Диахронично* (12). Променливо я

24.01.2011 at 17:22 30 comments

Статията много повече засяга съвременното състояние в езика, отколкото историята на ятовата гласна, но е в рубриката “Диахронично”, защото смятам, че именно историческите промени са причина за днешните проблеми.

Въпрос от piliph
Днес установих, че не мога да си пречупя езика и пръстите да кажа/напиша свястна. Предполагам, че от живата реч ми се е набило: той е свестен, тя е свестна…; даже в Гугъл преобладава. Може би защото съществителното (свяст) не се ползва, променливото я се е запазило само в антонима (несвяст). Как е на изток?

Допълнение от judy
Присъединявам се към въпросите за променливото ятвърдени или твърдяни?

Моят отговор
Ще се опитам да представя проблема за променливото я в неговата цялост и максимално разбираемо, макар да съзнавам, че това е труднопостижимо. За да ви спестя време, ще разделя текста на части, които може да прескачате, ако не ви интересуват.

Историята на ятовата гласна
В началото беше ятовата гласна. И ятовата гласна беше у славяните, населили Балканския полуостров. Тя се е произнасяла като широко е (ê), но доста рано е започнала да променя гласежа си. Фонетичните промени в българския език се проследяват доста трудно и за тях се съди по косвени сведения – замени на букви в писмените паметници, заемки и славянски топоними в други езици, състоянието в съвременните български диалекти. Затова и историята на ятовата гласна не е докрай изяснена. Все пак се приема, че по-рано е започнало разширяването на нейния гласеж към а [1], което е било в зависимост от това дали е под ударение и какво е фонетичното ѝ обкръжение (съседните звукове). Стесняването на нейния гласеж до е е по-късно по време.

Вероятно към ХIV в. част от източните български говори вече са били стигнали до съвременния полупрегласен изговор на ятовата гласна като я/е (променливо я), а част от западните са познавали пълния екавизъм, т.е. изговора на ятовата гласна като е във всички позиции.

Диалектно разнообразие
По отношение на променливото я днешните български диалекти са доста разнообразни. Ст. Стойков, най-авторитетният специалист в областта на българската диалектология, очертава цели девет групи говори, в които старобългарската ятова гласна днес се изговаря по различен начин – в зависимост или не от ударението и от гласната в следващата сричка. Именно този изговор служи за прокарването на т.нар. ятова граница, която разделя българските диалекти на две основни групи: източни и западни.

Западните говори са монолитни – в тях някогашната ятова гласна се изговаря само като е. Източните са много пъстри. В някои от тях я се харесва повече и се среща по-често, отколкото в книжовния език, в други се пази старинният изговор на ятовата гласна като ê, а в трети тя има дори три застъпника: я/ê[2].

Аз съм облагодетелствана от съдбата – родният ми говор е централнобалкански, а положението в него по отношение на променливото я е издигнато в норма в книжовния език.

Книжовно правило
В книжовния език променливото я се изговаря и пише като я, когато са изпълнени едновременно три условия:
1. Гласната е под ударение.
2. Следващата сричка в думата не съдържа предна (мека) гласна, т.е. е или и, а също така мека съгласна. Това изискване е удовлетворено и когато сричката, съдържаща променливо я, е последна или единствена в думата.
3. След гласната не следват съгласните ж, ч, ш, й.
Ако едно от трите условия не е изпълнено, променливото я се преглася, което означава, че се произнася като е.

Да го онагледим с примери: свястна – защото я е под ударение, а гласната в следващата сричка е а (различна от е или и), но свестни – ударението отново е върху я, обаче следващата сричка съдържа и. Още: смях – защото я е под ударение и не следва друга сричка, но присмех, защото ударението пада върху първата гласна; бряг, но безбрежно, защото след гласната има звук ж.

Колебания при променливото я
За съжаление от правилото, което само по себе си е сложно, има твърде много изключения и те създават допълнителни затруднения. В правописния речник изключенията са обобщени в десетина групи, което ме кара да се запитам: всъщност правилото ли властва в книжовния език, или по-скоро нормираният узус [3]?

