Диахронично* (12). Променливо я

24.01.2011 at 17:22 28 comments

Статията много повече засяга съвременното състояние в езика, отколкото историята на ятовата гласна, но е в рубриката “Диахронично”, защото смятам, че именно историческите промени са причина за днешните проблеми.

Въпрос от piliph
Днес установих, че не мога да си пречупя езика и пръстите да кажа/напиша свястна. Предполагам, че от живата реч ми се е набило: той е свестен, тя е свестна…; даже в Гугъл преобладава. Може би защото съществителното (свяст) не се ползва, променливото я се е запазило само в антонима (несвяст). Как е на изток?

Допълнение от judy
Присъединявам се към въпросите за променливото ятвърдени или твърдяни?

Моят отговор
Ще се опитам да представя проблема за променливото я в неговата цялост и максимално разбираемо, макар да съзнавам, че това е труднопостижимо. За да ви спестя време, ще разделя текста на части, които може да прескачате, ако не ви интересуват.

Историята на ятовата гласна
В началото беше ятовата гласна. И ятовата гласна беше у славяните, населили Балканския полуостров. Тя се е произнасяла като широко е (ê), но доста рано е започнала да променя гласежа си. Фонетичните промени в българския език се проследяват доста трудно и за тях се съди по косвени сведения – замени на букви в писмените паметници, заемки и славянски топоними в други езици, състоянието в съвременните български диалекти. Затова и историята на ятовата гласна не е докрай изяснена. Все пак се приема, че по-рано е започнало разширяването на нейния гласеж към а [1], което е било в зависимост от това дали е под ударение и какво е фонетичното ѝ обкръжение (съседните звукове). Стесняването на нейния гласеж до е е по-късно по време.

Вероятно към ХIV в. част от източните български говори вече са били стигнали до съвременния полупрегласен изговор на ятовата гласна като я/е (променливо я), а част от западните са познавали пълния екавизъм, т.е. изговора на ятовата гласна като е във всички позиции.

Диалектно разнообразие
По отношение на променливото я днешните български диалекти са доста разнообразни. Ст. Стойков, най-авторитетният специалист в областта на българската диалектология, очертава цели девет групи говори, в които старобългарската ятова гласна днес се изговаря по различен начин – в зависимост или не от ударението и от гласната в следващата сричка. Именно този изговор служи за прокарването на т.нар. ятова граница, която разделя българските диалекти на две основни групи: източни и западни.

Западните говори са монолитни – в тях някогашната ятова гласна се изговаря само като е. Източните са много пъстри. В някои от тях я се харесва повече и се среща по-често, отколкото в книжовния език, в други се пази старинният изговор на ятовата гласна като ê, а в трети тя има дори три застъпника: я/ê[2].

Аз съм облагодетелствана от съдбата – родният ми говор е централнобалкански, а положението в него по отношение на променливото я е издигнато в норма в книжовния език.

Книжовно правило
В книжовния език променливото я се изговаря и пише като я, когато са изпълнени едновременно три условия:
1. Гласната е под ударение.
2. Следващата сричка в думата не съдържа предна (мека) гласна, т.е. е или и, а също така мека съгласна. Това изискване е удовлетворено и когато сричката, съдържаща променливо я, е последна или единствена в думата.
3. След гласната не следват съгласните ж, ч, ш, й.
Ако едно от трите условия не е изпълнено, променливото я се преглася, което означава, че се произнася като е.

Да го онагледим с примери: свястна – защото я е под ударение, а гласната в следващата сричка е а (различна от е или и), но свестни – ударението отново е върху я, обаче следващата сричка съдържа и. Още: смях – защото я е под ударение и не следва друга сричка, но присмех, защото ударението пада върху първата гласна; бряг, но безбрежно, защото след гласната има звук ж.

Колебания при променливото я
За съжаление от правилото, което само по себе си е сложно, има твърде много изключения и те създават допълнителни затруднения. В правописния речник изключенията са обобщени в десетина групи, което ме кара да се запитам: всъщност правилото ли властва в книжовния език, или по-скоро нормираният узус [3]?

Ще се спра само на най-често срещаните колебания при променливото я:

При миналите причастия от глаголи от I и II спрежение
Това са:
1) минали деятелни причастия (завършващи на в м.р. ед.ч.): твърдял, пял, врял и
2) минали страдателни причастия (завършващи на или в м.р. ед.ч.): твърдян, видян, изпят.
Във формите за ср. и ж.р я се запазва, съгласно правилото (под ударение, следващата сричка не съдържа е или и): твърдяла, твърдяло; пяла, пяло; твърдяна, твърдяно; видяна, видяно и т.н., а във формите за мн.ч. я се преглася в е, пак според правилото, защото гласната в следващата сричка е и: твърдели, пели, врели, твърдени, видени, изпети.

