Медийни проблеми ;)
21.07.2011 at 14:45 11 коментара
В Google+ Светла Енчева ме попита за мнението ми относно изписването на думата медия/медиа. Тъй като практиката е доста противоречива и проблемът стои и пред други хора, помествам тук отговора си, придружен от още наблюдения и разсъждения.
Според меродавния правописен речник [1] правилната форма е медия, съответно медии в мн.ч. Съпротивата срещу това изписване обаче е голямо – дотолкова, че в “Речник на новите думи в българския език” (С., 2010), съставен от специалисти от Института за български език при БАН, е посочено: “Друга форма: медиа” в края на речниковата статия за медия (с. 268).
Българският национален корпус дава 1697 резултата за медия и 2270 за медиа. Доста често думата се среща в имена на агенции и фирми: Жокер медиа, Медиа клуб, но също Жокер медия, Медия клуб. Моето впечатление е, че представителите на самите агенции предпочитат медиа и така популяризират този вариант.
Защо предписанието на правописния речник се пренебрегва? Една от причините е, че в българския език като основна форма на съществителното име – за ед.ч., e приета плуралната форма media на латинската по произход дума medium. В английския език, откъдето е заета лексемата, ситуацията е следната: media (със значение ’масмедия’) е неброимо съществително име и може да се употребява с глаголи и в единствено, и в множествено число. Мисля, че това влияе върху своенравното поведение на думата в българския език. Нерядко в медиа прозира граматичното значение за мн.ч. В имена на медийни групировки като Икономедиа, Медиа Холдинг, Уеб Медиа Груп то трудно може да се оспори.
Ето още едно наблюдение, което илюстрира разнородната правописна практика. Вариантът медиа се предпочита, когато се използва като определение (по английски езиков модел): медиа канали, медиа отдел, медиа кампания [2]. В посочения по-горе речник например са включени статии за думите медиакупуване, медиаплан, медиапланиране, медиашоп (с. 265–267) [3].
Според мен проблемът за изписването на медия/медиа не бива да се драматизира. Защо? Защото тази дума сравнително отскоро е в езика ни. Ами ние просто още се чудим как точно да я приспособим към речта си и към правописа си. Да не говорим че има хора, обременени със знания за нейния произход (и аз съм от тях ;) или добре владеещи английски, или пък и двете, и това им пречи да гледат безпристрастно на нещата. Ще поживеем – ще видим какво ще стане. Аз ще се осмеля да прогнозирам, че медиа все повече ще се предпочита и ще се наложи в практиката, макар че правописният речник е на друго мнение.
–––––––––––––––
[1] Нов правописен речник на българския език. С., 2002.
[2] Резултати от една кратка проверка в Българския национален корпус: медиа директор (14 случая) : медия директор (0 случая); медиа купуване (10) : медия купуване (1); медиа планиране (25) : медия планиране (4).
[3] Думите са изписани слято, което е в противоречие с указанието за разделно изписване в Нов правописен речник…, с. 45, заб. 1.
Entry filed under: Английски – български, Език мой – приятел мой, Морфология, Правопис. Tags: влияние на английския език, медиа, медия, правопис.
11 коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
Блогът на Павлина 
1.
Петко | 07.10.2013 в 10:39
Откъде сте сигурни че етимологията на думата е от латинската дума medium? Аз съм срещал друго твърдение, според което думата media произлиза от латинската дума mediator (посредник) и ми се струва по-правдоподобно.
2.
Павлина | 10.10.2013 в 6:46
Тоест не сме заели готовата английска дума media с готово значение, а сме натоварили съществуващата, но рядко употребявана в българския език медиатор с ново значение, така ли да разбирам?
3.
pavelan | 06.06.2012 в 23:41
Благодаря за полезния анализ. При това положение ще се придържам към „медия“, ако ще се налага нова форма, по-добре да бъде реабилирано значението на „медиум.“ Проблем е също тромавостта на българския еквивалент „средство за /масово/ осведомяване.“
4. Медийни проблеми ;) | Информ@ЛИЧНО | 08.08.2011 в 8:56
[…] Медийни проблеми ;) / Публикувано на 08.08.2011 […]
5.
Ляо | 29.07.2011 в 20:12
Аз също съм за ‘медия’, тъй като звучи по-естествено за нашия език. Ако в момента има превес на употребата на ‘медиа’, вероятно наистина е заради това, че тази форма се налага от хората, които я използват най-много, защото все пак е специализиран термин. Причината – както беше написала в една друга статия – защото чуждата норма е смятана за по-престижна. Демонстрация на ‘уж’ познания по латински. Има една дума, която по подобен начин е влязла в нашия език с формата си за множествено число, която обаче се налага като форма за единствено число. Става дума за bacteria – идва от гръцки, през латински, а ед.ч. е bakterion. Никой обаче вече не се сеща, че би трябвало да е в множествено, защото успешно сме я побългарили – и по отношение на числото, и по отношение на изписването. Така че може би времето ще покаже и за ‘медия/медиа’.: )
Едно уточнение за думата на английски. Не е неброимо, а обикновено съществително, което, бидейки от латински произход, приема и формата за мн.ч. такава, каквато е в латинския (там всички съществителни, завършващи на –um, са от ср.р., а в мн.ч. завършват на –а). Друг пример за това е datum – data (данни). Дори и в английския обаче, където латинският е пуснал много по-дълбоки корени, отколкото в българския, се опитват да одомашнят думата и я използват освен с глаголи в мн.ч., и с глаголи в ед.ч. Но доколкото знам, тази употреба не се смята за нормативна.
Отварям една допълнителна скоба, за да обясня за неброимите съществителни. Те, както и името им показва, не могат да се преброят, тоест не могат да имат множествено число – винаги са само в единствено число. Такива са например течностите, абстрактните съществителни, материалите, веществата. Макар че, разбира се, и тук има изключения, а някои съществителни могат да бъдат и броими, и неброими, с разлика в значенията.
6.
Павлина | 23.07.2011 в 14:06
Благодаря ви за мненията, nousha и Мила. Аз също се дразнех, като видех медиа, но когато това явление придоби масовост, се запитах за причините. Изобщо, когато някаква грешка стане масова, това е знак, че трябва да се потърсят причините за нея, защото грешката може и да е вярна.
Въпросът в конкретния случай е защо вариантът медиа взема връх над медия (2270:1697), при положение че имаме толкова много съществителни в българския език, окончаващи на -ия и нито едно на -иа, доколкото ми е известно? Поради какви причини вариантът медиа изглежда по-уместен в съзнанието на голяма част от българите, които, предполагам, в същото време пишат статия, хартия, мисия, без да подлагат на съмнение тези форми. Може за някои това да е поза, но не и за всички.
В статията си съм се опитала да отговоря защо нормативната форма медия се пренебрегва, без да твърдя, че съм представила причините изчерпателно.
Има още един фактор, който не съм споменала и който също има отношение към проблема – йотацията (вмъкването на й) в думите от чужд произход, която не е последователно прокарана, и това създава проблеми в правописа.
7.
Мила | 22.07.2011 в 11:20
За мен лично налагането на „медиа“ противостои напълно на естественото речепроизнасяне на тази дума, т.к. последната гласна -а се влияе от предхождащата я -и и така, съвсем естествено, да се повторя, се стига до изговарянето на -я в края на думата.
Самото изписване, виж, е вече въпрос на тенденциозен стремеж към налагането на дума, която някои разбират като малко „по-така“, по-шикозна, по-модна, плод на някакво съвременно… светоусещане. Опит to make a stand. ;)
Няма нищо архаично и старомодно, все тъки, в употребата на „медия“ – една добре наложена и приета в езика ни дума. Като човек с кетап в сферата на масовите комуникации смея да декларирам, че изписването на масмедията като „медиа“ не е стояло като конфликт в хода на обучението ми – по тази причина, че априори и „по взаимен консенсус“ винаги се е приемала употребата на думата „медиЯ“.
8. Медийни проблеми ;) | Bulgarian Blog | 22.07.2011 в 8:02
[…] В Google+ Светла Енчева ме попита за мнението ми относно изписването на думата медия/медиа. Тъй като практиката е доста противоречива и […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]
9.
nousha | 22.07.2011 в 0:16
Освен правописния речник, другото, което ме кара да предпочитам „медия“, е изключително несвойственото за българския език окончаване на „-иа“. Мен лично направо си ме дразни :)
10.
Емил А. Георгиев | 21.07.2011 в 15:03
Здравей Павлина,
как мислиш – дали стремежът да се избягва родството между медиум и медия (нарочно изписано с -ия) не се дължи на това, че медиум се появи първи по-рано и си остана някакси екстрасенски обтоварен?
В сръбски например си се употребява медиум/медиуми.
11.
Павлина | 21.07.2011 в 19:50
Здравей, Емиле!
И аз си помислих това, но не го включих в статията, както и други неща, които си помислих. Възможно е предпочитането на медия пред медиум да се дължи и на това, че в българския език има много по-малко думи, завършващи на -ум (аквариум, форум), в сравнение с окончаващите на -ия (мафия, партия), т.е. везните са наклонили към по-масовия езиков модел, което е естествено. Едно е ясно за мен – проблемът е по-сложен, отколкото съм го представила в публикацията.