Ще се спра само на най-често срещаните колебания при променливото я:

При миналите причастия от глаголи от I и II спрежение
Това са:
1) минали деятелни причастия (завършващи на в м.р. ед.ч.): твърдял, пял, врял и
2) минали страдателни причастия (завършващи на или в м.р. ед.ч.): твърдян, видян, изпят.
Във формите за ср. и ж.р я се запазва, съгласно правилото (под ударение, следващата сричка не съдържа е или и): твърдяла, твърдяло; пяла, пяло; твърдяна, твърдяно; видяна, видяно и т.н., а във формите за мн.ч. я се преглася в е, пак според правилото, защото гласната в следващата сричка е и: твърдели, пели, врели, твърдени, видени, изпети.

Трябва да призная, че въпреки благодатната ми диалектна среда (по отношение на променливото я), тук и аз имах колебания, особено при причастията на в мн.ч. В семейството ми тези думи се произнасят с я (видяни, твърдяни) и затова ми беше трудно да приема, че трябва да ги изговарям и пиша с е.

При съществителните имена с наставка -ост
Ако тези имена са образувани от минали причастия, променливото я в тях се запазва и в членуваните им форми: припряност (от припрян) – припряността, закостенялост (от закостенял) – закостенялостта. Това е изключение от правилото, понеже ударението се отмества върху члена -та и я би трябвало да се прегласи в е. При съществителното зрялост (от зрял) – зрялостта обаче се допуска и дублетната форма зрелост – зрелостта.

При другите съществителни с наставка -ост правилото се спазва, т.е. в членуваните форми я се преглася в е: рядкостредкостта, вярност – верността.

При сложни думи с първи компонент, съдържащ променливо я
В предишния официален правописен речник тези думи можеха да се пишат само с е, защото (вероятно) се изхождаше от позицията, че главното ударение не пада на променливото я: неколкоседмичен, неколкостотин, деснофлангови, тесносоциалистически. Това влизаше в противоречие с масовия изговор, особено на думите с първи компонент неколко-.

В новия правописен речник е взето решение, когато второстепенното ударение върху първата част на сложната дума е ясно доловимо, я да не се преглася в е: няколкостотин, тяснопартиен, дясноориентиран, прякоотговорен. Мисля, че така нещата още повече се объркват, защото е трудно да се прецени кога второстепенното ударение е ясно доловимо и кога – не. На практика правописът, респ. правоговорът, на всяка дума от този тип трябва да се проверява в речника. Може би по-добро решение е да се допуснат дублетни форми, както е направено за думите с първи компонент няколко-: няколкократен/неколкократен, няколкоместен/неколкоместен, няколкохиляден/неколкохиляден и т.н.

Непроменливо (етимологично) я
Не всяко я в българските думи подлежи на преглас. Освен на ятовата гласна, днешното я може да е наследник и на старобългарското я (с което се бележи а с мекост на предходната съгласна или звуковата комбинация йа) [4] в думи като поляна, ям, християнски. Една от думите, в които я често се преглася, е кафяв – кафеви, но това е погрешно, защото тук на мястото на я не е имало ятова гласна, т.е. редно е да се пише кафяви.

И при непроменливото я обаче има изключения – някои думи с прегласено я са възприети в книжовния език: ям, но сухоежбина, людоед; яздя, но ездач, езда.

Вместо заключение
Тази статия е в някаква степен едностранчива. Колкото и да се опитвам да представя проблема обективно, няма да ми се удаде, защото съм дете на Изтока (разбирайте Източна България) и не мога да си представя какви трудности изпитват израсналите в западна диалектна среда при усвояването на правилото за променливото я. Затруднения сигурно срещат и онези, чийто роден говор е източен, но в него променливото я се преглася по начин, различен от книжовния. Ако проявявате интерес и имате конкретни въпроси, ще продължим да ги изясняваме в коментари.