Трябва да призная, че въпреки благодатната ми диалектна среда (по отношение на променливото я), тук и аз имах колебания, особено при причастията на в мн.ч. В семейството ми тези думи се произнасят с я (видяни, твърдяни) и затова ми беше трудно да приема, че трябва да ги изговарям и пиша с е.

При съществителните имена с наставка -ост
Ако тези имена са образувани от минали причастия, променливото я в тях се запазва и в членуваните им форми: припряност (от припрян) – припряността, закостенялост (от закостенял) – закостенялостта. Това е изключение от правилото, понеже ударението се отмества върху члена -та и я би трябвало да се прегласи в е. При съществителното зрялост (от зрял) – зрялостта обаче се допуска и дублетната форма зрелост – зрелостта.

При другите съществителни с наставка -ост правилото се спазва, т.е. в членуваните форми я се преглася в е: рядкостредкостта, вярност – верността.

При сложни думи с първи компонент, съдържащ променливо я
В предишния официален правописен речник тези думи можеха да се пишат само с е, защото (вероятно) се изхождаше от позицията, че главното ударение не пада на променливото я: неколкоседмичен, неколкостотин, деснофлангови, тесносоциалистически. Това влизаше в противоречие с масовия изговор, особено на думите с първи компонент неколко-.

В новия правописен речник е взето решение, когато второстепенното ударение върху първата част на сложната дума е ясно доловимо, я да не се преглася в е: няколкостотин, тяснопартиен, дясноориентиран, прякоотговорен. Мисля, че така нещата още повече се объркват, защото е трудно да се прецени кога второстепенното ударение е ясно доловимо и кога – не. На практика правописът, респ. правоговорът, на всяка дума от този тип трябва да се проверява в речника. Може би по-добро решение е да се допуснат дублетни форми, както е направено за думите с първи компонент няколко-: няколкократен/неколкократен, няколкоместен/неколкоместен, няколкохиляден/неколкохиляден и т.н.

Непроменливо (етимологично) я
Не всяко я в българските думи подлежи на преглас. Освен на ятовата гласна, днешното я може да е наследник и на старобългарското я (с което се бележи а с мекост на предходната съгласна или звуковата комбинация йа) [4] в думи като поляна, ям, християнски. Една от думите, в които я често се преглася, е кафяв – кафеви, но това е погрешно, защото тук на мястото на я не е имало ятова гласна, т.е. редно е да се пише кафяви.

И при непроменливото я обаче има изключения – някои думи с прегласено я са възприети в книжовния език: ям, но сухоежбина, людоед; яздя, но ездач, езда.

Вместо заключение
Тази статия е в някаква степен едностранчива. Колкото и да се опитвам да представя проблема обективно, няма да ми се удаде, защото съм дете на Изтока (разбирайте Източна България) и не мога да си представя какви трудности изпитват израсналите в западна диалектна среда при усвояването на правилото за променливото я. Затруднения сигурно срещат и онези, чийто роден говор е източен, но в него променливото я се преглася по начин, различен от книжовния. Ако проявявате интерес и имате конкретни въпроси, ще продължим да ги изясняваме в коментари.

______________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.
[1] От фонетична гледна точка, когато говорим за непрегласен изговор на променливото я, всъщност произнасяме а с мекост на предходната съгласна, което се означава с буквата я: изговаряме гол’ам, а пишем голям.
[2] Ст. Стойков. Българска диалектология. С., 1993, 206–208.
[3] Общоприета употреба, установена практика.
[4] Не мога да го изпиша коректно на старобългарски в интернет.

Диахронично (10). “Тогава ще ме викат и аз не ще чуя” (Притч 1:28)
Диахронично (11). Хора – много, а човеците къде са?
Диахронично (13). Закрити врата

About these ads

Entry filed under: Език мой – приятел мой, История на българския език, Правопис, Фонетика. Tags: , , , , , .

Коректни ли сме, когато сме учтиви? (2) За уеб – по уебски

28 коментара Add your own

  • 1. Ivo  |  24.01.2011 в 23:53

    Наистина въпросите, зададени от читателите за мен не съществуват като дете на източен говор отново. Но пък статията ми беше доста полезна в отсека си за изключенията.
    Само да добавя едно изключение, което знам – лекар.

    Отговор
    • 2. piliph  |  26.01.2011 в 8:11

      Я, а какво е изключението? „Цяр“ определено е променливо, ама и „лек“ ли има такъв произход?

      Отговор
      • 3. Ivo  |  26.01.2011 в 10:51

        лекар – е-то е под ударение и следващата сричка не е мека.

        Отговор
        • 4. piliph  |  26.01.2011 в 13:18

          Аз се съмнявах, че там ВЪОБЩЕ имаме Ят, тъй като не ми е известна нито една форма, в която да има Я. (Но се оказва, че някога е имало, вж. долу.)

          Отговор
    • 5. piliph  |  26.01.2011 в 10:48

      Ха, сега погледнах етимологията в Уикиречник и наистина съществителното е с Ят. А в БЕР пише, че в Софийско се казвало „ляк“.

      Отговор
      • 6. Павлина  |  26.01.2011 в 18:32

        Със сигурност някога е имало ятова гласна в лек и производните от тази дума (лекар, лекувам, лечение и др.), но в книжовния език, в разрез с правилото, са били възприети само екави форми. Същото се отнася и за век, човек, нещо – на мястото на е е имало ятова гласна, но са се наложили западните варианти на думите.

        Отговор
  • 7. piliph  |  26.01.2011 в 8:08

    Фийдбекът трябва да започне с това, че статията е интересна. Не разбирам защо да не е обективна, особено като се опира предимно на книжовната норма и цитираната литература. Ако нещо ми липсва, това е проследяването на съвременното развитие на езика: (а) имат ли влияние диалектите в големите градове и в официална обстановка (софийският говор няма според мен много общо с шопските); (б) в малките; (в) имат ли влияние съвременните говорими масмедии върху употребата на диалектите на изток и на запад и др. (1)
    Относно правилото, бях живял много щастливо, мислейки, че съществува само краткото. Може би съм искал да схвана и запомня само това, защитавайки се от информационен свръхтовар, може би съм бил чел съкратена граматика. И останах като гръмнат, когато около обговаряните питанки разгърнах НПРБЕ и видях, освен другото, че темата за променливо Я обхваща и други гласни (малка носовка) и води до изписване на твърдо А (мълчахме). Извън множеството изключения, ме шашна и това, което прочетох в Уикипедия, твърде сбито написано впрочем, – че освен изоглосата „е – я” има и точно обратната „поляни – полени”. (2)
    Та доскоро не ми се беше налагало да отварям писоправилника ( :)правописа), може би защото като носител на езика не съм се колебаел. (Нещо, което не обичам да казвам, но в случая е от значение: софиянец второ и ¾ поколение съм). Затова ми се струва, че повдигнатият въпрос за узуса е твърде уместен. По-точно дали в случая не е ПО-повлияно от узуса, отколкото другите правописни правила? А краткото правило да е само теоретична хипотеза. А всичко това да се спазва поради традицията (opinio juris sive necessitatis). И тогава какво е значението, ако „твърдяни” е изпуснато в речника изключение? Както е станало с няколко-некакъв и неколко-някакъв? (3)
    На две места напомняш фонетичното схващане, че Я е А със мекост на предходната съгласна. А как стоят нещата в примера „християнски”? И защо ме влече да напиша „христянски”? Не, това няма откъде да знаеш, не си психиатър, но пък в Гугъл „италянски” се среща 83 000 (83 000) пъти. (4)
    ıамь е изписването Уикиречник. То неправилно ли е, буквата една ли трябва да е? (5)
    Накрая, „труднопостижимо” го има в РБЕ (Речко) и в Гугъл 4230 (258) резултата. Няма го в НПРБЕ и на мен ми изглежда странно. Терминологизирало ли се е по смисъла на забележката към 33.10 НПРБЕ? (6)
    Мерси за отговора на въпроса, макар и сложен на съвместно (съединено) разглеждане :)

    Отговор
    • 8. piliph  |  27.01.2011 в 0:53

      В една скорошна, т.нар. „стенограма“ се вижда обаче, че в съставните на Столична община градове екането все още го има и, както е при „место“, то е съчетано с изместване на ударението:
      Т[о]ва е едно момче, къде[то] рита топката с мене бе, там [...] нек[ак]ъв Манченко бил, но той [=момчето] поне[же] идва да рита с мене по обèд, [но сега не може, защото?] го преместѝл на друго местò. [...] [х]Айде, виж го и ми звЪнни![...]Благодàрим много!
      Все пак ми се струва, че къде-къде по-характерни са добавянето на допълнително „е“ в окончанията и, когато се иска да се изрази несериозност, изместването на ударението на глаголите:
      Какво да го прà[в]име? [...] Така ли станà?

