Как сработват новите глаголи
11.01.2012 at 11:19 5 comments
Глаголът сработвам се не е толкова нов и означава, че работя в синхрон с някого, пасвам си с някого в съвместната дейност. Отскоро обаче той се употребява като невъзвратен, със значение ’показвам добри резултати, работя успешно; проработвам’, което вече е регистрирано в Речник на новите думи в българския език (Съст. Е. Пернишка и др. С., 2010, с. 406).
Ляо ме запита дали тази употреба е основателна. Да, според мен е основателна и изразителна. В сработвам/сработя несъмнено се усеща хармонията между отделните части на механизма, която е необходима за успешното му действие:
…[Гонзалес] знаеше какво да прави – концентрация в своите сервис геймове и мощна игра на бекхенда на Надал. Планът сработи и Надал дори нямаше шанс за пробив през втория сет.
Искаме да членуваме в структура, чийто модел на общуване и работа са сходни с тези в държавите с традиции в това отношение. Ако моделът сработи, той може да се приложи и в други структури на Камарата на архитектите в България.
Механизмът може да сработи и при контакт с други обекти или при наличието на определени външни условия:
Ходих днес на фитнес и реших да се изтегля на кантара [...] Скучно ми беше, така че превключих показанието във фунтове. Погледнах и отминах. След по-малко от 5 минути неистов женски писък разцепи залата. Капанът сработи!
В резултат на земетресението ще сработи аварийната защита на реакторите.
Г.В., който има опит с руска техническа документация, предположи, че думите са навлезли в българския език с преводите от руски (сработать), но аз съм скептична, защото влиянието на руския беше силно допреди двадесетина години, а глаголите сработвам и сработя едва напоследък разшириха употребата си.
А вие как гледате на тях? Сработват ли при вас нещата, или просто проработват?
Like this:
Entry filed under: Език мой – приятел мой, Лексикология. Tags: сработвам, сработя.
5 Коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
Емил А. Георгиев | 11.01.2012 в 11:56
Не харесвам нито ‘сработвам’, нито роднината му ‘стиковам’.
2.
Ivan | 11.01.2012 в 11:57
Не виждам какво ново добавят тези “про-”, “с-” и т.н. поставени пред “работя”. Не можем да се сетим че моделът и планът могат да “работят”, но се чувстваме “иноватори” ако сложим отпред разни представки и думата си пробие път до речника, така ли? А защо да не ги сложим отзад, още по-иновативно ще е?
Всъщност, нито плановете, нито моделите, работят. Те: показват, изразяват, изобразяват, помагат и т.н. Работят тези, които изпълняват плановете. Трябва да мислим преди да говорим, а когато мисленето не работи добре, не е нужно да се обогатява речника, а самото мислене.
3.
ol | 11.01.2012 в 14:04
На мен пък ми харесват представките към глаголите. Много са изразителни и добавят нюанси към значението. Приличат ми на английските фразеологични глаголи, които карат много неопитни ученици да си блъскат главите с тях, обаче са толкова интересни.
4.
Гонзо | 11.01.2012 в 17:20
Имам чувството, че употребата на сработвам в смисъл от примерите не е от вчера. В техническата документация се използват от преди много години (явно идвайки от руския, и аз така мисля) и предполагам от там навлиза и в разговорната реч.
Аз винаги съм се дразнел на такова навлизане на откровени чуждици в речта през професионалния жаргон. Като заговори някой колега за кукита и веднага ми се прищява да поканя моя приятел Бисквитеното чудовище да му обясни за какво става дума ;-)
5.
Павлина | 15.01.2012 в 21:55
След като направих проверка (Речник на съвременния български книжовен език. Т. 3. С., БАН, 1959), се оказа, че глаголът сработвам се е навлязъл от руския език. В същия речник е включен и сработвам, но като диалектна дума с друго значение – ’свършвам, направям, изработвам’.