Теория и практика: запетаи при съюзи, които са въпросителни думи

16.12.2010 at 12:10 12 comments

В българската пунктуация има някои толкова тънки разграничения, че те си остават само теоретични и дори (част от) посветените в нейните тайнства ;) ги отхвърлят в практиката си. Поводът за размислите в тази статия е

Въпрос от Manol Manolov
В някои случаи срещам затруднения и колебания дали да поставям запетая при думата (частицата) дали. Например: Трудно ми е да отговоря на въпроса дали в настоящото изречение трябва да има запетая пред първото дали. :-) [1]

Моят отговор
е малко по-обширен, но все пак остава ограничен в рамките на пунктуацията при въпросителните думи. Това са местоимения (кой, какъв, чий), наречия (защо, къде, как, кога) и частици (ли, дали, нали, нима), с които оформяме въпросителни изречения:
Кой използва Twitter?
Защо
диетите не дават желаните резултати?
Дали мога да си взема първата вноска обратно?

Въпросителните думи имат и друга важна функция – служат като съюзи, с които се въвеждат подчинени изречения, наричани косвени въпроси:
Вече подозирам кой ще стигне до полуфинала.
Мисли кога
ще ме заведеш в Лондон.
И сега, с второто бебче
, не се колебая дали да кърмя, живот и здраве!

Подчинените изречения от типа на горните три са допълнителни (поясняват сказуемото в главното – съответно знам, мисли и не се колебая) и понеже са въведени с въпросителни думи, пред тях не се поставя запетая. Тук се пренебрегва синтактичният принцип за сметка на фонетичния, понеже между двете изречения – главно и подчинено – няма пауза [2].

Дотук всичко изглежда ясно и би трябвало да е усвоено още в училище. Трудностите възникват, когато на хоризонта се появят подчинените определителни изречения, въвеждани със същите тези въпросителни думи. За да разберете по-добре промяната, която настъпва, ще преобразувам последните три примера:
Вече имам подозрение за това кой ще стигне до полуфинала.
Мисли по въпроса кога
ще ме заведеш в Лондон.
И сега, с второто бебче
, не ме измъчва колебание дали да кърмя, живот и здраве!

Подчинените изречения вече поясняват не сказуемото, а съществително или местоимение в главното изречение – съответно това, въпроса и колебание, и са определителни. Академичната граматика изисква в тези случаи да се поставя запетая пред съюзите – въпросителни думи [3]. Според правописния речник “Подчинените определителни изречения, поясняващи съществително (местоимение) в главното изречение, винаги изискват запетая”, което е твърде обобщаващо според мен. Все пак има едно уточнение, в което как е споменат при съюзите, въвеждащи подчинено определително изречение [4].

Истината е, че надали някой (включително и хората, които имат специален интерес към синтаксиса и пунктуацията) прави разлика между подчинено определително и подчинено допълнително изречение, когато излага писмено мислите си. С други думи, изискването да се поставя запетая пред въпросителните думи, въвеждащи подчинено определително изречение, има само теоретична, не и практическа стойност.

За да не съм голословна, събрах доказателства за думите си. Ето малка извадка от коригирани публикации във в. “Дневник”:

В същото време продължава да стои нерешен проблемът как пенсиониращите се да доказват стажа си, когато архивите на бившите им работодатели са изгубени.

Близък съветник на вицепремиера Ивица Дачич ни каза, че шест месеца преди формирането на новото правителство Булатович е получил информация за това къде пребивава Караджич…

В дискусии за него възникнал въпросът дали няма да откаже доброволци от армията.

Закъснялото издигане на кандидатурата за кмет, предшествано от колебанието дали БСП да не подкрепи евентуалната кандидатура на бизнесмена Георги Гергов, също се отразило негативно на кампанията…

Нямах представа какво означава това.

По този начин се гарантира, че не само обществото, но и пряко засегнатите съседи много трудно ще добият представа законен ли е даден строеж…

Примерите не са подбирани. Не срещнах случаи с поставена запетая пред въпросителната дума. Фактът, че колегите пренебрегват запетаята, е показателен. Аз също я пренебрегвам, защото смятам, че е нелогична.

Още по-нелогично и още по-трудно приложимо ми се струва изискването да се прави разграничение при как, когато въвежда подчинено допълнително изречение: със запетая – когато как е подчинителен съюз, и без запетая – когато е употребено като наречие за начин:
Те видяха, как ( = че) той влиза и се насочва към бюрото си.
Те питаха как (по какъв начин) да влязат в тази затворена стая.
[5]

Възможно е да съм доста критична, но си мисля, че ако правилата се създават с идеята да се спазват, трябва да се мисли доколко приложими са те на практика. Щом като филолози не се съобразяват с тях, явно нещо в пунктуационната система куца.

______________
[1] Въпросът е редактиран от мен.
[2] Р. Ницолова. Съвременна българска пунктуация. С., 1989, с. 116.
[3] Граматика на българския книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., 1983, с. 316, 317, 321.
[4] Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 82.
[5] Пак там, с. 84.

About these ads

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация, Синтаксис. Tags: , , , , , , , .

Диахронично* (11). Хора – много, а човеците къде са? Да слеем, да полуслеем или да разделим (4)? Отпреди/от преди

12 коментара Add your own

  • 1. Svetlina  |  16.12.2010 в 13:02

    Видя ли, има смисъл да се слушам, като пиша :) Аз всичките тия изречения ги поемам на един дъх и въпросителните думи ги сливам с предните, тъй че просто никога няма да ми хрумне да спра и да напиша запетайка.

    Отговор
    • 2. Павлина  |  16.12.2010 в 23:44

      Светлина, понякога има смисъл, само не се увличай в интонирането. :)

      Отговор
    • 3. piliph  |  17.12.2010 в 1:50

      Това с интонирането хич не ми харесва. Звучи ми като скандирането. Което пък бил принципът за пренасяне в българския (значи „сричкопренасяне” може и да не е съвсем точно). Последното пък така и не успях да усвоя. И се надявам автоматичната функция на Уърда да е безпогрешна или читателите да не ме хванат… Или пък ми звучи като различаването на „о“ и „у“ в началото на думата по слух, което никога не ми е звучало (и само значението на представките помага … донякъде… и опитът – повече)… Често казано, повечето хора, които съм чувал, не правят правилни паузи за точка и запетая дори когато четат.
      (М/у др.-то в някои немски речници „сричките“ за пренасяне се разделят със знак; ако има няколко варианта, думата се изписва няколко пъти.)

      Отговор
  • 4. piliph  |  16.12.2010 в 22:45

    1. Хм.
    Не съм сигурен, че въпросителните допълнителни изречения са безпроблемни (поне за мен). Ето защо:
    2. Ако се знае, че те не се пунктуират, това е изключение и като такова не трябва да се прилага разширително, ме води логиката.
    А за случая с „как”, също и при „като” (за сравнение и като подчинено за начин) се налага да се съобразява как да се пунктуира.
    3. Но оттук нататък съм в небрано лозе.
    4. Дори за ужким ясните косвени въпроси – те пунктуират ли се отзад: Вече подозирам кой ще стигне до полуфинала(,) и съм сигурен, че това…. Намирам само примери за предпоставено подчинено: Кой ще стигне до полуфинала, вече подозирам…, където има запетая, но и инверсия на словореда, звучаща ми като обособена част.
    5. Някак непривично е да се затваря определително, което няма „отваряща“ запетая:
    Вече имам подозрения за това кой ще стигне до полуфинала, и съм сигурен, че това….
    В примерите от „Дневник” има запетаи след подчинените определителни, но може да се приеме, че биха били там и на друго основание. (Чат-пат следя електронното издание на вестника и /поне там и поне първоначално/ статиите често не са прочетени от самия автор – такива фрапантни грешки има.)
    6. Много притеснително ми е и подчиненото подложно (и сказуемноопределителни), макар и рядко употребимо. Доколкото се ориентирам, когато не се въвеждат с „че“, се пишат без запетая, когато са след главното, със запетая, когато са пред главното, и пред запетая, когато са обкръжени.
    7. А гроздето е още по-кисело, защото е високо. Трудности изпитвам при определянето на вида на изречението – поне с помощта (или обструкциите) на НПРБЕ.
    8. В примера с „как“ дали по-скоро не става дума за два вида допълнително? Веднъж остарялото „как“ в смисъл на „че“ и втори път типичното „как“ като косвен въпрос (Какво питаха?). Защото гледах, че подчинено обстоятелствено за начин не се сочи да въвежда с „как“.
    9. Речникът като че ли изчерпателно изброява съюзите, които въвеждат подчинени определителни, и сред тях няма „къде”, „дали”, „какъв”. А тези случаи доста напомнят на приложения.
    10. Как се разграничават подчинените сказуемноопределителни за допълнение (стр. 84 – Аз си представям долината каква е била) от подчинените определителни с въпросително местоимение.

    Отговор
    • 5. Павлина  |  19.12.2010 в 11:26

      2. Проблемът според мен е в това, че изключението да не се поставя запетая пред подчинените изречения, въведени с въпросителни думи, се отнася само за допълнителните, а не и за определителните. На практика пишещият човек няма време (да не говорим за желание) да прави обстоен синтактичен анализ, за да реши дали на ето това място трябва да се постави запетая. Според мен сигналната лампичка за поставяне на запетая при подчинените изречения се задейства най-често от определени думи (съюзи), които ги въвеждат. Ако пишещият срещне кой, кога, защо във функция на съюзна връзка, той се сеща, че пред тях по изключение не се поставя запетая. И тук имаме две възможни продължения. 1. Пишещият не знае, че когато подчиненото изречение е определително, се поставя запетая, и съответно не я поставя. 2. Пишещият знае за тази особеност, но (а) в бързината надделява навикът в подобни случаи да не се пише запетая или (б) пък за кратко се замисля, казва си, че това е противоречие в пунктуацията, и пренебрегва нормата, или (в) стриктно следва правилото и слага запетаята. За мен това е неработещо пунктуационно правило и неслучайно практиката го отхвърля. Просто е несистемно, не обхваща всички подчинени изречения, въвеждани с въпросителни думи.

      4 и 5. И аз много искам да знам дали когато едно подчинено изречение няма отваряща запетая, затварящата трябва да се пише. Не е регламентирано изрично никъде. Аз не я поставям точно защото ми изглежда нелогично и като резултат от престараване. Но ето, в изречението, което е в курсив, съм поставила, защото дали когато едно подчинено изречение няма отваряща запетая е предпоставено подчинено обстоятелствено спрямо следващото. В примерите, за които ти говориш, запетаите след подчинените изречения, които нямат отваряща запетая, са поставени по други съображения.

      6. Да, пунктуацията при подчинените подложни изречения е малко по-особена, но не мога да я изчерпя в един кратък коментар (и това ако е кратък коментар! ;).

      8. Благодаря ти за критичния прочит, поправих си грешката при последните примери.

      9. В речника не се изброени всички съюзи, които въвеждат подчинени определителни изречения, а най-често срещаните.

      10. Трудно се разграничават. Поначало сказуемноопределителните изречения сравнително късно бяха обособени като отделен вид подчинени изречения, а когато пък поясняват допълнение, е още по-трудно да се определят със сигурност. Една от отправните точки е глаголът, употребен в главното изречение – най-често мисля, зная, чувствам, усещам, виждам, забелязвам и техни синоними.

      Отговор
  • [...] Теория и практика: запетаи при съюзи, които са въпросит… [...]

    Отговор
  • 7. piliph  |  21.12.2010 в 19:12

    2. Но сигналните лампички често се налага после да бъдат избивани – запетаята пред „че“, липсата на запетаята пред „и“, за което избиване принос има и поне една статия тук. Струва ми се, че логиката косвеният въпрос да се пише напряко е, че нищо не стои на пътя му – той е допълнение, а пред допълнението поначало не се пише запетая.
    4. и 5. Обстоятелственото „дали когато….“ ли е или имаме обстоятелствено „когато…запетая“ и допълнително „дали… пише“, щото иначе излиза, че допълнителното сме го лепнали безсъюзно. Тия сложни подчинени не са ми ясни.
    6. и 10. може и да са гадни, но с пълна сила спадат под заглавието „запетаи при съюзи, които са въпросителни думи“ :)
    9. НПРБЕ твърде често използва „и др.“, а там (54.1.) го няма. В притежаваната от мен популярна граматика има само относителни местоимения. Но наистина, в интернет на няколко места има и въпросителни. Може би има някакво развитие или пропуск.

    Честити 100 бройки! Макар точно от 100-тната …. гррр.

    Отговор
    • 8. Павлина  |  25.12.2010 в 22:26

      2. Според Р. Ницолова, както съм писала в статията, причината да не се пише запетая пред косвения въпрос е фонетична – липса на пауза пред него. А косвеният въпрос играе ролята на допълнение също както и подчиненото изречение, въвеждано с че (пред което се пише запетая), затова трудно бих могла да намеря някакво основание за изпускането на запетаята във факта, че изпълнява служба на допълнение.