      Отговор
      • 9. Ivo  |  27.01.2011 в 9:13

        обяд – същ. име, м.р., С това име се означава приемането на храна по обед.
        обед – причастие за време от деня.
        Ето защо се пише „следобед“ и „след обяд“

        Отговор
        • 10. piliph  |  27.01.2011 в 12:36

          Звучи логично и обикновено май е така. (Но и двете като като същ. имена; като самостоятелно причастие /наречие?/ не съм срещал.
          Все пак в Тълковния на Габеров/ eurodict.com, както и в Малък тълковен на Буров/ Пехливанова са ги дали като дублетни съществителни с двете значения. НПРБЕ – също.
          А в цитирания текст проблемно е ударението.

          Отговор
          • 11. Павлина  |  29.01.2011 в 9:16

            Защо да е проблемно ударението? ;) Просто говорещият води неофициален разговор – не е изявление пред телевизията или радиото, макар че и тогава в неговата реч се промъкват не съвсем книжовни форми. В неофициалната речева ситуация той се чувства свободен да използва по-широко родния си диалект.

            Отговор
          • 12. Ivo  |  29.01.2011 в 9:19

            Извинете ме, обърках двата щата. Наречие разбира се, не причастие.
            Посипвам си пепел на главата за тази елементарна грешка.

            Отговор
      • 13. piliph  |  29.01.2011 в 15:08

        Май все пак се разбра какво имах предвид. Че книжовни форми са Обед и обЯд, а в случая не е използвана нито една от тях (това е диалектологическата проблема :).

        Отговор
    • 14. Павлина  |  27.01.2011 в 8:45

      1) За съвременното развитие е трудно да се пише, защото сме “вътре в развитието” и е трудно да се откроят тенденции; необходимо е специално проучване от специалисти. Аз не мога да пиша за нещо, което не знам. Що се отнася до говора в София, действително, той не може да се идентифицира с шопския. В София живеят много хора, които не са родени тук (като моя милост), а дори и тези, които са второ, трето, четвърто или n-то поколение софиянци, имат предшественици от различни краища на България и говорът им се е формирал в резултат на разнопосочни влияния. Ето тук има резултати от интересни изследвания за говора в София – виж по-долу в материала. Публикациите на акад. Михаил Виденов също са полезни в това отношение.

      2) Не се шашкай от естествени езикови явления, ако и да не са книжовни. Но защо да е обратна изоглосата? По-скоро е паралелна (дай линк, ако обичаш; не мога да намеря написаното в “Уикипедия”).

      3) Ето мнението на проф. Мурдаров за причастията от този тип. Мисля, че тук действа т.нар. закон за неутрализация на аломорфите, според който по-честотният аломорф (този с я – в трите форми за ед.ч.: твърдян, твърдяна, твърдяно) се налага над по-малко честотния (този с е – само във формата за мн.ч. твърдени). Така е и при няколко-/неколко-: първият аломорф е по-честотен (аломорфи са фонетични разновидности на една и съща морфема, например бряг/бреж/брег – съответно в бряг, край-бреж-ие, брег-ове).

      4) Ще пиша отделно за това какво може да означава буквата я, а също и ю, това слабо се знае от нефилолозите, а не е толкова сложно.

      5) Изписването ıамь е опит да се представи в интернет старобългарската форма на глагола за 1 л. ед.ч., но понеже поддържането на старобългарски шрифтове в интернет не е проста работа (и аз много страдам от това), се е получило не съвсем коректно. Сега мислено съедини първия и втория знак на ıамь с една чертица и почти ще получиш старобългарската буква за йотувано а, респективно сравнително правилно изписана старобългарска дума.

      6) За труднопостижим – ами аз реших на своя глава да го напиша така. Това е моят блог и смятам, че имам право. :) Вероятно е редно да се пише разделно. Аргументи против моето изписване: 1) не е изрично посочено в новия правописен речник; 2) тенденцията е към разделно писане, общо взето; 3) слято написаните думи по-трудно се възприемат при четене.

      Отговор
      • 15. piliph  |  27.01.2011 в 11:59

        2) В „Ятова граница“ – съмненията за грешка са били оборени.
        3) Значи отивам където ме пращаш, знам по какъв повод, чета заглавието и се чудя: „Кое причастие е правилно – на „л“ или на „н“?“ Въобще не се усъмних, че може да има грешка в „я“-то. Явно сме по-скарани с правилото, отколкото си представях. Или злите аломорфи завладяват Галактиката.
        :)

        Отговор
        • 16. Павлина  |  29.01.2011 в 9:04

          Разбрах какво имаш предвид под “обратна” изоглоса, но наистина прегласът от типа поляна > полени се разглежда като паралелен на прегласа на ятовата гласна. Той е характерен за източните говори и се извършва в сходни условия. Надделява обаче мнението, че двата прегласа не са пряко свързани един с друг.

          Отговор
  • 17. Judy  |  28.01.2011 в 16:26

    Страхотна си! Предполагам,че това означава да си обичаш работата. Точно човек от източната част на България ме обърка за думата „твърдени“, сега разбрах защо. Да живеят професионалистите!

    Отговор
    • 18. Ivo  |  28.01.2011 в 17:55

      Дано не ти е останало лошо чувство към източните хора. :)

      Отговор
      • 19. Павлина  |  29.01.2011 в 9:05

        Източните хора са прекрасни! Също като западните. ;)))

        Отговор
  • 20. piliph  |  12.02.2011 в 17:19

    И още него за предпочитанията в устната реч:
    – говОрещ/а/о/и – както е книжовно
    но
    – рускоговорЯщ/ френскоговорЯща – с преместване на ударението (шушкава съгласна – 3.2.8.)

    Отговор
    • 21. Павлина  |  13.02.2011 в 19:04

      В устната реч, а и в писмената, предпочитанията са ясни: англоговорящ се употребява многократно по-често от книжовната форма англоговорещ. Аз нямам обяснение защо ударението се измества в причастието, и то не само когато е втори компонент в сложни думи, а и когато се употребява самостоятелно, например говорящ папагал.

      Отговор
      • 22. piliph  |  14.02.2011 в 3:50

        Хипотетично заради рус. говорЯщий – говоря́щий. (Има ли някой, който при второто изписване вместо ударение вижда квадратче? Явно различните блогови схеми в Уърдпрес ползват различни шрифтове: при теб виждам ударението и в полето за писане, и след публикация на коментара; на друго място – да под ИЕ, и не при Опера. Може би трябва да се пише на поддръжката.)

        Отговор
      • 23. piliph  |  14.02.2011 в 11:13

        И все пак, ако не халюцинирам, така се изразява някакво (неизменно, типово, принципно) качество на обекта, а не се акцентува на извършвано в момента действие. Срв.: Купих си говорящ папагал. Има ли англоговорящи в групата? Говорещият (и на) английски (чичо) ме погледна над очилата. В стаята се чуваше само говорещ папагал.

        Отговор
        • 24. Павлина  |  15.02.2011 в 12:58

          Мисля, че не халюцинираш съвсем. ;) Благодаря за подсказките.

          Отговор
  • 25. piliph  |  08.03.2011 в 17:21

    Докато безпомощно гледах как съм сбъркал в току-що пуснатия коментар за съкращенията, се усетих, че никога не бих казал „верно с оригинала“ или „верно е“, но рядко бих казал „вярно“ като самостоятелна въвеждаща/ вметната дума. (Метод на самонаблюдението.)

    Отговор
  • [...] Диахронично* (12). Променливо “я” / Публикувано на 26.07.2011 [...]

    Отговор
  • 27. Дарина  |  22.08.2011 в 21:10

    И моят диалект е източен, но твърде много „якаме“ в Стара Загора, та си спомням как някога учих правилата на книжовния език от правописния речник. После правилата и изключенията уж ми се автоматизираха в главата… а вчера написах в коментарите под снимка на приятел във Фейсбук „биха ти завидяли“, без да се замисля. Понякога съзнателно си позволявам да пиша по-диалектно в личните си писма, но този път не беше нарочно. Просто се получи разговорната ми реч в писмен вид.

    А диалектната ми форма за „свестен“ е „свястен“. Освен това чувам от разни хора около себе си форми като „тясен“ и „лятен“.

    Между другото, селската ми баба успяваше да изговори „чакай“ като „чякай“ – не знам как го постигаше.

    А сега се замислих и за нещо друго – формите „девятка“ и „десятка“, които по мои наблюдения се използват основно от хора от Източна България, „якане“ по асоциация ли са (доколкото знам, там не е имало ятова гласна), или там е станало нещо друго?

    Отговор
    • 28. Павлина  |  23.08.2011 в 17:43

      Обикновено формите девятка и десятка се обясняват с руско влияние, защото на мястото на я някога е имало малка носовка (девѧть, десѧть), която в съвременния български има рефлекс е, а в руски – ’а (а с мекост на предходната съгласна, което се обозначава с буквата я – това обяснение е за неспециалистите). Струва ми се, че това не е цялата истина, но може и да греша.

      Отговор

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Павлина on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Павлина on Езикови питанки
Мария Владимирова on Езикови питанки
Мария Владимирова on Езикови питанки
Таня Петрова on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 250 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 365,333 посещения

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 250 other followers

%d bloggers like this: