво значи една дума да е чужда, аз не съм много сигурен. :)
3206.
Павлина | 28.01.2012 в 8:20
Съществителното е производно от стб. бльвати (дн. бълвам, както е отбелязал вече Спас Колев) и по всичко личи, че не е чужда дума. Аналогът му в старобългарски е бльвотина. Само се чудя откъде се е взел този завършек -оч. В обратния речник има само още една такава дума – пикоч.
3207.
Мирчева | 24.01.2012 в 13:34
Криси, благодаря . Летя към книжарницата да си купя правилата. За Павлина съм разказала на моите приятели ,които милеят за чист български език. Находка!
3208.
Krisi | 21.01.2012 в 11:38
До Мирчева.
Уверявам Ви, че можете смело да питате Павлина за всякакви елементарни неща! Аз съм питала невероятни глупости, но никога не ми е отказала отговор, и то какъв отговор! С това, на което ме е научила съвсем безрезервно, дори имам по-добра работа. Пожелавам на всички повече Павлини!
3209.
Krisi | 21.01.2012 в 11:29
Благодаря, съкровище! Имам ги правилата, да. Просто искам да съм сигурна, че правилно съм ги разбрала. Теорията – едно, ама практиката – друго. Поздрави!
До госпожа Мирчева.
Книжката с новите правила я има по всички книжарници. Казва се: „Правопис и пунктуация на българския език Основни правила“, на БАН, с меки корици, струва 9.00 лв. Някъде й казват „132 правила“, защото толкова точки съдържа. Ще се радвам, ако съм била от полза!
3210.
Мирчева | 21.01.2012 в 10:50
Павлина,откъде Криси има новите правила? Много искам и аз да ги имам. Понякога искам да те питам за нещо и ми е неудобно да те занимавам с по-елементарни неща. Вече зная повече за теб и се възхищавам на отзивчивостта ти при тази сериозна работа ,която работиш.
С благодарност.
Мирчева
3211.
Krisi | 20.01.2012 в 11:39
Павлина, 99 процента съм сигурна, че в примерите, които ще ти напиша, НЕ се пишат запетаи, но за да съм спокойна, моля те да ми кажеш дали е така. 1. Картагенският флот отплавал на запад и /,?/основавайки редица колонии, се отправил на поход на юг.
2. Впрочем,/?/ въпросът за това пътуване се разисква отдавна.
3. Днес трябва да стана рано, още повече,/?/ че съм дежурна.
И още нещо: как се пише такса „смет”, данък „недвижим имот” – в кавички или без кавички? Употребяваме ги толкова често, че се обърквам.
И пак за слято/полуслято писане. Написах „дисциплинарнонаказателен“ слято, следвайки логиката, че има термин „дисциплинарно наказание“ и като го превръщам в прилагателно, следва да е слято. Така ли е?
3212.
Павлина | 21.01.2012 в 8:52
1. Не трябва да се поставя – когато пред обособената част има едносричен съюз, не се пише запетая между тях (вж. стр. 102, т. 80.3 в новите правила – нали ги имаш? :).
2. Не трябва да се поставя (стр. 103, т. 81.2).
3. В сложното изречение запетаите се поставят не пред определени думи, а на границата между простите изречения (където често се оказват определени думи като че). Тук границата минава между рано и още – само там е редно да се пише запетая.
4. Тези кавички биха били резултат от престараване. Аз не виждам основание да се поставят. Просто е изпуснат един предлог: такса (за) смет, данък (за) недвижим имот.
5. Следвайки логиката и принципите, трябва да се пише слято. Макар че тази предълга дума е достойна за немския език, не за българския.
3213.
Юлия Боева | 19.01.2012 в 15:41
Павлина, имам въпрос. Вече почти двадесет години ми се набива в очите проблемът с правописа на думата „воин“. Прекалено често, дори винаги, я пишат с „й“. Сигурна съм, че не е правилно, защото „войн“ в множествено число съвпада с множественото число на думата „война“. Освен това „воин“ има две срички, и това се потвърждава при сравнение на „воини“ и „войни“.
3214.
Павлина | 21.01.2012 в 8:41
В действителност двете форми са дублетни. В коментарите към тази статия е разискван и въпросът за воин/войн – ако ти е интересно, може да ги прегледаш.
3215.
Ляо | 17.01.2012 в 12:16
Към коментар 456 от Павлина: Благодаря! :)
3216.
Krisi | 09.01.2012 в 10:13
Здравей, Павлина и честита Нова година на всички, четящи блога ти с интерес!
Ами…въпроси. Моля, кажи ми има ли запетаи в следните ми два примера и правилно ли са поставени. Става въпрос за съчетание дали-или и кога има запетая пред или: „Съдът указва на призовкаря, че следва в призовката да посочи дали намира призованото лице/,?/ или не го намира на адреса, освен отбелязванията, досежно събраните сведения от съседи“. И другият ми въпрос е дали има запетая след „ето защо“ в следното изречение: „Ето защо съдът намира, че ход на делото в днешното съдебно заседание не следва да бъде даден предвид наличието на въпросната процесуална пречка“. Аз мисля, че не бива да има, но важното е ти какво мислиш.
Приятен ден, приятен месец и много успешна година!
3217.
Павлина | 10.01.2012 в 9:31
В първия пример трябва да се постави запетая. Когато има двойни съюзи дали – или, или – или, пред втория се пише запетая.
Във второто изречение не виждам основания за поставяне на запетая след ето защо.
3218.
Мирчева | 08.01.2012 в 20:22
Здравей, Павлина,
Още се измъчвам , че не се съпротивих по- смело на асистента ни по старобългарски, който ни водеше упражненията . Предметът се наричаше „Старославянски“ Толкова труден беше , че не смеех много, много да споря с него. Говоря ти за 1964год. в Ленинградския държавен университет. Основателно ли е било да се казва така?
Поздрави от морето.
3219.
Павлина | 10.01.2012 в 11:23
Въпросът ти е доста сложен. В славистиката и до днес няма общоприет термин – използват се най-вече термините старобългарски, старославянски и староцърковнославянски език. Аз съм малко резервирана относно квалифицирането на езика на първите Кирило-Методиеви преводи като единствено и само старобългарски. По време на Моравската мисия в тях проникват немалко моравизми (западнославянски диалектни черти) например. Истинската “физиономия” на старобългарския език се очертава в книжнината, създадена по време на Симеоновия Златен век.
3220.
Ляо | 08.01.2012 в 11:38
Павлина, привет отново!
Понатрупах пак разни въпроси, надява се да ми отговориш. :)
1) Напоследък ми е направило впечатление, че често чувам „сработвам“ да се употребява вместо „проработвам“, напр. „Планът сработи“. Има ли според теб основание за това?
2) „Доживот“ или „до живот“ е правилно, например „осъден до живот/доживот“?
3) Вземам нещо „насериозно“ или „на сериозно“?
4)Преди „за да“ се пише запетая, а при „да“ как стоят нещата, когато е употребено със значение на за да? Нещо не ми стои добре запетаята. Например „Обаждам се, да ти кажа, че ще закъснея“.
5) Знам, че „за съжаление“ не се отделя със запетая, но съм останала с впечатление, че „за щастие“ се отделя. Така ли е наистина?
6) „Левичар“, „левак“ и „леворък“ би трябвало да са синоними. Коя от думите е за предпочитане според теб?
Благодаря ти!
3221.
Павлина | 10.01.2012 в 9:13
Здравей, Ляо! Ще се опитам.
1. Употребата на глагола сработя с това значение е нова. Мисля, че има достатъчно основания, но ще пиша по-нататък, надявам се.
2. Няма официална санкция за слято изписване на доживот, така че аз бих посъветвала да се пише разделно. Аз самата бих написала до живот.
3. Положението е същото както при до живот/доживот. Не изключвам обаче нещата да се променят в близко бъдеще, особено при на сериозно/насериозно.
4. В новите правила, в които подробно е представена пунктуацията на да-изреченията, този случай не е уговорен специално. Според правописния речник от 2002 г. трябва да се поставя запетая, когато да се употребява като синоним на за да. Аз не бих могла да кажа нищо категорично, преди новият правописен речник да излезе от печат (там вече правилата ще бъдат представени в пълен вид).
5. Според новите правила и за съжаление, и за щастие трябва да се отделят със запетаи. Явно и за това трябва да пиша.
6. Ако искаш да кажеш, че даден човек си служи по-добре с лявата ръка, най-добре е да използваш левичар.
3222.
Ляо | 10.01.2012 в 16:51
Явно съм се разглезила, защото не проверих какво пише в речника, преди да те попитам, а новите правила съм прехвърлила отгоре-отгоре. За ‘доживот/до живот’ – от една страна не ми изглежда добре ‘доживот’, от друга страна пък ‘до живот’ като смисъл не ми връзва – по-скоро би трябвало да е ‘до смърт/до смъртта’. Та затова бях решила, че ‘доживот’ трябва да се възприеме като съкращение от ‘доживотна присъда’, а не като отделна фраза.
Имам още един въпрос, може би ще ти отнеме повече време. Тези дни тук заспорихме за съчетанието ‘финикийски знаци’ и стигнахме до извода, че би трябвало да означава ‘финикийска азбука’, а не пари. Кога и как по трасето азбуката е станала пари, не е много ясно, и не намерихме никъде информация. И като че ли само ние приписваме тази заслуга на финикийците – че са измислили парите – тъй като не са първи в това отношение. Дали би могла да внесеш яснота? Благодаря отново.
3223.
Павлина | 15.01.2012 в 21:13
Не намерих информация откъде води началото си изразът финикийски знаци. Но употребата на знак си е съвсем намясто според мен, защото монетите и банкнотите представляват парични знаци – условно представят парите. Финикийците са сред първите, които са секли монети, т.е. парични знаци – оттам финикийски знаци.
3224.
Ляо | 17.01.2012 в 11:41
Жалко, надявахме се, че ще намериш някой източник, който ние не сме успели да намерим. :( Наистина финикийците са сред първите, които са секли монети, но освен тях и други са сред първите, а и е интересно защо като че ли само в нашия език им се приписва такова ‘първенство’? А и израза го няма никъде по речниците. Ето в статиите в Уикипедия не се споменава нищо за техни заслуги в налагането на парите. http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_money
http://en.wikipedia.org/wiki/Phoenicia
И не само там, разбира се.
Но щом се е наложил изразът, явно не е случайно.
И още един, последен засега въпрос. Как би трябвало да се изписват необичайни или просто не често срещани отрицания – слято или полуслято? Имам предвид думи като небългарин/не-българин.
3225.
Павлина | 17.01.2012 в 11:57
Когато с частицата за отрицание се бележи различно, а не противоположно значение на изходното съществително, тя се свързва с дефис: не-ариец, не-българин, не-християнин.
3226.
Стоянка | 06.01.2012 в 10:18
Благодаря :)
3227.
Стоянка | 03.01.2012 в 19:28
Честита Нова Година! Нека тя да донесе здраве, късмет и по-ясни правила в българския език! :)
Моят въпрос касае правилното изписване на наречия за време – с „е“ или с „я“. Става дума за „преди обед/преди обяд“ и „следобед/следобяд“. Опитах да си направя извод от употребата им в различни онлайн медии, но неуспешно, защото присъстват и двата варианта. Като че ли преобладават тези с „е“…
Благодаря предварително!
3228.
Павлина | 06.01.2012 в 10:01
За много години!
Наречието следобед трябва да се пише слято и с е, а при словосъчетанието преди обед/преди обяд имаме избор, доколкото обяд и обед са дублети. :)
3229.
Stefka | 02.01.2012 в 5:49
Здравейте, Павлина, и честита нова година! Всичко да ви се отдава с лекота!
Пиша ви, защото от известно време се чудя откъде идва в българския език отрицателната конотация на думите „йезуит“ и „йезуитски.“ Например в „Елегия“ на Ботев „брат на Лойола и син на Юда“ (цитирам по памет). В английския език например тези думи имат положителен смисъл. Орденът на йезуитите е известен с усилията си да осигурява качествено образование на бедните.
Благодаря,
Стефка
3230.
Спас Колев | 03.01.2012 в 10:29
Не мисля, че отрицателният смисъл е ограничен до определен език (вижте например второто значение в http://www.merriam-webster.com/dictionary/jesuit).
Още от основаването на ордена ги обвиняват в заговори за световно господство и връзки с евреите, Паскал ги критикува по теологични съображения, при Волтер и Русо са вече обичаен символ на закостенялост.
3231.
Павлина | 03.01.2012 в 11:20
Честита Нова година на всички! Дано да е мирна и спорна. :)
Отговорът на този въпрос не е по силите ми, за съжаление. Имам някакви предположения, но не знам дали са основателни. А за чуждите езици би било интересно да се проучи доколко думите, съответстващи на йезуит, йезуитски, се използват с отрицателно значение. В речниците, в които погледнах (немски, английски), не е посочено такова, затова ми е интересна информацията от Спас Колев. Ако науча нещо повече, ще пиша.
3232.
Спас Колев | 27.12.2011 в 17:12
Здравей и честита Коледа.
Имам един леко схоластичен въпрос. Чоплейки тези дни из Уикипедия, смело написах, че в книжовния български няма сричкообразуващи съгласни, но малко по-късно синът ми, който е във втори клас, уместно отбеляза, че има и думи без гласни – „в“ и „с“. Погледнах една книжка на тема фонетика, но там този въпрос не беше коментиран.
Та, какво е твоето мнение – сричкообразуващи съгласни или някаква екзотична срчика, пресичаща границите на думите?
3233.
Павлина | 28.12.2011 в 23:07
В книжовния български език действително няма сричкотворни съгласни. Само в отделни диалекти (Тетевенски, Ботевградски, Дупнишки и др.) се срещат сричкотворни р и л. Предлозите в и с са отделни думи, но при изговор фактически се присъединяват към първата сричка от следващата дума. В книжовния език само шестте гласни образуват срички.
Светли празници ти желая!
3234.
Bjoern | 23.12.2011 в 0:37
Как е най-правилно да се огради името в долния пример:
1) Изпълнителният директор на предприятието Иван Иванов реши да свика извънредно заседание.
2) Изпълнителният директор на предприятието – Иван Иванов, реши да свика извънредно заседание.
3) Изпълнителният директор на предприятието, Иван Иванов, реши да свика извънредно заседание.
4) Изпълнителният директор на предприятието – Иван Иванов – реши да свика извънредно заседание.
Поздрави :)
3235.
Павлина | 26.12.2011 в 18:13
Аз не бих оградила Иван Иванов с препинателни знаци, т.е. бих избрала пример 1. Ако държиш да отграничиш името от длъжността, Иван Иванов става обособена част (2, 3 и 4). Пунктуацията във всички примери е правилна. Трябва да се има предвид само това, че тирето се използва за по-силно отграничаване.
3236.
Борислав | 20.12.2011 в 17:09
Здравей, Павлина!
Първо искам да ти благодаря за усилията и грижливостта, които полагаш! Страхотно!
Сега и въпросът ми: слято, полуслято или разделно ще се напише „ресурсно базирана икономика“? Ще рече икономика, която се базира на ресурсите.
Благодаря!
3237.
Павлина | 21.12.2011 в 18:08
Здравей, Бориславе!
Благодаря и аз за положителния отзив.
Аз бих написала разделно ресурно базиран, защото за мен думите в това словосъчетание (наречие и прилагателно) не представляват такова смислово единство, каквото се наблюдава например в главнокомандващ или новопристигнал.
3238.
Bla | 19.12.2011 в 21:36
Здравей, Павлина! Как е правилно да се каже/напише:
Можете да бъдете сигурни.
или
Може да бъдете сигурни.
~
Кавичките могат да се изпускат в случаите…
или
Кавичките може да се изпускат в случаите…
Благодаря :)
3239.
Павлина | 21.12.2011 в 18:19
Здравей, Bla!
Проблемът за моженето направо си изисква отделна статия, но се страхувам, че няма да успея да я напиша скоро. Мисля, че в първия пример трябва да се предпочете вариантът Може да бъдете сигурни, защото това е уверение, което идва отвън, докато Можете да бъдете сигурни означава, че хората сами по себе си са способни да изпитват това чувство – да бъдат сигурни. Разликата, разбира се, е доста тънка и все по-малко българи са чувствителни към нея.
За да стане по-ясно, ето друг пример:
Можете да пушите. (Способни сте да пушите, в състояние сте да го правите самите вие.)
Може да пушите. (Тук е позволено да се пуши – възможно е да осъществите това действие.)
При кавичките e малко по-сложно. Ще помисля и ще пиша отново.
3240.
Павлина | 15.01.2012 в 21:44
Според мен и в примера с кавичките е редно да се предпочете може, защото “моженето” зависи не от способностите на самите кавички, а от правилата, които позволяват кавичките да бъдат изпускани.
3241.
Деян Симеонов | 19.12.2011 в 15:01
Питанка…
Може ли да степенуваме думата ЛЮБИМ. Възникна малък спор, тъй като под път и над път се среща НАЙ-любим, необяснимо защо не се среща ПО-любим. Аз съм на позицията, че не може да се степенува, но не мога да се аргументирам защо.
3242.
Павлина | 19.12.2011 в 23:25
Трудно е да се отговори на този въпрос, ето как тук се опитах да избягам, но сега явно няма да мога. Едно от основните значения на любим е ’който е предпочитан пред други неща’ и съдържа в себе си идеята, че признакът, означен с думата, е застъпен ако не в максимална, то в много висока степен, и това донякъде обезсмисля степенуването.
От друга страна обаче, според мен тук се наблюдава нещо, за което съм писала вече: степенуваните форми се опитват да завладеят нови територии при прилагателните имена – и там, където няма особена нужда от тях.
Най-вероятно проблемът може да се осветли и психолингвистично, но в тази област, уви, не съм компетентна.
3243.
Николай Колев | 17.12.2011 в 2:07
Благодаря ти за отговора.
Също напоследък се шегуват с мен за думата свяко, че трябвало да се казва свако и като проверих в речника наистина е свако. Но защо винаги съм чувал думата свяко? От Стара Загора съм, но и не само там съм я чувал, а се оказва, че е неправилна. От къде произлиза тази дума?
3244.
Павлина | 19.12.2011 в 23:21
Думата явно се изговаря по различен начин в различните диалекти и просто един от тези варианти е приет за правилен, така че не си го слагай на сърцето. Произходът на свако се свързва с праславянското *svakъ/*svaka < *svajakъ, което вероятно идва от *svajь + наставката -аkъ, а пък *svajь отвежда към свой.
3245.
Николай Колев | 16.12.2011 в 4:04
Здравей, Павлина,
С удоволствие чета твоя блог и ти благодаря за труда и усилията, които влагаш в него.
Искам да попитам как е по-правилно да се каже: „оферирам“ или „офертирам“? По-често чувам да се казва оферирам, отколкото офертирам, но все някак си ми звучи, че второто е по-подходящо.
Сега се сещам за още една питанка. Как е правилно да се напише: „Като че ли нещо не е наред в това изречение…“ :D Аз лично не го използвам, защото не знам дали е правилно, но съм се замислял.
Поздрави,
Ники
3246.
Павлина | 16.12.2011 в 23:31
Здравей, Ники!
В официалния правописен речник липсва оферирам/офертирам, но в многотомния “Речник на българския език” (Т. 11. С.: БАН, 2002, с. 1189) е включен глаголът оферирам, така че аз бих заложила на тази форма. Честно казано, май не съм виждала или чувала досега офертирам, но се оказва, че може да се срещне в немалко текстове в интернет.
Според мен няма нищо смущаващо в “Като че ли нещо не е наред в това изречение”.
3247.
Павлина | 14.12.2011 в 18:50
[В отговор на коментара на Стоянка от 12.12.2011]
Може би по-нататък ще пиша за поставянето на запетаи в тези случаи, но засега не обещавам – не е толкова просто и ясно.
Първото изречение може да завърши и с точка, и с въпросителна – зависи дали то има характер на истински въпрос, или само формално е въпрос. В случая искаш да прозвучи като молба, тогава следва да се постави точка.
3248.
Мирчева | 11.12.2011 в 15:23
Здравей, Павлина,
Можем ли да се доверим на проверка на правописа в поща АБВ?
Можеш ли да ми кажеш къде да прочета за правописа на прилагателни , които означават оттенък? Искам да е твой коментар. Имам ти доверие и пак ти казвам ,че се радвам на нашето“ познанство“.
Може ли да ми дадеш малко информация за Спас Колев?
Поздрави от морето.
3249.
Павлина | 12.12.2011 в 9:19
Здравей!
Аз се доверявам дотолкова, че да не изпращам имейли с буквени грешки например. Не съм тествала коригиращия механизъм в АБВ по-сериозно. Автоматичната коригираща програма, която ползвам ежедневно, се нарича ItaEst и е свободна за сваляне, инсталиране и разпространение: http://www.bacl.org/itaestbg.html
За правописа на сложните прилагателни, които означават цветове и оттенъци, където и каквото и да прочетеш, ще бъде относително според скромното ми мнение. При положение че в самия правописен речник правилата се прилагат противоречиво, или поне аз не мога да схвана логиката им… Виж тук коментар 352.
Със Спас Колев не се познавам лично. Нямам за него повече информация, отколкото би могла да се намери в интернет. ;)
Поздрави от полумъглива София!
3250.
Стоянка | 09.12.2011 в 12:59
Страхотен блог! Толкова много полезна информация на едно място!
Как е правилно да се съкрати думата „държава“ (д-ва / държ. / или по друг начин)?
Благодаря.
3251.
Павлина | 09.12.2011 в 23:05
Според мен няма пречки да се съкрати и по двата начина.
3252.
Стоянка | 10.12.2011 в 8:45
Благодаря :)
И още два въпроса:
– пред „освен“, когато не играе роля на съюз въвеждащ подчинено изречение, слага ли се запетая? Например, „…се прилага във всички случаи освен този.“
Разгледах няколко книги на български в google books, в които имаше подобни случаи (и които предполагам, че са проверени от редактори за пунктуация и граматика), и видях и двата варианта.
Дали може да бъде въпрос на авторско решение за подсилване на изключението?
– когато в края на разказно изречение (завършващо с точка) има цитат в кавички, който също е разказно изречение (завършващ с точка), предполагам, че се пише само една точка, НО къде – преди/ след затварящите кавички на цитата?
3253.
Павлина | 12.12.2011 в 9:33
Аз обикновено не поставям запетая пред освен, когато се употребява като предлог. Запетаята би означавала обособяване на конструкцията с освен. В примерите, които са дадени в многотомния академичен “Речник на българския език”, се срещат и двата варианта – явно е въпрос на авторско предпочитание.
Вероятно имаш предвид примери от типа Иван Вазов казва: “Ако не бях дошъл в Тетевен, щях да бъда чужденец на Майка България”. Мястото на кавичките е пред точката. Има промени в някои правила за съчетаване на препинателните знаци, но предпочитам да ги коментирам след излизането на правописния речник следващата година.
3254.
Стоянка | 12.12.2011 в 10:55
Точно това имах предвид. Благодаря ти!
Дано, когато излязат тези правила, да има повече яснота.
3255.
Стоянка | 12.12.2011 в 13:00
Би ли коментирала и правилата за ползване на запетая, когато пред едно съществително има няколко прилагателни? Не съм убедена, че знанията ми от друг език са приложими в българския.
И също, първото изречение (което е по-скоро молба, а не просто въпрос) с въпросителен знак ли трябва да завършва или с точка?
Благодаря предварително!
3256.
Krisi | 09.12.2011 в 11:55
Ама, все пак, кажи ми с да или не, за да ми е съвсем ясно. В изречението: „Аз работя като инспектор ІІІ степен, разследващ полицаи от група „Разследване на криминални престъпления” от сектор ДП при РУП – СДВР, категория Г“, дали сектор ДП и категория Г са без кавички.
Благодаря!!!
3257.
Павлина | 09.12.2011 в 23:13
Сега разбрах какво имаш предвид под “абревиатури в кавички”. Би било престараване според мен, а и като че ли не съм срещала досега абревиатури в кавички. Все пак имай предвид, че правописните правила не могат да обхванат всички езикови употреби и понякога трябва сам да решиш как да постъпиш. :)
3258.
Мирчева | 08.12.2011 в 17:40
Здравей, Павлина,
Упражнявахме главна буква в изречение от следния вид- Той си построи вила на красивите Вельови ливади.
Следващото изречение- Той има байганьовски маниери.
– байганьовски с голяма буква ли трябва да се пише?
2. И в момента изникна още един въпрос. В горния ред трябваше ли да сложа думата байганьовски с кавички?
3259.
Павлина | 08.12.2011 в 23:48
Здравей!
В първия пример трябва да се употреби главна буква, независимо дали това е топоним, или пък просто означаване на притежание – Вельови ливади. Прилагателните с наставка -ов, образувани от имена на лица, се пишат с главна буква.
Прилагателни като байганьовски означават не притежание, а качествена характеристика (т.е. маниерите не са на Бай Ганьо, а някой има маниери като неговите), затова се пишат с малка буква. Не виждам основание да се поставят кавички.
3260.
Krisi | 07.12.2011 в 11:09
Ох, ти просто ме постави пред шах и мат с изписването на района. Никога не бих го написала така. Запетайките и полуслятото писане са измислени само за доктори на филологическите науки! Шегувам се, разбира се. Но „военнопленнически“ бих написала с дефис, докато не се усетих, че идва от военен пленник и затова е слято – сложно! Оказва се, че и кавичките ме шашкат. Нали географски и топографски обекти се пишат без кавички. Добре де, улица и язовир не са ли и географски, и топографски обекти, защо са в кавички? Не може ли просто да си ги пишем с главни букви и – край! Колегите ми имат още предложения за опростяване на правописа (то ако питаш нас, ще останат само главните букви и тук-там някоя запетайка), но намериха пропуск в новите правила – трябваше изрично да се напише, че абревиатури не се поставят в кавички. Нали?
3261.
Павлина | 08.12.2011 в 23:42
При имената на улиците и язовирите се пишат кавички, защото обикновено това са вторични названия, например ул. “Иван Вазов”. Кавичките фактически сигнализират, че изначално това име е принадлежало на нещо друго (в случая на някой друг – ето един пример, в който с чиста съвест пренебрегвам употребата на някого). Язовир “Батак” е наречен така на името на град Батак. Разбира се, че е възможно да се пишат без кавички, но няма да е правилно. ;) За кавичките и тяхната употреба писах отдавна тук.
За пропуски в новоиздадените правила е рано да се говори, защото в пълен вид ще бъдат публикувани в следващия правописен речник.
3262.
Krisi | 06.12.2011 в 16:57
Здравей за пореден път, Павлина! С интерес изчетох новите „Основни правила“ на БАН, но пак имам въпроси. Ето ми примерите.
Съдът дава възможност на ответника в 10-дневен срок от евентуалното откриване на тетрадката да направи доказателствени искания(,) във връзка с откритото производство по оспорването й. Съгласно чл. 25, ал. 1 ГПК(,) вр. чл. 15, ал. 1 АПК, това наистина е така.
Правило ли е винаги преди „във връзка с…” да се поставя запетая?
Как се пише Административен съд София – (Г)град, както и РУП – СДВР,
РДНСК – Югозападен район?! Моля, обясни ми главните букви къде са, тире или дефис, със шпация или без. Ако е РДНСК – район „Югозападен”, с кавички ще бъде, не както примера, нали?
Поздрави!
3263.
Павлина | 07.12.2011 в 9:24
Здравей, Криси!
Първата запетая според мен е излишна – ако правилно разбирам, доказателствените искания са във връзка с откритото производство.
Или пък се отнася повече към даването на възможност на ответника да извърши някакво действие. Това е въпрос на тълкуване вече – ако се влага този смисъл, трябва да има запетая.
Втората запетая трябва да се напише, защото означава начало на обособена част.
За главните букви съм малко затруднена, но лично аз бих написала проблемните думи с малки букви, защото не представляват собствени имена. Те са нарицателни, които се включват в съставните собствени имена: Административен съд София – град; РУП – СДВР; РДНСК – югозападен район; РДНСК – район югозападен (тук просто има инверсия).
3264.
Тошка | 06.12.2011 в 12:22
Здравей, Павлина !
В сайта на МОН е публикуван
ПРИМЕРЕН ТЕСТ по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА за ДЗИ за учебната 2011/2012 година.
В него има две задачи , които ми се струват с грешни отговори.
Цитирам /по-точно копирам/:
„2. В кой от редовете е допусната правописна грешка?
А) наниз, локомотив, снаряд
Б) изкуство, изсечен, изсушен
+В) приветствам, израстна, израстък
Г) свиря, сбогом, сбирка
3. В кое от изреченията е допусната правописна грешка?
+А) Във военнопленическия лагер условията бяха тежки и сурови.
Б) На официалната вечеря присъстваха всички делегати на конгреса.
В) Трябва добре да се вникне във фактите, за да се направят изводи.
Г) На сватбеното тържество зетят поздрави гостите и роднините си.“
Много моля за бърз отговор.
Чувствам се странно…,объркана…!
Тошка
3265.
Спас Колев | 07.12.2011 в 8:34
Какво точно те притеснява? Грешките са в „израстна“ („т“-то е излишно) и „военнопленическия“ (второто „н“ също трябва да е двойно).
3266.
Павлина | 07.12.2011 в 9:03
Правилните отговори действително са означените с +. Към написаното от Спас Колев добавям една моя статия по темата.
3267.
Тошка | 07.12.2011 в 11:43
Много благодаря!Прекарах ги през проверката в пощата на abv.bg и не ми даде грешка. Като се замисля за „военнопленическия“ можех сама да се сетя.Още веднъж благодаря!
3268.
Poli | 01.12.2011 в 15:29
Имам едно такова питане във връзка с числителните бройни при лица от мъжки род. Наясно съм, че съгласно правилото „пет трактора“ се противопоставят на „петима трактористи“ или примерно „петима търговци“. Какво се случва обаче, когато под „търговец“ се разбира „търговско дружество“, т.е търговецът е юридическо лице? Ще се правърнат ли петимата търговци в пет търговеца?
3269.
Павлина | 02.12.2011 в 12:42
Когато думата означава нелице, както е в случая с търговските фирми, трябва да се използва бройната форма:
Комбинираната компания между двата търговеца би имала пазарна капитализация от порядъка на 15 – 18 млрд. долара.
3270.
Poli | 02.12.2011 в 15:28
Благодаря ти за бързия отговор. Логично беше да е така, но все пак…
3271.
марин красимиров | 30.12.2011 в 19:36
Мога ли да се присъединя към въпроса, за да попитам кой вариант да предпочетем за еднолични търговци? Тях за лица ли ги броим?
3272.
Павлина | 31.12.2011 в 14:40
Правописните правила не са детайлизирани в такава степен, че да засягат различните видове търговци. Аз не бих се престаравала тук и бих третирала едноличните търговци като лица, т.е. не бих използвала бройна форма. (Преди малко научих, че те всъщност са физически, а не юридически лица.)
3273.
Mdle | 25.06.2017 в 20:18
Прощавайте, не съм съгласен. Завършил съм право в Софийския университет. Говори се за търговци. И на лекции, и на упражнения, и в учебниците.
Юридическите лица са не по-малко значими правни субекти от физическите лица.
Юридическо лице било равнозначно на нелице? Това не е вярно.
А ако единият търговец е физическо лице, а другият – дружество с ограничена отговорност, два търговеца ли са това, или двама търговци? А де?
Търговците са си търговци, независимо какъв тип лица са. Важното е, че имат правен живот.
Дано този път аз да съм ви помогнал.
3274.
Павлина | 26.06.2017 в 14:15
Граматичното понятие лице е различно от юридическото понятие лице. От граматична гледна точка юридическото лице е нелице, защото не е човек, нито човекоподобно същество.
3275.
Mdle | 26.06.2017 в 15:43
Вече официално минавам на „ти“:
Юридическото лице е дори много повече от човекоподобно същество. То си е напълно годен правен субект.
Още повече че всяко юридическо лице се управлява – бихме могли да кажем „олицетворява“ – от физически лица, които са такива и от въпросната граматична гледна точка.
Онова, което посочваш в коментар 426, посочено ли е изрично от „кодификатора“, или е твой собствен извод въз основа на общото правило?
Знам, че отговорът ти в К. 431 е „буквата“ на въпросното общо правило, но всяко правило си има и дух. Мисля, че духа ще откриеш, ако се замислиш над „питанката“ ми – какво става, когато единият търговец е ФЛ, а другият – ЮЛ?
3276.
Павлина | 26.06.2017 в 20:22
Да, всяко правило си има и дух, от какъвто е лишено правилото за употреба на бройна форма и на обикновената форма за мн.ч. Повече съм писала на друго място в блога си (т. 1.2 тук: https://pavlinav.wordpress.com/2014/10/08/1-72/), без да изчерпвам въпроса, който е доста по-сложен и обвързан и с отмирането на граматичните средства за означаване на лице в българския език.
3277.
zima | 26.11.2011 в 23:38
Привет, буржоазно- демократичен
или буржоазнодемократичен и
литературноинтерпретативно
или литературно- интерпретативно?
3278.
Павлина | 27.11.2011 в 9:23
И двете думи трябва да се пишат слято, ако се следват правилата: буржоазнодемократичен (от буржоазна демокрация) и литературноинтерпретативен (от литературна интерпретация). Когато сложните прилагателни са образувани от словосъчетание на съществително и прилагателно име, се пишат слято.
3279.
zima | 27.11.2011 в 20:27
Благодаря! А историко-революционен, психо- терапевтичен, също са прилагателни с наставка -ен, според правилата, т.к. първата основа е съкратена би трябвало да са с тире? Кое правило да приложа и кога? (историческа революция- следователно слято, или прилагателно със съкратена първа основа)
3280.
Павлина | 29.11.2011 в 11:51
Според правописния речник се пише историко-революционен, вероятно се приема, че прилагателното е образувано от основи, които са равноправни в смислово отношение, т.е. образувано е от исторически и революционен, а не от историческа революция. Психотерапевтичен се пише слято, защото е образувано от съществителното психотерапевт, което се пише слято.
3281.
Мирчева | 25.11.2011 в 14:12
Здравей, Павлина,
Моля за следното. Пише ли се запетая в изречението- Вятърът разпиля красиви жълти листа.
Сигурно въпросът ми е доста елементарен за отговор в блога, моля да ми отговориш на мейла.
Преварително ти казвам , че не ще изпитам неудобство ако го публикуваш.
Много се радвам , че те открих и се абонирах за всички твои публикации.
С уважение към труда ти .
Мирчева Варна
3282.
Павлина | 27.11.2011 в 9:35
Здравей!
Въпросът не е елементарен, макар да се свежда до това дали красиви и жълти се схващат като еднородни, или като разнородни определения. Възможно е да се постави запетая:
Вятърът разпиля красиви, жълти листа.
В този случай красотата на листата и жълтият им цвят са свързани помежду си (красиви са, защото са жълти).
Ако не се постави запетая, просто листата се характеризират откъм естетически вид и цвят, без да се дава сигнал (запетая) за връзка между тях.
3283.
Морфо | 29.07.2012 в 15:01
Тоест може ли да не се постави запетая, защото не са еднородни определения?
3284.
Павлина | 31.07.2012 в 8:54
Да, може. Запетаята показва как авторът схваща тези две определения – като еднородни или като разнородни.
3285.
Морфо | 31.07.2012 в 11:09
Тук според мен са разнородни поради типа на двете прилагателни имена: красиви и жълти.
3286.
iwa | 15.11.2011 в 22:28
дали ако ги превърна в мн.ч изреченията ще са верни..или пък в минало време..?
3287.
Павлина | 16.11.2011 в 11:23
Маркиньос призна, че вече няма никакви проблеми със забавяне на заплатите, разбира се с всички в отбора.
Сладкишът изглежда доста апетитно.
3288.
iwa | 15.11.2011 в 22:27
искам да попитам как да превърна РАЗБИРА СЕ, ИЗГЛЕЖДА и РАЗБИРА СЕ в сказуеми..смисъл тряба да съставя такива изречения в които тези думи да са вметнати, и такива, в които тези думи да са сказуеми..спешно е ако може примери..!! мерси предварително
3289.
Krisi | 10.11.2011 в 14:05
Павлина, моля, помагай, че се стъписах пред едно изречение. „Стигнахме до гара „?Септември?”, където се прекачихме на обратен влак за София. След това слязохме на /Г/гара „?Искър?”, около 14,00–15,00 часа.“ Гара с главна буква ли е, името в кавички ли е. Ако имаш време за малко обяснения относно кавичките…
И още нещо. Как е правилно да се пишат датите – 07.08.2011 г. или може и така – 7.8.2011 г. Това питам с цел да мога да си пиша текстовете по-бързо.
С уважение, благодаря!
3290.
Павлина | 11.11.2011 в 14:08
Имената на гарите не се поставят в кавички, подобно на селата, градовете (географски обекти). Няма и основание гара да се пише с главна буква – това си е съществително нарицателно.
Не знам дали съществува стандарт за представянето на датите. Според мен 07.08.2011 г. е по-прецизно и по-лесно за възприемане от четящия.
3291.
piligrim_d | 22.11.2011 в 12:58
Според мен трябва да е 7.08.2011 г.
Отбелязването с арабски цифри там, където по принцип трябва да са римски (напр. месеците), навлезе покрай масовото ползване на копютрите. Ако се именуват файлове, които започват с цифра и е необходимо да следват определен порядък, трябва да има 0, защото при подреждането се объркват – 1, 2 (…), 10 ще мине най-отпред:)
Но например в касовите апарати е заложено да бъде с тирета: 01-09-2011.
Арабската цифра, която замества римската, изисква точка, например: 1. клас, 21. век и т.н.
За повече информация може да се погледне в Нов правописен речник на българския език (Хейзъл, 2002).
3292.
Денислав | 09.11.2011 в 16:43
Има ли правило за изписването на запетая пред „или“ ? Как се прилага ? При какви случаи ? Може ли примери? Предварително ти благодаря :)
3293.
Павлина | 10.11.2011 в 12:50
Отговорът е тук.
3294.
misho77 | 09.11.2011 в 9:11
Здравейте,
Чудесен блог!
Защо ли от БАН дават езикови консултации само по телефона и не ги публикуват в някакъв сайт? Все пак добре е, че не го правят с гълъби…
Моят въпрос:
Допустима ли е употребата на често срещаните изрази „стана на дума“ и „стана на въпрос“?
3295.
Павлина | 09.11.2011 в 9:19
Здравейте и благодаря за оценката!
Ако общуването е неофициално, според мен е допустимо, но в книжовната реч бих препоръчала да се използват изразите “стана дума за” и “стана въпрос за”. Не съм срещала официално становище по проблема.
3296.
Маргарита | 07.11.2011 в 18:40
Здравейте :)
Първо – поздравления за блога!
Имам чудене за изписването на „някак-си“/“някакси“/“някак си“. Не знам защо си мислех, че правилната форма е с тиренце, но изглежда съм в грешка…
Какво е Вашето мнение?
Благодаря предварително :)
3297.
Павлина | 08.11.2011 в 10:25
Здравейте!
Правилно е да се изписва разделно – някак си.
3298.
Бени | 02.11.2011 в 12:46
Здравейте,
имам следния въпрос: Има ли наредба/правила, свързани с оформянето на текст – шрифт, големина, междуредие, цитиране под линия и т.н., при писането на дисертации и научни статии? Благодаря предварително за отделеното време.
3299.
Павлина | 04.11.2011 в 20:48
Здравейте!
Обикновено съставителите на изданията, в които се публикуват научни статии, имат собствени изисквания за оформянето на текстовете и за начина на цитиране. По отношение на дисертациите мисля, че в момента няма общовалидни изисквания. Когато представях моята, се старах да се придържам към старото правило за стандартна машинописна страница – около 1800 знака. За цитирането важи стандартът БДС 17377-96.
3300.
Бени | 05.11.2011 в 11:50
Много Ви благодаря за отговора.
3301.
ldtr | 26.10.2011 в 23:53
Ключовата дума е „трябваше“, следователно не e въпрос на езиково чувство.
3302.
Krisi | 04.11.2011 в 12:29
„Трябваше“ не означава нищо. Има си правила в правописа и те са за всички – юристи, лекари, млекари и т.н., затова разчитам на професионализма в блога на Павлина. Но и не мога да отрека, че има случаи, в които трябва да се съобразяваме със субективния фактор. Поздрави до всички!
3303.
ldtr | 04.11.2011 в 21:17
Значи, кое е правилно и как трябва да се изразим:
1. Свидетелят Иванка Иванова беше изведен от залата.
2. Свидетелят Иванка Иванова беше изведена от залата.
3. Свидетелката Иванка Иванова беше изведена от залата.
Съвсем сериозно се интересувам има ли някаква официална разпоредба по въпроса.
3304.
Павлина | 05.11.2011 в 21:09
От граматическа гледна точка мисля, че няма такава официална разпоредба. Аз бих избрала третия вариант, освен ако няма някакво специално изискване или дълговечна традиция свидетелят винаги да се нарича свидетел в съдебната система, независимо от пола му.
3305.
Krisi | 26.10.2011 в 11:32
Наистина, масово, неблагозвучно, объркващо и … тъпо!
Имах такъв случай. Трябваше да напиша: Свидетелят Иванка Иванова беше изведена от залата. Не се съобразих и си написах „свидетелката“.
3306.
ldtr | 26.10.2011 в 10:56
Напоследък това явление е масово, защото върви в комплект с извънредно модерната днес маскулинизация .
«Прострелян политик в САЩ публикува първите си снимки, след като беше ранена в главата.»
3307.
ldtr | 25.10.2011 в 20:20
Правилно ли научавам, че съгласуването по род вече е отменено?
Ето, в един-единствен брой на един-единствен вестник прочетох следното:
«Съдията по делото за „24 часа“ и „Труд“ предложена за уволнение»;
«59-годишната звезда, който в първата част се превъплъти в образа на Тул, няма да застане пак пред камерите»;
«лекар от СЗО, изпратена в Китай».
3308.
Павлина | 26.10.2011 в 8:04
Кардинално погледнато, не е отменено. В примерите, които си дал, причастията и местоимението са съобразени с пола на лицето и родът им е независим от рода на съответното име, с което е назовано лицето. Ако не се лъжа, проблемът е разгледан от Вл. Мурдаров в тази статия: Особен случай на съгласуване по род. – Български език, XXXI, 1983, № 2, 172–173.
Моето скромно мнение е, че българският език предоставя достатъчно възможности за избягване на конструкции, в които има такова разминаване между родовете. Редно е журналистите малко да се позамислят, преди да напишат нещо, което явно дразни езиковото чувство на читателите. Не знам в какъв контекст е употребен последният израз например, но вероятно е можело да се използва думата лекарка, която не би снижила авторитета на професията.
3309.
Мила | 14.10.2011 в 17:14
Здравейте, Павлина.
Водя на едно място спор с тезата, че такова животно като дума „вкусНотия“ нема и нема! Понеже няма „вкусНен“, това ми е доводът, за да поискам да наложа „вкусотия“ като единствено правилна форма. Съперниците опонират с „мъчНотия“, „бедНотия“, „лесНотия“ и пр., при които също няма… „форми“ като мъчнен, беднен, леснен и т.н., тоест – надприказваме се.
Моля Ви за кратко експертно становище по въпроса – дали говорим за дублетност (вкусотия и вкусНотия) или просто за масово разпространен паразит на речта (имам предвид вкуснотията).
3310.
Павлина | 15.10.2011 в 23:16
Здравейте, Мила!
От гледна точка на словообразуването нещата изглеждат така. Съществителните с наставка -отия се образуват от прилагателни имена. Ако основата е с наставка -ен, възможностите са две: или наставката отпада изцяло (грозен – гроз(ен)отия; гнусен – гнус(ен)отия; мръсен – мръс(ен)отия), или отпада само гласната е (беден – бед(е)нотия; тъмен – тъм(е)нотия, тесен – тес(е)нотия). И двата варианта – вкусотия и вкуснотия – имат право на съществуване според мен, защото се вписват в българските езикови модели.
Думата е сравнително нова, все още търси мястото си и избистря формата си. За правилен е приет вариантът вкуснотия – само той фигурира в правописния речник. В практиката обаче се предпочита другият вариант – вкусотия.
3311.
Krisi | 14.10.2011 в 10:05
Благодаря ти и от името на цяла стая секретари, които подготвяш за „филолози“!!!
3312.
Krisi | 13.10.2011 в 11:37
Здравей, Павлина! Нужен ми е съветът ти за употребата на главни букви в следното изречение, а и по принцип. „Делото е образувано по жалба на Иван Иванов срещу /З/заповед № 3-000/13.06.2000 г. на /Н/началника на 06 РУП-СДВР, с което му е наложено дисциплинарно наказание „/М/мъмрене” за срок от два месеца.“ Аз упорито отказвам да пиша главни букви на посочените в скобите места, но много често ги срещам с главни. Греша ли?
3313.
Павлина | 14.10.2011 в 9:05
Здравей, Криси!
По принцип названия на длъжности (началник, директор, министър, президент) се пишат с малка буква. Изключение се прави при адресиране и при официално обръщение към хората с тези длъжности:
До Началника на…
Уважаеми господин Министър…
За мъмренето не намирам основание да се пише с главна буква, просто това е вид наказание, не е собствено име.
За заповедта – в този случай е редно да е с главна буква, понеже е конкретна заповед, с номер и дата. По аналогия с изписването на наредбите, постановленията, законите и т.н.
3314.
Данаил | 07.10.2011 в 18:19
Здравей Павлина,
Въпросът ми е в две части.
Конкретната част от въпроса е „според него/мене/фирмата/лицето“ – обособена част ли е във всички случаи? Огражда ли се винаги с кавички независимо от положението му в текста?
И по-общата част от въпроса ми – има ли обособени част от изречения при които е прието да се правят изключения за запетайките?
Извинявам се ако вече си отговорила на въпроса, но неможах да го намеря.
Благодаря ти предварително за отговора.
3315.
Павлина | 11.10.2011 в 8:30
Здравей, Данаиле!
Изразът според мене е вметната част, а не обособена, понеже изразява отношението на говорещия към съдържанието на изречението, и не се отделя със запетаи. Изразите според него, според фирмата и т.н. са си обикновени части на изречението и няма основания да бъдат отделени със запетаи. Общият въпрос за вметнатите части ли се отнася, или за обособените?
3316.
Данаил | 13.10.2011 в 14:42
Главата ми е на път да гръмне от правилата в българският език и изключенията към тях. До преди ден-два нямаше в главата ми практическа разлика между двете (в отговор на последния ти въпрос). Сега обаче съм по наясно за някой части и по-объркан за други. Така разбрах правилата, които четох. Въпроса е разбрал ли съм ги правилно?
Вметнати и обособени части.
1. Обособените части се отделят със запетайки или тирета, независимо къде в изречнието се намират (начало, среда, край).
2. Вметнати части се отделят със запетайки или тирета, независимо къде в изречението се намират (начало, среда, край), но има изключения. Ако вметнатият израз е в началото на изречение и служи за въвеждаща дума не се отделя със запетая.
По тази логика не се пише запетая, ако „според мене“ е в началото на изречението, но се пише ако е в средата или края. Уви немога да чатна как се прави разграничението дали думата е въвеждаща или не.
Ето едни примери които сега сглобих (изивнявай ако са кофти):
… Ти какво мислиш?
а)Без съмнение (,) той те обича.
б)Разбира се (,) той те обича.
… Надявам се, че ще се чуем утре.
а)Без съмнение (,) ще ви се обадя навреме.
б)Разбира се (,) ще ви се обадя навреме.
На кои от 4те места има запетайки?
И двата израза „без съмнение“ и „разбира се“ са вметнати части, нали така. Как се преценява кое е въвеждаща дума и кое не е, за да се за разбере дали се отделя със запетая или не.
3317.
Павлина | 14.10.2011 в 9:19
Трудно е в един коментар да обясня почти всичко за вметнатите части, но най-общо, за пунктуацията им е важно да се знае, че една част от тях се отделят със запетаи, а други – не, без значение къде точно се намират в изречението. Разграничението е по следния показател: тези, които могат да функционират и като обикновени части на изречението, се ограждат със запетаи; тези, които се употребяват само като вметнати части, не се ограждат.
Разбира се, той те обича.
Тук се поставя запетая, защото разбира се може да бъде и сказуемо в едно изречение: Разбира се с родителите си.
Без съмнение, той те обича.
Мисля, че тази част също може да функционира като пълноценна част на изречението: Той те обича без съмнение в теб и без каквито и да било скрупули.
Но: Всъщност той те обича.
Защото всъщност се употребява само като вметната част.
3318.
Maya | 06.10.2011 в 21:01
Казва се „има някой“ или „няма никой“? Но кое е правилното: „няма никой“ или „няма никого“ …?
3319.
Павлина | 07.10.2011 в 9:47
Не разбрах първия въпрос. На въпрос, подобен на втория, съм отговорила тук.
3320.
Maya | 08.10.2011 в 9:41
Не съм се изразила правилно. Всъщност интуицията ми подсказва, че правилно е да се каже „има някой“. Съгласна съм с доводите на приложената ваша статия. Въпросът ми беше по-скоро относно отрицателната форма – „няма никой“ или „няма никого“ е правилното… Защото интуицията ми не може да се справи! :-)))
3321.
Павлина | 11.10.2011 в 8:11
За конструкцията няма никой/няма никого бих посочила същите доводи. Възможно е тук винителната форма (която по същество е родителна) да се държи по-здраво, защото имаме отрицание, а допълнението при отрицание е било в родителен падеж. Нищо по-конкретно не мога да кажа, понеже проблемът изисква по-задълбочено изследване.
3322.
Krisi | 05.10.2011 в 14:02
Ами ти си ме учила, затова се справям…
3323.
Павлина | 05.10.2011 в 8:28
Страшно ми е трудно да намеря грешки, почти невъзможно даже. :) Мисля, че след Иванова трябва да се сложи запетая – с пълномощно по делото бих го таксувала като обособена част.
Благодаря ти за пожеланията. :)
3324.
Krisi | 04.10.2011 в 11:42
Бях сигурна, че ще ни разясниш новите правила и без да ти го искаме. Страхотна си, д-р Върбанова! Аз съм си извадила примери с пунктуационни проблеми. Моля, кажи ми къде греша.
1. По това производство е образувано дело, което вече е пред Върховния административен съд, и се чака неговото разглеждане.
2. Това нещо не е направено, което определено не само че буди съмнение относно актуалната дата на заповед № РД-02-22/31.08.2011 г., но и определено сочи за това, че към датата на постановяване на атакувания акт такава заповед не е съществувала.
3. Тук ще се спрем на особености, отнасящи се до структурата и до оформянето на устната и писмената реч, с оглед на условията, при които те протичат.
А при № 4, моля, провери всичко – членове, знаци и т.н.
4. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: ДИРЕКТОРЪТ НА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ”, редовно уведомен за днешното съдебно заседание, се явява лично и с адв. Иванова с пълномощно по делото.
Желая ти здраве и успех във всичко!
3325.
vilervale | 04.10.2011 в 10:30
Здравейте, докторке! :) Поздравления!
През отпускарския август мислех да питам за отзиви за новото правописно помагало, а докато сколасам, те вече се появиха. Похвално :) И благодарско! Но докато лъкатушим през запетайките (не, няма оправия там, уви), може ли един бърз ограмотителен курс за кавите? Две са питанките ми:
1. Правилата казват, че названия на учреждения и обществени организации се изписват в кави. Това обаче явно не важи за имената на политическите партии, макар че те са обществени организации, нали? Ако в сатиричен текст имаме партия Пазарна икономика ООД, някакви кави не трябва ли да се появят? Или ако компанията ми се казва „България“ ЕООД, това ЕООД влиза ли в кавите или не?
2. Когато някой учен даде името си на измислен от него процес/метод, този метод в кави ли се изписва после? Например: методът за студено пресоване Иванов, накратко методът Иванов, представлява… И ако в този метод има някакви специални устройства, да речем, барабани Иванов, те с кави ли са или без?
Благодаря и успешна седмица! :)
3326.
Павлина | 04.10.2011 в 17:21
Благодаря за поздравленията!
1. Хм. Според новите правила в кавички се изписват приложения в рамките на съставни собствени имена, например Държавна агенция “Архиви”. Ако думата партия е съставна част от официалното име на въпросната организация, тя трябва да се изпише Партия “Пазарна икономика” ООД. Малко спорно е в този случай дали ООД трябва да влезе в кавичките.
Иначе, ако компанията се казва “България” ЕООД, названието на типа на фирмата е извън кавичките. Има такива примери в новите правила.
2. Аз бих поставила в кавички названието: методът “Иванов”, барабани “Иванов”. Приемам, че влиза в параграфа “собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетания” (орден “Стара планина”). Това е вторично название.
3327.
Светлана Атанасова Бубелина | 21.09.2011 в 18:27
Здравей, Павлина! Огромно щастие е за мен, че има място за спасение за лутащите се хора относно българската граматика. Благодаря ти!
Имам следните два въпроса:
Как се пише крем-карамелен сладкиш? С тире, без тире или може би слято?
Как се пише парти сезон? Например в израза – „Откриване на парти сезона в…“
Благодаря ти предварително.
3328.
Павлина | 26.09.2011 в 8:31
Здравей, Светлана!
Отговорът на втория въпрос е ясен. При сложни съществителни имена, чиито съставки (едната или двете) са от чужд произход и се употребяват и самостоятелно, се допуска разделното писане, което всъщност се предпочита в практиката. Сред примерите, които са дадени на съответното място в новите правописни и пунктуационни правила, е парти център, така че спокойно може да се пише парти сезон.
За сладкиша и аз не знам какво да те посъветвам, защото не се вмества в регламентацията на нито един от типовете сложни прилагателни. Аз бих го написала разделно, ако ми се наложи: крем карамелен.
3329.
Спас Колев | 26.09.2011 в 8:46
Хм, не е ли същото като при „министърпредседателски“ – полуслято съществително, сливане при прилагателното?
3330.
Павлина | 26.09.2011 в 9:45
Проблемът е, че изходните съчетания се пишат различно: министър-председател – полуслято, а крем карамел – разделно. Регламентирани са само сложните прилагателни, “образувани чрез наставка от сложни съществителни имена (с полуслято писане), в които главната основа предхожда подчинената”. Много странно ми изглежда кремкарамелен. То и министърпредседателски не изглежда добре, трудно се възприема. Когато имам известна свобода, предпочитам да го напиша така, както най-лесно би се възприело.
3331.
pkochev | 03.05.2017 в 22:49
Не е ли по-уместно да се каже крем карамелов сладкиш? Така звучи и по-добре прилагателен.
3332.
Мила | 11.09.2011 в 0:44
Здравейте, Павлина.
Породи ми се питане, стъпващо на съвсем избледнели спомени… как се обозначават „смесените цветове“, с интервал, с тире или слято – за пример ще дам: „тъмнозелен“ или „тъмно-зелен“ или „тъмно зелен“, „морскосин“ или „морско-син“ или „морско син“ и т.н.
Личното ми чувство се лута според случая. Едновременно срещам „тъмносин“ (първото „съставно“ пояснява второто) и „синьозелен“ (без интервал или тире – тук поясняване има) и въобще – кашата става пълна.
Би ли припомнила правилото?
М.
3333.
Nedyalkoff | 11.09.2011 в 19:09
Включвам се и аз тук, но въпросът ми е малко по-различен: Освен правилото за слято писане на такъв тип прилагателни, бях чул учителят ни да обяснява, че имало някакво изключение за „кафяво“ и че с него се използвало тире. Знаеш ли нещо по въпроса?
Поздрави, Мартин
3334.
Павлина | 12.09.2011 в 8:35
Мила, в правописния речник изписването на тези прилагателни е нормирано, общо взето, но не е изяснен принципът. Ще се опитам да го направя аз, опирайки се на свои наблюдения и вероятно на спомени от нечии обяснения (чути или четени) преди време.
Когато прилагателното обозначава някакъв нюанс на цвят, то се пише слято: тъмнозелен, аленочервен, морскосин, червеникавокафяв. Когато е образувано от названията на два различни цвята, се пише полуслято: жълто-зелен, синьо-зелен, бяло-червен. В първите два случая става дума за по един “среден” цвят (между жълтото и зеленото; между синьото и зеленото), а във втория – за комбинация от цветове (например на знаме – полското), но това няма значение.
Мартине, действително има изключение за кафяв. В речника са дадени следните прилагателни, изписани слято: кафявожълт, кафявозлатист, кафяворозов, кафявосив, кафявочервен. Не мога да обясня защо, още повече че тук фигурират и жълто-кафяв, сиво-кафяв.
П.П. В Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 318 има промяна: кафяво-жълт, кафяво-розов, кафяво-сив, кафяво-червен.
3335.
Христо | 07.09.2011 в 19:10
Привет, Павлина! Чудесен блог, носещ радост на обичащите езика.
Имам два въпроса, по-скоро исторически.
1. Откъде идва родовото име на българските царе Шишмановци?
2. Кога се е формирала думата „личност“ въз основа на „лице“? Вероятно се появява за пръв път в някой преводен текст?
И всъщност има ли добър и пълен български етимологически речник?
3336.
Павлина | 09.09.2011 в 8:48
Здравей, Христо!
За съжаление не мога да отговоря на първия ти въпрос. В интернет могат да се намерят обяснения за произхода на името Шишман, но аз не бих се ангажирала с мнение по този проблем.
Отговорът на втория въпрос също е труден. В речника на Найден Геров думата фигурира със значението ’красота, хубост’ (срв. лична мома). Предполагам, че лексемата личност е навлязла със съвременното си значение под влияние на руския език. Първата употреба, която ми е известна, е в “Глас едного българина” (1960) от Раковски. Данните са от “Български етимологичен речник” (Т. 3. С., 1986, с. 443). Това е най-добрият и най-пълен етимологичен речник на българския език, но все още очакваме пълното му издаване. Ето информация за него.
3337.
Krisi | 07.09.2011 в 11:37
Какво ли щях да правя без теб!
3338.
Krisi | 02.09.2011 в 11:29
Здравей, Павлина!
Аз съм редовна във въпросите си, но сега питам по молба на колега. В изречението: „След приключване на устните състезания съдът обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание в законоустановения срок.“ има ли запетая преди СЪДЪТ? А на други места? Може ли да обясниш кога, ако изречението започва с някаква добавена или пояснителна, или някаква друга част, следва да има запетаи, при положение, че няма дума, която категорично го изисква. Ето и друг пример:
„Преди да помисля как ще изглеждам обух тези обувки.“ или: „Поради изтичане на определения от фирмата срок хората си подадоха документите“. Дано съм задала въпроса си ясно! Предварително благодарим!
3339.
Павлина | 06.09.2011 в 12:21
Във втория пример задължително трябва да се постави запетая: Преди да помисля (1) как ще изглеждам (2), обух тези обувки (3). Там завършва простото изречение (2), което е подчинено на (1), а то е подчинено на (3). Между (1) и (2) няма запетая, защото съюзната връзка е въпросителна дума.
При другите два примера имаме друг тип синтактична конструкция в началото – разширен обстоятелствен израз, който наподобява обособена част. В този случай се допуска отделяне със запетая, за да се облекчи възприемането на съдържанието. То е затруднено най-вече когато след подобен израз има някакво име, а не глагол, срв.:
След приключване на устните състезания, съдът обяви, че ще се произнесе с решение…
и
След приключване на устните състезания обявиха, че съдът ще се произнесе с решение…
В първото изречение аз бих поставила запетая, но във второто мисля, че не е нужна. Искам да отбележа, че последното разграничение не е официално, това е мое наблюдение и мое мнение. В академичната граматика просто се допуска поставянето на запетая при разширени обстоятелствени изрази с цел да се облекчи възприемането на текста.
В третия пример от вашия въпрос също е добре да има запетая след срок.
3340.
shadowwalker17 | 28.08.2011 в 17:37
Здравей! От известно време съм се разровил в интернет за неща, свързани с българския език (всичко се породи от тази статия – http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_verbs). Естествено беше да попадна на твоя блог. Виждам, че помагаш на хората по езиковите въпроси, така че мисля и аз да те попитам нещо :) Ясно е, че може да се каже „Докато четях книгата, се случваше нещо.“, но не и „Докато прочетях книгата, се случваше нещо“. Възможно ли е обаче, ако искам да наблегна, че съм бил устремен към края на действието, да кажа „Докато прочитах книгата, се случваше нещо“ ? На мен лично ми звучи правилно, но моя приятелка каза, че „прочитах“ се използвало за само за повтарящо се действие и каза, че правилно било „дочитах“, което за мен има съвсем различен от желания смисъл. Благодаря предварително :)
3341.
Павлина | 30.08.2011 в 10:43
Здравей!
Интересен въпрос, но нямам готов отговор. Ще помисля и ще пиша пак.
3342.
Павлина | 27.08.2011 в 15:58
Здравей, Krisi!
Трябва да се пише слято и така си е официалното название на кодекса. Явно прилагателното е образувано от административен процес, а не от административен и процесуален едновременно, и основанията да се пише слято са като тези, разяснени в една предишна публикация.
Поздрави и от мен!
3343.
Спас Колев | 29.08.2011 в 9:02
В тази връзка, винаги съм се чудил защо „индоевропейски“ обикновено се пише слято.
3344.
Павлина | 30.08.2011 в 11:22
Вероятно по традиция, защото двете основи би трябвало да са равноправни и прилагателното да се пише полуслято: индо-европейски.
3345.
Krisi | 26.08.2011 в 14:36
Здравей за пореден път, Павлина!
Как се пише: Административно-процесуален кодекс или Административнопроцесуален кодекс?
Поздрави!!!
3346.
Борил Караиванов | 22.08.2011 в 22:33
Здравей, Павлина!
Съществува ли специално правило за употреба на кавички в кавички?
Как би трябвало да се напише следния текст:
Тогава аз му казах — „Ще те чакам на булевард „Цариградско шосе“.“
Благодаря, предварително!
3347.
Павлина | 23.08.2011 в 17:47
Здравей, Бориле!
Отговорих първо в Google+ на въпроса ти. Надявам се, че нямаш нищо против. По-късно ще публикувам отговора си и в блога.
3348.
Павлина | 27.08.2011 в 17:00
Първата част на публикацията ми в Google+ предизвика задълбочена и много полезна дискусия. Препоръчвам ви да я проследите, ако ви вълнува поставеният проблем, а също и софтуерният и типографският аспект на проблема за вида на кавичките. Втората част на публикацията съдържа някои важни корекции, затова я прегледайте, за да не се окаже, че съм ви подвела.
3349.
Павлина | 22.08.2011 в 9:52
Здравей!
Когато едно словосъчетание се използва като заглавие (на книга, филм и др.) или като слоган, пълен член получава опорната дума. В случая красотата щеше да се членува с -ът/-ят, ако беше от м.р. (Чарът на естествения продукт). Поясненията към опорната дума получават кратък член, следователно правилно е естествения. А когато пред едно съществително или определение към съществително от м.р. има предлог, то задължително получава кратък член.
3350.
Веселин | 22.08.2011 в 2:32
Здравей Павлина!
С пълен или кратък член следва да се напише следното изречение, което е нещо като слоган на фирма, т.е. използва се самостоятелно.
Красотата на естествения(т) продукт.
3351.
Мартин | 13.08.2011 в 3:20
Здравей Павлина,
Наскоро разглеждах упражненията, които сме правили през учебната година и у мен настъпи един въпрос. Защо изписваме Владимир Димитров – Майстора с тире, а трябва да пишем Ричард Лъвското сърце или Ум Белия* делфин без него?
Предварително благодаря за отговора ти. :)
* И още един въпрос: В каква членна форма трябва да бъде „бял“ в случая – белият или белия и защо? „Белия делфин“ и „Лъвското сърце“ всъщност прякори ли са, за да бъде използван кратък член или са нещо друго?
3352.
Павлина | 14.08.2011 в 10:32
Интересни въпроси. Мисля, че тирето се употребява при прякори и прозвища по силата на някаква традиция, а не по силата на официално правило. Не изключвам възможността да има такова, но аз не съм го срещала. Впечатлението ми е, че тире се поставя, когато прозвището се добавя към име и фамилия, както е при Владимир Димитров – Майстора, Георги Божилов – Слона, Георги Павлов – Павлето.
За Лъвското сърце съм сигурна, че е прозвище на крал Ричард I, и не бих поставила тире.
А за Белия делфин се колебая. Ако приемем, че е прозвище на Ум, трябва да се пише с кратък член и главна буква. На френски обаче е Oum le dauphin blanc, което ме кара да си мисля, че е по-скоро приложение и би трябвало да се пише Ум, белият/белия делфин, т.е. да се подчинява на общите правила за пълен и кратък член. Все пак не съм сигурна, че на френски прозвищата се пишат с главна буква, а освен това нищо не пречи ние да си възприемаме Белия делфин като прозвище на Ум, независимо от френското становище по въпроса. :)
3353.
Ана | 09.08.2011 в 14:26
Благодаря ти!
3354.
Ана | 08.08.2011 в 14:28
Здравей, Павлина!
Имам едно питане. Кое изписване е правилно:
“Наистина искаше да остане, каза по телефона свекър й Павел Найденов. Така се случи, че трябваше да замине. Има си работа.”
или
“Наистина искаше да остане, – каза по телефона свекър й Павел Найденов. – Така се случи, че трябваше да замине. Има си работа.”?
Забелязвам, че напоследък медиите не слагат тиретата в подобни цитати…
Благодаря ти!
3355.
Павлина | 09.08.2011 в 13:27
Здравей, Ана!
Правилни са и двата варианта (без запетаята пред първото тире във втория вариант). Когато пряката реч няма характер на диалог, а е единична реплика и авторската реч е вмъкната в пряката, тя може да се отдели и с тирета, и със запетаи. (В този случай пряката реч се огражда в кавички, както е и в твоя пример.) Лично аз предпочитам да ограждам авторската реч с тирета, защото така е по-ясно къде започва и още повече – къде свършва.
Източник: Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002, 131–132.
3356.
maya | 05.08.2011 в 11:38
Здравей, Павлина!
За жалост едва днес попаднах на твоя блог, а виждам, че го списваш отдавна. Имам въпрос за членуването на съществителни, които, написани с главна буква, губят нарицателното си значение. Напр. Антихриста, Спасителя (става дума за Исус, естествено), Мислителя (на Роден). Аз смятам, че назависимо от ролята им в изречението, винаги се пишат с кратък член. Напр. „Спасителя е казал, че… “ Права ли съм?
И като написах по-горе „Исус“, изниква и вторият ми въпрос – кое изписване е правилно в литературния език – Исус или Иисус.
Предварително благодаря.
3357.
Павлина | 07.08.2011 в 10:52
Здравей, maya!
Първият ти въпрос е сложен и не мога да отговоря категорично. Ако не бях обещала вече да напиша три статии в отговор на езикови въпроси, щях да му отделя специално внимание. Но ако не е спешно… :)
Изписването на Иисус/Исус в голяма степен е въпрос на традиция. В религиозната книжнина е установена формата Иисус, закрепена от Библията (С.: Св. Синод на Българската църква, 1991), а в светската – Исус.
Все пак това е регламентирано официално:
“14. В езика на църковната литература (и на научната литература, посветена на църковна проблематика) се допуска употребата на форми (главно на собствени имена), които се отличават от разпространените и утвърдените в говорната практика форми на тези имена:
14.1. Имена с двойни гласни:
Авраам, Ваал, Галаад, Исаак, Раав, Иисус, Гавраиил, Роов.
Но: Витлеем, Ханаан, препоръчвани и от официалния правопис” (Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, 2002, с. 28).
3358.
maya | 08.08.2011 в 9:31
Благодаря за отговора. Убедена съм, че при възможност, ще отговориш и на първия ми въпрос. Хубаво лято! :)
3359.
Пъпеш | 03.08.2011 в 16:42
Здрасти, супер идея. Искам да те питам в следното изречение:
„Според СЗО жените трябва да раждат в среда възможно най-близка до дома и културата им…“
Преди възможно има ли запетайка? Как мислиш?
3360.
Павлина | 03.08.2011 в 23:06
Здравей!
Да, трябва да има, защото след среда започва обособена част. Ако тази обособена част завърши преди края на изречението, е необходимо да се постави затваряща запетая:
Според СЗО жените трябва да раждат в среда, възможно най-близка до дома и културата им, и да разполагат с добри условия за отглеждането на децата си.
3361.
Мартин | 30.07.2011 в 12:48
Добър ден!
С радост чета вашия блог. :) Днес, докато преглеждах различни интернет страници, попаднах на една статия, в която ставаше дума, че ще бъдат наложени нови правописни и пунктуационни правила от началото на септември, тази година. Също така те ще бъдат включени в излизащия следващата година правописен речник от БАН.
Направи ми впечатление една от изброените промени (- Въвежда се промяна при изписването на институциите в различни видове изречения. Например „Съюзът на филмовите дейци“ ще се пише, както и досега с главно “С” и останалите думи с малки букви. Във всяко следващо изречение “Съюз” обаче също трябва да е с главно “С”. Аналогичен пример езиковедите дават и с Българска академия на науките – след първото упоменаване в текста с цялостно изписване, в следващите изречения тя става Академията.
По същия начин ще се изписват и имената на министерства например, когато не са съществителни нарицателни. Например, „Министерството на вътрешните работи съобщава…” В следващото изречение трябва да се пише Министерство. Ако обаче изречението е “Отидох до министерството”, институцията е с малко “м”, защото обозначава място, сграда. Actualno.com)
Ето и моят въпрос: Това не е ли правило от преди? Имам предвид, в учебника ми има „каре“, в което е написано, че „Когато вместо цялото собствено име се използва само част от него, пиши тази част с главна буква:
Гърция се представя като член на Европейския съюз.
Гърция се представя като член на Съюза.
Очаква се отговор от Агенцията за чуждестранна помощ.
Очаква се отговор от Агенцията.“
Каква всъщност е разликата между двете правила?
Предварително благодаря за отговора ви. :)
3362.
Мартин | 02.08.2011 в 15:55
Всъщност се оказа, че това си е старо правило, но го напомнят отново, за да се избегне масовото изписване с главни букви при институции и прочие, както е в английския език. :)
3363.
Павлина | 02.08.2011 в 17:12
Привет, Мартине!
Първият Ви коментар, незнайно защо, беше попаднал в спама. Не мисля, че промените ще бъдат съществени, но предпочитам да видя публикуваните правила, а не да коментирам предварителни интерпретации и анонси. Ще почакаме месец-два.
Ако не Ви затруднява, моля да се обръщате към мен на “ти”. Аз ще направя същото след това. :)
3364.
Андреа Драгов | 27.07.2011 в 19:22
Нещо, което установих преди известно време, е необичайното образуване на глаголната форма за бъдеще време. Защо вместо доста по-простото „Не ще направя еди-какво си“ използваме конструкцията „Няма да направя еди-какво си“?
3365.
Павлина | 28.07.2011 в 22:03
Защото граматичните форми невинаги се образуват по по-простия и по-логичен начин. Конкретно – отговорът е в установяването и развитието на формите за бъдеще време в българския език, но не е кратък. Ще се опитам да напиша статия за това.
3366.
Андреа Драгов | 29.07.2011 в 2:50
Благодаря предварително! Езиците като цяло са ми много интересни и като нищо ще запиша да уча някоя филология (аз съм само на 16).
3367.
Павлина | 22.08.2011 в 11:10
Публикацията е тук.
3368.
Ана | 17.07.2011 в 13:10
Здравейте! Много ми харесва този блог. В последните години много започна да се употребява „нямал съм“, вместо „не съм имал“. Първото изобщо не ми звучи добре. Какъв е Вашият коментар?
3369.
Павлина | 17.07.2011 в 21:52
Здравейте!
Накарахте ме дълбоко да се замисля. Аз бих поставила въпроса обратно – защо нямал съм се употребява толкова рядко? Глаголът нямам би трябвало да си има граматични форми като останалите български глаголи, но всъщност той е “дефектен” по отношение на времената. Редовно се употребява само в сегашно (аз нямам) и в минало свършено и несвършено време (аз нямах). В останалите времена се предпочитат отрицателните форми на глагола имам.
Предполагам, че причината е участието на нямам (макар и претърпял известни метаморфози) в образуването на отрицателните форми на глаголите за бъдещите времена: няма да имам (бъдеще време), нямаше да имам (бъдеще време в миналото), няма да съм имал (бъдеще предварително време), нямаше да съм имал (бъдеще предварително в миналото). Тоест той има ясна и утвърдена граматична роля, която ограничава функционирането му като пълнозначен глагол и появата му в което и да е бъдеще време.
В миналите времена обаче са възможни пробиви – както е в посочения пример за минало неопределено време нямал съм вместо не съм имал. Всички тези разсъждения обаче са само мои и не знам дали съм права. В тях не се съдържа отговор на поставения въпрос, но той е достоен за езиковед, който се занимава задълбочено с глаголната система на съвременния български език.
3370.
Ана | 29.07.2011 в 23:56
Благодаря!
3371.
Петя | 16.07.2011 в 10:38
Здравейте,
дали можете да поясните синтаксиса на изречението:
Това е човекът,когото познаваш.
Правилен ли е пълният член и какво точно е правилото, ако е така
3372.
Павлина | 16.07.2011 в 21:13
Здравейте!
Вероятно искате да обясня каква е синтактичната роля на човекът. В това изречение е човекът представлява съставно именно сказуемо, а човекът е неговата именна част. Затова е редно да получи пълен член. В тази статия също съм писала по проблема.
3373.
Petya | 25.07.2011 в 8:51
Благодаря за отговора и препратката към статията.
3374.
Мила | 09.07.2011 в 15:55
Реших да спомена и още нещо, което напоследък е модерно да се дискутира.
Когато адресираме реплика към непознат човек, познат ни по име единствено, използваме „с еднаква степен на възприемчивост“ и фамилията, и личното име на това лице – конструирайки фраза в учтива форма. Напр. „Здравейте, г-жо Николова“ и „Здравейте, Симона“.
Допускам, че второто може да се употреби единствено при неформална комуникация онлайн или когато „възходящ“ по възраст се обръща към „низходящ“.
Мнозина обаче го смятат за неестествено, граматически неиздържАно (което си е така) и недопустимо.
Покрай тези чуденки се прокрадва съмнението и дали е редно да кажем „Вижте какво, Любомир“, наместо „Вижте какво, Любомире“ (м.р.).
Мисля, че това е въпрос на нерегламентирана все още етикеция за общуване в „полуформална среда“, а и въпрос на собствено усещане за уместност.
Как разсъждавате Вие по тези нестрашни въпроси? :)
3375.
Павлина | 16.07.2011 в 20:51
Действително това е преди всичко въпрос на нерегламентирана етикеция, чиито прояви се наблюдават най-вече в интернет. Тук, от една страна, повечето хора не се познават лично и е редно общуването помежду им да бъде официално, но от друга, тази среда предполага непосредственост и неформалност. Затова и колебанията са естествени. Ако някой се обърне към мен с вие, аз му отговарям по същия начин, но предпочитам да съм на ти и съм го отбелязала в “Езикови питанки”.
“Здравейте, Симона” ми изглежда хермафродитно все още, но напоследък подобни фрази разширяват своята употреба и самата аз ги използвам. Но как другояче бих могла да постъпя, след като човек с псевдоним Симона например ми казва “здравейте”? Не бих казала, че “Здравейте, Симона” е граматически неиздържано, защото просто не мога да се сетя кое граматично правило е нарушено.
Мнението ми за звателните форми е тук.
3376.
Павлина | 07.08.2011 в 10:05
Допълнителна информация по въпроса за съчетанието “Вие + лично име”. Проблемът е засегнат накратко от Н. Паскалев в статията му “Социолингвистичен анализ на обръщенията в съвременния български език (Във връзка с изразяването на учтивост)” в сп. “Български език” (2006, №1). Според автора съчетанието не е характерно за съвременния български език и се използва единствено при асиметрични отношения, когато говорещият по своята социална роля стои по-високо от слушателя – например в “диадите началник–подчинен” и “учител–ученик” (с. 47).
3377.
Мила | 09.07.2011 в 15:36
Здравейте, Павлина.
Замислих се преди дни, че в езика ни съществуват съществителни от ж.р., които окончават на съгласна – сетих се за „умисъл“, „мисъл“ и „прах“. Смятах, че родът на съществителното е задължаващ за окончанието на съществителното (или обратното), но в езика ни все още има изключения.
Имате ли обяснение защо едни думи „се развиват по род“, а други – не? (преди минути прочетох материала ви за „врата“, която е била в ср.р.)
Едно съвсем „научно-популярно“ обяснение ми би било съвсем достатъчно. ;)
3378.
Павлина | 11.07.2011 в 21:58
Здравейте отново!
Научнопопулярното обяснение не е по-лесно от чисто научното и е също толкова отговорно. ;) Причините за промяната на рода на някои съществителни са различни, например за да се разреши някакво противоречие. В общия случай съществителните в българския език през последните няколко века имат форми за ед. и мн.ч., нечленувани и членувани. Думата врата е била pluralia tantum (само с форми за мн.ч.), т.е. дефектна от гледна точка на системата. Затова основната й форма е била преосмислена като форма за ж.р. ед.ч. – съобразно окончанието -а, и се е сдобила с нова форма за мн.ч. със съответното окончание (-и).
Общо взето, родът на съществителните в българския език е устойчив. Редки са случаите, когато той се променя.
А тези съществителни, които завършват на съгласна и са от ж.р. не са толкова малко, особено като се има предвид многобройната група с наставка -ост/-ест (младост, вярност, тежест).
3379.
vilervale | 29.06.2011 в 15:10
Здравей, Павлина,
Как е правилно да се отговаря на въпрос с отрицание? „Стоиш тук цяла вечер и не си се качвал на Виенското колело?“ – „Не (не съм).“ или „Да (не съм)“?
Поздрави
3380.
Павлина | 30.06.2011 в 8:43
Здравей, vilervale!
Опасявам се, че в българския език няма стандартизирани отговори на отрицателни въпроси – нито положителен, нито отрицателен. Едносричното да или не тук не върши работа и би трябвало да отговорим малко по-пространно. Твоят въпрос е трети в поредицата от проблеми, за които бих искала да напиша статия (по-скоро като предмет на дискусия), но за съжаление в момента имам неотложни лични задачи. Затова моля за малко търпение.
3381.
vilervale | 30.06.2011 в 12:40
ще чакам с нетърпение :)
3382.
Ляо | 23.06.2011 в 18:05
Сетих се пак за въпрос, свързан със запетаята пред ‘че’. Нали при ‘да не говорим че’ не се пише запетая, когато означава ‘още повече че’, например ‘Грешката не е маловажна, да не говорим че е допусната няколко пъти’? За разлика от ‘Да не говорим (толкова силно), че може да ни чуят’. При ‘ето че’ нали по правило също не се пише запетая, например ‘Ето че можеш’? Освен ако ‘че’ не е употребено в смисъл на ‘защото’ – тогава си е със запетая, макар и тази употреба да е по-малко вероятна. Права ли съм? Благодаря…
3383.
Павлина | 28.06.2011 в 7:49
Да, и аз така бих постъпила. Но не можах да се сетя за пример, в който бих поставила запетая между ето и че.
3384.
Ляо | 06.07.2011 в 21:09
За ‘ето, че’ си мислех, че може да се използва в ситуация, когато ‘ето’ е със значение на ‘дръж, вземи’ и предполага бързо действие, например „Ето (дръж бързо това), че трябва да се обадя по телефона!“ Или пък „Ето (на, дръж тая чанта), че ръцете ми отмаляха“. Нещо такова. Сигурно може да се намерят и по-добри примери.
3385.
Павлина | 07.07.2011 в 8:41
О, разбира се, тук запетаята има смислоразличителна роля и трябва да се постави.
3386.
Светла | 22.06.2011 в 15:55
Преди малко влязох в спор – „заинтересован“ и „заинтересуван“ дублетни форми ли са? Интуицията ми шепне, че са думи с различни значения – човек е „заинтересован“, ако има интерес от нещо и „заинтересуван“, ако нещо му е станало интересно. В този смисъл, не ми звучи правилно да се каже „заинтересувана страна“ – струва ми се, че трябва да се пише „заинтересована страна“. Но преди малко ме контрираха, че в речници тези думи са дадени като дублетни и като отворих първия попаднал речник в Интернет, така и се оказа. Моята езикова интуиция ли греши, или речниците не са съвсем прецизни и/или става дума за тенденция в развитието на езика, която още не е отразена в речниците?
3387.
Павлина | 23.06.2011 в 14:23
И на мен ми се случва езиковите ми представи да се разминават със съдържанието на речниковите статии, но в това няма нищо страшно. :) За съжаление в момента не мога да направя справки в дебелите книги и да проследя думите, но обещавам да проуча въпроса.
3388.
Sevdalina Hemme | 09.07.2011 в 23:25
Мисля, че си абсолютно права! Не отворих речник, но само си представете: „заинтересуваната страна“ – никак, ама никак не ми звучи. А не съм го и чувала досега. Ако го има някъде така, то според мен е грешно.
„Заинтересован“ е точно когато имаш интерес от нещо, а „заинтересуван“ -може би се използва повече причастието, напр. „заинтересувано разлиствам списание“, „тя попита заинтересувано“ и т. н. Ти си го казала много точно. И честно казано, в този случай не ме интересува какво казват речниците, човек може да се позове чисто и просто на знанията и опита си. Да не говорим, че в някои, особено двуезични речници, намирам неща, които въобще не се използват, дори бих ги определила като грешни.
3389.
ldtr | 17.06.2011 в 22:15
Здрасти!
Някаква идея откъде се взема „мекостта“ във формите Петьо, Митьо, Косьо? Т.е. от какво произлиза това -ьо в исторически план?
3390.
Павлина | 23.06.2011 в 14:21
Здравей!
Нямам точна представа, но мисля, че имам идея къде може да се търси обяснението. ;))) Ще ми бъде необходимо време, за да проверя.
3391.
Спас Колев | 23.06.2011 в 14:37
Между другото, при тези окончания има ясно изразена диалектна разлика – на изток о-то се редуцира (оттам Колю Фичето и Желю Желев).
3392.
Павлина | 08.07.2011 в 17:14
Потърсих информация и доста мислих по въпроса. В крайна сметка стигнах до извода, че той изисква по-специално и сериозно изследване, ако държим на обективен отговор. Затова не искам да пиша с повече догадки, отколкото смятам за редно. Все пак мога да спомена, че са известни стари български имена (славянски по произход) от типа на Вельо, Бельо, Десьо, Грудьо, Грозьо. Предполагам, че те се срещат по-често в източните говори, тъй като в тях опозицията твърди–меки съгласни е много по-силно изразена в сравнение със западните.
3393.
Stefka | 16.06.2011 в 21:21
Здравей, Павлина,
Имам два въпроса. Първият е за употребата на „мога“ като модален глагол. На страницата на „Голямото малко четене“ има въпрос „Мога ли да гласувам за няколко книги?“ Не трябва ли да е „Може ли да гласувам за няколко книги?“ „Мога ли“ в този случай ми се струва влияние от английски.
Вторият ми въпрос е за все-по честата употреба на „успешен“ (вероятно пак под влияние на английския) в изречения, в които аз бих употребила „успял.“ Например „Кои жени считате за успешни?““Как да възпитаме успешни комуникатори?“ Вторият пример ми звучи сакато отвсякъде.
Ще се радвам, ако имаш време да ми отговориш.
Доскоро,
Стефка
3394.
Павлина | 17.06.2011 в 17:17
Здравей, Стефке!
Би трябвало да се каже “Може ли да гласувам за няколко книги?”, което ще рече “Позволено ли е да гласувам за няколко книги?” или “Има ли възможност да се гласува за няколко книги?”. Макар да е ясно от контекста какво има предвид питащият, изразът му не е коректен. Ако се абстрахираме от контекста, въпросът му би трябвало да се тълкува “В състояние ли съм самият аз да гласувам за няколко книги?”. Аз мисля, че подобни употреби на мога в 1 и 2 л. ед. и мн.ч. и 3 л. мн.ч. вместо 3 л. ед.ч. се срещаха и преди доста години, но е възможно сега да са се разширили.
За успешен и успял може да видиш тук, кометар 12 и следващите.
3395.
Stefka | 17.06.2011 в 19:07
Благодаря!
3396.
Ляо | 15.06.2011 в 11:27
Павлина, стана ми още по-интересно, тъй като попаднах на подобна дискусия в един форум (и в момента се води). А това е нещо, което винаги съм възприемала като пределно ясно. Ако формите на местоименията си влияят една на друга, кой на кого влияе в следното изречение – ‘Търся някого, комуто да дам документите’ – и съответно какво би могло да се промени. Според мене – нищо. Не мисля, че има значение, че ‘комуто’ е вече доста остаряла форма, въпросът е принципен. Моля те да се включиш, макар и със съвсем кратко разяснение. :)
3397.
Павлина | 17.06.2011 в 8:30
Не знам точно за какво е спорът. Би ли могла да дадеш линк? Иначе изречението си е граматически правилно. Единственото, което ме смущава, е архаичността на комуто. Познавам само един човек, който употребява комуто, при това нередовно. Аз бих казала “Търся някого, на когото да дам документите”. А по-голямата част от българите, разбира се, биха изрекли “Търся някой, на който да дам документите”. Българският език е изживял комуто.
3398.
Ляо | 17.06.2011 в 21:01
Ами аз търсих такова изречение, в което местоименията да са в такива падежи, които не могат да си влияят. Тоест да са различни от именителен – винителен. Така че в случая нямах предвид, че комуто може да стане ‘на когото’ – по-съвременната форма, а че не може да си смени падежа заради ‘когото’. Същото важи и в обратна посока, разбира се.
Ето линка: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=590247.120 и следващите страници – конкретно коментарите на crazy chick. След това я опровергаха, де, и дадоха обясненията, които и аз бих дала. Но все пак ми стана интересно какво друго обяснение може да има освен отпадането на падежите и дали обясненията на момичето от темата се споделят и от езиковеди. Тя звучеше доста убедено, не като да си измисля. На мен ми звучи абсурдно, но това е отделен въпрос…
3399.
Павлина | 23.06.2011 в 14:13
Благодаря за линка. Интересна дискусия. ;)
3400.
Павлина | 08.07.2011 в 8:22
Моето мнение е тук.
3401.
Angel Ermand Petrov | 14.06.2011 в 14:01
Здравей, Павлина :)
Едни умни глави сме се сбрали да бистрим долния казус и засега не успяваме да открием печатен източник, който да помогне. Моля за съдействие :)
Как е граматически правилно?
„Търся някого, който да ме разбира.“
ИЛИ
„Търся някой, който да ме разбира.“
Проблемът е съчетанието „някого, който“. Гложди ни подозрение, че
„който“ влияе на предходното „някого“ и предпочитаният вариант става
„някой, който“… но без доказателствен източник засега оставаме само с
подозрението.
Благодаря,
Ангел
3402.
Павлина | 14.06.2011 в 23:00
Безспорно са умни главите, които се вълнуват от подобен казус. И аз съм разсъждавала по него. ;))) Тук проблемът е не само в конкретното съчетание, но и в отстъплението на винителните форми на местоименията за лица. За съжаление не съм срещала мнения на езиковеди по конкретния казус “…някого, който…”. Ще напиша какво мисля аз, но няма да е съвсем скоро.
3403.
Спас Колев | 15.06.2011 в 8:28
Според мен става дума само за отмирането на падежните форми, което създава известна несигурност.
Ако ще се използват падежи, конкретното съчетание няма отношение към въпроса – падежът в подчиненото изречение не би трябвало да влияе на падежа в главното. (Т.е. „Търся някого, който да ме разбира“, но и „Търся някого, когото да разбирам“.)
3404.
Ляо | 15.06.2011 в 9:08
И на мене ми стана интересно защо да е толкова сложен казусът. Дори на пръв поглед да изглежда, че падежите се ‘бият’, всеки от тях си е правилен в рамките на простото изречение, в което е използван. А и именно така съм учила, че се употребяват. Споделям мнението на Спас Колев. Ще чакам с интерес отговора ти.
При обратния вариант би трябвало да е същото ‘…някой, когото…’. Например „Ще дойде ли някой, когото да попитам? (Не се сетих за по-добър пример. :D)
3405.
Angel Ermand Petrov | 17.06.2011 в 18:16
Сложен е от гледна точка на благозвучието. Чисто граматически, правилата са ясни, но получената конструкция звучи сякаш нещо не е наред с нея. Надяваме се да намерим някоя и друга БАНска глава, без ампутирана естетика на езика, която не проповядва фанатизирано буквата на правилата, а мисли и за духа на словото :)
3406.
Angel Ermand Petrov | 17.06.2011 в 21:22
Последното, разбира се, не цели заяждане, а е чиста проба шегаджийство с уклон към дърдория, т.е. да не се взима много на сериозно. Никак даже :) Търсим си ония разични и други гледни точки, но може и да си намерим белята. Кой знае.
3407.
Ляо | 17.06.2011 в 21:54
Ами на мене пък не ми звучи като да не е наред. :) В случая става дума за книжовно правилна форма, друг е въпросът, че в разговорния език повечето хора ще използват ‘някой’ – така както вече масово се използва и ‘кой’ вместо ‘кого’, ‘с кой’ вместо ‘с кого’ и т.н. Павлина беше написала цяла статия за ‘Има ли някого?’ – израз, който е граматически правилен, но е почти изцяло изместен от ‘Има ли някой?’ Дори аз, която се дразня от употребата на ‘кой’ вместо ‘кого’ (особено по телевизията), никога не съм казвала и няма да кажа ‘Има ли някого?’, тъй като ми звучи претенциозно и архаично. Но знам, че това е правилно граматически. ‘За всекиго’ също е архаична форма. Така че някои форми вече са отпаднали, други са на път да отпаднат, но все още се смятат за книжовни. Според мен и този случай е такъв, затова и ми е интересно какво друго обяснение може да се даде, освен отмирането на падежите.
Така че това на кого как му звучи е малко субективно. Не е свързано с местоименията и падежите, а с употребата на бройната форма, но по радиото, което слушам, една водеща казва ‘два артиста’, ‘три композитора’ и т.н. Не мисля, че е грешка на езика, не мисля и че е живяла дълго време в чужбина, та да има вариант да е забравила българския. Очевидно така ѝ звучи добре.
Ще чакаме Павлина да се изкаже. :)
3408.
Михаил | 11.06.2011 в 17:40
Благодаря! Ще я чакам с нетърпение. :)
Ще можеш ли и да ми кажеш как е по-правилно да се каже:
1) „… преди 2 дена“
2) „… преди 2 дни“
Ако следваме правилото, трябва да е „преди 2 дена“. Но защо тогава навсякъде, включително и в новинарските емисии, се казва „ДНИ“ ?
3409.
Павлина | 14.06.2011 в 22:12
Ако следваме правилото, трябва да казваме и пишем два дена, защото е редно да употребим бройна форма. В граматиките обаче специално се отбелязва, че формата за мн.ч. дни силно конкурира бройната. Аз също употребявам два дни, колко дни и т.н. Мисля, че вече словосъчетанията от типа два дена се схващат като непрестижни, неизискани и затова не се толерират в книжовната реч, включително и в новинарските емисии.
3410.
Михаил | 09.06.2011 в 18:01
Сещам се и за още един въпрос – Как е по-правилно да се каже:
1) Приятно прекарване;
2) Приятно изкарване?
Наскоро по „bTV Новините“ гледах репортаж точно по този казус. Разпитваха много хора и не се стига до точен отговор.
Останал съм с впечатлението, че няма точно уточнен израз.
Ако можеш да ми представиш и твоята гледна точка, много ще съм ти благодарен. :)
3411.
Павлина | 10.06.2011 в 21:28
Ще напиша кратка статия за това.
П.П. Ето и статията.
3412.
Поли | 08.06.2011 в 16:26
Здравейте и поздравления за интересните статии и полезни съвети!
Имам такъв въпрос: коя е правилната форма – „седем милиона и половина българи“ или „седем и половина милиона българи“?
3413.
Павлина | 09.06.2011 в 9:52
Здравейте!
Досега не съм срещала правило за словореда в тези случаи. Ето как бих казала аз: седем и половина милиона българи, но Българите са седем милиона и половина. Зависи дали има определяемо след словосъчетанието.
3414.
Михаил | 08.06.2011 в 1:12
Здравей отново, Павлина!
С интерес следя блога ти и абсолютно всеки път, имам ли свободно време, мятам по едно око. :)
За втори път ще ти задам въпрос и се надявам да получа толкова пълен отговор, колкото и предишния път. Та въпросът ми е следният:
Кое е правилното според теб: пироман или пироманиак? И двете думи съществуват. (Нали?) А с еднакви значение и сила ли са?
Благодаря предварително!
3415.
Павлина | 09.06.2011 в 9:42
Привет отново!
В интернет могат да се намерят и двете думи. Изначална е пироман, а пироманиак според мен е образувана впоследствие като контаминация между пироман и маниак. Мисля си коя ли е причината и какъв точно е механизмът за появата на подобни думи. Имам догадки, но за тях – някой друг път може би. Бих казала, че пироманиак като по-нова дума и с по-прозрачна структура е по-изразителна, по-силна от пироман, но има същото значение.
3416.
Спас Колев | 09.06.2011 в 9:58
„Пироманиак“ е просто англицизъм, според мен.
3417.
Павлина | 09.06.2011 в 10:10
Да, благодаря за подсказването. :) Сега виждам, че английската дума е pyromaniac. Възможно е и да сме я въвели направо, а улесняващо е обстоятелството, че в българския език думата маниак вече се е утвърдила.
3418.
Михаил | 09.06.2011 в 17:56
Благодаря за отговора. :)
Всичко съвпада и с моето мнение.
3419.
Ляо | 07.06.2011 в 23:00
Здравей отново, Павлина,
Направило ми е впечатление, че доста хора смятат думата ‘грешен’ за неправилна, в смисъл на ‘неправилен’. Според тях ‘грешен’ е прилагателното от ‘грях’, а от ‘грешка’ трябва да е ‘погрешен’. Винаги съм смятала това за престараване, а и не намерих потвърждение в речниците, които имам, но все пак реших да те попитам.
И още нещо, на което често съм се чудила. Бройните форми на числителните имена за мъжки род до коя бройка трябва да се използват? Тоест ‘двама, трима, четирима, петима, шестима’ – дотук е така. А после – ‘седмина’ или ‘седем, ‘осмина’ или ‘осем’? Деветима, десетима – тези изобщо не ми звучат. Не успях да намеря някакво правило освен това, че се използват за малки числа. Интересно ми е да чуя твоето мнение.
И нещо, за което току-що се сетих – пак съм се чудила, пак свързано с ‘грешка’. Как е правилно – ‘по погрешка’ или ‘по грешка’? Винаги съм го знаела в първия вариант, но съм останала с впечатление, че вече е неправилен.
Благодаря ти.
3420.
Павлина | 08.06.2011 в 20:14
Здравей отново, Ляо!
В трети том на “Речник на българския език” (С., 1981, 382–383) има отделни речникови статии за грешен ’погрешен, съдържащ грешка’ и грешен ’греховен’. Тоест това са две отделни думи, които според мен са имали общо минало, но не съм сигурна. Във всеки случай първоначално думата се е употребявала с второто значение (или поне това е фиксирано в старобългарските паметници). Съвсем нормално е днес да използваме грешен, когато искаме да кажем неправилен, погрешен.
Също така не се притеснявай да казваш по погрешка, точно така е пак според същия речник (Т. 12. С., 2004, с. 788). Дублирането на предлога и представката наистина е малко странно, но изразът се употребява от Елин Пелин и Йордан Йовков. Като се замисля, да не би вече да ни звучи архаично, както подсказва и твоят въпрос.
Скоро вкъщи обсъждахме точно мъжколичните форми на числителните имена и мнението ни беше същото: че бихме казали двама, трима, четирима, петима, шестима, но не и седмина, осмина и т.н. Тенденцията е към ограничаването на употребата на тези форми като цяло. А в граматиките се дават примери също до шестима. Строго формулирано правило обаче няма, явно употребата е оставена на езиковия усет на хората. ;)
3421.
Ляо | 09.06.2011 в 21:58
За ‘седмина’ и сие и на мене ми направи впечатление, че никой не иска да си слага главата в торбата и да дава решения или препоръки – това е правилно, това не. Всички си траят. Друго си е ти да отговориш. :) Мерси отново.
3422.
ejjjik | 30.05.2011 в 23:17
Привет, Павлина,
Моля те за мнение – каква актуално е пунктуационната норма за изписване на кавички в българския език – отварят се с долни и се затварярят с горни или може и двете да са горни? Има ли значение къде е публикуван текстът – за хартиен вестник какво препоръчваш?
Поздрави :-)
3423.
Павлина | 31.05.2011 в 8:30
Привет!
Видът на кавичките в българския език е регламентиран: те са отварящи долни и затварящи горни: „ххх“ (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 77). Аз си позволявам да нарушавам това изискване и предпочитам “ххх”, защото отварящите кавички са в горната част на реда и когато например пред един цитат има запетая, се получава неприятно струпване (, „).
Поздрави и от мен!
3424.
Иво | 27.05.2011 в 15:08
В един мъжки разговор възникна въпросът коя е правилната форма:
Лети (джанти :) ) или ляти?
От там тръгна и спор дали изливам и лея са всъщност един и същи глагол. Аз мисля че не са, но ако може малко етимология за тези две думички, ще съм много благодарен
3425.
Павлина | 28.05.2011 в 21:56
Според наблюденията на един приятел, колите стават основна тема в мъжките разговори, когато участниците надхвърлят 40 години. ;) Няма ли по-интересни неща от летите джанти?
Сега сериозно. Правилно е лети; лят, излят, но лети, защото тук имаме ятова гласна и действа правилото за променливото я. Глаголите изливам и лея са различни, но може би въпросът ти е дали коренът им е общ. Мисля, че да. Заблуждаваща е разликата в гласните, но тя се дължи на едно фонетично явление, което се нарича редуване на гласни и се наблюдава в един и същи корен. В случая редуването ятова гласна ~ и е наследено още от праславянския: лея (представи си ятова гласна на мястото на е) – изливам, а после се добавя и редуването лея ~ излят (изл’ат). По подобие на лея – излят – изливам имаме смея се – смях – присмивам се.
3426.
danichr | 21.05.2011 в 14:23
Много благодаря за отговора. Все пак се чудя дали подчиненото изречение на последното изречение, за което питах, „Ще направя сандвичи, че всички да ги харесат“ не може да е сказуемноопеделително по аналогия със сказуемното определение в предпоследното изречение „Ще направя сандвичите такива, че всички да ги харесат“ (какви ще направя сандвичите – такива; какви ще направя сандвичите – че всички да ги харесат).
Искам също да попитам във второто изречение, за което питах, „Ще направя такива сандвичи, че всички да ги харесат“ дали подчиненото изречение пояснява съществителното име от главното изречение, или пояснява местоимението „такива“.
Не ми е ясно също защо „Ще направя така, че всички да се съгласят с мене“ е за последица – аз по-скоро го възприемам като начин (как ще направя).
3427.
Павлина | 23.05.2011 в 15:42
В подчиненото изречение в последния пример според мен надделява следственото значение, но разбира се, възможно е то да се определи и като подчинено обстоятелствено за начин – такива случаи са отбелязани в академичната граматика.
За другите изречения (всъщност и за горното) може би е по-добре да се обърнете към специалист, който се занимава по-задълбочено със синтаксис на съвременния български език. Аз мисля, че са възможни различни интерпретации и не е необходимо на всяка цена да се търси единственият верен и неоспорим отговор.
3428.
Михаил | 18.05.2011 в 14:51
Здравей, Павлина!
Днес излезе тази статия –> http://dnes.dir.bg/news/matura-uchiteli-greshka-zapetaja-8651084
Искам да те попитам какво е твоето мнение по темата. Понеже много хора казват, че това било изключение.
3429.
Павлина | 18.05.2011 в 15:00
Отговорът вече е в блога ми: тук.
3430.
Росица | 18.05.2011 в 7:32
Здравей, Павлина,
Когато се пише обръщение в писмо след обръщението какво се поставя – запетайка /или се пише запетая/, удивителен знак /правилно ли е „удивителна“/ или и двата знака. След обръщението, когато се пише на нов ред с главна буква ли се започва? Ако да, то може ли да се започне с главна буква след запетайка. Правилно ли е да се напише запетая /има филм „Фаталната запетая“ и не вярвам да са го объркали режисьорите/.
Основният ми въпрос, всъщност, е колко „и“-та има в българската азбука. В училище съм учила за три: едно „и“, едно „й“ и едно „ударено и“. Ако съществува това „ударено и“, то защо го няма никъде по клавиатурите и също така защо не излиза сметката с броя на буквите в азбуката, като всеизвестен факт е, че те са 30, а с това „и“ стават 31.
3431.
Павлина | 19.05.2011 в 6:21
За обръщението и запетаите съм писла тук. За новия ред виж коментар 4 под публикацията.
Така нареченото ударено и няма статут на отделна буква, защото просто си е буквата и, но по изключение се налага да се изписва ударението ѝ, за да се разграничи от съюза и, например: Звъннах ѝ и ѝ казах за заплахата. За съжаление липсата на такъв статут има една неприятна последица – ѝ е включено в малко на брой шрифтове. Ако държиш да го изписваш, виж в За мен, коментар 28 и 29.
3432.
Judy | 17.05.2011 в 17:57
Здравей, Павлина! Топ въпрос! Как се съкращава „жилищен комплекс“? ж. к., ж.к. или просто жк, както го видях в речника? Възможно ли е?
3433.
Павлина | 19.05.2011 в 6:07
Да, така се съкращава – жк. Не би било грешно и ж.к., но спокойно можеш да си спестиш двете точки.
3434.
danichr | 10.05.2011 в 18:12
Здравейте, аз съм ученик в 11 клас на НПМГ и се интересувам от граматика – синтаксис и морфология.
Бих искал да попитам къде е запетайката в изречението „Ще направя така че всички да се съгласят с мене“. (т.е. „така“ и „че“ са в двете отделни прости изречения или „така че“ е сложен съюз, въвеждащ подчиненото изречение)
Какъв е видът на подчиненото изречение – обстоятелствен или определителен?
Бих искал да попитам и за вида на подчинените изречения в следните примери:
Ще направя такива сандвичи, че всички да ги харесат.
Ще направя сандвичите такива, че всички да ги харесат.
Ще направя сандвичи, че всички да ги харесат.
3435.
Павлина | 13.05.2011 в 7:36
Здравейте!
В първото изречение запетаята трябва да се постави между така и че, защото така е част от главното изречение, а че въвежда подчинено обстоятелствено изречение за последица.
Видът на подчинените изречения в трите примера в края на въпроса е спорен. Според мен са по-скоро определителни, защото поясняват именно словосъчетание, местоимение или име в главното изречение. Биха могли да се окачествят и като обстоятелствени за последица, но според академичната граматика условието за това е определяемото да е абстрактно съществително: Понякога усещам такава сила, че ако имам някоя коса – три дена дълга, и замахна с нея – ще покося целия свят (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., 1983, 316–317).
3436.
Юлия | 08.05.2011 в 13:17
Здравейте, Павлина!
Попаднах в многодневен езиков спор и ми е нужна помощ. Става въпрос за следното:
Как се членува съществителното „учен“? с -ът или с -ят?
В правописния речник на БАН от 2002 (ако не се лъжа) пише, че е с -и-ят (тоест членува се както прилагателното учен), но според граматиката на БАН (1983), том фонетика, пише, че 1/ съществителни от мъжки род на твърда съгласна се членуват с -ът; съществителни на исторически меки съгласни – с -ят, но пък те получават направо члена, без „и“-то, което се слага преди члена при прилагателните.
Така и не можах да разбера дали н-то на учен е исторически мека или не, но пък доколкото разбирам, при членуването на същ. от мъжки род на исторически меки съгласни се слага направо членът, без помощно (да го наречем) и – ден-денят; кон-конят, което е за прилагателни (дървен-дървен-и-ят). Според това правило излиза, че ако „учен“ се членува като същ. на исторически мека трябва да стане „ученят“, а не „ученият“. Според мен същ. ще стане „ученът“, а прилагателното си е „ученият“, но на този етап ще се радвам просто на някакво обяснение, без значение кой прав, кой крив:)))
Благодаря предварително,
Юлия
3437.
Павлина | 09.05.2011 в 10:49
Здравейте, Юлия!
Мисля, че ключът за разрешаването на вашия спор е в субстантивацията – възможността на прилагателните имена и причастията (понякога и на наречията) да се употребяват като съществителни, самостоятелно, а не като определения. Прилагателното учен запазва морфологичните си характеристики и се членува като прилагателно, макар че може да бъде и подлог, и допълнение в изречението, т.е. да изпълнява синтактична служба, която е обичайна за съществителните имена.
Някои прилагателни много често имат субстантивна употреба (болен, луд, шопска, гроздова, прилагателно, съществително), но това не означава, че са се превърнали в съществителни. Това важи и за учен, което се членува с –ия(т), както и останалите прилагателни в м.р.
3438.
Judy | 04.05.2011 в 12:12
Ами „авто-техническа“ правилно ли е? И още нещо. В речника, който така мило ми подари, пише, че след като има тире, в другия край думата се огражда със запетая. Значи ли това, че изречението ми ще изглежда така:
“ СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили от третото лице – помагач, писмени доказателства.“? Там на теория е ясно, въпросът е в практиката. Или: „ДАВА възможност на ответната страна да изрази становище по представените от третото лице – помагач, документи, вкл. с оглед тяхното оспорване в следващото съдебно заседание.“ И като съм тръгнала да питам, кажи ми и за това изречение: „Познавам имота на ответниците, ходил съм 60-те – 70-те години да помагам на бай Стефан да обработва имота.“ Поздрави!
3439.
Павлина | 09.05.2011 в 10:04
1. Трябва да се пише автотехнически, защото прилагателното е образувано от съществителното автотехника (с подчинена основа – съкратено прилагателно: авто < автоматична), което се пише слято (по модела в т. 33.5 на стр. 45–46 в правописния речник).
2. Да, трябва да има запетая след помагач.
3. В последното изречение не виждам нищо смущаващо. Ако можех да редактирам, щях да добавя през пред 60-те, но в твоята работа това вероятно е недопустимо.
3440.
Judy | 27.04.2011 в 12:18
А какво ще кажеш за „съдебно-графологична експертиза“? Правилно ли съм го написала?
3441.
Павлина | 28.04.2011 в 8:12
Да, правилно е според мен.
3442.
Judy | 26.04.2011 в 16:08
Христос воскресе, Павлина, желая ти много, много радост!
Ама и ще си задам въпроса: Щом „третото лице-помагач“ се пише с дефис, същото ще се отнася ли и за „вещото лице-геодезист“? И… БЛАГОДАРЯ за всичко!
3443.
Павлина | 26.04.2011 в 22:05
Воистина воскресе, Judy! Благодаря за пожеланието, здраве и благоденствие и в твоя дом!
Третото лице – помагач бих го изписала с тире, а не с дефис (виж коментар 109), така че и вещото лице – геодезист също. Това не е строго регламентирано обаче.
3444.
Horatio | 20.04.2011 в 16:49
Здравейте, Павлина,
Имам още едно питане – този път пунктуационно.
Допустимо ли е да се поставя запетая в изречения от следния тип:
1. За подробности относно ограниченията при конвертиране на файлове от XXX [,] посетете уеб сайтa за обслужване на клиенти.
2. При температура на околната среда под 5 °C и над 35 °C и висока степен на влажност[,] не се препоръчва да се използва устройството в незащитен режим.
Изглежда под влияние на английския език все по-често срещам запетаи на тези места. Допустими ли са те? Ако ги има, може ли да се сметнат за грешна пунктуация?
Благодаря предварително и весели празници на всички!
3445.
Павлина | 21.04.2011 в 7:46
В примерите, които си посочил, не виждам основание за поставяне на запетая, още повече че след тези обстоятелства за цел (1) и условие (2), придружени от множество пояснения, непосредствено следва сказуемо и възприемането на информацията не е затруднено. Ако обаче следва именна част, вече ще има достатъчно основания за обособяване на обстоятелствените конструкции, съответно за поставяне на запетая:
1) За подробности относно ограниченията при конвертиране на файлове от XXX, уеб сайтът за обслужване на клиенти е на ваше разположение.
2) При температура на околната среда под 5°C и над 35°C и висока степен на влажност, използването на устройството в незащитен режим не се препоръчва.
Светли празници и от мен!
3446.
Horatio | 19.04.2011 в 21:08
Здравей, Павлина,
Имам един въпрос относно съгласуването на едно прилагателно с няколко съществителни. Коя форма приема то?
Искам да кажа, че съм видял червена кола и червен камион:
1. Видях червена кола и камион.
2. Видях червени кола и камион.
1. Вземи си твоя чадър и сако.
2. Вземи си твоите чадър и сако.
Може ли да ми цитираш граматическото правило, защото аз не можах да намеря описан точно такъв случай в моята граматика – „Българска граматика“, Петър Пашов, ИК „Хермес“, 2005.
Благодаря предварително!
3447.
Павлина | 21.04.2011 в 7:21
Здравей, Horatio!
За съжаление не мога да посоча конкретно правило за съгласуването в подобни случаи. Аз самата мисля, че бих казала Видях червена кола и червен камион, за да е съвсем ясно какъв е цветът на камиона. В първия вариант, който ти си посочил, идеята за червения цвят на камиона ми се губи, а пък вторият не ми звучи добре и мисля, че са малко българите, които биха съгласували по този начин. Може и да греша, разбира се.
Що се отнася до чадъра и сакото, бих казала Вземи си чадъра и сакото, защото възвратното местоимение си до голяма степен обезсмисля притежателното твоя/твоите. Но ако ситуацията изисква да се подчертае чии са чадърът и сакото, употребата на твоя/твоите би била оправдана.
Ще направя справки все пак и ако намеря правило или мнения по въпроса, ще пиша пак.
3448.
vilervale | 15.04.2011 в 18:40
Здравей, Павлина,
Гложди ме следната чуденка: в по-новите книги и в „живата“ разговорна реч като че ли се наблюдава превес на „се беше“, за разлика от по-старите, където е „беше се“ („Луната се беше скрила“/“Луната беше се скрила“). Има ли някаква норма? И закономерност?
Поздрави
3449.
Павлина | 17.04.2011 в 10:54
Здравей!
Опасявам се, че отговорът на този въпрос изисква детайлни познания по един специфичен въпрос – позицията на клитиките (думите без ударение), каквито аз нямам, за съжаление. Знам най-общо закона на Вакернагел, имам някакви подозрения защо са възможни и двата варианта, които посочваш, но ми е трудно да се ангажирам с добре обосновано мнение.
3450.
vilervale | 17.04.2011 в 21:08
Ей така отлитат няколко часа в търсене на Вакернагел :) И то без кой знае какъв резултат, твърде сложна е тази материя за мен, дори не успях да схвана аргументите на „учените глави“, които спорят в сила ли е законът на В. в българския или не, фиксирана ли е позицията на клитиките или е свободна… (май мнозинството е за фиксирана, но не разбрах защо и дали за всички клитики) Но като един прост потребител на езика, ще съм благодарен и на интуицията ти за този конкретен случай – кое ти „звучи“ по-добре? При Йовков е „На пътя беше се спряла една каруца…“ или „…сенките на стрехите бяха се проточили надълго…“, при Е. Станев е „Луната беше се скрила“ или „Луната беше се показала“, а при новите – Т. Димова, М. Станкова, Я. Букова, Е. Дворянова превесът вече е „се беше“. С други думи, въпросът ми е: следва ли да броим формата „беше се“ за архаична? Ако прибегнем до глупавия метод с допитване до Гугъл, оказва се (или „се оказва“), че изречението „луната се беше скрила“ фигурира над 28 000 пъти (виж ти! Банална фраза), а „луната беше се скрила“ се появява само при Е. Станев и на още две-три места… Има ли, според твоите наблюдения, изявено предпочитание в употребата на някой от двата варианта в днешната реч?
3451.
Павлина | 19.04.2011 в 7:33
Добре, добре, ще кажа. :) Аз се присъединявам към мнозинството: Луната се беше скрила. Не знам дали другият вариант е по-архаичен. Може да става въпрос за прилагане на закона в границите на изречението (Луната се беше скрила) или в границите на глаголната група (Луната беше се скрила), или пък за нещо трето (четвърто, пето…), което не знам и не отчитам. Факт е, че първият вариант се предпочита не само според Google, но и според Българския национален корпус (38:7).
3452.
vilervale | 19.04.2011 в 12:57
Благодаря! :)
Сега осъзнавам колко е добра идеята за учене през целия живот. След като човек поработи известен брой години, се натрупват въпроси и вече знае какво го интересува и какво да пита преподавателите, а на осемнайсет всичко е купон и тичане след колежки, кой да слуша какво пеят от катедрата :) Срамота, че имам цяла година, прекарана във ФСлФ… Но в царството на слепите и едноокият е цар, тъй че въпросите ми пак ще са към теб. Светли празници!
3453.
Павлина | 21.04.2011 в 7:55
Светли празници, vilervale!
3454.
Judy | 13.04.2011 в 16:14
Ох, безценна си! Значи, когато пиша: „Заседанието е насрочено за 21.05.2011 г. от 11:00 ч.“, задължително да си пиша точката? Пропусках я на поразия. Изключенията са голяма работа. А речника си го чета съвестно, но най-вече за удоволствие, колкото и странно да е. Лошото е, че трудно намирам време за спокойствие и карам с най-сигурното – попитай Павлина!
3455.
Павлина | 14.04.2011 в 7:14
Дори и изречението да продължава след 11:00 ч., точката трябва да се пише. ;)
3456.
Павлина | 13.04.2011 в 7:35
Здравей, Judy. Когато изречението завършва със съкращение, отбелязано с точка, не се добавя друга точка. На стр. 122 в правописния речник е изведено като правило, има го и на стр. 98.
Съкращенията, които си посочила, се пишат без точка, защото са от системата SI. Има едно изключение за час и минута, когато означават момент от денонощието, а не период от време, например:
Състезанието започва в 10 ч. и 30 мин. на стадион “В. Левски”.
На състезателя му бяха нужни 31 мин, за да стигне до финала.
Съкращението кв.м се пише по този начин.
Поздрави и от мен! :)
3457.
Judy | 12.04.2011 в 15:13
Здравей отново, Павлина! Моля, кажи ми, когато изречението ми завършва на „г.“ /съкратено от година/, трябва ли да напиша още една точка за край на изречението. Струва ми се нелепо. Ето ми го и случая: „Проявих интерес да закупя имота през 2005 г. Водихме разговори до 2010 година“. И още нещо. Нали след съкращенията за метър /м/, см, час /ч/ не се пише точка? Същото важи ли за кв.м? Греша ли? Поздрави и благодарности.
3458.
go_fire | 02.04.2011 в 15:21
Здравей! С удоволствие чета при теб, макар до сега да не съм коментирал. Опитвам се и се старая да пиша правилно. Колко ми се получава не знам. Обаче от доста време ме мъчи един въпрос и все не мога да си спомня едно време, какво ни учеха в училище, май беше четвърти клас.
Та въпроса ми е, в кои случаи се пишеше дълго тире и в кои кратко? изобщо не мога да се сетя. Мисля си при диалог беше дългото, а в сложно, съставно изречение краткото, ама даже не съм сигурен, че името му беше „сложно, съставно“. Ще съм благодарен на отговор!
3459.
Павлина | 02.04.2011 в 20:04
Здравей! Ето една статия за основните случаи, в които се употребяват голямото и малкото тире (дефисът). За пряката реч не съм писала нищо обаче. При въвеждането на пряка реч и за отделяне на авторската реч от нея (когато е вмъкната в пряката) се използват само големи тирета:
– Продължавайте – с усилие каза Риърдън, – продължавайте. Не сте свършили, нали?
Не се притеснявай да коментираш – самата аз допускам грешки понякога. :)
3460.
Judy | 19.03.2011 в 18:58
Здравейте! Отново пунктуационен въпрос. Когато изброявам нещо, след последното изброено поставя ли се запетая? Например: Носещите колони, тухлените зидарии, носещите конструкции /?/ със сигурност бяха завършени. Боя се, че в прекаления стремеж да ги спазвам, ще започна да прекалявам. Ако знаеш само, Павлина, как се изкушавам да кача в блога ти някой от протоколите ми от съдебно заседание, за да ми коригираш грешките, но не бих си позволила да злоупотребя с и без това голямото внимание, което ми отделяш. Дано поне въпросите ми да са от полза и за другите, четящи блога ти!
3461.
Павлина | 20.03.2011 в 8:47
Би било прекалено да се постави запетая на мястото на въпросителния знак. Правилото е, че запетаите отделят еднородните части една от друга, в случая подлози с определения към тях: носещите колони – тухлените зидарии – носещите конструкции. Следва друга част на изречението, не подлог, затова няма нужда от запетая.
Щом ти се колебаеш в някои случаи, има вероятност и друг да се колебае и да намери тук отговор, затова питай. :)
3462.
piliph | 18.03.2011 в 4:38
Оказва се, че не знам как се пунктуират частици и междуметия, то май и общи правила няма? По-конкретно – следните изрази (написал съм ги както предполагам, че е вярно): „е не бе, не“ в смисъл на „как можа дори да си помислиш обратното“; „не, бе“ в смисъл на „недей“; „къде си ма, шматко“ – ако махнем „шматко“?; „А не бе – фафла!“; „да-да“ в смисъл на „не“, „да, да“ в смисъл на „да“?
3463.
Павлина | 19.03.2011 в 8:22
Вече бях започнала да се притеснявам за тебе – три денонощия не беше оставял писмени следи в блога. :)))
За пунктуацията на частиците, особено в примерите, които си посочил, се съмнявам, че някой филолог може да е категоричен. Може да видиш написаното в тази статия и в коментари 5–8.
Аз бих поставила още една запетая в Е, не бе, не (е се отделя с пауза, поне аз така бих го произнесла). За Не, бе важи съображението, че бе е квазиобръщение. По същото съображение трябва да се сложи запетая пред ма: Къде си, ма? Има противоречие между първия и втория израз, но ако поставим още една запетая в Е, не бе, ще се пренасели със запетаи. По същия начин: А, не бе – фафла! Двойното положително отрицание (да-да) бих го написала като тебе, за да се отграничи от да, да – двойно потвърждение.
3464.
piliph | 20.03.2011 в 14:33
Мерси! Би ли фикснала линка си? (Аз гаче изговарям „Ане“ почти слято.)
3465.
piliph | 11.03.2011 в 18:44
Как се пише когато обществото може повече да търпи нещо? Иначе казано: „обществено поносимо“ задължително ли се изписва слято и, ако не, с ударение или със съединителна чертица следва да се оформи степенуването? Здрави!
3466.
Павлина | 12.03.2011 в 23:10
Би трябвало да се изпише разделно, защото не се схваща като смислово единство, не се е лексикализирало (терминологизирало). Но какво степенуване имаш предвид?
3467.
piliph | 13.03.2011 в 2:44
Сори: сравнителна или превъзходна. Може би не е по недоглеждане, а имат някакъв користен мотив, но това не го прави повече обществено поносимо. Как би станало с „по“?
3468.
Павлина | 13.03.2011 в 22:30
Пак ме вкарваш в приключение. :) Трудно е да се степенува по традиционния начин в дадения пример. Аз бих казала/написала но това не го прави по-поносимо за обществото, ако непременно трябва да се използва частицата по. Въпрос на езиков усет е да се степенува в подобни случаи, не толкова на познания.
3469.
piliph | 14.03.2011 в 3:33
Е, ако не (ми) беше трудно, щях ли да питам? Може да се каже (изговори), макар и да не е типично. Ако трябва да избираме, кое:
– по-обществено поносимо или
– по̀ обществено поносимо?
Може би сега е моментът да се извъртим и да кажем: ами то щом може да се степенува, значи се е утвърдило като термин, следователно трябва да се изпише: по-общественопоносимо. Е, да, има го и варианта, като не знаем как се пише „спомо…л“, да напишем „спонсор“ :)
3470.
piliph | 14.03.2011 в 3:36
Проблемът стои и пред бързо разградим и т.н. Напр. искаме да знаем коя таблетка се усвоява по-бързо, коя е по-бързо-усвоима?
3471.
piliph | 14.03.2011 в 3:40
Хм. Може би точно тук въпросът не стои – „бързо“ е качествено, а не относително.
3472.
Павлина | 14.03.2011 в 8:32
Проблемите със степенуването на подобни съчетания от наречие и прилагателно име (които се пишат разделно) или сложни прилагателни, образувани от наречие и прилагателно (които се пишат слято) са вероятно повече, отколкото изглеждат на пръв поглед. При обществено поносим всъщност на степенуване подлежи поносим, което обаче се оказва предшествано от наречие, и затова подреждането на думите в този ред – по̀ обществено поносимо – на мен ми изглежда некоректно поне на този етап. Ако ми опрат дулото във врата, ще го напиша както по-горе – с ударение върху о, не с дефис.
Що се отнася до по-бързо усвоим, там не би трябвало да има колебания, ако се изписва разделно (в правописния речник липсва бързоусвоим, но знам ли, може би се използва доста често от фармацевти и лекари и се е терминологизирало). От друга страна, какво да правим с леснопреносим, което по правило трябва да се пише слято? Никак не ми изглежда добре по-леснопреносим, защото всъщност в моето съзнание се степенува само първият компонент на сложното прилагателно.
3473.
Horatio | 09.03.2011 в 17:33
Здравейте,
Във връзка с колебанието ми при изписване на думата „наживо“/“на живо“ попаднах на следната статия: http://liternet.bg/publish2/egeorgieva/pravopisni.htm.
В нея се твърди, че слятото изписване зависи от това, дали съчетанието от предлог + същ./прил./нар. представлява „смислово обединен комплекс“. Как можем да преценим дали такова съчетание е „смислово обединен комплекс“. Това не е ли твърде субективен фактор за граматическо правило?
Към този момент има ли някаква категоричност по слятото/разделното изписване на „наживо“/“на живо“? Статията е от 2005 г. все пак.
3474.
piliph | 10.03.2011 в 2:13
Аз лично не изпитвам нужда да пиша „на живо“ слято (live, на линия, online, на запис, влизам на топло, защото имам очила за на близо, когато книгата е наблизо пред очите ми; дори имайки пред очи, но предвид; но: наяве). Също и за „на място“, респ. „не на място“ (от цит. дискусионна статия; това вече в НПРБЕ го има слято, предполагам за значението „подходящ“, докато в интернет първите примери са за „обездвижен“, което вероятно е погрешно). След НПРБЕ от 2002 г. не е излизал нов „официален“ справочник. А и „лексикализирането“ отнема повече време и езикова практика. „Живо“ се ползва и самостоятелно, не е остаряло, падежно, за посока.
Павлина май по-лесно допуска сливане („доскоро“ в смисъл за бъдеще; за „доскоро“ в смисъл „отскоро“ е ясно), но май не винаги и невинаги.
Което ми напомня пък за понятието за вътрешен правопис, което може би е отмъщението на слона срещу чести и неясни правописни промени. Но идеята е вътрешно противоречива.
3475.
Павлина | 10.03.2011 в 22:45
Започнах да пиша отговор, но неочаквано той се разрасна и в най-скоро време ще се превърне в статия.
П.П. Публикацията се намира тук.
3476.
Horatio | 08.03.2011 в 17:34
Здравейте,
Имам следния въпрос относно (не)поставянето на запетая в изречения подобни на следното:
„Концертът ще започне 1 час след като тръгнеме.“
Благодаря предварително
3477.
Павлина | 09.03.2011 в 8:27
От пунктуационна гледна точка тези случаи за мен са интересни – сблъсквала съм се с тях в практиката си и съм мислила по въпроса. Ще напиша отделна публикация в отговор. Предварително ще кажа, че аз не поставям запетая.
3478.
Horatio | 09.03.2011 в 17:25
Благодаря!
3479.
Павлина | 22.03.2011 в 11:45
Публикацията е тук.
3480.
Vili | 06.01.2013 в 18:45
А каква е тази дума – `тръгнемЕ`? Вероятно имате предвид `тръгнем`?
3481.
Judy | 28.02.2011 в 19:52
БЛАГОДАРЯ!
3482.
Judy | 24.02.2011 в 13:39
Здравей, Павлина! Моля, кажи ми как се пише „проекто доклад“. Вече чух всякакви варианти и се обърках. Помагай за пореден път!
3483.
piliph | 24.02.2011 в 14:01
А защо те интересува – не може да са ви го възложили? 140 ГПК говори за „проект на доклад“; законопроект беше изхвърлено от ЗНА и останаха „проекти на нормативни актове“; запази се обаче в ПОДНС. При законите се предпочита законопроект, при останалите актове – проектонещоси (проектонаредба).
3484.
Павлина | 25.02.2011 в 10:03
От правописна гледна точка трябва да се пише слято: проектодоклад. Обяснение – това е сложно съществително име, в което подчинената основа е свързана с главната чрез съединителната гласна о (проект-о-закон). Може да се спори коя е главна и коя е подчинена основа (закон, който е в проект/проект за закон), но така или иначе, в правописния речник има достатъчно аналози (проектонещоси :), които се пишат слято: проектопредложение, проектопрограма, проектоустав и т.н.
3485.
Ляо | 22.02.2011 в 15:16
Павлина, здравей отново!
Отдавна не съм писала тук, макар че не съм спирала да следя блога ти. Сега съм си приготвила списък с нови въпроси, и естествено, разчитам на отговорите ти. :) Ето първите няколко:
1. Преди време възникна спор как се съкращават думите – конкретно примерът беше за ‘гръбначен’ в ‘гръбначен стълб’. Спомените ми от училище са, че ‘се съкращава на съгласна, след която следва гласна’, тоест трябва да стане ‘гръбн. стълб’. Другото мнение беше за ‘гръб. стълб’. За себе си нямам никакви съмнения, но просто обещах, че ще попитам и тебе.
2. След ‘моля’ трябва ли да се пише запетая, като в ‘Моля пазете тишина!’ Това, което аз знам, е, че ‘моля’ може да се възприеме като служебна дума и затова запетаята може да се пропусне. Но моя позната учителка по български език твърди, че е задължителна.
3. Може ли да обясниш кога е било решено, че ‘й’ престава да е полугласна, и става съгласна, при това сонорна? Изненадата ми беше голяма, когато го разбрах. Още повече се изненадах, когато малкият ми племенник ме осведоми, че ‘о, да, едно време думата за запомняне на сонорните съгласни е била ‘ламарина’, но сега вече е ‘емайлиран’! И това го беше учил още в първи клас, май. :)))
4. И пак за запетайките. :) ‘Добре че’ се пише без запетайка пред ‘че’, нали? Това значи ли, че разни подобни изрази като ‘жалко че’, ‘странно че’, ‘лошо че’ и т.н. също се пишат без запетайка? А ‘взе че’, напр. ‘Взе че се ожени’? Така е правилно, нали? :) А ‘не стига че’ и ‘в смисъл че’?
5. Мисля, че беше писала някъде за ‘доскоро’, но не можах да го намеря. Може ли да ме ориентираш къде беше? Там също имах някакви съмнения.
Благодаря ти за отделеното време!
3486.
Спас Колев | 22.02.2011 в 15:46
Хе, учителката на дъщеря ми беше изобретила думата „лаймарина“. Дидактичният ефект беше безспорен – всички я бяха научили от раз и я повтаряха по различни поводи години по-късно. :D
3487.
Ляо | 22.02.2011 в 21:55
Браво на тази учителка, ‘лаймарина’ звучи още по-запомнящо се от ‘емайлиран’. :)
А иначе изглежда, че тази промяна ще да е станала преди доста време. Отдавна, отдавна, колко да е отдавна? o_0
3488.
Павлина | 24.02.2011 в 9:10
1. Ляо, трайни са спомените ти от училище. :) Съкращението трябва да е гръбн. стълб. Ето тук съм популяризирала изискванията за графическите съкращения. В предговора на предишния правописен речник има раздел “Правопис на езиковите съкращения”. Незнайно защо са го пренебрегнали в сегашния.
2. Ще подложа въпроса на дискусия. Аз пиша запетая в тези конструкции.
3. В областта на фонетиката не съм се задълбочавала, но доколкото ми е известно, й традиционно се разглежда като съгласна, особено в училище. Майка ми, бивша начална учителка, твърди, че поне от 1961 г. звукът й се представя като съгласна в учебниците.
В академичната граматика й е в раздела за съгласните, но се подчертава особената природа на този звук: “Всички съгласни фонеми се организират или в корелацията по звучност–беззвучност, или в корелацията по мекост–твърдост – извън всякакви корелативни отношения остава само фонемата [й]… Фонологичното съдържание на [й] се изчерпва с признака глайдовост, който не се съдържа в нито една друга съгласна фонема… фонемата [й] е особен вид фонема, която в потока на речта има разностранно поведение. В този смисъл различните определения на [й] като сонорна, звучна фрикативна съгласна, полугласна и полусъгласна не са лишени от основания” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 1. Фонетика. С., 1982, с. 123).
4. Не бих написала запетая в тези конструкции. При взе че се ожени е малко по-особено (но пак не се поставя запетая) – тези словосъчетания се третират като съставни глаголни сказуеми, защото взех се използва като формален глагол, подчертаващ значението на втория глагол и изразяващ отсянка на неочакваност.
5. И аз започнах да се губя сред писанията си. :) Виж тук, в коментари 9–12.
3489.
Ляо | 24.02.2011 в 16:19
Хах, излиза, че паметта ми е избирателна, защото пък нямам никакъв спомен за ‘й’ като съгласна – нито от училище, нито от университета. И определено е било доста по-късно от 1961 г., тъй като тогава още не съм била родена. :) Явно ще си остана с чуденето.
Сега се прехвърлям на ‘доскоро’.
П.П. Линкът ти е непълен.
3490.
Павлина | 24.02.2011 в 16:34
Оправих линка.
3491.
piliph | 24.02.2011 в 9:33
по 3. Може би е излишно да преразказвам Уикипедия, и то българската, и то в интернет, но: там е описана като полугласна – според международната транскрипция j, което се наричало звучен/ сонорен палатален апроксимант (на англ., има и лабиализиран), а полугласните (на нем. и „полусъгласни“) са съгласен (под)вид апроксиманти.
по. 2 и 4: и аз – като учителката – мисля, че поначало има запетаи (друго е съставно сказуемо /“Моля да“/ или съюзен израз /в случай че/).
3492.
piliph | 07.03.2011 в 17:16
Също така запетаи не би трябвало да има при „още повече че“, когато дава обстоятелство за подсилване и причина, т.е. когато е обратно на „макар че“, въпреки че определено има интонационна пауза преди „че“ (може би и заради последната сричка на „повече“). „Предвид че“ също следва да се пише беззапетайно.
3493.
River | 21.02.2011 в 19:26
Здравейте!
Въпросът ми е във връзка с пренасянето на срички. Никъде не откривам как е правилно да се пренасят думи със струпани гласни – боец, поет. Думите имат две срички, но правилно ли би било да се пренесат по този начин на срички : бо-ец, по-ет. Т.е правилно ли е сричката пренесена на новия ред да започва с гласна буква или тези думи не могат да се пренасят?
Благодаря ви предварително и дано въпросът ми не ви се стори твърде смешен :)
3494.
Павлина | 22.02.2011 в 8:44
Правилно е думите да се пренесат точно така: бо-ец, по-ет. Това в случая е единственият възможен начин за пренасяне, защото имаме само по две срички в думите. По правило, при две гласни в средисловие имаме възможност или да ги разделим, или да ги оставим заедно на горния ред: те-орема и тео-рема. Но това може да стане само ако думата е поне трисрична и ако след втората гласна следва една съгласна. Да речем, при географски не можем да лавираме: само ге-ографски, неправилно е гео-графски. А въпросът не е смешен (изобщо не мисля, че има смешни правописни или пунктуационни въпроси). Някои детайли при пренасянето се знаят от малко хора.
3495.
River | 22.02.2011 в 16:20
Благодаря за изключително точния и навременен отговор! А за географски, бях сигурна че правилно е да се пренесе по втория начин….гео-графски…..Хубав ден или по-скоро вечер ви пожелавам!
3496.
Judy | 18.02.2011 в 20:11
Добре. Благодаря! За запетайките – ясно /е, съвсем не идеално/. За „фактологически“ – също, защото „логос“ на гръцки значи „дума“. Просто не се замислих, че в случая няма общо с фактическия състав на членовете. Но искам да попитам друго. Когато изреждам чл.21 от …, чл.15 от…, как е правилно да ги изписвам – без да оставям разстояние след точката или така: чл. 21, чл. 315…? Аз винаги оставям разстояние, но ми направи впечатление, че не всички го правят. А и при подравняването на страниците чл. ми остава на горния ред, а цифрата – на долния. Сигурно не е важно, но ми е интересно да знам как е правилно, защото ми се налага ежедневно.
Поздрави!
3497.
piliph | 18.02.2011 в 22:55
Леле, дано после Павлина не ме бие, че и изземвам компетентност, ма пуста краста… :) Точката поначало си иска интервал дори когато значи съкращение: „напр. сега“. Изключение понякога се прави за междинни точки, щото нали все пак съкращаваме, пестим място: „и т.н.“ Поначало могат да се въвеждат и non breaking spaces – от Insert – Symbol – Special (или чрез зададена клавишна комбинация), но в случая не е болка за умирачка и да се пренесе на друг ред – нали ако не беше съкратено, тъкмо така би било.
3498.
Павлина | 20.02.2011 в 12:10
Да, трябва да се оставя интервал след съкращението чл. и поначало след съкращенията, отбелязвани с точка. Изключение се прави “при графически съкращения на словосъчетания и изрази: ст.н.с.; и т.н.; 1 л. ед.ч.; т.нар.; пр.н.е.; пр.Хр.; сл.Хр.; в т.ч.; м.р.; сег.вр.; т.г.; т.е.” (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 125).
Би било добре чл. 21 да не се разделя от края на реда, както и 2011 г., № 84, но това е неписано правило. (Аз се старая да го спазвам винаги когато е технически възможно.)
3499.
vilervale | 18.02.2011 в 13:10
Здравейте!
Днешните ми въпроси към любимото ми място за езикови питанки :) са два:
1. „Ето го най-после романа, ето го най-после автора!“ (предговор към „Разговор със Спиноза“, Гоце Смилевски, „Колибри“). Не би ли трябвало и на двете места да има пълен член? Защо?
2. „Така, с един вид държавно разбойничество, беше заченат по-едрият днешен частен капитал и горният пласт на сегашния частен сектор.“ (Джими Камбуров, „Иронии на спарагмоса“, вестник „Култура“ ). Не би ли трябвало сказуемото да е в мн.ч. – „бяха заченати“? В преводите от английски все повече се утвърждава като норма ед.ч. на глагола в такива случаи (защото така е в английския), но щом вече и коскоджемити литературоведи като Джими употребяват така езика, започнах да се разколебавам в познанията си… Кое е правилното?
Поздрави
3500.
Ivo | 18.02.2011 в 20:12
На едно ще се осмеля да отговоря като неспециалист, пък нека после ме хулят.
В случая имаме сложно съставно изречение от две прости такива. И двете прости изречения са с безлична глаголна форма, което обуславя неналичието на подлог в изречението. И при двата случая (романа и автора) те се явяват непреки допълнения в изречението. Ако имахме падежи, щяха да са в дателен или родителен падеж в зависимост на степента на изместване на дателния от родителния падеж.
Сбърках ли?
3501.
piliph | 18.02.2011 в 23:09
1.На мен ми се струва,че изречението е елиптично; все пак „го“ ясно показва несъвместимостта с пълния член. В авторитетните интернет издания е писано по сходен въпрос.
2. на мен ми се случва и без да съм подвластен на английския – мисля изречението, пиша го и после добавям втори подлог, без да се сетя да съгласувам. Среща се и обратната грешка: „Иван заедно със Стоян и Катето Петрови (когато „и“ е към Стоян) дойдоха.“ Как е обаче при „както и“?
3502.
Павлина | 20.02.2011 в 13:10
Всяка помощ е добре дошла за мен. :) Отговорът на първия въпрос е тук.
Що се отнася до втория въпрос, трябва да имаме предвид, че се срещат отклонения от правилното граматическо съгласуване, което изисква сказуемото да е в мн.ч., когато подлозите са два или повече. Едно от отклоненията, които не се третират като грешки, а като синтактични явления, утвърдени в практиката, се наблюдава, когато между подлозите има семантична близост или ако означават абстрактни понятия. Тогава се допуска сказуемото да бъде в ед.ч.: Размърдаха се всички, дигна се шум и врява (Д. Талев, “Железният светилник”).
Тъкмо като близки по смисъл (не непременно синоними!) могат да се окачествят по-едрият днешен частен капитал и горният пласт на сегашния частен сектор, затова е допустимо в книжовната реч сказуемото да е в ед.ч. – беше заченат.
piliph, съгласуването при конструкциите с както и, заедно с не са регламентирани или поне аз не съм срещала регламентация досега. Трябва да се поразровя из литературата, но не знам кога ще успея. Според мен в живия език все по-често се употребява сказуемо в мн.ч.
3503.
Judy | 14.02.2011 в 16:42
По повод на темата бих попитала и аз нещо. На служебно организиран курс лекторът ни беше дал следното правило:
Щом има „за“ в словосъчетанието – за радост, за бога, за съжаление – не се ограждат със запетаи, както и
може би, обаче, сякаш, например, всъщност, /като махнем специфичностите, разбира се/. Задължително се ограждат със запетаи: надявам се, разбира се, без съмнение, мисля си. Да спазвам ли това правило? Специално за „без съмнение“ важи ли? Освен това би ли поставила запетаята в следното изречение, защото всеки път, когато го пиша, се съмнявам: Произнасянето по тези въпроси ще стане по-късно съобразно казаното по-горе. Или: Ще се произнесем съобразно фактологическия състав на чл. еди-кой си от ГПК /например/. Изобщо трябва ли да има запетая?
Поздрави за участието на piliph. На Павлина вярвам безпрекословно, но и от него научих много неща.
3504.
Павлина | 15.02.2011 в 13:32
Judy, запетаите при вметнатите и въвеждащите думи не бива да се абсолютизират. Да, има определени правила: тези се пишат без запетаи, а онези – със запетаи, но при колебание водещ е смисълът все пак. Ако има опасност дадена дума (или думи) да бъде схваната като непосредствена част от изречението, а не като отношение на говорещия към това, което казва, тогава трябва да се поставят запетаи. Например:
Без съмнение Иван се запъти към мястото на срещата. (Иван не изпитваше никакво съмнение, никакво подозрение, когато се запъти…)
Без съмнение, Иван се запъти към мястото на срещата. (Сигурен съм, че Иван се запъти…)
В първото изречение, което си посочила, е необходима запетая – съобразно казаното по-горе според мен е обособена част. Във второто изречение обаче няма основание да се постави запетая.
Аз също съм задължена на piliph за критичните му и обстойни коментари. Що се отнася до мен, по-спокойна ще бъда, ако ми вярваш резервирано. ;)
3505.
piliph | 15.02.2011 в 22:32
Може би зависи от речевата ситуация:
1. произнасяне съобразно казаното – дадени са някакви съображения и се казва, че ще се произнесе, съобразявайки се с тях. Тогава няма инверсия, няма и обособена част според мен. (Подлог сказуемо кога как.) Тук има 2 подварианта:
1.1. произнасянето ще се извърши от съда съобразно казаното от някой друг (закона, съдията) – би могло да се мисли за въвеждаща или вметната.
1.2. произнасянето ще се извърши от съда съобразно казаното от съда – тук наблюдаваме типичната безличност на диктуващия протокола, за която говорихме по-нагоре.
2. отлагане съобразно казаното – че по-горе е обяснено защо произнасянето не може да се направи сега. (Съобразно казаното произнасянето ще стане при наличие на следните допълнителни предпоставки.) Тук бих сложил запетая.
3. май е възможен и смесен вариант – по-горе сме описали КАК ще се произнесем и ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ ще се произнесем.
3506.
Павлина | 17.02.2011 в 8:18
О, тук може да теоретизираме безкрай за запетаята. ;) За да се третира дадена част от изречението като обособена, не е необходимо да има инверсия. Достатъчно е тя да се отличава с относителна интонационна и смислова самостоятелност и да е незадължителна смислова и структурна съставка на изречението – така е по определение.
Вариант 2 също е възможен. Ако е така, за да е по-ясна връзката, добре е да се постави тире вместо запетая.
3507.
piliph | 17.02.2011 в 12:13
Та аз в „Ще действам по-късно съгласно чл. еди-кой си“ (вар. 1) не бих сложил запетайче.
Което ми напомня, че като правихме диктовки в 5-6 клас, все бърках – пишех многоточие вместо нов ред. В гимназията в чуждоезиковите винаги си казваха пунктуацията – то пък пак проблем – може по погрешка да изпишеш с думи знака. Угодия няма. Хо-хо, остареф.
Между другото съставът е фактически, а не фактологически :)
3508.
piliph | 31.01.2011 в 13:52
Здравей, огражда ли се „за съжаление“ със запетаи?
В „Граматика за всички“/ Кръстев, 1992, 2004 г., стр. 218, се разглеждат общо *вметнати* думи, които обикновено „се отделят със запетаи“. НПРБЕ разграничава *въвеждащите* думи и изрази, които не се отделят със запетая (освен ако на автора му скимне – защото как иначе да разбереш колко силно е противопоставено) – 53.2.6, 56.4. (Т.е. тенденцията като че ли е към по-голяма свобода.) В нета масово циркулира едно ръководство (тук пише, че е от учебник за 12. клас), в което към въвеждащите без запетая е добавено „за съжаление“, а въвеждащите поначало се отделяли със запетая (вж. третата т.1, второ и трето тире). По-нататък (т. 11) се посочва, че „например“ е *вметната* част, която не се огражда със запетая.
3509.
Павлина | 01.02.2011 в 8:58
Пунктуацията на вметнатите и въвеждащите думи и изрази е с доста “плаващи” запетаи. Общо взето, със запетаи се ограждат глаголните форми или изразите, които съдържат глаголни форми (разбира се, така да се каже, да речем, изглежда) или пък трябва да откроят/противопоставят отделни факти (първо… второ… трето; от една страна… от друга страна; напротив).
При въвеждащи думи и изрази от типа на за съжаление, например, впрочем, навярно не е препоръчително да се пишат запетаи. Има обаче случаи, когато се налага, най-вече когато въпросната дума или израз е в средата или в края на изречението:
За съжаление така се случва, когато се довериш на някого.
Така се случва, за съжаление, когато се довериш на някого.
3510.
piliph | 04.02.2011 в 18:23
След неколкодневен шок започвам да виждам това (не)пунктуиране като логично с оглед целта да се намали насичането със запетаи (по-горе предположих, че има такава тенденция) и близката до наречие функция на „за съжаление“. На мен ми се беше набило, че „за съжаление“ е от категорията на *винаги влечащите запетаи*, тъй като не е посочено в 53.2.6. и при по-стария Кръстев, а и вероятно съм бил попаднал и на претендиращи да са или изглеждащи като изчерпателни изброявания, в които отсъства (вж.напр. Кратка практическа граматика, Светла Коева /дано там „чели“ е грешка при набора/). Осъмни ме и че насреща заставаше само един копи-пействан до безсъзнание източник. (Но ето, в последствие се намират и други.) Човек не иска да приеме, че бърка, още повече когато навярно е допълвал мнимо липсващи запетаи. Но стига толкова психо-пунктуационни изповеди…
Наличието на глагол или противопоставяне е – предполагам – лесен за употреба признак, който посочваш. Аз дотук си представях, че разликата е повече в качеството *страничност спрямо действието в изречението* (53.2.7.). Но „според мене“ и „за съжаление“ са странични, квази лирични отклонения, „за съжаление“ съдържа и момент на противопоставяне.
Сега пък ме притеснява „изглежда“ (=като че ли). Ти го отнасяш към огражданите. Обикновено обаче край него запетая не се пише. Даже мноооого рядко. Запетаята тук е по-скоро от категорията на тези „по избор“ („плаващи“, както казваш) – обр. 53.2.7.
И, за завършек, правилно ли ми се струва, че са възможни и трите варианта:
– Но, за съжаление, тя отмъстила… – ярко обособяване (така е в оригинала, вж. Гошо);
– Но за съжаление, тя отмъстила… – може *без* след едносричен;
– Но за съжаление тя отмъстила… – поначало въобще без.
3511.
Judy | 14.01.2011 в 13:29
Здравей, Павлина! С пожелания за много хубава година се присъединявам към въпросите за променливото „я“ – твърдени или твърдяни? И още нещо относно следното изписване: 2-ри път, 3-ти поред, 4-ти клиент, но как се пише 50-ти или 50-и, 5-ти или 5-и, 6-ти или 6-и, 55-ти или 55-и и т.н.?
3512.
piliph | 14.01.2011 в 16:03
Една статия критикува разрешението за редните числителни от 1. до 4., но според мен и в НПРБЕ има логика, т.к. при тях основата не съвпада с бройното.
Докато чакаме, малко Гугъл-статистика:“твърдяни“ – 1790; от тях само в 82 не се срещат словоформи на „съд“, „жалба“ и „ищец“ (т.е. не са, както казва Джуди, „от системата“); „твърдени“ – 6740, от тях 2930 без съд/жалба/ищец, 3670 – със, грешка – 140. Предпочита се напр. „твърдяните факти и наведените от ищцовата страна доводи“. Странно защо, като ед.ч. почти не се употребява? Според статистиката изглежда, че следването на традицията в съдебната практика затихва.
3513.
piliph | 16.01.2011 в 6:23
Въх, от несъдебните „твърдени“ къде половината са всъщност „твърдения“/ „твърдение“ с пропусната последна буква; а сред съдебните не виждам такива грешки.
3514.
Павлина | 16.01.2011 в 14:33
Judy, благодаря за пожеланията. :) Според правилата трябва да е така: 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти. Всички останали числителни имат само -и накрая (или пък -а, -о за ж.р и ср. р.): 5-и, 6-и, 7-и, 50-и, 66-и и т.н. Ето тук още малко информация.
Редно е да се пише твърдени, видени, засмени, също твърдели, видели, засмели се. Ще обясня правилото в статията.
piliph, благодаря за статистическите проучвания, проблемно си е прилагането на правилото при твърдени (и не само).
3515.
Brasil | 11.01.2011 в 21:13
Здравей, Павлина! Поздравления още веднъж за чудесния блог! Следя с интерес всяка една статия. Моят въпрос е коя от двете форми е правилна „закръгляне“ или „закръгляване“, понеже възникна спор с едни колеги? Според мен и двете са верни, но не мога да бъда категоричен. Поздрави! :)
3516.
Павлина | 12.01.2011 в 8:37
Здравей, Brasil, и благодаря за поздравленията. Аз също мисля, че тук няма правилна и неправилна дума. И двете са включени в правописния речник. Разликата между тях е в това, че едната е образувана от глагол от свършен вид (закръгляне < закръглям), а другата – от несвършен (закръгляване < закръглявам). Възможно е да има някакви предпочитания, ако се използва като математически термин (закръгляне/закръгляване на числа), но аз не съм специалист и не мога да се произнеса категорично. Според съпруга ми, който е човек на точните науки, а и според моите спомени от гимназията, на числата повече подхожда закръгляване. Напоследък обаче като че ли се предпочита закръгляне (справка – Google :).
3517.
Спас Колев | 12.01.2011 в 11:14
А на хората повече подхожда „закръгляне“. :)
3518.
Павлина | 12.01.2011 в 13:20
Със сигурност. А на някои хора още повече подхожда окръгляне. ;)
3519.
piliph | 12.01.2011 в 14:13
А когато закръгляваш (тръгваш си) от работа, след като цял ден си оцифрявал, не си ли човек?
3520.
piliph | 11.01.2011 в 1:37
Днес установих, че не мога да си пречупя езика и пръстите да кажа/ напиша „свястна“. Предполагам, че от живата реч ми се е набило: той е свестен, тя е свестна… ; даже в Гугъл преобладава. Може би защото съществителното не се ползва, променливото я се е запазило само в антонима. Как е на изток?
3521.
Ива | 11.01.2011 в 10:41
На изток казваме „свястна“. „Свестна“ звучи доста странно. Също така обаче използваме и „свястен“ :)) Явно си харесваме я-то…
3522.
Павлина | 12.01.2011 в 8:28
Започнах да пиша отговор, но не се побира в полето за коментар ;), затова ще го публикувам отделно.
3523.
Пламен Кочев | 03.05.2017 в 16:14
В България явно има разделение на а-кане и е-кане. Вероятно и на някои дриги *-канета, за които не се сещам сега. В Русия има подобна граница на О-кащите (на север от Москва) и на А-кащите около Москва и по на юг.
3524.
piliph | 30.12.2010 в 17:48
Вчера в трамвая, четейки превод на Пърсиг, излязъл от печат декември 1980 г.,…
1. Като израснал в София, книжовният говор не ме затруднява особено, с изключение на убийственото ми: излезнал или излязъл, излязох или излезнах, влезнал или слязла, или пък слезнала – кое е правилното, има ли нюанси? (Браузърът отскоро ми подчертава грешките и сега е подчертал „излезнал“, „излезнах“, „слезнала“, но на мен те ми „звучат“.)
… докато беше спрял на един светофар, …
2. А каква е етимологическата идея на „светофар“, няма ли повторение и защо не „цветофар“?
… попаднах на следното изречение: „А в тази книга има доста съвети за мъдреци, в които би сторил добре, ако се бе вслушал“.
3. Определителното и обстоятелственото за условие изглеждат логически грешни (нали?) и все пак *звучат* много по-добре от съчинителното „и би сторил добре, ако се бе вслушал в тях“ или „ако се беше вслушал в които, би сторил добре“. Каква е тайната на тази инверсия?
4. И накрая, винаги ли наставката „-им“ взема ударението при прилагателните? Мислим, носим, водим? :)
3525.
Павлина | 03.01.2011 в 17:22
1. В моя роден говор не се употребяват глаголи от типа на влезна и може би затова те винаги са ми изглеждали странни. Все пак как стоят нещата обективно? В новия правописен речник липсват влезна, излезна, слезна. В многотомния речник на българския език влязна (sic!) и излезна са включени в статиите за влязвам и излезвам като техни видови аналози (първите два глагола са от свършен вид, а вторите два – от несвършен). Отбелязва се, че думите са остарели и диалектни. По първото определение – а вероятно и по второто – може да се поспори, защото влезна, излезна и слезна имат много широка употреба днес. Във всеки случай използването им в книжовната реч не се толерира според мен. Възможно е влезна, излезна, слезна да се предпочитат пред вляза, изляза, сляза, защото наставката -н- е ясен белег за свършения вид на глагола. В българския език има добре изразено видово противопоставяне при глаголите и (част от) носителите на този език явно се стремят да използват глаголи с формален показател за свършения/несвършения им вид.
2. Думата светофар е заета от руски, но това е “творческа” заемка. Втората съставка на руското светофор идва от гръцкото φόρος (който носи), а ние сме го преосмислили с фар. Не знам защо не е цветофар, вероятно отговорът се крие в историята – може първите светофари да не са били червено-жълто-зелени и водещо при назоваването да е било наличието на светлина, а не нейният цвят.
3. Изречението А в тази книга има доста съвети за мъдреци, в които би сторил добре, ако се бе вслушал ми звучи неестествено. Мисля, че най-добрият, най-ясен и най-лесен за възприемане е вариантът А в тази книга има доста съвети за мъдреци и би сторил добре, ако се вслушаш в тях (ако книгата е непозната за читателя до този момент) или пък А в тази книга има доста съвети за мъдреци и щеше да сториш добре, ако се бе вслушал в тях (ако читателят е разполагал с книгата, но не се е поучил от мъдростите в нея).
4. Невинаги. Сещам се за две прилагателни, при които ударението не пада на последната сричка: движим и видим. Прилагателните от този тип всъщност са сегашни страдателни причастия по произход – граматична категория, за която традиционно се приема, че е мъртва в съвременния български език, но напоследък се възражда (това не са само мои наблюдения) и нищо чудно постепенно да заживее нов живот.
pipiph, още няколко въпроса с подобна трудност – и ще закрия “Езикови питанки” :)))))
3526.
piliph | 05.01.2011 в 13:10
Ще се плашим(е) ли? Ходи търкаляй кашкавал! (А сериозно: мерси; за 1 ще се старая; 2 е изненадваща находка; при 4 явно съвпадението с 1л.мн.ч. не е определящо, първоначалната ми чуденка беше `вòдим` или `водѝм`. А като съм се изпоразписал: 5. защо `а` в `делà` се произнася `а`, когато идва от дело, и `ъ` от дял (предполагам: реформата 1945) и може ли да се укаже за кое става дума в писмената реч (когато контекстът не помага, ударението – също)?)
3527.
Павлина | 05.01.2011 в 22:47
Буквата а, подобно на много други букви в българския език, може да означава повече от един звук. В дела, когато това е форма за мн.ч. на дело, буквата а означава звука а, който пък като морфема е окончание за мн.ч. на част от съществителните от ср.р. В дела, когато това е членувана форма на думата дял, буквата а означава звука ъ, който е краткият определителен член на съществителните от м.р. По традиция така се изписва краткият член от много време. Отечественофронтовската реформа няма пръст тук. Не се сещам за разумен начин да се отбележи ясно и недвусмислено коя от двете думи трябва да възприеме читателят, ако контекстът е подвеждащ. В случай че е въпрос на живот и смърт, евентуално с бележка под линия.
3528.
Ива | 24.12.2010 в 16:18
Весело посрещане на празниците, Павлина! Твоят блог беше едно от най-хубавите открития, които направих в Мрежата тази година. Затова пожелавам и на теб нови територии и вдъхновения през Новата!
Използвам повода и да си задам въпрос, който отдавна ме човърка.
Никога не съм сигурна как е правилно да се каже в учтива форма: „Вие сте поканен/поканена“ или „Вие сте поканени“, когато се отнася за ед.ч. Също и в случая „Вие сте бил/била“ или „Вие сте били…“ Та, кой е правилният израз?
Предварително благодаря за отговора и още веднъж Весели празници!
3529.
Павлина | 25.12.2010 в 20:51
Много благодаря за пожеланията, Ива, дано се сбъднат! Весели празници и на теб, нови открития в интернет, мир и хармония в личното ти пространство! :)
По въпроса, който ми задаваш, съм писала в предишния си блог, но тъй като отговорът е разпръснат в публикацията и в коментарите към нея, ще го обобщя в една статия следващата седмица.
3530.
piliph | 26.12.2010 в 19:31
А) Накрая в другия блог се спори: „сте били уведоменА” (подобен прим. у цит. Мурдаров) или „сте били уведоменИ” (Куин съгласува страд.прич. с глагола и си противоречи вътрешно май).
Б) Съгласен съм с Фрея (неспециалист; консервативен; омерзение от правилото; винаги главна буква), освен за последното (малка буква за мн.ч.).
В) Съгл. Мурдаров с местоим-то се съгласуват сложните глаголни форми, а това са само думите на –л/ла/ли, докато прил. и страд.прич. се съгл. с пола на дееца. Признава съпротивата у носителите на езика. Почти задава философския въпрос: Трябва ли от родолюбие, педантичност или аристократичност да сме перфектни „книжовноговорещи”да настояваме на практически и мнемотехнически много трудно правило, след като езикът исторически следва неграмотността?
Г) За главната буква вероятно е от групата на набитите в главата максими. Поне при мен. Но за да проявяваш истинско или дори формално уважение, трябва да имаш (а) поне бегла представа към кого и (б) дистанция от него. Ако нямаш, не се обръщаш с учтива форма. Графичното правило (капитализацията) само засилва граматичното (2л.мн.ч.). Не може да има полу-учтива форма. И как така в художествената литература? Ако се обръщате към някого, към читателя, тя става публицистична? И как така официални документи в художествената л-ра (заб. към 29.2.)? Примерите на Куин са убедителни, че в официалната се пише официално, но не и че извън нея въобще може да възникне учтива форма. Макар че Фрея дава пример.
Д) И само да си кажа, за формулата за обръщение никак не ми изглежда естествено „уважаеми г-н Директор” – хем му пишем длъжността от почитание с гл. буква, хем го съкращаваме „г-н”. А „уважаеми госпожи” (може би преди време не) звучи изкуствено, подигравателно, срв. с „уважаеми дами”.
3531.
Павлина | 27.12.2010 в 12:20
Първата част от статията за учтивите форми е тук. За главните букви ще пиша по-късно.
Що се отнася до съкращението г-н, когато е част от обръщение в началото на писма, покани и др., вероятно въпросът трябва да се постави така: употребата на съкращение на дадена дума вместо пълното ѝ изписване означава ли, че пренебрегваме самия обект, назован с нея? Моят отговор клони към не. Графичните съкращения се използват, защото са удобни, пестят време и т.н. Аз не ги асоциирам с пренебрежение, омаловажаване или нещо подобно. Разбира се, може и да не съм права.
3532.
Judy | 22.12.2010 в 12:46
О, Павлина, ти наистина ме изненада! Никога не съм била срамежлива, но не очаквах, че това ще ми донесе награда. И ще ме направи щастлива! Имам си още „езикови питанки“, но сега исках само да благодаря.
3533.
Judy | 20.12.2010 в 12:20
Благодаря, Павлина! Късметът, който ти пожелах, си е лично за теб и за хубавия ти блог! Както ми се струва, Piliph си е направо от системата, в която работя, а с тяхното мнение аз и без това си се съобразявам. Твоето мнение на филолог си е лично за мен и ми е много ЦЕННО. От въпросите, които ти зададох, съм сгрешила само с „молбата уточнение“. Ще мина към добрите ученици! А за „отпреди“ не питах как се пише изобщо, а как се пише в точно конкретния израз. И получих точно конкретен отговор. До скоро!
3534.
Judi | 16.12.2010 в 15:37
Здравей Павлина! С обясненията за интервалите след № и т.н. ми спести един въпрос, но сега стартирам. Правилна ли е думата „законоустановен“? В следното изречение: „С оглед на представените доказателства и гореизложеното съдът определи следното…“, преди съдът има ли запетайка? И още един въпрос за запетайка в изречението: Ответникът дължи незаплатена енергия за 2005 г. и законна лихва за забава ведно с лихвата върху главницата. Преди ведно има ли запетайка? Как се пиши „впоследствие“ – заедно или отделно? И още нещо, което ме е срам да попитам, но ще ме е срам само пет минути, защото после ще знам, е точно конкретен израз. Ищецът се представлява от адвокат Иванов с пълномощно отпреди. Как се пише отпреди – слято или разделено? И пак ще питам за дефис. Има ли го в случая: Поддържаме исковата молба и допълнителната молба-уточнение към нея. Е, много ме морят запетайките и дефисите! Желая ти късмет!
3535.
piliph | 17.12.2010 в 2:59
В опит да замажа безчестното количество мои въпроси в другата тема и да дам основа тук, ето какво мисля аз:
1. „Законоустановен” е вярно, също и „законово установен” (със закон), и „законно установен” (съобразно със закона).
1.1. В този ред на мисли, макар че по логика и граматика би трябвало да е „конституциосъобразност”, ИБЕ-БАН преди година ми отговориха, че е придобило гражданственост и затова е правилно „конституционносъобразност”.
2. „определи” е първото сказуемо, до него изречението е просто; словоредът е нормален; разширеното обстоятелствено пояснение (?), предшествано от сложен предлог също не изискват запетая. (Но: „като взе предвид това, съдът …”)
3. Предлозите поначало не влекат запетаи: „лихва с лихва”, „лихва ведно с лихва”. (На практика обаче в 99 % от случаите се изписва „лихва, ведно с лихва”, но според мен се дължи на хроничното пресоляване със запетаи и обособени части в юр. текстове; никой няма да напише „Microsoft пускат Windows, заедно с Office”)
4. Наречието „впоследствие” е 1 дума (но преди 50-ина години: „в същност”).
5. Мернах подобна тема. Според мен между разделното и слятото има смислова разлика: „отпреди потопа” е почти „преди потопа” – в цялото време преди тази точка; а „от преди потопа” е кажи-речи „от преди-потопа” – произхождащо от, взето от определен период. В нашия случай е още по-лесно, защото това, от което произхожда е определено само по себе си, самото „преди”. (Смисълът е „старо пълномощно”, „от по-рано”, „от предходно заседание”.)
6. Поначало „молба уточнение” се пише разделно, защото се членува първата дума (НПРБЕ стр. 53 долу). При опасност от двусмислие се допуска дефис „молба-уточнение”. Според мен това е името на самостоятелен „жанр”, вид писание. Иначе в примера може да се приеме, че има разширено приложение, пишещо се с (дълго) тире („молба – уточнение към нея”). (По-проблематично е „съдията докладчик” или „съдия-докладчикът”.)
3536.
Павлина | 17.12.2010 в 9:46
Здравей, Judy! Благодаря ти за пожеланието, което си ми отправила в последното изречение. Първо ми прозвуча като “Желая ти късмет, когато търсиш отговор на моите въпроси”, но после реших, че ми желаеш късмет изобщо. :) Е, добрите пожелания понякога се връщат към този, който ги е направил. Самата ти извади късмет, и то точно с въпроса, от който си се срамувала за кратко. Но ще те държа в напрежение няколко дни. Понеже piliph ме изпревари и постави основата на отговорите, аз само ще ги допълня. Много благодаря за безкористната помощ:
1. Макар че не е включена в правописния речник, думата законоустановен се пише така. Съединителната гласна о между двете основи подсказва това (закон-о-установен). Правилото е доста по-сложно, но не виждам смисъл да го коментирам тук.
1.1. Да, аз също мисля, че по-логично е конституциосъобразност, защото отвежда към “съобразен с Конституцията”, а конституционносъобразност – към “съобразен с конституционността”, което вече е по-неопределено (първо бях написала по-мъгляво, но реших, че не бива човек да принизява толкова стила си, когато пише за устоите на правовата държава :).
2. Аз не бих поставила запетая пред съдът, но няма да е грешно, ако се сложи – в този случай изразът пред думата представлява обособена част, отграничава се смислово и интонационно от останалата част на изречението.
3 и 4. Съгласна съм.
5. Случаят с отпреди/от преди е много заплетен. Ще напиша отделна публикация, без да се надявам, че ще го изясня веднъж завинаги. ;) В посочения пример бих изписала отпреди. Ако правилно съм разбрала, pipliph е на различно мнение тук.
6. Именно възможността молба уточнение да е самостоятелен юридически “жанр” ме притеснява в случая. Иначе съм съгласна с piliph. Ако това е строго определен формуляр, утвърден със законов акт, и изписването му по установения начин има правна сила, аз съм готова да оттегля всичките си аргументи, но все пак ще посоча, че би било добре юристите да се съобразяват в по-голяма степен с правописните правила в българския език, когато творят държавните.
3537.
piliph | 17.12.2010 в 14:49
Колко неясно и непълно пиша значи:
1.1. Освен честотата на формата с -нн-, другият им аргумент е подобието с „конституционнодемократичен“ (където вече -нн- е правилно). (Не съм доволен, но след като съм питал и са ми отговорили, следва да се съобразя.)
2 и 3. са Без запетая.
5. Да, по аналогия със „с пълномощно от долу“ (от архива в мазето) – „с пълномощно от преди“ (от оня ден). Ще чакаме с интерес.
6. Чак толкова строг не, но да, заглавието е „молба уточнение“, „уточнение към ИМ“ или „допълнителна молба“. Аз съм за без тире. Теб не разбрах.
3538.
Павлина | 20.12.2010 в 11:14
Да, 2 и 3 са без запетая, само допълних, че ако в 2 се сложи, няма да е грешно.
За молба уточнение аз също смятам, че трябва да е без дефис, но допуснах възможността юристите да са решили да е с дефис и в такъв случай бих оттеглила правописните си аргументи.
3539.
piliph | 09.12.2010 в 18:22
Мерси за отговорите. Вчера си вървя край Орлов мост и виждам, не за първи път, автобус № 9 с надпис в зелено „100 % Природен газ“. Според тълковния речник на Юродикт, „газ“ е в мъжки род като състояние, а в женски – като гориво. Според БАН имало отделна речникова статия за „природен газ“. Макар че всички се интересуват от цената на газТА. Може би поради липсата на твърди правила е за предпочитане компромисният среден род – „синьо гориво“, шегувам се. Мен ме интересува модерната или модерният биогаз? Биогазът + биогаза : биогазта в Гугъл е ок. 7 000: 97. Явно тук слятото писане се налага поради усещането на био като представка.
3540.
Павлина | 10.12.2010 в 9:33
Твърди правила има, но нещо ни кара да се съпротивяваме срещу тях. Ето тук съм писала за газа, газта и за сложните им отношения.
Би трябвало биогаз да е от м.р., защото това си е вещество в газообразно състояние, както е природният газ. Също така е редно да се пише слято, защото био е съкратено прилагателно име (< биологичен), подобно на еко (< екологичен), а сложни съществителни, чиято първа съставка е такава, се пишат слято. От морфологична гледна точка био е корен (както и газ), а не представка.
3541.
piliph | 10.12.2010 в 20:40
Мерси за газьола, втечненият газ и с-ие. Явно наистина трябва да прочета целия блог. И за представката сбърках, имах предвид, че не е самостоятелна като „ски/ голф маниак“.
3542.
Люси Петрова | 07.12.2010 в 17:32
Здравей, Павлина!
С голямо удоволствие следя блога ти. Тук намерих отговор на много въпроси, които съм си задавала и аз.
Ето още едно бързо питане от мен: кой е правилният израз – „Храмът – моят дом“ или „Храмът – моя дом“?
Благодаря предварително за отговора!
Люси
3543.
Павлина | 08.12.2010 в 9:44
Здравей, Люси, и благодаря за хубавите думи. :)
Правилен е изразът Храмът – моят дом. Ако се опитаме да възстановим изречението, то би звучало така: Храмът е моят дом. Тук е моят дом представлява съставно именно сказуемо, а именната част на това сказуемо (моят дом) получава пълен член.
Хората от моето поколение с удивление разбират, че има такова нещо – съставно именно сказуемо. По-рано в училище се говореше само за сказуемно определение в подобни случаи. Ето някои примери за съставно именно сказуемо, което най-често се образува със спомагателния глагол съм:
Ти си човекът, на когото мога да разчитам.
“Братя Карамазови“ е последният роман на Достоевски.
Бургас се оказа най-добрият град за живеене в България.
3544.
Люси Петрова | 08.12.2010 в 11:27
Благодаря за помощта! :)
Радвам се, че има хора като теб онлайн – ти си един истински будител!
Люси
3545.
Yordan | 30.11.2010 в 16:49
Привет, Павлина,
Имам едно въпросче, на което не успях да намеря в отговор, надявам се да можеш да ми помогнеш.
А то е – има ли някакво правило за използването на интервал след употребата на графични символи, математически и статистически знаци.
Например при символите: №, §, +, – … и т.н.
3546.
Павлина | 30.11.2010 в 19:27
Привет!
Формално такова правило не е изведено в предговора на “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002), но има дадени примери с интервал след знаците № и §: № 9, 10; § 20, 21 и 24 (с. 108).
Преди около две години, мисля, МДААР съвместно със специалисти от Института за български език при БАН изработиха Практическа инструкция за оформяне на документи в администрацията, в която служителите са съветвани да не оставят интервал след знаците № и §, а също и пред %.
В практиката си аз не оставям интервали в посочените случаи, защото, когато текстовете, предназначени за публикуване, се странират, има вероятност знакът и цифрите след/пред него да попаднат в края на единия и в началото на другия ред, което не е редно.
Що се отнася до знаците + и –, зависи от конкретния случай според мен. Нямам опит с такива текстове, но ако става въпрос за отрицателно число, знакът вероятно трябва да е “залепен” (а може би тогава се използва малко тире?); ако пък се означава действието изваждане – с интервали от двете страни.
3547.
Спас Колев | 01.12.2010 в 8:55
Не съм сигурен, че има общоприети правила за аритметичните оператори, но поставянето на интервали често се използва за визуално подчертаване на реда на операциите.
Иначе знакът минус е еднакъв при изваждане и при означаване на умножение с -1. Обикновено се използва дефис (защото го има на клавиатурата; официалното му име в ASCII даже е дефис-минус), но в Уникод има дефиниран специален символ (−) – по-широк, с размера на + и =.
3548.
Павлина | 01.12.2010 в 19:00
И аз не знам какви точно са правилата при математическите знаци, признавам.
3549.
piliph | 30.11.2010 в 23:52
Я каква инструкция и забавлителен тест имало. Няколко питанки след бърз прочит:
1) Винаги съм си мислел, че щом е отделна дума – съкратена или не, значи трябва да има интервал (изключая математическата нотация). Напр. в т. 7. на стр. 4/ 22 дават „2007“ и „г.“ разделно; тогава логично би било и „2007 %“. Макар че имаме тенденция към краткост при съкращенията, която йезуитски ми харесва: „и т.н.“ вместо „и т. н.“.
Не знам дали пренасянето на съкращението на друг ред винаги е проблем и не знам как стои въпросът със страниращите програми, но в Уърда („Уърд“-а) в тези случаи (вкл. „2007 г.”) може да се ползва Insert -> More symbols -> Special charakters -> Nonbreaking Hyphen/ Space или шорткът.
2) Щекотлив знак е и наклонената черта „/”. По-горе се вижда как я ползвам аз (донякъде и заради пренасянето), макар че традицията е друга, а и има различни хипотези.
3) Т. 7. стр. 3/ 22 също беше нова за мен. Не зависи ли от случая? Напр. в „Присъстват:” и „Приложения:” подчертаването графично оформя цялата рубрика – ОК. Но понякога се подчертава/ накланя само една дума/ словосъчетание в изречението, за да изпъква – и обратно, останалата част остава снижена като баласт; тогава запетаята е тъкмо част от фона.
4) Т. 30 стр. 20/ 22 много хубаво представя булетите (въвеждащи знаци за елементи от неномериран списък). Но има още една хипотеза: когато един или всички елементи започват с отделни думи, но след тях следва точка и има цели изречения. Може би е по-добре в този случай след всеки булет да започва с главна буква?
5) Двоеточието? В НПРБЕ то е вътреизреченски знак. Но ми се върти, че ако следват самостоятелно/и изречение/я, то може да започва с главна буква.
6) Не ми хареса и лявото/ блоково подравняване – т. І.1. стр. 2/ 22. В традиционния вариант отляво остава място за резолюция. Прозорците на пликовете за писма са отдясно, защото стандартът за надписване е за отдясно.
Край на фермана.
3550.
Павлина | 01.12.2010 в 18:57
Да, някои изисквания в инструкцията подлежат на коментар.
3) Тази получерна запетая в примера на мен ми боде очите, не знам другите как я възприемат. Според мен проблемът е по-скоро графичен и действително зависи от конкретния случай. (Колкото и да съм пунктуална, това изискване клони към издребняване :)
4) Не мога да разбера въпроса. Нали рубриките си започват с главна буква?
5) Да, така се разглежда, но двоеточието може да означава и край на изречение, например преди пряка реч. Друг случай, за който се сещам и е често срещан в публицистиката: Име: (важна мисъл, изведена като заглавие), например Паси: Във или извън ЕС, Турция ще е новата велика сила.
6) Разбирам аргумента ти, но вероятно е съобразено с тенденцията към подравняване вляво на всичко на света, защото зрително се възприема по-бързо.
В 1) и 2) има ли питанки всъщност?
3551.
piliph | 02.12.2010 в 0:23
Ad 2) Бият ли коректорите през пръстите, ако пишеш „2/3“, „пиле/та“ ([полу]слято), но „и/ или“, „№ 22/ 1.12.2010“ (с шпация)? И тук ли няма правило? Какви са препоръките на блогословстващата?
Ad 4) Дали? Трябва ли да се капитализира началната буква след булета в третия случай? Първите два са дадени и са ясни.
1. Купих:
* яйца;
* пилешко и
* мотика.
2. Аз знам:
* Ти ме роди.
* Ти ме очовековечи.
* Ти дважди ми бе родителница.
3. Има три вида хора:
* добри – да се срещаш с тях е удоволствие;/.
* л?оши. По същество те са противоположност на първата група. Естествено необходими, защото иначе добротата не би била забележима. И все пак можеше да има просто балансирани люде.
* К?одоши. Според международната класификация…
3552.
Павлина | 06.12.2010 в 11:09
2) Няма изведено формално правило за интервалите около наклонената черта. В примерите, които илюстрират нейната употреба в цитирания многократно от мен “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002), интервали липсват:
80 лв./кв.м; дограма каси 202/130, категорията определеност/неопределеност, преводи от/на английски.
Единствено при отделяне на стихове, когато са написани на един ред, са оставени интервали:
Но съмна вече! И на Балкана / юнакът лежи, кръвта му тече… (с. 116–117).
Блогословстващата (много ми хареса това езиково попадение, макар че ми звучи доста възвишено), общо взето, не оставя интервали около наклонената черта, с изключение на случаите, когато някакви висшестоящи графични причини налагат обратното, например: брой 208 (33) / ноември 2010 / цена 5 лв.
Ако цялата тази информация, която стои на корицата на едно списание например, се сбие, читателят трудно ще я възприеме, а и затварящата скоба ще се залепи за наклонената черта и вероятно ще подразни окото.
4) В посочения по-горе речник са изведени правила за оформяне на рубрики (това е терминът, който се използва за означаване на текст, разчленен на точки и подточки). Ето едно от тях: “Рубриката започва с главна буква, когато включва едно или повече изречения или когато трябва да се придаде самостоятелен характер на отделни думи или словосъчетания” (с. 128–129). Достатъчно основание, за да се изпишат рубриките в т. 3. с главни букви.
3553.
oli | 27.11.2010 в 4:33
Здравей и поздравления за начинанието!
Накратко – мисля че са интересни и често повод за недоразумения случаите с окончанията „-ен“ и „-ески“. Например „психологичен“ и „психологически“.
От друга страна пък: „кубичен – кубически“, „балистична – балистическа“, .. друго не се сещам сега, но това стига
3554.
Павлина | 30.11.2010 в 18:59
Здравей и благодаря!
Проблемът с прилагателните имена с наставки -ичен и -ически има дълга история и доста е писано по него. В случаите, които ти си посочил, става дума за словообразувателни дублети, т.е. формално думите са различни, но между тях няма смислови разграничения. От Възраждането насам има тенденция прилагателните на -ически да отстъпват пред дублетите на -ичен, но това не важи за всички случаи. Например психологически се употребява многократно повече от психологичен.
Има случаи, в които значението на прилагателните на -ичен и -ически се различава. Първите са качествени (показват признак на предмет сам по себе си), а вторите – относителни (показват признак на предмет във връзка с друг предмет). Да вземем икономичен и икономически: икономично потребление (пестеливо потребление) и икономическа политика (политика в областта на икономиката, по отношение на икономиката).
3555.
Stefka | 23.11.2010 в 20:17
Здравей, Павлина,
Чудя се от известно време каква е етимологията на думите „хора“ и „люде,“ които използваме за множествено число на „човек.“ Имаш ли представа дали някога са имали еквиваленти в единствено число и, ако е така, какви са били те. Кога „хора“ измества „човеци,“ ако изобщо може да се говори за изместване.
Много обичам блога ти.
ПП. Трябва ли да има запетайка след съюза „и“ и пред „ако“ в горния пасаж?
Много обичам блога ти.
3556.
Павлина | 24.11.2010 в 11:38
Здравей!
Искам да направя една-две справки, преди да ти отговоря. Запетая между и и ако не трябва да се поставя, защото това са два съюза, следващи непосредствено един след друг, и първият от тях е едносричен и няма собствено ударение.
Между нас казано, и аз обичам блога си. :)
3557.
Stefka | 24.11.2010 в 22:49
Благодаря. Чакам с нетърпение, но когато успееш.
3558.
Павлина | 01.12.2010 в 10:30
Публикацията за хората и човеците е тук.
3559.
piliph | 22.11.2010 в 19:15
Понякога се злоупотребява с предлозите и поне аз не мога да се оправя със синтактичния анализ. Обикновено става дума за изкуствено дълги изречения, но веднъж ме мори едно много кратко, което сега – язък – не се сещам. Ето примери от НА: 1) „… и е съгласен с него, КОЕТО обстоятелство се потвърди от Преводача пред мен…“. 2) „Страните заявиха, …, че са съгласни …., тъй като …, СЛЕД КОЕТО се подписа от тях….“. 3) „Х продава… за сумата от …. евро, КОЯТО сума Х се съгласява да бъде преведена по сметка ….“. 4) Сумата да бъде преведена след като се представят тия и тия документи, КАТО нотариусът е снабдил продавача с ония и ония документи. Какви са подчинените изречения, ако въобще са подчинени. (1. и 3. мязат на определителни, но всъщност има съчинителен елемент. 4. май е инструментално/ за начин.)
3560.
Павлина | 24.11.2010 в 11:22
И аз съм леко затруднена. Бих казала, че подчиненото изречение в 4. е по-скоро подчинено обстоятелствено за начин, макар че съюзът като неимоверно е разширил правомощията си в последно време. В първите два примера изреченията все пак са подчинени определителни. Те се разглеждат като особени случаи, при които подчиненото изречение пояснява не едно определяемо от главното (име, местоимение, именно словосъчетание), а цялото главно изречение, което се третира като предмет. Изречението в третия пример, започващо със съюза която, също е подчинено определително според мен, защото пояснява сума, нищо че думата е повторена за по-голяма яснота.
3561.
Хорацио | 19.11.2010 в 11:55
Здравей, Павлина,
Много интересен блог. Благодаря за езиковите съвети и разяснения, които давате!
Ето и моят въпрос:
1. Задръжте бутона натиснат, докато не се появи съобщението.
2. Задръжте бутона натиснат, докато се появи съобщението.
1. Ще изляза, освен ако той не дойде навреме.
2. Ще изляза, освен ако той дойде навреме
Идеята е, че потребителят на системата трябва да държи бутона натиснат и да го пусне чак когато на екрана се появи съответното съобщение.
Въпросът ми е: Кой вариант на изречението е по-правилен? Каква е граматическата категория и функцията на това „не“? Струва ми се, че това не е „не“ като отрицателна частица, защото „докато не се появи съобщението“/“освен ако той не дойде навреме“ не са отрицателни по смисъл?
Ето и няколко други примера:
А.1. Ще купя кроасани, освен ако не искаш нещо друго.
А.2. Ще купя кроасани, освен ако искаш нещо друго.
Б.1. Ще седиш на масата, докато не си изядеш всичко.
Б.2. Ще седиш на масата, докато си изядеш всичко.
Предварително благодаря за отговора!
3562.
Павлина | 20.11.2010 в 12:56
Здравей, Хорацио!
Твоят въпрос несъмнено държи палмата на първенството по трудност. Аз нямам готов отговор на всеки въпрос, но общо взето, ми е ясно къде мога да потърся информация или в каква посока да разсъждавам.
Никога не съм се замисляла върху това, за което ме питаш. Ще се опитам да намеря обяснение и ще пиша допълнително.
3563.
piliph | 21.11.2010 в 21:39
Хаха, ши***ото двойно отрицание в българския.
Според мен и двете се разбират еднакво. Докато не тръгнеш да разсъждаваш. А тогава едно на практика излишно „не“ може да те обърка. Пък и е по-дълго. Но е по-българско.
Като отговора на въпроса:
Този блог не ти ли допада?
– Да (Да, не ми допада.)
– Не (Не, не ми допада.)
= > Да = Не
3564.
Павлина | 24.11.2010 в 11:07
Именно, по-българско е. И колкото по-нелогично, толкова по-българско. :)
3565.
Спас Колев | 22.11.2010 в 8:40
Не по лингвистични, а по логически съображения, става дума за няколко различни неща:
1. „Ще изляза, освен ако той не дойде навреме“ си е съвсем валидно отрицание на „Ще изляза, освен ако той дойде навреме“ – в първия случай излизам, в случай, че той не закъснее, а във втория – в случай, че закъснее.
2. „Ще купя кроасани, освен ако не искаш нещо друго“ е просто неправилно.
3. В другите два примера трябва да се промени времето: „Задръжте бутона натиснат, докато съобщението не се появява“ и „Ще седиш на масата, докато не си изял всичко“.
3566.
Павлина | 24.11.2010 в 11:05
Изразяването на отрицание в българския език често е скарано с логиката и точно затова човек се обърква понякога. “Ще купя кроасани, освен ако не искаш нещо друго” е нелогично, но аз си мисля, че бих го казала по същия начин. Ти кой вариант ще предпочетеш (но без да се замисляш за логиката ;)?
3567.
Пламен Кочев | 03.05.2017 в 15:46
Според мен тези изречения трябва да се изпишат така:
Задръжте бутона натиснат, докато не ВИДИТЕ това съобщение.
Ще изляза, АКО той закъснее.
Ще купя кроасани, освен ако ПОИСКАШ нещо друго.
Ще стоиш на масата, докато СИ изядеш всичко.
Иначе и аз ги казвам редовно по този странно утвърдил се неправилен начин.
3568.
Павлина | 04.05.2017 в 7:24
Не е неправилен. Повече по проблема съм писала тук.
3569.
pkochev | 04.05.2017 в 21:39
Привет, Павлина. Прочетох публикацията от линка и още нещо ме гложди. За разлика от дадените от питащият Хорацио примери, в твоят „докато още петел НЕ е пропял“ аз намирам „не“-то употребено съвсем уместно. Петър наистина се отрича три пъти от Христос за времето, докато още не е пропял петела.
В примерните изрази на Хорацио има липсващи думи, по-скоро спестени, които дават това объркващо звучене на текста, при прочита му.
Например ако беше съставено заедно с това, което съм поставил в скобите:
В изречението „Ще купя кроасани, освен ако не искаш (и пожелаеш) нещо друго.“
Или в „Ще изляза, (но само) ако той не дойде навреме.“
А в „Задръжте бутона натиснат, докато се появи (следващо) съобщение.“
И „Ще седиш на масата (дотогава), докато си изядеш всичко.“
Мисълта ми е, че всяко от тези изречения би било съвсем логично и по-добре звучащо, ако беше конструирано, без да са пропуснати думите в скоби. Разговорната реч ги е спестила, но чак след като те и така казани, вече са били утвърдени по смисъла, който имат за нас днес. Затова не ни дразнят, докато НЕ се замислим за това.
3570.
Павлина | 08.05.2017 в 10:24
Привет!
Това са доста тънки неща и са възможни различни интерпретации. Аз съм предложила своята без претенции да обяснявам всичко веднъж и завинаги.
3571.
Албена | 19.11.2010 в 5:15
Здравейте,
имам бърз въпрос за прилагателното „дашен“. Дашен или дащен? Интересно е откъде произлиза, но нямам под ръка никакви речници и затова питам така, малко урбулешката, за което се извинявам :)
Благодаря много!
3572.
Павлина | 19.11.2010 в 9:36
Здравейте!
На бързия (и интересен) въпрос – бърз отговор. :) Прилагателното се пише с ш: дашен. В “Български етимологичен речник” (Т. 1. С., 1971, с. 322) е посочено, че произлиза от глагола дати, ’давам’ (стб.), и по-точно от бъдещото му причастие. В старобългарския език това причастие вече не е жива категория. В речника пише също, че думата се употребява в Ботевградско, Врачанско и Белослатинско, но явно има по-широк ареал, защото аз съм родом от Североизточна България, а си я знам от малка.
Питам се колко от четящите тук са чували дашен. За онези, които се чудят какво точно означава, прилагателното е антоним на свидлив, т.е. ’щедър, който обича да дава’.
3573.
Албена | 19.11.2010 в 12:12
Благодаря много за отговора! Баща ми е от Североизточна България също, но у дома тази дума се произнасяше като „дащен“, а може детските ми уши така да са я чули.
Дадохте ми много ценен материал за размисъл, за което също благодаря.
3574.
Павлина | 20.11.2010 в 12:39
Специално попитах майка си как се произнася думата в нашия край. Тя каза: дашен. В правописния и в етимологичния речник е дадена само тази форма, но разбира се, може да има диалектни различия в изговора. И нещо, което ме разсмя. В Twitter една приятелка ми писа, че думата се употребява в израза дашна мома. :)
3575.
Judy | 16.11.2010 в 10:37
Благодаря за помощта! Ти си моят подарък от мрежата! Радвам се, че те има.
3576.
piliph | 21.11.2010 в 22:27
При това и компетентна.
За времето и аз се замислих дали не е сегашно историческо, но в протоколите цари миш-маш от заучени фрази, за това от друга страна пишем и на „поименното повикване се явиха….“, и винаги „Съдът РЕШИ/ ОПРЕДЕЛИ“. И това най-често го казва едноличният магистрат, вместо очакваното „Аз реших/ решавам“. Идеята е, че протоколите се пишат безлично – той – съдът реши, той – свидетелят се явява. Същата тази безличност на административния стил ни кара да използваме и мъжкородни форми за длъжности: не пишем „Уважаема госпожо директорКА/Е“, а „Директорът Иванка Иванова…“. Затова и тази свидетелка е свидетел.
Третото лице, което е встъпило или привлечено, за да помага, би трябвало да е без тире, защото членуваме третоТО лице (Заб. 1 към т. 36.1. в НПРБЕ). Чл. 78 ал. Х ГПК (както и съответната стара разпоредба) го изписват разделно. Това, както и с приложенията, е правило, на което никак не се удава да се наложи. И може би с цел яснота се допускат изключения (Заб. 2, 3). В практиката има както тирета, така и дефиси при подпомагащата страна.
Но трябва да се отбележи, че юристите в своето мнозинство пишат често твърде несъобразено с правописните правила, което донякъде се дължи на чувството им за непогрешимост, както и на практиката и жаргона. Така че строги езикови изисквания няма, макар понякога да трябва да се издири смисълът на понятията.
Стига толкова спам за днес.
3577.
Павлина | 24.11.2010 в 10:16
Мислех да си замълча за сегашното историческо време след коментара на Спас Колев, понеже не съм сигурна какво точно сегашно време е това. Според мен то се доближава повече до “т.нар. сценично сегашно време, което се среща в авторските ремарки в драматически произведения:
Македонски (тропа на вратата). Отворете, бре хора!” (Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. С., 1983, с. 299)
В кръга на шегата, най-добре е времето на глаголната форма в израза явява се лично да бъде определено като сегашно юридическо.
3578.
Judy | 15.11.2010 в 11:49
Здравей, миличка! Работя като съдебен секретар и всичките ми въпроси са свързани със съдебни протоколи. Та, за „явява се лично“ имам предвид следното: На именното повикване в 12:00 часа се явиха: ИЩЕЦЪТ: Иван Иванов Иванов, явява се лично. ОТВЕТНИКЪТ: Иван Петров Петров, явява се лично. Правилно ли е? Проблемът ми е, че трябва да предавам написаното веднага и нямам време да се замислям, трябва да пиша правилно на момента. Затова съм толкова често в блога ти, та ако мога да назубрям правилата и да ги прилагам веднага. И сега един топ въпрос. В „Правописен речник на академично издателство „М. Дринов“ от 1995 г. няма дума „неосъждан“. Разделено ли се пише? И още. За думата „свидетел“ важи ли правилото като при „президент“, „кмет“,“ колега“ да няма женски род? Например: Разпитан, свидетелят Иванка Иванова заяви:……Или спокойно мога да кажа: Разпитана, свидетелката заяви….. Първото ми звучи нелепо. Между другото след „разпитана“ има ли запетая? Благодаря за отделеното внимание!
3579.
Павлина | 16.11.2010 в 10:23
Здравей, Judy!
Разбирам какъв е основният ти проблем, но да пишеш безгрешно на момента е изкуство, непостижимо за простосмъртните. Пунктуацията например изисква известно замисляне. Бих те посъветвала да се стараеш да избягваш най-вече грубите грешки – те са тези, които най-много дразнят четящия. Иначе, желанието ти да бъдеш изрядна е похвално. :)
1. За израза явява се лично. Мисля, че това е някаква стандартна формулировка в случая. Аз бих съгласувала по време: понеже първият глагол е в мин. св. време, по-добре е яви се лично или явил се лично. Но ако юристите са свикнали с явява се лично, не бих рискувала да ги дразня.
2. Думата неосъждан се пише слято, нищо че я няма в речника. Доста колебания има при писането на частицата не, често срещам незнам например, което е груба грешка. Може би по-нататък ще напиша статия за това.
3. За Разпитан, свидетелят Иванка Иванова заяви… си права, че звучи нелепо. Аз бих употребила съответните форми за ж.р., но все пак попитай някой близък юрист – да не би да има някакво строго терминологично изискване.
4. След разпитана трябва да има запетая, защото това е обособена част. Ако не поставиш запетая, трябва да членуваш причастието: Разпитаната свидетелка заяви…
3580.
Спас Колев | 16.11.2010 в 11:50
Може би това „явява се лично“ е в сегашно историческо време.
3581.
Judy | 11.11.2010 в 17:24
Здравей, Павлина! При толкова въпроси към теб и аз ще добавя моите, още повече, че получавам блестящи отговори.
Правилен ли е изразът „Явява се лично“ ? Как се пише „во веки веков“ ? Как се пише „трето лице помагач“, например в израза: „Като определящи за спора трябва да се вземат изчисленията на третото лице помагач“? Тук проблемът ми, разбира се, е в любимия ми дефис. Аз мисля, че не бива да се поставя, но не рискувам да споря. Още нещо. След двоеточие как следва да се започва – с малка или с голяма буква? И още: двуеточие или двоеточие; двуяко или двояко – такива примери има много. И още нещо – запетаята пред ЧЕ – доста ме обърква, то пунктоацията изобщо си ме обърква, но благодарение на теб се старая да си я изясня. Поздрави!!!
3582.
Павлина | 14.11.2010 в 22:48
Здравей!
Ох, пуффф! (Опитвам се да изляза изпод купчината въпроси, с които си ме засипала :)
1. Правилен ли е изразът Явява се лично? Поначало не виждам нищо нередно в него. Може ли да разясниш в какъв контекст е употребен и какво те смущава точно?
2. За во веки веков малко ме затрудни. В правописния речник е дадено наречието вовеки. В религиозната книжнина, доколкото ми е известно, е силна традицията во веки да се пише разделно, също и во веки веков. От друга страна, предлогът во (всъщност в) се употребява в този вид май само в това съчетание и във воистина (Воистина воскресе!), т.е. може да се приеме, че те вече са лексикализирани.
В “Речник на българския език” (Т. 2. С., БАН, 1979) е дадено наречието вовеки в отделна статия, а при съществителното век е посочен изразът во веки веков. Аз бих ги изписвала точно така: вовеки (слято – когато е употребено самостоятелно, и во веки веков (разделно – когато е в това съчетание).
3. Според мен е най-добре третото лице помагач да се сдобие с тире (третото лице – помагач), понеже помагач е пояснение към третото лице, а не само към лице.
4. Думите двоеточие и двояко се пишат така.
5. По отношение на главна/малка буква след двоеточие и аз се колебая често. Опасявам се, че няма утвърдени правила за това. Във всеки случай не мога да генерализирам отговора си. Ако желаеш, посочи ми конкретни примери, при които се колебаеш.
6. За пунктуацията при че… Засега ще ти посоча една кратка публикация с много коментари. Мисля, че ще ти бъде полезна.
3583.
Явор | 08.11.2010 в 14:42
Здравей,
Имам въпрос относно следното нещо. При фирмената кореспонденция с чуждестранни контрагенти българските фирми изписват вида търговец съобразявайки се с това от коя държава е другата фирма. Например: Иванови ООД в писмата се изписва като Ivanovi ltd., Ivanovi GmbH, Ivanovi Inc. или както още се сетят управителите на българската фирма. Лично мен това ме обижда, защото чуждестранните фирми, когато комуникират с наши не се изписват нито на кирилица, нито пишат например Sony OOD или Sony AD, а го изписват така както е в съответната държава. За мен правилно би било в текста на писмо или търговски договор (ако например договора е на два езика – български и английски) да се изпише в английския вариант Ivanovi OOD и Sony Inc., а българския вариант на договора Иванови ООД и Сони Инк.
Моля те, кажи като филолог дали съм прав или бъркам някъде.
3584.
Павлина | 09.11.2010 в 11:54
Здравей, Яворе!
Интересен въпрос, но опитвайки се да отговоря, не чувствам твърда почва под краката си. ;) Мисля да го поставя в отделна публикация и да споделя мнението си с молба четящите активно да коментират. Надявам се, че няма да имаш нищо против.
3585.
Явор | 09.11.2010 в 14:42
Разбира се, нямам нищо против, ще чакам. )
3586.
Павлина | 16.11.2010 в 13:19
Статията е тук.
3587.
Eлена | 01.10.2010 в 23:37
Стигнах и аз до една питанка. Чуденката ми е къде се слага запетаята в следното изречение:
Никой не ме разбира така както ти.
Нарочно не съм я сложила, защото я срещам сложена на всякакви места.
Аз я сложих след така, но я срещнах и преди така и без запетая.
Много ще се радвам да разбера къде е точното място. (Имам някакви съмнения, че според мястото се променя и идеята)
Благодаря!
3588.
Павлина | 03.10.2010 в 9:18
Ако трябва аз да коригирам това изречение, ще сложа запетаята пред както: Никой не ме разбира така, както ти. Мисля, че точно тук няма място за двояко тълкуване. За мен смисълът е следният: никой друг не ме разбира толкова добре, колкото ти ме разбираш. За да има изречението различен смисъл, би трябвало да се добави съюзът и и да се махне друг – тогава запетаята трябва да се постави пред така както: Никой не ме разбира, така както и ти, т.е. никой не ме разбира, включително и ти.
Ето един пример, който е много подходящ за илюстрация на смислоразличителната роля на запетаята при един и същи състав на изречението. Съжалявам, че е с политическо съдържание, ще се абстрахираме от него.
Цветанов ще гътне Бойко, така както Тато – Вълко Червенков. (Тълкувание: С Бойко ще се случи онова, което се е случило с Тато. Акцентира се върху действието.)
Цветанов ще гътне Бойко така, както Тато – Вълко Червенков. (Тълкувание: Цветанов ще постъпи с Бойко по същия начин, по който Тато е постъпил с Вълко Червенков. Акцентира се върху начина, по който ще се извърши действието.)
3589.
Eлена | 03.10.2010 в 13:17
Много благодаря. И аз мислех така, но толкова пъти вече съм срещала всякакви варианти, че започнах да се съмнявам в познанията си.
3590.
Инна | 28.09.2010 в 16:48
Благодаря много за отговорите! Доста неща ми се изясниха. Благодаря и за стилистичните редакции! Примерите не са от реалната ми практика и си ги измислях. Интересуваше ме повече къде трябва да се поставят препинателните знаци при тези типове конструкции. Не съм наблягала особено на конкретика при изречения 2 и 3. Просто ме интересуваше къде се слагат запетайките при два и повече подчинителни съюза и един съчинителен, за да не бъркам нещо случайно. Благодаря още веднъж!
3591.
Павлина | 28.09.2010 в 22:44
И аз предположих, че те интересуват най-вече типовете конструкции. Радвам се, че съм била полезна. :)
3592.
Инна | 26.09.2010 в 11:13
И още едно точно Ваше изречение (ако не бъркам случайно).
„Мисля, че няма основание да е отпаднало, и лично аз го спазвам в практиката си“ – трябва ли да има запетая преди „и“.
Ако изречението беше „Мисля, че няма основание да е отпаднало, и ЧЕ лично аз го спазвам в практиката си“, пунктуацията би ли се запазила?
3593.
Павлина | 27.09.2010 в 21:27
Ако изречението беше във втория вариант, тогава нямаше да има нужда от втората запетая, защото две равноправни допълнителни изречения се свързват със съчинителния съюз “и”. Но така се променя смисълът на казаното. Всъщност аз не си мисля, че спазвам това правило, а в действителност го спазвам, това е факт.
3594.
Инна | 26.09.2010 в 11:03
Здравейте,
Преводач съм и в практиката си се натъквам на доста сложни изречения, при които понякога много се колебая какви препинателни знаци да сложа. (Нали не трябваше пред „какви“ да сложа запетайка?)
Доста правила попрочетох, опресних си малко позабравените неща, но все пак искам да съм сигурна за няколко структури.
Моля да ми кажете правилно ли са поставени запетаите в следните изречения и дали някъде трябва да се добави друга запетая.
1. Въпреки че смятат, че не са първа младост, ходят на дискотеки.
2. Предполагат, че детето ще премине 8ми клас и че ще му пишат 6.
3. Предполагат, че детето ще премине 8ми клас, че ще му пишат 6 и че ще кандидатства в техникум.
4. Тъй като много от роднините на двамата живеят наблизо, двойката очаква, че ще има много хора на разположение, които да помагат, ако и когато има нужда.
5. Те са наясно, че, в случай че има банкет, ще бъдат поканени.
3595.
Павлина | 27.09.2010 в 21:14
Здравейте!
В първото изречение, при което се колебаете, не трябва да се пише запетая пред какви, защото това е въпросително местоимение, въвеждащо подчинено допълнително изречение.
В примери 1, 2, 3 и 4 запетаите са правилно поставени и няма нужда от допълнителни. В последното изречение запетаята след че е излишна – вижте тук правило 1е (че е едносричен съюз и няма собствено ударение)
Ако позволите, имам някои забележки по петте примера, които не се отнасят до запетаите:
1. По-добре е според мен изречението да започне с Макар да смятат (запетаята си остава), за да се избегне повторението на че.
2 и 3. Трябва да се напише 8-и, а не 8ми (за това правило ще публикувам отделна статия по-нататък). Не ми стана ясно дали детето ще завърши 8-и клас, или ще премине в 8-и клас.
5. Пак заради избягване на повтореното че би било добре да редактирате така: Те са наясно, че ако има банкет…
3596.
Kansi | 23.09.2010 в 20:11
искам да питам какво значи лексикология т тълковен речник
ЛЕКСИКОЛОГИЯ
3597.
Павлина | 24.09.2010 в 21:23
Ето тук има обяснение. Моля, ако пишеш занапред, да използваш кирилицата, за да не се налага да транслитерирам.
3598.
Явор | 18.09.2010 в 18:00
Да, наистина за английския език не се бях сетил. Е, ако това се наложи като употреба, ще има само една малко объркване – на млади хора ако им попадне вестник отпреди 25 години ще си мислят, че почти всички споменати с въпросното съкращение са доктори….)
3599.
Явор | 16.09.2010 в 13:07
Здравей,
Ако правилно си спомням съкращението за „доктор“ е Д-р, а за „Другар“ е Др. В последно време виждам за доктори съкращение Др. Бъркам ли нещо, има промени в езика ни и аз не съм разбрал ли, що ли?
3600.
Павлина | 17.09.2010 в 8:18
Здравей!
Съкращенията в българския език не са строго регламентирани. Те се съобразяват с някои правила (от които има достатъчно изключения), но по мои наблюдения, писмената практика е доста шарена. Действително, др. е позабравеното съкращение на позабравеното обръщение другарю/другарко. За доктор (и като звание на лекар, и като научна степен) се използва д-р. Това съкращение е от типа на т.нар. дефисни съкращения, които се състоят от първата и последната буква на думата: х-л (хотел), в-к (вестник). За мен др. не се “връзва” с доктор, защото точката след др предполага, че след тези букви има други.
Би било любопитно да се проследи на каква възраст са хората, които употребяват др. като съкращение за доктор. Хората от средното поколение добре помнят какво означаваше др. преди двадесетина години и мисля, че не биха го използвали, за да съкратят графично доктор. Но може и да се лъжа – историческата ни памет е къса, както показват множество събития.
О, има ясно обяснение, разбира се – английския образец: Dr. А аз написах цял ферман, преди да ми просветне. Занапред първо ще се питам как е в английския език. :)
3601.
Спас Колев | 09.09.2010 в 17:16
Едно въпросче във връзка с пълния член:
„Написан е от неговия брат, писателят Х.“
Правилно ли разглеждам частта след запетаята като подчинено безглаголно изречение от един гол подлог? Или обратно, то е част от допълнението?
Поздрави.
3602.
Павлина | 09.09.2010 в 19:52
В това изречение писателя Х е обособено приложение към допълнението брат, следователно трябва да получи кратък член.
3603.
vilervale | 04.09.2010 в 20:39
Привет отново!
Истинска наслада са текстовете тук, благодаря, Павлина. :)
Аз пак имам питанка. В разговорната реч често използваме съчетанието от предлог и наречие „от отпред“ (или „от отзад“) – достатъчно е човек да мине през някой автомобилен сервиз и ще се убеди в това :) На мен, обаче, (какво ли стана с тия запетайки покрай „обаче“!?) не ми звучи добре и докато търся аргументи в подкрепа на езиковото си чувство, се стремя да избягвам подобни конструкции. Но сега ми се налага да предам доволно неясно изречение със смисъл „от отпред долиташе аромат на кленов сироп“, а не ми се иска да дописвам и тълкувам автора, като напиша „откъм предната част долиташе…“ (действието се развива във влак и въпросното „отпред“ може да обхваща какво ли не). Вариантът „Отпред долиташе аромат на…“ също не ми звучи добре, макар и да е нормативно правилен (струва ми се). Субективна ли е ненавистта ми към „от отпред“? :)
3604.
Павлина | 07.09.2010 в 8:30
Привет, vilervale!
На мен също не ми звучи добре от отпред (заради двете от едно след друго) и затова не употребявам подобни изрази. От друга страна обаче, ако се изпусне предлогът от, изразът, който си посочил, става неточен – излиза, че на това място, което е пред някого или нещо (отпред), се чувства някаква миризма, а не че тя идва от тази посока.
В подобни случаи аз обсъждам с автора на текста или с преводача как би могъл да се редактира изразът, така че да не дразни чувствителното българско ухо. Но доколкото схващам, ти превеждаш текст и общуването с автора е затруднено. :) Честно казано, не знам какъв е полезният ход в случая.
А за запетаите около обаче вероятно си повлиян от английската пунктуация. Според нашите правила, запетая при обаче, и то от едната страна, се поставя само когато синтактичната конструкция го изисква, т.е. когато обаче е на границата на обособена част, вметната част, на изреченска граница и т.н., например:
От друга страна обаче, ако се изпусне предлогът “от”, изразът става неточен.
Мислех си едно, обаче се случи друго.
Но:
В следващия миг обаче се случи истинско чудо.
Благодаря ти за положителното мнение за публикациите в блога ми. Ще се старая. ;)
3605.
Стоян Гуглев | 23.08.2010 в 12:40
Здравей, Павлина,
Моля да ми отговориш дали в „Нашият свят си ти“ е използван правилно пълен член или не, и защо?
Поздрави,
Стоян
3606.
Павлина | 23.08.2010 в 22:41
Здравей!
Правилно е използван пълният член, защото нашият свят представлява именната част на съставното именно сказуемо нашият свят си, а въпросната именна част се членува с пълен член. Ето една статия за пълния и краткия член, която писах преди много време.
3607.
Огнян Николов | 19.08.2010 в 11:17
Здравей Павлина,
Следващите два въпроса са по-скоро словослагателски, но те моля да им обърнеш внимание, тъй като в офиса ни настъпи оживен спор.
1. Съществува ли правило за броя на интервалите, които следва да се поставят след пунктуационните знаци? По-точно: един след запетая, двоеточие, дълго тире и други, но ДВА след точка, удивителна, въпросителна. Английският печат през последните 50 години постепенно преминава към единичен интервал навсякъде, но това не е формално езиково правило. Как стоят нещата с българския език?
2. Има ли правило за отделяне на абзаци (параграфи, както им викаме вече по английски маниер)? Задължително ли се ползва дълъг интервал (tab бутона на компютъра) в началото на абзаца? Или отделянето става с вмъкване на празен ред. Какво е правилото и какво е допустимо?
С почит,
Огнян
3608.
Павлина | 23.08.2010 в 23:11
Здравей, Огняне!
Надявам се, че не сте се хванали на бас с колегите, защото тогава задачата ми се усложнява. ;)
1. Не от вчера работя в издателската сфера, но досега не бях чувала за двойни интервали. Практиката е да се оставят само единични интервали както между думите, така и след препинателните знаци. Когато коригирам текстови файлове, винаги заменям автоматично двойните интервали, оставени тук-там от авторите или преводачите, с единични.
В меродавния правописен речник на българския език има раздел “Шпация”, но в него се говори само за шпация (празно място) и не се споменава нищо за единична или двойна шпация.
Специално разгърнах две-три “старопечатни” книги (отпреди навлизането на компютрите в книгоиздаването), но и там интервалите са единични.
2. Ето какво пише за абзаца в правописния речник: “Специфично средство за членение на писмената реч е абзацът, част от текста между два нови реда. Абзацът започва на нов ред с главна буква”. Това според мен поражда възможност за по-голяма свобода при оформянето на абзаците – и с празен ред между тях, и с отстъп на първия ред. В интернет като че ли се предпочита използването на празен ред, който по-добре разграничава абзаците и улеснява възприемането на текста.
3609.
Диана | 05.08.2010 в 10:52
Благодаря Ви! :)
3610.
Диана | 04.08.2010 в 20:06
Въпрос:
Има или няма интервал в съкращенията „т.нар.“ и „гл.т.“?
3611.
Павлина | 04.08.2010 в 21:00
При тези съкращения не се оставя интервал – посочено е в “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с.125). До този момент не бях срещала съкращението гл.т. (гледна точка – ако някой се диви като мен :).
3612.
Иво | 17.07.2010 в 23:54
Здравей Павлина,
Покрай тези газови кризи, възникна един въпрос…Всъщност пишейки сами въпрос, се обърках доста и изтрих написаното за да напиша това:
За мен е напълно нормално според моето езиково чувство да кажа:
природния газ
т.е. да съгласувам прилагателното в мъжки род, но членувайки съществителното газ в едно изречение, неусетно, газ става от женски род – газта.
И ми е твърде странно, когато медиите пишат – „Нова цена на газа“…
Пълна обърквация….а като шофьор, често ми се налага да натисна газта, не газа, увелича газта, а не газа…И като се има предвид, региона на България, от който съм, а-тата винаги ще станат ъ-та и те тогава какво съм натиснал и какво съм увеличил ще е твърде спорно….
3613.
вера бонева | 18.07.2010 в 0:18
Въпросът на Иво за газ/та, газ/ът е много интересен. С удоволствие ще се информирам. Моята езикова интуиция ми подсказва, че става дума за две различни думи с еднакъв звуков състав и близко предметно съдържание, като едната е от женски, а другата от мъжки род. О това шофьорското „давам газ“ не е ли свързано с превод и побългаряване на английския идиом step on the gas? Те си наричат gas нашенския бензин.
3614.
Павлина | 20.07.2010 в 12:44
Отговорът е тук.
3615.
Emil Dimitrov | 16.07.2010 в 10:34
Здравей! Поздрави!
3616.
Павлина | 16.07.2010 в 11:08
Здравей, Емо! А въпроси нямаш ли? ;)
3617.
Явор | 15.06.2010 в 21:42
Благодаря….
3618.
Павлина | 16.06.2010 в 8:25
Не бързай с благодарностите, като отговоря – тогава. :)))
3619.
Явор | 30.07.2010 в 12:20
Много благодаря за отговора и ще си позволя да възкликна като тийнейджър – много ме кефи този сайт!
p.s. Нали кликвам (комп. мишка) и възкликвам нямат нищо общо? ;))))
3620.
Павлина | 01.08.2010 в 20:39
Изобщо не съм убедена, че двете думи нямат нищо общо. ;)))
3621.
Явор | 15.06.2010 в 13:13
Здравей,
Скоро погледнах думата „гора“ в речник на Старобългарския език. Там тя бе със значение „планина“, така както е сега в руския език. Има ли някаква информация по въпроса ние българите откога сме заменили значението и вече казваме „гора“ на съвкупност от дървета и храсти, а пък се е появила нова дума „планина“. Съвсем любителски се интересувам от история, а оттам се появяват въпроси свързани с езикознанието, та затова питам.
Благодаря.
3622.
Павлина | 15.06.2010 в 20:02
Да, има някои сведения. :) Но като си нямаме исторически речник на българския език, е трудно да се проследят тези промени. Ще пиша и за двете неща, в отговор на твоя въпрос – по-скоро.
Впрочем събрах нови данни за необходим и необходимост, ще допълня и отговора на предишния ти въпрос.
Статията за планините и горите е тук.
3623.
Пламен Кочев | 03.05.2017 в 14:01
Яворе, ако те интересуват моите разсъждения върху етимологията на думите, може да прочетеш за това в моя блог: http://langkochev.blogspot.com
Там съм обяснил и честата нужда да правя връзка с руския език.
3624.
Славка | 13.06.2010 в 21:57
Може ли да споделиш как мислиш, че е правилно да се членува: Видях влакът/влака да идва. Според правилото за заместване е възможно да се каже както „Видях го да идва“, така и фокусирано „Видях той да идва“. Правилото не е надеждно в този случай. Аз съм написала статия по този въпрос, но ми е интересно какво мислиш ти.
3625.
Павлина | 15.06.2010 в 8:27
И аз съм срещала подобни случаи в практиката си (трябваше да си ги записвам!). Този път ще помисля по-дълго, преди да отговоря, но няма да търся чужди мнения, за да не се влияя.
П.П. Отговорът е тук.
3626.
longanlon | 10.06.2010 в 13:31
Би ме зарадвало да поясниш разликата в употребата на „отдава“ и „удава“.
Учудващо много хора не знаят втората дума и даже ми правят забележки че съм сгрешил, когато я използвам в блога си…
3627.
Павлина | 11.06.2010 в 22:32
Понеже и друг път са ме питали за разликата между двата глагола, ще напиша малка статия за това.
Публикацията е тук.
3628.
Явор | 01.06.2010 в 21:40
Здравей,
наскоро се замислих как е възникнала думата „необходим“ или „необходимост“. Нямам етимологичен речник, но всъщност не означава ли нещо, което не можеш или не трябва да обхождаш, заобикаляш.
3629.
Павлина | 03.06.2010 в 7:48
Здравей,
За съжаление том 4 на “Български етимологичен речник”, в който би трябвало да се намира думата необходим, е изчезнал от Народната библиотека :(, та не можах да проверя (дефицитен си е този том поначало). В “Етимологически и правописен речник на българския книжовен език” от Ст. Младенов думата няма етимологично обяснение.
Проверих в “Этимологический словарь русского языка” от М. Фасмер, но там необходимый липсва.
Подобно на тебе, и аз бих извела необходим от глагола объходити, който в старобългарски е значел ’обхождам, обикалям’, но също и ’преминавам, пребродвам’. Възможно е първоначално необходимо да е било това, което не може да се заобиколи или да се отмине, а впоследствие да е развило и значението ’нужно, потребно’.
Тази дума липсва и в речника на Найден Геров, което ме навежда на мисълта, че сме си я “внесли” от руския език. Това съвсем не означава, че никога не е съществувала в българския. Възможно е и да има писмени сведения, които обаче на мен не са ми известни.
П.П. Истинският отговор на въпроса е тук.
3630.
Пламен Кочев | 03.05.2017 в 13:56
Прочетох отговора в блога, но не приемам за уместна замяната на тези думи от Богоров. „Необходимост“ и „неизбежност“ имат различен смисъл и дори не се доближават по значение.
В руския език „обхожусь“ означава, че обикновено ползвам този набор от инструменти, например. Ако става дума за храна, обхожусь означава, че за ден, например, ми е нижно толкова храна.
Изхождайки от това, разбираме, че значението на НЕобхожусь, а оттам и необходимость, би могло да бъде, че това количество (инструменти, храна) НЯМА да е достатъчно, за да свърша работата. И затова е необходимо (явно непременно) още някой инструмент или още храна.
Необходимо, няма ни най малка връзка с обхождане на нещи или на територия. Неоходимост е нещо, което е нужно, за целта.
И накрая – простичката българска дума „нужно“ напълно може да замени руската дума „необходимост“, а освен това е и по-кратка.
3631.
Забунова | 01.06.2010 в 19:05
Здравейте! Бихте ли обяснили употребата на думата кметица за жена, избрана за кмет на село или община?
Не е ли редно да се представя „кмет Иванка Маринова“, защото кметица Иванка..“ ми звучи пейоративно някак. Греша или устната употреба е приемлива?
Благодаря!
3632.
Павлина | 03.06.2010 в 7:25
Здравейте!
Бих могла да споделя своето (немеродавно) мнение по въпроса, който е част от голямата тема за маскулинизацията в българския език. По нея вече съм писала тук. Дали думата кметица ще има пейоративен оттенък, зависи от ситуацията, в която е употребена. Не мисля, че сама по себе си е натоварена с негативен заряд. Преди малко в сутрешния блок на bTV съобщиха, че г-жа Цачева, председателят на Народното събрание, се е учила да плете калоферска дантела и е получила грамота от “кметицата на Калофер”, без водещият да спомене името ѝ. В конкретния случай думата носи информация за пола на човека, което, мисля, има някакво отношение към това женско занимание. Съвсем наскоро по същата телевизия кметицата на Приморско също беше наречена именно така.
От друга страна, съществителните от м.р. се схващат като по-престижни, понеже имат и свойството да са индиферентни по отношение на пола. Затова в официална обстановка, особено в тържествени случаи, при представяне, най-вероятно една кметица ще бъде наречена кмет, т.е. лице, което изпълнява дадена длъжност, без оглед на пола му.
Както вече писах, при названията на длъжности стандартизация в нашия език няма и тук трябва да се осланяме най-вече на езиковото си чувство, за да бъдем адекватни на ситуацията.
3633.
Ива | 27.04.2010 в 9:54
Здравей Павлина,
Тръгнах с намерение да задам друг въпрос, но след като изчетох предишните питанки, се обърках с обръщенията :)
Преди мислех, че когато пишем писмо, е редно да поставим запетая след името, без да го ограждаме от двете страни със запетаи като „Здравей, Павлина,…“
Сега вече не съм сигурна, защото виждам, че ти използваш запетая преди името и удивителна накрая. Какво е правилото?
Предварително благодаря!
3634.
Павлина | 28.04.2010 в 21:20
Здравей, Ива!
Нищо не пречи, след като получиш отговор на този въпрос, да зададеш другия. ;)
П.П. Отговорът е тук.
3635.
А. | 21.04.2010 в 17:25
Аз пък искам да знам , кое е правилното – пролята или проляна и други , които половината хора казват ,че завършват на „-та“ , а други на „-на“
3636.
Павлина | 27.04.2010 в 8:36
Отговорът е тук.
3637.
Тодорова | 13.04.2010 в 15:38
Направете синтактичен анализ на изреченията. Каква служба изпълняват въпросителните местоимения в тях?
Всеки ученик трябва да знае кои са националните ни герои. – Петокласниците се убедиха колко е полезно познаването на правописните правила. – Кажете чии подвизи възпява народът в юнашките песни. – Всички разбраха по какъв начин се образуват вулканите.
Това е задача за пети клас!!!
3638.
Павлина | 14.04.2010 в 21:09
Здравейте! Разбирам чувствата, които сте вложили в трите удивителни знака, и ги споделям, дори бих добавила още препинателни знаци. Имам усещането, че част от упражненията в учебниците имат за цел да отблъснат децата от българския език. А би трябвало да бъде точно обратното – да им покажат какво невероятно нещо е езикът изобщо и как по-добре могат да си служат с него.
Ще ми отнеме време да правя пълен синтактичен разбор на изреченията, а точно в момента ми липсва. Въпросителните местоимения изпълняват ролята на съюзи, въвеждащи подчинени допълнителни изречения.
3639.
Вера Бонева | 17.04.2010 в 18:48
Благодаря за отзивчивостта, Павлина!
Би ми се искало отговорът Ви да е категоричен, но май наистина двузначието е неизбежно. Днес се сетих, че „доктор на икономическите науки“ д.ик.н. няма как да се напише без точки. Англоговорящите (или по-скоро англопишещите) май са подходили пак по-прагматично – с едно съкращение DSc. Който се интересува каква е точно специалността на съответния учен, ще разбере.
Желая успех в просветното начинание!
Вера
3640.
Павлина | 23.04.2010 в 11:30
И аз благодаря за пожеланието. Отговорът на въпроса е тук.
3641.
Вера Бонева | 11.04.2010 в 12:43
Здравейте Павлина!
Много ме зарадва Вашият блог. Поздравявам ви и за балансираната статия в последната „книжка“ на „Либерален преглед“.
Прикачвам тук линк, за да могат (по)читателите Ви да се запознаят с нея:
http://www.librev.com/index.php/bg/discussion/culture/871-2010-04-04-21-29-16
Имам конкретен въпрос. Той е свързан със съкращението на научната степен „доктор на науките“. Срещам големи затруднения, когато трябва да пиша официални текстове с тази абревиатура или да я употребявам пред нечие име. Трябва ли да има точки след всяка буква или не?
Например – при „доктор на философските науки“ – д.ф.н. или дфн?
Ще съм Ви много благодарна – дори и само ако ме насочите към източник в научната книжнина, с който да се запозная!
Желая Ви успех в тукашното начинание… и във всички успоредни нему!
Вера Бонева, доктор на историческите науки
3642.
Павлина | 12.04.2010 в 19:54
Здравейте, госпожо Бонева, и благодаря за оценката! :)
Всъщност статията ми за “колегата” беше публикувана първо в моя блог, а после, неподозирано от мен, се появи в “Либерален преглед”.
На въпроса Ви ще отговоря малко по-късно, но отсега ми се струва, че няма да е категоричен.
3643.
Атанаска Тоскова | 10.04.2015 в 19:14
Здравейте! Мой близък инженер по професия издава книга на друга тематика и отказва да бъде изписана титлата му инж. пред името. Правилно ли е неговото виждане, че инж. трябва да се пише само, когато става въпрос за текст, свързан с професията му. Благодаря Ви!
3644.
Павлина | 11.04.2015 в 9:50
Здравейте!
Всеки човек има правото да изписва или не званието си. Тук не става въпрос за правилно и грешно, а за личен избор как да представяш себе си. Ако се подписваш в официални или служебни документи, писма, тогава е редно да изпишеш званието. Но специално за книга, още повече на корицата, “Инж. Стоян Костов” например би изглеждало неуместно.
3645.
senay | 09.04.2010 в 19:46
В кое изречение има две наречия?
зайчето е пухкаво ,но много е страхливо,
не се обръщай назад ,а гледай напред,
на обществено място се говори тихо,
3646.
Павлина | 09.04.2010 в 20:53
Във второто изречение – назад и напред. В първото и третото има по едно – много и тихо.
3647.
Иво | 08.04.2010 в 21:48
Благодаря много за отговорите, а статията за гювеча наистина е апетитна. :)
3648.
Иво | 06.04.2010 в 17:14
Кое е правилното: гювече или гюведже или сирене по шопски :)
Защо се пише имеННо, но пък имен ден и именник и именни дни и именителен (падеж)?
3649.
Павлина | 07.04.2010 в 21:50
Иво, трудни въпроси, особено вторият.
1. В новия (доста пълен) правописен речник няма нито гювече, нито гюведже. Толкова колоритна дума, а липсва! (Интересно ми е дали съставителите никога не са си поръчвали гювече в ресторант ;). Искам да кажа, че думата има широка употреба, при това колеблива, следователно е добре да се включи в правописния речник.
Успях да я открия единствено в многотомния “Речник на българския език” (т. 3. С., 1991, с. 512), където е посочено само гювече. Аз нямам обяснение за произхода на “гюведже” и не мога да разбера откъде идва това озвучаване на беззвучната съгласна ч. Звукът, който означаваме с буквите дж, е звучното съответствие (корелат, ако трябва да се използва точният термин) на ч.
Бих препоръчала да се използва гювече, още повече с оглед на правописа на думата, послужила за словообразувателна основа – гювеч. Това е и по-често употребяваният вариант (справка – Google ;).
Сирене по шопски е начин да се избегне двоуменето, но не покрива целия кулинарен спектър, който може да се поднесе в едно малко гювече ;). Тук се сещам за едно мое поетично творение на тема “гювеч”.
2. Вероятно цяла студия може да се напише, ако човек се задълбочи и изследва установяването на нормативните форми. В момента нямам времеви ресурс за това ;).
Винаги се пише именен, именния, именна, именно, именни, с едно-единствено изключение – имен в съчетание с ден. При това изключение и другите граматични форми са с едно н: имения ден, имените дни (според новия правописен речник).
Защо имен ден, а не именен ден? Срещала съм различни обяснения, включително и неправдоподобни. Едно от тези, които заслужават внимание според мен, е хаплологията – съкращаване на срички, които са близки или еднакви по звучене (минералология –> минералогия; трагикокомедия –> трагикомедия). Не мога обаче да го приема стопроцентово.
Думите с двойно или с единично н имат словообразувателно обяснение, което пък се усложнява от праславянския/старобългарския склонитбен тип на съществителното име – в повечето падежи окончанията са се прибавяли към основа, завършваща на -н – имен-. Моето усещане е за непоследователно нормиране на думите, които са производни от “име”. Неслучайно и аз се чувствам несигурна и поглеждам в речника – когато се постановява да се пише имен ден, но именник, всеки логично мислещ човек усеща несъответствието.
3650.
Ляо | 22.02.2011 в 22:18
Павлина, относно ‘имен ден’ открих разминаване в ‘Нов правописен речник’. Като че ли и авторите не са сигурни коя форма е вярна. В уводната част на речника, на стр. 26 в Забележка към ‘Двойни съгласни’ пише, че във формите, образувани от прилагателното ‘имен’ (от израза ‘имен ден’), съгласната ‘н’ също се удвоява: именният (ден), именни (дни), именник, именница. Излиза, че и двете форми са верни – и ‘имени дни’, и ‘именни дни’.
3651.
Павлина | 23.02.2011 в 20:15
Да, има разминаване, даже още по-точно – противоречие. При буквата И са дадени следните форми: “имен, именият, имения; имени (ден)”. За именник и именница формите са същите – с двойно н. Мога само да добавя, че в предишния правописен речник, при буквата И, фигурират “имен (ден), именният (ден); именни (дни).
3652.
Ляо | 24.02.2011 в 14:04
Оказва се, че авторът на въпросната глава от увода е един, а на частта, включваща ‘И’ от словника – друг. Но защо просто не са оставили формата такава, каквато е била в предишния речник? Ама защо да бъде просто, като може да бъде сложно… :)
А в по-ранните речници ‘именник’ и ‘именница’ имали ли са варианти с едно ‘н’ – ‘именик’ и ‘именица?
3653.
Ляо | 23.03.2011 в 13:29
Под ‘по-ранните’ имах предвид предишните издания на правописния речник. Попитах, защото нямам такива, а очевидно тези думи са сред често бърканите. За ‘именяк’ и ‘именячка’ е ясно. Надявам се, че не съм те затруднила. :)
3654.
Павлина | 29.03.2011 в 7:12
В предишния правописен речник именник и именничка са си с двойно н.
3655.
Велизарчо | 11.04.2017 в 19:17
Доколкото знам, към момента съществуват и двете думи: „именик“ и „именник“. Първото означава човек, който има имен ден, а второто – списък с имена например…
3656.
Павлина | 12.04.2017 в 10:48
Да, вижте тук: https://kaksepishe.com/imenik-imennik/
3657.
pkochevПламен Кочев | 03.05.2017 в 13:26
Относно несъответствието между имен (ден) и именникът:
Нека разгледаме как се образува именникът. Да вземем аналогични примери – дневен и дневник, нощен и нощник, парен и парник, вест и вестник. От тях виждаме, думата е съставена от коренната дума, към която се добавя „ник“, за да определи функцията на предмета. Очевидно е, че след като към коренната дума „имен“ се добави това „ник“ ще се получи дума с двойно „н“. Самата коренна дума „имен“ е съставена от „име“ и „н“, както е паре-н, както е вече-н, прелесте-н и много други. Поради това именникът е именник, защото описва кога са имен-ите дни в годината.
Върху етимологията на думите съм писал много в моя блог:
http://langkochev.blogspot.com
3658.
Явор | 01.04.2010 в 1:09
Благодаря. Някак не ми се връзваше определението, защото съм го чувал и преди като малко момче, относно някои мои съученици. Все пак 8-10 годишно момче трудно би могло да се грижи за родителите си, но това, което казваш – „безделник, хаймана, вагабонтин“ става и за малки момчета. А „нехраникъща“ наистина е интересно определение. И аз го чувам за първи път.
3659.
Явор | 30.03.2010 в 9:21
Имам следния въпрос и го задавам наистина сериозно.
Думата „нехранимайко“ какво означава:
1. В преносен смисъл човека не се грижи за майка си, за нищо и никого и т.н.
или
2. Човека е лош и не заслужава никой да му обръща внимание, да се грижи за него (не заслужава майка да го храни)
3660.
Павлина | 31.03.2010 в 8:27
Здравей, Яворе!
Според мен значението на думата е тясно свързано с нравствения дълг на човека да се грижи за родителите си. Ето как е представено то в “Речник на българския език” (т. 10, С., с. 1110): “Човек, който не желае да работи и да се грижи за някого или нещо; безделник, хаймана, вагабонтин, непрокопсаник, никаквец”. На същата страница в речника има статия и за един диалектен синоним на нехранимайко, който не бях чувала – нехраникъща.
3661.
Иво | 28.03.2010 в 22:55
А защо падежите са така силно поизчезнали в български език?
Наистина това ме вълнува силно, но почти не намирам информация по въпроса. Видях, че се интересуваш от историята на езика ни, възможно ли е малко да ни осветлиш по въпроса?
Защото наистина е изумително според мен. След като понаучих други два славянски езика и разговарях с хора от тези народност – филолози, те наистина не могат да си представят някакъв трети вариант на език – хем без падежи, хем без фиксиран словоред и са направо ужасени как въобще се разбираме на български. :)
3662.
Павлина | 29.03.2010 в 19:35
Това е една доста обширна тема. Има различни теории, които се стараят да обяснят причините. Спори се (по-точно спорило се е) и дали падежите наистина са изчезнали, или все пак съществуват под някаква форма в българския език. Може би някой ден ще започна да пиша по темата в блога, но не обещавам нищо засега :). Ако знаеше колко труден е твоят въпрос и колко времеотнемащ е отговорът, щеше да ме пощадиш и изобщо нямаше да го зададеш ;).
3663.
Иво | 29.03.2010 в 20:49
Моят случай с падежите външно прилича на случая на Бранислав Нушич, неговата леля и хипотенузата, само че аз не искам да измъчвам филоложкото племе с него, но така се получава. Наистина ми е интересно.
Да, знам че въпросът е труден, но смятам че ако го задавам достатъчно често, ще намеря отговора. :)
3664.
Начо | 24.05.2012 в 10:52
Иво, падежите изчезват в Българския език още от 12 век тоест от средновеко вието. Това се дължи на смесването на прабългарският и славянскит езици при формирането на българската нация. В годините на Турското робство българският език е подложен на влияния от турският. Факт е че българитепод сомнска власт съхраняват езика си но понеже не е имало езикови норми а еезикът се е учил в килиините училища се разчленяват различни диалекти в българския език естествено навлизат турцизми. Диалектите и турцизмите влияят на по натаъшното развитие на езика. Според филолозите Български ят език след написването на История славянобългарска започва да се развива като НОВОБЪЛГАРСКИ. Написвам го с големи букви защото е важно за отговора на твоя въпрос. При новобългарския падежите са значително по малко отколкото при Старобългарския па и среднобългарския. Тук вече има само Именителен Винителен Дателен Звателен и може би отчасти местен и ако се не лъжа или беше творителен. Един от двата но През деветнайсети век Формите за творителен и местен окончателно се претворяват в наречия или се заместват от Винителен и дателен с предлози или без тях според ролята която имат в изречение то /според законите на граматиката морфологията Синтаксиса и правописа като части на езикознанието/. През двайсти век и особенно след 1945 г се премахват окончанията за падежите и се налага членуването пълен кратък член итн налагат се и предлозите. И къде и как да се използват те предлозите. За съжаление някои днешни Журналисти политици полит анализатори социолози културолози и всякакви експерти често бъркат предлозите ама нейсе..И така през 1945 г се премах ват окончанията за Дателен Винителен и Именителен падеж. налагат се предлозите, но и местоименията. Именно там в Местоичменията все още съществуват падежите трите падежа Именителен Винителен и Дателен си съществуват. И служат за образуване на изречения за пояснение на Подлога итн. Ако не вярваш сравни Местоименията. Аз Ти Той тя то ние Вие Те местоимения /лични/ в Именителен падеж. Мене /мен/ МИ/ Тебе Теб/ти- Него Нея Него Нас Вас Тях и съответните им кратки форми това са местоимения във вин падеж. Мени Теби Нему ней нему Нам Вам Тям. Това са местоиме нията на дат падеж но те напоследък се считат за архаизъм въпреки това съществуват в някои диалекти. Накратко Езикът ни от синтетичен /Падежен върви към аналитичен /Безпадежен/ Падежни езици Днес са Немски Руски Сръбски Гръцки идр. така са ми казвали езиковеди и други хора които говорят изброените езици. . Аналитични / безпадежни/ Езици Са Английски Български Френски итн. Но дори тези езици не са съвсем безпадежни защото както казах имат остатъци от падеж. най вече в местоименията. Надявам се че не съм ти досадил с дългите обяснения но исках да бъда максимално ясен и изчерпателен.
3665.
Иво | 27.03.2010 в 18:20
Здравей, Павлина.
Аз обичам езиковите задачки-закачки.
Ето две лично мои, авторски:
Как е прилагателното от желе?
Кое е особеното на следващото изречение:
„Майка на сина си думаше:“Брат брата не храни, но тежко му който го няма, Иване!“, но ни денем, ни нощем, Иван си вкъщи не идваше и брата си не поглеждаше!
Надявам се да ти е било забавно :). С удоволствие, от днес станах редовен читател тук.
3666.
Павлина | 27.03.2010 в 23:03
Прилагателното от желе не е желев, ако това си имал предвид, и като че ли изобщо не може да се образува. Най-близко е желиран, но по същество това си е минало страдателно причастие от глагола желирам.
А в изречението, което си сътворил, има толкова много особености, че не знам към коя точно си искал да насоча вниманието си :).
Сега да отговоря сериозно на въпроса и забележката по-горе, защото системата не ми позволява да го направя там, на място. При Апостола няма грешка, защото прякорите и прозвищата се пишат само с кратък член, т.е. няма значение каква синтактична служба изпълнява тази дума в изречението.
Обаче и от това изключение от правилото има изключение: в романа “Под игото” се среща името Иван Краличът. В правописа му е отразена една особеност на Централния балкански говор (действието в “Под игото” се развива в Задбалканската котловина) – съществителните от мъжки род се членуват винаги с пълен член.
За полуслятото писане в английския и новите тенденции там и дума не мога да кажа. Аз едва се справям с полуслятото писане в българския език ;).
3667.
Иво | 28.03.2010 в 6:29
Това за прякорите не го знаех. Посипвам си главата с пепел.
Изречението възникна в една закачка между мен и моите приятели: Трябваше да се състави изречение на български език, удовлетворяващо следните условия:
1. Да е разбираемо за всеки съвременен българин;
2. Да съдържа поне веднъж дума, склонена във всеки един от седемте падежа на пра-славянски: Именителен, Винителен, Дателен, Родителен, Предложен, Творителен и Звателен падеж. :).
Знам, че „вкъщи“ се счита за наречие вече, но все пак, ако се вникне в произхода на тази дума, ще се види че това е Предложен падеж.
3668.
Павлина | 28.03.2010 в 21:23
Да, забележително, наистина. Но бъди благодарен, че в езика ни има наречия, които са застинали форми за творителен (денем, нощем) и местен падеж (вкъщи), иначе не знам как щеше да се справиш. Употребявам местен падеж вместо предложен, защото така е прието в старобългаристиката; също и когато се говори за праславянския език. Използва се също локатив. Този падеж в старобългарски е можел да се употребява и без предлози, макар и доста рядко.
3669.
Юлия Иванова | 24.07.2011 в 18:00
Ще се радвам, ако споделите кога се пише – затова и за това. Чувствам се много объркана с тези думи.
Благодаря предварително!
3670.
Павлина | 26.07.2011 в 14:58
Надявам се, че въпросът не е спешен, защото мисля да напиша кратка статия за това. ;)
П.П. Публикацията е тук.
3671.
Явор | 27.03.2010 в 10:58
Здравейте,
много ми харесва блога Ви. Купих си ново издание на „Тълковен речник на българския език“, но в него липсва определението за думата „нерде“. Имам речник на турцизмите, речник на чуждите думи, но и там я няма. В контекста я разбирам (или поне така си мисля), но искам да видя някъде определението и. Моля Ви да ми помогнете. Благодаря.
3672.
Ваня | 27.03.2010 в 20:39
Здрасти, nerеde (нерде) означава къде и би трябвало да я има във всеки турско-български речник.
3673.
Павлина | 27.03.2010 в 22:46
А, неочаквано, но съвсем навреме се е появил помощник в отговорите! Благодаря, Ваня :).
Мога само да допълня нещо за употребата на тази дума в българския език. Изключително ограничена е. Среща се в изрази “за противопоставяне на две неща, на два факта, за да се изтъкне голямата им разлика, тяхната несъвместимост” според многотомния “Речник на българския език” (Т. 10. С., 2000, с. 1035). Досега ми беше известна само поговорката Нерде Ямбол, нерде Стамбол, а днес научих и Нерде Шам, нерде Багдад.
3674.
vilervale | 23.03.2010 в 20:31
Здравейте!
Поздравления за чудесната идея. Ще ви следя с интерес и най-вероятно дори ще ви тормозя с въпроси. :) Любопитно ми е, как решавате в практиката си казуса с притежателните местоимения покрай „момичето“: „Момичето ме погледна. Взрях се в очите й/му.“ Срещал съм аргументи в полза и на двата варианта, първият ми се струва все по-доминиращ (сещам се с усмивка за поста ви за степенуването), но напоследък коректорки-пуристи яростно защитават втория. Вие към коя школа сте? :)
3675.
Павлина | 24.03.2010 в 11:35
Здравейте, vilervale!
Отговорът е тук.
3676.
Judy | 18.03.2010 в 21:29
А би ли ми казала как се съкращава думата „юрисконсулт“? :)
3677.
Павлина | 19.03.2010 в 14:33
Досега не съм срещала тази дума изписана съкратено. Следвайки правилото за съкращаване, бих дала два варианта – юрисконс. и юриск., но нямам представа каква е истинската практика в юридическите среди. Ще направя справка и ако имам нещо съществено за добавяне, ще го допълня в коментара.
П.П. Същественото се оказа доста и не се побира в коментара. Ще напиша отделна статия, която ще изпревари запетаите при като.
П.П.П. Ето и статията.
3678.
Бистра И. | 10.03.2010 в 5:32
Привет, Павлина,
Искам първо да ти кажа, че блогът ти страшно ми харесва и съм много радостна, че го открих. За да научат за него повече хора, направих му кратко представяне в блога на курса ми.
Като четох публикацията ти за рода на аташето (спомням си, че на тест в 8-9 клас бях сбъркала точно него), ми хрумна един въпрос – какво мислиш за мъжкия и женския род при професии и длъжности? Някои преподаватели в университета се опитват да наричат момичетата „нашата колега“, но на мен ми звучи по-скоро смешно.
И още нещо, този път съвсем техническо – как пишеш дългото тире? Някакъв плъгин ли се инсталира, защото на моята клавиатура аз не виждам такъв символ?
Поздрав.
3679.
Павлина | 10.03.2010 в 20:39
Бистра, и тук искам да ти благодаря за представянето на блога ми, което, ако се съди по посещенията днес, го популяризира със страшна сила :).
Отговорите на двата въпроса, както обикновено се случва в “Езикови питанки”, ще бъдат изведени в отделни теми, надявам се – скоро.
П.П. Ето няколко начина за писане на тирето.
П.П.П. Тук е отговорът на първия въпрос.
3680.
Зора Благоева | 02.03.2010 в 13:46
Здравейте!
Страхотна идея и прекрасно изпълнение – помощ за изграждането на правилно използване на майчиния език в Интернет – там където децата ни (че и ние) се сещат първо да потърсят. Имам спор с една приятелка дали тирето в думи като „най-много“, „по-високо“ и т.н. се огражда с интервал. Опитвам се да я убедя, че интервалите се използват само когато тирето замества двоеточие (т.нар. дълго тире), но не успявам. Може ли да ми изпратите извадка от правило за пунктуация за този казус?
Предварително ви благодаря и ви пожелавам успех в начинанието.
Зора
3681.
Павлина | 02.03.2010 в 19:50
Здравейте, Зора!
Радвам се, че така възприемате “Езикови питанки”. Съвсем права сте, че интернет е първото място, където човек търси нужната му информация. Права сте и в спора за интервалите. Понеже съм срещала и дефиси (малки тирета), оградени с интервали, и степенувани прилагателни, написани с тире (дълга чертица), ще напиша отделна статия по въпроса.
Поздрави!
П.П. Статията се намира тук.
3682.
yordan | 02.04.2012 в 17:08
Здравей, Павлина!
Чета и препрочитам написаното от теб, защото много ми харесва. Стигнах до този твой постинг и… пак попаднах на „интернет“. Моето езиково чувство ми казва, че е редно да го пишем с главна буква – „Интернет“. Интернет е необятно пространство (много по голямо от яз. Жребчево да речем) и аз винаги съм го писал с главна буква – такава поне е била моята логика. За мен ти си авториет, безспорен авторитет, и се надявам аз да греша, не ти. Би ли ми изложила твоята логика? Благодаря предварително.
3683.
Павлина | 04.04.2012 в 8:21
Здравей!
Опасявам се, че големината на един предмет не може да бъде аргумент за изписването на названието му с малка или с главна буква. Други са основанията. :)
Според правописния речник интернет трябва да се изписва с малка буква. Ако потърсиш информация в Google, ще попаднеш на доста дискусии по проблема. Ето една от тях, ако те интересува. Препоръчвам ти я, защото познавам част от спорещите – хора, които са наясно със самата същност на интернет. Моето мнение е най-близко до това на Нели Огнянова.
3684.
Спас Колев | 04.04.2012 в 10:18
То според правописния речник се пише и „Близък изток“ – в главите на авторите му изток е тривиална географска посока, а в моята Изтокът е собствено име – Ориентът, Morgenland на Хесе и други преплетени арабески. :D
И в двата случая изборът на изписване е свързан с промяна в значението.
3685.
Aлександра Антонова | 10.02.2010 в 20:54
Здравейте,
Попаднах на този сайт преди няколко дни, като търсех тестове за проверка на езиковата подготовка. Тъй като възникнаха някои спорни въпроси, ще се възползвам от възможността да се консултирам тук.
1. Къде е допусната грешка?
а/ Въпреки своите слабости ръководителят на лабораторията е най-опитният изследовател на оловните замърсители и е редно той да бъде новият лауреат на наградата за химия.
б/ Въпреки че оттогава бяха изминали години, понякога нощем отново го обземаше предишния парализиращ страх.
в/ Дълги години след публикуването си романът остава незабелязан за критиката.
г/ На 1 май 1869 г. Апостола започва втората си обиколка из българските земи и тогава поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация.
д/ Единствените преки свидетелства за титлата, използвана от княз Борис I, са неговите печати и надписа, намерен край село Балши, Албания.
2. Кои думи са синоними
а/ гравитирам – клоня
б/ сентенция – обобщение
3. Думата ‘аташе’ е м.р. в повечето речници, все още ли не се допуска и ср.р.
Благодаря предварително.
3686.
Павлина | 11.02.2010 в 20:59
Привет, Александра!
Ще отговоря на първите два въпроса, а за аташето вероятно ще напиша отделна публикация, защото не мога да се огранича с две или три изречения.
1. Допусната е грешка при членуването в две от изреченията. В пример б) правилно е да се напише предишният, понеже думата е съгласувано определение към подлога – страх. В пример д) думата надпис трябва да бъде с пълен член – надписът, защото е част от съставно именно сказуемо. Според мен нещата тук са ясни, двете грешки са безспорни и няма място за двояко тълкуване.
2. Синоними са думите гравитирам и клоня, макар че, да си призная, надали бих включила точно тази двойка лексеми във въпроса, ако аз съставях теста.
П.П. Александра, благодаря за третия въпрос – накара ме да се замисля върху колебанията в рода на думата. Отговорът е тук.
3687.
Иво | 27.03.2010 в 21:36
На 1 май 1869 г. Апостола започва….
Не трябва ли да е Апостолът?
3688.
Ела Георгиева | 27.01.2010 в 17:41
Обожавам родния си език и много се радвам, че те има!
Жестът ти е неоценима помощ за всеки, който иска да запази чистотата и самобитността на българския език.
Макар и рядко, и аз имам въпроси за писането на някои неща – ще си ми от помощ.
На анонимни публикации в нета не разчитам – пълно е с грешки и явно са писани от полуграмотни хора*.
Поздрави за идеята!!!
*полуграмотни или полу-грамотни???
3689.
Павлина | 28.01.2010 в 9:04
Ела, благодаря, обаче не го правя само от алтруистични подбуди :). Отговаряйки на въпросите тук, се опитвам да се аргументирам възможно най-добре, а за тази цел трябва да правя допълнителни справки. И аз научавам доста неща, а същевременно си изработвам позиция по спорни или недотам ясни казуси.
Сложните думи с първа съставка полу- винаги се пишат слято. Отначало ми стана интересно, че се колебаеш, но мисля, че знам причината – английският вече силно ти влияе ;))).
3690.
Иво | 27.03.2010 в 21:37
Мисля, че с последното издание на Оксфордския речник, в английския беше изоставено полуслятото писане.
Но все пак това си изисква една проверка.
3691.
Иван Клюнчев | 16.05.2020 в 3:51
Oxford Dictionary of English, 3rd Edition © Oxford University Press 2010
hyphen [ˈhʌɪf(ə)n] hy¦phen noun
the sign (-) used to join words to indicate that they have a combined meaning or that they are linked in the grammar of a sentence (as in a pick-me-up, rock-forming minerals), to indicate the division of a word at the end of a line, or to indicate a missing element (as in short- and long-term) Origin: early 17th cent.: via late Latin from Greek huphen ‘together’, from hupo ‘under’ + hen ‘one’ ••
Usage: In modern English the use of hyphens is in general decreasing, especially in compound nouns: website is preferred to web-site, and air raid to air-raid. Hyphens are still often employed where a compound expression precedes a noun, as in first-rate musicians or twenty-odd people (twenty odd people means something quite different!), but even in this context there is a growing trend to omit them. When a phrasal verb such as build up is made into a noun it is usually hyphenated (a build-up of pressure). Note, however, that a normal phrasal verb should not be hyphenated: write food to take away not food to take-away, and continue to build up your pension not continue to build-up your pension
3692.
Ralica | 20.01.2010 в 12:20
Здравей, Павлина!
Наистина е много приятна изненада да откриеш някой, който се интересува от българския език…
Би ли могла да споделиш езиковата си логика по въпроса за кавичките при имена на дворци, замъци, мостове, фонтани, градини, паркове…Защото моята е доста разколебана и не ми дава мира от известно време. Струва ми се, че като вторични названия би трябвало да са в кавички (най-вече по името на селището, Версай н.р.), но масово се пишат без кавички (особено световноизвестните, като Лувър н.р., който на всичкото отгоре е и музей днес).
Много ще съм ти задължена, ако споделиш своето виждане по въпроса!
Благодаря ти предварително:
Ралица
3693.
Павлина | 21.01.2010 в 10:00
Здравей, Ралице! Отговорът ми е поместен тук.
3694.
Ralica | 08.03.2010 в 18:48
Благодаря ти, Павлина! Искрено се извинявам за закъснението. Беше ми много приятно да сверя правотата на езиковата си логика (включително йезуитското използване на курсив :). Благодаря отново!
3695.
Нандини Шекар | 01.04.2017 в 9:55
Извинявай всъщност се казвам Нели но по Имейл съм Нандини Шекар за това го написах.
3696.
Нандини Шекар | 01.04.2017 в 9:49
Здравей Павлина!
Бих искала да те попитам как да напиша на английски език:
„Незнам повече английски от това което ви написах“?
3697.
Павлина | 04.04.2017 в 7:05
Здравей,
Не мога да ти помогна, защото тук отговарям на въпроси, свързани с българския език.
3698.
Георги. | 16.08.2021 в 20:12
„I don’t know many more words in English than the ones I used here.“
3699.
polirangelova | 14.12.2009 в 19:46
Здравей и честит ти нов блог!
В Бглог имаме езиков спор ето тук: http://bglog.net/Obrazovanie/5790. Ще ни помогнеш ли да го разрешим?
queen_blunder
3700.
Павлина | 15.12.2009 в 13:28
Благодаря ти, Куини! Ще коментирам направо в BgLog.
3701.
Ляо | 16.11.2009 в 3:41
Здравей, Павлина,
Наистина се надявам да можеш да ми помогнеш, тъй като справочниците, които имам, мълчат. Става дума за сложните съюзи с ‘че’ и запетаята. По-конкретно – ‘в случай че’ и ‘при положение че’. Ето на какво попаднах. Става дума за първата подточка. Цялото обяснение ми се струва много объркано. Аз за себе си правя аналогия с ‘едва’, ‘само’, ‘не’, при които запетаята отпада, когато са пред подчинителен съюз – само когато, не защото и т.н. Тоест не би трябвало и тук да се добавя запетая. А оттук излиза, че като добавим ‘освен’ и ‘само’, трябва да сложим и запетая пред ‘че’. Каква е логиката? Или пък е някакво измислено правило? Все пак и двата съюза си остават такива и не би трябвало да се накъсват. И има ли изобщо случай, в който при тези два съюза да се пише запетая пред ‘че’?
Благодаря предварително и успех на блога ти!
3702.
Павлина | 15.12.2009 в 13:31
Привет, Ляо! Предпочетох да изведа отговора си като отделна публикация. Ако е останало нещо неясно, не се притеснявай да питаш. Просто и аз не мога да бъда категорична, при положение че езиковедите не са уредили въпроса детайлно. Благодаря ти за пожеланията.