      5. Да, прав си, в изречението И аз много искам да знам дали когато едно подчинено изречение няма отваряща запетая, затварящата трябва да се пише подчиненото допълнително е дали… затварящата трябва да се пише, а подчиненото обстоятелствено към него е когато едно подчинено изречение няма отваряща запетая и е вмъкнато след съюза дали.

      6 и 10. Съгласна съм, че е така.

      9. В академичната граматика от 1983 г., която съм цитирала в публикацията, пише, че подчинените определителни изречения с въпросителни думи са свързани безсъюзно (с. 312) с главните, и вероятно поради тази причина не се посочват като съюзи в останалите граматики и в правописния речник. Това (че в подчинените определителни изречения въпросителните думи не се третират като съюзи) ме вкара в дълбок размисъл и ме накара да разгърна втори том на същата граматика, за да си припомня какво беше това съюз и съюзна дума. :) Според том II въпросителните местоимения и наречия служат като съюзни думи, когато поясняват и глагола, и някое съществително име в главното изречение (с. 459). Аз поддържам това мнение.

      Кажи си, кажи си за отпреди, кое точно предизвиква употребата на това ново междуметие в нашия език. ;)

      Отговор
      • 9. piliph  |  26.12.2010 в 19:36

        6. и 10. бяха и са подкана да понапишеш още, като имаш време.
        9. 10х.
        (10.) Не питай… Първо бях написал, че на вътрешното ми езиково чувство, на цялото ми същество му се гади при мисълта само да напиша „отпреди“ слято в оная хипотеза. После реших, че неправилно може да се разбере грубо, та „гррр“ е за замазване.
        ЧРХ!

        Отговор
  • 10. Yordan Gergov  |  17.03.2012 в 23:21

    Здравей, мила Павлина! Пиша ти с молба да ми кажеш дали в следното заглавие трябва да има запетая или не. Моля да бъда извинен, че пиша под неподходящ пост.

    Вкус роден и мил

    Или:

    Вкус, роден и мил

    Не мога да преценя, а и да намеря в граматиките описание на случаите със запетаята при инверсията…

    Предварително ти благодаря за отговора!

    Освен това искам да те помоля да провериш и следното – още преди години една стара, ама много опитна коректорка ми каза, че при „дали – или“, когато вторият съюз не е съпроводен от сказуемо, не се пише запетая, напр.:

    Дали ще ходя на кино или не, не е твой проблем.
    Дали аз или той, няма никакво значение.

    Срв.: Дали ще ходя на кино, или няма да ходя, не е твой проблем.
    Дали аз, или ще е той, няма никакво значение.

    Това правило, признавам, не съм го срещнал никъде формулирано в граматиките, но масово в пресата не се поставя запетая пред „или“, ако пред съюза няма сказуемо, освен това и в речника на „Хейзъл“ забелязах, че не се пише запетая при такива случаи в някои от указанията към правилата отпред… В езиковедската литература също не се среща запетая. Обаче, тъй като виждам, че нерядко се пише и

    Дали ще ходя на кино, или не, не зависи само от мен.
    Има ли, или не неразбрали?

    се озадачих.

    Моля те за компетентно мнение.

    Предварителни благодарности
    и хиляди поздрави
    Дани

    Отговор
    • 11. Павлина  |  18.03.2012 в 10:16

      Здравей, Дани!

      В заглавието Вкус роден и мил не е необходима запетая, просто тук определенията са на необичайно място. Ако обаче това е част от изречение, най-вероятно тези две определения ще се превърнат в обособена част, която се огражда със запетаи: Този вкус, роден и мил, ми напомняше за…

      При двойните съюзи вече е регламентирано да се слага запетая пред втората част и когато не следва сказуемо (Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., БАН, Просвета, 2011, с. 100).

      Отговор
  • 12. piliph  |  30.05.2012 в 20:23

    18 м. по-късно попадам на следното изречение – поне един случай, в който има смисловооправдана запетая:
    Погледнете в съдържанието на коментара дали този раздел е писан от Петров….
    Погледнете в съдържанието на коментара, дали този раздел е писан от Петров,….

    В първото изречение имаме подчинено допълнително (или ПСОИКД) и трябва да се провери кой, според съдържанието, е автор на раздела. Във второто имаме подчинено определително и коментарът е по темата за авторството на раздела.

    Отговор

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 247 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 362,416 посещения

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 247 other followers

%d bloggers like this: