Езикови питанки

Бих искала блогът ми да бъде полезен. Затова, в границите на своята компетентност, се старая да отговарям на въпросите ви в областта на българския език. Моля да проявите разбиране и търпение, ако обещая да напиша отделна публикация в отговор на ваш въпрос и тя се забави – все пак ми е необходимо време, за да направя справки, да потърся други мнения и да обмисля нещата.

От 01.01.2013 г. отговарям на не повече от два въпроса седмично, зададени от един и същи човек.

Предпочитам да се обръщате към мен на ти. Така общуването е по-непосредствено и по-приятно за мен, надявам се – и за вас.

Част от публикациите в предишния ми блог са посветени на различни езикови проблеми.

2 697 коментара Add your own

  • 1. Жана  |  26.05.2020 в 19:51

    Здравей, искам да попитам какъв е видът на сказуемото в: Трябва да съм прочела книгата до един месец.

    Отговор
  • 2. Радка  |  25.05.2020 в 21:28

    Здравейте! Кое изречение е по-правилно?
    1. Автори на документа са членовете на президентството и кворума.
    или
    2. Автори на документа са членовете на президентството и на кворума.
    Вторият предлог „на“ допустимо ли е да бъде пропуснат? И разбира ли се, че членовете и на президентството, и на кворума са авторите?

    Отговор
    • 3. Павлина  |  26.05.2020 в 14:45

      Здравейте! Мисля, че и в двата случая това не става ясно, ако правилно разбирам какъв е смисълът: автори са хора, които са едновременно членове на Президентството и членове на кворума. Не знам каква е конкретната ситуация, не знам по принцип тези членове едни и същи ли са и т.н. Опасявам се, че не мога да Ви дам съвет.

      Отговор
    • 4. piliph  |  26.05.2020 в 16:48

      „Автори са членовете на клуб А и Б“ ми звучи тъждествено с „членовете на клуб А и на клуб Б“.
      Ако клуб А има 10 члена, а клуб Б – 20, значи авторите са 30 (членуването). Ако едното е подмножество (съвпадат), значи 20. Но това е от контекста, от самото изречение не става ясно (както казва и Павлина).

      Предполагам, че е заради примера, но иначе смисълът е трудно разбираем. Президентът е едноличен орган, президентството (за разлика от президиума) няма членове, кворумът е по-скоро математическа абстракция (част от общия брой).

      Отговор
  • 5. Веселина Неделчева  |  23.05.2020 в 9:20

    Искам да разбера как е по-правилно да се зададе въпрос или напише : В кого са книгите ми ? или У кого са книгите ми?
    Благодаря!

    Отговор
  • 7. piliph  |  21.05.2020 в 20:09

    Привети!

    Когато възпроизвеждаме нещо, снимаме, преписваме, го „копираме“.
    Когато режем уши и опашки на кучета, ги „купираме“ (фр. couper).
    В ОПРБЕ 2012 няма „купиране“.
    Но в речника на чуждите думи от 1978 г. има в смисъл на смесване на вина.

    Как обаче пишем, когато притъпяваме (тушираме) болката.
    В класификацията МКБ-10 R52.1 е „купира“.
    И аз натам клоня, но се чудя:
    Как се пише „купирам“ или „копирам“ (болката)?

    Отговор
    • 8. Павлина  |  22.05.2020 в 20:48

      Привет! Дълго те нямаше :)
      Би трябвало да е купиране на болката – но оставам с впечатлението, че това не е притъпяване, туширане на болката, а по-скоро прилагане на по-драстичен метод, с който болката да намалее. Ще се консултирам с лекари и ще допълня евентуално.

      Отговор
      • 9. piliph  |  23.05.2020 в 11:10

        <3

        Отговор
      • 10. piliph  |  23.05.2020 в 11:12

        Виж, и за значението не съм много сигурен…
        Но въпросът е за етимологията. Ако идва от френски (както „грип“), явно ще е с У. Но дали идва от френски?

        Отговор
      • 11. Владимир Данчев  |  24.05.2020 в 16:21

        Твърде рядко грешещият френски академичен речник Larousse пояснява (в превод на български език):

        купирам – предизвиквам прекъсване на някакво усещане, на някакво физиологично или патологично явление

        Примери:

        Продукт, който купира глада.
        Тесни обувки, които купират кръвообращението.

        Отговор
        • 12. piliph  |  26.05.2020 в 16:43

          Благодаря! И проблемът с болката е изгладен :)

          Отговор
  • 13. Златка Борисова  |  20.05.2020 в 15:03

    Здравей, Павлина! Как се пише: „Поради това, Ви молим…“ или „Поради това Ви молим…“, т.е. има ли или няма запетая. Благодаря! Бъдете здрава!

    Отговор
    • 14. Павлина  |  21.05.2020 в 14:55

      Здравей, Златке!
      Няма причина за поставяне на запетая.

      Отговор
  • 15. plampetkov  |  18.05.2020 в 13:55

    Здравей, Павлина!
    „Вярвам, че имам какво да предложа, и съм на разположение при проявен интерес.“
    Запетаята след „предложа“ трябва ли да я има? След „че“ обясняваме в какво вярваме, мисля. А основното изречение е „Вярвам и съм на разположение…“

    Отговор
    • 16. Павлина  |  19.05.2020 в 8:06

      Здравей!
      Да, трябва да има запетая – затваря простото изречение, въведено с какво.

      Отговор
  • 17. Добромир  |  17.05.2020 в 17:25

    Както знаем, бройната форма на „ден“ е „дена“: „три дена“, „пет дена“.
    А защо не е „деня“ ?

    Въпросът е основателен. Някогашната краесловна мекост
    на „ден“, „огън“, „сън“, „цар“, „път“, „лакът“ и др. под. думи
    отдавна се е изгубила в основните им форми,
    обаче се пази в членуваните и бройните форми:
    цар — царя(т) — двата царя (за шахматни фигури);
    огън — огъня(т) — петте огъня;
    път — пътя(т) — трите пътя;
    и тъй нататък.

    Думата „ден“ е единственото изключение.
    От една страна, членуваната форма е мека: „деня(т)“.
    От друга страна, бройната форма е твърда: „десетте дена“.
    Коя е причината за това любопитно изключение?
    Защо не е прието „десетте деня“?

    Отговор
    • 18. plampetkov  |  18.05.2020 в 13:50

      Въобще не е „дена“. Павлина го е обяснила в сайта си – дни е. Два дни, три дни. Статията ѝ е бройните форми за лица и нелица. Не е и „двата царя“, а двамата царе! Огън и път са нелица.

      Отговор
      • 19. Добромир  |  18.05.2020 в 15:45

        Да, след числително бройно може да се каже и „дни“, и „дена“.
        Въпросът беше защо не е „деня“. Кога и защо се е изгубила мекостта?

        За „двата царя“ изрично подчертах, че става дума за шахматни фигури.
        Ако имаме предвид хора, ще кажем „двамата царе“.
        Същата е разликата между „двата офицера“ и „двамата офицери“.

        Отговор
    • 20. Павлина  |  19.05.2020 в 8:05

      У Вазов и Ботев бройната форма е деня (Три деня младите дружини…). Не знам кога е станало затвърдяването на съгласната в бройната форма.

      Отговор
  • 21. Добромир  |  17.05.2020 в 17:16

    Здравей, Павлина!

    Може ли отговор по един тънък въпрос,
    за който не намирам яснота в правилата?
    Става дума за една изключително спорна запетая.

    „Шапката, с която(,) мисля, че Петър дойде, се е изгубила.“

    Запетаята, поставена в скоби, трябва ли да я има?
    По-важният въпрос: защо?

    Проблемът произлиза от сблъсъка на теорията с практиката.
    В изречения от този тип обикновено не се пише запетая.
    Поне аз не съм срещал такъв случай.
    Но това противоречи на философията, че запетаите разделят
    простите изречения в рамките на сложното.
    Защото частта „с която“ се отнася към идването, а не към мисленето.
    Тоест „с която Петър дойде“, а не „с която мисля“. ;-)
    Петър е дошъл с шапка, но аз не мисля с помощта на шапката. ;-)

    Краткия глагол „мисля“ можем да заменим или да разширим с пояснения:
    „Шапката, с която(,) категорично и съвсем основателно предполагам,
    че Петър дойде, се е изгубила.“
    Същият проблем: нищо не предполагам със шапката, а за нея.
    Шапката е обект на предположения, а не техен инструмент.

    Липсата на тази запетая не променя ли смисъла на изречението
    по комичен начин?

    Поздрави: Добромир

    Отговор
    • 22. Павлина  |  19.05.2020 в 7:52

      Здравей, Добромире,
      Това мисля че според мен е вметната част, която обаче нарушава синтактичната структура на изречението, защото съдържа съюза че, и като цяло не е издържана. Затова и няма пунктуационно правило, което да приложим в случая. В разговорната реч се срещат такива конструкции и ако трябва да коригирам твоя пример не бих сложила запетаята в скобите.
      Коректните варианти на изречението са:
      Шапката, с която, мисля, Петър дойде, се е изгубила.
      Шапката, с която според мен Петър дойде, се е изгубила.
      Вторият е за предпочитане.

      Отговор
  • 23. Дара  |  09.05.2020 в 22:51

    Здравей, Павлина!
    На въпроса: „Нали не искаш хляб?“, отправен ми по време на обяд днес, отговорих само с „да“ и получих филия хляб. Аз ли сбърках? Мислех, че това „да“ ще бъде разбрано в смисъл на „Да, не искам.“, но не стана така. :) Това породи у мен интерес към теоретичната страна на проблема. Защо не се разбрахме и как следва да се отговаря на подобен вид въпросителни изречения?

    Отговор
  • 25. plampetkov  |  07.05.2020 в 13:52

    Здравей, Павлина! Въпросът ми е за ударението при „столове“. Според мене, когато визираме стола като нещо за сядане, ударението е на втората сричка – столо̀ве, а когато визираме стола като място за хранене – на първата сричка – сто̀лове. Прав ли съм, или са дублети двата варианта?

    И къде е ударението при „чинове“? На последната сричка? Изхождам от аналогията при син – синовѐ. Така ли е?

    Отговор
    • 26. Павлина  |  07.05.2020 в 14:40

      Здравей!
      Формите сто̀лове и столо̀ве са дублети и мисля, че не са закрепени към различните значения на думата. При чинове ударението е на първата сричка. Ударението във формите за мн.ч. и в членуваните форми на едносричните съществителни имена от м.р. е различно в различните думи и аналогиите са опасни.

      Отговор
  • 27. Радостина  |  06.05.2020 в 21:42

    Здравейте, Павлина! Имам колебания относно запетаите пред че. Според правило, видяно във вашия сайт – Каксепише. ком, пред че не се пише такава, когато то е част от сложни съюзи като: само че, сякаш че, при все че, освен че и др. Та, искам да знам дали при ами че трябва да има запетая? Ето и пример:

    ‘Ами че то днес било събота…“ или “Ами, че то днес било събота…“?

    П.П. Извинявам се, че публикувам въпроса си 2 пъти, но забелязах, че при първия път ми излезе най-отдолу в страницата и реших да се подсигуря. :)

    Отговор
    • 28. Павлина  |  07.05.2020 в 14:55

      Здравейте, Радостина!
      В този случай не виждам основание да се постави запетая.
      Въпросът Ви е бил публикуван най-долу, защото е в отговор на коментар, който е бил най-долу. Но така или иначе, аз получавам известие, че някой нещо е коментирал в сайта.

      Отговор
  • 29. Калински  |  05.05.2020 в 16:57

    Привет! Бихте ли ми помогнали за следния случай – правилно ли няма запетая след нали:

    „Но нали ако ги нямаше…”?

    Отговор
    • 30. Павлина  |  07.05.2020 в 14:50

      Привет!
      Спорно е. Аз не бих поставила запетая.

      Отговор
  • 31. Водичка  |  04.05.2020 в 14:10

    Здравей, Павлина,
    Въпросът ми е следният: как трябва да се оформи подписът в дадено писмо, ако лицето замества директора на фирмата? Трябва ли да фигурира длъжността му, или е достатъчно да напишем, че временно изпълнява длъжността „Директор“? Например:

    С уважение:
    Ивана Иванова
    Ръководител „Човешки ресурси“
    Временно изпълняваща длъжността „Директор“
    съгласно Заповед №…. на директора на фирма Х

    или
    С уважение:
    Ивана Иванова
    Временно изпълняваща длъжността „Директор“
    съгласно Заповед №…. на директора на фирма Х

    Отговор
  • 32. viktor.i.o  |  01.05.2020 в 17:39

    Здравей, Павлина!

    Докато учех по лителатура се натъкнах на две прилагателни имена – психолоГИЧЕН и психолоГИЧЕСКИ. Има ли разлика и каква е тя?

    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 33. Павлина  |  02.05.2020 в 8:46

      Здравей!
      Думите са дублети и няма смислова разлика между тях.

      Отговор
  • 34. Philip Ivanov  |  27.04.2020 в 13:55

    Здравейте, Павлина.

    Какво е множественото число на „лого“? Най-подходящото, което до момента съм намерил, е „логотипи“, като дори не съм обмислял „лога“, обаче бях въведен в един задочен спор по темата и другата страна настоява за второто…

    Отговор
  • 36. Таня Манолова  |  26.04.2020 в 17:48

    Здравейте,Павлина!
    Моля за помощ за това упражнение!

    Трябва ли да има запетая между двете определения в словосъчетанието. Защо?
    мрачното английско лято

    Предварително благодаря и лек ден!

    Отговор
    • 37. plampetkov  |  27.04.2020 в 13:16

      Не. Защото имаш две прилагателни, от които само едното описва лятото – мрачното. Нямаш изброяване на признаци. Павлина ще ти го обясни по-добре.

      Късата лятна пола, дебелата връхна дреха, високата възрастна жена – това са аналогични примери, които измислих в момента. Не се поставя запетая между двете прилагателни.

      Отговор
    • 38. Павлина  |  27.04.2020 в 14:11

      Здравейте, Таня!
      Не трябва, защото са разнородни определения. Когато прилагателните са качествено и относително, каквито са Вашите, те са разнородни определения.

      Отговор
  • 39. Мария  |  22.04.2020 в 21:41

    Здравей, въпросът ми към теб е къде пада ударението звателния падеж на думата крал -> „кралю“, на а или на ю ??

    Отговор
    • 40. Павлина  |  23.04.2020 в 14:34

      Здравей!
      В правописния речник не е дадена звателната форма, а в академичния тълковен речник са включени и двата варианта. Аз бих поставила ударението на Ю.

      Отговор
  • 41. Кристина  |  21.04.2020 в 15:39

    Здравей, Павлина!

    Христос воскресе!
    Бих искала да попитам дали в следния тип изречения думата „проект“ трябва да се членува и дали са възможни и двата варианта:

    Разкажете ни какво знаете за проект/а „Витлеем“.
    Той няма нищо общо с проект/а „Витлеем“.
    Човекът, създал проект/а „Витлеем“, живее в града.

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 42. Павлина  |  22.04.2020 в 15:15

      Воистина воскресе!
      Според мен тук зависи от езиковото чувство. Аз бих го членувала.

      Отговор
  • 43. диляна иванова  |  16.04.2020 в 15:25

    „Но“ в началото на сложно изречение, което започва така: „Но ето, че..“ трябва ли да се счита, че играе ролята на съчинителен съюз, при положение че не свързва прости изречения? Благодаря предварително за отговора.

    Отговор
    • 44. Павлина  |  17.04.2020 в 11:51

      Съчинителните съюзи може да са в началото на самостоятелно изречение и да служат за връзка с предходното. Вижте тук II. Запетаята е излишна.

      Отговор
  • 45. Калински  |  14.04.2020 в 14:35

    Също бих искал да знам дали и запетаята тук е уместна:

    Междувременно, Петя започна работа в шивашката фабрика накрая на града.

    Благодаря предварително!

    Отговор
  • 47. Калински  |  14.04.2020 в 13:22

    Привет! Нуждая се от съвет правилна ли е запетая след “като техния“ тук:

    Адска непоносимост изпитваше Петя към тази отвратителна съборетина и противния си шеф, но търпеше и не смееше да напусне, защото в малък град
    КАТО ТЕХНИЯ, липсваше каквато и да е алтернатива…

    Отговор
  • 49. Kris  |  10.04.2020 в 16:53

    Здравей,

    В това изречение правилно ли са употребени пълния, краткия член и има ли пунктуационна грешка?
    „За отбелязване е и фактът, че броя пациенти се увеличава двукратно. “
    Благодаря предварително

    Отговор
    • 50. Павлина  |  13.04.2020 в 14:45

      Здравей!
      Правилно е така: За отбелязване е и фактът, че броят на пациентите се увеличава двукратно.

      Отговор
  • 51. Сабина  |  09.04.2020 в 11:53

    Здравейте,

    Моля моя/ моят съпруг да направи нещо …
    Моля него да или моля той да?
    Кое е правилното?
    Благодаря

    Отговор
    • 52. Павлина  |  09.04.2020 в 14:46

      Здравейте!
      За мен пълният член би бил много пресилен тук. Отправяте молбата директно към някого да направи нещо, а не изобщо действието да бъде извършено.

      Отговор
  • 54. Elmira  |  09.04.2020 в 8:26

    Здравейте!
    Искам да попитам кой е правилният знак след изречението:
    Не знам дали той все още е там

    Отговор
    • 55. Павлина  |  09.04.2020 в 14:40

      Здравейте,
      Поставя се точка, защото главното изречение Не знам е съобщително.

      Отговор
  • 56. Жана  |  08.04.2020 в 20:30

    Здравей,Павлина! Бих искала да попитам какви са сказуемите- просто сказуемо със сказуемно определение или съставно именно сказуемо в следните изречения; Той остава верен на убежденията си. Той остана вцепенен от новината.

    Отговор
    • 57. Павлина  |  09.04.2020 в 14:51

      Здравей, Жана,
      В академичната граматика са дадени примери за съставно именно сказуемо с оставам, така че нямаме сказуемни определения.

      Отговор
  • 58. plampetkov  |  08.04.2020 в 18:35

    Здравей, Павлина! Как трябва да е пунктуацията на следното изречение:
    „Там по пейките пълно с хора без никаква дистанция между тях.“?

    Отговор
    • 59. Павлина  |  09.04.2020 в 14:42

      Здравей!
      Там, по пейките, пълно с хора без никаква дистанция между тях.
      Запетаите са заради обособената част.

      Отговор
  • 61. Кристина  |  08.04.2020 в 13:49

    Здравей, Павлина,

    Бих искала да попитам каква би трябвало да е пунктуацията в следното изречение:
    Той не даде обяснение защо я издирват или по-точно скри истината.

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 62. Павлина  |  08.04.2020 в 14:06

      Здравей, Кристина!
      Трябва да се постави запетая след издирват.

      Отговор
  • 65. Светослав  |  01.04.2020 в 13:55

    Моля за ПОМОЩ
    Моля договори на въпроса:^)
    Защо няма запетая пред думите „само“ и „които“ в изречението :
    Дечица, проверявам ви тестовете, но не става никак бързо. В петък ще го направят, които не са, а ще го повторят САМО които имат под 18 точки от 35.
    Благодаря предварително!
    Моля отговорете днес :^)

    Отговор
    • 66. Павлина  |  01.04.2020 в 14:57

      Не се поставя запетая, защото двете прости изречения са свързани със съюз (който), пред който има уточняваща дума (само).

      Отговор
  • 67. Малина  |  29.03.2020 в 18:51

    Здравейте, Павлина!
    Бих искала помощ относно правописа на следните думи, защото в Гугъл ми излизат различни неща и се двоумя кое всъщност да взема за правилно.
    1. научнопрактически или научно-практически
    2. левосектантски или лявосектантски
    3. елинпелинови или Елин-Пелинови
    4. радиалнолъчист или радиално-лъчист
    5. двойнствеността или двойствеността
    6. изтребител или изстребител
    7. педесетгодишнина или петдесетгодишнина
    8. големокалибрен или голямокалибрен
    9. кирилометодиевски или Кирило-Методиевси

    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 68. Павлина  |  30.03.2020 в 15:54

      Здравейте, Малина,
      Предполагам, знаете, че Гугъл не може да Ви даде правилен отговор на правописни въпроси – не само на тези. :)
      1. Сложно е, макар че в официалния речник е дадена само формата научнопрактически.
      2. левосектантски
      3. Елин-Пелинови
      4. радиалнолъчист
      5 и 6. В сайта ми https://kaksepishe.com/ има информация – използвайте полето горе вдясно.
      7. петдесетгодишнина
      8. Дублети са.
      9. Кирило-Методиевски

      Отговор
      • 69. Малина  |  30.03.2020 в 16:38

        Много благодаря!
        Изключително полезна, както винаги!

        Отговор
    • 70. kokomika  |  31.03.2020 в 8:51

      Здравей!
      Бих искала да попитам дали в следното изречение има запетая пред думата “обляно” и след “слънце”: “Цялото селце светеше обляно в слънце и привличаше погледа на младия пътник, измъчван от жажда и глад.”
      Благодаря за отговора предварително.

      Отговор
  • 72. Пламен  |  29.03.2020 в 0:10

    Здравей, Павлина! Имам въпрос относно два сходни примера – трябва ли да има запетаи в първото и второто изречение, съответно след “лека-полека“ и “от години“?

    1.И лека-полека новият му живот започна да се подрежда.
    2. От години, за Асен 25-и декември не беше най-светлия християнски празник

    Отговор
  • 76. Катя  |  24.03.2020 в 0:27

    Здравей, Павлина. Би ли сложила запетая в изречението (различни свойства):
    Телефонът беше голям черен и плосък.
    Благодаря!

    Отговор
    • 77. Павлина  |  24.03.2020 в 20:59

      Здравей, Катя!
      Трябва да се постави запетая.

      Отговор
  • 78. Радостина  |  20.03.2020 в 21:26

    Здравейте, Павлина! Бихте ли ми казала колко запетаи трябва да има тук и къде:

    “Продавачката използва това, че очевидно неопитния крадец не гледа…“?

    Отговор
    • 79. Павлина  |  21.03.2020 в 10:24

      Здравейте, Радостина!
      Запетаята е правилно поставена. Думата неопитния трябва да се с пълен член.

      Отговор
  • 80. Калински  |  20.03.2020 в 12:22

    И още един въпрос – “от всичко на всичко“ в това изречение трябва ли да се обгради със запетаи или една е достатъчна?

    Персоналът се състоеше от всичко на всичко, две жени
    на възраст между 40 – 45 години…

    Отговор
    • 81. Павлина  |  21.03.2020 в 10:26

      Изобщо не са нужни запетаи. Би трябвало да напишете или две жени на възраст между 40 и 45 години, или две жени на 40 – 45 години.

      Отговор
  • 82. Калински  |  20.03.2020 в 11:51

    Привет! Моля за съвет дали запетаите, обграждащи “сякаш безкраен“ в изречението са уместни:
    Първите три месеца всичко беше наред, но след това започна един, сякаш безкраен, период на забавяне на и без това нищожните заплати.

    Благодаря предварително и всичко добро!

    Отговор
  • 84. Георги  |  18.03.2020 в 19:26

    Здравейте,
    Правя превод и ще бъда благодарен за помощта Ви. Как е по правилно да се напише : “ се приготвя на ръка от плодовете на…“ или “ се приготвя ръчно от плодовете на..“
    Благодаря

    Отговор
    • 85. Павлина  |  19.03.2020 в 7:57

      Здравейте,
      По-добре ръчно – другият вариант е разговорен.

      Отговор
  • 86. Никола  |  17.03.2020 в 14:48

    Здравей, Павлина!

    Въпросът ми е дали е правилно да се огради със запетаи „хората“ в следното изречение:

    Какво ли не правим(,) хората(,) от любов?

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 87. Павлина  |  18.03.2020 в 14:01

      Здравей, Никола!
      Това изречение е проблемно за мен – аз бих добавила ние:
      Какво ли не правим ние, хората, от любов.

      Отговор
  • 88. Боян  |  12.03.2020 в 13:47

    Здравей, Павлина.

    Искам да те попитам за запетайките в следните 2 изречения:

    1. Да знаем задълженията си в ежедневието си е най-висшата мъдрост.

    2. Той работи повече, отколкото трябва, и след това няма време.

    Правилни ли са изреченията?

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
  • 90. Maria  |  07.03.2020 в 23:24

    Здравей, Павлина! В една група по правопис, в която членувам, се зароди следният спор: пунктуационно правилно ли е изречението: “Ваятелството или скулптурата, е изкуство, от което хората се възхищават от най-дълбока древност.” и кой е подлогът в това изречение? Благодаря предварително!

    Отговор
    • 91. Павлина  |  08.03.2020 в 12:21

      Здравей! Пред или трябва да се постави запетая – т. 10 тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-ili/ Подлогът в първото просто изречение е ваятелството, а във второто – хората.

      Отговор
  • 92. plampetkov  |  02.03.2020 в 14:09

    Здравей, Павлина! Може ли да ми кажеш как ми е пунктуацията тук:

    „Мила, сладка и добричка,
    отведоха я като птичка
    със кафеза във чужбина.
    И тъжен чичо е за Тина.

    …„Шипка – връх на свободата“ –
    повтаряше след чичо във играта.
    Ботев кораба „Радецки“
    превзема – обяснявах ѝ по детски.“?

    И правилно ли написах въпроса си откъм пунктуация?

    Отговор
    • 93. Павлина  |  05.03.2020 в 8:31

      Здравей!
      Пунктуацията е правилна, общо взето. Въпросителният знак след стиховете е излишен. Когато се цитират стихове по този начин (на нов ред, всеки на отделен ред), не се слагат кавички.

      Отговор
  • 94. Никола  |  01.03.2020 в 18:45

    Здравей, Павлина!

    Въпросът ми е дали се пише апостроф при думите „наш(‘)та/-то/-те“, „ваш(‘)та/-то/-те“, „кат(‘)“ и „докат(‘)“. Според мен би трябвало, за да отбележи пропуснатата гласна, но съм ги виждал и по двата начина.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 95. Павлина  |  02.03.2020 в 8:53

      Здравей, Никола!
      Да, трябва според официалните правила.

      Отговор
  • 96. Калински  |  29.02.2020 в 18:44

    Привет! Моля Ви за съвет – има ли запетая след съществени неща? Благодаря предварително!

    Има други, по-съществени неща
    от това да се харесаме на другите

    Отговор
  • 98. Вили Витска  |  27.02.2020 в 13:04

    Павлина, моля да ми кажете кое е правилно:
    Те заколили кравата, за да могат да нахранят всички.
    Те заклали кравата, за да могат да нахранят всички.

    Отговор
    • 99. Павлина  |  27.02.2020 в 22:40

      И двете форми са правилни – дублети са.

      Отговор
      • 100. Вили Витска  |  28.02.2020 в 10:28

        Много Ви благодаря! Не знам защо винаги ме е дразнело това „заколили“….
        Приятни почивни дни!

        Отговор
  • 101. Радостина  |  22.02.2020 в 17:35

    Здравейте отново, Павлина! Имам молба да ми разясните запетаите при използване на И, понеже не са ми съвсем ясни. Ето пример:

    . Така, неусетно, и тази година се изтърколила…

    Отговор
    • 102. Радостина  |  22.02.2020 в 17:38

      И един въпрос за вметнатите части, понеже и там изпитвам колебания. Правилни ли са запетаите тук:

      Отвътре, със същия глуповат поглед, го наблюдавала…

      Благодаря сърдечно!

      Отговор
    • 104. Павлина  |  23.02.2020 в 15:55

      Здравейте, Радостина!
      Тук проблемът е не запетаята пред и, а дали е необходимо да се обособи неусетно и съответно да се огради със запетаи. Случаят е спорен – може да се обособи, а може и да не се обособи.
      За запетаята при и правилата не са едно и две. Може да ги видите тук: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/

      Отговор
  • 105. Пламен  |  22.02.2020 в 16:37

    Здравейте, Павлина! Имам въпрос относно пълния член. Знам, че когато думата е заменяема с той, се пише такъв, но дали е така в този случай:

    Начинът е да се изправиш.

    Някак си “Той е да се изправиш“ не ми звучи уместно…

    Отговор
    • 106. Пламен  |  22.02.2020 в 16:41

      И още един сходен пример:

      СмисълЪТ (или смисълА) е в това да се разбираме…

      Отговор
    • 108. Павлина  |  23.02.2020 в 15:51

      Здравейте!
      В този случай думата получава пълен член. Заместването с той/него се прави за улеснение. Понякога той не звучи уместно и невинаги помага. Всички правила за поставянето на пълния и краткия член може да видите тук:
      https://kaksepishe.com/palen-chlen/
      https://kaksepishe.com/kratak-chlen/

      Отговор
  • 109. Калински  |  18.02.2020 в 16:10

    Привет! Ще ви бъда благодарен да ми кажете правилни са запетаите при тези 2 примера:

    Пример 1: И както обикновено, от едно, нещата прераснаха

    Пример 2: Хвана дръжката на вратата, с готовност да отвори още преди да са пристигнали.

    Отговор
    • 110. Павлина  |  20.02.2020 в 8:27

      Привет!
      1. И както обикновено, от едно нещата прераснаха…
      2. Хвана дръжката на вратата с готовност да отвори още преди да са пристигнали.

      Отговор
    • 111. Калински  |  20.02.2020 в 14:06

      Здравейте отново и благодаря за отговора на предния ми въпрос. Бих ви помолил и за помощ при случаите, в които има струпване на препинателни знаци – има ли интервал между тях? Става дума за знаците около кавичките.

      Пример: и когато тя му каза: „Нали обеща…”, той избухна…
      Пример 2: и на кое да кажеш: ‘’Спри се!’’?

      Отговор
  • 113. Радостина  |  15.02.2020 в 13:33

    Здравейте, Павлина!
    Можете ли да ми кажете дали в този пример запетаите са уместни – става въпрос за тази след бай Димо и за тази след дворец?

    За бай Димо, “Колибката“ беше като дворец, в сравнение с местата, които обитаваше доскоро.

    Отговор
    • 114. Радостина  |  15.02.2020 в 14:11

      Ако може само да ми кажете и за тези запетаи (които ограждат един ден), понеже забравих да ви питам в предния си коментар:

      докато, един ден, бат’ Пешо – собственикът на заведението

      Отговор
    • 116. Павлина  |  16.02.2020 в 16:38

      Здравейте, Радостина!
      Първата и втората запетая са излишни.

      Отговор
  • 117. Калински  |  13.02.2020 в 10:57

    Привет отново! Имам друг въпрос – да напиша ли кавички, когато става въпрос за метафоричен цитат? Ето и конкретен пример:

    Тежест си придават хора леки
    и на ценностите казват: “Чао!’’…

    И има ли интервали при струпаните препинателни знаци накрая, може би между кавичките и многоточието?

    Отговор
    • 118. Павлина  |  14.02.2020 в 15:42

      Аз бих написала така:

      и на ценностите казват чао
      или
      и на ценностите казват “чао”…

      Отговор
  • 119. Калински  |  10.02.2020 в 13:46

    Пример 1: ’’Ден без нерви да дочакам,
    убеден съм – няма начин!

    Някой все ще ме ядоса,
    някой ще ме разгневи… ’’

    Пример 2:
    Там няма лица омърлушени,
    няма погледи мрачни, отровни,
    защото хората там са научени
    да си помагат, да бъдат свободни…!

    Отговор
    • 120. Павлина  |  10.02.2020 в 14:55

      Между многоточието и затварящите кавички не трябва да има интервал. Във втория пример си е правилно, но се пише “умърлушени”.

      Отговор
  • 121. Калински  |  09.02.2020 в 16:56

    Привет!
    Първо – поздравления за консултациите, с които помагате на много хора! Второ – имам въпрос относно струпването на няколко препинателни знаци и конкретно за многоточието – поставя ли се интервал между него и кавички, скоби или удивителен? При цитат, да речем, има ли интервал между … и “ или не?
    Благодаря предварително и всичко добро!

    Отговор
    • 122. Павлина  |  09.02.2020 в 19:02

      Здравейте!
      Моля да ми напишете конкретни примери. Не знам точно кои случаи Ви интересуват, а и правилата са сложни.

      Отговор
  • 123. Mariq  |  04.02.2020 в 14:48

    Здравейте! Може ли помощ за запетаите

    Затова, Ние, Иван и Иванка, заедно с нашите родители ви каним…..

    Питането ми е дали това е правилният начин на поставяне на запетаите или някъде трябва да се махне?
    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 124. Павлина  |  04.02.2020 в 18:51

      Здравейте,
      Правилно е така:
      Затова ние, Иван и Иванка, заедно с нашите родители ви каним…

      Отговор
  • 125. Диана Даскалова  |  03.02.2020 в 19:08

    Здравейте, Павлина,
    Бих искала да си изясня въпроса относно препинателния знак, който се използва след думата „Поздрави“ в края на деловите писма(дали е запетая или двуеточие, а може би и не е нужен). Отдавна съм изучавала тази дисциплина и съм забравила някои неща,а някак си не ми се нрави в случая запетаята и ми се вижда леко нелогична за правилата на българския правопис. Благодаря предварително за отговора!

    Отговор
    • 126. Павлина  |  04.02.2020 в 18:51

      Здравейте, Диана,
      От години вече запетаята след Поздрави се е наложила в деловата кореспонденция, така че аз бих препоръчала да употребявате точно този препинателен знак.

      Отговор
      • 127. Диана Даскалова  |  04.02.2020 в 22:07

        Благодаря за своевременния отговор!

        Отговор
  • 128. Георги  |  29.01.2020 в 19:13

    Здравей, Павлина!
    В словосъчетанието „8 водещи лектора“ правилна ли е множествената форма на думата лектор? Или трябва да бъде „лектори“?

    Отговор
  • 130. Елена Николова  |  28.01.2020 в 10:05

    Здравей, Павлина,

    Писах на сайта, но не знам дали не съм объркала мястото, затова копирам въпроса и тук.
    Имам въпрос относно членуването на имена на кораби в случаи като следния:
    От няколко месеца плавам на борда на „Черният лебед“.
    Предлогът „на“ предполага кратък член, но ми се струва, че след като „Черният лебед“ е име, оградено в кавички, не би трябвало да се изменя.
    В интернет откривам противоречива информация – направих аналогична проверка за „Летящият холандец“ в Българския национален корпус и излизат примери и за двата варианта:
    *Вечно ли ще плава — като „Летящия холандец“?
    *Корабът премина край нас като‎ „Летящият холандец“ на разстояние около 3 мили.
    Ще се радвам да чуя мнението ти.

    Поздрави!

    Отговор
    • 131. Павлина  |  29.01.2020 в 12:34

      Здравей, Елена,
      На 7 януари съм изпратила отговор на този въпрос по имейла. Отговорът е следният:
      Казусът наистина е спорен. Вижте втората част в моята публикация: http://bit.ly/312eMvi

      Отговор
  • 132. Елица  |  23.01.2020 в 17:10

    Здравейте! Не съм сигурна за запетаите при следното изречение:

    Ние, Иван и Иванка, заедно с нашите родители, ви каним…..

    Питането ми е дали това е правилният начин на поставяне на запетаите или някъде трябва да се махне?
    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 133. Павлина  |  23.01.2020 в 21:48

      Здравейте! Третата запетая е излишна.

      Отговор
      • 134. Елица  |  23.01.2020 в 22:49

        Много благодаря за бързия отговор!

        Отговор
  • 135. Мартин Калчев  |  17.01.2020 в 21:35

    Здравей, Павлина. Бих искал да попитам каква е правилната пунктуация при изреждане на изказвания в следния пример.
    Някои от коментарите бяха: „Тортата беше чудесна.“; „Радвам се, че бяхме заедно.“; „Благодаря за хубавите моменти!“ и „Дано скоро се видим пак!“
    Благодаря много!

    Отговор
    • 136. Павлина  |  19.01.2020 в 19:32

      Здравей, Мартине!
      Този вариант ми се струва най-близко до правилния, ако такъв беше регламентиран:
      Някои от коментарите бяха: „Тортата беше чудесна“; „Радвам се, че бяхме заедно“; „Благодаря за хубавите моменти!“ и „Дано скоро се видим пак!“.

      Отговор
  • 137. Олга  |  15.01.2020 в 16:34

    Привет, Павлина!
    Отдавна се консултирам с твоя блог по граматически въпроси.
    Би ли казала в следното изречение: „Начинът, по който им cе обяcнявам в любов, е като им готвя.“, дали има запетая пред като и защо.
    Какво представлява „като им готвя“ – главно, подчинено изречение или нещо друго?
    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 138. Павлина  |  17.01.2020 в 8:21

      Здравей, Олга!
      Трябва да се постави запетая според правилата – там минава границата между две прости изречения. Въпросното просто изречение е подчинено сказуемноопределително.

      Отговор
  • 139. Пит  |  09.01.2020 в 14:18

    Здравей Павлина,
    Въпреки,че съм далече-далеч от българския език си позволявам да попитам:
    Съществуват ли конструкциите,формите,следните думи:
    Ти ме правиш разсмяна/та.
    Ти ме усмихваш.
    Думата „уважителен“ съществува ли ?
    Благодаря за отговора.
    Поздрави.

    Отговор
    • 140. Павлина  |  10.01.2020 в 22:05

      Здравей, Пит!
      Силно се съмнявам, че някой, чийто майчин език е българският, ще каже ти ме правиш разсмяна. Евентуално ако много години е живял в чуждоезикова среда.
      За ти ме усмихваш може да прочетеш тази статия.
      Думата уважителен е съвсем нормална дума.

      Отговор
      • 141. Пит  |  11.01.2020 в 6:00

        Благодаря Ви Павлина,
        Много сте ни нужна с вашия начин на правене на правенето, относно българския.След като вече Дебелянов,Смирненски,Пеньо Пенев,Яворов,Лилиев и плеядата други са демоде ни е необходим стимул да не претърпяваме обратна еволюция.
        Мисля,че правите това,което Жана от Арк е направила за французите.
        Поздрави.

        Отговор
  • 142. Nousha  |  03.01.2020 в 17:18

    Здравей, Павлина,
    Наглед простото съчетание „средно голям“ ме препъва, вниквах и медитирах над правилото за смисловото единство, но не можах да стигна до категоричен извод дали тези двете следва да се пишат заедно – средноголям, или разделно. Не знам защо ми звучи като да трябва да са разделно, но сякаш правилото подсказва да са заедно. Би ли ме насочила? Благодаря предварително.
    Гергана

    Отговор
    • 143. Павлина  |  04.01.2020 в 10:12

      Здравей, Гергана,
      Ако с медитация можеше да се решават подобни казуси, щях да положа усилия да я овладея. :) Няма кой да каже категорично. В подобни случаи – когато слято изписания вариант го няма в речника – аз обикновено предпочитам разделното изписване.

      Отговор
  • 144. Георги  |  24.12.2019 в 13:30

    Здравей, Павлина!
    Във всички източници, които съм намерил, пише, че не се слагат запетаи около сякаш, тъй като е вметната част, която може да се използва само като такава, примерно в изречението „Той сякаш не разбираше, че го обиждат“.
    Но това важи ли за случаите, когато сякаш въвежда друго изречение, например:
    „Ти хукна навън сякаш имаше пожар!“
    Трябва ли да има запетая пред сякаш в случая?

    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 145. Павлина  |  24.12.2019 в 14:00

      Думата сякаш може да бъде и съюз и в този случай (както е във втория пример) пред него се поставя запетая.

      Отговор
  • 146. али  |  23.12.2019 в 2:07

    Здравей, Павлина! Неправилна ли е думата „дремане“? В речниците намирам „дремене“ и „дрямане“, но и двете нещо не ми звучат, особено „дремене“. Ти как го казваш?

    Отговор
    • 147. Павлина  |  24.12.2019 в 13:57

      Здравей, Али! Не знам как бих го казала, ако не ми беше дала трите варианта. Щом като официалният правописен речник дава дремане и дрямане, това са правилните варианти. Поначало отглаголните съществителни се образуват от основата на минало свършено време (дряма-х), така че втората гласна следва да е а, а не е. Вероятно по аналогия с отглаголни съществителни като четене например (чета и дремя са от едно и също спрежение) се казва дремене.

      Отговор
      • 148. али  |  24.12.2019 в 17:21

        Много ти благодаря, Павлина! Даде ми правилото, аз не го знаех. Значи от „дрема“ в мин. св. вр. следва да е „дремане“, а речникът казва „дремене“, което ме обърква и не знаех защо. Още не знам как ще го казвам. :) Желая на теб и семейството ти весели празници, здраве, щастие и да продължаваш да си нашата пътеводна звезда по любимия ни български! :)

        Отговор
        • 149. Павлина  |  26.12.2019 в 10:40

          Хм, не е точно така. Глаголът в сегашно време е дремя, дремеш, дреме…; в минало свършено е дрямах, дряма, дряма… Съответно отглаголното съществително е дрямане. Но тъй като в корена на глагола има променливо я, кодификаторът е дал и дублет на отглаголното съществително – дремане.

          Отговор
  • 150. Спасенка Игова  |  13.12.2019 в 18:44

    Здравей, Павлина,
    Правилни ли са следните две изречения? Сказчикът говори пред многобройна аудитория.
    „Това, което казвате, е истинска мантра. Знаете, че сега сте реализирана душа. Просветлена личност сте, желанието ви е просветлено.“
    Допуска ли се такъв преход от множествено към единствено число? Или е по-добре да се приведе всичко към множествено число: „реализирани души, просветлени личности“?
    Задавам този въпрос, защото това е масовият случай в речта на въпросния сказчик. И понеже е превод от английски, не можем да сме сигурни дали не си служи напълно съзнателно с преход към единствено число, за да направи речта си по-въздействаща. Например: „Това, което казваш, е истинска мантра. Знаеш, че сега си реализирана душа…“. И след това веднага се връща към многобройната аудитория, т.е. говори в мн.ч.

    Отговор
    • 151. Павлина  |  15.12.2019 в 12:52

      Здравей!
      На български са приемливи всички варианти. Преводачът решава кой от тях максимално се доближава до внушенията на сказчика.

      Отговор
      • 152. Спасенка  |  17.12.2019 в 15:46

        Благодаря, Павлина. Бъди здрава!

        Отговор
  • 153. Боян Георгиев  |  12.12.2019 в 12:36

    Здравей, Павлина.
    Дали можеш да ми помогнеш за следното изречение с кавичките:

    „Когато Господ видя, че той е дошъл да го види, Бог го извика от храста: „Мойсей, Мойсей!“.“

    Имам цитат и вътрешен цитат – трябва ли да се поставят вторите кавички или са излишни, както и точката?

    Мерси предварително.

    Отговор
  • 155. Татяна  |  04.12.2019 в 15:38

    Здравей, Павлина,
    Имам два въпроса, свързани с личното местоимение „аз“ със значение на съществително.
    1. С главна или малка буква трябва да се изписва?
    Той твърди, че Аз-ът/аз-ът винаги е бил велика мистерия.

    2.При членуване слято или полуслято трябва да е?
    Той твърди, че Аз-ът/азът винаги е бил велика мистерия.

    Благодаря.

    Отговор
    • 156. Павлина  |  05.12.2019 в 16:47

      Здравей, Татяна,
      В художествена литература аз го изписвам с малка буква: аз, азът. В останалите случаи: Аз, азът.

      Отговор
  • 157. Цветелина  |  27.11.2019 в 11:32

    Здравей, Павлина. Въпросът ми е как е по-правилно да се напише: посочените дата и час или посочената дата и час. Благодаря.

    Отговор
    • 158. Павлина  |  28.11.2019 в 13:06

      Здравей, Цветелина! Не ми е известно да има правила за съгласуване в този тип словосъчетания. Аз бих написала посочената дата и час.

      Отговор
  • 159. Луси  |  14.11.2019 в 8:22

    Здравей, Павлина,

    Имам няколко въпроса. В текста, който ще видиш по-долу, думата „нова“ трябва ли да бъде написана с главна буква? Доколкото знам, главната буква се използва, когато се има предвид празникът, а не следващите дванайсет месеца. Бих искала обаче да бъда сигурна в изписването, затова ще се радвам да ми отговориш. Ето го и текста:

    Весели празници и
    щастлива нова година!
    С най-добри пожелания за здраве и лично щастие.
    Нека новата 2020 година да е спорна и благополучна!

    Вторият ми въпрос се отнася до изписването на звания и длъжности в деловата кореспонденция. Когато напишем заключителния поздрав „С уважение“, „Поздрави“, „С поздрав“ и т.н., необходимо ли е званието и длъжността на автора да се изпишат с главна буква? Например:

    С уважение:
    д-р Иванов
    Директор на „Ключове“ ЕАД

    Последният ми въпрос е дали има значение в коя част от листа поставяме текста при адресиране (До еди-кого си…) и заключителния поздрав. Тъй като ежедневно се сблъсквам с десетки писма и имейли, които не следват еднаква схема, често се затруднявам, когато трябва да реша как точно да структурирам текста.

    Благодаря!

    Луси

    Отговор
    • 160. Павлина  |  16.11.2019 в 14:46

      Здравей, Луси!

      1. Правилно е с малка буква в този случай, макар че за щастлива нова година може да се спори какво точно се има предвид.
      В “Как се пише?” има статия по проблема: https://kaksepishe.com/nova-godina-glavna-bukva/

      2. Както е изписано, е добре.

      3. В момента се използват различни модели за делови писма, така че е трудно да се каже кой да се следва. Все пак според мен е добре да избереш един модел и да се придържаш към него.

      Отговор
      • 161. Луси  |  16.11.2019 в 17:44

        Благодаря, Павлина. А защо длъжността трябва да се изпише с главна буква? Защото не е написана до името на човека, който я изпълнява, ли?

        Луси

        Отговор
        • 162. Павлина  |  18.11.2019 в 10:12

          Защото е в началото на реда и на горния ред няма препинателен знак, който да посочва, че това е определение към Иванов.

          Отговор
  • 163. Ина Грозданова  |  08.10.2019 в 9:25

    Здравей, Павлина! Промяна ли се пълния член в заглавие, когато е част от изречение? Имам предвид името на филм – „Кръстникът“. Ето два примера за яснота:

    Мислех, че „Лорънс Арабски“ е най-великият филм, който някога е правен,
    докато не гледах първия „Кръстник“. Или трябва да си остане с пълния член тук?

    Когато „Парамаунт“ предложи „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола…
    В случая би трябвало да е „Кръстника“ или си остава с пълния член, както е заглавието на филма?

    Благодаря ти предварително!
    Поздрави,
    Ина

    Отговор
    • 164. Павлина  |  10.10.2019 в 8:28

      Здравей, Ина,
      Вторият въпрос е дискусионен. Аз оставям пълния член в заглавие, което е в кавички.
      За първия – бих редактирала изречението така, че да се употреби членуваната форма на заглавието.

      Отговор
  • 165. Мариян  |  02.10.2019 в 15:41

    Здравей, Павлина!
    Правилно ли е да използваме запетая вместо препинателен знак в изречението:
    „Благодаря, приятно изкарване и на вас!“,
    или трябва да се напишат две изречения, а именно: „Благодаря! Приятно изкарване и на вас!“ ?

    Отговор
  • 167. menti4ka  |  02.10.2019 в 7:18

    Здравей, Павлина!
    Как е правилно Едипов комплекс или едипов комплекс?
    Прочетох в блога ти за терминологичните словосъчетания, но не се ориентирам това такова ли е.

    Отговор
    • 168. Павлина  |  03.10.2019 в 16:24

      Здравей! Предполагам, че въпросът е провокиран от една публикация във Facebook група. Аз отговорих там: ако следваме буквата на закона, трябва да е с малка буква, но мен нещо ме възпира да го изпиша така.

      Отговор
  • 169. Крис  |  26.09.2019 в 22:23

    Здравей, Павлина! Как е правилно да изписваме – Ден на независимостта или Ден на Независимостта?

    Отговор
  • 171. plampetkov  |  17.09.2019 в 12:39

    Здравей, Павлина! Правилна ли е пунктуацията в следните стихове? Отначало не бях поставил запетая след „болен“. И сега съм по-скоро за без запетая след „болен“.

    Излъга, че е болен,
    майка си, доволен.

    Отговор
  • 173. Елица  |  13.09.2019 в 18:11

    Здравей, Павлина!
    Как е правилно да се изписва съкращението на „група за целодневна организация на учебния ден“ – ГЦДОУД или ГЦОУД? Благодаря.

    Отговор
    • 174. Павлина  |  14.09.2019 в 13:39

      Здравей, Елице!
      И двете съкращения са правилни, но аз бих препоръчала да използваш по-често употребяваното – ГЦОУД.

      Отговор
  • 175. Ангел  |  14.08.2019 в 8:49

    Здравей, Павлина!
    Колебая се за запетаите в няколко случая:
    Той е по-добър и от двамата (,) взети заедно.
    Докладът му е противоречив, с общи фрази (,) и тревожи.
    Той (,) както винаги (,) не ни обърна внимание.
    Аз (,) ако не искам, няма да отида.
    Поздрави!

    Отговор
    • 176. Павлина  |  15.08.2019 в 13:59

      Здравей, Ангеле!
      В първото и в четвъртото изречение трябва да се постави запетая, а във второто няма основание. В третото оградената част може да се обособи, а може и да не се обособи.

      Отговор
  • 177. Георги  |  11.08.2019 в 5:22

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е слято ли се пишат думите не/достатъчно, не/особено. Например тук:
    Той е не/достатъчно силен.
    Този човек е не/особено добър.
    Благодаря! :)

    Отговор
    • 178. plampetkov  |  12.08.2019 в 10:36

      1. Недостатъчно силен;
      2. Не особено добър.

      Отговор
  • 180. Елиза  |  06.08.2019 в 9:11

    Здравей, Павлина!
    Искам да попитам в следното изречение трябва ли да има запетая пред или и ако да, защо?
    Едно е да говориш анонимно и съвсем друго да застанеш пред човека и да му кажеш, че нищо не разбира, или не става за тази работа.

    Отговор
  • 182. Ева  |  02.08.2019 в 22:41

    Здравей, Павлина! Прието ли е да се поставя смислоразличително ударение върху „а“ в глагола „танцува“ в следния случай: Тя танцувА цяла нощ (минало свършено време). Благодаря ти за помощта!

    Отговор
    • 183. Павлина  |  03.08.2019 в 14:49

      Да, правилно е, но в този вид: танцувà. Тези форми обаче се употребяват в разговорната реч и нямат място в книжовната. Правилно е да се изговаря с ударение на У, т.е. формата за мин. св. време съвпада със сегашната форма.

      Отговор
      • 184. Ева Кънева  |  03.08.2019 в 15:18

        Много ти благодаря! Ще се възползвам от възможността да задам и втори въпрос. Пълен или кратък член се поставя на съществителното в следния случай: Тя изчака треморът/тремора да отшуми. Обърква ме, че „тремор“ се явява допълнение, но и своеобразен подлог. Извини ме, ако казусът е вече коментиран!

        Отговор
        • 185. Павлина  |  04.08.2019 в 13:07

          Да, вече съм коментирала казуса.

          Отговор
          • 186. Али  |  04.08.2019 в 21:01

            В този случай бих изтъкнала вършителя на действието. „Видях влакА да идва“, но „изчаках треморЪТ да отшуми“. След видях – винаги кратък член, след изчаках – винаги пълен.

            Отговор
  • 187. Цветелина  |  02.08.2019 в 9:45

    Павлина, здравей. Как е по-правилно да се каже: Предприятие приключва финансовата 2010 и 2011 година (финансовите 2010 и 2011 години) с положителен финансов резултат.

    Отговор
    • 188. Павлина  |  02.08.2019 в 20:18

      Здравей, Цветелина!
      Правилен е първият вариант.

      Отговор
  • 189. Ве  |  01.08.2019 в 18:01

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е свързан с наименованието на едно дружество. Ако фирмата е регистрирана в Търговския регистър като „Чушки и домати“ – ООД, как трябва да се изписва името, когато използваме съкращението ЧиД? На няколко места го видях написано или с интервали между буквите (Ч и Д), или с интервали и кавички („Ч и Д“ – ООД). В Правописния речник на БАН пише, че инициалните съкращения трябва да се изписват без интервали. Така написано, го видях само в съчетание с думата „услуги“: ЧиД услуги. Ще съм ти безкрайно признателна, ако ми обясниш как трябва да го пиша.
    Поздрави,
    Ве

    Отговор
    • 190. Павлина  |  03.08.2019 в 14:43

      Здравей, Ве!
      Опасявам се, че не мога да помогна особено. Единственото аналогично съкращение, за което се сещам, е ВиК или ВиК ООД точно в този вид. В случай че фирмата не е широко известна, не бих препоръчала името ѝ да се съкращава.

      Отговор
  • 191. Теди  |  27.07.2019 в 1:13

    Здравей отново, Павлина!
    Имам още един въпрос, свързан с пунктуацията.
    На сайта ти „Как се пише“ намерих следното изречение:
    А ти, щом като имаш толкова свободно време, уплътнявай го с нещо смислено.
    Ако го преобразуваме в следния вид:
    А щом като ти имаш толкова свободно време, уплътнявай го с нещо смислено.
    Така няма запетая. нали? Ако смисълът и в оригиналното изречение е същият, можем ли да махнем запетаята пред „щом“, или тя е задължителна?
    Благодаря!

    Отговор
    • 192. Павлина  |  27.07.2019 в 10:45

      Здравей, Теди!
      За пунктуацията е важна преди всичко структурата на изречението, а не смисълът. Двете изречения имат едно и също съдържание, но структурата им е различна. В първото сложно изречение едното просто разкъсва другото, а във второто двете прости изречения са последователни. Затова и пунктуацията е различна.

      Отговор
  • 193. Теди  |  26.07.2019 в 1:59

    Здравей, Павлина!
    Имам леко банален въпрос :)) В изречението:
    Явно (,) щом е видял, се е уплашил.
    Необходима ли е запетая след „Явно“? Можем ли да приемем, че „Явно“ е част от изречението, и да не пишем?

    Отговор
    • 194. Павлина  |  27.07.2019 в 10:53

      Думата най-често се употребява като вметната част и вероятно по тази причина не се отделя със запетаи. Тук обаче според мен трябва да се постави.

      Отговор
  • 195. Боян  |  25.07.2019 в 14:30

    Здравей, Павлина.
    Би ли ми помогнала със поставянето на затварящите кавички в следните 2 изречения:

    1. Александър Солженицин описва Сталин като толкова мнителен, че „неговата философия е недоверието.“

    2. Пикасо мрачно заявява на Жило, че „всяка любов може да трае само за предопределен период.“

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 196. Павлина  |  27.07.2019 в 9:29

      Здравей, Бояне!
      И в двете изречения точката трябва да е след затварящите кавички.

      Отговор
  • 197. Георги  |  24.07.2019 в 6:52

    Здравей, Павлина!
    Имам въпрос за слятото, полуслятото и разделното писане :)
    Как се пише фикс идея/фиксидея?
    И пишат ли се слято думи с „гейт“, например:
    Апартаментгейт? НАПгейт?
    Благодаря предварително!
    Поздрави!

    Отговор
    • 198. Павлина  |  25.07.2019 в 7:15

      Здравей, Георги!
      Първото е спорно. “Апартаментгейт”, “НАП-гейт”.

      Отговор
  • 199. Eli  |  23.06.2019 в 15:24

    Здравей, Павлина, имам следния въпрос към теб, свързан с пунктуацията:
    Ако в някакъв материал се публикува част от текст, как се означава, че текстът продължава – с три точки в средни скоби под последния ред или по някакъв друг подобен начин?
    Благодаря ти! Това, което правиш, е много необходимо и полезно и от сърце ти желая успех!

    Отговор
    • 200. Павлина  |  24.06.2019 в 14:35

      Здравей!
      Не виждам необходимост да се поставя многоточие, и то на нов ред. Цитатът поначало означава, че е взет откъс от текста. Рядко той е финалната част на цитирания текст.

      Отговор
  • 201. Елица  |  09.06.2019 в 20:24

    Здравей, Павлина!
    „Закуско-обяд“ полуслято ли следва да се пише?

    Благодаря.

    Отговор
    • 202. Павлина  |  10.06.2019 в 12:57

      Здравей, Елице!
      Да, би трябвало, макар че има случаи, в които подобни съществителни (две равноправни основи, свързани със съединителна гласна) се пишат слято: металокерамика, железобетон.

      Отговор
      • 203. Vasil Who (@elbulgarian)  |  10.06.2019 в 13:28

        Здравейте, Павлина. Според Вас, може ли да се каже, че се наблюдава тенденция към постепенно отпадане на полуслятото изписване? Благодаря.

        Отговор
        • 204. Павлина  |  11.06.2019 в 9:13

          Здравейте! Не бих се ангажирала с подобно твърдение. Освен това тенденция къде – в официалните правила или в масовата практика? В първото – не бих казала. Във второто – нужни са статистически изследвния.

          Отговор
  • 205. Veni Hristova  |  01.06.2019 в 19:41

    Здравейте! Първо, благодаря за споделените знания и труд! Следва въпросът ми за слято, полуслято или разделно писане на : съботноучилищен (урок, група..)Моля обяснете и защо. Благодаря

    Отговор
  • 208. Въльо Петков  |  22.04.2019 в 8:58

    Здравейте,въпросът ми е относно разпознаването на съставното именно сказуемо в изречението.Попаднах на множество примери,в които не мога да разпозная дали е СГС или допълнение.Давам два от примерите:

    1.Също като понятията импулс,пространство,време,енергия е основно понятие,което не подлежи на еднозначно дефиниране.

    – в този случай „е понятие“ може ли да е СГС ,защото пък „Основно“ е определение,а не съм чувал за определение към сказуемо – следователно „понятие“ трябва да е допълнение.Правилно ли разсъждавам или не?

    2.Аристотел пък създава модел,в чийто център е Земята.

    – отново греда – „Е Земята“ – СГС ли е?

    Моля,обяснете как да го разпознавам и как най-лесно мога да се ориентирам.
    Благодаря ви предварително.

    Отговор
    • 209. Павлина  |  23.04.2019 в 12:36

      Съставното именно сказуемо се разпознава най-лесно по глаголите, с които се образува: съм, оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, стана/ставам (със значение ’съм’), остана/оставам (със значение ’съм’), представлявам (със значение ’съм’). Има и други глаголи, но те се срещат доста рядко.
      И в двата примера има съставно именно сказуемо (а не глаголно, както сте означили със съкращението СГС), образувано с глагола съм: е основно понятие, е Земята. Именната част на съставното именно сказуемо може да съдържа повече от една дума, например както е в първия случай – не се прави по-нататъшен разбор.

      Отговор
  • 210. Татяна  |  16.04.2019 в 13:38

    Здравей, Павлина, когато употребяваме име на фирма или банка, но без уточняващо съществително – фирма, дружество ( „Банка ДСК“ АД, „Зора“ АД) с кавички ли се пише, или не. Например:
    1. От 4 декември 2014 г. Централна кооперативна банка/Инвестбанк/ Банка ДСК започва изплащането на гарантираните суми на вложителите.
    2. Историята на Мултигруп започва в Швейцария в началото на 90-те.
    3. Хладилникът го взеха от Технополис.
    Сърдечно ти благодаря.
    Татяна

    Отговор
    • 211. Павлина  |  16.04.2019 в 20:40

      Здравей, Татяна!
      1. Аз бих ги оставила без кавички.
      2. „Мултигруп“.
      3. „Технополис“. Трябва да е с кратък член – хладилника.

      Отговор
  • 212. Теодор  |  11.04.2019 в 4:02

    Здравей, Павлина!
    Пак имам пунктуационни затруднения и моля за помощ :) Пишем ли запетая тук:
    Ти зачеркна нея, мен, а вече и него (,) заради собственото си тщеславие.
    Тук „а вече и него“ става ли особена част, ограждаща се със запетаи?
    Благодаря!

    Отговор
    • 213. Павлина  |  11.04.2019 в 7:16

      Здравей! Не е обособена част и не се поставя запетая. Ако толкова много държиш да го подчертаеш, трябва да го отделиш с тирета.

      Отговор
  • 214. Теодор  |  03.04.2019 в 13:01

    Здравей, Павлина!
    Имам въпрос относно запетаите при вметнатите изрази първо, второ, трето..
    Само самите думи ли се отделят със запетаи, или целите изречения? По-конкретно се колебая в този вариант:
    Първо, не го харесвам, второ, нямаме интереси (,) и трето, не желая да излизаме.
    Благодаря!

    Отговор
    • 215. Павлина  |  05.04.2019 в 7:11

      Здравей, Теодоре,
      Няма основание за запетаята в скобите.

      Отговор
  • 216. Теодор  |  29.03.2019 в 1:57

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е дали има запетая при „просто защото“ в това изречение. По правило не би следвало да има, но сякаш смисълът се променя и затова май е нужна запетая:
    „Затова искаш (,) просто защото той не ти допада.“

    Отговор
    • 217. Павлина  |  29.03.2019 в 23:02

      Здравей!
      По-добре тире, но препинателен знак трябва да има.

      Отговор
  • 218. Вик  |  25.03.2019 в 18:03

    Здравей, Павлина! Според теб кой вариант е правилен: Честито Благовещение – ден на майката. / Честито Благовещение – Ден на майката.
    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 219. Павлина  |  26.03.2019 в 8:33

      Здравей!
      Доколкото знам, празникът Благовещение се е чествал като Ден на майката преди десетилетия. В момента не е така и не е редно да се пише с главна буква.

      Отговор
  • 220. Цветелина  |  25.03.2019 в 16:09

    Павлина, здравей. Отново въпрос от мен – този път по отношение на съгласуването – Специфичната/специфичните тема и задачи вълнуваха аудиторията.
    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 221. Павлина  |  26.03.2019 в 8:35

      Здравей!
      Не съм срещала правило за съгласуване в такива случаи. Аз бих написала специфичната.

      Отговор
  • 222. Цветелина  |  21.03.2019 в 12:58

    Здравей, Павлина. Имам следното питане: Разбирането е малко странно, защото, съгласно настоящите либерални традиции, това клони към дискриминация. Има ли запетая след „защото“?

    Отговор
    • 223. Павлина  |  21.03.2019 в 14:08

      Здравей! Аз не бих оградила съгласно настоящите либерални традиции със запетаи.

      Отговор
  • 224. Марина Тодорова  |  19.03.2019 в 18:46

    Здравей, Павлина!
    Моля те да разрешиш един приятелски спор.
    1. Каква роля изпълняват субектите в тези прости изречения. Ролята на подлог или на пряко допълнение?
    Чу се силен трясък.
    Ядат ми се пасти с шоколадов крем.
    По време на лекцията не се четат списания.
    Сякаш не ми стигаше този позор.
    Никога не ми е харесвал начинът му на работа.
    2. От какъв тип са подчинените изречения в тези примери? Подчинени подложни или подчинени допълнителни?
    Стига ми само да те видя отново.
    Искаше му се да я прегърне за последен път.
    Благодаря ти предварително!

    Отговор
    • 225. Павлина  |  21.03.2019 в 12:14

      Здравей, Марина,
      Не се наемам да бъда арбитър. За да анализирам примерите, ми е необходимо доста време, а не разполагам с такова, за съжаление.

      Отговор
  • 226. Георги  |  18.03.2019 в 5:00

    Здравей, Павлина!
    „Той и безтова не работи.“
    Правилно ли е слятото писане тук? Знам, че „безтова“ трябва да е слято тук, но по същата логика не би ли следвало и съюзът „и“ да е слят с думата?
    Другият ми въпрос е свързан с колебанието ми дали има запетая:
    „Това е (,) все едно тя да излезе от стаята.“
    „Човек (,) и добре да живее, все някога се регистрира във Фейсбук.“ – Тук смятам, че според контекста може и да има, и да няма.
    И последно – разделно ли се пишат – GMS апарат, МВР София и подобни? Има ли някакво правило за изписването им? Търсих, но не намерих..
    Благодаря ти предварително, Павлина!

    Отговор
    • 227. Павлина  |  19.03.2019 в 14:56

      Здравей!
      Пише се без това.
      В първото изречение запетаята е спорна. Аз не бих поставила. Във второто няма основание да се пише запетая.
      Правилно е: GSM апарат, МВР – София (тирето се пише, защото следва уточнение).

      Отговор
  • 228. Ivanka Ilieva  |  13.03.2019 в 9:55

    има ли запетая и къде в изречението „По Ваша преценка документите могат да бъдат представени с протокол“

    Отговор
  • 230. Петя Стоянова  |  12.03.2019 в 9:01

    Здравей, Павлина!
    Често срещам думата „йога“ членувана – „йогата“. Според мен не е правилно, но нямам отговор защо. Ще бъда благодарна за повече светлина по въпроса.
    Поздрави,
    Петя

    Отговор
    • 231. Павлина  |  13.03.2019 в 12:43

      Здравей, Петя!
      При навлизане на чужди думи в българския език те се приспособяват към неговата фонетична и граматична система. За съществителните имена това означава, че би трябвало и да се членуват. При някои думи членната форма например може да звучи необичайно и да е необходимо повече време да се наложи. Но виждам, че вече йога масово се членува.

      Отговор
  • 232. Али  |  06.03.2019 в 5:06

    Здравей, Павлина! Какво множествено число би предложила за „род под“? Благодаря предварително!

    Отговор
    • 233. Павлина  |  06.03.2019 в 13:30

      Здравей, Али!
      Сега разбирам за съществуването на тази дума. Би трябвало да се пише слято – родпод. За мн.ч. – родподи, по-често се употребява, доколкото успявам да установя.

      Отговор
  • 234. Владимир Данчев  |  13.02.2019 в 15:42

    Здравей, Павлина,

    Въпросът ми е за т. нар. професионализми – засега, за ударението при някои от тях. Преди няколко дена високоерудирана литераторка многократно произнесе „броеве“ (става дума за броеве на вестник) с ударение върху последното „е“. Книжовната норма, както знаеш, предписва ударение върху „о“ – то.

    Ударението в професионализми е изследвано много подробно например в руското езикознание, като са идентифицирани десетки отклонения от нормата. За илюстрация – руските медици практически неизменно произнасят „алкоголь“ с ударение върху „а“- то, а нормата еднозначно предписва ударение върху второто „о“.

    Не си спомням за подобни изследвания на наши езиковеди. Може би споменатата литераторка, която е и член на редакция на вестник, просто се придържа към ударение, възприето в тяхната професионална среда ?

    Моля те за коментар.

    Владимир Данчев

    Отговор
    • 235. Павлина  |  14.02.2019 в 8:30

      Здравей, Владимире,
      Нямам наблюдения в тази област и съответно не мога да коментирам.

      Отговор
  • 236. plampetkov  |  12.02.2019 в 12:49

    Здравейте!
    „…е къде-къде по заслужил…“
    С тире ли се разделят двете „къде“?

    Отговор
  • 238. Стеф  |  10.02.2019 в 22:00

    Здравей, Павлина ☺️
    Скоро попаднах на думата „пепели“ /мн. ч. на думата пепел/. Въпросната дума не е ли само в ед.ч.? Проверих и тук: https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B8
    А никак не ми звучи правилно.

    Отговор
    • 239. Павлина  |  11.02.2019 в 9:13

      Здравей, Стеф,
      Според академичния тълковен речник се употребява и формата за мн.ч., макар и рядко – точно затова звучи неправилно.

      Отговор
      • 240. Стеф  |  11.02.2019 в 10:13

        Благодаря много! :)

        Отговор
  • 241. Павел Б.  |  10.02.2019 в 20:35

    Здравей, Павлина!
    Обърках се с думата „титуляр“. Както си пишех „титуляра“, „титулярът“, спелчекърът взе че ми ми го поправи на „титуляря“. Проверих тук и що да видя: https://rechnik.chitanka.info/w/%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D1%8F%D1%80

    Има ги и двата варианта.
    Информирах се за „деятелни съществителни, образувани с наставка -ар“ и четох за овчаря, коняря, юбиляря и ладияря, които ми звучат както трябва, но „титуляря“ не ми иде да го преглътна.
    Можеш ли да ми кажеш какво се случва всъщност?

    Благодаря!

    Отговор
    • 242. Павлина  |  11.02.2019 в 9:10

      Здравей,
      Според правописния речник се пише титулярят. Не знам какво е основанието.

      Отговор
      • 243. Yulian Trichkov  |  12.02.2019 в 1:33

        На днешно време правописни речници да иска човек… Ето, например, тук пък какво пише –> https://slovored.com/search/pravopisen-rechnik/титуляр

        Отговор
        • 244. Павлина  |  12.02.2019 в 9:03

          Уточнявам, че става въпрос за меродавния правописен речник, посочен като източник в Как се пише? с Павлина Върбанова: https://kaksepishe.com/titulyaryat/
          Иначе, да, правописни речници има много в интернет, без да е ясно кой ги списва и проповядва правописа чрез тях.

          Отговор
          • 245. Flora  |  03.03.2019 в 23:28

            Здравейте, може би това дава обяснение за „титуляр“.
            „…съществителни имена с окончание -ТЕЛ и -АР се членуват така: учител – учителЯТ, учителЯ, обущар – обущарЯТ, обущарЯ и пр.

            Ала с уговорката: подобни думи би трябвало да посочват „вършители“ и поради това се означават като деятелни съществителни имена.

            Например в думата „змияр“ може за яснота да отбележим изговора „змийар“, така че и тази дума се членува с -ЯТ или -Я.“

            http://sbj-bg.eu/index.php?t=18075

            Отговор
  • 246. Петя  |  05.02.2019 в 15:49

    Как се пише правилно, когато използвам негов цитат и отдолу го слагам: „кайзер Вилхелм II“ или „Кайзер Вилхелм II“?

    Отговор
    • 247. Павлина  |  06.02.2019 в 11:47

      Спорно е. Аз бих го написала с главна буква.

      Отговор
  • 248. plampetkov  |  29.01.2019 в 13:11

    Здравейте, Павлина! „Предлагам ти да се уведомяваме един-друг.“ Нали полуслято се пише „един-друг“?

    Отговор
  • 250. Иво  |  24.01.2019 в 20:34

    Здравей, Павлина. Имам следният въпрос: в изречението „Не се включват в обхвата на застрахователното покритие и следните здравни услуги и стоки: хранителни добавки, хомеопатични продукти, противозачатъчни средства (с изключение на приложението им като терапия на заболяване), анаболни хормони, слабителни средства, лекарства за отслабване.”, пояснението в скобите само за противозачатъчните средства ли се отнася или и за всички останали съществителни, изброени преди това?

    Благодаря предварително!

    Отговор
    • 251. Павлина  |  27.01.2019 в 12:09

      Здравей!
      Така както аз разчитам изречението, пояснението се отнася само за противозачатъчните.

      Отговор
  • 252. Stwfi  |  17.01.2019 в 11:57

    Здравейте! По какъв начин проверяване правописа на думи като съгласиха и разбраха. Благодаря!

    Отговор
    • 253. Павлина  |  17.01.2019 в 12:08

      За кои букви в двете думи питате?

      Отговор
      • 254. Stwfi  |  17.01.2019 в 21:25

        Как правим проверка дали пишем сЪгласиха или сАгласиха и раЗбраха или раСбраха? Има ли правило, чрез което да се направи проверка или просто използваме правописен речник?

        Отговор
        • 255. Павлина  |  19.01.2019 в 18:23

          Може да направите морфемен разбор на думите и да определите представките в тях, тъй като се колебаете за правописа на представките. В българския език морфемите, от които са изградени думите – представките, корените, наставките и т.н. – се пишат по един и същи начин. В двете думи представките са съответно съ- и раз-. Те винаги се пишат така (а не са- и рас-). Тъй като морфемният разбор затруднява доста хора, най-сигурно е да проверявате правописа на думите в правописния речник.

          Отговор
          • 256. Stwfi  |  20.01.2019 в 16:50

            Благодаря! 😊

            Отговор
  • 257. plampetkov  |  13.01.2019 в 14:15

    Здравейте! Има ли запетая след …ева? Ако беше „след като“ или „когато“, е ясно. Но така ми се вижда излишна. Или греша?

    „Трябва ли да пишем на …ева като попълним тестовете?“

    Отговор
  • 259. Румяна  |  12.01.2019 в 14:20

    Здравей, Павлина,
    В една статия срещнах един дълъг израз с бройна форма, който ме накара да се замисля как се пише: „един от двата най-големи по онова време извънстолични български манастири“ или „един от двата най-големи по онова време извънстолични български манастира“ (както предполагам аз)?
    Румяна

    Отговор
    • 260. Павлина  |  13.01.2019 в 15:39

      Здравей, Румяна,
      Вторият вариант е правилен.

      Отговор
      • 261. Румяна  |  14.01.2019 в 10:27

        Благодаря ти!

        Отговор
  • 262. plampetkov  |  10.01.2019 в 15:05

    Здравейте! Как се пише – „туй-онуй“ или „туй, онуй“. Същото ще е и за „това-онова“ или „това, онова“.

    Отговор
  • 265. Филип  |  27.12.2018 в 13:58

    Здравейте! Има ли обособено правило за главна буква след многоточие? В училище имам спомен, че беше много просто – след многоточие винаги се започва с главна буква. Сега обаче имам казус с „продължаване на изречението“, където трябвало да се използва малка. Ще се радвам на съвет.

    Отговор
    • 266. Павлина  |  27.12.2018 в 17:13

      Здравейте! Може да се продължи и с главна, и с малка буква – зависи от решението на автора. Все пак, когато е ясно, че многоточието означава пауза и изречението продължава, нямак как да се напише главна буква:
      Аз съм… страшно горда с теб!

      Отговор
  • 267. Ясен  |  28.11.2018 в 2:12

    Здравей, Павлина! :)

    Чудя се как трябва да е членувано едно заглавие на сайт: „На Гошо сайта“ или „На Гошо сайтът“?

    Благодаря!

    Отговор
  • 269. Боян Георгиев  |  26.11.2018 в 15:27

    Здравей, Павлина.
    Можеш ли да ми каже дали съм поставил правилно запетаите в следното изречение:

    Така в Бристол през 1784 г., Уесли прогласява Томас Кук като негов съдружник и представител.

    Отговор
  • 271. петър стоянов  |  25.11.2018 в 17:02

    Здравей,

    имаме семейно питане – дали е възможно да се каже „Ния ми е голям приятел“ вместо „Ния ми е голяма прителка“. по-генерално – доколко е допустимо да се каже, че лице от женски род е приятел/любител на някога/нещо и къде е границата на преустановяване на „оженствяването“ (щото ние казваме обмудсман въпреки, че би било коректно в момента да е Ombudswoman, казваме канцлер на фрг, въпреки, че немците в момента си казват Bundeskanzlerin и тн).

    весел ден

    п

    Отговор
    • 272. Павлина  |  26.11.2018 в 16:38

      Привет,
      Няма как да се прокара строга граница за “оженствяването”, даже размита граница няма как да се прокара. Медиите упорито и съзнателно прокарват “мъжките” форми дори когато “женските” са отдавна утвърдени в езика, например лекарка, учителка. Типичен пример в това отношение е dnevnik.bg. По проблема съм писала в блога си: https://pavlinav.wordpress.com/2015/06/25/1-86/

      Отговор
  • 273. Vergi  |  21.11.2018 в 13:34

    Здравей, Павлина! Чудесна си!

    Бих искала да ми помогнеш. Ще публикувам едно изречение. Питането ми е, правилно ли съм го написала без да поставям запетайка пред „и степенки“ или трябва да се постави запетайка. Направиха ми забележка, че трябва да се постави.
    Уредът се състои от две ръкохватки, които са свързани в лостова система и степенки, движещи се в елипса.

    Благодаря предварително.

    Отговор
  • 275. Станислав  |  21.11.2018 в 7:01

    Пак съм аз :) Сетих се за още нещо. Все си мисля, че цитат в изречението се огражда със запетаи. Например тук нужни ли са:
    Той каза (,) „Не ходете там“ (,) и всички спряха.

    Отговор
    • 276. Павлина  |  21.11.2018 в 8:13

      При този тип пряка реч се поставя двоеточие преди цитата. Какъв препинателен знак се употребява след цитата точно в този казус, не е регламентирано.

      Отговор
  • 277. Станислав  |  21.11.2018 в 6:57

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е свързан с полуслятото и разделното писане на две думи, едната от които е чуждоезиково съкращение. Има ли някакво правило в тази посока? Например с тире ли се пишат:
    PR-акция, МВР-шеф, IP адрес?
    Другият ми въпрос е за интервала пред и зад самото тире – когато тирето се използва за полуслято писане, не го ограждам със запетаи, а когато е смислово тире, го ограждам. Правилно ли е така?

    Отговор
    • 278. Павлина  |  21.11.2018 в 8:12

      Здравей,
      Пишат се без тире. Късото тире при полуслятото писане не се огражда с интервали, а дългото тире (смисловото, както го наричаш) се огражда.

      Отговор
  • 279. M.  |  20.11.2018 в 11:09

    Пише ли се запетая след „успоредно с това“?

    Отговор
  • 281. Боян Георгиев  |  12.11.2018 в 16:12

    Забравих и още едно:

    Не трябва да пропускаме, обаче, че за него от първостепенно значение е това да бъде винаги сигурен в това, което мисли и казва.

    Отговор
  • 283. Боян Георгиев  |  12.11.2018 в 15:06

    Здравей, Павлина.
    Би ли ми помогнала със запетаите в следното изречение.

    Без да оспорваме валидността на това определение, считаме, че така изразеното културно развитие и влияние на Западна Европа, без интегриран израз на някои мощни процеси в християнските деноминации, обеднява цялостното разбиране на историята на Новото време.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
  • 285. Михаил  |  10.11.2018 в 5:26

    Здравейте!
    „Бетонови павета и плочи“ или „Бетонни павета и плочи“. В речника съществуват и двете, но ми се струва, че има разлика.
    Поздрави!

    Отговор
    • 286. Павлина  |  11.11.2018 в 22:45

      Здравейте!
      И бетонен, и бетонов се свързват с едни и същи съществителни имена, без да може да се прокара някаква съществена разлика в значенията. Все пак предметите от бетон по-често са бетонни, а заводите, центровете, възлите – бетонови.

      Отговор
  • 287. Иво  |  01.11.2018 в 14:11

    Здравей, Павлина,

    Имам следното чудене:

    „Водата и въздуха са жизненоважни за функционираща/функциониращи екосистема и вселена.“

    Не мога да си спомня има ли правило регламентиращо правилната форма в случа и затова се колебая.

    Ще съм ти много благодарен, ако ми помогнеш, както винаги си правила! :)

    Поздрави,
    Иво

    Отговор
    • 288. Павлина  |  01.11.2018 в 19:09

      Здравей, Иво,
      Не ми е известно правило, указващо начина на съгласуване в такива случаи. Аз бих написала така (макар че е тромаво):
      Водата и въздухът са жизненоважни за функционираща екосистема и функционираща вселена.

      Отговор
  • 289. menti4ka  |  22.10.2018 в 10:07

    Здравей, Павлина!
    Слава богу огражда ли се със запетаи и втората дума с главна буква ли се пише?
    Примерно: Законът е внесен за гласуване, слава богу.

    Отговор
    • 290. Павлина  |  23.10.2018 в 20:55

      Здравей,
      Пише се слава богу и се огражда със запетаи.

      Отговор
  • 291. Мария  |  21.10.2018 в 10:17

    Здравей, Палина!
    Вътре пламтеше огън.
    Има ли подлог в изречението?

    Отговор
    • 292. Мария  |  21.10.2018 в 16:24

      Огън е подлог. Кога се членува?

      Отговор
      • 293. Павлина  |  21.10.2018 в 20:55

        В случая се членува, когато предметът е познат отпреди, за него се е споменавало. Например:
        Той беше чувал за някакъв вълшебен огън, който пречиствал всичко. Дълго го търси. Накрая видя един голям замък. Вътре пламтеше огънят.

        Отговор
        • 294. Veneta Stefanova  |  15.11.2018 в 12:57

          Как е правилно и защо : Малкия принц или с пълен член.,Благодаря

          Отговор
  • 295. Мария  |  18.10.2018 в 9:42

    Беше гроздобер.
    Има ли подлог в изречението?

    Отговор
    • 296. Павлина  |  18.10.2018 в 19:33

      Това е безлично изречение, в което не може да има подлог.

      Отговор
      • 297. Мария  |  19.10.2018 в 8:59

        Благодаря!

        Отговор
  • 298. Мартина Стоичкова  |  16.10.2018 в 17:06

    Здравей Павлина,имам спор с преподавателката по български език на племеницата ми относно глагола „привличат“. Според мен той съдържа префикс при- и е образуван от глагола влека. Според нея глаголът не е образуван с представка. Вие какво мислите по въпроса?

    Отговор
    • 299. Павлина  |  17.10.2018 в 8:08

      Здравей, Мартина!
      Глаголът привличам е образуван с наставка -’а- от привлека, който пък е образуван с представка при- от глагола влека.

      Отговор
  • 300. Силвия  |  12.10.2018 в 13:55

    Здравей Павлина,
    имам питане, относно възникнал спор, по повод на препинателни знаци в заглавия. В случая, става дума за мое начинание във Facebook, за което спорихме с приятелка, дали се пишат запетайки в заглавието на страница там, когато има изброяване (конкретно на имена). Има ли значение пунктуацията в заглавието, в зависимост от това в какъв вид е: печатно издание, форум, страница в социални мрежи и т.н? Бих се радвала на линк или препратка към информация по въпроса, ако има такива. Почти никаква информация не намерих.
    Адмирации за усилията, които полагаш да помагаш! Отдавна използвам страницата ти „Как се пише?“ – чудесно помагало е :)
    Усмихнат и ползотворен ден ти желая!

    Отговор
    • 301. Павлина  |  12.10.2018 в 15:23

      Здравей, Силвия,
      Не знам какъв е конкретният случай, но винаги е за предпочитане правилата да се спазват, независимо от това къде е публикуван даден текст. Естествено, всеки може да реши да не се придържа чак толкова строго към тях, особено при неформално общуване, но отклоняването особено от основни правописни правила дразни четящите.

      Отговор
      • 302. Силвия  |  15.10.2018 в 9:59

        Здравей,
        конкретният случай е следното заглавие: „Песимиста, Оптимиста, Циника и Онзи Който Не Знаеше Какво Иска“. Въпросът, изникнал в последствие е дали пред „който“ трябва също да има запетая, въпреки че в случая е използвано в име или прякор? Използват ли се запетайки в имена и прякори, съставени от повече от една дума, както е в случая?

        Отговор
        • 303. Павлина  |  15.10.2018 в 10:10

          Хм, няма нарочно правило за това. Аз не бих сложила запетая, но бих написала така: Онзи който не знаеше какво иска.

          Отговор
          • 304. Силвия  |  15.10.2018 в 16:09

            Благодаря ти! Просто, отново се оказах, в някакъв силно частен случай :)

            Отговор
            • 305. Павлина  |  15.10.2018 в 18:14

              Най-странното е, че половин час преди това отговорих на аналогичен въпрос, и като видях твоя пример, се стреснах.

            • 306. Силвия  |  18.10.2018 в 11:41

              Здравей,
              възможно е и някой друг да те е питал, защото с няколко човека водим задочен спор по темата :)

            • 307. Павлина  |  18.10.2018 в 19:36

              Не, попита ме моя позната. :)

  • 308. Кристина  |  05.10.2018 в 9:23

    Здравейте, ще Ви бъда много благодарна, ако ми отговорите, съществува ли в българския език словосъчетанието „да дам на разтерзание“ или „да дам за разтерзаване“ или е русизъм, който не се употребява?

    Отговор
    • 309. Павлина  |  05.10.2018 в 17:04

      Здравейте,
      Думите разтерзаване, разтерзание са русизми и са архаични.

      Отговор
  • 310. katinahit  |  05.10.2018 в 8:38

    Здравей, Павлина :) Моля да помогнете на няколко объркани майки относно коректност на изписване на заглавната страница на учебник на издателство Просвета. Учудването ни е правилно ли е написано “ за дванайсети клас“. Да, прочетохме вашите препоръки в сайта „Как се пише“, но в почти всички речници пише, че правилният начин на изписване е дванадесети. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10213047454038003&set=gm.1124120311078119&type=3&theater&ifg=1 Благодаря, ако ни помогнеш – за нас, като родители е важно да знаем и съответно научим децата си на правилна граматика.

    Отговор
    • 311. Павлина  |  05.10.2018 в 16:56

      Здравей,
      Покрай учебниците се разразява някаква истерия напоследък. Гледат се под лупа, публикуват се извадки извън контекста, търсят се слабости там, където ги няма, за да има някой сгрешил, съответно виновен за всички проблеми в образованието. Няма грешка в дванайсети. Колкото правилно е дванадесети, толкова правилно е и дванайсети – това са дублети. Всички загрижени може да проверяват за правописни грешки, като си служат с последното издание на правописния речник от ИБЕ на БАН, което е меродавно в момента. В случая последното издание е от 2012 г.: http://ibl.bas.bg/ofitsialen-pravopisen-retchnik-na-balgarskiya-ezik/

      Отговор
  • 312. o3one  |  01.10.2018 в 19:20

    Привет, Павлина. Два дни никой не те е занимавал :) Днес се вълнувам от думичните гигант, диверсант, дипломант, докторант, капитулант, комедиант, комендант, педант. Общото между тях е сификса -ант. Каква е службата на тоя суфикс? Качество ли, уголемителност ли? Не го разбирам… Има ли речници в които думите са подредени по суфикси и как се нарича такъв речник?

    Отговор
    • 313. Павлина  |  01.10.2018 в 21:16

      Привет! В латинския език с този суфикс са се образували сегашни деятелни причастия. В българския той прониква в състава на чужди думи – съществителни имена. Тоест тези думи не са образувани на българска почва и е трудно да се говори за някакво по-специално словообразувателно значение на суфикса. Най-общо означава лица.
      Няма специални речници, в които думите са групирани по суфикси, но успешно може да се ползва обратен речник на съответния език, като се внимава за завършека на думите, който може и да не е суфикс: например ант в кант не е суфикс.

      Отговор
      • 314. o3one  |  02.10.2018 в 13:56

        Благодаря ти за разяснението.

        Отговор
  • 315. Естел  |  28.09.2018 в 9:47

    Привет, Павлина!

    Имам едно питане.
    Благородническите титли като принц, принцеса, кралица, крал, граф, херцог и т.н. пишат ли се с главна буква, когато са в комбинация с имена?
    Примери:
    Вчера се роди първородният син на принц Уилям и Кейт Мидълтън.
    Състоя се тържествено шествие по повод юбилея на кралица Елизабет II.

    Благодаря предварително.
    Желая ти слънчев и усмихнат ден! :)

    Отговор
    • 316. Павлина  |  28.09.2018 в 19:25

      Здравей, Естел,
      Винаги се пишат с малка буква.

      Отговор
  • 317. Кристина  |  17.09.2018 в 10:27

    Здравей, Павлина,

    Имам два въпроса, свързани със запетаи, и бих била много благодарна, ако ми ги изясниш или ме насочиш къде да потърся информация. Първият засяга запетаите около „изумен“ в примера по-долу. Според мен би трябвало да ги има, но не мога да обясня защо.
    „Той, изумен, гледал как хората празнуват.“
    Вторият въпрос е свързан със запетаите около „отколкото“. Пред „отколкото“ ми е ясно, че има запетая, но се чудя за запетаята пред „лоена свещ“ по-долу. Аз по-скоро не бих я сложила, но отново не мога да обясня защо, а и не съм съвсем сигурна.
    „Край писмата, които пишел и преписвал, повече пушела, отколкото светела, лоена свещ.“
    Предварително благодаря за помощта и отделеното време!

    Отговор
    • 318. Павлина  |  17.09.2018 в 18:37

      Здравей, Кристина,
      В първия пример аз не бих поставила запетаи, но не е грешно да се поставят – това означава, че изумен е обособена част.
      Във втория пример трябва да се постави запетая, защото простото изречение отколкото светела разделя простото изречение повече пушела лоена свещ.

      Отговор
      • 319. Павел Б.  |  09.12.2018 в 19:45

        Здравей, питанката ми е следната:
        Сигурна ли си, че отговорът ти по второто изречение е правилен? Ако махнем „отколкото светела“ се получава:
        „Край писмата, които пишел и преписвал, повече пушела лоена свещ“. Очевидно резултатът е малко странен. Ако свещта само си пуши, проблем няма. Не може ли да се приеме „повече… отколкото“ за вид сложен съюз?

        Отговор
        • 320. Павлина  |  11.12.2018 в 9:01

          Не съм сигурна, че те разбирам. Ако не поставим последната запетая, това ще рече, че едното просто изречение е повече пушела, а другото – отколкото светела лоена свещ. В случай че премахнем второто просто изречение, ще получим Край писмата, които пишел и преписвал, повече пушела.
          Впрочем нещата не са толкова прости с премахването на подчинените изречения, защото често главното изречение в сложното съставно се обезсмисля без подчиненото. Подчиненото изречение понякога е структурно необходимо.

          Отговор
          • 321. Павел  |  17.12.2018 в 12:56

            Здравей!

            Ще се постарая да бъда по-ясен.
            Нека вземем следното изречение: „Край писмата, които пишел и преписвал, нито пушела, нито светела, лоена свещ“.
            В примера, измислен от мен, главното изречение също се обезсмисля без подчиненото изречение в неговата цялост.
            Нужна ли последната запетайка в новото изречение? И ако не е нужна, каква е разликата между моя и първоначалния пример?

            Предварително ти благодаря.

            Отговор
            • 322. Павлина  |  17.12.2018 в 14:41

              Този пример е различен по същество.
              Тъй като които пишел и преписвал няма значение за казуса, нека да го игнорираме. Изреченията остават в този вид:
              Край писмата повече пушела, отколкото светела, лоена свещ.
              Край писмата нито пушела, нито светела лоена свещ.

              Първото изречение е сложно съставно. В него простото изречение отколкото светела (подчиненото) разделя другото просто изречение (главното) и затова се огражда със запетаи.
              Второто изречение е сложно съчинено и запетая се поставя на границата на двете прости изречения, пред втората част от двойния съюз нито – нито.

  • 323. Дария Тихарова  |  02.09.2018 в 10:38

    Здравей! Много съм щастлива, че мога да консултирам българския си със специалист. Естествено, говорейки с филолог, останах с впечатление, че постоянно има промени в писмените правила. Аз се притеснявам за пунктоацията в запетаите. Прост пример за сложно изречение, което бих искала да напиша коректно: ,,Редно ли е присъствуващ за началото на учебната година, да сричкува, четейки приветствие?,, . Също дали е възможно да бъде заменена,,присъствуващ,, с ,,присъстващ,,?

    Отговор
    • 324. Павлина  |  03.09.2018 в 10:42

      Здравей, Дария!
      В това изречение първата запетая е излишна, а изречението е просто, защото има едно сказуемо – сричкува. Правилно е да се пише присъстващ, а не присъствуващ.

      Отговор
      • 325. Дария Тихарова  |  03.09.2018 в 14:43

        Благодаря сърдечно.

        Отговор
  • 326. o3one  |  28.08.2018 в 17:45

    Привет, Павлина! Вярвам, че си взела дозата си почивка, защото питанките не спират :) Моето питане е по-особено. Каква е логиката или поредицата от неясни на мен правила, поради които се изписва в средата на изречение („… Франция, Северна Гърция…“) с главна буква северна? Непонятно ми е във връзка с друго – народностното име българи е прието да е малка, то се пак е собствено име, а знаем собствените имена се пишат с главна.

    Отговор
    • 327. Павлина  |  29.08.2018 в 9:39

      Привет!
      Главната буква в Северна Гърция е заради това, че словосъчетанието се приема за собствено име, както Северна България, Южна България и под. Народностните названия се смятат за съществителни нарицателни имена.

      Отговор
  • 329. Даниел  |  18.08.2018 в 1:23

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е свързан с пунктуацията между едносричен съюз и обръщение. Например в следните примери трябва ли да има запетая:
    Ами (?) Мария, сама си реши какво да сториш.
    Но (?) Георги, помисли два пъти.
    Благодаря ти!

    Отговор
    • 330. Павлина  |  18.08.2018 в 11:08

      Здравей, Даниеле,
      Според официалните правила обръщенията се отделят “от останалата част на изречението”. Не се посочват изключения.

      Отговор
  • 331. Кристина  |  07.08.2018 в 12:30

    Здравей, Павлина,

    Понеже от известно време не успявам да намеря достатъчно недвусмислена информация за следния казус, реших да се допитам и до теб. Става дума за употребата на запетая и тире в изречение, което е част от текста, а не от пряката реч. По-долу прилагам и пример, за да е по-нагледно. Тоест въпросът ми е дали в израза „неговите възможности – ала и на неговите вътрешни противоречия, – които“ тирето и запетаята пред „които“ са правилно употребени, или този правопис е остарял и трябва да има само един препинателен знак. Предварително благодаря.

    „През двата или трите века, обхващащи царуванията на Арсаф и Василий Велики, изпълнени с войни и празненства, в които проблясват фигурите на жреци и пълководци, на поети и граматици, осеяни с разруха и катастрофи, разцъфва и се разгаря възвишаване на духа и на неговите възможности – ала и на неговите вътрешни противоречия, – които движат нещата напред.“

    Отговор
    • 332. Павлина  |  07.08.2018 в 19:25

      Здравей, Кристина,
      Този въпрос е уреден в случаите, в които запетая и тире се съчетават след пояснителен израз, вмъкнат в пряка реч:
      – Аз ти казах – отвърна Иван, – обаче ти не ме послуша.
      Запетаята може да се пише, но може и да не се пише.
      За твоя казус кодификаторът мълчи. Решението е в твои ръце.

      Отговор
  • 333. Илия  |  02.08.2018 в 13:24

    Здравейте,

    Поздравления за мисията, която сте подели! Обръщам се към Вас с едно запитване. Трябва ли да има запетая след „положение“ в следното изречение: „Въпреки тежкото си положиние Сашка не губи надежда“?

    Поздрави!

    Отговор
    • 334. Павлина  |  03.08.2018 в 9:15

      Здравейте,
      Накратко: не е задължително. Вижте коментар 1044 по-долу.

      Отговор
  • 335. Светла  |  01.08.2018 в 16:32

    Здравей, Павлина,
    Препънах се в смешен проблем. Трябва да пиша за урагана „Харви“ и след като го написах така, както и сега, изведнъж ме обзеха съмнения. Наистина ли името на урагана трябва да е с кавички? Аз си обичам вътрешния глас и си го слушам, в повечето случаи той е прав, а съмненията ми водят до погрешно изписване. Но сега имам нужда от външна помощ.
    Преди да дойда тук и да те попитам, попитах Гугъл (ъм… него пък искам да пиша без кавички). Той даде забавни резултати – половината що-годе официални медии пишат „Харви“, другата половина не слагат кавички. Най-много се смях на БНТ (Харви) и БНР („Харви“) и точно те ме подтикнаха да дойда и да питам грамотен човек, а да не се занимавам с гадаене.

    Отговор
    • 336. Павлина  |  01.08.2018 в 20:16

      Здравей, Светла,
      Спорно е дали са нужни кавички. Аз бих поставила. Може да прегледаш тази дискусия.

      Отговор
      • 337. Светла  |  02.08.2018 в 9:11

        Благодаря, Павлина.
        Твоят отговор е още една червена точка за моя вътрешен глас – щом се спотаи, значи там нещо не е съвсем ясно. Всъщност, и аз съм грамотна, но в рамките на училищното образование и внимателното отношение към правописа впоследствие. Затова много често знам как се пише, но не знам защо.
        Много съм щастлива, че имам достъп до теб чрез твоите блогове. От сърце благодаря, че така щедро споделяш знанията си.

        Отговор
  • 338. Станислав  |  01.07.2018 в 10:21

    Здравей, Павлина!
    Имам едно питане отностно запетаята пред е ли се слага или пред, че в изречението по долу
    Благодаря предварително :)
    Костадинова , голямата трагедия е, че г-н Иван ….

    Отговор
    • 339. Павлина  |  01.07.2018 в 15:38

      Здравей, Станиславе,
      Запетаята трябва да е пред че.

      Отговор
  • 340. Даниел  |  12.06.2018 в 7:55

    Здравей, Павлина,
    Въпросът ми е свързан с пунктуацията при „ли“. Трябва ли да има две запетаи във второто изречение:
    „Кого предпочиташ? Този, който танцува (тук се колебая) ли?“
    Не мога да преценя дали „ли“ е част от подчиненото изречение, или от главното, оттам идва колебанието ми.
    Предварително благодаря, Павлина!

    Отговор
    • 341. Павлина  |  13.06.2018 в 16:57

      Здравей, Даниеле,
      Частицата се числи към главното изречение, което е въпросително, но би било престараване, ако се постави втора запетая.

      Отговор
  • 342. Георги  |  11.06.2018 в 2:59

    И още един въпрос от мен, той е кратък :)
    Как пишем – „съклаНик“ или „съклаННик“? От няколко дни се питам и не мога да си отговоря.

    Отговор
    • 343. Павлина  |  12.06.2018 в 7:28

      Това какво би трябвало да означава – човек който е от същия клан ли? Аз бих го написала с двойно н.

      Отговор
  • 344. Георги  |  11.06.2018 в 2:53

    Здравей, Павлина! Поздрави за чудесния блог!
    Въпросът ми е – трябва ли да има запетая в следното изречение:
    Аз (,) ако реша, сам ще отида до магазина.
    Двоумя се, защото преобразувам изречението така:
    Ако аз реша, сам ще отида до магазина.
    В този случай няма запетая, тогава в първия задължително ли е да има?
    И още един въпрос. Кога се поставя интервал при тирето при писане онлайн – то с два интервала ли се отделя (както току-що го написах), или се процедира както при другите препинателни знаци – интервалът да е след него?

    Отговор
    • 345. Павлина  |  12.06.2018 в 7:27

      Здравей, Георги!
      Запетаята може да се постави, може и да не се постави, защото е възможно аз да е част от първото просто изречение с разместен словоред.
      От двете страни на тирето се оставя по един интервал, независимо дали пишеш онлайн, или на хартия.

      Отговор
  • 346. Павел Б.  |  09.06.2018 в 15:50

    Здравей, Павлина!

    „Снощи седенки кладохме“ е народна песен, прочута в това изпълнение:

    Онзи ден чух припева в осъвременена версия:
    https://www.youtube.com/watch?v=20MCCx9N8Rw (съвсем в началото)
    И се запитах какво е всъщност значението на оригиналния текст:
    Плевни го, равни го, замни го, накичи го
    бульо, мари, байова (2)
    Кладенето е лесно – има го в речника със значение устройвам нещо, обикновено седянка. Но плевването и равването сериозно ме затрудняват. Не ги намирам никъде в интернет. Има един анализ, но не знам доколко е верен:

    http://zelas.blog.bg/muzika/2010/12/31/snoshti-sedenki-kladohme-varvarski-cigulki-violons-barbares.660020

    Ако можеш да ме насочиш къде да търся значението на тези непознати за мен думи, ще съм ти признателен.

    Благодаря!

    Отговор
    • 347. Павлина  |  12.06.2018 в 7:21

      Здравей, Павеле,
      Значението на такива думи би трябвало да се търси в диалектни речници. За съжаление, не мога да ти дам по-конкретен съвет.

      Отговор
    • 348. Павел  |  12.06.2018 в 10:15

      Здравейте, според мен „плевни го“ и „равни го“ означават следните съвсем различни неща от тези, които са написани в цитирания линк към нечий блог: плевни го – оплеви го (махни плевелите или да отделиш плявата от зърното); равни го – изравни го (да подравниш нещо, примерно почвата или в някакъв съд да подравниш зърното – това, което си изчистил от плявата). Колкото до кладенето – вероятно означава да накладеш огън, често седенките са били около огън. „Накичи го“ най-често означава да украсиш, но понякога е в смисъл и да нахвърляш нещо отгоре на друго, примерно да хвърлиш плевели върху/в огъня. Замни го ме затруднява, може и да означава заметни го, хвърли го, но може и да не и това. Поздрави

      Отговор
      • 349. Павел  |  12.06.2018 в 10:17

        Всъщност аз съм друг Павел, просто съвпадение на имената с написалия питането

        Отговор
        • 350. Павел Б.  |  15.06.2018 в 18:48

          Благодаря, адаш!
          Ще потърся в библиотеката диалектни речници при първа възможност и ще видим какво ще излезе.
          Още когато бях малък и учехме народни песни в училище, имах чувството, че някои от тях са на чужд език – толкова непонятни бяха текстовете им.
          Никой не беше помислил да обясни значението на диалектизмите. Не вярвам и сега това да се е променило.

          Отговор
    • 351. Димитричка Радушева  |  25.09.2018 в 14:52

      …Когато песента се
      изпълнява от народни певци, които са способни да я възпроизвеждат с най-точни
      подробности, много често се намесва техният личен вкус и техните естетически
      възгледи, подтикващи ги да направят някакви съзнателни промени във
      възпроизвеждания музикален или словесен текст. Такива промени народният певец
      върши най-често от творчески подбуди. Често във въображението на изпълнителите
      възникват нови музикални идеи, нови импровизации, които се стремят да се
      въплътят в конкретна форма. Тогава певецът използва готовата схема на някоя
      стара песен и вплита в нейната структура нови ритмични или интонационни пасажи,
      нови интервали, орнаменти, рефрени, нови музикални идеи.
      НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2008, том 47, серия 5.2
      Това са рефрени, които имат задачата да спазват метроритмиката на дадена песен и не са обвързани с конкретен смисъл. Такива песни има в шоплука Напр. …тефтенкате бурмазлате, Ладе моме, Ла…Ладено добра девойко.
      от Б. Машалов – …вай, вай , вай момиче, леле мале момиче.

      Отговор
  • 352. lusa  |  24.05.2018 в 20:31

    Честит празник на духа, Павлина! Много успехи!

    Отговор
  • 354. menti4ka  |  22.05.2018 в 8:56

    Здравей, Павлина!
    Изникна ми един въпрос от тазгодишната матура. Трябва ли да има запетайка след „известна“? „Да стане известна“ се приема за подчинено изречение, но трябва ли да завършва със запетая в рамките на сложното, когато подчиненото е въведено с „да“?

    Причината да стане известна, е една подробност, пропусната от инженерите през ХІІ век, които не са съобразили, че под основите ѝ има нестабилни земни пластове, поддавали още при завършването на втория етаж.

    Отговор
  • 356. Ivo  |  21.05.2018 в 23:42

    Здравей, Павлина,

    Покрай въпросите от днешната матура и гледайки „Официалния правописен речник на българския език“ от 2012 ми възникна следното може би глупаво питане:

    24.2
    В словосъчетания от съществително име с две или повече съгласувани еднородни определения в ед.ч., които се отнасят до два или повече еднотипни обекта, съществителното име е в ед.ч.
    Рилски и Бачковски манастир; английски, немски и руски език.

    Чудя се това правило променено ли е, аз ли досега съм живял в паралелен свят или просто съм го научил тотално грешно (смятайки, че формите в примерите трябва да бъдат тези за мн.ч. – „манастири“ и „езици“)? Благодаря предварително!

    Отговор
    • 357. Павлина  |  24.05.2018 в 20:17

      Здравей, Иво,
      Не си спомням преди да съм виждала това правило черно на бяло някъде, но на мен ми беше известно преди 2012 г.

      Отговор
  • 358. Павел  |  21.05.2018 в 9:53

    Здравей, Павлина!

    Пообърках се малко за мн. ч. на думата „архетип“ – архетипи или архетипове? Или и двете?

    Благодаря ти!

    Отговор
    • 359. Павлина  |  24.05.2018 в 20:11

      Здравей, Павеле,
      Дублетни форми са, препоръчва се архетипи.

      Отговор
  • 360. Стефан Манолев  |  14.05.2018 в 12:39

    Здравей, Павлина.

    Бърз и кратък въпрос. При „посвещение“ на нещо някому пише ли се пълен член след тирето, а именно: „На брат ми – мъжът в къщата“ / „На брат ми – мъжа в къщата“. Би трябвало да е с кратък член, защото е „На мъжа в къщата – брат ми“, но има и друга логика – брат ми – мъжът в къщата.

    Поздрави,
    Стефан

    Отговор
  • 362. Yulian Trichkov  |  07.05.2018 в 15:28

    Привет, Павлина!

    Бих се радвал да чуя мнението ти за думата, срещана в следните разновидности: инаугурация, иногурация, инагурация и най-вече за варианта „инавгурация“, който най-много дразни моето ухо, но който е представен в Уикипедия като единствено правилен.
    Поводът, разбира се, е встъпването в длъжност на В. В. Путин днес. В руския колебания няма – категорично е „инаугурация“, но дали пък точно това не провокира у някои търсенето на алтернативи?

    Поздрави!
    Юл. Тричков

    Отговор
    • 363. Павлина  |  08.05.2018 в 18:20

      Здравей!
      Аз лично предпочитам встъпване в длъжност. Не съм проучвала проучвала проблема с тази чужда дума и не бих могла да кажа кой от вариантите следва да се предпочете. Ето едно чуждо мнение.

      Отговор
      • 364. Yulian Trichkov  |  09.05.2018 в 12:24

        Благодаря за отговора. Да, четох тази статия по темата, като от нея също не се извежда категорично един вариант. Макар че личат предпочитания към френския прочит „иногурация“, което пък и допринесе за съмненията ми. Е, ще оставим засега настрана тази дума. Разбира се, че ние ще си използваме „встъпване в длъжност“, но от екрана ще чуваме друго. И сигурно всеки път различно… :-)

        Отговор
  • 365. lusa  |  26.04.2018 в 15:22

    Здравей, Павлина! Ако си писала по темата, се извинявам!
    Събраха се хора от градове и от села.
    Дадох плановете на Стефан и на Иван.
    Правилно ли се трансформират еднородните части (обст. пояснения и допълнения) в нееднородни тук: „Събраха се хора от градове, от села.“; „Дадох плановете на Стефан, на Иван.“? Само съюзът ли трябва да се премахне, или е нещо друго? Благодаря!

    Отговор
    • 366. Павлина  |  26.04.2018 в 15:55

      Не разбирам каква е целта на упражнението. И да се премахне съюзът, частите си остават еднородни.

      Отговор
      • 367. lusa  |  26.04.2018 в 16:12

        Павлина, аз за себе си искам да го разбера. Целта е да се преобразуват еднородните допълнения и обст. пояснения в нееднородни. Целите изречения предполагам, че изискват промяна. Знам това, че ако с различни въпроси се откриват обст. пояснения, не може да има еднородни части. И при използване на пряко и непряко допълнение също частите не са еднородни. Трансформацията ме затруднява на тези изречения.

        Отговор
        • 368. Павлина  |  27.04.2018 в 6:58

          Това някаква задача от учебник по български ли е, какво е? Ако е толкова важно, моля да напишеш точното условие. Не виждам как на Стефан и на Иван могат да станат разнородни допълнения; също и от градове и от села (това са определения).

          Отговор
          • 369. lusa  |  27.04.2018 в 8:23

            Извини ме! Да, задачата е от училище. Мина и време, но исках да го изясня. Необходимо е изреченията с еднородни допълнения, еднородни обстоятелствени пояснения и еднородни определения да се преобразуват така, че допълненията, обстоятелствените пояснения и определенията да не са еднородни части. А „от градове и от села“ поясняват хора. Разбирам. Лек ден!

            Отговор
  • 370. ferry  |  24.04.2018 в 16:49

    Здравей, Павлина!

    С колегите заформихме сериозна дискусия относно това изречение:

    „Слагай запетайките където трябва, че докато разбера какво искаш да кажеш.“

    Според теб трябва ли да има запетая пред „където трябва“? На мен лично ми се струва, че може да се мине и без нея, но май по правилата трябва да има.

    Отговор
    • 371. Павлина  |  26.04.2018 в 6:56

      Здравей, @ferry,
      Не може да се каже категорично дали където трябва е пълноценно подчинено изречение, или устойчиво съчетание, съответно не може да се каже категорично дали трябва да се постави запетая.

      Отговор
  • 372. Боян Георгиев  |  11.04.2018 в 9:28

    Павлина, здравей.

    Имам 2 изречения, в които не съм сигурен за запаетаите.
    Ще ти посоча местата, за които се колебая.

    1. Но нещо в непознатия ги накара да пуснат мрежите и рибата си, да оставят лодките и всичко друго, (тук се чудя ) и да тръгнат след него. – тук се бъркам заради последното (и).

    2. Той се събуди от дълбок (,) нощен сън. – според мен трябва да има запетая, защото са си 2 прилагателни.

    Мерси предварително.

    Отговор
    • 373. Боян Георгиев  |  11.04.2018 в 9:50

      3. Той прилича на този баща, който не могъл да спре (,) да обича своето момче.

      Това е още едно изречение, в което не съм сигурен, че трябва да има запетая.

      Отговор
      • 374. Павлина  |  12.04.2018 в 11:17

        Не се поставя запетая. Потърси информация за съставното глаголно сказуемо.

        Отговор
    • 375. Павлина  |  12.04.2018 в 11:16

      1. Първият съюз и свързва еднородни части, а вторият свързва прости изречения, т.е. нямаме повторна употреба на съюза и с една и съща функция, съответно не поставяме запетая.
      2. Еднородни определения – поставяме запетая; но: чист планински въздух (пак са две прилагателни, но не са еднородни определения).

      Отговор
      • 376. Флора  |  12.04.2018 в 16:14

        Павлина,
        Аз искам да попитам за еднородните прилагателни.
        Дълбок и нощен не са ли разнородни?
        Дълбок – за степен, нощен – за време.
        Благодаря!

        Отговор
        • 377. Павлина  |  13.04.2018 в 16:08

          Като че ли Флора е права, по-скоро са разнородни, т.е. не трябва запетая. Заблудила съм се първоначално.

          Отговор
          • 378. Флора  |  14.04.2018 в 8:24

            Благодаря ти!

            Отговор
  • 379. Радостина  |  05.04.2018 в 14:35

    Привет, Павлина.
    Въпросът ми е свързан със съчетанието на въпросителен или удивителен знак с многоточие в края на изречението – как е правилно да се изписват – „…?“ или „?…“ ?

    Отговор
  • 381. Боян Георгиев  |  04.04.2018 в 13:39

    Павлина, здравей.

    Имам още едно изречение, в което не съм сигурен за препинателните знаци.

    Те казаха да, и зачакаха под масли- новите дървета.

    Колебая се между 2 варианта:

    1. Те казаха – да – и зачакаха под маслиновите дървета.

    2. Те казаха „да“ и зачакаха под маслиновите дървета.

    Мерси, предварително.

    Отговор
  • 383. Боян Георгиев  |  02.04.2018 в 10:35

    Здравей, Павлина.
    Дали ще можеш да ми помогнеш със поставянето на запетаите в това изречение.

    И там, в обора, при кокошките, магаретата и кравите, в тишината на нощта те седяха и наблюдаваха своето малко бебе.

    Не съм сигурен, че съм поставил правилно някои от запетаите.

    Благодаря и поздрави от мен.

    Отговор
    • 384. Павлина  |  03.04.2018 в 6:57

      Здравей, Бояне,
      Съвсем правилно са.

      Отговор
    • 385. Генчо Спасов  |  18.04.2018 в 9:12

      Пред „те седяха“ трябва да има запетая. Както си оградил съвсем правилно „в обора“, по същия начин трябва да оградиш и „в тишината на нощта“.

      Поздрави

      Отговор
  • 386. Цветелина  |  29.03.2018 в 15:36

    Здравей, Павлина. Аз имам следното питане – как е по-правилно: Секретарят Мария Иванова не е декларирал/декларирала всички обстоятелства по случая.

    Отговор
    • 387. Павлина  |  30.03.2018 в 9:14

      Секретарката Мария Иванова не е декларирала…

      Отговор
      • 388. Цветелина  |  30.03.2018 в 10:47

        Здравейте, може би примерът е такъв, но ако става въпрос за дума, която няма женски род, например Здравният министър Елисавета Микова…, или Държавният секретар Мая Стоянова… тогава по какъв начин ще се съгласува?

        Отговор
        • 389. Павлина  |  30.03.2018 в 11:09

          Думата министър има съответствие от женски род – министърка. Това, че в нашите медии пренебрегват тези форми като срамни едва ли не, не означава, че не съществуват или не могат да се употребяват. Лично аз се опитвам да прокарвам женските форми в сайта, за който работя: https://toest.bg/

          Отговор
          • 390. Владимир Данчев  |  30.03.2018 в 19:15

            Мисля, че полаганите от Павлина усилия да прокарва женските форми трябва да бъдат всячески подкрепени.

            Във връзка с това, позволявам си да повторя мой коментар от 9.5.2016 г. в блога:

            „Една от причините да харесвам, например, словашкия език, е именно тази – в подобни случаи повсеместно се използва женски род. Не само „учителка“ (у нас дори при тази простичка дума понякога има колебания – можете да чуете и прочетете безумното „тя е учител“), но и „моделка“, словашкото съответствие на „председателка“ и пр. Преди няколко дена техният външен министър се срещна в Братислава с „генералната директорка“ на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Струва ми се, че в това има нещо изконно славянско, неповлияно от по-късна канцеларщина“.

            Отговор
  • 391. Diana Kostadinova  |  28.03.2018 в 18:27

    Здравей, имам следния въпрос: В изречението „Ако няма равен път, по всички стръмнини е еднакво трудно“ има ли наречие и ако да кое? – еднакво, трудно??? Благодаря!

    Отговор
  • 393. Крум  |  22.03.2018 в 22:26

    Здравей!

    Аз имам един въпрос, който на първо четене може би ще прозвучи като някаква шега, но с едни приятели наскоро съвсем сериозно се впуснахме в лют спор заради него.
    От какъв род е думата “батка“? Съзнавам, че тази дума едва ли се среща в речниците, но как според теб би било по-правилно? Аз лично я използвам като дума от мъжки род (един батка, онзи батка и т.н.) по аналогия на думи като “баща“ или да речем “циркаджия“. Чувал съм много хора също да я употребяват по този начин, но също съм чувал и не по-малък брой хора, които я употребяват като дума в женски род, сиреч “една батка“ или “онази батка“.
    Прощавай ако питанката ми звучи несериозно. Появиха се толкова много жаргонни думи, голяма част от които чувам ежеседмично, да не кажа ежедневно (тази е доста ярък пример) и често на мен и на много други ни се случва да се озовем в двоумение.

    Благодаря предварително и поздравления за страхотния блог!

    Отговор
    • 394. Флора  |  23.03.2018 в 10:16

      Крум, и според мен е мъжки род, но с този gender, знае ли се вече;)))
      Една батка изобщо не ми звучи …

      Отговор
    • 395. Павлина  |  23.03.2018 в 17:05

      Здравей,
      Въпросът е съвсем нормален и сериозен. Редно е думата да е от мъжки род, защото човекът, който се назовава, е от мъжки пол, и това доминира при определянето на рода.

      Отговор
      • 396. Крум  |  26.03.2018 в 21:47

        Благодаря!

        Отговор
  • 397. Павел  |  09.03.2018 в 19:28

    Здравей, Павлина,

    Чета в Уикипедия за Х(х)ромозома 20 – една от 23-те двойки човешки хромозоми, и се чудя как е правилно да се изпише тази хромозома в средата на изречението – с малка или главна буква? В Уикипедия е изписана с главна буква под снимката, а в текста – малка. Ха сега де?
    Ти как би постъпила?

    Благодаря!

    Отговор
    • 398. Павлина  |  10.03.2018 в 11:13

      Здравей, Павеле,
      Няма основание да е с главна буква. Поправих грешката.

      Отговор
  • 399. Ани Велева  |  09.03.2018 в 11:42

    Здравей, Павлина!

    Водя един спор, в който твърдя, че „бойкотирам“ и „бламирам“ НЕ са синоними, за каквито са представени в различни онлайн речници. Може ли мнение и евентуални източници?

    Благодаря ти :)

    Отговор
    • 400. Спас Колев  |  09.03.2018 в 11:56

      Значението е различно, но не е несвързано – според мен в определен контекст може да се разглеждат и като синоними.

      http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D1%82/
      http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC/

      Отговор
      • 401. Павлина  |  10.03.2018 в 11:10

        Здравей, Ани,
        Решението на спора зависи от това какво значение се влага в синоними. Основното значение и на двете думи е такова, че не могат да се определят като синоними. Контекстови синоними биха могли да бъдат, но това е твърде обтекаемо, защото контекстови синоними могат да бъдат например жена и цвете.

        Отговор
  • 402. Павел  |  28.02.2018 в 10:19

    Павлина, здравей!

    Полуномад или полу-номад; полуусмивка или полу-усмивка?

    Благодаря!

    Отговор
    • 403. Павлина  |  28.02.2018 в 10:35

      Здравей,
      Думите с първа съставка полу се пишат слято.

      Отговор
  • 404. Боян Георгиев  |  23.02.2018 в 15:37

    Имам още един въпрос при пряка реч.

    В следното изречение:

    – Един ден ти ще бъдеш новият цар – му каза Самуил.

    Ако след цар няма друг знак за възклицание, точка или запетая не се поставят нали?

    Мерси, предварително и поздрави.

    Отговор
    • 405. Павлина  |  25.02.2018 в 22:27

      След цар може да има само въпросителен или удивителен знак.

      Отговор
  • 406. Любен  |  23.02.2018 в 9:07

    Здравей, Павлина,

    Бих желал да те попитам как е правилно да се съкращават думите „стих“/„стихове“ и „съобщение“/„съобщения“?

    Благодаря ти предварително!

    Отговор
    • 407. Павлина  |  23.02.2018 в 12:45

      Здравей,
      Аз бих съкратила стих. (когато е в мн.ч.), съобщ. Не виждам защо да се съкращава стих – достатъчно кратка е тази дума. Правилата за съкращаване са изложени в тази статия.

      Отговор
  • 408. Венета Попова  |  22.02.2018 в 21:06

    Павлина, моля за Вашата компетентност:
    държали или държели?

    Отговор
  • 410. Боян Георгиев  |  22.02.2018 в 12:01

    Здравей, Павлина. Имам един въпрос при поставянето на кавички при пряка и авторска реч.

    Би ли ми казала дали правилно съм поставил кавичките в дадените 2 примера?

    1. „Да! – казаха хората. – Ще казваме: „Виж колко сме нависоко!“ и всички ще гледат нагоре към нас. А ние ще гледаме отвисоко. И тогава те ще знаят, че ние сме велики. Ще бъдем като Бог. Ще бъдем прочути и в безопасност, и всичко ще е наред.“ (няма точка)

    2. „Вижте! – радваха се те. – Ние сме номер едно! Вижте какво можем да направим със собствените си ръце!“ (няма точка) Бяха доста доволни от себе си.

    Благодаря предварително.

    Отговор
  • 412. Павел  |  20.02.2018 в 18:45

    Здравей,

    Днешната ми питанка е свързана с една предишна. Ти ми бе казала, че според науката Ономастика единствено хората могат да имат прозвища. Но ако един кораб е наименуван Белия кораб (кратък член); т.е. ако това е название, а не прозвище, как следва то да се изписва? С кавички, без кавички, пълен член, кратък член?

    И още: спомням си за един плавателен съд, който си имал официално име, но моряците му викали по друг начин, да речем, „Лошия Били“. Излиза, че в западната култура не само хората могат да имат прозвища. Как процедираме в такива случаи на български?

    Благодаря!

    Отговор
    • 413. Павлина  |  21.02.2018 в 9:07

      Здравей,
      Бих писала Белият кораб/Белия кораб – като Лувърът/Лувъра. При Лошия Били имаме персонификация, т.е. това название се държи като прозвище и следва да се изписва само с кратък член.

      Отговор
  • 414. Теменуга  |  16.02.2018 в 11:46

    Здравей, Павлина, пунктуацията често ме вкарва в размисли. Ето един пример: „По случай твоя отминал празник, с това цвете ти пожелавам щастие!“. Има ли я тая запетая или не?

    Отговор
    • 415. Павлина  |  19.02.2018 в 8:55

      Здравей, Теменуга,
      Аз бих поставила запетая. Виж тази статия по проблема.

      Отговор
      • 416. Теменуга  |  20.02.2018 в 12:03

        Много ти благодаря за отговора и препратката в него! 😊

        Отговор
  • 417. Павел  |  13.02.2018 в 23:06

    Здравей, Павлина!

    „През 1987 са се случили интересни неща, а през 2018 ще се случат още по-интересни.“
    По-добре ли е да сложим съкращението „г.“ след цифрите, или например да напишем 2018-а, 1987-а, за да няма никакво съмнение, че става дума за година? Или и така е правилно?
    Редовно срещам и трите варианта.

    Благодаря!

    Отговор
  • 419. Павел  |  08.02.2018 в 15:42

    Здравей, Павлина,

    Срещнах следното изречение:
    „Такова твърдение можем да открием във Второзаконие 32:43“.

    Две са питанките ми към теб:
    1. Следва ли да се постави запетайка след „Второзаконие“?
    2. Правилно ли съм поставил кавичките?

    Благодаря!

    Отговор
    • 420. Павлина  |  08.02.2018 в 15:55

      Здравей!
      1. Не.
      2. Този случай не е нормиран – когато цитатът е след двоеточие, но е оформен като нов абзац. Аз слагам затварящите кавички след точката.

      Отговор
  • 421. Ralitsa  |  05.02.2018 в 21:50

    Здравейте,искам да ви попитам дали има запетаи съответно пред „уж“ и „заради“ в следните изречения?

    Първо, защото то не е мислене на нация, а на индивидуалисти и второ, защото един човек уж се спасява, но той възприема ли останалите си съграждани, като обречени?

    На 6-ти януари там е най-знаменитото хвърляне на кръста и обичаят е кандидат за културно наследство на ЮНЕСКО заради мъжкото хоро.

    Отговор
    • 422. Павлина  |  06.02.2018 в 11:13

      Здравейте,
      Не са нужни запетаи. В първото изречение е излишна запетаята пред като.

      Отговор
  • 423. Павлина  |  01.02.2018 в 10:21

    Вели, първоначалният Ви въпрос беше за членуването на думата ад в изречението Адът това са простите хора. Мисля, че Ви отговорих сравнително подробно и аргументирано (доколкото ми позволяват опитът и познанията). Поискахте уточнения – направих ги. В последния си коментар вече представяте едно различно по синтактична структура изречение (в което и думата ад не е членувана). Стъпваме на хлъзгава плоскост – за актуалния словоред, тема, рема и т.н. Освен това отиваме в зоната на езиковите спекулации, където аз лично предпочитам да не навлизам.

    Отговор
  • 424. Вели  |  31.01.2018 в 3:06

    Добра вечер Павлина

    В изречението „Адът това са простите хора“ -Правилно ли е да се членува с пълен член Ада…че закипя един виртуален спор относно това дали АД е подлог или не. Все-пак аз съм на мнение, че подлогът контролира съгласуването на сказуемото, определя се чрез сказуемото и се открива с въпроса: Кой? Кои? и в този конкретен случай не мисля, че Адът е подлог.

    Отговор
    • 425. Павлина  |  31.01.2018 в 9:10

      Здравейте,
      На стр. 93 в ОПРБЕ е дадено правило за употреба на тирето: “Тире се пише за отделяне на част от изречение или на просто изречение в състава на сложното, обобщени с показателно местоимение или с частицата ето. Даден е примерът Любовта – това е всичко, от което се нуждаем.
      В примера Адът – това са простите хора. думата ад е подлог, върху който се акцентира с местоимението това.
      Сказуемото и подлогът се съгласуват наистина (има безброй изключения впрочем), но в случая имаме съставно именно сказуемо (са другите хора) и съгласуването между неговите части е по-важно от съгласуването със сказуемото.

      Отговор
      • 426. Вели  |  31.01.2018 в 13:00

        Благодаря сърдечно. В случая нямаше изписан никакъв препинателен знак. При липсата на такъв в изречението, е ли подлогът „хора“, или подлогът е Адът, но с уговорката за грешно изписване.

        Отговор
        • 427. Вели  |  31.01.2018 в 13:58

          И още две неща, които ми е трудно да разбера:
          1.Във вашият пример „Любовта – това е всичко, от което се нуждаем“ все пак подлогът контролира съгласуването на сказуемото „любовта Е“.
          2. Казвате, че „простите хора“ е съставно именно сказуемо.
          За сказуемото чета: „Сказуемото означава действие или състояние на предмета, за който се говори в изречението и при разбор на изречение, се открива с въпрос „Какво прави?“.
          Съставното именно сказуемо (или глаголно-именно сказуемо) е вид сказуемо. Образува се от глагола „съм“ и име – съществително, прилагателно или числително.Глаголът „съм“ носи граматичните признаци на съставното именно сказуемо – време, лице, число, а лексикалното значение се изразява от съществителното, прилагателното или числителното.“ дават се примери:
          „Той е митничарят. Той е последният. Аз съм първият. На него е мотоциклетът, който видях. Беше най-малкият син. Ще бъдем ученици. Били сме чужденци.“

          Трудно ми е да вържа конкретния случай: „Адът това са простите хора“ с горните примери.

          Отговор
          • 428. Павлина  |  31.01.2018 в 14:48

            Вашето изречение е с по-особена структура, затова Ви е трудно да го свържете с “класическите” примери. В него липсва препинателен знак, но това е грешно. Трябва да има тире.
            Ако премахнем това (с което всъщност се акцентира върху ада), ще запазим основните характеристики на изречението:
            Адът са простите хора.
            Подлог – адът (кой – той, адът); сказуемо – са простите хора (са – глаголен компонент; простите хора – именен компонент). Подлогът няма как да се съгласува със сказуемото по число, защото предимство има съгласуването между частите на съставното именно сказуемо – между простите хора и са.
            Ако Ви е толкова трудно да се убедите, че адът е подлог, заменете именната част на сказуемото с думи, които са в ед.ч.:
            Адът (– това) е простият човек.

            Отговор
            • 429. Вели  |  31.01.2018 в 15:22

              Разбрах ви. Но при все, че изречението е изписано без тире, не е ли по-логично да възприемем хората за подлог (те са). Какво са те? -Ад. И тогава изречението да бъде „Ад това са простите хора.“? тоест: защо да членуваме думата АД?

            • 430. Вели  |  31.01.2018 в 15:29

              В този случай акцентът „това“, би се отнасял към простите хор, в смисъл: („Простите хора са това -един Ад.“)

  • 431. Мари  |  29.01.2018 в 19:25

    Здравейте, Павлина. Каква според вас е логиката именик, когато става дума за човек, празнуващ имен ден, да се изписва с едно „н“, а съименник – с две? От два дни се чудя, но нямам обяснение. :)

    Отговор
    • 432. Флора  |  30.01.2018 в 14:12

      Имен
      Съименен

      Отговор
      • 433. Павлина  |  31.01.2018 в 8:44

        Логиката куца наистина, защото именик и съименник се различават само по представката.

        Отговор
        • 434. Мари  |  31.01.2018 в 10:14

          Благодаря. Ще питам и „Езикови справки“, любопитно ми е какво ще отговорят.

          Отговор
          • 435. Флора  |  31.01.2018 в 11:37

            едноименник
            също с двойно „н“.
            Мари, моля, сподели като получиш отговор.

            Отговор
            • 436. Mari  |  31.01.2018 в 13:43

              Отговорът на „Езикови справки“:
              „Думите именик, именица, именичка „хора, които имат имен ден“ се пишат с едно -н-, тъй като са образувани от прилагателното имен, което се среща само в словосъчетанието имен ден. Това прилагателно формално не завършва на НЕН, т.е. няма условие за удвояване поради изпадане на Е между две Н. С едно -н- се пишат и останалите форми на тези думи: именикът, именицата, именици(те), имения(т) (ден), имени(те) (дни).
              Отделно съществуват прилагателни именен, едноименен, съименен. Думите, които са свързани с тях, се пишат с двойно -нн-, напр. едноименник, съименник, както и именник „формуляр, в който се вписват някои данни на лица, които постъпват в учебни заведения или на работа“, също „средновековен ръкописен исторически паметник, в който са описани обикновено биографиите на владетелите“, напр. „Именник на българските ханове“.“
              Павлина, съгласна ли си с тяхната формулировка? Аз се обърках много.

            • 437. Павлина  |  05.02.2018 в 9:47

              Проблемът си е сложен и не може да се изчерпи с това обяснение. Цяло проучване е необходимо.

            • 438. Вели  |  31.01.2018 в 14:07

              1.Съществителното именик, мн.ч. именици, означава ’човек в деня, когато е именият му ден’.

              2.Съществителното именник, мн.ч. именници, означава ’текст, съдържащ имена’.
              тоест: СЪимеННик е някой, който е в „списъка със същите имена“

            • 439. Вели  |  31.01.2018 в 14:50

              Явно логиката е: Съименник =Също в този именник

  • 440. Павел С  |  29.01.2018 в 17:40

    Здpавей, Павлина,
    често ми се налага да описвам какво се прави в някакви софтуерни продукти/програми, познати на латиница и се получават словосъчетания като например „… в Flex“. Лично аз смятам, че правилно е „… във Flex“ като следвам логиката при изписване в случаите „във II клас“, описани така добре в каксепише. Благодаря предварително за отделеното време и ти желая крепко здраве!

    Отговор
    • 441. Павлина  |  30.01.2018 в 19:27

      Здравей,
      Логично е да се употреби във. Писала съм тук по въпроса.

      Отговор
  • 442. Румен  |  28.01.2018 в 13:35

    Здравей, Павлина,

    Имам въпрос относто употребата на запетая при изброяване на няколко подчинени изречения.

    > Аз бях убедена, че ще направя кафе и че ще изпека хляб.

    Има ли запетая след между „кафе“ и „и“ или между „и“ и „че“?

    И по-общо, има ли запетая, когато изреждаме 2 неща?
    > че x и че y
    или
    > че x, и че y

    А като са повече че-тата, напр. 3, различно ли е? Пак говоря за изреждане на равноправни изречения.
    > че x, че y и че z
    или
    > че x, че y, и че z

    Опитах се да намеря информация за това цял час, но не успях.

    Благодаря ти за полезната информация! Много често попадам на някой от сайтовете ти.

    Отговор
    • 443. Павлина  |  29.01.2018 в 13:44

      Здравей, Румене,
      В примера, който си дал, не се пише запетая след кафе (и принципно в такива случаи), защото имаме две прости изречения, свързани със съюза и (че може да се повтори, но нито е благозвучно, нито има опасност от неразбиране на смисъла).
      Когато се изреждат три и повече равноправни прости изречения, не се пише запетая пред последното, ако то е въведено със съюза и.
      Аз бях убедена, че ще направя кафе, (че) ще изпека хляб, (че) ще сложа масата и (че) ще изчакам всички.
      Съюзът в скобите не би трябвало да се употребява.

      Отговор
      • 444. Румен  |  29.01.2018 в 14:28

        Много благодаря за отговора!

        Отговор
  • 445. Nousha  |  28.01.2018 в 1:00

    Здравей, Павлина,
    Имам проблем с изречението „Иван бе чакал търпеливо приятелят му да дойде в съзнание“, в което понечих да коригирам „му“ на „си“, тъй като става дума за приятеля на Иван, не за трети човек, но тогава ми се стори най-правилно „приятелят“ да получи непълен член, което пък ми изглежда неправилно, предвид че приятелят е подлогът за да-изречението. Въртях, суках, не успях да си изясня какво е редно да се направи в случая. Много ще съм благодарна, ако ми разясниш.

    Отговор
    • 446. Павлина  |  29.01.2018 в 13:37

      Здравей, Нуша,
      Зависи как ще разделиш сложното изречение на прости:
      Иван бе чакал търпеливо ││ приятелят му да дойде в съзнание.
      Иван бе чакал търпеливо приятеля си ││ да дойде в съзнание.

      Първият вариант ми се струва по-естествен.

      Отговор
      • 447. Nousha  |  29.01.2018 в 15:14

        Благодаря много, оставям първия значи. На мен ми се стори, че в този случай може да се разбере, че става дума за трети човек, който да е въпросния приятел, затова така изпаднах в чудене :)

        Отговор
        • 448. Павлина  |  30.01.2018 в 19:28

          От контекста би трябвало да стане ясно, че приятелят е на Иван.

          Отговор
  • 449. Павлина  |  26.01.2018 в 11:38

    Като термини в ономастиката, съответно в езикознанието, прякор и прозвище имат точно определено значение. Само хората могат да имат прозвища, не и географските обекти. В ОПРБЕ (2012 г.), в примерите за прозвища, които винаги получават кратък член, неслучайно са дадени само антропоними.

    Отговор
    • 450. Павел  |  26.01.2018 в 17:37

      Така вече разбирам, благодаря.

      Отговор
  • 451. Павел  |  23.01.2018 в 18:28

    Павлина, здравей!

    Спомням си за такова правило: прозвища и прякори, имена на обекти и местности в мъжки род не се членуват. Например:

    „Васил Левски е Апостола на свободата!“
    „Летящия холандец се носел по бурните вълни“.
    „Черния отмъстител (прозвище) ще дойде да ни избави от набезите на англичаните!“
    „Синия камък (име на обект, а не просто някакъв си оцветен в синьо камък) се възправяше застрашително над долината“.

    Можеш ли да кажеш дали правилото наистина е такова и допускат ли се отклонения от него?

    Благодаря!

    Отговор
    • 452. Павлина  |  24.01.2018 в 16:58

      Изключенията са тук, т. 3 и 4 – важат за прозвища и за определени географски имена. За този син камък ми е трудно да преценя.

      Отговор
      • 453. Павел  |  24.01.2018 в 17:38

        Синия камък в разказа, който имам предвид, е останка от извънземна цивилизация и играе роля на специален култов обект, от който местното население се страхува. Само че в българското издание това наименование е членувано – според мен неправилно.

        Отговор
        • 454. Павлина  |  25.01.2018 в 14:17

          Вероятно имаш предвид, че е членувано с пълен член и това е неправилно. Аз не виждам основание да се членува само с кратък член.

          Отговор
          • 455. Павел  |  25.01.2018 в 17:30

            Да, това имам предвид, защото местните го мислят за естествен скален монолит (т.е. географски обект, за каквито става дума в цитираната от теб т. 4) и с това наименование той е влязъл в техния фолклор, та дори и в трудовете на разни учени, които са посещавали тяхното село.
            При това положение би ли изложила малко по-подробно защо не виждаш основания да се членува само с кратък член?

            Отговор
            • 456. Павлина  |  26.01.2018 в 9:10

              Даваш ми противоречива информация – първо ми пишеш, че е останка от извънземна цивилизация и играе ролята на култов обект, а после – друго. При това положение не мога да кажа нищо повече. Понякога е трудно да се прецени и е нужно да се прочете целият текст, за да разбере човек за какво точно става дума.

            • 457. Павел  |  26.01.2018 в 11:04

              Извинявай, но първо съм написал, че е обект.
              Мисля, че не съм ти давал противоречива информация: ако въпросният камък беше само артефакт и култов обект, това би следвало да се приеме за прозвище; ако беше само географски обект, пак би следвало да се членува с кратък член.
              Разбирам, понякога е трудно да дадеш отговор, но моля те, не преиначавай това, което съм казал.

            • 458. Флора  |  27.01.2018 в 20:38

              Павел,
              ако е име, прякор, прозвище и т.н. няма нито пълен, нито кратък член.

  • 459. Никола  |  16.01.2018 в 3:20

    Павлина, здравей!

    Съчетанията „между (в)прочем“ и „често пъти“ граматически – и най-вече смислово – правилни ли са? На мен ми звучат както излишно утежнени, така и логически и смислово лишени, но понеже напоследък ми се случва да имам доста чести срещи с тях както в разговорната реч, така и в книги, а не намерих никъде другаде ясно становище по въпроса си освен в тази страница (с чиито обяснения по всеки разгледан случай съм съгласен от край до край), бих искал да чуя и твоето мнение.

    Благодаря ти предварително за отделеното време и внимание!

    Отговор
    • 460. Павлина  |  17.01.2018 в 8:13

      Здравей, Никола,
      Първата дума е излишно усложнена, достатъчно е впрочем. Съчетанието често пъти е характерно за разговорната реч.
      За посочената страница: за повечето грешки авторът не е прав или не е съвсем прав, или има някакво обяснение, което поставя под въпрос адекватността на правилото.
      Писала съм за отдава се и удава се; за случва се; за ходила сте. Формите дèкан и декàн са дублетни; цифра отдавна разшири значението си и означава и ’число’ (в речника това значение е отбелязано като разговорно, но вече не само); фармацевтичен си е съвсем коректно днес.

      Отговор
      • 461. o3one  |  26.01.2018 в 19:07

        Тук може да се добави, че цифрите са 0 до 9, а останалите са числа. Това разделение се прави в математиката. Пример: „Двучифрено число“.

        Отговор
  • 462. Kristina  |  15.01.2018 в 16:31

    Здравей, Павлина, бих искала да попитам дали е подходящо използването на препинателни знаци – въпросителна, удивителна, както и скоби в заглавия. Става въпрос за развлекателни, но не за жълти и сензационни публикации. Благодаря.

    Отговор
    • 463. Павлина  |  17.01.2018 в 7:58

      Здравей, Кристина,
      Посочените от теб препинателни знаци се използват сравнително рядко в заглавия. Аз го правя само ако е наложително.

      Отговор
  • 464. Павел  |  12.01.2018 в 18:48

    Здравей!
    С интерес прочетох отговора ти на езиковата питанка за Античност/барок/елинизъм. Та се сетих и аз: понякога срещам в научнопопулярната литература думата „вселена“, изписана с главна буква в средата на изречението; понякога тя си е с малка. Вселената очевидно е една, но на мен тази главна буква не ми се връзва.
    Какво ще кажеш по въпроса? Ти как би я изписала?

    Благодаря!

    Отговор
  • 466. lusa  |  04.01.2018 в 13:57

    Павлина, здравей! Вълнува ме професията дизайнер изпълнител. Разделно или полуслято изписване би препоръчала? Колебая се и след членуването на първата част… Благодаря!

    Отговор
  • 468. lusa  |  26.12.2017 в 17:39

    Павлина, здравей! Елинизъм… С малка или с главна буква препоръчваш да се изписва? Все си мисля за главна. Да попитам и за Древна Гърция, Древен Рим, Древен Египет. Бих ги написала с главна буква първите части. Благодаря! Хубави почивни и празнични дни!

    Отговор
    • 469. Павлина  |  28.12.2017 в 17:48

      Здравей,
      Не виждам основание елинизъм да се пише с главна буква. Трите словосъчетания се пишат с начална главна буква, защото са собствени имена – названия на цивилизации.

      Отговор
      • 470. Спас Колев  |  02.01.2018 в 8:46

        Не е ли като барок/Барок – стилът в изкуството (или съвременното културно движение) с малка буква, епохата с главна (както Средновековие)?

        Отговор
        • 471. Павлина  |  03.01.2018 в 8:53

          Според официалния правопис с главни букви се пишат следните културно-исторически епохи: Античност, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация, Романтизъм, Средновековие. Думи като барок, класицизъм, рококо, символизъм не са достойни за главна буква.

          Отговор
  • 472. smolnova  |  05.12.2017 в 0:11

    Здравейте, Павлина! Четох различна литература, но не намирам отговор на въпроса, който ме интересува. Ако трябва да подчертая/определя/извадя глаголите от един текст, преизказните форми на глагола – с наставка –л , трябва ли да ги считам за глаголи и да ги определям като такива? За причастията, след като пише, че са глаголни форми, това означава ли, че ще ги определям като глаголи, когато означават действие в изречението.
    Примерно в изречението „Един цар имал едничък син, който бил на три години.“ кои са глаголите?
    Ще Ви бъда благодарна да разясните.
    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 473. Павлина  |  05.12.2017 в 9:02

      Здравейте,
      Причастията са глаголни форми, не са отделна част на речта и затова би трябвало да се подчертаят (извадят), когато задачата се отнася до глаголите. Още повече в такива изречения, в които са сказуеми. Често обаче под глаголи се разбира лични глаголни форми, т.е. причастията се изключват. Зависи също за кой клас е упражнението по български език. До пети-шести клас причастията не се изучават и вероятно се разчита на усета на децата да определят думите, които значат действие. В конкретния пример следва да различат имал и бил като глаголи, но те са с по-отвлечено значение и би трябвало учителят предварително да е обърнал внимание на тези форми при други упражнения.

      Отговор
  • 474. Андреев  |  02.12.2017 в 15:09

    Добър ден. Интересува ме правилна ли е пунктуацията в следните изречения. Ще съм много благодарен да ми отговорите.

    1) Това, което се твърди в теоремата за обратното изображение, е, че за всяка точка x oт V, в която f'(x) е обратима, съществува околност, върху която f е инективна, а не че f е инективна в цялото V.

    2) От друга страна, тъй като |(f,1)|=cos t, виждаме, че t е мярката на ъгълa между векторите f и 1.

    3) Ако за всяко естествено число k, M e к-кратно гладко диференцируемо многообразие, казваме че M е гладко диференцируемо многообразие.

    4) От теоремата за неявната функция имаме, че производната на функцията никъде не се анулира.

    5) Това по определение означава, че съществува непрекъснато-диференцируема функция g в D, такава че h=dg. В този случай казваме, че уравнението h=0 е от пълен диференциал, или че е точно диференциално уравнение.

    Моля, ако забележите неточности да ме информирате и да обясните как трябва да се запишат изреченията коректно.

    Отговор
    • 475. Павлина  |  03.12.2017 в 9:16

      Здравейте,
      Грешки има в следните изречения:

      3) Ако за всяко естествено число k, M e к-кратно гладко диференцируемо многообразие, казваме че M е гладко диференцируемо многообразие.
      Тук трябва да се постави запетая пред че. Запетаята след k е излишна, но тъй като (предполагам) изречението трудно се възприема без запетаята, аз бих я оставила, т.е. тук комуникативността на изречението е по-важна от пунктуалното спазване на правилото.

      5) Това по определение означава, че съществува непрекъснато-диференцируема функция g в D, такава че h=dg. В този случай казваме, че уравнението h=0 е от пълен диференциал, или че е точно диференциално уравнение.
      Доколкото схващам, в непрекъснато-диференцируема първата част смислово пояснява втората. В такъв случай се пише или разделно, или слято (ако съчетанието се е терминологизирало). Аз все пак бих написала непрекъснато диференцируема. Запетаята пред или че е излишна.

      Отговор
      • 476. Андреев  |  04.12.2017 в 3:04

        Много благодаря!!!
        Значи пред „или че“ в 5) няма запетая и предполагам, че не трябва да има и пред „че“ в този случай. Така ли е?

        Отговор
        • 477. Павлина  |  04.12.2017 в 8:01

          Не, запетаята пред че уравнението си остава. Имаме две прости изречения, свързани със съюза или.
          Казваме, че ти си дарител или че правиш дарение.

          Отговор
          • 478. Андреев  |  04.12.2017 в 22:13

            Аз имах предвид дали между „или“ и „че“ трябва да има запетая, но с примера ми се изясни. Много благодаря още веднъж. Много ми помагате.

            Отговор
  • 479. Nousha  |  18.11.2017 в 3:16

    Здравей, Павлина, възникна ми една питанка – в случаите на „тъй че/така че“, когато след това следва обособена част, важи ли правилото за неударения едносричен съюз, след който не се поставя запетая? „тъй че преди да бъда поставен в положение да му откажа, се изправих“, „Така че ако очаквате от мен услуга, казвайте“ – оставям го така, но се замислих дали „така че“, като сложен съюз, не минава в друга категория. Благодаря предварително :)

    Отговор
    • 480. Павлина  |  19.11.2017 в 16:43

      Здравей!
      В примерите имаш не обособени части, а подчинени изречения. За така че не важи изключението за едносричните съюзи, т.е. след него се поставя запетая, ако двата последователни съюза въвеждат различни прости изречения: Не се страхувах, тъй че, преди да бъда поставен в положение да му откажа, се изправих.
      Вторият пример е по-особен, тъй като изречението започва със съюз. В такива случаи аз не поставям запетая.

      Отговор
  • 481. Павел  |  16.11.2017 в 11:09

    Здравей, Павлина,

    Писала си вече по този проблем, но аз се затруднявам и реших да си попитам. Как е правилно да напишем:
    1. Ние сме седемте изумителни великана!
    2. Ние сме седемте изумителни великани!
    3. Ние сме седмината изумителни великана!
    4. Ние сме седмината изумителни великани!
    Предполага се, че великаните са човешки същества и значи верните примери са 2. и 4., но ти какво ще кажеш?

    Благодаря!

    Отговор
    • 482. Павлина  |  19.11.2017 в 16:25

      Здравей!
      Вариант 2 е правилен.

      Отговор
      • 483. Павел  |  20.11.2017 в 13:35

        А какво е грешно при „седмината“? Това е може би по-архаичен вариант, но защо да е неправилен?

        Отговор
  • 485. Diana Kostadinova  |  14.11.2017 в 13:23

    Здравей, Павлина,
    Интересува ме изречението „Тъй ти се пада!“ има ли сказуемо и кое е точно? Благодаря!

    Отговор
    • 486. Павлина  |  15.11.2017 в 9:24

      Здравей, Диана,
      Сказуемото е се пада.

      Отговор
      • 487. Diana Kostadinova  |  15.11.2017 в 16:51

        Благодаря много, и аз така мислех, значи изречението е просто, благодаря отново.

        Отговор
  • 488. Павел  |  10.11.2017 в 19:27

    Здравей, Павлина!
    Петък вечер е идеалното време за нова езикова питанка.
    Чичко Гугъл ме осведоми, че „де“ било частица. А тя обособява ли се със запетая в примери като „Ела, де!“ или „Не ме дразни, де!“?

    Отговор
    • 489. Павлина  |  13.11.2017 в 8:13

      Пунктуацията на частиците (с изключение на да и не) не е уредена теоретично, т.е. в твоите случаи преценката е субективна.

      Отговор
    • 490. Флора  |  13.11.2017 в 10:21

      Аз не бих сложила запетайките.
      Малко или много означават пауза, а в тези повелителни изречения ги произнасяме заедно.

      Отговор
      • 491. Павел  |  13.11.2017 в 17:49

        Акцентът успешно може да бъде поставен върху частицата за подсилване – „де“. Съвсем не е нужно да ги произнесем заедно и дори нерядко натъртваме „де“-то.
        И от повелителни изреченията се превръщат, например, в умолителни :-)
        Но бих написал „Хайде де!“, когато изразявам изненада.

        Отговор
  • 492. Кристина  |  09.11.2017 в 15:57

    Здравей, Павлина,

    От известно време имам някои чудения по въпроса с оформянето на диалог в художествено произведение, който обаче не е изнесен с тирета, а е вътре в текста, но досега не съм намерила еднозначен отговор, затова реших да се допитам и до теб. В един източник открих, че за да се разграничават, репликите на единия герой се отделят с кавички, а на другия – с тирета. Ето това е конкретният пример, който имам предвид:

    Кадията разтвори едно писмо, види се от нашия забитин, извади книжата и ме пита: „Твои ли са тия книги?“ – Не ги познавам. – „А как са в твоя джоб?“ – Моя ръка не ги е туряла. – Той продължаваше да чете писмото. (Ив.Вазов)

    Това ли е нормата? И ако е, то как се процедира, когато в аналогичен пример се появят и пояснителни изрази като „отвърна той“, „извика тя“ и прочие? Тоест редно ли би било такъв диалог да остава вътре в текста, или би следвало да се изнесе с тирета?

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 493. Павлина  |  10.11.2017 в 14:35

      Здравей, Кристина,
      Аз не съм попадала на указания за пунктуационно оформяне на пряка реч в пряка реч. Изключително рядко се срещат такива диалози, в които няма авторова реч, поясняваща чии са репликите. Честно казано, оформлението в твоя коментар не ми изглежда добре, но и не мога да предложа нищо смислено и рационално. Евентуално така:

      Кадията разтвори едно писмо, види се от нашия забитин, извади книжата и ме пита: „Твои ли са тия книги?“ – „Не ги познавам.“ – „А как са в твоя джоб?“ – „Моя ръка не ги е туряла.“ Той продължаваше да чете писмото.

      Отговор
  • 494. Цветелина  |  09.11.2017 в 15:26

    И още един въпрос – пише ли се пълен член, когато е изпуснат глаголът, например: Книгата отиде при Васко, а часовникът (часовника) при Емо.

    Отговор
    • 495. Павлина  |  09.11.2017 в 20:33

      Да, членува се с пълен член – думата си е подлог.

      Отговор
  • 496. Цветелина  |  09.11.2017 в 10:26

    Павлина, здравей. Как изписваш следното: През 2016-а година ми се случиха много интересни неща или През 2016 година ми се случиха много интересни неща.
    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 497. Павлина  |  09.11.2017 в 20:32

      Здравей, Цветелина.
      Правилно е през 2016 година или през 2016 г.

      Отговор
  • 498. Павел  |  31.10.2017 в 16:50

    „Съмнявам се, че спейки съм направил повече от две крачки.“
    Нужно ли е да се обособи със запетая с п е й к и?

    Пак благодаря. :-)

    Отговор
    • 499. Павлина  |  01.11.2017 в 16:27

      Ако се обособява, трябва да се постави запетая само след спейки. Изрично правило за самостоятелно употребено деепричастие няма. Обикновено се огражда със запетаи.

      Отговор
      • 500. Павел  |  01.11.2017 в 18:49

        Благодаря и честит празник на будителите!

        Отговор
        • 501. Павел  |  07.11.2017 в 11:12

          Тазседмична питанка, Павлина:
          Редно ли е било да изпиша „празник“ с главна буква“?
          Благодаря, благодаря, благодаря.

          Отговор
  • 503. Павел  |  31.10.2017 в 10:35

    Привет!

    „Приказнокрасиво“ слято ли следва да се изпише?

    Благодаря!

    Отговор
  • 505. Али  |  28.10.2017 в 4:33

    Здравей, Павлина! Често ми попада минало неопределено време, образувано с минало НЕсвършено деятелно причастие от хора, които иначе правят впечатление на грамотни. Старая се да си затварям очите за почти всички типове езикови грешки, защото са много, но тази вече започва да ме обърква. Да не би в българския език да има и десето глаголно време, което не е регистрирано официално?Благодаря предварително!

    Отговор
    • 506. Павлина  |  30.10.2017 в 19:01

      Здравей, Али! На тази страница сме коментирали проблема. Ако потърсиш деятелно причастие, ще намериш информация. Сигурна ли си, че това са форми за минало неопределено време? Възможно е да са преизказни форми за сегашно и минало несвършено време.

      Отговор
      • 507. Али  |  30.10.2017 в 23:32

        Обикновено е конструкцията „никога не съм…“:
        никога не съм мислел;
        никога не съм говорел;
        никога не съм правел…
        Понякога и аз се улавям, че казвам например „Никога не съм можела да си позволя“.

        Отговор
        • 508. Павлина  |  31.10.2017 в 16:35

          В тази конструкции няма как да се търси преизказност, освен ако не предавам чужди думи за самия мен. Тоест трябва да се употреби минало свършено деятелно причастие. Проблемът си плаче за изследване. Поне аз не знам някой да е правил проучване.

          Отговор
          • 509. Павел  |  31.10.2017 в 16:48

            Защо да е неправилно „Никога не съм можела да си позволя“? Нали е възможно говорещата и сега не може да си го позволи нещото.

            Отговор
            • 510. Павлина  |  01.11.2017 в 11:23

              Защото минало неопределено време се образува с минало свършено деятелно причастие, а можела е минало несвършено деятелно причастие.

            • 511. Павел  |  01.11.2017 в 13:31

              Излиза, че трябва да е „Никога не съм могла да си позволя еди-какво си“.
              Неправилният вариант ми звучи по-добре, вероятно защото редовно го срещам – писмено и устно.

            • 512. Али  |  01.11.2017 в 15:29

              Да, неправилното „можел съм“ звучи по-правилно от правилното сякаш носи по-различен смислов нюанс и повече пасва за продължително повтарящо се действие. Предполагам, че бъркотията става още по-голяма и от това, че при някои глаголи свършените и несвършените форми съвпадат. Човек решава, че ако „вярвал съм“ е правилно, тогава и „мислел съм“ си е наред.

              Честит 1 ноември! Павлина, някой ми беше казал, че на старобългарски народ = език, така че за мен ти си много голям народен будител.

      • 513. magdalena  |  31.10.2017 в 20:40

        Здравейте, исках да попитам дали е нужно да има запетая в следните изречения:
        Дадох писмото на жената, работеща в банката.
        Дадох писмото на жената, обучена за тази работа.
        Благодаря!

        Отговор
  • 515. Флора  |  19.10.2017 в 17:18

    Здравейте,
    петнадесетминутка слято или разделно се изписва?
    Има правило за числително име от две или повече думи и прилагателно – всичко разделно – осемдесет и пет етажен.
    При минутката са две съществителни.

    Отговор
    • 516. Павлина  |  20.10.2017 в 7:43

      Здравейте,
      Редно е да се пише слято.

      Отговор
      • 517. Флора  |  20.10.2017 в 11:45

        Благодаря. И аз така смятам.
        Чек спелингите не я разпознават слято.

        Отговор
  • 518. Бойко  |  12.10.2017 в 18:16

    Здравей Павлина,
    Чудесно е, че има хора като теб! Високо ценя това, което правиш в този блог и го следя редовно.
    Моят въпрос е свързан с употребата на множествено число в някои специфични случаи. По-лесно е да дам пример, отколкото да обяснавам. При това от действителен случай на голяма, неподправена човещина:
    „Здравей, Георги,
    Аз съм чичо Пацо от Банишора. Снощи на ъгъла на „Солунска“ и „Ангел Кънчев“, някъде към 20.50 ч. намерих твоята кожена кесийка с документи – 9 на брой.“
    Та, въпросът ми е тия документи („9 на брой“ в цитата) в какво число трябва да бъдат – единствено или множествено? Брой или брои?
    Брагодаря ти предварително,
    Бойко

    Отговор
    • 519. Павлина  |  13.10.2017 в 20:31

      Здравей, Бойко,
      Трябва да е брой. Множественото число на брой е броеве.

      Отговор
  • 520. Павел  |  10.10.2017 в 17:57

    „После студена тръпка пробягна по гръбнака ми.“
    Здравей, Павлина!
    Правилно ли е да се напише „пробягна“ в горния пример? Отговарям си, че не, защото:
    1. Автоматичната коригираща програма ми го подчертава като неправилно.
    2. В речника на БАН има дума „пробягна“, обаче във всички примери в минало свършено време е написано „пробяга“:

    ПРОБЯ̀ГВАМ2, -аш, несв.; пробя̀гам, -аш и пробя̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. д о, п р е з, о т — д о, о т — н а и под. 1. Като бягам, преминавам, премествам се…

    Т.е. ако правилно съм разбрал, в мин. св. време трябва се напише „пробяга“.
    Въпросът ми към теб е: какво правило е отразено тук? На мен ми иде да си го напиша с „н“.

    Благодарско!

    Отговор
    • 521. Флора  |  11.10.2017 в 13:05

      Не трябва ли да е пробЕгна – минало свършено време (изменяемо „я“).
      Пробягна е за 1 л. ед. чл. сег. време и трябва да бъде Аз да пробягна.

      Отговор
      • 522. Павел  |  11.10.2017 в 16:34

        Ако правилно разчитам речника – не.
        Обаче „блясвам“ стана „блесна“.

        Отговор
        • 523. Флора  |  13.10.2017 в 7:47

          Като прочетох пак – изобщо не звучи пробегна, да;)

          Отговор
    • 524. Павлина  |  11.10.2017 в 18:04

      Здравей,
      Правилно е пробягна и пробяга. И двете форми са за минало свършено време, но на различни глаголи, съответно пробягна и пробягам. На автоматичните коригиращи програми не може да се разчита изцяло.

      Отговор
      • 525. Павел  |  11.10.2017 в 19:17

        Здравей,
        Когато напиша „пробягна“ в речника, ме препраща към пробягвам 2.
        Когато напиша „пробягам“, ме препраща към пробягвам 1 и 2.
        Значи какво излиза? Че „пробяга“ може да означава „пробягна“, ала не и обратното, така ли?
        Очевидно студената тръпка е пробягвам 2. В такъв случай верни ли са примерите:
        а) Студена тръпка пробягна по гръбнака му.
        б) Когато пробягваше по тялото му, тръпката беше студена.
        в) Трябва да пробягнеш разстоянието.

        Аз и не разчитам изцяло на автоматичните коригиращи програми; виждаш, че се обръщам и към теб :-)
        А и речници се опитвам да чета.

        Отговор
        • 526. Павлина  |  11.10.2017 в 21:21

          Когато се отнася за тръпката, правилно е пробягна, пробяга, пробягваше.
          Когато се отнася за разстояние, изминато от човек – пробяга, пробягваше. В пример в) трябва да е пробягаш.
          Сложно е и малко объркващо. Ако нещо е останало неясно – питай.

          Отговор
  • 527. Албена Алексиева  |  07.10.2017 в 6:31

    Здравейте! Ползват ли се кавички в случаите, когато е посочена дума и се работи по нея? Примерно: Думата „велосипед“ има 4 срички. Благодаря предварително!

    Отговор
    • 528. Павлина  |  07.10.2017 в 21:47

      Добре е да се открои някак. В такива случаи за предпочитане е курсив.

      Отговор
  • 529. Боян  |  05.10.2017 в 10:28

    Павлина, здравей. Възползвам се от второто си право на питане за седмицата :-)

    В изречението: То (някакво събитие например) става с течение на времето една от най-многочислените деноминации в света. – изразът – с течение на времето – огражда ли се със запетаи като вметнат?

    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 530. Флора  |  05.10.2017 в 16:37

      Ще споделя моето виждане – няма.

      Често се объркваме къде има/ няма запетаи, защото не си подреждам добре думите в изречението.
      В случая по-добре звучи:
      „С течение на времето то става една от най-многочислените деноминации в света.“

      Отговор
    • 531. Павлина  |  06.10.2017 в 7:05

      Здравей,
      Това не е вметнат израз. Може да бъде обособена част и да се огради със запетаи или тирета, ако авторът желае. Ако словоредът се запази, аз бих го оградила с тирета.

      Отговор
  • 532. Цветелина  |  04.10.2017 в 10:48

    Привет, Павлина,

    Имам въпрос относно кратък и пълен член, които до днес смятах за напълно ясни, но явно не е съвсем така. Мъчи ме изречението „Храните са бързо замразени веднага след производството, за да се гарантира уникалния/т вкус и качество.“ Ще ви бъда много благодарна ако ми разясните този случай :)

    Отговор
    • 533. Павлина  |  05.10.2017 в 7:53

      Привет!
      Кой се гарантира? Той, уникалният вкус.

      Отговор
  • 534. Боян  |  02.10.2017 в 13:35

    Павлина, здравей.
    Надям се да можеш да ми помогнеш за запетая в 2 изречения:

    1. Хората го обичат и не на последно място го уважават – не съм сигурен дали целият израз се огражда или остава без запетаи?

    2. Не от омраза говорим и не за да поругаем някого, но за да обясним обучението – трябва ли да има пред (и не за да)?

    Мерси предварително!

    Отговор
    • 535. Павлина  |  03.10.2017 в 9:29

      1. Редно е да се постави запетая след място. След и няма как да се постави запетая. Евентуално: Хората го обичат и – не на последно място – го уважават.
      2. Не.

      Отговор
  • 536. Георги  |  01.10.2017 в 14:29

    Здравей Павлина,

    При писането на проза, когато е необходимо поставя ли се ударение на буквата „и“ (изписва ли се символ „ѝ“) или читателя би следвало сам да се сети, че не е съюз?

    И още един въпрос. Ако трябва да поставям ударено „и“ (ѝ), това улеснение ли ще е или по-скоро пречка за редакторите, които ще оформят текста за печат?
    Питам, защото в „Times New Roman“ няма такъв символ и ще се наложи да се вмъква друг шрифт.

    Благодаря :)

    Отговор
    • 537. Павлина  |  01.10.2017 в 21:49

      Здравей, Георги,
      Във всички текстове се пише ѝ. В Times New Roman има такъв знак – може да се види в Character Map, малко след кирилските букви, които ползваме, когато пишем на български.

      Отговор
      • 538. Георги  |  02.10.2017 в 10:39

        Много благодаря :)

        Отговор
  • 539. Боян  |  25.09.2017 в 15:07

    Здравей, Павлина. Дали можеш да ми помогнеш с 2 препинателни знака в ( . и , ) в двете изречения.

    1. Аз не мога да подчиня моята вяра, нито на папата, нито на събора, защото те често изпадат в грешка (…) – в книгата, тук няма никакъв препинателен знак.

    2. Ако не бъде убеден в Свещеното писание или в здравия разум (…) ( къде се постава запетаята) аз нито мога, нито искам да се откажа от нищо.

    Мерси предварително.

    Отговор
    • 540. Павлина  |  26.09.2017 в 12:49

      Здравей,
      Не разбирам това цитати ли са. Ако са цитати, как точно са вмъкнати в текста? Във второто изречение след (…) трябва да се постави запетая.

      Отговор
      • 541. Боян  |  26.09.2017 в 13:59

        Цитати са, да.

        Започват така: Там той произнася прословутата си реч: и следват двете изречения едно след друго.

        Отговор
        • 542. Боян  |  27.09.2017 в 14:23

          Също не разбрах дали трябва да се постави точка след скобите в първото изречение?

          Отговор
          • 543. Павлина  |  27.09.2017 в 15:17

            И аз продължавам да не разбирам как точно е оформен целият текст, но вероятно трябва да изглежда така:

            Там той произнася прословутата си реч: “Аз не мога да подчиня моята вяра нито на папата, нито на събора, защото те често изпадат в грешка… Ако не бъде убеден в Свещеното писание или в здравия разум… аз нито мога, нито искам да се откажа от нищо”.

            Пред първото нито няма запетая. Тъй като не ми е ясно каква част от текста е пропусната след първото изречение, не съм сигурна какви препинателни знаци трябвада се сложат там. Ако е пропусната само част от изреченито – само многоточие (както е по-горе); ако първото изречение е завършено и се пропуснати едно или повече изречения – разум. (…)
            Във второто изречение не се разбира кой трябва да бъде убеден.

            Отговор
  • 544. Павел  |  25.09.2017 в 10:52

    Здравей, Павлина!
    http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85/
    Не ми е ясно следното: излиза, че правилната дума е островръх, а в женски и среден род е правилно да напишем островърх, островърха. В мн. ч. правилно е да напишем островърхи. Каква е логиката в м.р – да пишем връх, а във всички останали случаи – върх? За някаква грешка ли става дума?
    N.B. Автоматичната коригираща програма ми подчертава островърх (а,о,и).

    Благодаря още отсега!

    Отговор
    • 545. Павлина  |  26.09.2017 в 12:44

      Здравей,
      За женски, среден род и мн.ч. важи правилото за групата ър/ръ в многосричните думи: когато след ър/ръ има една съгласна, се пише ър, а когато има две или повече съгласни – ръ.
      За островръх важи правилото, че в едносрични думи обикновено се пише ръ. Това правило е в сила и когато едносричната дума е част от сложна дума.

      Отговор
      • 546. Павел  |  01.10.2017 в 11:06

        Да разбирам ли тогава, че е правилно да напишем „островръх зид“, НО „островърхият зид“?

        Отговор
  • 549. lusa  |  15.09.2017 в 17:06

    Здравей, Павлина! Моля те да коментираш изписването на обществен съвет и общо събрание в протоколи и др. документи /О/о:)/! Благодаря!

    Отговор
    • 550. Павлина  |  18.09.2017 в 8:43

      Ако това са собствени имена (явно се възприемат като такива), се пишат с главна буква.

      Отговор
  • 551. Боян Георгиев  |  14.09.2017 в 9:31

    Здравей, Павлина.
    Можеш ли да ми помогнеш, като ми кажеш дали в изречението се поставят някъде запетаи?

    Испанска флотилия под ръководството на Фернандо Магелан достига бреговете на Латинска Америка през 1453 г.

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
  • 553. Ѓωрги  |  04.09.2017 в 22:34

    Здравей Павлина,

    Имам въпрос относно транскрибирането на ‘я ‘и ‘ю’ от гледна точка на фонетика. Още от училищните си години помня как учителката ми по български говореше за ‘(при)знак за мекост’ като част от тези две букви (когато следват съгласна), както и при ‘ь’, за който съм чувал многократно непонятното за мен твърдение, че ‘няма звукова стойност’. По вмесените тук и там транскрипции в твоя блог, както и в статията „Какво бележим с буквите Ю и Я“, виждам че същата логика се следва и от теб – именно тази, че когато дадената буква е в началото на думата или след гласна, чуваме [й] преди [а/у], а когато е след съгласна, произнасяме и чуваме не отделен звук преди [а/у/о], а така наречения (и ‘нямащ звукова стойност’) ‘признак на звук’ за палаталност – [‘]. Въпросът ми е: вярно ли е – наистина?! – от чисто фонологическа гледна точка, че след съгласна българите изобщо не произнасят звука [й] (или [j] po IPA)? А вместо това единствено и само палатилизират съгласната? Пример би бил транскрипцията на бял: [б’ал], която на мен ми изглежда крайно неестествена. Вероятно донякъде защото като цяло концепцията за палаталност на съгласните съществува в (книжовния) български език само в случаите образувани със сричкотворните ‘я/ю/ьо/(йе?)’, за разлика примерно от руския и чешкия, където палатализирани съгласни се срещат и между други съгласни, и в краесловие. Мое наблюдение е, че в българския с тези гласни по-скоро се означава винаги йотация вместо палатализация, сиреч произнасяме не [б’ал], ами ясно и отчетливо [б’йал]/[bʲjaɫ]; не [д’ук’ан], ами [д’йук’йан]/[dʲjukʲjan]. Друг пример, който мога да дам, би бил ‘ясен–изяснен’. Ако следваме правилото, произношението би трябвало да бъде [йасен] – [из’аснен], което предполага промяна в произношението на самия корен на думата под въздействието на наставка. Според мен произношението остава [из’йаснен], тоест [й] след съгласната ‘з’ по естествен път води до нейното палатализиране в [з’], но без това да води до загубването на палаталната полугласна – следователно [з’й]. Но дори в независими думи като любов, голям, актьор и вятър, българите (или поне аз и всичко хора в моето обкръжение?), ясно и отчетливо произнасят полугласната – [л’Йубоф] (а не само меко ‘л’+[убоф], както примерно грък или французин със силен акцент би прочел измислена дума ‘лубов’); [гол’йам], [акт’йор], [в’йатър].

    Горещо бих оценил твоето професионално мнение по въпроса…!

    Георги

    Отговор
    • 554. Павлина  |  07.09.2017 в 14:26

      Здравей, Ѓωрги,
      Фонетиката не е любимият ми дял от езикознанието и за съжаление, не съм проучвала въпроса с палаталните съгласни. Традиционно се приема, че в думите, които ти си посочил, има палатални съгласни, а не комбинация от твърда съгласна и [й]. Възможно е след време тези официални възгледи да се преразгледат. Има и научни статии по проблема. Може да видиш тук и тук.

      Отговор
      • 555. Ѓωрги  |  07.09.2017 в 15:53

        Отлични статии!! Изключително много ти благодаря :)

        Отговор
  • 556. Павел  |  28.08.2017 в 18:40

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е за съгласуването. В художествената преводна литература много често срещам изречения от типа на „Той видя момичето и се сети, че трябва да й каже нещо“ (на момичето, дето е видял) или, да речем, „Актрисата беше миньонче, преуспяла на Бродуей, но закъсала за мъж“. „Момиче“ се използва в значението си на млада жена, девойка, и явно преводачи/редактори се свенят да използват местоимението „му“, въпреки че контекстът обикновено не оставя съмнение относно женския пол на въпросното лице в среден род.
    Правилно или грешно според теб?

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 557. Павел  |  28.08.2017 в 19:03

      Не мога да се удържа! Зададох въпроса си, седнах да чета и още в първото изречение се натъкнах на превъзходна илюстрация на въпросния проблем. Цитирам : „… лъчът на фенерчето… освети лицето на момиче на около двайсет и нещо години, със сплъстени по лицето мокри от дъжда коси и с очи, готови да изскочат от орбитите им, удушено с мъжка вратовръзка, която продължаваше да стяга гърлото й“. (Д. Кунц,“Градът“, С. 2017 г.) Хем момичето е удушенО, хем вратовръзката стяга гърлото Й.
      Очите, които били готови да изскочат от орбитите ИМ, по-скоро се дължи на неправилния изказ на главния герой.

      Отговор
    • 558. Павлина  |  30.08.2017 в 7:23

      Здравей,
      Вече съм писала по проблема.

      Отговор
      • 559. Павел  |  30.08.2017 в 23:16

        Здравей,
        Впечатлението ми е, че се злоупотребява с това „логическо“ съгласуване. Ако трябва да се избегне двоумение за пола на лицето – добре, но често двоумение няма, а пак четем примери като горните. Вторият ми въпрос е за запетаята: следва ли да я има преди „със сплъстени коси“, или можем да минем и без нея?
        Благодаря, то се знае, за очаквания отговор.

        Отговор
        • 560. Павлина  |  31.08.2017 в 7:40

          Виждам един въпрос и отговарям на него. Запетая трябва да има, защото разделя еднородни части – несъгласувани определения. Дори би трябвало да има запетая и пред мокри – отново еднородни части, но този път съгласувани определения.

          Отговор
          • 561. Павел  |  31.08.2017 в 11:23

            Първият ми въпрос беше за момичето и притежателните местоимения. :-)
            Ако някъде си писала за съгласувани и несъгласувани определения, ще се радвам да ме насочиш.

            Отговор
            • 562. Павел  |  31.08.2017 в 11:28

              Само да се допълня: не съм сигурен дали частите наистина са еднородни, защото възрастта ми се струва различен признак от физическото описание – очи, коси и пр. Спомням си един пример в някакво помагало: „Тя имаше дълга права руса коса.“ Всичко това били разнородни части и не следвало да се отделят със запетайки.

            • 563. Павлина  |  31.08.2017 в 17:42

              Теоретично проблемът за еднородните определения не е добре изяснен, много често случаите са гранични, но все пак при несъгласуваните определения е по-лесно: момиче на около двайсет години, със сплъстени коси (малко опростявам, за да е по-ясно). Ако няма запетая, излиза, че годините са със сплъстени коси. В примера с дългата и права руса коса имаме съгласувани определения, където е по-трудно да се каже еднородни ли са, или разнородни.

            • 564. Павлина  |  31.08.2017 в 17:38

              За момичето нямам какво толкова да кажа. В личната си практика се старая да спазвам граматичното съгласуване, но невинаги това е доброто решение.
              За съгласувани и несъгласувани определения не съм писала.

  • 565. lusa  |  28.08.2017 в 10:20

    Павлина, извини ме!!! Писала си преди време по темата, даже е дадена и инструкция за документите. Но те моля да коментираш двата въпроса! Благодаря ти!!!

    Отговор
  • 566. lusa  |  28.08.2017 в 9:41

    Здравей, Павлина! Административните текстове са със сложна пунктуация и с повторения. Изречението, за което питам, е с коректна пунктуация и правилен правопис според мен. Ако греша, моля да коментираш! Това „както следва“ много се използва, а би могло да се избегне…
    Във връзка с Наредба № 5 представям документи съгласно Заповед №А-345 , както следва:
    1.
    2…..
    И още нещо. При някои писма се изписва „относно“ с главна буква и двоеточие.
    Относно: П/п/рилагане на Заповед №А-345./ /
    Това изречение /след относно/ с главна или с малка буква би следвало да започва? Слага ли се точка в края му? В интернет има някакви стандарти за този вид документи, но въпросите остават – за изписването на адресати, адресанти, главни и малки букви и други… Писала ли си по темата? Благодаря ти! Хубав ден!

    Отговор
    • 567. Павлина  |  30.08.2017 в 7:30

      Здравей,
      В първото изречение трябва да има инервал след втория знак №, а интервалът пред запетаята е излишен.
      Случаят с Относно не е нормиран специално. В правописния речник са дадени примери с малка буква, когато двоеточието се употребява за въвеждане на “уточнения, допълнителни сведения или указания”. Все пак въпросното прилагане на заповедта е нещо като тема на писмото. Аз бих го приравнила със заглавие и затова според мен е редно да се пише с главна буква, нищо че е след двоеточие.

      Отговор
  • 568. Цветан  |  23.08.2017 в 14:18

    Здравейте, Павлина,
    как е правилно да се произнесат думите:
    – дойдох – с ударение на първото „о“ или второто?
    -качих – с ударение на „а“ или „и“2

    Благодаря предварително,

    Цветан

    Отговор
    • 569. Павлина  |  23.08.2017 в 16:39

      Здравейте,
      И в двте думи ударението пада на втората гласна.

      Отговор
      • 570. Цветан  |  23.08.2017 в 17:10

        А можете ли да обясните защо? Имам спор с приятел, чиято глава не увира :) Благодаря предварително.

        Отговор
        • 571. Павлина  |  23.08.2017 в 17:53

          Формата дойдòх е изключение по отношение на ударението (от формите за мин. св. време на глаголите от първи разред на първо спрежение). При формата качѝх не виждам нещо особено – тя е като увеличѝх, изпѝх, сгрешѝх, сглупѝх.

          Отговор
  • 572. Пламен  |  07.08.2017 в 14:40

    Здравей, Павлина,

    Как се изписват правилно словосъчетания от абревиатура на латиница и дума на български? Има ли универсално правило?
    IQ-тест или IQ тест
    IT-технологии или IT технологии

    Поздрави,
    Пламен

    Отговор
    • 573. Павлина  |  08.08.2017 в 7:51

      Здравей, Пламене,
      Пише се IQ тест, IT технологии.

      Отговор
  • 574. Флора  |  26.07.2017 в 14:46

    Защо …?
    Защо така е именувано новото помагало.
    Навсякъде вече заигравка :(
    http://bguchebnik.com/novi-izdania/kak-se-pishe-spravochni-tablici-po-balgarski-ezik-za-6-klas-po-novata-programa.html?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=novi_izdaniya_na_bg_uchebnik&utm_term=2017-07-26

    Отговор
    • 575. Павлина  |  27.07.2017 в 12:47

      В това издателство беше публикуван моят справочник “Как се пише?”. Неслучайно неговото заглавие е както името на създадения от мен сайт kaksepishe.com. Аз съм една от авторките на таблиците, които съдържат и правописни правила. Какво лошо има в това да се използва марката “Как се пише?” за таблиците?

      Отговор
      • 576. Флора  |  27.07.2017 в 18:51

        Павлина, извинявай! Стана като „изгубени в превода“.
        Самото изписване имах предвид.
        КАК (второто К наобратно, да не търся символ).
        Просто напоследък ми идва в повече – реклами с У-кане; българо-английски и не знам какви още съчетания …
        Понеже идеята на помагалото е точно да покаже правилата, не ми хареса Обратното.

        Отговор
        • 577. Павлина  |  27.07.2017 в 21:41

          Логото на сайта е такова; използвано е и в заглавието на книгата.

          Отговор
          • 578. Флора  |  28.07.2017 в 8:59

            Не знаех. Сега загледах сайта. Вижда се като застанеш върху логото.

            Отговор
  • 579. Павел  |  21.07.2017 в 9:07

    Здравей!
    „В края на краищата нещата се променят. И все пак… !“
    Поставя ли се интервал след многоточието и преди удивителния знак?
    Въпросът ми е дребничък и не твърде важничък, но все пак… !

    Благодаря предварително.

    Отговор
  • 581. Павел  |  15.07.2017 в 18:20

    Здравей!

    „Тъкмо седнеш, и някой вземе че нахълта вътре!“
    Има ли основание за запетайка след „седнеш“?

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 582. Павлина  |  17.07.2017 в 8:17

      Здравей!
      Формално основание няма. Най-безобидно е да се постави тире.

      Отговор
  • 583. Павел  |  14.07.2017 в 15:05

    От много четене на езикови питанки стигнах до извода, че правилно/неправилно са доста относителни понятия при правописа и пунктуацията. Това малко ме натъжи, но сигурно е за добро. Май не е толкова важно как се пише, а какво се пише.

    Отговор
    • 584. Анонимен  |  15.07.2017 в 6:30

      Да разчупим строгата форма на науката и да въведем кратка пауза във формата на питанките (коментарите). Своеобразна забежка от сериозността на страницата.

      Интересна тема за размисъл, Павле… напълно съм съгласен с теб, но не само пише, а и говори… Колкото до написаното, прави впечатление неуморното желание на Павлина да отговори всекиму, достойно е за възхищение! Към нас, задаващите питанките, ще си позволя една бележка, молба – нека опитваме и да полагаме повече усилия в търсенето на отговор на своите въпроси, преди да прибягваме за съдействие и за най-дребните и достъпни за всеки правила оттук. Рискуваме да преуморим (но не и отегчим) с това виртуалната ни приятелка, все пак и тя е истинско и живо същество, нали?

      Поздравления, Павлина, за образователното дело! Желая ти много усмивки и радост! Позволи ми да използвам случая, моля те, ако е възможно, да обърнеш новите питанки да бъдат отгоре, по-старите да са назад. При мобилната версия на страницата не е удобно за работа при сегашната настройка. Страницата е изключително популярна и единствено благодарение на технологиите и търсещите машини е възможно да бъде открита конкретна питанка. Опасявам се (но се радвам), че темата е извън мащабите на обичайното, което е и в основата на молбата ми. Продължавай делото и бъди с нас все така търпеливо и с желание!

      Усмивки от читател и весел почитател!

      Отговор
      • 585. Павел  |  15.07.2017 в 18:17

        Здравей, Анонимен!
        Щом това е забежка от сериозността на страницата, да разбирам ли, че написаното е несериозно? Отговарям си с „не“ и продължавам:
        Най-дребните и достъпни правила са дребни и достъпни за един, за друг те може да не изглеждат така. Разполагам с противоречащи си помагала (издадени в една година), а определени правила не знам къде да търся. Дори и да ги намеря, няма гаранция, че ще ги разбера или приложа както трябва. Осланям се най-вече на посочените примери. Отделно стои въпросът с правила като запетаята при „Да“-изреченията, които, съдейки по всичко, масово не се спазват.
        Авторката на този блог е отговорила на около хиляда въпроса – някои елементарни, други – не – за период от близо 7 години. Правила го е, за да помогне и на себе си. Поставила е ограничение от два въпроса седмично, зададени от един и същи човек. Обикновено е отговаряла след разумен период от 3-4 дена. И не е „глезила“ питащите – стремяла се е да бъде доста лаконична и по възможност да ги насочи към вече готов материал за съответното правило.

        Отговор
        • 586. Павлина  |  17.07.2017 в 8:33

          Понеже в този коментар съзирам известно омаловажаване на моя труд, нека да споделя някои неща и аз на свой ред да поставя някои питанки:
          1. Да, има въпроси, които ми дават повод за размисъл, и отговаряйки на тях, самата аз извличам полза. Много по-често обаче помагам единствено на питащите.
          2. Лаконичният отговор невинаги означава, че съм отделила малко време на въпроса дори и в конкретния момент. Възможно е да съм направила някаква справка преди това или поне да съм отделила време да помисля, нали?
          3. Ако отговорът на въпроса ми е отнел малко време, дали това не ми е коствало 25 години усилия и работа преди това?
          4. Освен на тези въпроси в блога, ежедневно отговарям на въпроси в имейла на https://kaksepishe.com/, също и на Facebook страницата на “Как се пише?”.
          5. Непредубедено проследете датите на въпросите и моите отговори на тази страница. Дали твърдението “Обикновено е отговаряла след разумен период от 3-4 дена” отговаря на истината?

          Отговор
          • 587. Павел  |  17.07.2017 в 19:32

            Не омаловажавам ничий труд и много благодаря за здравето, което се е превърнало в поздрав. Наблюденията ми са единствено върху блога, а не върху Фейсбук (не го обичам) и „Как се пише“. Да, сигурно сте права за датите и съм се натъкнал по-скоро на изключения, от които съм направил горния извод.
            С вашите питанки от 1. до 3. малко, така да се каже, ме поставяте в пас – гостенин съм тук. Хайде да го завъртим така: тълкувайте коментара ми единствено добронамерено.

            Отговор
            • 588. Павел  |  17.07.2017 в 20:04

              ПС: Все пак ето един риторичен въпрос и от мен: смятате ли, че човек, който искрено се радва на поправена правописна грешка в коментара си, е способен да омаловажава редакторския и коректорския труд?

      • 589. Павлина  |  17.07.2017 в 8:18

        @Анонимен, благодаря за разбирането. :)

        Отговор
        • 590. Анонимен  |  19.07.2017 в 13:21

          Най-малкото, което мога да направя, Павлина…

          Павле, тревожа се да не съм прозвучал с упрек, ни най-малко, прости, ако е прозвучало по този начин, моля те!

          Усмивки за компанията и читателите, моля! : ) :D

          Отговор
  • 592. Павел  |  11.07.2017 в 11:06

    Здравей,
    В изречението „Избягах от болницата преди края на лечението си и без да ме изпишат“ има ли запетайка между „болницата“ и „преди“? Ако не – защо?

    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 593. Павлина  |  11.07.2017 в 17:55

      Здравей,
      Не виждам основание за поставяне на запетая. Няма как да отговоря на втория въпрос, защото има правила за поставяне на запетая, а не за непоставяне (освен ако не става въпрос за изключение).

      Отговор
      • 594. Павел  |  12.07.2017 в 8:17

        Ако има начин да отговориш на въпроса, зададен в 2097, ще се радвам да го направиш. :)

        Отговор
  • 595. Павел  |  06.07.2017 в 22:11

    Здравей, Павлина!
    Допустимо ли е в звателен падеж моето име да се изпише „Павле“?
    Предварително благодаря за отговора.

    Отговор
    • 596. Павлина  |  12.07.2017 в 10:10

      Мисля, че начинът на образуване на звателните форми в съвременния български език не е нормиран толкова детайлно.

      Отговор
  • 598. Павел  |  06.07.2017 в 10:54

    Здравей, Павлино! (Разрешаваш ли ми да се обръщам към теб в звателен падеж?)
    Има ли запетайка в следното изречение:
    „В приблизителен превод тези имена гласят, както следва: Резача, Ножаря, Гробаря.“

    Отговор
    • 599. Павлина  |  06.07.2017 в 18:33

      Здравей, Павеле,
      В изречението трябва да има запетая.
      Предпочитам да се обръщат към мен с Павлина.

      Отговор
  • 600. Поли Николова  |  26.06.2017 в 11:40

    Здравей, Павлина.
    Моля за помощ при един израз: “Този хилядолетия стар процес запазва…”
    На мен ми хрумва само „Този хилядолетен процес…’
    Ти какво би написала?
    Благодаря предварително!
    Поли

    Отговор
    • 601. Павлина  |  26.06.2017 в 14:10

      Здравей,
      Вторият вариант е за предпочитане, разбира се.

      Отговор
  • 602. Mdle  |  25.06.2017 в 23:50

    Езикова питанка № 2
    „Но като цяло ризортите са хубаво нещо, да не се настройваме срещу тях. Направо се размечтах за ризортна почивка налято. :)“
    Вероятно разпозна своя текст.
    Наесен и напролет – да, но налято и назима? Часът е късен и може би умът ми не е бистър, но не се сещам никъде в писмената реч да съм виждал употребено такова наречие. Лете, лятно време, лятос, през лятото – много пъти.
    Ето какво открих в интернет:
    https://gong.bg/football-sviat/mondial-2018/franciia-se-razbra-za-kontrola-s-rusiia-na-liato-398211?
    Твоят коментар?

    Поздрави,
    Павел

    Отговор
    • 603. Павлина  |  26.06.2017 в 14:11

      Не е прието налято да се пише слято, но за мен е логично, след като напролет и наесен се пишат така.

      Отговор
      • 604. Mdle  |  26.06.2017 в 15:57

        Прочитайки го слято, в първия миг се обърках и се зачудих за питие ли става дума. Категоричен съм, че за пръв път го виждам изписано така – а аз чета много.

        Поздрави!

        Отговор
  • 605. Mdle  |  25.06.2017 в 9:22

    Здравейте!
    Прочетох следното изречение:
    „И двете имаха брутално дълги крака, блестящ тен и нито грам излишна мазнина.“
    Краката и тенът са нещо, което човек има, а излишната мазнина е нещо, което героините на разказа очевидно нямат. По тази причина изречението малко ме дразни. Все едно да се каже: „Те имаха нито грам излишна мазнина.“

    Какво мислите Вие, бихте ли оставили изречението в първоначалния му вариант?
    Предварително благодаря!

    Отговор
    • 606. Mdle  |  25.06.2017 в 9:26

      Да се допълня, че бих го направил така, ако зависеше от мен (то не зависи, ама карай да върви): „Двете бяха с брутално дълги крака, блестящ тен и по себе си нямаха нито грам излишна мазнина.“

      Отговор
    • 607. Павлина  |  25.06.2017 в 9:28

      Здравейте,
      Според мен изречението не се нуждае от редактиране. Ясно и стегнато е, не виждам логическо противоречие. Вие как бихте редактирали?

      Отговор
      • 608. Mdle  |  25.06.2017 в 13:12

        Павлина, в коментар номер 2083 е оригиналният вариант, в 2084 – така, както аз бих го редактирал.

        Отговор
        • 609. Павлина  |  26.06.2017 в 14:09

          Бих предпочела първия, нередактиран вариант.

          Отговор
  • 610. Владимир Данчев  |  13.06.2017 в 22:52

    Здравей, Павлина,

    Въпросът ми е за „правилното“ ударение в българското мъжко лично име Олег. Погледнах в „Речник на личните и фамилните имена у българите“ на Стефан Илчeв (издание от 1969 г.) и в „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“ на Николай Ковачев (издание от 1987 г.) – и двата справочника посочват руския произход на името и го привеждат с ударение върху „е“ – то (както е и на руски). В сегашната речева практика у нас обаче преобладава, по мои наблюдения, изговор с ударение върху „о“ – то. Типичен пример е Олег Ковачев – актьор, режисьор и оператор, чието лично име неизменно се произнася с ударение върху първата сричка.

    Моля те за коментар.

    Отговор
    • 611. Павлина  |  14.06.2017 в 14:59

      Здравей,
      При собствените имена е трудно да се говори за правилно ударение. Като правилен се възприема по-често срещаният изговор, в случая – с ударение на О.

      Отговор
  • 612. Д. Вълчева  |  07.06.2017 в 21:47

    Здравейте,
    Как се съкращава думата свидетел?

    Отговор
    • 613. Павлина  |  08.06.2017 в 7:48

      Здравейте,
      Не ми е известно да има общоприето съкращение. Вероятно се употребява в юридическата сфера. Възможно е да се съкрати св. и свид., но от контекста трябва да е ясно какво означава.

      Отговор
      • 614. Д. Вълчева  |  08.06.2017 в 22:32

        Благодаря за отговора. Не съм специалист, но може би трябва да се употребява съкращението свид., тъй като съкращението св. е прието да се използва за светия/свети.

        Отговор
  • 615. Мари  |  05.06.2017 в 22:25

    Здравей, Павлина. Как се пише „не особено“ – слято или разделно? В речника няма такава дума, но преди време в страницата си във Фейсбук Езикови справки са отговорили, че се пише слято според правилото. Но според кое правило – не са уточнили.

    Отговор
    • 616. Павлина  |  07.06.2017 в 13:32

      Здравей, Мари,
      Правилото, което се отнася за случая е посочено тук. То не е общовалидно, защото има и наречия с не-, които се пишат слято според словника, макар да не се образува дума с противоположно значение: недотам, невинаги. Аз бих написала не особено.

      Отговор
  • 617. Венета Попова  |  01.06.2017 в 21:17

    Благодаря много и за допълнителната забележка.

    Отговор
  • 618. Венета Попова  |  31.05.2017 в 16:04

    Здравейте,
    Обръщането ми към теб съдържа в себе си и благодарността, че си се предоставила да помагаш на съмняващите се и незнаещите.
    Въпросът ми е за мястото на запетайките в следните изречения като примери:

    1. Авторката на книгата Мерилин Фъргюсън посочва това.
    2. Тибетските монаси начело с техния водач Далай Лама пристигнаха на поклонението.
    3. Авторът на тази известна книга Джоузеф Кар твърди, че нацизмът е синоним.
    4. Най-почитани са тибетските монаси начело с техния водач Далай Лама.
    5. Президентът на Съвета за външни взаимоотношения Лесли Гелб го заяви.
    6. Докладът от 420 страници на ООН „Нашият глобален квартал“ очертава план и призовава към тази конференция.

    Отговор
    • 619. Павлина  |  01.06.2017 в 10:48

      Здравейте,
      В тези изречения няма основание за запетаи. В 2 и 4 техния трябва да се замени със своя. Вижте тук.

      Отговор
  • 620. Mdle  |  31.05.2017 в 12:25

    И за да конкретизирам питането си – има ли разлика, ако напишем:
    „Булдогът от горния етаж басово и самотно излая с надеждата, че…“
    „Принцесата отчаяно изпищя с надеждата, че…“

    Отговор
    • 621. Павлина  |  01.06.2017 в 10:44

      Има разлика, защото еднородните части са разделени от сказуемото, затова в тези изречения не се пише запетая.

      Отговор
      • 622. Mdle  |  01.06.2017 в 12:43

        Благодаря!

        Отговор
  • 623. Mdle  |  31.05.2017 в 12:16

    Здравейте!

    Често попадам на следния тип изречения:
    „Булдогът от горния етаж излая басово и самотно с надеждата, че тази сутрин ще бъде изведен или нахранен.“
    „Принцесата изпищя отчаяно с надеждата, че някой ще я чуе.“
    Според мен правилно не е поставена запетайка преди „с надеждата“, но в някои книги коректорите биха поставили такава точно на това място. Какво мислите Вие?
    Пояснявам, че не съм филолог.

    Предварително благодаря.

    Отговор
    • 624. Павлина  |  01.06.2017 в 10:43

      Здравейте!
      Редно е да се постави запетая, защото самотно и с надеждата са безсъюзно свързани еднородни части – обстоятелствени пояснения за начин.

      Отговор
  • 625. Боян  |  31.05.2017 в 11:20

    Здравей, Павлина.

    Би ли ми помогнала със запетаите в това изречение.

    Силата на вездесъщието, да присъстваш еднакво навсякъде, е атрибут на божествената, а не на човешката природа.

    Благодаря предварително.

    Отговор
    • 626. Павлина  |  01.06.2017 в 10:49

      Здравей,
      По-добре е вместо първата запетая да се постави тире. Другите запетаи са правилни.

      Отговор
  • 627. Владимир Данчев  |  25.05.2017 в 23:50

    Здравей, Павлина,

    Включих се в кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ на 24 май т. г. в София.

    В хода на проведената проверка (диктовка) ми направи впечатление търпимостта, с която участващите сътруднички на Института за български език към БАН се отнесоха към моето предложение в края на „Как да не ги обича човек“ да се постави многоточие (…) – като алтернатива на спуснатото „указание“ да се постави съчетание от въпросителен и удивителен знак (?!), с уговорката обаче, че може да се постави и само удивителен (!) или само въпросителен (?) знак.

    Моля те за коментар.

    И още нещо – забелязах обезпокоителни според мен признаци на повсеместна феминизация на вашата професия. Сред няколкото момичета, участващи в кампанията на едно от местата в столицата, не зърнах нито едно момче. Известно е все пак, че най-изтъкнатите езиковедци с действителен принос в науката, включително у нас, са в мнозинството си мъже …

    Отговор
    • 628. Павлина  |  27.05.2017 в 14:06

      Здравей, Владимире,
      Съдържанието на изречението е такова, че в края му може да се постави и …, и ?, и !, и ?!

      Отговор
  • 629. Pepi  |  24.05.2017 в 16:15

    Здравей,

    1.Искам да попитам как се пише:
    Рокля – тип „пачка“,
    Рокля, тип „пачка“
    или
    Рокля тип „пачка“.

    Рокля, тип „бюстие“, Рокля – тип „бюстие“ или Рокля тип „бюстие“.

    2.Малка или голяма буква използваме след двоеточието в случая:
    Инструкции за пране: Ръчно пране / ръчно пране.

    Отговор
    • 630. Павлина  |  27.05.2017 в 14:31

      Здравейте!
      1. Аз бих написала:
      Рокля – тип пачка или Рокля, тип пачка.
      Рокля – тип бюстие или Рокля, тип бюстие.
      2. Малка буква.

      Отговор
  • 631. Mdle  |  23.05.2017 в 11:51

    Здравейте,
    Ако съм изчерпал лимита си от два въпроса – моля отговорете ми следващата седмица. Ако ли не… сторете го, когато прецените за удобно!

    1. „Виждам две изречения – сложно и просто – свързани чрез съюза „и“.
    2. „Виждам две изречения, свързани чрез съюза „и“.

    В по-старите книги задължително биха сложили запетайка след „просто“ в първия пример. Направи ми впечатление обаче, че в няколко романа, издадени в последните година-две, запетайки вече не се поставят преди второто тире. Променено ли е правилото?
    Нужни ли са още едни кавички след точката? Визуално биха стояли доста грозно.

    Поздрави и предварително благодаря!
    Павел

    Отговор
    • 632. Павлина  |  27.05.2017 в 14:28

      Здравейте,
      Променено е правилото, когато съчетанието от точка и запетая е в края на пояснителен израз, вмъкнат в цитат. Допуска се да не се пише запетая, само тире. За други случаи, в които части от изречението са оградени с тирета и второто трябва да се комбинира със запетая, няма изрично допускане за неупотреба на запетая, но има такъв пример – с изпускане на запетаята – в правописния речник.
      След точката трябва да се поставят кавички.

      Отговор
  • 633. Мирчева  |  19.05.2017 в 21:07

    Редица митове за Сътворението на света……
    Правилно ли сътворението да се пише с главна буква?

    Отговор
    • 634. Mdle  |  22.05.2017 в 23:32

      Ако просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между две прости изречения, свързани със съюза и или или, в края му се пише запетая.

      „Не ми обясниха къде е грешката, и просто ме отпратиха набързо.“

      Не виждам основание тук да има запетайка. Виждам две изречения – сложно и просто – свързани чрез съюза „и“. Бихте ли споделили какво мислите и къде мога да прочета повече (изключая речниците, каквито нямам подръка).

      И още: правилно ли са затворени кавичките?

      Поздрави,
      Павел

      Отговор
      • 635. Павлина  |  23.05.2017 в 11:10

        Изречението, оградено в кавички, е сложно и се състои от три прости: Не ми обясниха; (къде) е грешката; просто ме отпратиха набързо. Първото и третото са свързани със съюза и. Между тях е вмъкнато просто изречение, в чието начало не се пише запетая, защото е въведено с въпросителна дума, но в края му се пише запетая.
        Надеждни онлайн източници няма или поне аз не бих гарантирала за нито един, с изключение на сайта kaksepishe.com, който е създаден и се поддържа от мен.
        Кавичките са затворени правилно.

        Отговор
    • 636. Павлина  |  23.05.2017 в 11:12

      И за мен е странна тази главна буква. Коментари има тук.

      Отговор
  • 637. Спас Колев  |  18.05.2017 в 15:16

    Здравей.

    Имаше правило, по което -ски се съкращава на -ки след определени съгласни („волжки“, „норвежки“). Дали ти е подръка за кои случаи се отнася, защото гледам едно „Велбъждско деспотство“ и ми боде очите. :)

    Благодаря.

    Отговор
    • 638. Павлина  |  18.05.2017 в 18:38

      Правилото не включва случая с велбъждски. Тук е намесено историческото словообразуване, но специално за тази наставка не съм проучвала как стоят нещата. Наистина трудно се произнася велбъждски.

      Отговор
  • 639. lusa  |  17.05.2017 в 14:12

    Павлина, здравей! Моля да коментираш правописа на тези думи: нулевоенергийни сгради, енергоефективни, нискоенергийни и енергийноефективни сгради! За мен правописът е коректен… Благодаря ти!

    Отговор
    • 640. Павлина  |  18.05.2017 в 18:24

      Не виждам нещо смущаващо, но би трябвало да се избере единият вариант – енергийноефективни или енергоефективни. Лично аз бих предпочела втория.

      Отговор
  • 641. Али  |  12.05.2017 в 1:04

    Здравей, Павлина! Витаят слухове, че от БАН ще изследват нагласите на народа към някои неща в езика като стъпка към голяма езикова реформа. Знаеш ли подробности за въпросното изследване? Извинявай, ако вече си писала за това!

    Отговор
    • 642. Павлина  |  13.05.2017 в 17:27

      Здравей, Али!
      Знам само това, което може да се прочете в различни сайтове. Не знам какво ще стане след изследването и дали изобщо някой ще се осмели да предприеме промени в кодификацията.

      Отговор
  • 643. Румяна  |  09.05.2017 в 22:27

    Здравейте!
    Правилно ли е да се използва при представяне на гости г-жа д.ик.н. Я.Т. или само д.ик.н. Я.Т.?

    Отговор
    • 644. Павлина  |  11.05.2017 в 12:28

      Здравейте!
      Въпросът е не дали е правилно, а дали е уместно и как е уместно. Как е уместно пък зависи от това на кого се представя човекът. Вероятно уместно (в някаква средностатистическа ситуация) би било: Представям Ви госпожа Я.Т., доктор на икономическите науки. Също трябва да се внимава със званията – дали е доктор на икономическите науки, или е доктор по икономика.

      Отговор
  • 645. Цветелина  |  02.05.2017 в 10:10

    Павлина, моля за едно уточнение – къде се пише запетая при тогава – когато. Пример: Не съм съгласна детето да тръгне тогава, когато само си реши или Не съм съгласна детето да тръгне, тогава когато само си реши.

    Отговор
    • 646. Павлина  |  04.05.2017 в 7:21

      Пише се точно там – подчиненото изречение пояснява думата тогава в главното.

      Отговор
  • 647. Stanko  |  29.04.2017 в 5:46

    Здравей,
    Попаднах на изречение,което разбирам и същевременно,не разбирам. Ще съм благодарен,ако ми помогнеш да разбера,кое точно не е наред и дали е позволено да бъде структорирано по този начин.Изречението е следното „Всеки отговор на този въпрос, който не включва думата „facebook“, можем да приемем,като ненадежден“

    Отговор
    • 648. Stanko  |  29.04.2017 в 6:04

      Написано е,като отговор на въпрос,
      зададен във фейсбук.

      Отговор
    • 649. Павлина  |  30.04.2017 в 12:47

      Здравей,
      Не ми е съвсем ясна ситуацията. Вероятно може да се намери и по-добър превод (предполагам, че изречението е преведено), например: Всеки отговор на този въпрос, който не включва думата facebook, се смята за ненадежден.

      Отговор
  • 650. Боян Георгиев  |  28.04.2017 в 13:23

    Павлина , здравей.
    Искам да попитам дали изразът: „в по-голяма или по-малка степен“ се огражда със запетаи?

    Благодаря ти предварително.

    Отговор
    • 651. Павлина  |  30.04.2017 в 12:44

      Здравей,
      Може да се обособи, а може и да не се обособи – зависи от автора.

      Отговор
  • 652. Светлана Йорданова Димитрова  |  25.04.2017 в 11:53

    Здравейте, пиша тук за първи път.
    Имам спор с позната, която твърди , че думата ,,дето“ е станала книжовна форма и може да се употребява спокойно като дублет на ,,където “. Бях изумена и не вярвам. Така ли е наистина? Благодаря!

    Отговор
    • 653. Павлина  |  27.04.2017 в 7:31

      Здравейте,
      Думата е разговорна и има широка употреба в художествената литература. Доколкото художественият и разговорният стил са стилове на българския книжовен език, не може да се каже, че е некнижовна. Във всеки случай, където и дето не са дублети – имат различна сфера на употреба.

      Отговор
  • 654. Катинка Диковска  |  24.04.2017 в 17:57

    Здравейте,
    Искам да питам коя дума е подлог в изреченито: „Най-често срещаната дума на Свети Валентин е „обичам те“.“ ?Благодарядко предварително.

    Отговор
  • 656. Диана Любомирова  |  06.04.2017 в 16:35

    Здравей, Павлина,

    Имам въпрос – какво се случва с кавичките? Да не би вече да се изместват от употреба? В тази връзка, моля те да поясниш, как се изписва правилно:
    Той има придобити специалности по Биохимия, Ботаника, Генетика – има ли кавички и с главни букви ли се пишат (Биохимия и т.н.)
    Също следната употреба – има ли я, или не: „Той е бил асистент в катедра „Биохимия“??, „Генетика“?? на Факултета по Биология?? към ….“
    Благодаря,
    Диана

    Отговор
    • 657. Павлина  |  08.04.2017 в 13:02

      Здравей,
      Кавичките не са особено функционален препинателен знак, затова е разбираемо, че се пренебрегват.
      Правилно е така:
      Той има придобити специалности по биохимия, ботаника и генетика.
      … асистент в катедра “Биохимия” на Факултета по биология…

      Отговор
  • 658. Georgi  |  03.04.2017 в 14:39

    Здравей отново, Павлина!
    Този път няма да те изморявам с много въпроси, само 2 искам да задам :)
    Първият ми въпрос е за пунктуацията при думите „не“ и „да“. Например нужна ли е запетаята тук:
    Иначе (,) да, съгласен съм!
    Обаче (,) не, не съм съгласен!
    Другият ми въпрос :) При думи като „ами“, „хайде“, „айде“ винаги ли пишем запетая от двете им страни?
    Хайде (,) да го направим!
    А да се обзаложим!
    Ами не знам.
    Благодаря ти! :)

    Отговор
    • 659. Павлина  |  04.04.2017 в 7:26

      Здравей,
      Изрични правила няма. По-точно, има, но са крайно оскъдни. Аз бих написала така:
      Иначе, да, съгласен съм!
      Обаче не, не съм съгласен!
      Хайде, да го направим! (запетаята означава пауза)
      Хайде да го направим! (без пауза)
      А да се обзаложим! (Ако това “а” е частица, както предполагам, трябва да се напише с ударение.)
      Ами не знам.

      Отговор
  • 660. Даяна  |  03.04.2017 в 0:28

    Здравей, Павлина!
    Много се радвам, че има такъв блог и че си толкова отзивчива да помагаш на хората!
    Въпросът ми е за един казус. В един сайт прочетох следното:
    „Запетая се пише пред ДА, КОГА, КАК, КЪДЕ, ЗАЩО и др., ако подчиненото изречение, което те въвеждат, пояснява съществително име (или местоимението ТОВА), стоящо непосредствено преди началото на подчиненото: „Зададоха му въпроса, как е дошъл.“ “
    Досега си мислех, че се пише запетая само когато тези думи пояснява показателно местоимение, а не всяко съществително име. Запетаята след „въпроса“ не е ли излишна в случая?
    И още един въпрос – кога пишем запетая при колкото, както,…
    „Аз знам (,) колкото теб“
    „Направи го (,) както решиш“
    „Определи (,) каквото пожелаеш“
    И други подобни примери мога да измисля.
    Благодаря ти предварително! :)

    Отговор
    • 661. Павлина  |  04.04.2017 в 7:20

      Здравей, Даяна,
      Правилото за запетаята категорично не е вярно. Не се пише запетая, вкл. и след това.
      https://kaksepishe.com/zapetaya-vaprositelni-dumi/
      https://kaksepishe.com/zapetaya-da/
      Запетая не се пише, когато второто просто изречение в състава на сложното е въведено с относително местоимение (колкото, каквото, който) и пояснява направо сказуемото в предходното изречение. Тоест запетая трябва да има само във втория от трите примера.

      Отговор
  • 662. lusa  |  01.04.2017 в 18:05

    Павлина, здравей! При оформяне на програма инициативите може ли да завършват с удивителна? Инициативата „Запознай се с нашите нови продукти!“ започва в 10.00 часа. Творческата работилница „Бъдете част от нас!“ е от 11.00 часа? Аз мисля, че и по двата начина е възможно да изглежда текстът /с удивителен знак и без знак
    /. Благодаря за твоята позиция! Хубав април!

    Отговор
    • 663. Павлина  |  04.04.2017 в 7:09

      Здравей,
      Удивителният знак не е подходящ в първия случай според мен, защото издава прекалена настоятелност, а изразът би трябвало да звучи като покана. Във втория пример ми се струва уместен.

      Отговор
  • 664. Цветелина  |  30.03.2017 в 13:50

    Павлина, моля за съдействие. Има ли запетая след „нещо повече“: Нещо повече, може да се наложи да работя и по стрес тестовете.

    Отговор
  • 666. Диана  |  24.03.2017 в 12:49

    Здравейте, Павлина,

    Адмирации за блога, който сте създали!

    Имам следния въпрос към Вас: в помагалото „Правопис и пунктуация на българския език“ разработено от Института за български език при БАН (Просвета), пише следното:

    1. Със запетаи се отделят вметнати думи и изрази, които в други случай могат да функционират като части на изречението (пр: изглежда, да речем, честно казано, естествено, за съжалени и т.н).

    също така пише:

    2. Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като вметнати в изречението (пр: всъщност, впрочем, например, действително и т.н).

    Не успях да разбера каква е разликата между двете правила.
    Бихме ли пояснили какво се има предвид под „вметнати думи и изрази, които в други случай могат да функционират като части на изречението“.
    Преди да прочета тези пояснения, винаги отделях вметнатите думи/изрази със запетая, сега не съм сигурна в кои случаи трябва да го правя. :)

    Благодаря предварително!

    Отговор
  • 668. Цветелина  |  23.03.2017 в 10:23

    Здравейте, Павлина,
    Моля за малко помощ – има ли запетая пред второто „че“ в следното изречение: Резултатите показват, че при част от активите не се наблюдава промяна, както и че с увеличаване на техния размер, се увеличава броят на изчисленията.
    Благодаря.

    Отговор
    • 669. Павлина  |  24.03.2017 в 17:17

      Здравейте,
      Няма основание за запетая. Но и третата запетая е излишна.

      Отговор
      • 670. Цветелина  |  27.03.2017 в 10:25

        Много благодаря.

        Отговор
  • 671. Венета Попова  |  22.03.2017 в 16:19

    Здравейте Павлина,
    Срещам затруднение със слятото или разделно писане на изрази, като:
    от тук дотам; до тогава, докато; от сега до вечността.
    Аз Ви благодаря, че сте се предоставили на разположение на пишещите.
    Очаквам вече отговора Ви.
    Благодаря

    Отговор
    • 672. Павлина  |  23.03.2017 в 8:18

      Здравейте, Венета,
      И аз срещам трудности. :) Правописът на първия и третия израз не е нормиран изрично. Нормирани са изразите от горе до долу, от сега нататък. Аз бих ги написала като Вас. За втория израз нямам колебания – дотогава, докато.

      Отговор
  • 673. Georgi  |  17.03.2017 в 17:29

    Здравей отново, Павлина! Дано не ти омръзне от мен :)
    Искам да те питам за няколко нови изречения, при които не съм сигурен дали да поставям запетая. Търсех в интернет, но нищо не намерих.
    В следните случаи имаме подчинени изречения, но са с нестандартен словоред и не съм сигурен за запетаите:
    Избери си (,) колкото може (,) повече.
    И се втурнаха да му помагат (,) кой (,) с каквото може.
    Когато имаме дума като „колкото“, „както“, без с нея да се въвежда изречение, нужна ли е запетая? Например…
    Аз не съм толкова добър (,) колкото теб.
    Важи ли правилото, че когато имаме уточняваща дума, не се пише запетая никъде, при „който“, „която“… Например…
    Най-добре се смее (,) само който се смее последен.
    Ако след „който“ имаме някакъв съюз, въвеждащ друго просто изречение, пишем ли запетая помежду им:
    Той е човек, който (,) когато и да сгреши, винаги печели.
    В случаи като този пишем ли запетая – „Това е един смешен, но не и интересен (,) виц.
    И последен въпрос – относно сложните съюзи с „че“. „Благодарение на това че“ може ли да е сложен съюз? Запетаята преди „благодарение“ ли пишем или преди „че“?
    Извинявай за многото въпроси, но все гледам да пиша перфектно до последния пунктуационен знак. Надявам се да не те натоварвам! Благодаря ти предварително!

    Отговор
    • 674. Павлина  |  21.03.2017 в 10:18

      Здравей, Георги,
      Наистина седем въпроса наведнъж са малко повечко. :)
      Когато с относително местоимение (колкото) се въвежда просто изречение, поясняващо направо сказуемото в предходното просто изречение, не се пише запетая.
      За въпросителните думи (кой) важат правилата тук, но в случая имаме устойчив израз (кой с каквото може), който не представлява просто изречение, така че не се пишат запетаи.
      При конструкции колкото… толкова; толкова… колкото се пише запетая пред втория съюз.
      Думата само е уточняваща и пред който.
      За който, когато виж т. 1.2. тук.
      В примера с вица няма основание за втората запетая.
      При благодарение на това че бих поставила запетая пред че.

      Отговор
  • 675. Georgi  |  08.03.2017 в 23:00

    Здравей отново, Павлина!
    Искам да те попитам за няколко специфични изрази, при които не съм сигурен дали трябва или не да пишем запетая.
    Трябва ли запетая между „така“ и „както“ в следното изречение?
    Така (,) както той работи, така (,) както той почива, така можеш и ти.
    Изразът „най-общо“ отделя ли се със запетаи? Например…
    „Най-общо (,) те се делят на……
    Относно пълния член… как е правилно в следния случай…
    „Направи добро на някой/някого човек“?
    Трябва ли да-изречението да се огради със запетаи в следния случай:
    Зададоха му въпрос (,) да ходят ли до магазина, защото не бяха сигурни.
    И последен въпрос, дано не те затруднявам… често се двоумя как да напиша например „средностатистически“ или „средно интелигентен“. Има ли някакво правило за такива случаи?
    Предварително ти благодаря, Павлина, и честит 8-ми март! :)

    Отговор
    • 676. Павлина  |  10.03.2017 в 7:57

      Здравей, Георги,
      Трябва да има запетаи в първото изречение.
      В конкретния пример не бих написала запетая след най-общо.
      Правилно е някой, защото местоимението не е употребено самостоятелно, а е определение към човек. Членуването няма нищо общо.
      Не се пише запетая пред това да-изречение. Правилата подробно са изложени тук.
      Думата средностатистически се пише слято. Бих написала средно интелигентен. Правилото е разтегливо – ключовият въпрос е дали двете съставки образуват смислово единство.

      Отговор
  • 677. krariyaworld  |  05.03.2017 в 11:45

    Бърз въпрос и от мен – новости или новостти?

    Отговор
  • 680. Йорданка Шиякова  |  24.02.2017 в 10:18

    „прочие“ или „прочее“

    Отговор
    • 681. Павлина  |  27.02.2017 в 9:13

      В правописния речник е включена само думата прочее.

      Отговор
  • 682. Georgi  |  22.02.2017 в 1:51

    Здравей, Павлина!
    Поздравления за невероятния блог!
    От известно време търся дали се пише запетая в случаи като тези –
    Ходи (,) където пожелаеш.
    Прави, (,) каквото поискаш.
    Говори (,) с когото ти се говори.
    И още един въпрос – при два съюза един след друг пише ли се запетая помежду им? Останал съм с впечатлението, че ако първият съюз е многосричен, се пише запетая между двата съюза, а ако първият е едносричен (и, ако, но), запетая помежду им не се поставя. Какво мислиш по темата?
    Предварително ти благодаря!

    Отговор
    • 683. Павлина  |  23.02.2017 в 9:26

      Здравей, Георги,
      Според официалните правила в първото изречение трябва да се постави запетая, а във второто и третото – не. Когато подчиненото изречение се въвежда с относително местоимение и пояснява направо сказуемото от главното (а не местоимение или същ. име например), не се пише запетая. Каквото и когото са относителни местоимения.
      По втория въпрос може да видиш например тук т. 1.2 и 2.1.

      Отговор
  • 684. Златка  |  18.02.2017 в 16:37

    Здравей, Павлина!
    Първо – поздрави за полезния блог!
    А сега един въпрос: Как да напиша следното име: читалище „Будилник 1898“ или читалище „Будилник“ 1898? 1898 е годината на създаването на читалището и ръководството е решило тя да се включи в името му. Според мен е правилен първият вариант, но вече на много места го виждам написано по втория начин и започвам да се съмнявам в моите познания. :)
    Предварително благодаря за отговора!

    Отговор
    • 685. Павлина  |  20.02.2017 в 21:39

      Здравей!
      Редно е кавичките да се затварят след годината. Имам чувството, че неотдавна отговорих на този въпрос или на подобен.

      Отговор
  • 686. Габриела  |  16.02.2017 в 20:18

    Здравей, Павлина,
    Имам огромни колебания кога да пиша кавички, особено при текст на латиница. Пример – бутон start или бутон „start“. (Въпросът важи и при кирилица.) Или в следното изречение: В лентата на задачите въведете settings… Трябва ли „settings“ да е отделено в кавички? Благодаря предварително!!!

    Отговор
    • 687. Павлина  |  17.02.2017 в 10:19

      Ако думите се изписват с кирилица, се поставят кавички. Ако са с латиница – без кавички.

      Отговор
  • 688. Диана  |  15.02.2017 в 23:33

    Здравей,
    Моля те да ми обясниш всичко за причастията! Нищо не разбирам!

    Отговор
    • 689. Диана  |  16.02.2017 в 9:18

      По точно как да различавам глаголите на „л“ от причастията на „л“?И как да различавам прилагателните ,които завършват на „н“ от миналите страдателни причастия?Как изобщо да ги откривам по-бързо и да съм сигурна,че те са причастия?Кажи ми нещо „открояващо“межу тях.Та така да съм убедена,че една дума е причастие.
      Благодаря предварително за отговора!

      Отговор
      • 690. Павлина  |  17.02.2017 в 10:27

        Причастията са образувани от глаголи, но се променят по род и число и могат да се членуват, подобно на прилагателните имена. Само деепричастията (тичайки, пишейки) не се променят. Например изключен е причастие, защото е образувано от глагола изключа; изключителен е прилагателно име, защото не е образувано от глагол.
        Причастията на също са образувани от глаголи (тичал, пишел, писал) и често се употребяват в приказките, защото служат като преизказни форми. Също така влизат в състава на сложните времена (тичал съм, бях тичал, ще съм тичал). Като цяло въпросът, който поставяш, е твърде обширен и не може да се изчерпи в един коментар.

        Отговор
  • 691. Владимир Данчев  |  13.02.2017 в 15:57

    Здравей, Павлина,

    В сферата на услугите от страна на персонала повсеместно се използва формата „изчакайте !“ Глаголът „изчаквам“ обаче е преходен – „изчаквам някого“, „изчаквам реда си“ и пр. Защо не се използва правилната форма „почакайте !“ ? Каква е според теб причината за това поредно опростачване на езика ни ?

    Отговор
    • 692. Павлина  |  14.02.2017 в 13:38

      Здравей,
      За мен тази употреба е нормална. Глаголът изчаквам е преходен, но не е задължително преходните глаголи да се употребяват с допълнение. Двата глагола имат различни значения и мисля, че изчаквам е по-уместен – чакането невинаги е малко.

      Отговор
  • 693. Mia  |  29.01.2017 в 23:44

    Здравей, Павлина!
    Въпросът ми е – правилно ли са написани думите „самообслужване“ и „люлеещ се стол“? Защото съм ги виждала и като „самобслужване“ и „люлеещ стол“… :/

    Отговор
  • 695. Боян Георгиев  |  27.01.2017 в 9:59

    Много ти благодаря за бързия отговор. :-)

    Отговор
  • 696. Боян Георгиев  |  26.01.2017 в 14:43

    И имам още едно питане за кавички. Би ли ми казала в първите 2 изречения затварящите кавички къде се поставят? А за 3 пример искам да разбера за отварящи и затварящи, защото ми се вижда много сложно.
    1. Често чуваме изявления от рода: „Войната е ад“ или „Минах през ада.“
    2. Калвин казва, че тази цел е „с помощта на страховитите си изобличения и съответния страх от наказание, да възпира тези, които без упражняване на принуда, не зачитат честността и справедливостта.“

    3. Исус е изправен лице в лице с проблема:
    „Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, като го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина? А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“

    Благодаря предварително и поздрави.

    Отговор
    • 697. Павлина  |  26.01.2017 в 15:03

      1. … ада“.
      2. … справедливостта“.
      3. … разлъчва.“ Тук кавичките ограждат отделен абзац, затова точката е преди затварящите. Но не е уговорено изрично в официалните правила.

      Отговор
  • 698. Боян Георгиев  |  25.01.2017 в 14:40

    Здравей, Павлина.

    На думата – споразумение кой е коренът? И съответно предстаката и наставката?

    Отговор
    • 699. Павлина  |  26.01.2017 в 14:58

      Здравей!
      Коренът е -ум-; има три представки – с-, по-, раз-; наставката е -ени-.

      Отговор
  • 700. Златка  |  23.01.2017 в 22:05

    Здравей, Павлина!
    Първо – поздрави за полезния блог!
    А сега един въпрос: Как да напиша следното име: читалище „Будилник 1898“ или читалище „Будилник“ 1898? 1898 е годината на създаването на читалището и ръководството е решило тя да се включи в името му. Според мен е правилен първият вариант, но вече на много места го виждам написано по втория начин и започвам да се съмнявам в моите познания. :)
    Предварително благодаря за отговора!

    Отговор
  • 701. lusa  |  23.01.2017 в 14:36

    И още нещо. Необходимо ли е професии и специалности да се изписват с кавички?Хубав ден!

    Отговор
  • 703. lusa  |  23.01.2017 в 14:25

    Здравей, Павлина!
    Топло – и звукоизолации коректно ли е изписано? За мен е така. И за една професия има спор. Посредник консултант. С тире или без? Благодаря!

    Отговор
    • 704. Павлина  |  24.01.2017 в 17:54

      Пише се така: топло- и звукоизолации.
      За професията няма как да се каже със сигурност, защото може да се членува и първата част, и втората, а за друг критерий за изписването не се сещам.

      Отговор
  • 705. Павел Славчев  |  20.01.2017 в 11:14

    Здравей отново, Павлина, благодаря за бързия отговор и се извинявам, че се забавих с моя отговор на твоя въпрос! Спорът беше за първата запетая – дали да я има. Аз все още смятам, че съюзът „и“ свързва двете прости изречения, а между тях трябва да се отдели със запетаи вмъкнатото, подчинено изречение „ако статусът е редовен“. Нямам филологическо образование и аргументи, просто въпрос на усет. Но явно си права и ще спазваме правилата :)

    Отговор
    • 706. Павлина  |  21.01.2017 в 22:33

      Точно в този случай между и и ако не се пише запетая: т. 2.1 тук.

      Отговор
  • 707. Павел Славчев  |  13.01.2017 в 14:27

    Здравей Павлина, много ще се радвам да отговориш има ли ясно правило и какво е то за поставянето на запетая/запетаи в следното изречение:

    Необходимо е да извършиш проверка в регистъра и, ако статусът е редовен, можеш да пристъпиш към покана за среща.

    Възникна спор с една моя колежка и не мога да аргументирам мнението си, затова ще съм ти много благодарен за отделеното време!

    Отговор
    • 708. Павлина  |  15.01.2017 в 15:07

      За коя запетая става въпрос? Ако се следват официалните правила, трябва да има запетая след регистъра и след редовен.

      Отговор
      • 709. Румен  |  20.01.2017 в 13:12

        Здравей, Павлина. Защо трябва да има запетая пред „и ако“? Ако пред „ако“ има едносричен съюз, би трябвало да има само затваряща запетая? В сайта „Как се пише“ е даден следният пример:
        „Трябва редовно да следите кръвното си налягане и ако е високо, да вземате лекарства.“

        Отговор
        • 710. Павлина  |  21.01.2017 в 22:39

          Казусът с тази затваряща запетая на да-изречение е коментиран във втората част на статията. Когато поисках становище от ИБЕ на БАН, ми отговориха, че трябва да се пише запетая.
          В изречението за кръвното налягане няма да-изречение, а съставно глаголно сказуемо – трябва да следите.

          Отговор
  • 711. Жана Колева  |  07.01.2017 в 10:02

    Благодаря за отзивчивостта!

    Отговор
  • 712. Жана Колева  |  07.01.2017 в 8:58

    Здравей Павлина,прави ми впечатление, че днес навсякъде поздравяват имеННиците, според мен е грешно, защото аз възприемам думата именник като сборник с имена.

    Отговор
  • 714. Жана Колева  |  19.12.2016 в 17:07

    Здравейте,бих искала да попитам следното: как е правилно- 4 вида сирене или 4 вида сирена, а как стои въпросът с думи като“оцет“ или „олио“-4 вида …?

    Отговор
    • 715. Павлина  |  21.12.2016 в 7:32

      Правилно е: четири вида сирене, четири вида оцет.

      Отговор
  • 716. Виктория  |  08.12.2016 в 13:01

    Здравей, Павлина,

    Имам спор с роднина по отношение на ударението на глагола „качвам“. Тя казва: „Защо си се кАчила там?“. Ударението на А, вместо правилното според мен „Защо си се качИла там?“ Роднината ми е учител по български език и твърди много убедено, че е права, защото проверила в речник и според някакво си правило можело да се изполва и така – кАчил, кАчила … Не мога да приема това за правилно, моля за коментар!
    Благодаря много!

    Отговор
    • 717. Павлина  |  09.12.2016 в 16:06

      Здравей, Виктория,
      На мен не ми е известно това правило, според което е правилно да се изговаря кАчил се. Може да попиташ роднината си кой е този речник, в който е направила проверката.

      Отговор
  • 718. Владимир Данчев  |  06.12.2016 в 1:48

    Здравей, Павлина,

    Завчера гледах по „Нова телевизия“ интервю на журналистката Галя Щърбева с Елена Поптодорова. Интервюиращата задаваше разнообразни въпроси, вариращи от „къде сте учила“ до „Вие сте имали“.

    Каква е към днешна дата „официалната“ норма за глаголните форми, включващи минали деятелни причастия, при използване на учтиво обръщение към едно лице ?

    Отговор
    • 719. Павлина  |  07.12.2016 в 7:26

      Здравей, Владимире,
      Нормата си е същата като преди, но все по-малко говорещи се придържат към нея. Причината е системна. Писала съм тук по въпроса.

      Отговор
  • 720. Lusa  |  01.12.2016 в 14:52

    Здравей, Павлина! При писане на заявление или молба в горния десен ъгъл се изписва името на човека, организацията, града и т. н…. Наблюдавам, че от известно време някои документи пристигат с изписани в горната лява част такива данни. Има ли някаква промяна? Има ли норма, която да касае и изписването на съкр. град под датата? С главна или с малка буква да е? Защото аз го изписвам с малка. Благодаря за всичко! Лек ден!

    Отговор
    • 721. Павлина  |  02.12.2016 в 17:38

      Да, напоследък и така се оформят документите. Може би тази инструкция ще е от полза. Няма специално изискване за изписването на гр. По традиция се изписва с малка буква.

      Отговор
  • 722. silvia  |  30.11.2016 в 22:41

    Здравейте, Павлина! Сред група начални учители се разгоря спор каква е нормата за записване на изречения, несвързани по смисъл, в тетрадките – до полето или с отстъп от него. Едни твърдяха, че само в текст изречението започва с нов ред /отстъп/ и затова всяко изречение трябва да започва до полето. Други, в това число и аз, извеждаме нормата по аналогия с начина на представяне на различни граматични правила в отделни изречения в самия правописен речник, учебници и др. Там всяко изречение е с отстъп.
    Моля за коментар.

    Отговор
    • 723.