______________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.
[1] От фонетична гледна точка, когато говорим за непрегласен изговор на променливото я, всъщност произнасяме а с мекост на предходната съгласна, което се означава с буквата я: изговаряме гол’ам, а пишем голям.
[2] Ст. Стойков. Българска диалектология. С., 1993, 206–208.
[3] Общоприета употреба, установена практика.
[4] Не мога да го изпиша коректно на старобългарски в интернет.

Диахронично (10). “Тогава ще ме викат и аз не ще чуя” (Притч 1:28)
Диахронично (11). Хора – много, а човеците къде са?
Диахронично (13). Закрити врата

About these ads

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Правопис, Фонетика. Tags: , , , , , .

Коректни ли сме, когато сме учтиви? (2) За уеб – по уебски

30 коментара Add your own

  • 1. Ivo  |  24.01.2011 в 23:53

    Наистина въпросите, зададени от читателите за мен не съществуват като дете на източен говор отново. Но пък статията ми беше доста полезна в отсека си за изключенията.
    Само да добавя едно изключение, което знам – лекар.

    Отговор
    • 2. piliph  |  26.01.2011 в 8:11

      Я, а какво е изключението? „Цяр“ определено е променливо, ама и „лек“ ли има такъв произход?

      Отговор
      • 3. Ivo  |  26.01.2011 в 10:51

        лекар – е-то е под ударение и следващата сричка не е мека.

        Отговор
        • 4. piliph  |  26.01.2011 в 13:18

          Аз се съмнявах, че там ВЪОБЩЕ имаме Ят, тъй като не ми е известна нито една форма, в която да има Я. (Но се оказва, че някога е имало, вж. долу.)

          Отговор
    • 5. piliph  |  26.01.2011 в 10:48

      Ха, сега погледнах етимологията в Уикиречник и наистина съществителното е с Ят. А в БЕР пише, че в Софийско се казвало „ляк“.

      Отговор
      • 6. Павлина  |  26.01.2011 в 18:32

        Със сигурност някога е имало ятова гласна в лек и производните от тази дума (лекар, лекувам, лечение и др.), но в книжовния език, в разрез с правилото, са били възприети само екави форми. Същото се отнася и за век, човек, нещо – на мястото на е е имало ятова гласна, но са се наложили западните варианти на думите.

        Отговор
  • 7. piliph  |  26.01.2011 в 8:08

    Фийдбекът трябва да започне с това, че статията е интересна. Не разбирам защо да не е обективна, особено като се опира предимно на книжовната норма и цитираната литература. Ако нещо ми липсва, това е проследяването на съвременното развитие на езика: (а) имат ли влияние диалектите в големите градове и в официална обстановка (софийският говор няма според мен много общо с шопските); (б) в малките; (в) имат ли влияние съвременните говорими масмедии върху употребата на диалектите на изток и на запад и др. (1)
    Относно правилото, бях живял много щастливо, мислейки, че съществува само краткото. Може би съм искал да схвана и запомня само това, защитавайки се от информационен свръхтовар, може би съм бил чел съкратена граматика. И останах като гръмнат, когато около обговаряните питанки разгърнах НПРБЕ и видях, освен другото, че темата за променливо Я обхваща и други гласни (малка носовка) и води до изписване на твърдо А (мълчахме). Извън множеството изключения, ме шашна и това, което прочетох в Уикипедия, твърде сбито написано впрочем, – че освен изоглосата „е – я” има и точно обратната „поляни – полени”. (2)
    Та доскоро не ми се беше налагало да отварям писоправилника ( :)правописа), може би защото като носител на езика не съм се колебаел. (Нещо, което не обичам да казвам, но в случая е от значение: софиянец второ и ¾ поколение съм). Затова ми се струва, че повдигнатият въпрос за узуса е твърде уместен. По-точно дали в случая не е ПО-повлияно от узуса, отколкото другите правописни правила? А краткото правило да е само теоретична хипотеза. А всичко това да се спазва поради традицията (opinio juris sive necessitatis). И тогава какво е значението, ако „твърдяни” е изпуснато в речника изключение? Както е станало с няколко-некакъв и неколко-някакъв? (3)
    На две места напомняш фонетичното схващане, че Я е А със мекост на предходната съгласна. А как стоят нещата в примера „християнски”? И защо ме влече да напиша „христянски”? Не, това няма откъде да знаеш, не си психиатър, но пък в Гугъл „италянски” се среща 83 000 (83 000) пъти. (4)
    ıамь е изписването Уикиречник. То неправилно ли е, буквата една ли трябва да е? (5)
    Накрая, „труднопостижимо” го има в РБЕ (Речко) и в Гугъл 4230 (258) резултата. Няма го в НПРБЕ и на мен ми изглежда странно. Терминологизирало ли се е по смисъла на забележката към 33.10 НПРБЕ? (6)
    Мерси за отговора на въпроса, макар и сложен на съвместно (съединено) разглеждане :)

    Отговор
    • 8. piliph  |  27.01.2011 в 0:53

      В една скорошна, т.нар. „стенограма“ се вижда обаче, че в съставните на Столична община градове екането все още го има и, както е при „место“, то е съчетано с изместване на ударението:
      Т[о]ва е едно момче, къде[то] рита топката с мене бе, там [...] нек[ак]ъв Манченко бил, но той [=момчето] поне[же] идва да рита с мене по обèд, [но сега не може, защото?] го преместѝл на друго местò. [...] [х]Айде, виж го и ми звЪнни![...]Благодàрим много!
      Все пак ми се струва, че къде-къде по-характерни са добавянето на допълнително „е“ в окончанията и, когато се иска да се изрази несериозност, изместването на ударението на глаголите:
      Какво да го прà[в]име? [...] Така ли станà?

      Отговор
      • 9. Ivo  |  27.01.2011 в 9:13

        обяд – същ. име, м.р., С това име се означава приемането на храна по обед.
        обед – причастие за време от деня.
        Ето защо се пише „следобед“ и „след обяд“

        Отговор
        • 10. piliph  |  27.01.2011 в 12:36

          Звучи логично и обикновено май е така. (Но и двете като като същ. имена; като самостоятелно причастие /наречие?/ не съм срещал.
          Все пак в Тълковния на Габеров/ eurodict.com, както и в Малък тълковен на Буров/ Пехливанова са ги дали като дублетни съществителни с двете значения. НПРБЕ – също.
          А в цитирания текст проблемно е ударението.

          Отговор
          • 11. Павлина  |  29.01.2011 в 9:16

            Защо да е проблемно ударението? ;) Просто говорещият води неофициален разговор – не е изявление пред телевизията или радиото, макар че и тогава в неговата реч се промъкват не съвсем книжовни форми. В неофициалната речева ситуация той се чувства свободен да използва по-широко родния си диалект.

            Отговор
          • 12. Ivo  |  29.01.2011 в 9:19

            Извинете ме, обърках двата щата. Наречие разбира се, не причастие.
            Посипвам си пепел на главата за тази елементарна грешка.

            Отговор
      • 13. piliph  |  29.01.2011 в 15:08

        Май все пак се разбра какво имах предвид. Че книжовни форми са Обед и обЯд, а в случая не е използвана нито една от тях (това е диалектологическата проблема :).

        Отговор
    • 14. Павлина  |  27.01.2011 в 8:45

      1) За съвременното развитие е трудно да се пише, защото сме “вътре в развитието” и е трудно да се откроят тенденции; необходимо е специално проучване от специалисти. Аз не мога да пиша за нещо, което не знам. Що се отнася до говора в София, действително, той не може да се идентифицира с шопския. В София живеят много хора, които не са родени тук (като моя милост), а дори и тези, които са второ, трето, четвърто или n-то поколение софиянци, имат предшественици от различни краища на България и говорът им се е формирал в резултат на разнопосочни влияния. Ето тук има резултати от интересни изследвания за говора в София – виж по-долу в материала. Публикациите на акад. Михаил Виденов също са полезни в това отношение.

      2) Не се шашкай от естествени езикови явления, ако и да не са книжовни. Но защо да е обратна изоглосата? По-скоро е паралелна (дай линк, ако обичаш; не мога да намеря написаното в “Уикипедия”).

      3) Ето мнението на проф. Мурдаров за причастията от този тип. Мисля, че тук действа т.нар. закон за неутрализация на аломорфите, според който по-честотният аломорф (този с я – в трите форми за ед.ч.: твърдян, твърдяна, твърдяно) се налага над по-малко честотния (този с е – само във формата за мн.ч. твърдени). Така е и при няколко-/неколко-: първият аломорф е по-честотен (аломорфи са фонетични разновидности на една и съща морфема, например бряг/бреж/брег – съответно в бряг, край-бреж-ие, брег-ове).

      4) Ще пиша отделно за това какво може да означава буквата я, а също и ю, това слабо се знае от нефилолозите, а не е толкова сложно.

      5) Изписването ıамь е опит да се представи в интернет старобългарската форма на глагола за 1 л. ед.ч., но понеже поддържането на старобългарски шрифтове в интернет не е проста работа (и аз много страдам от това), се е получило не съвсем коректно. Сега мислено съедини първия и втория знак на ıамь с една чертица и почти ще получиш старобългарската буква за йотувано а, респективно сравнително правилно изписана старобългарска дума.

      6) За труднопостижим – ами аз реших на своя глава да го напиша така. Това е моят блог и смятам, че имам право. :) Вероятно е редно да се пише разделно. Аргументи против моето изписване: 1) не е изрично посочено в новия правописен речник; 2) тенденцията е към разделно писане, общо взето; 3) слято написаните думи по-трудно се възприемат при четене.

      Отговор
      • 15. piliph  |  27.01.2011 в 11:59

        2) В „Ятова граница“ – съмненията за грешка са били оборени.
        3) Значи отивам където ме пращаш, знам по какъв повод, чета заглавието и се чудя: „Кое причастие е правилно – на „л“ или на „н“?“ Въобще не се усъмних, че може да има грешка в „я“-то. Явно сме по-скарани с правилото, отколкото си представях. Или злите аломорфи завладяват Галактиката.
        :)

        Отговор
        • 16. Павлина  |  29.01.2011 в 9:04

          Разбрах какво имаш предвид под “обратна” изоглоса, но наистина прегласът от типа поляна > полени се разглежда като паралелен на прегласа на ятовата гласна. Той е характерен за източните говори и се извършва в сходни условия. Надделява обаче мнението, че двата прегласа не са пряко свързани един с друг.

          Отговор
  • 17. Judy  |  28.01.2011 в 16:26

    Страхотна си! Предполагам,че това означава да си обичаш работата. Точно човек от източната част на България ме обърка за думата „твърдени“, сега разбрах защо. Да живеят професионалистите!

    Отговор
    • 18. Ivo  |  28.01.2011 в 17:55

      Дано не ти е останало лошо чувство към източните хора. :)

      Отговор
      • 19. Павлина  |  29.01.2011 в 9:05

        Източните хора са прекрасни! Също като западните. ;)))

        Отговор
  • 20. piliph  |  12.02.2011 в 17:19

    И още него за предпочитанията в устната реч:
    – говОрещ/а/о/и – както е книжовно
    но
    – рускоговорЯщ/ френскоговорЯща – с преместване на ударението (шушкава съгласна – 3.2.8.)

    Отговор
    • 21. Павлина  |  13.02.2011 в 19:04

      В устната реч, а и в писмената, предпочитанията са ясни: англоговорящ се употребява многократно по-често от книжовната форма англоговорещ. Аз нямам обяснение защо ударението се измества в причастието, и то не само когато е втори компонент в сложни думи, а и когато се употребява самостоятелно, например говорящ папагал.

      Отговор
      • 22. piliph  |  14.02.2011 в 3:50

        Хипотетично заради рус. говорЯщий – говоря́щий. (Има ли някой, който при второто изписване вместо ударение вижда квадратче? Явно различните блогови схеми в Уърдпрес ползват различни шрифтове: при теб виждам ударението и в полето за писане, и след публикация на коментара; на друго място – да под ИЕ, и не при Опера. Може би трябва да се пише на поддръжката.)

        Отговор
      • 23. piliph  |  14.02.2011 в 11:13

        И все пак, ако не халюцинирам, така се изразява някакво (неизменно, типово, принципно) качество на обекта, а не се акцентува на извършвано в момента действие. Срв.: Купих си говорящ папагал. Има ли англоговорящи в групата? Говорещият (и на) английски (чичо) ме погледна над очилата. В стаята се чуваше само говорещ папагал.

        Отговор
        • 24. Павлина  |  15.02.2011 в 12:58

          Мисля, че не халюцинираш съвсем. ;) Благодаря за подсказките.

          Отговор
  • 25. piliph  |  08.03.2011 в 17:21

    Докато безпомощно гледах как съм сбъркал в току-що пуснатия коментар за съкращенията, се усетих, че никога не бих казал „верно с оригинала“ или „верно е“, но рядко бих казал „вярно“ като самостоятелна въвеждаща/ вметната дума. (Метод на самонаблюдението.)

    Отговор
  • [...] Диахронично* (12). Променливо “я” / Публикувано на 26.07.2011 [...]

    Отговор
  • 27. Дарина  |  22.08.2011 в 21:10

    И моят диалект е източен, но твърде много „якаме“ в Стара Загора, та си спомням как някога учих правилата на книжовния език от правописния речник. После правилата и изключенията уж ми се автоматизираха в главата… а вчера написах в коментарите под снимка на приятел във Фейсбук „биха ти завидяли“, без да се замисля. Понякога съзнателно си позволявам да пиша по-диалектно в личните си писма, но този път не беше нарочно. Просто се получи разговорната ми реч в писмен вид.

    А диалектната ми форма за „свестен“ е „свястен“. Освен това чувам от разни хора около себе си форми като „тясен“ и „лятен“.

    Между другото, селската ми баба успяваше да изговори „чакай“ като „чякай“ – не знам как го постигаше.

    А сега се замислих и за нещо друго – формите „девятка“ и „десятка“, които по мои наблюдения се използват основно от хора от Източна България, „якане“ по асоциация ли са (доколкото знам, там не е имало ятова гласна), или там е станало нещо друго?

    Отговор
    • 28. Павлина  |  23.08.2011 в 17:43

      Обикновено формите девятка и десятка се обясняват с руско влияние, защото на мястото на я някога е имало малка носовка (девѧть, десѧть), която в съвременния български има рефлекс е, а в руски – ’а (а с мекост на предходната съгласна, което се обозначава с буквата я – това обяснение е за неспециалистите). Струва ми се, че това не е цялата истина, но може и да греша.

      Отговор
  • 29. Константин  |  07.10.2014 в 10:44

    Въпрос две е по повод линкнатата по-горе статия на Красимира Алексова: „атитюд“ вярно ли се счита за някакъв езиковедски термин? Учудва ме, защото в редица академични публикации от други дисциплини, принципно изпълнени с термини-чуждици, се говори и пише за „нагласи,“ а не атитюди.

    И докато съм на вълна въпроси – правилно ли поставих запетайката, преди да затворя кавичките, или трябваше да я оставя отвън?

    Благодаря :- )

    Отговор
    • 30. Павлина  |  08.10.2014 в 8:51

      За атитюдите не бях чела и аз досега.
      Запетаята трябва да е след затварящите кавички.

      Отговор

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 258 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 381,033 посещения

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 258 other followers

%d bloggers like this: